Медийни и научни дискурси за един нов тип литература за деца в България

Abstract

The article examines the first children’s book by a Bulgarian author in which same-sex couples can be recognized. The book, published in 2020, is examined within the context of Bulgarian society and within its media reception. It is positioned within the queer literature for children and within research on educational uses of LGBT+ inclusive books for young readers.

Full text

Zeszyty Łużyckie 56 (2021)
ISSN 0867-6364
Александър Георгиев1
(София)
Медийни и педагогически дискурси
за т.нар. куиър литература за деца в България
Ключови думи: куиър литература за деца, ЛГБТ+, дискриминация, образователни
политики, медийна репрезентация
Keywords: queer literature for children, LGBT+, discrimination, education policies, media
representation
Увод
Куиър литературата за деца е ново явление в България. Илюстрира-
ната приказка за деца Мравин и планетата Гора с автор Великан Ва-
силева (2020) е първото подобно произведение, герои от които могат
да бъдат категоризирани като хомосексуални. Още с излизането си
книгата предизвика поляризиран медиен дебат, в който, от една стра-
на, защитниците на произведението открояваха неговите качества,
новаторство и потенциален положителен социален ефект, докато
противниците дадоха израз на своите опасения, че подобен текст за-
страшава както общоприети социални норми, така и здравето и раз-
витието на читателите. В тази статия ще опитам да начертая някои
отправни точки, които биха били от полза за бъдещото изследване
на това издание, като го представя както в контекста на появата му
вБългария през 2020 г., така и като част от ред подобни произведе-
ния за деца, които са обект на научен интерес в други страни. Поста-
вям си за цел също така да очертая, на базата на съществуващите към
момента научни разработки, възможните ефекти от използването на
куиър литература за деца, включително и в образователна среда.
1 ORCID: 0000-0002-4568-7681

68 Александър Георгиев
Куиър литературата за деца
До неотдавна книгите за деца са преобладаващо или изключително
хетеронормативни. Хетеронормативността може да бъде дефинира-
на като „възгледите, практиките и политиките, които отреждат на хе-
теросексуалността привилегирована позиция и повече или по-малко
открито я приемат като стандарт за нормалност в определена група,
общност или общество“ (M. Warne r цит. по Gegenfurtner, Gebhardt
2017: 217). Хетеронормативните книги за деца поддържат дискурс,
който допуска, че всички деца са хетеросексуални. Това допускане
съдържа известно противоречие, тъй като едно от възраженията,
повдигани срещу детските куиър книги, е че те накърняват „невин-
ността“ на децата, които биват разглеждани като субекти извън кате-
горията на сексуалността, но в същото време доминантният дискурс
вече предпоставя тяхната хетеросексуалност (Świetlicki 2020). Лий
Еделман проблематизира образа на детето като свързан с репродуци-
рането на социалния ред, с концепцията за бъдеще, което преповтаря
миналото, ограничавайки възможността за промяна (Edel man1998).
Първоначално думата куиър (queer) в английския език означава
„странен, особен“. В периода 1970–1990 г. значението ѝ се променя
и се свързва основно с означаването на хомосексуални хора, като
думата се употребява пейоративно, има обидни конотации (Shi, Lei
2020: 3–4). През 90-те години думата започва да се употребява с поло-
жително значение (Świetlicki 2020: 536). Дейвид Халпърин определя
„куиърността“ (queerness) като това, което „стои срещу нормалното,
легитимното, доминантното… [и]2 не се ограничава до лесбийките
игей мъжете“ (цит. по Świetlicki 2020: 537).
Първите книги за деца, които включват ЛГБТ персонажи, се
появяват през 80-те години на XX в. Допреди това литературата за
деца често е разглеждана като по-малко значим обект на изследване
в сравнение с литературата за възрастни. Разнообразието (diversity)
в книгите за деца се свежда предимно до различие по отношение
на религията, расата и способността (ability). Едва с първите куи-
ър книги започва и засягането на темите за сексуалността и пола.
В тях куиър персонажите са основно хомосексуални цисджендър
2 Тук и по-нататък с квадратни скоби се обозначава добавеното от автора на
статията.

Медийни и педагогически дискурси за т.нар. куиър литература... 69
родители. Подобни издания се посрещат критично, дори враждебно,
някои биват изгаряни (Epstein 2012: 288–290).
Книгите за деца могат да бъдат дихотомично разделени на книги
огледала, които четем, за да видим отражение на себе си и собстве-
ния си свят, и книги прозорци, които ни предлагат поглед към све-
та и живота на другите, с които може и да нямаме директен досег
(Epstein 2012: 287). Мравин и планетата Гора може да функционира
ивдвата модуса.
Еднополовите семейства в България често остават невидими.
Отношенията между семействата, съставени от партньори от един
и същи пол, не са регламентирани от законодателството в Бълга-
рия. Съществуването им е свързано с обществена стигма и риск от
сблъскване с дискриминационно или агресивно поведение. Самите
еднополови семейства често не се определят като такива, въпреки
че следват нормативни семейни модели, които са много близки до
тези, вкоито живеят семействата от разнополови партньори (Петков
2018). Мравин и планетата Гора за първи път дава шанс на тези се-
мейства в България да се разпознаят в литературно произведение
сбългарски автор. Към модуса на произведението като книга прозо-
рец ще се върна малко по-късно.
В англоезичния свят са налице редица примери за куиър лите-
ратура за деца. Дженифър Милър (Miller 2018) разграничава „стара“
и „нова куиър литература за деца“. Повдига се въпросът дали всяка
книга, включваща ЛГБТ персонажи, може да се нарече куиър лите-
ратура, тъй като в първите подобни издания, както и в много по-но-
ви, всъщност са включени само хомосексуални персонажи, което
изключва бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и т.н.
(Epstein 2012: 292). Според Дженифър Милър (Miller 2018: 2) стара-
та куиър литература е посветена на „стеснено виждане за нормал-
ността“, което включва някои хора и изключва други, категоризи-
райки ги като малцинства, докато новата куиър литература отхвърля
това йерархично противопоставяне между куиърност и хетеросек-
суалност (straightness) и открива трансформативни възможности за
съществуването на свят, в който категориите са в отношения на рав-
нопоставеност и съжителство.

70 Александър Георгиев
Това разграничение има своето значение, но пренасянето му
визточноевропейски контекст, където (както е и в България) дет-
ските книги, включващи ЛГБТ персонажи, са все още единици, из-
глежда прибързано. Матеуш Шветлицки (Świetlicki 2020) разглежда
излязлата през 2017 г. в Украйна книга „Мая и нейните майки“ (Майя
та її мами) и повдига въпроса дали такова произведение може да
се окачестви като куиър литература. Книжката представя двете май-
ки от заглавието едва на една от последните страници, като преди
това запознава читателя с различни семейства, например с „деца на
икономически мигранти, бежанци, разведени родители или [деца],
заченати инвитро“ (Świetlicki 2020: 540). Освен в заглавието, двете
майки на главната героиня Мая са споменати само веднъж: „Имам
две майки. Хората често се чудят как е възможно. […] майките ми не
са тайна, те са съвсем истински. Обичат се една друга и обичат мен“.
(цит. по Świetlicki 2020: 541)3. Според Шветлицки в контекста на Из-
точна Европа и в частност на Украйна, „Мая и нейните майки“, макар
да е трудно да бъде окачествена като куиър литература в смисъла,
посочен по-горе, представлява радикален жест, който предизвиква
множество разгорещени реакции. Книгата първоначално е приета
добре, докато остава позната на тесен кръг читатели, но при опит
да бъде представена на най-значимия панаир на книгата в Украйна,
консервативни иултранационалистки организации, както и някои
влиятелни фигури, отправят протестни писма, в които окачествяват
изданието като пропаганда, като „последния пирон в ковчега на ук-
раинското семейство“, и призовават представянето да бъде отменено
(Świetlicki 2020: 537).
Представлява ли куиър литература Мравин и планетата Гора?
Изданието е значително по-малко провокативно дори от украин-
ското. Заглавието и корицата на книгата не съдържат никакви ин-
дикации, че книгата включва ЛГБТ герои, персонажите са насекоми
иживотни, а действието е пренесено на „планетата Гора“, което дис-
танцира произведението от контекста на неговото създаване. Хомо-
сексуалността в Мравин и планетата Гора е представена условно
ииндиректно. Госпожица Бътърфлай и Мис Бръмбарова са описани
3 Всички преводи са мои, от английски и от посочените източници – бел. авт.
{Чий е преводът и от какъв език???}

Медийни и педагогически дискурси за т.нар. куиър литература... 71
като „приятелки по живот“, а за „господата лебеди“ разбираме, че
„живеят заедно, защото се обичат“. Също така в дадените в края на
книгата сведения за животните, които са и герои в произведението,
се споменава, че „[ч]ерните лебеди имат един и същ партньор през
целия си живот, като в някои случаи се събират двама мъжки и пре-
карват живота си заедно“ (Василева 2020).
Налице е характерното за „старата куиър литература“ ограни-
чаване на репрезентацията до хомосексуални персонажи, които са
в ролята на родители (в случая с Госпожица и Бътърфлай и Мис
Бръмбарова) и дори просто партньори („господата лебеди“). Главни-
ят герой Мравин в едноименната книга е белязан от друг вид разли-
чие, а именно дислексия. Всъщност третирането на въпроса за едно-
половите семейства и изобщо сексуалната ориентация, различна от
хетеросексуалността, представлява малка част от темите, които кни-
гата засяга, сред които са темата за порастването, за експлоатацията
на детски труд, за осиновяването, емпатията и др.
Поради това окачествяването на Мравин и планетата Гора като
„нова куиър литература“ според набелязаните от Дженифър Ми-
лър (Miller 2018) критерии, разгледани по-горе, е трудно. В известна
степен е трудно илюстрованото издание за деца да бъде определено
дори като „стара куиър литература“, поради пределната условност
изавоалираност на представянето на темата за хомосексуалността
иеднополовите семейства. Причината авторката Великан Василева
да избере този подход със сигурност се корени в желанието текстът
на произведението да бъде подходящ за малки деца, както и да под-
несе информацията по индиректен и деликатен начин.
Въпреки че книгата Мравин и планетата Гора сама по себе си
е трудно да бъде категоризирана като „куиър литература“, особено
в сравнение с подобни произведения в англоезичния свят, нейната
(медийна) рецепция е особено остра.
Медийни и дискурси за Мравин и планетата Гора и куиър лите-
ратурата за деца
Мравин и планетата Гора предизвика разгорещен и поляризиран
медиен дебат непосредствено след като излезе на пазара. Основ-
ните критики представят произведението като опасно за децата,

72 Александър Георгиев
развращаващо, „насаждащо хомосексуализъм“, идеологическа про-
паганда и т.н. Научните постижения към момента разколебават със-
тоятелността на подобни опасения. Човешката сексуалност иполова
идентичност са устойчиви характеристики със здрава биологична
основа и не подлежат на промяна в следствие влиянието на външ-
ни фактори, излагане на определен тип информация, възпитание
и убеждаване. Разпространението на хомофобията и нетолерант-
ността към нехетеросексуалните и нецисджендър хора се свързват
с по-ниски нива на интелигентост и образованост, както и с по-сил-
ни консервативни и религиозни убеждения (Gegenfurtner, Geb-
hardt2017).
Според Робин Маккалъм и Джон Стивънс идеологическото съ-
държание е част от всяко речево произведение, включително лите-
ратурата за деца, доколкото идеологията, разбирана като имплици-
раното знание, организиращо социалния свят и отношенията в него,
се съдържа в езика. Според изследователите всяко произведение
съдържа идеологическа позиция, която може да утвърждава или да
отхвърля доминиращите схващания в определено общество. В по-
вечето случаи произведенията, които изглеждат идеологически не-
утрални просто са в унисон с доминиращата в даден социокултурен
контекст идеология (McCallum, Stephens 2011: 359 и сл.). В този сми-
съл идеологическият план в съдържанието на „Мравин и планетата
Гора“ изпъква, защото влиза в противоречие с хетеронормативните
(и хомофобските) нагласи в българското общество.
При представянето на книгата в общностното ЛГБТ простран-
ство e Steps в София на 26 май 2021 г. организирана група прави
опит да провали събитието. Върху витрината на мястото, където се
провежда представянето, са разлепени плакати с надпис Stop LGBT
Virus. Атаката е част от поредица инциденти преди традиционното
шествие за равноправие София прайд (Soa Pride). На 27 май при
представянето на две книги, издадени от Младежката ЛГБТ органи-
зация „Действие“4, сградата на Радио Пловдив, в която се провеж-
да събитието, е обградена от група мъже с качулки, които, въпре-
ки полицейското присъствие, успяват да влязат в залата, блъскат
4 Става дума за сборниците с интервюта „Смелостта да бъдеш: част втора“
(2020, София) и „Смелостта да бъдеш родител“ (2021, София).

Медийни и педагогически дискурси за т.нар. куиър литература... 73
организаторите и се опитват да вземат книгите от публиката. На
30 май при представяне на филма „Черупки“ на режисьорката Сла-
ва Дойчева присъстват младежи с маски на Български национа-
лен съюз5 и „Луковмарш“6 и остават по време на прожекцията. На
1юни входовете на двата клуба e Steps и Rainbow Hub в София са
вандализирани и облепени с хомофобски стикери. На 6 юни преди
прожекция на късометражни филми и при очаквания за нови про-
вокации ЛГБТ общността организира жива верига под наслов „Па-
зим културата“. На същото място се събират и защитници на т.нар.
традиционни ценности. Всички тези събития не предизвикват поли-
тическа реакция, с изключение на „Зелено движение“, които публи-
куват позиция, в която се обявяват „срещу проявите на агресия над
групи от обществото в България независимо от техния пол и сексу-
ална ориентация“.
Острите реакции не са изненадващи за българското общество,
вкоето хомофобията е широко разпространена, както показват ре-
дица проучвания. Независимата неправителствена организация
ILGA-Europe класира 49 държави по признаването и защитаване-
то на правата на ЛГБТ хората. Резултатите се изразяват в проценти
(100% – пълно зачитане и равноправие, 0% – тежки нарушения на
човешките права и дискриминация). През 2020 г. България получа-
ва 20% и се нарежда в класацията сред страни като Литва и Италия
(26%), Молдова и Румъния (19%), Лихтенщайн (18%), Латвия (17%)
иПолша (16%). Освен това през последните години се забелязва не-
гативна тенденция. През 2014 г. България получава 30%, които посте-
пенно спадат до 20% и оценката на страната се задържа на това ниво
от 2019 г. до момента (Rainbow Europe | ILGA-Europe 2021).
Приемането на хомосексуалните хора в българското общество
през последните години спада. През 2019 г. 71% от анкетираните от
Евробарометър в България са напълно несъгласни с твърдението
„Няма нищо лошо в сексуалните отношения между две лица от един
5 Крайнодясна организация, която се свързва с хомофобски прояви още от
провеждането на първото шествие за равноправие на ЛГБТ хората в България през
2008 г.
6 Провеждано в София шествие на крайнодесни организации и националисти.

74 Александър Георгиев
и същи пол“, а на въпроса „Колко комфортно бихте се чувствали,
ако някое от вашите деца е в романтична връзка с човек от същия
пол?“ 80% от респондентите дават отговор „некомфортно“ (цит. по
Габровска 2020: 6).
Респондентите в проведеното от Ресурсен център „Билитис“
„Проучване сред ЛГБТИ хората в България“ „в огромното си мно-
зинство са на мнение, че България е по-лошо място за живеене за тях
в сравнение с повечето страни от ЕС“. От 2012 г. нараства тревож-
ността от разпространение на дискриминация, основана на сексу-
алната ориентация и половата идентичност. Увеличават се случаите
на дискриминация в училищата и университетите (Ресурсен център
„Билитис“ 2020: 6, 8).
Проучване на Ресурсен център „Билитис“, публикувано през
2021 г., разкрива тревожната ситуация за ЛГБТ учениците в Бълга-
рия. Повече от 75% от анкетираните са били обект на физически или
вербален тормоз поради своята сексуална ориентация или полова
идентичност, а над 80% са чували реч на омразата (Писанкънева,
Паганис 2021: 7). „Повечето анти-ЛГБТИ инциденти в България се
случват в училище, последвани от инциденти на улицата и у дома“
(Писанкънева, Атанасова 2020: 9). ЛГБТИ учениците се чувстват не-
сигурни и възприемат училищната среда като „предизвикваща страх,
неуважителна към многообразието и проблемна“ (пак там: 10–11).
Мнозинството от респондентите, взели участие в проучване-
то сред ЛГБТИ хората в България смятат, че най-подходящият мо-
мент за включване на ЛГБТ проблеми в учебната програма е между
5.и7.клас (Ресурсен център „Билитис“ 2020: 8).
Роля за влошаването на социалния и политически климат за
ЛГБТ общността изиграва и дебатът за ратифициране на Истанбул-
ската конвенция в България, започнал в началото на 2018 г. По време
на обсъжданията на Истанбулската конвенция в мейнстрийм медий-
ния дискурс навлезе понятието „джендър идеология“,което беше из-
ползвано за да квалифицира и Мравин и планетата Гора. „Джендър
идеологията“ е конструкт на т.нар. антиджендър движения, които се
борят за ограничаване правата на жените и ЛГБТ хората (Darakchi
2019). Според Стефани Майър и Биргит Сауер (Mayer, Sauer 2017)
„джендър идеологията“ представлява „празно означаемо“ с различни

Медийни и педагогически дискурси за т.нар. куиър литература... 75
и противоречащи си значения. В същото време понятието „джендър“
започна да се употребява с множество детерминологизирани значе-
ния и с пейоративна конотация, включително за означаване на хо-
мосексуални и трансджендър хора. През същата 2018 г. Институтът
„Отворено общество“ отчита двойно нарастване на съобщаването
на реч на омразата, насочена към хомосексуални хора, спрямо 2016
г. (Иванова 2018: 2). Общественият дебат допълнително влошава
възможностите за училищни политики и практики, които да подо-
брят средата за ЛГБТ ученици и превръща темата за пола исексуал-
ността в „опасна“, поради което родителите и учителите са по-склон-
ни да допускат, че е неподходящо да се повдига вучилищна среда
(Писанкънева, Паганис 2021: 8).
Куиър литературата: ефекти и употреби в образователна среда
Могат ли издания като Мравин и планетата Гора да бъдат отправна
точка за създаване на подкрепяща и приемаща среда и борба схете-
ронормативни, хомофобски и трансфобски стереотипи? Литерату-
рата за деца, представяща многообразието от идентичности и ситу-
ации служи, от една страна, като огледало, позволявайки на децата,
които живеят в еднополови семейства или са свързани по друг начин
с ЛГБТ общността, да открият своя образ в художествената литера-
тура, която четат, което има легитимиращ ефект и утвърждава нор-
малността на ситуацията, в която се намират. От друга страна, тези
произведения служат като прозорец към другия и създават условия
за повдигане и подходящо обсъждане на теми табу, което може да
допринесе за неутрализирането на негативни стереотипи и утвър-
ждаване на ценности като толерантност и приемане (Epstein 2012:
287–288).
Повдигането на въпроса за различните семейни конфигурации
по един подходящ за възрастта на децата начин би могло да бъде част
от по-дългосрочна стратегия за възпитаването на приемане на раз-
личието в неговите различни измерения, за което книгата Мравин
ипланетата Гора би могла да бъде полезна, тъй като представя мно-
жество специфики на човешкото многообразие. Част от аргументите
на критиците на изданието в медийния дискурс се основават на през-
умпцията, че книгата е насочена към аудитория, за която е твърде

76 Александър Георгиев
рано да бъде запознавана с подобни проблеми, но изследванията
показват, че още на възраст от 3 до 5 години децата демонстрират
възможност да проявят разбиране за съществуването на различни
семейства (включително еднополови), също както са склонни да въз-
приемат стереотипи и да се отнасят различно към групи, обединени-
те от характерни признаци (раса, пол, етнос, увреждане и др.) (Kelly
2012, цит. по Farr et al. 2019).
Много изследвания приемат ЛГБТ книгите за деца като възмож-
ност за преодоляване на негативните стереотипи и възпитаване на
взаимно уважение, приемане и толерантност (Baker 2013; Hedberg
et al. 2020; Sanders, Mathis 2013). Някои изследователи обаче изразя-
ват съмнения, че само по себе си включването на ЛГБТ съдържание
вучебните програми е достатъчно за постигането на промяна в на-
гласите и училищния климат. В имплицитно или експлицитно хо-
мофобски институции обсъждането на ЛГБТ въпроси може да дове-
де до свободно изразяване на хомофобски възгледи, което би могло
да има ефект на допълнително задълбочаване на нормализирането
на такива дискурси (Clark, Blackburn 2009).
Освен това учителите често се притесняват да дискутират теми,
свързани със сексуалността, в училище, тъй като смятат, че те трябва
да се обсъждат в семейството, и изпитват страх, че могат да предиз-
викат негативни реакции от страна на родителите и дискриминация
на работното място от страна както на своите колеги, така и от стра-
на на учениците (от усилията за справяне с негативните последици
от хетеросексизма и хомофобията – Clark, Blackburn 2009: 31). Спо-
ред изследване на Ресурсен център „Билитис“ училищата в Бълга-
рия стават още по-предпазливи след промяната на обществените
настроения в резултат от обсъжданията в медийното пространство
на предложението за ратифициране на Истанбулската конвенция
(Писанкънева, Атанасова 2020: 8). Когато училищата имат подкре-
пящи политики, учениците не отпадат и се представят по-добре
(Писанкънева, Паганис 2021: 5), а влияние върху училищния климат
оказват и политиките, които не са директно свързани с образование-
то (Fields, Wotipka 2020).

Медийни и педагогически дискурси за т.нар. куиър литература... 77
Заключение
Появата на първата ЛГБТ книга за деца от български автор предиз-
вика поляризиран дебат в медийното пространство и множество
остри негативни реакции, представящи произведението като опасно
и нежелано, въпреки че в контекста на чуждестранната куиър лите-
ратура за деца то не представлява ново явление и се вписва по-скоро
в ранния ЛГБТ литературен дискурс за деца. Научните изследвания
подхождат към подобни издания от различни гледни точки и ги раз-
глеждат в множество аспекти като преобладаващо изследователите
откриват в книгите за деца, които включват ЛГБТ герои, материали,
които могат да представляват първа стъпка и инструмент за пробле-
матизиране на хетеронормативността и свързаните с нея форми на
дискриминация, с които се сблъскват и множество деца и младежи
в България, включително в образователните институции. Изследва-
нията, свързани с въпроси, имащи отношение към ЛГБТ общността,
се сблъскват с обществена, медийна и институционална съпротива
вБългария (Darakchi 2018), но при обсъждането на куиър книгите
за деца неизбежно се стига до въпроса за социализирането на младе-
жите, за тяхното психологическо благосъстояние, което е свързано
исинституционалните форми на образование и влиянието, което
училищната среда оказва върху резултатите от обучението. Подо-
бряването на тази среда може да бъде подпомогнато от изследвания-
та и на ЛГБТ литературата за деца.
Библиография
Василева, В. (2020). Мравин и планетата Гора. София: Colibri.
Габровска, Н. (2020). Нагласи към ЛГБТИ учениците в българските учили-
ща. София: Фондация „Сингъл степ“.
Иванова, И. (2018). Обществени нагласи спрямо речта на омразата вБълга-
рия през 2018 г. Институт Отворено общество – София. https://osis.bg/
wp-content/uploads/2018/12/2018-Hate-speech-BG-nal.pdf [6 XII 2021]
Петков, В. (2018). Семействата на Шрьодингер: някои аспекти от ежедневи-
ето на еднополовите семейства в България. В: Семинар БГ, 17. https://
www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy17/item/552-semeystvata-
na-schrodinger.html [6 XII 2021]
Писанкънева, М., Атанасова, Б. (2020). Проучване на нуждите на учени-
ци, родители и училищни специалисти, свързани с подобряване на
мерките за превенция и борба с насилието в българските училища.

78 Александър Георгиев
София: Ресурсен център „Билитис“. https://bilitis.org/wp-content/
uploads/2021/08/CHOICE-National-Report-Bulgaria_Final_BG.docx.pdf
[6XII 2021]
Писанкънева, М., Паганис, Ф. (2021). Безопасни училища за ЛГБТИ уче-
ниците. София: Ресурсен център „Билитис“. https://old.bilitis.org/wp-
content/uploads/2021/06/CHOICE-Guidelines-SchoolPolicies_BG.pdf?_
gl=1*badv9m*_ga*NzE5NDE1MDgwLjE2MjgxNjc4ODQ.*_ga_ZFPZN9LS
DS*MTYyOTY1NzY2NC41LjEuMTYyOTY1NzczMS4w [6 XII 2021]
Ресурсен център „Билитис“ (2020). Проучване сред ЛГБТИ хората в Бъл-
гария. (2020). https://bilitis.org/wp-content/uploads/2021/08/BrinkItOn-
Online-LGBTI-Survey-2020_Web.pdf [6 XII 2021]
Baker, J. M. (2013). How Homophobia Hurts Children: Nurturing Diversity at
Home, at School, and in the Community. New York–Abingdon: Routledge.
Clark, C. T., Blackburn, M. V. (2009). Reading LGBT-themed literature with young
people: What’s possible? English Journal 98 (4), 25–32.
Darakchi, S. (2018). Emergence and development of LGBTQ studies in post-so-
cialist Bulgaria. Journal of Homosexuality 67 (3), 325-334.
Darakchi, S. (2019). “e Western Feminists Want to Make Us Gay”: Nationalism,
Heteronormativity, and Violence Against Women in Bulgaria in Times of
Anti-gender Campaigns. Sexuality and Culture 23 (4), 1208–1229.
Dedeoglu, H., Lamme, L. L., Ulusoy, M. (2012). Turkish preservice teachers’ per-
ceptions of children’s picture books reecting LGBT-related issues. Journal of
Educational Research 105 (4), 256–263.
Edelman, L. (1998). e Future is Kid Stu: Queer eory, Disidentication, and
the Death Drive. Narrative 6 (1), 18–30.
Epstein, B. J. (2012). We’re Here, We’re (Not?) Queer: GLBTQ Characters in Chil-
dren’s Books. Journal of GLBT Family Studies 8 (3), 287-300.
Farr, R. H., Salomon, I., Brown-Iannuzzi, J. L., Brown, C. S. (2019). Elementary
School-age Children’s Attitudes Toward Children in Same-Sex Parent Fami-
lies. Journal of GLBT Family Studies 15 (2), 127–150.
Fields, X., Wotipka, C. M. (2020). Eect of LGBT anti-discrimination laws on
school climate and outcomes for lesbian, gay, and bisexual high school stu-
dents. Journal of LGBT Youth, 1–23.
Gegenfurtner, A., Gebhardt, M. (2017). Sexuality education including lesbian, gay,
bisexual, and transgender (LGBT) issues in schools. Educational Research
Review 22, 215–222.
Hedberg, L., Venzo, P., Young, H. (2020). Mums, dads and the kids: Representa-
tions of rainbow families in children’s picture books. Journal of LGBT Youth.
http://dx.doi.org/10.1080/19361653.2020.1779164

Медийни и педагогически дискурси за т.нар. куиър литература... 79
Kelly, J. (2012). Two daddy tigers and a baby tiger: Promoting understandings
about same gender parented families using picture books. Early Years 32 (3),
288–300.
Mayer, S., Sauer, B. (2017). Gender ideology in Austria: Coalitions around an
empty signier. In: Kuhar; R, Paternotte, D. (eds.) Anti-Gender Campaigns in
Europe: Mobilizing against Equality. Lanham: Rowman & Littleeld, 23–40.
McCallum, R., Stephens, J. (2011). Ideology and children’s books. In: Wolf, S.;
Coats, K.; Enciso, P.A.; Jenkins, C (eds.). Handbook of research on children’s
and young adult literature. New York: Routledge, 371–385.
Miller, J. (2018). For the little queers: Imagining queerness in “new” queer chil-
dren’s literature. Journal of Homosexuality 66 (12), 1645–1670.
Rainbow Europe | ILGA-Europe. (2021). https://www.ilga-europe.org/rainboweu-
rope [6 XII 2021]
Sanders, A. M., Mathis, J. B. (2013). Gay and lesbian literature in the classroom:
Can gay themes overcome heteronormativity? Journal of Praxis in Multicul-
tural Education 7 (1), 6.
Shi, Y., Lei, L. (2020). e evolution of LBGT labelling words: Tracking 150 years
of the interaction of semantics with social and cultural changes. English To-
day 36 (4), 33–39.
Świetlicki, M. (2020). Such Books Should be Burned! Same-Sex Parenting and the
Stretchable Denition of the Family in Larysa Denysenko’s and Mariia Foya’s
Maya and Her Mums. Children’s Literature in Education 51, 534–543.
Media and scholarly discourse on a new type
of literature for children in Bulgaria
Summary
e article examines the rst children’s book by a Bulgarian author in
which same-sex couples can be recognized. e book, published in 2020,
is examined within the context of Bulgarian society, in which homophobic
attitudes are still widespread, and within the sensationalist and manipula-
tive media representation. It is positioned within the queer literature for
children according to J. Miller’s typology of “old” and “new queer literature
for children” and within research on educational uses of LGBT+ inclusive
books for young readers.

80 Александър Георгиев
Александър Георгиев е докторант в програмата „Медиен език истил“
във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св.
Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на езика на
омразата и политическата коректност и медийната репрезентация на
различни общности.
e-mail: alexandar93@gmail.com