What to do with Vitosha? (in Bulgarian)

Technical Report (PDF Available) · July 1986with 4 Reads
Affiliation: Faculty of Mathematics and Informatics, Sofia University
Abstract
This report was prepared and publicized at a time when the Bulgarian authorities were promoting their bid to host the 1992 Winter Olympics in the city of Sofia and the adjacent Vitosha Mountain. It made public certain details of the proposed Olympic facilities as they would grossly interfere with the protected status of Vitosha Mountain and its UNESCO Biosphere Reserve of Bistrishko Branishte in particular. The author discusses the mountain’s special environmental significance threatened by various encroachments and, instead of further development, proposes to bring Vitosha up to the high standards of a national park. Published by the Bulgarian weekly newspaper Narodna Kultura on 25 July 1986. The report was part of the author’s successful individual dissident campaign aimed at derailing Sofia’s candidacy by lobbying the Bulgarian authorities including Communist Party and state leader Todor Zhivkov, prime minister Georgi Atanasov (and encouraging others to do so), all the members of the International Olympic Committee, a variety of environmental NGOs (both international and in the IOC member states) etc. Facsimile and transcript, with an appended executive letter by Zhivkov dated 31 July 1986 – and publicly unavailable until after the end of the Communist regime – conceding the environmentally harmful, unlawful and allegedly unauthorized activities taking place on Vitosha Mountain at the time.
Какво да правим
с Витоша?
Любомир Иванов
Какво да правим с Витоша?
Любомир Иванов
в. Народна Култура, 25 юли 1986
Едно по-близко запознаване с планираното преустройство на
Витоша показва, че ключова роля в областта на алпийския ски-спорт
е отредена на четири нови състезателни писти с обща дължина над 7
км („Витошко лале 2“, „Присоите“, „Погледец 1“ и „Погледец 2“),
разположени в северната част на природния резерват Бистришко
бранище. И като че ли това не стига, в южната част на резервата са
предвидени други пет писти. Ще има и лифтове, влекова, ново шосе
от Симеоново, паркинги и т.н. Въпреки уверенията, че най-малко
щяла да пострада природата, очевидно е тъкмо обратното – за
никакъв резерват вече не ще може и дума да става. Всъщност тук
трябва да говорим не за екологическо невежество от страна на
проектантите, а за опит да бъде повторена грозната история с пистата
„Витошко лале“.
Развитието на ски-спорта у нас несъмнено изисква нови писти,
за които трябва и може да се пожертвува гора, но не в народните
паркове и резерватите. Смърчовата гора на Бистришко бранище е
ценна като част от една запазена първична екосистема, каквито
остават все по-малко у нас и по света. Особените достойнства на
бистришката гора са били оценени още през 1934 г., когато е създаден
резерватът, и по-късно, когато е обявен за биосферен резерват към
ЮНЕСКО и за резерват с особено значение за страните от СИВ. Освен
смърча тук намират убежище много други витошки растителни
видове (включително ендемични) надминаващи по разнообразие
флората на цели европейски страни, като Англия, Норвегия или
Швейцария.
Разбира се, ние можем да се разпореждаме, както намерим за
добре, с всичко, което ни принадлежи, но трябва да се помни, че
унищожаването на резервата е непоправимо. Ако например решим
да съборим Народния театър, а в бъдеще хората преценят, че сме
сбъркали, то те биха могли да го възстановят в сегашния му вид,
както бе възстановен Кралският дворец във Варшава – това е въпрос
на средства. С резерватите подобни неща са просто невъзможни.
Тогава не е ли егоистично да лишаваме следващите поколения от
едно наследство, от което предишните не са ни лишили?
Предвид извънредно важните възстановителни функции на
Витоша (тя заема едва 0.25 на сто от територията на България, а в
околностите й живее около 20 на сто от населението на страната)
възражение предизвиква самата идея за строителство по планината.
В края на краищата неин основен посетител винаги ще бъде
столичният турист, следователно неговите интереси не бива да се
пренебрегват. А туристът има от какво да се оплаче. Вилите все
повече затварят своя обръч около планината и смело навлизат
навътре в гората. По-нагоре се строят нови почивни станции и под
предлог за модернизация се разширяват старите. Въженият
транспорт бе предпочетен уж като по-малкото зло от шосейния, но на
практика се добави към него, вместо да го замени, размножи се и
стана най-големият шумов и естетически замърсител на планината.
Ако се замислим, хотелите на Балкантурист „Щастливеца“, „Морени“
и „Простор“ биха били по-уместни в Боровец вместо на Витоша;
същото важи за проектирания още по-голям хотел при Златните
мостове. Екологичният баланс окончателно би се нарушил с
предлаганото ново грандиозно строителство.
Не е ли време за едно принципно решение ДА НЕ СЕ СТРОИ
повече по Витоша? Съществуващите хижи, станции и хотели само да
се поддържат с перспектива повечето от тях да се оставят на
доизживяване. На територията на цялата планина да се преустановят
несвойствените за един национален парк стопански дейности.
Специално внимание да се отдели на оформянето на витошкото село
Чуйпетлово като етнографски резерват. Да не се затваря
околовитошкият шосеен пръстен, т.е. да не се прокарва шосе Ярлово
Чуйпетлово – Кладница. Да се прекрати разширяването на
алейната мрежа, включително в южна Витоша. Да се намали броят
на пътеките през витошките резервати и изобщо да се упражнява
действен контрол по опазването на витошката природа. С една дума,
да не урбанизираме повече планината и да спрем нейната деградация
не от сантименталност, а просто защото така е по-изгодно за всички
и най-вече за столичани. Витоша не е само една от двайсетината
български планини, тя в много отношения е уникална в световен
мащаб. Като люлка на българския туризъм редно е именно Витоша
да бъде образец за отговорно и далновидно социалистическо
отношение към природата.
––––––––––––––––––
View publication statsView publication stats
-----------------------------Todor Zhivkov’s letter of 31 July 1986 published by www.ekoarhiv.bg----------------------------
This research hasn't been cited in any other publications.
This research doesn't cite any other publications.