Content uploaded by Stefan Kinov
Author content
All content in this area was uploaded by Stefan Kinov on Jan 16, 2018
Content may be subject to copyright.
1275
Pedagogy Volume89,Number9,2017 Педагогика
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Физическото възпитание на учениците със специални образова-
телни потребности има своите особености и това е съвсем логично и обяс-
нимо. Известно е, че плътността на натоварването е индиректен (косвен) по-
казател на физическото натоварване, понеже дава информация само за обема
на натоварването, а не и за неговата интензивност. Все пак този показател е
необходимото първо условие, за да се постигне оптимално физическо нато-
варване. Критерият за оптималност и достатъчност обаче е различен, когато
става въпрос за деца с ментална ретардация. Това е следствие не само от раз-
личията в психифизическото развитие на тези деца, но е продиктувано и от
по-различните цели и „по-скромните“ задачи на физическото възпитание и
спорта при децата с интелектуална недостатъчност. Двигателната активност и
свързаното с нея физическо натоварване са незаменим фактор за правилното
психофизическо развитие на подрастващите. Тя е еднакво необходима както за
децата в норма, така и за тези с психофизически аномалии.
Keywords: physical load; special educational needs; children; physical education
Спортнопедагогическата практика е доказала недвусмислено, че занима-
нията по физическо възпитание с формиращ характер, каквито са урокът, ма-
совият спорт (спортен полуден) и тренировката, т.е. такива, които са с продъл-
жителност над 30 – 40 минути, могат да постигнат своите цели и задачи само
когато в тях се реализира достатъчно (оптимално) по обем и интензивност
физическо натоварване и характерното за тази дейност психоемоционално
(релаксиращо) разтоварване на учениците. Критерият за оптималност и дос-
татъчност обаче е различен, когато става въпрос за деца с ментална ретарда-
ция. Това е следствие не само от различията в психифизическото развитие
на тези деца, но е продиктувано и от по-различните цели и „по-скромните“
задачи на физическото възпитание и спорта при децата с интелектуална не-
достатъчност.
40 години Факултет по педагогика при Югозападен университет „Неофит Рилски“
40 years faculty of Pedagogy at South-west university “neot Rilski”
1276
Кирил Костов, Невяна Докова, Стефан Кинов
Имайки предвид нашето разбиране, че добър урок по физическо въз-
питание и спорт е този, в който има достатъчно по обем, интензивност и
координационна сложност на физическото натоварване и задължителното
за тази възраст психоемоционално разтоварване, решихме да изследваме
по-задълбочено първия характерен белег на натоварването, а именно не-
говата величина.
По своята същност , като най-характерен белег
на заниманията с физически упражнения,
. Този процес до-
вежда до най-различни морфо-функционални изменения в организма на за-
нимаващите се. Натоварването не е механичен сбор от елементи, а система
от взаимосвързани компоненти за въздействие върху организма на учениците
(фигура 1).
Концептуален модел за въздействието на компонентите
на физическото натоварване и взаимовръзката между тях
1277
Особености на натоварването в заниманията...
Анализът на схемата показва, че за да се постигне по-голяма ефективност
от провежданите занимания, трябва да се държи сметка не само за величината,
което по принцип е по-често срещаната практика, но и за характера (коорди-
национната сложност) на натоварването. Този подход би позволил правилно
да се планира учебната работа както по посока обогатяване на двигателната
култура (моториката) на децата, така също и за целенасочено развиване на
двигателните им качества.
да се проучат особеностите в реализацията на фи-
зическото натоварване в урочната форма на занимание при деца със специал-
ни образователни потребности.
1. На базата на приетите критерии за оценка на натоварването да изслед-
ваме този процес при учениците със специални образователни потребности.
2. Да измерим и оценим натоварването в провежданите урочни форми на
занимания ( 40-минутни).
3. На базата на получените резултати за цялостното физическо натоварва-
не (Н), интензивността му (И), общата (Ро) и моторната (Рм) плътност на уро-
ците по физическо възпитание в помощно училище2) да направим сравнение с
учениците от масовото училище.
: основни практически методи, с които се уста-
новява натоварването в уроците (общо 58 на брой, 32 във II и 26 в IV клас,
провеждани в гимнастически салон с размери 30/15 метра), са познатите за
такива случаи и използвани широко в спортнопедагогическата практика мето-
ди, като: хронометрията (измерване на общата и моторната плътност) и пул-
сометрията (построяване на пулсограма и оценка на натоварването по метода
на Георгиев-Семов3), модифициран за оценка на натоварването в урока по фи-
зическо възпитание и спорт от К. Костов4), както и педагогическото наблю-
дение за оценка на външните белези на физическата умора от приложеното
натоварване.
От наблюдаваните 58 урока само в два (!?) се установи наличие и на три-
те белега на умората при над 50% от учениците, а именно силно учестено
дишане, зачервяване на кожата по лицето и изпотяване. Кривата на натовар-
ването (пулсограма) в единия от тези два урока (фигура 2) показва, че пул-
сът на изследваните деца, два пъти при момчето и три пъти при момичето, е
минавал границата над 190 уд./мин. Този факт, с оглед възрастовите морфо-
функционални особености на децата от тази възраст (7 – 11години), се смята
за добър показател по отношение консумираното физическо натоварване. За
1278
Кирил Костов, Невяна Докова, Стефан Кинов
съжаление обаче, в нито един от останалите наблюдавани уроци не устано-
вихме пулс над 170 уд./мин. Всичко това потвърждава погрешно наложило-
то се разбиране сред педагогическите среди, обучаващи децата в помощните
училища, че тези деца трябва да бъдат „щадени“ от физическо натоварване,
за да не би евентуално да се претоварват (?), което е погрешна аналогия с пси-
хосензорното (умствено) натоварване. Проучената от нас литература и дъл-
гогодишните ни наблюдения и експерименти в тази посока показаха, че тези
опасения нямат обективни основания.
Пулсограма на натоварването в урок по физическо
възпитание, проведен с ученици от ІV клас
на Помощно училище „Отец Паисий“ – Благоевград
Резултатите, обработени математико-статистически с помощта на вари-
ационния анализ, са представени в таблица 1. Предвид факта, че в достъп-
ната ни литература не бяха открити нормативи за оценка на натоварването
при ученици с интелектуална недостатъчност, ще съпоставяме в сравни-
телен аспект получените от нас резултати с ученици от масовото училище
за същата възрастова група5). Прави впечатление, че като цяло, в помощ-
ното училище, в урочната форма на занимания с физически упражнения,
осъществяваното физическо натоварване е по-малко в сравнение с това
1279
Особености на натоварването в заниманията...
при учените от масовото училище. Това се отнася както за абсолютните
стойности на натоварването (Н ед.), така също и за отделните негови ха-
рактеристики. И при второкласниците, и при четвъртокласниците по пока-
зателя Н (обем на натоварването в абсолютни единици) получените резул-
тати са под 880 единици (таблица 1). Такова натоварване при учениците от
масовото училище се оценява като слабо. Сравнителните данни показват
също и по-слаба средна интензивност на уроците, провеждани в помощ-
ното училище. Във втори клас резултатът е съответно И = 126,4 уд./мин.,
а в четвърти – 130,1 уд./мин. Добрият урок по този показател, проведен с
ученици в норма, е около 140 уд./мин.
Параметри Втори клас Четвърти клас
Ро Рм Н ед. И уд/мин. Ро Рм Н ед. И уд/мин.
Х81,6 43,1 638,4 126,4 89,3 43,6 654,3 130,1
S 8,9 10,1 112,6 8,3 9,1 9,8 125,4 7,9
V% 10,9 23,4 17,6 6,6 10,2 22,5 19,1 6,1
Mx 1,6 1,8 19,9 1,5 1,8 1,9 24,6 1,5
n 32 26
Предвид факта, че общата плътност на наблюдаваните от нас уроци е под
100% (81,6 % при второкласниците и 89,3 % при четвъртокласниците), можем
да направим извода, че организирането и уплътняването на тези уроци с пе-
дагогически осмислена дейност не се извършва по най-добрия начин. Почти
1/5 от определеното за тази цел време се изгубва за дейности, непряко свърза-
ни с темата на урока и със задачите на физическото възпитание по принцип.
Общата плътност средно за всички наблюдавани уроци е 85,4 % (при един
от наблюдаваните уроци тя спадна даже до 67% !?) и само при 12 урока тя е
100 %. А се знае, че при добре подготвен и проведен урок тя трябва да бъде
именно толкова.
Известно е, че плътността на натоварването е индиректен (косвен) по-
казател на физическото натоварване, понеже дава информация само за
обема на натоварването, а не и за неговата интензивност. Все пак този
показател е необходимото първо условие, за да се постигне оптимално
физическо натоварване. Стойностите за моторната плътност (Рм) са в
рамките на 41,7 – 44,9% при второкласниците и 41,7 – 45,5% при уче-
ниците от четвърти клас. Сравнение на тези резултати с данни за уро-
ци, провеждани в масовото училище, се вижда, че те са доста по-ниски.
Действително моторната плътност зависи в известна степен и от вида на
1280
Кирил Костов, Невяна Докова, Стефан Кинов
уроците, но има ясна тенденция на по-ниски стойности с около 15 – 20 %
в сравнение с масовото училище. Обяснението на този факт може да се
търси както в специалния контингент ученици на помощните училища,
така също в организацията и в отношението към цялостната спортнопе-
дагогическа работа в тези училища и недооценяването на организираната
двигателна дейност като важен фактор в цялостния учебно-възпитателен
процес. Това, разбира се, има своето логично обяснение, което според
нас основно се състои в следното.
1. Предвид основната цел на физическото възпитание в помощното учи-
лище преди всичко „…да съдейства за коригиране психомоторното развитие
на учениците, формиране на траен интерес и желание за занимания с физи-
чески упражнения, като условие за пълноценна социална реализация…“6),
се вижда, че при тези деца на преден план изпъква процесът на обучение
и възпитание и по-малко на двигателната, формиращата в морфо-функцио-
нално отношение дейност.
2. Тези ученици, по известни вече причини, по-трудно се организират, по-
трудно осмислят създадените ситуации и предимно подражават на учителя,
което налага повече и по-бавни обяснения.
3. Незадължителността на изискването за покриване на определени нор-
мативи за физическа дееспособност и за постигане на начална спортна обра-
зованост (грамотност), както е в масовото училище, предопределя в немалка
степен отношението на учителите и учениците към този предмет.
Физическото възпитание на учениците със специални образователни
потребности има своите особености и това е съвсем логично и обяснимо.
Не е обясним обаче фактът, че без да има причини и доказателства за това,
че тези деца трябва да се натоварват по-малко от нормалните си връстни-
ци, сред педагогическите кадри, занимаващи се с обучението и възпита-
нието им, е залегнало разбирането, че те трябва да бъдат ограничавани
по отношение на двигателната им активност, която според тях ги „превъз-
бужда“ емоционално. Категоричността на тяхното твърдение установихме
при специално проведената анкета сред учителите от помощното училище
в което проведохме изследването7). Двигателната активност и свързаното
с нея физическо натоварване са незаменим фактор за правилното психо-
физическо развитие на подрастващите. Тя е еднакво необходима както за
децата в норма, така и за тези с психофизически аномалии. Тази педаго-
гическа истина се знае отдавна. Трябва само да се спазва и изпълнява, ако
искаме да помогнем на децата със специални образователни потребности,
които се нуждаят от здравословна двигателна активност много повече от
всички останали ученици.
1281
Особености на натоварването в заниманията...
1. В публикацията по-нататък за именуване на тези деца ще бъдат използвани
и понятията „интелектуална недостатъчност“ и „ментална ретардация“.
2. Изследването е проведено в Помощно училище „Св. Паисий Хилендарски“
в Благоевград.
3. Георгиев, Н., К. Семов, Метод за определяне на натоварването в трениров-
ката по баскетбол, сп. „ВФК“,1971, кн.5.
4. Костов, К. Отимизиране двигателната активност на ученици от начална
училищна възраст, ВПИ – Благоевград, 1987, стр.61 – 67.
5. Костов, К. Отимизиране двигателната активност на ученици от начална
училищна възраст, ВПИ – Благоевград, 1987, стр.68 – 69.
6. Програма по физическо възпитание от І – ІV и V – VІІІ клас за помощните
училища, МОН, С., 1982 г.
7. Учителите, които водят физическото възпитание на учениците от начал-
ния курс в помощното училище, са така наречените многопредметници,
т.е. такива, които наред с физическото възпитание водят и всички останали
предмети и дейности.
Dobrev, Zl. (1992), Oligofrenopedagogika. Sofia: Sv. Kliment Ohridski
[Добрев, Зл. (1992), Олигофренопедагогика. София: Св. Климент
Охридски].
Georgiev, N. & Semov, K. (1971). Metod za opredelyane na natovarvaneto
v trenirovkata po basketbol. VFK, 5 [Георгиев, Н. & Семов, К. (1971).
Метод за определяне на натоварването в тренировката по баскетбол.
ВФК, 5].
Kostov, K. (1987). Otimizirane dvigatelnata aktivnost na uchenitsi ot
nachalna uchilishtna vazrast. VPI – Blagoevgrad, 61 – 67[Костов, К.
(1987). Отимизиране двигателната активност на ученици от начална
училищна възраст. ВПИ – Благоевград, 61 – 67].
Kostov, K. & Stoyanova, L. (1994). Prouchvane varhu fizicheskata
deesposobnost na detsa s mentalna retardatsiya 9 – 11-godishni. Sport
i nauka, 2 [Костов, К. & Стоянова, Л. (1994). Проучване върху
физичес ката дееспособност на деца с ментална ретардация 9 –
11-годишни. Спорт и наука, 2].
Kostov, K. (2014). Nauchnoto izsledvane vav zicheskoto vazpitanie,
sporta i kineziterapiyat. Blagoevgrad: Neofit Rilski [Костов, К. (2014).
Научното изследване във физическото възпитание, спорта и кине-
зитерапията. Благоевград: Неофит Рилски].
1282
Кирил Костов, Невяна Докова, Стефан Кинов
The Physical education classes of students with special educational
needs have itself peculiarities which is logical and explainable. It is well known that
the load density is an indirect indicator for physical load because it gives information
only for the capacity of the load and not for the intensity. Although this indicator is
the necessary first condition for achieving optimal physical load.
However, the criterion of optimality and suciency is dierent when it comes
to children with mental retardation. This is due not only to dierences in the
psychophysical development of these children, but is also dictated by the dierent
aims and “more modest” tasks of physical education and sport in children with
intellectual disabilities. The physical activity and the associated physical load are
an indispensable factor for the proper psycho-physical development of adolescents.
It is equally necessary for both normal children and those with psychophysical
anomalies.
South-West University „Neofit Rilski“
Blagoevgrad, Bulgaria
Е-mail: kzkostov@abv.bg
Е-mail: nevid@swu.bg
Е-mail: stefankinov@swu.bg