Концентрация, сезонни колебания и разновидност на морските отпадъци по Българското Черноморие и тяхното детайлно разглеждане при устието на река Ропотамо

Abstract

Concentration, seasonal variation and composition of marine litter at the coast of the Black Sea: A case study of the Ropotamo beach in the natural reserve of Ropotamo.

Full text

Концентрация, сезонни колебания и разно-
видност на морските отпадъци по Българското
Черноморие и тяхното детайлно разглеждане
при устието на река Ропотамо
Автор: Никола Бобчев
bobchev93@gmail.com
11.09.2018
Това е преведен материал от дипломната рaбота:
Konzentration, saisonale Schwankungen und Zusammensetzung von Meeresmüll entlang der
bulgarischen Schwarzmeerküste am Fallbeispiel des Strandes von Ropotamo im Naturreservat
Ropotamo.
Съдържанието е на места съкратено или от части променено.
Броят на изображенията не съвпада с този при оригинала.
Линк към оригинала:
https://www.researchgate.net/publication/326015954_Konzentration_saisonale_Schwankungen_und_Zusam-
mensetzung_von_Meeresmull_entlang_der_bulgarischen_Schwarzmeerkuste_am_Fallbeispiel_des_Stran-
des_von_Ropotamo_im_Naturreservat_Ropotamo

1
Съдържание
1. Въведение ......................................................................................................................2
2. Значението на пластмасите при замърсяването на моретата .....................................3
2.1. Видове пластмаса ...................................................................................................3
2.2. История и индустриално развитие на пластмасата ...............................................4
2.3. Транспорт и акумулация ......................................................................................10
2.4. Разграждане..........................................................................................................11
3. Замърсяване с морски отпадъци в Черно море .........................................................15
3.1. Физични и хидрологични свойства на Черно море .............................................15
3.2. Население .............................................................................................................17
3.3. Корабоплаване, риболов и морски течения в Черно море .................................18
4. Морски отпадъци по Българското Черноморие .........................................................20
5. Обект на проучване .....................................................................................................24
6. Метод на мониторинга ................................................................................................27
7. Резултати ......................................................................................................................29
8. Анализ на възможните замърсители при устието на река Ропотамо........................35
9. Последствия от замърсяването с пластмаса в Черно море .......................................39
9.1. Екологични последствия ......................................................................................39
9.2. Икономически последствия .................................................................................41
10. Заключение ..................................................................................................................43
11. Литература ...................................................................................................................45

2
1. Въведение
Пластмасата е незаменим материал в 21-ви век. Индустрията на пластмасови изделия се
развива изключително бързо, но с това расте и значението на пластмасата при генери-
рането на отпадъци. От особено важно значение при управлението на отпадъците (waste
management) е факта, че не всички пластмасови изделия могат да се рециклират. Освен
това са на лице големи диспаритети между държавите в Европейския съюз, що се отнася
до депонирането и рециклирането на пластмасовите отпадъци. Целта на тази дипломна
работа е да се добие основна представа за замърсяването с отпадъци по Българското
Черноморие. Интересно е да се узнае какъв е процента на пластмасовите отпадъци, съ-
поставен с всичките отпадъци по крайбрежието, но също така кои са най-често среща-
ните видове отпадъци, както и възможните източници на замърсяване. Дали са налични
сезонни колебания и каква е ролята на туризма при замърсяването на българските пла-
жове са два интересни въпроса, до чиито отговори би могла да доведе прилежащата
дипломна работа.
За едно добро изследване на замърсяването с пластмаси в морето е добре да се знаят
различните качества на пластмасите, както и развитието на този вид индустрия. Окол-
ната среда влияе по различен начин на различните видове пластмаси. В следствие на
това пластмасите в морето се транспортират, акумулират и разграждат по различен на-
чин. Физическите и хидрологични фактори на Черно море, като соленост, течения, тем-
пература и съдържание на кислород са от пряко значение за транспорта, натрупването
и разграждането на пластмаси в морето. Важна роля играят и риболова, корабоплава-
нето, но и туризма по крайбрежието. Освен това за замърсяването допринасят и мно-
жеството реки, вливащи се в Черно море. Туризмът, наличието на устие на река, както и
близостта до рибарски селища като Созопол, Царево и Приморско, но и до голямо прис-
танище, каквото е пристанището в Бургас, са основните причини за избора на плажа при
устието на р. Ропотамо като обект на изследване.

3
2. Значението на пластмасите при замърсяването на моретата
2.1. Видове пластмаса
Пластмасите могат да се дефинират като макро-молекулярни органични връзки, които
се получават от трансформацията на естествени макро-молекули или от преобразува-
нето на синтетични мономери (Domininghaus et al. 2008:1, Hopmann et al. 2015:6). Въз
основа на това, понятието „полимер“ (Poly – много, Мer – част, от гръцки) често се из-
ползва като синоним за пластмаса (Hopmann et al. 2015:6, Braun et al. 2017:29). Според
това, как са свързани момномерите в един полимер и какви химични връзки образуват,
можем да разграничим три основни вида пластмаси – термопласти, дюропласти и елас-
томери.
Термопластите имат способността да променят формата и вискозитета си при опреде-
лена температура. При това претопяването може да се повтаря многократно
(Domininghaus et al. 2008:7). Това свойство на термопластите може да се обясни с факта,
че мономерите се намират във връзки, които не са свързани по между си (виж изобра-
жение 1). Тези връзки могат да се „плъзгат“ една до друга при повишаване на темпера-
турата. При понижаване на температурата връзките остават в новата си форма. Повечето
пластмасови предмети, заобикалящи ни в ежедневието, са термопласти, например по-
липропилен (PE), полиетилен (PP), полистирол (PS) или поливинилхлорид (PVC), от които
се произвеждат пластмасови тръби, дограма, облекло, мебели и почти всички видове
опаковки, чашки и торбички.
Ако сравним дюропластите с термопластите, то може да се каже, че дюропластите са
напълно противоположни от към свойства спрямо термопластите. Молекулярните им
връзки са силно свързани помежду си, което не позволява тяхното движение и промяна
на формата при промяна на температурата. Поради тази причина предмети от този вид
пластмаса се използват на места с риск от запалване, например щепсели, щепселни ку-
тии и електрически ключове.
Еластомерите се разграничават от гореспоменатите видове пластмаси в това си качество,
че те са изключително еластични при стайна температура. Това свойство се дължи на
молекулните връзки, които са свързани по между си, но не толкова, колкото при

4
дюропластите (виж изобр. 1). Най-често срещаният вид пластмаса от групата на еласто-
мерите е полиуретана (PUR), от който се правят гъбичките за миене на чинии.
Изображение 1: Видове пластмаси и структурна схема на различните групи пластмаси.
Изготвено според Domininghaus et al. 2008:4ff.
2.2. История и индустриално развитие на пластмасата
В 21-ви век пластмасата е от голямо значение за човека. Тя е навсякъде. В сгради, храна,
козметика, автомобили, а с напредването на технологиите в медицината дори и в чо-
вешкия организъм, като подобрява и улеснява начина на живот. Но само преди около
100 години е нямало почти никакви пластмаси. Като пионер в историята на пластмасата
може да се назове Чарлз Гудиър (Charles Goodyear), който през 1839 година е открил
вулканизацията със сяра и по този начин е създал за първи път гума от вулканизиран
каучук (Braun 2017:311). Но едва през 1907 година е създадена първата синтетична плас-
тмаса, назована „бакелит“ на откривателя си Лео Бейкеленд (Leo Bakeland) (Thompson et
al. 2009:1973).
През следващите 50 години, между 1900 и 1950, са открити множеството пластмаси, ко-
ито днес познаваме. С това е нараснало и производството, което през 1950 година въз-
лиза на 1,5 милиона тона (PlasticsEurope 2009:6). Покачването на производството има и
негативна страна. Произвеждат се все повече продукти с ниско полезно действие и
малка продължителност на живот, което води до повишаване на количеството отпа-
дъци.

5
Изображение 2: Индустриално развитие на пластмасата в милиона тона, съпоставенo с
важни етапи в историята на пластмасата. (Thompson et al. 2009:1974).
На изобр. 2 може да се види, че опасността от пластмасите е установена още през 1960
година. Kenyon и Kridler (цит. в Ryan 2015:3) открили пластмаса в стомасите на 74 от 100
албатроса през 1966. Към това съществуват и други изследвания с морски птици, които
са поглъщали пластмаса, например Antarktis Walvögel в Нова Зеландия през 1960 или
Веленлеуфер в Нойфундланд, Канада през 1962 (Ryan 2015:4). Заплитането на животни
в пластмасови изделия също е нараснало с повишаването на производството на пласт-
маси. До това заключение може да се стигне с помощта на изображение 3. С течение на
времето се появяват все повече изследвания, свързани със замърсяването на моретата
с пластмаси. Това от своя страна води до разсъждения, относно опасността от подобен

6
вид замърсяване и не след дълго се въвеждат директиви за ограничаване на замърсява-
нето. Като пример може да се даде Международната Конвенция за предотвратяване на
замърсяването от кораби (MARPOL), която е сключено през ноември 1973, а Приложение V
– Предотвратяване на замърсяването на морските отпадъци влиза в сила на 31. декември
1988 (IMO 2018).
Изображение 3: Брой доклади от различните аспекти, свързани с изследването на за-
мърсяването на моретата. Колоните представляват пет годишни интервали. Последната
колона е с три годишен интервал. (Ryan 2015:3)
В сравнение с 1950, когато годишното
производство на пластмаса възлиза на
1,5 милиона тона, през втората половина
на 20-и век и началото на 21-ви век про-
изводството на пластмаса изживява своя
бум. С помощта на изображение номер 4
може да се види огромния прогрес на
този вид индустрия. В Европа годишно се
произвеждат по 60 милиона тона пласт-
маса, като продукцията е сравнително
стабилна и варира с около 1 до 2 милиона
Изображение 4: Годишно производство
на пластмаса в световен мащаб между
1950 и 2015.

7
тона през последните десет години (PlasticsEurope 2016:12). От това количество пласт-
маса една част се експортира извън Европа, но също така пластмаси се импортират в
Европа, за да могат да се покрият нуждите на индустрията, която за 2016 година възлиза
на близо 50 милиона тона (PlasticsEurope 2017:22). Интересно е да се види за какво се
използва пластмасата и какви продукти се произвеждат от нея, понеже това e пряко
свързано с генерирането на нови отпадъци.
Изображение 5: Най-произвежданите видове пластмаса и тяхното приложение според
индустрия за 2016 година. (PlasticsEurope 2017:22ff).
Може да се види, че полиетилен (PE) със своите разновидности, заедно с полипропилен
(PP) възлизат на близо 50% от общото количество пластмаса използвано през 2016 го-
дина в Европа. При това PP и PE се използват главно за производството на опаковки, като
това е най-големият отрасъл в производството на пластмаса (PlasticsEurope 2017:25).
Като критична забележка трябва да се назове, че пластмасовите опаковки се рециклират
изключително трудно. Главно се рециклират големите пластмасови кутии и контейнери,
а малките, тънки и леки опаковки се изгарят или депонират. Според PlasticsEurope
(2016:7) с днешните технологии в Европа могат да се рециклират между 35 - 50% от плас-
тмасовите опаковки. Като причини се назовават хетерогенността на материалите и голе-
мите разноски по подготовка за рециклиране. Поради факта, че при смесването на раз-
личните видове пластмаса, например полипропилен (PP) с полиетилен (PE), качеството

8
на материала за рециклиране се понижава, употребата на хетерогенна пластмаса при
рециклирането е нежелателна. Това означава, че са нужни иновации при събирането,
сортирането и рециклирането на пластмаси, за да се получи чиста суровина. През 2016
година 40% от произведената пластмаса е използвана за направата на опаковки. Това са
близо 20 милиона тона. Ако с настоящите технологии могат да се рециклират максимум
50% от пластмасовите опаковки в Европа, това означава, че за 2016 година 10 милиона
тона пластмасови опаковки не са били рециклирани по чисто технологични причини. Тук
не става въпрос дали са изпаднали от камиона за боклук или са изхвърлени в неправил-
ната кофа за смет. Това се вижда ясно на изображение 6. Рециклирането при всяка дър-
жава от Европейския съюз не надхвърля 50%.
Изображение 6: Рециклиране на битови пластмаси в Европейския съюз.
PlasticsEurope 2017:9
Според Huckestein/Plesnivy (2000:277) методите за рециклиране могат да се разграничат
в три групи:
• Преобразуване в нови предмети – претапяне на стара пластмаса и направата на
нови стоки

9
• Преобразуване в нови суровини – разпадане на старата пластмаса до молеку-
лярно ниво и използване на новите суровини
• Преобразуване в енергия – изгаряне с цел производство на енергия
В повечето статистики под „рециклиране“ се има предвид преобразяването на пластма-
сите в нови стоки или суровини. Изгарянето на пластмасата с цел добив на енергия често
се разграничава от рециклирането при статистическите проучвания. Все пак е от голямо
значение кой изготвя статистката и за какво би трябвало да служи тя (про или контра
замърсяването с пластмаса). Понеже в Европа голяма част от пластмасата се изгаря обоз-
начаването на този метод като „вид рециклиране“ повишава стойностите рециклирана
пластмаса. На изображение номер 6 се вижда, че рециклирането (преобразуването на
пластмасата в нови продукти или суровини) варира между 20 и 40%, като държавите заб-
ранили депонирането имат по-високи нива „изгаряне с цел добив на енергия“. Целите
на Европейския съюз да се намали депонирането и чрез това процентът на потенциално
неизползвани ресурси. Същевременно бавното развитие на рециклирането трябва да се
подведе под критика. Бавните темпове при развитието на рециклирането на пластмаса
са предпоставка за изгарянето на отпадъци и оползотворяването на техния енергиен по-
тенциал.
През 2016 година в кофите за боклук в Европейския съюз са попаднали 27,1 милиона
тона пластмаси. От това количество 41,6% са изгорени с цел добив на енергия, 31,1% са
рециклирани (63% от които в Европа и 37% са експортирани извън Европа за рецикли-
ране) и 27,3% са били депонирани (PlasticsEurope 2017:30). България спада към страните
с най-високи стойности на депониран отпадък. Според Евростат през 2016 година в Бъл-
гария са генерирани 2.881.000 тона битови отпадъци. 64% от тях са депонирани, 23% ре-
циклирани, 9% компостирани и 4% изгорени с цел добив на енергия (Eurostat 2018). По-
ради това, че разделното събиране в България не е развито, всички отпадъци от дома-
кинствата отиват в една кофа за боклук. Това усложнява значително рециклирането и
води до депониране на органични и не органични материали. Само за 2016 година в
България са депонирани 75% от всичките пластмасови изделия, попаднали в кофата за
боклук (PlasticsEurope 2017:33). Средностатистически един български гражданин е про-
извел 404 килограма битов отпадък за 2016 година. За Европа този показател възлиза на
482 кг/човек (Eurostat 2018). Това показва, че генерираме по-малко отпадъци в

10
сравнение със средните стойности за Европейския съюз. За жалост това не трябва да ни
успокоява. Ако погледнем депонирането и рециклирането на човек/година в Европейс-
кия съюз и в България нещата не изглеждат толкова позитивни. Средно на българин се
падат по 92 кг. рециклирани и по 260 кг депонирани отпадъци за година. Докато сред-
ните нива за Европейския съюз са 141 кг рециклирани и 116 кг депонирани отпадъци на
човек за година (Eurostat 2018).
2.3. Транспорт и акумулация
В предишната точка ставаше въпрос за пластмасата, попаднала в кофата за отпадъци. За
съжаление съществува голямо количество пластмаса, която се озовава директно в окол-
ната среда. Поради това, че тя се разгражда изключително трудно, a и плътността и не е
особено голяма, тя бива транспортирана из околната среда в продължение на години.
Попаднали в морето отпадъците се класифицират като „морски отпадъци“ (Marine Lit-
ter). Според „OSPAR Litter Report“ морските отпадъци (marine litter) се дефинират като
предмети, които са произведени и използвани от хората и са били изхвърлени, изгубени
или забравени по крайбрежието, в морето или са били транспортирани в морето от вя-
тър, отпадни води, дъжд, реки или лед/сняг (OSPAR Commission 2007:12). Като места със
значителна акумулация на пластмаси могат да се назоват морското дъно и седиментите,
повърхността на водата, водния стълб, бреговете, морските ледове и морските орга-
низми (Hardesty et al. 2017:4). Прогнозира се, че 70% от морските отпадъци се озовават
на морското дъно, 15% плават в морския стълб или на морската повърхност и 15% се
намират по крайбрежието (OSPAR Commission 2007:13).
Според начина на попадане в морето, морските отпадъци се класифицират в две катего-
рии – „попаднали в морето от сушата“ и „изхвърлени директно в морето“. Главни източ-
ници на замърсяване от сушата са индустрията, пристанищата, нерегламентираните сме-
тища в близост до крайбрежието, туризма, отпадните води и реките (Mehlhart / Blepp
2012:5, Galgani et al. 2015:31). За източници на замърсяване директно в морето се броят
риболова, корабоплаването, военни обучения в морето и аквакултурите (Mehlhart /
Blepp 2012:5 Galgani et al. 2015:31). Озовалите се вече в морето отпадъци биват транс-
портирани с помощта на морските течения. Вълните, приливите и отливите, както и

11
свойствата на водата (температура / соленост) и морските организми са също от голямо
значение при транспортирането на материалите. В световен мащаб от голямо значение
са морските течения и ветровете, които транспортират отпадъците от едно място на
друго. На местата със слаби ветрове и морски течения е намерена голяма концентрация
на морски отпадъци – 99% пластмаси. Изображение номер 7 е модел на морските тече-
ние съпоставен с транспорта на пластмасите в Световния океан. Вижда се, че след пе-
риод от десет години повечето отпадъци се озовават в пет точки със слаби течения – в
северния и южния Атлантически океан, северния и южния Тихи океан и в Индийския
океан. Тези места биват наричани „океански сметища“, като най-голямото от тях е „Го-
лямото тихоокеанско сметище“ (Great Pacific Garbage Patch). Изчислено е, че още през
1999 година там е имало над 300.000 пластмасови частици на км2 (Ryan 2015:8f.).
Изображение 7: Модел на морските отпадъци съпоставен с морските течения в Светов-
ния океан. (а) – равномерно разпределяне на отпадъците из цялата водна повърхност.
(b) – промяна след една година, (c) - промяна след 3 години и (d) - промяна след 10 го-
дини. Цветовата гама обозначава промяната в концентрацията.
(1 – начален стадий / 10 – 10 пъти по-висока концентрация).
Източник: Maximenko et al. 2012:55.
2.4. Разграждане
Както всички предмети на този свят и пластмасите имат продължителност на живот и
рано или късно се разграждат на по-малки частици. Факторите влияещи върху разграж-
дането могат да се разделят на „фактори зависещи от местонахождението“ и „фактори

12
зависещи от свойствата на материала“. Към факторите зависещи от мястото спадат тем-
пература, съдържание на кислород, ултравиолетови лъчи, pH и биологичната активност
(Kale et al. 2007:260, Andrady 2015:62, UNEP 2016:34). Според свойствата на материала от
значение при разграждането са големината на обекта, формата, цвета, плътността и до-
пълнителните примеси, които са добавени при изготвянето на продукта (Kale et al.
2007:261). Почти винаги различните фактори си влияят един на друг. Например един че-
рен пластмасов предмет намиращ се на брега абсорбира повече инфрачервени лъчи и
се нагрява повече от един бял пластмасов предмет. Ако обаче черният предмет се на-
мира в морската вода, а белият предмет на брега, то белият абсорбира по голямо коли-
чество лъчи и се нагрява повече (Andrady 2015:62). Това се вижда по-ясно на изображе-
ние номер 8.
Изображение 8: Разпадане на пластмасата според различните места на акумулация.
Източник: UNEP 2016:34
Като важни фактори, зависещи от местонахождението могат да се обозначат ултравио-
летовите лъчи, съдържанието на кислород и температурата. Тези фактори имат най-го-
лямо влияние върху пластмасата на морския бряг. В морето температурата не се про-
меня толкова рязко, а с нарастване на дълбочината проникват все по-малко слънчеви
лъчи и съдържанието на кислород намалява. При ултравиолетовият спектър в „чиста
вода“ на дълбочина от 1 метър проникват само 50% от лъчите достигащи повърхността
на водата, а при дълбочина от 70 метъра прониква само 1% от лъчите (Lüning 1985:211f).
В близост до брега, където водата е богата на органични и неорганични частици,

13
проникват само 10% от ултравиолетовите лъчи на дълбочина от 1 метър и 1% при дъл-
бочина от 2 метъра (Lüning 1985:213f.).
При повишаване на температурата химичните връзки в пластмасата отслабват, в следст-
вие на което се образуват малки цепнатини, които с течение на времето стават все по-
големи (Domininghaus et al. 2008:80). Това може да се забележи при стари пластмасови
градински столове. Техният цвят се променя и пластмасови частици се отлепят. Освен
слънцето, при разпадането на пластмасата на брега голяма роля играят физическите
фактори. Например вълните, с чиято сила пластмасата може да се раздроби по-бързо на
по-малки частици.
След като на различните места пластмасата се разгражда с различна скорост, може да се
каже, че основен фактор за разграждането на пластмасата в морето е нейната плътност.
На изображение номер 9 се виждат някои от основните видове пластмаса и тяхната плът-
ност. Пластмаси с по-висока плътност от тази на морската вода плават във водния стълб
или потъват на морското дъно. Според Andrady (2015:60) най-често срещаните видове
пластмасови замърсители са полипропилен (PP) и полиетилен (PE). Тези пластмаси са
най-произвежданите в Европа и са по-леки от морската вода (виж изображение 5). Тук
трябва да се каже, че най-често мониторинг за видовете морски отпадъци и тяхното ко-
личество се прави по бреговете. След като останалите видове пластмаси са по-тежки от
морската вода и потъват, то се очаква по-бреговете да бъдат изхвърлени главно пласт-
маси от гореспоменатите видове. Например повечето рибарските принадлежности
(мрежи / корда) са направени от найлон (Polyamid). Те биват изхвърлени на брега от въл-
ните само когато са с плувки / шамандури или са се заплели в плаващи материали, нап-
ример дървени пръчки.

14
Изображение 9: Плътността на различните видове пластмаса съпоставена с тази на
морската вода. Източник: UNEP 2016:9
И все пак не можем да заключим, че при ако един пластмасов предмет е с по-голяма
плътност от морската вода той се озовава непосредствено на морското дъно. Има доста
допълнителни фактори, които трябва да се вземат под внимание. Например пластмасо-
вите шишета за еднократна употреба са направени от полиетилен терефталат (PET), но
често по бреговете намираме пластмасови шишета. Това се дължи на факта, че или плас-
тмасовите шишета са били оставени/забравени там или те са били изхвърлени от въл-
ните. Когато едно пластмасово шише е запечатано с капачка, то съдържа въздух, което
променя плътността му и го прави плавателно (Andrady 2015:58f.). По това дали едно
шише е с капачка или без бихме могли да разберем дали то е било изхвърлено на плажа
от вълните или от плажуващите. Морските организми също са важен фактор, който оп-
ределя плътността на пластмасата. Според това, колко дълго пластмасата се е намирала
в морето, тя може да бъде покрита/колонизирана от водорасли или ракообразни. (Ye /
Andrady 1991:610). В следствие на това ултравиолетовите лъчи не проникват в пластма-
сата, плътността и се повишава и тя потъва. Озовала се на дъното пластмасата се разг-
ражда много по-бавно. Колонизиралите я организми може да не оцелеят в новата среда.
Например водораслите не получават достатъчно светлина, а ракообразните биват изя-
дени от други организми. Това отново намалява плътността на пластмасата и тя се

15
покачва във водния стълб. Този вид вертикален транспорт може да се повторя многок-
ратно, като по този начин забавя разпадането на пластмасата (Ye / Andrady 1991:612).
3. Замърсяване с морски отпадъци в Черно море
Проблемът със замърсяването с морски отпадъци е глобален. Често се случва замърся-
ване на едно място да оказва влияние на съвсем друго място, намиращо се много по-
далече от източника на замърсяване. Поради тази причина е нужно да се запознаем с
някои географски, демографски и климатични фактори. За да се направи заключение
върху морските отпадъци по Българското Черноморие е нужно да се вземе под внима-
ние целия водоносен басейн на Черно море.
3.1. Физични и хидрологични свойства на Черно море
Черно море е свързано с Мраморно море чрез Босфора и с Азовско море чрез Керченс-
кия проток. Площта му е 421.638 км2, а максималната дълбочина е 2.212 метъра (BSC
2007:8, Stanchev et al. 2011:30). Бреговата ивица възлиза на 4 869 км, като от тях 414 км
принадлежат на България, 322 км на Грузия, 256 км на Румъния, 421 км на Русия, 1 700
км на Турция и 1 758 на Украйна (Stanchev et al. 2011:29). Водните маси и солеността се
влияят главно от множеството притоци. Целия водоносен басейн на Черно море обх-
ваща 22 страни (виж изображение 10). В Черно море и Азовско море се вливат повече от
300 реки, които транспортират между 294 – 480 км3 вода и седименти (BSC 2007:9). Реки
с особено важно значение за Черно море са Дунав, Дон (Азовско море), Днепър, Днестър
и Кубан (Азовско море).

16
Изображение 10: Водоносен басейн на Черно море и 22-те държави с потенциално зна-
чение за замърсяването на Черно море. Източник: BSC 2007:10
За съжаление реките транспортират не само вода и седименти. Според Reinhard et al.
(2012:56) в световен мащаб 20% от всички морски отпадъци биват транспортирани от
реките. Само от Дунав в Черно море попадат 11,6 милиарда пластмаси по-големи от 5мм
за година, чието тегло възлиза на 532,4 тона (Van der Wal et al. 2015:51). Към това трябва
да се добавят още 2 170 микропластмасови частици (< 5мм) за година (van der Wal et al.
2015:51). Според Lechner et al. (2014:180) количеството пластмаса, транспортирано от
Дунав в Черно море е значително по-голямо. За година в Черно море се озовават 1533
тона пластмаса с размер между 5 – 0,5 мм (Lechner et al 2014:180). Понеже Дунав минава
през различни страни със различни регулации за замърсяването на водните площи е
трудно да се каже коя страна замърсява реката най-много. Според Van der Wal et al.
(2015:51) като главни източници за замърсяване в Дунав могат да се назоват индустри-
ята, земеделието и големите урбанизирани територии в близост до реката.
В точка номер 2.4 (разграждане на пластмасата) бе споменато, че съдържанието на кис-
лород, солеността и температурата са важни фактори за разграждането на пластмасата.
Средната соленост на Черно море възлиза на 18‰ (Birkun 2002:3). Това се дължи на мно-
жеството притоци и на циркулирането на водни маси с Мраморно море, чиято соленост
е около 35‰, и с Азовско море, което е със соленост от само 11‰ (Birkun 2002:3 Mudie
et al. 2004:149). Температурата на повърхността на водата може да варира от -1,2 °C през
зимата до 31 °C през лятото (Birkun 2002:3). Съдържанието на кислород също се променя
в зависимост от активността на фитопланктона. Известно е, че водните маси в Черно

17
море на дълбочина по-голяма от 250 метъра са обявени като „мъртва зона“, където има
наличие на сероводород, вместо кислород. Това позволява съществуването само на ана-
еробен начин на живот, от който се възползват някои видове бактерии. Според факто-
рите соленост, температура и кислород може да се заключи, че пластмасите в Черно
море би следвало да показват съвсем различен темпове на разграждане в сравнение с
другите морета, където температурата на водата е сравнително константна и солеността
е по-висока. Как и колко бързо би се разграждала пластмасата на дъното на Черно море
без кислород е въпрос на бъдещи изследвания.
3.2. Население
Населението от всички региони, граничещи с Черно море, възлиза на близо 58 милиона,
а гъстотата на населението е 89 човека на км2 (ENI CBC 2013:1f.). Поради това, че туриз-
мът е главен икономически фактор в черноморските региони, броят на хората на км2
може да варира значително през различните сезони. В 14те общини по Българското Чер-
номорие живеят целогодишно 727 769 човека (NSI 20181). Според данни на националния
статистически институт за 2017 година в областите Бургас, Варна и Добрич, където се
намират 14те черноморски общини, са регистрирани 3 205 875 пренощували туристи
(NSI 20182). Към това трябва да се добавят и многото туристи от така наречения „сив сек-
тор“. Те пренощуват в нерегламентирани къщи за гости, хотели, къмпинги или при „поз-
нати“ и по този начин не могат да бъдат добавени към статистиката. Предполага се, че
този дял от туристите е минимум 50% от действителните регистрирани туристи. По офи-
циални данни за 2017 година в областите Бургас, Варна и Добрич са регистрирани 17 255
093 нощувки, 90% от които са от месеците юни, юли, август и септември (NSI 20182). Това
е голям брой туристи разпределен в сравнително кратък период от време. Освен, че ту-
ризмът е главен икономически фактор в регионите граничещи с Черно море, то той има
и голямо значение при замърсяването на морето. Според Galgani et al. (2015:31) турис-
тите генерират между 10 и 15% повече отпадъци от местното население.

18
3.3 Корабоплаване, риболов и морски течения в Черно море
Освен като място за отдих и почивка повечето черноморски региони са добре развити в
отраслите корабоплаване и риболов. Корабоплаването и риболовът са за жалост водещи
фактори при замърсяването на Черно море. Като допълнителни замърсители могат да
се назоват аквакултурите и отпадната вода от населените места по крайбрежието (BSC
2007:11). Замърсяването на водите в Черно море се регулира от следните конвенции:
• Букурещката конвенция – конвенция за опазване на Черно море от замърсяване.
• MARPOL 73/78 – международна конвенция за предотвратяване на замърсяването
от кораби.
• Лондонската конвенция – конвенция за предотвратяване на морското замърся-
ване с отпадъци и токсични вещества.
• Базелската конвенция – Конвенция за контрол на трансграничното движение на
опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.
Букурещката конвенция, базелската конвенция и MARPOL 73/78 са ратифицирани от
всичките шест държави, граничещи с Черно море. Лондонската конвенция само от Бъл-
гария, Русия и Украйна (BSC 2007:12).
Според анекс V от MARPOL 73/78 Черно море е обозначено като „специална зона“, къ-
дето важат по-строги мерки за опазване от замърсяване (BVBS 2012). Причина за класи-
фициране и нуждата от по-строг контрол е, че обменът на вода в Черно море с другите
морета и океани е сравнително слаб. При евентуална екологична катастрофа последст-
вията ще траят значително по-дълго в сравнение с другите морета. Поради тази причина
според анекс V от MARPOL 73/78 изхвърлянето на всякакъв вид отпадъци в Черно море,
с изключен на хранителни продукти е забранено. Страните, граничещи с Черно море
често биват критикувани за липсата на контрол и модерни методи при събирането, из-
возването и рециклирането на отпадъците от корабоплаването (BSC 2007:5). Нужни са
иновации и нови методи при управлението на отпадъците (waste management), но и наб-
людението и контрола трябва да се подобри (BSC 2007:5, Acoleyen et al. 2014:212). Само
при по-строг контрол биха намалели отпадъците от корабоплаването и риболова.

19
На изображение 11 се виждат морските течения в близост до повърхността на водата,
главните маршрути при корабоплаването и важни източници на замърсяване в Черно
море. Морските течения могат да транспортират отпадъци от крайбрежията на съсед-
ните страни (виж изобр. 26). В центъра на двете основни течения е възможно акумули-
ране на пластмаса по модела на Maximenko (et al. 2012:55 / изобр. 7). Все пак в значи-
телно по-малък мащаб. Градовете играещи голяма роля при замърсяването могат да се
разграничат на три основни вида. Например типично пристанищни градове, като Одеса,
Констанца или Самун. Тези градове приемат множество кораби в пристанищата си, ко-
ито са основен фактор за замърсяването. От друга страна градове като Батуми, Созопол
или Трабзон са важни туристически дестинации и там туризма е главна причина за за-
мърсяването. Третият вид градове е микс от гореспоменатите два вида. Там има както
значителен брой на кораби, така и на туристи. Такива градове например са Истанбул,
Сочи или Бургас.
Изображение 11: Морските течения в близост до повърхността на водата, главните
маршрути при корабоплаването и важни източници на замърсяване в Черно море
(точки/петна). Източник: Birkun 2002:19 / marinetraffic.com

20
4. Морски отпадъци по Българското Черноморие
Българското черноморско крайбрежие е дълго 414 километра (Stanchev et al. 2011:29).
Големи източници на замърсяване по него са устията на реките, големите пристанища,
индустриалните зони на Бургас и Варна, както и важни туристически дестинации и го-
леми хотелски комплекси (A. Simeonova et al. 2017:111). Изоставането при управлението
на отпадъците (waste management) в сравнение с другите членки на Европейския съюз,
както и липсата на контрол при риболова, корабоплаването и изхвърлянето на отпадъци
на нерегламентирани сметища в близост до брега допринасят значително за замърсява-
нето на Черно море. Според българското министерство на туризма през 2018 година са
дадени 132 плажа или части от плажове под наем или имат концесионер за чиято чис-
тота и сигурност на посетителите са отговорни наемателят или концесионерът. 86 плажа
или части от плажове нямат концесионер или наемател и за тяхното почистване по за-
кона за устройство на Българското Черноморие са отговорни общините. За жалост пла-
жовете с наемател/концесионер се почистват само през летните месеци, а не стопанис-
ваните плажни ивици не се почистват или се почистват от доброволчески организации
един – два пъти годишно.
Като добър метод за сравняване чистотата на българските плажове може да се използва
„индекс за чистота на крайбрежието“ (Clean Coast Index – CCI). Според различното ниво
на замърсяване плажовете се разпределят в пет категории. Според Alkalay et al.
(2007:355) Clean Coast Index може да се определи по следния начин:
На изображение 12 се вижда чистотата на 13 плажа по българското черноморско крайб-
режие. Всички плажове (освен B12 и B13) нямат наемател или концесионер. С цел по-
добро сравнение на данните CCI е изчислен като средно аритметична стойност от ня-
колко почиствания. Например на плаж B11 са извършени три мониторинг през
CM = n / (w x l)
CM – Концентрация на морски отпадъци за м²
n – Брой на обектите на мястото за изследване
w – Ширина на мястото за изследване
l – Дължина на мястото за изследване
CCI (Clean Coast Index) = CM x K
K-Фактор – константа 20

21
различните сезони за период от една година. В този ред на мисли концентрацията на
намерени обекти за съответния плаж (CM) се изчислява по следния начин:
CM се умножава по фактор К и се получава CCI за съответния плаж. CCI е изчислен по този
начин от минимум 2 мониторинга през различни сезони за даден плаж. За плажовете
обозначени със съответният символ (*) са налични данни само от едно почистване. Това
е и една от причините за по-висок CCI в сравнение с другите плажове.
Изображение 12: Clean Coast Index за 13 плажа по Българското Черноморие. Символът
(*) обозначава CCI за плажове с еднократен мониторинг. Данни от European Environ-
mental Agency – Marine LitterWatch Data.
CM = CM1 + CM2 + CM3
3
CM – Концентрация на морски отпадъци за м²
CM1 – Концентрация на морски отпадъци за м² мониторинг през есента
CM2 – Концентрация на морски отпадъци за м² мониторинг през зимата
CM3 – Концентрация на морски отпадъци за м² мониторинг през пролетта

22
Като друга причина за различията в „чистотата“ на плажовете могат да се назоват мете-
орологичните условия, морските течения в близост до повърхността на водата, туризмът,
посещаемостта на плажа, местоположението и достъпът до него. Наблюдава се, че кол-
кото по-трудно достъпен е един плаж, толкова по-малко са склонни посетителите му да
взимат своите отпадъци със себе си. При по-достъпните плажове, от друга страна, има
по-голям брой посетители, което също е предпоставка за генериране на голямо коли-
чество отпадъци. През летните месеци от главно значение за замърсяването е туризма
(A. Simeonova et al. 2017:115). През пролетта и есента, като основни фактори за замърся-
ването, могат да се назоват теченията и метеорологичните условия. При това с наличи-
ето на устие на река в близост до плажа трябва се очаква по-голямо количество отпа-
дъци. За пример може да се даде високият Clean Coast Index при устието на река Камчия,
река Ропотамо и река Велека (плаж B5, B11 и B13 – изобр. 12). От реките се транспортира
значително количество отпадъци главно в края на зимата/началото на пролетта. В този
период реките достигат своят максимум на пълноводие и транспортират повече матери-
али. Мониторингът при река Камчия е направен на 21.03.2015 (European Environmental
Agency – Marine Litter Watch Data. Community: Black Sea NGO Network). Тази теза може
да се потвърди и с наблюденията при устието на река Ропотамо. При първите две почис-
твания, през септември 2017 и януари 2018 е изчислен CCI от 2,39 за септември и 2,62 за
януари. В сравнение с тези два мониторинга при третото почистване през март
(31.3.2018) замърсяването е значително по-голямо, като CCI възлиза на 8,99.
Сезоните определят не само количеството морски отпадъци, но и тяхното разнообразие.
Близо 85% от всички морски отпадъци по Българското Черноморие са от пластмаса (виж
изображение 13). Много по-малко отпадъци има от категориите метал, хартия, стъкло и
керамика. През лятото се срещат главно предмети от ежедневието, които често са оста-
вени, забравени или загубени от посетителите на плажа (виж изображение 14) (A. Sime-
onova et al. 2017:117f.). Фасовете например са най-често срещаният вид отпадък по пла-
жовете през лятото, докато през зимата и пролетта броят им не е толкова голям. От друга
страна често срещани предмети през пролетта и есента са пластмасовите капачки. Те са
сравнително малки, направени са главно от полиетилен (HDPE) и са по-малка плътност
от морската вода. Това ги прави лесно мобилни при силните ветрове и вълнение през
пролетта и есента.

23
Изображение 13: Морски отпадъци според категория и най-често срещаните видове
отпадъци по Българското Черноморие. Източник: A. Simeonova et al. 2017:112
Winter
Spring
Summer
Autumn
Nr.
Items
Count
Items
Count
Items
Count
Items
Count
1
Cigarette butts
and filters
454
Plastic caps/lids
drinks
738
Cigarette butts
and filters
2624
Cigarette butts
and filters
1352
2
Plastic caps/lids
drinks
440
Drink bottles
>0.5l
717
Plastic/polysty-
rene pieces
2.5cm> < 50cm
853
Plastic/polysty-
rene pieces
2.5cm> < 50cm
666
3
Plastic/polysty-
rene pieces
2.5cm> < 50cm
346
Plastic/polysty-
rene pieces
2.5cm> < 50cm
521
Plastic caps/lids
drinks
421
Crisps pa-
ckets/sweets
wrappers
529
4
Cups and cup
lids
341
Plastic caps/lids
unidentified
502
Small plastic
bags
362
Plastic caps/lids
drinks
516
5
Drink bottles
>0.5l
165
Drink bottles
<=0.5l
437
Cups and cup
lids
348
Cups and cup
lids
420
6
Drink bottles
<=0.5l
136
Cigarette butts
and filters
338
Plastic caps/lids
unidentified
234
Plastic caps/lids
unidentified
383
7
Shopping Bags
135
Cups and cup
lids
298
Crisps pa-
ckets/sweets
wrappers
233
Drink bottles
>0.5l
306
8
Small plastic
bags
125
Plastic pieces
2.5 >< 50 cm
262
String and cord
(diameter <
1cm)
192
Drink bottles
<=0.5l
222

24
9
Crisps pa-
ckets/sweets
wrappers
113
Other plastic/
polystyrene
items
173
Drink bottles
>0.5l
152
Small plastic
bags
221
10
Plastic caps/lids
unidentified
60
Crisps pa-
ckets/sweets
wrappers
170
Shopping Bags
107
Shopping Bags
180
Total
Count
3954
6766
7554
7182
Изображение 14: Най-често срещаните видове отпадъци по Българското Черноморие
според сезон. Данни от European Environmental Agency – Marine LitterWatch Data. Com-
munity: Independent / Black Sea NGO Network.
5. Обект на проучване
„Природен резерват“ е най-високата категория за опазване на природата в България.
Обекти, категоризирани като „природен резерват“ имат за цел опазване и развиване на
биологичното разнообразие в съответните биотопи. Антропогенното влияние в тези мес-
тообитания трябва да се сведе до минимум (RIOSVBS 2018:42). Според българският закон
за защитените територии в природните резервати са забранени всякакви човешки дей-
ности с изключение на дейности с научни цели и дейности по почистване и опазване на
местообитанията (RIOSVBS 2018:43). Природен резерват Ропотамо е със свободен достъп
за посетители, но само по обозначените пътеки (виж изображение 15). За посетителите
на резервата е забранено отклоняването от пътеките и застрашаването на флората и фа-
уната. Къмпингуването, разрушаването и замърсяването на биотопите е също така
строго забранено (RIOSVBS 2018:43).

25
Изображение 15: Местоположение, граници и пътеки за посетители в природен резер-
ват Ропотамо.
Местността, където днес се намира природен резерват Ропотамо е обявена за защитена
територия на 18.01.1940. През 1956 година са обозначени 254 хектара като резерват
(Dimitrov et al. 2007:257, RIOSVBS 2018:38). За жалост през 1962 защитният статут е про-
менен от „резерват“ на „национален парк“ (RIOSVBS 2018:38). Части от територията на
тогавашният национален парк са обявени през 1989 от „BirdLife International“ като орни-
тологично важни местообитания (Dimitrov et al. 2007:257). Екологичният потенциал на
местността излиза на преден план отново през 1992, като на 07.05.1992 година са
обявени 1000,7 хектара за природен резерват, които са се запазили и до днес (RIOSVBS
2018:39). През 2007, с влизането на България в Европейския съюз, територията на резер-
вата е включена в мрежата на NATURA 2000 (Номер на местността: BG0002041, Natura
2000 Network:2015).

26
От голямо значение за резервата е река Ропотамо. Реката извира от Странджа и е дълга
48,5 километра, като водоносният ѝ басейн обхваща площ от 248,7 км2 (RIOSVBS
2018:75). Релефът на Странджа е слабо изразен, което е предпоставка за образуването
на меандри (RIOSVBS 2018:75). На изображение 16 се вижда водоносния басейн на река
Ропотамо заедно с близките урбанизирани територии.
Изображение 16: Водоносен басейн на река Ропотамо и намиращите се в близост насе-
лени места.
По продължението на реката има само една хидрометрична станция, край село Веселие
(RIOSVBS 2018:76). Средният годишен воден отток край село Веселие възлиза на 1 150 м3
/ секунда (RIOSVBS 2018:77). Реката е особено пълноводна през първото тримесечие, ко-
ето е предпоставка за транспортиране на голямо количество седименти и отпадъци.
Максималният отток се достига през февруари, а минимума през септември (виж изоб-
ражение 17).

27
Изображение 17: Годишно разпределение на речния отток при хидрометричната стан-
ция край село Веселие. Източник RIOSVBS 2018:78
6. Метод на мониторинга
Като обект на изследване е избран плажа при устието на река Ропотамо в природен ре-
зерват Ропотамо. Плажът е с дължина от 495 метъра и площ до началото на дюните от
11.400 м2. Местонахождението на плажа е подходящо за мониторинг свързан със замър-
сяването с морски отпадъци поради факта, че на плажа се очаква замърсяване от раз-
лични източници. Плажът се намира между две рибарски селища (Созопол и Царево),
което е предпоставка за наличие на отпадъци от риболова. Освен това е на само 30 ки-
лометра (права линия) от второто по големина пристанище в България, което от своя
страна е предпоставка за наличие на отпадъци от корабоплаването. Река Ропотамо също
транспортира голямо количество отпадъци от своя водоносен басейн. Това може да до-
веде до наличие на отпадъци от земеделието и битови отпадъци по плажа. Созопол и
Приморско са важни туристически дестинации през лятото. Морските течения, вълните
и вятъра могат да транспортират отпадъци от близките плажове до устието на р. Ропо-
тамо. Плажът при устието е диви и красив, и се посещава от туристи, които през лятото
играят главна роля при чистотата на плажа. Като се добави, че плажът се намира в при-
роден резерват и че не се почиства, се получават идеални условия за изследване на за-
мърсяването с морски отпадъци по крайбрежието на Черно море.
Мониторингът е направен по директивата на „OSPAR guideline for marine litter“. Дирек-
тивата е основен метод при подобен вид проучвания в Европейския съюз, което позво-
лява добро сравнение на резултатите между различните изследвания. Към това вече

28
има проучвания за замърсяването на българското крайбрежие по тази директива. Спо-
ред OSPAR guideline for marine litter (OSPAR Commission 2010:10) мониторингът трябва да
се извърши в следния период от време за съответния сезон:
• Зима: средата на декември – средата на януари
• Пролет: април
• Лято: средата на юни – средата на юли
• Есен: средата на септември – средата на октомври
На плажа при устието на река Ропотамо са направени три мониторинга на една и съща
част от плажа. През есента (20.09.2017), зимата (02.01.2018) и пролетта (31.03.2018).
Обектът на изследването е с дължина 100 метъра, ширина 20 метъра и е обозначен със
следните координати:
• 42°19'35.14"N / 27°45'6.43"E
• 42°19'34.19"N / 27°45'2.09"E
• 42°19'33.60"N / 27°45'2.48"E
• 42°19'34.54"N / 27°45'6.87"E
От тази част на плажа са събрани всички видове морски отпадъци (marine litter), нами-
ращи се на повърхността на плажа. Отпадъци, намиращи се под пясъка не са включени
в преброяването. С цел улеснено използване на данните при събирането на отпадъците
е използван „Marine LitterWatch App“ от Европейската агенция за околна среда. Данните
са запазени под общността „Black Sea NGO Network“ и могат да се видят по всяко време
онлайн чрез „Marine LitterWatch data viewer“. Събрани обекти спадат към категорията
„макропластмаса“ и са с размер между 2,5 – 100 см. Преди първото почистване на
20.09.2017 година е измерен наклона на плажа и е направена субективна преценка за
замърсяването според легендата на изображение 12. След почистването на обозначе-
ната с координати част от плажа е почистена и цялата плажна ивица. Отпадъците, съб-
рани извън обекта на проучване, не са включени в преброяването. Почистването на ця-
лата плажна ивица е направено с цел по-ясни резултати при следващия мониторинг през
зимата. При непочистване на цялата плажна ивица е възможно транспортиране на отпа-
дъци от една част на плажа към друга, което може да доведе до погрешни заключения.

29
Изображение 18: Обект на изследване, наклон и замърсяване на плаж Ропотамо
20.09.2018 година
7. Резултати
Общо от трите мониторинга от обозначената с координатите част от плажа са събрани
1400 обекта. Отпадъците са разпределени в шест категории – пластмаса, метал, текстил,
стъкло / керамика и обработено дърво. Най – изявената категория с малко над 95% от
всички отпадъци е тази на пластмасата. При това 10те най-често срещани вида отпадъци
на плажа са направени от пластмаса. Освен това 10те най-често срещани предмета въз-
лизат на 77% от всички отпадъци, което показва колко голямо значение имат те при за-
мърсяването (виж изображение 19).

30
Изображение 19: Морските отпадъци според категория и най-често срещаните видове
отпадъци на плажа при устието на р. Ропотамо от трите мониторинга.
Интересни за наблюдение са различията при количеството и разновидността на отпадъ-
ците според сезоните. През есента броят на отпадъците е най-малък, но при този мони-
торинг са изразени най-много категории (виж изображение 20). През този сезон са на-
мерени множество стъклени шишета, филтри от цигари и сламки. Те са предпоставка за
замърсяване от посетители на плажа. Като евентуална причина за малкия брой отпадъци
може да се назоват слабото вълнение и слабия вятър през седмиците преди почиства-
нето.
Изображение 20: Морските отпадъци според категория и най-често срещаните видове
отпадъци на плажа при устието на р. Ропотамо през есента (20.09.2017)

31
Количеството отпадъци, събрано през зимата не е много по-голямо от това през есента.
От друга страна отпадъците спадат към по-малко категории. През зимата, по плажа до
устието на река Ропотамо, са събрани голям брой пластмасови капачки. Този вид пласт-
масови обекти се наблюдава като замърсител по цялото българско черноморско крайб-
режие (виж изображение 14).
Изображение 21: Морските отпадъци според категория и най-често срещаните видове
отпадъци на плажа при устието на р. Ропотамо през есента (02.01.2018)
В сравнение с първия мониторинг през втория се наблюдават различни метеорологични
услови. Силното вълнение и вятър транспортират морските отпадъци по плажа, като се
наблюдават три основни места с акумулирана пластмаса. Най-близката акумулация до
морето (Spülsaum) е с ширина от близо 50 см, като намиращите се там отпадъци са изх-
върлени от вълните през последните часове. Средното натрупване с морски отпадъци е
сравнително по-широко, като намиращите се там морски отпадъци са акумулирани там
от период с по-силно вълнение. От това може да се заключи, че те са там минимум от
няколко часа / дни. Третият Spülsaum се намира при началото на зараждащите се дюни.
Материалите там са били транспортирани при много силно вълнение. Зараждащите се
дюни играят ролята на бариера, която морските отпадъци трудно прехвърлят и често се
заплитат в растителността на дюните (Poeta et al. 2014:171). Това може да се види на
изображение 22. Морските отпадъци в близост до зараждащите се дюни са

32
транспортирани от по-големи вълни в сравнение с втория Spülsaum, което води до зак-
лючението, че отпадъците пред дюните се намират там минимум от няколко дни/сед-
мици.
Изображение 22: Профил на плажа от 02.01.2018 година и растителността като естест-
вена бариера.
Количеството морски отпадъци през пролетта е два пъти по-голямо от това през есента
и зимата. При мониторинга на 31.03.2018 са събрани 899 обекта, като 97% от отпадъците

33
спадат към категорията „пластмаса“. Доста от морските отпадъци, намерени на плажа,
са използвани при риболова и аквакултурите. Към категорията „Foam sponge“ спадат сти-
ропори и индустриална пяна, които често се използват за направата на шамандури.
Изображение 23: Морските отпадъци според категория и най-често срещаните видове
отпадъци на плажа при устието на р. Ропотамо през есента (31.03.2018)
Също както през зимата и през пролетта са налични три ясно изразени места с изхвърлен
от вълните материал (виж изображение 24). Третото струпване на отпадъци, непосредс-
твено преди зараждащите се нови дюни, отново е най-изразено с голямо количество от-
падъци. Повечето от тях са стиропори, части от шамандури, пластмасови шишета и оста-
тъци от корда и мрежи заплетени в дървения материал. Както вече бе споменато, през
първото тримесечие на годината нивото на водата в р. Ропотамо се повишава и тя тран-
спортира повече материали. Това може да се види на изображение 24.

34
Изображение: 24 Профил на плажа от 31.03.2018 година и акумулация от дървен мате-
риал при обекта на проучване и при устието на река Ропотамо.
След трите мониторинга може да се заключи, че по-голямата част от намерените отпа-
дъци са попаднали в морето от сушата, което ги е изхвърлило обратно на брега или са

35
били оставени / забравени директно на плажа. Като фактори със значително влияние
могат да се определят туризма, нерегламентираните сметища в близост до р. Ропотамо,
но и риболова и корабоплаването. Освен това, важна роля при транспортирането на
пластмасата са теченията в близост до брега, вълните, вятъра и река Ропотамо.
8. Анализ на възможните замърсители при устието на река Ропо-
тамо
Туризмът е основен фактор за замърсяване през летните месеци. Природен резерват Ро-
потамо се намира в близост до малки градове, като Созопол (4 330 жители), Приморско
(2 940 жители) и Царево (5 876 жители) (NSI 20183). Мястото на мониторинга се намира
на 15 км югоизточно от Созопол и 8 км северно от Приморско. Градовете са свързани с
републиканския път II-99, който върви паралелно с реката и на места я пресича (виж
изображение 16). През лятото пътят е силно натоварен . Тази част от него, намираща се
в близост до реката е предпоставка за замърсяване на морето и в частност на плажа при
устието. Изхвърлените или изпаднали отпадъци от автомобилите се транспортират от
реката до устието (RIOSVBS 2018:108). Населението на Созопол и Приморско не е осо-
бено голямо, но тези градове са важни туристически обекти, като през лятото се отбе-
лязва значителен брой посетители. Туризмът се счита като основно поминък. 69% от ра-
ботещите в община Приморско са свързани с туристическия отрасъл (RIOSVBS 2018:217).
За съжаление липсват точни статистически данни за броя посетители в Приморско и Со-
зопол. Едни от малкото налични данни са от големи комплекси като „Дюни роял резорт“
и „ММЦ Приморско“. Комплекс Дюни се намира на 7 км от обекта на проучване, разпо-
лага с 3 450 легла и през 2017 година са регистрирани 321 882 нощувки (NSI 20184). ММЦ
Приморско разполага с 1 609 легла, като през 2017 година са регистрирани 132 382 но-
щувки (NSI 20184). Комплексите са затворени през зимата, като над 90% от нощувките
през 2017 са отбелязани от май до октомври. Тази значителна посещаемост, заедно с
туристите от близките, хотели може да се назове като потенциална причина за замърся-
ване. Изхвърлените отпадъци в Созопол или Приморско могат да се транспортират от
морските течения и да достигнат до плажа при устието на р. Ропотамо.
Природен резерват Ропотамо се определя от близките хотели като „атракция“, за която
се предлагат множество екскурзии. При това туристите могат да избират между

36
различни видове. Може да се наеме лодка от Созопол или Приморско, като към екскур-
зията от тези градове до устието на реката е включен пикник в местността или на лод-
ката. Отпадъци от този вид развлечение също не са рядкост на плажа. Към развлечени-
ята в резервата спада и лодка за разходка по река Ропотамо. Този вид атракция се регу-
лира от държавата, като е избран концесионер, който може да пусне в употреба макси-
мум пет лодки с капацитет до 50 човека (RIOSVBS 2018:44). Въпреки че туристите, изб-
рали този вид атракция, се интересуват от природата, не са изключени отпадъци попад-
нали в реката именно от тях, която в последствие ги транспортира до устието. Към това
трябва да се добави, че при пристана, откъдето започват екскурзиите, се намира търгов-
ски обект. Това е в разрез със закона за защитените територии, а продаваните там стоки
и главно опаковки от тях при не правилно изхвърляне също могат да се транспортират
от реката до устието. Голям брой туристи избират и третия вариант атракция и посещават
резервата пеша. На изображение 15 могат да се видят пътеките, които посетителите на
резервата могат да използват. За жалост тези пътеки са доста дълги, а по тях няма на-
лични места за изхвърляне на отпадъци. Това може да е една от причините посетителите
на плажа да оставят отпадъците си там и да не ги взимат обратно със себе си по близо
два километровата пътека.
Изображение 25: Разходка с лодка по река Ропотамо в природен резерват Ропотамо.

37
Освен туризма, селското стопанство също допринася за замърсяването при устието на р.
Ропотамо. През месеците януари, февруари и март нивото на водата в реката се покачва
значително и тя транспортира множество материали. От селското стопанство се изхвър-
лят отпадъци в близост до или в реката. В близост до урбанизираните територии, напри-
мер в Ново Паничарево са установени няколко нерегламентирани сметища в близост до
реката, чиито отпадъци могат да се транспортират от нея при повишаване на нивото на
водата (RIOSVBS 2018:108).
Според анекс V от MARPOL 73/78 Черно море се определя като „специална зона“, нуж-
даеща се от по-строги мерки срещу замърсяването (BVBS 2012). Изхвърлянето на всяка-
къв вид отпадъци, с изключение на хранителни отпадъци, е забранено. За жалост поради
липса на контрол при корабоплаването и риболова все още се изхвърля голямо количес-
тво отпадъци в морето, които не винаги достигат до брега и не попадат в мониторинг.
През есента (октомври, ноември) и пролетта (март, април) при силно вълнение и вятър
някои от тези отпадъци могат да достигнат до брега. На изображение 26 могат да се ви-
дят някои от „чуждестранните отпадъци“ намерени на плажа при устието на река Ропо-
тамо. Според надписа и шрифта отпадъците могат да се категоризират към съответната
страна. Намерените предмети не се произвеждат в България и е малко вероятно да са
донесени на плажа от туристи. Това води до заключението, че те или са транспортирани
от други страни с помощта на морските течения до плажа, или са изхвърлени при от ко-
рабите в Черно море.
Изображение 26: Чуждестранни обекти намерени на плажа при устието на р. Ропотамо

38
Освен при корабоплаването доста отпадъци се изхвърлят и при риболова. За съжаление
това е трудно за доказване, понеже голяма част от рибарските пособия са с по-голяма
плътност от морската вода и потъват или се заплитат за дъното. При мониторинга на
плаж Ропотамо са намерени само леки отпадъци, като корда заплетена в дървени отпа-
дъци и части от шамандури. Не са намерени рибарски мрежи или части от рибарски
мрежи. Рибарските материали често се заплитат на дъното и остават там дълго време.
Това води до погрешни заключения, които гласят, че замърсяването на моретата с отпа-
дъци от риболова не е голямо. За съжаление мониторинг на отпадъците по морското
дъно е скъпоструващ, сложен и труден, което е причина за липсата на данни от подобни
изследвания (Andrady 2015:58).
Изоставените или изхвърлени рибарски мрежи водят до големи щети в морето. Така на-
речените „призрачни мрежи“ (ghost nets) се озовават в морето поради различни при-
чини, основните от които са лоши метеорологични условия, конкуренция между рибари,
неправилно поставяне и заплитане, свръх улов, износване, ненужен улов или поради не-
възможността за поправяне (NOAA Marine Debris Program 2015:1). Иновациите в този от-
расъл допринасят за замърсяването. На изображение 27 се виждат рибарски пособия,
използващи се през последните години. Изключително тънките мрежи са направени от
найлон (Polyamid), като най-често използваният диаметър в България е само 0,12 мм.
Този вид хрилни мрежи се използва главно като плаващи мрежи, но не рядко се закотвят
и на дъното. По официални данни 83,6% от българската риболовна флота използват
хрилни мрежи, като не е ясно колко лодки / кораби използват този вид тънки мрежи
(Popescu 2011:28). Поради факта, че този вид мрежи са доста тънки, но и здрави, се очак-
ват по-големи количества улов (Hartmann 1993:270). Произвеждат се в Турция, Тайланд
и Китай, като цената им варира между 20лв и 200лв, според това каква е дължината,
диаметъра и материала (Monofil или Multimonofil) на мрежата. Сравнително ниската
цена и факта, че този вид мрежи не могат да се поправят, увеличава значително възмож-
ността за наличието на все повече „мрежи без стопанин“ в Черно море.
Други основни рибарски пособия са така наречените капани за раци (виж изображение
27). Като основен улов се считат лихнуса (Mesogobius batrachocephalus) и рици от вида
Eriphia verrucosa. При цена по-малко от 5 лева за уред в морето се поставят все повече
подобни капани. При използване на нелегални капани те не се обозначават с шамандури

39
на повърхността и се крият от изпълнителната агенция по рибарство и актвакултури
(ИАРА). Това затруднява намирането и изваждането им, не само от ИАРА, но и от самите
рибари. Изоставени в морето капаните продължават с улова си, като влязлото вътре жи-
вотно не може да излезе. След като умре то подтиква други организми да влязат в ка-
пана.
Изображение 27: Често използвани рибарски принадлежности в България
Източник picclick.de
9. Последствия от замърсяването с пластмаса в Черно море
9.1. Екологични последствия
Пластмасите могат да застрашат флората по различни начини, например чрез заплитане,
задушаване или поглъщане. Само за четири години броят на застрашените морски ви-
дове е нараснал с 23%, като през 2016 година от замърсяването в моретата са повлияни
817 вида (Werner et al. 2016:9). Много от тези видове са със защитен статут. До 2014 го-
дина 45% (54 вида) от 120-те морски бозайника в червената книга за застрашени видове
на IUCN са поглъщали, са се оплитали или са се наранявали с пластмасови отпадъци в
морето (Werner et al. 2016:9). Вида и формата на материала е от голямо значение при
нараняването с пластмаса. Според анекс I на „Master List of Categories of Litter Items“ 44
категории от всичките 217 вида морски отпадъци застрашават морските организми
(Werner et al. 2016:81ff.). Като особено опасни са обозначени всички видове пластмасови
торбички, капачки, запалки, корда, рибарски мрежи и остатъци от рибарски мрежи
(Werner et al. 2016:81ff.). Тези видове отпадъци се срещат, както при устието на река

40
Ропотамо, така и при почиствания по цялото Българско Черноморие (виж изображение
14 и 19). Следните видове риби, намиращи се във водите до резерват Ропотамо, са
обявени в плана за управление на резервата за застрашени (Neogobius melanostomus,
Mesogobius batrachocephalus, Neogobius gymnotrachelus, Alosa immaculata) (RIOSVBS
2018:231ff). Към това е възможно морските отпадъци да допринасят допълнително за
намаляване на популацията на гореспоменатите видове.
Замърсяването с морски отпадъци застрашава както рибите в морето, така и птиците,
чиито местообитания са в близост до морският бряг. В природен резерват Ропотамо се
срещат 236 вида птици, от които 103 са записани в червената книга на България, а общо
104 вида са обявени като „Species of European Conservation Concern“ (SPEC) (Dimitrov et
al. 2007:257). Начина на ловуване при птиците играе ключова роля при поглъщането на
пластмаса. Според Kühn et al. (2015:88) най-застрашени са всеядните птици, като глару-
сите, които търсят плячката си на различни места. Като потенциални птици, поглъщащи
пластмаса, могат да се назоват тези от тях, които се гмуркат за плячката си във водата,
както и тези, които ловуват на морската повърхност (Kühn et al. 2015:88). Поглъщането
на пластмаса при птиците се влияе и от други фактори, например възраст на птицата или
вида на пластмасата (цвят, големина). Младите птици експериментират и са неопитни,
което води до поглъщане на пластмаси заедно с плячката. Често младите птици биват
захранвани от възрастните с хранителна смес съдържаща пластмаса (Kühn et al. 2015:90).
Пластмасата често бива поглъщана несъзнателно, когато има цвета и големината на оби-
чайната плячка (Kühn et al. 2015:89). Поглъщането на пластмаса влияе върху апетита и
централната нервна система на птиците, което може да доведе до дехидратация, нама-
ляване на теглото, запушване или увреждане на червата (Azzarello / Vleet 1987:300).
Повечето пластмаси днес са смес от различни субстанции, някои от които са вредни за
здравето. Някои от тези субстанции са например Бисфенол А (използва се при направата
на Polycarbonat (PC)), стирол, фталати и винилхлорид (при направата на Polyvinylchlorid
(PVC) и Polystyrol (PS)), които влияят негативно на ендокринната система (Lithner et al.
2011:3316). Като особено опасни за морските организми са следните вещества в пласт-
масите: Phenylendiamin, p-Phenylendiamin, 1,4-Dichlorbenzol, пластификатори (Lithner et
al. 2011:3316). Към това трябва да се добави, че пластмасите могат да абсорбират други
токсични субстанции от морската вода. Последствията за организмите от токсичните

41
вещества могат да са промяна в поведението на организмите, промяна в продължител-
ността на живот или промяна в цялата популация от определен вид организми (Fent
2007:234). Проблемът нараства с невъзможността на организмите да изхвърлят токсич-
ните вещества погълнати с пластмасата. По този начин токсините се предават от органи-
зъм на организъм по цялата хранителна верига (биоакумулация).
9.2. Икономически последствия
Екологичните последствия могат да окажат влияние върху икономиката. Изхвърлянето
на отпадъци в морето влияе върху морските организми, което от своя страна се отразява
при риболова. Дори и без собственик изхвърлените и изоставени мрежи в морето про-
дължават да улавят морски организми. Така наречените „призрачни мрежи“ (ghost nets)
редуцират рибните пасажи и затрудняват правилната преценка за състоянието на риб-
ните запаси (Werner et al 2016:41). През 1991 година от украинските води на Черно море
са извадени 640 километра хрилни мрежи без собственик, в които са открити 194 мъртви
делфина и морски свине (Phocoena phocoena), 18 424 калкана (Psetta maeotica), 143
есетри (Acipenser spp.), 401 черноморски акули (Squalus acanthias), 1 359 морски котки и
морски лисици (Dasyatis pastinaca / Raja clavata), (BSC 2007:13). През април 2002 от ру-
мънски води са извадени 30,2 км призрачни мрежи, в които са били заплетени 35 морски
свине (Phocoena phocoena) (BSC 2007:13). Всичките тези видове са или обявени за защи-
тени или с намаляваща популация през последните години, а някои от тях (например
калкана) са също така от голямо икономическо значение. Това са само два примера за
улов на мрежи без собственик. Подобен улов с бракониерски или изхвърлени мрежи без
собственик е както икономическа, така и екологична катастрофа. Според някои прогнози
загубите от улова на призрачните мрежи в Европа възлиза на 61,7 милиона евро за го-
дина (Werner et al. 2016:40). Последствията от морските отпадъци върху риболова не са
само от намаляването на рибните запаси. Остатъци от мрежи могат да повредят рибар-
ските лодки и кораби. Към това може се добавят разходи за поправка и почистване на
мрежите от отпадъци. Фактор „време“ при риболова се асоциира с „пари“. При повреда
или замърсяване на рибарските принадлежности се губи време за отстраняване на проб-
лемите, което се преобразува в загуби от потенциална не уловена риба (Werner et al.
2016:39).

42
Естетическият фактор при туризма също е от значение. Чистотата на плажа може да до-
веде до смяна на дестинацията, което от своя страна води до загуби в туристическия
бранш. При проучване на Brouwer et al. (2017:42) са попитани 301 човека за чистотата на
плажовете в Бургас и във Варна. Две-трети от хората класифицирали плажовете като
„сравнително чисти“, но 95% от всички допитани отговорили, че ако плажната ивица
стане по-замърсена ще сменят дестинацията (Brouwer et al. 2017:43). Вследствие на това
може да се извади заключението, че почистването на плажовете е от важно икономи-
ческо значение. То може да се възприеме като превантивна мярка за намаляване на за-
мърсяването в морето, понеже предотвратява попадането на нови отпадъци в морето,
но и като санитарна мярка, понеже изхвърлените от морето отпадъци биват почистени
и по този начин не попадат отново в морето (Werner et al. 2016:47). Почистването на
плажовете е скъпоструващо, като за това трябва да се плащат разноските по организа-
цията, сметосъбирането, извозването и изхвърлянето на отпадъците. Колко скъпостру-
ващо е почистването на един плаж завися от различни фактори. Видът седимент е един
от основните. Пясъчни плажни ивици могат да се почистват с помощта на машини, до-
като при каменистите плажове това е невъзможно (Acoleyen et al. 2014:171). При пла-
жове с наличието на дюни машинното почистване също не е възможно, понеже по този
начин ще се разрушат дюните. В този случай почистването би могло да се осъществи от
хора, но това е скъпоструващо и изисква време (Poeta et al. 2014:169). От голямо значе-
ние е и какъв вид са отпадъците и кой почиства плажовете. При почиствания от добро-
волчески организации се събират главно големите отпадъци, а малките, като например
фасове, не се взимат под внимание (Acoleyen et al. 2014:171). Като допълнителен фактор
може да се добави и посещаемостта на съответният плаж. Според Acoleyen et al.
(2014:171) разноските за почистването на един километър плаж (пясък) за период от
една година в Европейския съюз възлизат на 8 171 евро. Ако приемем, че всички пла-
жове в Европейския съюз, които са с обща дължина от 50 600 км, се почистват редовно,
то разноските по почистване на плажове в Европа биха възлезли на 413,47 милиона евро
за година (Acoleyen et al. 2014:171).

43
10. Заключение
Производството на пластмаса през последните години се развива стремително. За жа-
лост много от страните в Европейския съюз не показват подобаващо развитие при уп-
равлението на отпадъците (waste management). Нужни са иновации при сметосъбира-
нето, извозването, сортирането и рециклирането на пластмаса (PlasticsEurope 2016:6).
Трябва да се добави, че голямо количество от пластмасовите отпадъци се изгаря или
депонира и само някои страни показват високи нива на рециклиране, сред които за жа-
лост не спада България, където 75% от пластмасовите отпадъци се депонират
(PlasticsEurope 2017:33). Много от пластмасите дори не попадат в кофата за боклук, а
директно в околната среда, където пластмасата се разгражда много бавно. Черно море
е по-специфично в сравнение с другите морета. Солеността, теченията и съдържанието
на кислород във водата са предпоставка за различни скорост на разграждане при плас-
тмасите.
Замърсяването с пластмаси в Черно море зависи от множество фактори. Реките транс-
портират значително количество отпадъци, като максимума се достига между януари и
април, когато реките са силно пълноводни. Различните сезони съпровождат и различни
видове и брой отпадъци. Силно се отличава лятото с високия брой туристи по крайбре-
жието, които генерират и значително количество отпадъци. Като основен проблем в
България, освен многото видове замърсители, се изразява и липсата на контрол. Това
увеличава допълнително нивата на замърсяване в морето, а замърсяването от риболова
и корабоплаването често остава на заден план.
Замърсяването на моретата би трябвало да се асоциира с финансови и екологични за-
губи. Все повече видове са засегнати пряко и не пряко от последствията на замърсява-
нето, а това води както до екологични, така и до икономически щети. От икономическа
гледна точка е разумно черноморските общини да погледнат директно към проблема и
да поставят ясни цели при борбата със замърсяването, защото туристите се влияят от
фактор „чистота“ и са склонни да променят избора си на дестинация (Brouwer et al.
2017:43). Това би коствало повече, от колкото редовното почистване на плажовете.
Редуциране на замърсяването в Черно море може да се постигне с помощта на различни
мерки. Такива са например преминаването към екологичен дизайн на продуктите и по-

44
високи стойности на рециклиране, както и забрана на пластмасови продукти с ниско по-
лезно действие. Маркиране на рибарските мрежи и пособия също спада към превантив-
ните мерки, които биха редуцирали замърсяването в Черно море (Chen 2015:414). Сти-
мулиране на местното население и туристите да изхвърля отпадъците си разделно би
улеснило рециклирането и повишило нивото на рециклиране в България. Природоза-
щитни организации могат да дадат началния тласък към промяната и да подтикнат мес-
тните и туристите да са по-активни, като участват в инициативи по почиствания. При това
при подобни мероприятия, не само ще се изчисти една местност, а и ще се стимулира
едно по различно поведение у хората, което би променило възгледите им за околната
среда (Chen 2015:415). Гореспоменатите мерки, заедно с резултати от подобни изслед-
вания, свързани със замърсяването на Черно море, би следвало да се използват от дър-
жавни институции за намаляване на замърсяването. Ясни примери и указания за реду-
циране на замърсяване с пластмаса в Европейския съюз следва да бъдат предоставени
от Европейската комисия и да се приложат в най-кратки срокове от държавите членки
на съюза.

45
11. Литература
Alkalay, R./ Pasternak, G./ Zask, A. (2007). Clean-coast index—A new approach for beach
cleanliness assessment. In. Ocean & Coastal Management. 50. s.352-362. 10.1016/j.oce-
coaman.2006.10.002.
Andrady, A. (1990): Environmental degradation of plastics under land and marine exposure
conditions, in: Shomura, R.S. et al. Proceedings of the Second International Conference on
Marine Debris 2-7 April 1989, Honolulu, Hawaii, volume 2. NOAA Technical Memoran-dum,
NMFS-SWFSC (154):848-869s.
Andrady, A. (2015): Persistence of Plastic Litter in the Oceans. In. Bergmann, M./ Gutow, L./
Klages, M. (Hrsg.) Marine Anthropogenic Litter Book: 57-72s. Springer-Verlag, Berlin.
Azzarello, M./ Van Vleet, E. (1987): Marine birds and plastic pollution. In: Marine ecology –
progress series 37, s. 295-303.
Belhouari, Y./ Farnum, B./ Jenkins, C./ Kieser, J./ de Roman, A./ McCauley, D./ Rochman, C./
Schreiber, R./ Schwartz, E./ Taylor, H./ Trott, S. (2017): International Coastal Cleanup Report.
Ocean Conservancy
Besley, A./ Vijver, M./ Behrens, P./ Bosker, T. (2017): A standardized method for sampling and
extraction methods for quantifying microplastics in beach sand. In: Marine Pollution Bulletin
114, s. 77-83
Birkun A., Jr. (2002): Cetacean habitat loss and degradation in the Black Sea. In: G. Notarbar-
tolo di Sciara (Ed.), Cetaceans of the Mediterranean and Black Seas: state of knowledge and
conservation strategies. A report to the ACCOBAMS Secretariat, Monaco, February 2002. Sec-
tion 8, 19 p.
Black Sea Commission (BSC) (2007): Marine litter in the Black Sea Region: A review of the
problem. Black Sea Commission Publications 2007-1, Istanbul, Turkey, 160 pp.
Blokhuis, C./ de Ruiter, M./ Hougee M. / van Loon, W. (2015): OSPAR Beach Litter Monitoring
in the Netherlands 2013. Annual Report. North Sea Foundation, Utrecht.
Braun, D. (20172): Kleine Geschichte der Kunststoffe. Carl Hanser Verlag, München 44

46
Brouwer, R./ Hadzhiyska, D./ Ioakeimidis, C./ Ouderdorp,H. (2017): The social costs of marine
litter along European coasts. In: Ocean & Coastal Management 138, s. 38-49.
Browne, M./ Crump, P./ Niven, S./ Teuten, E./ Tonkin, A./ Galloway, T./ Thompson, R. (2011):
Accumulation of Microplastics on Shorelines Worldwide: Sources and Sinks. In: Environmental
Science and Technology 45 (21), s. 9175-9179
Bundesministerium für Verkehr, Bau und Stadtentwicklung (BVBS) (2012): Liste der Sonderge-
biete nach MARPOL und der besonders empfindlichen Meeresgebiete. (VkBl. 19/2012 Nr. 172
S. 751).
Bund-Länder Messprogramm (2014): Umsetzung der Meeresstrategie-Rahmenrichtlinie
RICHTLINIE 2008/56/EG zur Schaffung eines Ordnungsrahmens für Maßnahmen der Gemein-
schaft im Bereich der Meeresumwelt (Meeresstrategie-Rahmenrichtlinie). <https://deutsche-
kuestenforschung.de/files/kueno/downloads/MSRL%20Hintegrund/Er-
BeM_DE_MSFD11_Monitoringrahmenkonzept_rev1.pdf> abgerufen am 06.03.2018
Cadée, G. (2002): Seabirds and floating plastic debris. In: Marine Pollution Bulletin 44, s.1294-
1295.
Chen, C. L. (2015) Regulation and Management of Marine Litter. In. Bergmann, M./ Gutow, L./
Klages, M. (Hrsg.) Marine Anthropogenic Litter Book, s. 395-428 Springer-Verlag, Berlin.
Dimitrov, M./ Profirov, L./ Iankov, P./ Georgiev, D. (2007). Ropotamo Complex IBA. In: Im-
portant Birds Area in Bulgaria and Natura 2000, s. 256-259.
Dommininghaus, D./ Eyerer, P. (Hrsg.) / Elsner, P. (Hrsg.) / Hirth, T. (Hrsg.) (2008): Kunststoffe.
Eigenschaften und Anwendungen. Springer-Verlag Berlin Heidelberg
ENI CBC (2013): Black Sea Basin ENI CBC 2014-2020. DRAFT 28 October 2013
European Environment Agency (EEA) (2018): Marine LitterWatch data viewer.
<https://www.eea.europa.eu/themes/water/europes-seas-and-coasts/assessments/marine-
litterwatch/data-and-results/marine-litterwatch-data-viewer> abgerufen am 21.06.2018
Eurostat (2018): Behandlung der Abfälle nach Abfallkategorie, Gefährlichkeit und Abfallbe-
handlung (Data:env_wastrt).<http://ec.europa.eu/eurostat/de/web/waste/data/dat45

47
abase> und <http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do> abgeru-
fen am 20.06.2018.
Fent, K. (2007): Ökotoxikologie. Umweltchemie, Toxikologie. Ökologie. Georg Thieme Verlag,
Stuttgart.
Galgani, F./Hanke, G./ Werner, S./ De Vrees, L. (2013): Marine litter within the European Ma-
rine Strategy Framework Directive, In: ICES Journal of Marine Science 70, s. 1055–1064
https://doi.org/10.1093/icesjms/fst122
Galgani, F./ Hanke, G./ Maes, T. (2015): Global Distribution, Composition and Abundance of
Marine Litter. In. Bergmann, M./ Gutow, L./ Klages, M. (Hrsg.) Marine Anthropogenic Litter
Book: 29-56s. Springer-Verlag, Berlin.
Georgieva, S. (2016): Estimation of human health risk from polychlorinated biphenyls through
consumption of fish from Black Sea, Bulgaria. In: Scripta Scientifica Salutis Publicae 2, s. 22-28
Gesetz für die Nutzung der bulgarischen Schwarzmeerküste / BG: Закон за устройство на
Българското Черноморие (2016) (nur auf Bulgarisch)
Hartmann, J. (1993): Garnstärke und Fängigkeit der Schwebnätze des Bodensees. In: Öster-
reichs Fischerei 46/1993, s. 270-272. <http://www.zobodat.at/pdf/Oesterreichs-Fische-
rei_46_0270-0272.pdf> abgerufen am 21.06.2018
Hardesty, B./ Harari, J. / Isobe, A./ Lebreton, L./ Maximenko, N./ Potemra, J./ van Sebille, E./
Vethaak, A./ Wilcox, C. (2017): Using Numerical Model Simulations to Improve the Under-
standing of Micro-Plastic Distribution and Pathways in the Marine Environment. In: Frontiers
in Marine Science 4:30, s.1-9 doi: 10.3389/fmars.2017.00030
Huckestein, B./ Plesnivy, T. (2000). Möglichkeiten und Grenzen des Kunststoffrecyclings. In
Chemie in Unserer Zeit 34, s. 276-286. 10.1002/1521-3781(200010)34:53.0.CO;2-Q.
Hopmann, C./ Michael, W./ Greif, H./ Wolters, L. (2015): Technologie der Kunststoffe. Lern-
und Arbeitsbuch für die Aus- und Weiterbildung. Carl Hanser Verlag, München
International Maritime Organization (IMO) (2018): International Convention for the Preven-
tion of Pollution from Ships (MARPOL) 46

48
<http://www.imo.org/en/about/conventions/listofconventions/pages/international-conven-
tion-for-the-prevention-of-pollution-from-ships-(marpol).aspx> abgerufen am 06.03.2018
Kale, G./ Kijchavengkul, T./ Auras, R./ Rubino, M./ Selke, S./ Singh, S. (2007): Compostability
of bioplastic packaging materials: an overview. In. Macromolecular Bioscience 7, s. 255-277
Kaufmann, M. (1969): History of PVC.: Chemistry and Industrial Production of Polyvinyl Chlo-
ride. Elsevier Science Ltd. London.
Kühn, S./ Bravo Rebolledo, E./ van Franeker, J. (2015): Deleterious Effects of Litter on Marine
Life. In. Bergmann, M./ Gutow, L./ Klages, M. (Hrsg.) Marine Anthropogenic Litter Book, s. 75-
116 Springer-Verlag, Berlin.
Lechner, A./ Keckeis, H./ Lumesberger-Loisl, F./ Zens, B./ Krusch, R./ Tritthart, M./ Glas, M./
Schludermann, E. (2014): The Danube so colourful: A potpourri of plastic litter outnumbers
fish larvae in Europe's second largest river. In: Environmental pollution 188, s. 177-181
10.1016/j.envpol.2014.02.006.
Lithner, D./ Larsson, Å./ Dave, G. (2011). Environmental and health hazard ranking and assess-
ment of plastic polymers based on chemical composition. In: Science of the total Environment
409, s. 3309-3324. 10.1016/j.scitotenv.2011.04.038.
Lüning, K. (1985): Meeresbotanik. Verbreitung, Ökophysiologie und Nutzung der marinen
Makroalgen. Georg Thieme-Verlag, Stuttgart-New York.
Marine Traffic (2018): Schifffahrt am Schwarzen Meer <https://www.marinetraf-
fic.com/de/ais/home/centerx:33.1/centery:44.7/zoom:6> abgerufen am 24.06.2018
Mathukumar, T./ Aravinthan, A./ Lakshmi, K./ Venkatesan, R./ Vedaprakash, L./ Doble, M.
(2011): Fouling and stability of polymers and composites in marine environment. In. Interna-
tional Biodeterioration and Biodegradation, 65, s. 276-284
Maximenko, N./ Hafner, J./ Niiler, P. (2011): Pathways of marine debris derived from trajecto-
ries of Lagrangian drifters. In. Marine Pollution Bulletin 65. (2012) s. 51-62
Mehlhart, G./ Blepp, M. (2012) Study on Land-Sourced Litter (LSL) in the marine environment.
Review of sources and literature. Institute for Applied Ecology, Germany. 47

49
Mudie, P./ Rochon, A./ Aksu, A.E./ Gillespie, H. (2004). Late glacial, Holocene and modern di-
noflagellate cyst assemblages in the Aegean-Marmara-Black Sea corridor. In. Review of Pale-
obotany and Palynology 128, s.143-167.
National statistical institute. Republic of Bulgaria (NSI) (20181): Population by districts, munic-
ipalities, place of residence and sex. <http://www.nsi.bg/en/content/6704/population-dis-
tricts-municipalities-place-residence-and-sex> abgerufen am 21.06.2018
National statistical institute. Republic of Bulgaria (NSI) (20182): Accommodation establish-
ments: Arrivals in accommodation establishments (total) and nights spent in accommodation
establishments (total) for NUTS Region Varna, Dobrich and Burgas in 2017. <https://infos-
tat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1258> abgerufen am 21.06.2018
National statistical institute. Republic of Bulgaria (NSI) (20183): Population by town and sex.
<http://www.nsi.bg/en/content/6710/population-towns-and-sex> abgerufen am 21.06.2018
National statistical institute. Republic of Bulgaria (NSI) (20184): Accommodation establish-
ments: activity of the resorts. Annual data. <http://www.nsi.bg/en/content/7074/annual-
data> abgerufen am 21.06.2018
NOAA Marine Debris Program (2015): Report on the impacts of “ghost fishing” via der-elict
fishing gear. Silver Spring, MD. 25 pp
OSPAR Commission (2007): Monitoring of marine litter in the OSPAR region.
OSPAR Commission (2010): Guideline for monitoring marine Litter on the beaches in the
OSPAR maritime area. <https://www.ospar.org/ospar-data/10-02e_beachlitter%20guide-
line_english%20only.pdf> abgerufen am 21.06.2018
PlasticsEurope (2009): The Compelling Facts about Plastics 2009. An analysis of European plas-
tics production, demand and recovery for 2008.
PlasticsEurope (2015): Plastics – the Facts 2014 / 2015. An analysis of European plastics pro-
duction, demand and waste data. 48

50
PlasticsEurope (2016): The unknown life of plastics. <http://www.plasticseurope.org/applica-
tion/files/7415/1310/3723/january-2016-the-unknown-life-of-plastics.pdf> abgerufen am:
06.03.2018
PlasticsEurope (2017): Plastics – the Facts 2017. An analysis of European plastics production,
demand and waste data.
Poeta, G./ Battisti, C./ Acosta, A. (2014). Marine litter in Mediterranean sandy littorals: Spatial
distribution patterns along central Italy coastal dunes. In: Marine Pollution Bulletin. 89, s. 168-
173. 10.1016/j.marpolbul.2014.10.011.
Popescu, I. (2011): Fisheries in Bulgaria, In: Directorate general for international policies. Pol-
icy department B: structural and cohesion policies. European Parliament.
Regionale Inspektion der Umwelt und der Gewässer in Burgas / BG: Регионална инспекция
по околната среда и водите – Бургас. (RIOSVBS) (2018): Managementplan für Naturreservat
Ropotamo. (nur auf Bulgarisch). <https://moew.government.bg/static/media/ups/tiny/file-
base/Nature/Protected_areas/Planove_za_upravlenie/Ropotamo_01_2018.pdf> abgerufen
am 21.06.2018
Reinhard, S./ Blaeij, A. T./ Bogaardt, M./Gaaff, A./ Leopold, M./ Scholl, M./ Slijkerman, D./
Strietman, J./ Wielen, van der P. (2012). Cost-effectiveness and cost-benefit analysis for the
MSFD.
Ryan, P. (2015): A Brief History of Marine Litter Research. In. Bergmann, M./ Gutow, L./ Klages,
M. (Hrsg.) Marine Anthropogenic Litter Book: 1-25s. Springer-Verlag, Berlin.
Simeonova, A./ Chuturkova, R./ Yaneva, V. (2017). Seasonal dynamics of marine litter along
the Bulgarian Black Sea coast. In. Marine Pollution Bulletin 119, s. 110-118.
Stancheva, M./ Georgieva, S./ Makedonski, L. (2013). Persistent Organic Pollutants - PCBs and
DDTs in fish from Donabe river and from Black Sea, Bulgaria. CBU International Conference
Proceedings 1, s. 354-361. 10.12955/cbup.2013.57.
Stanchev, H./ Palazov, A./ Stancheva, M./ Apostolov, A. (2011): Determination of the Black
Sea coastline length/area using GIS methods and LandSat 7 Satellite Images. In: Geo-Eco-Ma-
rina 17/2011, s. 27-31. 10.5281/zenodo.56890. 49

51
ten Brink, P/ Schweitzer, J./ Watkins, E./ Howe, M. (2016) Plastics Marine Litter and the Circu-
lar Economy. A briefing by IEEP for the MAVA Foundation.
Thompson, R./ Swan, S./ Moore, C./ vom Saal, F. (2009): Our plastic age. In. Philosophical
Transactions of the Royal Society. Biological Sciences 364, s. 1973-1976
Thompson, R. (2015) Microplastics in the Marine Environment: Sources, Consequences and
Solutions. In: In. Bergmann, M./ Gutow, L./ Klages, M. (Hrsg.) Marine Anthropogenic Litter
Book: 185-200s. Springer-Verlag, Berlin.
United Nations Environment Programme (UNEP) (2016): Marine plastic debris and microplas-
tics – Global lessons and research to inspire action and guide policy change. United Nations
Environment Programme, Nairobi.
United Nations Environment Programme (UNEP) (2016): Marine Litter – vital graphics
<https://wedocs.unep.org/bitstream/handle/20.500.11822/9798/-Marine_litter_Vi-
tal_graphics-2016MarineLitterVG.pdf.pdf?sequence=3&isAllowed=y>
Van Acoleyen, M./ Laureysens, I./ Lambert, S./ Raport, L./ Van Sluis, C./ Kater, B./ Van Onselen,
E./ Mira Veiga, J./ Ferreira, M. (2014). Study to support the establishment of an initial quanti-
tative headline reduction target for marine litter - final report to the European Commission.
Van der Wal, M./ van der Meulen, M./ Tweehuijsen, G./ Peterlin, M./ Palatinus, A./ Viršek, M./
Coscia, L./ Kržan, A. (2015): SFRA0025: Identification and Assessment of Riverine Input of (Ma-
rine) Litter. Final Report for the European Commission DG Environment under Framework
Contract No EVN.D.2/FRA/2012/0025
Werner, S./ Budziak, A./ Van Franeker, J./ Galgani, F./ Hanke, G./ Maes, T./ Matiddi, M./ Nils-
son, P./ Oosterbaan, L./ Priestland, E./ Thompson, R./ Mira Veiga, J./ Vlachogianni, T. (2016).
Harm caused by Marine Litter. SFD GES TG Marine Litter Thematic Report, JRC Technical re-
port; EUR 28317 EN; doi:10.2788/690366