ArticlePDF Available

ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ НА СОЦИАЛНИЯ СТАТУС: ЩАСТИЕТО В НАСТОЯЩИЯ СОЦИОИКОНОМИЧЕСКИ РЕД ОТ ПЕРСПЕКТИВАТА НА ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ИКОНОМИКА

Authors:

Abstract

This article analyzes the implications of social status comparison for the subjective wellbeing in todays market economies. It utilizes insights from behavior economics and takes into account cognitive specifics such as the availability bias, representativeness heuristic, the anchoring, framing and loss aversion. These characteristics of how humans perceive reality contribute to the negative externalities that conspicuous consumption by super stars extort on growing number of individuals. The insecurity of one's own social standing in the complex and constantly changing world, the omnipresent buyer's remorse due to the multitude of available consumption choices diminish the perceived benefits for human happiness from economic growth in consumerist societies.
171
ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
Том 19, 2020
ANNUAL OF SOFIA UNIVERSITY “ST. KLIMENT OHRIDSKI”
FACULTY OF ECONOMICS AND BUSINESS ADMINISTRATION
Volume 19, 2020
ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ НА СОЦИАЛНИЯ СТАТУС:
ЩАСТИЕТО В НАСТОЯЩИЯ СОЦИОИКОНОМИЧЕСКИ
РЕД ОТ ПЕРСПЕКТИВАТА НА ПОВЕДЕНЧЕСКАТА
ИКОНОМИКА
ТЕОДОР СЕДЛАРСКИ
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Стопански факултет
Катедра Икономика
e-mail: sedlarski@feb.uni-soa.bg
Teodor Sedlarski. POLITICAL ECONOMY OF SOCIAL STATUS: HAPPINESS IN TO-
DAY’S SOCIO-ECONOMIC ORDER FROM THE PERSPECTIVE OF BEHAVIORAL ECO-
NOMICS
This article analyzes the implications of social status comparison for the subjective wellbeing
in todays market economies. It utilizes insights from behavior economics and takes into account
cognitive specics such as the availability bias, representativeness heuristic, the anchoring, framing
and loss aversion. These characteristics of how humans perceive reality contribute to the negative
externalities that conspicuous consumption by super stars extort on growing number of individu-
als. The insecurity of one’s own social standing in the complex and constantly changing world, the
omnipresent buyers remorse due to the multitude of available consumption choices diminish the
perceived benets for human happiness from economic growth in consumerist societies.
Key words: social status, availability heuristic, representativeness heuristic, loss aversion,
conspicuous consumption, negative status externalities, winner-take-all markets, super stars, hap-
piness, subjective wellbeing, buyer’s remorse.
172
УВОД
В своята най-абстрактна форма теорията за рационалния избор е дос-
татъчно обща, за да бъде вписано в нея на практика всяко допускане в ико-
номическата наука относно природата на човешките предпочитания, както
и обектите на предпочитанията. Доскоро обаче в преобладаващите прило-
жения на теорията – моделите на потребителския избор, поведението на
домакинството, трудовите пазари, макроикономиката и пр. – се предполага-
ше, че единствените обекти на желание са индивидуално потребявани бла-
га (наред със свободното време). Благосъстоянието в тези приложения на
теорията за рационалния избор е функция на потребяваните количества в
абсолютно изражение от тези блага. Подобно допускане е в силен контраст
с това как психолозите, социолозите, маркетинговите специалисти и изсле-
дователи в други тясно свързани с икономиката дисциплини разглеждат
предпочитанията. През последните десетилетия се наблюдава напредък и
икономистите стават все по-склонни да допуснат нови аргументи във функ-
цията на полезност на индивидите. Един от тези аргументи, набиращ попу-
лярност в научната литература, е социалният статус (Heffetz, Frank, 2011;
Седларски, 2020а; 2015; 2014).
Идеята, че в поведението си човешките същества често са задвижвани
от стремежа към статус, не е нова. Тя може да бъде открита в най-ранните
писмени извори на човечеството. Темата се повтаря непрекъснато напри-
мер в поезията, художествената литература, религията и философията през
хилядолетията и централна тема в западната политическа философия много
преди появата на икономиката като наука. Тази идея намерила израз в
твърдението на Хобс, че „хората са непрекъснато в съревнование за чест и
достойнство“ (цит. по Hirschman, 1973; Heffetz, Frank, 2011) – е разработва-
на от икономисти като Адам Смит (Smith, 1776), Маркс (Marx, 1849), Веблен
([1899] 2016), Дюзенбери (Duesenberry, 1949) и техни последователи. В по-
следните години социалният статус става все повече предмет на теоретич-
ни и емпирични изследвания в икономическата литература (Heffetz, Frank,
2011; Седларски, 2019).
Нагласите, свързани със сравнението с останалите, заемат важно мяс-
то в икономическата литература най-късно от отпечатването на книгата
на Веблен „Теория на безделната класа“ в самия край на XIX век (Веб-
лен [1899] 2016), въвел термина „показно потребление(англ. conspicuous
consumption) за разходи за блага, които сигнализират относителната пози-
ция на потребителя в обществото. Хипотезата за относителния доход на
Дюзенбери (Duesenberry, 1949) е може би най-известният пример за теория,
основана на концепцията за относителната полезност. Дюзенбери подчер-
тава значението на относителния доход по отношение на доходите на ос-
173
таналите за определяне на навиците на потребление и спестяване. Аргу-
ментацията му е развита по-късно от Полак (Pollak, 1976), който създава
модел на взаимнозависими предпочитания, повлияни от потреблението на
другите, и с негова помощ изследва ефектите върху търсенето. Ван Прааг
(Van Praag, 1968) формализира понятието за относителна полезност в тео-
рия на формирането на предпочитания. Франк (Frank, 1985a), позовавайки
се на Хирш (Hirsch, 1976), анализира потреблението, използвайки концеп-
цията за „позиционни блага“ (англ. positional goods), основана на сравнения
с притежаваното от другите. Франк (Frank, 1985b) и Кларк и Освалд (Clark,
Oswald, 1996) развиват икономически модел на човешкото поведение, в
който индивидите се интересуват от и реагирарат на потреблението на ос-
таналите – методът се основава на взаимнозависими функции на полезност,
а не на индивидуални независими функции, оспорвайки утвърдените до-
пускания за благосъстоянието в стандартната микроикономическа теория
(вж. Layard, 1980; Dumludag, 2014).
Обяснителният подход на сравнителния доход има няколко разновид-
ности: сравнение с други, сравнение с по-ранни условия на живот (ефек-
ти на адаптация или привикване) и роля на очакванията. Според теорията
на социалното сравнение (свързана с хипотезата за относителния доход на
Дюзенбери) сравнението на нечий статус с другите играе важна роля за оце-
няването и конструирането на социалната реалност (Festinger, 1954), в слу-
чая хората сравняват доходите си с тези на другите около тях (референтна
група). Колкото по относително заможни се чувстват индивидите (колкото
по-голяма е разликата между техния висок настоящ статус и по-ниския ста-
тус на референтната група), толкова по-щастливи се чувстват. Например
Кембъл и колектив (Campbell et al., 1976) тестват хипотезата за сравнител-
ния доход директно с помощта на данни за референтни групи и удовлетво-
реност в определени области и откриват положителна връзка между зая-
вяваната удовлетвореност и възприеманата разлика между текущия висок
статус на респондента и по-ниския на референтната група.
Споменът за минали наблюдения също може да повлияе на преценката
на индивида. Според теорията на адаптацията (англ. adaptation theory)
щастието нараства временно с увеличението на дохода, но постепенно хора-
та свикват с по-високото равнище на доходите си и нивото на щастието им
се връща обратно към предишните стойности. От друга страна, теорията на
аспирациите (англ. aspiration theory) възприема възгледа, че в действител-
ност разминаването между желанията на даден индивид и неговите реални
постижения определя житейското удовлетворение (Stutzer, 2004). Според та-
зи теория, ако дадено увеличение на дохода доведе до равно увеличение на
желания доход, размерът на първоначалната разлика между желано и реално
получавано не се изменя, а с това и удовлетворението остава същото. Очак-
174
ванията са силно зависими от информацията и мненията, предоставяни от
другите. Михалос (Michalos, 1985) интегрира тези вариации в неговата те-
ория на множеството несъответствия (англ. multiple discrepancy theory),
според която хората използват множество стандарти (като например какво
притежават останалите, най-доброто преживяване от миналото или очаква-
нията от началните години), когато оценяват своя живот. Той демонстрира,
че съвкупната оценка на тези обстоятелства предсказва по-добре субектив-
ното благосъстояние, отколкото отделното им разглеждане. Преценката за
житейското удовлетворение зависи от разликата между действителната си-
туация и стандартите на сравнение (Dumuldag, 2014).
От своя страна въпросът, дали човешкото щастие е относително, е тема
на разработки в икономическата наука от работата на Ийстърлин (Easterlin,
1974) върху сравнителния доход (англ. relative income) и субективното бла-
госъстояние. В тази основополагаща студия Ийстърлин изтъква факта, че
средното заявено от респондентите щастие в САЩ остава непроменено в
следвоенния период, въпреки че реалните доходи почти се удвояват през
тези десетилетия. Оттогава значимостта на установения факт нараства в
литературата поради противоречието с интуитивното и емпирично потвър-
дено обстоятелство, че към даден момент по-големият доход е свързан с
по-високо щастие. Тук става дума обаче за средните стойности на субек-
тивното благосъстояние в дълъг период (вж. McBride, 2001). Обяснението
на Ийстърлин (Easterlin, 1974; 1995) на този парадокс е свързано именно с
ефекта на относителния доход върху щастието (Dumuldag, 2014).
ПРИРОДАТА НА СОЦИАЛНИЯ СТАТУС
Характеристика, по която съществува консенсус в литературата относ-
но статуса, е неговата нетъргуемост. Човек бива удостояван със статус от
обществото и той не може да бъде директно закупуван на експлицитен ста-
тусен пазар (срв. за алтернативна гледна точка Becker et al., 2005). В зависи-
мост от контекста възможността на отделния индивид да придобие статус
може да е сериозно ограничена (например когато статусът е наследствен)
или по-малко ограничена (например когато статусът се придобива чрез уси-
лия на работното място). За да имат действията на даден субект ефект върху
статуса му, тези действия трябва да повлияват социалното възприятие, чрез
което той се удостоява със статус. С други думи, дейностите за повишаване
на статуса трябва да бъдат социално видими (директно или чрез техните со-
циално видими резултати) (Heffetz, Frank, 2011). Когато се твърди, че стату-
сът е нетъргуем, това не означава, че не съществуват имплицитни (неявни)
пазари за него. Например човек често може активно да избира референтна-
175
та група, в която се определя неговият локален статус, което на практика
означава да осъществява разменни отношения в неявен статусен пазар (вж.
Frank, 1984; 1985b; Седларски, 2015; 2014). Например като се премести на
работа във фирма с различно разпределение на заплатите, човек може да
повлияе на статуса си на работното място. Или ако се засели в различен
квартал, индивидът може да промени локалната си позиция спрямо съседи-
те (Heffetz, Frank, 2011).
Робсън (Robson, 2001) дискутира модели, които могат да бъдат тълку-
вани като предоставящи биологична основа на предпочитанията към статус
(срв. също със Седларски, 2014). В по-късна статия Робсън и Самюелсън
(Robson, Samuelson, 2008) правят обзор на работата върху еволюционните
корени на предпочитанията към статус (например към позиционно потреб-
ление). Бисен и Вердие (Bisin, Verdier, 1998) изучават междупоколенческо-
то културно предаване на такива предпочитания.
Съществуват свидетелства в еволюционната антропология, че статусът
възниква в историята на човешкия вид като механизъм, който подпомага
координирането на едновременната конкуренция (за ресурси и сексуални
партньори) и взаимопомощ (срещу външни заплахи) (Koutsubinas, 2015,
с. 99). Т.е. увеличаването на човешките групи (независимо дали физическо
или възприемано например чрез съвременните идеологии на мултикул-
турността) изкривява естествените форми на проява на инстинкта за ста-
тусна надпревара, премахвайки обозримото деление на вътрешни и външни
за групата индивиди. Енергията за статусна надпревара се „разпилява“ за
сравнения с безкрайното множество от хора, вместо да бъде насочена към
добиване на статус чрез принос към груповото благо.
Според Дарвиновата теория животинските нагони са отбирани заради
способността им да мотивират поведение, което допринася за размножи-
телния успех. Размножителният успех, от своя страна, е фундаментално
свързан с придобиването на ресурси: при равни други условия с колкото
повече ресурси разполага дадено животно, толкова по-голямо поколение
оставя след себе си. Това, което е от значение обаче, не е абсолютният брой
на наследниците, а по-скоро как този брой се съотнася с наследниците на
другите индивиди. Дадена специфична черта е благоприятствана от естест-
вения подбор не толкова, защото подпомага придобиването на ресурси в
абсолютни количества, а по-скоро, защото носи предимство в относителен
смисъл (Heffetz, Frank, 2011).
Честата оскъдица е значима заплаха за ранните човешки общества, но
дори и при най-тежката оскъдица се намират малки количества храна. Ин-
дивидите с относително по-големи запаси от ресурси остават сити, докато
останалите често измират от глад. Едно от възможните обяснения е, че ин-
дивидите с най-силна загриженост за относителния размер на запасите си
176
са същевременно най-склонни да увеличават усилията си за придобиване на
по-висок ранг и е по-вероятно точно те да преживеят оскъдицата на храна.
Относителният размер на запасите от ресурси е важен и при имплицит-
ните пазари на брачни партньори. В ранните човешки общества мъжете с
най-висок ранг имат по няколко съпруги, оставяйки множество мъже с по-
нисък ранг без брачен партньор. Дори в модерните общества сексуалното
привличане често се свързва с относителното притежание на ресурси. Така
че и в този случай теорията предвижда, че естественият подбор ще отсява
индивидите с най-силна загриженост за относителната си снабденост с ре-
сурси (Haffetz, Frank, 2011).
Съвременни невробиологични изследвания също са насочени към обяс-
нение на стремежа към статус. Така например е установявана зависимост
между възприеманото ниво на собствения статус и концентрацията на не-
вротрансмитера серотонин в кръвта, регулиращ настроението. Публикува-
ни са и изследователски резултати, доказващи завишено равнище на тес-
тостерон при по-висока относителна позиция в социалната йерархия (срв.
с Koutsubinas, 2015, 60 – 61; 85)1. В този смисъл в парадигмалната рамка на
обяснението на човешкото поведение чрез инстинктите е разбираемо търсе-
нето на белези на висок социален статус като притежанието на позиционни
блага с висока видимост – скъпи имения и спортни коли, маркови костюми
и дизайнерски дрехи, както и стремежът към слава и медийна изява. Макар
притежанието на материални блага да носи намаляваща полезност с време-
то, поради свикването с тях и приемането на удобствата им за даденост (вж.
концепцията за т.нар. хедонична въртележка, англ. hedonic treadmill), те
носят допълнителна вторична полезност под формата на статусни предим-
ства и очаквани от тях последващи облаги (срв. с Koutsubinas, 2015, с. 61).
ПОВЕДЕНЧЕСКИ И СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА
СТАТУСНОТО СЪРЕВНОВАНИЕ В СЪВРЕМЕННИТЕ ОБЩЕСТВА
Особеностите на човешкото мислене заемат централно място в т.нар.
поведенческа икономика (англ. behavioral economics), чието начало е по-
ставено с работата на психолозите Даниел Канеман, Нобелов лауреат по
икономика, и Амос Тверски през 60-те и 70-те години на XX век. Много
от изследваните от тях когнитивни ограничения имат пряка връзка с функ-
ционирането на статусните пазари. Например описаната от тях евристика
1 Актуални свидетелства от неврологични изследвания сочат, че наблюдаването на белези
на висок статус в даден индивид отключва изострено внимание и активизира когнитивната
система (Koutsubinas, 2015, с. 85).
177
(помощен метод, улесняващ мисленето) на наличността на информация
(срв. с Канеман, 2012, 169 – 190; Седларски, Димитрова, 2014 ; Недев, 2019)
обяснява отчасти често срещаното подражание на супер звездите, инфор-
мацията за които е широко достъпна в медиите и социалните мрежи. Спо-
ред концепцията на Канеман и Тверски индивидите приписват по-висока
стойност на някаква информация или честота на настъпване на определени
събития, ако могат лесно да си спомнят за съответни примери, и обратно.
Друга особеност на мисленето, свързана с пазарите на супер звезди, е т.нар.
евристика на представителността, при която се приписват сходни веро-
ятности на изходи от събития или причини за тях, схващани неосновател-
но като подобни. Една от най-важните в това отношение характеристики
на мисловния процес е т.нар. закотвяне (англ. anchoring), т.е. приемане на
дадена произволна стойност като отправна точка при сравнение с по-къс-
ни състояния на средата, с положението на други индивиди и пр. В ком-
бинация с ограничения човешки мисловен капацитет тя дава възможност
за обяснение защо хората стесняват вниманието си до малък брой котви,
задавани от популярните примери на масовата култура, и ориентират очак-
ванията и поведението си спрямо тях. Т.нар. мисловно счетоводство (англ.
mental accounting), т.е. сравнението на пределните разходи за придобиване
и обработка на допълнителна единица информация с очакваната възвръ-
щаемост от нея, обяснява в голяма част от случаите в действителността на
прибягване до на пръв поглед нерационални стратегии като уповаването на
„здравия разум“ в непознати ситуации, простите правила, навиците, тради-
циите, йерархичната организация на отношенията, вниманието към статуса
и позиционната надпревара. В условията на висока несигурност на съвре-
менните общества знаменитостите, които изглеждат по-видими и по-близ-
ки от останалите, осигуряват отправна точка (англ. benchmark), създават
чувство за познатост и предвидимост на възможните (положителни) резул-
тати от дадено поведение (Koutsubinas, 2015, 63 – 64; 85).
Алтернативен психологически подход свързва вниманието към статуса
с индивидуалното самочувствие. Именно поведенческият мотив на стреме-
жа към висока самооценка изостря интереса на хората към контекста и от-
носителната им позиция. Колкото самооценката е по-ниска, толкова повече
даден субект се сравнява с останалите (Diener, Biswas-Diener, 2002). Психо-
логически изследвания установяват освен това, че т.нар. компулсивни ку-
пувачи имат по-ниско самочувствие от „нормалните“ потребители и вярват
в символното значение на парите, от което очакват да им донесе по-висока
самооценка (Hanley, Wilhelm, 1992; Koutsubinas, 2015, с. 65).
В действителност теорията на позиционните блага може да бъде раз-
вита от теория на относителното социално положение до по-широка об-
ществена теория на социалното разграничение, дискриминация и влияние
178
(Koutsubinas, 2015, с. 5). Например в икономическата литература все пове-
че място намират изследванията на границата с психологията (вж. Rabin,
1998), отчитащи влиянието на когнитивния дисонанс за формирането на
индивидуалното поведение (вж. Akerlof, Dickens, 1982; Schlicht, 1984).
Икономическите агенти се стремят да избегнат предизвикващата не-
приятни емоции разлика между субективната представа за себе си и свиде-
телствата от социалната среда за образа си в обществото. Очаквано, инди-
видите с най-висока пределна полезност от дохода (т.е. с най-ниски доходи)
са най-склонни към изоставяне на нормите на традиционната трудова етика
и морал с цел извличане на възможности за показно потребление в опит за
демонстриране на стандарта на богатите. Стремежът към поддържане на
личното самочувствие формира стратегии на поведение, които изглеждат
нерационални: избягване на определена информация, създаване на бариери
пред собственото ефективно представяне на работното място, възприема-
не на снобско държание и самозалъгване чрез избирателна памет, ограни-
чено внимание и подобни форми на манипулиране на вярванията. Хората
обикновено поддържат възприятие за самите себе си като добри, способни,
щедри и привлекателни, за да изпитват положителни емоции във всеки-
дневните си действия и са готови на значителни разходи, за да запазят тази
идентификация (вж. Akerlof, Kranton, 2005).
От своя страна социалната сегментация в някои общества може да бъде
разглеждана като алтернатива на частното сигнализиране (англ. signaling)
на статус, тъй като при нея обществено фиксирани външни характерис-
тики дават информация за социалния статус на индивида. В резултат на
обществената сегментация намалява психологическият натиск за показно
потребление, тъй като индивидите са „заключени“ в своята социална група
и полагането на усилия чрез демонстриране на благоденствие за премина-
ването в друга е безсмислено. Пример е кастовата система в Индия, но и
всяка друга йерархична организация (като армията, феодалните, както и ко-
мунистическите общества – със съответно аристократична и висша партий-
на прослойка), където критериите и процедурите за заемане на статусните
позиции са фиксирани (вж. Седларски, 2014; 2014a). С увеличаването на со-
циалната мобилност между различните сегменти на обществото в постмо-
дерната епоха и с разпространението на електронните медии и социалните
мрежи често се случва индивиди с различни икономически възможности да
се състезават за едни и същи социални и материални цели. Ако размерът на
чистото потребление и статусът са добри заместители, би следвало с уве-
личаване на богатството в едно общество да се наблюдава намаляване на
относителното значение на търсенето на статус. В действителност обаче
се наблюдава обратната тенденция – търсенето на статус е много по-силно
изразено в богатите общества, т.е. статусът и чистото потребление не са
179
перфектни заместители и статусът има по-голяма важност за богатите (вж.
Brekke, Howarth, Nyborg, 2003; срв. с Koutsubinas, 2015, 21 – 22).
Тъй като изборът да се конкурира на пазарите за супер звезди за отдел-
ния индивид е подобен на купуването на лотариен билет – при печалба фи-
нансовият и статусният резултат са многократно по-големи от заработеното
при традиционни трудови отношения, но загубата води до влошаване на по-
ложението под нивото на това при класическата заетост – очевидно функ-
ционирането на пазарите за супер звезди е свързано с когнитивния проблем
на свръхубедеността в собствените възможности (англ. overcondence)
(срв. с Канеман, 2012, 256 – 346; Седларски, Георгиева, 2014; Менгов, 2010,
179 – 188).
Разбира се, когато повече индивиди се конкурират за топпозициите на
даден пазар на супер звезди, това увеличава мотивацията за труд и общото
ниво на професионалните умения и допринася за увеличаването на произ-
водителността и печалбите на работодателите в сравнение със ситуация,
в която има точно толкова желаещи да заемат дадена позиция, колкото са
наличните свободни работни места. Тази линия на аргументация обаче не
взема под внимание нивата на удовлетворение от работата. Повишената
конкуренция намалява житейската сигурност и стойността на постигнатите
резултати, които винаги могат да се окажат надминати, т.е. относително по-
лоши, от тези на друг състезателно настроен участник. По-високите нива
за заплащане не компенсират загубата на идентификация (срв. с Akerlof,
Kranton, 2005) и статус за дългосрочно ориентираните служители, причи-
нена от конкуренцията (вж. Koutsubinas, 2015, с. 23). А в парадигмалната
рамка на теорията на перспективите (англ. prospect theory) загубата (на
материални блага, относително благосъстояние и статус) винаги се възпри-
ема с по-голяма тежест от същата по размер печалба (срв. с Канеман, 2012,
592 – 595; Седларски, Георгиева, 2014; Менгов, 2010, 112 – 115).
С повишаването на нивата на образованост и „разомагьосването“ на
света (в словоупотребата на Макс Вебер), повсеместното проникване на ин-
формационните технологии и осъзнаването, че познанията за света на от-
делния човек в действителност са силно ограничени, нивата на несигурност
се увеличават неимоверно. С нарастващата комплексност на ежедневния
живот поради протичащите бързи промени и тежестта на все по-големия
потребителски избор (срв. със Седларски, 2014a; Schwartz, 2004; 1994), над-
хвърляща възможността за рационална обработка от човешкото съзнание,
определени психологически склонности започват да играят отново ключова
роля при формирането на поведението. Именно в тези условия супер звез-
дите дават видима и достоверна ориентация. Познаването им създава усе-
щането за по-пълна информираност и намалява психологическото напреже-
ние от несигурността. По сходен начин покупката на позиционни блага на-
180
малява несигурността, тъй като качеството им се схваща като гарантирано
от придавания им от всички културен статус (Koutsubinas, 2015, с. 26; 28).
В действителност вече е трудно определянето на състава на т.нар. ре-
ферентна група за отделния икономически субект, т.е. групата, в която се
формира локалният му статус. В социологията обикновено географската
близост (т.е. съседи, колеги, бивши съученици) се възприема като добър
ориентир, но с проникването на влиянието на медиите и социалните мрежи
социалната идентичност става много по-произволна и често по творчески
начин надраства рамките на тясно определения в дадена група статус. На-
пример телевизията предлага евтин и не изискващ усилия начин за изграж-
дане на съзнание за социална принадлежност и свързаност, които в обще-
ствата от последните десетилетия все по-често заместват действителните
човешки отношения. Още повече, че разговорите между съседи и колеги в
много случаи имат за тема съдържанието на телевизионни програми и ин-
формацията, поднесена в новинарските емисии. Хората нерядко имитират
външни източници на авторитет, за да впечатлят близкото си обкръжение
във вътрешната статусна игра. С други думи, медийната видимост играе
ключова роля за превръщането на супер звездите в модни лидери, социо-
културни модели на подражание (Koutsubinas, 2015, с. 39).
Възможността за висока видимост на позиционните притежания,
осигурявана от електронните медии и социалните мрежи като Facebook,
Instagram, TikTok, Twitter и др. изкривява допълнително избора за влагане
на ресурси и усилия в демонстрируеми материални статусни придобивки,
вместо наслаждаване на повече свободно време, четене на книги, разходки
сред природата, изграждане и поддържане на приятелски отношения и др.,
които носят постоянно дългосрочно житейско удовлетворение в по-голям
съвкупен размер (срв. с Frank, 2004; Седларски 2014; 2014a; 2015), но не
могат да бъдат показани и съответно да допринесат за извличане на непос-
редствена полза в настоящия момент. Докато социализацията с близки и
приятели носи нарастваща полезност, индивидите трудно могат да увели-
чат полезността си в дългосрочен план чрез материални придобивки пора-
ди психологическия ефект на адаптация към притежанието им. И все пак,
въпреки тези имплицитни разходи, от еволюционна гледна точка материал-
ните блага имат по-важна роля за оцеляването и затова и днес продължават
да сигнализират по-силно социален статус, отколкото наслаждаването на
много свободно време като статусен белег (вж. концепцията на Веблен за
безделната класа).
Субектите често правят изводи за личните качества на останалите по
поведението им в дадени ситуации, въпреки че на тяхно място биха смет-
нали своето за причинено от външни сили, особено при неблагоприятни
резултати. Сигурността им при предвиждането на реакциите на останалите
181
обаче намалява значително, когато установяват, че съществуват множество
мотиви и интереси за това, другите да действат по наблюдаемите начини.
Обратно, свидетелствата за наличие на стремеж към висок статус и пози-
ционно сигнализиране у другите внася сигурност в мисловната ни карта на
света. Този факт се намира във връзка с т.нар. теория на социалното срав-
нение. Тя се основава на две главни идеи – концепцията за споделена реал-
ност и процеса на себеоценка. Според първата, когато хората са несигурни
относно дадени аспекти на действителността, те заимстват представите на
другите, за да си обяснят света. Втората се изразява в полагането на усилия
и поемането на рискове за постигане на високи цели в така възприеманата
реалност (Koutsubinas, 2015, с. 77, 79, 149).
Дори в парадигмата на рационалния избор преобладаващото поведение
на търсене на по-висок социален статус чрез притежанието на позиционни
блага прави оптимално следването на този модел от всеки индивид. Ако
множество възможности и привилегии се разпределят на основата на от-
носителния статус в обществото, никой няма интерес от самостоятелно от-
казване от статусната борба – подобно на ситуацията при надпреварата във
въоръжаването, където не е рационално за никоя от страните да предприе-
ме едностранно съкращаване на бюджета за отбрана. Социализирането, т.е.
формирането на предпочитания чрез имитация на действията на другите
членове на референтната група е друг вариант за обяснение на разпростра-
нението на статусните пазари в рамките на социологическата наука. Значи-
телно по-лесно за индивидите от психологическа гледна точка е да следват
предпочитанията, които вече имат, т.е. предпочитанията от първи ред, в
сравнение с предпочитанията, които биха желали да имат (от втори ред).
Подобно на липсата на самоконтрол при злоупотребата с храна или алко-
хол, хората се подават също на задоволяването на инстинктите за статусно
състезание2. Освен това родителите възпитават целенасочено у децата си
предпочитания, които считат, че биха им дали предимство в житейската
реализация, което допълнително стабилизира поведението, насочено към
статусна надпревара. Според редица социални изследователи развитието
на тези нежелани предпочитания ограничава собствената воля на индиви-
дите и създава (както положителни, така и отрицателни) външни ефекти и
неоптимални избори, формирайки вкусове, които са „замърсени“ от чужди
убеждения (Koutsubinas, 2015, 61 – 62; 65 – 68; 74 – 75).
От философска гледна точка могат да бъдат разграничени два типа
щастие. Единият от тях отговаря на стереотипа в съвременното западно
2 В икономиката възможно пазарно решение на проблема представляват формите на вън-
шен контрол като например по-високите застрахователни премии за тези, които предпочитат
краткосрочните ползи от застрашаващи здравето навици пред дългосрочната си полезност
(Koutsubinas, 2015, с. 74).
182
общество относно същността на щастието – множество интензивни по-
ложителни емоции и избягване на отрицателните преживявания, т.нар. от
древногръцките философи eudaimonia. Другият, характерен повече за из-
точните култури, е постигане на дългосрочно спокойствие на духа без яс-
но изразени пикове в положителните или отрицателните възприятия, т.нар.
ataraxia. И в двата случая избягването на стреса е ключово условие за пос-
тигане на щастие (Koutsubinas, 2015, 71 – 72).
Статусната надпревара е свързана пряко с нивата на щастие, тъй като
хората оценяват притежаваното от тях в сравнение с богатството на оста-
налите в своята референтна група. От друга страна, както вече споменахме,
в теорията на перспективите загубата по отношение на някакво предишно,
прието за базово, равнище на доходи, потребление или богатство се възпри-
ема по-болезнено отколкото положителното чувство, свързано с равно по
размер повишение. Ето защо хората полагат по-големи усилия, за да избе-
гнат евентуални загуби, отколкото да постигнат очаквани печалби (срв. с
Канеман, 2012, 592 – 595; Седларски, Димитрова, 2014; Koutsubinas, 2015,
с. 73). Разширяването на позиционната надпревара в съвременното обще-
ство с множество статусни пазари причинява от тази гледна точка значи-
телен стрес и понижение на субективното благосъстояние на индивидите,
тъй като са изложени на постоянното психологическо въздействие на отно-
сителни загуби поради повишаването на позициите на други субекти. Т.е.
всяка статусна придобивка оказва отрицателни външни ефекти за остана-
лите членове на референтната група, които влошават относителните си по-
зиции. В отговор те полагат усилия за запазване на предишното си положе-
ние в един непрестанен процес на изпреварване и догонване. Той обаче е
фрустриращ за хората с по-малки възможности поради по-ниските изгледи
за успех в надпреварата. Това може да доведе от излизането им от играта
на социално сравнение и маргинализацията им. В този социалнопсихологи-
чески механизъм се крие ключът към обяснението на привлекателността на
призивите за равенство в доходите и богатството, периодично издигани в
историята и вземали форми на въоръжена борба на различни етапи от раз-
витието на обществата.
Като екстремен пример за преразпределение на доходите от историчес-
ка перспектива могат да бъдат посочени социалистическите планови ико-
номики. Те действително рязко намалиха необходимостта (и възможности-
те) за показно потребление, тъй като силно сближиха материалния жизнен
стандарт на членовете на обществото. Разбира се, това, което беше спестено
от прекратяването на социалните загуби от състезателно потребление само
с цел демонстрация на социален статус, бе загубено от спада в икономи-
ческата мотивация на индивидите за труд. На практика – в концептуалния
апарат на стандартната микроикономическа теория – голямото мнозинство
183
от тях започна да предпочита свободното време и заниманията, свързани с
него, пред влагането на усилия на работното място над абсолютно необхо-
димия минимум, тъй като те не се възнаграждаваха. Една от причините за
съществуващата носталгия по социализма може да бъде открита във въз-
приеманото субективно от множество индивиди качество на живота по това
време, поради голямото количество свободно време, дейности по отмора,
колективни забавления без конкурентен и социално-статусен натиск върху
работниците. В крайна сметка, махалото се бе придвижило твърде много в
тази крайност, поради което качеството на произвежданите стоки и услуги
пострада, а оттам последва и силно неблагоприятното сравнение с тези в
развитите капиталистически стопанства.
СЛЕДСТВИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
ОТ СТАТУСНАТА НАДПРЕВАРА
В модерните капиталистически общества стремежът да се придобие
висок социален статус има важни последствия за спестяванията, избора
на занятие, инвестирането в умения и поемането на рискове. Тези отраже-
ния върху поведението могат да повлияят на икономическата ефективност,
темповете на растеж и разпределението на доходите. Надпреварата за со-
циален статус, която се усилва от съвременната пазарна организация на
междучовешките отношения, наред с положителните, има и ясно изразени
негативни икономически, социални и психологически последствия по ня-
колко причини. Първо, тя води до разхищение на ресурси за непрекъсната
статусна надпревара, вследствие на която числовото разпределение в раз-
личните нива на социалната йерархия остава непроменено (винаги 1% от
обществото ще бъдат най-богати) или – подобно на съревнованието във въ-
оръжаването – относителната позиция на участниците не се изменя въпреки
изразходваните значителни ресурси, които е можело да бъдат употребени
за алтернативни цели. Развиват се все по-високи индивидуални очаквания
за живота на фона на влошаващата се вероятност за постигане на върхови
резултати и по-голямата несигурност в резултат от увеличаващия се брой
участници в статусното състезание и комплексността на средата. Разочаро-
ванието от непостигането на големите очаквания нанася удар върху само-
чувствието и увереността на икономическите субекти (срв. с Frank, 2004;
Седларски, 2014; 2014a; 2015; Koutsubinas, 2015, с. 56). Второ, действието
на статусните пазари увеличава свръхпропорционално тежестта за инди-
видите със средни и ниски доходи, които имат ограничени финансови въз-
можности, но са възприели стандарта на звездите като еталон (нивата на
задлъжняване, за да догонват желания материален статус, са относително
184
много по-големи спрямо доходите, достъпът до информация е по-ограни-
чен, а оттам и неправилните високорискови избори на занятие, от което
се очаква бързо забогатяване, са по-вероятни; стремежът към показно по-
требление на маркови стоки отклонява значителни ресурси от по-належащи
потребности и може да доведе до влошаване на качеството на храната, здра-
вето и образоваността на по-бедните слоеве; стремежът към демонстриране
на стандарт като на богатите често води до отклоняване от трудовата етика
и традиционни поведенчески норми с цел извличане на всяка възможност
за бързо забогатяване). Тъй като на големите пазари хората нямат инфор-
мация за броя на конкурентите си, нито могат да се сдобият на ниска цена
с информация за техните относителни силни и слаби страни, те обикнове-
но надценяват своите способности и късмета си в статусната надпревара и
поемат повече рискове. Подобен ефект има и високата видимост на супер
звездите и култивацията на свръхамбициозни желания. Трето, разтваря се
пропастта между доходите и възможностите за потребление на най-горния
слой в обществото и всички останали групи. Ефектът е все по-голямо не-
равенство, негативен психологически ефект от възприеманото сравнително
изоставане (срв. със Стиглиц, 2016; 2014; Уилкинсън, Пикет, 2014; Frank,
2007) на големи групи от населението, водещо до демотивация за участие
в икономическия и социалния живот със следствие дестабилизация на об-
ществената система (радикализация) (Koutsubinas, 2015, 6 – 7; 30; 43; 71; 86;
Payne, 2018). Допълнителни разходи на индивидуално и обществено равни-
ще биват причинени от все по-сложните ситуации на избор в резултат на
нарастващото многообразие от жизнени стилове и благата, които се явяват
статусни за тях (срв. със Седларски, 2014a; Schwartz, 2004; 1994). Наред с
това с агресивните примери на подражание на супер звездите на членовете
на обществото се налагат модели на поведение и трудов избор, свързани с
все по-големи равнища на риск, което намалява субективното благосъстоя-
ние на голяма част от икономическите субекти, които са избягващи риска3.
В свое изследване Боулс и Парк (Bowles, Park, 2005) се опитват да ус-
тановят емпирично т.нар. Вебленови ефекти върху времето, употребявано
за доходоносна работа, или начина, по който желанието за имитиране на
потребителските стандарти на богатите повлиява на индивидуалния избор
между влагането на часове за труд или използването им за почивка. Кларк
и Осуалд (Clark, Oswald, 1996) установяват, че нивата на удовлетовореност
на английските работници British Household Panel Survey) са свързани
негативно с нивата на заплащане на близките им. Нюмарк и Постълуейт
(Neumark, Postlewaite, 1998) изследват решенията на роднини да предлагат
труд с помощта на данни от US NLSY и откриват свидетелства, че жени, до-
3 Комуникацията вътре в социалните групи обаче може да доведе като реакция или до
налагането на рисковото поведение, или до консервативен обрат (Koutsibinas, 2015, с. 77).
185
ходът на съпрузите на чиито сестри е по-голям от дохода на собствените им
съпрузи, са по-склонни да работят. Тези изследвания осигуряват емпирична
подкрепа за базираните на социално сравнение функции на полезност, но не
проверяват непосредствено за Вебленови ефекти. Вдъхновено от творчест-
вото на Веблен изследване на Шор (Schor, 1998) обаче поставя въпроса на
респонденти от САЩ за това как „финансовият им статус“ се сравнява с този
на членовете на референтната им група (преди всичко колеги и приятели).
Макар повечето субекти да твърдят, че лично не усещат натиск да не изоста-
ват от останалите, Шор установява, че – независимо от ефектите на годиш-
ния и постоянния доход и други стандартни регресори – индивидите, чийто
финансов статус е под този на референтната група, спестяват значително
по-малко от тези, които са по-добре финансово поставени от референтната
си група. Освен това тези, които гледат повече телевизия, също спестяват
по-малко при отчитане на другите регресори (срв. с Bowles, Park, 2005).
Най-общото следствие от предпочитанията към статус е пряко разбира-
емо: както изтъкват Бол и колектив (Ball et al., 2001, с.162), „Ако статусът
е желан, индивидите са готови да жертват потребление, за да го придоби-
ят“ (потребление тук е заменимо с ресурси). Това твърдение се прецизира
при комбинирането на желаността на статуса с другите две негови особе-
ности позиционността и нетъргуемостта му. Позиционността на стату-
са предполага, че търсенето на статус отклонява ресурси от приложения,
които повишават благосъстоянието, като ги пропилява от гледна точка
на обществото като цяло – за усилия за спечелване на игра с нулев резул-
тат (срв. с Frank, 2004, 2007; Седларски, 2014; 2015). Нетъргуемостта на
стaтуса предполага, от своя страна, че възникващите в резултат неефек-
тивности могат да се проявят на различни (и понякога неочаквани) пазари,
които приемат ролята на имплицитни статусни пазари. Последната идея е
моделирана от Франк (Frank, 1985a) с наличието на позиционни блага
т.е. блага, които присъстват във функцията на полезност като абсолютен
компонент и като относителен увеличаването на потреблението на тези
блага от даден индивид създава отрицателен външен ефект за останалите
(срв. със Седларски, 2014; 2015; Heffetz, Frank, 2011). Така се потвържда-
ва още веднъж познатият от икономическата теория резултат, че благата,
които причиняват негативни външни ефекти, проявяват тенденция да бъдат
потребявани в прекалено големи количества. Нещо повече, ако функцията
на полезност включва (стандартния) абсолютен компонент, но и аргументи
на относителното потребление и е вдлъбната за абсолютното потребление,
както се допуска обикновено, пределелната полезност на допълнителното
потребление в неговия абсолютен компонент започва да клони към нула при
нарастване на дохода. Именно затова стремежът към статус придобива все
по-голямо значение с икономическия растеж (Heffetz, Frank, 2011).
186
Този отрицателен „позиционен външен ефект“ се проявява независи-
мо от другите външни ефекти, които могат да следват от потреблението
на определени повишаващи статуса блага (като например отрицателния
ефект на замърсяването от скъпа кола с голям разход на гориво). Конгълтон
(Congleton, 1989) предлага социалните статусни игри, които причиняват до-
пълнителни отрицателни външни ефекти да „бъдат заменени с игри, които
не създават външни ефекти, или още по-добре, с игри, които създават поло-
жителни външни ефекти“ (като видими индивидуални приноси към някое
публично благо; например в горната ситуация скъпата кола, изразходваща
много бензин, бива заменена през последните години като статусен символ
от скъпа хибридна или електрическа кола или както в множество северно-
европейски градове от велосипед за придвижване в градски условия). Тук
очевидно ключова роля играе целенасоченото или несъзнателното модифи-
циране на вкусовете чрез модата в различни аспекти на социалния живот
(Heffetz, Frank, 2011).
Изводът, че позиционните блага предизвикват отрицателни статусни
външни ефекти, може да бъде приложен в множество различни контексти.
Кларк и колектив (Clark et al., 2008) систематизират следствията за иконо-
миката и политиката от относителните аргументи във функцията на полез-
ност: 1) За икономическия растеж (където главното следствие е, че при на-
личие на загриженост за относителната позиция непрекъснатият общ ико-
номически растеж не води до щастие); 2) За разпределението на доходите
(ако за относителния компонент функцията на полезност е вдлъбната, по-
голямото неравенство би означавало по-нещастно общество); 3) За предла-
гането на труд (което не би намалявало за сметка на повече наслаждение
на свободното време, въпреки нарастващите доходи, срв. с Bowles, Park,
2005, които установяват положителна зависимост между неравенството
на възнагражденията между държавите и в отделните държави и броя на
средно полаганите часове труд, както и Landers et al., 1996, чиито резултати
показват, че служителите в големи компании биха предпочели намаление
от 10% за всички и в работното време, и в заплащането); 4) За измерители-
те на бедността (бедността е по-скоро относителна, отколкото абсолютна,
вж. понятието „относителнa нищета“, англ. relative deprivation на Амартя
Сен, Sen, 19994); 5) За спестяванията и инвестициите, и за миграцията (на-
пример Stark, Taylor, 1991 твърдят, че причината елитите в бедните страни
да не емигрират, е, че относителната им позиция би се понижила в новото
общес тво) (Heffetz, Frank, 2011).
4 Сред първите икономисти, които обръщат внимание на този аспект е Хирш (Hirsch,
1976). Той отбелязва, че относителната природа на статусното ранжиране на индивидите в
обществото създава „социална оскъдност“: само един може да бъде на върха, а ако се случи
така, че на върха са двама или повече, „натрупването“ намалява стойността на това да бъдеш
там.
187
Елингсен и Йоханисон (Ellingsen, Johannesson, 2007) правят дискуси-
ята още по-обща, като задават въпроса кое мотивира хората да работят. Те
твърдят, че икономистите са прави да подчертават важността на стимулите
за работата, но пропускат важна част от цялата картина, съсредоточавайки
се единствено върху паричната мотивация. Като анализират свидетелства,
датиращи още от т.нар. Хоторнски експерименти (Hawthorne experiments),
проведени в периода 1924 – 1932 г., авторите изтъкват важността на непа-
ричните стимули като уважението и вниманието към работниците за моти-
вацията им за работа. Уважението може да бъде показано от работодателя
или ръководителя, както и от колегите. Такава формулировка размива гра-
ниците между уважение и статус, тъй като и двете са желани неща, припис-
вани от обществото, които не могат да бъдат закупени пряко, основани са
на лични характеристики и пр. С други думи, „свидетелствата, че уважение-
то има значение на работното място“ (включително скорошни резултати от
експерименти) могат да бъдат тълкувани като предпочитание към статус у
работниците (Heffetz, Frank, 2011).
При положение, че позиционната полза се тълкува като статусен ком-
понент във функцията на полезност, възниква интересен въпрос: ако ра-
ботниците работят в голяма степен за статус, не биха ли били склонни, при
определени условия, да заменят някаква част от паричния си доход с преки
плащания в статус? Според Елингсен и Йоханесон това действително се
наблюдава. Ако повечето от допълнително получавания доход се изразход-
ва за повишаване на социалния статус, работодателят би могъл да заплаща
направо чрез статус, вместо с пари. Разбира се, ако конкурентният натиск
накара всички фирми да възприемат тази стратегия, тенденцията вътреш-
нофирмените средни заплати да се изравнят с вътрешнофирмената средна
стойност на пределните продукти би се възстановила (Heffetz, Frank, 2011).
Последната дискусия е очевидно релевантна за проблематиката на алтерна-
тивните устройства на социоикономическия ред като например в социалис-
тическите общества, които широко използват публични символи на статус,
свързани с резултатите от труда („герои на социалистическия труд“, „пър-
венци“, „ударници“ и др.) и публично посрамяване, например за лоши про-
изводствени резултати, описани или снимане на информационни табла в
цеховете („стенвестници“), като избягват мотивирането чрез различни нива
на заплащане за различна производителност.
Днес за икономистите продължава да бъде предизвикателство обясне-
нието на големите разлики в растежа между отделните стопанства. Често
тези различия са приписвани на културни фактори, включително отноше-
нието към придобиване на лично богатство, трудовите навици, санкциони-
рането на някои пазарни практики (например лихварството) и търпимост-
та към неравенството вследствие на различните пазарни резултати. Тъкмо
188
тези културни особености са в основата на обяснението на Макс Вебер на
появата и разпространението на капитализма успоредно с протестантска-
та религиозна етика (Вебер, 2005). В контекста на настоящата работа сред
културните специфики интерес представлява влиянието върху растежа
на важността, която обществото придава на статусните различия (Weiss,
Fershtman, 1998).
Отвъд непосредствените ефекти на намалено спестяване показното по-
требление създава ситуация, в която полезността зависи от сравнителното
потребление на луксозни блага. Не може да има задоволяване на търсенето
на такива стоки, ако всеки увеличава еднакво своето потребление на лук-
созни артикули. Ето защо при положение, че необходимите разходи за ино-
вации са ниски, ще е налице потенциал за устойчив растеж. Иновациите
обаче ще бъдат насочени към луксозните стоки и устойчивото равновесие
на растеж (англ. steady state growth equilibrium) с наличие на статусни съ-
ображения може да е по-неблагоприятно от стационарното равновесие без
статус (Weiss, Fershtman, 1998).
Макар множество автори да подчертават социалните загуби, свързани с
позиционните блага и надпреварата на показното потребление, не трябва да
се пропуска обстоятелството, че статусът може да е обществено полезен, ако
се приписва на дейности, които непосредствено повишават растежа, като
например инвестирането в обучение или изследвания. Дори и този случай
обаче се появяват трудности, дължащи се на колективната природа на ста-
тусното ранжиране. Ако всички индивиди, които се образоват, придобиват
висок статус, независимо от техните (ненаблюдаеми) способности, богати и
некомпетентни индивиди могат да изберат да придобиват образование и да
се радват на висок статус, като при това е възможно да намалят темповете
на растеж. Нещо повече, тъй като богатите са по-склонни да разменят нама-
ление в заплатите срещу статус, съществува връзка между разпределението
на богатството и търсенето на дейности, повишаващи статуса. Най-общо,
увеличаването на неравенството може да доведе до нарастване на броя на ин-
дивидите с малко способности, които се насочват към образованието от ста-
тусни съображения и така понижават темповете на икономическия растеж в
контекста на ендогенната теория на растежа (срв. с Леонидов, 2006; Младе-
нова, 2011). Подобни ефекти се наблюдават при несъвършени капиталови
пазари с ограничения при заемането на средства (вж. Fershtman et al., 1996).
Степента, в която родителите, ценящи високо статуса си, са загрижени и за
статуса на своите деца, влияе на природата на междупоколенческите транс-
фери. В частност, родителите биха били по-склонни да инвестират в образо-
ванието на децата си, отколкото в други форми на наследствени блага. Тази
идея е съвместима със свидетелствата, че междупоколенческата корелация в
статуса е по-силна от корелацията на заплатите на последователните поколе-
189
ния. Тази склонност може да насърчи растежа, ако образованието действи-
телно го увеличава. С напредването на икономическото развитие на страните
обаче, както установяват Treiman, Ganzeboom (1990), пренасянето на статус
между поколенията намалява (Weiss, Fershtman, 1998).
Друг аргумент за засилващите се отрицателни статусни външни ефек-
ти в съвременните общества е свързан със сложността на множество всеки-
дневни избори. Тази сложност стои в основата на подкрепата за т.нар. либер-
тариански патернализъм. Това актуално идейно течение, в чието наимено-
вание очевидно се съдържа оксиморон, се обявява за защита на индивиду-
алната свобода на избора, но същевременно отчита човешките когнитивни
ограничения, анализирани в рамките на поведенческата икономика. Така се
стига до извода за необходимост от „побутване“ (англ. nudge) на решенията
на хората в една или друга посока за постигане на по-добри за всекиго поот-
делно и за обществото резултати. В своята книга Нобеловият лауреат Ричард
Талер и Кас Сънстейн (2014) разглеждат ситуации, в които изборът изисква
голям когнитивен разход (усилен мисловен процес) и индивидите използ-
ват опростяващи процедури за вземане на решения, които обаче невинаги
са оптималните за тях. Т.нар. от авторите „архитекти на избора“ в такива
обстоятелства могат да се постараят да направляват решенията чрез похвати
като предварително задаване на избор по подразбиране или предоставяне
на насочваща информация (особено когато решенията са не само трудни, но
се правят рядко и не съществува качествена обратна връзка и възможности
за учене5). Общият извод е, че възможността за голям избор невинаги пови-
шава полезността и благосъстоянието на индивидите, а напротив – често ги
понижава, заради мисловните разходи, необходими в процеса (Талер, Сънс-
тейн, 2014, 177 – 211, вж. също Schwartz, 2004; 1994). В рамките на тази ар-
гументационна линия могат да бъдат потърсени обяснения на исторически
развития, като разпада на Римската империя и преминаването към средно-
вековния бит в малки разпокъсани селища в продължение на столетия – по-
ради стремежа към намаляване на комплексността на социалния живот на
късната цивилизация. В същата плоскост е обяснението на носталгията към
социализма в страните от бившия източен лагер с помощта на минималните
мисловни усилия, които ежедневието е изисквало от индивидите тогава, на
фона на съвременното състояние на перманентен избор, пред което е изпра-
вен човекът в късното капиталистическо общество относно местоживеене,
работа, житейски стил, потребителски стоки с хиляди комбинации от ха-
рактеристики и оттам непрестанния и скъпоструващ (изразен в когнитивно
натоварване) процес на сравнение с другите в условия на постоянна промяна
на относителните социални позиции в множество измерения.
5 Вж. Талер и Сънстейн (2014, с. 287).
190
Либертарианският патернализъм се фокусира върху социалния марке-
тинг и подобряване на архитектурата на избора от страна на управляващите,
провеждащи стопански политики. С тяхна помощ индивидите подобряват
своите погрешни решения в областта на здравето, богатството и щастието
си. Държавните служби се намесват, създавайки правилните стимули с по-
мощ при обяснението на взаимовръзките между причини и следствия (англ.
mappings), предоставят обратна връзка, определят изборите по подразбиране
в различни задължителни формуляри, насочват очакванията към определе-
ни типове грешки, структурират сложните избори, като при това запазват
свободата на индивидите в крайна сметка да избират сами. Препоръката на
либертарианския патернализъм е да се привлекат съветници в държавните
и частните учреждения, които да усъвършенстват архитектурата на избора
и да подпомагат индивидите непосредствено при вземането на решения. В
областите, които обикновено се обсъждат в литературата, посветена на по-
бутването, се предоставят решения, които са приложими към намаляването
на отрицателните ефекти от статусното съревнование на микронивото на
индивидуалните решения. Един от представените в книгата на Талер и Сън-
стейн примери е електронна система, която дава информация в реално време
на ползвателите на кредитни карти за размера на натрупаните им разходи и
така ги подтиква да намалят потреблението си и да увеличат спестяванията
си. Тя може да бъде развита така, че да съобщава на потребителите какъв
тип покупки преобладават през последния месец и например да ги алармира,
когато те са предимно с позиционен характер, за да им помогне да осъзнаят
пропиляването на ресурси. Обикновено промените в архитектурата на избо-
ра при побутването са насочени именно към намаляване на потреблението и
увеличаване на спестяването и могат лесно да се допълнят с подпомагане на
правилните кариерни решения чрез изолиране влиянието на статусната над-
превара. В действителност побутването в голяма степен има за цел да попре-
чи на моделите на социална имитация, при които индивидите подражават на
поведението на своите ролеви модели (Koutsubinas, 2015, 164 – 165).
В марксистката концепция на Мандел за т.нар. късен капитализъм, по-
добно на анализа на Гълбрайт, централно значение се придава на създаването
на нови нужди у потребителите за осигуряване на необходимото търсене за
продукцията на компаниите. Рекламата има за цел да породи у потребителя
желание за неща, които той не си е представял, че ще му бъдат необходими.
Така „незадоволеният консуматор“ се превръща в основа на съвременната
пазарна система. Медиите и рекламите преобразуват набора от ценности и
предпочитания на вземащите решения индивиди от свързани с традицион-
ната икономическа полезност в статусни такива. В парадигмалната рамка на
Кейнсовия анализ статусната надпревара с останалите поражда у индивида
нужди, които са принципно незадоволяеми и осигуряват условията за непре-
191
къснато разрастване на производството и поддържане на заетостта. Превръ-
щането на работниците в осъзнати консуматори на нови и престижни блага
става възможно първоначално поради нарастването на производителността
на труда с механизацията, благодарение на което се разкрива потенциал за
увеличаване на работническите възнаграждения. Именно в тази връзка Хе-
нри Форд заявява, че на работниците трябва да се плаща достатъчно, ина-
че няма да са в състояние да купуват индустриалните изделия (Koutsubinas,
2015, 28 – 29, 44). Тезата, разбира се, е много по-стара в рамките на иконо-
мическата наука и може да бъде проследена до работите на Малтус и дори
Боагилбер (вж. Седларски, 2015a, с. 53, 131 – 141). За постигането на целта
да създава нови нужди и съответно търсене, рекламата се опитва да предло-
жи идентичности на градския човек – старомодни срещу модерни индивиди,
представители на младото поколение срещу представители на старото и т.н.,
както и чувство за срам при неблагоприятна асоциация с някоя от групите
извън положително обрисуваните. Така повлияните потребители търсят со-
циална отлика чрез купуването на позиционни блага. Очевидни са послед-
ствията за разпада на социалната тъкан в съвременните общества (вж. Се-
дларски, 2011; Седларски, Панайотов, 2016). Рекламата, създавайки специа-
лен имидж на купуваните на пазара стоки и услуги, систематично понижава
престижа на домашно произведените (извън посредничеството на пазарите)
блага, както и наклонява предпочитанията за разпределение на доходите
към индивидуалното частно потребление в ущърб на заделянето на част
от тях под формата на данъци за финансирането на колективни (публични)
блага (Koutsubinas, 2015, с. 29). Резултатът е лавинообразно увеличение на
потреблението през пазарите в последните десетилетия, водещо след себе си
привличането на практически цялото население в пазарната система – като
работна ръка, пазарни предприемачи и консуматори.
Ако Вебленовите ефекти действително имат толкова силно влияние
върху поведението на индивидите, съществува основание да бъдат разрабо-
тени публични политики, насочени към ограничаване на показното потреб-
ление, тъй като то е причина за социални разходи, които не са включени в
индивидуалните рационални пресмятания на потребителите. Франк (Frank,
1997) и други икономисти предлагат данъчни облекчения за спестената част
от дохода. Вебленовите ефекти са специален случай на външни ефекти, но
с две особености. Първо, в общия случай потребителските външни ефекти
са симетрични (потреблението на индивида X намалява благосъстоянието
на индивида Y, който се сравнява с X, но и потреблението на Y намалява
благосъстоянието на X). Вебленовите ефекти обаче са асиметрични: ако ин-
дивидът Y е по-богат от индивида X, той не е засегнат от потреблението на
X, а се опитва да достигне нивото на някоя доходна група, стояща над него.
Така Вебленовите ефекти образуват каскада надолу към по-нискодоходни-
192
те групи, като потреблението на най-богатите причинява разходи на след-
ващата по благосъстояние група, която напасва съответно своето потреб-
ление, предавайки ефектите и причинявайки разходи на следващата и т.н.
Втората разлика се състои в това, че влиянието на референтната група
на практика е независимо от нейната численост. Относително малка група
на заможни, но със силно видимо потребление индивиди може да задава
референтния потребителски стандарт за огромното множество от по-мал-
ко състоятелни икономически субекти. Потребителските решения на мало-
бройната богата група налага субективни разходи на огромен брой хора с
по-ограничени материални възможности. Поради двете причини асиме-
тричността на Вебленовите ефекти и несъразмерния брой на засегнатите
и причиняващите разходи, Боулс и Парк подкрепят идеята на Франк (срв.
със Седларски, 2014; 2015; Frank, 2004; Bowles, Park, 2005) за въвеждане на
прогресивно данъчно облагане на потреблението за ефективно ограничава-
не на външните ефекти от показното потребление на богатите – в противо-
вес на плоския данък, налаган в случаите на симетрични външни ефекти от
потреблението.
Съвместното прилагане на мерките по регулация, облагане, побутва-
не и преразпределение може да се разглежда и като програма за културна
промяна, в която чрез сигналите към членовете на обществото се променят
техните нагласи към показното потребление като нежелано, а се насърча-
ват творчеството, продуктивността и наслаждението в реалния живот извън
консуматорските статусни пазари (срв. с Koutsubinas, 2015, 166 – 167).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Независимо от постулатите на конвенционалната икономическа тео-
рия, в действителност сравнението има значение за индивидуалните функ-
ции на полезност. Това води до важни заключения. В свят на непрекъснати
сравнения непременното търсене на икономически растеж като средство за
постигане на повече щастие е поставено под въпрос (вж. Седларски, 2020;
Easterlin, 2009; 1995; 1974; Layard, 1980). Нещо повече, тъй като при статус-
ното състезания предпочитанията са взаимносвързани, е вероятно стандарт-
ните резултати за оптималност в пазарната икономика повече да не са в сила
(Clark, Oswald, 1996).
След основополагащата работа на Дюзенбери (Duesenberry, 1952) и Ий-
стърлин (Easterlin, 1974) върху относителния доход и субективното благо-
състояние, през последните години в икономическата литература се увели-
чават разработките, посветени на влиянието върху щастието на сравненията
между получаваните от различни хора доходи. Тъй като все по-голям брой
193
допитвания и в развиващите се страни вече включват въпроси за субектив-
ното благосъстояние, а и интересът у изследователите расте, започват да се
появяват публикации по темата и в развиващите се стопанства.
Изводът на някои автори от изследователските резултати е, че оптимал-
ните данъчни политики следва да бъдат преосмислени, тъй като индивидите
с разточително показно потребление оказват отрицателни външни ефекти над
останалите (срв. с Postlewaite, 1998; Oswald, 1983; Frank, 1997; Седларски,
2015; 2014). Интересна е възможността за поддържане на разнородност по
отношение на статусните предпочитания в обществото. Хората се стремят да
намаляват дисонанса между собствената им представата за себе си и соци-
алния им статус. В равновесното състояние всеки би имал полза от наличи-
ето на субекти с различна статусна ориентация. Например в стремежа си да
надхвърлят потреблението на останалите, за да завоюват статусни позиции,
целящите по-висок статус индивиди ще повишат нивото на усилията на всич-
ки в обществото, които ще се опитат да не изостанат в статусната си позиция
спрямо тях (срв. с Koutsubinas, 2015, с. 179). За всички би било полезно, ако
се въведат общи политики за насърчаване на ориентацията към повече сво-
бодно от работа време. По този начин стимулите за влагане на извънредни
усилия в името на поддържането на показно потребление за по-висок общест-
вен статус биха намалели. По този начин техните стимули да влагат повече
усилия, за да поддържат потреблението си и желаните статусни позиции, би-
ха намалели. Наличието на различни класове хора с оглед на отношението
им към статусното съревнование следва да се насърчава, тъй като така всяка
категория би имала позитивно отношение към социалното си положение и би
чувствала предпочитанията си задоволени. От гледна точка на публичните
политики, повечето ориентирани към свободното време индивиди биха мог-
ли да подобрят по този начин социалното благосъстояние и ефективността.
В още по-голяма степен това е валидно за тези занимания в извънработно
време, които подобряват човешкия, социалния, а и т.нар. символен капитал на
икономическите субекти (запознаването с постиженията на чужди култури,
развитието на творчески и комуникационни умения, придобиване на научни
познания, наред с физическа активност и грижа за здравето).
194
Литература
Вебер, М. ([1904] 2005). Протестантската етика и духът на капитализма. София: Изд. Гео
Милев. / Veber, M. ([1904] 2005). Protestantskata etika i duhat na kapitalizma. Soya: Izd.
Geo Milev.
Веблен, Т. ([1899] 2016). Теория на безделната класа. София: Изд. Изток-Запад. / Veblen, T.
([1899] 2016). Teoriya na bezdelnata klasa. Soya: Izd. Iztok–Zapad.
Канеман, Д. (2012). Мисленето, София: „Изток-Запад“ (превод от Daniel Kahneman. Thinking,
Fast and Slow. Macmillan, 2011). / Kaneman, D. (2012). Misleneto, Soya: „Iztok–Zapad“
(prevod ot Daniel Kahneman. Thinking, Fast and Slow. Macmillan, 2011).
Leonidov, A. (2006). „Endogennata teoriya na ikonomicheskiya rastezh“, Narodnostopanski arhiv,
1/2006, 7 – 15.
Младенова, З. (2011). „Ренесансът на теорията на растежа (The Renaissance of the Theory
of Growth)“. Икономика 21(Economics 21), бр. 1, 64 – 96. / Mladenova, Z. (2011).
„Renesansat na teoriyata na rastezha (The Renaissance of the Theory of Growth)“. –
Ikonomika 21(Economics 21), br. 1, 64 – 96.
Менгов, Г. (2010). Вземане на решения при риск и неопределеност. София: Жанет 45. /
Mengov, G. (2010). Vzemane na resheniya pri risk i neopredelenost. Soya: Zhanet 45.
Недев, Б. (2019). „Поведенческите деформации и тяхното влияние върху действията на ин-
веститорите“. – Годишник на СУ, Стопански факултет, том 17, 169 – 186. / Nedev, B.
(2019). „Povedencheskite deformatsii i tyahnoto vliyanie varhu deystviyata na investitorite“.
Godishnik na SU, Stopanski fakultet, tom 17, 169 – 186.
Седларски, Т. (2019). „Политическа икономия на социалния статус: икономически и соци-
алнопсихологически ефекти от статусното съревнование на пазарите, на които побе-
дителите получават всичко“. – Годишник на СУ, Стопански факултет, том 17, 211 –
277. / Sedlarski, T. (2019). „Politicheska ikonomiya na sotsialniya status: ikonomicheski i
sotsialnopsihologicheski efekti ot statusnoto sarevnovanie na pazarite, na koito pobeditelite
poluchavat vsichko“. – Godishnik na SU, Stopanski fakultet, tom 17, 211 – 277.
Седларски, Т. (2020). „Икономически растеж и щастие“. – Годишник на СУ, Стопански фа-
култет, том 18, 281 301. / Sedlarski, T. (2020). „Ikonomicheski rastezh i shtastie“.
Godishnik na SU, Stopanski fakultet, tom 18, 281 – 301.
Седларски, Т. (2020а). Поведенчески и социалнопсихологически измерения на пазарния ред:
статус, щастие и благосъстояние. Второ издание. София: Университетско издателство
„Св. Климент Охридски“. / Sedlarski, T. (2020a). Povedencheski i sotsialnopsihologicheski
izmereniya na pazarniya red: status, shtastie i blagosastoyanie. Vtoro izdanie. Soya:
Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.
Седларски, Т. (2018a). „Икономика на щастието: относителната природа на човешкото
субективно благосъстояние“ Икономически трудове на УНСС, том 3/2018, 19 – 44.
/ Sedlarski, T. (2018a). “Ikonomika na shtastieto: otnositelnata priroda na choveshkoto
subektivno blagosastoyanie” – Ikonomicheski trudove na UNSS, tom 3/2018, 19 – 44.
Седларски, Т. (2018b). „Икономика на щастието: обществената природа на човешкото ща-
стие“. – Годишник на СУ, Стопански факултет, том 15, 173 – 205. / Sedlarski, T. (2018b).
„Ikonomika na shtastieto: obshtestvenata priroda na choveshkoto shtastie“. – Godishnik na
SU, Stopanski fakultet, tom 15, 173 – 205.
Седларски, Т. (2015). „Статусна икономика, институционален дизайн и икономическа поли-
тика“. – Икономическа мисъл, 4/2015, 3 – 22. / Sedlarski, T. (2015). „Statusna ikonomika,
institutsionalen dizayn i ikonomicheska politika“. – Ikonomicheska misal, 4/2015, 3 – 22.
Седларски, Т. (2015a). Икономически теории (История на икономическата мисъл), поре-
дица „Университетска библиотека“ на УИ „Св. Климент Охридски“. / Sedlarski, T.
(2015a). Ikonomicheski teorii (Istoriya na ikonomicheskata misal), poreditsa „Universitetska
biblioteka“ na UI „Sv. Kliment Ohridski“.
195
Седларски, Т. (2014). „Интегриране на социалния статус в икономическата теория: статусната
икономика на Робърт Франк“. Икономически и социални алтернативи, 4/2014, 117 – 134.
/ Sedlarski, T. (2014). „Integrirane na sotsialniya status v ikonomicheskata teoriya: statusnata
ikonomika na Robart Frank“. – Ikonomicheski i sotsialni alternativi, 4/2014, 117 – 134.
Седларски, Т. (2014a). „Социалнопсихологически аспекти на пазарната размяна в институ-
ционалната икономика“. – Икономическа мисъл, 1/2014, 95 – 114. / Sedlarski, T. (2014a).
„Sotsialnopsihologicheski aspekti na pazarnata razmyana v institutsionalnata ikonomika“.
Ikonomicheska misal, 1/2014, 95 – 114.
Седларски, Т. (2011). „Несвободното възникване на свободния пазар ‚Великата транс-
формация‘ на Карл Полани“. Икономическа мисъл, 1/2011, 51 72. / Sedlarski, T.
(2011). „Nesvobodnoto vaznikvane na svobodniya pazar – ‚Velikata transformatsiya‘ na Karl
Polani“. – Ikonomicheska misal, 1/2011, 51 – 72.
Седларски, Т., Димитрова, Г. (2014). „Основни концепции в теорията на поведенческите
финанси“. Годишник на СУ, Стопански факултет, том 12, 195 220. / Sedlarski,
T., Dimitrova, G. (2014). „Osnovni kontseptsii v teoriyata na povedencheskite nansi“. –
Godishnik na SU, Stopanski fakultet, tom 12, 195 – 220.
Седларски, Т., Ж. Панайотов (2016). „Изплъзващата се цел на щастието“. – Годишник на
СУ, Стопански факултет, том 13, 293 – 316. / Sedlarski, T., Zh. Panayotov (2016).
„Izplazvashtata se tsel na shtastieto“. – Godishnik na SU, Stopanski fakultet, tom 13, 293 –
316.
Стиглиц, Дж. (2016). Голямото разделение. Неравните общества и какво можем да напра-
вим за тях. София: Изток-Запад. / Stiglits, Dzh. (2016). Golyamoto razdelenie. Neravnite
obshtestva i kakvo mozhem da napravim za tyah. Soya: Iztok–Zapad.
Стиглиц, Дж, (2014). Цената на неравенството, София: Изток-Запад. / Stiglits, Dzh, (2014).
Tsenata na neravenstvoto, Soya: Iztok–Zapad.
Талер, Р. Х., К. Р. Сънстейн (2014), Nudge. Побутване: По-добрите решения за здраве, бла-
госъстояние и щастие. София: Изток-Запад (превод от Thaler, R. H., C. R. Sunstein,
Nudge: Improving Decisions about Health, Wealth, and Happiness. New Haven & London:
Yale University Press, 2008). / Taler, R. H., K. R. Sansteyn (2014), Nudge. Pobutvane: Po-
dobrite resheniya za zdrave, blagosastoyanie i shtastie. Soya: Iztok–Zapad (prevod ot Thaler,
R. H., C. R. Sunstein, Nudge: Improving Decisions about Health, Wealth, and Happiness.
New Haven & London: Yale University Press, 2008).
Уилкинсън, Р., К. Пикет (2014). Патология на неравенството. София: Изток–Запад.
Akerlof, G. A., W. T. Dickens. “The Economic Consequences of Cognitive Dissonance”. The
American Economic Review, Vol. 72, No. 3 (Jun., 1982), 307 – 319.
Akerlof, G. A., R. E. Kranton (2005). “Identity and the Economics of Organizations”. – Journal of
Economic Perspectives, 19(1), 9 – 32.
Ball, Sheryl B., Catherine C. Eckel, Philip J. Grossman, and William Zame (2001). “Status in Mar-
kets”. – Quarterly Journal of Economics, 116(1): 161 – 88.
Becker, G. S., K. M. Murphy, I. Werning (2005). “The Equilibrium Distribution of Income and the
Market for Status”. – Journal of Political Economy, 113(2): 282 – 310.
Bisin, A., T. Verdier (1998). “On the Cultural Transmission of Preferences for Social Status”, Jour-
nal of Public Economics, 70: 75 – 97.
Bowles, S., Y. Park (2005). “Emulation, Inequality, and Work Hours: Was Thorsten Veblen
Right?”. – The Economic Journal, 115 (November), F397-F412.
Brekke, K. A., R. B. Howarth, K. Nyborg (2003). “Status-seeking and material afuence: evaluat-
ing the Hirsch hypothesis”. – Ecological Economics, 45(1), 29 – 39.
Campbell, A., P. E. Converse, W. W. Rodgers (1976). The Quality of American Life: Perceptions,
Evaluations, and Satisfactions. Russell Sage Foundation, New York.
Clark, A. E., P. Frijters, M. A. Shields (2008). “Relative Income, Happiness, and Utility: An Ex-
196
planation for the Easterlin Paradox and Other Puzzles”. Journal of Economic Literature,
46(1): 95 – 144.
Clark A. E., A. Oswald (1996). “Satisfaction and Comparison Income”. – Journal of Public Eco-
nomics, 61:359–381.
Congleton, R. D. (1989), “Efcient Status Seeking: Externalities, and the Evolution of Status
Games”. – Journal of Economic Behavior and Organization, 11: 175-90.
Diener, E., R. Biswas-Diener (2002). „Will money increase subjective well-being? A literature
review and guide to needed research”. – Social Indicators Research, 57(2), 119 – 169.
Duesenberry, J. S. (1952). Income, Saving and the Theory of Comsumer Behavior. Cambridge:
Massachusetts: Harvard University Press.
Dumludag, D. (2014). “Satisfaction and comparison income in transition and developed econo-
mies”. – International Review of Econoics, 61:127 – 152.
Easterlin, R. (1974). Does economic growth improve the human lot? In: David PA, Reder MW
(eds) Nations and households in economic growth: essays in honor of Moses Abramovitz.
Academic Press, New York.
Easterlin, R. (1995). “Will raising the incomes of all increase the happiness of all?”. – Journal of
Economic Behavior and Organization 27(1):35 – 48.
Easterlin, R. (2009). “Lost in transition: life satisfaction on the road to capitalism”. – Journal of
Economic Behavioral and Organization, 71(2):130 – 145.
Ellingsen, T., M. Johannesson (2007). “Paying Respect”, Journal of Economic Perspectives, 21(4):
135-49.
Fershtman, C., K. M. Murphy, Y. Weiss (1996). “Social Status, Education, and Growth”. – Journal
of Political Economy, 104(1): 108-32.
Festinger L. (1954). “A Theory of Social Comparison Processes”, Human Relations, 7:117–140.
Frank, R. H. (2007). Falling Behind: How Rising Inequality Harms the Middle Class. Berkeley,
CA: University of California Press.
Frank, R. H. (2004). “Human Nature and Economic Policy: Lessons for the Transition Economies”.
Journal of Socio-economics, 33, 679 – 694.
Frank, R. (1997). „The frame of referance as a public good“. Economic Journal, vol. 107(445),
1832 – 47.
Frank, R. H. (1985a). “The Demand for Unobservable and other Nonpositional Goods”. Ameri-
can Economic Review, 75:101 – 116.
Frank, R. H. (1985b). Choosing the Right Pond: Human Behavior and the Quest for Status. Oxford
University Press, New York.
Frank, R. H. (1984). “Are Workers Paid Their Marginal Products?”. – American Economic Review,
74: 549 – 71.
Hanley, A., M. S. Wilhelm (1992). “Compulsive buying: an exploration into self-esteem and mon-
ey attitudes”. – Journal of Economic Psychology, 13(1), 5 – 18.
Heffetz, O., R. H. Frank (2011). Preferences for Status: Evidence and Economic Implications,
Handbook of Social Economics, Jess Benhabib, Alberto Bisin, Matthew Jackson, eds.,
Vol. 1A, The Netherlands: North-Holland, 69 – 91.
Hirsch, F. (1976). Social Limits to Growth. Harvard University Press, Cambridge.
Hirschman, A. O. (1973). “An Alternative Explanation of Contemporary Harriedness”. Quarterly
Journal of Economics, 87(4): 634 – 637.
Koutsubinas, T. (2015). The Political Economy of Status: Superstars, Markets and Culture Change.
Chelthenham, UK, Northampton, MA, USA: Edward Elgar.
Landers, R., J. Rebitzer, L. Taylor (1996). “Rat Race Redux: Adverse Selection in the Determina-
tion of Work Hours in Law Firms”. – American Economic Review, 86: 329 – 348.
Layard, R. (1980). “Human Satisfactions and Public Policy”. – Economic Journal, 90:737 – 750.
Marx, K. (1849). Wage-Labour and Capital.
197
McBride, M. (2001). “Relative-income effects on subjective well-being in the cross-section”.
Journal of Economic Behavior and Organization, 45(3):251 – 278.
Michalos, A. C. (1985). Multiple discrepancies theory (MDT). Social Indicators Research,
16(4):347–413.
Neumark, D. and Postlewaite, A. (1998). “Relative income concerns and the rise in married wom-
en’s Employment“. – Journal of Public Economics, vol. 70, 157 – 183.
Oswald, A. (1983). “Altruism, jealousy, and the theory of optimal nonlinear income taxation”.
Journal of Public Economics, vol. 20, 77 – 87.
Payne, K. (2018). The Broken Ladder: How Inequality Affects the Way We Think, Live, and Die.
New York: Viking.
Pollak, R. A. (1976). “Interdependent preferences”. American Economic Review, 66(3):309
320.
Postlewaite, A. (1998). “Social Status, Norms and Economic Performances: The Social Basis of In-
terdependent Preferences”. – European Economic Review, Elsevier, vol. 42(3-5), 779 – 800.
Rabin, M. (1998). “Psychology and Economics”. – Journal of Economic Literature, 36(1), 11 – 46.
Robson, A. (2001). “The Biological Basis of Economic Behavior”. – Journal of Economic Litera-
ture, 39: 11 – 33.
Robson, A., L. Samuelson (2011). “The Evolutionary Foundations of Preferences”. Handbook of
Social Economics, Edited by Jess Benhabib, Alberto Bisin, Matthew O. Jackson, Vol. 1, The
Netherlands: North-Holland, 1 – 108.
Schlicht, E. (1984). “Cognitive Dissonance in Economics”. – Іn: Dörner, D., W. Gth, A. Klop-
stech, S. Lindenberg, K.-D. Opp, E. Schlicht, R. Selten, V. Vanberg (Hrsg.) Normengeleitetes
Verhalten in den Sozialwissenschaften, Berlin: Duncker & Humblott.
Schor, J. (1998). The Overspent American: Upscaling, Downshifting, and the New Consumer, New
York: Basic Books.
Schwartz, B. (2004). The Paradox of Choice: Why More Is Less. Hopewell, NJ: Ecco.
Schwartz, B. (1994). The Costs of Living: How Market Freedom Erodes the Best Things in Life.
New York: W. W. Norton.
Sen, A. (1999). Development as Freedom. New York: Alfred A. Knopf, Inc.
Smith, A. (1776). The Wealth of Nations. Reprint 1937, New York: Random House.
Stark, O., J. E. Taylor (1991). “Migration Incentives, Migration Types: The Role of Relative Depri-
vation”. – The Economic Journal, 101: 1163-78.
Stutzer, A. (2004). “The Role of Income Aspirations in Individual Happiness”. Journal of Eco-
nomic Behavioral and Organization, 54(1):89 – 109.
Van Praag, B. M. S. (1968). Individual welfare functions and consumer behavior. North-Holland,
Amsterdam.
Weiss, Y., C. Fershtman (1998). “Social Status and Economic Performance: A Survey”. Euro-
pean Economic Review, 42: 801 – 820.
Постъпила на 19.03.2020 г.
Article
Full-text available
INDIVIDUALISM, COLLECTIVISM, AND THE WEALTH OF NATIONS This article summarizes findings in the contemporary economic literature related to the cultural dimension of individualism-collectivism and its impact on economic growth and development. The relative economic advantages of both types of cultures are being laid out. The channels through which individualist or collectivist self-perception and cultural beliefs influence economic outcomes are most often cited to be behavioral specifics, different institutional development paths, the motivation to compete and innovate, the quality of governance, the implications for economic activity of social capital and insurance networks. As successful economic examples rooted in both types of cultures exist in the past and present, the question which culture will dominate the economic future seems to have a less obvious answer than usually assumed by Western authors in the past decades.
Article
In the 1990s transition from socialism to capitalism in Eastern Europe life satisfaction followed the collapse and recovery of GDP, but failed to recover commensurately. By 2005, with GDP averaging about 25 per cent above its early 1990s level, life satisfaction was typically back to its earlier level, but was arguably still below pre-transition values. Increased satisfaction with material living levels occurred at the expense of decreased satisfaction with work, health, and family life. In the decade of the 1990s, disparities in life satisfaction increased with those hardest hit being the less educated and persons over age 30; women and men suffered about equally.
Book
In this timely book Theodore Koutsobinas explores the system of status markets and their social effects including inequality. He explains how media fascination with superstars and luxury consumption goods amplify positional concerns for all, distort the aspirations of the middle class and cause relative deprivation. Building on themes first identified by Veblen and Galbraith, Koutsobinas analyses extensively the behavioural evidence from modern interdisciplinary research and contributes constructively to a new genre of economic analysis. The Political Economy of Status compels us to consider seriously redistributive culture change policies targeted to assist the underprivileged. This book will be a valuable and lively reading resource for academics in various fields including economic theory, political economy, sociology, social psychology and cultural studies.
Article
Although middle-income families don't earn much more than they did several decades ago, they are buying bigger cars, houses, and appliances. To pay for them, they spend more than they earn and carry record levels of debt. In a book that explores the very meaning of happiness and prosperity in America today, Robert Frank explains how increased concentrations of income and wealth at the top of the economic pyramid have set off "expenditure cascades" that raise the cost of achieving many basic goals for the middle class. Writing in lively prose for a general audience, Frank employs up-to-date economic data and examples drawn from everyday life to shed light on reigning models of consumer behavior. He also suggests reforms that could mitigate the costs of inequality. Falling Behind compels us to rethink how and why we live our economic lives the way we do.
Article
This survey combines ideas and results from sociology and economics, recognizing that economic decisions are often shaped by social concerns and influences. Based on the sociological literature, we define social status and describe its measurement. We then describe the role of social status in economic analysis of saving and consumption, wages, and economic growth. We review recent work on status determination in equilibrium, including evolutionary models. We conclude with some remarks on the need for further interaction between sociology and economics.