Content uploaded by Nikola Venkov
Author content
All content in this area was uploaded by Nikola Venkov on Jan 27, 2022
Content may be subject to copyright.
39
Кооперативният пазар като гордост
и предизвикателство за социалистическата система
Никола Ат. Венков
The “cooperative marketplace” as a point of pride
and a challenge for the socialist system
Nikola A. Venkov
Abstract: Open-air marketplaces during state socialism in Eastern Europe are often
described as being in conict with the regime’s ideology and grudgingly tolerated. Taking
as a case study the largest marketplace of Soa, “Georgi Kirkov”, and by drawing on oral
history, the contemporary press, and a visual photographic archive, it is demonstrated that the
institution of the “cooperative marketplace” was a very well integrated part of the socialist
regime – both in its practical governance and on an ideological level. The research suggests
that overcoming ideological contradictions was possible because socialist governance itself
was more dynamic and contradictory than is given credit for. It is shown, for example, that
state managers and planners were readily and creatively appropriating elements of capitalist
and even neoliberal thinking. Finally, it is explored how the vibrancy at the marketplace and
the seeding of zones for entrepreneurial opportunity did open breaches in both the economic
logic of state socialism and the self-conception for a “good socialist society”.
Keywords: marketplace, bazaar, socialist trade, ideology, state socialism, urban
anthropology.
Женският пазар е главният пазар на София с най-голям обем стокообо-
рот, посещаемост и брой търговци. Известен е с ниските си цени и голямото
си разнообразие от плодове и зеленчуци, пакетирани и непакетирани храни-
телни продукти, домашни потреби, дрехи, индустриални и занаятчийски сто-
ки, а в близкото минало – и жива риба и птици. Софиянци го определят като
„най-стария, исторически пазар“ на града (Венков 2018). Заема все същия
пешеходен булевард в северния център на града от изместването му там около
1910 г. във връзка с изграждането на Халите (Георгиев 1978; Станоева 2004).
През социалистическия период е реорганизиран като кооперативен пазар „Ге-
орги Кирков“, като през 50-те години е направена основна реконструкция,
оформяща инфраструктурата на пазара до 2013 г. (Venkov 2018). През 90-те
години с отварянето на границите, безработицата и колапса на социалистиче-
ското снабдяване пазарът преживява бум на търговията с неселскостопански
стоки. През 2013 г. общината прави опит да замести типа търговски обекти,
съответно наематели, потребление и клиентела с такива от по-висок клас, с
„култура“ и социален статус, които да бъдат „приемливи“ за центъра на гра-
40
да (Венков 2012; Eneva 2018; Venkov 2018). За продажба на селскостопански
продукти е оставена само една трета от дължината на бившия пазар.
Фокусът на настоящия текст е пазарът „Георги Кирков“ през социалис-
тическия период. Социалистическата епоха е слабо разгледана в историята
на пазарите у нас, а и в останалите държави (Григоричев и др. 2019: 37–52;
Дятлов 2018 за СССР). В антропологичната литература данни за времето на
социализма се намират рядко и то като кратки въведения в изследвания на
постсоциалистическите пазари (Kaiser 1997; Czako, Sik 1999; Khutsishvili
2012; Polese, Prigarin 2013). Ако пазарите на открито са възприемани като
основополагащи топоси на постсоциалистическото общество и литературата
за тях е огромна (само за българския контекст: Петрова 2010, 2014; Даска-
лова 2013; Сазонова 2014; Венков 2015; Konstantinov, Kressel, Thuen 1998;
Zinganel 2019), то в изследванията на социализма те се оказват почти неви-
дими. Изключение правят няколко исторически изследвания за сталинската
епоха в Съветския съюз (Hessler 2004; Осокина 1999) и следвоенна Полша
(Zborowska 2017), както и публикациите в западната икономическа „съвето-
логия“ от времето на Студената война (Whitman 1956; Wädekin 1973 и др.).
Тук ще допълня знанието за селскостопанските пазари в социалистиче-
ския свят от втората половина на ХХ в. и ще покажа, че те се превръщат
във важни обществено-икономически институции. След смъртта на Сталин
функциите на селскостопанския пазар в държавното стопанство се стабили-
зират, за разлика от резките промени на политиките в периода от институ-
ционализирането на „колхозния пазар“ през 1932 г. до ранните следвоенни
години в СССР (вж. Hessler 2004: 251–292; Whitman 1956).
Използваният от мен подход е от областта на антропологията, с поглед
към материалните ефекти на дискурсите33. Изследването се опира на устна
история, извлечена от проведени между 2010 и 2016 г. интервюта с посети-
тели, живущи и търговци на пазара, на събран от различни източници фото-
графски архив (включително от непубликувани досега лични архиви) и на
подробен преглед на теченията на общинските списания „Сердика“ и „Со-
фия“34. Работата с документални архиви остава бъдеща стъпка.
Конкретният изследователски предмет е отношението на социалистиче-
ската власт към селскостопанските пазари в България. Ще поставя под въ-
прос срещаните в литературата твърдения, че по идеологически причини това
33 В подхода си черпя методологически от постфундационистката дискурсна теория
(Laclau 2009; Howarth, Stavrakakis 2000), без да я дискутирам тук.
34 Материалът е събиран за друго изследване – за съвременните трансформации на
това градско пространство (вж. Венков 2012; Venkov 2018), но част от информаторите по-
знаваха пазара още от социалистическия период (това се отнасяше по-често до посетители
и живущи и по-рядко до търговците в моите интервюта). В теченията на сп. „Сердика“ и
„София“ открих седем публикации, свързани с пазарите, от които две са полезни тук.
41
отношение е оставало противоречиво. Ще покажа, че след края на 50-те го-
дини пазарите са много добре интегрирана социалистическа институция – и
идеологически, и в практическото им управление. Това ни води към по-ус-
ложнено разбиране за социалистическия „режим“ като по същество прагма-
тичен, хетерогенен и динамичен модернизационен проект (Брунбауер 2010).
От друга страна, присъединяването на пазарната търговия към социа-
листическия модернизационен проект все пак предизвиква подриващи го
динамики, които ще очертая във втората половина на текста въз основа на
етнографски примери. Заключението ми ще бъде, че трябва да разглеждаме
социалистическия режим не като тотална матрица на властта, която впримчва
обществото (според т.нар. „тоталитарна парадигма“) и предизвиква множе-
ство слаби, всекидневни съпротиви („ревизионистка парадигма“, Fitzpatrick
2007), а като постоянно договарян и несигурен опит за компромис с разбягва-
щата се жизненост на социалното. Пазарът „Кирков“ е може би най-подходя-
щият образец, от който да изградим подобна теоретична перспектива.
Преливащата жизненост на „Кирков“
В София Женският пазар винаги е бил мястото на изобилие и най-ниски
цени, дори по времето на социализма, въпреки държавната система на уравни-
ловка на цените. Производството и снабдяването със стоки в България тогава
са организирани през централизирани държавни институции, но на зеленчу-
ковия пазар практически е позволена частна дейност от разнообразен тип.
Най-многобройни са продавачите на селскостопанска продукция от селата
(ил. 1). Те продават директно на софиянци добивите от своите така наречени
„лични парцели“ – ограничена по размер земя, която членовете на селскосто-
панските кооперативи са имали право да обработват в лична полза, включител-
но за продажба на продукцията (Крийд 2005: 106–107; Iliev 2004). На пазара
„Кирков“ идват производители първоначално от Софийското поле – до 60-те
години с каруци, а след това с околоградските автобуси (по спомени на местни
жители в определен период на самия пазар, северно от ул. „Кирил и Методий“
е била организирана автогара). Идват все повече производители чак от Пазар-
джишко, Пловдивско, Благоевградско – с влака, а след навлизането на личните
автомобили, „с едни стари москвичи, които бяха ей така до горе пълни“:
„Те по-надолу взимаха така по-големи сергии. А в началото, където е трам-
вайната линия, там бяха малките селяни, които продаваха това, което имат.
Те идваха явно от софийските села, там [освен зеленчука] изнасяха тези хора
домашно сирене, изнасяха мас, масло. Пак имаше нали в началото сергии.
Обаче отпред, пред сергиите, едни такива колички имаше и на тия колички
селяните си продаваха... Например от Самоков носеха вълна...“ (спомени от
края на 60-те до 80-те години на жена от София, посетителка на пазара).
42
Друг тип са старите занаятчии в района на „Кирков“, само част от които
могат да бъдат включени в новите уедрени производства (например шивачки-
те са привлечени на работа в завод „Витоша“ с цех до „Лъвов мост“). Остана-
лите биват обединени в сравнително хлабави кооперативи или занаятчийски
съюзи или остават частници с патенти. Така в квартала са наследени от пред-
военно време многочислени дюкянчета на шивачи, обущари, сарачи, железа-
ри и други, обслужващи градския бит. От своя страна, новите държавни ком-
бинати и кооперативи отварят свои магазини: „Сирена на „Сердика“ – само за
сирене и мляко“, „Яйцекооп“, „Родопа“ – за меса, колбаси и карантия“, „ТКЗС
Горно Камарци“ и т.н. (цитати от спомени на информатори).
Условията за селскостопанските производители са изключително благо-
приятни:
„До градинката беше управлението. Там взимахме кантари. Всеки ден оти-
вам, плащам си, наемам кантар, за да работя с него. По средата имаше мал-
ки магазинчета и щандове на различните ТКЗС-та покрай София, които са
близко и можеха да си поддържат, ежедневно да вкарват стока. Имаше малки
масички, [пред жилищните сгради] имаше големи маси, отдолу със складо-
ве, където да си сложиш стоката, която ти остане. [...] Масата си я плащаш
месечно, а сергийното право – колкото дена излезеш на пазара и в зависи-
мост от стоката, която имаш, минават всяка сутрин и те таксуват. [...] По това
Ил. 1. Производители на „Кирков“, ноември 1983 г. Сн. Елка Минчева, личен архив
43
време постепенно-постепенно се позамогнахме – 70-те, 80-те години вече.
Седемдесета година направихме нова къща. Преди това бяхме купили нова
кола. Имаше и какво да платиш за държавата и оставаше и за теб да можеш
да възпроизвеждаш нещо. Докато сега...“ (възрастна жена от софийско село,
продавала на пазара от детството си до 1990 г.).
„Шест лева беше на месец масата! Девет лева, разбираш ли, беше, ако не
си абонат. Цял месец работиш за шест лева! Минаваха, таксуваха та със сто-
тинки, разбираш ли? С 20, 30, 50 стотинки на ден. А сега какво е по-добре [та
да е 1000 лв. на месец]?“ (мъж на средна възраст от Югоизточна България,
продава от края на 70-те до 2006–2007 г.).
Идеологическият парадокс
В изследователската литература откритите пазари са описвани като на-
миращи се в противоречие с идеологията на социалистическия режим, но
толерирани от него, защото компенсират периодичните липси и провали на
държавната снабдителна система. В една от често цитираните публикации за
откритите пазари в Източна Европа Сик и Уолъс пишат, че в комунистическа-
та икономика „пазарите са били разглеждани или като остатък от отживяла и
ненужна вече форма на търговия, или като опасна заплаха за обобществения
търговски сектор“, като места, където се шири спекула и други незаконни
дейности (Sik, Wallace 1999: 697). „В резултат – твърдят авторите – пазарите
са били под постоянна угроза от набези на милицията или, в най-добрия слу-
чай, толерирани като подозрителни, но незначителни изкривявания на систе-
мата на производство и снабдяване“.
В български контекст, в изследването си върху моралните ценности в
(пост)социалистическото село, Дима Канеф също заявява, че пазарите са
смятани за идеологически неблагонадеждни и имат периферна роля в колек-
тивизираната снабдителна система. За авторката това следва от твърдението,
че основни черти на търговската дейност са проблематични за „вътрешната
логика“ на социалистическата система (Kaneff 2002: 34–35). Комунистиче-
ската партия трудно може да постави взаимоотношенията на тези места под
контрол, а те предпоставят развитието на среда на конкурентност и индиви-
дуални интереси.
Тези противоречия обаче са налице само за нас, изследователите, до-
колкото се опитваме да видим идеологическите и организационните режими
като стриктно подредени и логични системи. Този изследователски стремеж
е особено силен по отношение на т.нар. „тоталитарна държава“. Всъщност
противоречията, които анализаторите очертават – и тук аз се разграничавам
от Канеф и другите автори, – не се оказват никаква пречка нито пред стопан-
ските ръководители, нито пред идеолозите на системата, да прегърнат разви-
44
тието на пазарите като места на пряк обмен и да ги подкрепят с най-активни
държавни мерки.
Ето как държавните стопански ръководители обявяват гордо в пресата
постигнатия мащаб на пазарната търговия в София:
„В настоящия момент разполагаме с 12 кооперативни пазара [...]. Общо
фонд от 550 маси с покриви и складови клетки и 330 павилиона. Само на
най-големия пазар – „Георги Кирков“, месечният оборот през най-усилните
търговски дни достига около тридесет милиона лева, като през него всеки
такъв ден минават най-малко 60 000 души...“ (управител на кооперативните
пазари при Софийския градски народен съвет, цитиран в: Цветкова 1978).
Заявени са амбиции още повече да бъде разширена ролята на пазарите.
Главен специалист в отдел „Организация на търговията“ при РПК „Наркооп“
декларира:
„Виждането тук (възприето и от ЦКС [Централния кооперативен съюз]) е,
че кооперативният пазар трябва да представлява единен търговски център,
където се продават не само търговски произведения, но и промишлени и хра-
нителни стоки, също плодове и зеленчуци на държавни цени. На кооператив-
ните пазари трябва да се организират насрещни търговски услуги както за
производителите, така и за потребителите“ (цитиран в: Цветкова 1978).
Тук става дума не само за управленска практика, а за изграждане на пуб-
личен образ на държавата, не за тихи, „виновни“ усилия да се компенсират
слабости на народното снабдяване, а за вдъхновяващи проекти за развитие на
социалистическото общество.
Как всичко това е възможно в една „тоталитарна“ държава, чиято идео-
логия не е добре разположена към частната инициатива? За да си отгово-
рим на този въпрос, на първо място се налага да спрем да виждаме социалис-
тическия режим като логически изчистена цялост – не само що се отнася до
практическата му властова и административна организация (Станоева 2015,
2015а), но да не настояваме за кохерентност и на самата теория и идеология
(въпреки собствената им претенция). При това смятам, че отказът от идео-
логическа завършеност в управленската практика не трябва да се разглежда
като провал на режима, а като креативен заряд, който поддържа виталността
на социалистическия проект.
Ако се откажем от настояването, че практическата идеология в социалис-
тическия режим се състои от систематичното построяване на съждения, про-
изтичащи логично от набор теоретични предпоставки35, дали тя не би могла
да бъде съставена просто от поредица „обществени заклинания“?
35 Как систематичното теоретично съждение на социалистическите идеолози не успя-
ва да се закотви еднозначно към действителността чудесно показва Мила Минева (2016:
106–114) относно интерпретацията на формулата „социалистически бит“.
45
За да стане възможно усвояването на селскостопанския пазар от социа-
листическото общество, трябва да се изгладят потенциалните противоречия
на символно ниво, по-точно – да се предотврати възможността такива да се
появяват. Твърдя, че за това е необходимо само изричането на идеологическа
„магическа формула“36. Можем да я открием в следния вид (подчертаването
е мое):
„Кооперативно-пазарната търговия у нас се утвърди като социалистическа
форма на търговия. Тя е тясно свързана с мероприятията на партията и пра-
вителството за насърчаване на личното стопанство на кооператорите. От про-
дажбата на селскостопански произведения трудещите се селяни получават
допълнителни доходи и се снабдяват с промишлени стоки. Пазарът стимули-
ра някои култури, които се търсят от гражданите, а от това е заинтересувано
цялото общество“ (Шамли 1966).
Третото изречение търси подходяща обосновка за нуждата от допълни-
телни лични доходи в един контекст, в който до съвсем скоро не се е гледало
с добро око на излишното потребление на индивида37. Накрая е представен
дори едва прикрит вариант на принципа на свободния пазар, превърнал се
тук в генерално полезен за социалистическото общество. Струва ми се, че
фразата „се утвърди като социалистическа форма“ има действително силата
на заклинание; тя би могла да свали напрежението от каквото и да е явле-
ние, дори то да беше „социалистическа форма на натрупване на капитал“
например38.
36 Другаде обосновавам теоретично, че динамиката на заклинанието не е специфич-
на за социалистическия режим, тя е характерна за всекидневното мислене, което от своя
страна тихо прониква в прилагането на всяка идеология и всеки властови режим (Венков
2018).
37 За историческите трансформации в конструирането на правилното и неправилното
социалистическо потребление вж. Минева 2016.
38 Любопитно е, че изразът „пазарът стимулира“ в цитата горе може да се прочете
и в смислите, които ще чуваме толкова често след 1989 г. Докато в социалистическото
общество моралният хоризонт трябва да се обоснове през значимото за обществото – в
опозиция на заклеймения егоистичен интерес на индивида, и при двата големи дискурса
на ХХ в. се прави връзката между добруването на индивида и добруването на цялото.
Задоволяването на индивидуалното добро се превръща в главен измерител за успеха на
социалистическата система. В неолибералния дискурс, където безкористната солидар-
ност е отречена, средство за постигане на егоистичното добро пък се оказва доброто на
абстрактното цяло, а именно добре балансираният пазар и остеритетната икономика. Те
изискват отдаването на стоически жертви от индивидите („затягане на коланите“) в името
на идеологическия идеал.
Заради сдвоеността на частно и обществено и при двете системи в общ за тях мо-
дернистки ключ се оказва, че една и съща аргументация работи само с преместване на
ударението от едната или другата страна на логическата връзка.
46
Напълно съм съгласен с Канеф, че съществува вътрешно напрежение
между селскостопанския пазар като зона на свободен обмен и социалисти-
ческия проект за създаване на новия „социалистически селянин“ (в цитатите
по-горе също „омагьосан“ като такъв чрез употребата на израза „трудещи-
те се селяни“):
Значителното инвестиране в селскостопанската инфраструктура [...][и] ко-
лективизацията на земята в края на краищата имаха за цел трансформиране
на „селяните“ в „работници“, тоест трансформиране на дребните произво-
дители на стоки, които търгуваха на местните пазарища, в колективизирани
производители, включени в държавното производство и действащи според
егалитарните цели на социалистическата държава. Социалистическият тру-
дов етос предполага силна връзка в морален план между индивида, който
трябва да се включи в продуктивна държавна работа, и патерналистичните
отговорности на държавата към нейните работници (Kaneff 2002: 35).
Действително, по-долу ще покажа, че установяването на отворено към
предприемаческата инициативност пространство като пазара „Кирков“ за-
почва да генерира ентропия в системата около себе си, която не може да бъде
ограничена. Това, което за външния наблюдател изглежда като препъни-
камък, обаче е решено гениално от въвлечените участници: за да се предот-
вратят противоречията, е достатъчно да започнат да се мислят пазарите като
част от държавния производствен процес. Продаващите там трябва да полу-
чат именно патерналистична грижа. На символно ниво е намерена подходя-
щата формулировка: „кооперативен пазар“39.
Чрез новото име се избягва от представата за онази индивидуална иконо-
мическа деятелност на селяните отпреди колективизацията, така както прави
това изобретяването на формата „лично стопанство“. Личното стопанство се
разграничава от предишните „частни стопанства“, но едновременно с това
цели да върне в практическо обращение стимулите от индивидуализиран, ка-
питалистически тип за постигане на ефективност и лоялност към икономи-
ческата система.
Кооперативният пазар
Преосмислянето на градските пазари като „кооперативни“ не бива да се
възприема само като маскиращо преименуване на символно ниво. То има и
съвсем реални ефекти по реорганизиране на практиката. В теоретичната пер-
39 Този ход е изобретен още в началото на 30-те години, за да се легализира пазарната
търговия в Съветския съюз в условията на продоволствена криза, последвала прекратява-
нето на НЕП (вж. Hessler 1998: 520–521).
47
спектива, с която работя, дискурсът е винаги и материален (Laclau 2009).
Градският пазар преди социализма не е нищо повече от пространствено
вместилище за срещата между селяни и граждани като независими индивиди,
договарящи се по свои собствени правила (те обикновено са споделени зара-
ди установяването на традиция и неписан морал, но също така са незащитени
от постоянна реинтерпретация). Дори модернизиращите общински власти от
първата половина на ХХ в. рядко отиват по-далеч от отделни усилия за спра-
вяне с част от негативите, които пазарището произвежда за околния градски
район. Администрациите се стремят да ограничат размера на пространството,
върху което се разлива човешкото множество, да проведат облагане на селя-
ните с такси по най-опростен метод още при входовете на града, да фиксират
коридорите, през които пресичат града (вж. Георгиев 1978), и в най-добрия
случай правят ранни опити за контрол на качеството при някои хранителни
продукти (например при яйцата продавани на пазара, Катранджиев 1938)40.
Ил. 2. Пазарът през 40-те години на ХХ в. е просто една открита площ.
Сн. Христо Вакарелски, Централен държавен архив
40 Изключение прави Солният пазар на пл. „Позитано“ през 30-те години, който е
изграден от общината като нещо подобно на борса на едро. Там търговията „се извършва
от кооперации, сдружения и търговци“ (Йочев 1938).
48
Ил. 3. Пазарът скоро след благоустрояването му, 1957 г.
Сн. Миронски, Централен държавен архив
Кооперативният пазар, от друга страна, конструира градското място като
предприятие по аналог с другите социалистически предприятия и колективи на
епохата. Прави държавата партньор на продавачите, вклинявайки я в техните
социални отношения с мястото и купувачите. Създадено е Държавно управле-
ние „Търговия и изкупуване“, което „предоставя на производителите маси, кан-
тари, складове за стоките, престилки, павилиони, сергии и др.“ (Шамли 1966).
Пазарът става обект на модернизация и административна грижа от нов тип.
Промяната се вижда най-добре, ако сравним чисто визуално Женския
пазар през 40-те и през 50-те години (ил. 2 и 3). На практика със социалисти-
ческото благоустрояване на пазарите из страната възниква първообразът на
днешната ни представа за пазар: като градско място с подходяща за функции-
49
те му инфраструктура, осигурена чрез ненатежаващо застрояване, и с предо-
ставян от общината набор от удобства и услуги за търговците и посетителите.41
Спонтанността на по-ранната форма на градското пазарище, разполагането на
стоката на земята и липсата на урбанистична намеса днес бихме дистанцирали
с негативно натоварената дума „битак“.
Неудържимата инициатива
Магическата формула на идеологическото назоваване позволява пазари-
те да бъдат вписани в официалното общество през социализма. Но в реалнос-
тта на самите търговски практики трябва някъде другаде да бъдат изтеглени
символни граници, които да отделят опасни зони в иначе непрекъснатия спек-
тър на инициативността. Това веднага е забелязано:
„Първото условие за получаване право да излага стоки на кооперативния па-
зар е изложителят да има качеството на производител. Не са редки явления
прекупчици на стоки на кооперативните пазари. Това са прояви на малоброй-
на група, спекулантски настроена, против която се води системна борба
от органите на МВР и управлението на пазара. На такива настроения не са
чужди и някои стопански ръководители на ТКЗС, които смятат да „подобрят“
трудодена, като използуват конюнктурни положения на пазара за сметка на
договорните си задължения“ (Шамли 1966, подчертаването е мое).
За да бъдат присвоени пазарите като социалистически места, вътре в тях
трябва да е възможно да се определят търговски форми, които да бъдат дис-
танцирани през някакви други добре установени символи – например като
„спекулантски“. Противоречието между двете логики е открито, но неговите
последствия са ограничени и обезопасени отново символно – с епитета „ня-
кои“ и с категорията на „спекулантите“. Това, разбира се, не прекратява по-
степенното движение на социално-икономическите процеси в посока, която
ще изисква все повече нагаждане от страна на идеологията.
В цитата горе откриваме, че в прекалено голяма инициативност могат да
се впускат дори „държавни организации“ (доколкото тук няма обвинение към
самите ръководители, че тази дейност е за отклоняване на средства в лич-
на изгода). Тогава същият пазарен механизъм вече е представен в негативна
светлина – като безотговорно заиграване с „конюнктурни положения“, – ве-
41 Днес ролята на обществената власт е трансформирана още веднъж. През ХХІ в. ос-
новният предмет на дейност на (вече) общинските пазари е формулиран единствено като
„отдаване под наем на имоти, собственост на дружеството“ и „изграждане на нови пазари
[...]; реконструкция и модернизация на съществуващите пазари“ (уставни документи на
случайно избрано общинско дружество). Това води до нова еволюция в селскостопанската
търговия и, всъщност, до нейното замиране (Венков 2015: 25–33).
50
роятно защото едно преориентиране на самите организации към пазара би
застрашило сериозно изградената държавна снабдителна система.
Присъствието на частно конституирани икономически субекти на коо-
перативния пазар отваря пространства за различни „не-социалистически“
практики и в двата смисъла на епитета: излизащи от формалните социалис-
тически форми на организация и отличаващи се от познатите неформални
„социалистически“ отклонения „под тезгяха“, които тези форми продуцират
(социалистическото „общество на мрежите“, Деянов 2003). Наличието на
частни отношения и оттам акумулирането на свободно разполагаеми парич-
ни ресурси дава възможност за нови форми на инициативност. Това не само
са лични неведомствени пари, които не изискват административна обосновка
на разходването им, но по-важното е, че на „Кирков“ те вече могат да рас-
тат в корелация с повишаване на ефективността на търговията. Тоест
за икономическия деец има смисъл да започне да ги реинвестира в своята
дейност вместо в по-типичните форми на лично и семейно социалистическо
потребление, към които обикновено са насочени мрежовите практики (като
уреждане на холна гарнитура, строеж на вила и т.н.). Такъв тип инвестиция е
например частното наемане на работници „на черно“ от управител на дър-
жавен магазин. Тое видно заедно с цяло богатство от частни взаимоотноше-
ния в следния разказ на мъж на средна възраст, израснал и живял на улица
недалеч от пазара:
„На 15 г. почнах да разтоварвам камиони – грънци, на грънчарите на всички
им разтоварвах камионите за по 5 лв. и си изкарвах джобните пари. А по-
сле, при леля Мария пък, която продаваше плодове и зеленчуци, от магазина
„Тевекелиев“, ако го помниш. Намалените от магазина на бул. „Стамболий-
ски“, от луксозния магазин, ги намаляваха на половина – на половината там.
Значи на 1/4 от луксозната цена. Аз разтоварвах, за да мога да занеса вкъщи
по-евтини и по-качествени продукти. Буквално. Там не само разтоварвах, там
и продавах целите стоки. В смисъл, на 14 години съм продавал по един ка-
мион на ден! Това е 81-ва – 82-ра година. [ Реагирам: „Но нали тогава ма-
газините са били държавни?“ ] Държавен магазин беше тоя на Тевеклиев, в
който не ми плащаше, а ми позволяваше да си взема стока, да си купя сто-
ка на смешна цена. Докато при грънчарите – грънчарите бяха частници.
Значи това бяха едни от малкото частници по държавно време, по Живково
време. Имаше няколко професии, които имаха такова едно междинно про-
странство: обущарите, грънчарите, земеделци, които продаваха стоката си
на пазара, и, разбира се, шивачки, кроячки и така нататъка, които работеха
– кой полунезаконно, кой абсолютно незаконно. Но това бяха частниците. И
ние с интерес ги гледахме тия частници на пазара. Щото те бяха ч а с т н и ц и
– продаваха собствените си грънци, печелеха собствените си пари – ние гле-
дахме малко странно, щото тогава такова стопанство още нямаше, нали. 81-ва
– 82-ра година тя си вадеше от джоба едни пари, и ти ги даваше, като търговец.
Което си е чисто нормално отношение в момента.“ (мъж на средна възраст,
живял в квартала).
51
По-нататък мъжът описва множество частно наети помещения за скла-
дове по къщи и мазета из околните улици, както и „доста хора“, които цял
ден пренасят с колички стока до сергиите. Виждаме цял ред характерни прак-
тики, които познаваме от следващата, „капиталистическа“ епоха. Оказва се,
че и по-рано пазарът поддържа десетки хора, които извършват разнообразни
услуги на продавачите срещу малки бакшиши, място за спане и пр. Практи-
ката на частно наемане е дотолкова нормализирана, че дори служителят на
държавния щанд може да я прихване безпроблемно – може би реинвестирай-
ки освободения личен ресурс в по-доходни възможности. При „Кирков“ дори
самата държава е творчески предприемчива, създавайки щандове за опол-
зотворяване на остатъчните стоки от други магазини (през ХХІ в. частните
прекупвачи преоткриват тази практика, предлагайки остарялата стока от бор-
сата на едро). Както видяхме по-горе, стопански ръководители пък се впускат
в „бизнес“ инициативи, за да закрепят бюджетите на организациите си.
Имаме кипеж на предприемачеството (а ето и наистина визуално – ил. 4)
в една зона, оставена извън общата регулирана икономическа политика, но
и пазена като такава, оставяна да бъде такава от властите. Кирков се оказва
сложно разграфено пространство между отношения от държавно-админи-
стративен и частно-капиталистически тип. Тук възможността, която е дадена
на отделни групи да реинвестират, повлича цял ред от микропредприемаче-
ски практики. Тук могат да продължат да съществуват дори практики като
пазарене, които бихме очаквали модерността да закрие:
„По-възрастните хора се пазаряха, а ние не знаехме да се пазарим. Защото
живеехме в такова общество, в което цените бяха фиксирани. Докато баща
ми се пазареше, и баба ми се пазаряха за цената. И винаги така – докарваха
нещо повече ще вземат, но аз не можех. И се срамувах като съм с баба или
с баща ми на пазара, мен ми беше срамно, когато те се пазаряха. Но те си
обичаха това нещо и винаги се пазаряха за цената“ (жена на средна възраст,
посетителка на пазара, спомени от 60-те години).
„Баща ми ме водеше на пазара и ме учеше да се пазаря с търговците – все пак
аз съм евреин!“„То, не че ни е учил – той го правеше. И ти го гледаш, нали.
То това е пазара. Това е удоволствие за търговеца, не само за купувача. И ти
отиваш: „Ама дай ми сега от тия домати, ама дай ми ги на цената на тия дома-
ти“ – нали разбираш – такъв.. а л ъ ш – в е р и ш. Да става приказката!“ (мъж
на средна възраст, живял в квартала, спомени от 80-те години).
Управление на социалистическо и частно
На „Кирков“ в игра с пазарните принципи, но на друго ниво, се захващат
и самите стратези на системата. Разчупването на търговското пространство
на държавни и псевдодържавни/получастни форми е нарочно търсена ком-
позиция. Стратегията е да не се одържавява напълно търговската дейност, но
52
да се вклиняват в нея държавни форми с надеждата, че те ще влияят върху
частните, но през принципите на пазара:
„Управление „Търговия и изкупуване“ създаде специална служба за органи-
зиране доставката на стоки и въздействуване върху цените при свободното
им образуване на кооперативните пазари. [...] Ръководството на ДСП „Булгар-
плод“” има пълна финансова възможност ежедневно да наблюдава и да кори-
гира цените, с което ще помогне за намаляването им и ще улесни изкупвате-
лите си в провинцията. Намаляването на цените ще насочи голяма част от сто-
ковата продукция към държавните изкупвателни организации“ (Шамли 1966).
Ил. 4. Интензивна търговия и отвъд земеделските продукти.
Сн. Попов (1963), К. Свраков (1969), В. Михайлова (1960), К. Свраков (1968),
Централен държавен архив
53
Оказва се, че държавата вижда себе си като участник в свободния пазар,
който тя самата позволява да съществува; готова е да се подчини на пазарните
закони и да действа чрез механизми за пазарна интервенция, не много по-раз-
лични от тези в западните социалдемокрации42.
Вклиняването трябва да се постигне и чисто визуално-сетивно, в самото
пространство, чрез урбанистичната намеса. Благоустрояването от 50-те го-
дини поставя в центъра на булеварда редица големи павилиони, където са
настанени държавните стопански обединения и кооперативи, а масите от
външната страна на улицата и самото тротоарно пространство са отдадени на
дребния предприемач и производител.
Цялата тази комплексност от функции е съзнателно търсена от плановиците
като начин да се подобрят предлаганите за гражданите услуги, но и да се изгради
надмощие спрямо концентрацията на (регламентирани) частни услуги в района:
„Съществува и широка мрежа от насрещна държавна търговия – магазини за
хранителни стоки, за плодове и зеленчуци, за битови услуги, дараци, бръс-
нарници, лавки, магазини за обмяна на селскостопански произведения, бюро
за продажба на жп билети, телеграфопощенски пункт, банково гише и др.“
(Шамли 1966, подчертаването e мое).
Описаното тук сложно разграфяване на пространството на социалисти-
ческо и частно засилва функцията на района като основен търговски център
на града, място на по-ниски цени, предлагащо смесена гама от хранителни
стоки, промишлени стоки и битови услуги.
Това, което липсва във властовия дискурс към пазарите, е очакваното от
изследователите идеологическо противопоставяне на частната търговия, въ-
преки че публичният дискурс би трябвало да е много по-идеологически стри-
ктен от самата практика на управление.
Набъбване на пазарното
Растежът на личните стопанства, подемът на получастните форми и тяхно-
то опитомяване спрямо идеологията – и съответно възможността за гордо отчи-
тане на оборота, постигнат от пазарите, както при всяко друго социалистическо
предприятие – мотивират управата все повече да увеличава дейността на „Кир-
ков“. Интересът на производители от провинцията е огромен. По-предприем-
чивите селяни започват постепенно да оттеглят трудовия си принос към коопе-
ративите и ориентират своята дейност изцяло към частната търговия на пазара.
През 80-те години се достига и до търговска самоорганизация на стопаните
от провинцията: производител на лук от Ямболско започва да вози и продава
42 Бунджулов (2003: 103) забелязва тези „кентаврически“ явления, но ги описва като
симптоми за появата сред номенклатурата на подриващи режима „трети мрежи“.
54
стоката от личните стопанства на своите съселяни. Наема квартира в София, а
през 1990 г. вече може да регистрира фирма. „Изкарвахме лук – 300–500 тона в
годината продавахме“ (мъж на средна възраст, бивш продавач на пазара).
Дезорганизиращата ентропия при „Кирков“ се отнася не само до ико-
номическите дейности, но и до пазара като обществено пространство. Дори
в епохата, през която очакваме градът да бъде най-силно дисциплиниран и
най-лишен от автентични форми на уличен живот, „Георги Кирков“ остава
особено градско място (ил. 5). Тук е общественото пространство, където па-
заруващите „социалистически граждани“ се срещат и смесват с безработни,
крайно бедни, хора с недъзи, „хора от стария режим“, неустроени в София
жители, амбулантни търговци43 – цветари, семкаджии, улични музиканти и
т.н., и даже бизнесмени и може би контрабандисти:
43 Често амбулантните продавачи са хора от стария режим, хора, лежали по лагери и
т.н., смятани за твърде ненадеждни, за да им се позволи да се включат в социалистическо-
то стопанство. Ето един пример от квартала:
„[Разпитвам за комшиите в една кооперация от 40-те години.] Помня един чичо Люб-
чо, който – той продаваше семки. Печеше семки и продаваше семки. Беше известен в
целия квартал. И беше такъв много едър, висок и силен мъж. Той ми е казвал, че е бил
летец, офицер от царската армия. И че след Девети единствено е можел да си намери
работа като в склад, доставки, ей такива работи – и с жена му само това работили. И
семките след това“ (жена на средна възраст, живее до пазара).
Ил. 5. Необикновената жизненост на „Кирков“ като обществено пространство,
9.01.1989 г. Сн. „Мечкар води мечка“ на Божидар Тодоров, архив на Пресфото БТА
55
„На цялото място отзад продаваха едни... – ние ги наричахме боржуи! Буржо-
азия такава някакви. Бяха едни мъже, явно собственици на тая работа, на шир-
потреба. Те продаваха шноли за коса, които бяха копирани от френски шноли.
И те правеха някъде такива форми и там ги изливаха. Тая пластмаса, наме-
рили са начини да я изливат и продаваха. Един от тях някой го познаваше и
казваше: „А, да, той е много богат, той ходи във Франция, той има връзки, той
еди-какво си“. И така сме го виждали ние него. Той винаги беше със златни
пръстени, с едни черни очила. Такъв беше – от друг свят човек, разбираш ли?“
(жена на средна възраст, посетителка на пазара, спомени от 70-те години).
Ако системата обикновено отделя и скрива в отдалечени институции об-
ществените групи, които не успява да интегрира – хора с различни видове фи-
зически и умствени затруднения, самотни старци, нетрудово население и пр.,
то тук те присъстват видимо в центъра на града (ил. 6). „Кирков“ концентрира
отхвърлените от обществото категории, така както това се случва и днес.
Ил. 6. „Не съвсем в системата“, около 1987–1989 г.
Сн. Тодор Рабашус, личен архив
56
Заключение
Преливащата над всякакви рамки жизненост на пазара „Георги Кирков“
свидетелства за прагматичния компромис, който социалистическата система
трябва да прави за сметка на идеологията (вж. също Брунбауер 2010: 35–44).
Една причина е слабата устойчивост на системата по отношение на масовост-
та на спонтанните неидеологически практики. Но отношението към пазарна-
та инициативност през втората половина на ХХ в. не е на конфликт. Мнозин-
ството от практиките „отдолу“ не са ориентирани против режима, а просто са
неидеологически. Те представляват търсене на възможности за личен успех
чрез нестихваща и творческа игра с даденостите на системата. Този тип игра
неизменно, но не целеположено подкопава стремежите на всеки централизи-
ращ модернизационен проект. Тук бихме могли да привлечем термина „свое-
нравие на всекидневните практики“ (Волф 2003), но употребите му в немски-
те изследвания на социализма предпоставят като „другото“ на всекидневието
наличието на монолитен властови проект – и дори „диктатура“ (в този смисъл
ползващите го изследователи клонят към идентифицираната от Медаров 2015
„тоталитарна нагласа“, от която аз се разграничавам). От другата, властова,
страна, виждаме, че пазарното място активно се направлява от държавни-
те институции в посока увеличаване на пазарната интензивност (вкл. чрез
мисленето на държавните намеси като балансиращи пазара). То е вписано
сред новите форми на социалистическото стопанство – кооперативи, стопан-
ски обединения, лични парцели и др., и напълно интегрирано със стоковите
потоци и мобилности, които те пораждат. Най-накрая, „Кирков“ отговаря на
управленските идеи за „модерен социалистически пазар“ и не предизвиква
каквато и да е идеологическа криза.
Ако тезата, че толерирането на селскостопанските пазари е продикту-
вано от проблемите на икономиката на дефицита, може да бъде приета за
валидна за Съветския съюз по времето на Сталин, то с настоящия текст по-
казвам, че във втората половина на ХХ в. в България кооперативният пазар не
е виждан като „решение на проблем“ и компромис с идеологията. Напротив,
кооперативните пазари са гордост на социалистическата икономика и са раз-
вивани по логиката на успешното социалистическо предприятие. Вместо да
се опитват да изкореняват засилването на извънформалната инициативност,
плановиците на режима са по-скоро готови да разширяват своите модели за
стопанската функция, за да я интегрират.
Нещо повече, изглежда, че властта не само „търпи“ пазара „Кирков“.
По всичко личи, че социалните форми там допринасят при формирането на
самите управленски идеи. Той е място на съприкосновение между теория и
практика, като идеологическите конструкции започват да се адаптират, като
едновременно сами трансформират практиката. Виждаме производството на
стопанските политики като в лаборатория: напасва се леко експериментът към
57
теорията, теорията – към данните, а данните – към теорията. Накрая всичко
изглежда кохерентно, без да е. Но пък този модел става част от следващия екс-
перимент44. При това се предпочита именно това консервативно адаптиране
пред прилагане на революцията, която обикновено очакват изследователите.
(За целия период най-революционната промяна изглежда е преименуването –
от Женски пазар на „Георги Кирков“).
Друга причина за липсата на противопоставяне между идеология и па-
зари е, че самата управленска практика е също противоречива по един кре-
ативен начин – въпреки идеологическите усилия да бъде представена като
тотална система (усилия, продължени с много по-голям успех от работите на
„антикомунистическите“ изследователи и идеолози след 1989 г.). В публика-
цията показвам противоречивостта на дискурсивно ниво: чрез снаждането на
хетерогенните пластове дискурс (но също така и в самите практики на упра-
вление, разбирайки ги като материални форми на дискурсите на управление,
в духа на Laclau 2009). Бихме открили, че управлението е нееднородно и като
организация, ако проследим взаимноориентираните действия между различ-
ните позиции в него (вж. Станоева 2015, 2015а).
Изследователите, които разглеждат реалния социализъм като цялостна,
наложена върху обществото система, имат склонност да анализират всеки-
дневните практики като стегнати в матрицата на властовия режим и/или като
отварящи микропространства на съпротива в една много неравна борба (при-
мерите са много, тук ще посоча един текст, който прави и двата хода: Рот
1998). Изхождайки от анализа на кооперативния пазар, аз предлагам перспек-
тива, която показва как на режима се налага да се съобразява с динамичните
сили, пораждани от социалното множество – да търси начини да балансира
с тях, за да вклини стремежа към „научен“ ред и дисциплинарност сред цен-
тробежните движения на всекидневието (вж. също Крийд 2005; Брунбауер
2010). Но трябва да имаме предвид, че „центробежната всекидневност“ об-
хваща и практиките на производство на управление и власт (доколкото са
именно „практики“) от самите дейци на режима.
При пазара „Кирков“ става видно, че модернизационният проект на со-
циализма е сложен танц на намеса, отстъпление, управление и вдъхновение.
Системата заклеймява и преследва някои практики, избира да игнорира други
и търси начини да направи компромиси и впише в себе си трети, за да запази
що-годе контрол върху ресурсите, необходими, за да може да изпълнява иде-
ологически поетите ангажименти пред обществото. Постоянните вътрешни
реформи, икономически кризи и накрая идеологическият колапс са свидетел-
ство колко е трудна тази игра. Демократичният режим на ХХІ в. ще се ока-
же много по-сурово „революционен“ и най-вече по-свободен да приложи по
44 Благодаря за тази метафора на Милена Якимова.
58
един твърд начин своите нови идеологии на неолиберализма и електоралния
популизъм върху обитателите на пространството около бившия „Георги
Кирков“ (вж. Venkov 2018: 255–256).
Литература
Брунбауер, Улф 2010: Социалистическият начин на живот: Идеология, общество,
семейство и политика в България (1944–1989). Русе, МД „Елиас Канети“
[Brunbauer, Ulf 2010: Sotsialisticheskiyat nachin na zhivot: Ideologia, obshtestvo,
semeystvo i politika v Bulgaria (1944–1989). Ruse, MD “Elias Kaneti”].
Бунджулов, Андрей 2003: Какво възниква на мястото на? Изкуствени стави и мре-
жи при социализма. – Социологически проблеми, № 1–2, 87–105 [Bundzhulov,
Andrey 2003: Kakvo vaznikva na myastoto na? Izkustveni stavi i mrezhi pri
sotsializma. – Sotsiologicheski problemi, № 1–2, 87–105].
Венков, Никола А. 2012: Гражданското общество и Женския пазар. С., Изследовател-
ски център по социални науки [Venkov, Nikola A. 2012: Grazhdanskoto obshtestvo
i Zhenskia pazar. S., Izsledovatelski tsentar po sotsialni nauki].
Венков, Никола А. 2015: Пазарът „Римска стена“ – социологически анализ/Политики
към общинските пазари. С., студио „Архитектоника“ [Venkov, Nikola A. 2015:
Pazarat “Rimska stena” – sotsiologicheski analiz/Politiki kam obshtinskite pazari. S.,
Studio “Arhitektonika”].
Венков, Никола А. 2018: За историчността на градските места (по примера на со-
фийския пазар). – Списание на Институт за модерността, 23 [Venkov, Nikola A.
2018: Za istorichnostta na gradskite mesta (po primera na soyskia pazar). – Spisanie
na Institut za modernostta, 23].
Волф, Габриеле 2003: „Власт“ и „своенравие“. Към анализа на социалистическия
жизнен свят. – В: Социализмът: реалност и илюзии. Етнологични аспекти на
всекидневната култура. Ред. Радост Иванова, Ана Лулева, Рачко Попов. С.,
ЕИМ–БАН, 120–132 [Volf, Gabriele 2003: “Vlast” i “svoenravie”. Kam analiza na
sotsialisticheskia zhiznen svyat. – V: Sotsializmat: realnost i ilyuzii. Etnologichni
aspekti na vsekidnevnata kultura. Red. Radost Ivanova, Ana Luleva, Rachko Popov.
S., EIM–BAN, 120–132].
Георгиев, Георги 1978: Софийският седмичен пазар през капитализма. – Истори-
чески преглед, № 6, 107–116 [Georgiev, Georgi 1978: Soyskiyat sedmichen pazar
prez kapitalizma. – Istoricheski pregled, № 6, 107–116].
Григоричев, Константин, Виктор Дятлов, Дмитрий Тимошкин, Диана Брязгина (ред.)
2019: Базар и город: люди, пространства, образ. Иркутск, Оттиск [Grigorichev,
Konstantin, Viktor Dyatlov, Dmitriy Timoshkin, Diana Bryazgina (red.) 2019: Bazar
i gorod: lyudi, prostranstva, obraz. Irkutsk, Ottisk].
Даскалова, Т. 2013: Социални връзки на пазара: пазарът в с. Долни Богров. Бакала-
върска теза, НБУ [Daskalova, T. 2013: Sotsialni vrazki na pazara: pazarat v s. Dolni
Bogrov. Bakalavarska teza, NBU].
Деянов, Деян 2003: Обществото на мрежите и социоанализата на дара. – Социологи-
чески проблеми, № 1–2, 72–86 [Deyanov, Deyan 2003: Obshtestvoto na mrezhite i
sotsioanalizata na dara. – Sotsiologicheski problemi, № 1–2, 72–86].
59
Дятлов, Виктор И. 2018: Советские базары – исторический предшественник совре-
менных „этнических рынков“? – Үлкен Алтай әлемі – Мир Большого Алтая
– World of Great Altay, № 4, 536–544 [Dyatlov, Viktor I. 2018: Sovetskie bazary
– istoricheskiy predshestvennik sovremennyh “еtnicheskih rynkov”? – Ylken Altay
elemi – Mir Bolyshogo Altaya – World of Great Altay, 4(4), 536–544].
Йочев, Тодор 1938: Продоволствието на София със зеленчук, варива и плодове. –
Сердика, юли, 19–20 [Yochev, Todor 1938: Prodovolstvieto na Soa sas zelenchuk,
variva i plodove. – Serdika, yuli, 19–20].
Катранджиев, Костадин 1938: Софийският пазар на яйца и техният надзор. – Сер-
дика, август, 12–20 [Katrandzhiev, Kostadin 1938: Soyskiyat pazar na yaytsa i
tehniyat nadzor. – Serdika, avgust, 12–20].
Крийд, Джералд 2005: Опитомяване на революцията. От социалистическите рефор-
ми към противоречивия преход в едно българско село. С., Апострофи [Creed,
Gerald 2005: Opitomyavane na revolyutsiyata. Ot sotsialisticheskite reformi kam
protivorechivia prehod v edno balgarsko selo. S., Apostro].
Медаров, Георги 2015: Комунизмът е зло. – Социологически проблеми, № 1–2, 227–
251 [Medarov, Georgi 2015: Komunizmat e zlo. – Sotsiologicheski problemi, № 1–2,
227–251].
Минева, Мила 2016: Визуалното конструиране на социалистическото потребле-
ние. Докторска дисертация, СУ [Mineva, Mila 2016: Vizualnoto konstruirane na
sotsialisticheskoto potreblenie. Doktorska disertatsia, SU].
Осокина, Елена 1999: За фасадом „сталинского изобилия“. Распределение и рынок
в снабжении населения в годы индустриализации. 1927–1941. М., РОССПЭН
[Osokina, Elena 1999: Za fasadom “stalinskogo izobilia”. Raspredelenie i rynok v
snabzhenii naselenia v gody industrializatsii. 1927–1941. M., ROSSPЭN.]
Петрова, Велислава 2007: Виж, пазарът бяга! – Критика и хуманизъм, 24, 165–172
[Petrova, Velislava 2007: Vizh pazarat byaga! – Kritika i humanizam, 24, 165–172].
Петрова, Велислава 2014: „Дивите пазари“ като места на „мръсотия“ и „несигур-
ност“. Изследване на пространствената трансформация. – В: По стъпките
на другия: Сборник в чест на Майя Грекова. С., Просвета, 266–274 [Petrova,
Velislava 2014: „Divite pazari“ kato mesta na “mrasotiya” i “nesigurnost”. Izsledvane
na prostranstvenata transformatsia. – V: Po stapkite na drugia: Sbornik v chest na
Mayya Grekova. S., Prosveta, 266–274].
Рот, Клаус 1998: Практики и стратегии за овладяване на всекидневието в едно село
на социалистическа България. – Социологически проблеми, № 3–4, 225–237
[Roth, Klaus 1998: Praktiki i strategii za ovladyavane na vsekidnevieto v edno selo
na sotsialisticheska Bulgaria. – Sotsiologicheski problemi, № 3–4, 225–237].
Сазонова, Лилия 2014: Културни аспекти на устойчивото развитие. Щрихи от Жен-
ски пазар. С., фондация „Фридрих Еберт“ [Sazonova, Lilia 2014: Kulturni aspekti
na ustoychivoto razvitie. Shtrihi ot Zhenski pazar. S., Fondatsia “Fridrih Ebert”].
Станоева, Елица 2004: Халите в модерната топология на София: символни и со-
циално-политически проекции. – Социологически проблеми, № 3–4, 289–306
[Stanoeva, Elitsa 2004: Halite v modernata topologia na Soa: simvolni i sotsialno-
politicheski proektsii. – Sotsiologicheski problemi, № 3–4, 289–306].
Станоева, Елица 2015: Организиране на социалистическата търговия в България
(1954–1963): доктринални противоречия и междуинституционални напрежения.
60
– Социологически проблеми, № 1–2, 111–133 [Stanoeva, Elitsa 2015: Organizirane
na sotsialisticheskata targovia v Bulgaria (1954–1963): doktrinalni protivorechia i
mezhduinstitutsionalni naprezhenia. – Sotsiologicheski problemi, № 1–2, –133].
Станоева, Елица 2015а: Социалистическата търговия в България (1954–1963): иде-
ология, дисциплина и маркетинг. – Социологически проблеми, № 3–4, 228–
249 [Stanoeva, Elitsa 2015a: Sotsialisticheskata targovia v Bulgaria (1954–1963):
ideologia, distsiplina i marketing. – Sotsiologicheski problemi, № 3–4, 228–249].
Цветкова, Л. 1978: Софийските пазари. – София, октомври, 19–21 [Tsvetkova, L. 1978:
Soyskite pazari. – Soa, oktomvri, 19–21].
Шамли, Л. 1966: Кооперативните пазари. – София, септември, 12–13 [Shamli, L.
1966: Kooperativnite pazari. – Soa, septemvri, 12–13].
Eneva, Stoyanka A. 2018: Contested identities and ethnicities in the marketplace: Soa’s
city centre between the East and the West of Europe. – In: Contested markets, contested
cities: Gentrication and Urban Justice in Retail Spaces. Ed. Sara Gonzalez. London,
New York, Routledge, 166–181.
Fitzpatrick, Sheila 2007: Revisionism in Soviet history. – History and Theory, № 4, 77–91.
Hessler, Julie 2004: A social history of Soviet trade: Trade policy, retail practices, and
consumption, 1917–1953. Princeton, Oxford, Princeton University Press.
Hessler, Julie 1998: A postwar perestroika? Toward a history of private enterprise in the
USSR. – Slavic Review, № 3, 516–542.
Howarth, David, Yannis Stavrakakis 2000: Introducing discourse theory and political
analysis. – In: David Howarth, Aletta J. Norval, Yannis Stavrakakis (eds.). Discourse
theory and political analysis: identities, hegemonies, and social change. Manchester
and New York, Manchester University Press, 1–23.
Iliev, Ilia 2004: Small Farms in Bulgaria, a Four-Decade Anomaly. – In: “East”–
“West” Cultural Encounters, Entrepreneurship, Economic Knowledge. Eds. Petya
Kabakchieva, Roumen Avramov (eds.). S., East–West, 181–202.
Kaiser, Markus 1997: Informal sector trade in Uzbekistan. Bielefeld, Universität Bielefeld.
Kaneff, Deema 2002: The shame and pride of market activity: Morality, identity and
trading in postsocialist rural Bulgaria. – In: Markets and moralities: ethnographies of
postsocialism. London and New York, Berg, 33–51.
Khutsishvili, Ketevan 2012: Bazaar culture in Georgia: The case of Tbilisi. – In: Die
postsowjetische Stadt: Urbane Aushandlungsprozesse im Sudkaukasus. Berlin,
Panama Verlag, 41–52.
Konstantinov, Yulian, Gideon M. Kressel, Trond Thuen 1998: Outclassed by former
outcasts: Petty trading in Varna. – American Ethnologist, № 4, 729–745.
Laclau, Ernesto 2009: Discourse. – In: A companion to contemporary political philosophy.
Eds. Robert E. Goodin, Philip Pettit, Thomas W. Pogge. Malden, MA, Blackwell,
541–548.
Polese, Abel, Alexander Prigarin 2013: On the persistence of bazaars in the newly capitalist
world: Reections from Odessa. – Anthropology of East Europe Review, № 1, 110–
136.
Sik, Endre, Clair Denice Wallace 1999: The development of open-air markets in East-
Central Europe. – International Journal of Urban and Regional Research, № 4, 697–
714.
61
Venkov, Nikola At. 2018: Assembling the post-socialist marketplace: Transitions and
regeneration projects at the central pazar of Soa. – EthnoAnthropoZoom/ЕтноАн-
тропоЗум, 17, 229–279.
Wädekin, Karl-Eugen 1973: The private sector in Soviet agriculture. Berkeley, University
of California Press.
Whitman, John T. 1956: The kolkhoz market. – Soviet Studies, № 4, 384–408.
Zborowska, Agata 2017: Bazaars and Found Objects: Thing Culture in Post-war Poland. –
Fashion Theory, № 4, 423–447.
Zinganel, Michael 2019: Secondhand car markets and mobilization in Eastern Europe. –
In: Hieslmair, M., M. Zinganel (eds.). Stop and Go: Notes of Transformation and
Transition. Berlin, Sternberg Press, 184–199.
Никола Венков е доктор по социология (2017) и магистър по етнология (2012) от
Софийски университет. Понастоящем работи в Института по философия и социология
на БАН. Интересите му са в областите на теоретичната социология и градската антро-
пология, с фокус върху власт и маргинализация в градското пространство, политиката
на живеенето заедно и микромеханиката на проектите за градско развитие като поли-
тически действия.
E-mail: nikola.venkov@phls.uni-soa.bg
