Content uploaded by Assoc. Prof. Dr. Gergana Yordanova
Author content
All content in this area was uploaded by Assoc. Prof. Dr. Gergana Yordanova on Apr 19, 2018
Content may be subject to copyright.
ИСЛЯМСКИТЕ ФИНАНСИ КАТО АСИМЕТРИЧНА ЗАПЛАХА
ЗА ФИНАНСОВАТА СИГУРНОСТ НА ЕВРОПА
Доктор Гергана Йорданова
Gergana Yordanova, PhD
Резюме: Цивилизационното противопоставянето между Изтока и Запада в
контекста на миграционните потоци от Близкия Изток и Северна Африка има различни
геоикономически кодове. Безспорно един от тези фундаменти са т.нар. „ислямски финанси“,
които все по-трайно се настаняват в Европа и стават част от европейските финансови и
банкови системи, платежни и сетълмент механизми. Докладът анализира проявлението на
ислямските финанси в Европа като вид нетрадиционна, асиметрична заплаха срещу
финансовата й сигурност.
Ключови думи: Ислямски финанси, асиметрични заплахи, финансова сигурност
Summary: The civilizational opposition between East and West within the context of the
migrant flows from the Middle East and the Nord Africa disposes various codes of geo-economics.
There is no doubt that among those fundamentals are being the so called “Islamic Finance”. It has
been increasingly establishing in Europe and becoming part of the European financial and banking
systems as well as of the payment and settlement mechanisms. The paper analyses the manifestation
of the Islamic Finance in Europe as a non-traditional asymmetric threat against its financial security.
Keywords: Islamic Finance, Asymmetric Threats, Financial Security
„Ислямските финанси“ са икономически, религиозен и културен феномен –
геоикономически код, който в последните три десетилетия набира все по-голяма популярност.
Разрастването му е обусловено от комплекс фактори, по-важните сред които са: интензитетът
на протичане на геополитическите и геоикономическите последствия от кризите на
политическото и духовно лидерство в Северна Африка и Близкия Изток и влиянието на
„цветните революции“ в региона; утвърждаването на ислямския религиозен и духовен фактор
като геоикономически код и цивилизационен отговор на западноевропейския и американски
военно-икономически натиск на Изток, както и разрастването на ислямската културна и
духовна идентичност като теологична перцепция и експанзията й на Запад посредством
политическата идеология на ислямизма, в т.ч. и чрез радикален самоубийствен ислямски
фундаментализъм.
Феноменът „ислямски финанси“ може да се разглежда като амбициозен и авангарден
отговор на религиозната доктрина на исляма спрямо християнската перцепция за смиреност,
състрадание, милосърдие и благородство на Западната цивилизация, пречупен през призмата
на религиозните, а не на традиционните секуларни финансово-икономически отношения.
Ислямските финанси се явяват възможна алтернативна на „неморалното“ капиталистическо
общество от Западноевропейски и американски секуларен тип, мъртво-родено и унижено от
алчността си по т.нар. „неплодородни пари“.
КОИ ФИНАНСИ СА ИСЛЯМСКИ? КОИ БАНКИ СА ИСЛЯМСКИ?
Съгласно Шариата (VII в.) ислямските финанси (наричани също и шариатски)
представляват икономическа, финансова и банкова дейност, основани на принципите на
ислямската юриспруденция и религиозни традиции, а именно: кредитиране без лихва (рибá),
инвестиране в реални активи и извършване на икономическа и търговска дейност без
необосновани, непремерени, прекомерни рискове (гарар). Като систематизирана финансово-
икономическа доктрина обаче ислямските финанси се обособяват едва в средата на ХХ в.,
когато възниква идеологията на радикалния ислям
1
.
Съгласно концепцията на радикалния ислям ислямските финанси представляват
паралелна на Западната секуларна финансова система, основана на принципите на Шариата и
целяща въвеждането на Шариатския закон в западното общество за задоволяване на
религиозните и икономически нужди на мюсюлманските общности в тези държави.
Същевременно поради затворения си характер ислямските финанси се превръщат и в средство
за капсулиране и изолиране на мюсюлманските общности от западното секуларно общество,
а така също и идеологически метод за засилване на радикалното крило в исляма и за
ислямистки контрол над ислямските общности на различни нива: политическо, икономическо,
етно-религиозно, родово-общинно. Ето защо с право ислямските финанси могат да бъдат
наречени още ислямистки финанси.
Първите кредитни институции, създадени и действащи съгласно принципите на
Шариатската финансова система, датират от средата на 70-те години на ХХ в., когато
неочаквано възникват огромните печалби на Саудитска Арабия от петрола в Персийския залив
и избухва петролната криза.
2
С цел управление на генерирания крупен капитал през 1975 г. се
създават първата ислямска банка в света (от международен тип), Ислямска банка за развитие
(The Islamic Development Bank) и първата частна кредитна институция „Ислямска банка на
Дубай“ (The Islamic Bank of Dubai). След тях са създадени още дузина шариатски банки след
революцията на аятолаха Хомейни в Иран (1979 г.) и масовата ислямизация в Пакистан и
Судан през 80-те години на ХХ в. По данни на Международния валутен фонд към 2017 г. в
света оперират над 1000 ислямски банки в 60 държави, в условията на 14 юрисдикции и с
активи за близо 2 трилиона USD.
3
В тази статистика не се включват класическите секуларни
1
Алексиев, А. „Отплатата на екстремизма“, част VIII – „Шериатските финанси са оръжие за ислямизация“
http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/shteriatskite-finansi-sa-orazhie-za-islyamizatsiya-15947
2
През октомври 1973 г. Организацията на арабските страни - износителки на петрол (страните от ОПЕК +
Египет, Сирия и Тунис) налага петролна ембарго на световната икономика. Национализирани са петролните
компании, опериращи на територията на държавите-членки. Последните забогатяват стремглаво заради
резките цени на суровия петрол (над 70%), превръщайки го в политическо и икономическо оръжие.
3
“Ensuring Financial Stability in Countries with Islamic Banking”, Report by the International Monetary Fund,
January 2017. Available at: http://www.imf.org/en/Publications/Policy-Papers/Issues/2017/02/21/PP-Ensuring-
Financial-Stability-in-Countries-with-Islamic-Banking
банки от Западен тип в Европа, САЩ и Русия, които успоредно с традиционните си финансови
продукти и услуги вече предлагат и редица ислямски продукти под формата на банкови
иновации в портфолиото си (т.нар. „ислямски инвестиционни прозорци“). Ислямските банки
отбелязват средно по около 15% темп на нарастване на годишна база при разширяване на
дейността си, а инвестиционните им фондове се увеличават със стъпка от 50 базисни пункта
всяка година. Не случайно един „ислямски банкер“, занимаващ се с ипотечно кредитиране по
Шариатски модел, заявява макар и цинично: „Цената за влизане в Рая е около 50 базисни
пункта“
4
.
По своята методологическа същност ислямските банки представляват частен случай на
класическите финансово-кредитни институции, които макар функциониращи съгласно
юрисдикцията на държавата, на чиято територия оперират, успоредно с това се придържат към
мюсюлманската правна система и спазват принципите на Шариата и Сунната относно
паричните си операции. Смисълът от съществуването на такъв род банки е в служенето само
и единствено на Аллах, а не на хората или на обществото. Основната им цел е изграждането
на колективна моралност и духовност по Шариатски образец, в най-крайната и радикална
форма на исляма, за да се утвърждава и развива автентичният ислямски начин на живот на
тези, които потребяват услугите им. На всяка ислямска банкова операция се гледа като на
свещен религиозен ритуал, а на влизането в банка – като на влизане в свято място и посещение
в джамия с цел общуване с Бог. Ислямските банки се самоопределят като по-морални, по-
чисти, по-духовно извисени и превъзхождащи традиционните секуларни (християнски)
финансово-кредитни институции в Западния свят тъй като стриктно спазват догмите на
Шариата и Сунната. Идеолозите на ислямизма дори твърдят, че ислямските банки и
финансовата система, която те изграждат, са „Божествени, етични, социално ангажирани,
благородни“ и превръщат човека в по-морален, по-чист и по-етичен, служещ само и
единствено на Аллах, безусловно и безрезервно.
Основният водещ принцип на ислямското банкиране, лайт мотивът, е мнимата забрана
от Корана за кредитиране и депозиране без лихва (рибá) в името на Аллах. Върху него е
изградена цялата идеологическа концепция на ислямската финансова система, разработена от
радикалния ислямистки философ, икономист и сунитски теолог Мевляна Абул Ала Маудиди
(1903 – 1979). На лихварството се гледа като на дяволска работа, страх пред Бога и грях, който
не може да бъде изкупен. За това свидетелстват следните сури: „Този, който приеме лихва, не
може да бъде спасен понеже възкръсва, унижен от докосването на Дявола“
5
, „Които
4
Вж. цит. 1. Пак там.
5
Цит. по Йорданов, Й. Специфика на ислямското банкерство. Банки, инвестиции, пари. 3/2002, (с. 24-30).
http://www.islamicstudies.info/tafheem.php?sura=2&verse=275&to=276
изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната срази.
Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и
забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господ и е престанал,
негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах. А които пак се върнат
[към лихварството], тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.“
6
, „О,
вярващи, не умножавайте многократно лихвата и бойте се от Аллах, за да сполучите!“ или
в друг превод „Вярващи, не живейте от лихварство като умножавате богатството си
многократно. Страхувайте се от Бога, за да сполучите!“
7
.
Вторият водещ принцип на ислямското банкиране гласи, че парите са „неплодородни/
неплодоносни“
8
, т.е. прехвърлянето и предаването на пари от едни в други ръце не създава
нова, добавена (принадена) финансова стойност и времевата стойност на парите не
съществува. Парите не се приемат за капитал, а само като разменно средство и средство за
обращение, без собствена, реална икономическа стойност. Функцията „средство за съхранение
на богатството“ се отрича
9
. Ето защо ислямските финанси се инвестират само в реални активи,
блага, стоки и услуги на база реална, счетоводна стойност. Рискът е споделен солидарно между
двамата контрахенти по сделката и не се приема за систематичен проблем (загубата за единия
не се пренася върху другия или върху цялата система).
Третият водещ принцип на ислямското банкиране изповядва тезата за моралността на
сделката (харам). Това означава парите да се инвестират само в „благословени от Аллах“
дейности и сфери. За да бъдат „благословени“, т.е. легитимни, тези дейности трябва да са
предварително одобрени от създадените за целта Шариатски религиозни надзорни съвети.
В състава им влизат специалисти по ислямско право, ислямски финанси, ислямско
застраховане, духовни водачи и религиозни тълкуватели. От гледна точка на управлението на
системния риск тези съвети изпълняват функциите на банков и платежен надзор по смисъла
на централното банкиране в Западния свят. За стратегическа координация и контрол над
ислямските банкови и финансови институции в Западна Европа са създадени организации
като: General Council of Islamic Banks and Financial Institutions, Islamic Financial Services Board,
Accounting and Auditing Organization for Islamic Financial Institutions, International Organization
for Zakat и др. Именно тези органи ще играят все по-засилваща се геостратегическа роля при
адаптирането и конвертирането на Западно-европейския (християнски) банков модел и
6
Сура Ал Бакара 2:275-276 Свещен Коран. Превод на български език, Цветан Теофанов. II издание.
7
Сура Ал Имран 3:310. Вж. цит. 1. Пак там.
8
Вж. цит. 5. Пак там.
9
Money and Banking in Islam. International Centre for Research in Islamic Economics. Jeddah. 1983. P. 58. Цит. по
Йорданов, Й. Вж. цит. 5. Пак. там.
Източните ислямски финансови практики
10
. По-голямата част от религиозните водачи,
обвързани с тези надзорни институции, са ключови ислямисти (Салех Камел, Ажиил Йасем ал
Нашами), радикални ислямистки теоретици (Таха Жабир ал Алуани, шейх Муххамад Таки
Усмани, шейх Мохамед Али Елгари, Феисал Мавали, Шейх Низам Якуби и Сюлейман Ал
Маниа), както и оперативно интересни за службите лица (напр. Юсуф ал Карадауи). На
практика тези религиозни водачи са открити поддръжници на терористични организации,
проповядват самоубийствените атентати като важно средство за борба с неверниците и радеят
за засилване ролята на радикалния ислям в глобален мащаб.
Забраната за инвестиране в неморални дейности включва следните по-важни бизнес
сфери (препокриват се със забранените за всеки мюсюлманин неща съгласно Корана):
алкохол, тютюн, опиати, презервативи, хапчето „анти-бебе“ и някои видове фармацевтични
продукти, хазартни игри и залагания, порно индустрия, производство и потребление на
свинско месо, Западни храни от типа „junk & fast food“(KFC, McDonald`s, Subway, Dunkin
Donuts, Burger King), наречени „храна за неверници“, оръжеен бизнес и офсетни стоки,
компании от дълговия сегмент и др. Именно тук идеолозите на ислямската финансова система
откриват моралното превъзходство, етичността и социалната ангажираност на ислямските
финанси в сравнение с традиционните секуларни финанси на Западния свят.
Когато бъде издадена конкретна фатва срещу конкретен вид дейност или бизнес сфера,
за последователите на ислямските финанси това автоматично означава пълна забрана за
инвестиране на пари и финансови активи в нея. Така напр., през 2007 г. мюфтията Мухаммад
Таки Усмани
11
издаде специална фатва, която забрани сукук облигациите (най-популярните
нелихвоносни ислямски облигации) с аргумента, че не били канонични на Шариата
12
. С нея
светът разбра, че финансовите пазари могат да бъдат парализирани не само от военно-
политически фактори или форсмажорни обстоятелства, но и посредством издаването на
религиозни фатви като латентна, асиметрична заплаха на ислямския екстремизъм. От
10
В Лондон съществува квази агенция за кредитен рейтинг с изцяло ислямски религиозен характер. Анализите
и оценките й оказват сериозно влияние върху инвестиционните банкери на Острова при финансови
транзакции с ислямски финанси. В Париж предстои създаването на Висш ислямски финансов борд. На
Уолстрийт в Ню Йорк преди време дори се появи първият борсово-търгуван индекс за шариатски финанси –
IMANX (Ислямският фонд на Dow Jones, одобрен от шейх Мухаммад Таки Усмани, вж. заб. 9). След серия
публикации (в т.ч. на българския експерт по радикален ислям Алекс Алексиев) и координирани мероприятия на
службите в САЩ точно седмица след появата си индексът беше свален от листване (вж. заб. 10).
11
Усмани (1943) е най-известният съвременен ислямски духовник в Пакистан, теоретик на радикалния
сунитски ислям, автор на учебник по ислямски финанси и представител на деобандистката школа в
ислямизма. Заместник-ректор на медресето Jamia Darul Uloom (Карачи), председател на международния
Шариатски надзорен съвет по счетоводство, контрол и одит към ислямските финансови институции
(Бахрейн) и заместник-председател на Международната ислямска академия за издаване на фатви (към
Организацията за ислямско сътрудничество в Саудитска Арабия).
12
Алексиев, А. Джихад дойде на Уолстрийт, ще се случи и в България. Интервю за български електронен сайт.
http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/-aleks-aleksiev-dzhihad-doyde-na-uolstriyt-shte-se-sluchi-i-v-
balgariya-51173 и Alex Alexiev, Jihad Comes to Wall Street. Available from:
https://www.nationalreview.com/2008/04/jihad-comes-wall-street-alex-alexiev/
позицията си на един от шестимата най-авторитетни световни експерти по ислямски финанси
шейх Усмани доказа, че е в състояние само с една своя фатва да блокира международните
капиталови пазари и да предизвика икономически трусове. Религиозното му становище
засегна сериозно разрастващия се пазар на сукук облигации в момент, в който редица
правителства, спекуланти и компании за недвижими имоти в света бяха инвестирали над 50
млрд. USD в този финансов актив.
КЛЮЧОВИ ИНВЕСТИЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИСЛЯМСКИТЕ
ФИНАНСИ
Ислямската финансова система представлява декоративна икономическа парадигма с
религиозно-пропагандни цели и политико-културни задачи за ислямистко утвърждаване в
глобален мащаб. Въпреки че са водени от строгата забрана за предявяване на лихва,
практически ислямските банкови институции извършват редица финансови транзакции със
спекулативен характер (гарар), чиято крайна цел е заобикаляне на лихварската забрана и
постигане на предварително зададените икономически, религиозни, културни и политически
цели и задачи. Икономическата основа на функционирането им превръща ислямските финанси
във фиктивни религиозни финанси, които не се различават съществено от икономическата
основа на традиционните секуларни финанси от Западен тип.
За нуждите на настоящия анализ ще бъдат посочени основните инвестиционни
характеристики на ислямските финанси, сравнени с класическата концепция за банкова и
инвестиционна дейност на секуларните Западни финанси.
Най-популярната ислямска финансова транзакция е „мурабаха“ (II. 3, вж. Табл. 1) -
близо 40% от всички сделки. По своя modus operandi тя представлява предварителна покупка
на стока, машини или оборудване от страна на банката, които в ролята си на кредитор отдава
под наем/на заем на клиента – кредитополучател. Клиентът не получава пари в брой за покупка
на оборудването, а банката не отпуска кредит в парична форма. И двете страни се договарят в
натура. При изтичане на срока на сделката кредитополучателят връща на банката
оборудването заедно с начислена върху него такса за ползване. Тази такса, от гледна точка на
традиционната концепция за финансите от Западен тип, представлява престация за дължима
договорна лихва по кредитната сделка. От гледна точка на ислямската юриспруденция и
ислямската икономическа концепция обаче тази такса не е лихва, а се приема, че представлява
„цената“, на която банката поема 100% риск да държи в своя патримониум оборудването за
определен период от време (срокът на кредитната сделка) докато кредитополучателят я върне
обратно.
Таблица 1 Основни инвестиционни характеристики на ислямските финанси
13
Най-известната ислямска ценна книга е „сукук“ облигацията (III. 3, вж. Табл. 1).
Съгласно легалната дефиниция, дадена от Шариатския надзорен съвет по счетоводство,
контрол и одит към ислямските финансови институции (февруари 1988 г.) сукук облигациите
представляват „ценни книжа с равна деноминация, които изразяват стойността на
индивидуалния дял в портфейл от съществуващи или бъдещи активи“
14
. Емитират се
като „правоверна“ и единствена алтернатива на конвенционалните облигации от Западен тип
тъй като според ислямските юристи и финансисти последните не съответстват на Шариата
понеже изплащат стойността на лихвените купони в пари и са инвестирани в забранени бизнес
сфери. В противовес на това, сукук облигациите изплащат „доход“ в натура, като реален
материален актив (машини, съоръжения, оборудване), а не чрез лихвени купони. Независимо
от материално-веществения характер на дохода на практика сукук облигациите носят
безспорна добавена стойност на облигационерите си (независимо от формата й). По този начин
техният modus operandi е идентичен на този на конвенционалните ценни книжа с фиксиран
доход, някои от които също изплащат лихва в натура (напр. лотарийните и бебешките
облигации) или реимбурсират вече направени разходи (медицинско лечение, туристически
разходи, застраховки и др.)
Не само в мурабаха и сукук, а и в други ислямски финансови транзакции могат да се
открият елементи на олихвяване и да се дефинира акцесорният характер на престацията за
дължима лихва. Всичко това показва, че тази банкова дейност е „ислямска“ само привидно. В
действителност съдържа всички елементи на конвенционалните финансови операции от
портфейла на Западното секуларно банково дело. Не на последно място трябва да се отбележи,
че ислямските финансови транзакции дори могат да бъдат дефинирани като фалшиви и
измамнически, тъй като съдържат инвестиционни елементи и оперативни тактики за скрито
олихвяване и генериране на скрита печалба върху базовия актив чрез хитрост, лукавство и
измама. Подобен подход показва, че тези финансови инструменти не са призвани да служат на
хората, (мюсюлманите), а на идеолозите, които разработват философската им доктрина –
духовни водачи, религиозно-политически дейци (особено аятоласите в Иран и най-вече след
Ислямската революция на аятолах Руколах Хомейни през 1979 г.) и дори международни
терористи. Ислямските финанси все повече се превръщат в специфичен икономически
инструмент за религиозно прокламиране на Шариатския радикален екстремизъм и за
засилване на тероризма в глобален мащаб.
13
Изложената информация резюмира класификацията и систематизацията на ислямските продукти, дадена
от Йорданов, Й. Вж. цит. 5. Пак там.
14
Преводът мой. Стандарт XVII. Khan, Muhammad Akram (2013). What Is Wrong with Islamic Economics?:
Analyzing the Present State and Future Agenda. Edward Elgar Publishing. P. 178. Available at:
https://books.google.bg/books?id=Fr36Gd1X_rcC&pg=PA178&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false
ИСЛЯМСКИТЕ ФИНАНСИ КАТО АСИМЕТРИЧНА ЗАПЛАХА ЗА
ФИНАНСОВАТА И ИКОНОМИЧЕСКА СИГУРНОСТ НА ЕВРОПА
Шариатската финансова система и икономическото пространство, което създават
ислямските финанси се разрастват главоломно и отдавна са напуснали географските граници
на Близкия и Среден Изток, от където тръгват. По данни на Earnst & Young (2011)
15
за период
от едва 8 г. (2000 – 2008), до настъпването на Световната икономическа криза, ислямските
финанси нарастват с 20% годишно и създават нови икономически хъбове както в Западно-
европейските (Америка, Великобритания и Европа), така и в Близко-източните икономики
(Япония, Китай и Хонг Конк). Същевременно „старите“ ислямски хъбове (Малайзия,
Индонезия, Пакистан и държавите от Залива) разширяват своето икономическо влияние и
допълват обемите на „новите“ хъбове.
Както беше отбелязано в началото, три са основните причини за разрастване влиянието
на ислямските финанси в глобален мащаб. От една страна, това е интензитетът на протичане
на геополитическите и геоикономическите последствия от кризите на политическото и
духовно лидерство в Северна Африка и Близкия Изток и влиянието на „цветните революции“
в региона; утвърждаването на ислямския религиозен и духовен фактор като геоикономически
код и цивилизационен отговор на западноевропейския и американски военно-икономически
натиск на Изток, както и разрастването на ислямската културна и духовна идентичност като
теологична перцепция и експанзията й на Запад посредством политическата идеология на
ислямизма, в т.ч. и чрез радикален самоубийствен ислямски фундаментализъм.
В началото на XXI в. ислямските финанси и Шариатската финансова система се
превърнаха от икономически инструмент за управление на ликвидността в геополитическо
оръжие за екстремистки цели и тероризъм. Публична тайна е, че ислямските банки подпомагат
войнстващия ислямски фундаментализъм и финансират индиректно организацията и
провеждането на терористични актове по цял свят. Това е традиция, започната още през 70-
те г. на XX в . от първата в света ислямска банка – Ислямската банка за развитие. Тя е основен
спонсор на „Хамас“ за извършване на самоубийствените им атентати в глобален мащаб
16
.
Друга известна кредитна институция, Al Taqwa Bank (система от финансови компании на
групировката „Ислямски братя“) официално е призната от САЩ и Съвета за сигурност на ОНН
като институция за постоянно наблюдение, свързана с терористични групировки, в т.ч.
финансираща операциите на Осам Бин Ладен през системата „Хауала“ и уличена в пране на
пари в Швейцария и Лихтенщайн
17
.
15
Цит. по Islamic Finance in the Global Economy: An Exploration of Risk Management and Governance within
Shariah Finance. Seng Kiong, Kok. School of Management, University of Liverpool. March 2014 (p. 42).
16
Вж. цит. 1. Пак там.
17
Komisar, Lucy. Shareholders in the Bank of Terror? (2002). Available at: /www.salon.com/2002/03/15/al_taqwa/
Не по-малко интересна е дейността на ислямските кредитни институции на Балканския
полуостров и възможностите, които те предоставят за финансиране на радикална дейност и
проповядване на ислямизъм чрез благотворителни каузи в държавите на кръстопътя между
Изтока и Запада. Под формата на благотворителни или безлихвени заеми (III. 1, вж. Табл. 1).
тези институции отпускат средства за финансиране строителството на джамии и медресета в
Балканските държави, организиране на безплатни образователни и религиозни лагери за деца
от социално слаби семейства, предоставяне на стипендии на отлични ученици/студенти,
финансиране на политически дейности (в т.ч. финансиране на проекти на потенциални
политически партии и субекти за политическо влияние), издръжка на духовници в чужбина
(основно за обучението на ислямските теолози в Саудитска Арабия) и др.
Не без основание този вид дейност може да бъде дефинирана като скрита ислямизация
на Европа и Балканите чрез финансовия инструмент на ислямските банкови продукти и услуги
– кръвоносната система на всяка държава или обединение от държави. В Турция, най-голямата
държава на Балканския полуостров с преобладаващо ислямско население (над 98%), вече над
10% от банковия сектор е ислямизиран (т.е. банковите институции предлагат и Шариатски
ислямски продукти), а от 2006 г. насам се отчита 25-30% ръст на ислямското банкиране в
страната (смесени, хибридни и традиционни ислямски продукти). 4 банки в страната (Bank
Asya, Türkiye Finans, Kuveyt Türk, Al baraka Türk), които са изцяло ислямски кредитни
институции от гледна точка на дейността и портфолиото си, държат общо над 1200 банкови
клонове в цялата страна и контролират банковия бизнес в планинските райони и граничните
зони на Турция със Сирия, Ирак и Кюрдистан, където е съсредоточено компактно
мюсюлманско население със смесен етно-религиозен произход (сунити, шиити, алевии,
суфии, езиди и ярсани).
През 2010 г. в Германия отвори първият клон на Kuveyt Türk Katılım Bankası – банка,
изцяло съобразена с принципите на Шариатските финанси и Шариатската банкова система.
Заради лиценза за извършване на банкова дейност, издаден от банковия регулатор в Германия
(първият лиценз за банкова дейност в Европа на кредитна институция, предлагаща ислямски
банкови продукт) и по силата на Единния европейски банков паспорт дъщерната банка Kuveyt
Türk има пълното и неограничено право да упражнява дейността си и в останалите 27 държави-
членки без да е необходимо да кандидатства за банков лиценз пред местния банков регулатор,
а само на база уведомление за дейността си до него.
Вторият лиценз за банкова дейност в Европа на кредитна институция, предлагаща
ислямски банкови продукти, беше даден през 2013 г. в Люксембург на Eurisbank. Тя е ислямска
регионална банка с капитал над 60 млн. EUR, зад която стоят инвеститори от Съвета за
сътрудничество на страните от Персийския залив (Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска
Арабия и Обединените Арабски емирства). Кредитната институция създава пазарен сегмент
за ислямски продукти в Люксембург, Лихтенщайн и региона въз основа на традиционно
добрите икономически връзки със Саудитска Арабия и Малайзия – най-големите пазари за
ислямски финансови продукти и услуги в глобален мащаб.
По данни на Islamic Financial Services Board във Великобритания има установени и
функциониращи 22 ислямски банки, във Франция и Швейцария – 3, в Германия – 2, в
Ирландия и Люксембург – 1 (към 2010 г.)
18
Навлизането на ислямските банки в Европа създава благоприятни условия и за развитие
на пазара на сукук облигациите (III. 3, вж. Табл. 1). До момента Турция регистрира над 50%
ръст на емитираните сукук на международните капиталови пазари (повече от 3 млрд. USD)
като по неофициални данни в изказвания на президента Ердоган се твърди, че до 10 г. сукук
трябва да се увеличат 4 пъти! 75% от облигационерите на сукук облигациите в момента са
европейски резиденти (банки, застрахователни дружества, пенсионни и инвестиционни
фондове, частни лица) – т.е. ислямските облигации са част от портфолиото на финансовото
обезпечение по застраховките „Живот“, пенсионните осигуровки и ликвидните инвестиции на
приблизително 75% от европейското население!
* * * * * * * *
Пример за практическо внедряване на ислямския банков продукт „благотворителен/
безлихвен заем“ (III. 1, вж. Табл. 1) е казусът с дейността на политически субект в България.
През м. март 2018 г. Пловдивският окръжен съд, с правно основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“
от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и ищец Главният прокурор на Република
България, прекрати съдебната регистрация на сдружение с дейност в частна полза „Асоциация
Бату Платформ“. Мотивите на съда са, че се касае за доказан случай на:
Склоняване на български граждани да упражнят избирателното си право в полза на
определен политически субект и скрита агитация за него (нарушение на
императивната норма на чл. 12, ал. 2 от Конституцията на Република България);
Незаконно финансиране на предизборна кампания на политически субект с
анонимно дарени средства с неустановен произход от чужда държава (нарушение
на императивната норма на чл. 162 от Изборния кодекс) с политико-агитационни
цели;
Признаци от обективна страна на престъпния състав на чл. 167 от Наказателния
кодекс
19
.
18
Вж. цит. 15. Пак там. (p. 47).
19
Неприсъствено решение № 133/13.03.2018 г., Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, XVII състав,
публично заседание от 08.03.2018 г., съдия Антония Роглева.
По данни от исковата молба, през м. март 2017 г., непосредствено преди провеждане на
парламентарните избори в България, горецитираното сдружение получава банков превод на
стойност 100, 000.00 EUR (193, 684.00 BGN равностойност) от кредитна институция в
Република Турция (Türkiye Vakıflar Bankası
20
), без данни за субекта на преведената сума. С
получените средства сдружението закупува хранителни продукти от първа необходимост
(захар, брашно, ориз, макарони и др.) и ги разпределя в индивидуални пакети на стойност 30
лв, безвъзмездно, на български граждани от мюсюлманското вероизповедание (предимно от
районите с компактно турско население: Търговище, Разград, Дулово, Омуртаг, Силистра,
Шумен, Русе, Добрич, Пловдив, Гоце Делчев, Бургас, Смолян, Хасково, Павел баня,
Ботевград), за да бъдат мотивирани да гласуват за политическа партия „ДОСТ“
21
.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Алексиев, А. Джихад дойде на Уолстрийт, ще се случи и в България. Интервю за български електронен сайт.
Available from: http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/-aleks-aleksiev-dzhihad-doyde-na-uolstriyt-shte-se-
sluchi-i-v-balgariya-51173
Алексиев, А. „Отплатата на екстремизма“, част VIII – „Шериатските финанси са оръжие за ислямизация“
http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/shteriatskite-finansi-sa-orazhie-za-islyamizatsiya-15947
Йорданов, Й. Специфика на ислямското банкерство. Банки, инвестиции, пари. 3/2002.
Неприсъствено решение № 133/13.03.2018 г., Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, XVII състав,
публично заседание от 08.03.2018 г., съдия Антония Роглева.
Свещен Коран. Превод на български език, Цветан Теофанов. II издание. Available from: http://koranbg.com/
Alex Alexiev, Jihad Comes to Wall Street. Available from: https://www.nationalreview.com/2008/04/jihad-comes-wall-
street-alex-alexiev/
Ensuring Financial Stability in Countries with Islamic Banking”, Report by the International Monetary Fund, January
2017. Available at: http://www.imf.org/en/Publications/Policy-Papers/Issues/2017/02/21/PP-Ensuring-Financial-
Stability-in-Countries-with-Islamic-Banking
Komisar, Lucy. Shareholders in the Bank of Terror? (2002). Available at: /www.salon.com/2002/03/15/al_taqwa/
Money and Banking in Islam. International Centre for Research in Islamic Economics. Jeddah. 1983. P. 58.
http://www.islamicstudies.info/tafheem.php?sura=2&verse=275&to=276
Seng Kiong, Kok, Islamic Finance in the Global Economy: An Exploration of Risk Management and Governance within
Shariah Finance. School of Management, University of Liverpool. March 2014.
20
Петата по размер на активите банка в Турция, основана през 1954 г. в Анкара по силата на специален закон
(Türkiye Vakıflar Bankası Türk Anonim Ortaklığı Kanunu), за да обедини натрупания крупен ликвиден ресурс на
старите вакъфи от Османския период. В наши дни тя е държавна банка, контролирана от Главна дирекция
„Фондации“ към министър-председателя на Турция (Vakıflar Genel Müdürlüğü). Банката предлага услуги от
смесен тип банкиране: както традиционни банкови продукти от секуларен, Западен тип, така и Шариатски
ислямски банкови продукти. Чрез лицензираното си дъщерно банково дружество в Австрия и Германия
(VakifBank International AG) банката предлага традиционни Шариатски продукти в целия ЕС въз основа на
Единния европейски банков паспорт.
21
Вж. цит. 19. Пак там.