Content uploaded by Yona Tukuser
Author content
All content in this area was uploaded by Yona Tukuser on Dec 25, 2020
Content may be subject to copyright.
Исторически преглед 76 (2020) 3, 113
ISSN 0323-9748
Yona Tukuser
PROJECTION OF A METAMODERN METHOD FOR THE STUDY OF
THE FAMINE IN BESSARABIA IN 1946–1947, REFLECTED IN
HISTORICAL PAINTING
(Summary)
The article uses a metamodern method of research with scientific and artistic
techniques, which serves as a basis for the connection between science and fine
arts. The results of the study of literature on the subject and newly discovered
documentary sources are used to recreate the famine in Bessarabia in 1946–1947
in picturesque historical paintings. Visual images reveal the influence of the tragic
consequences of the famine and support the understanding of the socio-cultural
and moral-psychological state of the Bessarabian Bulgarians. The emotional
artistic expression in the paintings is a means of deep penetration into the
atmosphere of abuse of human dignity in Bessarabia, through purposefully
provoked hunger.
ПРОЕКЦИЯ НА МЕТАМОДЕРЕН МЕТОД ЗА
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГЛАДА В БЕСАРАБИЯ ПРЕЗ 1946–1947г.,
ОТРАЗЕНА В ИСТОРИЧЕСКАТА ЖИВОПИС
Йона Тукусер*
PROJECTION OF A METAMODERN METHOD
FOR THE STUDY OF THE FAMINE IN BESSARABIA IN 1946–1947,
REFLECTED IN HISTORICAL PAINTING
Yona Tukuser
The article uses a metamodern method of research with scientific and artistic
techniques, which serves as a basis for the connection between science and fine arts.
The results of the study of literature on the subject and newly discovered documentary
sources are used to recreate the famine in Bessarabia in 1946–1947 in picturesque his-
torical paintings. Visual images reveal the influence of the tragic consequences of the
famine and support the understanding of the socio-cultural and moral-psychological
state of the Bessarabian Bulgarians. The emotional artistic expression in the paint-
ings is a means of deep penetration into the atmosphere of abuse of human dignity in
Bessarabia, through purposefully provoked hunger.
Ключови думи: Бесарабски българи, глад в Бесарабия 1946–1947 г.,
историческа живопис, метамодернизъм.
Keywords: Bessarabian Bulgarians, famine in Bessarabia 1946–1947, historical
painting, metamodernism.
Като израз на интердисциплинарността, характерна за съвременни-
те научни дирения и поглед към света, включително и към миналото, се
обособява едно ново направление за интерпретиране на историята. То се
поражда в условията на оживени дебати за миналото и при сблъсъка на
обществото с исторически факти, свързани с разкриването на премълча-
вани или едностранно изследвани събития. Историческата наука е изпра-
вена пред предизвикателствата на документалистиката (журналистически
разследвания и реконструкции) и на интерпретиране на премълчани или
непознати моменти от миналото в произведения на художествената ли-
*Йона Тукусер е художник с български корени от Бесарабия [Yona Tukuser– Bulgar-
ian painter from Bessarabia].
114 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
тература, киното и изобразителното изкуство. Тези процеси протичат и
в условията на засилващото се влияние на историята на делника, на исто-
рическата антропология и на публичната история, като посредници между
знанията за миналото и обществото.
От друга страна, се чуват критични гласове към ролята на изкуство-
то за формиране на представи за миналото. От това произтича интересът
към ново разкриване на миналото от страна на писатели, киносценаристи и
художници. В този процес обаче на първо място изпъква въпросът за дос-
товерността на използваните основни исторически факти. Ролята на изоб-
разителното изкуство при силно повишения интерес към премълчаваните
факти от миналото и при новите публични интерпретации на историята е
да установи своеобразен диалог между история и съвременност– един вид
„превод“ на факти и събития към съвременния индивид. Художникът чрез
един силно впечатляващ начин има възможността да изведе на преден план
моменти (факти, събития), които буквално провокират емоции, насочват
внимание, предизвикват осмисляне.
Руският историк и културолог Дмитрий Лихачов в своето есе „Из-
куство и наука“ разглежда изкуството като един от видовете познание за
реалността: „Художникът опознава света чрез своето създание. Той ся-
каш примерва към съществуващото извън него това, което създава сам
в реалността– дори отдалечено от него по време, разстояние, социални
отношения и т.н. Художникът може да разшири възприятието за реалност-
та по най-различни отношения, например във връзка със запознаване с
индивидуалността и типичността на хората, народите, събития от минало-
то, и да внесе във всичко това визуализация, включително и в историята.
Нещо повече, целостта на възприятието за света от това се разширява и
задълбочава. В науката доминира предимно „единна“ аналитичност. Из-
следването на художника преминава чрез създаване на „втори свят“1. Ху-
дожественото познание включва личността на създателя, то е неотделимо
от художника, неговите индивидуални качества и субективно възприятие.
Естествен процес при създаването на картини с историческа тематика
е изследователската дейност на художниците. Художественият акт е пред-
шестван от обстойно проучване на историческите факти. Често в истори-
ческата живопис се наблюдава повърхностно търсене на факти, довежда-
що до ненаучно обосновани анализи. В работата си като живописец авто-
1 Лихачев, Д. Очерки по философии художественного творчества. СПб., 1996,
с. 13–17.
CEEOL copyright 2020
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 115
рът се изправя пред предизвикателството да използва научно-художествен
изследователски метод, определян като метамодерен. В своята статия „Бе-
лежки за метамодернизма“2 теоретиците на културното развитие Тимотей
Вермюлен и Робин ван ден Акер твърдят, че след 2000 г. културата се
характеризира с нестабилно поведение между два или повече противопо-
ложни възгледа. Те въвеждат през 2010г. термина metamodernism. „Мета“
идва от „metaxy“ на Платон, които има предвид трептения, движение в
система между противоположни полюси. В своя манифест, провъзгласен
през 2010г., метамодернистите заявяват: „Както науката се стреми към
поетическа елегантност, така и съвременният художник има стремеж в
търсене на истината. Цялата информация е основание за знание, независи-
мо дали емпирично или афористично“3.
Техният предшественик– художникът Йонко Иван, в своя статия по-
сочва: „Създадените условия през новия век са предпоставка за зараждане
на ново творческо направление, обединяващо две понякога противополож-
ни концепции за познанието — научното и художественото, в мултидисци-
плинарно ново постмодерно търсене“4. Определяйки се за метамодернист
и последовател на метода на Йонко Иван, основан на междудисциплина-
рен анализ, авторът следва традицията на научно-художествено познание.
Синтезът на изкуството и науката създава възможност художественото
произведение да бъде ангажирано в дебат, отнасящ се до по-детайлно и
пълнокръвно разкриване на миналото.
Публицистът Валери Горюнов определя формата на отношението към
истината в метамодернизма като синергия. Едно от убежденията на това на-
правление е, че между истината и човека е възможна комуникация и сътвор-
чество. Според Горюнов истината е обективна. Преживяването на истина-
та е субективно, т.е. истината се разкрива пред човека, като се пречупва
чрез неговата личност. „Неясността на образа на истината или наличието
на няколко доминиращи представи в системата от възгледи е причина за
2 Vermeulen, Timotheus & van den Akker, Robin. (2010). Notes on Metamodernism.–
Journal of Aestethics and Culture. 2. 10.3402/jac.v2i0.5677.
3 Luke Turner. Metamodernism. Manifesto, http://www.metamodernism.org/. За ня-
кои аспекти на метамодернизма като изкуство, философия, наука за човека и т.н. виж:
Abramson, S. Ten basic principes of metamodernism. Huffington Post, 27 April 2015; Vitto-
rini,F. Racontare oggi. Metamodernismo tra naratologia, ermeneutica e interculturalita. Bo-
logna, 2017.
4 Стоянов, Й. Живописната геоиконика– артистична наука за Земята. Докторски
четения 2014. С., 2014, с. 84.
116 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
„трептене“5. Идеята за „трептене“ е синоним на „синкретика“, философска
логика, изложена в монографията на физика и философа Сергей Федосин
„Основы синкретики. Философия носителей“ (2003). Целта на синкрети-
ката е да изследва цялото, неговите съставни части и връзките между тях.
Според принципите на синкретичната логика, обектът и неговото разви-
тие трябва да се разглеждат във взаимодействието на всички противоре-
чиви страни, присъщи на обекта и неговата среда, и в съчетание с всички
възможни комбинации6. Ако в диалектическата логика един от основните
принципи е принципът на обективността, то в синкретиката се добавя не
по-малко важният принцип на субективността. „Субективността на инфор-
мацията, свързана с науката и изкуството и съществуваща под формата на
знаци, символи, образи и понятия, се проявява не само в характерните фор-
ми на отражение, оценка, представяне на събития и явления, но се фиксира
и с помощта на материални обекти– носители на тази информация“7.
В настоящата статия се разглеждат исторически факти за глада 1946–
1947г. в Бесарабия, и то от противоположни ъгли. В процеса на използ-
ване на метода на метамодерното изследване се стига до противоречия,
пораждащи дискусия. Тези противоречия служат за творчески импулс при
създаването на историческата живопис, в която научният метод на исто-
рическото проучване се съчетава с художествената интерпретация на тра-
гичните събития в Бесарабия.
Метамодерният механизъм на познание действа до голяма степен бла-
годарение на отражението– духовните и живописни образи в картините са
отражение на реалността в познанието, преобразуват получената инфор-
мация и произвеждат обратно отражение. Според Федосин, „художестве-
ното познание, изкуството, отразяващо субективното, което непрекъснато
се променя заедно с развитието на човешкото общество, като запазва в
себе си своето класическо, непроменящо се. Към логично-образното ми-
слене и познание може да се подходи не само от гледна точка на науката,
но и на изкуството, не чрез обективното, а чрез субективното“8.
Актуалното състояние на проблематиката, разглеждана в статията, се
характеризира с недостатъчно изследване на глада като средство да бъдат
5 Гарюнов, В. Заметки о культуре и новой чувственности. http://metamodernizm.ru/
about-culture-and-new-sense/
6 Федосин, С. Г. Основы синкретики. Философия носителей. Эдиториал УРСС,
Москва, 2003, с. 15.
7 Пак там, с. 299.
8 Пак там, с. 298.
CEEOL copyright 2020
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 117
държани в подчинение определени обществени слоеве9. В това отношение
е и препоръката на ректора на Измаилския държавен хуманитарен уни-
верситет по повод международната научна конференция „Трети Дунавски
научни четения“ на тема: „Гладът 1946–1947г.: исторически, философски,
психологически и педагогически аспекти“ за активизиране изследването,
изучаването, публикуването и популяризирането на документални и устни
източници за причините и последствията от глада. Основна цел на насто-
ящото изследване е да се създаде цялостна картина на историческите съ-
бития, довели до дехуманизация на човека в Бесарабия през 1946–1947г.
За постигането на това се използва междудисциплинарен метод на изслед-
ване. В резултат, освен разширяване на познанието за трагичния епизод
от миналото на областта, се създава и метамодерна историческа живопис,
която има за цел да провокира научната мисъл, насочена към разкриване
на историческите събития.
В основата на фабулата в картините са залегнали реални трагични
събития, които преминават през призмата на художественото осмисля-
не и чувство, за да придобият нов израз в произведенията на изобрази-
телното изкуство. Универсалните проблеми за масовия глад в Бесарабия
през 1946–1947г. са разгледани в контекста на историческите събития в
тогавашния Съветски съюз. Представени са всички негативни страни на
явлението, при което се излиза извън рамките на обикновеното физиче-
ско усещане за глад и се променят мисленето, психическото състояние и
представите за човечност у хората. „Отчаянието на гладния човек го води
до особени изводи: Дамоклев меч виси над гладуващо семейство, когато
в къщата лежи труп или умиращ член на семейството. На кого да се даде
за изяждане– на червеите или на родните баща, майка, сестри, братя! „Аз
родих син, аз и го заклах“– казва една майка канибал“10.
От дълбока древност до днес на човечеството е познат ужасът на гла-
да. Създадени са множество присъщи митове и легенди, в които фантази-
9 Амартя Сен в своя книга „Бедността и гладът: Есе за права и лишения“ прави ана-
лиз на политиката на глада, като изследва цялостно неговите причини. Въпреки общопри-
етото убеждение, че гладът фундаментално е свързан с недостиг на храна, той разглежда
как социалните системи решават да се разпределя храната на обществото. Сен предлага
да се премести фокусът от въпросите за достъпността на храните към проблемите на
разпределението и социалните системи, които го управляват. Sen, Amartya Kumar. Pov-
erty and Famines: An Essay on Entitlement and Deprivation, Oxford University Press, 1981;
Ellman, Michael. The 1947 Soviet Famine and the Entitlement Approach to Famines.– Cam-
bridge Journal of Economics. 2000, 24, p. 603–630.
10 ДАОО, ф. P-702, оп. 1, дело 102 а, л. 65.
118 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
ята и суровата действителност умело се преплитат. Доскоро всички дан-
ни за размера на бедствието през 1946–1947г. бяха строго засекретени.
Обикновено, когато дадена страна е засегната от бедствие, тя се обръща
за подкрепа към международната общност. Ръководството на СССР обаче
особено държи на репутацията си на социалистическа страна, която лесно
преодолява разрушенията от войната. По тази причина то крие върлува-
щия глад от останалия свят и дори от собствените си граждани, като го
представя за регионални трудности и го зачерква от съзнанието на целия
народ. Днес в държавните архиви могат да се открият голямо количество
документи за глада, които вече са широкодостъпни.
От прегледа на научни публикации, посветени на глада след Втората
световна война, се установи, че темата е недостатъчно проучена и явно
съзнателно пренебрегвана от научната общност, което поражда естест-
вения въпрос– „Защо?“. Първият обширен изследователски материал се
открива в монографията на д.и.н. Вениамин Зима, който разкрива при-
чините, мащабите и последиците от следвоенния глад в Съветския съюз,
анализирайки материали във фондовете на партийните и държавните ар-
хиви на СССР, които преди 90-те години на ХХв. са недостъпни за изсле-
дователите. Той прави извода, че: „Гладната трагедия, която се разгърна
в нашата държава (СССР) през 1946–1947г., бе следствие от политиката,
изразена в стремежа на съветското ръководство на всяка цена да продъл-
жи започналата преди войната индустриализация, за да се създаде по-мо-
щен военно-промишлен комплекс. В жертва на ядрения Молох бяха хвър-
лени колхозни и държавно-стопански села, оставени без хляб и смазани
от прекомерни данъци, заеми и паричната реформа от декември 1947г.
Селяните, които се осмелиха да протестират, бяха изпратени на каторга.
Селският труд бе превърнат в робски. Както пише А. И. Солженицин в
3-тата част на „Архипелаг ГУЛАГ“, колхозите и държавните стопанства
са били най-страшното място на изгнание за бивши затворници. Някои
от тях извършват престъпление, за да се върнат в лагера, и дори се са-
моубиват, смазани от реалността в колхозното и държавното стопанство.
Тежки изпитания преживяват работниците, държавните служещи и инте-
лигенцията в селата, малките и големите градове. Всички преминават през
един и същ хромел. Следвоенният глад е последното мащабно бедствие на
съветската епоха“11.
11 Зима, В. Ф. Голод в СССР 1946–1947 годов: происхождение и последствия. М.,
1996, с. 236.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 119
Първите изследвания от украински историци за следвоенния глад са
публикувани: през 1989г.,– Кожукало, И. П12, през 1990г.– Маковийчук,
И. М. и Пилявец, Ю. Г.13, през 1991г.– Воронов, И. О. и Пилявец,Ю.Г.14,
от 1995–2012г.– Веселова, О. М.15 През 2008г. излиза сборникът на Ве-
селова, О. М., Марочко, В. І., Мовчан, О. М.16 Резултати от изследване
за глада в Одеска област са публикувани в сборник през 2007г.17 През
2008г. Пеливан, К. К. публикува книга за глада в Арцизски район на Оде-
ска област18. През 2006г. българският историк Илонка Попова прави из-
следване за глада 1946–1947г. в Болградски район19. През 2017г. е пуб-
ликуван сборник с научни статии за глада 1946–1947г. от международна
научна конференция в Измаилския държавен хуманитарен университет20.
Всяко публикувано изследване до този момент е част от пъзела на общата
картина, който трябва да се допълни с липсващите части от бъдещите из-
следвания, за да се сглоби.
За да бъдат изучени обективно събитията от 1946–1947г., е необхо-
димо преди това да се изгради панорамна картина на историческия кон-
тинуум от 1840г. до 1917г. Дисекцията на историческите пластове дава
възможност да се открият корените на събитията, зародили се през XIXв.
в Царска Русия и впоследствие преминали в комунистическия режим в
12 Кожукало, И. П. Жорстокий хлiб: Про становище колгоспного селянства на
Українi у першi повоеннi роки.– Сiльськi обрii, 1989, № 7, с. 18–21.
13 Маковийчук, И. М., Пилявец, Ю. Г. Голод на Українi у 1946–1947 роках.– УIЖ.,
1990, № 8, с. 14–32.
14 Воронов, И. О., Пилявец, Ю. Г. Голод 1946–1947. К., 1991.
15 Веселова, О. М. Післявоєнна трагедія: голод 1946–1947 pp. в Україні.– Українсь-
кий історичний журнал, 2006, № 6, с. 98–123.
16 Веселова, О. М., В. І. Марочко, О. М. Мовчан. Голодомори в Україні, 1921–1923,
1932–1933 1946–1947: Злочини проти народу.– 2-е вид., допов.– К., Нью-Йорк: Вид-во
М. П. Коць, 2000, 174 с. // Веселова, О. М., В. І. Марочко, О. М. Мовчан. Голодомори в
Україні: 1921–1923, 1932–1933, 1946–1947. Злочини проти народу. НАН України. Інсти-
тут історії України.– Дрогобич, 2008, 273 с.
17 Голодомори в Україні: Одеська область 1921–1923, 1932–1933, 1946–1947. До-
слідження, спогади, документи. Державний комітет архівів України; Одеська обласна
державна адміністрація; Державний архів Одеської області. Одеса, 2007, 460 с.
18 Пеливан, К. К. Голод 1946–1947 гг в Южной Бессарабии: Арцизский район Одес-
ской области. А., 2008.
19 Попова, И. Политическите гонения срещу българите от Болградски район през
40-те години на ХХ век: по спомени на очевидци.– В: Българите в Северното Причерно-
морие. Изследвания и материали. Т. 9. Одеса, 2006, с. 167–178.
20 ІІІ Дуньйськi науковi читання. „Голод 1946–1947 рр.: історичні,філософсько-пси-
хологічні та педагогічні аспекти“. Измаил, 2017.
CEEOL copyright 2020
120 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
Съветски Съюз. Към тях имат отношение размислите на Н. А. Бердяев
относно произхода на руският комунизъм, монографията на италианския
историк Андреа Грациози за селяческата война в СССР, както и статията
на Веселин Николов „Херцен и обществено-политическият живот на Ру-
сия през XIXв.“, написана по същото време, когато в СССР хората масо-
во измират от глад, в която се говори за социалната революция в Русия,
обещаваща да донесе щастлив живот на селяните и развитие на страната.
Възникналото през XIXв. Народническо движение срещу крепост-
ничеството води до народни въстания, революции и впоследствие се пре-
образува в движение за комунизъм. Според философа Н. А. Бердяев, за
да се разберат източниците на руския комунизъм, трябва да се знае какво
представлява особеният феномен, който в Русия се нарича „интелиген-
ция“. За него „Нашата интелигенция бе идеологическа, а не професио-
нална и икономическа група, сформирала се от различни социални класи:
дворянството, синовете на свещеници, от дребните чиновници, от сред-
ната класа и от селяните. Това е разночинната интелигенция, обединена
единствено от идеи със социален характер“21. „Излезли из низините, раз-
ночинците22 изразяваха тежненията на широките селски маси, които не-
съзнателно стихийно се бореха за пълното освобождение от крепостната
зависимост. За осъществяване на коренната реформа в руския обществен
живот разночинците смятаха за необходимо да се вдигне целият селски
народ на масова революция. Разночинците пропагандираха идеите на уто-
пическия социализъм (наречен по-късно „народнически“), като убеждава-
ха руското образовано общество, че на развалините на унищоженото от
селяческата революция крепостничество трябва да бъде изградено новото,
разумното и справедливото социалистическо общество, основна общест-
вено-икономическа ядка на което ще бъде руската селска община. Според
Херцен, основоположника на народничеството, социалната ядка на бъде-
щето общество е селячеството, което ще извърши социалната революция.
21 Бердяев, Н. А. Истоки и смысл русского коммунизма. М., Наука, 1990, с. 17.
22 „Разночинцы“ е обществено движение в Руската империя, популярно от 1860 до
1910г. сред средните класи и новата разночинска интелигенция, която не принадлежи към
никое съсловие от старата феодална Русия. Ориентирано е към „сближаване“ с народа в
търсене на корените и мястото си в света. В съветската историография народничеството
се счита за втория, революционно-демократичен (разночински) етап на революционно-
то движение в Русия, сменил „дворянския“ (декабристки) и предшествал „пролетарския“
(марксистки) етап. Основоположници на народничеството са А. Херцен и Н. Чернишев-
ски. Народниците се застъпват за сближение на средните класи със селското население в
търсене на „самобитен“ руски път на обществено развитие.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 121
Той възкликва: „Човекът на бъдещето в Русия– това е селянинът, досъщ
тъй, както във Франция работникът“23.
Херцен се оказва пророк– фундаментът, върху който е строено ве-
ликото бъдеще на Русия, са селяните– костите на селяните от целия Съ-
ветски съюз. Но какво доведе до преиначаване на първоначалните идеи
на разночинската интелигенция? „Единствената реална социална сила, на
която може да се разчита, е формиращият се пролетариат. Трябва да се
отиде не към селячеството, което отхвърли революционната интелигенция,
а към работниците във фабриката.“24 Силно влияние върху развитието на
руското революционно-демократично движение оказва Първият интерна-
ционал. Народниците са първите разпространители на произведенията на
К. Маркс и Ф. Енгелс на руски език и техния „Манифест на Комунистиче-
ската партия“. През 1890г. В. И. Ленин извършва идеологически разгром
на народничеството. „Зад формата на собственост върху земята на отдел-
ни селски общини народниците не виждат икономическата организация
на цялото руско обществено стопанство. Тази организация, превръщайки
селянина в производител на стоки, го прави дребен буржоа– малък, изоли-
ран господар на пазара“…, „бъдещето трябва да изключва буржоазията“.
„Само друга класа може да се бори с класа и със сигурност този, който
вече е напълно „диференциран“ от своя враг, напълно противоположен на
него.“25
Февруарската революция от 1917 г., според Бердяев, е резултат от
целия предишен път на развитие на страната: „Разпадът на царска Русия
започва отдавна. Войната сложи край на процеса на разпад. Болшевизмът,
дълго подготвян от Ленин, се оказа единствената сила, която от една стра-
на можеше да завърши разлагането на старото, а от друга да организира
новото. Болшевизмът се възползва от руските традиции на деспотично
управление отгоре и вместо необичайната демокрация, за която нямаше
умения, обяви диктатура, подобна на стария царизъм“26. „Настъпи ужасно
загрубяване на живота, загрубяване на целия живот, възцари се войнишко-
народен стил. Болшевиките не толкова създадоха груб живот, груб начин
на управление, колкото отразиха и изразиха продължаващото загрубяване
23 Николов, В. Херцен и обществено-политическият живот на Русия през XIXв.–
Исторически преглед (ИПр), 1947, кн. 4–5, с. 47.
24 Бердяев, Н. А. Истоки и смысл русского коммунизма…, с. 79.
25 Струве, П. Б. Критические заметки к вопросу об экономическом развитии Рос-
сии. СПб.: тип. И. Н. Скороходова, 1894, с. 355–364.
26 Бердяев, Н. А. Истоки и смысл русского коммунизма…, с. 109.
CEEOL copyright 2020
122 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
на живота на народа. Властта, която би искала да бъде по-културна, не би
могла да съществува, не би съответствала на състоянието на народа.“27
„Плебейската“ брутална експлозия може да се обясни с предварителната
маргинализация на тези хора. Само че тя има по-дълбоки корени. Въпреки
че не може да бъде отречена бързата еволюция на селския свят в наве-
черието на 1914г., трябва да се добави, че там все още е останало силно
ядро на примитивното дивачество. Такъв е общият фон, на който трябва
да наложим Първата световна война. Тя, както генезисът на „Четириде-
сетгодишната война28, може да се счита за най-важното събитие на века.
Редица от най-добрите мислители в Европа– Бенедето Кроче и Фридрих
Мейнеке, веднага обявяват тази война като причина за катастрофална „ре-
гресия“ в европейската икономика и европейското общество. „Бих искал
да подчертая общото варваризиране на поведението както на „масите“,
така и на върховете и икономическото движение назад, причинено от тази
регресия“29, споделя А. Грациози.
На 24 октомври започва Октомврийската революция 1917г., по вре-
ме на която властта е завзета от болшевиките, начело с В. И. Ленин. За
революцията той се изказва в своя доклад за „Буржоазната демокрация
и диктатурата на пролетариата“: „Победата беше лесна за нас, защото
през октомври 1917г. ние вървяхме със селяните, с цялото селячество. В
този смисъл нашата революция тогава беше буржоазна. Това беше наша-
та сила, затова беше толкова лесно да спечелим мнозинството. За селото
нашата революция все още продължаваше да бъде буржоазна, и само шест
месеца по-късно, бяхме принудени в рамките на държавната организация
да започнем класовата борба в селата, и систематично да се борим със
селската буржоазия“30.
27 Бердяев, Н. А. Новое средневековье. Размышление о судьбе России и Европы. М.,
Феникс-ХДС-пресс, 1991, с. 43–44.
28 Италианският историк Андреа Грациози обобщава събитията в периода „1912–
1956г. като „Четиридесетгодишна война“, представляваща конфликта на новородената
съветска държава с огромното мнозинство от собственото Ӝ население (през 1926г. се-
ляните от различни националности все още са 82% от населението). Може да се твърди,
че тази война е била продължение на конфронтацията между селячеството на Руската
империя и руската държава“.
29 Грациози, А. Великая крестьянская война в СССР. Большевики и крестьяне. 1917–
1933. М., РОССПЭН, 2001, с. 11.
30 Ленин, В. И. Тезисы и доклад о буржуазной демократии и диктатуре пролетариата
на Первом конгрессе коммунистического интернационала. 4 марта 1919 года. Соч., Т. 28,
с. 435–451.
CEEOL copyright 2020
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 123
Грациози проследява развитието на водената борба: „През пролетта
на 1918г. конфронтацията придоби напълно нови форми и влезе в раз-
личен етап от своето развитие, което определи събитията от следващите
десетилетия. Предполагам, че този конфликт се е превърнал в най-важния
фактор в предвоенната съветска история. Това е наистина най-голямата
европейска селска война от съвременната епоха, може би дори най-голя-
мата селска война в европейската история. През пролетта на 1918г. в Ру-
сия избухва нов конфликт между държавата и селяните с началото на ма-
сова кампания за „продразверстка“, придружена от зверства, която скоро
става обичайна процедура“31.
„Продразверстка“ е политика за осигуряване на доставки на храни
чрез облагане на селяните с данък под формата на зърно и други храни в
Руската империя, Руската република и РСФСР. Началото Ӝ се полага от
правителството на Руската империя през 1916г. и тя е продължена от Вре-
менното правителство под формата на „монопол на хляба“, като държава-
та разпределя неговите запаси. През 1917г. излиза циркуляр с нареждане
за „въоръжено изземване на хляба от големи собственици и всички произ-
водители от селата, които са разположени близо до жп гарите“32. В новите
условия всъщност „развързват ръцете“ на местната власт, предизвиквайки
произвол отдолу. Този произвол се превръща в истинска въоръжена бор-
ба за хляб, идеологически мотивирана като една от формите на класовата
борба на работниците и бедните селяни.
Във връзка с въвеждането на хранителната диктатура през 1918 г.
е създадена Продоволствена армия на Народния комисариат на РСФСР,
състояща се от въоръжени хранителни отряди. „Продразверстката“ е част
от политиката на „военния комунизъм“ и се извършва чрез насилствено
изземване на хляб и други продукти от селяните по установената норма
на „продразверстка“. Ленин обяснява съществуването Ӝ по следния на-
чин: „Военният комунизъм“ се състоеше в това, че ние всъщност вземах-
ме всички излишъци от селяните и дори понякога не излишъци, а част от
необходимата храна на селянина, за да покрием разходите за армията и
издръжката на работниците. В по-голямата си част вземахме в дълг и за
хартиени пари. „Военният комунизъм“ беше правилната политика на про-
31 Грациози, А. Великая крестьянская война в СССР. Большевики и крестьяне…,
с.18.
32 Кондратьев, Н. Д. Регулирование рынка хлебов и снабжения ими армии и населе-
ния во время войны и революции за 1914–1918 гг.– В: Рынок хлебов и его регулирование
во время войны и революции. Отв. ред. Л. И. Абалкин. М., Наука, 1991, с. 487.
124 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
летариата, осъществявайки своята диктатура в дребноселска страна, тя е
обмен на хляб за промишлени стоки, необходими на селянина. Само такава
хранителна политика отговаря на задачите на пролетариата, само тя може
да укрепи основите на социализма и да доведе до пълната му победа“33.
Така става ясно, че прилаганата и в Съветския съюз „Продразверстка“ е
продукт на царското и Временното правителство.
А. Грациози смята, че гладът трябва да се разглежда като неразделна
част от войната на държавата със селяните: „През май 1921г. Осински
писал на Ленин, че местните ръководители гледат на селянина като на при-
роден саботажник по отношение на съветския режим и смятат данъка под
формата на храна за временен трик за успокояване на селото“34. Според
Бердяев диктатурата на пролетариата се оказва диктатура над селячество-
то, който извършва жестоко насилие над селяните, както при насилстве-
ната колективизация със създаването на колхозите. И тук той добавя: „Но
насилието над селяните било извършено от своите хора, излезли от народ-
ните низини, не от баровци, не от привилегированата „бяла кост“. Нечу-
ваната тирания, каквато е съветската система, подлежи на морален съд“35.
Първият масов глад по време на съветската власт възниква в периода
1921–1922г. В своето изследване историкът В. Зима разкрива: „Възходът
на селското стопанство през 1925г. позволи на болшевиките да издигнат ло-
зунга за възможността да избавят народа от глада в близко бъдеще. Сменил
на поста В. И. Ленин като председател на Съвета на народните комисари на
СССР, А. Н. Риков в увода на сборника със статии „В борбата със сушата
и глада“ пише: „Изключителната по своите мащаби суша и слаба реколта от
1921г. предизвикали дори такива явления като канибализъм в някои райо-
ни. Засегнати са били около 30 милиона селяни. Това е чудовищна цифра.
Такъв размер на бедствието отнема цялата устойчивост на земеделието,
която е главна основа на цялото икономическо развитие на страната. Най-
важното нещо, което трябва да се постигне, е да се направят невъзможни
подобни катаклизми“. Това е последната публикация на такова високо ниво,
в която се споменават гладът и необходимостта от борба с него36.
33 Ленин, В. И. Полное собрание сочинений. Том 43. Март–июнь 1921. М., Изда-
тельство научной литературы, 1970, с. 219.
34 Грациози, А. Великая крестьянская война в СССР. Большевики и крестьяне…,
с.38.
35 Бердяев, Н. А. Истоки и смысл русского коммунизма. М., Наука, 1990, с. 111.
36 Зима, В. Ф. Голод в СССР 1946–1947 годов: происхождение и последствия. М.,
1996, с. 7.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 125
Основната причина за глада, според социолога Питирим Сорокин, е
политиката на болшевиките. Той отбелязва, че „към 1921г. опустошител-
ните последици от комунистическата програма станаха ясни дори за изо-
станалите селяни. Техните полета не са обработвани и са обрасли с пле-
вели. Селяните нямали семена. Градовете умираха, национализирани са
фабриките, след като останали без гориво, спряха да работят. Смъртонос-
ната примка на комунизма бавно се затяга около гърлото на хората“37. Со-
рокин обвинява болшевиките, че умишлено използват масовото бедствие
за укрепване на политическия си режим, в съзнателното провеждане на
„ваксинация на комунистическо-социалистически-изравняващи рефлекси,
убеждения, комунистическо-социалистическа идеология“38. Изследвайки
причините и последиците на глада през 1921г., той прави извода: „биоло-
гична деградация, загуба на морални, интелектуални и културни ценности,
безгранично икономическо обедняване– това са „крилата“ и онова „бре-
ме“, с което навлизаме в нов етап от нашата история“39. Грациози смята, че
гладът взема от 1 до 3 млн. човешки живота40.
След смъртта на Ленин Йосиф Сталин установява лична диктатура.
През 1925 г. е проведен XIV конгрес на Всесъюзната комунистическа
партия, на който е поставена задачата за индустриализация на СССР с
главна цел превръщането му от предимно аграрна държава във водеща
индустриална. Грациози отбелязва за Сталин, че е знаел, че комбинация от
прекомерно високи планове за доставки на зърно с големи инвестиции в
индустрията, финансирани от масовия износ на зърно, може да предизвика
„изкуствен“ глад след няколко години. Той дори говори за това по вре-
ме на дебатите на конгреса. По-трудно е да се обясни защо националното
комунистическо ръководство, особено украинското, подкрепя антиселяче-
ския ред на Сталин41.
От началото на 30-те години се провежда колективизация на селско-
то стопанство чрез обединяване на селските стопанства в централизирани
37 Сорокин, П. А. Долгий путь. Автобиографический роман. Сыктывкар: СЖ Коми,
МП „Шипас“ 1991, с. 150.
38 Сорокин, П. А. Влияние войны на состав населения, его свойства и общественную
организацию.– Экономист, 1922, № 1, с. 77–107.
39 Сорокин, П. А. Голод как фактор. Влияние голода на поведение людей, социаль-
ную организацию и общественную жизнь. М., 2003, с. 587.
40 Грациози, А. Великая крестьянская война в СССР. Большевики и крестьяне…,
с.38.
41 Пак там, с. 44.
126 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
колхози. Това предполага премахване на „кулаците“ като класа. Колек-
тивизацията се превръща в катастрофа за селското стопанство. За смет-
ка на селяните се увеличава реколтата от търгуваното зърно, необходимо
на страната за индустриализацията. Политиката на индустриализацията
изиск ва големи средства и оборудване, получавани чрез износ на пшеница
в чужбина. В колхозите са установени нереално големи планове за дър-
жавна доставка на зърно42. През пролетта на 1932г. украинското ръковод-
ство е изправено пред сблъсък с глада, причинен от високи планове за дос-
тавки на зърно. През април-май нарастват трудностите при снабдяването
с хляб, а сред войниците на Киевския гарнизон вече се разпространяват
слухове, че човешко месо се продава на пазарите в града… През лятото на
същата година в СССР няма суша, но гладът избухва именно в зърнопро-
извеждащите райони на Украйна, Беларус, Северен Кавказ, Волга, Южен
Урал, Западен Сибир и Казахстан. Загиват около 7 милиона души, според
последните оценки на украински, руски и западни демографи43.
В Бесарабия през 1921–1922г. и 1932–1933г. (когато загиват около
30 000 таврийски българи) няма глад, тъй като по това време областта е
част от Румъния. Архивни материали показват, че глад в Бесарабия има
през 1935г. За това говорят новоиздирените документи (на 4 септември
2017г.) за организиране на „Помощна акция за подпомагане на гладува-
щите бесарабски деца (1935)“. В писмо от 11.12.1989г. до редакцията нав.
„Родно слово“ в Кишинев краеведът Данаил Бекяров пише: „… искам да
спомена за едно мое дело, свързано със съдбата на братята ни от Басара-
бия: не си спомням точно годината, но беше след 1930г., в южната част на
Басарабия беше настъпило голямо засушаване, и хората буквално бяха ос-
танали без жито, без храна, за да преживеят. Ромънските вестници от Бу-
курещ започнаха да бият тревога. Те пишеха „Измират ни басараб ците“.
Действително положението беше плачевно, трагично. Тогава ние тук се
замислихме какво можем да направим, за да помогнем колкото можем на
нашите братя от Басарабия. Нашият вестник пое инициатива да апелираме
към тукашните българи да вземат за изхранване по едно, две българчета
от гладуващите места на Басарабия, от есента на годината, до есента на
следващата година! Аз бях натоварен да обходя всички тукашни семейства
българи и да направя списък за тези, които ще приемат басарабски деца.
42 Зима, В. Ф. Голод в СССР 1946–1947 годов…, с. 8.
43 Грациози, А. Великая крестьянская война в СССР. Большевики и крестьяне…, с.
61.
CEEOL copyright 2020
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 127
За наша голяма радост, всички тукашни българи се отзоваха на тази наша
инициатива. Подписаха декларации, изготвени от нас, от вестника, че при-
емат деца за изхранване. Оставаше да идем и да вземем децата от Басара-
бия и ги доведем тук– в Добруджа. Но това не стана– ромънската полиция
узна за тази наша акция и я забрани. Те ни казаха, че не ние, а това било
работа на Ромънската държава, на ромънския Червен кръст, да направят
каквото било необходимо за гладуващото население от Басарабия. Това
бяха само лъжи и думи– не направиха нищо!“44.
Потвърждение за съществуването на голям глад в Южна Бесарабия
през 1935–1936г. се открива и в държавните архиви на Румъния. От доку-
ментите разбираме, че румънското правителство организира подпомагане
на населението на Бесарабия, страдащо от глад поради суша45. Дали наис-
тина населението на Бесарабия е получило хранителна помощ от противо-
речивата информация на българските и румънските източници не може да
се отговори, докато не бъдат проучени задълбочено наличните документи.
Но е очевидно, че докато организира събиране на храна и средства за гла-
дуващите, румънското правителство забранява на българите от Добруджа
да помагат на своите сънародници в Бесарабия.
През 1940г. Бесарабия е присъединена към СССР по силата на тай-
ния пакт „Молотов–Рибентроп“. През март 1941г. всички жители на Бе-
сарабия, които са били поданици на бившата Руска империя преди 1917г.,
получават гражданство на СССР. По време на нахлуването на страните от
Оста в СССР Бесарабия е окупирана от германско-румънските сили през
юли 1941г. и пак присъединена към Румъния. През март–август 1944г. тя
отново е завзета от Червената армия. С присъединяването на Бесарабия
към Съветски съюз започва изграждането на социализма, което е придру-
жено от колективизация, а гладът става един от начините да се принудят
хората да влязат в колхоз. На 20 май 2018 г. А. Д. Димитрова (родена
1935г.) от с. Виноградное в разговор с автора си спомня: „Румъния си
44 ДА–Добрич, ф. 1699, оп. 1, ед. 124, л. 36.
45 Налични са заповеди на Министерството на вътрешните работи относно помощ
на гладуващите в Бесарабия и Молдова (CS, F 00074, dosar 115/1935-89); Организирано
е събиране на пари и храна за гладуващите (VL, F 00226, dosar 1/1935). Съществува
списък на хора, направили парично дарение за Бесарабия на Червен кръст (BN, F-00129,
CRUCEA ROȘIE NĂSĂUD, 1922–1935); Списъци на преподаватели и студенти, които
дариха на гладуващите в Бесарабия (OT, F 00340-1, dosar 2/1935); Набирането на парич-
на помощ продължава и през 1936г. (VL, F 00189, dosar 1/1936), а също така се събират
храни от някои енории за жителите в Бесарабия (OT, F 00999, dosar 54/1936).
CEEOL copyright 2020
128 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
отиде, Русия дойде, Русия си отиде, Румъния дойде. И ние не знаем, под
чия власт сме. И нямахме нищо. Всичко обират: зърното, животните. И
в тази година (1946) имаше лоша реколта. И това. Народът мре от глад.
Хората всички бяха подути, един друг са се яли“. Трагичните събития в
Бесарабия кореспондират със случвалото се по време на блокадата на Ле-
нинград в годините на Втората световна война, за което пише руската пи-
сателка Елена Чижова в своето есе за швейцарския Neue Zurcher Zeitung46.
Тя приема, че човешката памет е пристрастна и избира за един от своите
епиграфи думите: „С истината да се спори може. С паметта– не“.
В своите мемоари „Как мы остались живы“ академик Д. Лихачов си
спомня за прекараните дни в блокадата на Ленинград: „Мисля, че истин-
ският живот – това е глад, всичко останало е мираж. По време на глад
хората показаха себе си, оголиха се: някои се оказаха несравними герои,
други– злодеи, убийци, човекоядци. Само умиращият от глад живее ис-
тински живот, може да извърши най-голямата подлост и най-голямата са-
можертва, без страх от смъртта. И мозъкът умира последен: когато умират
съвестта, страхът, способността за движение“47.
След края на Втората световна война в СССР през 1945–1946г. се
води дискусия за начините за възстановяване на икономиката. Г. Маленков
и Л. Берия предлагат запазването на предвоенния модел на мобилизацион-
на икономика. Те се основават на заключенията на икономиста Е.Варга,
който опровергава теорията за предстоящия крах на капитализма, доказ-
вайки неговата жизненост поради кейнсианската политика в развитите
страни. Това означава, че Западът има всички възможности да провежда
конфронтационна политика със Съветския съюз. Американският монопол
в областта на ядрените оръжия и разработването от американците на пла-
нове за бомбардиране на съветски градове с атомни бомби изглеждат осо-
бено опасни. Ето защо тези представители се застъпват за приоритетното
развитие на тежката промишленост и военно-индустриалния комплекс.
След речта на У. Чърчил през март 1946г. във Фултън (началото на „Сту-
дената война“) Сталин одобрява предложението на Маленков и Берия48.
46 https://www.novayagazeta.ru/articles/2019/05/11/80487-moya-blokadnaya-pamyat;
https://www.km.ru/v-rossii/2019/05/07/pamyat-o-velikoi-otechestvennoi-voine/844655-
pisatelnitsa-elena-chizhova-blokadn
47 Лихачев, Д. С. „Как мы остались живы. Воспоминания“. Рукописи не горят. Рас-
сказы. Повести. Воспоминания. Издательство „Журнал „Нева“, 2005, с. 453.
48 Спицын, Е. Ю. Россия–Советский Союз 1946–1991 гг.: Полный курс истории для
учителей, преподавателей и студентов. Книга 4. М., Концептуал, 2015, с. 8–10.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 129
Студената война е придружена от надпревара с ядрени оръжия. При-
емането на мобилизационна икономика предизвиква отново масов глад в
целия СССР през 1946–1947г. Гладът засяга и големите градове: Москва,
Ленинград, Минск, Киев, Кишинев, Новосибирск и други големи админи-
стративни центрове. Според В. Зима следвоенният глад взема над 1ми-
лион жертви в Украйна и до 2 милиона в целия СССР. За този трети глад,
най-малко изучен, по време на който загиват най-много българи, живе-
ещи в Бесарабия, Константин Пеливан прави извод, че гладът от 1946–
1947г. е най-страшният период в живота на Бесарабия. Според неговите
изчисления от гладна смърт загиват „около 50–60 хиляди човека (около
10% от населението) в Южна Бесарабия. Според официални данни към
1 януари 1941г. в Измаилска област е имало 627,7 хиляди души, а към
1януари 1948г.– 537,7 хиляди“49. Правейки изчисления за смъртността
в Южна Бесарабия, К. Пеливан не взема предвид статистическите дан-
ни за смъртността в други райони, които са засегнати повече от глада.
Например в осем села на Ренийски и Болградски район: Котловина, Вла-
дичени, Виноградное, Василевка, Огородное, Голица, Калчево, Ореховка
през 1946–1947г. са починали от глад 16 503 човека, което е около 50% от
населението на района. Тези данни показват тройно по-висока смъртност
от Арцизски район, от което можем да направим извода, че изчисленията
на К. Пеливан за загиналите от глада са занижени.
Измаилска област е административно-териториално разделена на
13района: Арцизски, Болградски, Бородински, Килийски, Лимански, Но-
воивановски, Ренийски, Сарацки, Староказацки, Суворовски, Тарутински,
Татарбунарски и Тузловски, и включва 6 града и 203 села. Ако приемем
средно 18% смъртност в Измаилска област с 627 700 население, това оз-
начава– 112 986 загинали от глад в Южна Бесарабия. Важно е да се има
предвид, че официалните списъци на починали през 1946–1947г. в район-
ните ЗАГС не отговарят на реалната смъртност и данните са занижени
многократно. Например в с. Голица по списъците на загиналите по време
на глада, съставени съгласно книгата за регистрация на актове на смърт от
ЗАГС на Болградски район, са починали 304 човека. Паралелно, от жителя
на селото П. Д. Петров съвместно със свои съселяни са съставени списъ-
ци с имена на 702 починали от глад. В с. Ореховка, според официалните
данни от актове за смъртност през 1946–1947г. са починали 286 човека,
49 Пеливан, К. К. Голод 1946–1947 гг. в Южной Бессарабии: Арцизский район Одес-
ской области. А., 2008, с.162.
130 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
но от направено проучване от кметството на селото е установено, че са
починали 4000 човека.
Относно осъдени за антропафагия, историкът Олександра Веселова
прави следната извадка от архивни документи: „От началото на 1947г. от-
делът за борба с престъпността към МВР на УРСР разследва 130 случая за
човекоядство, зарегистрирани са 189 изядени човешки трупа, а 132 човека
са изправени пред съда. Повечето от тях са от Измаилска област“50. Спо-
ред официалните данни се оказва, че 0,02 % от населението в Измаилска
област са били антропофаги. Можем да предположим, че това число също
е занижено, имайки предвид, че почти във всяко село е имало по един и
повече антропофаги. Селата в областта са 203 и можем да предположим,
че е имало около 200 атропофаги, което е 0,03 % от населението. Но в това
число не влизат непреднамерените антропофаги, хора, които са консуми-
рали човешко месо, без да знаят (например пача от човешки трупове от
пазар в с. Виноградное).
Следвоенният глад е организиран по същия сценарий, както и пре-
дишният. Завесата на секретността е много плътна и е забранено да се
пише и говори за него. За разлика от първия и втория съветски глад от
1921г. и 1933г., през 1947г. поради строгата секретност властите не поз-
воляват на обществото в проспериращите райони да организира помощ за
гладуващите51. В същото време, лишавайки населението от хляб, СССР
изнася зърно и други селскостопански продукти в европейските страни.
„През 1946г. Съветският съюз доставя 1,7 милиона тона зърно в Алба-
ния, България, Германия, Полша, Румъния, Унгария, Финландия,
Франция и Чехословакия“52. „От 1946г. до 1947г. 2,5 милиона тона
зърно са изпра-тени в други страни“53. С цел възстановяване и
увеличаване на военнопро-мишления комплекс и подкрепата на
правителствата на новосъздадените страни от „социалистическия
лагер“54.
50 Веселова, О. М. Післявоєнна трагедія: голод 1946–1947 pp. в Україні…, с. 117.
51 Зима, В. Ф. Голод в СССР 1946–1947 годов…, с. 9.
52 Веселова, О. М. Голод в Україні після Другої світової війни.– Проблеми iсторiï
Украïни: факти, судження, пошуки: Міжвідомчий збірник наукових праць, 2010, 19,
с.209.
53 Веселова О. М. Голод 1946–1947 рр. в Україні й експорт сільгосппродукції в краї-
ни Центрально-Східної Європи.– Проблеми історії України: факти, судження, пошуки,
2007, 17, с. 66.
54 Пак там, с. 65.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 131
Доставките на хляб бяха възприемани от прогресивните сили като акт
на пролетарска солидарност с работниците, оказали се в тежка ситуация.
Например, според историка Алексей Шевяков, „Румъния беше не само
спасена от заплахата от страшен глад с помощта на съветската хранителна
помощ, но до голяма степен беше създаден необходимият политически и
икономически климат за възстановяване на цялата национална икономика.
„Годините на суша– казва премиерът П. Гроза на 27 юни 1947г.– ни по-
ставиха в трудна ситуация... Бяхме принудени отново да почукаме на вра-
тите на приятелите си на Изток. Знаем, че те имаха суша и че въпреки това
миналата година ни отпуснаха 30 хиляди вагона (300 хил. тона– А.Ш.) в
дълг, без да изискват гаранции в замяна, не изисквайки злато, а ние не мо-
жахме да погасим този дълг. Въпреки това, ние отново се обърнахме към
нашите приятели и те ни помогнаха отново.“55 Спасявайки населението
на Централна и Източна Европа от недояждане, съветското правителство
оставя своето население да умира от глад.
Следвоенният глад в Южна Бесарабия и Украйна е пряко свързан със
събитията от световен и европейски мащаб и с международната и вътреш-
ната политика на Съветския съюз. След войната съветското присъствие
се разширява в редица страни в Централна, Източна и Югоизточна Ев-
ропа. „Поради териториални проблеми конфронтацията между СРСР и
САЩ придобива глобален характер. Съветският съюз планира да влияе на
дейността на европейските парламенти. Вземайки властта от ръцете на Й.
Сталин, лидерите на повечето формално независими страни от Централна
и Източна Европа са принудени да се подчиняват на диктата на държавна-
та партия на СРСР– ВКП (б), като вземат за пример съветския модел за
изграждане на комунизъм“56 .
За причините, предизвикали глад в Бесарабия, разказва Георги Димов
(роден 1937г.) от с. Главан: „Причините за глада трябва да бъдат разгле-
дани, като се започне от 1940–1941г., когато заможните и трудоспособни
стопани бяха репресирани и по този начин подкопаха основата на селския
начин на живот в Южна Бесарабия, който съществува стотици години. Ло-
шото обработване на земите в селото е засегнато и от факта, че от 1941г.
до 1944 г. румънците взеха здрави, работещи мъже в трудовата армия
вг.Агараш, а юношите в младежки трудов лагер в Алба-Юлия. От това
55 Шевяков, А. А. Советская продовольственная помощь странам народной демокра-
тии (1944–1948).– Архивы начинают говорить, 1996, с. 7.
56 Веселова, О. М. Голод в Україні після Другої світової війни…, с. 207.
132 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
време земята е слабо обработена. Освен това, отстъпвайки през 1944г.,
румънците вземат почти всички коне и добитък. През есента на 1944г.,
след установяването на съветската власт в Бесарабия, почти всички дее-
способни мъже на възраст под 45 години са взети в трудова армия на Урал.
Всичко това също се отрази негативно върху обработването на земята“57.
На 21май 2018г. П. Д. Петров (роден 1929г.) в с. Голица в лична беседа с
автора (зафиксирана на видеокамера), разказва, че на 26 август 1946г. при-
съствал на събрание в селския съвет за създаване на колхоз и започване на
колективизацията. „Селският съвет създаде група от 8 човека, които отне-
маха зърното от хората. Аз бях в тази група, с тези бандити. Ние с железни
прътове тропахме навсякъде, за да намерим скритото зърно.“ Предишната
вечер Петров заедно с друг член от групата тайно посещава семейства, кои-
то ще разкулачват, за да ги предупредят: „Утре ще дойдат при вас, скрийте
зърното си“. Изземането на зърното от хората се прави с цел насилствено
да влязат в колхоза, тоест: „сталинският комунистически режим постави
ултиматум на населението или да си предаде зърното и да влязат в колхоза,
или смърт“. Останали без храна „в селото от глад умряха повече от хиляда
човека. Аз с моята каруца извозвах от 20 до 50 трупа на ден“. През февруа-
ри 1947г. избраха нов председател на селото В. П. Райнов, който се обърна
към Районния съвет и Районния комитет за помощ. „Те отпуснаха 20 тона
зърно, които председателят раздаде на умиращите от глад.“ Живият свиде-
тел прави заключение: „Гладът в Бесарабия през 1946–1947г. е геноцид,
предизвикан от сталинския комунистически режим“.
В своята статия „Трагедия на гладомора 1946–1947г. в Бесарабия в
художествения проект „Глад“ на Йона Тукусер“ проф. Т. Шевчук се спи-
ра на причините, които предизвикват глада в Украйна през 1946–1947г.:
„Украинският институт за национална памет посочва следните фактори:
принудително изземване на зърното от населението в селските райони за
оказване помощ на братските народи от новосформирания социалистиче-
ски лагер за поддържане на лоялността на населението на тези страни, как-
то и за продажба с цел възстановяване на военно-промишления комплекс
на СССР, разрушените стопански обекти на Украйна и в републиките на
Съюза. Съсипаното селско стопанство окончателно е подкопано от теж-
ката суша през 1946г., от която регионите на южната част на Украйна са
особено засегнати– съществуващата по това време област Измаил, а също
така областите Одеса, Николаев и Херсон. Гладът засяга не само южната,
57 Пеливан, К. К. Голод 1946–1947 гг. в Южной Бессарабии…, с. 94.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 133
но и централната територия на Украйна, достигайки кулминацията си през
декември 1946– юни 1947г.“58
В извлечение от писмо на И. В. Стогненко до Н. И. Стогненко от
гр.Измаил, изпратено до областния прокурор на 18.01.1947г., се казва:
„…Сине, имаме голям глад. Социална помощ за хляб не ни дадоха. Държа-
вата дава, а нашите началници я взеха за себе си и ядат и продават, а на нас
нищо не дават. Кажи на началниците си, че ти служиш в армията, а баща ти
и майка ти страдат гладни. Нямаше да бъде обидно, ако правителството не
би помагало...“59. Писмото е последвано от разследване в прокуратурата,
където е поканен Н. И. Стогненко. Заключението на разследващия е, че
„от дадените негови обяснения се вижда, че той не се занимава със селско
стопанство, следователно не получава държавна помощ под формата на
заем за храна“60.
За обективното и допълнено с неизвестни детайли описание на дейст-
вителността в Бесарабия през 1946–1947г. хронологично са очертани ос-
новните моменти в новооткритите от автора документи на прокуратурата
в Измаил и протоколи от заседанията на изпълнителните комитети на сел-
ските и районните съвети и Областния изпълнителен комитет61, отнасящи
се до смъртоносния глад. На заседание на селския съвет на с. Главан на 31
юли 1946г. се обсъжда въпросът за държавната „хлебодоставка“. Имайки
предвид сушата и лошата реколта, на Главанския селсъвет е наредено да
плати 100 тона хляб. Неговият председател Сараков отбеляза: „Аз прове-
рих един селскостопански обект и намерих 5 тона хляб. Сега е особено
необходимо да се засили класовата борба, да се дигне най-бедната класа
селячество срещу кулаците“. На 3 август 1946г. директорът на Машинно-
тракторната станцияАлексеев казва, че общата храна не е разпределена
правилно, тя трябва да се дава само на тези колхозници, които работят. На
заседанието на Главанския селсъвет на 14 ноември 1946г. председателят
на селото взема решение за държавна доставка. Смятайки работата на аг-
58 Шевчук, Т. С. ІІІ Дуньйськi науковi читання. „Голод 1946–1947 гг.: історичні,
філософсько-психологічні та педагогічні аспекти“. Измаил, 2017, с. 311.
59 ДАОО, (1947г. Переписка прокуроров области), Фонд № P-7716с. оп. 1, дело 411,
л. 83.
60 Пак там, л. 84.
61 Област Измаил е образувана след присъединяването на Бесарабия към СССР през
1940г. Заема площта, основно съответстваща на историческата местност Буджак, оби-
тавана от около 600 хиляди души. През 1954г. е присъединена към Одеската област на
УССР.
134 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
ент Сараков за незадоволителна, той е задължен пред колхоза до 20декем-
ври 1946г. да изпълни за 1946г. 100%, и за 1947г. 50% авансова доставка.
На 26 ноември 1946г. се записва: „Агент М. А. Сараков относно доклада
за доставки от всички видове: план за зърно– 100 тона, изпълнен на 45%;
план за мляко, изпълнен на 653 %; планът за месото– 38 200 кг, изпъл-
нен на 382%; план за зеленчуци, изпълнен 16 400 кг. Установено е: агент
Сараков работи незадоволително. Решено е: да бъде задължен Сараков в
рамките на 5 дни да приключи работата по всички видове доставка“62.
В протоколите от заседанията на селския съвет през 1946г. главно
се поставя въпросът за изпълнение на плана за доставка на зърно 100%,
провеждане на колективизация 100 % и унищожаване на частния сектор в
селското стопанство 100 %. Успоредно, по документите на прокуратурата
в Измаил се води следствие за неподчинение и неизпълнение на указите
на Министерския съвет на УССР за организиране на хранителни помощи
за населението в Бесарабия през 1946г. Прокуратурата води следствени
дела от декември 1946г. за извършени престъпления на чиновници, за-
ради които населението започва да измира от глад. Училищен инспектор
по време на преглед в Тарутински район разкрива, че в с. Виноградово,
по заявление на лекаря Гасий, са установени 40 дистрофични ученици, от
които на 20 декември 1946г. ученикът от 3-ти клас Николай Куруч почива
от изтощение в деня на посещението на инспектора63. На 13 януари 1947г.
заместник-районният прокурор изпраща нареждане до прокурора на Тару-
тински район да се проверят факти за боледуващи ученици от недостиг на
белтъци, които са били подути, и за смърт от изтощение: „Разберете какви
мерки са предприети от местните власти за отстраняване на тези факти и
при липса на навременна грижа от страна на отговорните за организацията
за хранене в училището, виновните изправете пред съда“64.
Председателят на Измаилския областен изпълнителен комитет К. П.
Ананко заявява: „Разгръщането на мрежата от пунктове за храна в сел-
ските райони се провежда изключително бавно, особено в районите Бо-
родино, Староказацки, Саратски, Арцизски, Татарбунарски и Болградски.
Имало е факти за кражба на храна. Областният изпълнителен комитет за-
дължава председателите на районните изпълнителни комитети незабавно
62 КУ „Ізмаїльський Архів“, (Протоколи от заседания на селския съвет за 1946г.),
Фонд № P- 944. оп. 1, дело 1, л. 12.
63 ДАОО,г. Одеса, Фонд № P-7716с. оп. 1, дело 411, л. 8.
64 Пак там, л. 9.
CEEOL copyright 2020
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 135
да разгърнат мрежа от центрове за хранене. Областният прокурор Лю-
бич да установи контрол върху правилността на разходите за хранителни
продукти за деца, като привлече към съда тези, които крадат храна“65. В
бележка от 26 декември 1946г. към зам. прокурор Доненко четем: „Запоз-
найте се с резолюцията на Министерския съвет на УССР от 4 декември
1946г. „Относно мерките за подпомагане на деца в областите на Измаил,
Одеса, Николаев и Херсон, засегнати от сушата“ и дайте указания на ра-
йоните прокурори по този въпрос“66.
На основание на тази бележка заместник-областният прокурор изпра-
ща съобщение до всички районни прокурори: „Областният изпълнителен
комитет в Измаил на 17 декември 1946г. издаде решение „За мерките за
подпомагане на децата в селските райони на областта, засегнати от суша-
та“. С това решение, в съответствие с указа на Министерския съвет на
УССР № 2018-123 от 4.XII.1946г., се предвижда организиране на храна
за деца в селските райони. Спешно организирайте 6 дома за сираци и дру-
ги организационни мероприятия в региона. Виновните за присвояване и
разточителство на продукти подлагайте на строга отговорност“67. На 21
февруари 1947г. отново до всички прокурори на района е изпратено съ-
общение: „За доклада до областния прокурор трябва спешно да изпратите
информация за изпълнението на решението на Измаилския областен из-
пълнителен комитет от 17 декември 1946г. По този въпрос беше изпра-
тено писмо до ВАС от зам. прокурор Доненко и началника на специалния
сектор на областната прокуратура Пономаренко“68. На 13 март 1947 г.
от началника на специалния сектор на прокуратурата Пономаренко е из-
пратено съобщение: „Напомням ви отново за изпращане на информация
за изпълнението на решението на Областния изпълнителен комитет от
17.XII.1946г. Едновременно с това посочете причината, поради която не
сте изпратили информация до посочената дата“69.
65 КУ „Ізмаїльський Архів“, (Протокол от заседанието на Областният изпълнителен
комитет от 16.1.1947г. относно прилагането на Постановлението на Министерския съвет
на УССР от 4.12.1946г. и решението на Измаилския областен изпълнителен комитет от
17.12.1946г. „за предоставяне на помощ на деца в селските райони на Измаилска об-
ласт, засегнати от сушата през 1946г.“), Протокол заседания облисполкома от 16 января
1947г. Фонд № P-470. оп. 1, дело 121, л. 21.
66 ДАОО, (Прокуратура гр. Одеса),г. Фонд № P-7716с. оп. 1, дело 411, л. 98.
67 Пак там, л. 100.
68 Пак там, л. 103.
69 Пак там, л. 104.
136 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
Прокурорът на Измаил – младши съветник Маринин, на 15 март
1947г. информира: „В съответствие с Вашия указ за надзора върху из-
пълнението на резолюцията на Областния изпълнителен комитет от 17/
XII-46г.– при проверка е установено, че в градския изпълнителен комитет
не са получили такъв указ и следователно по този въпрос не са предприети
специални мерки за подпомагане на децата в селските райони“70. На 17
март 1947г. прокурорът на Суворовския район изпраща писмо до секрета-
ря на Измаилския областен комитет на ВКП(б) У. Тарасов: „През периода
от 25 февруари до 15 март 1947г. прокуратурата на Суворовския район
е проверила хранителните пунктове по въпроса за законността на разпре-
делението на храната за нуждаещото се население. Ситуацията в такива
села като Матроска, Сафьяни, Озерное, Приозерное, Утканосовка, Стари
Трояни и Каменка е много тежка, сред населението има голяма смъртност
и масово изтощение, изключително сред бедните и земеделските работни-
ци. В с. Сафяни само през март 42 човека умират от изтощение, положе-
нието не е по-добро и в други села. Количеството храна, което се отпуска
в стола за населението на тези села като 100 грама, със сигурност не може
да бъде за реално поддържане на организма на изтощени хора. Зададох въ-
прос на Суворовския районен изпълнителен комитет относно предприема-
нето на подходящи мерки по отношение на допълнителното отпускане на
хляб и други продукти за населението в тези села, но Районният изпълни-
телен комитет не е предприел досега никакви мерки, обосновава се с това,
че Областният изпълнителен комитет отказва допълнителни средства. Ако
сега не бъдат предприети подходящи мерки за подкрепа на населението
с допълнителна храна, тази ситуация може да доведе до сериозни после-
дици. Въз основа на гореизложеното Ви моля да повдигнете въпрос пред
Областния изпълнителен комитет и ако е възможно, да разрешите въпроса
с отпускане на допълнителни средства за храна на населението на горепо-
сочените села, за да се избегнат сериозни последици“71.
На същия ден, 17 март 1947г., председателят на Областния изпъл-
нителен комитет Ананко изпраща съобщение до областния прокурор за
състоянието на общественото хранене в селата на Суворовския район, в
което се казва, че решението на Областния изпълнителен комитет е грубо
нарушено. Районният изпълнителен комитет и неговият председател Крас-
нобаев формално бюрократично се ограничили да вземат своето решение
70 Пак там, л. 105.
71 Пак там, л. 110.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 137
по този въпрос и не контролират решението на областния изпълнителен
комитет, който установява процедурата за изразходване на огромни суми
държавна помощ във всяко населено място. Отделите на районния изпъл-
нителен комитет– финансов отдел и потребителски съюз– изобщо не про-
веряват как са изразходвани държавните средства и как е организирано
храненето по селата.
Председателят Ананко дава пример и пояснява, че „…в с. Сафяни е
премахнато безплатното хранене на възрастното население. В с. Кринички
от 300 отпуснати безплатни хранителни купони, 250 са издадени на кол-
хозниците, а само 50– на частни земеделски стопани; докато на колхозни-
ците е отпуснат хранителен заем, а сред частните селяни, според непълни
данни, е имало 121 човека болни от дистрофия. Всичко това се случва,
защото Суворовският районен изпълнителен комитет и председателят
Краснобаев подцениха политическото значение за помощ на всеки нужда-
ещ се гражданин, която правителството отпусна на нашата област. Не са
контролирали състоянието на общественото хранене по селата. Област-
ният изпълнителен комитет реши: за формално бюрократично отношение
към организацията на общественото хранене председателят Краснобаев да
бъде строго порицан и ако не коригира отбелязаните грешки в управление-
то на общественото хранене в региона до 20 март, ще бъде изправен пред
съда. Областният прокурор ще поеме под свое наблюдение състоянието по
отношение на храненето в Суворовския район, привличайки към отговор-
ност бюрократи и формалисти, от чиято милост населението е принудено
да страда“72.
Възниква въпрос, как е възможно в тоталитарна държава да съществу-
ва повсеместно неподчинение по отношение на реализиране на държавна
хранителна помощ в Бесарабия. На Измаилска област Министерски съвет
на УССР и ЦК КП/б/У отпуска хранителна помощ, във връзка с което през
март 1947г. задължават заместник-председателя на Областния изпълните-
лен комитет (Куценко) и председателя на Областния потребителски съюз
(Кузнецов) да осигурят закупуването и доставката от други области през
април 1947г. на 1600 тона картофи, 385 тона месо и 585 тона зърнени хра-
ни, както и улов и закупуване на риба– 150 тона73. В документите вижда-
72 Пак там, л. 111.
73 КУ „Ізмаїльський Архів“, (Протокол №19 от заседанието на областния изпълни-
телен комитет от 22 март 1947г. относно Резолюция на Министерския съвет на УССР и
ЦК КП/б/У от 15 март 1947г. № ПБ-120/6– „За мероприятия за разширяване на мрежата
от хранителни столови за хора в нужда“, Фонд № P-470. оп. 1, дело 127, л. 44.
CEEOL copyright 2020
138 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
ме, че през май 1947г. потребителските съюзи по същество все още не са
започнали работа по улова на риба. Одобреният полугодишен план за улов
на риба от 150 т е изпълнен от Областния потребителски съюз само в раз-
мер на 4,8%. Например Суворовски районен потребителски съюз (РПС)
с план за улов от 25 т, улавя 450 кг, което е 1,9% от полугодишния план.
Ренийски РПС изпълнява 2%, Болградски и Староказацки РПС– 2,5%.
Началникът на Областния отдел по хранителна промишленост Чернов на-
пълно се самооттегля от изпълнението на решението и не доставя нито
един килограм риба за изхранване на нуждаещото се население74.
На 15 март 1947г. Съветът на министрите и ЦК на КП /б/У отново
приемат указ за отпускане на помощ на гладуващо население в Измаилска
област. Става ясно, че управниците на местно ниво дори не организират
улова на риба, която би спасила хиляди хора от бавна, мъчителна гладна
смърт в Бесарабия. Населението в търсене на храна за оцеляване прис-
тъпва към кражби на зърно или други храни. Бедстващите са принудени да
прекрачат Закона за опазване на социалистическото имущество. В прото-
колите на прокуратурата са записани стотици дела на осъдени. Например:
„Частният собственик от с. Кубей, Болградски район, В. Чулак с група
лица извършват кражба на 250 кг царевица от колхозното поле. Чулак и
другите участници в кражбата са осъдени: Чулак на 8 години зат вор, а ос-
таналите участници 5 човека– по 6 години лишаване от свобода всеки“75.
По природна традиция селяните се запасяват със зърно всяка година,
но 1946 била първата година в историята на Бесарабия, когато този тра-
диционен закон бил изкуствено нарушен. Г. Н. Чевдар, частен собственик
от с. Дмитровка, не е изпълнил доставките на зърно. При описване на иму-
ществото му агентът на Министерството на заготовките открива 1200 кг
зърно, заровено в дупка. Чевдар е осъден на 5 години затвор. Т. П. Янчев,
частен собственик от с. Стари Траяни, избягва да предава хляб на държа-
вата. При описване на имуществото му са открити 6600 кг скрито зърно
и Янчев е осъден на 10 години затвор76. При социалистическата систе-
ма храната се оказва собственост на държавата, която взема решение кои
хора имат право и на какво количество хранителни продукти. Така хора,
третирани като животни, се превръщат в животни.
74 КУ „Ізмаїльський Архів“, (Протокол от 29 май 1947г.), Фонд № P- 470. оп. 1, дело
131, л. 37.
75 ДАОО, (Прокуратураг. Одеса), Фонд № P-7716с. оп. 1, дело 411, л. 64.
76 Пак там.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 139
В прокуратурата се водят стотици дела за бандитизъм, предизвикан
от глад, като: делото на П. С. Бендерски, Е. Т. Багор, И. И. Гиржева и
В.С.Нудни, организирали бандитска група; въоръжени с брадви и ножо-
ве, те ограбват граждани, проникват в жилища, използват насилие срещу
хора, връзват ги, тежко ги нараняват и бият, отнемат им хляба и добитъка.
За извършените престъпления Областният съд ги осъжда на 10 години за-
твор. По делото на Маслеников, който работи като ръководител на Тър-
говско кафене на Рибна кооперация във Вилково, занимава се с кражби
и разпиляване на средства за храна и открадва 178 546 рубли, Област-
ният съд го осъжда на 25 години затвор. Г. В. Плачинта, Л. В. Хивара,
Т. М.Грекова, М. Д. Патлъндже извършват въоръжен грабеж в къщата
на Белала и Клифира, като връзват и бият стопаните, открадват зърното,
домашния добитък и парите им. Организаторите на бандата Плачинда и
Хивара са осъдени от Областния съд на по 25 години затвор.
Увеличението на престъпността се обяснява с факта, че Измаилска
област преживява природно бедствие, т.е. суша и лоша реколта, във връз-
ка с което криминалните елементи водят антисъветска агитация и извърш-
ват въоръжени грабежи с нападение на къщи на селяни и други хора77. В
папките на прокуратурата се намират съдебни дела на осъдени хора за ан-
тисъветска агитация. Например: „Съдебно дело на K. E. Время, произхож-
дащ от кулаците, бил кмет. При отстъплението на румънско-германските
войски през 1944г. той заминава за Румъния, откъдето се завръща чрез
репатриране през 1945г. От момента, когато се връща и до арестуването
му през 1947г., той системно провежда престъпна агитация срещу колхоз-
ната система и вулгаризира съветската политика. Осъден е на 10години
затвор“78. „В съответствие с решение на Областния изпълнителен комитет
от 17.12.1946г. относно мерките за подпомагане на деца в селските райо-
ни, засегнати от суша, прокуратурата установи: директорът на дома за си-
раци в с. Задунаевка Н. Н. Петренко въобще не е давал на децата предназ-
начените продукти. Установено е, че 7 души са починали от не дохранване,
а само трима души са регистрирани в деловодството в службата по вписва-
нията за смъртността в селския съвет. Така директорът на дома за сираци
Петренко умишлено скрива смъртността на децата.“79
77 ДАОО (Отчёт о проделанной работе облсудом), Фонд № P- 7743с. оп. 1, дело 7,
л. 11.
78 Пак там.
79 ДАОО (Съобщение на прокурора на Ново-Ивановския район Гуров от 2 април
1947г. до зам. областния прокурор Доненко), Фонд № P-7716с. оп. 1, дело 411, л. 109.
140 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
При опита да се намерят записки от дневния ред на заседанията на
селският съвет за глада в с. Главан, Ново-Ивановския район, се открива
много оскъдна информация в протоколите. „Въпросите за глада селският
съвет въобще не е обсъждал на своите събрания, държавна помощ също
не е получавал и не е искал“80. Във всеки дневен ред се поставя въпросът
за държавните доставки на зърно, но за масово страдащи и умиращи от
глад– нищо, сякаш това не се случва в селото. Някои от запазените записи
сочат, че на 2 март 1947г. е решено да бъдат одобрени месечните планове
за март относно държавните доставки, които да бъдат изпълнени 100%.
На 4 март 1947г. председателят на селския съвет Н. Сараков в речта си
заявява, че правителството отпуска големи фондове за хранителен заем.
Решено е всеки ден дежурен от колхоза да носи вода и гориво за стола
в училището81. Това е единственото изявление на председателя на село-
то за държавна „помощ“ за нуждаещото се население, което повече не се
обсъжда. На еднолични селски стопанства на Ново-Ивановския район в
съответствие с решението на Министерския съвет на УССР от 31 март
1947г. е отпуснат заем за храна през май 1947 г. в размер на 35 тона,
включително 50% зърно при условия на връщане от реколтата от 1947г. с
начисляване на 1 т за всеки 10 т от предоставения заем на селските съве-
ти. Районият изпълнителен комитет задължава председателите на селските
съвети за 5 дни да осигурят издаването на заема по храните по ефективен
начин за премахване на дистрофията82.
Въпреки огромната смъртност от глада в Бесарабия, правителството
не намалява плана за доставките на зърно. За онагледяване на обстанов-
ката в областта красноречиво говорят следващи няколко извадки от до-
кументите на измайлския архив. Показателно е случващото се в с. Ново-
Трояни, където „за частния сектор са изпълнени към 17 септември 1947г.
1,5% от годишния план. Това се случи, защото председателят на селото
не е водил борба срещу саботажите на държавните доставки на хляб. Ра-
йонният изпълнителен комитет реши: за нарушаване на плана за доставка
на зърно и за либералното отношение към кулаците като саботажници на
доставката на зърно, ако председателят на село Николаев не организира
доставката на зърното за септември през следващите пет дни, той ще бъде
80 Пеливан, К. К. Голод 1946–1947 гг. в Южной Бессарабии…, с. 259.
81 КУ „Ізмаїльський Архів“, Протоколы заседаний исполкома сельского совета за
1947–1948 годы / Фонд № P- 944. оп. 1, дело 2, л. 5.
82 КУ „Ізмаїльський Архів“, Протоколы заседаний райисполкома с № 1 по № 18 за
1947 год / Фонд № P- 938. оп. 1, дело 8, л. 120.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 141
предаден на съд“83. „Районният изпълнителен комитет отбелязва, че не са
предприети пълни мерки за злонамерените саботажи. Планът за август за
доставка на хляб на държавата е провален. В Остравнянския селски съвет
от 285 частни стопанства 93 участват в доставката на зърно, с годишен
план 910 т са предадени 1,3 т. В Задунаевски селски съвет от 128 частни
стопанства 87участват в доставката на зърно, с годишен план от 6660 т,
предадени на държавата са 17 т. В селския съвет на с. Главан от 11 частни
стопанства 3участват, с годишен план от 71 т предадени са 1,2 т.“84
Григорий Унгурян (роден 1929г.) от град Арциз споделя: „В онази
гладна 1946г. изпращах вагони със зърно. И не ми беше ясно защо зър-
ното лежи на площадката на открито и гние, а хората гладуват“85. Област-
ният изпълнителен комитет приема решение: „Реколтата да бъде събрана
без загуба, да бъде организирано на обработените площи събирането на
класове, избягвайки загубата дори на едно зърно“. „Деленският селски
съвет организира 300 ученици и старци за събиране на класове и пости-
га ежедневно събиране на зърно от събраните класове до 200–300 кг.“86
Вестник „Пътят на Сталин“ (бр. 30 от 7 ноември 1947г.) радостно съоб-
щава: „Колективните стопанства на нашия регион предадоха на държавата
предсрочно доставките на зърно. Освен това предадоха 100 тона хляб над
плана“87.
Образите в картината „Фонд № P-470. Оп. № 1. Дело 12“ са отраже-
ние на транскрибирани със средствата на живописта безгласни отчаяни
викове, отразени в архивен документ „Фонд № P-470. Оп. № 1. Дело 12“.
Визуализира се лицето на глада, когато си напълно съкрушен и вече си се
предал в прегръдката на смъртта, и нямаш сили да продължиш напред. Със
символични образи изобразявам хора, които се опитват с последни сили да
събират остатъците от реколтата в полето. Фигурите на преден план дори
вече не приличат на хора: те са на границата между живота и смъртта. За
83 КУ „Ізмаїльський Архів“ (Протокол от заседанията на районният изпълнителен
комитет от 1947г.: „Относно напредъка на изпълнението на плана за доставки на зърно“),
Фонд № P-938, оп. 1, дело 8, л. 189.
84 КУ „Ізмаїльський Архів“ (Доклади на председателите на селските съвети Остров-
ное, Задунаевка и Главан относно изпълнението на плана за доставки на зърно), Фонд
№P- 938. оп. 1, дело 8, л. 183.
85 Пеливан, К. К. Голод 1946–1947 гг. в Южной Бессарабии…, с. 48.
86 КУ „Ізмаїльський Архів“ (Протокол от заседанието на областния изпълнителен
комитет от 7 август 1947г.), Фонд № P- 470. оп. 1, дело 136, л. 8–12.
87 Голодомори в Україні: Одеська область. (1921–1923, 1932–1933, 1946–1947 рр.)
Спогади, документи, дослідження. Одеса, Астропринт, 2007, с. 69.
142 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
това свидетелстват разказите на преживелите жестокото бедствие: „Дими-
тър Чилибийски (роден 1928г.), от село Бановка, разказва: „През 1947г.,
когато всички вече бяха в колхоза, аз през целия ден работех в полето.
Когато вечерта се прибирах вкъщи, гледам, по пътя ту тук умрял човек, ту
там умрял… свил се и умрял, а гарваните са му изкълвали очите“88.
Докато гладът бушува във всички села, с размах се налага колективи-
зацията. „В Измаилска област са създадени 253 колхоза. Мисля, че някои
селяни отидоха в колхозите не защото осъзнаха ползите от колхоза, а се
ръководеха от това, че ще бъде по-лесно да преживеят тежката година в
колхоза“, подчертава Хрушчов в речта си на ХV пленум на ЦК КП(б)У на
10 март 1947г. Колективизацията е придружена от борба срещу „кулаци-
те“ (подобен „класов подход“ се прилага и в българските села). Правител-
ството обвинява в „кулачество“ онези селяни, които не искат да се вклю-
чат в колхозите. Те са обвинени в „кулачество“ заедно със семействата си
88 Татарко, I. Голод 1946-1947 рр. в болгарських селах Iзмаiльськоi областi УРСР
/ІІІ ДУНАЙСЬКІ НАУКОВІ ЧИТАННЯ. Голод 1946–1947 рр.: історичні, філософсь-
ко-психологічні та педагогічні аспекти.– Измаил, 2017, с. 259.
Йона Тукусер, „Фонд № P-470. Оп. № 1. Дело 12“, м. б., пл., 90×120 см, 2010г.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 143
89 Грекова, И. Розкуркулювання 1948 р. в болгарських селах північно-західного
причорномор’я (На матералах Ново-Іванівського району Ізмаїльскої області).– В: Бъл-
гарите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 10. Одеса–Велико Тър-
ново, 2009, с. 233–238.
Йона Тукусер „Фонд № P-702. Оп. № 1. Дело 102 а.“, м. б., пл., 90×120 см, 2010 г.
и са изселени в Казахстан и Сибир, като са обявени за враждебни елемен-
ти, подлежащи на ликвидация. Общо в Измаилска област са изселени 250
семейства, състоящи се от 1073 човека: 400 жени, 333 мъже и 340 деца89.
По същото време официалните документи са изпълнени с оптимистич-
ни прогнози. В протокола от заседанието на селския съвет на с. Главан от
6 юни 1948г. пише: „Трудещите се хора на Съветския съюз, под ръковод-
ството на болшевишката партия и великия Сталин, постигнаха огромен ус-
пех в изпълнението на петгодишния план за възстановяване и развитие на
Народната икономика на СССР. Плановете от първата и втората година
след войната са изпълнени и надхвърлени. Успехите, постигнати от
колхозите на Украйна, са резултатите от ежедневните грижи на партията,
правителството и лично на другаря Сталин, на всеотдайната работа на
колхозниците. Пар-тията, правителството и другарят Сталин многократно
подчертаваха значе-
144 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
нието на доставките на зърно. „Не се разсейвайте от основната задача– учи
другарят Сталин– разгърнете доставката на хляб още от първите дни на
прибиране на реколтата, тъй като първата заповед е да се изпълни планът за
доставка на зърно.“ Колхозите на Украйна имат всички възможности още
през 1948г. да постигнат голям успех в изпълнението на решението на пле-
нума. За да се изпълни думата с чест, дадена на великия вожд на народите и
да се гарантира безусловното изпълнение на държавния план за развитие90.
В своите мемоари Н. С. Хрушчов, който е бил председател на Съвета
на народните комисари на Украйна и първи секретар на ЦК КП(б), посоч-
ва причините, предизвикали глада през 1946–1947г. в Украйна и другите
републики. Освен „голямата суша“ и „лошата механизация на селско сто-
панство, подкопано от липса на трактори и коне“, това са и „лошата орга-
низация на работа“ и „недостатъчна квалификация“, както и прекомерно
високият план на държавни доставки на зърно, „който се създаваше по
произволен метод, въпреки че в печата и в официалните документи той се
„основава“ на научни данни“. Планът за доставки на зърно се изчислява от
това, „колко може да се изстиска от народа“.
От разказа на Хрушчов разбираме, че основната причина, довела до
катастрофа в Украйна, се състои в това, че Сталин лично е загубил дове-
рието си към Хрушчов и поради това е подценил реалните изчисления,
направени от украинските агрономи и икономисти за държавните доставки
на зърно. „Мислех, че ако открито докладваме всичко на Сталин и докажем
правилността на нашите съображения в числата, тогава той ще ни повяр-
ва, че това не е саботаж.“ Но в отговор Сталин гневно осъжда Хрушчов,
че пише записки, доказващи, че Украйна не може да изпълни държавните
доставки на зърно, и иска огромен брой купони за храна. „Аз разбирах
трагедията, която висеше не само над мен, но и над украинския народ: гла-
дът стана неизбежен и започна. И ние нищо не получихме от Центъра. За-
почнаха да пристигат сигнали, че хората умират. Започна човекоядство.“
Кириченко (първи секретар на Одеския областен комитет на комунис-
тическата партия) разказал на Хрущов, че влязъл в дома на една колхознич-
ка и видял „как тази жена режеше на части трупа на своето дете, и казваше:
„Манечка вече изядохме, а сега и Иван ще осолим“. Тази жена полудяла от
глад и заклала децата си“. Хрушчов съобщил всичко на Сталин, но това пре-
дизвиква само неговия гняв: „Мекотелост! Лъжат ви, умишлено докладват
90 КУ „Ізмаїльський Архів“, Протоколы заседаний исполкома сельского совета за
1947–1948 годы / Фонд № P- 944. оп. 1, дело 2, л. 76.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 145
това, за да ви накарат да похарчите всички резерви“. Според Хрушчов не-
доверието на Сталин към истинността на реалното положение в Украйна се
дължала на това, че той получава информация от служители по сигурността
и инструктори на ЦК ВКП(б), които обикалят регионите. „Обикновено на
Сталин се страхуваха да дават достоверна информация и са криели, за да не
се изложат на опасност. Сталин вярваше, че всички под него просперират.“91
Въпросът за „дъното“, до което може да достигне човек с отнета въз-
можност за цивилизовано съществуване, се повдига и в картината „Прода-
вачка на човешко месо“, вдъхновена от една реална снимка, публикувана
във вестник в статия за глада в Украйна. Като документ за епохата, фото-
копието се представя и в самата картина. Върху този източник се наслагва
и разказът, прочетен в архивен документ: „Възрастна жена беше изнесла
пирожки с месо на пазара. Мигновено бяха разпродадени. От този ден же-
ната изкарваше пирожки всеки ден. Само не беше известно откъде е ме-
91 Хрущов, Н. С. Воспоминания. Избранные фрагменты. М., 1997, с. 202–204.
Йона Тукусер „Продавачка на човешко месо“, м. б., пл., 90×130 см, 2010г.
146 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
сото, когато всички коне, котки, плъхове са изядени. Милицията учреди
търговски надзор. И установи, че тези пирожки се правят с човешко месо.
Оказа се, че търговката ходеше на гробището, отваряше труповете и взи-
маше черните дробове, сърцата и друго“92. Най-ужасното последствие от
глада е антропофагията (канибализъм)– дехуманизираща реакция на гла-
дуващия дълго време човек.
Анна Бажалюк (родена 1995г.) отг. Болград споделя с автора: „Баба
ми разказва, че когато е работила във Военния комисариат в гр. Болград,
е имало отделни списъци на осъдените за човекоядство“. Издирването на
тези документи от автора остава неуспешно. Провокирана от липсваща
информация в официални документи на прокуратурата, потвърждаващи
наличие на антропофагия в Бесарабия в периода между 1946–1947г., пред-
приех изследване на алтернативен източник на историческа информация–
„устната история“. Проведох разговори пред видеокамера с 86човека от
дванадесет населени места (с. Главан, с. Суворово, с. Каменка, с. Богатое,
с. Холмское, с. Васильевка, с. Каракурт, с. Криничное, с. Ореховка, гр. Из-
маил, с. Виноградное и с. Голица за времето от 10 април до 21 май 2018 г.).
Обръщайки се към живата колективна памет на местните жители, записах
споделените спомени за съществуване на антропофагия в селата им.
Михаил Ганчев (роден 1929г.) от с. Виноградное споделя: „На на-
шето гробище има братска могила, където са заровени всички умрели от
глад. Тогава дупката беше отворена, всеки ден по 10–15 човека хвърляха.
Имаше хора, които ходеха там и рязаха от умрелите човешко месо и ва-
риха пача и я продаваха на пазара в селото. Голям глад, хората купуваха
и ядоха“. На въпрос към Тана Михайлова (родена 1935г.) от с. Виноград-
ное: „ядоха ли хора?“, тя отговори: „Аз не съм яла, но имаше такива хора,
които ядоха. Една жена си закла сина и го свари на пача и го изнесе на
пазара да го продава“. Съседката на Михайлова, А. Д. Димитрова (родена
1935г.), чувайки нашия разговор, потвърждава думите Ӝ и споделя: „Тъй
беше. Моята леля га заклали в глада и га сварили на пача и га закараха да
я продават на пазара. А другата ми леля Елена, сестрата на баща ми, също
заклали и са я закарали някъде“. На въпроса ми, дали майки са яли свои
деца, ми отговори: „ядоха, разбира се! Клаха си децата и ги ядоха. Какво
да прави, ако няма какво да се яде, умира от глад. Прежалява всичко тога-
ва и коли детето си, убива го и го яде. Грозно беше, много грозно беше“.
Иван Михайлов (роден 1966г.), кмет на с. Виноградное, разказва: „Гладът
92 ДАОО, Ф. P-702, оп. 1, дело 102 а, л. 13.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 147
в Самбатър (Виноградное) бил много страшен. Първата причина за глада е
природна– голяма суша. Втората, главната причина, че до хората не е сти-
гал хлябът, който идвал от правителството. Тези комсомолци, които тряб-
ваше да докарат зърното в селото, са го продавали и се връщали в селото
без нищо. И хората умираха от глад. След направената от нас изследова-
телска работа установихме, че от глад са умрели 1003 човека в селото през
1946–1947г.“ Кметът на с. Виноградное потвърди разказите на селяните
за съществуването на антропофагия: „Да, имало такива случаи. Клали са
хора, готвили са ги, правили пача от тях и са ги продавали на пазара“.
В изследването на Илонка Попова се намира записан спомен за се-
риен канибал от с. Каракурт: „Георгица Петрова, родена през 1937г. в
с.Вайсал (сега Василевка): „Леля ми искала да иде в Болград. По пътя
седнала на моста при с. Каракурт. Искала там да пренощува. Един мъж я
забелязал и предложил да нощува в къщата му. През нощта тя заспала, а
той я заклал, после ял от месото Ӝ. Когато милицията го хванала и разпи-
тала, разбрали, че е убил около 20 жени“93. В с. Ореховка авторът откри
записи на спомени за глада, събрани от ученичката от 11 кл. М. П. Волко-
ва, сред които е съхранен спомен за наличие на антропофагия в селото от
Степанида Иванова (родена 1938г.): „В нашето село, недалеч от нас, жи-
вяло едно семейство. Те вече нямали какво да ядат. Тогава жената заклала
4-годишната си дъщеря. Отидохме до къщата Ӝ и видяхме как зад печката
стената беше изпръскана с кръв, а нейното дете се пържеше в печката.
Страшна картина! Тогава слуховете стигнаха до селския съвет, откъдето
дойдоха комсомолците. Те влязоха в къщата и попитаха жената: „Къде е
твоето дете?“, на което тя извади тигана от печката, в който бяха части от
тялото на момичето– вече изпечени: глава, ръце, крака, тяло ... Тогава те
вързаха ръцете Ӝ и я закараха в селския съвет“94.
Някои деца са били изправени пред ужаса на лудостта на техните ро-
дители, които са загубили ума си от глад и са ги убивали, за да ги изядат,
превръщайки утробата си в „гроб“ за своето дете. В основата на компози-
цията „Майка-канибал“ са залегнали разкази от Бесарабия, които корес-
пондират с библейски сюжет, описващ майчина антропофагия, за която
проф. Анжелика Монтанари споменава в своята книга „Гордото ядене.
93 Попова, И. Политическите гонения срещу българите от Болградски район през
40-те години на ХХ век: по спомени на очевидци.– В: Българите в Северното Причерно-
морие. Изследвания и материали. Т. 9. Одеса, 2006, с. 173.
94 Волкова, М. П. Голгофа голодноi смертi жителiв с. Орiхiвка в 1946–1947 рр.: при-
чини та наслiдки. Украйна, 2008.
148 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
Средновековна антропофагия“ (2015 г.). Във Второзаконие четем за про-
клятия за непослушание, адресирани към народа на Израил: „и при тази
обсада и гнет, на които твоят враг ще те подложи, ти ще ядеш плода на ут-
робата си, плътта на синовете и дъщерите си (Второзаконие 28 53–57)“95.
Изпълнение на проклятието сполетява евреите по време на обсадата на
Йерусалим през 70 г. в Първата юдейско-римска война, описана от Йосиф
Флавий в „Юдейската война“. На заплашеното от гладна смърт население
зилотите заповядали да убиват и изяждат невръстните си деца. „В опус-
тошения обсаден Йерусалим Мария, богата жена от Перея, която намери-
ла убежище в Ерусалим от римските легиони,… станало невъзможно да
храни детето си, тогава детето й храни нея: „О, ти нещастно дете! За кого
ще те запазя в тази война, този глад и този бунт? Този глад ще ни погуби
преди робството да дойде върху нас. И като каза това, тя уби своя син; и
след това го изпече, и изяде едната половина от него“96.
95 Montanari, A. A. „Il fiero pasto. Antropofagie medievali“. Il Mulino, Bologna, 2015.
с. 27.
96 Пак там, с. 30.
Йона Тукусер „Майка-канибал“, м. б., пл., 90×120 см, 2010г.
(в колекцията на Димитър Инджов)
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 149
Един от контрапунктите в живописните платна е желанието на автора
да покаже пропастта на духовната деградация на човека, която го споле-
тява в резултат от невъзможността да задоволи основната си физическа
необходимост от храна. В картините се поставят редица философско-
психологически проблеми. Кога и в коя категория хора настъпва духовна
смърт, като резултат от невъзможността да се поддържат елементарните
стандарти за съществуване?
Според проф. Монтанари антропофагията е „извращение без разум“.
Движението, което движи човекоядеца, може да се разглежда като промя-
на на човека, който се е превърнал в лъв или прасе: „следователно антро-
пофагеалното отношение е по-опасно от осъдителното поведение, придиз-
викано от злонамерено намерение, тъй като то отчуждава човека от разума
и свързва робството на пороците и чувствата, застрашавайки остротата на
човешките граници“97.
Къде се намира интелектуалната граница, отвъд която се променя
психическото състояние и човек под влиянието на глада се превръща в
животно? Какво е да си човек?
Разсъждения по тези въпроси авторът намери в ръкописа на доктор
Л. И. Айхенвалд „К казуистике людоедства“, открит в държавния архив на
гр. Одеса в папка с документи „Записки врачей психиатрии о людоедстве“.
„Според Павлов мозъкът страда от глада повече от другите органи, той
се разрушава. Професор Гринев обръща внимание на факта, че по време
на гладуването се забавят спиращите центрове, тези, които са „плодове
на възпитанието, образованието и културата“. Гладът поражда алчност,
озлобление, жестокост, мизантропия, безнравственост. Гладът пробужда
дремещите атавистични инстинкти на животното. При масово поражение
на населението се „появява натиск на психична ненормалност от този вид,
който надхвърля границите на психиатричната казуистика и като доказател-
ство за дълбоки потресения на народния организъм, придобива важността
на културно-историческите факти, които изискват за тяхното разбиране
проникване в дълбините на народната психология“ (Франк). Московски-
ят психиатър Розенщайн, проучил редица материали за антропофагия, за-
ключава, че човекоядците в по-голямата си част са тъпи, лесновнушаеми,
интелектуално неразвити хора. При такива натури, под въздействието на
глада, възниква специално състояние на съзнанието с тъпота и преоблада-
ване на елементарни усещания (глад, засищане). Както се изясни от някои
97 Пак там, с. 175.
150 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
наблюдения, повечето човекоядци са най-обикновени селяни. Ръководени
от инстинкта на глад, те ядат с еднаква алчност и фураж, и трева, и свои-
те или чужди деца. Под въздействието на глада хората не са в състояние
да се борят с инстинктите, центровете, които ги задържат, работят бав-
но, чувствата им са в състояние на анестезия, а тогава лесно се събуждат
атавизмът и безнравствеността– когато „човешкото“ наподобява „конско
месо“, когато тайнството на смъртта губи мистичния си смисъл. Прави
впечатление, че голям процент канибали са били жени, представители на
по-слабия пол, олицетворяващи добротата, милосърдието.“98
Лекарите проследяват промените в психиката под влияние на глада, от
което става ясно, че при масово гладуващия народ се наблюдава процес на
намаляване на интелектуалните и духовните хоризонти. След като настъп-
ва момент, в който човек се намира в пълна власт на природната си живо-
тинска същност, пред която се чувства безпомощен, е необходимо в съз-
нанието му да възникнат много високи духовни подбуди, за да има мотив
за съпротива. В противен случай има голяма вероятност да загуби всички
нравствени устои, както се случва с много морално слаби хора, подложени
на крайно репресивна политика в СССР. Масовият глад отключва процес
на регресия на човешката същност. Политика, която поставя човека в та-
кива жизнени условия, че да стигне до антропофагия — това е политика на
геноцид не само спрямо човека, а геноцид на човешкото в човека. Това е
процес на дехуманизация.
П. Сорокин– очевидец на глада през 1921г. в Русия и негов изследо-
вател, в своя монография (1922) оспорва, че моралът може да възпрепят-
ства гладния човек да стигне до антропофагия: „И месоядните животни не
са възпрепятствани нито от естетиката, нито от религията, нито от морала
и въпреки това повечето от тях не се хранят със своя си вид. Такова въз-
държание става разбираемо, ако допуснем наличието на безусловен ре-
флекс (вроден), който прави потискащите условни рефлекси (насадени в
обществото: религия, естетика, морал и т.н.) напълно ненужни“99. Според
Сорокин гладът потиска безусловния рефлекс при хора, стигнали до ан-
тропофагия. С това се характеризират историческите периоди на социал-
ни трансформации, войни, епидемии и т.н. „Кората на социалните форми
98 ДАОО, Айхенвальд, Л. И. К казуистике людоедства. Записки врачей психиатрии о
людоедстве. Ф. P-702, оп. 1, дело 102 а, л. 58–68.
99 Сорокин, П. А. Голод как фактор. Влияние голода на поведение людей, социаль-
ную организацию и общественную жизнь. М., 2003, с. 166.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 151
на поведение се разрушава, огънят на биологичните импулси избухва и
вместо културен socius виждате диво животно, напълно неприличащо на
културно същество.“100 Моралните, правните, религиозните и други нор-
ми, наложени от обществото, престават да действат. Така изглежда мо-
ралният облик на обществото в целия Съветски съюз и Бесарабия през
1946–1947г. Чиновници, малки звена от мрежата на репресивно чудови-
ще, жестоки, безнравствени, необразовани и лениви, при които чувството
на състрадание е затъпено. Бюрократи и формалисти, от чиято безпощад-
ност населението е принудено да страда.
През 1946 г., най-трудната година от следвоенното опустошение,
когато все още половината страна лежи в руини, полетата ги сполетява
суша101, а с приемането на мобилизационната икономика отново настъпва
масов глад в целия Съветски съюз. Дори масовата смъртност не спира
големите планове за доставка на зърно, които не отговарят на реалните
обеми на реколтата. Държавата задължава през есента на 1946г. да бъде
изпълнена и 50% авансова доставка на зърно за 1947г., а вече за март
1947г.– 100%. Знае се, че властта е била уведомена за бедственото по-
ложение в Бесарабия, тъй като Министерският съвет на УССР още през 4
декември 1946г. приема постановление за подпомагане на деца в области-
те, засегнати от сушата.
Както се вижда от новоразкритите документи на измаилската проку-
ратура, разгръщането на мрежата от пунктове за храна се провежда бавно.
Самите местни чиновници не изпълняват указа на властите за организира-
не доставката на допълнителна храна. Те проявяват абсолютно равноду-
шие към масово измиращия народ в Бесарабия, като не организират улов
на риба, която би спасила хиляди хора от мъчителна, бавна, гладна смърт.
Странно, но е факт, че толкова послушни в престараването си за изпълне-
ние на заповедта за доставки на зърно, са същите хора, които остават жес-
токо безотговорни спрямо нуждаещото се от тяхната помощ население.
По разкази на очевидци държавната хранителна помощ не се получава във
всички села, тъй като често местната управа продава предназначената за
селяните помощ.
Това споделят жителите от с. Ореховка Парасковия Иванова (родена
1934г.), Дмитрий Николов (роден 1943г.) и Иван Бочковар (роден 1957г.)
на 11 май 2018г. пред автора: „В нашето село имаше ястребоци, които са
100 Сорокин, П. А. Социология революции. М., Астрель, 2008, с. 42.
101 Степнов, В. Вселенский разум. Экологические этюды.– Ridero, 2017, с. 137.
152 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
ходили да получават за селяните отпуснатия държавен заем за храна под
форма на зърно в пункта Аляга и там на място те веднага са го продавали
при получаването“. По документи държавната „помощ“ съществува за Бе-
сарабия, но тя не е била безвъзмездна, а под формата на заем.
Недостигът на хляб засяга хората в Съветски съюз от черноземната
ивица на Волга, Южен Урал, Западен Сибир, Украйна, Беларус и Молдо-
ва. Гладът е едно от оръжията в унищожаването и подчиняването на селя-
нина на властта. Селянинът е човек самодостатъчен и за властта е трудно
управляем. Както казва Ленин: „Селото е било независимо, самоизхранва-
що се, самозаключващо се, феодален тип „държава“, враждебно настроено
към новия болшевишки режим и готово да се бори с него не само за земя,
но и за еквивалент на своят труд“102.
Ако предположим, че хипотезата на италианския историк Грациози е
вярна, че войната на съветската власт е била насочена срещу селячеството
като класа не по национален признак, то в този случай бихме могли да го-
ворим за геноцид срещу селячеството в Съветския съюз, извършен от кла-
сата на пролетариата. За да се разбере особената динамика, определяща
поведението на човек, който се намира в подчинение на властта, е необхо-
димо да се запознаем с експеримента на социалния психолог Стенли Мил-
грам, чиито резултати са обобщени в книгата „Подчинение на властта: екс-
периментален поглед“. Ще се позовем на диалога между учен и прокурор
във филма на Анри Верни „И като Икар“ (1979) в епизода, красноречиво
обобщаващ извод от експеримента на Милграм: „В една цивилизована, де-
мократична, либерална държава 2/3 от населението е в състояние да изпъл-
ни всяко нареждане, идващо от висш орган на властта. В случай на геноцид
например, когато тиранин хладнокръвно реши да убие милиони хора, той
се нуждае от поне милион съучастници – изпълнители убийци. Как ус-
пява да ги принуди да му се подчиняват? Раздробяване на отговорността
на части! Тиранинът се нуждае преди всичко от държава тиранин. Когато
той наеме милион дребни тирани функционери, на всеки от които ще бъде
поверено да изпълнява обикновена задача компетентно и без угризения
на съвестта, тъй като никой няма да осъзнае, че той се явява милионната
частица от финалното действие. Разбира се, за окончателното насилие се
използват най-жестоките личности, макар и по останалите звена на вери-
102 Ленин, В. И. Письмо В. И. Ленина „К вопросу о национальностях или об „автоно-
мизации“. 30.12.1922г. ПСС., Т. 45, 5-е изд. М., Издательство политической литературы,
1970, с. 356–362.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 153
гата достатъчно е наличието на удобното подчинение“. Стенли Милграм
обяснява: „Този пример илюстрира опасната ситуация, която се създава
във всяко общество със сложна структура: психологически е по-лесно да
се отрече личната отговорност, явявайки се междинно звено във веригата
от изпълнители на разрушителния процес. По време на експеримента за-
белязахме нещо опасно: отказ на човека от човечността. И този отказ беше
неизбежен, след като хората подчиниха своята индивидуалност на инсти-
туционалните структури. Хората под влияние на авторитета престанаха
да бъдат себе си и свалиха личната отговорност за своите действия“103.
Подобно е пълното прехвърляне на отговорностите към главния лидер в
системата– в комунистическия Съветски съюз към Сталин, във фашистка
Европа– към Хитлер, християните– към Бога или дявола.
Въз основа на цялостния хронологичен метамодерен исторически
преглед можем да направим извода, че съветското общество се е нами-
рало в общ пространствено-времеви континуум, но в паралелни квантови
психично-интелектуални измерения. Докато единият слой от обществото
е изтласкан назад в първобитният строй и докаран до антропофагия, то
другата прослойка на обществото обединява умовете си за усвояване на
Космоса. В истинския смисъл на думата, полетът на първия човек в Кос-
моса, осъществен благодарение на селските ръце, събиращи всяко едно
зрънце, родено на земята по целия Съветски съюз. През 1900г. земята се
обработва главно с рало, събирането на реколтата се извършва предимно
с помощта на коси и сърпове, а смилането на зърното се прави ръчно или с
помощта на животинска сила. В началото на XXв. стоманените плугове са
широко използвани само в Западна Европа и САЩ. Тогава не се използват
нито трактори, нито комбайни104. Поради тази причина съветското ръко-
водство се стреми да реализира индустриализацията на всяка цена. А след
края на Втората световна война през 1946г. в СССР започва строителство
на нови отрасли на военната индустрия: ракетна (която по-късно става
космическа) и ядрена. Изграждането им отнема голяма част от ресурси-
те на страната. Петдесетте години са времето на прехода на СССР към
осъществяването на научно-техническата революция. През 1961г. Юрий
Гагарин осъществи първия полет в Космоса, а Съветският съюз реализира
103 Милгрэм, С. Подчинение авторитету. Научный взгляд на власть и мораль. М.,
2016, с. 121.
104 Варга, Е. С. Капитализм после Второй мировой войны. Издательство „Наука“.
М., 1974, с. 16.
154 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
най-големи и най-модерни космически програми за околоземни орбитални
полети и изследване на планетите на Слънчевата система.
Бихме искали да направим препратка към биолога проф. Сергей Са-
велев, според който: „Процесите в развитието на човечеството се реали-
зират чрез древни биологични механизми, които са скрити зад частни и
държавни интереси, странни вярвания, култове и научно-технически про-
грес. Срамното в тази ситуация е, че смятайки се за разумни същества,
ние с радост се подчиняваме на най-бруталния и примитивен закон на
еволюцията“105. Следвайки логиката на разсъжденията на проф. Савелев,
дали бихме могли да направим заключение, че изкуственият глад в Съвет-
ски съюз е инструмент на еволюцията за изкуствен отбор? При осъщест-
вяване на еволюционния процес с изкуствен отбор, който няма нищо общо
с нашите представи за социална справедливост и хуманистична структура
на обществото, през ХХв. се дават огромни човешки жертви. В изсле-
дователската си работа „Влиянието на глада върху поведението на чове-
ка, социалната организация и социалния живот“ П. Сорокин определя, че
количествените щети в дългосрочен план не са толкова ужасни, колкото
качествените щети на населението. Според него, преминали през създа-
лите се обстоятелства, оцелелите и тяхното потомство вече са в извест-
на степен наследствено деградирали. „Тази биологична деградация става
много по-голяма поради глада, болестите– туберкулоза, коремен тиф и
други– отслабват жизнеспособността на оцелелите. Дефектната и биоло-
гично отслабена конструкция на настоящото и бъдещите поколения заедно
с нарушена нервна система е лоша гаранция за здрава психика и духовни
творчески сили на това младо поколение и неговото потомство. Войната и
гладът драстично промениха както психиката, така и поведението на наро-
да. На обективен език това означава „отпадане“ или „разгръщане“ на реди-
ца рефлекси, необходими за здравословен живот, и „ваксиниране“ на ре-
дица рефлекси, които правят невъзможен здравословния социален живот.
В субективния език това се характеризира с морална, умствена и социална
деградация. Частна форма на същото отслабване на моралните спирачки
и криминализирането на народа е човекоядството. Биологично отслабен,
той е и морално деградирал.“106
В широкообхватно антропологично изследване (Kannibalismus (Stu-
dien zur Kulturkunde; 5 Bd., Verlag Strecker und Schröder, Stuttgart, 1939)
105 Савельев, С. В, „Церебральный сортинг“. Издательство „Веди“. М., 2018, с. 214.
106 Сорокин, П. А. Голод как фактор. Влияние голода на поведение…, с. 582–584.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 155
на немски етнолог Евалд Волхард за антропофагия се говори като за уни-
версален феномен. „Канибализмът ни позволява да видим концепция на
историята на живота, който съответства до голяма степен на универсална
нечувствителност на природата към живота на отделните хора, тази при-
рода, която постоянно унищожавайки ефимерни форми, постоянно черпи
живот от смъртта.“107
В обобщение може да се каже, че още от времето на Царска Русия
се наблюдават ексцесии на управляващите чиновници над селячеството,
обложени с непосилен хранителен данък и въоръжено изземане, което до-
вежда до масов глад и антропофагия, използвано като наказателна мярка
при неизпълнение волята на монарха. След социалистическата революция
от 1917г. в рамките на държавната организация се възлага на издигнатите
от низините на безнравствеността криминално проявени индивиди от ре-
довете на селячеството да водят класова борба срещу съселяните си, във-
лечени във война брат срещу брата. Те провеждат по места идеологията на
пролетариата, за която Ленин категорично заявява, че неговата диктатура
ще бъде жестоко насилие. Принудата ще бъде не само спрямо остатъците
от старата буржоазия, но и по отношение на работниците и селяните. Един
от главните врагове на пролетариата е селската класа, защото Ленин виж-
да в „селянина, производителя на стоки, дребен буржоа– малък, изолиран
господар на пазара“, затова „бъдещето трябва да изключва буржоазията“.
Геноцидът срещу селячеството е осъществен с ръцете на сънародниците
от работническата класа под диктата на управляващата структура. Изкуст-
вено организираният глад е дело на цяла мрежа от хора, явяващи се звена
от една верижна система, на която последната брънка е местната власт,
изпълняваща директивите на пролетариата за провеждане социално-ико-
номическа политика с наказателна мярка – глад. „Следователно гладът
трябва да се разглежда като неразделна част от войната на държавата със
селяните.“108
Анализирайки причините, предизвикали глада през 1946–1947 г.,
изследователят Константин Пеливан се позовава на икономическия ана-
лиз на индийския икономист А. К. Сен, Нобелов лауреат: „Естеството на
жертвите на глада в СССР през 1946–1948г. може да бъде осмислено в
107 Volhard, E. „Il cannibalismo: Civiltà, cultura, costumi degli antropofagi nel mondo“.
Mondadori, Milano, 2019, p. 4.
108 Грациози, А. Великая крестьянская война в СССР. Большевики и крестьяне…,
с. 39.
156 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
рамките на концепцията за привилегирован достъп, предложена от Сен.
Умирали тези, които в съветската система нямаха право да получават хра-
на от държавата (например жителите на селските райони). Тези, които са
имали това право (преобладаващо градски наемни работници– най-при-
вилегированата група за разпределение в купонната система), обикновено
оцеляваха. Гладната смърт не е била пряко следствие от природното бед-
ствие, а е опосредствана от съветската икономическа система за достъп до
хранителни ресурси“109. Според професора по икономика Майкъл Елман
по време на съветския глад през 1947г., „когато запасите на храна се на-
мират в ръцете на държавата за издръжка на селячеството, получени по
принуда, селячеството се изключва от системата за нормиране, а държава-
та изнася зърно и държи излишните запаси по време на глада, а след това
поддържа големи държавни доставки, може да задълбочи глада във всеки
случай сред селячеството, вместо да намали смъртността. Същото може
да се прилага и при други гладове, не към селячеството, а към етнически/
религиозни групи, различни от групата, притежаваща държавна власт“110.
Провежданата от съветската власт социално-икономическа политика с на-
казателни мерки– глад– геноцид срещу селячеството, довежда до антро-
пофагия, което означава политика на дехуманизация, водеща до спиране
на човешкия еволюционен процес.
Според твореца Йонко Иван: „Гладът в Бесарабия е предизвикан от
наложения, а не поощряван болшевишки модел на управление. Затова, да
обвиняваме само конкретни лица или общности не е достатъчно, причина-
та за появата на нехуманните отношения се крие по-дълбоко“.
Метамодерното изследване на съветския глад от 1946–1947 г. под-
бужда да се направи връзка с текущите световни икономически, финан-
сови, здравословни, политически, социални и културни кризи, създаващи
предпоставки за зараждане на нови подобни катастрофични събития от
историческото минало на XX в.
Човешките решения зависят от паметта за миналото и от очакванията
за бъдещето, казва лауреатът на Нобелова награда физикът И. Пригожин
в статията си „Заровете все още не са хвърлени“. Физикът задава въпроса
какво е историята? Какво е събитие? Той прави аналогия с „бифуркации“,
които се появяват в определени точки, където траекторията, по която се
109 Пеливан, К. К. Голод 1946–1947 гг. в Южной Бессарабии…, с. 12.
110 Ellman, M. The 1947 Soviet Famine and the Entitlement Approach to Famines.–
Cambridge Journal of Economics, 2000, 24, c. 623.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 157
движи системата, се разделя на „клонове“. „Обикновено се наблюдава не
една, а цяла последователност от бифуркации. От тази гледна точка исто-
рията се оказва последователност от бифуркации.“ Пригожин подчертава,
че трептенията на микроскопично ниво са отговорни за избора на клон,
който възниква след точката на бифуркация, т.е. трептенията определят
събитието, което ще се случи. Науката синкретика, която изучава слож-
ността на света, води до появата на метафора, която може да бъде прило-
жена към обществото: „събитието представлява появата на нова социална
структура след преминаване през бифуркация, а колебанията са резултат
от индивидуални действия“111. Клонът, по който ще върви развитието след
бифуркацията, все още не е избран. Живеем в епоха на колебания, когато
индивидуалните действия остават от съществено значение.
БИБЛИОГРАФИЯ / REFERENCES
1. Айхенвальд, Д. К казуистике людоедства. Записки врачей психиат-
рии о людоедстве. От Голодомори в Україні: Одеська область. (1921–1923,
1932–1933, 1946–1947 рр.) Спогади, документи, дослідження. Одеса, 2007.
2. Бердяев, Н. Истоки и смысл русского коммунизма. Москва, 1990.–.
В: Новое средневековье. Размышление о судьбе России и Европы. Мо-
сква, 1991.
3. Варга, Е. Капитализм после Второй мировой войны. Москва, 1974.
4. Веселова, О. Голод 1946–1947 рр. в Україні й експорт сільгосп-
продукції в країни Центрально-Східної Європи.– Проблеми історії Украї-
ни: факти, судження, пошуки, 2007, № 17.
5. Веселова, О. Голод в Україні після Другої світової війни.– Про-
блеми історії України: факти, судження, пошуки: Міжвідомчий збірник
наукових праць. 2010, № 19.
6. Волкова, М. П. Голгофа голодноi смертi жителiв с. Орiхiвка в
1946–1947 рр.: причини та наслiдки. Украйна, 2008.
7. Голодомори в Україні: Одеська область. (1921–1923, 1932–1933,
1946–1947 рр.) Спогади, документи, дослідження. Одеса, 2007.
8. Грациози, А. Великая крестьянская война в СССР. Большевики и
крестьяне. 1917–1933. Москва, 2001.
111 Prigogine, I. The Die Is Not Cast // Futures. Bulletin of the World Futures Studies
Federation. Vol. 25, No. 4. January 2000, р. 17–19.
158 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
9. Грекова, И. Розкуркулювання 1948 р. в болгарських селах північ-
но-західного причорномор’я (На матералах Ново-Іванівського району Із-
маїльскої області).– В: Българите в Северното Причерноморие. Изслед-
вания и материали. Т. 10. Одеса–Велико Търново, 2009.
10. Гринченко, С. Метаэволюция (систем неживой, живой и социаль-
но-технологической природы). Москва, 2007.
11. Зима, В. Голод в СССР 1946–1947 годов: происхождение и послед-
ствия. Москва, 1996.
12. ІІІ Дуньйськi науковi читання. Голод 1946–1947 рр.: історичні,
філософсько-психологічні та педагогічні аспекти. Измаил, 2017.
13. Лихачев, Д. Как мы остались живы. Воспоминания. Рукописи не
горят: рассказы, повести, воспоминания. Санкт Петербург, 2005.
14. Лихачев, Д. Очерки по философии художественного творчества.
Санкт Петербург, 1996.
15. Милгрэм, С. Подчинение авторитету. Научный взгляд на власть и
мораль. Москва, 2016.
16. Николов, В. Херцен и обществено-политическият живот на Русия
през XIXв.– Исторически преглед, 1947, кн. 4–5.
17. Пеливан, К. Голод 1946–1947 гг в Южной Бессарабии: Арцизский
район Одесской области. Арциз, 2008.
18. Попова, И. Политическите гонения срещу българите от Болград-
ски район през 40-те години на ХХ век: по спомени на очевидци. – В:
Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 9.
Одеса, 2006.
19. Савельев, С. Церебральный сортинг. Москва, 2018.
20. Сорокин, П. Голод как фактор. Влияние голода на поведение лю-
дей, социальную организацию и общественную жизнь. Москва, 2003.
21. Сорокин, П. Социология революции. Москва, 2008.
22. Сорокин, П. Влияние войны на состав населения, его свойства и
общественную организацию.– Экономист, 1922, № 1.
23. Спицын, Е. Россия–Советский Союз 1946–1991 гг.: Полный курс
истории для учителей, преподавателей и студентов. Книга 4. Москва, 2015.
24. Стоянов, Й. Живописната геоиконика– артистична наука за Зе-
мята.– В: Докторски четения, 2014. София, Нов български университет,
2014.
25. Струве, П. Критические заметки к вопросу об экономическом раз-
витии России. Санкт Петербург, 1894.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 159
26. Татарко, И. ІІІ Дуньйськi науковi читання. Голод 1946–1947 рр.:
історичні, філософсько-психологічні та педагогічні аспекти.– В: Болгар-
ських селах Iзмаiльскоi областi УРСР. Измаил, 2017.
27. Федосин, С. Основы синкретики. Философия носителей. Москва,
2003.
28. Хрущев, Н. Воспоминания. Избранные фрагменты. Москва, 1997.
29. Шевчук, Т. ІІІ Дуньйськi науковi читання. Голод 1946–1947 рр.:
історичні, філософсько-психологічні та педагогічні аспекти. Трагедія го-
лодомору 1946–1947 рр. у Бессарабії в художньому проекті “Голод” Іони
Тукусер . Измаил, 2017.
1. Ajxenval’d, D. K kazuystyke ljudoedstva. Zapysky vračej psyxyatryy o
ljudoedstve. Ot Holodomory v Ukrajini: Odes’ka oblast’. (1921–1923, 1932–
1933, 1946–1947 rr.) Spohady, dokumenty, doslidžennja. Odesa, 2007.
2. Berdjaev, N. Istoki i smysl russkogo kommunizma. Moskva, 1990.–
V: Novoe srednevekovʹe. Razmyšlenie o sudʹbe Rossii i Evropy. Moskva, 1991.
3. Fedosin, S. Osnovy sinkretiki. Filosofija nositelej. Moskva, 2003.
4. Graciozi, A. Velikaja krestʹjanskaja vojna v SSSR. Bolʹševiki i krestʹja-
ne. 1917–1933. Moskva, 2001.
5. Grinčenko, S. Metaèvoljucija (sistem neživoj, živoj i socialʹno-tehnolo-
gičeskoj prirody). Moskva, 2007.
6. Holodomory v Ukrajini: Odes’ka oblast’. (1921–1923, 1932–1933,
1946–1947 rr.) Spohady, dokumenty, doslidžennja. Odesa, 2007.
7. Hrekova, Y. Rozkurkuljuvannja 1948 r. v bolhars’kyx selax pivnič-
no-zaxidnoho pryčornomor’ja (Na materalax Novo-Ivanivs’koho rajonu Iz-
majil’skoji oblasti).– V: Bălgarite v Severnoto Pričernomorie. Izsledovanija i
materiali. T. 10. Odesa–Veliko Tărnovo, 2009.
8. Hruŝčev, N. Vospominanija. Izbrannye fragmenty. Moskva, 1997.
9. III Dun’js’ki naukovi čytannja. Holod 1946–1947 rr.: istoryčni, fi-
losofs’ko-psyxolohični ta pedahohični aspekty. Yzmayl, 2017.
10. Lihačev, D. Kak my ostalisʹ živy. Vospominanija. Rukopisi ne gorjat:
rasskazy, povesti, vospominanija. Sankt Peterburg, 2005.
11. Lihačev, D. Očerki po filosofii hudožestvennogo tvorčestva. Sankt Pe-
terburg, 1996.
12. Milgrèm, S. Podčinenie avtoritetu. Naučnyj vzgljad na vlastʹ i moralʹ.
Moskva, 2016.
13. Nikolov, V. Hercen i obštestveno-političeskijat život na Rusija prez XIX
v. – Istoričeski pregled, 1947, kn. 4–5.
160 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2020, № 3 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
14. Pelivan, K. Golod 1946–1947 gg v Južnoj Bessarabii: Arcizskij rajon
Odesskoj oblasti. Arciz, 2008.
15. Popova, I. Političeskite gonenija sreštu bălgarite ot Bolgradski rajon
prez 40-te godini na XX vek: po spomeni na očevidci.– V: Bălgarite v Sever-
noto Pričernomorie. Izsledvanija i materiali. T. 9. Odesa, 2006.
16. Savelʹev, S. Cerebralʹnyj sorting. Moskva, 2018.
17. Ševčuk, T. III Dun’js’ki naukovi čytannja. Holod 1946–1947 rr.:
istoryčni, filosofs’ko-psyxolohični ta pedahohični aspekty. Traхedija holodo-
moru 1946–1947 rr. u Bessarabiji v xudožn’omu proekti “Holod” Iony Tuku-
ser . Yzmayl, 2017.
18. Sorokin, P. Golod kak faktor. Vlijanie goloda na povedenie ljudej, so-
cialʹnuju organizaciju i obŝestvennuju žiznʹ. Moskva, 2003.
19. Sorokin, P. Sociologija revoljucii. Moskva, 2008.
20. Sorokin, P. Vlijanie vojny na sostav naselenija, ego svojstva i obŝe-
stvennuju organizaciju.– Èkonomist, 1922, № 1.
21. Spicyn, E. Rossija–Sovetskij Sojuz 1946–1991 gg.: Polnyj kurs istorii
dlja učitelej, prepodavatelej i studentov. Kniga 4. Moskva, 2015.
22. Stojanov, J. Živopisnata geoikonika– artistična nauka za Zemjata.– V:
Doktorski četenija, 2014. Sofija, Nov bălgarski universitet, 2014.
23. Struve, P. Kritičeskie zametki k voprosu ob èkonomičeskom razvitii
Rossii. Sankt Peterburg, 1894.
24. Tatarko, Y. III Dun’js’ki naukovi čytannja. Holod 1946–1947 rr.:
istoryčni, filosofs’ko-psyxolohični ta pedahohični aspekty.– V: Bolgars’kyx
selax Izmail’skoi oblasti URSR. Yzmayl, 2017.
25. Varga, E. Kapitalizm posle Vtoroj mirovoj vojny. Moskva, 1974.
26. Veselova, O. Holod 1946–1947 rr. v Ukrajini j eksport sil’hospproduk-
ciji v krajiny Central’no-Sxidnoji JEvropy.– Problemy istoriji Ukrajiny: fakty,
sudžennja, pošuky, 2007, № 17.
27. Veselova, O. Holod v Ukrajini pislja Druhoji svitovoji vijny.– Pro-
blemy istoriji Ukrajiny: fakty, sudžennja, pošuky: Mižvidomčyj zbirnyk nau-
kovyx prac’. 2010, № 19.
28. Volkova, M. P. Holhofa holodnoi smerti žyteliv s. Orixivka v 1946–
1947 rr.: pryčyny ta naslidky. Ukrajina, 2008.
29. Zima, V. Golod v SSSR 1946–1947 godov: proishoždenie i posledstvi-
ja. Moskva, 1996.
Й. Тукусер. Проекция на метамодерен метод за изследване на глада… 161
30. Ellman, M. The 1947 Soviet Famine and the Entitlement Approach to
Famines.– Cambridge Journal of Economics, Volume 24, Issue 5, September
(Cambridge Journal of Economics) 24, № 5 (2000): 603–630.
31. Montanari, A. A. „Il fiero pasto. Antropofagie medievali“. Il Mulino,
Bologna, 2015.
32. Prigogine, I. The Die Is Not Cast // Futures. Bulletin of the World Fu-
tures Studies Federation. Vol. 25, No.4. January 2000.
33. Sen, A. Poverty and Famines: An Essay on Entitlement and Deprivati-
on. New York, 1981.
34. Vermeulen, T., Van den Akker, R. Notes on Metamodernism.– Journal
of Aestethics and Culture. 2. 10.3402/jac.v2i0.5677, 2010.
35. Volhard, E. Il cannibalismo: Civiltà, cultura, costumi degli antropofagi
nel mondo. Mondadori, Milano, 2019.