ArticlePDF Available

Връзка между почвените типове, релефа и скалната подложка в Югоизточна България Relationship between the soil types, topography and the parent rocks in Southeast Bulgaria

Authors:

Abstract and Figures

In the course of geologic and geomorphologic studies on the Yambol-Elhovo region of Southeast Bulgaria, a clear relationship between the distribution of the main soil types, the topographic features and the composition of the parent rocks was found. The geologic structure of the region is dominated by faults striking NW-SE, N-S, NE-SW and WE , as well as by folds with hinges striking NW-SE. These geologic features, as well as the statistical consistency in the orientation of valleys impose symmetry on the distribution of the main soil types in the region. It was found that similar soil types are exposed in the steep and in the gently sloping boards of the valleys over rocks of similar composition. In the steep valley slopes cutting Neogene sands, from the higher plane toward the valley bottom, the following soil types are exposed: chernozems, arenosols, vertisols, and fluvisols. In the gently dipping valley boards chernozems, vertisols and fluvisols are exposed. The soils developed on top of granitic and acid ortometamorphic rocks are different from the soils developed on top of gabbro and intermediate volcanic rocks. They differ by color, organic content, mineral composition of the skeleton, type of the clay matrix, etc. A terrain mapping of the main soil types over the entire region with the purpose of checking the hypothesis for the relationship between the different soil forming factors was performed. It resulted in a new soil map for the region, which is more detailed than the previous maps. It can be used for the purpose of regional planning as well as base for planning of a more detailed soil and geochemical study of the region.The methodic of the mapping includes processing of a large volume of freely available satellite images, detailed topographic maps and digital terrain models. In the course of the study, various manipulations with GIS software were made, such as hydrographic analysis, slope analysis, exposition analysis, spectral analysis of satellite databases and other digital procedures. The study was accompanied by terrain mapping of the main soil types over the entire region. The proposed map represents a study in progress. It can be used for the purpose of regional planning and planning of a more detailed soil and geochemical studies of the region. Резюме. В хода на геоложки и геоморфоложки изследвания в Ямбол-Елховския регион беше установено, че съществува ясна зависимост между разпространението на определени почвени типове, формите на релефа и състава на скалната подложка. Геоложкият строеж на областта се доминира от разломи с посока СЗ-ЮИ, С-Ю, СИ-ЮЗ и И-З, както и от големи гънки с посока на шарнирите СЗ-ЮИ. Тези геоложки особености, както и статистическата издържаност в ориентацията на речните долини, предопределят закономерност в разпространението на почвените типове в областта. Установява се повтаряне на едни и същи почвени типове в стръмните и в полегатите склонове на различни речни долини и върху скална подложка с еднороден състав. В стръмните склонове на врязаните в неогенските седименти долини от високата билна заравненост към дъното на речната долина се появяват почвени типове в следния ред: излужени черноземи, склонови песъчливи почви, черноземни смолници и алувиални наносни почви. В полегатите склонове на долините от високата билна заравненост надолу се появяват почвени типове в после-дователност: излужени черноземи, черноземни смолници и алувиално-наносни почви. Почвите, развити върху гранити и други кисели ортометаморфни скали, се различават от тези, развити върху габро и среднобазични вулканити, по цвят, минерален състав на скелета, тип на глинестите минерали и др. параметри. Картирането на почвите от региона бе изпълнено с цел проверка на научната хипотеза за връзката между различните почвообразуващи фактори и доведе до създаването на нова по рода си почвена карта, която е по-детайлна от всички изготвени до момента. Методиката на картирането включва обработване на голям обем сателитни изображения, детайлни топографски карти и цифрови теренни модели. В хода на манипулациите с ГИС софтуер са изпълнени хидрографски анализ, анализ на наклоните и изложението на склоновете, спектрален анализ на сателитни бази от данни и други цифрови обработки. Изследването е придружено от маршрутно картиране на главните почвени типове в цялата област. Представената в публикацията карта може да се използва за регионално планиране, както и за планиране на по-детайлни почвоведски и геохимични изследвания в региона.
Content may be subject to copyright.
51
СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, год. 76, кн. 1, 2015, с. 51–68
REVIEW OF THE BULGARIAN GEOLOGICAL SOCIETY, vol. 76, part 1, 2015, p. 51–68
Връзка между почвените типове, релефа и скалната подложка
в Югоизточна България
Георги Начев, Иван Димитров
Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, 1700 София
Relationship between the soil types, topography and the parent rocks
in Southeast Bulgaria
Georgi Nachev, Ivan Dimitrov
“St. Ivan Rilski” University of Mining and Geology, 1700 Sofia; E-mails: nachev_georgi@mail.bg; idim68@abv.bg
Abstract. In the course of geologic and geomorphologic studies on the Yambol-Elhovo region of Southeast Bulgaria, a clear rela-
tionship between the distribution of the main soil types, the topographic features and the composition of the parent rocks was found. The
geologic structure of the region is dominated by faults striking NW-SE, N-S, NE-SW and W-E, as well as by folds with hinges striking
NW-SE. These geologic features, as well as the statistical consistency in the orientation of valleys impose symmetry on the distribution of
the main soil types in the region. It was found that similar soil types are exposed in the steep and in the gently sloping boards of the valleys
over rocks of similar composition. In the steep valley slopes cutting Neogene sands, from the higher plane toward the valley bottom, the
following soil types are exposed: chernozems, arenosols, vertisols, and fluvisols. In the gently dipping valley boards chernozems, vertisols
and fluvisols are exposed. The soils developed on top of granitic and acid ortometamorphic rocks are different from the soils developed on
top of gabbro and intermediate volcanic rocks. They differ by color, organic content, mineral composition of the skeleton, type of the clay
matrix, etc. A terrain mapping of the main soil types over the entire region with the purpose of checking the hypothesis for the relationship
between the different soil forming factors was performed. It resulted in a new soil map for the region, which is more detailed than the pre-
vious maps. It can be used for the purpose of regional planning as well as base for planning of a more detailed soil and geochemical study
of the region.The methodic of the mapping includes processing of a large volume of freely available satellite images, detailed topographic
maps and digital terrain models. In the course of the study, various manipulations with GIS software were made, such as hydrographic
analysis, slope analysis, exposition analysis, spectral analysis of satellite databases and other digital procedures. The study was accompa-
nied by terrain mapping of the main soil types over the entire region. The proposed map represents a study in progress. It can be used for
the purpose of regional planning and planning of a more detailed soil and geochemical studies of the region.
Key words: map, soils, soil science, relief, geomorphology, rocks, GIS.
Резюме. В хода на геоложки и геоморфоложки изследвания в Ямбол-Елховския регион беше установено, че съществува
ясна зависимост между разпространението на определени почвени типове, формите на релефа и състава на скалната подложка.
Геоложкият строеж на областта се доминира от разломи с посока СЗ-ЮИ, С-Ю, СИ-ЮЗ и И-З, както и от големи гънки с посока
на шарнирите СЗ-ЮИ. Тези геоложки особености, както и статистическата издържаност в ориентацията на речните долини,
предопределят закономерност в разпространението на почвените типове в областта. Установява се повтаряне на едни и същи
почвени типове в стръмните и в полегатите склонове на различни речни долини и върху скална подложка с еднороден състав. В
стръмните склонове на врязаните в неогенските седименти долини от високата билна заравненост към дъното на речната долина
се появяват почвени типове в следния ред: излужени черноземи, склонови песъчливи почви, черноземни смолници и алувиални
наносни почви. В полегатите склонове на долините от високата билна заравненост надолу се появяват почвени типове в после-
дователност: излужени черноземи, черноземни смолници и алувиално-наносни почви. Почвите, развити върху гранити и други
кисели ортометаморфни скали, се различават от тези, развити върху габро и среднобазични вулканити, по цвят, минерален състав
на скелета, тип на глинестите минерали и др. параметри. Картирането на почвите от региона бе изпълнено с цел проверка на
научната хипотеза за връзката между различните почвообразуващи фактори и доведе до създаването на нова по рода си почвена
карта, която е по-детайлна от всички изготвени до момента. Методиката на картирането включва обработване на голям обем
сателитни изображения, детайлни топографски карти и цифрови теренни модели. В хода на манипулациите с ГИС софтуер са
изпълнени хидрографски анализ, анализ на наклоните и изложението на склоновете, спектрален анализ на сателитни бази от
данни и други цифрови обработки. Изследването е придружено от маршрутно картиране на главните почвени типове в цялата
област. Представената в публикацията карта може да се използва за регионално планиране, както и за планиране на по-детайлни
почвоведски и геохимични изследвания в региона.
Ключови думи: карта, почви, почвознание, релеф, геоморфология, скали, ГИС.
52
Увод
В монографията си „Тектоника на България“ Яра-
нов (Jaranoff, 1960) посвещава четвърта глава на
връзката между неотектониката и почвите. Той
коментира новоиздадените тогава почвени карти
(Tanov, 1956, 1957) и отбеляза, че в Южна България
голямото многообразие на почвени типове и раз-
пространението им се обуславят не от климато-
генни, а от геоморфоложки и геоложки фактори.
Според него голяма част от територията на Южна
България, включително и изследвания от нас ра-
йон, попада в обхвата на Егейската тектонска об-
ласт. За тази област „...са били в ход през Плиоце-
на и през Кватеренера и до днес интензивни, силно
диференцирани радиални тектонски движения… и
се получава непрекъснато съживяване и дори усил-
ване на повърхностната денудация в издигащите
се блокове, особено в обсега на разседните откоси
и по склоновете на ерозионните долини, врязани
в издигащите се блокове. В грабените седимента-
цията в много случаи напълно заменя денудаци-
онните процеси. Налице са следователно огромни
разлики в интензитета на повърхностната дену-
дация на много късо разстояние.“ Яранов обръща
внимание на генезиса на черноземните смолници,
като коментира, че „…и смолниците не трябва да
се отнасят към климатогенните, а към хидроложки
и тектонски обусловените почвени разновидно-
сти.“ Той обръща внимание, че разпространението
на хумусно-карбонатните почви в Южна България
е подценено и че разпространението на „скелетни-
те почви“ е по-голямо от това, показано на картата
в мащаб 1:1 000 000 (Tanov, 1957). Jaranoff (1960)
коментира картата на Тракийската низина в мащаб
1:200 000 (Tanov, 1956), където са разграничени
„плитки почви“ в планинските и полупланински
области и изказва мнение, че тези почви се със-
тоят само от скелет и не могат да бъдат отнесени
„...към един или друг почвен тип или подтип...“ Те,
според него, са тясно свързани с активната дену-
дационна обстановка. Той завършва коментарите
си с извода, че „...това са само някои съвсем бегли
указания, които биха могли да бъдат увеличени и
детайлизирани само при творческото съдействие
на почвоведи и тектоници.“
За съжаление десетилетия след публикуването
на това пожелание то си е останало само на хар-
тия. У нас липсва традиция, методическа основа, а
вероятно и желание за разработване на съвместни
проекти и написването на трудове от мултидисци-
плинарен характер.
Целта на настоящото изследване е да внесе
по-голяма определеност в теоретичната и прак-
тическата връзка между геология и почвознание
и да послужи за основа на бъдещи изследвания,
включително и сътрудничество с геоморфолози
и почвоведи. В тази публикация са обобщени на-
блюденията на авторите върху разпространението
на почвените типове в част от Тракийската низина,
пречупени през погледа на регионалната геомор-
фология и геология.
Приложената към тази публикация почвена
карта на Тунджанското структурно понижение и
част от оградните му възвишения е съставена чрез
използването на комбинация от дистанционни ме-
тоди за почвено картиране, анализ и систематиза-
ция на различни картни материали в ГИС среда и
теренно маршрутно картиране. Почвената карта
покрива площ от 2020 km2 (фиг. 1). Детайлността
на тази карта превишава значително тази на съста-
вените досега почвени карти. По същество това е
първи опит у нас за извеждане и прилагане на кар-
тировъчни принципи за почви въз основа на гео-
ложката и геоморфоложката ситуация и без съм-
нение страда от недостатъци. Авторите се надяват
работата да бъде оценена позитивно и да послужи
като основа за методическо и фактологично над-
граждане, както от страна на геоморфолози и гео-
лози, така и от страна на почвоведи.
Състояние на проблема
Представата за катен
Неразривната връзка между геоложката ситуация
и почвените типове в дадена област се разкрива
от Milne (1936), който въвежда понятието „катен“.
Според него катен е „...удобна за картиране едини-
ца, представяща група от почви, които макар и раз-
далечени в естествената система на класификация,
се намират в пространствена близост, определена
от условията на релефа и се повтарят в един и същи
ред, при едни и същи геоморфоложки условия все-
ки път, когато тези условия са налице.“ Понятието
за катен е свързано с разбирането, че определени
форми на релефа благоприятстват определена по-
Фиг. 1. Местоположение на картирания район
Fig. 1. Sketch map of the stuied area
53
следователност от почвени разновидности. То е
въведено за първи път за Източна Африка (Milne,
1935), където типът и разпространението на поч-
вите се определят от зрелостта на релефа, физич-
ните и химични свойства на скалите от подложка-
та и цикличността на ерозионните процеси. В кон-
текста на представата за катен особено значение
при диференциацията на почвите имат различията
между свободно дренираните горни участъци на
склона и недостатъчно или лошо дренираните дол-
ни участъци.
Наклонът на склона се явява един от най-важни-
те фактори, определящи съдържанието на влага в
почвата. При стръмни наклони се понижава коли-
чеството на инфилтрираната вода и се повишава
интензивността на повърхностния транспорт на
почвени частици. Водата пренася почвени частици
надолу по склона, като при това е възможно да се
прояви активна ерозия на почвения профил.
Съществува принципен спор (Gerrard, 1981)
върху дефиницията за катен. Спорът се състои в
това дали понятието „катен“ да се ограничи за по-
следователност от почви, формирани върху един
и същи изходен материал, т.е. върху едни и същи
скали, или „катен“ да се дефинира като последо-
вателност от почви, формирани върху различна
скална подложка. Проблемът е, че подстилащите
скали се явяват изходна среда само за някои поч-
ви, а останалата част от катена се развива върху
пренесения скален материал (делувий, колувий и
т.н.), който се различава по химични и физични
свойства от подстилащата скала. Освен това, често
геоложката изменчивост е твърде голяма, като се
редуват пакети от слоеве с различни физични и хи-
мични свойства. Даже в привидно еднородни ин-
трузивни скали се срещат дайки и разломни зони,
които рязко променят химичните и хидрогеолож-
ките свойства на масива.
Още Milne (1936) отделя два типа катенни асо-
циации. При първия тип изходният скален матери-
ал не се изменя, така че релефът и почвените типо-
ве са развити в едни и същи скали. При втория тип
почвите се развиват върху две или повече скални
формации.
За целите на настоящата публикация споме-
натият спор не е от принципно значение. За нас е
важно, че почвите се развиват в картируеми групи
от класификационнни типове, като установената
последователност от почвени типове зависи от
формите на релефа и литологията на подложката.
Следователно закономерностите в пространстве-
ното разпространение на формите на релефа и на
литологията водят до закономерности в разпрост-
ранението на почвите. Следователно, познаването
на тези закономерности може да доведе до прогно-
зиране на разпространението на почвените типове.
Последната възможност е от ключово значение
при дистанционното картиране и при интегрира-
нето на различни данни в ГИС среда.
Почвообразуващи фактори
Петте почвообразуващи фактора (Jenny, 1941,
1980; Schaetzl, Anderson, 2005 и др.) са климат,
поч вообразуващи организми, релеф, скална под-
ложка и време.
Климатът се характеризира с макроклиматич-
ни и микроклиматични вариации. Основните въз-
действия на климата са чрез влажността и темпе-
ратурата. Почвената влажност зависи, освен от об-
щия обем валежи, от типа на валежите (вода, сняг,
суграшица), сезонната им вариация, транспира-
цията и евапотранспирацията, наклона и изложе-
нието на склона, дълбочината на почвения профил
и текстурата на почвата. Лесно се забелязва, че
наклонът и изложението на склона са свързани с
геоморфоложката обстановка, а дълбочината на
почвения профил и текстурата на почвата зави-
сят в голяма степен от типа на скалната подлож-
ка. Климатът се променя през геоложкото време,
като последната голяма промяна е започнала пре-
ди ~12 000 г. – в началото на Холоцена (Baltakov,
Kenderova, 2003) в обстановка на общо затопляне,
включително и по-бавното следледниково затоп-
ляне на Световния океан.
Организмите, заедно с почвата, формират
взаи мосвързана екосистема. В известна степен
организ мите зависят от типа на почвата, в която
са развити. В ограничена в географско отношение
област броят и видовете на организмите са сравни-
телно постоянни.
Релефът зависи от много фактори, включител-
но и от климата, но също и от активната тектоника
и от литоложката изменчивост на скалната под-
ложка, която се поддава на денудация в различна
степен.
Скалната подложка оказва много дълбоко влия-
ние върху текстурата, минералния състав и степен-
та на стратификация на почвите. Почвите могат да
се формират директно на място върху изветряла
скала (сапролитови почви) или да формират по-
върхностни отложения, които да бъдат транспор-
тирани от вода, сняг или вятър. По принцип почве-
ните отложения водят началото си от денудацията
и ерозията на консолидирани скали.
Влиянието на времето или продължителността
на почвообразуване се изразява в това, че в хода на
времето се установяват промени в интензитета на
останалите почвообразуващи фактори и в това, че
то определя скоростта на почвообразуващите ре-
акции. Някои от тези реакции изискват значителен
период от време.
В контекста на фактора време се разграничават
моногенни почви, формирани в условията на един
набор от фактори за определен период от време, и
полигенни почви, формирани при повече от едни
набор от фактори, т.e. в условията на променящи
се фактори, например променящи се климатични
условия (Schaetzl, Anderson, 2005).
54
Разграничават се също така стари почви, фор-
мирани върху устойчиви заравнености, които в ня-
кои обстановки в Африка и Австралия са се изме-
нили твърде малко от началото на Мезозоя досега
(Ollier, 1984). Най-млади са почвите, развити вър-
ху алувиални тераси или езерни отложения. Млади
са и почвите върху делувиалните конуси. Съвсем
млади са почвите, развити върху антропогенни об-
разувания, например почви, развити върху тракий-
ски земни насипи (Dimitrov et al., 2010a).
Времето като почвообразуващ фактор е в пряка
зависимост от тектонската обстановка. В активен в
неотектонско отношение терен се извършва бързо
издигане или пропадане на земекорови блокове и
съответно ерозия или седиментация. С движенията
на земекоровите блокове са свързани гравитацион-
ни процеси на транспорт и преотлагане. В активна
тектонска обстановка не е възможно продължител-
но устойчиво действие на отделните почвообра-
зуващи фактори. Протича бързо унищожаване на
части от почвения профил или рязка промяна на
свойствата на почвения слой.
Анализът на почвообразуващите фактори за
територията на нашата страна показва, че те са с
различна тежест. Територията на България е мал-
ка, а територията на изследвания район е още по-
малка, така че климатичният фактор може да се
приеме за константен върху цялата площ, т.е. не
се очакват значителни изменения в количество-
то на валежите или температурата за мащабите
на този район. Факторът организми също може
да се приеме за сравнително константен, тъй
като ареа лите на разпространение на основните
почвообразуващи организми, представени в него,
са значително по-големи от площта на този ра-
йон. Със значителни вариации за мащабите на из-
следвания район са релефът и скалната подложка.
Значението на тези два фактора за формирането
на специфични почвени асоциации (катени) и
за презервационния потенциал на образуваните
почви е очевидно, затова и в тази работа на тях се
обръща най-голямо влияние.
Състояние на почвеното картиране у нас
Към настоящия момент в България няма офи-
циално издадени едромащабни почвени кар-
ти. Издадените дребномащабни карти и атла-
си (Tanov, 1956, 1957; Koinov et al., 1968, 1998;
Galabov et al., 1973) се характеризират с детайл-
ност, която не позволява модерно управление на
земеделските работи в мащабите на конкретни
едри стопанства. Тези карти не могат да се раз-
глеждат и като съвършен инструмент за анализ
на почвообразувателните процеси по начина, по
който геоложките карти се използват за анализ
на геоложката еволюция на даден район. Това е
така, тъй като мащабът и резолюцията им не съ-
ответстват на мащаба, в който се наблюдава из-
менчивост на формите на релефа и скалната под-
ложка. Характерно за рисунъка на дребномащаб-
ните почвени карти е, че в тях не се установява
повторяемост на картираните почвени единици
върху идентични геоморфоложки обстановки и
при идентична скална подложка. Именно липсата
на обособена връзка между разпространението на
почвените типове и геоложките и геоморфолож-
ки особености на терена ние смятаме за най-се-
риозния пропуск на ранните почвени картировки.
Възможно е той да се дължи на факта, че почве-
ните карти са изготвени върху архивни материа-
ли от миналото, когато не е имало точни и бързи
методи за анализ на топографията на релефа, а
геоложката и геоморфоложката обстановка на из-
следвания район не е била добре изучена.
Към днешна дата представата за геоложката
еволюция на изследвания район е напреднала
значително в сравнение с 50-те и 60-те години
на миналия век. Това личи от факта, че повечето
значими геоложки публикации за района са из-
лезли след съставянето на споменатите архивни
дребномащабни почвени карти. Геоложкият син-
тез, подходящ за детайлен почвоведски анализ,
се появява едва в края на 80-те и през 90-те годи-
ни (Savov, 1983, 1988; Kojumdgieva et al., 1984;
Chatalov, 1990; Tsankov et al., 1992; Dabovski et
al., 1994; Kozhoukharov et al., 1994a; Petrova et al.,
1995). Към настоящия момент е налице значи-
телно натрупване на геоложка и геоморфоложка
информация, която може да бъде използвана за
интерпретиране на почвообразувателните про-
цеси. Съществуват и нови софтуерни продукти
и са налице възможности за детайлен морфомет-
ричен (Vladev, 2009) и геодинамичен (Aleksiev,
Vaptsarov, 1994; Aleksiev, Georgiev, 1996) ана-
лиз на геоморфоложките процеси, които са пря-
ко свързани с формирането на почвите. Това
означава, че почвеното картиране на областта
може да премине към нов етап на детайлизиране
с помощта на съвременни софтуерни продукти
и налични високоточни цифрови топографски
модели, съчетани с данните от цифрованите гео-
ложки карти.
Влияние на релефа и скалната подложка
за проява на различни почвени типове
в Ямбол-Елховския регион
В терените, заети от по-стари кристалинни ска-
ли, системно се проявяват почвени типове, харак-
терни за основните скални разновидности – гор-
нокредни среднобазични до базични вулканити
и плутони, кисели плутони (гранити), триаски
доломитизирани мрамори и нискометаморфни
скали. Тъй като скалните разновидности се раз-
криват в съгласие с тектонската обстановка, те
55
отразяват конфигурацията, наложена от гънко-
вите и разломните структури и от границите на
големите плутони.
Регионална обстановка
Централната част от изследваната от нас област
попада в обхвата на въведеното от Chatalov (1965)
Тунджанско напречно понижение. Авторът въ-
вежда това название без да дискутира пълнежа на
понижението. Той коментира геометрията на ня-
колко големи разлома, участващи в Устремския
разломен възел. Savov (1983) предлага назва-
ние то „Тунджанско структурно понижение“ за
„…онази част от земите по долното течение на
река Тунджа, които през Късния Неоген са били
подложени на колебателни движения (предимно
с негативен знак) и в които е било осъществено
максимално седиментонатрупване, придружено
с торфообразуване. Понижението е развито в
зоната на Тунжданския разломен сноп и в най-
общи линии показва субмеридионална ориенти-
ровка.“ Разкритията на плиоценски, а може би и
на горномиоценски седименти вън от разломна-
та зона, както и на юг от надлъжния Воденско-
Каменоречки разломен сноп (Savov, 1961; Bon-
chev et al., 1969), се схващат като фрагменти от
някогашния плитък езерно-речен басейн, зали-
вал обширни площи от Горна Тракия. Те са най-
често от алувиален генетичен тип и имат незна-
чителна дебелина.
Както се вижда цитираните автори схващат
Тунджанското напречно понижение като разлом-
но обусловено. В действителност напречна е само
долината на р. Тунджа, която е с посока север-юг,
докато литотектонският тренд в областта е с посо-
ка СЗ-ЮИ до изток-запад.
Картираната от нас област обхваща и част от
оградните възвишения, а именно Светиилийските
и Манастирските височини, най-западната част
от Странджа и Дервент и северната периферия на
Сакар. В стратиграфско отношение тази област е
описана най-подробно от Chatalov (1990), както и
при последвалото съставяне на геоложките карти
в мащаб 1:100 000 и записките към тях (Tsankov
et al., 1992; Dabovski et al., 1994; Kozhoukharov et
al., 1994b; Petrova et al., 1995). Най-съществената
характеристика на областта е нейният блоково-
разломен строеж (Bonchev et al., 1969; Savov,
1983), който се обуславя от наличието на издиг-
нати блокове от кристалинния фундамент, меж-
ду които има депресии, запълнени с неогенски и
кватернерни седименти. Границите на издигна-
тите блокове съвпадат по ориентация с главните
разломни посоки, а подложката на депресиите съ-
държа същите литостратиграфски единици, като
тези, които се наблюдават в издигнатите блокове
(Nedialkov, 1983).
Тектонски фактори за образуване
на почвените тела
Разломни структури
Ориентацията и местоположението на врязаните в
неогенските отложения долини се контролират от
скрити релефни нееднородности в подложката на
неогенските седименти. Дълбочината и наклоните
на долинните склонове се контролират от други
фактори, като например размера на водосборната
зона и колебанията на ерозионния базис.
Линеаментният анализ на врязаните в Неогена
долини разкрива, че те са ориентирани по същия
начин, както и разломите в кристалинната подлож-
ка от палеозойски, триаски и горнокредни скали.
Това означава, че ориентацията на тези долини се
контролира главно от разривни деформации в крис-
талинната подложка, които водят до размествания
в неогенската покривка (Nachev, 2013а). В изслед-
ваната област се установяват разломи със СЗ-ЮИ,
СИ-ЮЗ, И-З и С-Ю посока, като най-издържана
е първата. Тя съвпада и с контактите на повечето
големи интрузивни тела. Северозапад-югоизточно
е и удължението на издигнатите блокове и по-спе-
циално на Светиилийските и Манастирските ви-
сочини. Със СИ-ЮЗ посока са редица врязани в
Неогена речни долини, както и реално установени
млади разломи в кристалинните скали от областта
(Savov, 1960). По някои от СИ-ЮЗ разломи има
доказани премествания с километрова амплитуда
(Panayotov, 1966).
Някои от резултатите от детайлния линеамен-
тен анализ (Nachev, 2013а) са както следва:
В изследваната област се откроява силно
меридионалната посока на линеаментите, която
е по-слабо развита в съседните на Тунджанското
понижение райони. Интерес представлява сравне-
нието между статистически издържаните посоки
на линеаментите в издигнатите блокове на крис-
талинния фундамент на областта (Светиилийски,
Тамарински, Манастирски и някои по-малки) и
посоките на линеаментите в пониженията, запъл-
нени с неогенски скали. В неогенските наслаги ли-
неаментите почти без изключение са представени
от различни по дълбочина сухи дерета и от речни
долини.
Оказва се, че в разкрития на горнокредни
плутони и вулканити, триаски доломитни мрамори
и палеозойски гранити се срещат същите по ориен-
тация линеаментни снопове, както и в слабоспое-
ните пясъци на Неогена. Основният извод, който
може да се направи от това е, че линеаментите в
слабоспоените наслаги се дължат на реактивирани
срязвания в кристалинната подложка. Това е инди-
ректно указание, че разкритите при линеаментния
анализ статистически издържани снопове са в по-
вечето случаи на реални разломи и че тези разломи
са активни до наши дни.
56
Гънкови структури
В изследвания район са установени две алпий-
ски гънкови геометрии, които формират интер-
ференционен рисунък (Dimitrov, 2007, 2008a, b).
Гънките, които имат най-подчертано влияние вър-
ху релефа са с посока на шарнирите СЗ-ЮИ до
И-З. Характерни представители на тези гънки са
Светиилийската моноклинала, която е ориентира-
на паралелно на удължението на Светиилийските
височини (Tsankov et al., 1992), Манастирският
свод, който представлява сложно антиформно по-
дуване на доалпийски кристалинни скали около се-
верния борд на горнокредния Манастирски плутон
(Dimitrov, 2005), Тополовградската синклинала
(Savov, 1988) и др. Значението на тези структури за
целите на нашето изследване е, че те контролират
разпространението на контрастни литоложки раз-
новидности в пространството между по-големите
плутони. Последните са със СЗ-ЮИ удължение и
тъй като споменатите гънки имат същата посока
на шарнирите се забелязва удължение на разкри-
тията на контрастни литологии в СЗ-ЮИ посока
и редуване на такива литологии косо на шарни-
рите, т.е. в посока север-юг. Оттук произтича, че
литологията като почвообразуващ фактор налага
удължаване на разкритията на конкретни почве-
ни типове в СЗ-ЮИ посока и по-гъсто редуване
на различни почвени типове в посока север-юг.
Поради разликата в денудационата податливост
на тези литоложки типове в север-южна посока се
установява и по-голяма геоморфоложка изменчи-
вост, определена от това, че издигнатите хребети
са със СЗ-ЮИ посока. С други думи, гънковата
геометрия контролира двата почвообразуващи
фактора (релеф и скална подложка) с най-голямо
значение за района.
Върху гънките със СЗ-ЮИ посока на шарнири-
те има наложени по-късни такива с посока на шар-
нирите север–юг (Dimitrov, 2008а), които частично
модифицират бедрата на големите структури. Те
обаче не променят съществено литоложката из-
менчивост и съответно не влияят толкoва много на
разпространението на почвените типове.
По-старите гънки, които се откриват в доал-
пийските скални комплекси, са транспозирани,
т.е. със силно притиснати бедра и са силно прера-
ботени от алпийката тектоника, така че не оказват
съществен литоложки контрол и следователно не
са от значение за нашето изследване. Важно е да
се отбележи, че СЗ-ЮИ посока на шарнирите съв-
пада с посоката на СЗ-ЮИ разломи. Това очевидно
създава подчертан литоложки и геоморфоложки
контрол, който би трябвало да бъде отразен и на
почвените карти, ако те се направят с достатъчна
степен на детайлност.
Интрузивни контакти
Сред издигнатите блокове от областта се уста-
новяват три големи интрузивни тела (от север
на юг): горнокредните плутони – Манастирски
габро-норитов и Гранитово-Черноземски грано-
диоритов и палеозойският Сакарски гранитов
плутон. Преобладаващото положение на осите на
тези плутони е СЗ-ЮИ. В областта между плуто-
ните гънковите структури са притиснати и техни-
те оси са паралелни на контактите на плутоните.
Последните налагат редуване в посока север-юг
на контрастни почвени типове. Това са типове,
развити върху: габрова подложка, неогенски седи-
менти в понижението между плутоните, мрамори
и гранити. Очевидно е, че контролът, наложен от
интрузивните граници, съвпада с този, наложен от
големите гънки.
Почвени типове в зависимост
от скалната подложка
В изследваната област бяха картирани 8 почве-
ни групи (фиг. 2), 5 от които са достатъчно ясно
обособени и могат да бъдат описани със съответ-
ните кодове по FAO (Ninov, 2002). Това са: из-
лужен чернозем (calcic CHERNOZEMS), черно-
земни смолници (VERTIsols), алувиално-ливадни
почви (FLUVISOLS), склонови песъчливи почви
Фиг. 2. Почвени типове от изследваната област
1 – излужен чернозем; 2 черноземен смолник; 3 – алувиално-ливадни; 4 почви, развити върху неогенски пясъци и
глини; 5 – кафеникави до жълтеникави почви, развити върху метаморфни скали или гранити; 6 – червено-кафяви почви с
подложка габро, диорит или среднобазични вулканити; 7 – червено-оранжеви почви върху карбонатна подложка; 8раз-
крития на неогенски образувания – калкрети
Fig. 2. Soil types from the studied area
1, leached black organic soils (CHERNOZEMS); 2, pitch black soils (VERTIsols); 3, alluvial; 4, soils developed on top of
Neogene sands and clays; 5, brownish to yellowish soils developed on top of metamorphic rocks and granites; 6, red-brownish
soils developed on top of gabbro, diorite and intermediate volcanic rocks; 7, red-orange soils on top of carbonates; 8, outcrops of
Neogene carbonate soil – calcretes
57
(ARENOsols), червени почви (NITIsols) от типа
terra rossa, развити върху триаски карбонати или
неогенски калкрети. Останалите три групи се ха-
рактеризират със свойства, които са ясно обвър-
зани със свойствата на скалната подложка от об-
ластта и със специфичен геохимичен процес. Това
са: кафеникави до червеникави почви, развити
върху метаморфни скали и гранити; червено-ка-
58
фяви (ожелезнени) почви, развити върху базични
до средни по състав интрузивни и вулкански ска-
ли и почвени карбонатни образувания – калкрети.
Отделянето на калкретите като почвен тип е доня-
къде спорно, поради преобладаващо неорганичния
състав на тези образувания, но тяхното широко
площно разпространение в областта налага отра-
зяването им на картата.
В действителност почвеното многообразие е
по-голямо, тъй като се срещат и редица преходни
типове и подтипове, които чрез детайлен анализ
могат да се класифицират съгласно утвърдените
международни системи за почвена класификация.
Детайлното класифициране на почвите обаче не е
предмет на настоящата работа, тъй като тя е ре-
гионална по характер и обхваща тези почвени ти-
пове, които са картируеми в регионален план чрез
теренни методи и дистанционен анализ. В хода на
работата установихме редица емпирични правила
за разпространението на почвите в зависимост от
скалната подложка, които са обобщени в следва-
щите редове:
Излужените черноземи, известни още като
карбонатни черноземи, никога не се срещат не-
посредствено върху гранитна или базична скална
подложка или там, където неогенската покривка
е с дебелина под няколко метра. Практически на-
всякъде те са развити върху дебели, слабоспоени,
порести неогенски седименти и имат добре обосо-
бена геоморфоложка позиция, която задължително
следва да се отчита при картирането. Те, почти без
изключение, заемат билните заравнености с над-
морска височина 160–220 m. Това са почви с черен
до сивеещ цвят, дебел горен органичен слой и раз-
витие на бял карбонатен слой под чернозема с де-
белина от 0,1 до 1–2 m. В случаите, когато е много
дебел и плътен, е описван от Dimitrov et al. (2010b)
като педогенен калкрет. Излуженият чернозем е
по-тънък от смолника, при изсъхване е леко пепе-
ляв и е с алкална реакция, която се изменя между
pH 7,6 и 8,2–8,5 (Dimitrov et al., 2010b). Навсякъде
преходът между двете черноземни разновидности
е плавен, като степента на рязкост зависи от накло-
на на склона.
Черноземният смолник е черна, а на места
смо листочерна почва, изградена от много фини
частици. Геохимично тя отразява редукционна
среда (Panayotova et al., 2010), която е и значител-
но по-кисела (pH 5,5 до 7) от тази на излужения
чернозем. Среща се само там, където има подхо-
дяща хидроложка обстановка, изразяваща се във
високо ниво на подпочвените води и механичен
привнос на поч вени частици от по-високо разпо-
ложени площи, заети главно от излужен чернозем.
Смолниците се формират в стагнирана, редук-
ционна геохимична обстановка, характерна за за-
ливните тераси на бавно течащите реки и фуние-
видните области на дрениране в горните части на
деретата. Те запълват долините на някои бавно и
постоянно течащи реки, като например Калница
и Сазлийка, към които се установява значително
отмиване на почвени частици от покритите с излу-
жени черноземи заравнености над речната долина.
Установена чрез сондиране, дебелината на нанос-
ния чернозем в долината на р. Калница надвишава
2 m (Panayotova et al., 2012). Този тип почви е раз-
вит главно върху подложка от неогенски и кватер-
нерни седименти, но могат да запълват и ниските,
плоски части на речните долини, които са врязани
в кристалинни скали.
В речните долини непосредствено под смолни-
ка се появява пакет от глинести наносни седимен-
ти, който е свързан с повишаването на речния еро-
зионен базис през Холоцена (Dimitrov et al., 2011,
2013). Този пакет е с дебелина от няколко метра
и отразява натрупването на глинести и поч вени
частици в процеса на издигане на речните русла
(речната аградация), както за Егейската, така и
за Черноморската отточна област (Dimitrov et al.,
2013). С издигането на речните русла е свързано
локално заблатяване, съпроводено от химична ре-
дукция в стагнирани условия, която определя и хи-
мичните свойства на смолника.
Алувиално-ливадните почви са характерни за
долините на реките с по-активна хидродинами-
ка. Те са развити близо до руслото и прехождат в
руслови седименти, които са обогатени със скален
кластичен материал и глина и са по-бедни на ху-
мус. На цвят са кафеникави до белезникави, рохка-
ви и песъчливи на пипане. Срещат се върху залив-
ната и първата надзаливна тераса на по-големите
реки. В долината на р. Тунджа тези почви са из-
вестни като „тунджалък“. Важно е да се отбележи,
че алувиалните почви, също като черноземните
смолници, са хидроложки обособени, но са харак-
терни за области с по-висок повърхностен приток,
където се осъществява размиване на глинести и
леки почвени частици и отлагане на по-грубозър-
неста алевролитова до пясъчниково-алевролитова
минерална фракция.
Склоновите почви, развити върху неогенски
пясъци и глини, се срещат почти изключително в
стръмните брегове на долините, там където има
разкрия на неогенски пясъци и песъчливи глини.
Тези почви са плитки и бедни на хумус, тъй като
са добре промити.
Почвени карбонатни образувания – калкрети.
Те са широко развити в областта и са класифици-
рани като педогенни и базални калкрети (Dimitrov
et al., 2010b). Педогенните калкрети са разположе-
ни върху плиоценската заравненост и са генетич-
но свързани с излужените черноземи. На места,
където карбонатният подслой на излужените чер-
ноземи е със значителна дебелина, а горният ху-
мусен слой е силно изтънен, карбонатите достигат
земната повърхност в разкрития с площ от някол-
ко квадратни метра до десетки декари. Базалните
калкрети са генетично свързани със склоновите
59
почви върху неогенски пясъци и глини. Базалните
калкрети формират масивни карбонатни тела с де-
белина от няколко до няколко десетки метра. Те са
разположени в стръмния бряг на речните долини,
там където се дренират водите от плиоценската за-
равненост. Обикновено базалните калкрети имат
за подложка глинести пакети, а самите те са вклю-
чени в неогенски пясъци.
Директно свързани със скалната подложка са
почвите, развити върху горнокредните базични
плутони и вулканити, както и върху метаморфни-
те скали от областта. Тези почви имат значително
площно разпространение в региона. Понастоящем
те са покрити с гори или пасища и в по-малка сте-
пен с лозя и посеви на житни култури.
Кафеникави до жълтеникави почви, развити
върху метаморфни скали или гранити. Тези почви
са песъчливи, добре аерирани, но бедни на органи-
ка и хранителни вещества. Покриват големи пло-
щи върху Гранитово-Черноземския и Сакарския
плутон, по-малките тела от палеозойски гранити,
кластичните метаморфити и киселите палеозойски
метавулканити (Tsankov et al., 1992; Kozhoukharov
et al., 1994b; Petrova et al., 1995). В централните
части на Гранитово-Черноземския плутон около
с. Каменна река, там, където дебелината на неоген-
ската покривка над гранита нараства, тези почви
преминават в песъчливи, на места глинести черно-
земи, но като цяло в тях се разпознава скелетът от
гранитен грус, съдържащ кварц, кварц-фелдшпа-
тови скални късчета и каолинитов тип глинеста
маса. Сред големите площи, покрити с такива поч-
ви, в широките плоскодъния на деретата се срещат
черноземни смолници или подобни на тях наносни
черноземни почви.
Червено-кафяви почви с подложка габро, дио-
рит или среднобазични вулканити. Те биват кане-
лени до тъмнокафяви или червено-кафяви, слабо
песъчливи, на места с пластичен (монтморилони-
тов тип) глинест матрикс. Разпространението им
съвпада с това на т. нар. канелени горски почви.
Най-голямо площно разпространение те имат вър-
ху скалите на Манастирския плутон, но се срещат
и върху други разкрития на горнокредни плутони
и вулканити. Тъй като скалната подложка за тези
почви е изградена от неустойчиви на изветряне ма-
фични минерали – амфибол, пироксен, оливин, ба-
зичен плагиоглаз, сред минералния скелет на тези
почви практически не се среща кварц, а има отно-
сително високо съдържание на дезинтегрирани в
различна степен скални късове.
Червени почви върху карбонатна подложка.
Това е червена глинеста почва, развита върху мра-
мори или дебели неогенски калкрети. Разкритията
на мрамори в областта не са големи, но се срещат
върху цялата картирана площ. В тези почви се сре-
щат съвсем малко или изобщо не се срещат сили-
катни минерални частици. Глинестият компонент
е непластичен – хидрослюден. На картата, пред-
ставена в тази работа, са показани само някои от
по-големите площи с почви от този тип.
Влияние на релефа върху
разпространението на почвените типове
Дълбочината на долините се определя от хидро-
ложките параметри на водосбора. Развитието на
стръмен и полегат долинен склон в неогенските
седименти е резултат на глобални геоморфоложки
фактори, от които, според нас, най-голямо значе-
ние имат силите на Кориолис. Смятаме, че това
е така, поради твърде очевидното постоянство на
по-стръмния десен склон практически за всички
временни и постоянни реки от района, което се
вижда и на изготвената от нас карта на наклоните
(фиг. 3). Тя показва, че: 1) кватернерните терасни
заравнености, заети от алувиално-ливадни почви,
обикновено имат наклон до 2°; 2) малък наклон
имат полегатите области на плиоценската билна
заравненост, в която се разкриват „най-старите“
почви излужените черноземи; 3) склоновете на
речните, врязаните в неогенските седименти до-
лини, в които се разкриват черноземни смолници,
имат наклон от 3 до 12°; 4) стръмните (десни) бре-
гове на долините, в които са подсечени скали от
подложката най-често скали на Елховската или
Гледачевската свита или кристалинни скали, имат
наклон >10°.
Асиметрията на склоновете, развити в неоген-
ски седименти позволява да се разграничат две
поредици от почвени типове: 1) поредици в поле-
гатия склон на долината и 2) поредици в стръмния
склон на долината (фиг. 4).
Поради асиметрията на долините, ивицата с
черноземен смолник е по-широка откъм полегатия
им склон (фиг. 4). Издигайки се хипсометрично в
релефа смолникът постепенно прехожда в излужен
чернозем. Показаните на фиг. 4 взаимоотношения
се разкриват много добре в западния полегат склон
в долината на р. Тунджа, както и в долините на ре-
ките Калница, Явуздере, Поповска и др. В повече-
то случаи в тези речни долини черноземният смол-
ник покрива първата надзаливна тераса на реките.
В стръмния склон на долините, в който се уста-
новяват разкрития на неогенски пясъци и глини от
Елховската или Гледачевската свита (Kojumdgieva
et al., 1984), се разкрива друга последователност
от почвени типове – склонови почви, които не-
посредствено отразяват скалната подложка. Ако
неогенската подложка е пeсъчлива, то и почвата
над нея е песъчлива; ако подложката е глинеста,
то и почвата е глинеста. Най-често се срещат тън-
ки, жълтеникави, пeсъчливи почви с променливо
съдържание на глина. При склоновите почви ясно
прозира изходният теригенен скален материал. В
най-ниската част може да присъстват заглинени
ливадни почви. Поради стръмния наклон почвена-
60
Фиг. 3. Карта на наклоните с наложени светлосенки за изследвания район, генерирана със софтуерния пакет
(ArcGIS) върху цифрова топооснова, създадена чрез дигитилизиране на топографски карти в мащаб 1:25 000
1 – области с наклон 0–1°; 2 – области с наклон 1–2°; 3 – области с наклон 2–10°; 4 – области с наклон >10°; 5 – граници
на почвени типове
Fig. 3. Slope map with superimposed hill shade for the studied area assembled with the software package (ArcGIS) and
based on a digital terrain model, created by digitalization of topographic maps on Scale 1:25 000
1, hill domains with slope 0–2°; 2, hill domains with slope 1–2°; 3, hill domains with slope 2–10°; 4, hill domains with slope >10°;
5, boundaries between soil types
61
Фиг. 4. Схеми, илюстриращи разпределението на почвите върху неогенски седименти
а – разпределение на почвените типове в долина с постоянно течащи води със значителен дебит, б – разпространение на
почвените типове в долина със сезонен водоприток
Fig. 4. Sketches illustrating the distribution of soil types on the Neogene sediments
a, the distribution of the soil types in valley channeling constant water flow with significant debit; б, the distribution of the soil
types in valley with seasonal water flow
та покривка е ерозирана и тънка, а самата почва
– добре дренирана и промита.
В случаите, при които в склона се разкриват
масивни карбонатни образувания (калкрети), поч-
вата е червеникава и силно карбонатна (Dimitrov et
al., 2010b). Изменчивостта на литоложките разно-
видности в Неогена е значителна, поради което и
вариациите в състава и външния облик на почвите
върху тях са значителни.
В стръмния склон на речните долини от област-
та са запазени реликти от речни тераси (Hristov,
1969, 1970). Броят на тези тераси е предмет на дис-
кусия, а и не навсякъде те са ясно забележими. В
най-горната част на долините като най-горна тера-
са се откроява широката плиоценска заравненост
(Aleksiev, Vaptsarov, 1994), която има надморска
височина, изменяща се между 160 и 220 m, средно
за района ~170 m. Върху тази заравненост почти
без изключение са развити излужени черноземи.
Методология на изготвянето
на почвената карта
За илюстриране на установените в хода на изслед-
ването взаимовръзки между скална подложка,
релеф и типове почви бе изготвена почвена кар-
та на областта. Районът на картата и обособените
картни листове са показани на фиг. 5 с обща площ
2020 km2. Картата е разделена на 4 листа (фиг. 6.1,
6.2, 6.3 и 6.4), всеки с площ 505 km2. Работата по
изготвянето на картата протече в няколко етапа,
надграждайки и подобрявайки първия идеен вари-
ант (Nachev, 2013b): 1) провеждане на рекогнос-
цировъчни маршрути през изследваната област и
картиране с помощта на GPS на скални разкрития
и почвени типове; 2) запознаване с наличната гео-
ложка, геоморфоложка и почвоведска литература
и картни материали; 3) набавяне на топографски
карти, цифрови топографски модели, сателитни
62
Фиг. 5. Схема на картните листове, показани на фиг. 6
Fig. 5. Sketch of the map sheets shown on the fig. 6
образи, орто-фото образи и други данни за топо-
графията на областта; 4) генериране на прецизен
цифров топографски и хидрографски модел с раз-
мер на пикселите 10 m на изследвания район чрез
дигитализиране и обработка в ArcGIS на 30 топо-
графски карти в M 1:25 000; 5) генериране на кар-
та на наклоните (slope Map); 6) класифициране на
релефа и отделяне на областите с различен наклон;
7) налагане на цифровия топографски модел върху
наличните геоложки карти; 8) налагане на данните
върху сателитни снимки и доизясняване на грани-
ците на отделните типове почви; 9) консултации
с агрономи и маршрутно картиране на почвените
типове от областта.
63
Фиг. 6. Карти на почвените типове – лист 1 (разположение на картните листове съгласно фиг. 5)
1 aлувиално-ливадни почви; 2 почвени карбонатни образувания – калкрети; 3 черноземен смолник; 4 излужен
чернозем; 5склонови почви, развити върху неогенски пясъци и глини; 6 – кафеникави до жълтеникави почви, развити
върху метаморфни скали или гранити; 7 – червено-кафяви почви с подложка габро, диорит или среднобазични вулканити;
8 – червено-оранжеви почви върху карбонатна подложка
Fig. 6. Maps of the soil types – map sheet 1 (according to the fig. 5)
1, alluvial soils; 2, soil carbonate formations – calcretes; 3, vertisols; 4, leached black soils; 5, slope soils developed on the Neogene
sands and clays; 6, brown to yellowish soils developed on the metamorphic rocks and granites; 7, red-brownish soils developed on
the gabbro, diorite, and intermediate volcanic rocks; 8, red-orange soils developed on the carbonate rocks
64
Заключение
Основният резултат на изследването е създадена-
та почвена карта, първа по рода си (фиг. 6). Тя
отразява преобладаващите почвени типове в об-
ластта, без да е правен опит за разграничаване
на подтипове, което би изисквало по-голям обем
лабораторна работа и картиране в по-едър ма-
щаб. Работната легенда и прототипът на картата
включват 8 почвени типа. Калкретите не са ти-
пични почвени образувания, защото са изградени
изцяло от неорганичен карбонатен материал. Тъй
Фиг. 6 – лист 2 (вж. легендата към лист 1)
Fig. 6 – map sheet 2 (see the legend of the map sheet 1)
65
Фиг. 6 – лист 3 (вж. легендата към лист 1)
Fig. 6 – map sheet 3 (see the legend of the map sheet 1)
като те имат голямо площно разпространение и
на места се разкриват директно на повърхността
сред излужените черноземи или в склоновете на
долините смятаме, че е редно да бъдат показани
на картата.
Основните изводи, получени в хода на изслед-
ването могат да бъдат резюмирани по следния
начин:
Потвърждава се силната зависимост на поч-
вените типове от трите компонента на релефа –
66
било, склон и долинно дъно, както и изказаното
още от Jaranoff (1960) предположение, че голяма
част от почвите са обособени в зависимост от хид-
роложката обстановка. Очевидна хидроложка за-
Фиг. 6 – лист 4 (вж. легендата към лист 1)
Fig. 6 – map sheet 4 (see the legend of the map sheet 1)
висимост имат смолниците, песъчливите склонови
почви и алувиалните почви.
Поради пъстрия литоложки състав на област-
та отчетливо се откроява зависимостта от скална-
67
та подложка. Ясно разграничимо е различието в
цвета, минералния състав и текстурата на почва-
та, развита върху кисели интрузивни, вулкански и
метаморфни скали и върху базични до средни по
състав интрузивни и вулкански скали.
Поредицата от почви, разкрита в речните доли-
ни, врязани сред неогенски седименти, се откроя ва
с повторяемост на почвените типове при еднород-
на скална подложка и релеф. Поради тази причина
считаме, че тази поредица (фиг. 4) се доближава
или напълно покрива изискванията да бъде опре-
делена като катен, специфичен за областта.
Детайлизация на съществуващата карта е
възможна в следните насоки: а) разграничаване
на различни подтипове смолници и на преходни
разновидности между смолниците и алувиално-
наносните почви; б) сред почвите, развити върху
гранити и базичните магмени скали, се проявя-
ват локални вариации с преходи към черноземи и
към алувиални разновидности; в) може да се ус-
танови по-точно границата между смолниците и
излужените черноземи в полегатите склонове на
долините.
Алувиалните почви се характеризират с го-
ляма изменчивост. В локален мащаб те бързо се
променят от по-песъчливи към по-глинести раз-
новидности, както и такива, представящи блатна
обстановка.
Несъмнено, предложената от нас карта страда
от слабости, като първи опит за прилагане на нов
подход при изучаването и картирането на почве-
ните типове. Надяваме се тя да бъде полезна и да
послужи за основа на едно по-детайлно картиране
на почвите в района и страната.
Благодарности: Изследванията са финанси-
рани частично от проект Д002 89/13.12.2008 към
Фонд „Научни изследвания“.
Литература
References
Aleksiev, G., Ts. Georgiev. 1996. Geodynamic problems of
the Tundza structural depression. – Journal of the of Bulg.
Acad. Sci., 1, 32–38 (in Bulgarian).
Aleksiev, G., I. Vaptsarov. 1994. Geomorphological charac-
teristics of the quaternary tectonic processes in the Tundza
structural depression. – Problems of Geography. Bulg.
Acad. Sci., 4, 63–75 (in Bulgarian).
Baltakov, G., R. Kenderova. 2003. Quaternary Paleogeography.
Varna, MALEO-63, 324 p. (in Bulgarian).
Bonchev, Е., S. Savov, G. Chatalov. 1969. On the block dis-
membering of the Strandzha аnticlinorium. Bull. Geol.
Inst., Ser. Geotectonics, 18, 143–157 (in Bulgarian with a
German abstract).
Chatalov, G. 1965. New geological structures in the area be-
tween Sakar mountain and Strandzha mountain. C. R.
Acad. bulg. Sci., 18, 9, 861–864 (in Russian).
Chatalov, G. 1990. Geology of the Strandzha Zone in Bulgaria.
Geologica Balc., Series operum singulorum, 4, 263 p. (in
Bulgarian with an English abstract).
Dabovski, H., S, Savov, G. Chatalov, G. Shiliafov. 1994.
Geological Map of Bulgaria on Scale 1:100 000. Elhovo
Map Sheet. Sofia, Geol. Inst., Bulg. Acad. Sci. and Enter-
prise for Geophys. Prospect. and Geol. Mapping (in
Bulgarian).
Dimitrov, I. 2005. Tectonic position of the Skarn depos-
its from the Krumovo ore field. – In: Proceedings of the
Jubilee International Conference “80 years BULGARIAN
GEOLOGICAL SOCIETY”. Sofia, Bulg. Geol. Soc., 39–42
(in Bulgarian with an English abstract).
Dimitrov, I. D. 2007. Superstructure and infrastructure of
the metamorphic terrenes of Southeast Bulgaria. – In:
Proceedings of National Conference “GEOSCIENCES
2007”. Sofia, Bulg. Geol. Soc., 27–28 (in Bulgarian).
Dimitrov, I. 2008a. Suprastructure of the metamorphic terrains
in South Bulgaria. Ann. Univ. Mining and Geology, 51,
1–Geol., 91–96.
Dimitrov, I. 2008b. Infrastructure of the metamorphic terrains
in South Bulgaria Discussion. Ann. Univ. Mining and
Geology, 51, 1–Geol., 97–102.
Dimitrov, I., M. Panayotova, B. Valchev, D. Sinnyovska. 2010a.
Carbonate mineralization in a Thracian earth mound in
Southeast Bulgaria. – Ann. Univ. Mining and Geology, 53,
1–Geol., 47–52 (in Bulgarian with an English abstract).
Dimitrov, I., D. Sachkov, B. Valchev, K. Vasileva. 2010b.
Geochemical features of calcretized areas from the Tundzha
Depression, Southeast Bulgaria. – Rev. Bulg. Geol. Soc.,
71, 1–3, 25–40 (in Bulgarian with an English abstract).
Dimitrov, I., B. Valchev, D. Sachkov, M. Panayotova. 2011.
Sedimenthological response to postglaciation climate
change in southeast Bulgaria. – In: Proceeding Volume of
the International Conference SGEM, 2. Varna, 259–264.
Dimitrov, I., B. Valchev, D. Sachkov. 2013. Thickness of the
Holocene aggradational package in the valleys of rivers
Fakiiska and Yavuz Dere in the light of the hypothesis for
abrupt change of the Black Sea level during the Holocene.
In: Proceedings of National Conference with International
Participation “GEOSCIENCES 2013”. Sofia, Bulg. Geol.
Soc., 87–88.
Galabov, J., T. Yordanov, I. Valkov, P. Penchev, I. Haydushki,
K. Angelova, S. Bliznashki, S. Simov. 1973. Atlas of
People’s Republic of Bulgaria. Sofia, BAS, 168 p. (in
Bulgarian).
Gerrard, A. J. 1981. Soils and Landforms An Integration of
Geomorphology and Pedology. London, George Allen &
Unwin, 219 p.
Hristov, R. 1969. River terraces in the valley of Tundzha be-
tween Yambol and Elhovo. – Ann. Ecole supér. des mines
et géol., 15, 2–Géol., 209–219 (in Bulgarian).
Hristov, R. 1970. Study of the quaternary deposits and the
young tectonics movements in the eastern part of the
Thracian depression. Ann. Ecole supér. des mines et géol.,
16, 2–Géol., 77–91 (in Bulgarian).
68
Jaranoff, D. 1960. Tectonics of Bulgaria. Sofia, Tehnika, 282 p.
(in Bulgarian).
Jenny, H. 1941. Factors of Soil Formation. A System of
Quantitative Pedology. New York, London, McGraw-Hill
Book Company, 281 p.
Jenny, H. 1980. The Soil Resource, Origin and Behaviour. New
York, Springer-Verlag, 377 p.
Koinov, B., H. Trashliev, M. Yolevski, T. Andonov, N. Ninov,
H. Hadjiyanakiev, E. Angelova, T. Boyadjiev, E. Fotakieva,
S. Krastanov, Y. Staykov. 1968. Soil Map of Bulgaria
on Scale 1:400 000. Sofia, Enterprise for Geodesy and
Cartography (in Bulgarian).
Koinov, B., I. Kabakchieva, K. Boneva. 1998. Atlas of Soils in
Bulgaria. Sofia, Zemizdat, 323 p. (in Bulgarian).
Kojumdgieva, E., S. Stoykov, S. Markova. 1984. Litho strati-
graphy of the Neogen sediments in Tundzha (Yambol-
Elhovo) basin. – Rev. Bulg. Geol. Soc., 45, 3, 287–295 (in
Bulgarian with an English abstract).
Kozhoukharov, D., S. Savov, G. Čatalov, E. Kozhoukharova,
I. Boyanov, E. Čelebiev. 1994a. Explanatory Note of
the Geological Map of Bulgaria on Scale 1:100 000.
Topolovgrad Map Sheet. Sofia, Geol. Inst., Bulg. Acad.
of Sci. and Geology and Geophysics Corp., Committee of
Geology and Mineral Resources, 73 p. (in Bulgarian with
an English abstract).
Kozhoukharov, D., S. Savov, I. Boyanov, G. Shiliafov.
1994b. Geological Map of Bulgaria on Scale 1:100 000.
Topolovgrad Map Sheet. Geol. Inst., Bulg. Acad. of Sci.
and Geology and Geophysics Corp. (in Bulgarian).
Milne, G. 1935. Some suggested units of classification and map-
ping particularly for East African soils. – Soil Research, 4,
3, 183–198.
Milne, G. 1936. Normal erosion as a factor in soil profile devel-
opment. – Nature, 138, 548–549.
Nachev, G. 2013a. Lineament analysis of part of Southeast
Bulgaria in the light of the Riеdel’s fault model. – In:
Proceedings of National Conference with International
Participation “GEOSCIENCES 2013”. Sofia, Bulg. Geol.
Soc., 93–94 (in Bulgarian).
Nachev, G. 2013b. Methodology for soil mapping with tec-
tonic-stratigraphic and topographic analysis with an ex-
ample from the Yambol-Elhovo region. – In: Proceedings
of National Conference with International Participation
“GEOSCIENCES 2013”. Sofia, Bulg. Geol. Soc., 95–96
(in Bulgarian).
Nedialkov, N. 1983. On the geology of the sole of the South
Maritza tertiary basin. – Geotecton., Tectonophys., Geo-
dinam., 15, 18–30 (in Bulgarian).
Ninov, N. 2002. Section 4 – Soils. – In: Kopralev, I. (Ed.).
Geography of Bulgaria. Physical Geography, Social-eco-
nomic Geography. Sofia, ForKom, 277–315 (in Bul garian).
Ollier, C. 1984. Weathering (Geomorphology Texts). 2nd
Edition. Longman Sc. & Tech., 280 p.
Panayotov, V. 1966. On the role of the structural control for
localization of skarn-magnetite deposits of the Manastir
heights. – Bull. Inst. sci. des rech. géol., 3, 93–107 (in Bul-
garian with a French abstract).
Panayotova, M., I. Dimitrov, Z. Kashilska. 2010. Shallow
groundwater and the formation of carbonate soils in
Southeast Bulgaria – a study in progress. – In: Proceedings
of XIX CBGA Congress. Thessaloniki, September 23–26,
2010, 155–163.
Panayotova, M., A. Benderev, I. Dimitrov. 2012. Physico-
chemical conditions for precipitation of carbonates from
ground waters in semiarid conditions. – Ann. Univ. Mining
and and Geology, 55, 2–Geol., 208–213 (in Bulgarian with
an English abstract).
Petrova, A., S. Savov, L. Filipov. 1995. Geological Map of
Bulgaria on Scale 1:100 000. Yambol Map Sheet. Com-
mittee of Geology and Mineral Resources, Geology and
Geophysics Corp. (in Bulgarian).
Savov, S. 1960. The oblique slip faults in southeast Strandza.
Ann. Direct. générale des rech. géol., 11, 73–77 (in
Bulgarian).
Savov, S. 1961. Tectonics of Southern Strandza. – Contr. Géol.
Bulgarie, 1, 253–298 (in Bulgarian).
Savov, S. 1983. Structure of Elhovo structural depression.
Rev. Bulg. Geol. Soc., 44, 3, 326–331 (in Bulgarian with an
English abstract).
Savov, S. 1988. Review of the structure of the Sakar region. –
In: Boyanov, I., S. Savov, S. Grozdanov (Eds.). Lineaments
between Folded Regions of Different Age and their Metalo-
genic Significance. Sofia, BAS, 98–114 (in Bulgarian).
Schaetzl, R., S. Anderson. 2005. Soil Genesis and Geo-
morphology. Cambridge Univ. Press, 832 p.
Tanov, E. 1956. Soil Map of Bulgaria on Scale 1:200 000. Sofia,
Enterprise for Geodesy and Cartography (in Bulgarian).
Tanov, E. 1957. Soil Map of the People’s Republic of Bulgaria
on Scale 1:1 000 000. Sofia, BAS (in Bulgarian).
Tsankov, Ts., R. Nakov, N. Nedialkov, D. Angelova. 1992.
Geological Map of Bulgaria on Scale 1:100 000. Nova
Zagora Map Sheet. Committee of Geology and Mineral
Resources, Geology and Geophysics Corp. (in Bulgarian).
Vladev, D. 2009. Geomorphologic development of the Tundzha
structural depression.– Ann. of Shumen Univ. Natural Sci-
ences, ХIX В4, 27–45 (in Bulgarian).
(Постъпила на 29.07.2014 г., приета за печат на 09.12.2014 г.)
Отговорни редактори Радослав Наков,
Елена Колева-Рекалова и Пламен Иванов
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
The Elhovo structural depression was formed during the neotectonic phase. It consists of two synforms - Elhovo and Jambol, divided by a slightly outlined structural treshold of about 100o strike. The strike of the Elhovo synform is about 30o and here lignite coal accumulated best. The Jambol synform is smaller, striking about 145o and the coal seams in it are represented only by black shists. Vertical movements prevail since the end of the Romanian and during the Quaternary. -from Abstracts of Bulgarian Scientific Literature
Book
pdf , The following values have no corresponding Zotero field: ID - 268
Article
AMONG the factors concerned in the development of soil profiles, erosion has, until recently, received comparatively little attention. I venture to direct attention to two possible examples of the influence of normal erosion, as distinct from catastrophic erosion, on the course of profile development.
Book
The book is written as a text with part 1 devoted to processes of soil genesis for which a course in chemistry is regarded as a prerequisite. Part 2 is concerned with soil and ecosystem sequences dealing with the factors in turn; time; parent material; topography; climate; and biotic. The introductory chapter discusses the place of soil within the ecosystem and the classification of soil profiles. -K.Clayton
Geodynamic problems of the Tundza structural depression
  • G Aleksiev
  • Ts
  • Georgiev
Aleksiev, G., Ts. Georgiev. 1996. Geodynamic problems of the Tundza structural depression. -Journal of the of Bulg. Acad. Sci., 1, 32-38 (in Bulgarian).
Geomorphological characteristics of the quaternary tectonic processes in the Tundza structural depression. -Problems of Geography
  • G Aleksiev
  • I Vaptsarov
Aleksiev, G., I. Vaptsarov. 1994. Geomorphological characteristics of the quaternary tectonic processes in the Tundza structural depression. -Problems of Geography. Bulg. Acad. Sci., 4, 63-75 (in Bulgarian).