Successful Influence of Autonomous Dysregulation by Biofeedback Neurotrainings -Bulgarian Practice (in bulgarian)

Abstract

Biofeedback, as a methodology for solving various health problems, has been widely accepted in the world in recent decades. A number of autonomic, affective and cognitive functional deficits are successfully influenced with varied efficacy using different biofeedback modalities either a different combination or sequences of use. Dysregulation of autonomous nervous system is a scourge for the modern people, especially symptoms without organic cause, without diagnosis and caused by factors of psycho-social nature. The purpose of this review is to discuss and review the widespread spectrum of functional dysregulation of ANS and concomitant symptoms and their prevention and active treatment through autonomous neurotrainings with biofeedback developed at the Center for Applied Neurosciences and so to summarize the experience gained of Bulgarian biofeedback practice.

Full text

Successful Influence of Autonomous Dysregulation by Biofeedback
Neurotrainings – Bulgarian Practice (in bulgarian)
Stoyan Vesenkov1
1Center for Applied Neurosciences, Bulgaria, Sofia, 4 Petar Bonev Str., e-
mail: info@neobov.com
Abstract
Biofeedback, as a methodology for solving various health problems, has been
widely accepted in the world in recent decades. A number of autonomic, affective
and cognitive functional deficits are successfully influenced with varied efficacy
using different biofeedback modalities either a different combination or sequences
of use. Dysregulation of autonomous nervous system is a scourge for the modern
people, especially symptoms without organic cause, without diagnosis and caused
by factors of psycho-social nature. The purpose of this review is to discuss and
review the widespread spectrum of functional dysregulation of ANS and
concomitant symptoms and their prevention and active treatment through
autonomous neurotrainings with biofeedback developed at the Center for Applied
Neurosciences and so to summarize the experience gained of Bulgarian
biofeedback practice.
Keywords: dysregulation of autonomous nervous system, “vegetative” dystonia,
biofeedback, heart rate variability, autonomous symptoms and crises

Успешно повлияване на вегетативно-съдова дистония чрез
невротренинги с биологична обратна връзка – българската практика
Стоян Везенков1
1Център за приложни невронауки, София, ул. П. Бонев 4, e-mail:
info@neobov.com
Резюме
Биологичната обратна връзка като методология за решаване на
различни здравословни проблеми на хората навлезе широко в световната
практика последните десетилетия. Редица вегетативни, афективни и
когнитивни функционални дефицити се повлияват успешно с различна
ефикасност като се използват различни модалности (сензори) или
комбинация и последователност от тях. Функционалните нарушения са бич
за съвременния човек, особено симптоматика без органична причина, без
диагноза и причинена от фактори с психо-социален характер. Целта на този
обзор е да се постави на обсъждане и преразглеждане широко
разпространения спектър от функционални нарушения в синдрома на
вегетативно-съдовата дистония или синдрома на вегетативна дизфункция и
тяхното превентиране и активно лечение чрез вегетативни невротренинги с
биологична обратна връзка, разработени в Центъра за приложни невронауки
и да обобщи успехите на българската практика.
Ключови думи: вегетативно-съдова дистония, биофийдбек,
вариабилност на сърдечна честота, вегетативни симптоми и кризи

Въведение в проблема „вегетативна дистония“
Симптомите на вегетативно-съдовата дистония или както може да се
срещне като „синдром на вегетативна дизфункция“ се наблюдават при почти
80% от хората. (Аникина, 2011) Тя не причинява летален изход, но
предизвиква редица неприятни симптоми, които могат драстично да влошат
както качеството на живот на човек, да нарушат емоционалната му
устойчивост и да създаде проблеми в социалната адаптация, интеграция и в
крайна сметка да застраши успешната професионална и лична реализация.
Вегетативната (съвр. автономна) нервна система регулира дейността
на всички вътрешни органи и поддържа хомеостазата - динамичното
равновесие на вътрешната течна среда (цитоплазмата в клетките, тъканната
течност, кръвната плазма и лимфата). С други думи основната задача на
вегетативната нервна система е регулирането на всички фактори и условия,
които осигуряват и поддържат живота на клетките, тъканите, органите и
системите в тялото. Такива фактори и условия са микроелементите,
хранителните вещества, кислорода, артериалното и капилярно налягане,
осмотичното налягане, топлината (терморегулация).
От неврофизиологията знаем, че вегетативната нервна система е
изградена от два основни дяла - симпатикус и парасимпатикус. Освен тях към
нея можем да прибавим и ентералната нервна система, която е разположена
изцяло в коремната кухина в стените на червата около 500-600 млн. неврона.
Последните изследвания показват, че съществува и бърз парасимпатикус
според поливагусовата теория. (Porges, 2011)
Висшето представителство на вегетативните процеси в тялото, които
протичат напълно безсъзнателно и не подлежат на волеви контрол, се
намира в хипоталамуса. Там се намират множество вегетативни ядра, които
управляват всички вегетативни рефлекси в тялото чрез принципа на
обратната връзка. Разположените върху невроните в ядрата на
хипоталамуса рецептори следят всички основните жизнени показатели -

барорецептори, хеморецептори, осморецептори и др. Ако стойностите на
жизнените параметри (парциално налягане на кислород, концентрация на
глюкоза, артериално налягане, концентрация на по-важните йони и др.) се
променят в нежелана посока, веднага се задействат вегетативни
изпълнителски невронни вериги, които задействат процеси, възстановяващи
равновесието и така се поддържа хомеостазата в тялото.
Хипоталамусът се намира в тясна връзка с хипофизата - жлезата,
която регулира дейността на всички ендокринни жлези и хормоналния
баланс като цяло. По този начин често дисбалансът във вегетативните
процеси води и до хормонален дисбаланс.
Хипоталамусът се намира и в пряка връзка с лимбичната кора на
мозъка, която е отговорна за появата и регулацията на афекти, емоции,
мотивация, агресия и сексуалното поведения на човека. Ето защо
емоционалната реактивност и липса на емоционална саморегулация са
основната причина за поява на вегетативен дисбаланс или вегетативно-
съдова дистония.
Не е чудно, че тя често възниква в детството при емоционално
раними, затворени или неустойчиви и тревожни деца. Ако често не успяват
да се справят със стресовите ситуации, тези деца стават капризни, обидчиви,
не издържат на натоварванията вкъщи и в училище както на нервно-
емоционално, така и на физическо ниво. Неуспехите в справянето със
задачи, конфликти и проблеми водят до стабилизирането на неадекватни
вегетативни реакции, които стават устойчиви във времето и се превръщат
във вегетативно-съдова дистония. С времето отключващите фактори (т.нар.
тригери) стават все по-слаби и несъществени физически, емоционални,
когнитивни, комуникативни или социални стимули. Адаптивните и
саморегулаторни механизми се компрометират и капацитета на детето за
справяне с ежедневния стрес постепенно намалява, а това води до някои от
симптомите на вегетативно-съдова дистония.

Вегетативен дисбаланс, корелаксация и коактивация
Ключова роля в регулацията на хомеостазата играе
кръвообращението – локално във всеки орган и в тялото като цяло. Стените
на кръвоносните съдове са изградени от няколко слоя гладка мускулатура,
която е под автономен (вегетативен) контрол – симпатикусът обикновено
води до съкращаване (констрикция), а парасимпатикусът до отпускане
(дилатация) на съдовете. При капилярното кръвообращение е обратното,
парасимпатикусът разширява капилярите в кожата. Когато един орган работи
интензивно, тогава съдовете, които го снабдяват с кръв, локално увеличават
налягането и минутния обем. Например, когато мозъкът активно работи,
кръвоснабдяването му се увеличава за сметка на вътрешните органи в
коремната кухина. Това локално преразпределяне на кръвния поток зависи
изцяло от автономната нервна система.
Обикновено когато тонусът на симпатикуса е висок, то на
парасимпатикуса е нисък и обратно. Всяка активация, всеки процес изискващ
активност в средата (движение, сетивност, психични процеси, дейности в
социума) стъпва върху активация на симпатикуса, а покоят и
възстановителните процеси върху активацията на парасимпатикуса. Докато
единият дял е активиран, нормално другият да бъде релаксиран.
При вегетативно-съдовата дистония се наблюдава неадекватна
локална регулация на кръвоснабдяването на различните органи, например,
трябва да работи активно, но придружено със слабо кръвоснабдяване или не
трябва да работи активно, а кръвоснабдяването е увеличено. Така в
определена житейска ситуация се наблюдава едновременна активация на
двата дяла симпатикус и парасимпатикус или едновременна релаксация,
което е различно от нормалната им реципрочна активност.

Корелаксацията или коактивацията на двата дяла може да бъде както
частична, в различни съотношения или пълна, така и глобална за целия
организъм или локална само за някой орган или функционална система.
Може да се наблюдава както постоянна дизфункция, така и ситуативна, при
определен стимул, задача, състояние или конкретни стимули от средата.
По този начин се наблюдават неадекватни (или много слаби, или
много силни) вегетативни реакции, което води до слаба адаптивност на
тялото към различни стимули и ситуации или прекалена активност при покой
и липса на стимули от средата.
Регулаторните системи в тялото влизат в йерархични взаимодействия
като по-новите стъпват върху по-старите, например, афектната система
променя работата на вегетативната и ентералната нервни системи
(Везенков, 2011)
Мнението на автора е, че функционалното нарушение вегетативно-
съдовата дистония или „синдром на вегетативна дизфункция“, или
соматоформена вегетативна дистония, трябва да си има свое самостоятелно
място в класификацията на заболяванията, въпреки че в DSM-V вече
отсъства. В редактираната версия на МКБ-10 съществува код G90.8 „други
разстройства на вегетативната (автономна) нервна система“, което означава
вегетативно-съдова дистония или „синдром на вегетативна дизфункция“, или
„вегетативен дисбаланс“.
Простият факт, че няма медикаментозен подход за справяне и
поддържане на вегетативен баланс в тялото, не бива да изхвърля това
изключително разпространено функционално нарушение (до 70% от децата)
от класификаторите на заболяванията. Повечето от симптомите на
вегетативния дисбаланс са разхвърляни по други заболявания в днешния

класификатор, например, коремна болка, задух, хипертония, тревожни
разстройства, паническо разтройство и паник атаки, главоболие, запек,
диария и др. Паническата атака не е нищо друго освен „вегетативна криза“,
а симптомите на синдрома на раздразнено черво са част от синдрома на
вегетативна дизфункция или вегетативно-съдова дистония.
Дистрес, инструментален условен рефлекс и вегетативна
дистония
Етиологията е комплексна и включва както наследствени фактори,
фактори на околната среда, но най-вече придобити инструментализирани
модели на поведение както на двигателно-сетивен план, така и на
физиологичен план в индивидуалното развитие на човека. Друга основна
причина за поява и утвърждаване на вегетативната дистония е хроничния
стрес. Постоянното претоварване и пребиваване във фазите на изчерпване
водят до поява и укрепване на нежелани вегетативни реакции в опитите на
тялото да се справи и компенсира изместената хомеостаза.
Към наследствените фактори се отнасят най-вече конституцията на
нервната система, тоест какъв е типът нервна система – симпатикотонична
или ваготонична, например. Неблагоприятно протичане на бременността
също може да окаже влияние върху вегетативната реактивност на плода и
впоследствие на детето. Психоемоционалните особеностите на детето,
формиращо се в микросредата на своето семейство, неуспешните опити за
справяне в различни ежедневни ситуации, породени и от особеностите на
родителите, братя и сестри често води до поява на вегетативни симптоми.
Травмите, било то физически или психически, служат за пусков
механизъм и инструментализирани реакции, които се превръщат и в
множество вегетативни симптоми. Претоварването физическо, но най-вече

психоемоционално и умствено, например в училище или работно място,
често води до усилване на нежелани вегетативни реакции. Хипокинезията
или обездвижването с голяма вероятност води до неадаптивни вегетативни
реакции при рязко физическо, емоционално, умствено натоварване или при
ортостатични промени. Злоупотребата с цигари, алкохол, медикаменти също
са сериозен рисков фактор. Оперативни интервенции и други инвазивни
лечения и процедури могат да отключат вегетативни симптоми.
Тъй като всички по-нови регулаторни системи афектна система,
соматична (сетивно-двигателна) нервна система, езикова система, мисловна
дейност, социалното поведение формират сложни комплекси от
взаимоотношения и в същото време стъпват върху вегетативните процеси
на тялото, те ги променят и с времето закрепват различни вегетативни
инструментални рефлекси, които често са и симптоми.
Вегетативният синдром не може да бъде сведен само до нарушения в
сърдечно-съдовата система. Вегетативни инструментални рефлекси се
наблюдават в терморегулацията, процеси в кожата, хипервентилация и
погрешни дихателни модели, променена перисталтика (запек, диария) или
храносмилане, включително и коремна болка. Може да се изрази и в нощни
напикавания или невъзможност за контрол при дефекация или уриниране,
или дори непълно уриниране. Заучаването на вегетативни инструментални
рефлекси в ранна детска възраст и в индивидуалното развитие на човека се
предизвиква непрекъснато от променящата се психо-социална среда.
Реабилитиране и преразглеждане на синдрома вегетативна
дистония
Какви са трудностите при поставяне на диагноза? Има ли обективни
параметри, които могат да се измерят точно, за да се постави диагноз

вегетативно-съдова дистония или синдром на вегетативна дизфункция?
Естествено по наличие на симптоми, посочени от пациентите, лекарят може
спокойно да я постави, в зависимост от неговата подготовка и опит. Оценка
на вегетативния статус може да бъде открит в руската медицинска практика
(Вейн, 1987). Много точно измерим показател за вегетативен дисбаланс е
математическия анализ на вариабилността на сърдечната честота, индекса
на Кердо и коефициента на Хилдебранд (Q).
Коефициентът на Хилдербранд (Q) е показател, отчитащ кардио-
респираторните съотношения. Представлява съотношение между честотата
на сърдечните съкращения (пулс) и честотата на дишане. В норма (Q) е в
диапазона 2,8-4,9 единици. При (Q), по-висок от 4,9 единици, имаме
симпатикотония. При (Q), по-нисък от 2,8 единици, имаме ваготония. Това е
един от класическите методи за определяне на водещия вегетативен дял
(Георгиева, Ф., 2016)
Типът вегетативна нервна система, всъщност, определя каква ще
бъде вегетативната реакция при натоварвания, а оттам и вегетативната
дистония. Още Павлов е правил опити за класификация на нервната
система, като е оценявал реакциите по осите – скорост, сила и
продължителност. Симпатикодистонията е в резултат на симпатикотонията
като естествена конституция на вегетативните нервни процеси при дадения
човек, но прибавяйки травматични и заучени инструментално или
асоциативно компоненти, които оформят вегетативните дизфункции.
Същото се отнася и за вагодистонията. Проблемът се усложнява, когато към
двата вида дистония се прибави и дисбаланса между двата дяла на
вегетативната нервна система. Най-често той се проявява като корелаксация
и коактивация на двата дяла, а вероятно съществува и по-богата
патологична динамика при тяхното взаимодействие.

Върху типа вегетативна нервна система на даден човек стъпва и
неговото цялостно поведение и темперамент. В поведенческите науки са
описани достатъчно добре поведение тип А, което е активно справяне със
ситуациите и проблемите, и поведение тип Б, съответно пасивно. Хората с
поведение тип А са по същество симпатикотоници, а тези с тип Б –
ваготоници. Съответно претоварването на единия от двата дяла дава
симптоматика в органите и системите, към които имат отношение. Например,
симпатикотониците – претоварване на сърдечно-съдовата система, опорно-
двигателната система, сетивните системи, централната нервна система и
имунната, а ваготониците – храносмилателна, отделителна и полова. За
темпераментовата типология също може да се каже, че е пряко свързана с
типа вегетативна нервна система, но това не е предмет на това изследване.
От наблюденията в Центъра за приложни невронауки на хора с
вегетативни дизфункции се установява, че стрес реакциите им също могат
да се разделят ясно на две. Симпатикотониците реагират чрез
симпатикусови процеси, типичните адренергични „бий се или бягай“, т.е чрез
обща активация, а ваготониците – чрез ацетилхолиновите реакции на
замръзване, блок и колапс. Освен наследствени фактори, които дават
определена окраска на вегетативната реактивност, трябва да се отбележат
ранните детски психотравми, родителски модели и заучени в
индивидуалното развитие модели.
Първоначално спонтанно се проявява една или друга естествена
вегетативна реакция, но когато тя започне да се повтаря се усилва и укрепва
във времето, хронифицира се и води до претоварване на съответния дял на
вегетативната нервна система и води до проява на симптоматика.
Проблемът е, че към първоначалната дистония, симпатикова или вагусова,
след продължаващо претоварване се пребавя вегетативния дисбаланс и

нови и нови симптоми каскадно, като оформят точно определена
последователност и динамика. Например, болка в корема, води до мускулни
болки и прераства след това в главоболие.
Не е ли време да преразгледаме отношението си към вегетативно-
съдовата дистония и да я сложим като основна тема в здравеопазването и
най-вече в превенционната медицина преди да се наложи да я лекуваме по
отделни симптоми, търсейки връзката им с други диагнози и функционални
нарушения, които често са последица от нея?
Терапия на вегетативно-съдова дистония чрез вегетативни
невротренинги с биологична обратна връзка
Лечението на вегетативно-съдовата дистония включва
медикаментозни и немедикаментозни методи. Общото мнение и добра
медицинска практика е, че се прибягва към медикаменозно лечение само в
случай, че не помагат допълващите и немедикаментозни практики – диета,
лечебен масаж, рефлексотерапия, физиотерапия, кинезитерапия,
ерготерапия, хидротерапия, психотерапия и биологична обратна връзка.
Това е естествено и логично разсъждение, защото в повечето случаи
оформените порочни кръгове на дистония са локални и засягат точно
определени функции и органи, а често се срещат комбинирани дистонии в
различните функционални системи. Например, ваготония в корема и
симпатикотония в централната нервна система. Ако предприемем
медикаментозна интервенция, тя ще блокира/активира целия дял на
вегетативната нервна система и страничните ефекти ще бъдат повече от
облекчаването на симптомите. И това е известно отдавна в медицината,
може би затова дизфункциите се разглеждат като част от друга диагноза, а
не вегетативно-съдова дистония или синдром на вегетативна дизфункция.

Сред всичките немедикаментозни допълващи медицината терапии
биологичната обратна връзка заема челно място в превенцията и успешното
повлияване на вегетативната дистония.
Тримесечен невротренинг на вегетативната нервна система с
биологична обратна връзка премахва напълно симптомите и не само
увеличава резилиънса на човека да се справя с бъдещи травмиращи или
претоварващи нервната система обстоятелства като изгражда реални
умения.
Основен тренинг протокол е трениране промяна на основните
параметри на вариабилността на сърдечната честота и по-точно
използването на параметри и съотношения между тях на спектралния анализ
на вариабилността. Въпреки че изглежда сравнително лесен вегетативният
невротренинг, ако се провежда погрешно от не добре обучен биофийдбек
терапевт или самостоятелно, неговата ефективност може да стигне до нула.
Опитът в Центъра по приложни невронауки показва, че протоколите
за промяна на параметрите на вариабилността на съдечната честота
(амплитуда на вариабилността, съотнощенията HF/LF, гладкост на
сърдечния ритъм и др.) изисква неговото модифициране и
индивидуализиране за всеки отделен случай. Ключов момент в
инструментализирането на балансиран вегетативен модел е трансфера и
генерализацията на новия балансиран вегетативен инструментален
рефлекс. Многогодишният ми опит с пациенти с вегетативни дизфункции
показва, че при добре конструиран индивидуализиран терапевтичен план и
разбира се активното участие в тренингите, могат да се повлияят повечето
симптоми на вегетативно-съдовата дистония в рамките на не повече от три
месеца.

В приятната аудио-визуална среда на трениране и
инструментализиране на желани и премахването на нежелани вегетативни
рефлекси, биологичната обратна връзка се превръща във водеща
немедикаментозна допълваща медицината терапия на вегетативно-
съдовата дистония, защото симултанно се наблюдава непрекъснато
основните вегетативни реакции. Модифициран протокол на невротренинг с
биологична обратна връзка е описан по-рано от автора. (Vezenkov, 2015)
Критичен контрапункт, който сваля ефективността на биологичната
обратна връзка е неучастието на пациента/клиента в тренировъчен процес,
от една страна, или недостатъчна подготовка и опит на „биофийдбекъра“ или
неправилно избрана от него последователност от модалности на
невротренингите или непознаване и неумение за провеждане на
процедурите за инструментализация, трансфер и генерализация на
балансираните вегетативни инструментални рефлекси.
Важно е да се отбележи, че превенцията на вегетативно-съдовата
дистония може да спести не само много разходи за лечението й, но и да
спести рязкото влошаване на качеството на живот на човека, както и
невъзможността да изпълнява професионалните си, семейни и обществени
задължения и дейности.
Страдащите от вегетативно-съдова дистония с нейните типични
дизфункции освен че влошават драстично качеството си на живот, срещат и
пълно неразбирането на околните за състоянието им. Не само това
здравната система също проявява неразбиране към тази симптоматика, като
се ограничава само в презастрахователни мерки срещу
животозастрашаващи евентуални събития в резултат на дистонията. Много
често обаче в частните случаи като синдром на раздразнено черво, коремна
болка, задух, безсъние, висока тревожност и паник атаки се предприемат

прекомерни и неадекватни мерки, например, прием на антидепресанти,
невролептици и др.
Вегетативните невротренинги с биологична обратна връзка,
разработен в Центъра за приложни невронауки повлиява успешно в рамките
на три месеца:
 Синдром на раздразнено черво (Vezenkov, 2015)
 Коремна болка
 Безсъние
 Висока тревожност и паническо разстройство
 Студени крайници
 Задух и недостиг на въздух
 Световъртеж
 Хипертония
Разработените вегетативни невротренинги в Центъра стъпват върху
световната практика на утвърдени специалисти, използващи биологичната
обратна връзка като са модифицирани и допълнени и постепенно се
превърнаха в наша българска практика.
Все още сериозен проблем за успешното превентиране и
терапевтиране на вегетативно-съдовата дистония с биологична обратна
връзка (биофийдбек) е липсата на подготвени специалисти, които имат
успешни практики. Като допълнение могат да се намерят недостатъчно
образовани самозвани „терапевти“, които компрометират имиджа на тази,
базирана на научни доказателства и факти терапия, изискваща
интердисциплинарни познания – невроанатомия, неврофизиология,
психофизиология, когнитивна психология и др.

Да не забравяме и друг факт, че терапия е всяка една дейност, която
подобрява здравето на човека, но е и призната и общоприета от цялото
общество като такава. Затова добрите практики на невротренинги с
биологична обратна връзка трябва да се пазят от некомпетентни и
недоброжелателни хора. От друга страна, е необходимо постепенно да се
изгради регламентация на приложението на невротренингите с биологична
обратна връзка от държавата или от браншова организация с нестопанска
цел, за да може да заеме своето място в сферата на общественото здраве,
превенционната медицина и допълваща медицината терапия на огромен
спектър от функционални нарушения.
Заключение
В световната и вече в българската практика в Центъра за приложни
невронауки, невротренинги с биологична обратна връзка успешно се
прилагат за превенция и активна терапия на синдрома на вегетативна
дистония. С намирането на обективни параметри за измерването на
вегетативния дисбаланс (параметри на вариабилност на сърдечна честота и
др.) и наличието на чисто поведенчески процедури за премахване на
нежелани вегетативни инструментални рефлекси и изграждането на нови
чрез биологична обратна връзка, може да се предложи решение на този
изключително разпространен синдром, особено сред подрастващите. Това
може да наложи пълно преразглеждане на тази „стара“ диагноза и
реабилитирането и в медицинската практика, което ще реши проблемите,
които възникват при медикаментозното й лечение и подобри ниското
качество на живот на страдащите от синдрома в контекста на
биопсихосоциалната парадигма.

Използвана литература
Porges, S.W., 2011. The polyvagal theory: neurophysiological foundations
ofemotions, attachment, communication, and self-regulation, 1st ed. W.
W.Norton, New York
Vezenkov, S.R. and S.Mitev (2015) A modified brief biofeedback protocol
improves the quality of life in a female patient with severe irritable bowel
syndrome: A case report. Conference paper, XI Congress of Bulgarian
Society of Physiological Sciences, DOI: 10.13140/RG.2.1.1159.1767
Vezenkov, S.R. and S.Mitev (2015) Biofeedback is a promising and effective
therapeutic method in severe, refractory irritable bowel syndrome. A case
report. Folia Medica 2015; 57; Suppl. 3
Vezenkov, S.R. (2019) Autonomous Neurotraining with Biofeedback Eliminates
Completely Autonomous Chess Grandmaster Symptoms Occurring During
Tournaments in Zeitnot (Case Study) (in bulgarian)
DOI: 10.13140/RG.2.2.23177.39527
Аникина, Е.А. и Н.М.Балабина (2011) Распространеность, факторы риска и
клиническое течение синдрома вегетативной дисфункции. Сибирский
медицинский журнал, №3, 23-27
Везенков, С.Р. (2011) Приложна неврофизиология на човека. Биофийдбек и
неврофийдбек. УИ „Неофит Рилски“, Благоевград
Вейн, А., И.К. Георгиев, (1987). Неврофизиология: Клинични аспекти.
Медицина и физкултура, София.
Георгиева, Ф. (2016) Влияние на вегетативната нервна система върху
локализирания невродерматит. Варненски медицински форум, т.5, бр.
2, 33-37