ArticlePDF Available

Abstract and Figures

"Decent Intellectual Work and Enlightenment of the Russian Society" Biographical Trajectories of the First Women Professional Translators in Russia.
Content may be subject to copyright.
A preview of the PDF is not available
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
Full-text available
20 век селското стопанство е основният сек-тор в българската икономика. От неговото състояние до голяма степен зави-си цялостното развитие на страната и жизнения стандарт на населението, то предопределя някои от главните насоки на стопанската политика, от него зависят публичните финанси, външната търговия и т.н. Поради това то при-влича вниманието на българските политици и икономисти, които полагат усилия да го насочат към развитие, което те считат за подходящо, да проу-чат както спецификите му, така и основните му проблеми. В известен смисъл периодът от 1919 г. до към средата на 40-те годи-ни на 20 век в най-синтезиран вид разкрива различните подходи, които се предлагат от страна на българския политически и интелектуален елит по отношение на селското стопанство и на икономиката като цяло. Съществе-на част от посочения процес е разработката през 1941 г. на Петгодишния земеделско-стопански план за 1942-1946 г., който е подложен на анализ в настоящата статия. Изследователският интерес към първата българска петилетка е мотиви-ран от търсенето на отговор на въпроса: "бременна" ли е със социализъм България преди септември 1944 г.? Зад тази метафорична формулировка се крие една от малкото смислени дискусии в българската стопанско-исто-рическа литература през последните години. Нейният основен проблем би могъл да се преформулира и по следния начин: дали и/или доколко основ-ните тенденции в развитието на българското стопанство през периода след Освобождението (1878 г.) водят към установяване на социалистически по-литически, стопански и социален режим в страната? Вниманието към пър-вия цялостен план за българското селско стопанство може да внесе яснота и по въпроса дали е възможно икономическото планиране да се ограничи само в един стопански сектор на националната икономика (пък бил той и най-важен към момента)? Основната авторова хипотеза е, че в началото на * Пенчо Пенчев е д.н., доцент в катедра "Политическа икономия", УНСС; email: pencho_penchev@gyuvetch.bg
Article
Full-text available
p>This article highlights the political merit natural sciences were awarded under the totalitarian regime of Nazi Germany and their propagandistic role in Hitler's foreign policy agenda for the Balkans, a region which was expected to replace Germany's colonies lost in World War I. It accounts further for the policies and strategies National Socialists used to exert cultural influence on the countries of South-East Europe, namely through a number of institutions with which natural sciences were in one way or another involved in order to promote German culture abroad. The promotion of the German language and, to a certain degree, the Nazi ideology was a precondition for familiarising the Balkan countries with German scientific achievements, which would pave the way for an economic and political infiltration in that region. Therefore, natural sciences, as part of the German intellect, acquired political and economic connotations hidden behind the euphemistic term of cultural policy, designed for this region of geopolitical importance. The article is based almost exclusively on unpublished German records. </p
Chapter
Thousands of students and scholars were travelling for professional reasons between Germany and Southern/Southeastern Europe1 during the Nazi period. This chapter will examine how and why semi-private German institutions, with the support of the Nazi government, were eagerly promoting this academic mobility, and why students and scholars from Germany as well as from Southern and Southeastern Europe participated in the academic exchange. By doing so, it will show that student and scholar mobility across countries was not at odds with National Socialist ideology, but, on the contrary, lay at the heart of the National Socialist conception of foreign relations with Southern and Southeastern Europe. German officials wanted to integrate Southern and Southeastern Europe into a German-led ‘New European Order’ based on völkisch principles. Academic and cultural relations were regarded as crucial for the success of this agenda, and the existing relations stabilized those parts of the ‘New European Order’ which were already in place.
Deutsche Agrarpolitik auf geschichtlicher und landeskundlicher Grundlage
  • Max Agrarwissenschaft
  • Sering
Agrarwissenschaft, Max Sering, Constantin von Dietze (Hgs.). Deutsche Agrarpolitik auf geschichtlicher und landeskundlicher Grundlage, Bd. III. Berlin: Franz Vahlen Verlag.
  • Constantin Dietze
  • Von
Dietze, Constantin von 1937. "Zwangssyndikate als Mittel der
Die rechtliche Ordnung des ländlichen
  • Constantin Dietze
  • Von
Dietze, Constantin von 1939. "Die rechtliche Ordnung des ländlichen
Deutsche Orientalistik zur Zeit des Nationalsozialismus
  • Constantin Dietze
  • Von
Dietze, Constantin von, Мах Sering (Hgs.) 1939. Agrarverfassung der Deutschen Auslandssiedlungen in Osteuropa. Auftrage der Deutschen Akademie, München Bd. I, Schriften der Internationalen Konferenz für Agrarwissenschaft. Berlin: Franz Vahlen. Ellinger, Ekkehard 2006. Deutsche Orientalistik zur Zeit des Nationalsozialismus 1933-1945, Edingen -Neckarhausen: Deux-Mondes-Verlag. Harwood, Jonathan 1997. "German Science and Technology under National Socialism". -Perspectives on Science, v. 5, 1, 128-151.
Auch im Krieg schweigen die Musen nicht
  • Frank-Rutger Hausmann
Hausmann, Frank-Rutger 2002. 'Auch im Krieg schweigen die Musen nicht: