Conference PaperPDF Available

Външната търговия на ЕС след пандемията /Foreign Trade of EU after pandemic

Authors:

Abstract

Резюме. Външната търговия на Европейския съюз (ЕС), както и вся- ка друга икономическа област, не останаха незасегнати от блоки- рането на границите и спирането на търговските потоци в света в резултат на пандемията от коронавирус. Целта на доклада е да пред- стави водещите рискове пред външната търговия на ЕС по време на пандемията и след нея. Summary. Foreign trade of European Union (EU), as all other economic aspects, was affected by the lockdown of borders and the decrease in the trade flows worldwide due to the coronavirus pandemic. The purpose of the paper is to present the major risks for EU foreign trade in times of pandemic and after that.
654
СБОРНИК С НАУЧНИ ДОКЛАДИ
Международна научно-практическа конференция
ИКОНОМИКА И БИЗНЕС
в постпандемичния свят
София, 2021
Глобалният бизнес се трансформира и дигитализира сериозно през
последните години, което стимулира компаниите, мениджърите и
учените да търсят нови начини за създаване и поддържане на конку-
рентно предимство в условията на турбулентна и непредсказуема
среда.
COVID-кризата през 2020-21 г. доведе до нови предизвикателства
пред бизнеса, правителствата и обществото. Трансформирането
на несигурността в източник на потенциални ползи е в дневния ред
на бизнеса и академичните среди. То е и основния фокус в работата
на Международната научно-практическата конференция „Иконо-
мика и бизнес в постпандемичния свят“.
Докладите, научните съобщения и дискусиите по време на конфе-
ренцията имаха за цел не само да изследват въздействието и по-
следиците на COVID - кризата върху икономиката, бизнеса и обще-
ството, но и да предложат нови организационни модели и решения в
условията на постпандемична среда.
СБОРНИК С НАУЧНИ ДОКЛАДИ
София, 2021
МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНО-
ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ
ИКОНОМИКА
И БИЗНЕС
в постпандемичния свят
9, 10 и 11 юли 2021 г.
Старозагорски минерални бани
© доц. д-р Ботьо Захаринов
гл. ас д-р Теодора Ризова
© АСКОНИ-ИЗДАТ, предпечатна подготовка
ISBN 978-954-383-140-1
Тази книга е защитена от Закона за авторското право и сродните
му права. Тя е предмет на авторско и търговско право на издателя.
Съставител и отговорен редактор:
доц. д-р Ботьо Захаринов
гл. ас д-р Теодора Ризова
Редакционна колегия:
доц. д-р Надежда Димова
гл. ас д-р Теодора Ризова
Рецензенти:
проф. д-р Диана Копева
проф. д-р Никола Колев
ОРГАНИЗАТОРИ
Нов български университет • Институт за наука, култура, изкуство и спорт
(Скопие) • МИТ Университет (Скопие) • Университет УНИОН „Никола Тес-
ла“ (Белград, Сърбия) • Университет „Ян Кохановски“ (Келце, Полша)
ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ
Председател: доц. д-р инж. Ботьо Захаринов
Членове:
• доц. д-р Кристиян Хаджиев; доц. д-р Ренета Димитрова
• доц. д-р Ангел Георгиев
• доц. д-р Надя Маринова
• доц. д-р Кирил Радев
• гл. ас. д-р Теодора Ризова
МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН КОМИТЕТ
Председател: доц. д-р инж. Ботьо Захаринов - председател
Членове:
проф. д-р Мариан Стефановски - Институт за наука, култура, изкуство и
спорт (Скопие)
доц. д-р Кристиян Хаджиев - ръководител на департамент „Администра-
ция и управление“, НБУ
• доц. д-р Ренета Димитрова - ръководител на департамент „Икономика“,
НБУ
доц. д-р Артур Борчук - Университет „Ян Кохановски“ (Келце, Полша)
проф. д-р Благица Цекова - МИТ (Скопие, Македония)
проф. д-р Людмила Мукова - Международно висше бизнес училище (Со-
фия)
доц. д-р Иван Мицич - Университет УНИОН „Никола Тесла“ (Белград,
Сърбия)
гл. ас д-р Теодора Ризова – НБУ
228
Външната търговия на
Европейски съюз след пандемията
доц. д-р Ирена Николова
департамент „Икономика“
Нов български университет
Резюме. Външната търговия на Европейския съюз (ЕС), както и вся-
ка друга икономическа област, не останаха незасегнати от блоки-
рането на границите и спирането на търговските потоци в света в
резултат на пандемията от коронавирус. Целта на доклада е да пред-
стави водещите рискове пред външната търговия на ЕС по време на
пандемията и след нея.
Ключови думи: търговска политика, световна икономика, износ,
внос .
JEL: F10, F15
Foreign Trade of European Union after Pandemic
Assoc. Prof. Dr. Irena Nikolova
Department of Economics
New Bulgarian University
Summary. Foreign trade of European Union (EU), as all other economic
aspects, was aected by the lockdown of borders and the decrease in the
trade ows worldwide due to the coronavirus pandemic. e purpose of
the paper is to present the major risks for EU foreign trade in times of
pandemic and aer that.
Keywords: trade policy, world economy, export, import.
JEL: F10, F15
#####1_21.
229
Външната търговия на Европейския съюз (ЕС), както и всяка друга
икономическа област, не останаха незасегнати от блокирането на грани-
ците и спирането на търговските потоци в света в резултат на пандемията
от коронавирус. Едновременно с това ЕС трябваше да води преговори с
Великобритания за нейното напускане (Брекзит), като преговорите бяха
финализирани едва в края на 2020 г. с подписването на Споразумението
за търговия и сътрудничество между ЕС и Великобритания. То влезе в
сила предварително на 1 януари 2021 г. и окончателно на 1 май 2021 г. Това
допълнително повлия на вноса и износа към и от страните на ЕС, още по-
вече че трябваше да бъдат променени приоритетите в бюджета на ЕС.
По принцип, всяка криза, в случая пандемията, разкрива силни-
те и слаби страни на една търговска политика, а в някои случаи насочва
промяната на тази политика в една или друга посока. Това може да до-
веде и до резки промени в нейното провеждане или изцяло премахване
на отделни нейни приоритети [1]. Външнотърговската политика на ЕС не
прави изключение от това правило, още повече, че процесите на дигита-
лизация в търговията и всички, свързани с нея дейности, включително и
банкови [2], значително се ускориха по време на пандемията.
Други области, които бяха засегнати от пандемията и имат отраже-
ние върху износа и вноса на всяка страна, включително и ЕС, са: образо-
ванието и връзката с бизнеса, което създава условия за изява на предпри-
емачеството [3], [4], самата бизнес среда в контекста на глобализацията и
нейното мултикултурно проявление [5], и туризма и свързаните с него
информационни и маркетингови дейности [6]. Разбира се, ако се направи
задълбочен анализ на всичко области, при които се отрази и продължава
да влияе пандемията, едва ли ще останат изключения.
Безспорно е, че търговията е основният двигател за икономическия
растеж и развитие на ЕС, като преди пандемията от 2014 г. до 2019 г. обща-
та търговия се увеличава с 25% и има ясно изразена тенденция на ръст за
всяка година спрямо предходната. За 2019 г. делът на целия внос и износ
на стоки и услуги в БВП на ЕС 35.2% [7]. Наличието на обща търговска по-
литика улеснява значително търговията между страните-членки на ЕС и
не създава допълнителни предизвикателства, както в други части на света
[8]. Освен това, Единният пазар, който осигурява свободното движение
на стоки и свободното предоставяне на услуги подпомага в значителна
степен развитието на търговията вътре в ЕС.
230
При разглеждането на външната търговия, в повечето случаи внима-
нието се концентрира върху износа като възможност за постигане на ико-
номически растеж и развитие, и в същото време се насърчава производ-
ството вътре в страната. Вносът обикновено се пренебрегва, поради раз-
бирането, че не се генерира растеж и се разглежда като пасив, особено при
воденето на търговски преговори между държавите [7]. Съвременното
разбиране за анализа на външната търговия предполага едновременно
разглеждане както на износа, така и на вноса, особено, когато е налице
концентрация на търговски потоци от определени държави и региони.
Тъй като това предпоставя наличието на повече рискове при кризисни
ситуации или пандемия.
През 2020 г. външната търговия на ЕС (ЕС27) бе засегната значител-
но от коронавирус пандемията, като се наблюдава спад в износа от 9.4%
и 11.6% при вноса спрямо 2019 г. [9]. Този факт не прави изключение от
общата тенденция за световната търговия на стоки и услуги през 2020 г.,
като особено през второто тримесечие се наблюдава спад от около 15%, а
в някои части на света като Северна Америка до 24.5% [10]. Със сигурност
подобен срив за целия свят във външната търговия не е наблюдаван от
периода на двете световни войни в началото на 20 век.
Предвид посочените данни и състоянието на търговията със стоки
и услуги могат да се формулират следните рискове, засягащи външната
търговия на ЕС по време на пандемията:

Продължителност на пандемията, затваряне на границите и
спиране на търговските потоци и по вноса, и по износа. Макар
държавите вече да имат опит за действие при подобни условия,
рискът от спад в търговията остава, поради нетрайното решение
на коронавирус пандемията и появата на нови щамове, както и
недостатъчното познаване на въздействието на този вирус върху
хората;

Специализация на държавите в производство на определени сто-
ки и предоставянето на услуги и ограничаване на търговските
потоци на дълги разстояния. Поради непредвидимостта в усло-
вията, както и бързото налагане на нови мерки в отделни държа-
ви, за фирмите е трудно да отговорят мигновено с необходими-
те документи, и най-вече в случаите на налагане на карантина.
Така вносът и износът се ограничават и доставките се планират
231
за краткосрочен период. Този риск налага и промяна в местата за
производство на отделните стоки.

Преквалификация на служителите, ангажирани в осъществява-
не на търговията. В повечето случаи именно поради налагане-
то на ограниченията на хора, все повече процеси в търговията
се дигитализират, с възможна минимална човешка намеса. Това
води до ръст на безработицата и необходимостта от бърза прек-
валификация на заетите. Така че дигитализацията може да се
разглежда и като възможност за постигането на повече ефектив-
ност в търговията, но и като риск за заетите в този сектор.

Предоговаряне на споразумението за търговия и сътрудничест-
во между ЕС и Великобритания или сключване на допълнителен
анекс към него. Споразумението обхваща широк кръг въпроси
между двете страни, които надхвърлят обхвата на двустранната
търговия, напр. сигурност, мобилност на хората. Въпреки това
има области, които не попадат поне към момента в обхвата на
споразумението като финансови услуги, фито-санитарни изиск-
вания и др., които имат отношение към външната търговия, но
все още не е постигнато съгласие.
Така или иначе, пандемията от коронавирус ще приключи, както
това е станало и предишни епидемии и пандемии в историята на чове-
чеството. Въпреки това, някои рискове в областта на външната търговия
ще продължат да съществуват и да изискват от заетите в тази област да
предприемат действия.
Част от рисковете, които ще се отразят върху външната търговия
на ЕС след пандемията са:

Преструктуриране на отделни сектори от икономиката, които
имат отражение върху вноса и износа. Това са отрасли, които са
засегнати от пандемията в по-висока степен и при които дигита-
лизацията ще доведе до цялостна промяна. Напр. автомобилния
сектор, строителство, недвижими имоти, финансови услуги и др.
Наред с това, плановете за предприемане на мерки за противо-
действие на замърсяването на околната среда и климатичните
промени също са фактори, които предпоставят необходимостта
от преструктуриране на цели сектори. А те имат значителен дял
в износа на страните от ЕС.
232

По-бързо възстановяване от пандемията на други държави и ре-
гиони в света в сравнение с ЕС27. При преодоляване на пандеми-
ята и нейните последици от Китай, Индия, САЩ или други воде-
щи икономики в света, те биха имали по-конкурентна позиция в
световната икономика и търговия за разлика от ЕС. Така те вече
ще се насочат към развитие на своите икономики, а ЕС ще трябва
да се концентрира върху справяне с пандемията.

Хомогенността на ЕС27. Един от водещите рискове, както сега,
така и след пандемията е запазване на целостта на ЕС и постига-
не на кохезия между отделите държави. Различията в икономи-
ческия растеж и развитие до голяма степен се дължат на начи-
ните в прилагане на общите политики на ЕС. Липсата на кохезия
вътре в ЕС го прави уязвим на външни кризи, при които всяка
държава предприема действие само за себе си, както бе първона-
чалната реакция при коронавирус пандемията.

Постигане на автономност в производството вътре в ЕС и при
търговията между държавите в рамките на Единния пазар [11].
Пандемията показа една от слабостите на повечето държави в
света – тяхната зависимост от производството в Китай и остана-
лите страни в Югоизточна Азия, и съответно вноса от този реги-
он. Така се стигна до недостиг на медицински стоки и оборудва-
не, които не се произвеждат на територията на ЕС и трябваше да
се изчака за реализиране на доставките от Азия. Така преразпре-
делението на дейности и производство, които да се извършват на
територията на ЕС и да гарантират необходимите стоки за насе-
лението е една от темите за анализиране в областта на търговска-
та политика. Но това е свързано и с внимателното провеждане на
този тип мерки, които се класифицират като проява на протек-
ционизъм. Въпреки пандемията липсва радикална насока на ЕС
към протекционизъм във външната търговия към момента [12].
Това са част от рисковете, които се анализират при възможностите
за развитие на външната търговия на ЕС през следващите няколко годи-
ни, както по време на пандемията, така и след нея. Разбира се, всичко за-
виси от продължителността на коронавирус разпространението.
233
ИЗВОДИ
Пандемията от коронавирус промени начина на организиране на
процесите в икономиката и търговията и поне към момента няма ясни
срокове за нейното приключване. Това предпоставя външната търговия
на ЕС да продължи да работи в условията на пандемия и отделните секто-
ри да се приспособят към тази среда.
Отвореността на търговията може да допринесе за разпростране-
нието на една криза или пандемия в повече държави. Но от друга страна,
няма държави, които да разчитат само на своето производство и да не за-
висят от вноса или износа на стоки или услуги. Външната търговия може
да допринесе за по-бързото възстановяване на една икономика от криза
или пандемия [7].
ЛИТЕРАТУРА
1. Robert Shuman Foundation. (2021). e European Trade Policy in the time of
COVID-19: adaptation or change in paradigm? European Issue No581, https://
www.robert-schuman.eu/en/european-issues/0581-the-european-trade-policy-in-
the-time-of-covid-19-adaptation-or-change-of-paradigm
2. Димитрова, Р. (2019). Пълна дигитализация на дейността – поредното
предизвикателство на търговските банки, Годишник „Икономика и бизнес“
2018, департамент „Икономика“, Нов български университет, с. 6-13, ISSN:
2534-9651, https://publishing-house.nbu.bg/bg/elektronni-izdaniq/periodika/
godishnik-ikonomika-i-biznes-na-departament-ikonomika-2018
3. Текев, г. (2015). Университетът и бизнесът имат общи задачи, сп. Икономика,
бр. 49/2015, ISSN 1314-376Х, https://www.economic.bg/bg
4. Текев, Г. (2003). Стратегия на управлението: Централизация и децентрализа-
ция в Нов български университет, В: Годишник на Департамент „Икономика
и бизнесадминистрация“ – „Икономика, психология, управление, бизнес“,
ISBN 954-535-329-5.
5. Хаджиев, К. (2016). Мултикултурна бизнес среда – управленски подходи,
ценности, тенденции и стереотипи, Икономическа мисъл (2), с. 3-18, ISSN
0013-2993, http://eprints.nbu.bg/3100/
6. Темелкова, С. (2019). Образът на туристическите дестинации през призмата
на туристическите възприятия, мотивация и удовлетвореност, Годишник
234
„Икономика и бизнес“ 2018, департамент „Икономика“, Нов български
университет, с. 129-135, ISSN: 2534-9651, https://publishing-house.nbu.bg/bg/
elektronni-izdaniq/periodika/godishnik-ikonomika-i-biznes-na-departament-
ikonomika-2018
7. Nilsson, B., Tucci, A., Velazquez, B., Nolte, S. and Kutlina-Dimitrova, Z. (2020).
Chief Economist Note: Trade Policy Reections beyond the COVID-19 Outbreak,
Issue 2/2020, https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2020/july/tradoc_158859.pdf
8. Маринов, Е. (2021). Африканската континентална зона за свободна търго-
вия: защо Африка се връща към мултилатеризма, Годишник „Икономика
и бизнес“ 2019, департамент „Икономика“, Нов български университет, с.
135-146, ISSN: 2534-9651, https://publishing-house.nbu.bg/bg/elektronni-izdaniq/
periodika/godishnik-ikonomika-i-biznes-na-departament-ikonomika-2019
9. Eurostat (2021). EU trade in goods strongly impacted by the COVID-19 pandemic in
2020, https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/ddn-20210325-1
10. World Trade Organisation (2020). Second quarter 2020 merchandise trade, https://
www.wto.org/english/res_e/statis_e/daily_update_e/merch_2020q2.pdf
11. De Vet, J., Nigohosyan, D., Nunez Ferrer, J., Gross, A., Kuehl, S, Flickenschild, M.
(2021). Impacts of the COVID-19 pandemic on EU industries, Policy Department
for Economic, Scientic and Quality of Life Policies, European Parliament,
https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2021/662903/IPOL_
STU(2021)662903_EN.pdf
12. Muller, V. and Terem, P. (2021). Globalization of EU trade policy in the COVID-19
era, SHS Web of Conferences „Globalization and its Socio-Economic Consequences
2020”, https://doi.org/10.1051/shsconf/20219201034
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Пълна дигитализация на дейността -поредното предизвикателство на търговските банки, Годишник "Икономика и бизнес
  • Р Димитрова
Димитрова, Р. (2019). Пълна дигитализация на дейността -поредното предизвикателство на търговските банки, Годишник "Икономика и бизнес" 2018, департамент "Икономика", Нов български университет, с. 6-13, ISSN: 2534-9651, https://publishing-house.nbu.bg/bg/elektronni-izdaniq/periodika/ godishnik-ikonomika-i-biznes-na-departament-ikonomika-2018
Университетът и бизнесът имат общи задачи, сп. Икономика, бр. 49
  • Г Текев
Текев, г. (2015). Университетът и бизнесът имат общи задачи, сп. Икономика, бр. 49/2015, ISSN 1314-376Х, https://www.economic.bg/bg
Стратегия на управлението: Централизация и децентрализация в Нов български университет, В: Годишник на Департамент "Икономика и бизнесадминистрация" -"Икономика, психология, управление, бизнес
  • Г Текев
Текев, Г. (2003). Стратегия на управлението: Централизация и децентрализация в Нов български университет, В: Годишник на Департамент "Икономика и бизнесадминистрация" -"Икономика, психология, управление, бизнес", ISBN 954-535-329-5.
Мултикултурна бизнес среда -управленски подходи, ценности, тенденции и стереотипи, Икономическа мисъл (2), с. 3-18
  • К Хаджиев
Хаджиев, К. (2016). Мултикултурна бизнес среда -управленски подходи, ценности, тенденции и стереотипи, Икономическа мисъл (2), с. 3-18, ISSN 0013-2993, http://eprints.nbu.bg/3100/
Образът на туристическите дестинации през призмата на туристическите възприятия, мотивация и удовлетвореност, Годишник "Икономика и бизнес
  • С Темелкова
Темелкова, С. (2019). Образът на туристическите дестинации през призмата на туристическите възприятия, мотивация и удовлетвореност, Годишник "Икономика и бизнес" 2018, департамент "Икономика", Нов български университет, с. 129-135, ISSN: 2534-9651, https://publishing-house.nbu.bg/bg/ elektronni-izdaniq/periodika/godishnik-ikonomika-i-biznes-na-departamentikonomika-2018
Chief Economist Note: Trade Policy Reflections beyond the COVID-19 Outbreak
  • B Nilsson
  • A Tucci
  • B Velazquez
  • S Nolte
  • Z Kutlina-Dimitrova
Nilsson, B., Tucci, A., Velazquez, B., Nolte, S. and Kutlina-Dimitrova, Z. (2020). Chief Economist Note: Trade Policy Reflections beyond the COVID-19 Outbreak, Issue 2/2020, https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2020/july/tradoc_158859.pdf
Африканската континентална зона за свободна търговия: защо Африка се връща към мултилатеризма, Годишник "Икономика и бизнес" 2019, департамент "Икономика
  • Е Маринов
Маринов, Е. (2021). Африканската континентална зона за свободна търговия: защо Африка се връща към мултилатеризма, Годишник "Икономика и бизнес" 2019, департамент "Икономика", Нов български университет, с. 135-146, ISSN: 2534-9651, https://publishing-house.nbu.bg/bg/elektronni-izdaniq/ periodika/godishnik-ikonomika-i-biznes-na-departament-ikonomika-2019
EU trade in goods strongly impacted by the COVID-19 pandemic in 2020
  • Eurostat
Eurostat (2021). EU trade in goods strongly impacted by the COVID-19 pandemic in 2020, https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/ddn-20210325-1
Impacts of the COVID-19 pandemic on EU industries, Policy Department for Economic, Scientific and Quality of Life Policies
  • De Vet
  • J Nigohosyan
  • D Nunez Ferrer
  • J Gross
  • A Kuehl
  • S Flickenschild
De Vet, J., Nigohosyan, D., Nunez Ferrer, J., Gross, A., Kuehl, S, Flickenschild, M. (2021). Impacts of the COVID-19 pandemic on EU industries, Policy Department for Economic, Scientific and Quality of Life Policies, European Parliament, https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2021/662903/IPOL_ STU(2021)662903_EN.pdf
Globalization of EU trade policy in the COVID-19 era, SHS Web of Conferences "Globalization and its Socio-Economic Consequences
  • V Muller
  • P Terem
Muller, V. and Terem, P. (2021). Globalization of EU trade policy in the COVID-19 era, SHS Web of Conferences "Globalization and its Socio-Economic Consequences 2020", https://doi.org/10.1051/shsconf/20219201034