ArticlePDF Available

Безусловен базов доход: поредната социалистическа утопия? || The Universal Basic Income: Another Socialist Utopia?

Authors:

Abstract

Концепцията за безусловен базов доход е представяна от редица автори като инструмент за намаляване на бедността, осигуряващ живот над нивото на бедността за всеки индивид. Появилата се през XIX век идея за безусловен доход придобива нова популярност през последните години. Причината се крие в очакването нарастващата дигитализация и навлизането на роботизирани производства и изкуствен интелект да отнеме работата на много от членовете на обществото. В тази статия дискутираме проблеми на стопанската политика при въвеждането на безусловен базов доход. Анализираме въпроси, на които поддръжниците на концепцията следва да отговорят, преди тя да може да бъде обсъждана като сериозна алтернатива на съществуващите социални системи. Нашата оценка за идеята е, че на този етап тя е по-скоро социалистическа утопия, която трудно може да бъде вградена в съществуващата икономическа система. Приложението ѝ е възможно само, ако се стигне до обща системна промяна и цялостно преобразуване на всички социални институции. Към настоящия момент концепцията все още не представлява работещо стопанскополитическо решение за евентуалните очаквани последствия от технологичния напредък в индустриализираните страни и не е необходима в този смисъл || The idea of an universal basic income (UBI) is the reduction of poverty through a guaranteed financial transfer by the state to each individual. The financial transfer, or UBI, allows a person to cover their minimum expenses. The idea is rooted in the 19th century and gained popularity again in the last decade. The reasons are that individuals and societies expect a loss of labor opportunities due to digitalization, automation and technological progress in AI development. In this essay we address problems of economic policy in the case that an UBI is introduced in Europe. We address fundamental questions that require answers before the concept is regarded as an applicable alternative to existing social systems. We consider the concept as another Socialist Utopia that cannot be implemented in existing economic systems in Europe. Only in case of a total system transformation it can be a viable alternative.
5
Хенрик Егберт*, Теодор Седларски**
Резюме: Концепцията за безусловен ба-
зов доход е представяна от редица автори
като инструмент за намаляване на бед-
ността, осигуряващ живот над нивото на
бедността за всеки индивид. Появилата се
през XIX век идея за безусловен доход при-
добива нова популярност през последните
години. Причината се крие в очакването
нарастващата дигитализация и навлиза-
нето на роботизирани производства и из-
куствен интелект да отнемат работата
на много от членовете на обществото.
В тази статия дискутираме проблеми на
стопанската политика при въвеждането
на безусловен базов доход. Анализираме
въпроси, на които поддръжниците на кон-
цепцията следва да отговорят, преди тя
да може да бъде обсъждана като сериозна
алтернатива на съществуващите социал-
ни системи. Нашата оценка за идеята е,
че на този етап тя е по-скоро социалисти-
ческа утопия, която трудно може да бъде
вградена в съществуващата икономическа
система. Приложението ѝ е възможно само
ако се стигне до обща системна промяна
и цялостно преобразуване на всички соци-
ални институции. Към настоящия момент
концепцията все още не представлява ра-
ботещо стопанскополитическо решение за
евентуалните очаквани последствия от
* Хенрик Егберт е доктор, професор в Anhalt University
of Apllied Sciences – Бернбург, Германия.
** Теодор Седларски е доктор, професор в Стопанския
факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
технологичния напредък в индустриализи-
раните страни и не е необходима в този
смисъл.
Ключови думи: универсален базов до-
ход, УБД, социалистическа утопия, техно-
логична промяна, индустриална революция.
JEL: B14, B24, E24, J38, O33.
1. Въведение
Концепцията за безусловния базов до-
ход предполага правно гарантирано
общо парично заплащане за всеки индивид в
едно общество (Идеята е формулирана още
от Ръсел (Russel, 1918). Тя е съвместима с
философията на Роулс (Rawls, 1971) и тео-
рията на Сен (Sen, 2009). За по-подробен
обзор на дискусията относно безусловния
базов доход, обхващащ съчинения от раз-
лични научни дисциплини, срв. с антологи-
ята на Видеркуист и колектив (Widerquist
et al., 2013). За резултатите от опити за
частично въвеждане на безусловен доход в
практиката вж. Widerquist (2005)). Сред це-
лите е намаляване на бедността чрез оси-
гуряване на доход, който покрива минимално
необходимите средства за съществуване
(срв. с Tobin, 1966). Доходът е безусловен,
в смисъл че се полага независимо от со-
циалното и икономическото положение на
индивида. Основните средства за живот
под формата на парични суми се предоста-
вят от държавата на всеки индивид, без
Безусловен базов доход: поредната
социалистическа утопия?
DOI: https://doi.org/10.37075/ISA.2020.2.01
Безусловен базов доход
6
Икономическо развитие
Икономически и социални алтернативи, брой 2, 2020
при това за него да възниква каквото и да
е насрещно задължение. Заплащането се
извършва без проверка на обстоятелства-
та на нуждаещ се за всеки отделен получа-
тел. Идеята е с помощта на тези парични
средства всеки човек да може да живее над
границата на бедността.
В исторически план концепцията е нами-
рала широк обществен отзвук винаги кога-
то технологичният напредък е причинявал
голямо увеличение на предлаганите коли-
чества стоки и услуги без нарастване или
дори при намаляване на необходимостта от
човешки труд. Технологичната промяна оказ-
ва натиск върху съществуващата организа-
ция на разделението на труда. Безусловни-
ят доход е привлекателен, защото обещава
да омекоти този натиск върху работещите
индивиди. Понастоящем той е причинен от
ефектите на т.нар. Четвърта индустриал-
на революция върху организацията на труда.
Поддръжниците на концепцията на базовия
доход очакват приложението на изкуствен
интелект, автоматизацията и цифровиза-
цията на работните процеси да доведат
до развитие, при което все повече стоки да
могат да бъдат произвеждани при пренеб-
режимо малки пределни разходи. С това в
производството ще бъде необходим все по-
малко човешки труд. Последствието би било
намаляване на сумата на трудовите доходи
в страната и понижаване на търсенето на
индустриално произвежданите блага.
В историята на икономическите идеи
тази аргументационна линия не е нова. В
условията на Първата индустриална рево-
люция Малтус (Malthus, 1836) твърди, че из-
лишъците на предлагани блага в резултат
на технологичния прогрес трябва да бъдат
потребявани от т.нар. трети лица – земе-
владелците (рентиерите), за да бъде ико-
номическият кръгооборот в равновесие. В
своя анализ той възприема системата от
допускания на Рикардо (Ricardo, 1817), според
която индустриалците инвестират пъл-
ната сума на печалбите си и така непре-
къснато увеличават производствените ка-
пацитети на стопанството. Допълнител-
ното произведено количество стоки обаче
не може да бъде поето от потреблението
на работническата класа, тъй като запла-
тите на работниците се равняват в дълго-
срочен план само на минимума средства за
съществуването им според т.нар. Железен
закон на работната заплатангл. iron law
of wages, срв. със Седларски, 2015, с. 95-96;
133-134).
Въпреки че така формулираните зави-
симости не биват емпирично проверени за
различни обстоятелства, те оказват съ-
ществено влияние върху по-късната теория
на Маркс за принадената стойност (Marx,
1867). Принадената стойност намалява с
индустриализационните процеси при замя-
ната на човешкия труд с машини. В есето
си „Икономически възможности за нашите
внуци“ Кейнс (Keynes, [1930] 1963) предвиж-
да, че на хората ще се налага да работят
все по-малко часове заради технологичния
напредък, понеже всички необходими блага
могат да бъдат произвеждани автомати-
зирано с по-ниски разходи. В утопичната
представа на Кейнс от 30-те години на XX
век в близко бъдеще всички материални нуж-
ди ще бъдат напълно задоволени. Сходни по
съдържание разсъждения са популярни от-
ново в началото на XXI век с напредването
на Четвъртата индустриална революция.
Машините заместват труда на хората,
така че би трябвало да имаме все повече
свободно от работа време за задоволяване
на различни лични потребности. Възниква,
обаче, въпросът за източниците на доходи.
Базовият доход в този смисъл е разглеждан
като средство за посрещане на ефектите
от технологичната промяна на понижаване
на доходите от труд.
Според първоначалната концепция за
безусловен базов доход, той трябва да за-
мени останалите съществуващи социални
трансфери в развитите стопанства (срв. с
Van Parijs 1990, 2004). Това означава, че освен
7
Икономическо развитие
базовият доход, на отделния индивид няма
да бъдат превеждани никакви други транс-
ферни плащания от държавата. По-конкрет-
но, биха отпаднали детските плащания,
плащанията при безработица, болничните,
социалните помощи, подкрепата за жилищ-
ни разходи и държавните пенсии, наред с
данъчните облекчения в различни случаи. По
този начин се осигурява принципната въз-
можност чрез базовия доход да се премахне
настоящата неефективност и нежеланите
странични стимули на някои от съществу-
ващите трансферни плащания. Финансира-
нето на базовия доход следва да бъде осигу-
рено чрез данъчно облагане на доходите, на
потреблението, на разходването на ресур-
си, съответно на финансовите транзакции.
По същество, базовият доход може да бъде
отнесен към социалистическите концепции
в държавната социална политика. Всички
членове на обществото получават еднаква
осигуреност с базов доход, независимо от
техния принос или възможност да доприне-
сат за съвкупния продукт.
В анализа на практическата му при-
ложимост е уместно разграничаването
между сравнително развити държави със
сложни социални системи от една страна,
и по-слабо развити страни с по-неефек-
тивен комплекс от мерки в областта на
социалната политика от друга. В случай
че съществуват само малко на брой дър-
жавни механизми за борба с бедността и
за социална сигурност, базовият доход не
замества други мерки, а се явява възможен
инструмент за намаляване на бедността
(срв. с Duflo, Banerjee, 2009; Haushofer, Sha-
piro, 2016). Ако обаче са налице развивали се
в продължение на десетилетия механизми
на социалната политика – като в страни-
те на Европейския съюз, базовият доход би
заменил съществуващи комплексни соци-
ални услуги, които отчитат индивидуални
особености с проверка на статуса на нуж-
даещите се. Дори от това първоначално
скициране става ясно, че концепцията за
безусловния базов доход е свързана с прин-
ципно различно разбиране за централни за-
дачи и задължения на държавата и индиви-
да, за разпределението им в обществото
и относно справедливостта, в сравнение с
преобладаващото в днешните обществени
структури в Европа.
Един от проблемите в досегашната
дискусия около базовия доход е отдалече-
ността ѝ от реалността. Докато базови-
ят доход безспорно е интересна концепция,
вдъхновяваща смели теоретични дебати,
най-често при тях липсва връзката със
съществуващите стопански системи. В
този текст ние обръщаме внимание на
проблема и подлагаме на обсъждане основ-
ни стопанскополитически въпроси около
идеята за безусловния доход. Не поставяме
на преден план философски аспекти на кон-
цепцията, преценката за справедливостта
ѝ или възможни ефекти на базовия доход
върху индивидуалната мотивация за труд,
а привидно лесни въпроси, които често са
пренебрегвани от привържениците на иде-
ята. На тези въпроси е редно да бъде от-
говорено еднозначно, преди базовият доход
да може да бъде разглеждан като сериозна
алтернатива в областта на стопанска-
та политика (срв. с De Wispelaere, Stirton,
2012) за административни затруднения при
евентуалното ѝ приложение.
Полезно е във всяка дискусия относно
приложимостта на базовия доход да се
изхожда от реална икономическа систе-
ма. Тук ние приемаме за отправна точка
стопанската система, характерна за Ев-
ропейския съюз: пазарна организация на
икономиката със силни социалнополитиче-
ски компоненти, основана на демократич-
но обществено устройство и вградена в
структури на ЕС. Изводът ни е, че идеята
за безусловен базов доход може да бъде
причислена към социалистическите уто-
пии и не може да бъде осъществена в сто-
панската политика при съществуващите
структури.
Безусловен базов доход
8
Икономическо развитие
Икономически и социални алтернативи, брой 2, 2020
2. Въпроси на стопанската
политика
2.1. Кой ще получава безусловния базов
доход?
На първо място следва да бъде даден
отговор на въпроса кой би получил право на
безусловен базов доход. Подходящи са два
критерия за определяне на получателите:
или гражданите на дадена държава (обеди-
нение от държави), или индивиди с место-
жителство в дадена държава (обединение
на държави). Ако правото се присъди само
на гражданите на дадена страна, групи от
населението ще бъдат дискриминирани във
всички европейски държави. Тези групи ще
трябва да осигуряват доход за себе си чрез
други източници или да емигрират. Възник-
ва опасност от постоянно разделение на
обществата на получатели и неполучатели
на базов доход. Неполучателите ще тряб-
ва да заработват сами своя доход, докато
гражданите на съответната страна няма
да бъдат изложени на тази принуда. След-
ващият въпрос е дали гражданите на стра-
ната ще продължават да получават базов
доход и когато живеят в чужбина. Вероят-
но е това да доведе до миграционни потоци
и отново разделение на обществата. В до-
пълнение, няма да бъде постигната целта
всички хора да имат доход над границата
на бедността.
Обратно, ако бъде приложен критерият
на постоянното местожителство, всички
обитатели на дадена страна ще получават
безусловен базов доход, включително инди-
види, които живеят в страната отскоро.
Получаването на базовия доход би било не-
зависимо от националността или правния
статут на пребиваването. С други думи,
държавата би осигурявала базов доход и на
тези, които са регистрирали своето мес-
тожителство в страната съвсем отскоро
или които се намират на територията ѝ за
кратко време, като например бежанци или
чуждестранни студенти. Подобен принцип
би бил възприет от части от населението
като несправедлив. Политическата съпро-
тива срещу въвеждането му изглежда мно-
го вероятна.
Много по-същественият проблем обаче
и в този случай биха били предизвиканите
миграционни потоци. Във всички държави,
които въведат базов доход на принципа
на местожителството, ще се стигне, в
резултат от ефекта на привличането, до
нетен входящ поток от имигранти. То в а
може да намали обществената приемли-
вост на базовия доход (вж. Scharpf, 2000).
Едновременното въвеждане на базовия до-
ход във всички държави-членки на ЕС няма
да намали този ефект на всмукване на ми-
гранти от държави извън Съюза. Но и дори
в рамките на ЕС може да се стигне до зна-
чителни мигрантски потоци поради раз-
ликите в икономическото благосъстояние
на страните. Какъв е отговорът на тези
предизвикателства от страна на поддръж-
ниците на концепцията?
Въпросът за кръга на получателите на
базовия доход е проблематичен и в друг
аспект, а имено – по отношение на до-
пустимата им възраст. Ако доходът бъде
предоставен от момента на раждането,
той би попадал в ръцете на родителите
и законните попечители на малолетните
деца. При относително големи семейства
с голям брой деца родителите или попе-
чителите биха разполагали със значител-
ни финансови средства. Понеже не става
дума за целеви трансфери, не може да бъде
сигурно, че родителите или попечителите
ще използват парите за благото на деца-
та. Това е общ проблем при нецелевите
трансферни плащания, но при базовия до-
ход трансферираните суми са по-високи,
отколкото настоящите трансфери, об-
вързани с индивидуални житейски обстоя-
телства, като например детски надбавки,
надбавки за жилищни разходи или помощи-
те при безработица. Така би могло да се
9
Икономическо развитие
стигне до изразходване на средствата не
по предназначение от домакинствата, в
случай че получателите на базовия доход не
действат в интерес на благосъстоянието
на децата. Ако обаче базовият доход се
превежда на даден индивид над определена
възраст, родителите и попечителите на
малките деца биха били негативно дискри-
минирани, тъй като не получават трансфе-
ри за децата.
Освен тези два въпроса е необходимо
да се изясни дали и други различия между
хората биха били пренебрегнати, в случай
че базовият доход замени настоящите со-
циални трансфери. Ще бъде ли базовият
доход независим от имуществото на лица-
та? Тъй като базовият доход е безусловен,
би следвало да бъде получаван и от онези
с относително голямо материално благо-
състояние. Болните и нуждаещите се от
специални грижи ще бъдат ли поставени
при същите условия (еднакви трансферни
суми) като здравите, градското население
като селското? Това са само някои от ре-
левантните въпроси относно критериите
за получателите на базов доход.
2.2. Как може да бъде финансиран
безусловният базов доход?
Предвижда се основното финансиране да
е чрез данъчно облагане на всички видове
доходи (доходи от труд, капиталови печал-
би, от имущество, както и предприемачески
възнаграждения). Популярно, особено сред
социалистически ориентирани политици, е
предложението за обвързване на базовия до-
ход с въвеждане на данък върху финансовите
транзакции, от който се очаква набирането
на допълнителни средства. Често при тър-
сенето на отговор на въпроса за финансира-
нето на безусловния доход за илюстрация се
привежда примерът с отрицателния подохо-
ден данък по идея на Милтън Фридман (Fried-
man, 1962, 1968). Базовият доход би уподобя-
вал в действието си отрицателен подоходен
данък. Домакинства с доходи под определена
граница получават от държавата трансфе-
рен доход, а домакинствата с доходи над
тази граница плащат данъци. Освен дохода,
има предложения да се облага и потребление-
то и разходването на ресурси.
Трудно е да бъде предвидено колко биха
били данъчните приходи в горните случаи и
дали биха били достатъчни за финансиране-
то на базовия доход. Дори привържениците
на концепцията обаче са сигурни, че в крайна
сметка данъчната тежест върху трудовите
доходи ще се увеличи и ще се стигне до изме-
нения в индивидуалното предлагане на труд.
Най-общо, като вторичен ефект се очаква
последващ спад на общата сума на данъч-
ните приходи при въвеждането на безуслов-
ния базов доход. Не съществуват надеждни
симулации, особено с оглед на това, че нито
ефектите на базовия доход върху предлага-
нето на труд, нито измененията в потреби-
телското поведение са напълно предвидими.
Под въпрос е и осъществимостта на идеята
за данък върху финансовите транзакции с цел
увеличаване на данъчните постъпления.
Ако основното допускане е за спад в съ-
вкупните данъчни приходи, на преден план
остава въпросът за финансирането на базо-
вия доход. При недостатъчни данъчни постъ-
пления следва да се изясни как те биха мог-
ли да бъдат повишени или при кои публични
блага могат да бъдат направени икономии.
Необходимо е внасяне на яснота относно
това кои конкретни услуги, публични блага и
инвестиции няма да могат повече да бъдат
предлагани от страна на държавата. Във фе-
деративно организираните държави е важно,
освен това, разпределението на дефицита
по провинции, както и решението дали по-
ниските федерални организационни равнища
ще получават компенсации за недостатъчно-
то финансиране от по-високо държавно ниво.
Тъй като не съществуват моделни пре-
смятания за сложни стопански системи на
ефектите от базовия доход върху очаквани-
те данъчни приходи, а досегашните полеви
Безусловен базов доход
10
Икономическо развитие
Икономически и социални алтернативи, брой 2, 2020
експерименти не включват данъчни плаща-
ния от участниците и са относително крат-
косрочни, не съществуват надеждни рефе-
рентни стойности за ефектите на базовия
доход върху данъчните постъпления. Същото
се отнася и за различните последствия от
базовия доход за социалните системи.
2.3. Как съществуващите социални
системи ще се преобразуват в
безусловен базов доход?
Въвеждането на безусловния базов доход
се явява преподреждане на всички съществу-
ващи социални системи в една държава в слу-
чая, в който – според първоначалната идея
– базовият доход се разглежда като техен
заместител, а не като допълнение. Многоо-
бразието на социалноосигурителни системи,
съществуващо в европейските държави от
над 120 години, би било премахнато от без-
условния базов доход. Застраховката срещу
безработица отпада, тъй като базовият
доход осигурява минималните средства за
съществуване (срв. също с Marx, Peeters,
2008). Работодателите и работниците биха
били облекчени, тъй като няма да се нала-
га да превеждат повече вноски. От това се
очакват положителни ефекти за пазарите
на труд. Същевременно би била премахна-
та досегашната обвързаност на държавни-
те трансферни плащания при безработица
с периода на плащане на задължителните
осигурителни вноски и с размера на дохода.
Отпадат също всички форми на социални по-
мощи, включително целеви трансфери като
помощите за жилище.
Необходимо е да се премисли и как би била
устроена системата на здравното осигуря-
ване при въвеждане на базов доход. Включе-
ни ли са здравноосигурителните вноски в
безусловния доход или индивидите трябва
сами да ги внасят допълнително? Когато се
вземе предвид фактът, че в някои държави-
членки на ЕС месечните здравоноосигури-
телни вноски възлизат на стотици евро на
човек, отговорът на този въпрос започва да
изглежда централен. Възникват и последва-
щи въпроси, например дали при изплащане на
базов доход ще бъде запазена – независимо
под каква форма – държавната здравна оси-
гуровка или ще се премине към изцяло частно
здравно осигуряване.
Особена област на социалното осигуря-
ване е осигуряването за старост. То стъпва
на множество стълбове като държавното
осигуряване за пенсия при старост, част-
ното осигуряване за старост под формата
на спестяване и натрупване на имущество,
както и фирменото осигуряване. Тези три
стълба са с различна тежест в отделните
държави-членки на ЕС. Използват се както
капиталопокривният, така и разпределител-
ният метод. Важен въпрос е и как ще се под-
ходи към съществуващите пенсионни права и
частно натрупаните пенсионни фондове при
въвеждане на базов доход. Базовият доход би
отговарял по същество на обща минимална
пенсия. Ще бъдат ли изплащани държавните
пенсии в допълнение към безусловния доход
или ще бъдат включени в него и как ще се об-
лагат? В сърцевината на проблема е как ще
се удовлетворяват индивидуално придобити
имуществени претенции. Към този момент
в литературата не са налични конкретни
идеи за преобразуването на индивидуалните
осигуровки за старост при въвеждането на
базов доход и ефектите му върху пазарите
за частни здравни блага, както и върху паза-
рите за осигуряване при старост.
2.4. Какви биха били ефектите
на безусловния базов доход върху
трудовите пазари?
Една от целите на базовия доход, наред
с намаляването на бедността, е защитата
на труда от натиска, произтичащ от тех-
нологичната промяна върху трудовите паза-
ри. Както видяхме, тази загриженост не е
нова. Новото е, че се очаква да се получа-
ват средства без насрещно задължение от
11
Икономическо развитие
страна на получателите. Чрез безусловния
доход се премахва обвързаността между
личния принос и получаваното заплащане.
Това води до по-слаб стимулен ефект от
заплащането върху предлагането на труд в
стопанството. Ван Парийс (Van Parijs, 1990)
защитава позицията, че така работниците
са по-независими от получаваните от пред-
приятията заплати и могат да посрещнат
спокойно периоди, в които не работят. По-
лучателите на базов доход разполагат с
по-голяма преговорна сила при договарянето
на заплатите, тъй като не са принудени да
приемат каквато и да е работа, за да оси-
гурят средства за съществуването си. По
този начин за работодателите възниква на-
тиск да подобряват условията на труд и да
увеличават заплатите.
Какво се случва, обаче, когато въз ос-
нова на принципа на гражданството или
местожителството не всички индивиди
в дадено общество получават право на
безусловен базов доход? Обществото е
разделено на получатели и неполучаващи
базов доход. При тези условия неполуча-
ващите трябва да приемат работа и при
много ниски заплати, тъй като всички дру-
ги социални мерки ще бъдат отпаднали и
те ще са принудени сами да заработват
минималните средства за преживяването
си. Работните заплати за неполучаващите
намаляват, като наред с това ще трябва
да приемат лоши условия на труд. Какъв
би бил отговорът на привържениците на
идеята за базов доход на въпроса за подоб-
но разделение на обществото и пазара на
труда? До този момент липсва дискусия по
темата за разделението на получатели и
неполучаващи базов доход.
Следващият въпрос засяга индивиду-
алните инвестиции в образованието. Ако
базовият доход се превърне в устойчив
елемент на социалната политика, тогава
училищното и университетското образо-
вание, както и личните специални квали-
фикации, ще престанат да бъдат обвър-
зани с очакваните по-късно необходими за
живота доходи. Образованието и допъл-
нителните квалификации биха загубили
част от икономическата си стойност. С
това базовият доход създава стимули пред
учениците, родителите им и потенциал-
ните студенти да инвестират по-мал-
ко в собственото си обучение, тъй като
независимо от компетентността им, ще
получават гарантиран доход. Най-малкото
е спорно доколко това премахване на връз-
ката между образование и възможности за
получаване на доход може да бъде компен-
сирано от силна вътрешна мотивация (или
от съображения за постигане на по-висок
социален статус, срв. със Седларски, 2014,
2015a, 2019). Ако действително се прояви
отрицателен ефект на базовия доход върху
образованието, съответно отпаднат част
от стимулите придобито знание да се при-
лага в производството на стоки и услуги,
би намаляла производителността на сто-
панството. Подобни взаимовръзки не са
обсъждани досега в контекста на дебата
за безусловния базов доход.
Две следствия за пазара на труда от
въвеждането на безусловния базов доход
обаче изглеждат положителни. Първо, би
намаляла необходимостта от работна
ръка в администрацията на социалните
системи, тъй като с институционализи-
рането на базовия доход биха се проявили
тенденции към намалена бюрократизация.
Ако обаче в противовес с първоначалната
идея базовият доход бъде въведен в до-
пълнение към съществуващите социални
услуги, бюрокрацията само би се разши-
рила допълнително. Така, обаче, би се по-
пречило на осъществяването на идеята
на поддръжниците на базовия доход чрез
него да бъде намалена неефективнотта
на съществуващите социални системи
(Friedman, 1968). Второ, може да се очаква,
че с безусловния доход у населението ще
нарасне готовността за поемане на риск и
предприемаческата активност. Това може
Безусловен базов доход
12
Икономическо развитие
Икономически и социални алтернативи, брой 2, 2020
да се отрази положително на създаването
на микро- или малки и средни предприятия
(Nooteboom, 1986), понеже дребните пред-
приемачи биха имали сигурността на без-
условния доход. От своя страна, подобно
развитие поставя допълнителни въпроси:
как би се постъпвало в ситуация на несъс-
тоятелност? Ще остане ли в случай на
несъстоятелност на предприятието лич-
ният базов доход на собственика непроме-
нен или от него могат да бъдат удържани
плащания?
В настоящия текст въз основа на малко
на брой избрани аспекти поставихме клю-
чови въпроси, които изискват отговори,
преди безусловният базов доход да бъде по-
ставен на сериозно обсъждане като алтер-
натива пред стопанската политика. Мо-
гат да бъдат формулирани и по-нататъш-
ни важни въпроси, по които към настоящия
момент не се води дискусия и няма яснота:
какви начини се предвиждат за справяне с
евентуалния инфлационен натиск, породен
от базовия доход? Как би се отразил безу-
словният доход на нормите на спестявания
и инвестиции? Какви са очакваните ефек-
ти върху застрахователните пазари? Ка-
къв би бил подходът към съществуващите
лични финансови задължения?
3. Обобщение
Въпреки интуитивно положително
възприеманата идея за финансова базова
осигуреност за всички хора, на този етап
концепцията за безусловен базов доход
изглежда все още като социалистическа
утопия в контекста на ситуацията в дър-
жавите-членки на Европейския съюз. Осъ-
ществяването ѝ в рамките на днешните
структури в Европа би било изключително
трудно. Към това се добавя и въпросът
дали реализацията ѝ може да бъде оправ-
дана с предстоящите обществени проме-
ни на Четвъртата индустриална револю-
ция. В общия случай хората се приспосо-
бяват бързо към технологичния напредък.
Познати са предсказваните в миналото
разтърсващи ефекти от въвеждането на
нови технологии като електричеството,
двигателите с вътрешно горене, новите
комуникационни и транспортни средства
върху трудовите пазари и социалната
устойчивост на обществата. Вместо
това, обаче, в резултат от новите тех-
нологии винаги се е стигало до подеми в
растежа, причинени от нови комбинации
на производствените фактори и създава-
нето на иновативни и все по-разнообразни
продукти (Schumpeter, 1912). Предвижда-
ните от Малтус проблеми не възникват,
тъй като се формират предпочитания към
нови продукти и услуги и съответно ново
търсене. Така в миналото постоянно се
създават нови пазари, предлагащи на хора-
та нови възможности за потребление, но
и за доходи. Няма причина да не се очаква
подобно развитие и в случая на Четвърта-
та индустриална революция.
В статията не бе подчертано изрич-
но, че настоящите социални системи в
европейските страни почиват върху пред-
стави за справедливост, кристализирали
в продължение на десетилетия или дори
столетия. Те включват разбирането, че
социалните системи следва да отчитат
индивидуалната ситуация на нуждаещите
се. Примери са специалните социални при-
добивки за инвалиди, за нуждаещи се от
особени грижи или за търсещите закри-
ла от политическо преследване. Базови-
ят доход пренебрегва тези представи за
справедливост, тъй като всички индивиди
се третират по един и същ начин.
Вярно е също, че съществуващите в
Европа социални системи са неефектив-
ни, тъй като не възпрепятстват в доста-
тъчна степен моралния риск (англ. moral
hazard) и гратисчийството (англ. free-rid-
ing) и водят до значителни транзакционни
разходи. От друга страна, не е ясно, оба-
че, дали безусловният базов доход може да
13
Икономическо развитие
премахне неефективността. Следва да се
отчете също и дали целите, които трябва
да бъдат постигнати с базовия доход, не
могат да бъдат реализирани по-ефектив-
но с други мерки на стопанската полити-
ка. Когато на преден план са извеждани
проблемите на намаляването на бедност-
та и осигуряването на работни места за
всички, могат да бъдат обсъждани и други
възможности, като например създаване-
то на стимули за работодателите да на-
значават всички нуждаещи се от работа
(срв. с Phelps, 2001; Scharpf, 2000), вклю-
чително чрез въвеждане на четиридневна
работна седмица, шестчасов работен ден
и др. Така би възникнало право на доход, но
обвързано с работа, т.е. с насрещно за-
дължение за оказване на продуктивни ус-
луги за обществото.
Въпреки че осъществяването на идея-
та за универсален базов доход към насто-
ящия момент в Европа може да бъде кате-
горизирано като социалистическа утопия,
възможна само при радикална промяна в
системата или системен срив като през
1918/19, 1945/46 и 1989/90 г., то предста-
влява интересна възможност за обще-
ствата, в които днес не съществуват из-
градени или има само наченки на системи
за социална защита. В този случай алтер-
нативните разходи на въвеждането му са
малки. Тук при определени обстоятелства
безусловният базов доход се явява дейст-
вителна възможност и може да бъде по-
ефективно решение в сравнение с разви-
тите в Европа структури на социалната
държава.
Цитирани източници:
Седларски, Т., 2014. Интегриране на
социалния статус в икономическата
теория: статусната икономика на
Робърт Франк, Икономически и социални
алтернативи, бр. 4/2014, с. 117-134.
(Sedlarski, T., 2014. Integrirane na sotsialnia
status v ikonomicheskata teoria: statusnata
ikonomika na Robart Frank, Ikonomicheski i
sotsialni alternativi, br. 4/2014, s. 117-134)
Седларски, Т., 2015. Икономически теории
(История на икономическата мисъл),
поредица „Университетска библиотека“
на Университетското издателство „Св.
Климент Охридски”.
(Sedlarski, T., 2015. Ikonomicheski teorii (Is-
toria na ikonomicheskata misal), poreditsa
“Universitetska biblioteka” na Universitets-
koto izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”)
Седларски, Т., 2015a. Статусна
икономика, институционален дизайн и
икономическа политика, Икономическа
мисъл, 4/2015, с. 3-22.
(Sedlarski, T., 2015a. Statusna ikonomika,
institutsionalen dizayn i ikonomicheska poli-
tika, Ikonomicheska misal, 4/2015, s. 3-22)
Седларски, Т., 2019. Политическа
икономия на социалния статус:
икономически и социалнопсихологически
ефекти от статусното съревнование
на пазарите, на които победителите
получават всичко, Годишник на
Стопанския факултет на Софийския
университет “Св. Климент Охридски”,
Том 17/2019, с. 211-277.
(Sedlarski, T., 2019. Politicheska ikonomia na
sotsialnia status: ikonomicheski i sotsialnopsi-
hologicheski efekti ot statusnoto sarevnovanie
na pazarite, na koito pobeditelite poluchavat
vsichko, Godishnik na Stopanskia fakultet na
Sofiyskia universitet “Sv. Kliment Ohridski”,
Tom 17/2019, s. 211-277)
De Wispelaere, Jurgen, Lindsay Stirton,
2012. A disarmingly simple idea? Practical
bottlenecks in implementing a Universal Ba-
sic Income. International Social Security Re-
view, 65(2), 10312 1.
Безусловен базов доход
14
Икономическо развитие
Икономически и социални алтернативи, брой 2, 2020
Duflo, Esther, Abhijit V. Banerjee, 2019 [2009]:
Good Economics for Hard Times: Better An-
swers to Our Biggest Problems. London: Pen-
guin Books.
Friedman, Milton, 1968. The case for a neg-
ative income tax. In Melvin R. Laird (ed.): Re-
publican Papers, New York: Praeger.
Haushofer, Johannes, Jeremy Shapiro, 2016.
The short-term impact of unconditional cash
transfers to the poor: experimental evidence
from Kenya. Quarterly Journal of Econom-
ics, 131(4), 1973–2042.
Keynes, John Maynard, 1963 [1930]. Eco-
nomic possibilities for our grandchildren. in
John Maynard Keynes: Essays in Persua-
sion, New York: W.W. Norton, 358–373.
Lassalle, Ferdinand, 1919, [1863]. Offenes
Antwortschreiben. in Eduard Bernstein (ed.):
Ferdinand Lassalle: Gesammelte Reden
und Schriften Band 3, Berlin: Paul Cassirer,
411 0 7.
Malthus, Thomas Robert, 1836. [1820]. Prin-
ciples of Political Economy, London: W. Pick-
ering.
Marx, Axel, Hans Peeters, 2008. An uncon-
ditional basic income and labor supply: Re-
sults from a pilot study of lottery winners.
Journal of Socio-Economics 37, 1636–1659.
Marx, Karl, 1867. Das Kapital. Kritik der Politi-
schen Oekonomie, Hamburg: Otto Meissner.
Nooteboom, Bart, 1986. Basic income as a
basis for small business. International Small
Business Journal, 5(3), 10–18.
Phelps, Edmund, 2001. Subsidize Wages. in
Philippe Van Parijs (ed.): What’s Wrong with
a Free Lunch? Boston: Beacon Press.
Rawls, John, 1971. A Theory of Justice, Cam-
bridge: Harvard University Press.
Ricardo, David, 1817. Principles of Political
Economy and Taxation, London: John Mur-
ray.
Russell, Bertrand, 1918. Proposed Roads to
Freedom. New York: Blue Ribbon.
Sen, Armatya K., 2009. The Idea of Justice,
Cambridge: Harvard University Press.
Scharpf, Fritz, 2000. Basic income and So-
cial Europe. In Robert-Jan van der Veen;
Loek Groot (eds): Basic Income on the
Agenda: Policy Objectives and Political
Chances, Amsterdam: Amsterdam University
Press, 155–160.
Schumpeter, Joseph, 1912. Theorie der wirt-
schaftlichen Entwicklung, Berlin: Duncker &
Humblot.
Tobin, James, 1966. The case for an income
guarantee. Public Interest, 4, 31–41.
Van Parijs, Philippe, 2004. Basic income: a
simple and powerful idea for the twenty-first
century. Politics and Society, 32(1), 7–39.
Van Parijs, Philippe, 1990. The second mar-
riage of justice and efficiency. Journal of So-
cial Policy, 19(1), 1–25.
Widerquist, Karl, José A. Noguera, Yan-
nick Vanderborght, Jurgen De Wispelaere,
(eds.) (2013): Basic Income: An Anthology
of Contemporary Research. Oxford: Wiley-
Blackwell.
Widerquist, Karl, 2005. A failure to commu-
nicate: What (if anything) can we learn from
the Negative Income Tax experiments? Jour-
nal of Socio-Economics, 34(1), 49–81.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
Full-text available
The U.S. and Canadian governments conducted five negative income tax experiments between 1968 and 1980. The labor market findings of these experiments were an advance for understanding the effects of a basic income guarantee, but their conclusiveness is often overstated. A review of nonacademic articles on the experiments reveals poor understanding of the results. One often overlooked cause of this misinterpretation was the failure of researchers to make clear that the experiments could not estimate the demand response and therefore could not estimate the market response to the program. Although the evidence does not amount to an overwhelming case either for or against the basic income guarantee, some important conclusions can be drawn, if they are drawn carefully.
Article
We use a randomized controlled trial to study the response of poor households in rural Kenya to large, unconditional cash transfers from the NGO GiveDirectly. The transfers differ from other programs in that they are explicitly unconditional, large, and concentrated in time. We randomized at both the village and household levels; further, within the treatment group, we randomized recipient gender (wife vs. husband), transfer timing (lump-sum transfer vs. monthly installments), and transfer magnitude (USD 404 PPP vs. USD 1,525 PPP). We find a strong consumption response to transfers, with an increase in household monthly consumption from USD 158 PPP to USD 193 PPP nine months after the transfer began. Transfer recipients experience large increases in psychological wellbeing. We find no overall effect on levels of the stress hormone cortisol, although there are differences across some subgroups. Monthly transfers are more likely than lump-sum transfers to improve food security, while lump-sum transfers are more likely to be spent on durables, suggesting that households face savings and credit constraints. Together, these results suggest that unconditional cash transfers have significant impacts on economic outcomes and psychological wellbeing.
Article
The abstract for this document is available on CSA Illumina.To view the Abstract, click the Abstract button above the document title.
Article
Dr. Bart Nooteboom is research director at the Research Institute for Small and Medium-sized Business, Zoetermeer, Netherlands. In this paper he examines the relevance of a basic income to the development of small businesses. He argues that a basic income would stimulate and facilitate small businesses in several ways. It would enhance economic growth, employment and general welfare. A basic income would serve as a compensation for diseconomies of small scale production; as incentive for new firms; as an alternative to complicated and often ineffective present subsidies and other measures for small business. He also suggests that it could be solution to the problem of unfair competition from the "informal, "black", or "underground" economy.
Article
This exceedingly simple idea has a surprisingly diverse pedigree. In the course of the last two centuries, it has been independently thought up under a variety of names-"territorial dividend" and "state bonus," for example, "demogrant" and "citizen's wage," "universal benefit" and "basic income"-in most cases without much success. In the late sixties and early seventies, it enjoyed a sudden popularity in the United States and was even put forward by a presidential candi-date, but it was soon shelved and just about forgotten. In the last two decades, however, it has gradually become the subject of an unprece-dented and fast expanding public discussion throughout the European Union. Some see it as a crucial remedy for many social ills, including unemployment and poverty. Others denounce it as a crazy, economi-cally flawed, ethically objectionable proposal, to be forgotten as soon as possible, to be dumped once and for all into the dustbin of the history of ideas. To shed light on this debate, I start off saying more about what basic income is and what it is not, and about what distinguishes it from existing guaranteed income schemes. On this background, it
Article
No major reform of the welfare state has a chance of going through unless one can make a plausible case as to both its ‘ethical value’ and its ‘economic.value’, that is, that it would have a positive effect in terms of both justice and efficiency. In this essay, this rough conjecture is first presented, and its plausibility probed, on the background of some stylised facts about the rise of modern welfare states in the postwar period. Next, the focus is shifted to the current debate on the introduction of a basic income, a completely unconditional grant paid ex ante to all citizens. It is argued that if basic income is to have a chance of meeting the strong twofold condition stipulated in the conjecture, some major changes are required in the way one usually thinks about justice and efficiency in connection with social policy. But once these changes are made, as they arguably must be, the chance that basic income may be able to meet the challenge is greatly enhanced.