Content uploaded by Nikolay Aretov
Author content
All content in this area was uploaded by Nikolay Aretov on Aug 09, 2019
Content may be subject to copyright.
МЕЖДУ КОНФЛИКТИТЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО:
ИВАН НАЙДЕНОВ И ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ
Николай Аретов*
BETWEEN THE CONFLICTS AND COLLABORATION:
IVAN NAYDENOV AND PETKO R. SLAVEYKOV
Nikolay Aretov
The paper deals with the complex relationship between Ivan Naydenov (1834–
1910) and Petko R. Slaveykov (1827–1895)– two active participants in the struggle for
independent Bulgarian Church, establishing the Bulgarian Exarchate, and in the social
life in 1870’s. The debates in the newspapers and the collaboration between these two
prominent newspaper editors are in the focus of the study. The unpublished letters of
Naydenov to Svetoslav Milarov (1849–1892) are among the important sources used in
the paper. The research aims at offering a more precise picture of that time and of the
attitude towards the so-called “enlighteners”.
Ключови думи: Иван Найденов, Петко Р. Славейков, просветители, вест-
никарски спорове.
Keywords: Ivan Naydenov, Petko R. Slaveykov, enlighteners, newspaper de-
bates.
Изградените от изследователите образи на значимите и по-второсте-
пенните фигури от миналото често биват сведени до отдавна наложени
представи, да не кажа– стереотипи, структурирани в съзнанието на по-
късните поколения чрез няколко опозиции. Основната опозиция, през коя-
то се мислят дейците от последните две десетилетия преди Освобожде-
нието, е разграничаването / противопоставянето между „революционери“
и „просветители“. Тя има своите основания, но от друга страна, лишава
картината от нюанси, нерядко съществени. Според тази опозиция Петко
Славейков е просветител, но от най-радикалното крило, и стои най-близо
до революционерите. Изследователите не пропускат да отбележат идей-
* Николай Аретов – проф., д.ф.н. – Институт за литература при БАН [Nikolay
Aretov– Prof. DLitt– Institute for Literature– BAS].
76 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2018, № 2 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
ната му близост с Любен Каравелов и да подчертаят елементите на съ-
трудничество между тях. За положителната светлина, в която е представян
общественикът Славейков, несъмнено допринася и заслуженият му авто-
ритет на поет.
Иван Найденов (1834–1910) е фигура от втория ред, редактор на вест-
ниците „Право“ (1869–1873) и „Напредък“ (1875–1877), учител и кни-
жовник, участник в църковната борба, тясно свързан с Екзархията. Сред
малкото му подписани публикации на относително по-голямо внимание
се радват неговите спомени „Заточението ми с първия български екзарх,
Блаженопочившия Антим І“1. Доколкото се интересуват от него, изследо-
вателите без уговорки го определят като „просветител“ и се насочват пре-
димно към конфликта му със Славейков. Всъщност отношенията между
двамата са по-сложни. За да бъдат осмислени по-сериозно, те трябва да се
видят като част от една разгърната мрежа от личностни отношения, в коя-
то особена роля в случая играе Светослав Миларов (1849–1892, роден Са-
пунов, подписвал се по това време и като Младен Николаев), подозиран,
че е турски шпионин, по-късно– руски2. Дистанционно в тези отношения
присъства и Любен Каравелов, а също и хора като д-р Христо Стамбол-
ски, младият Стефан Бобчев и много други.
И едно отклонение, свързано с просветителството на Найденов. В
спомените си Стамболски многократно споменава за „верните приятели“3,
с които той и Найденов често се срещат: Стефан Илич, Киро Попов, Ата-
нас Стоянов, Иванчо Хаджипетров и др. Този „кръжок“, който твърди, че
поддържа връзка с Георги Раковски и е създаден донякъде по модела на
гръцката Филики етерия, напомня и за масонска ложа; така го разглеждат и
някои историци на масонството. Известното за тази група е малко и неси-
гурно, но някакво отношение със или към Раковски все пак ще да е имало.
А както е известно, той е духовният баща на „революционерите“.
1 Найденов, Ив. Заточението ми с първия български екзарх, Блаженопочившия Ан-
тимІ.– Българска сбирка,г. ІІ, 1895, кн. 5, с.436–456.
2 Аретов, Н. Един „неочакван“ образ на П. Р. Славейков. Как да се справим с него?–
Литературна мисъл, 2006, кн. 2, с.22–41.
3 Стр. Димитров смята, че дейността на този „кръжок“ „трябва да бъде оценявана под-
чертано положително“, защото образуването му означава „създаване в самия център на Цари-
град на звено, поставящо си за цел да работи с нелегални методи за политическото освобож-
дение на страната“. (Димитров, Стр. Христо Стамболски и неговите спомени.– В: Христо
Стамболски. Автобиография, дневници спомени. С., 1972, с.11–12).
Н. Аретов. Между конфликтите и сътрудничеството: Иван Найденов и … 77
* * *
По повод на сътрудничество на Славейков в „отрочето на приснобла-
женото „Право“ авторът на „Знаеш ли ти кои сме“4 пише: „Ако г-н Сла-
вейков не би бил така наивен, той би трябвало да се усети, че г-н Найденов
го е вовлякъл в своята компания само затова, защото неговият собствен
кредит отдавна е достигнал до най-крайните отрицателни частици“5.
Причините за това сътрудничество едва ли са толкова еднозначни.
Отношенията между двамата преминават през различни перипетии, като
през голяма част от времето те са партньори в различни начинания, а поне
в началото често са на сходни позиции. Тези отношения могат да бъдат
проследени хронологически, според запазените документи и свидетелства.
Една вестникарска разпра от 1863г. представя Славейков в позицията на
косвен защитник на Найденов. По това време Иларион Макариополски е
заточен в Бурса и при него отиват брат му Стоян Михайловски, митропо-
лит Доротей Софийски и Найденов. Въвв.„Съветник“ (г. 1, бр. 29, 32 и 33,
октомври и ноември 1863) Тодор Бурмов публикува статията „Смешно-
то и смехотворците“, в която критикува Славейков, а в някакъв смисъл–
и Найденов6. В отговора на Гайдактора– „Наше село, 9 листопад 1864“
(Гайда,г. 1, бр. 13, 30 ноември 1863), наред с другите критики се спомена-
ва и това, че „Съветник“ несправедливо е злепоставил заточения Иларион
и посетителите му, не е публикувал неговия отговор и дори се опитал да
попречи на публикуването му в „Гайда“7.
С появата си седмичникът „Право. Вестник за народни, политически
и книжевни новини“ започва от година четвърта и се обявява за наслед-
ник на Славейковата „Гайда“: „Нашите читатели знаят, че преди две годи-
ни съществуваше един сатирический вестник или периодическо списание
„Гайда“; знаят тоже, че има вече няколко на брой български листове, кои-
то огряха българския свят, посветиха, кой малко, кой много, и угаснаха!
Тъй се случи и с Гайдата, но тя не остана навеки в мрака, тя днес, мили
съотечественици, пак се появява и по царска милост, смеем да кажем, по-
4 Авторството на текста от „Знаеш ли ти кои сме?“ не е сигурно. М. Димитров (Ботев,
Хр. Събрани съчинения. Т. 1. С., 1958, с.342) го свързва с Ботев, някои автори го следват,
други (М. Арнаудов, Цв. Унджиева) са склонни да го свържат с Л. Каравелов (вж.: Ботев, Хр.
Събрани съчинения. Т. 1. С., 1979, с.421–422).
5 Независимост,г. 4, бр. 39, 13 юни 1874.
6 Вж. и Марков, Г. Българска възрожденска критика. Литературни изследвания. С., 1981,
с.68–87, 485–489.
7 Славейков П. Р. Съчинения. Т. 5. С., 1980, с.502–504.
78 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2018, № 2 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
великолепна, облечена и с друга премяна политическа […], поради която
и носи вече ново име „Право“. Правото, като усвоява вече името на Гай-
дата, разумява са, че усвоява и наследието Ӝ, дето ще рече, че земанието
и даванието на Гайдата са притежание на Правото“8.
Вестникът излиза успоредно с „Македония“ на П. Р. Славейков, но,
поне първоначално, напрежение между двете издания не се забелязва. Вто-
рият вестник на Найденов „Напредък“ започва да излиза на 5 юни 1874г.,
от година девета, като продължение на „Право“, сиреч– на „Гайда“.
В „Македония“ (г. ІІІ, бр. 18, 29 март 1869) Славейков приветства по-
явата на „Право“– „един доволно скопосничък вестник“9, сътрудничи на
изданието и по-късно споменава това през 188410. В някакъв момент той
свързва вестника с напредъка на журналистиката: „От появението на чер-
ковнийт въпрос у нас вестникарството ся засили някак повечко […] че и
перото на българските вестникари ся поизтъщи и стана по-опитно, и духът
им, тъй да кажем, стана по-светъл. От „България“, която можа да прескочи
прелезът на мършавото поле, на което доволно време работи „Цариград-
ский вестник“ […] българската журналистика ся е намервала на по-горен
степен от каквато ся тя намерва днес при издаванието на „Читалище“ от
г-на Балабанова и на „Турция“, „Право“ и „Македония“ от редакторите
им“ (Вестникарство.– Македония, бр. 20, 18 май 1871)11.
Двамата цариградски вестникари си сътрудничат12, в едни случаи по-
зициите им по актуалните обществени въпроси са близки13, по други се
разминават и те и спорят в печата. Славейков е един от малкото автори, чи-
ито имена се появяват в първата година на „Право“, неговият подпис стои
под писмо, в което се възразява нав.„Турция“. (Право,г. 4, бр. 29, 13 септ.
8 Право,г. 4, бр. 1, 4 март 1869.
9 Славейков П. Р. Съчинения. Т. 6. С., 1980, с.238.
10 Славейков П. Р. Съчинения. Т. 1. С., 1978, с 164.
11 Славейков П. Р. Съчинения. Т. 4. С., 1979, с.377.
12 Сред малкото подписани публикации на Найденов една излиза в „Македония“ и под
нея стоят имената на Найденов и Славейков – „Важно известие“ (Македония, г. 5, 34, 24
авг. 1871). В печатницата на Славейковия вестник е отпечатана и една от трите книжки на
Найденов– „Кратка числителница, съставена от Ив. Найденов, а издадена от Българското
цариградско читалище за употребление в първоначалните училища“ (Цариград, в печатницата
на Македония, 1869).
13 Във „Важно известие“ (Право,г. VІ, бр. 25, 16 авг. 1971) за ново българско училище
в Цариград се призовават заинтересуваните „да се обадят отсега за по-лесно до редакциите
на „Право“ и „Македония“. В следващия брой (26, 23 авг. 1871) под заглавието „Важно“, по-
местен също на челно място във вестника, стои текст за същото бъдещо училище, подписан
съвместно от Найденов и Славейков.
Н. Аретов. Между конфликтите и сътрудничеството: Иван Найденов и … 79
1869). Когато „Македония“ е спряна, писма до нея излизат в „Право“. От
декември 1870г., т.е. непосредствено преди изострянето на отношенията
между двамата, „Право“ започва да излиза „с буквите на г-на П. Р. Сла-
вейкова“. Каравелов, който е остър критик на Найденов и много по-близък
със Славейков, в един от фейлетоните от „Знаеш ли ти кои сме“ (Свобо-
да,г. 2, бр. 26, 10 дек. 1871)14 атакува Славейков, защото го вижда като за-
щитник на Найденов, по това време посочван за редактор на „Читалище“.
И характерите, и образованието, и политическите разбирания на два-
мата са различни, дружбата им охладнява, появяват се спорове, включи-
телно и публични. Вероятно първият е за точността при публикуването
на решенията на „Народното събрания“ (събор) от 14 май 187115. Първо-
начално възраженията на Славейков са спокойни и не достигат до остри
обвинения, когато става дума за „Калугерството и калугерите“ (Македо-
ния,г. 4, бр. 44, 4 юни 1870)16 и за „самолюбието“ (Македония,г. 4, бр. 71,
4 авг. 1870)17. Следват разменените реплики около събития във Велес и по
други конкретни поводи.
Излизането на фермана и устройването на новата Екзархия се оказват
повратната точка не само в църковната борба, но и в отношенията меж-
ду двамата вестникари. Найденов, който се придържа към традиционното
разбиране, актуално и днес, е за пожизнен екзарх18, той е и сред активните
14 Каравелов, Л. Събрани съчинения. Т. 5. С., 1985, с.35–39.
15 Д. Чинтулов обръща внимание на неточност в превода на фермана, публикуван в „Ма-
кедония“, която определя 20 села като български, докато във фермана е казано обратното (г. 5,
бр. 3, 16 март 1870). „Македония“ публикува гневен отговор, на който, от своя страна, отгова-
ря „Право“, според което „Не за първий път нашийт събрат Г. редакторът на „Македония“…
иска да са посвадим…“ (Право,г. 5, бр. 6, 4 апр. 1870). Това „Необходимо истълкование“ на-
истина е първото възражение на „Право“ към „Македония“. Конфликтът се пренася на друга
територия– „Македония“ (бр. 17, 27, 28, 41 и др.) възразява на дописка на „Право“ (бр. 7),
Найденов отговаря (бр. 10). Тъй като бр. 7 на „Право“ е запазен в лошо състояние, предметът
на спора не е много ясен.
16 Славейков П. Р. Съчинения. Т. 6…, с.471–476. Вестник „Турция“ също възразява
на „Право“, вестникът на Найденов отговаря с кратката статия „По въпроса за калугерите“,
подписана „Д. В.“ (Право,г. 5, бр. 25, 17 авг. 1870).
17 Славейков П. Р. Съчинения. Т. 6…, с.518–522.
18 Въпросът е сложен и не се побира в популярната дихотомия демократи– консерватори,
според която първите са за избираемост, а вторите за пожизненост на екзарха. По-късните
изследователи, поне на светските лица сред тях, по правило застават на страната на
реформаторите, но са пестеливи в критиките към традиционалистите, които все пак по тази
точка се налагат при изграждането на високо ценената Екзархия, в която и до днес постът
на екзарха е пожизнен. От друга страна, в старозаветната традиция и дори при ранното
християнство постът на главата на църковната общност е мандатен. Което означава, че
изборът се възприема като човешко дело, а не като резултат от божествена воля или намеса.
80 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2018, № 2 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
привърженици на Иларион Макариополски, а и на Григорий (бъдещия До-
ростоло-червенски епископ). „Право“ не само поддържа кандидатурата на
Иларион, но и, според Славейков, съзнателно дискредитира евентуалните
му съперници. Славейков е сред защитниците на идеята за мандатност на
екзарха и в този момент се противопоставя на Иларион.
По това време отношенията между Славейков и Иларион са обтег-
нати, след отделянето от Патриаршията духовникът прави идеен завой,
забелязан от изследователите. По-късно синът Пенчо Славейков ще на-
пише: „…неговите (на Петко Славейков) едновремешни съратници, като
опърничавият клериканец Иларион Макариополски, дохождат в бесът си
дотам, че едва ли не му се заканват с бесилка“19. По-късно конфликтът ще
затихне и, пак по думите на Пенчо Славейков, през 1875г. баща му ще
произнесе емоционална реч над гроба на Иларион.
В полемичната статия „Право“– поборник на кривото“ (Македония,г.
5, бр. 11, 16 март 1871)20 вестникът е наречен „калугерска подлога“. По-
водът е, че според мълвата архимандрит Григорий е имал любовна връзка
със съпругата на Димитър Добрович, който заловил прелюбодейците. Гри-
горий, според Славейков, който е кум на Найденов, побягнал и се скрил
при своя покровител Иларион Макариополски. Печатницата на Славейков
пуска анонимната брошура „Какъв е един, който се готви кандидат за ар-
хиерей“ (Цариград, 1871), писана вероятно от гневния съпруг, но припис-
вана на Славейков, с далечната цел да злепостави Иларион и да попречи
на избора му за екзарх21. По повод брошурата в „Право“ излизат няколко
дописки, които възразяват на Славейков (Право,г. 6, бр. 1, 1 март 1871;
бр. 2, бр. 8, март 1871; бр. 12, 17 май 1871;г. 7, бр. 8, 1 май 1872.), като
и Найденов, и неговите сътрудници недвусмислено виждат в брошурата
противопоставяне срещу възможната кандидатура на Иларион за екзарх.
Спорът надхвърля конкретния случай и се преплита с по-общия про-
блем за устройството на Екзархията. Славейков публикува пространната
статия „Належащи размишления“ (Македония,г. 4, бр. 33–44, март-април
1870)22, в която не са визирани конкретни имена и събития. „Право“ въз-
разява в статията „Извикани обяснения“ (Право,г. 5, бр. 52, 22 февруари
От трета страна, съвременниците (включително и Найденов) асоциират мандатността с
протестантството, на което мнозина гледат с недоверие.
19 Славейков, П. П. Събрани съчинения. Т. 4. С., 1958, с.398.
20 Славейков, П. Р. Съчинения. Т. 7. С., 1981, с.50–57.
21 Пак там, с.646–647.
22 Славейков, П. Р. Съчинения. Т. 6…, с.411–451.
Н. Аретов. Между конфликтите и сътрудничеството: Иван Найденов и … 81
1871;г. 6, бр. 1, 1 март 1871)23, в която се твърди, че Славейков „пише
хамалски и грубо“, че вестниците му се пишат с „ангария“, намеква се и за
връзки със „зломисленици“ отвъд Дунава.
Попътно се разменят реплики и по някои по-конкретни писания– на-
пример „Две думи към „Македония“ (Право,г. 6, бр. 39, 7 дек. 1871), пос-
ледвано от „Г-н Славейков е сърд-и-ит!“ (Право,г. 6, бр. 42, 28 дек. 1871),
„Новоизвикани забележки“24 (Право,г. 6, бр. 43, 3 януари 1872) и др.
Разпрата се разгръща в следващи статии. Славейков пише „Поднове-
ние“ (Македония,г. 6, бр. 11, 6 юни 1872), в която обвинява Найденов в
скъперничество и вестника му за „фараш [лопатка за събиране на боклук],
кой какъвто боклук има да иде да го изсипе вътре“25. Найденов отговаря
с „Отговор на отговор“ (Право,г. 7, бр. 14, 12 юни 1872), като навлиза в
детайли за „безнравственото“ поведение на Славейков (прословутата Ка-
терина не е спомената изрично). Следва „Хасим хасиме Коран окумас“
[Враг на врага Корана не чете] (извънредна притурка на „Македония“, 16
юни 1872)26, където следва обвинението, че „като вестникарг. Найденов е
тъп, неспособен и ленив, а като човек завистлив“.
Следващият повод за размяна на реплики е неподписаната радикална
статия „Една стъпка напред“ на Тодор Икономов, поместена в „Читалище“
(г. 2, бр. 17 и 18, 1 и 15 юни 1872). „Право“ я коментира в няколко броя,
публикува и общо възражение, подписано от владиците, няколко дописки по
въпроса и обширна уводна статия от Марко Балабанов (Право,г. 7, бр. 18,
19, 10 и 17 юли 1872), както и други негови статии в следващите броеве. Об-
виненията се прехвърлят и към „Македония“ и „Турция“, а и към Стоян Чо-
маков и Панарет Пловдивски. Славейков защитава статията в две отворени
писма, публикувани в „Македония“ (г. 6, бр. 16 и прит. към бр. 15, юли 1872).
Последват кратки възражения на Г. Кръстевич и Ив. Пенчович, А. Пюскюли-
ев (Право,г. 7, бр. 19) и др. Стоян Чомаков оправдава статията на Икономов
(притурка на „Право“ бр. 20, 26 юли). Полемиките с Икономов продължават
дълго, като конкретните поводи са други негови статии в „Турция“.
23 След няколко броя излиза продължение без заглавие, но със сходно мото „И паки
беззаконни Йуда не възхоте разумети“ (Право,г. VІ, бр. 4, 22 март 1871). То е забелязано от
изследователи, които не го свързват с по-ранния текст.
24 „От тази пасмина хора е и прочутийт всеведец и просветител на българский народ г-н
Славейков. И действително, славолюбието на този самохвалко, не може с нищо да са наси-
ти…“
25 Славейков, П. Р. Съчинения. Т. 7…, с.203–207.
26 Пак там, с.207–209.
82 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2018, № 2 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
Когато „Македония“ обнародва знаменитата радикална статия на Св.
Миларов и П. Р. Славейков „Двете касти и власти“ (Македония,г. 6, бр.
18, 25 юни 1872), заради която вестникът е спрян, а редакторът аресту-
ван, „Право“, както и другите вестници, български и гръцки, информира за
събитието27, като се въздържа да вземе позиция и по-скоро защитава Ек-
зархията от обвиненията в панславизъм (Право,г. 7, бр. 22). Все пак един-
ственият остро критичен материал срещу нея28 излиза в „Право“– стати-
ята на Марко Балабанов „Обществените теории на вестник „Македония“
и посланието на Българската екзархия“ (Право,г. 7, бр. 21, 31 юли 1972).
Редовни, макар и не крайно остри, са подмятанията на Славейков сре-
щу Найденов и „Право“ в „Шутош“ (г. 1, бр. 1, 2, 3, 4, 5 и др. 1873), „Звън-
чатий глумчо“ (г. 1, бр. 2, 16;г. 6, 1873), „Истурка на вестник Костурка“
(бр. 1, 1874).
Другата точка на идейно напрежение между двамата е отношението
към Каравелов, с когото Славейков е солидарен по различни въпроси, а
Найденов е в конфликт29. В писмо до Св. Миларов от 6 август 1874г. Най-
денов споделя: „Много му са иска [на Славейков] да не бутаме гнездото
на Каравелова, та да не били дрънкали! А това го иска, господство му, за
да докаже на тези хора, Каравеловци, че той е напълно съгласен с техните
идеи, та да не го чернят пред народа“30. Това неслучайно е и най-цити-
раният фрагмент от тази кореспонденция. А отношенията между двамата
поети не са идилични– две години по-рано Каравелов обвинява Славейков
в плагиатство на едно свое стихотворение31. По време, когато авторската
27 „С жалост са научавам, че „Македония“ са спрял за 3 месеца.“– Право,г. 6, бр. 46, 25
ян. 1872.
28 Маркова, З. Българската екзархия 1870–1879г. С., 1989, с.60.
29 Сред критиките на Каравелов е и откровеният пасквил „Главният фабрикантин нав.
„Право“ (Свобода,г. 3, бр. 8, 19 авг. 1872; Каравелов, Л. Т. 5. С., 1985, с.163–165), подписан
Д. П.
30 НБКМ–БИА, ф. 112, а.е. 97, л. 77.
31 В 25 брой на „Свобода“ ний бяхме поместили следующето стихотворение:
Омръзна ми вече по света да хода,
се кукли да гледам, маймуни да вида;
Сичко са гордее, сяки търси мода,
сяки ти са перчи, като гъша гнида…
[…]
След три недели са появи в „Македония“ такава една песен:
Омръзна ми вече по света да ходя,
кукли все да гледам, навред където ида–
кукли и маймуни как валят на мода
Как са гордо перчат (като въша гнида)
Н. Аретов. Между конфликтите и сътрудничеството: Иван Найденов и … 83
институция още се изгражда (а и до днес), подобни обвинения често имат
някакви други мотиви. Такъв е случаят и с подобните Ботеви обвинения
към Каравелов.
Впрочем отношението на Найденов, по-точно на вестниците му към
Каравелов, не е толкова еднозначно негативно. По-късно „Напредък“ на
няколко пъти се изказва положително за Каравеловото „Знание“. Първо
излиза подчертано добронамерена информация на Стойков (Ст. С. Боб-
чев) за втория брой на изданието, както и за Дружеството за разпростране-
ние на полезни знания и неговия устав (г. 9, бр. 28 и 29, 15 и 21 февруари
1875).
След спирането на „Македония“ Славейков сътрудничи на „Право“,
публикува няколко писма-фейлетони, подписани с псевдонима „Недодя-
лан писач“ (Право,г. 7, бр. 28, 18 септември 1872) „Второ писмо (полуша-
рено)“ (Право,г. 7, бр. 33, 23 октомври 1872), „Трето недошарено писмо“
(Право, притурка нав.„Право“, 19 декември 1872), което предизвиква ре-
дактора да ги придружи с бележки, в които се разграничава от него32. Но не
след дълго излиза „Четвърто шарено писмо“ (Право, притурка, бр. 42 нав.
„Право, 10 януари 1873), подписано от „Твойт Недодялан писач или веке
во право Гайдар-Писар“. В притурката към бр. 43 е поместена неподписа-
на „Поправка към четвъртото шарено писмо“, която е в сходен критичен
дух, но не и с типичния за Славейков народен език. Подобен характер има
и неподписаният „Един разговор в Пловдив“, поместен непосредствено до
Поправката. Следва „Пето шарено писмо“ (притурка на Право,г. 7, бр. 43,
19 януари 1873).
Открито се твърди, че редакторът е страхлив и е забавил публикаци-
ята му: „Как да е, меня малко ма е еня за тебе, ама и горното ми шаренко
пострада покрай твоето газе. Цял месец и повече да стои, както са научих,
обтегнато на железни куки. То си е претеглило, клетото! натипарил си го
вече, я, но не та бива ли без забележка. Бележеш, че си са наситил на шаре-
ни писма, че ако помиришеш нещо лъжа, не ще ми типаросаш ни два реда
(Свобода,г. 2, бр. 30, 8 ян. 1872; Каравелов, Л. Т. 5…, с.63).
Въпросните стихотворения не са включени в актуалните съчинения на Каравелов и
Славейков.
32 Б. Р. Ний са току-речи наситихми и пишман станахми за недодяланите уж писма на
този писач. Преструва са той, ама право да му кажем, че само ако помиришем, че в туй, дето
той пише, има най-малко лъжа, не цяло писмо, ами и два реда не му вместими в листа си вече.
Засега ний ще му кажем, че добре му отива орлово перо, но трябва занапред по-меко да го
подреже.
84 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2018, № 2 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
от тях. Колкото дето си ся наситил– те са преструвки. А за лъжа, ха-хай!
лъжа подушиш ли недей, никак недей оставя място за шаренките ми“.
Следват и възраженията на автора: „Ей, байно Найденов, сега да си
видим и с тебе сметката. Оплаши ли те някой или защо не смееш да ми ти-
паросваш пò с ред моите Шарени. Ако не ти се аресват, кажи ми, аз заряз-
вам и писма, и всичко, пък го удрям пак на гайдарджилък. Молих ли ти се
да поместиш по-първите? Не. Тогаз… Де, байно, де, или си отваряй очите,
или ще загубиш завинаги бачка си…“33.
Още преди спирането на „Македония“, в година шеста на „Право“
текат различни „Пътни бележки“. В едни от тях се появява подзаглавие
„Шарени работи“ (Право,г. ІV, бр. 23, 2 август 1871). Не е изключено те
също да са дело на П. Р. Славейков. Косвен аргумент за подобно пред-
положение е и казаното в едно от продълженията: „Търново ми е родно
място наистина, но никога не съм бил на мисъл да затулям черните му
работи…“ (Право,г. 4, бр. 28, 7 септември 1871)
За някои неподписани бележки в „Право“ може да се предположи ав-
торство на Славейков. Такъв е случаят с бележката към писмо на д-р Въл-
кович, поместено в притурката към бр. 34, 5 ноември 1873г. Ироничният
тон на тази бележка, която говори за Негово Превъзходителство Вълкович
бей“ се отличава и по език, и по идеи от пространната дописка по същия
повод в следващия 35-и брой от 9 ноември. Самият Вълкович отговаря на
дописката (бр. 36) и игнорира бележката. Следва ново писмо (бр. 37), в
което Г. Груев разкрива, че той е автор на дописката от бр. 35.
Сътрудничеството между двамата вестникари продължава и дори се
разгръща въвв.„Напредък“ след конфликтите около Екзархията, и не се
изчерпва с публикациите на Славейков. Той има отношение към списване-
то на вестника и привличането на сътрудници. На 6 август 1874г., месец
след излизането на първия брой, Найденов пише на Миларов: „Как ви са
види правописанието, което са съгласихми с Славейкова и Бобчева да дър-
жим в „Напредък“?“34. Славейков пък предава в „Напредък“ пратените до
него материали на Илия Йовчев от Америка.
Тук Славейков възразява на обвиненията в дописка (Напредък,г. 9,
бр. 13, 26 октомври 1874), че е изоставил училището в Одрин (Напре-
33 Славейков, П. Р. Съчинения. Т. 2. С., 1978, с.666–667. Осемтомното издание на Пе-
тко-Славейковите съчинения не включва Шарените писма, публикувани в „Право“, а само
продължението на поредицата в „Изтурка на вестник Костурка“ и „Шутош“. Освен другото,
това е свидетелство за отношението на съставителите към Найденов и неговите издания.
34 НБКМ–БИА, ф. 112, а.е. 97, л. 77.
Н. Аретов. Между конфликтите и сътрудничеството: Иван Найденов и … 85
дък,г. 9, бр. 16, 16 ноември 1874). Сюжетът продължава в по-късен текст,
в който той се определя като „волен и нередовен сътрудник на „Напредък“
и споменава за други свои неприятности „тука в затвор лежане и толкоз
време на горе на долу по съдби влачание…“ (Напредък,г. 10, бр. 69, 11
ноември 1875). Пак тук той публикува пространната статия „Сведения за
Тракия и особено за Одринската епархия и Одрин“ (Напредък,г. 9, бр. 19
и 20, 7 и 14 декември 1874)35.
В „Напредък“ се появяват и някои поетични творби на Славейков.
В неговата статия „Нашето Читалище“ е включено стихотворението „Не
сме народ. Не сме народ, а мърша“ (Напредък,г. 9, бр. 37, 12 април 1875).
Вестник „Век“ го репликира на 3 май 1875 със стихотворение, подписано
„Име-няма“. Славейков отговаря с „Към един млад поет“ („Младий пътник
към Парнас…“) и „Комуто са пада“ („О, народ сме, мърша не/ Викна едно
диване…“) и с бележка, в която между другото се казва: „Тъй мъдрува в
същий „Век“ някой си „Име-няма“, когото било срам, види са, да каже, че
„ум няма“. (Напредък,г. 9, бр. 41, 10 май 1875; Славейков, Т. 1, 349–350)
Следва стихотворението „Тъжи, жали бедна майка“36 и др.
Синът Иван Славейков също публикува статии във вестника– „Поло-
жението и цярът“ (бр. 16 и 17) и „Разходки по една държава“ (бр. 55, 57).
* * *
Отношението на редактора на „Право“ и „Напредък“ към Славейков
е документирано в няколко писма на Найденов до по-младия Светослав
Миларов. Първоначално той е сътрудник на Славейков, но между двамата
тлее конфликт, който се разгръща по-късно37. И обратното, Найденов и
Миларов постепенно ще изградят помежду си голямо и трайно приятел-
ство. Впрочем днес то е познато единствено от писмата на Найденов, пис-
мата на Миларов не са запазени, а в публикуваните му автобиографични
текстове („Спомени от цариградските тъмници“ и двата дневника) името
на Найденов не се споменава38. Едно от нещата, които ги сближават, веро-
ятно е нееднозначното отношение към Славейков.
35 Славейков, П. Р. Съчинения. Т. 4…, с.482.
36 Напредък,г. 9, бр. 70, 29 ноем. 1875; Славейков, П. Р. Съчинения. Т. 5…, с.176.
37 Аретов, Н. Един „неочакван“ образ на П. Р. Славейков…, с.22–41.
38 Вж. Миларов, Св. Спомени от цариградските тъмници. Съст. Ил. Тодоров. С., 1994;
Миларов, Св. Небесният преврат. Политически дневник. Писма. Статии. Кроежи. Съст. П.
Величков. С., 2003.
86 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2018, № 2 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
Ако се изключи едно неясно датирано писмо, запазената кореспон-
денция между тях започва през 1873г., когато Миларов вече е публикувал
статията „Двете касти…“ и се е измъкнал от затвора. Многобройните пис-
ма на Найденов39 свидетелстват за разгръщането на отношенията им. Явно
до този момент двамата не са особено близки, първото писмо на Найденов
започва с: „Уважаеми Г. М. Николаев“. След това обръщението се проме-
ня, първо на „Любезнийг. М. Николаев“, след това– на „Любезни ми бае
Млад. Николаев“, за да достигне до „Любезний Приятелю“ и „Драгий ми
приятелю М.“
Обилната кореспонденция тече, докато Миларов е в Одеса, Загреб и
Белград. Запазени са само писмата на Найденов, но те са многобройни и
учудващо редовни. От тях се разбира, че той не само често праща пари на
Миларов (вероятно като хонорар за сътрудничеството му) и дори се съ-
ветва с него по важни въпроси, не само му съдейства в личните дела40, но
и дава израз на една пределно висока оценка, ако не и на нещо повече от
обикновени приятелски чувства.
„Този час получих последното ви от 25 юлия заедно с портрета, който
с нетърпение очаквах, и който поклати дълбоко сърцето ми. […] Без ни
най-малко да ви полаская, приятелю, аз трябва и смело мога да кажа, че
вий сте една рядкост и бъдещето ви е приготвило отсега еще мястото меж-
ду великите на тойзи век хора“ (28 юни 1873)41.
Името Мл. Николаев (и инициалите М. Н), както по това време се
подписва Миларов, се появяват в „Право“ (г. 7, бр. 36, 13 ноември 1872)
под пространна, русофилска по дух дописка от Одеса42. Пространните тек-
стове от Русия продължават и в следващите броеве. С преместването на
Миларов в Белград оттам тръгва вероятно негова поредица от статии (г. 8,
бр. 33, 34 и др. 187343). Повечето са неподписани, под някои от тях стоят
инициалите М. Н., в тях се поменава Бакунин, а също и Маркс.
39 НБКМ–БИА, ф. 112, а.е. 97.
40 Вж. напр. писмото от 5 апр. 1873.– НБКМ–БИА, ф. 112, а.е. 97, л. 11.
41 НБКМ–БИА , ф. 112, а.е. 97, л. 23.
42 Още тук може да се открие саркастична реплика към Славейков: „Истината е, че аз
нямам претнаият на глубочайший историограф и философ, както Г. Ж., нето пък утопията на
височайшия поет както един друг, нам добре познат господин…“
43 Текстът е обкръжен от нетипични любезности. Дописникът започва така: „Получих
писмото ви, г-не Редакторе, и разбрах, че желаете да изпълня обещанието си и да ви съобщя
мнението, което съм си съставил върху българо-сръбските работи“. След края на дописката
редакторът благодари: „И най-напред ний ще благодарим на почитаемийт си дописник заради
трудът, който си е сторил…“.
Н. Аретов. Между конфликтите и сътрудничеството: Иван Найденов и … 87
Публикуването на драмата на Миларов „Падението на Цариград“ (На-
предък, бр. 2 и 4, 13 и 27 юли 1874) става поводът „Напредък“ да бъде пре-
търсван от полицията, а редакторът първо да се крие, а след това да бъде
арестуван. Въпреки че самият Найденов пише за запечатване на печат-
ницата, вестникът продължава да излиза, според датите му– редовно, но
името на Миларов (Николаев) изчезва от него. Кореспонденцията между
двамата обаче продължава, последното запазено писмо е от 7 септември
1876г., като в нея се коментира и казусът с инкриминираната драма.
И в този случай характерите са твърде различни. Миларов не може
да се оплаче от липсата на афиширано самочувствие– неща, нетипични за
Найденов. Но явно има друго, което ги сближава и което ги отдалечава от
Славейков. Вероятно то може да бъде потърсено в сходната социална по-
зиция, в по-широката езикова и общ култура, с много уговорки– и в споде-
лени политически идеи, а и в щипката ревност към неговата популярност.
Името на Славейков присъства в писмата, в които Найденов дава подроб-
ни сведения за събитията в Цариград, за църковните дела, за вестникар-
ските разпри и неволи. Отношението към редактора на „Македония“ не е
особено ласкаво, например в пространното писмо от 2 октомври 1873г.
Вниманието тук е насочено към неразбориите около определянето на учи-
телите в Цариградското училище, заседанията са няколко, като Славейков
ту е слаган на мястото на Шишков, ту е заменян от не особено кадърния
Павлов, покровителстван от Г. Моравенов.
Възраженията срещу Славейков, който кандидатствал за длъжност-
та, били свързани с „…най-висше скандалний живот на г-на Славейко-
ва, който при всичко, че са обещал на домашните да напусне ония две
жени, на които е оставил къща на поп Къня и които живеят разскошно
на негови гръб…“44. В някакъв момент Славейков е извикан и той „чу
истината, но твърде горчива за него“. Найденов споделя с Миларов, „аз
се зачудих на коравостта на очите му“ и допълва „[аз] си позволих да
му кажа в очите това, което той и отзаде си чува всякой ден, и излязох“.
Моралистки критики към Славейков се откриват и в следващите писма
на Найденов.
Както се разбира от писмото на Найденов, а и от други свидетелства45,
спорът всъщност е по два други, по-общи въпроса– за възнагражденията
на членове на бъдещия Екзархийски съвет и за основаване на ново, по-ви-
44 Става дума за връзката на П. Р. Славейков с Катерина Стойоглу. За нея вж.: Аре-
тов,Н. Един „неочакван“ образ на П. Р. Славейков…, с.22–41.
45 Вж. Маркова, З. Цит. съч.
88 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2018, № 2 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
сше българско училище в Цариград. Но, както често се случва и тогава, и
по-късно, личните амбиции и интереси определят решенията по конкрет-
ните въпроси, а водят и до изостряне на конфликтите между преките и
косвените участници в дебата. Такъв вероятно е случаят с моралистките
критики към Славейков, в които искреното възмущение се примесва с ин-
струментално използване на повода; поне при Миларов, който по-късно
също коментира връзката на Славейков с Катерина, морализаторството
като че ли е мотивирано и от неудовлетворени писателски и обществени
амбиции.
* * *
Д-р Стамболски, който е на различни позиции със Славейков в цър-
ковната борба, и особено по въпросите около устройването на Екзархия-
та, на няколко места в спомените си се изказва негативно за него. Съще-
временно той акцентира върху конкуренцията между вестниците– нещо, с
което историците, включително и Стр. Димитров, съставителят на по-къс-
ното издание на записките на Стамболски, не се съгласяват. Конкуренция-
та вероятно наистина не е основната причина за конфликта между двамата
вестникари, но пълното Ӝ пренебрегване едва ли е много далновидно. В
бележките си за 1873г. Стамболски пише, не без известно дистанциране и
от приятеля си Найденов:
„Колкото съревнованието и съперничеството на българските вестни-
кари Славейков, Найденов и Генович, кой по-добре да списва вестника си,
да дава по-полезни и по-интересни за народа ни знания и новини, бяха бла-
городни и похвални, толкова завистта и враждата между тях за кой повече
спомоществователи (абонати) да има бяха доста осъдителни и непристой-
ни, защото тези им страсти, често пъти, публично, във вестниците „Ма-
кедония“, „Право“ и „Турция“ се изражаваха и разразяваха във взаимни
хули, псувни, подигравки и лична неприязненост“46.
Картината не е съвсем пълна, но акцентът е важен. По същото вре-
ме излизат и други издания, които Стамболски не споменава тук, освен
емигрантските, това са „България“ (1859–1863) на Драган Цанков, то-
гава начело на униатското движение, „Български книжици“ (1858–1862)
и други, а малко по-късно и „Източно време“ (1874–1877) и „Съветник“
46 Стамболски, д-р Хр. Т. Автобиография, дневници и спомени. Т. 2. С., 1927, с.277.
Вж. и: Стамболски, д-р Хр. Т. Автобиография. Дневници. Спомени. Подбор и ред. Стр. Ди-
митров. С., 1972, с.517, 881–882.
Н. Аретов. Между конфликтите и сътрудничеството: Иван Найденов и … 89
(1863–1865) и др. Тематичният им обхват до голяма степен се покрива, а
споровете са постоянни. Което не пречи на редакторите им по-късно да
игнорират опонентите си. Така в пространния си труд „Българо-гръцката
църковна разпра“ (1902) Т. Бурмов не пропуска да информира читатели-
те и за собствените си финансови проблеми, свързани с изданията, които
списва. Той редовно се позовава на „Български книжици“, в редактиране-
то на които участва, спори с „България“, но сравнително рядко споменава
изданията не само на Найденов, но и на Славейков. И разбира се, на Ка-
равелов.
Има и още един аспект от вестникарската конкуренция. Генович– из-
дателят на „Турция“, е и официален цензор, съвременниците не пропускат
да отбележат явния конфликт на интереси, констатират го и властите, кои-
то, според писмо на Найденов до Миларов, заставили Генович да избере
едно от двете и той се отказал от вестникарството47. Друг е въпросът, че
„Турция“, разглеждан като говорител на правителството, за известно вре-
ме е редактиран от Т. Икономов и в него излизат някои радикални статии
по църковния въпрос.
* * *
Темпераментният Славейков, който е шест-седем години по-възрас-
тен, по-беден и не особено образован, но вече е разпознаван като талантлив
поет и вестникар, набира самочувствие, докато по-образованият и замог-
ващ се Найденов е по-интровертен, по-сдържан и не толкова популярен.
Отношението им към писането също е различно и ироничният Гайдактор,
който се радва на много по-леко перо, подхвърля: „И. Найденов пише,
кога няма кой да пише за него“48. Но, въпреки напрежението и конфликти-
те, двамата продължават да си сътрудничат. Във вестниците и списания-
та, в Цариградското читалище, в църковната борба и различни български
акции. Двамата са заедно в печатарското дружество „Промишление“49.
Писмата на Найденов до Св. Миларов разкриват, че Славейков има се-
риозно участие в „Напредък“ и има желание да бъде посочен като редак-
47 9 8/вр. 1873, вж. и писмото от 22 февр. 1873.– НБКМ–БИА, ф. 112, а.е. 97, л. 2 и 37.
48 Как и защо пишат някои.– Шутош,г. І, бр. 31, 3 юни 1874; Славейков, П. Р. Съчине-
ния. Т. 2. С., 1978, с.542.
49 Вж. Тилева, В. Българско печатарско дружество „Промишление“ в Цариград. 1870–
1885. С., 1985.
90 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2018, № 2 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
тор50, а Найденов, от своя страна, има най-малкото финансово участие в
„Шутош“51.
Найденов често се оплаква на Миларов, че трябва да поема задълже-
нията на Славейков, който, от своя страна, също има финансови претен-
ции към него. В няколко писма до Георги Груев от март 1875г. Славейков
първо споменава за предстоящото сключване на договор („условия“), но
се оплаква от малкото пари, които получава от вестника52. От това време
е и често цитираната фраза за „назадването“ на Найденов, извадена от
контекста: „Аз и таз неделя ще взема участие в „Напредък“ и няма вече да
напреднувам, защотог. Найденов много назаднува, а мене ми не иде из-
годно това сегашно положение“ (9 април 1875). И няколко дена по-късно:
„…аз таз неделя не мога и не ще взема участие в листът. Той [Найденов]
са види да претендува все що ся пише, да минува за негово, а че и да не
плаща нищо“ (между 1 и 6 май, с.199. Вж. и писмо до Ст. Чомаков от 27
април 1875, с.288). Следващо писмо обаче разкрива, че той продължава да
участва в списването на вестника, а и след това поне деловите отношения
между двамата се запазват.
Въпреки че не го признава, Найденов трябва да е бил привличан от
ярката личност на Славейков. Пътищата им често се пресичат, но срещите
им нерядко завършват с разрив, чиито причини са комплексни, не са само
политическите различия във възгледите на двамата, и все пак Найденов
отново се насочва към Славейков, търси неговото съдействие. Славейков
също не скъсва окончателно с Найденов, напрегнатото им сътрудничество
продължава.
Десетилетия по-късно, когато старите битки са отшумели, Найденов,
вместо изпусналия трена за Пловдив Бобчев, произнася прощалното слово
при погребението на Славейков. Той говори като „личен свидетел на него-
вите трудове, на неговите лишения и страдания“, спомня си, че „неведнъж
съм го посещавал в тъмницата, в която той празен не стоеше, а работеше и
работеше“ и накрая го определя като „баща на поетите, баща на публицис-
50 На 25 юни 1874г. Найденов пише: „Сг. Славейкова говорихме и останахме съгласни,
че ще издаваме листът задружно, но ёще нямаме писмени условия“. Писмото от 6 авг. завърш-
ва с бележката: „Как ви са види правописанието, което са съгласихми с Славейкова и Бобчева
да държим в „Напредък“?. Явно участието на Славейков не се изчерпва само с писането на
материали. Във второто писмо се съдържа и друг сюжет: „Йоще при захващането си да изда-
ваме заедно сг. Славейков „Шутош“…“ и следват оплаквания за Славейковите дългове, които
бил заставен да покрива“ (НБКМ–БИА, ф. 112, а.е. 97, л. 72, 77).
51 Вж. писмото от 13 авг. 1874.– НБКМ–БИА, ф. 112, а е. 97, л. 79.
52 Славейков, П. Р. Съчинения. Т. 5. С., 1982, с.193–197.
Н. Аретов. Между конфликтите и сътрудничеството: Иван Найденов и … 91
тите, баща на писателите български“53. Старите конфликти са затихнали, а
и жанрът все пак е друг.
* * *
Нееднозначните отношения на значимите и по-малко значимите фигу-
ри от миналото обикновено се разглеждат през призмата на идейните им
различия. Идейните конфликти са забелязвани и коментирани от изследо-
вателите, докато напреженията между дейци с близки разбирания (както е
с Иларион Макариополски и П. Р. Славейков, а дори и между Каравелов
и Ботев) по правило остават на по-заден план, доколкото това е възмож-
но. Наред с тях обаче съществуват и други причини за напрежение и кон-
фликти– междуличностни отношения, характерови различия, финансови
отношения. Освен идейни убеждения, освен различната средата, в която
са оформени и в която живеят, освен обвързването с различни приятелски
кръгове и внушенията, които идват от тях, хората имат и емоции, като тех-
ният спектър е доста широк– от обикновените симпатии и антипатии до
конкуренция, амбиции, дори завист. Всичко това трябва да се има предвид
при изграждането на една по-нюансирана картина на миналото. Днес едва
ли е толкова лесно да се определи кой от тези елементи доминира.
Няколко неща привличат вниманието в разгледания възел от отноше-
ния между Ив. Найденов и П. Р. Славейков. Принципните спорове са за ус-
тройството на Екзархията (негласно– и за отношението към „революцио-
нерите“), а конкретните размени на реплики са свързани с конкретни лица
(Иларион Макариополски, Григорий Доростоло-Червенски), с конкретни
текстове, с езика и списването на вестниците. И не на последно място– с
финансови въпроси. Успоредно със споровете продължава едно доста по-
стоянно сътрудничество, забелязват се въздействията в жанровете и ези-
ка на журналистите. Найденов и особено неговият млад сътрудник Ст. С.
Бобчев прибягват до жанрове и езикови обрати, които днес приемаме за
типично Славейкови. Литературната история често интерпретира подобни
сходства като влияние на по-изявения (Славейков) върху по-второстепен-
ните фигури; по същия механизъм вниманието се насочва към текстовете
53 Две писма на Ив. Найденов – http://lit.libsofia.bg/bg/lister.php?iid=DO-8L0009345
&page=1
92 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2018, № 2 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
на наложените автори (в случая повестите и разказите на Каравелов), а
аналогични творби (подлистниците на Бобчев)54 биват пренебрегвани.
В най-напрегнатите моменти езикът на Славейков (а и на Каравелов
и Ботев) е много по-невъздържан, а Найденов, който в някои случаи се
опитва да говори по същия начин, остава по-премерен и не толкова груб.
(Още по-премерен в полемичните си текстове е Ст. С. Бобчев.)
Внимание заслужава и съпоставянето между публикуваните текстове
и частните писма, което разширява контекста на разглежданите събития и
личностни отношения. И Славейков, и Найденов се коментират в запазена-
та си кореспонденция. В нея и при двамата като че ли преобладават финан-
совите недоразумения и личните отношения. Идейните различия отсъстват
или поне остават на по-заден план, а най-негативните определения, малко
парадоксално, остават за вестникарските полемики.
Интересна е и кривата, по която се развиват отношенията между Ив.
Найденов и П. Р. Славейков. Отначало двамата са един до друг, след това
избухват споровете, които обаче не слагат край на сътрудничеството, с
времето като че ли конфликтът затихва и идва времето на едно поне при-
видно помиряване.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. НБИВ–БИА, ф. 3 (Георги Груев)
2. НБКМ–БИА, ф. 112, а.е. 97
3. Аретов, Н. Един „неочакван“ образ на П. Р. Славейков. Как да се
справим с него?– Литературна мисъл, 2006, кн. 2, с.22–41.
4. Аретов, Н. Затворническите мемоари. Казусът Светослав Мила-
ров.– В: Фигури на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината
на проф. Боян Биолчев. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2002,
с.278–285.
5. Аретов, Н. Иван Найденов.– В: Радетели за просвета и книжнина.
София, Народна просвета, 1986, с.305–313.
6. Аретов, Н. Между „научнопоучителното“ и „забавното“. Превода-
чът Ст. С. Бобчев.– В: Стефан Савов Бобчев (1853–1940). Живот и дей-
ност. Юбилеен сборник. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и
Методий“, 1999, с.163–171.
54 За тях вж.: Аретов, Н. Между „научнопоучителното“ и „забавното“. Преводачът Ст.
С. Бобчев.– В: Стефан Савов Бобчев (1853–1940). Живот и дейност. Юбилеен сборник. С.,
НБКМ, 1999, с.163–171.
Н. Аретов. Между конфликтите и сътрудничеството: Иван Найденов и … 93
7. Аретов, Н. Чий е този град? Завладяването на Константинопол и
проблематичното османско наследство в българската култура. – Slavia
Merdionalis, № 11, 2011, р. 97–118.
8. Бобчев, С. С. Иван Найденов.– Летопис на БАН, 1910, ХІ, с.69–71.
9. Ботев, Хр. Събрани съчинения. Т. 1–3. София, Български писател,
1979–1980.
10. Ботев, Хр. Съчинения. Т. 1–2. София, Български писател, 1958.
11. Две писма на Ив. Найденов. – http://lit.libsofia.bg/bg/lister.
php?iid=DO-8L0009345&page=1
12. Димитров, Стр. Христо Стамболски и неговите спомени.– В:
Христо Стамболски. Автобиография, дневници спомени. София, Българ-
ски писател, 1972.
13. Каравелов, Л. Събрани съчинения. Т. 5. София, Български писа-
тел, 1985.
14. Литературен архив. Т. 1. П. Р. Славейков. София, 1959.
15. Марков, Г. Българска възрожденска критика. Представена от…
София, Наука и изкуство, 1981.
16. Маркова, З. Българската екзархия 1870–1879 г. София, БАН,
1989.
17. Миларов, Св. Небесният преврат. Политически дневник. Писма.
Статии. Кроежи. Съст. П. Величков. София, Факел, 2003.
18. Миларов, Св. Спомени от цариградските тъмници. Съст. Ил. Тодо-
ров. София, Гал-Ико, 1994.
19. Найденов, Ив. Заточението ми с първия български екзарх, Бла-
женопочившия Антим І.– Българска сбирка,г. ІІ, 1895, кн. 5, с.436–456.
20. Славейков, П. П. Събрани съчинения. Т. 4. София, Български пи-
сател, 1958.
21. Славейков, П. Р. Съчинения. Т. 1–8. София: Български писател,
1978–1982.
21. Стамболски, д-р Хр. Т. Автобиография, дневници и спомени. Т.
1–3. София, 1927.
22. Стамболски, д-р Хр. Т. Автобиография. Дневници. Спомени.
Подбор и ред. Стр. Димитров. София, Български писател, 1972.
23. Тилева, В. Българско печатарско дружество „Промишление“ в Ца-
риград. 1870–1885. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1985.
94 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2018, № 2 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
BIBLIOGRAFIJA
1. NBIV–BIA, f. 3 (Georgi Gruev)
2. NBKM–BIA, f. 112, a.e. 97
3. Aretov, N. Edin „neočakvan“ obraz na P. R. Slavejkov. Kak da se
spravim s nego?– Literaturna misăl, 2006, kn. 2, s. 22–41.
4. Aretov, N. Zatvorničeskite memoari. Kazusăt Svetoslav Milarov.– V:
Figuri na avtora. Jubileen sbornik v čest na 60-godišninata na prof. Bojan
Biolčev. Sofija, Univ. izd. „Sv. Kliment Ohridski“, 2002, s. 278–285.
5. Aretov, N. Ivan Najdenov.– V: Radeteli za prosveta i knižnina. Sofija,
Narodna prosveta, 1986, s. 305–313.
6. Aretov, N. Meždu „naučnopoučitelnoto“ i „zabavnoto“. Prevodačăt St.
S. Bobčev.– V: Stefan Savov Bobčev (1853–1940). Život i dejnost. Jubileen
sbornik. Sofija, Nacionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodij“, 1999, s. 163–
171.
7. Aretov, N. Čij e tozi grad? Zavladjavaneto na Konstantinopol i prob le-
matičnoto osmansko nasledstvo v bălgarskata kultura.– Slavia Merdionalis,
№ 11, 2011, p. 97–118.
8. Bobčev, S. S. Ivan Najdenov.– Letopis na BAN, 1910, XІ, s. 69–71.
9. Botev, Hr. Săbrani săčinenija. T. 1–3. Sofija, Bălgarski pisatel, 1979–
1980.
10. Botev, Hr. Săčinenija. T. 1–2. Sofija, Bălgarski pisatel, 1958.
11. Dve pisma na Iv. Najdenov.– http://lit.libsofia.bg/bg/lister.php?iid=
DO-8L0009345&page=1
12. Dimitrov, Str. Hristo Stambolski i negovite spomeni.– V: Hristo Stam-
bolski. Avtobiografija, dnevnici spomeni. Sofija, Bălgarski pisatel, 1972.
13. Karavelov, L. Săbrani săčinenija. T. 5. Sofija, Bălgarski pisatel, 1985.
14. Literaturen arhiv. T. 1. P. R. Slavejkov. Sofija, 1959.
15. Markov, G. Bălgarska văzroždenska kritika. Predstavena ot… Sofija,
Nauka i izkustvo, 1981.
16. Markova, Z. Bălgarskata ekzarhija 1870–1879 g. Sofija, BAN, 1989.
17. Milarov, Sv. Nebesnijat prevrat. Političeski dnevnik. Pisma. Statii.
Kroeži. Săst. P. Veličkov. Sofija, Fakel, 2003.
18. Milarov, Sv. Spomeni ot carigradskite tămnici. Săst. Il. Todorov. So-
fija, Gal-Iko, 1994.
19. Najdenov, Iv. Zatočenieto mi s părvija bălgarski ekzarh, Bla že nopo či-
všija Antim І.– Bălgarska sbirka, g. ІІ, 1895, kn. 5, s. 436–456.
20. Slavejkov, P. P. Săbrani săčinenija. T. 4. Sofija, Bălgarski pisatel, 1958.
Н. Аретов. Между конфликтите и сътрудничеството: Иван Найденов и … 95
21. Slavejkov, P. R. Săčinenija. T. 1–8. Sofija: Bălgarski pisatel, 1978–
1982.
22. Stambolski, d-r Hr. T. Avtobiografija, dnevnici i spomeni. T. 1–3.
Sofija, 1927.
23. Stambolski, d-r Hr. T. Avtobiografija. Dnevnici. Spomeni. Podbor i
red. Str. Dimitrov. Sofija, Bălgarski pisatel, 1972.
24. Tileva, V. Bălgarsko pečatarsko družestvo „Promišlenie“ v Carigrad.
1870–1885. Sofija, Narodna biblioteka „Kiril i Metodij“, 1985.
23: НЯМА ГО В КИРИЛИЦАТА