ArticlePDF Available

Основи на съвременната икономика: Джоан Робинсъни лявото кейнсианство – Марксово влияние, но не и марксизъм // Foundations of contemporary economics: Joan Robinson and left Keynesianism – Marx, but not Marxism

Article

Основи на съвременната икономика: Джоан Робинсъни лявото кейнсианство – Марксово влияние, но не и марксизъм // Foundations of contemporary economics: Joan Robinson and left Keynesianism – Marx, but not Marxism

Abstract

Joan Robinson (1903-1983) is an outstanding Cambridge economist in a variety of aspects. Being a member of the inner circle around Keynes and discussing with him drafts of the „General Theory“ in the early 1930s, she became an ardent defender of Keynes' original ideas. Her first major work is the „Theory of Imperfect Competition“, which became the standard model for depicting real markets as compared to the model of perfect competition. Her work on Marx reintegrated part of his ideas into economic thought while rejecting ideological Marxism. Due to her favoritism of left ideas, her disputes with neoclassical or orthodox economists, and her advocacy of communist regimes after the Second World War, Robinson is also regarded as one of the most controversial economists of her time. Джоан Робинсън (1903-1983) е забележителен кеймбриджки икономист в множество отношения. Тя е част от интелектуалния кръг около Джон Мейнард Кейнс, обсъжда с него работни варианти на „Общата теория“ още в началото на 30-те години на XX век, а по-късно се превръща във важен застъпник на идеите му. Първият ѝ значим труд е „Теория на не-съвършената конкуренция“, в който Робинсън излага модела, превърнал се в стандартен за описанието на реалните пазари в противовес на модела на съвършената конкуренция. Работата ѝ върху Маркс присъединява част от идеите му към конвенционалното икономическо познание, разграничавай-ки се напълно от деологическия марксизъм. Заради пристрастията ѝ към левите икономически идеи, споровете с неокласическите ортодоксални ико-номисти, както и поради това, че защитава омунистическите режими след Втората световна война, Робинсън е смятана за един от най-противоре-чивите икономисти на времето си.
ISSN 0013-2993
ГОДИНА / YEAR
LXV
КНИЖКА / BOOK
6 2020
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES
ECONOMIC RESEARCH INSTITUTE
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
C O N T E N T S
Спартак Керемидчиев,
Мирослав Неделчев Чуждестранни модели и политики за държавните
предприятия…………………………………………………
3
Spartak Keremidchiev,
Miroslav Nedelchev Foreign models and policies for state-owned enterprises…. 15
Магдалена Влахова-Велева Ефектът на еврото върху търговията………………….. 26
Magdalena Vlahova-Veleva The Euro ‘s effect on trade………………………………… 46
КОМЕНТАРИ / COMMENTS
Хенрик Егберт,
Теодор Седларски Основи на съвременната икономика: Джоан Робинсън
и лявото кейнсианство – Марксово влияние, но не и
марксизъм…………………………………………………...
66
Henrik Egbert,
Teodor Sedlarski Foundations of contemporary economics: Joan Robinson
and left Keynesianism – Marx, but not Marxism
***
Нобелова награда за постижения в областта на ико-
номическите науки за 2020 г……………………………..
75
The 2020 Nobel Prize in Economics
***
Пано Лулански Професор Никола Великов осмислено дълголетие
с творческа отдаденост…………………………………..
116
Pano Loulanski Professor Nikola Velikov – meaningful longevity with
creative dedication
***
Годишно съдържание на сп. „Икономическа мисъл”… 119
Annual contents of Economic Thought Journal………... 121
КОМЕНТАРИ
66
Проф. д-р Хенрик Егберт*, проф. д-р Теодор Седларски**
ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: ДЖОАН
РОБИНСЪН И ЛЯВОТО КЕЙНСИАНСТВО – МАРКСОВО
ВЛИЯНИЕ, НО НЕ И МАРКСИЗЪМ*
Джоан Робинсън (1903-1983) е забележителен кеймбриджки икономист в
множество отношения. Тя е част от интелектуалния кръг около Джон
Мейнард Кейнс, обсъжда с него работни варианти на „Общата теория“
още в началото на 30-те години на XX век, а по-късно се превръща във
важен застъпник на идеите му. Първият ѝ значим труд е „Теория на не-
съвършената конкуренция“, в който Робинсън излага модела, превърнал се
в стандартен за описанието на реалните пазари в противовес на модела на
съвършената конкуренция. Работата ѝ върху Маркс присъединява част от
идеите му към конвенционалното икономическо познание, разграничавай-
ки се напълно от идеологическия марксизъм. Заради пристрастията ѝ към
левите икономически идеи, споровете с неокласическите ортодоксални ико-
номисти, както и поради това, че защитава комунистическите режими след
Втората световна война, Робинсън е смятана за един от най-противоре-
чивите икономисти на времето си.1
Ключови думи: Джоан Робинсън; несъвършена конкуренция; ляво кейн-
сианство; Маркс; Кейнс
Джоан Робинсън (1903-1983) е най-известната и влиятелна жена иконо-
мист на отминалото двадесето столетие. Името ѝ е тясно свързано с послед-
ващото развитие и защитата на Кейнсовата теория. С анализите си на дълго-
срочното управление на конюнктурата и приносите си към теорията на растежа
тя формира в значителна степен т.нар. ляво кейнсианство. Същевременно
обаче лявата ѝ политическа ангажираност и положителното ѝ отношение към
комунистическите режими в Китай и Северна Корея ѝ придават статут на много
противоречив социален учен.

* Университет за приложни науки Анхалт, Германия, henrik.egbert@hs-anhalt.de
** СУ „Св. Кл. Охридски”, Стопански факултет, катедра „Икономика”, sedlarski@uni-sofia.bg
1 Prof. Henrik Egbert, PhD, Prof. Teodor Sedlarski, PhD. FOUNDATIONS OF CONTEMPORARY
ECONOMICS: JOAN ROBINSON AND LEFT KEYNESIANISM MARX, BUT NOT MARXISM. Summary:
Joan Robinson (1903-1983) is an outstanding Cambridge economist in a variety of aspects. Being a
member of the inner circle around Keynes and discussing with him drafts of the „General Theory“ in the
early 1930s, she became an ardent defender of Keynes' original ideas. Her first major work is the Theory
of Imperfect Competition“, which became the standard model for depicting real markets as compared to
the model of perfect competition. Her work on Marx reintegrated part of his ideas into economic thought
while rejecting ideological Marxism. Due to her favoritism of left ideas, her disputes with neoclassical or
orthodox economists, and her advocacy of communist regimes after the Second World War, Robinson
is also regarded as one of the most controversial economists of her time. Keywords: Joan Robinson;
Imperfect Competition; Left Keynesianism; Marx; Keynes.
Основи на съвременната икономика: Джоан Робинсън и лявото кейнсианство...
67
Джоан Вайълет Морис е родена през 1903 г. в Камберли, Съри. Дъщеря
е на британския генерал Фредерик Морис. От 1922 до 1925 г. следва иконо-
мика в колежа Гъртън в Кеймбридж, но без особен ентусиазъм. През 1926 г.
се омъжва за икономиста Остин Робинсън (1897-1993). Следващите две години
семейство Робинсън прекарва в британска Индия, където Остин обучава един
индийски махараджа. Впоследствие се връщат в Кеймбридж и през 1929 г. за-
почва да преподава в Кеймбриджкия университет В началото на 30-те години
на XX век там четат лекции Артър Сесил Пигу, Пиеро Срафа, Джон Мейнард
Кейнс, Денис Робертсън и Джералд Шоув.2
В Кеймбридж Джоан Робинсън пише първия си значим труд в областта на
икономическата теория. В противовес на неокласическия икономически модел на
съвършената конкуренция тя развива модела на несъвършената конкуренция
(Robinson, 1933). Изходен момент в него е реалистичното допускане, че фирмите
лесно могат да придобият монополно положение на определени пазари, тъй като
благата невинаги са съвършени заместители. Заедно с развития по-рано, но
публикуван едва през 1933 г. в САЩ принос на Чембърлин (Chamberlin, 1933)
нейният модел на монополистичната конкуренция и до днес е изучаван в уни-
верситетските курсове по икономика като реалистичен модел на пазарите с
фокус върху фирмите и пазарното ценообразуване. Книгата на Робинсън ѝ
осигурява пробив в икономическата наука, както и сериозно международно
признание и дългосрочно внимание към нейната работа.
В началото на 30-те години на XX век Джон Мейнард Кейнс развива в
Кеймбридж революционните си икономически идеи (срв. със Седларски, 2016).
Робинсън попада в неформалния кръг на т.нар. Cambridge Circus – група от ико-
номисти около Кейнс, с които той обсъжда основната концепция на „Общата
теория“ (Keynes, 1936) преди публикуването ѝ (Harcourt, 2005) и чиято критика
използва за усъвършенстване и разширяване на идеите си. Осъзнавайки отрано
основополагащия характер на теорията му, Робинсън се превръща в един от
близките съратници на Кейнс и до края на живота си остава свързана с първо-
началните му идеи, като допринася съществено за тяхното разпространение.
Написва учебника „Въведение в теорията на заетостта“ (Robinson, 1937) като
опростено представяне на Общата теория и обогатява Кейнсовата теория с
дългосрочни анализи, адаптирайки я към неиндустриализираните стопанства.
През 1937 г. Робинсън става главен асистент, а през 1949 г. и доцент в
Кеймбридж. По време на Втората световна война тя подпомага дейността на
различни правителствени комитети. Посещава Съветския съюз, Китай, Индия и е
на мнение, че централното планиране може да се окаже важно за икономичес-
кото развитие. След войната, през 1948 г., става член на британската монополна
комисия. Значимото ѝ икономическо творчество нараства през десетилетията.

2 Aslanbeigui и Oakes (2009) представят в работата си онази част от биографията на Робинсън, в
която чрез стратегически ходове тя успява да се утвърди в Кеймбридж (срв. също с Harcourt, 2005).
Достъпно въведение в научното ѝ творчество предлагат Gram и Walsh (1983) и Harcourt (1995).
Икономическа мисъл ● 6/2020 ● Economic Thought
68
Под влиянието на Михал Калецки (Robinson, 1977) Робинсън започва да се
занимава задълбочено с Маркс (Harcourt, Kriesler, 2011). В книгата си „Очерк по
Марксова икономика“ (Robinson, 1942) тя отделя аспектите на философията на
Карл Маркс, които смята за полезни за икономическата теория. В най-важното си
произведение „Натрупването на капитал(Robinson, 1956) Робинсън допълва
краткосрочните модели на Кейнс с въвеждането на дълъг период. Тази работа
заедно сЕсета по теория на икономическия растеж (Robinson, 1962) фор-
мират основата на развитата по-късно съвместно с Николас Калдор кеймбридж-
ка теория на растежа (Cambridge Growth Theory) (срв. с Ramanathan, 1985,
р. 220-243). Робинсън става член на Британската академия през 1958 г., а през
1965 г. след пенсионирането на съпруга ѝ Остин е назначена за професор в
колежа Гъртън в Кеймбриджкия университет.
От 40-те години на XX век Джоан Робинсън се ориентира политически все
повече вляво. Пътува редовно до социалистически държави, често до Китай и
Индия. Описва положително маоистката Културна революция и хвали добрите
намерения на комунистическия партиен лидер Мао Дзъдун (Robinson, Adler 1958;
Robinson, 1969), а на политиката на Северна Корея гледа като на сериозен ико-
номически успех (Robinson, 1965). Заради голямата обвързаност на работата ѝ с
Маркс и лявата ѝ политическа ориентация нейните възгледи са приемани като
силно противоречиви от колегите ѝ. В обръщението си в памет на Ричард Т. Ели
към Американската икономическа асоциация през 1971 г. Робинсън формулира
една от централните нормативни идеи на лявото кейнсианство – конюнктурната
стопанска политика трябва да бъде социално смислена и е важно не само дър-
жавата да инвестира, а е от особено значение точно в кои сектори (Robinson,
1972).
В научната си работа Джоан Робинсън винаги има за цел да приближи
икономическата теория до наблюдаемата действителност и да я представи
по общодостъпен начин. Критикува неокласическите (ортодоксални) модели и
подходи за това, че извън техния фокус остават централни проблеми на реал-
ността. До края на живота си тя вижда тези проблеми в икономически по-слабо
развитите стопанства. Поради вниманието ѝ към стопанската действителност
за Робинсън индивидуалните интереси на актьорите, въпросите на полити-
ческата власт и разпределението ѝ между икономическите агенти винаги са
важни елементи на нейната работа.
Джоан Робинсън публикува над 440 научни съчинения – книги и статии
(за преглед на изследователските ѝ полета срв. с Gibson, 2005). По-нататък
представяме накратко два от най-значимите ѝ приноси: теорията на несъвър-
шената конкуренция и лявото кейнсианство.
Теория на несъвършената конкуренция
Няма окончателна яснота относно авторството на идеите, които правят
Робинсън светкавично популярна в икономическия дискурс от двете страни
Основи на съвременната икономика: Джоан Робинсън и лявото кейнсианство...
69
на Атлантика след публикуването на „Икономиката на несъвършената конку-
ренция“ (Robinson, 1933). Aslanbeigui и Oakes (2009, р. 36-42) показват, че значи-
телен принос в генерирането на идеите и в разработването им имат Ричард Кан,
Остин Робинсън и техният студент Чарлз Гифърд. Книгата представлява критика
на неокласическата пазарна теория на Алфред Маршал, който умира през 1924
г. Робинсън използва фундаменталната критика на Пиеро Срафа (1926) към
неокласическите допускания относно конкурентния пазар (Aslanbeigui, Oakes,
2009, р. 19; вж. също Harcourt, 2005). В неокласиката се изхожда от разбирането
за съществуването на съвършено информирани актьори на съвършено конку-
рентни пазари. Хипотезата е, че множество малки компании произвеждат хомо-
генни блага, т.е. пълни заместители. Фирмите определят цени, равни на предел-
ните си разходи, заплатите съответстват на пределния продукт от труда и не се
реализират никакви печалби. Като следствие от тези допускания в моделите
пазарите се изчистват, т.е. налице е алокативна ефективност. Противополож-
ният модел на съвършено конкурентните пазари са монополните пазари, на
които компаниите имат доминиращо положение и могат да определят цени над
нивото на пределните си разходи.
Моделът на съвършено конкурентния пазар явно противоречи на действи-
телността, в която няма такива – пазарите по правило не се изчистват, а бла-
гата не са хомогенни. Аргументацията на Робинсън започва от проблема за
размера на фирмите. В общия случай на стоковите пазари са активни не мно-
жество малки предприятия, а средни и големи компании, съответно концерни.
Те се стремят да увеличават печалбите си, като изискват от потребителите
да плащат по-скъпо от равновесната цена на хипотетичния съвършено конку-
рентен пазар. Същевременно дават на служителите си по-ниски заплати от
стойността на техния пределен продукт на хипотетичния съвършен пазар на
труда. Причината това да е възможно е, че фирмите осъществяват продуктови
иновации. В този случай те вече не произвеждат хомогенни стоки, а чрез малки
промени в продуктите си предлагат несъвършени заместители и ако постигнат
успех, на практика придобиват монополно положение по отношение на прода-
ваните от тях блага. Те се опитват да създадат пазарни структури, които се
отклоняват от съвършено конкурентния пазар. От перспективата на предприя-
тията дори е необходимо формирането на несъвършено конкурентни пазари
за хетерогенни блага, за да могат въобще да бъдат реализирани положителни
печалби (срв. също с Chamberlin, 1933). Колкото повече вариации на продуктите
бъдат създадени, толкова повече пазари с монополистична структура ще въз-
никнат като следствие. Въпреки това на всеки пазар съществува ограничена
конкуренция, тъй като предлаганите блага все пак са заместители, макар и
непълни. Фирмите могат да изискват монополната цена само краткосрочно,
преди конкуренти да започнат да предлагат идентични продукти. В резултат
от появата на имитатори монополните ренти се стопяват и отново се стига до
конкурентни пазари, на които предприятията се стараят да въвеждат иновации.
Този модел на различните пазарни структури се изучва и днес в стандартните
Икономическа мисъл ● 6/2020 ● Economic Thought
70
учебници по икономика – с него Робинсън създава един от основните компо-
ненти на фирмената теория, обясняваща как на практика се формират цените.
В действителност в книгата тя успява да постигне още един резултат.
Робинсън не спира с изследването на пазарите на блага, а изучава също и
трудовите пазари. Често фирмите, господстващи на пазарите на блага, имат
власт и на трудовите пазари. На някои от тях предприятията са монополно
търсещи работна ръка и така могат да избират сред множество потенциални
служители, предлагащи труда си. Компаниите използват тази преговорна сила,
за да наложат заплати под нивото на конкурентните равновесни пазарни въз-
награждения, отговарящи на стойността на пределния продукт от труда. За
такъв вид монопол на търсенето Робинсън въвежда понятието монопсон (англ.
monopsony). Така тя обвързва теоретично пазарите на блага и на труд. Според
нея колкото по-голяма е една фирма, толкова повече власт има тя както на
пазара на блага, така и на този на труд.
Анализът на Робинсън на трудовите пазари е основополагащ принос в
това произведение и играе съществена роля в по-късното ѝ творчество. Нейният
подход става широко разпознаваем още през 1933 г. работниците са експлоа-
тирани от фирмите, като им се заплаща по-малко от стойността на пределния
продукт на труда, тъй като пазарните структури позволяват това. Според Ро-
бинсън дори едно увеличение на заплатите обаче – например като следствие от
синдикални действия, не би донесло особена полза за работниците, понеже при
пазарната структура на несъвършената конкуренция цените на стоките могат да
бъдат повишени и така да се компенсира нарастването на заплатите. В аргумен-
тацията си тя използва още и нормативното понятие „експлоатация на труда“.
Икономиката на несъвършената конкуренция носи голямо признание
на Робинсън в научните среди и е важна стъпка в развитието на теорията на
пазара в рамките на фирмената теория. След публикуването ѝ цената вече
не се разглежда като задавана екзогенно от пазарите, а е общоприето раз-
бирането, че е необходима теория, обясняваща нейното определяне. В действи-
телност обаче в повечето отзиви за книгата са пропуснати важният анализ на
взаимовръзката между пазарите на блага и на труд, както и резултатът, че
пазарната структура на пазарите на стоки и услуги причинява неравновесия
на трудовите пазари. Самата авторка по-късно коментира критично това свое
произведение, смятайки, че е съобразено прекалено много с неокласическата
равновесна теория (Robinson, 1953). През следващите четири десетилетия тя
все повече се посвещава на леви икономически идеи.
Маркс, но не и марксизъм, или идеята за лявото кейнсианство
Икономически и политически Джоан Робинсън се позиционира вляво. В
икономиката тя защитава позициите на направлението, по-късно станало попу-
лярно като ляво кейнсианство, което се разграничава рязко както от догма-
тичния марксизъм, така и от формите на „мекото“ кейнсианство, предлагащо
възможността да бъде интегрирано в една обща равновесна теория. В своя
Основи на съвременната икономика: Джоан Робинсън и лявото кейнсианство...
71
Очерк по Марксова икономика“ (Robinson,1942) Робинсън предлага отличен
(и провокативен) икономически анализ на теорията на Маркс, който продължава
в може би най-важната си книга Натрупването на капитал(Robinson,1956).
Тя отграничава икономическата теория на Маркс от догматичните и полити-
зирани марксистки учения, разработвайки икономическата есенция от Марксо-
вата философия и правейки Маркс четим и разбираем. В едно интервю от
1977 г. Робинсън описва Маркс като най-великия икономист (вж. Pizano 2009,
р. 102-105), но критикува решително марксизма – тя е на мнение, че идеите на
Маркс са погребани под догматична идеология. Работата ѝ е отхвърлена от
ортодоксалните марксисти.
В анализа си Робинсън приема, че Маркс формулира хипотези, които
могат да бъдат проверени в действителността. Наистина множество от тези
хипотези днес не издържат проверката и могат да бъдат отхвърлени, но това
не означава автоматично, че Маркс не е прав по принцип. Ето защо според
Робинсън е необходимо различно структуриране на аргументацията му – гледна
точка, която очевидно представлява провокация за всеки догматичен марксист.
Един от примерите, които тя привежда (Robinson, 1942; вж. Pizano, 2009, р. 102-
105), е твърдението на Маркс, че при капитализма работниците непрекъснато
обедняват. Тъй като в действителност обаче това не се случва, хипотезата може
да се смята за отхвърлена. В капиталистическите системи се наблюдава по-
скоро нарастване на производителността на труда, което води до повишаващи
се реални възнаграждения и благосъстояние, вкл. и за работниците. Условията
на живот на бедните по света се подобряват значително вследствие на натруп-
ването на капитал. По същия начин Марксовата хипотеза за стъпаловидното
развитие не намира потвърждение, тъй като, противно на очакванията, социа-
лизмът се утвърждава в индустриално по-слабо развити страни без капиталис-
тически икономики, но не и в индустриализираните държави.
Робинсън обаче възприема други аспекти от теорията на Маркс и ги свърз-
ва в последователна критика на неокласическата теория. Докато последната
се фокусира върху равновесните състояния на пазарите, Робинсън изхожда от
емпирично наблюдаемото постоянно неравновесие на трудовите пазари. Подоб-
но на Маркс, тя аргументира, че фирмите нямат интерес от пълна заетост в
икономиката, съответно са заинтересувани от наличието на безработица. Безра-
ботицата помага за дисциплинирането на работниците, които в много случаи са
принудени да продават труда си на един работодател, монополизирал търсене-
то на работна ръка. Работодателят като монопсонист може да предлага заплата
под стойността на пределния продукт на труда само когато съществува безрабо-
тица, т.е. резервна армия от работници. Така в капиталистическата система
безработицата изпълнява важната задача да дисциплинира труда (работниците)
и да осигурява печалби (Robinson, 1942).
В книгата си „Натрупването на капитал“ (Robinson, 1956) Робинсън стъп-
ва на един важен резултат от Общата теория на Кейнс, който има заслуга за
пробива в статистическия анализ на класиката. Той въвежда времевото измере-
Икономическа мисъл ● 6/2020 ● Economic Thought
72
ние под формата на настояще и бъдеще, за което актьорите формират очак-
вания. Кейнс е в състояние да обясни безработицата като пазарно неравно-
весие, но при това изхожда от постоянен капиталов запас и изследва кратко-
срочни процеси на напасване. Робинсън продължава работата му оттук, като се
опитва да разшири приложимостта на Кейнсовата теория с възможността да се
моделира икономическото развитие в дългосрочен период. За тази цел тя
обогатява теоретичните начини за натрупване на капитал и взема под внимание
технологичния напредък. Заключението ѝ е, че за да е налице дългосрочна
траектория на растежа, работната сила, технологичното равнище и потенциалът
на производството трябва да нарастват в еднаква степен. Книгата е ранен
принос към икономическата теория на растежа и същевременно излага алтер-
нативен модел на неокласическите постановки.
Също толкова решително, колкото се разграничава от идеологията на
марксизма, Джоан Робинсън се противопоставя на интегрирането на Кейнсовата
„Обща теория“ в неокласическата конвенционална равновесна теория. Кейнс е
показал един неудобен за икономическата наука резултат пазарът на труд
може да бъде дългосрочно в неравновесие дори при гъвкави заплати и при
условие че същевременно паричният и капиталовият пазар се намират в равно-
весие. Модиляни допълва паричния и стоковия пазар в Кейнсовата теория с
неокласически пазар на труда (Modigliani, 1944). Следствие от това свързване
на двете теории е лесното достигане в неговия модел на състояние на пълна
заетост, т.е. унищожен е основният резултат от анализа на Кейнс. Превземането
на Кейнсовата теория от неокласиката става известно като неокласически
синтез (Hicks, 1937; Samuelson, 1955). Държавата е понижена до „ремонтна
станция“ за пазара, която се намесва краткосрочно винаги когато пазарът (т.е.
резултатът от действията на частните фирми) не може да се придвижи до равно-
весие. Поглъщането на Кейнсовата теория от неокласиката се е утвърдило и от
десетилетия се преподава под формата на известния IS-LM модел като стан-
дартно икономическо знание и се прилага като активна стопанска политика в
Европа и в Америка.
Робинсън отрича още от началото тази форма на завладяване на Кейн-
совите идеи от неокласическата ортодоксия и я определя като нечисто
кейнсианство” (англ. „Bastard-Keynesianism“, вж. Robinson, 1971). Според нея
неокласическият синтез прикрива централния проблем, че трудовите пазари
са по правило в неравновесие. Като насрещен проект на нечистото кейнсианство
Робинсън развива лявото кейнсианство.
Фактът, че Кейнсовата „Обща теория“ и понятието „кейнсианство на прак-
тика са овладяни от неокласиците и са използвани като част от неокласическия
пазарно доминиран подход, е преоткрит от множество икономисти едва с поя-
вата на работата на Лейонхуфвуд (Leijonhufvud, 1967) Кейнс и кейнсианците
(срв. с Harvey, 2016 за обзор на основните постулати на посткейнсианската
школа). Това, което от средата на 40-те години XX век е определяно като
кейнсианство, е по същество неокласика. Робинсън представя своята идея за
Основи на съвременната икономика: Джоан Робинсън и лявото кейнсианство...
73
нормативното ляво кейнсианство в доклада си пред Американската икономи-
ческа асоциация (Robinson, 1972), в който посочва, че конюнктурната политика
трябва бъде смислена в социален план. Важно е как държавата се намесва в
икономиката и кои блага се произвеждат. Робинсън например критикува
практиката да се създават търсене и нови работни места чрез инвестиции в
производството на оръжия, а държавните инвестиции да са безсмислени в
обществено отношение. Важен икономически въпрос, който не бива да бъде
пренебрегван, е в кои области държавата трябва да инвестира. Високата цена,
която обществото плаща за оръжейната индустрия или като следствие от голя-
мото неравенство, също трябва да се вземе под внимание. Тази тематика играе
съществена роля в стопанския дискурс и в днешно време тя може да бъде
разпозната например в дебатите за насърчаването на зелените инвестиции.
*
Творчеството на Джоан Робинсън оказва значително влияние върху раз-
витието на икономическата теория и върху интерпретацията и разпростра-
нението на икономическите идеи на Кейнс. Силното присъствие на Робинсън в
Кеймбридж намира отражение и в началните етапи от еволюцията на теорията
на растежа. Прозренията ѝ за несъвършената конкуренция и днес се числят към
канона на теорията на пазара. Книгата „Очерк по Марксова икономика“ е опит в
икономическата теория да бъдат интегрирани поставени от Маркс въпроси и все
още е интересно четиво. Анализът на Робинсън е безкомпромисен и винаги е
подтикван от стремежа към приближаване на икономическата теория до дейст-
вителността. На преден план в нейните търсения стоят проблемите на бед-
ността и развитието, а вниманието ѝ винаги е ориентирано към дългосрочните
икономически перспективи. Сред нейните най-известни ученици са Амартя Сен
(Нобелова награда през 1998 г.) и Манмохан Синг (министър-председател на
Индия, 2004-2014 г.). Робинсън е номинирана неколкократно за Нобеловата
награда по икономика, но никога не я получава.
Използвана литература:
Aslanbeigui, N., G. Oakes (2009). The Provocative Joan Robinson. Durham:
Duke University Press.
Chamberlin, E. H. (1933). The Theory of Monopolistic Competition. Cambridge:
Harvard University Press.
Gibson, B. (ed.) (2005). Joan Robinson’s Economics: A Centennial Celebration.
Cheltenham: Edward Elgar.
Gram, H., V. Walsh (1983). Joan Robinson’s economics in retrospect. Journal of
Economic Literature 21(2), рр. 518-550.
Harcourt, G. C. (2005). Joan Robinson and her circle. In: Gibson, B. (ed.). Joan
Robinson’s Economics: A Centennial Celebration. Cheltenham: Edward Elgar, pp. 15-27.
Harcourt, G. C. (1995). Obituary: Joan Robinson 1903-1983. Economic Journal
105(432), рр. 1228-1243.
Икономическа мисъл ● 6/2020 ● Economic Thought
74
Harcourt G. C., P. Kriesler (2011). The influence of Michał Kalecki on Joan
Robinson’s approach to economics. In: Arestis, P. (ed.). Microeconomics, Macroeconomics
and Economic Policy. London: Palgrave Macmillan, pp. 184-196.
Harvey, J. T. (2016). An introduction to Post-Keynesian Economics. American
Economist 61(2), рр. 140-156.
Hicks, J. (1937). Mr. Keynes and the ‘Classics’: A suggested interpretation.
Econometrica, 5(2), рр. 147-159.
Keynes, J. M. (1936). The General Theory of Employment, Interest, and Money.
London: Macmillan.
Leijonhufvud, A. (1967). Keynes and the Keynesians. American Economic Review:
Papers and Proceedings 57(2), рр. 401-410.
Modigliani, F. (1944). Liquidity preference and the theory of interest and money.
Econometrica 12(1), рр. 45-88.
Pizano, D. (2009). Conversations with Great Economists. New York: Jorge Pinto
Books.
Ramanathan, R. (1985). Introduction to the Theory of Economic Growth. Berlin:
Springer.
Robinson, J. (1977). Michal Kalecki on the economics of capitalism. Oxford Bulletin
of Economics and Statistics 39(1), рр. 7-I7.
Robinson, J. (1972). The second crisis of economic theory. American Economic
Review 62(1/2), рр. 1-10.
Robinson, J. (1971). Economic Heresies: Some Old Fashioned Questions in
Economic Theory. New York: Basic Books.
Robinson, J. V. (1969). The Cultural Revolution in China, Baltimore: Penguin Books.
Robinson, J. V. (1965). Korean miracle. Monthly Review 19(9), рр. 541-549.
Robinson, J. V. (1962). Essays in the Theory of Economic Growth. London:
Macmillan.
Robinson, J. V. (1956). The Accumulation of Capital. London: Macmillan.
Robinson, J. V. (1953). Imperfect competition revisited. Economic Journal, 63(251),
рр. 579-593.
Robinson, J. V. (1942). An Essay on Marxian Economics. London: Macmillan.
Robinson, J. V. (1937). Introduction to the Theory of Employment. London:
Macmillan.
Robinson, J. V. (1933). The Economics of Imperfect Competition. London:
Macmillan.
Robinson, J. V., S. Adler (1958). China. An Economic Perspective. London: Fabian
International Bureau.
Samuelson, P. (1955). Economics. An Introductory Analysis (third edition). New
York: McGraw-Hill.
Sraffa, P. (1926). The laws of returns under competitive conditions. Economic
Journal 35(144), рр. 535-550.
3.02.2020 г.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
Full-text available
We study the impact of spectrum auction design on the prices paid by telecommunications operators for two decades across 85 countries. Our empirical strategy combines information about competition in the local market, the level of adoption and a wide range of socio-economic indicators and process specific variables. Using a micro dataset of almost every mobile spectrum auction performed so far—both regional and national—we show that auction design affects final prices paid. Two designs (SMRA with augmented switching and CCA with core pricing) result in auctions with systematically higher normalized returns. Further, we document that spectrum ownership appears to affect prices paid in subsequent auctions. We discuss the mechanisms of cost minimization and foreclosure faced by operators in different regulatory environments. Our findings have implications for policy-makers and regulators.
Article
Full-text available
This paper focuses on the practical coexistence of agency and stewardship theories. By analysing the three dimensions of government structures, compensation schemes, and monitoring activities, we show that this coexistence is possible due to several situational factors. Using field research data, we examine the causes of this coexistence and the effects it has on the efficiency and effectiveness of corporate governance, and question the practical sustainability of this dualism. We conclude that coexistence is possible but is unsustainable, and it would be wrong to support such a situation for a long period of time. We discuss paths of potential action and their implications for key stakeholders.
Article
State-owned enterprises (SOEs) pursue multiple goals to maximize public welfare. Therefore, governments must evaluate both their economic efficiency and their social effectiveness. However, government performance evaluation (GPE) of SOEs may be affected by political motives. This paper investigates whether SOEs are fairly evaluated by governments during political events. Using Korean data, we find no significant relation between public elections (presidential and national assembly elections) and the financial performance of SOEs. However, the GPE scores of SOEs are significantly lower in years in which a public election is held than in other years. In addition, the GPE of SOEs can be an important determinant of whether or not to replace CEOs. This research sheds light on the political use of the GPE for SOEs.
Article
Abundant data has led to new opportunities for empirical auctions research in recent years, with much of the newest work on auctions of multiple objects, including: (1) auctions of ranked objects (such as sponsored search ads), (2) auctions of identical objects (such as Treasury bonds), and (3) auctions of dissimilar objects (such as FCC spectrum licenses). This paper surveys recent developments in the empirical analysis of such auctions.
Article
Purpose The purpose of this paper is to shed light on the formal and informal governance mechanisms of state-owned enterprises operating in a post-transitional economy of Poland. Design/methodology/approach The study combines legal analysis of Polish regulations in force, review of literature on the Poland’s institutional legacy, and a statistical analysis, based on a data set of 204 management board members, 180 external supervisory board members, and 114 state officials supervising Polish SOEs in 2011. Findings Legally designed relationships among the management board, supervisory board, and the state treasury, represented by the minister and ministry officials, constitute the key formal governance mechanisms in Polish SOEs. They are, however, complemented by relationships between SOEs and their stakeholders and distorted by other informal phenomena, including informal noninstitutional behavior, mechanisms grounded in cognitive and normative institutions, and perception of the relationship structure by the actors themselves. As a result, key corporate governance actors differ in their perception of governance influences upon SOEs. Practical implications This study contributes to policymaking by helping authorities gain a better understanding of the governance challenges in SOEs. Originality/value This paper is one of the first and few empirical studies investigating the issue of formal and informal governance mechanisms in SOEs in post-transitional economies of CEE.