ArticlePDF Available

Lithological varieties along the Vladayska River on the territory of Sofia

Authors:
  • Bulgarian Academy of Sciences Geological Institute Strashimir Dimitrov

Abstract

Along the Vladayska River on the territory of Sofia are analyzed Quaternary sediments from five different sites (24 samples). On the base of this investigation are composed two three-component diagrams to define the sedimentary varieties. To determine the sedimentary environments (river channel or overbank deposits) in studied area are used relationships between structural parameters Mz, σ1 and Sk.
130
СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, год. 81, кн. 3, 2020, с. 130–131
REVIEW OF THE BULGARIAN GEOLOGICAL SOCIETY, vol. 81, part 3, 2020, p. 130–131
Национална конференция с международно участие „ГЕОНАУКИ 2020“
National Conference with international participation “GEOSCIENCES 2020”
Lithological varieties along the Vladayska River on the territory of Sofia
Литоложки разновидности по поречието на Владайска река
на територията на София
Yordanka Donkova
Йорданка Донкова
Geological Institute, Bulgarian Academy of Sciences, 1113 Sofia; E-mail: idonkovaa@abv.bg
Abstract. Along the Vladayska River on the territory of Sofia are analyzed Quaternary sediments from five different
sites (24 samples). On the base of this investigation are composed two three-component diagrams to define the sedi-
mentary varieties. To determine the sedimentary environments (river channel or overbank deposits) in studied area are
used relationships between structural parameters Mz, σ1 and Sk.
Keywords: lithological varieties, Quaternary sediments, Vladayska River, Sofia.
Въведение
Обработени са 24 броя проби кватернерни се-
дименти от 5 различни обекта по поречието на
Владайска река на територията на София: раз-
критие в квартал „Княжево“, сондажи от квар-
тали „Зона Б-5“ и квартал „Сердика“, археоло-
гически обект на ул. „Екзарх Йосиф“ № 35 и
са ползвани данни за археологически обект на
ул. „Цветан Минков“ № 12 от Todorova et al.
(2020). Взетите материали са подложени на пъ-
лен набор седиментоложки анализи, като в на-
стоящото съобщение са представени само лито-
ложките разновидности и седиментационните
обстановки на формиране на кватернерните от-
ложения.
Резултати
Литоложки разновидности
Използвани са две трикомпонентни диаграми по
класификациите на Folk (1954) (фиг. 1а) и Schlee
(1973) (фиг. 1б). По първата диаграма седимен-
тите се поделят на 8 разновидности (фиг. 1а).
Най-голяма част от тях се определят като глинес-
то-песъчливи чакъли (археологически обект на
ул. „Екзарх Йосиф“ № 35 и квартал „Княжево“),
на второ място по разпространение са глинесто-
чакълести пясъци (квартал „Зона Б-5“, квартал
„Сердика“ и археологически обект на ул. Екзарх
Йосиф № 35), следват: слабо чакълесто-глинес-
ти пясъци (квартал „Сердика“ и археологически
обект на ул. „Екзарх Йосиф“ 35), песъчливи
чакъли (археологически обект на ул. „Екзарх
Йосиф“ № 35) и глинести пясъци (квартал „Сер-
дика“). Пробите от археологически обект на
ул. „Цветан Минков“ 12 са определени като
чакълести глини, слабо чакълести песъчливи гли-
ни и песъчливи глини. Според втората диаграма
седиментите биват 5 разновидности (фиг. 1б).
С най-голям дял са песъчливите седименти (ар-
хеологически обект на ул. „Екзарх Йосиф“ № 35,
квартал „Княжево“ и квартал „Сердика“), след-
ват песъчливите глини (археологически обект на
ул. „Цветан Минков“ № 12), с еднакво разпрос-
транение са чакълите (археологически обект на
ул. „Екзарх Йосиф“ № 35), пясъците (квартал
„Зона Б-5“ и квартал „Сердика“) и глинестите
пясъци (археологически обект на ул. „Екзарх
Йосиф“ № 35).
Седиментационни обстановки
За да бъдат определени седиментационните об-
становки на две отделни графики са представе-
ни връзките между структурните параметри Mz
(среден размер), σ1 (стандартно отклонение)
и Sk (симетрия на разпределение) (фиг. 1в, г).
Отделени са две обстановки на формиране:
руслови и на заливни тераси. Като руслови се-
дименти се определят основната част от про-
бите от археологическия обект на ул. „Екзарх
Йосиф“ № 35, квартал „Княжево“ и най-горно-
то ниво от сондажа при квартал „Сердика“. Се-
диментите на заливните тераси са установени в
квартал „Зона Б-5“, квартал „Сердика“ и в една
https://doi.org/10.52215/rev.bgs.2020.81.3.130
131
проба от археологическия обект на ул. „Екзарх
Йосиф“ № 35.
Заключение
Седиментният материал по поречието на Вла-
дайска река е изключително разнообразен.
Представен е от различни вариации от чакъли,
пясъци и глини. С най-голямо площно разпрос-
транение и количества са пясъците, следвани от
глини и в по-малка част от чакъли. Чакълите са
установени в по долните нива на сондажите при
квартал „Зона Б-5“, квартал „Сердика“, както и
в археологически обект на ул. „Екзарх Йосиф“
№ 35. Пясъците преобладават в горните нива
на същите сондажи. Единствено при археоло-
гическия обект на ул. „Цветан Минков“ 12
седиментите са представени от различни раз-
новидности глини. Това се дължи на непосред-
ствената близост на обекта до Владайска река.
Русловите седименти са в по-големи количества
спрямо тези на заливните тераси, като те са кон-
центрирани в двата археологически обекта и в
най-горните нива на сондажите при кварталите
„Княжево“ и „Сердика“. Седиментите на залив-
ните тераси доминират в сондажите при кварта-
лите „Зона Б-5“ и „Сердика“.
Литература
References
Folk, R.L. 1954. The distinction between grain size and mineral
composition in sedimentary rock nomenclature. – J. Geol,.
62, 4, 344–359.
Mycielska-Dowgiałło, E., M. Ludwikowska-Kędzia. 2011. Al-
ternative interpretations of grain-size data from Quaternary
deposits. – Geologos, 17, 4, 189–203.
Schlee, J. S. 1973. Atlantic continental shelf and slope of the
United States; sediment texture of the northeastern part. –
Geological Survey Professional Paper 529-L, 64 p.
Todorova N., V. Petrova, N. Atanasova, M. Yaneva. 2020. The
well-known and the unknown muslim cemetery near Draz
mahala. New data from archaeological and anthropological
investigation in 2017. In: Edition of National Scientific
Conference “90 years – Sofia Museum” (“Serdika – Sre-
dets – Sofia”), 2018, 8 (in Bulgarian with English abstract).
Фиг. 1. Класификационни диаграми глина-пясък-чакъл: а, по Folk (1954); б, по Schlee (1973); връзка между структурните
параметри по Mycielska-Dowgiałło & Ludwikowska-Kędzia (2011): в, Mz и σ1; г, Sk и Mz
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
Several possibilities to present and to interpret the results of granulometric analyses of Quaternary fluvial, aeolian, glacial and wash-out slope deposits were investigated. Attention is paid particularly to the cumulative curves at a probability scale and the frequency curves, and it is shown how these curves can help to determine the sedimentary environment. The inclination of the cumulative curves in the part of the maximum proportion of a particular grain size appears significant. It appears possible to obtain information on the density and dynamics of the transporting medium from the course of the cumulative curves (inclination and spread of grain size). The examination of textural parameters allows to draw regression lines characteristic of both deposits from various sedimentary environments and deposits from one single environment but with different histories as to their transport dynamics.
Article
A system of grain-size nomenclature of terrigenous sediments and sedimentary rocks is introduced wherein fifteen major textural groups are defined on the ratios of gravel, sand, silt, and clay. Further subdivision of each class is based on the median diameter of each size fraction present. Next, the mineral composition of terrigenous sedimentary rocks is considered. A triangular diagram is used to define eight rock types (orthoquartzite, arkose, graywacke, and five transitional types) based on the mineralogy of the silt-sand-gravel fraction and ignoring clay content. The writer contends that the current practice of calling all clayey sandstones "graywackes" is not valid, inasmuch as it represents a confusion of texture with composition. It is suggested that sedimentary rocks may be best defined by the use of a tripartite name, based on the following pattern-(grain size): (textural maturity) (mineral composition).
New data from archaeological and anthropological investigation in 2017
  • N Todorova
  • V Petrova
  • N Atanasova
  • M Yaneva
Todorova N., V. Petrova, N. Atanasova, M. Yaneva. 2020. The well-known and the unknown muslim cemetery near Draz mahala. New data from archaeological and anthropological investigation in 2017. -In: Edition of National Scientific Conference "90 years -Sofia Museum" ("Serdika -Sredets -Sofia"), 2018, 8 (in Bulgarian with English abstract).