Content uploaded by Teodor Sedlarski
Author content
All content in this area was uploaded by Teodor Sedlarski on May 22, 2017
Content may be subject to copyright.
217
ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
Том 14, 2016
ANNUAL OF SOFIA UNIVERSITY “ST. KLIMENT OHRIDSKI”
FACULTY OF ECONOMICS AND BUSINESS ADMINISTRATION
Volume 14, 2016
„КЕЙНСИАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ“ В ПРЕПОДАВАНЕТО
ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ*
ТЕОДОР СЕДЛАРСКИ
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Стопански факултет
Катедра икономика
e-mail: sedlarski@feb.uni-soa.bg
Teodor Sedlarski. THE ‘KEYNESIAN REVOLUTION’ IN THE HISTORY OF ECONOMIC
THOUGHT
This article suggests an approach to teaching Keynesian ideas in the History of Economic
Thought course. Summarized are key concepts of Keynes’ General Theory, as well as major
Keynesian contributions to the development of economic ideas in the mid-20th century. After a
short biographical note characteristics of the Keynesian economic method are outlined together
with basic concepts and insights for economic policy, ensuing from the theoretical analysis.
Key words: General theory, ‘Keynesian cross’, Marginal propensity to consume, Investment
multiplier, Dirigisme, Marginal efciency of capital, Paradox of thrift, Haavelmo theorem.
* Статията се издава с покрепата на проект „Развитие на аналитичен подход за изследва-
не на потенциала на комплексна методология, обединяваща инструментариума на поведен-
ческата икономика (англ. behavioral economics) и икономиката на щастието (англ. hapiness
economics) с цел усъвършенстване на теоретичните постулати в т.нар. публични поведенче-
ски финанси (№ 120, ФНИ на СУ „Климент Охридски“).
218
В настоящата статия е предложен вариант за систематизирано предста-
вяне на значението на кейнсианските идеи за развитието на икономическата
мисъл до средата на 20. столетие в рамките на курса по Икономически тео-
рии. Обобщени са ключови концепции в Кейнсовото учение и нагледно са
изяснени основни приноси на кейнсианската теория като съществена част
от обучението по икономика. За целта след кратка биографична справка за
живота и творчеството на Джон Мейнард Кейнс последователно са пред-
ставени обща характеристика на методологията на икономическите му из-
следвания, основни концепции в Кейнсовата теория и изводите за стопан-
ската политика, произтичащи от теоретичния анализ.
БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Джон Мейнард Кейнс (John Maynard Keynes, 1883 – 1946) е роден в се-
мейството на професора по логика и икономика в Кеймбридж Джон Невил
Кейнс (John Neville Keynes, 1852 – 1949). Получава икономическо и матема-
тическо образование в Кеймбриджския университет (1902 – 1906). Започва
преподавателската си дейност в Кеймбридж веднага след завършването си
(1906 – 1915), а е професор от 1920 г. Главен редактор е на най-автори-
тетното английско икономическо списание “Economic Journal” от 1912 г.
до смъртта си. Ръководи финансовата дейност на Кралския колеж (King’s
College, Cambridge) и успява значително да увеличи приходите му. Кейнс
е съветник на английската делегация по подписване на Версайския мирен
договор, като възмутен напуска Париж преди подписването. По този повод
написва книгите „Икономическите последствия от мира“ (1919) и „Ревизия
на договора“ (1922), в които критикува икономическата политика на стра-
ните победителки, усилваща следвоенната дезорганизация на стопанството
и явяваща се предпоставка за нова война. С тях Кейнс получава световна
известност. След Първата световна война работи в Британското финансово
министерство. По-късно като директор на Английската национална банка
(Bank of England) взема активно участие – ръководител е на английската
делегация – в Бретън-Уудската конференция (САЩ, 1944 г.), на която се
полагат основите на следвоенния валутен ред в света („Бретън-Уудска ва-
лутна система“). Проносът на Кейнс за изграждането му е значителен. В
резултат на конференцията през 1946 г. се създават Международният валу-
тен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна
банка). След Втората световна война с активната подкрепа на Кейнс е оси-
гурен голям заем за Германия от САЩ, който е пролог към осъществява-
нето на плана „Маршал“. Страстен любител на изкуството, колекционер
на картини, Кейнс отделя значителни средства за субсидиране на балета
219
на Англия, женен е за известна руска балерина, близък приятел е с учас-
тниците в знаменития Блумсбърийски кръжок по литература (Bloomsbury
Group). Банкер, математик, автор на статии по теория на вероятностите,
сред основните му произведения са „Трактат за паричната реформа“ (1923),
„Трактат за парите“ (1930), „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“
(“The General Theory of Employment, Interest and Money”, 1936) (срв. с Тош-
кова, 1999, 233 – 235; Бекярова et al., 2006, 591 – 593; Ковачев et al., 2001,
122 – 123; Бухолц, 1993, 232 – 245).
МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА, ИКОНОМИЧЕСКИ
ПРЕДПОСТАВКИ
Кейнсианството се развива като едно от най-влиятелните направле-
ния в съвременната икономическа теория, задало изходните положения в
икономическата политика на развитите страни от 30-те до средата на 70-те
години на ХХ век. Определяно е като нова парадигма в икономическата
наука (Леонидов, Седларски, 2016). Кейнс създава своята теория в периода
на Голямата депресия (1929 – 1933). Според него мащабната икономическа
криза оборва теоретичните изводи на неокласическата школа за автоматич-
но регулиране на функционирането на пазарното стопанство без външна
намеса (от страна на държавата). Кейнс си поставя за задача да реформира
в значителна степен неокласическата икономическа теория, предлагайки
редица нови методологически и общотеоретически принципи при анализа
на общественото стопанско възпроизводство, формирането на равнището и
динамиката на националния доход.
Налага макроикономически подход в изследването на икономическите
процеси (наричан е „баща на съвременната макроикономика“) и борави със
съвкупни величини – съвкупно търсене, предлагане, спестяване, инвести-
ции, доход. За него закономерностите в макроикономиката се отличават от
закономерностите във функционирането на отделните икономически еди-
ници: в национален мащаб се проявяват тенденции, които именно съставля-
ват „икономическите закони“ (срв. със закона за големите числа в статис-
тиката). Даден индивид може да реагира по различен начин на икономиче-
ските променливи от средните за страната реакции, но именно последните
са съществени при воденето на икономическата политика.
Същевременно Кейнс запазва в значителна степен субективнопсихоло-
гическата трактовка на икономическите процеси, характерна за неокласи-
цизма и използва методологическите похвати на маржинализма. Именно в
този контекст въвежда редица нови категории: пределна склонност към по-
требление, пределна производителност на труда, пределна ефективност
220
на капитала (Marginal Efciency of Capital, MEC1). Всички важни икономи-
чески проблеми следва да се разглеждат не от позициите на предлагането
на блага, а от гледна точка на търсенето, обезпечаващо реализирането на
благата – кризите възникват не от недостиг на стоки, а от недостиг на пазари
за тях, от недостатъчното им търсене (влияние на Малтусовата теория за по-
треблението, срв. също с идеите на френския икономист от XVIII век Фран-
соа Боагилбер, срв. със Седларски, 2016). Кейнс обосновава ново отношение
към спестяването в противовес на цялата предишна икономическа теория.
Традиционно спестяването, въздържанието от потребление в настоящия пе-
риод, се разглежда като основа на растежа на стопанството, тъй като спестя-
ванията дават възможност за бъдещи инвестиции: увеличеното предлагане
на спестявания води до спад на лихвения процент → нарастване на обема
на инвестициите → повече заетост и доход. Кейнс обаче твърди: „Практи-
ка е да се мисли, че натрупването на световното богатство е направено с
доброволното въздържание на отделните личности от непосредственото на-
слаждение от потреблението, което ние наричаме пестеливост. Очевидно е
обаче, че простото въздържание не е достатъчно да се построят градове и
да се пресушат блата. Предприемчивостта – ето кое създава и подобрява
световните владения. Работата не е само там, че спестовността не може да
съществува без предприемчивост, важно е и това, че ако спестовността из-
преварва предприемчивостта, то положително ще пречи на оживлението на
последната...“2. Спестяването е тълкувано като ограничаване на потребле-
нието, т.е. намалено търсене, а оттам и понижаване на броя на потенциално
печелившите инвестиционни възможности3 Кейнс дори формулира т.нар.
„парадокс на спестовността“ (англ. paradox of thrift или paradox of saving):
колкото по-голяма част от доходите на населението през даден период бъдат
спестени, толкова повече в крайна сметка ще намалеят спестяванията в след-
ващия, тъй като това ще означава понижено съвкупно търсене → увеличени
складови (непродадени) запаси → намаляване на количеството на произвеж-
даните блага → по-малка заетост (свит съвкупен доход).
В Кейнсовите теоретични постановки непълната заетост (безработица-
та) и кризите са дефекти (недостатъчно търсене поради непълно изразход-
ване на доходите за потребление) на самата пазарна система, а не случай-
ни явления в нея, както са убедени неокласическите икономисти.
1 Нормата на лихвата, която при дисконтиране изравнява очакваните приходи от инвес-
тицията с началния разход, подобно на концепцията за вътрешна норма на възвръщаемост
(IRR, internal rate of return) – с увеличаване на инвестициите MEC намалява (срв. с неокла-
сическият закон за намаляващата пределна производителност на капитала, формално-логи-
ческа аналогия с Първия закон на Госен: намаляваща пределна полезност с нарастване на
потребяваното количество).
2 Цит. по Тошкова, с. 235.
3 Срв. с тезата за водещата роля на предприемача във функционирането на капиталисти-
ческото стопанство (от Сей през Маршал, Шумпетер, Галбрайт до Питър Дракър).
221
ОСНОВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ КОНЦЕПЦИИ НА КЕЙНС
За да се разбере функционирането на която и да е икономика, според
Кейнс, е необходимо да се обхване националният доход в неговите основни
движения – два главни аспекта: 1) националният доход (Y, yield) като из-
точник на всяка покупателна сила, на всяко търсене (сумата от факторните
доходи в икономиката – трудови възнаграждения (заплати), ренти, лихви,
предприемаческа печалба) и 2) неговият произход от общото количество на
направените разходи в стопанството (вж. Тошкова, 1999). Колкото повече
тези разходи се увеличават (търсене на стоки и услуги), толкова национал-
ният доход расте (общо изплатени заплати, ренти, лихви, предприемачески
печалби за производството на тези стоки и услуги). Разходите, т.е. търсене-
потреблението са в основата на разширяване на производството, а оттам и
увеличаване на доходите и заетостта (вж. фиг. 1).
Фиг. 1. Икономически кръгооборот (парични потоци) с неокласически капиталов пазар,
изравняващ автоматично спестяванията (S) и инвестициите (I) чрез равновесния лихвен
процент (i)
В своя опростен макроикономически модел Кейнс определя национал-
ния доход (Y) като съвкупност от разходите на обществото за потребление
(C, consumption) и инвестиции (I, investments):
(1) Y = I + C
222
Така създаденият доход (Y) може да бъде изразходван отново за по-
требление (C) или спестяване (S, saving). Обикновено една част от дохода
се изразходва, а друга – спестява:
(2) Y = C + S
За да не отслабне ефективното търсене в следващия период (т.е. по-
нижение на съвкупните разходи в икономиката, поради намаляването им
с тази част от дохода, която се спестява), e необходимо търсенето да се
допълни чрез инвестиране (I – търсене на строителни материали, машини,
услуги за изграждане на нови мощности) в такава степен, че I да е равно на
S: от (1) и (2) следва
(3) S = I.
За сравнение, в теоретичната система на класическата политическа
икономия търсенето не може да изостава от предлагането, в сила е Зако-
нът на Сей (Say’s Law): всяка покупка е същевременно продажба, стоки
се разменят само срещу стоки – всеки производител предлага стоката си на
пазара, за да може да я размени за друга, която му е необходима (например
предлага телевизори, за да може да купи храна) – парите са само посредник,
участниците на пазара бързат да се освободят от тях и да реализират основ-
ната цел на търговията – размяна срещу желаната стока. Така всяко пред-
лагане си създава търсене (предлага се, защото се търси). Ако през дадена
година са произведени „прекалено много“ телевизори, то обменното им от-
ношение (цената) с хранителните продукти ще се измени така че за едно и
също количество храна ще трябва да се заплати с по-голям брой телевизори
(срещу един телевизор ще получим по-малко храна). В крайна сметка оба-
че цялото произведено количество телевизори отново ще бъде „пласирано“
(пазарите автоматично се изчистват /англ. market clearing/).
Ако обаче бъде отчетено свойството на парите да съхраняват стойност
в дългосрочен план (покупко-продажбата може да бъде разделена във вре-
мето на две части – само продажба и едва по-късно покупка с помощта
на съхранената в парите стойност на по-рано продадената стока), възниква
възможността за спестяване на част от дохода, а оттам и за недостатъчно
търсене или превишение на предлагането над търсенето. Представителите
на неокласическата школа решават този теоретичен проблем чрез допуска-
нето, че инвестициите са винаги равни на спестяванията (I = S) или инвес-
тициите винаги компенсират спада на търсенето поради спестяване на част
от дохода. До равенство между I и S се стига благодарение действието на
пазара на заемни средства (капиталовия пазар – вж. фиг. 1), на който спес-
тяването се явява предлагане на инвестиционни средства (Saving = Supply),
а самото ивестиране – търсене на средства за инвестиции (Investment =
223
Demand). Пресечната точка на кривите на търсене (инвестиции) и предла-
гане (спестяване) определя равновесното количество S = I и равновесната
цена (в случая – лихвения процент – i, interest). Допуска се, че и предла-
гането, и търсенето на заемни средства зависят от лихвения процент:
S = S(i) – нарастваща функция от i, I = I(i) – намаляваща функция от i. Ако
предлагането се повиши (изместване на кривата S навън), то ще се стигне
до ново равновесно количество при по-ниски лихвени равнища и повече
инвестиции. Отново S = I.
По сходен начин в рамките на стоковия свят за всяка отделна стока X
пазарът се грижи за уравновесяване в дългосрочен план на търсене и пред-
лагане (Dx = Sx), така че свръхпредлагане (или свръхтърсене) на някоя стока
може да възникне само при нарушение в нормалното функциониране на
ценовия механизъм.
Пазарът на наемен труд не се отличава в принципа си на действие –
работните заплати (цената на труда) са гъвкави, което при повишаване на
предлагането на труд (изместване на кривата на предлагане навън) води до
ново равновесно количество при по-ниски възнаграждения. Тези, които не
предлагат труда си при тези цени, са доброволно безработни. Не същест-
вува принудителна безработица, а единствено тя е проблем на икономиче-
ската политика.
Кейнсианската критика на класическите постановки може да бъде обоб-
щена, както следва. Равенството на спестявания и инвестиции (S = I) ка-
то условие за пълна заетост в икономиката (състояние-цел) не е дадено по
принцип, а може да бъде реализирано само като частен случай в по-общата
теоретична рамка, „...специален случай, който настъпва само тогава, когато
склонността към потребление и подтикът към инвестиране се намират в оп-
ределено отношение помежду си… То може да съществува само при усло-
вие, че текущите инвестиции случайно или преднамерено обуславят търсе-
не, равно на излишъка от съвкупната цена на предложената продукция, явя-
ваща се резултат на пълната заетост, над онова, което обществото желае да
изразходва за потребление, когато съществува пълна заетост.“ (Кейнс, 1936,
цит. по Тошкова, 1999, с. 240). Последното е изходна точка за посткейнсиан-
ските теории на растежа – за да се поддържа пълна заетост, икономиката
трябва да „расте“ постоянно (непрекъснат инвестиционен процес, I = S).
Оттук и определението на новата теория – „обща“ – в противовес на
„специалната“ (неокласическа), която според Кейнс се вписва в неговата,
по-широка, само като идеален случай, в който (по-скоро като изключение
от действително наблюдаваното в икономиката) е изпълнено S = I.4
4 Случаен паралел в наименованието: А. Айнщайн – „Специална теория на относител-
ността“ (1905); „Обща теория на относителността“ (1916)? Срв. с Шпенглер (1995).
224
До съвпадение на спестяването и инвестициите (S = I) без намеса на дър-
жавата, съгласно Кейнс, може да се стигне само в резултат на случайност,
тъй като гъвкавият лихвен процент (i) не гарантира на практика тяхното из-
равняване, понеже освен него, те зависят и от редица други фактори. Обемът
на инвестициите се определя най-вече от очакванията на фирмите за бъде-
щата стопанска конюнктура (например оживление в търсенето → възмож-
ности за осъществяване на печеливши проекти) и едва след това от лихве-
ния процент (сравняване на очакваната рентабилност на инвестиционните
проекти с лихвения процент, по който могат да се получат заемни средства
за финансирането им: при по-висока от лихвения процент възвръщаемост от
инвестицията (MEC > i) проектът се осъществява). Дори лихвеният процент
да е нисък, ако очакванията на фирмите са песимистични (MEC < i), те ня-
ма да осъществят нови инвестиции. Кейнс определя тази зависимост на ин-
вестиционния процес от психологически фактори (очаквания) метафорично
като “animal spirits”, които ръководят поведението на инвеститорите. По
отношение на спестяването той твърди, че то зависи най-вече от дохода
на домакинствата, S = S(Y) – нарастваща функция от дохода. Възможна е
дори ситуация, при която въпреки високите лихви, домакинствата спестяват
по-малко, тъй като могат да съберат необходимите им за дадена покупка
пари с по-малко лишения (ако например едно домакинство си е поставило за
цел да спести 10 хил. евро за нова кола, то при по-високи лихвени проценти
по спестовните влогове ще му се налага да отделя по-малко пари от месеч-
ния бюджет или ще може да събере сумата в по-кратък срок).
В стоковия свят цените на отделните стоки често не са гъвкави в по-
сока надолу поради съществуването на монополни структури, които имат
пазарната власт да не позволят спад в цените, т.е. търсени и предлагани
количества невинаги могат да се изравнят (реалните пазарни структури са
далеч от теоретическия модел на съвършената конкуренция в неокласичес-
ката икономика).
Същото се отнася и до пазара на труд: заплатите в общия случай не
са гъвкави надолу поради действията на синдикатите (монополизиране на
предлагането на труд), което довежда до невъзможност за изравняване и до
превес на предлагането над търсенето (от страна на фирмите) на труд, т.е.
принудителна безработица (вж. също алтернативните обяснения на факта, че
предприемачите предимствено освобождават работна ръка, а не намаляват
заплатите в случай на спад в търсенето – напр. с мотивацията: производител-
ността на всички работници ще спадне при понижение на заплатите, с което
икономическият ефект за фирмата ще се заличи). На икономически жаргон
горните твърдения се превеждат като „лепкавост надолу“ на стоковите цени
и заплатите (англ. price and wage stickiness, sticky downward), т.е. обикновено
се променят само нагоре (негъвкавост на стоковите и факторните цени).
225
Следователно в Кейнсовата теория до изравняване между търсене и
предлагане се стига чрез промяна в броя на заетите (при недостатъчно тър-
сене на стоки биват освобождавани работници, заети с производството им),
а не чрез гъвкавост на пазарните цени (на стоките и факторите /заплати/),
както в (нео)класическата икономика.
С други думи пазарната икономика работи в нормалния случай под по-
тенциалното си равнище, при непълна заетост на ресурсите, не е в състоя-
ние да се справя сама със закономерно възникващите кризи. Необходимо е
държавно регулиране („дирижиране“) на стопанството с цел преодоляване
на вътрешноприсъщите недостатъци на капиталистическата система (зало-
женото изоставане на търсенето от предлагането). За Кейнс неокласическа-
та теория е построена всъщност върху допускания – изключения: гъвкавост
на заплатите и цените на стоките; спестяванията и инвестициите зависят
само от лихвения процент S = S(i), I = I(i). Законът на Сей (всяко предлагане
само си създава търсене) бива заменен от закон на Кейнс: всяко търсене
води до възникване на съответното предлагане, а усилията на държавата
трябва да бъдат концентрирани върху „управление на търсенето“.
Главната причина за недостатъчното търсене на макрониво се крие, от
гледна точка на Кейнсовата теория, в т.нар. Основен психологически закон
на Кейнс („Хората се стремят да увеличат своята консумация с увеличава-
нето на техния доход, но не с такова голямо количество, с което се увели-
чава техният доход“, Кейнс, 1936, цит. по Тошкова, с. 236): търсене-по-
треблението C зависи (е функция) от дохода Y: C = C(Y), с нарастване на
дохода (ΔY) потреблението също расте (ΔC), но увеличението му е по-мал-
ко: ΔC/ΔY < 1. Кейнс нарича отношението ΔC/ΔY „пределна склонност
към потребление“ (англ. Marginal Propensity to Consume, MPC, или само
малко „c“). Останалата част от увеличението на дохода, която не е била
изразходена за увеличение на потреблението, се използва за увеличаване на
спестяването (ΔS): ΔY= ΔC+ ΔS. Аналогичното отношение ΔS/ΔY е нарече-
но „пределна склонност към спестяване“ (англ. Marginal Propensity to Save,
MPS, или само малко „s“), като MPC + MPS = 1.
Ако MPC би била равна на 1, а MPS = 0 (т.е. цялото увеличение в дохо-
да се превръщаше в увеличение на потреблението (разходите) и нищо не се
спестяваше), то в икономиката не би възникнал проблемът за недостатъчно
търсене и стопанството би функционирало на потенциалното си ниво.
Концепцията за „пределната склонност към потребление“ лежи в ос-
новата на изведения от Кейнс инвестиционен мултипликатор (множител).
Както видяхме по-горе, в опростения макроикономически модел на
Кейнс националният доход се формира от разходите за инвестиции и по-
требление Y = C + I: „...решението да се потребява и решението да се ин-
вестира чрез своите съвместни действия определят величината на дохода“
226
(Кейнс, 1936, цит. по Тошкова, с. 237). В пълния икономически модел на
Кейнс доходът се формира освен от потреблението и инвестициите в стра-
ната, също от държавните разходи (G) и нетния експорт/превишението на
експорта над импорта/(X) или Y = C + I + G + X. Увеличението на дохода
в опростения модел, следователно, може да бъде предизвикано от увеличе-
ние на потреблението и/или увеличение на инвестициите: ΔY= ΔC + ΔI, а в
пълния модел – и от увеличение на останалите променливи.
Увеличението на инвестициите, според Кейнс, е по-динамичният еле-
мент, който може да даде тласък на растежа в дохода (потреблението /ΔC/
би нараснало, ако се увеличи „пределната склонност към потребление“, но
тя е относително непроменлива величина в краткосрочен план5).
Всяка инвестиция се превръща в сума от индивидуални доходи (напри-
мер: изпълнителят на даден инвестиционен проект получава 1 млн. лева (с
толкова се увеличава неговият и същевременно съвкупният доход), инди-
видуалната му MPC = 0,8, така че той изразходва 800 хил. лева за потреб-
ление (купува някаква стока за тези пари от друг стопански субект), а спес-
тява останалите 200. Сега вече националният доход е нараснал с 1 млн. и
800 хил лева поради увеличението в дохода на втория субект, който също
има MPC = 0,8, следователно потребява 640 хил. лева – доход за трети, а
спестява остатъка и т.н. В крайна сметка доходът е нараснал пет пъти по-
вече от началната инвестиция). Ако MPC = 1 (получените доходи се израз-
ходват незабавно и напълно), то прирастът на националния доход би бил
безкрайна величина, но тъй като част от доходите се спестяват и престават
да формират нови доходи, прирастът се забавя. Обратно, ако целият доход
се спестява (MPC = 0, MPS = 1), прирастът би бил равен само на първона-
чалната инвестиция.
Съотношението между коефициента на нарастване на инвестициите и
коефициента на предизвиканото нарастване на дохода, което явно зависи
от „пределната склонност към потребление“, Кейнс нарича инвестиционен
мултипликатор (множител) – k:
(4) ΔY = k . ΔI
(5) k = ΔY / ΔI, но ΔI = ΔY – ΔC =>
(6) k = ΔY / (ΔY – ΔC) | : ΔY
(7) k = 1 / (1 – ΔC / ΔY),
(8) ΔC / ΔY = MPC,
(9) 1 – MPC = MPS =>
(10) k = 1 / s
(в горния пример MPC = 0,8 => MPS = 0,2 => k = 1 / 0,2 => k = 5).
5 Алтернативно би могло да се увеличи т.нар. „автономно потребление“ (потребление,
независимо от величината на дохода). Този случай е разгледан по-долу.
227
Колкото е по-малка „пределната склонност към потребление“ (MPC) и
съответно по-голяма „пределната склонност към спестяване“ (MPS), толко-
ва мултипликационният ефект от първоначалния инвестиционен разход ще
е по-слаб.
Преди мултипликаторът да предизвика увеличение в дохода, са необ-
ходими свободни ресурси в икономиката. Тогава всяка „порция“ добавъч-
ни разходи, генерирани от мултипликатора, ще разширят производството
(върху неизползваните до този момент мощности) и ще увеличат заетостта
(наемане на безработните преди това лица). Ако обаче преди започване на
мултипликационния процес стопанството вече е работило на потенциално-
то си равнище (пълна заетост на мощностите и работната ръка), то нараства-
нето на разходите ще доведе само до инфлация (повишаване на търсенето,
но невъзможност да се произведе/предложи повече (нееластична крива на
предлагане), т.е. нарастване на ценовото равнище както при краткосрочния
период в теорията на А. Маршал за пазарите).
„КЕЙНСИАНСКИ КРЪСТ“
Нагледно Кейнсовите идеи за зависимостта на дохода от потреблението
(и обратно), както и за мултиплициращия ефект на разходите могат да бъдат
представени с помощта на т.нар. „Kейнсиански кръст“ (“Keynesian cross”,
наричан още „Диагонален кръст на Самюелсън“), разработен от интерпре-
таторите на Кейнсовото учение Алвин Хансен (Alvin Hansen, 1887 – 1975)
и Пол Самюелсън (Paul Samuelson, 1915 – 2009) и получил популярност
чрез широко използвания учебник по икономика на П. Самюелсън (срв. с
концепцията на неокласическия синтез) (фиг. 2.)
Фиг. 2. „Кейнсиански кръст“: опростен макроикономически модел
228
По абсцисата са нанесени стойностите на реалния БВП (т.е. БВП по
постоянни цени), съответно на реалния национален доход в опросте-
ния макроикономически модел, а по ординатата – съвкупното търсене
(AD = Aggregate Demand) в икономиката. Нека допуснем, че целият доход
(Y) в националното стопанство (получен в резултат на производството на
БВП) от предния период бива изразходван за потребление (C), т.е. C = Y
или MPC = 1. В такъв случай бихме се намирали върху правата AD = Y (коя-
то се явява ъглополовяща в първия квадрант на координатната система).
Това положение съответства на фиг. 1 без отклоняващия се поток на спес-
тяването от домакинските доходи (без пунктираните стрелки). Обемът на
търсенето е равен на обема на предлагането. Според психологическия закон
на Кейнс обаче, икономическите субекти харчат само една част от увели-
чението на дохода си за потребление (ΔC = MPC. ΔY, където 0 < MPC < 1),
тогава линията на търсенето не може да съвпада с линията на предлагането,
потребителското търсене ще изостава от общото количество на доходите
(или от предлагането, което е същото: Y = GDP). Наклонът на линията на
потреблението C ще се определя от стойността на MPC. Колкото по-голяма
е пределната склонност към потребление, толкова по-стръмна ще е и пра-
вата C, но винаги ще бъде по-полегата от ъглополовящата. Допълнителна
особеност на модела е, че линията на потреблението не започва от началото
на координатната система, т.е. налице е т.нар. автономно (независимо) по-
требление, C0, дори в случаите на нулев доход (Y = 0). Това потребление
е финансирано чрез по-ранни натрупвания (спястявания, богатство – напр.
продажба на недвижима собственост и др.). Тогава общата функция на по-
треблението добива вида
(11) C = C0 + MPC.Y
(обикновено се прави улесняващото допускане, че MPC остава непромене-
на за всички стойности на дохода) (вж. Лисев et al., 2004, с. 43).
Но в опростения макроикономически модел на Кейнс сумата на БВП
(а това значи и на националния доход) се образува от стойността на произ-
ведените потребителски и инвестиционни блага (Y = C + I), т.е. от напра-
вените разходи за тях. Съвкупното търсене, следователно, включва наред с
разходите за потребление и извършените инвестиции. Тъй като размерът на
инвестициите (I) не зависи пряко от националния доход (Y), то графиката
на I ще представлява в горната координатна система хоризонтална права,
успоредна на абцисата (не е изобразена). Графиката на функцията на съ-
вкупното търсене тогава ще получим като сумираме двете функции – па-
ралелно изместване нагоре на правата C със стойността на инвестициите
(AD = C + I).
За отсечката от линията на съвкупното търсене, намираща се наляво от
Y', е характерно, че предлагането (отразено на графиката чрез ъглополовя-
229
щата) е по-малко от търсенето. При допускане за неизменни цени, предпри-
емачите имат интерес да разширят производството до Y'. Аналогично, при
точките вдясно от Y' предлагането изпреварва търсенето, което ще доведе
до увеличаващи се складови запаси (непродадена продукция) и намаление
на производството. Равновесието се установява в пресечната точка на тър-
сене и предлагане. Но това равновесно състояние (Y') не е задължително
равновесие при пълна заетост. В кейнсианския макроикомически модел
стопанството може да се намира в множество равновесни точки, далеч от
потенциалния БВП (Y*, който е надясно от Y' по абсцисата, фиг. 3). Пре-
местването на пресечната точка на търсене и предлагане по-близо до със-
тоянието на пълна заетост може да стане чрез изместване на линията на
съвкупното търсене нагоре: при увеличаване на автономното потребление
C0 или на инвестициите (също автономни от дохода Y). При включване в
разглеждането на държавните разходи и нетния експорт (… + G + X в раз-
ширения макроикономически модел) правата на съвкупното търсене (AD)
би се изместила паралелно (тъй като не зависят от дохода) нагоре и с тех-
ните стойности:
Фиг. 3. „Кейнсиански кръст“: разширен макроикономически модел
Очевидно чрез държавните разходи (G) правителствата държат лоста
за повдигане нивото на съвкупното търсене и доближаване на икономиката
до състояние на пълна заетост (Y*) при недостатъчни частни инвестиции (I)
или незначителелен и дори отрицателен нетен износ (X).
„Кейнсианският кръст“ илюстрира графично и ефекта на мултипли-
катора. Лесно е да се забележи на фиг. 4, че малки инвестиционни обеми
230
(ΔI) имат за резултат няколкократно по-голямо увеличение на дохода (ΔY).
Вече беше посочено, че мултиплициращият ефект от допълнителните ин-
вестиции (независимо дали държавни или частни) ще бъде толкова по-си-
лен, колкото по-голяма е пределната склонност към потребление (MPC),
т.е. колкото по-стръмна е линията на C и съответно C + I. В хипотетич-
ния случай, при който C става успоредна или съвпада с ъглополовящата
(при MPC = 1), нарастването на дохода (ΔY) вследствие на произволен обем
предприети инвестиции (ΔI ) ще бъде безкрайно (вж. Тошкова, 1999, с. 238).
Фиг. 4. „Кейнсиански кръст“: ефект на мултипликатора, ΔY > ΔI
Това кейнсианско представяне на макроикономическите взаимозависи-
мости е лесно преводимо в пазарната диаграма, използвана широко от ико-
номистите – неокласици, т.е. в координатна система от цени (/P/ – в случая
ценово равнище в националното стопанство) и количества (/Y/ – национа-
лен продукт) – фиг. 5 (вж. Лисев et al, 2004, с. 48). Ако допуснем промяна
на ценовото равнище в модела, например покачване на стоковите цени, то
реалната стойност на разполагаемото богатство (под формата на спестени
пари) ще намалее. Вече знаем, че то се явява източник на автономното по-
требление C0. Тогава при покачване на ценoвото равнище от P1 до P2 (на
долната графика) автономното потребление ще намалее от C0
1 до C0
2 (на
горната графика). В началния момент равновесното количество е E1, а в
следващия – E2 (и на двете графики). Свързвайки стойностите на P и Y на
долната графика, получаваме координатите на точките, образуващи типич-
231
ната неокласическа крива на търсене – намаляващо количество при увели-
чаващи се цени. От своя страна, при неизменни цени увеличаването или
намаляването на съвкупното търсене (преместване на линията AD в „Кейн-
сианския кръст“ нагоре или надолу вследствие на промяна на някой от ком-
понентите – автономно потребление, инвестиции, държавни разходи, нетен
експорт) ще има за резултат успоредното изместване навън или навътре на
линията AD в неокласическата пазарна схема (не е изобразено на фигурата).
Фиг. 5. Линия на съвкупното търсене (AD) – в „кейнсианския кръст“ и неокласическата
пазарна схема
232
Част от концепциите, съдържащи се в кейнсианския макроикономи-
чески модел, често са изобразявани графично чрез т. нар. ISLM-диаграма
(наричана още „Модел на Хикс-Хансен“ по имената на създалите я последо-
ватели на Кейнсовите идеи6), включваща равновесие (при непълна заетост)
едновременно на пазара на стоки (S = I) и паричния пазар (търсенето на па-
ри = предлагането на пари, LD = MS, англ. liquidity demand = money supply),
т.е. и в реалния, и в паричния сектор.
ИЗВОДИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
Намесата на държавата в стопанския живот е необходимо условие за
повишаване на „ефективното търсене“ с цел извеждане на икономиката до
точката на пълна заетост. Недостигът на „ефективно търсене“ трябва да бъ-
де компенсиран от съответна държавна икономическа политика – поддър-
жане на инвестиционната дейност на предприемачите (I) и разширяване на
разходите на самата държава (G): „...Поради това аз мисля, че достатъчно
широката социализация на инвестициите ще се окаже единственото сред-
ство, осигуряващо приближаването към пълната заетост“, „…жизнена не-
обходимост [е] създаването на централизиран контрол по въпросите, които
досега са били оставени главно на частната инициатива“ (Кейнс, 1936, цит.
по Тошкова, 1999, с. 241).
Държавната намеса за увеличаване на съвкупното търсене може да се
осъществи с помощта на два различни подхода („двете алтернативи“ на
кейнсианската икономическа политика):
1) Увеличаване на държавните разходи (държавни инвестиции и/или
трансферни плащания – социални помощи, пенсии, стипендии и други пла-
щания на държавата към домакинствата, които не са заплащане на оказа-
ни услуги). Единият от начините за финансиране на нарасналите разходи
е чрез повишаване на данъците, което обаче в крайна сметка ще доведе до
положителен ефект върху дохода и заетостта. Тъй като домакинствата имат
пределна склонност към потребление по-малка от 1, те спестяват част от
дохода, който имат на разположение, а за държавата се предполага, че ще
изразходи целесъобразно всички събрани средства (MPC = 1), с което ще
увеличи ефективното търсене и ще предизвика мултиплицирано нарастване
на националния доход – т.нар. Теорема на Хаавелмо7 (негативното въз-
действие от изземването на част от доходите на населението (намаляване на
6 Моделът ISLM заляга в основата на т.нар. неокласически синтез.
7 Trygve Magnus Haavelmo, 1911 – 1999 г., получава Нобелова награда по икономика през
1989 г. за приноси в областта на иконометрията.
233
покупателната способност) върху потреблението напълно се неутрализира
чрез по-силния положителен ефект от изразходването на тези средства в
пълен размер от държавата: ако данъчните приходи T биха били оставе-
ни на разположение у домакинствата, то от тях щяха да бъдат похарчени
само MPC.T) (Paraskewopoulos, 2007, S. 178). Друг способ за провеждане
на държавна политика на повишени разходи е кредитното (дефицитно) фи-
нансиране. Макроикономическото основание за допускане на увеличение
в държавната задлъжнялост е т.н. „парадокс на дълга“ (Paraskewopoulos,
2007, S. 201): мултиплициращото действие на държавните разходи върху
дохода ще доведе в бъдеще до повишени данъчни приходи (данъчните по-
стъпления са процент от дохода, T = t.Y), които ще дадат възможност за
ускорено погасяване на дълга.
2) Като алтернативен подход на организацията на преки държавни
инвестиции Кейнс смята, че „държавата трябва да осъществява своето ръ-
ководно влияние върху склонността към потребление често посредством
данъчната система.“ (Кейнс, 1936, цит. по Тошкова, 1999, с. 241). Т.е. въз-
можен вариант е намаляване на данъчната тежест, което довежда до уве-
личение на средствата в частния сектор, а оттам и на ефективното търсене.
Както е видно, Кейнс залага основно на бюджетното (фискалното) ре-
гулиране на държавните и частните капиталовложения за повишаване на за-
етостта и дохода. В „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“ по повод
на механизмите за монетарно въздействие (увеличаване на паричната маса
и намаляване на лихвените проценти – срв. с модела ISLM) върху нивата на
заетост в икономиката той твърди: „Що се отнася до мен, сега аз се отнасям
малко скептично към възможността за успех на чисто паричната политика,
насочена към регулиране нормата на процента. Сега аз разчитам на това,
че държавата, която е в състояние да прецени пределната ефективност на
капиталните блага [MEC – бел. Т. С.] от гледище на продължителните перс-
пективи и на базата на общи социални изгоди, ще поеме върху себе си все
по-голяма отговорност за непосредствената организация на инвестициите.“
(Кейнс, 1936, цит. по Тошкова, 1999, с. 243).
Литература
Бухолц , Т. (1993) Живи идеи от мъртви икономисти. С., ИК „ Хр.Ботев“.
Ковачев, Здр. и колектив (2001) Икономически теории. Варна, Изд. на Икономическия уни-
верситет, част втора.
Леонидов, А., Т. Седларски (2016) Икономически теории: Антология 1. С., Университетско
издателство „Св. Климент Охридски“.
Лисев, С., Р. Русинова, Т. Конджов et al. (2004) Макроикономика. С., Изд. ГорексПрес.
234
Седларски, Т. (2015) Икономически теории (История на икономическата мисъл). С., Универ-
ситетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Тошкова, С. (1999) Икономическите алтернативи. С., Изд. Тракия-М.
Шпенглер, О.(1995) Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история. С., Изд.
Лик, т. I и II.
Paraskewopoulos, S. (2007) Vorlesungsfolien “Grundzüge der Makroökonomik”, Soa.
Постъпила на 18.12.2013 г.
