Content uploaded by Teodor Sedlarski
Author content
All content in this area was uploaded by Teodor Sedlarski on Sep 08, 2020
Content may be subject to copyright.
281
ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
Том 18, 2020
ANNUAL OF SOFIA UNIVERSITY “ST. KLIMENT OHRIDSKI”
FACULTY OF ECONOMICS AND BUSINESS ADMINISTRATION
Volume 18, 2020
ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ЩАСТИЕ*
ТЕОДОР СЕДЛАРСКИ
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Стопански факултет
Катедра Икономика
e-mail: sedlarski@feb.uni-soa.bg
Teodor Sedlarski. ECONOMIC GROWTH AND HAPPINESS
Would we be happier if we were richer? This article contributes to the discussion in the eco-
nomic literature summarizing the ndings in the modern research eld of happiness economics.
It analyzes the effects of conspicuous consumption, status comparisons, adaptation, heightened
expectations and the burden of widened choice on the subjective well-being in growing economies.
All of the former tend to hamper the increase of happiness of developed societies. But isn’t it ex-
actly the enhanced human happiness that is the ultimate goal of economic progress? The insights
from happiness economics refocus economists’ attention yet again to the discipline’s fundamentals
and the appropriate means for achieving its basic purpose.
Key words: relative income, conspicuous consumption, social status, positional goods, status
competition, adaptation level theory, hedonic adaptation, hedonic treadmill, interdependent prefer-
ences.
JEL: B40; B52,D01, D02, D04, D63, D91, H23, H30, Z13
* Статията се издава с подкрепата на тематичен изследователски проект „Икономически
растеж и щастие“ (ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски“, 2020).
282
УВОД
Икономиката е считана за най-успешната обществена наука в голяма
степен благодарение на използваните модели на човешкия избор, които
традиционно се основават на индивидуалното максимизиращо поведение
и допускането за силно ограничен набор от аргументи във функцията на
полезност на стопанските субекти (Postlewaite, 1998). В действителност в
икономиката и науки като биологията, психологията и др., които изследват
човека като стремящ се към задоволяване на нужди индивид, изброяване-
то на различните източници на удовлетворение (аргументи във функцията
на полезност), е описание на структурата на човешката мотивация (Frank,
2004).
Икономиката на щастието (англ. happiness economics) е новаторско
изследователско поле, в което благосъстоянието се оценява чрез комбина-
ция от подходи, използвани традиционно от икономистите, както и такива,
характерни за психологията. Най-общо изследванията се основават на до-
питвания относно заявяваното благополучие на стотици хиляди индивиди
в различни държави и континенти. В тях се използва по-широко разбиране
за полезността, отколкото в конвенционалната икономическа теория, с фо-
кус върху факторите извън дохода, които влияят върху благосъстоянието.
Резултатите от тези изследвания са подходящи за осветляване на въпро-
си в области, където информацията от разкритите предпочитания (англ.
revealed preferences) не е достатъчна – например отражението на неравен-
ството върху благосъстоянието, както и това на макроикономическите по-
литики, инфлацията и безработицата. Допитванията за щастието се състоят
от въпроси към индивидите от типа на „Най-общо, колко щастливи сте в
живота?“ с отговори в скàла от 3 до 7 възможни степени (например „много
щастлив“, „достатъчно щастлив“, „не много щастлив“ (Veenhoven, 1993, с.
28; Kenny, 1999; Powdthavee, 2007). Въпроси като тези извличат обща само-
оценка за житейската удовлетвореност на индивида. Алтернативен метод
е да се оставят респондентите да отчитат своите чувства в реално време,
което дава мярка за преживяваното щастие (Kahneman, Krueger, Schkade,
Schwarz, Stone, 2006) (срв. със Седларски, Панайотов, 2016; Седларски
2018a; 2019б; Graham, 2005, 41 – 42).
Въпреки немалкото методологически затруднения крос секции от голе-
ми извадки между различни страни и във времето показват забележително
устойчиви модели на нивата на щастие. Междувременно психолозите на-
мират потвърждение на отговорите на хората в тези допитвания и чрез фи-
зиологични измерители на щастието като промени във фронталната област
на мозъка или броя на „непринудените“ усмивки на Дюшен (вж. Diener,
Seligman, 2004; Graham, 2005, с. 44; Powdthavee, 2007).
283
Резултатите са в съзвучие с множество описани по-рано в психологията
зависимости. Щастливите хора изглеждат такива на своите роднини, при-
ятели и интервюиращите. Щастливите имат по-високо самочувствие и са
уверени, че имат по-голям контрол над живота си. Много богатите в САЩ
са малко по-щастливи от средното, докато приетите в болница алкохолици,
новите затворници, скорошните клиенти на психотерапевтите и живеещи-
те в условия на икономическо и политическо потисничество са по-малко
щастливи от средното (Myers, Diener, 1996, 70 – 71).
ЩАСТИЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ
Проучвания на щастието са използвани от икономисти (вж. един от
ранните примери на Blachower, Oswald, 1992; срв. с O’Donnell, Oswald,
2017) в опит да се измерят равнищата на полезност директно, вместо да се
почива на теоретичното допускане, че БВП на глава от населението е добро
приближение като измерител на полезността за обществото1. Наличието на
панелни данни и напредъкът в иконометричните техники допринасят за все
по-солидни анализи (вж. Van Praag, Ferrer-i-Carbonell, 2004). Така напри-
мер икономическите изследователи са в състояние да предвидят какъв до-
пълнителен доход ще бъде необходим на средностатистически индивид в
САЩ или Великобритания да повиши в същата степен заявеното си ниво на
щастие, колкото е намалението на благосъстоянието му от развод (100 хил.
долара) или от загуба на работата (60 хил. долара) (Blanchower, Oswald,
2004; вж. Graham, 2005, с. 45).
При сравнение между бедните и по-богатите страни данните от между-
народните проучвания предполагат връзка между доход и щастие. В дейст-
вителност има базово ниво на дохода, което прави възможно посрещането
на основни биологични нужди за оцеляването. Колко голям обаче е БВП на
глава от населението, който е достатъчен за задоволяването на тези нужди?
Динер и Динер (Diener, Diener, 1995) конструират индекс на задоволеност
на основните нужди, базиран на достъпа до безопасна вода за пиене, детска-
1 Проблем остават културните различия в склонностите да се гледа на света по-скоро в
положителна или по-скоро отрицателна светлина, за да се разберат правилно резултатите
от проучванията (Easterlin, 1995, с. 43). Данните за медианите и стандартните отклонения
на декларираното лично щастие във времето в някои изследвания показват, че това може да
е действителна пречка. Средното стандартно отклонение на щастието във времето в дадена
страна е около 0,1 за тристепенна скàла (където „много шастлив“ се равнява на 3, „доста-
тъчно щастлив“ – на 2 и „не много щастлив“ – на 1). Стандартното отклонение на средното
щастие между държавите е 0,19 – значително повече. Това подсказва, че е налице голяма
постоянна компонента (вероятно културна) в отговорите на хора при подобни проучвания
(Kenny, 1999; Powdthavee, 2007).
284
та смъртност, очакваната продължителност на живота, осигуреността със
санитарна инфраструктура и медианното дневно количество калории. Ин-
дексът е видимо свързан с дохода до ниво на БВП на глава от населението
от около 4000 долара, но дори този сравнително разширен списък с основни
нужди загубва всякаква корелация с щастието след това равнище на БВП.
Инграм (Ingram, 1992) формулира подобно заключение, докато Ийстърли
(Easterly, 1997) достига до извода, че данните от последните десетилетия
свидетелстват за дори по-слаба връзка от установената от Динър и Динър.
Използвайки анализ, вземащ под внимание фиксираните ефекти за отдел-
ните държави, той открива, че само 7 от 50 променливи за „качество на
живота“, които проверява, оказват ефекти върху нарастването на щастие-
то, които са положителни, значими и по-важни от екзогенни промени (той
отбелязва обаче, че това може да се дължи на дълги и променливи лагове
между увеличенията на дохода и подобренията на индикаторите за качест-
во на живота) (Kenny, 1999)2.
Като друг проблем, осветляван в рамките на икономиката на щастието,
се очертава и разминаването между положителната оценка на икономисти-
те за нетните ползи от глобализацията и по-песимистичните настроения в
обществото в това отношение. Стандартните анализи, основаващи се на съ-
вкупни измерители на дохода, представляват важна изходна точка за оцен-
ка на влиянието на глобализацията върху бедността и неравенството. Но
подходът на икономиката на щастието представя алтернативни измерители
на благосъстоянието, които от своя страна разкриват аспекти на процеса на
глобализация, които също се отразяват на благоденствието в обществата3.
Сред тях са несигурността, причинявана от краткосрочното придвижване
във и извън състояние на бедност, ефектите върху благосъстоянието от про-
мени в разпределението в рамките на жизнения или доходния цикъл или
размествания в доходното разпределение в сектора, професионалната група
или градското обкръжение, както и промени в декларираните нива на благо-
2 Още Адам Смит приема, че има точка, след която допълнителен доход би бил безпо-
лезен за удовлетвореността от живота. Той твърди, че големите поземлени владения са не-
ефикасни, защото едрият земевладелец не може да има действителна нужда или желание за
повече пари (и така не би подобрявал земята) (Smith, [1776] 1910, кн. II, глава II).
3 Подходът на разкритите предпочитания чрез наблюдение на избора на индивидите има
ограничено приложение за обяснението на разминаването в оценките на ефектите от гло-
бализацията. Глобализацията води до промени в наборите от възможности и мотивацион-
ната структура (комплексът от възвръщаемости от различни потенциални решения), които
се различават за отделните групи в обществото и могат да имат за резултат допълнителна
уязвимост и житейски размествания за множество индивиди. Такива промени са причинени
от сили, които не могат да бъдат повлияни от отделни членове на обществото и подходът на
наблюдаемия избор не е в състояние да обхване техните ефекти върху благосъстоянието на
индивидите (Graham, 2005, с. 43).
285
състояние поради повсеместното разпространение на глобална информация
и влиянието ѝ върху местните норми на сравнение (Graham, 2005, 41 – 42).
През последните десетилетия глобализацията опосредства ефектите на
неравенството и бедността върху благосъстоянието. Глобализацията е ос-
новен мотор на растежа – най-малкото в съвкупен порядък – и играе ключо-
ва роля за намаляването на бедността. Но глобализацията води до появата
или усилването на други фактори, които влияят на благоденствието поне
толкова осезаемо, колкото и нарастването на доходите. Именно икономи-
ката на щастието позволява тези влияния да се анализират. Едно от тях на-
пример е по линия на увеличаващия се поток от информация за стандарта
на живот на другите – както в местната икономика, така и извън нея, което
води до промени в референтните норми и нарастваща фрустрация с разли-
ките в относителния доход, дори сред индивиди, чиито доходи нарастват
в абсолютно изражение. Глобализацията има за следствие повишена нес-
табилност и несигурност за много групи, особено за тези, които не са най-
добре приспособени да се възползват от възможностите от отварянето на
търговията и капиталовите пазари. Не е учудващо, че тази несигурност доп-
ринася за отрицателното възприятие на глобализацията, особено в страни,
където има слаби системи за социална сигурност или където тези системи
ерозират (Graham, 2005, с. 50).
Допитванията относно щастието се използват и за анализ на конкрет-
ните ефекти от два икономически макропоказателя върху благосъстояние-
то – инфлацията и безработицата. Повечето изследвания потвърждават от-
рицателното въздействие на инфлацията и безработицата върху щастието.
Негативните последствия от безработицата са по-силни от тези на инфла-
цията и отиват по-далеч от само пропуснатия доход (DiTella, MacCulloch,
Oswald, 2001). Поради това стандартният „индекс на нещастието“ (англ.
misery index), който приписва равни тегла на инфлацията и безработица-
та, подценява ефектите на последната върху благополучието (Frey, Stutzer,
2002; Седларски, Панайотов, 2016; Graham, 2005, с. 50).
Друга област, където се прилагат разкритията на икономиката на щас-
тието и допитванията за субективното благосъстояние, е оценяването на
ефектите върху благосъстоянието на различни публични политики. Напри-
мер как би повлиял данък върху пристрастяващи вещества като тютюна или
алкохола. Едно от изследванията на данъка върху цигарите демонстрира,
че отрицателният ефект върху финансите най-вероятно се неутрализира от
по-силни положителни ефекти за щастието поради повишения самоконтрол
(Gruber, Mullainathan, 2002). Междувременно анализът на затлъстяване-
то използва допитвания за щастието, за да проследи ролята на нормите и
очакванията при обяснението на различията в разпространеността на зат-
лъстяването в различни социоикономически групи и държави. Този анализ
286
разкрива големи разлики в цената на затлъстяването, изразена в загуби на
субективно благосъстояние, между групите, които от своя страна са свърза-
ни с разликите в разпространеността и във възприемчивостта към послания
относно общественото здраве (Graham, 2005, с. 51).
ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ЩАСТИЕ
Икономическият растеж остава важен за щастието в най-бедните стра-
ни. На това равнище растежът осигурява базовите условия за физическо
оцеляване, необходими за преследване на щастието. Още Мъри (Murray,
1988, с. 65) обаче пресмята, че връзката между щастие и богатство се разпа-
да, когато БНП на глава от населението достигне около 5000 долара (в до-
лари от 1978 г.). Този резултат, наред с другите, споменати по-горе, предпо-
лага, че държавите членки на ОИСР вероятно следва да се фокусират върху
алтернативни цели, вместо най-вече върху растежа. Ако няма ясно изразена
връзка между икономическия растеж и щастието, пред икономическата на-
ука възниква въпросът защо да се стремим към непрекъснат растеж? Както
се изразява Джон Кенет Гълбрайт (Galbraith, 1984), „да поставиш мебели в
празна стая е едно; да продължаваш да събираш мебели докато подът про-
падне е съвсем друго“. Какви да бъдат тези алтернативни цели зависи от
начините, по които можем да увеличим сумата на полезностите от различ-
ни източници. Възможен вариант са промени в относителното богатство.
Разпространението на класовото съзнание през XIX и XX век, например,
може да се приеме за свидетелство за нарастващото значение именно на
относителното богатство на различни групи в обществото. Един от пробле-
мите с БНП на глава от населението като измерител на благосъстоянието е,
че пределната полезност на един долар най-вероятно е по-голяма за хората
в долната част на кривата на Джини, отколкото за тези във високата ѝ част.
В научната литература се увеличават свидетелствата, подкрепящи тезата
за положителна връзка между равенството и субективното благосъстояние
(срв. с Graham, Felton, 2005; Стиглиц, 2016; 2014; Уилкинсън, Пикет, 2014)
и по този начин за възможна полза от облагането на луксозните блага на
благосъстоятелните, така че по думите на Адам Смит, „безделието и суе-
тата на богатите да допринася по много лесен начин за облекчаването на
бедните“ (Smith, [1776] 1910).
Важността на относителното богатство за щастието (срв. със Седлар-
ски, Панайотов, 2016; Седларски, 2018a; 2018б) насочва към наличието на
трагедия на общите ресурси (англ. tragedy of the commons) – в случая на от-
носителните статусни позиции: в едно растящо стопанство добронамерена-
та държава следва да облага онези дейности, които увеличават абсолютното
287
лично богатство, но намаляват съвкупното щастие. В съвременния свят на
развити международни комуникации хората в развиващите се страни започ-
ват да оценяват своето благосъстояние, сравнявайки го с това на граждани-
те на най-богатите икономики. Това е само една от причините да се смята,
че растежът в най-напредналите държави води до глобална относителна ни-
щета при положение, че международното неравенство се увеличава. Със си-
гурност подобна перспектива не осигурява силна международна подкрепа
за продължаващ икономически растеж на водещите в икономическо отно-
шение стопанства. От своя страна са налични свидетелства, че свободното
време и щастието са свързани, основани на изчисления с данни от World
Values Survey, например в ранното изследване на Веенховен (Veenhoven,
1993) и в студия на Мадисън (Maddison, 1995) относно средните работни
часове на един зает. Четирите страни в последното изследване със средни
часове труд на зает под 1500 на година са 5% по-щастливи от шестте дър-
жави със средни часове труд над 1600 на година. Това подсказва, че евен-
туална държавна политика би могла да бъде насочена към задължаване на
индивидите да използват повече свободно време (например въвеждане на
4-дневна работна седмица). Оставени сами на себе си, хората ще продължат
до безкрай усилията си да си осигурят стабилно или нарастващо относи-
телно благосъстояние, изоставяйки свободното време в гонене на по-добър
материален стандарт на живот от този на останалите. Докато съседите и
съседите на съседите не бъдат принудени да се възползват от повече сво-
бодно време, те ще пожертват ценно свободно време, за да са сигурни, че
абсолютното им богатство се увеличава постоянно в стремежа да не изоста-
ват от останалите (Kenny, 1999; срв. със Седларски, 2018а).
Общият извод в случая не е, че икономическият растеж в развитите
държави е непременно лош – въпреки че е оправдана загрижеността за
ефектите върху дългосрочната устойчивост на околната среда и отрица-
телните външни ефекти за субективното благосъстояние. Твърденията на
учените в областта по-скоро са насочени към това, че няма причина да се
мисли, че растежът винаги е нещо добро – растежът в богатите страни не
успява да създаде това, за което се предполага, че е негова цел – по-голяма
полезност (срв. със Седларски, 2018a). В резултат възниква въпросът защо
е толкова широко споделяна гледната точка, че растежът ще повиши полез-
ността. От неомарксистска перспектива обяснението се търси във факта,
че концентрацията върху икономическия растеж отклонява вниманието от
проблематиката на разпределението на доходите. Привържениците на иде-
ите на Макс Вебер биха насочили фокуса върху протестантската етика или
нейни вариации (вж. Вебер, [1904] 2005). Веберовата идея за загрижеността
да се докаже, че някой е спасен в отвъдното (чрез успеха на земните му
начинания) обяснява корените на принудата всички да растат – от страх от
288
отхвърляне с множеството проблеми, произтичащи от подобно гледище за
света (Kenny, 1999).
Причината за недоразуменията, свързани с растежа, се крие във фунда-
менталното и широко разпространено неразбиране на източниците на су-
бективното щастие. Както видяхме, доколкото въобще има връзка между
доход и лично щастие в богатите държави, тя се дължи на относителния
доход на отделния индивид, а не на абсолютния. Това обстоятелство има
важни теоретични и политически измерения. Например, ако личното отно-
сително благосъстояние е по-важно от абсолютното, действия, които ув-
реждат националния доход, но са неутрални (или по-малко вредни) за мате-
риалния интерес на даден икономически участник, се превръщат в „рацио-
нални“ за него (в светлината на горното вж. рационалността в българската
пословица „Не е важно на мен да ми е добре…“) . Възможно следствие е съ-
що, че ако полезност се извлича и от честта и социалния статус, не е задъл-
жително ниско платените държавни служители да бъдат мотивирани главно
чрез възможността за извличане на ренти (англ. rent-seeking) от служебното
си положение. Разбира се, слабата връзка между абсолютното богатство и
полезността има и съществено отражение и върху реакцията спрямо сто-
панските политики. Един работник в САЩ, който се обявява против Се-
верноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), защото
увеличава разликите в относителните доходи дори да увеличава национал-
ното богатство, може да е прав от гледна точка на максимизирането на своя-
та субективна полезност. Обратно, правителства, които налагат клаузи за
максималния брой работни часове, могат в действителност да увеличават
сумата на индивидуалните полезности (Kenny, 1999). В този контекст може
дори да бъде рационализирана носталгията към миналото в бившите социа-
листически страни, когато статусното съревнование на основата на матери-
ално разслоение е било целенасочено потискано от държавата.
Макар че множество икономисти не биха се съгласили със специфични
препоръки като горните, съществува нарастващо единодушие относно при-
ложимостта на изводите от икономиката на щастието като важен допълващ
инструмент при формулирането на публичните политики. Все повече учени
защитават идеята да се създадат национални сметки за благосъстоянието,
които да допълват системата на националните сметки (измерващи дохода).
Известен е примерът на Бутан, където се изчислява измерителят брутно на-
ционално щастие (англ. gross national happiness) като заместител на брут-
ния национален продукт при оценяването на икономическия напредък на
страната. Ежегодният „Световен доклад за щастието“ (World Happiness
Report), който се публикува от 2012 г. и обхваща 156 държави, може да бъде
разглеждан като приближаване към тази цел (Graham, 2005, с. 51; Diener,
Seligman, 2004; Kahneman, Krueger et al., 2004; Proto, Oswald, 2017, с. 65;
Helliwell, Layard, Sachs, 2019).
289
Въпреки потенциалния принос на изследванията на щастието към пла-
нирането и провеждането на политики, все пак е необходимо с тях да се
борави с повишено внимание. Допитванията за щастието понякога дават
резултати, водещи до новаторски за икономистите прозрения за човешката
природа – например отнасящи се до адаптацията и справянето с икономи-
чески кризи – но не могат да бъдат преведени в приложими препоръки към
стопанската политика. Такъв е резултатът, че безработните респонденти са
по-щастливи (или по-малко нещастни) в условия на по-висока безработи-
ца. Положителните ефекти от намаленото стигматизиране на безработните
при тези обстоятелства върху субективното им благосъстояние изглежда са
по-силни от отрицателните ефекти на по-ниската вероятност за намиране
на работа (Clark, Oswald, 1994; Stutzer, Lalive, 2004). В допитване в Русия
заетите лица също предпочитат по-високи регионални норми на безработи-
ца. Очевидно респондентите могат да намалят психологическия натиск от
своите очаквания и да бъдат по-малко критични към собствената си ситуа-
ция, когато другите около тях са безработни. Подобни резултати предоста-
вят силна емпирична подкрепа за схващането, че от значение са относител-
ните нива на дохода и на потреблението, а не абсолютните им стойности.
Едно от тълкуванията на резултатите – че за да се увеличи щастието, е не-
обходимо да се повиши общата безработица, очевидно не би довело до при-
емливи препоръки за политиката. В същото време обаче разкритията дават
нова насока за перспективни изследвания относно ефектите от обществе-
ното стигматизиране върху субективното благосъстояние на безработните
(Graham, 2005, с. 52), както и ролята на статусното сравнение за възприя-
тието за лично благополучие (срв. със Седларски, 2018a; 2018b; Седларски,
Панайотов, 2016).
БОГАТСТВО И ЩАСТИЕ НА НАЦИИТЕ
Още в края на 50-те години на XX век влиятелният американски ико-
номист Мозес Абрамовиц публикува съчинение, озаглавено „Интерпрета-
ция на националния доход и продукт от гледна точка на благоденствието“
(Abramovitz, 1958). В него той достига до извода, че „трябва да сме изклю-
чително скептични към гледището, че дългосрочните промени в темпа на
растеж на благоденствието могат да бъдат оценени, дори грубо, чрез про-
мените в темпа на растеж на продукта“ и призовава за „по-нататъшен раз-
мисъл за значението на постоянните промени в темпа на растеж на нацио-
налния доход и емпирични изследвания, които да подкрепят и да прида-
дат съдържание на анализа“ (с. 21, 22, цит. по Easterlin, 1974). Абрамовиц
отбелязава, че „от Пигу насам… икономистите разграничават социалното
290
благоденствие, или благоденствието като цяло, от по-тясното понятие за
икономическо благосъстояние“, като „националният продукт… е приеман
за обективното, измерваемо съответствие на икономическото благоден-
ствие“ (с. 3). Щастието е свързано с по-широкото от тези две понятия, то-
ва на социалното благоденствие или благоденствието като цяло. Но, както
изтъква Абрамовиц, икономистите обикновено пренебрегват възможното
разминаване между двете понятия и приемат становището на Пигу, „че има
еднозначно допускане, че промените в икономическото благосъстояние
свидетелстват за промени на социалното благоденствие в същата посока,
ако не и в същата степен“ (с. 3) (вж. Easterlin, 1974).
Един от ранните изследователи на щастието на нациите в сравнителен
аспект Кантрил (Cantril, 1965, Chapter XV) обобщава фазите на щастието,
през които преминават отделните държави, в 5-степенна схема, подобна на
тази, която Ростоу разработва за икономическото развитие (Rostow, 1960).
Точно както и при Ростоу, обаче, държавите не могат да бъдат класифици-
рани точно в отделните фази. В края на представянето на идеята си Кантрил
пише: „Трябва да бъде отбелязано, между другото, че представителите на
някои култури или субкултури могат да изглеждат подходящи за класифи-
циране в тази последна [най-висока] фаза на „задоволеност и удовлетво-
реност“, дори без да са преминали през по-ранните етапи, а изглеждат за
външния наблюдател останали на сравнително примитивно равнище. Ма-
саите в Кения и Танганайка могат да бъдат разглеждани като такава ниша
на доволство в техния микрокосмос. Съществува, разбира се, голяма веро-
ятност, при положение, че границите на такъв микрокосмос бъдат проник-
нати от „напреднали“ култури с желанията, които те внедряват в човешкото
съзнание, хората в микрокосмоса да променят стандартите, чрез които те
преценяват удовлетворението си и да преминат към по-ниско равнище на
задоволеност“ (Cantril, 1965, с. 310, цит. по Easterlin, 1974).
В литературата междувременно съществуват множество аргументи в
полза на обяснението на горните резултати чрез понятията на „относител-
ността“. Първо, вече са налице емпирични данни, подкрепящи концепци-
ята за относителния доход в други икономически области на изследова-
телски интерес като спестяването, раждаемостта и участието в работната
сила (Duesenberry, 1952; Easterlin, 1973; Freedman, 1963). Второ, сходни
понятия като „относителнa нищета” (англ. relative deprivation) биват
възприети широко на теоретично равнище и подкрепени емпирично в со-
циологията, политологията и социалната психология от втората полови-
на на XX век. Трето, историческите промени в определението за бедност
свидетелстват за важността на относителната позиция в мисленето на об-
ществото относно този проблем. Например още Смоленски (Smolensky,
1965, с. 40) подчертава, че оценките за средствата, осигуряващи „мини-
291
мални удобства“ за работниците в Ню Йорк в хода на XX век „най-общо
са половината от реалния брутен вътрешен продукт на глава от население-
то“ (цит. по Easterlin, 1974).
Убедителни са свидетелствата, че „приетите“ нива на потребление се
изменят правопропорционално с равнището на икономическо развитие.
Широко възприето становище сред социалните учени в области, различни
от икономиката, е, че „вкусовете“ са продукт на опитностите при социализа-
цията. Кантрил (Cantril, 1965, с. 202) формулира горното така: „Хората във
високоразвитите държави очевидно са възприели широк набор от желания,
изглеждащи сложни и скъпи от гледната точка на индивидите в по-малко
развити региони, които още не са научили за всичко, което потенциално е
достъпно за гражданите на по-развитите общества и чиито желания по от-
ношеие на социалните и материалните аспекти на живота са действително
сравнително скромни“ (цит. по Easterlin, 1974).
Корелацията между дохода на домакинството и декларираното житей-
ско удовлетворение от живота като цяло (на което е приписано цяло число)
в националните допитвания обикновено е в границите между 0,15 и 0,30
(вж. Diener, Biswas-Diener, 2002). На основа на данните от General Social
Survey може да се изчисли, че е около два пъти по-вероятно тези с годишни
доходи над 90 000 долара да се определят като „много щастливи“ в сравне-
ние с тези с доходи под 20 000 долара. Не се забелязва обаче почти никаква
разлика между групата с най-високо доходи и тази с доходи между 50 000 и
89 000 долара годишно (Kahneman, Krueger, Schkade, Schwarz, Stone, 2006).
На икономистите отдавна е известно обяснението на Дюзенбери на
парадокса на доходите и спестяванията в САЩ с помощта на понятието
за „относителен доход“ (Duesenberry, 1952). Основната идея е изразена
съвсем просто от Маркс преди близо две столетия: „Една къща може да
бъде малка или голяма; докато съседните къщи са също толкова малки, тя
задоволява всички социални нужди за дом. Но ако до къщата израсне палат,
тя се свива до малка колиба“ (цит. по Lipset, 1960, с. 63 и Easterlin, 1974).
Нека да допуснем, следвайки Дюзенбери, че полезността, която даден ин-
дивид извлича от разходите за потребление, е функция не от абсолютния
размер на тези разходи, а от отношението на текущите му разходи към тези
на другите, т.е.
Ui = f [Ci / Σ aij Cj] ,
където Ui и Ci са индексът на полезността и разходите за потребление съот-
ветно на i-тия индивид, Cj е потреблението на j-тия потребител, aij е теглото,
приписвано от i-тия потребител на разходите на j-тия (Duesenberry, 1952,
с. 32, Easterlin, 1974; срв. също с Powdthavee, 2007; O’Donnell, Oswald, 2017,
с. 35). В най-простия случай, в който на разходите на всеки друг индивид е
292
придавана еднаква тежест, полезността, получавана от даден индивид, за-
виси от отношението на неговите разходи към средните разходи на глава
от населението в страната. Колкото по-високи са те от средното, толкова
по-щастлив е той и обратно – колкото са по-ниски, толкова е по-нещастен.
Нещо повече, ако рамката на сравнение винаги е текущото средно равнище,
увеличение на нивата на дохода, което е равномерно за всички граждани,
не би променило нивото на щастие на обществото. Налице е класически
пример за заблуда на съединяването (англ. fallacy of composition, при която
отделните характеристики на елементите на дадена съвкупност се възприе-
мат като присъщи и на съвкупността като цяло). Повишението на дохода на
който и да е индивид би увеличило щастието му, но повишението на дохода
на всички индивиди с една и съща сума не би променило щастието им. Ето
защо при сравнението между държавите, богатите държави не са непремен-
но по-щастливите (Easterlin, 1974).
Съществуват основания да се вярва, че минималната крос-секцийна
корелация между дохода и оценките за житейското удовлетворение или
общото щастие надценява ефекта на дохода върху субективното благосъс-
тояние. Първо, увеличенията на дохода имат най-често само временно отра-
жение върху декларираното от индивидите житейско удовлетворение (срв.
с Easterlin, 2003; Frey, Stutzer, 2002). Второ, както беше споменато, голе-
мите увеличения на дохода в дадена страна във времето не са свързани с
повишения на средното субективно благосъстояние. Трето, макар средното
житейско удовлетворение да показва тенденция да расте с увеличаването
на БВП на глава от населението при първоначално ниски равнища на БВП,
има само малко или направо липсва по-нататъшно нарастване на житейско-
то удовлетворение, след като БВП на глава от населението премине 10 000
долара годишно (срв. с Easterlin, 1995; Layard, 2005; Kahneman, Krueger,
Schkade, Schwarz, Stone, 2006).
Защо ефектът на дохода върху субективното благосъстояние е толкова
слаб? Има няколко обяснения, всяко от които може да има различна тежест
при обяснението. На първо място, както видяхме, Дюзенбери, Ийстърлин,
Франк и др. (Duesenberry, 1952; Easterlin, 2003; Frank, 1999) посочват, че
благосъстоянието се влияе по-скоро от относителния доход, отколкото от
абсолютния – да получаваш повече или по-малко от останалите е по-зна-
чимо за психологическото благополучие в сравнение с това колко точно
получаваш. Действително, в литературата има множество свидетелства за
това, че рангът в общественото разпределение на доходите влияе на жи-
тейското удовлетворение (Clark, Oswald, 1996; Ferrer-i-Carbonell, 2005;
Luttmer, 2005). Когато обществото става по-богато, средният ранг на не-
говите членове не се променя, така че хипотезата за относителния доход
може да обясни непроменливостта на средното субективно благосъстояние
293
въпреки растежа на националния доход. Хипотезата за относителния до-
ход обаче не може да обясни сама по себе си защо постоянно увеличение
на дохода на даден индивид има само преходен ефект върху неговото бла-
госъстояние при положение, че относителната му доходна позиция се по-
вишава. От друга страна е възможно заемането на по-висока относителна
позиция да бъде неутрализирано от промяна на референтната група. След
повишението новите колеги все повече се явяват нова база за сравнение,
което прави подобрението спрямо предишния колектив все по-малко зна-
чимо (Runciman,1966).
На второ място, Ийстърлин (Easterlin, 1995; 2003) изтъква, че хората
свикват с материалните блага, а Скитовски (Scitovsky, [1976] 1992) твърди,
че материалните блага по правило носят малко радост на повечето хора.
Така повишенията на дохода, от които се очаква да увеличат благосъстоя-
нието чрез разширяване на възможностите за потребление, могат да имат
малък устойчив ефект, тъй като или консумацията на материални блага
оказва незначителен ефект върху благосъстоянието над определено рав-
нище на потребление, или заради хедоничната адаптация (англ. hedonic
adaptation). Към това се добавя и обстоятелството, че човешките желания се
напасват към материалните възможности, и доходът, от който хората заявя-
ват, че се нуждаят в живота, също нараства с увеличаването на материално-
то им благосъстояние – и в крос-секциите, и при изследванията във времето
(Frederick, Lowenstein, 1999; Van Praag, Frijters, 1999).
Канеман и колектив, наред с други автори (вж. например Kenny, 1999)
предлагат още едно обяснение. Когато доходът нараства, начинът, по който
хората разпределят времето си обикновено не се променя в полза на дей-
ности, свързани с положителен афект. А субективното благосъстояние е
свързано с това как хората прекарват времето си. Според проучването на
Канеман и съавторите му, основано на данни от American Time Use Survey
(за това как средният индивид разпределя часовете от деня за различни дей-
ности) и Columbus DRM Survey (за средното изпитвано щастие или напре-
жение/стрес, свързани с всяка от дейностите), хората с по-високи доходи са
склонни да посвещават повече от времето си на работа, задължителни нера-
ботни дейности (като пазаруване или грижа за децата) и активна отмора (ка-
то физически упражнения) и по-малко време за пасивна отмора (например
гледане на телевизия). Като цяло дейностите, с които по-заможните хора
се ангажират през деня, не са свързани непременно с по-голямо щастие, а
всъщност с малко по-високо напрежение и стрес. Резултатите осветляват и
възможната роля на илюзията на фокуса. Когато някой разсъждава върху
това, колко по-голям доход ще му е нужен, за да повиши субективното си
благосъстояние, той е склонен да мисли за прекарване на повече време в
отмарящи занимания, като гледане на голям плазмен телевизор или игра
294
на голф, а в действителност би трябвало да мисли за прекарване на много
повече време в работа и придвижване и много по-малко време за пасивна
отмора (но може би малко повече голф), които са свързани с работните по-
зиции с по-високи доходи. Сама по себе си тази промяна в използването
на времето не е вероятно да доведе до увеличение на щастието, а може да
увеличи напрежението, наред обаче с чувството за постижение и удовлет-
ворението.
Ако потребителският избор не се осъществява без разходи, осигуря-
ването от стопанската система на избор между множество, но сходни про-
дукти може да е свързано с високи производствени разходи, но малки пол-
зи по отношение на полезността. Не на последно място, потреблението се
осъществява във времето – да се добавят повече блага, когато няма време
да им се наслаждаваме, може да се окаже безплодно за субективното бла-
госъстояние (вж. Linder, 1970, с. 8). С превръщането на времето в основно
ограничение – на мястото на дохода – в човешкия живот вече не това, колко
голяма заплата получаваме, а как заработваме доходите си, се превръща във
все по-важен източник на удовлетворение (Abramovitz, 1958).
Въпреки слабата връзка между дохода и общото житейско удовлетво-
рение или възприеманото щастие много хора са силно мотивирани да уве-
личат своя доход. В някои случаи тази илюзия на фокуса може да доведе
до погрешно преразпределение на времето – от примиряването с много по-
дълго време за пътуване до работа (което е сред най-лошите моменти през
деня) до жертването на време за социализация (което е сред най-добрите
моменти от деня). Поставянето на ударението върху ролята на внимание-
то може да помогне да се обясни защо толкова хора се стремят към висок
доход (защото преувеличават очакванията си за повишаване на щастието
заради илюзията на фокуса и понеже промените в относителния доход са
свързани със силни емоционални реакции) и защо дългосрочните ефекти
от тези промени са относително слаби (тъй като вниманието рано или къс-
но се пренасочва към ритуални аспекти на ежедневния живот) (Kahneman,
Krueger, Schkade,Schwarz, Stone, 2006).
От друга страна, е вярно също, че всеки индивид оценява собственото
си щастие, отново сравнявайки действителния си опит с някаква норма, из-
ведена от личните му социални опитности. Следователно липсва обективна
мярка за щастие, независима от индивида. Може да бъдат правени опити за
използване на „обективни“ измерители, като потребление, консумирани ка-
лории или продължителност на живота, за да се заключи за щастието. Бла-
госъстоянието може да се оценява и чрез различни обществени показатели,
като например измерители за разпространеносттта на социална дезоргани-
зация (престъпления, самоубийства и пр.). В края на краищата адекватност-
та на такива измерители се основава на предполагаема връзка между тези
295
външни проявления и вътрешни състояния на съзнанието – т.е. на модел на
човешката психология. И ако чувствата са тези, които имат значение, съ-
ществува реалната възможност субективните самооценки да противоречат
на „обективните“ свидетелства. За социалните учени, и особено икономи-
стите, това обикновено е фрустриращо: налице са редица психологически
причини хората да не се чувстват по-добре, въпреки че „би трябвало“ да е
така. Нормата на сравнение, на основата на която се правят самооценките
на личното щастие е функция на обществените условия – тя се повишава с
тяхното подобряване. Икономическият анализ успява дълго да избегне не-
удобните последствия от този социален механизъм за теоретичните изводи
като допуска, че вкусовете са дадени или са неизмерваеми. В действител-
ност за краткосрочните проблеми, обект на изследване в икономиката, това
е малка пречка пред анализа. Но с нарастването на загрижеността относно
връзката между дългосрочния икономически растеж, от една страна, и сви-
детелствата за човешкото субективно благосъстояние и желания, както и
факторите, от които зависят, от друга, възниква въпросът за защитимостта
на подобен подход (Easterlin, 1974).
Резултатите не водят по необходимост до извода, че вниманието тряб-
ва да бъде пренасочено от икономическия растеж към преразпределението
на дохода като инструмент за повишване на субективното благосъстояние.
Данните сами за себе си не свидетелстват, че разликите в щастието меж-
ду страните са систематично свързани с неравенството (срв. със Стиглиц,
2016; 2014). Теоретичната връзка, от своя страна, също е несигурна – ако
относителните доходни позиции останат непроменени, а разликите в дохо-
дите намалени наполовина, щастието би ли било по-голямо? Би могло да се
предположи, че чувствителността към разликите в дохода би се повишила,
така че хората с по-ниски доходи биха страдали също толкова в новата си-
туация с различия в доходите от 50%, колкото и в старата с различия напри-
мер 100%. В такъв случай субективното благосъстояние не би се променило
(Easterlin, 1974).
ПРОМЯНА НА ПРЕДПОЧИТАНИЯТА С НАРАСТВАНЕ
НА БОГАТСТВОТО
Настоящото състояние на анализа на щастието сочи еднозначно към
необходимостта от изследване на формирането на предпочитания или вку-
сове. Икономистите твърде дълго настояват, че определянето на вкусовете
е извън тяхната изследователска област. Но по този въпрос се наблюдава
обнадеждаваща промяна във вкусовете на самите икономисти. Например
централна характеристика на работата още на Гълбрайт (Galbraith, 1984) и
296
атаката му към конвенционалната икономическа теория e т.нар. ефект на
зависимостта, т.е. че вкусовете се подават в голяма степен на манипулация
от страна на компаниите.
За да намери емпирични свидетелства, подкрепящи тезата за неутра-
лизиращия ефект върху щастието на нарастващите с дохода материални
желания (вкусове, предпочитания), Ийстърлин изследва извадки от две со-
циоикономически групи. Едната се състои от индивиди с по-високо обра-
зование от гимназиалното, а другата – само с гимназиално или по-ниско
образование. Съставът на двете групи е относително постоянен в рамките
на жизнения цикъл. Образователната система „канализира“ жизнените пъ-
тища на индивидите в две различни траектории – по-високо образованите
съответно получават и достъп до по-високи доходи през трудовия си живот.
Те са и тези, които средно са по-щастливи от хората на „по-ниската“ житей-
ска пътека.
Оказва се, че данните предоставят учудващо убедителни свидетелства,
че материалните желания на абитуриентите (преди едните да продължат
образованието си, а другите да започнат направо работа) са много сход-
ни за всички (Ийстърлин използва списък с 12 потребителски стоки, които
респондентите могат да отбележат като много важни за „добър живот“ –
например поне една собствена кола, къща, вила и пр.).
В началото на жизнения цикъл двете групи – с повече и с по-малко
образование – се намират приблизително на една и съща функция на полез-
ност, тъй като споделят общи материални желания. Понеже индивидите в
групата с по-високо образование получават средно по-висок доход в срав-
нение с този на по-малко образованите, на този етап тяхното субективно
благосъстояние е по-високо. В течение на жизнения цикъл доходите на две-
те групи се увеличават, но по-силно за групата с високо образование. По-
силното нарастване на доходите на високообразованата група обаче причи-
нява и голямо увеличаване на желанията в сравнение с нискообразованата
група. В резултат разликата в щастието на двете групи остава постоянна.
Но на какво се дължат приликите в материалните желания на индивиди-
те с различен социоикономически статус в началото на жизнения им цикъл.
Тези, които ще придобият по-високи образователни степени, обикновено
произхождат от по-заможни семейства, което би преподлагало да започнат
младежките си години с по-високи материални очаквания от останалите.
Възможно обяснение на първоначалната близост и нарастващите по-
късно в живота различия в материалните желания се крие в променящото
се в хода на жизнения цикъл значение на два определящи за желанията фак-
тора – собствения минал опит и социалното сравнение. Широко призната
е важността на влиянието на околните, т.е. на социалното сравнение при
оформянето на желанията на младежите. Тъкмо това влияние вероятно е
297
причина за близостта в желанията на младите участници в допитванията
от различни социоикономически групи. Децата от различен произход се
смесват в ранна възраст много повече, отколкото по-късно в живота си – в
училище, в спорта, на рок концерти или като служители във веригите за
бързо хранене, където подпомагат семейния бюджет. Те гледат едни и същи
телевизионни програми, филми и реклами. С напредването на възрастта и
различното образователно равнище те поемат по различни професионални
траектории, започват да живеят в различни квартали и като цяло референт-
ните групи на възрастните се стесняват и се ограничават много по-силно до
хора с еднакъв статус. По този начин факторите, допринасящи за близостта
на материалните желания в детството, престават да имат толкова голямо
влияние.
Изводи като този могат да бъдат обвързани с по-общата теоретична ли-
тература за формирането на предпочитанията в психологията и икономика-
та. В психологията двете групи фактори, разглеждани тук като влияещи на
желанията – миналият личен опит и опитът на останалите – се отнасят до
теорията на нивото на адаптация (англ. adaptation level theory) и теория-
та на социалното сравнение (англ. social comparison theory) (вж. например
Helson, 1964; Frederick, Loewenstein, 1999). Съответствията в икономика-
та на тези две теории са моделите на формиране на навици и теориите за
взаимозависимите предпочитания (вж. например Duesenberry, 1949; Frank,
1985). И според психологическите, и според икономическите теории пре-
ценките се формират чрез сравнение – в първия случай със собствения ми-
нал опит, а във втория – с опита на другите (Easterlin, 2001).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Някои икономисти – като Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц – пос-
вещават усилията в последните си разработки на отрицателните ефекти
от нарастващото неравенство в разпределението на доходите в съвремен-
ните развити стопанства. Психолози изследват менталните усилия, свър-
зани с нарастващите възможности за избор в модерните общества, които
намаляват полезността от потреблението на разнообразни стоки и услуги.
Поведенческите икономисти се фокусират върху намаляващото с времето
удовлетворение, извличано от материалните притежания, заради ефекта на
адаптация и т.нар. хедонична бягаща пътека (англ. hedonic treadmill), която
оставя човешкото желание за повече винаги незадоволено. Икономически
изследователи на социалния статус, още от времето на Веблен и концепци-
ята му за показното потребление (англ. conspicous consumption, вж. Веблен,
[1899] 2016) наблягат на сравнителната природа на полезността, която ин-
298
дивидите извличат от потреблението – функцията на полезност на даден
субект от потреблението на дадено благо не зависи само от консумираното
количество (допълнителната полезност намалява с увеличаване на количе-
ството), но и от това, какви блага и какво количество от тях могат да си поз-
волят да потребяват членовете на референтната група – роднини, съседи,
колеги. Икономическите теоретици на щастието установяват, че въпреки
ясно изразеното увеличение на материалното благосъстояние, развитите
общества не отбелязват ръст във възприеманото си житейско удовлетворе-
ние в няколко поредни десетилетия след Втората световна война.
В действителност между всички тези търсения в съвременната иконо-
мическа наука съществува пряка връзка. Живеем във времена, в които цен-
тралните въпроси в икономиката отново придобиват ясна видимост, както
преди повече от 150 години. Ако, следвайки Бентамовата утилитаристка
традиция, целта на икономиката наистина е да донесе максимално щастие
на индивидите в обществото, увеличението на разполагаемите за потребле-
ние блага ли е начинът за нейното постигане или то има скрити отрицателни
последици, останали невидими за конвенционалните неокласически иконо-
мисти толкова дълго? Защо продължава да се отлага предвижданото и от
Маркс, и от Кейнс (в есето „Икономически възможности за нашите внуци“,
Keynes [1930] 2010) повсеместно намаляване на работното време и отдаване
на членовете на обществото на развлекателни и творчески занимания, при
положение, че нарасналата производителност чрез технологиите отдавна е
направила това възможно? Каква е ролята за щастието на непрекъснато уве-
личаващите се очаквания, както и на сравняването с останалите? И въобще
какво е щастие, което икономиката трябва да максимизира?
Литература
Вебер, М. ([1904] 2005). Протестантската етика и духът на капитализма. София: Изд. Гео
Милев.
Веблен, Т. ([1899] 2016). Теория на безделната класа. София: Изд. Изток-Запад.
Канеман, Д. (2012). Мисленето. София: Изток-Запад.
Седларски, Т. (2018a). Икономика на щастието: относителната природа на човешкото субек-
тивно благосъстояние. – Икономически трудове на УНСС, Том 3/2018, 19 – 44.
Седларски, Т. (2018б). Икономика на щастието: обществената природа на човешкото ща-
стие. – ГСУ, Стопански факултет, 15, 173 – 205.
Седларски, Т., Ж. Панайотов (2016). Изплъзващата се цел на щастието. – ГСУ, Стопански
факултет, 13, 293 – 316.
Стиглиц, Дж. (2016). Голямото разделение. Неравните общества и какво можем да направим
за тях. София: Изд. Изток-Запад.
Стиглиц, Дж, (2014). Цената на неравенството, София: Изд. Изток–Запад.
Уилкинсън, Р., К. Пикет (2014). Патология на неравенството. София: Изд. Изток–Запад.
299
Abramovitz, M. (1958). The Welfare Interpretation of Secular Trends in National Income and-
Product”, in: Moses Abramovitz et al. (eds.). – The Allocation of Economic Resources.
Stanford,CA: Stanford University Press.
Blanchower, D., А. Oswald (2004). Well-being over time in Britain and the USA. – Journal of
Public Economics, 88, 1359 – 1386.
Blanchower, D., A. Oswald (1992). Entrepeneurship. Happiness and Supernormal Returns: Evi-
dence from Britain and the US. – NBER Working Paper, No. 4228.
Cantril, H. (1965). The Pattern of Human Concerns. New Brunswick: Rutgers.
Clark, A. and A. J. Oswald (1994). Unhappiness and Unemployment. – The Economic Journal,
Vol. 104, No. 424 (May), 648 – 659.
Clark, A. E., A. J. Oswald (1996). Satisfaction and Comparison Income. – Journal of Public Eco-
nomics, 61, 359 – 381.
Diener, E., R. Biswas-Diener. Social Indicators Research 57, 119 (2002).
Diener, E., C. Diener (1995). The Wealth of Nations Revisited: Income and the Quality of Life. –
Social Indicators Research, 36: 275 – 286.
Diener, E., M. E. P. Seligman (2004). Beyond money: Toward an economy of well-being. – Psy-
chological Science in the Public Interest, 5, 1 – 31.
Di Tella, R., R. J. MacCulloch, A. J. Oswald (2001). Preferencesover Ination and Unemploy-
ment: Evidence from Surveys of Happiness. – American Economic Review, Vol. X, March,
335 – 341.
Duesenberry, J. S. (1952). Income, Saving and the Theory of Comsumer Behavior. Cambridge:
Massachusetts: Harvard University Press.
Easterlin, R. A. (2003). Explaining happiness. – Proceedings of the National Academy of Sciences,
100 (19), 11176 – 11183.
Easterlin, R. A. (1995). Will Raising the Incomes of All Increase the Happiness of All? – Journal
of Economic Behavior and Organization, 27: 35 – 47.
Easterlin, R.A. (1974). Does economic growth improve the human lot? SomeEmpirical Evidence”.
In P.A. David and M. W. Reder (eds.). Nations and Households inEconomic Growth: Essays
in Honour of Moses Abramowitz, NewYork and London: Academic Press.
Easterlin, R. A. (1973). Relative Economic Status and the American Fertility Swing. In: Social
Structure, Family Life Styles, and Economic Behavior (E. B. Sheldon, ed.). Philadelphia,
Pennsylvania: Lippincott for Institute of Life Insurance,
Easterly, W. (1997). Life During Growth. mimeo. World Bank.
Ferrer-i-Carbonell, A. (2005). Income and well-being: an empirical analysis of the comparison
income effect. – Journal of Public Economics, 89 (2005) 997 – 1019.
Frank, R. H. (1985). Choosing the Right Pond: Human Behavior and the Quest for Status. New
York: Oxford University Press.
Frank, R. H. (1999). Luxury Fever: Money And Happiness In An Era Of Excess (Princeton: Princ-
eton University Press).
Frank, R. H. (2004). Human Nature and Economic Policy: Lessons for the Transition Economies.
– Journal of Socio-economics, 33, 679 – 694.
Frederick, S. and G. Loewenstein (1999). „Hedonic adaptation“, in: Daniel Kahneman, Ed Diener,
Norbert Schwarz (Editors), Well-Being: The Foundations of Hedonic Psychology, New York:
Russell Sage Foundation, 302 – 329.
Freeman, D. S. (1963). The Relation of Economic Status to Fertility. – American Economic Review
53: 414 – 426.
Frey, B., and A. Stutzer (2002). What Can Economists Learn from Happiness Research? – Journal
of Economic Literature, Vol. XL, No. 2, 401 – 435.
Galbraith, J. (1984). The Afuent Society. New York: Mentor.
300
Graham, C. (2005). The Economics of Happiness. Insights on Globalization from a Novel Ap-
proach. – World Economics, Vol. 6, No.3, July-September 2005, 41 – 55.
Graham, C. and A. Felton (2005). Does Inequality Matter to Individual Welfare: An Exploration
Based on Happiness Surveys in Latin America. Center on Social and Economic Dynamics
Working Papers Series No. 38, The Brookings Institution (January).
Gruber, J., S. Mullainathan (2002). Do Cigarette Taxes Make Smokers Happier? – NBER Working
Paper 8872, Cambridge, April.
Helliwell, J., Layard, R., & J. Sachs (2019). World Happiness Report 2019, New York: Sustainable
Development Solutions Network.
Helson, H. (1964). Adaptation-Level Theory. New York: Harper and Row.
Ingram, G. (1992). Social Indicators and Productivity Convergence in Developing Countries. –
World Bank Policy Research Working Paper, 894.
Kahneman, D., A. B. Krueger, D. Schkade, N. Schwarz, A. Stone (2004). Toward National Well
Being Accounts. – American Economic Review Papers and Proceedings, Vol. 94, No. 2, May,
429 – 434.
Kahneman, D., A. B. Krueger, D. Schkade, N. Schwarz and A. A. Stone (2006). Would You Be
Happier If You Were Richer? A Focusing Illusion. – Science, New Series, Vol. 312, No. 5782
(Jun. 30, 2006), 1908 – 1910.
Kahneman, D., J. Snell (1992). Predicting taste change: do people know what they will like?
– Journal of Behavioral Decision-Making, vol. 5, 187 – 200.
Kenny, C. (1999). Does Growth Cause Happiness, or Does Happiness Cause Growth? – KYKLOS,
Vol.52, 1999 – Fasc.1, 3 – 26.
Keynes J. M. ([1930] 2010). Economic Possibilities for Our Grandchildren. – In: Essays in Persua-
sion. Palgrave Macmillan, London.
Layard, R. (2005). Happiness: Lessons from a New Science. New York: Penguin Press.
Linder, S. (1970). The Harried Leisure Class. New York: Columbia University Press.
Lipset, S. M. (1960). Political Man: The Social Bases of Politics. Garden City, New York: Double-
day.
Luttmer, E. F. P. (2005). Neighbors as negatives: relative earnings and well-being. – Quarterly
Journal of Economics 120(3), 963 – 1002.
Maddison, A. (1995). Monitoring the World Economy 1820-1992. Paris: OECD.
Markus, G. B. (1986). Stability and change in political attitudes: observed, recalled, and explained.
– Political Behavior, vol. 8(1), 21 – 44.
Murray, C. (1988). In Pursuit of Happiness and Good Government. New York: Simon and Schuster.
Myers, D., E. Diener (1996). The Pursuit of Happiness. – Scientic American, 272: 70 -72.
Ng, Y.-K., J. Wang (1991). Relative Income. Aspiration. Environmental Quality. Individual and
Political Myopia: Why May the Rat-Race for Material Growth be Welfare-Reducing? –
Monash University Deparlment of Economics Seminar Paper 7/91.
O’Donnell, G., A. Oswald (2017). Happiness as a Policy Aim. Chapter 1 in Understanding Hap-
piness: A CAGE Policy Report edited by Karen Brandon, Social Market Foundation. URL:
https://www.researchgate.net/publication/313030825_Understanding_Happiness .
Pigou, A. C. (1912). Wealth and Welfare. London: Macmillan.
Postlewaite, A. (1998). Social Status, Norms and Economic Performances: The Social Basis of
Interdependent Preferences. – European Economic Review, Elsevier, vol. 42(3-5), 779 – 800.
Powdthavee, N. (2007). Economics of Happiness: A Review of Literature and Applications. – Chu-
lalongkorn Journal of Economics, 19(1), April 2007, 51 – 73.
Proto, Е., А. Oswald (2017). The Happiness Gene. Chapter 2 in Understanding Happiness: A
CAGE Policy Report edited by Karen Brandon, Social Market Foundation. URL: https://
www.researchgate.net/publication/313030825_Understanding_Happiness .
301
Rabin, M. (1998). Psychology and economics. – Journal of Economic Literature, 36(1), 11 – 46.
Rostow, W. W. (1960). The Stages of Economic Growth. London and New York: Cambridge Uni-
versity Press.
Runciman, W. G. (1966). Relative deprivation and social justice. London: Routledge Kegan Paul.
Scitovsky, T. ([1976] 1992). The Joyless Economy (Revised Edition). New York: Oxford University
Press.
Smith, A. ([1776] 1910). The Wealth of Nations. London: J. M. Dent.
Smolensky, E. (1965). The Past and Present Poor. The Concept of Poverty (First Report of the Task
Force on Economic Growth and Opportunity), 35 – 67. Washington, D. C.: Chamber of Com-
merce of the United States.
Stutzer, A. and R. Lalive (2004). The Role of Social Work Norms in Job Searching and Subjective
Well-being. – Journal of the European Economic Association, Vol. 2(4), 696 – 719.
Van Praag, B. M. S., A. Ferrer-i-Carbonell (2004). Happiness Quantied: A Satisfaction Calculus
Approach. Oxford Univ. Press, Oxford, UK.
Van Praag, B. M. S., P. Frijters (1999). The measurement of welfare and well-being: the Leyden
approach. – In: Daniel Kahneman, Ed Diener, Norbert Schwarz (Editors), Well-Being: The
Foundations of Hedonic Psychology, New York: Russell Sage Foundation.
Veenhoven, R. (1993). Happiness in Nations: Subjective Appreciation of Life in 56 Nations
1946 – 1992. Rotterdam: RISBO.
Постъпила на 13.05.2019 г.
