ChapterPDF Available

ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПОДХОД КЪМ УСТОЙЧИВОСТТА НА НАСТОЯЩИЯ СОЦИОИКОНОМИЧЕСКИ РЕД || BEHAVIORAL APPROACH TO THE SUSTAINABILITY OF THE SOCIOECONOMIC ORDER

Authors:

Abstract

This article elaborates on the ability of the socioeconomic system based of free markets to provide the expected result associated with it – sustainable levels of subjective wellbeing. Concepts from emerging research fields such as happiness economics, economics of social status, behavioral economics are used to shed light on often overlooked effects that accompany the increased freedom of choice, social mobility and material abundance.
269
ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
Том 16, 2018
ANNUAL OF SOFIA UNIVERSITY “ST. KLIMENT OHRIDSKI”
FACULTY OF ECONOMICS AND BUSINESS ADMINISTRATION
Volume 16, 2018
ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПОДХОД КЪМ УСТОЙЧИВОСТТА
НА НАСТОЯЩИЯ СОЦИОИКОНОМИЧЕСКИ РЕД*
ТЕОДОР СЕДЛАРСКИ
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Стопански факултет
Катедра Икономика
e-mail: sedlarski@feb.uni-soa.bg
Teodor Sedlarski. BEHAVIORAL APPROACH TO THE SUSTAINABILITY OF THE
SOCIOECONOMIC ORDER
This article elaborates on the ability of the socioeconomic system based of free markets to
provide the expected result associated with it – sustainable levels of subjective wellbeing. Concepts
from emerging research elds such as happiness economics, economics of social status, behavioral
economics are used to shed light on often overlooked effects that accompany the increased freedom
of choice, social mobility and material abundance.
Key words: socioeconomic order, institutions, hedonic treadmill, subjective wellbeing,
relative income, conspicuous consumption, adaptation-level theory, social status, prospect theory.
JEL: P16, P51, P36, B52, I31.
* Настоящата публикация е реализирана с подкрепата на тематичен изследователски
проект „ПОТЕНЦИАЛНИ ЕФЕКТИ НА ЧЕТВЪРТАТА ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ
ВЪРХУ СУБЕКТИВНОТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ В
ПРОЦЕСА НА ПРОМЯНА НА ФОРМАЛНИТЕ И НЕФОРМАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ“ с
ръководител доц. д-р Теодор Седларски.
270
УВОД
При анализа на устойчивостта (англ. sustainability) на социоикономиче-
ския ред е необходимо първо да уточним значението, влагано в понятията,
предмет на настоящата разработка. Какво е социоикономически ред и какви
са неговите основни функции, кое го прави устойчив и с какво поведенче-
ската перспектива към изследваните феномени обогатява наличното знание
в традиционната икономическа наука.
За дефинирането на понятието обществено-икономически ред е най-
подходящо да бъде използван институционалният подход в стопанската
наука, чийто предмет са именно конструкциите от правила, регулиращи чо-
вешките взаимоотношения – или т.нар. институции. Социално-икономиче-
ският ред е съвкупност от основните правила, които задават макрорамката
на стопанския обмен, в терминологията на някои от учените институциона-
листи икономическата конституция на обществото. От гледната точка
на марксистката традиция близко съответствие би било понятието общест-
вено-икономическа формация или обществен строй (срв. с Hodgson, 1994).
Какви са функциите на институционалния икономически ред над базо-
вата роля на институционалната система – осигуряване на ориентация в све-
та, обща мисловна рамка (в терминологията на Нобеловия лауреат Дъглас
Норт – споделени мисловни модели, англ. shared mental models, вж. Denzau,
North, 1994; North, 2005; Седларски, 2013), а с това и сигурност и пред-
видимост на действията на индивидите при социалните взаимодействия1?
Широко приетата нормативна перспектива, произтичаща от философското
направление на утилитаризма, повлияло решаващо ранните представители
на западната икономическа мисъл, се заключава в убеждението, че стопан-
ската система има за цел повишаването на благосъстоянието на членове-
те на обществото. Алтернативни позитивистки подходи, например тези на
Дълглас Норт и по-рано на Маркс, подчертават ролята на институционал-
ните регламентации в услуга на интересите на влиятелните индивиди или
обществени класи, да се гарантира тяхното привилегировано положение.
1 Една от характеристиките на институциите е, че са свързани с повтарящи се ситуации
(в които многократно се прилага неизменно правило за поведение). За да достигнат статут на
всепризнати и всеприети в обществото норми, институциите се нуждаят от устойчивост във
времето. Протича продължителен процес на „приучаване“ на участниците в социалния жи-
вот към регламентацията на поведението, независимо дали става дума за етап на самонала-
гане на дадена институция или нейното механично въвеждане от позицията на властта (срв.
с Glaeser, La Porta, Lopez-de-Silanes, Schleifer, 2004). В тази връзка Шумпетер пише: „Да се
допуска, че съществува форма на поведение, която наблюдателят [по принцип] схваща като
ясна и рационална е при всички случаи фикция. Но това допускане се оказва от полза, когато
и защото на нещата се оставя време да формират логика у хората.“ (Schumpeter, [1911] 1964,
с. 264; срв. със Седларски, 2013).
271
Разглеждането на подобна трактовка излиза извън обхвата на целите на
настоящия текст. Оставайки в парадигмата на утилитаристкото тълкуване
на ролята на икономическите институции, се нуждаем обаче от още едно
съществено определение как в съвременния икономически анализ бива
дефинирано понятието за благосъстояние.
Отново в мисловната традиция на утилитаризма благосъстоянието се
определя като съвкупната полезност, която индивидите извличат от прите-
жанието на богатство, от получавания доход и от други материални и не-
материални източници на полезност. Тъй като твърде широката дефиниция
на благосъстоянието крие неудобства относно възможността за измерва-
нето му и надвишава значително предметната област на икономическата
наука, на днешния етап в конвенционалния теоретичен анализ (mainstream
economics) понятието за благосъстояние се обвързва най-вече с възмож-
ностите за потребление. Когато говорим за обществено благосъстояние, тук
ще се абстрахираме от познатите при икономическите изследвания пробле-
ми на боравенето със средни величини, свързани с неравномерното разпре-
деление и приложимостта на критерия за Парето-ефективност.
За да запазим яснотата на аналитичната линия, на този етап ще се въз-
държим от отклонение и в очевидната посока на критика на ограниченост-
та на подобно утилитаристко схващане за потреблението като източник
на полезност, а оттам и на благосъстояние. Извън него остават например
феномените на властта или социалния статус2, които традиционно биват
пропускани като възможни аргументи в индивидуалните функции на полез-
ност на икономическите субекти и биват оставяни за разглеждане от други
обществени науки като социалната психология или социологията3.
Приемайки горната дефиниция на благосъстояние, в огромната част от
икономическата литература от последните десетилетия се привеждат аргу-
менти за ефективността на пазарното стопанство относно реализирането на
основната цел на обществено-икономическия ред – максимизиране на об-
щественото благосъстояние чрез умножаване на възможностите за потреб-
ление на всички индивиди в него. Аргументът е, че свободната конкуренция
с присъщите ѝ процеси на съзидателно рушене води до непрекъснатото съз-
2 Ранни и не особено успешни – като влияние върху общоприетата аналитична линия в
икономиката – опити за промяна в това отношение правят Джон Кенет Гълбрайт с „Анато-
мия на властта“ (1983) и Торстейн Веблен с „Теория на безделната класа“ (1899) (срв. също
с Pagano, 1999).
3 От друга страна, доколкото социолозите изследват стопанските взаимодействия, техни-
те резултати са получени независимо от постиженията в икономическата наука. Шумпетер
заявява относно липсата на обмен между двете социални науки, че в крайна сметка се е
стигнало до там, икономистите да изградят своя „примитивна социология”, а социолозите –
своя „примитивна икономика“ (Schumpeter, 1954, с. 21; срв. със Swedberg, 1994, с. 264; 2005;
Седларски, 2013).
272
даване на нови продукти и услуги, нови технологии и начини на производ-
ство и задоволяване на (нови) потребности, осигурявайки чрез механизмите,
описани от икономисти като Фон Хайек и Милтън Фридмън, селективна,
алокативна и дистрибутивна ефективност. По този начин се постига мак-
сималното благосъстояние, което един стопански строй може да предложи.
КРИТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПАЗАРНИЯ
СОЦИОИКОНОМИЧЕСКИ РЕД
Ранни форми на критика към подобно възприятие на доминиращата
съвременна обществено-икономическа система на пазарното стопанство,
като най-добрия от всички възможни светове, включват позоваването на
отрицателните външни ефекти, които генерира непрекъснатото увеличава-
не на възможностите за потребление на материални и нематериални блага.
Става дума за отрицателни въздействия върху природната среда, които не
са включени в разходите за производството на стоки и услуги и които би
трябвало да бъдат извадени от съвкупното благосъстояние на човечеството,
тъй като в крайна сметка са свързани с вреди, причинявани на всички ин-
дивиди в обществата на света. Тази перспектива се отнася до екологичния
компонент на понятието за устойчивост, което в общата употреба включва
освен природната устойчивост още социалната и икономическата устойчи-
вост на стопанската система. Изводът е, че нетното благосъстояние, осигу-
рявано от пазарния обществено-икономически ред, е значително по-ниско
от придобиваната съвкупна полезност от потреблението, т.е. разходната
страна следва да се увеличи с екологичните вреди, причинявани от бурно-
то развитие на производството за задоволяване на все повече потребности.
Екологичната линия на критика към устойчивостта на съвременното капи-
талистическо общество е добре установена в литературата и е свързана с
малко аналитични предизвикателства, тъй като става дума за отчитане и
намаляване на неинтернализираните разходи за производството, а разви-
тието на технологиите предоставя възможности за екологично все по-чисти
производствени процеси. Решението на проблема за организиране на съот-
ветно колективно действие най-често се свежда до регулаторни мерки за за-
дължителното приложение на природоопазващи технологии с все по-ниска
цена (срв. с Coase, 1960).
Друг теоретичен клон на критиката към концепцията за ефективност-
та и устойчивостта на пазарната обществено-икономическа система, насо-
чен към нейния социално-институционален компонент, също се доближава
през последните години до фокуса на общоприетия икономически ракурс.
В тази аналитична линия се търси отговор на фундаменталния въпрос, дали
273
постоянните темпове на увеличение на възможностите за потребление, оси-
гурявани по начина, по който пазарното стопанство прави това възможно,
водят до също постоянно нарастване на съвкупната полезност. Акцентът
тук е поставен не върху разходната страна, както в случая с екологичната
аргументация, а върху действителния размер на ползата от функциониране-
то на свободните пазари като координиращ механизъм на индивидуалните
човешки действия.
Носи ли потреблението на материални и нематериални блага в усло-
вията на пазарно организирано общество растящите полезност и съвкупно
благосъстояние, които теоретичните му защитници посочват като главни
негови преимущества пред възможни алтернативни форми на обществено-
икономическо устройство? Все повече свидетелства от модерни изследова-
телски направления в рамките на икономическата наука сочат, че отговорът
най-вероятно е не. Става дума за разкритията, идващи по линия на ико-
номиката на щастието (happiness economics), оформящата се икономика на
социалния статус (economics of social status), поведенческата икономика и
други аналитични полета, свързващи икономиката и психологията (срв. със
Седларски, 2014a; 2014b; 2015;2018а; 2018б; Седларски, Панайотов, 2016).
АДАПТАЦИЯ, СТАТУСНА НАДПРЕВАРА, ТЕЖЕСТ НА ИЗБОРА,
СЪЖАЛЕНИЕ СЛЕД ПОКУПКА
Първият проблем пред допускането за увеличаващо се субективно
благосъстояние с нарастващите възможности за потребление в пазарното
стопанство е свързан с т.нар. ефект на адаптация. Той се оказва част от
по-обща характеристика на човешките възприятия и се наблюдава при по-
треблението на нови блага или удобства, които след време започват да се
възприемат като „нормални“ и не носят началните равнища на удовлетво-
рение. Например спечелилите лотария действително преминават през очак-
вания период на еуфория в седмиците след голямата печалба, но допитва-
ния няколко години по-късно установяват, че тези хора не са по-щастливи,
отколкото преди печалбата, а в много случаи са дори по-нещастни (Frank,
1989). Едно от първите изследвания в психологическата литература върху
ролята на контекста (базата за сравнение) за човешките възприятия е кни-
гата на Хари Хелсън „Теория на нивото на адаптация“ („Adaptation-Level
Theory“) от 1964 г. В нея Хелсън представя резултатите на проучвания, по-
казващи, че човешката нервна система реагира по-малко на абсолютните
нива на произволен стимул, отколкото на отклонението (разликата) между
тях и съответната референтна стойност, добила характера на норма.
274
В икономическите изследвания тази краткотрайност на промените в
материалните условия на живот върху отчитаното удовлетворение се озна-
чава с „хедонична бягаща пътека“ (англ. hedonic treadmill) (срв. с Egbert,
Mengov, 2009)4 всяко увеличение в нивото на потребление престава да
носи първоначалните нива на полезност след известен период и за да се по-
стигнат те отново, е необходимо ново увеличение на потреблението. Инди-
видите най-често имат несъвършена преценка относно различната скорост
и нивото на собствената им адаптация към нивата на потребление. Поради
това те често вземат решения, за които по-късно съжаляват. Например даден
икономически субект може да купи 30% по-скъпа кола в случай, че работи
допълнително в събота веднъж на месец, което би означавало да не прекара
съботата с приятели. Той би взел решението да работи допълнително, ако
очакваната полезност от луксозната кола надвишава удовлетворението от
срещите с приятели. Тъй като индивидът не отчита ефекта на адаптация,
везните се накланят в полза на новата кола. С времето обаче той свиква с
нея и губи въодушевлението от шофирането (срв. с Канеман, 2012, с. 530).
Според изследванията развитието във времето на емоционалния ефект от
допълнителните срещи с приятели изглежда по различен начин. Продължи-
телните човешки взаимоотношения водят до нарастваща удовлетвореност и
в дългосрочен план изборът им пред предметите за потребление може да се
окаже много по-задоволителният вариант. Тъй като обаче краткосрочното
нарастване на субективното благосъстояние е по-голямо при покупката на
колата, както и поради факта, че този познат краткосрочен ефект е най-дос-
тъпният източник на информация в момента на вземане на решение, избо-
рът е наклонен в ползата на покупката на материалното благо (Frank, 1997).
Според теорията на нивата на адаптация психологически възнагражда-
ващият механизъм – центърът на удоволствието в мозъка, се активира не от
абсолютни стойности, а от подобряващи се условия, или по-общо – от ус-
ловия, които са благоприятни в сравнително отношение (срв. със Scitovsky,
4 Често цитиран е примерът, че нито хората с увреждания се определят като много нещаст-
ни, нито спечелилите лотария се считат за особено щастливи в дългосрочен план (Brickman,
Coates, Janoff, Bulman, 1978 установяват, че средното ниво на щастие спада след травма-
тично преживяване, но не след дълго се връща на нивото преди инцидента – претърпелите
инцидент и парализирани индивиди преживяват период на тежка депресия и дезориентация
след събитието, но само след година отчитат комбинации от настроения и емоции като при
здравите хора. Подобни резултати показват и проучванията сред слепи или физически де-
формирани хора, вж. Канеман, 2012, 531 – 533). В процеса на адаптация събития като брак
или загуба на имущество имат съществен, но временен ефект (емпиричното изследване на
Clark, Diener, Georgellis, Lucas, 2008 проследява средната удовлетвореност от живота на 235
жени в Германия за годините след сключването на брак – удовлетвореността се повишава в
годината преди, както и в тази след брака, но се връща към първоначалното ниво скоро след
медения месец, вж. Канеман, 2012, 522 – 525).
275
1976; Седларски, 2014a). Хората по правило не се стремят да максимизират
функции на полезност, в които нивата на потребление са основните аргу-
менти5. Индивидите по-скоро изпитват удоволствие, ако се справят добре
по отношение на местните норми – ако потребяват повече, отколкото в ми-
налото, или отколкото останалите потребяват6 при сходни условия в насто-
ящето, и т.н. (Frank, 1989)7.
Още Маркс пише, че потребностите се увеличават с нарастването на про-
изводителността на труда, а за щастието е необходим баланс между потреб-
ности и възможности за производство. В съвременните общества желанията
изпреварват възможностите, въпреки бързото нарастване на последните (срв.
с Фукуяма, [1992] 2006, с. 198; Frank, 1985, 32 33; Sen, 1983; Седларски,
2018а, 2018б). Дори вглеждането в първия закон на Госен за намаляващата
пределна полезност от потреблението може да подскаже илюзорността на
хедонистичния идеал на консуматорското общество (щастие чрез максими-
зация на потреблението).
5 Нито дори действат по начин, който съвпада с предположението, че това е тяхната мо-
тивация (срв. с концепцията на Милтън Фридмън за позитивната икономическа теория, вж.
Седларски, 2015а).
6 За да онагледи проблемите при определянето на полезността, произтичащи от различ-
ния контекст и сравнението при потреблението на блага, Франк използва пример с двугодиш-
ния си престой с Корпуса на мира в провинциален Непал малко след завършването на коле-
жа. Едностайният му дом няма електричество, течаща вода, тоалетна, отопление, а храната,
която му се предлага, е скромна и еднообразна. Нито веднъж обаче той не изпитва чувство на
материално лишение. Напротив, стипендията му от 40 долара на месец е повече, отколкото
има който и да е в селцето, където живее, и това му носи силното усещане за благополучие
(Frank, 1989). Разбира се, значимостта на относителните нива на потребление е подчертава-
на и на много други места в икономическата литература, например от Hirsch (1976) или Sen
(1983).
7 Вж. концепцията за satiscing: отслабено допускане относно (ограничено) рационал-
ното човешко поведение (bounded rationality) – вместо към максимизация на полезността
индивидите се стремят към достигане на определени, считани за достатъчни нива на собст-
вената полезност, спестявайки (транзакционни) разходи за максимизацията (вж. Simon,
1955; Williamson, 1985, p. 11). За сравнение, неокласическият homo economicus максимизира
полезността си като претегля предимствата/недостатъците на достъпните възможности за
действие (изчислява разходите и ползите), като отчита и пропуснатата изгода от неосъщес-
твени алтернативи (алтернативни разходи), дисконтира очакванията за бъдещи ползи/разхо-
ди и взема под внимание наличните рискове/вероятности за сбъдване на събитията. Фило-
софска основа на идеята за „икономическия човек“ е хедонистичната представа на Бентъм
за удоволствието като цел на живота. При всяко действие индивидът преценява резултатното
удоволствие или болка и извършва само действията, които носят повече удоволствие от бол-
ка (вж. Фром, [1955] 2004, с. 160). Този вид „психологическо счетоводство“ образува и до
днес ядрото на микроикономическата теория – така формулирана, тезата на Бентъм може
да бъде непосредствено открита в теорията за очакваната полезност на Фон Нойман и
Моргенщерн. През последните десетилетия концепцията е доразвита в интердисциплинар-
ните изследвания на границата между икономиката и когнитивните науки (вж. работата на
Нобеловия лауреат Д. Канеман и на A. Тверски).
276
Многобройни свидетелства в психологическата литература и поведен-
ческата икономика водят до извода, че над определен праг на бедност уве-
личенията в потреблението нямат за резултат трайно повишаване на въз-
приеманото благосъстояние8. Конструираните и пресмятани от различни
автори индекси на щастието не показват нарастване в развитите западни
икономики (САЩ, Великобритания, също Япония9) въпреки драстичното
повишение в средните доходи, качеството на потребяваните блага, усло-
вията на труд, здравния статус и т.н. през последните 50 години. (срв. с
Easterlin 1973; Scitovky 1976, гл. 7, с. 336; Фукуяма, [1992] 2006, 246 – 247;
Седларски, Панайотов, 2016; Седларски, 2018а, 2018б).
Горната по-обща формулировка на теорията на нивото на адаптация
включва и обяснението на този феномен чрез социалната относителност на
размера на дохода и потреблението. Емпирични изследвания последовател-
но установяват – в съответствие с познатата теза на Торстейн Веблен –, че
не номиналните стойности на дохода определят субективното усещане за
благосъстояние, а относителното им ниво. По-голямо значение от абсолют-
ния размер изглежда има стремежът да бъдат изпреварени останалите по
отношение на относителните нива на богатство, потребление и обществен
статус, който е свързан с идентични психологически ефекти както в бедни-
те, така и в богатите страни. Хора, които постигат повече в живота в сравне-
ние с останалите и чието материално състояние се подобрява във времето,
са по-удовлетворени от тези, които се справят относително по-зле и чието
материално благосъстояние бележи спад, независимо от абсолютното му
равнище (Frank, 1997; 2004). В пазарното стопанство като състезателна
организация на човешките отношения по повод на материалното благопо-
лучие винаги има по-заможни (победители) и по-малко заможни (губещи).
Промяната в средния стандарт на живот в дадено общество не изменя ос-
новните правила на тази игра10 (срв. с Хьойзинха, [1938] 2000)11.
8 Културологични изследвания, като това на Р. Ингълхарт, също отхвърлят икономиче-
ския растеж като самоцел: „Отвъд определен праг на дохода на човек от населението, по-ви-
соките доходи намаляват ръста на субективното благополучие“ (Inglehart, 1997, р. 38). Както
твърди Таунсенд (Townsend, 1979, 17 – 18), „всяка строга концептуализация на социалното
определяне на нуждата унищожава идеята за абсолютна нужда…“.
9 Ийстърлин (Еasterlin, 1995) установява, че средното ниво щастие не се е увеличило в
Япония между 1958 и 1987 г., въпреки че реалните доходи са се увеличили петкратно.
10 Франк шеговито дефинира като богатство всичко, което е с поне 100 долара (на година)
повече от дохода на мъжа на сестрата на собствената съпруга (Frank, 1985, с. 5).
11 Фукуяма ([1992] 2006, с. 270) се доближава плътно до Вебленовата и Галбрайтовата
концепция съответно за leisure society или afuent society – в неговата трактовка трупането на
собственост е резултат от тимотичен (състезателен, демонстративен) стремеж към призна-
ние в комбинация с желание за потребление (тъй като потреблението в съвременните развити
общества е много над „естествените нужди“, то може да се обясни главно със социално-
277
Автори като Робърт Франк привеждат доказателства от изследвания в
природните науки, че в човешката нервна система е заложено вниманието
към ранга (относителния статус в групата), точно както при другите висши
бозайници. Според Франк, както еволюцията е развила несъзнателни реак-
ции на животозастрашаващи ситуации, които са прекалено важни, за да се
оставят на разпореждане на съзнателно равнище (срв. с телесните реакции
„бий се или бягай“; симптомите на глада и пр.), така в подсъзнателната об-
ласт е останало автоматичното реагиране на статусни сигнали и непрекъс-
натото приспособяване на относителния статус в групата. Еволюционното
обяснение на вродената загриженост към статуса е свързано с факта, че
високият статус дава предимство при достъпа до оскъдни ресурси, които
са на разположение на групата (Frank 1985, 7 – 8) и с това повишава веро-
ятността от предаване на гените на притежаващите го индивиди. Според
еволюционната парадигма функцията на полезност е механизъм, който ка-
ра хората да се държат по начини, увеличаващи шансовете им за оцеляване
и размножаване. Най-общо ролята ѝ е да възнаграждава индивида, когато
постига напредък по отношение на тези цели. Например удоволствието,
което ни носят сладките храни, вероятно е еволюирало през продължите-
лен период, в който храната е била оскъдна и поемането на висококало-
рична храна е увеличавало шансовете за оцеляване. Навярно желанието
от изкачването до по-високо стъпало в социалната йерархия и свързаното
с него удовлетворение е еволюирало по същите съображения (Postlewaite,
1998; Frank, 2004).
При голяма част от животните, особено при тези, които стоят генетич-
но най-близо до човека, като шимпанзетата, се наблюдава силно изразена
йерархичност в социалната структура, в която високопоставените членове
се наслаждават на редица предимства в сравнение с останалите. В типичния
случай те включват привилегирован достъп до храна и до възможности за
размножаване. Например при множество видове социалният ранг на мъж-
ките се определя във физическо противоборство, което дава очевидни осно-
вания на женските да предпочитат за размножаване по-високопоставени в
статусни фактори). Всъщност темата за статусното измерение на потреблението присъства
нерядко в икономическите съчинения, но от научната общност рядко ѝ се приписва приори-
тетно значение (факт, който не успява да промени и самата работа на Frank, 1985). Напри-
мер Дюзенбери (Duesenberry, 1949) пише, че т.нар. демонстративни ефекти (demonstration
effects) карат хората да имитират потребителските навици на стоящите над тях в доходна-
та йерархия. Лайбенщайн (Leibenstein, 1950) анализира т.нар. снобски блага (snob goods) и
ефекти на принадлежността към кликата (bandwagon effects). Срв. с изследванията върху
значението на относителния доход в противовес на промяната в абсолютния на автори като
Easterlin (1973); Hirsch (1976); Scitovsky (1976, гл. 7); Thurow (1980); Layard (1980) и др., вж.
Frank (1985, p. 33).
278
йерархията мъжки. Те са по правило физически по-силни и са способни да
осигурят по-добра защита на потомството, а предаването на качествата им
на следващото поколение би осигурило и на неговото потомство по-висок
статус и оттам по-добри възможности за продължаване на рода12. В случай,
че поколението на женските, които избират мъжките индивиди за размно-
жаване на основата на социалния статус, притежава предимство в еволю-
ционната надпревара, автоматично следва, че мъжките, които се стремят да
повишат статуса си, придобиват еволюционно предимство. Ако приемем,
че съвременният човек е резултат от подобен продължителен еволюционен
процес, при него би следвало да се наблюдават поне остатъци от стреме-
жа към по-висок социален ранг дори в модерните общества, тъй като за
да изчезне една еволюционно придобита характеристика в общия случай е
необходимо тя не само да престане да играе роля за оцеляването на вида, но
и да се превърне в неблагоприятен фактор за него. Дори тогава е необходим
дълъг период на селекция (Postlewaite, 1998).
Локалният статус (в непосредственото обкръжение) е и добър ориентир
за енергията, която всеки следва да изразходва при набавянето на необходи-
мите за оцеляването ресурси. Ако във всяка ситуация индивидът инвестира
максимална енергия, скоро ще се намери лишен от сили (които обикновено
са му жизнено необходими в критични моменти). В случай обаче, че пести
прекалено много усилия, е вероятно да попадне в по-долна статусна група,
поставяща го в неблагоприятно положение при достъпа до групови блага.
Доминантната стратегия тогава ще бъде съобразена с усилията, които пола-
гат другите, намиращи се в пряка конкуренция с него.
При включване на статусните съображения във всяка индивидуална
функция на полезност вече не съществува причина да се очаква, че неза-
12 Не е необходимо желаното от мнозинството женски качество у мъжките да допринася
директно за оцеляването – при положение, че то се предава по наследство, чифтосването с
мъжки, които го притежават, ще увеличи шансовете и на потомството за размножаване, вж.
например дългите опашки при петлите. Франк използва и примери от природата, където
конкуренцията за предаване на гените води понякога до резултати, които са оптимални от
гледна точка на шансовете за размножаването на отделните индивиди, притежаващи ценени
от женските характеристики, но намаляват способността за оцеляване на вида като цяло.
Такива са прекомерно разрасналите се рога на елените след поколения естествен подбор или
гигантският размер на мъжките при някои видове морски бозайници. Макар големите рога
да дават предимство при борбите за чифтосване, те затрудняват придвижването на мъжките
в гористи местности, правейки ги лесна жертва на хищници. Подобни са последствията на
натрупването на значителна телесна маса при тюлените или морските лъвове. Аргументът
на Франк, е, че конкуренцията както в природата, така и в обществото (срв. с концепцията
за „невидимата ръка“ на Адам Смит) невинаги води до желани резултати, изразяващи се в
повишена жизнеспособност на равнище индивид или общност. Изводът е, че ограничаване-
то ѝ в обществото е легитимно в случаите, когато отрицателните ефекти от нея започнат да
надделяват над положителните (вж. Frank, 2011).
279
висимите решения на индивидите, преследващи егоистичния си интерес,
ще доведат до ефективни резултати. Напротив, прекомерни количества ре-
сурси ще бъдат насочени към производството и придобиването на т.нар.
позиционни блага (англ. positional goods, срв. с Hirsch, 1976, p.27; Schneider,
2007), а недостатъчно – към непозиционни. Хората биха потребявали – по-
казно (англ. conspicuous consumption, вж. Веблен [1899] 2016) – твърде мно-
го, а спестявали твърде малко.
Едно от социоикономическите обяснения на статусните деформации
при потребителски избор очевидно се крие в обстоятелството, че когато
ползите от един избор зависят от относителната позиция, индивидуалните
очаквани ползи се различават от обществените (срв. с Coase, 1960). Тези
отклонения в потребителския избор биха съществували и при съвършено
информирани субекти. Нагледна илюстрация представлява надпреварата
във въоръжаването. От перспективата на отделната страна най-неблагопри-
ятният сценарий е този, при който опонентите се въоръжават, а тя не.
Обаче ако всички увеличават въоръжението си, никой няма да е по-сигурен
от преди. Понеже всички държави осъзнават значението на паритета във
въоръжението, резултатът обикновено е напразно увеличаване на военните
бюджети. Разбира се, страните биха харчили значително по-малко за въо-
ръжаване, ако вземаха решенията за военните си бюджети съвместно. Така
освободените ресурси биха били приложими в сфери, които действително
повишават субективното благосъстояние (Frank, 1997).
Друг пример, който Робърт Франк привежда, е свързан с типичното
разпределение на бюджета на средното американско семейство. От една
страна, в интерес на родителите е да спестяват в пенсионни фондове за вре-
мето след активна възраст, от друга страна обаче, семействата се стремят да
осигурят възможно най-доброто образование на своите деца, което ще им
даде достъп до високоплатени позиции. В условията на американската об-
разователна система това означава стремеж за закупуване на дом в района
на най-добрите местни училища. Така родителите решават да се откажат от
част от потенциалните си спестявания, за да се преместят близо до рено-
мирано училище (Frank, 1997). Подобно на колективната гледна точка при
международната надпревара във въоръжаването обаче, тези усилия са по
правило безполезни. „Добро“ образование е относителна категория, както е
относителна категорията „бърз“ бегач (удовлетворението на победителите
винаги ще е по-голямо от това на следващите по резултат). Ако всяко се-
мейство се отказва от спестявания (родителите работят извънредни часове,
отказват отпуски, поемат рискована работа, не се осигуряват пенсионно),
за да купи дом в по-добър училищен район, ефектът е наддаване за добри-
те имоти и повишаване на цените им. В крайна сметка семействата ще се
сдобият със същите жилища, както в случая, ако всички бяха похарчили по-
280
малко средства за имоти. Жертвани са спестявания, които биха увеличили
благоденствието на семействата на старини, само за да се постигне нулев
резултат. Въпреки това обаче надпреварата подобно на тази във въоръ-
жаването – не може да бъде спряна от никое семейство поотделно, а само в
резултат на колективно решение (Frank, 1997; 2004).
По сходен начин може да се опише състезателната ситуация на много
от съвременните работни места: шансовете за повишение в службата често
зависят от относителния брой на часовете, в които даден служител остава
в бюрото. Ако например служител в правна кантора си тръгва всеки ден от
работа в 17 ч., вместо в 20 ч., той не само ще получава по-малко месечно
възнаграждение, но и вероятността за повишаването му в длъжност ще бъде
по-малка. Ако всички в кантората работеха по-малко, шансовете за повише-
ние на никого не биха били засегнати. Разбира се, всеки отделен служител
може да взема решения само относно собствените часове труд и не може
да налага на останалите да намалят своите. Изследвания показват, че слу-
жителите в правните кантори биха предпочели всички да работят по-малко
часове и да получават по-ниски възнаграждения, но малцина се решават да
предприемат такава индивидуална стъпка (Frank, 1997; 2004).
Описаният проблем на състезателното (преследващо по-висок статус)
социално поведение, разбира се, се наблюдава особено силно при потребле-
нието – при покупката на мебели, вино, бижута, спортни аксесоари и мно-
го други блага. Нещата, от които чувстваме, че се „нуждаем“, всъщност
са нещата, които останалите притежават, т.е. нашите нужди се увеличават
всеки път, когато сме сред хора, които имат повече от нас самите. Ако оба-
че всички започнат да харчат повече за потребление, повишените нива на
потребление вече се явяват нормални и не носят допълнителна полезност13
(Frank, 1997; Седларски, 2018а, 2018б).
Първата теорема в теорията на благосъстоянието гласи, че при опреде-
лени условия конкурентните равновесия ще бъдат Парето-оптимални. Едно
от тези условия е липсата на значими външни ефекти. Ако обаче относи-
телното ниво на потребление се отразява върху изпитваната полезност, ло-
гичното следствие е, че това условие не може да бъде изпълнено, тъй като
нарасналото потребление на всеки индивид причинява отрицателни пози-
ционни външни ефекти (англ. negative positional externalities) на останалите
в неговата социална среда (Frank, 1991). Когато произволен икономически
субект увеличи нивото на своето потребление, той повишава – обикновено
несъзнателно – стандарта за потребление на други субекти. Когато инди-
13 По думите на Ричард Лайард, цитирани от Франк, „в едно бедно общество мъжът до-
казва на жена си, че я обича, като ѝ подари роза, а в едно богато общество – като ѝ подари
букет от много рози“ (Layard, 1980, p. 471).
281
видуалните външни ефекти се сумират, се получават социални ефекти със
значителен мащаб (Frank, 1989; 2004; Седларски, 2018б). Те се усилват от
широката видимост на чуждото потребление в електронните медии и соци-
алните мрежи, преобладаващи като източник на информация и средство за
общуване на съвременния етап на развитие на технологиите.
Негативните социални ефекти от неограниченото състезателно пове-
дение в съвременната пазарна обществено-икономическа система на сво-
бодна конкуренция при производството и потреблението, се задълбочава
от все по-широкото разпространение на феномена на пазарите от типа
„победителят получава всичко“ (англ. „winner-take-all“ markets) (Frank,
Cook, 1995)14. На тези пазари компенсациите, получавани от участниците с
върхови постижения (англ. top performers) за сравнителното им превъзход-
ство спрямо останалите, са многократно по-големи от тези на следващия
в „класацията“15. На пазарите на произведения на съвременното изобра-
зително изкуство, музиката, литературата, услугите на знаменити лекари,
пластични хирурзи, специалисти по връзки с обществеността и маркетинг,
спортни знаменитости и все повече други професионалисти в настоящата
медийно доминирана стопанска действителност заплащанията не се опре-
делят съобразно пределната производителност на предлагащата страна, а
достигат различия от мащаба на понякога стотици или дори хиляди пъти в
полза на придобилия пръв най-голяма популярност в своята област. Така –
поради недостатъчна информираност и нерационална преценка на шансо-
вете за заемане на водеща позиция в дадена професионална сфера – огромен
брой участници в пазарната система влагат и последните си ресурси за по-
стигане на подобно положение, получавайки минимална или дори отрица-
телна възвръщаемост на своите инвестиции на време, енергия, финансови
средства, които е можело да бъдат приложени ефективно със значително
по-голяма очаквана възвръщаемост в други житейски стратегии. Или с дру-
ги думи, пазарното стопанство от последните десетилетия привлича за до-
броволно активно участие в капиталистическата стопанска система широки
слоеве от населението на обществата със „свободни“ перспективи за богат-
ство и просперитет, без обаче при това голяма част от индивидите да отчи-
тат действителните вероятности за успех. Резултатът е загуба – подобно на
надпреварата във въоръжаването – на значителен социален ресурс, който е
можел да бъде приложен по-продуктивно, както на индивидуално, така и на
обществено равнище.
14 Срв. с литературната интерпретация на социалните последствия от него в произведе-
нията на френския писател Мишел Уелбек (Michel Houellebecq).
15 Работата на водещият икономист в направлението, Робърт Франк развива основопола-
гащия труд на Розен (Rosen, 1986) върху микроикономическите принципи на т.нар. теория на
турнирите (англ. tournament theory).
282
Друг малко изследван социоикономически аспект на пазарната система
очертават аргументите на американския психолог Бари Шуорц (Schwartz,
1994; 2004). В работата си, стояща близо до изследователското направление
„икономика на щастието“, авторът също разглежда деструктивната роля на
приложението на пазарна логика към функционирането на институции,
които преди са стояли над (извън) пазара като правото, медицината, спорта.
Влошаването на емоционалното състояние на гражданите на най-развитите
икономики, „епидемичната депресия“, въпреки привидното увеличаване
на качеството на живот, Шуорц обяснява, използвайки концепции на грани-
цата между икономиката и психологията. По-големият избор, който пазар-
ното стопанство дава на индивидите при консумацията, кариерната и жи-
тейската реализация, според автора е парализиращ за съвременния човек.
От една страна, този ефект се дължи на силно увеличените (транзакционни)
разходи за вземане на решения (набавяне на информация за цени, качество,
специфични характеристики) в ситуации, които преди не са изисквали по-
добни инвестиции на време и усилия – като пазаруването в супермаркет или
на битова електроника16, но също и при житейски решения като избора на
образование и дори времето и условията за встъпването в брак.
От друга страна, информацията за умножените възможности за избор
повишава в съзнанието на индивидите това, което икономистите обозна-
чават с алтернативни разходи. Всеки направен избор вече е свързан с (не-
приятните чувства по) претеглянето на всички пропуснати възможности.
Аргументът може да бъде развит с твърдението, че емоционалната свръх-
печалба – разликата между полезността в резултат на едно взето решение и
най-добрата достъпна алтернатива непрекъснато намалява. А както твърди
Шуорц, тя все по-често става отрицателна с разширяването на знанието за
нови, пропуснати възможности. Така все по-големият избор води до повече
разочарование след покупка (англ. buyer‘s remorse). То се причинява допъл-
нително и от високите предварителни очаквания, които многото налични
възможности създават във всяка ситуация.
От индивидуална психологическа гледна точка в този контекст е важно
също изместването на съзнанието за контрола над случващото се в живо-
та на отделната личност от външните обстоятелства (липса на избор) към
самия индивид (широк избор и следователно лична отговорност и вина)
в пазарната система, което е допълнителен фактор за формирането на съ-
временната индивидуалистична личност (срв. със защитаваната по-рано от
16 Вж. Coase (1937), бел. 2 на с. 394: „Има определени маркетингови разходи, които могат
да бъдат избегнати само при премахването на „потребителския избор“ и това са разходите
на търговията на дребно (retailing). Възможно е тези разходи да са толкова високи, че хората
да предпочитат рациониране (rations), тъй като допълнително придобитото количество от
продукта [в този случай] си струва загубата на възможността им за избор“.
283
Ерих Фром теза в „Бягство от свободата“ – Фром, [1941] 2001 и концепци-
ята на Емил Дюркем за аномия). В този смисъл индивидуализмът може да
се разглежда като следствие на устойчивата свобода да се избира самосто-
ятелно в либералната пазарна организация на обществата17. „Субектът на
живеенето“ е вземащият решенията индивид – в противовес на колективи-
стичните общества, където възприеманият субект на живота и историята са
групите18.
17 До допълнителни интересни изводи води социоикономическият аспект в анализа на
институционалното развитие, свързан с ролята на разделението на труда за дивергенцията
на индивидуалните „мисловни модели“ (вж. Denzau, North, 1994) в обществата след индус-
триализацията („Втората икономическа революция“ в понятийната система на Дъглас Норт).
По-силното разделение на труда, специализацията, сложните разменни отношения имат за
резултат различни реални опитности на отделните икономически участници (слабо свързани
социални „микросветове“), а оттам и различни идеологии („светогледи“). Докато споделяни-
те от по-голямата част от населението представи улесняват налагането и поддържането на
ясни, разбирани и приемани от всички (предимно неформални) правила, то, обратно, разда-
лечаването на идеологиите на отделни обществени групи или даже на индивидуално ниво
води до необходимостта от създаване на множество формални институции, съответно повече
(транзакционни) разходи за следенето на тяхното спазване и принудителното им налагане.
Възникването на идеологиите, следователно, е ендогенно за технологичното, икономическо-
то и институционалното развитие на дадено общество. При високи информационни разхо-
ди и стабилни относителни цени (т.е. като правило в ранните етапи на социално развитие)
поддържането на съвместимостта между светоглед и правила е свързано с малки разходи,
но с увеличаване на скоростта на социална промяна (чести изменения в относителните цени
както в модерните общества) те значително нарастват. „Колкото по-силно е разделението
на труда и специализацията в едно общество, толкова по-високи са разходите за измерване
[специфициране] във връзка със сделките и толкова по-скъпо е изработването на ефективни
морални или етични норми на поведение“ (North, 1988, с. 57). В така представената схема
разделението на труда и специализацията се явяват първопричина за широкоразпростране-
ния социално-психологически феномен на индивидуализма в капиталистическите общества
и установяват посоката на причинната връзка от икономическо развитие към индивидуа-
лизъм не обратно), което може да се приеме за опит за разрешаване на дългия спор в
социалните науки по темата (вж. за противоположната позиция работите на Хайек, Грайф и
Хофстеде) (Седларски, 2009).
18 Подобна социалнопсихологическа промяна очевидно отнема продължително време
при прехода към пазарна икономика, където личната отговорност за собствения житейски
път и взетите решения се възпитава постепенно в съзнанието на индивидите от новите усло-
вия). Фукуяма ([1992] 2006, 314 – 315) подчертава в тази връзка, че в японското и други ко-
лективистични азиатски общества идентифицирането с компанията и нацията е нефинансов
тимотичен стимул за усилена работа за тях. Пожизнената заетост, обратно на либералните
твърдения (че материалната осигуреност унищожава пазара, премахва „жилото“ на несигур-
ността и намалява усилията) тук, обратно, води до по-интензивен труд (вж. особено близост-
та с концепцията на идентичността като мотиватор у Akerlof, Kranton, 2005). Последното
може да се разглежда като подкрепа за културологичната теза, че либералните икономически
и политически доктрини са само рационализация на присъщи на западните общества кул-
турни склонности: с отслабването на религиозната (протестантска) етика на „аскетизма в
света“ (срв. с Вебер, [1904] 2005) мотивацията за труд може да се осигури единствено чрез
284
Следствието от представените поведенчески особености в условия-
та на пазарна организация на стопанските и социалните взаимодействия е
намаляваща дългосрочна крива на растежа на съвкупното житейско удо-
влетворение (Cooper, Garcia-Penalosa, Funk, 2001). Най-важните обещания
на тази обществено-икономическа система повишаване на материално-
то благосъстояние, увеличаване на свободата на избора и оттам нараснала
полезност – в крайна сметка не водят до повишаване на средните нива на
щастие19, което е тяхната действителна цел, а напротив – вероятно до по-
нижаването им след едно ниво на дохода. Наред с обществените разходи
от отрицателните външни ефекти върху природата от разширяващото се
производство на блага за потребление, нетното благосъстояние, припис-
вано като заслуга на системата, следва да се намали и с нереализиращите
се ползи за щастието от увеличеното материално богатство и негативните
външни позиционни ефекти, както и с понижението на субективното бла-
госъстояние вследствие на психологическото предизвикателство на преко-
мерния избор. Капиталистическата обществено-икономическа формация на
20-тото и 21-вото столетие действително успява да реши проблема за по-
стоянната мотивация за труд и качествени подобрения в продукцията, което
не се отдаде в дългосрочен план на алтернативни форми на организация на
стопанството и обществото. Този стимул за труд и развитие е постигнат
с впрягането на инстинктивния стремеж към по-висок социален статус и
утвърждаването чрез социалнопсихологически похвати на потреблението
като главен обект на състезателно сравнение между хората. Така осигуре-
ният непрекъснат източник на търсене20 на промишлената продукция чрез
никога незадоволимите потребности, произтичащи от статусната надпрева-
ра, поддържа индустриалната машина в постоянно движение. Психологи-
ческата цена, която индивидите в обществото плащат за функционирането
на този механизъм на стопанска организация, са постоянната неудовлетво-
реност от потреблението заради феномена на „хедоничната бягаща пътека“,
изкуствено поддържаната в пазарната система материална и социалностатусна несигурност,
както и с желанието за потребление. Проблеми възникват при прилагането на подобен под-
ход в незападни общества, където населението трябва да бъде „приучено“ на индивидуална
пресметливост при прехода към пазарна икономика, а религиозни предпоставки, осмислящи
полагането на усилен труд и натрупване на капитал, липсват (Фукуяма, [1992] 2006, с. 316;
Колев, 2002, 91 – 99; Владимиров, 1999).
19 През 1974 г. Ричард Ийстърлин описва т.нар. парадокс на щастието като използва
данни, които показват, че въпреки растящите доходи, хората в богатите общества не стават
по-щастливи. Почти по същото време се появява книгата на Тибор Скитовски „Нерадост-
ната икономика: Изследване на човешкото удовлетворение и потребителско неодобрение“
(Scitovsky, 1976). Въпреки това вниманието на научната общност към този род критики на-
раства едва десетилетия по-късно главно вследствие работата на икономисти като Ричард
Лейърд и нобелови лауреати като Амартя Сен и Даниел Канеман (срв. с McLaren, 2006; Сед-
ларски, Панайотов, 2016; Седларски, 2018а, 2018б).
20 Вж. кейнсианския мултиплициращ ефект от повишеното потребление.
285
напрежението поради нестабилността на социалния им статус, менталното
натоварване, дължащо се на увеличаващите се възможности за избор и ус-
ложняването на все повече житейски ситуации, прехвърлянето на растящ
брой социални отношения на традиционна реципрочност в пазарната сфера
и разпространението на пазарни форми, в които победителят получава всич-
ко. За справянето с така възникващата несигурност пазарните участници са
принудени да работят все по-усилено и да бъдат все по-творчески в създа-
ването на продукти и услуги, които да успяват да издържат пазарната про-
верка, допринасяйки още повече за нарастване на несигурността в рамките
на процесите на съзидателно рушене21. При това силата на отрицателния
психологически ефект, използван като стимул за труд и предприемчивост,
се умножава от склонността на човешкото съзнание да придава по-голяма
тежест на загубата – в случая на всекидневната опасност на загуба на со-
циален статус вследствие на неблагоприятно сравнение с потреблението и
богатството на останалите – отколкото на печалбата (срв. с т.нар. теория на
перспективите, Канеман, 2012; Седларски, Димитрова, 2014)22.
В своето есе от 1930 г. „Икономически възможности за нашите внуци“
Джон Мейнард Кейнс прогнозира, че до 2030 г. комбинацията от техно-
логичен напредък и нарастващо богатство може да доведе до ситуация, в
която има достатъчно за всекиго. Това би било голяма промяна, тъй като
21 Приносът на изследователи в областта на икономиката на статуса, като Робърт Франк,
може да бъде разглеждан като продължение на аргумента за негативния стимул (глада) за учас-
тие на ранните пазари на труда у Карл Полани (вж. Седларски, 2011) – в съвременни условия
участниците в пазарната система са подтиквани към непрекъснато действие чрез страха от
загубата на статус (относителното си положение спрямо членовете на своето близко обкръ-
жение (или в социологическата терминология – референтна група) (вж. Frank, 1985, р. 8; срв.
със стремежа към признание от другите у Фукуяма [1992] 2006, с. 213, 223, 232). Вж. отново
връзката с концепцията за идентичността на Akerlof, Kranton (2005), при която с желанието за
принадлежност към определена статусна група в дадена организация (например водещите слу-
жители, най-добрите войници) се обяснява нивото на полаганите усилия (за да се предотврати
“изпадане от редиците“). Според авторите тя предлага по-реалистично описание на мотива-
цията от монетарния (материалния) стимул за всяко усилие. Действителността изобилства от
примери, в които стопанските агенти дори в съвременни условия са готови да рискуват живота
си за увеличение на своя сравнителен доход. Инстинктът към самосъхранение е силен, но е
силен и стремежът да се осигури на потомството по-добра относителна социална позиция,
както и да не се „изостава“ от потребителското поведение на съседите или членовете на други
референтни групи. Войниците в професионалните войски поемат доброволно риска да загинат
по време на мисии в чужбина, за да осигурят на семействата си по-висок стандарт на живот.
22 Вероятно именно поради това в историята големите култури са се отличавали с ефек-
тивни решения (светогледни системи, философия, религия) за ограничаване на непосред-
ственото задоволяване на желанията. В тази връзка е тезата на Джон Кенет Галбрайт за идео-
логическия характер на съвременното убеждение, че потреблението на по-голямо количество
блага води до житейско щастие и конституирането му като основна цел на индивидуалните
усилия в пазарното общество. Срв. с описанието и предвидените социални последици на
т.нар. хрематистика (стопанска дейност с цел неограничена парична печалба, а не за задово-
ляване на естествени потребности, както в случая на ойкономията, oikonomia) у Аристотел.
286
цялата история на човечеството е повлияна от факта, че никога не е имало
достатъчно за всички. „За пръв път от създаването си – пише Кейнс – човек
ще се сблъска със своя истински, своя постоянен проблем – как да използва
свободата от притискащите стопански грижи, как да запълва свободното
време, което науката и сложната лихва са му спечелили, да живее мъдро,
приятно и добре [Х]ората, които могат да живеят и да култивират до
пълно съвършенство изкуството на живота за самия себе си, които не се
продават за средства за съществуване, ще могат да се наслаждават на изо-
билието, когато настъпи“ (Keynes, 1930). Същото преди него твърди Маркс
(вж. особено „фрагмента за машините“, Marx, 1854 – 1858) с предвиждането
високопроизводителното машинно производство да освободи човечеството
от необходимостта за усилен труд, и разбира се, много други по-ранни
икономически мислители чак до Аристотел, който очаква робството да
изчезне с усъвършенстването на техническите приспособления за произ-
водството на необходимите за задоволяването на потребностите блага. В
хода на цялото земно стопанско развитие неотменно подобни предвижда-
ния не се сбъдват. При увеличаването на възможностите на производството
с още по-бърз темп нарастват човешките потребности, което свидетелства
за социалния характер на тяхното възникване. Именно чрез инструмента-
лизирането на този психологически феномен за осигуряване на своето дъл-
госрочно съществуване, капиталистическата обществена система успява да
постигне и запази водещото си положение в съвременния свят. Ефектив-
ната и добре информирана модерна критика към недостатъците ѝ, както и
дискусията относно устойчивостта ѝ могат да бъдат най-добре основани
на разбирането на главните ѝ поведенчески механизми на действие, за чи-
ето разкриване допринасят съвместно икономиката на щастието, институ-
ционалната и статусната икономика.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Едно от важните следствия от факта, че за да съхрани статусното си ни-
во, отделният пазарен участник е принуден да се подчинява на тенденциите,
наложили се в референтната група, е непосредствено свързано с дискусията
за налагането и стабилността на капиталистическата обществена система.
Ако в дадена социална група индивидите са приели като норма да полагат
значителни трудови усилия, за да си позволят високо ниво на потребление,
това би подтикнало всеки отделен член към подобно поведение с цел запаз-
ване на статусната му позиция. В крайна сметка ще се стигне до общество
с висока производителност и заетост. Обратно, в общества със стабилни
статусни структури, установени при ниско ниво на усилията, налагането на
подобна социална норма ще бъде силно затруднено (срв. с Фукуяма, 2016,
287
112 – 146).23 Следователно пазарната динамика на съвременното потреби-
телско общество – подтикът към все по-голяма консумация и фокусирането
върху работата и максимизацията на дохода, може да бъде разглеждана в
контекста на статусната надпревара.24
В тази перспектива социални явления след прехода към пазарно сто-
панство в Източна Европа, като носталгията към социализма25, са лесно
обясними: предишното равенство в доходите е предпочитано от статусна
гледна точка от индивидите, които – дори с по-високи абсолютни реални
доходи днес – усещат понижение в относителната си статусна позиция
спрямо други, станали по-заможни членове на близкото си обкръжение.
Още в социалистическия период достъпът до западни стоки и по-високия
стандарт на живот създава проблеми поради неблагоприятното сравнение
с местните. Иронично, на този по-ранен етап тъкмо нарасналите желания,
породени от сравнението с капиталистическите икономики, водят до недо-
волство от социалистическия стандарт на живот и относително бързото ре-
шение за замяната му с пазарна икономика. След прехода недоволството от
новата обществена система обаче расте още по-бързо, тъй като стандартът
на живот в развитите стопанства и на бързо станалите заможни членове на
собственото общество се е превърнал вече в непосредствена база за сравне-
ние (срв. със Седларски, 2014b; Фукуяма, [1992] 2006, с. 198).
При анализа на предимствата на съвременната пазарна обществено-
икономическа система възниква въпросът защо въпреки наличните сви-
детелства за значението на относителното потребление и богатство, които
могат да доведат до по-продуктивни варианти за приложението на иконо-
мическите ресурси от гледна точка на субективното благосъстояние, хората
най-често не съобразяват своите решения с тях? От изложението е видно, че
не максимизацията на материалното благосъстояние следва да бъде норма-
тивна цел в икономическата наука, а задачата пред нея следва да е изследва-
нето на възможностите за повишаването му без влошаване на други важни
аспекти на човешкия живот (Frank, 1997) (срв. с концепцията за Парето-по-
добрение). Тъй като увеличаването на потреблението на материални блага
над определен праг няма видим ефект върху субективното благосъстояние,
в дългосрочен план ресурсите за тяхното производство могат да бъдат при-
ложени по различен начин, за да доведат до трайно повишение във възпри-
еманото лично благополучие.
23 Срв. с тезата за ключовата роля на протестантската етика при формирането на капиталис-
тическите обществени отношения на Макс Вебер.
24 Или следствие от „инстинкта за надмощие“ (вж. Попов, Седларски, 2013, 37 – 42), т.е.
имащ „тимотичен“, суетен, състезателен, характер (вж. Фукуяма, [1992] 2006, с. 270).
25 Срв. с играта на думи в немското понятие „Ostalgie“ – „носталгия по Изтока“, припис-
вана на части от населението на бившата ГДР.
288
В този смисъл методологическият инструментариум на формиращата
се т.нар. политическа икономия на статуса – подходът ѝ се вписва между
ортодоксалния икономически анализ, основан на рационалното вземане на
решения от икономическите агенти и ефективността на пазарите, и хете-
родоксални направления (марксистки, пост-кейнсиански, институциона-
листки в традицията на Веблен и Гълбрайт, новоинституционални) – дава
допълнителен тласък на разширяващото се поведенческо измерение в тра-
диционната икономическа наука26.
Литература
Вебер, М. ([1904] 2005) Протестантската етика и духът на капитализма. София: Изд.
„Гео Милев“.
Веблен, Т. (2016) Теория на безделната класа, София: Изд. Изток–Запад (превод от Veblen,
T., 1899, The Theory of the Leisure Class: An Economic Study in the Evolution of Institutions.
New York: The Macmillan Company)
Владимиров, Ж. (1999) Културното наследство срещу демокрацията и пазара. България 1989
– 1998. София: Софийски новини.
Гълбрайт, Дж. К. (1993 [1983]) Анатомия на властта. София: Изд. Христо Ботев (превод от
Galbraith, J. K., 1983, Anatomy of Power, Boston: Houghton Mifin).
Канеман, Д. (2012) Мисленето. София: „Изток–Запад“ (превод от Daniel Kahneman. Thinking,
Fast and Slow. Macmillan, 2011).
Колев, Б. (2002) Икономическа култура на България. София: Университетско изд. Стопан-
ство.
Попов, Т., Т. Седларски (2012) Институционална икономика. Възможности и неизползван
потенциал. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Седларски, Т. (2018а) Икономика на щастието: относителната природа на човешкото субек-
тивно благосъстояние. – Икономически трудове на УНСС, 3/2018, 19 – 44.
Седларски, Т. (2018б) Икономика на щастието: обществената природа на човешкото щастие.
– ГСУ, СтФ, 15, 173 – 205.
Седларски, Т. (2015а) Икономически теории (история на икономическата мисъл). София,
Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
Седларски, Т. (2015б) Статусна икономика, институционален дизайн и икономическа поли-
тика. – Икономическа мисъл, 4/2015, 3 – 22.
Седларски, Т. (2014a) Интегриране на социалния статус в икономическата теория: статусна-
та икономика на Робърт Франк. – Икономически и социални алтернативи, 4/2014, 117
– 134.
Седларски, Т. (2014б) Социалнопсихологически аспекти на пазарната размяна в институци-
оналната икономика. – Икономическа мисъл, 1/2014, 95 – 114.
Седларски, Т. (2013) Нова институционална икономика. София: Университетско издателст-
во „Св. Климент Охридски“.
Седларски, Т. (2011) Несвободното възникване на свободния пазар – ‘Великата трансформа-
ция’ на Карл Полани. – Икономическа мисъл, 1/2011, 51 – 72.
Седларски, Т. (2009) Неформални институции, идеологии и транзакционни разходи – Соци-
ологически проблеми, 3 – 4/2009, 139 – 155.
26 Срв. с Koutsubinas (2015, с.vii-viii, 3).
289
Седларски, Т., Ж. Панайотов (2016) Изплъзващата се цел на щастието. – Годишник на Сто-
панския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, 13, 293 – 316.
Седларски, Т., Г. Димитрова (2014) Основни концепции в теорията на поведенческите фи-
нанси. – Годишник на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, 12,
195 – 220.
Фром, Е. ([1955] 2004),Душевно здравото общество. София: Изд. Захарий Стоянов.
Фром, Е. ([1941] 2001) Бягство от свободата. София: Изд. Захарий Стоянов.
Фукуяма, Ф. ([1992] 2006) Краят на историята и последният човек. София: Обсидиан.
Фукуяма, Ф. (2016) Политически ред и политически упадък. София: Изд. Изток-Запад.
Хьойзинха, Й. ([1938] 2000) Homo Ludens. София: Изд. „Захарий Стоянов“.
Akerlof, G. A., R. E. Kranton (2005) Identity and the Economics of Organizations. Journal of
Economic Perspectives, 19(1), 9 – 32.
Brickman, P., D. Coates & R. Janoff-Bulman (1978) Lottery winners and accident victims: Is
happiness relative? – Journal of Personality and Social Psychology, 36, 917 – 927.
Clark A. E., E. Diener, Y. Georgellis, R. E. Lucas (2008) Lags and leads in life satisfaction: A test
of the baseline hypothesis. – The Economic Journal, 118(529): 222 – 243.
Coase, R. H. (1960) The problem of Social Cost.- Journal of Law and Economics, 3(15), 1 – 44.
Coase, R. H. (1937) The Nature of the Firm. – Economica, 4, 386 – 405.
Cooper, B., C. Garcia-Penalosa, P. Funk (2001) Status Effects and Negative Utility Growth. – The
Economic Journal, 111(473), 642 – 665.
Denzau A., D. C. North (1994) Shared Mental Models: Ideologies and Institutions. – Kyklos, 47(1),
3 – 31.
Easterlin, R. A. (1995) Will Raising the Incomes of All In- crease the Happiness of All?. – J. Econ.
Behav. Org. 27:1, 35 – 48.
Easterlin, R. (1973) Does Economic Growth Improve the Human Lot? Some Empirical Evidence.
– In: Nations and Households in Economic Growth: Essays in Honor of Moses Abramovitz,
Melvin, P./Reder, D. (Eds.). Palo Alto, Calif.: Stanford University Press.
Egbert, H., Mengov, G. (2009) Satisfaction and Disappointment in Consumer Choices – an
Experiment. – Psychological Research, 4, 71 – 80.
Frank, R. H. (2011) The Darwin Economy: Liberty, Competition, and the Common Good. Princeton
University Press.
Frank, R. H. (2004) Human Nature and Economic Policy: Lessons for the Transition Economies. –
Journal of Socio-economics, 33, 679 – 694.
Frank, R. H. (1997) The Frame of Reference as a Public Good. – The Economic Journal, Vol. 107,
No. 445, (Nov., 1997), 1832 – 1847.
Frank, R. H. (1991) Positional Externalities. – In Richard Zeckhauser, ed. Strategy and Choice:
Essays in Honor of Thomas C. Schelling, Cambridge, MA: MIT Press, 1991: 25 – 47.
Frank, R. H. (1989) Frames of Reference and the Quality of Life. American Economic Review,
79, Papers and Proceedings, May, 1989, 80 – 85.
Frank, R. H. (1985) Choosing the Right Pond: Human Behavior and the Quest for Status. New
York: Oxford University Press.
Frank, R. H., P. J. Cook (1995) The Winner-Take-All Society. New York: The Free Press.
Glaeser, E., R. La Porta, F. Lopez-de-Silanez, A. Schleifer (2004) Do Institutions Cause Growth?
Working Paper 10568, Cambridge, MA: National Bureau of Economic Research.
Helson, H. (1964) Adaptation-Level Theory. New York: Harper and Row.
Hirsch, Fred (1976) The Social Limits to Growth. London: Routledge & Kegan Paul.
Hodgson, G. M. (1994) The Evolution of Socioeconomic Order in the Move to a Market Economy.
Review of International Political Economy, Vol. 1, No. 3 (Autumn, 1994), 387 – 404.
290
Inglehart, R. (1997) Modernization and Postmodernization: Cultural, Economic and Political
Change in 43 Societies. Princeton University Press, Princeton.
Keynes, J. M. (1930) Economic Possibilities for Our Grandchildren, reprinted in: Essays in
Persuasion. New York: W.W. Norton & Co., 1963, 358 – 373.
Koutsubinas, T. (2015) The Political Economy of Status: Superstars, Markets and Culture Change.
Chelthenham, UK, Northampton, MA, USA: Edward Elgar.
Layard, R. (1980) Human Satisfactions and Public Policy. – The Economic Journal, 90(360), 737 –
750.
Marx, K. (1857 – 1858) Grundrisse der Kritik der politischen Ökonomie (Rohentwurf). Berlin,
Dietz, 1953, 1. Ausgabe, Moskau, 1939 – 1941.
McLaren, J. (2006) A Short History of Happiness in Economics. Centre for Condence and Well-
Being, http://www.centreforcondence.co.uk/ourishing-lives.php?pid=248 (последно из-
тегляне: 03.01.2017).
North, D. C. (2005) Understanding the Process of Economic Change. Princeton, N.J.: Princeton
University Press.
North, D. C. ([1981] 1988) Theorie des institutionellen Wandels. Eine neue Sicht der
Wirtschaftsgeschichte, Orig.: Structure and Change in Economic History, 1981, New York:
W. W. Norton, uebers. von Monika Streissler. Tuebingen: J.C.B. Mohr (Paul Siebeck).
Pagano, Ugo (1999) Is Power an Economic Good? Notes on Social Scarcity and the Economics
of Positional Goods. – In: Bowles S., Franzini M. and U. Pagano (Eds.) The Politics and the
Economics of Power, London: Routledge, 116 – 145.
Postlewaite, A. (1998). Social Status, Norms and Economic Performances: The Social Basis of
Interdependent Preferences. – European Economic Review, Elsevier, vol. 42(3 – 5), 779 –
800.
Rosen, S. (1986) Prizes and Incentives in Elimination Tournaments. – American Economic Review,
76(4), 701 – 715.
Schneider, M. (2007) The Nature, History and Signicance of the Concept of Positional Goods. –
History of Economics Review, 45: 60 – 81.
Schumpeter, J. A. (1954) History of Economic Analysis. London: George Allen & Unwin.
Schumpeter, J. A. ([1911] 1964) Theorie der wirtschaftlichen Entwicklung. Eine Untersuchung
ueber Unternehmergewinn, Kapital, Kredit, Zins und den Konjunkturzyklus. Berlin: Duncker
& Humblot.
Schwartz, B. (2004) The Paradox of Choice: Why More Is Less. Hopewell, NJ: Ecco.
Schwartz, B. (1994) The Costs of Living: How Market Freedom Erodes the Best Things in Life.
New York: W. W. Norton.
Scitovsky, T. (1976). The Joyless Economy. New York: Oxford University Press.
Sen, A., (1983) Poor, Relatively Speaking. – Oxford Economics Papers, July 1983, 35, 153 – 167.
Simon, H. (1955) A Behavioral Model of Rational Choice. – Quarterly Journal of Economics,
1955, 69 (1).
Swedberg, R. (1994) Markets as Social Structures. – In: N. J. Smelser/R. Swedberg (Eds.) The
Handbook of Economic Sociology, Princeton, N.J.: Princeton University Press, 255 – 282.
Thurow, L. (1980). The Zero Sum Society. New York: Basic Books.
Townsend, P. (1979) The Development of Research on Poverty. – In: Social Security Research:
The Denition and Measurement of Poverty, Dept. of Health and Social Research. London:
HMSO.
Williamson, O. E. (1985) The Economic Institutions of Capitalism: Firms, Markets, Relational
Contracting. New York: The Free Press.
Постъпила на 10.10.2017 г.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
Full-text available
This article analyses problems which gain new popularity among economist in the context of the ongoing Fourth industrial revolution. Why is the ubiquitous decrease of work hours still not happening that was predicted by social scientists in the late 19th and the beginning of the 20th century? Why do individuals not reassign time towards leisure and creative activities in the wake of the constant rise of technological productivity? What impact on happiness have the ever increasing wants and the comparisons with others? Most people assume that they would be happier if only they were richer. The results of subjective wellbeing studies generally contradict this widespread belief. The insights of happiness economics put the detailed study of the factors for the subjective wellbeing and the possibilities to influence it back in the center of economic research through a more enhanced knowledge of human psychology than the conventional economic assumptions.
Article
Reflecting its title, this article is divided into three sections. The first section outlines the contrasting ways in which the term ‘positional goods’ has been defined since it was first coined by Fred Hirsch in 1976. It is argued in this section that whereas Hirsch was thinking of goods of which it is true that for some of the members of a society part or all of the satisfaction derived from possessing them is the enhancement of social status due to the fact that such satisfaction is possible only for a minority, R. C. O. Matthews, Robert Frank and Ugo Pagano each defined the term in a substantially different way, so as to support his particular line of argument. The second section assesses the extent to which Hirsch’s concept was anticipated by earlier writers, including Adam Smith, John Rae, Nassau Senior, Augustin Cournot, Karl Marx, John Stuart Mill, Thorstein Veblen, Philip Wicksteed, A. C. Pigou, James Meade, James Duesenberry, Harvey Leibenstein, Roy Harrod, W. G. Runciman and Staffan Linder. The third section discusses the significance of recognition of the existence of positional goods for the predictive and policy analysis of markets, inequality, and economic growth.
Book
In this timely book Theodore Koutsobinas explores the system of status markets and their social effects including inequality. He explains how media fascination with superstars and luxury consumption goods amplify positional concerns for all, distort the aspirations of the middle class and cause relative deprivation. Building on themes first identified by Veblen and Galbraith, Koutsobinas analyses extensively the behavioural evidence from modern interdisciplinary research and contributes constructively to a new genre of economic analysis. The Political Economy of Status compels us to consider seriously redistributive culture change policies targeted to assist the underprivileged. This book will be a valuable and lively reading resource for academics in various fields including economic theory, political economy, sociology, social psychology and cultural studies.