Content uploaded by Teodor Sedlarski
Author content
All content in this area was uploaded by Teodor Sedlarski on May 22, 2017
Content may be subject to copyright.
235
ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
Том 14, 2016
ANNUAL OF SOFIA UNIVERSITY “ST. KLIMENT OHRIDSKI”
FACULTY OF ECONOMICS AND BUSINESS ADMINISTRATION
Volume 14, 2016
ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ*
ТЕОДОР СЕДЛАРСКИ, ГЕРГАНА ДИМИТРОВА
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Стопански факултет
Катедра Икономика
e-mail: sedlarski@feb.uni-soa.bg
Teodor Sedlarski, Gergana Dimitrova. BEHAVIORAL PUBLIC FINANCES
This article summarizes research ndings in the literature on the application of behavioral
economics principles to public nance within the emerging eld of so called behavioral public
nance. Mental biases and heuristics of economic agents like mental accounts, the endowment,
isolation and disaggregation effects, the hyperbolic discounting, present-tense bias and others
inuence signicantly attitudes towards taxes and human behavior in response to public sector
policies in general. The effects of varying descriptions of nancial measures, framing individual
choices in different ways and leading to adverse economic decisions, raise the problem of the
viability of the consumer sovereignty principle. To what extent can and should governments use
insights from behavior economics to subtly pursue higher economic efciency are two of the
important questions that follow from the discussion.
Key words: behavioral nance, public choice theory, Schelling effect, endowment effect,
mental accounting, hyperbolic discounting, present-tense bias, consumer sovereignty principle.
* Статията се издава с покрепата на проект „Развитие на аналитичен подход за изследва-
не на потенциала на комплексна методология, обединяваща инструментариума на поведен-
ческата икономика (англ. behavioral economics) и икономиката на щастието (англ. hapiness
economics) с цел усъвършенстване на теоретичните постулати в т.нар. публични поведенче-
ски финанси (№ 120, ФНИ на СУ „Климент Охридски“).
236
УВОД
В две предходни статии (Седларски, Димитрова, 2014; Седларски, Ди-
митрова, 2016) представихме основните концепции в съвременното ана-
литично направление поведенчески финанси и приложението им за обяс-
нение на световната финансова и икономическа криза от 2008 г. Предмет
на настоящата статия са пресечните точки на поведенческите с публичните
финанси, които формират изследователската област на т.нар. поведенчески
публични финанси (англ. behavioral public nance).
За разлика от поведенческите, публичните финанси са утвърдена част
от икономическата наука. Т.нар. школа на публичния избор (Public choice
school), съставляваща ядрото на съвременната теория на публичните фи-
нанси, основава препоръките си на два основни постулата:
• индивидите са рационални агенти, които се стремят да максимизи-
рат функцията си на полезност (допускане за рационалност)
• база за оценка на социалните политики е благосъстоянието на инди-
видите в обществото, като тук е важен начинът, по който те субек-
тивно възприемат благосъстоянието (принцип на суверенност на
потребителите)1.
Поведенческите финанси от своя страна имат своите основи в реди-
ца емпирични изследвания, които отправят предизвикателство към пос-
тулата за индивидуална рационалност. Поведенческата икономика (англ.
behavioral economics) представя ново разбиране за това как хората мислят,
правят избор и действат в реалния живот и затова публичните финанси,
които са насочени към реалния свят, следва да вземат предвид постигнатото
в поведенческата област (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 2; Ариели, 2012; Куи-
гин, 2013, 102 – 106; Менгов, 2010, 279 – 282; Szyszka, 2010; McCarthy, 2012).
От гледна точка на неокласическата икономика на благосъстоянието
(англ. welfare economics) свободните пазари постигат ефективни резултати
по принцип. Разходните програми на държавата са свързани с ограничаване
на съществуващите пазарни провали, като например осигуряване на пуб-
лични блага, намаляване на информационната асиметрия и пр., защото сам
по себе си свободният пазар не гарантира във всички случаи оптималното
разпределение на колективните ресурси на обществото. Чрез този подход
публичните финанси търсят ефективни политики за повишаване на общо-
то социално благосъстояние (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 3; срв. с Brown,
Jackson, 1990, 27 – 60).
За да бъдат възможни подобни преразпределителни програми, са не-
1 Принцип, при който водещата идея е, чрез индивидуалния си избор потребителите
определят какво да се произвежда, колко и на каква цена (Scitovsky, 1962).
237
обходими средства, които се набавят чрез данъчните системи. Структурата
на данъчните системи е от съществено значение: икономистите развиват
редица модели за оптимално данъчно облагане, като основното предизви-
кателство е да се предвиди различното поведение на индивидите и фирмите
в условията на алтернативни системи. Наред с това в публичните финанси
чрез фискални механизми обичайно се насърчава предлагането на блага,
възприемани като полезни (дарения, спестявания) или се обезкуражава по-
треблението на възприемани като вредни стоки (алкохол, тютюневи изде-
лия). Подобен разширен подход към публичните финанси обаче поставя
въпроси относно обхвата на принципа за суверенност на потребителите
(McCaffery, Slemrod, 2004, p. 3).
Публичните финанси могат да се разглеждат като непазарна икономи-
ческа дейност. На финансовите пазари късите продажби могат да носят пе-
чалби благодарение на нерационалните действия на някои от играчите. В
същото време, ако даден политик разкрие илюзията за „скрити данъци“, за
него или неговата партия няма гаранция, че ще спечелят от повишаването
на обществената ефективност. Трудностите при управлението на публич-
ните финанси се дължат и на това, че предпочитанията на хората не са не-
променливи. Този факт затруднява особено изработването на подходящи
политики и нормативна рамка, които да бъдат възприети от обществото
(McCaffery, Slemrod, 2004, p. 5).
Проблемите, свързани с правилното разпределение на данъчната те-
жест и начина на представянето му пред обществото, са особено актуални
в контекста на българската икономическа действителност. Редица примери
от нея показват острата нужда от по-добро разбиране и прилагане в стопан-
ската политика на анализираните аспекти на поведението на индивидите
както в ролята им на данъкоплатци и избиратели, така и на народни пред-
ставители.
ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ В ПОВЕДЕНЧЕСКИТЕ ПУБЛИЧНИ
ФИНАНСИ
РАМКИРАНЕ
Изходна точка на анализите в рамките на поведенческата икономика е
емпирично установеният факт, че формата, в която биват представени ситу-
ациите на вземане на решения е от значение за избора, който хората правят.
Индивидуалните предпочитания се променят в различни ситуации и тази
промяна може да се дължи на аспекти, които логически не би следвало да
имат отражение върху тях (Канеман, 2012, 476 – 482; 579 – 583; Kahneman,
238
Knetsch, Thaler, 1991; Kahneman, Tversky, 1984; Kahneman, Tversky, 1979;
Ellsberg, 1961). Въпросът в контекста на настоящата статия е, по какъв на-
чин предпочитанията и евристиките, използвани от икономическите агенти,
се отразяват на централните теоретични положения в публичните финанси.
Най-популярният пример за рамкиране е обстоятелството, че хора-
та предпочитат наполовина пълна чаша пред наполовина празна, въпреки
че няма действителна разлика в ситуацията. Съществуват редица подобни
ефекти, свързани с начина на представяне.
Случай на рамкиране, който е от значение в публичните финанси, е
проявлението на т.нар. метричен ефект (англ. metric effect). Участниците в
запитвания реагират различно, като изразяват предпочитание към данъчна
система с по-високи данъци, когато те са изразени в проценти, а не в но-
минални стойности. Друг пример е избягването на удръжки (англ. penalty
aversion). В този случай предпочитанията са към политики, които се опис-
ват като бонуси – например добавка за деца се предпочита пред удръжка
при липса на деца. Ефектът на Шелинг (англ. Schelling effect) е ефект, при
който се предпочитат прогресивни бонуси (повече за бедните, от колкото
за богатите) и прогресивни удръжки (по-високи за богатите и по-ниски за
бедните). Друг случай е избягването на данъци (англ. tax aversion), в сми-
съл, че хората предпочитат допълнителни плащания, описани по начин,
различен от данъци – например „плащане“ или „такса“. Може да се каже, че
редица от успешните политици, макар и интуитивно, са били наясно с този
тип евристика и предпочитания, което е допринесло за тяхната популяр-
ност (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 6).
Хората реагират различно според това, какво е тяхното възприятие за
основната (референтната) стойност или статуквото. Те имат усещането за
по-голяма понесена вреда, когато изпитат загуба при високо първоначално
ниво на благосъстояние, отколкото при невъзможност за реализиране на пе-
чалба при първоначално ниско ниво. Начинът, по който се представя основ-
ната стойност също може да повлияе на решението. Класическият пример,
който се посочва в този контекст е на Талер: индивидите могат да предпо-
четат да платят в брой, за да избегнат „удръжки за използване на кредит-
на карта“ на бензиностанцията, но лесно биха пропуснали възможността
да получат бонус („отстъпка в цената на бензина при плащане в брой“),
въпреки, че са изправени пред идентична ситуация (Канеман, 2012, 477 –
478). Ефектът на притежанието (англ. endowment effect) също е делика-
тен момент при предоставянето на публични блага (и не само при тях, срв.
с Канеман, 2012, 379 – 386), пример са ползите от социално осигуряване.
Когато хората вече се възползват от дадено благо, те биха реагирали значи-
телно по-остро при загубата му, от колкото ако не са успели да го получат
като бонус. Този ефект може да се посочи като обяснение, защото хората
239
биха предпочели „скрити“ данъци пред по-прозрачни такива (McCaffery,
Slemrod, 2004, 7 – 8).
Индивидите изпитват затруднения да обединяват сходни категории
или са подвластни на т.нар. ефект на изолация (англ. isolation effect, срв. с
Канеман, 2012, 486 – 487). Например според множество хора личните при-
ходи от различни източници следва да се използват за различни нужди (т.е.
отнасят определени приходи и разходи към отделни мисловни сметки /ан-
гл. mental accounts/): не е „разумно“ печалбата от лотария да бъде използ-
вана за стандартни ежедневни нужди. В публичните финанси вследствие
на подобни ефекти, както и на ефекта на притежанието, се наблюдава сход-
но поведение на вземащите решения. Приходите от определени източници
се използват за конкретни цели, които остават непроменени, което от своя
страна затруднява реалокацията на ресурси към по-подходящи сфери упо-
треба, т.е. към различни публични блага (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 8).
При ефекта на дисагрегация (англ. disaggregation effect) хората срещат
трудности при интегрирането на паралелни, но отделни системи, така че да
се постигне съвместимо глобално решение. Под влиянието на този ефект е
трудно да се вземе решение за структурата на данъчната система например
при облагането на заплати и в частност да се намери оптимално решение за
нивото на прогресивност на данъка общ доход. Същият ефект допринася за
затруднения в разбирането на нетната промяна при увеличението на един
данък за сметка намалението на друг. Интересен аспект представлява и пси-
хическият дискомфорт вследствие на редица малки данъци (възприемани
като водещи до голяма данъчна тежест), който е същият като при по-малко
на брой, но по-големи данъци (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 8).
На основа на изложеното дотук могат да се очертаят главните въпроси
и изводи, върху които поведенческите публични финанси се фокусират:
• Щом формата на представяното в публичните финанси има значе-
ние, политиците ще се възползват от това и ще обърнат повече вни-
мание на реториката, инвестирайки в нея както време така и средст-
ва. Така по-добрите оратори биха имали по-голям успех.
• Публичните финанси могат да се окажат нестабилни, тъй като раз-
личните рамки могат да доведат до промяна на предпочитанията.
Новите лица в политиката налагат нови рамки, общественото мне-
ние се променя и подкрепя значителни изменения, които от своя
страна са свързани с транзакционни разходи.
• В най-лошия случай подобряването на благосъстоянието може да
бъде възпрепятствано, ако се избере рамка, която е представена
атрактивно, но не е тази, която максимизира социалното благополу-
чие (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 9).
240
Макар и да е трудно да се създаде завършен политико-икономиче-
ски модел, основан на традиционната теория на публичния избор (public
choice theory), но отчитащ поведенческите особености при индивидуалните
решения, все пак са ясни някои аспекти, които подобен проект следва да
включва. Например в модела на политиката на Гари Бекер политиците оси-
гуряват предимства на групи за натиск (англ. pressure groups) в общество-
то. Предимствата могат да бъдат данъчни облекчения, различни държавни
програми и др. На подобни облекчения обаче могат да се противопоставят
останалите данъкоплатци (срв. със Седларски, 2013, 175 – 177). До по-бла-
гоприятно равновесие в този модел се стига, когато ефективните групи са
стимулирани с ефективно конципирани данъци. Разбира се, тук се стига до
въпроса, какво се случва, ако структурата на данъците се определя от на-
чина им на представяне и трябва ли политиците да предпочетат определена
структура, само защото бива възприемана като с по-ниска данъчна тежест
и данъкоплатците се чувстват по-добре, но съществува по-добър реализуем
вариант. В крайна сметка действителният размер на данъците оказва реален
ефект върху цените на благата (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 9).
Друг интересен въпрос възниква в случая, когато вследствие на пове-
денческите евристики и склонности се е стигнало до неоптимални структу-
ри в публичните финанси. Дали чрез механизми, които противодействат на
склонностите, все пак може да се подобри общественото благосъстояние?
Индивидите предпочитат скрити данъци пред директни такива, от части за-
ради желанието за избягване на загуба. Но те не възприемат като загуба не-
възможността да спечелят потенциална облага. Тази когнитивна особеност
може да обясни например сравнителната популярност на корпоративния
данък, който в действителност отклонява значителни ресурси от възмож-
ността за оптималното им приложение в частни ръце (McCaffery, Slemrod,
2004, p. 10).
Когнитивните склонности2 на индивидите, следователно, могат да се
отразят върху поведението им по отношение на данъците и други елементи
на публичните финанси. Какво могат да очакват законодателите от поведе-
нието на хората, когато разработват модели на ефектите от дадена данъчна
или друг вид реформа? Дали обществото реагира различно на някаква мяр-
ка, определена като данък вместо с друга дума? Резултатите от икономиче-
ски експерименти през последното десетилетие показват, че това е така (вж.
Талер, Сънстейн, 2014). В този смисъл в публичните финанси следва да се
прилагат само модели, които са реалистични в поведенческо отношение, а
постигнатото от поведенческата икономика се оказва крайно необходимо.
2 Обичайни типове ментални препратки, които служат за улеснено вземане на решения
(Simon, Houghton, Aquino, 2000).
241
ВРЕМЕВИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ
Дотук бяха засегнати въпроси, които поставят под съмнение допускане-
то за рационалност на индивидите. Друга група въпроси засягат принципа
за суверенност на потребителите (англ. consumer sovereignty principle)3. Из-
глежда, че голяма част от хората имат времеви предпочитания, които не са-
мо приписват по-голямо значение на настоящето, но са и непоследователни.
Прави впечатление, че е налице липса на самоконтрол и индивидите не мо-
гат да устоят на възможност за облаги в краткосрочен план, които обаче са
свързани с по-големи разходи в дългосрочен. Това може да се приеме и като
доказателство, че хората имат грешна преценка за собствените си бъдещи
предпочитания. Ако разгледаме два бъдещи периода, които ще настъпят ско-
ро, индивидите придават по-голяма относителна тежест на потреблението в
по-ранния период. Специфична форма на непоследователност във времево
отношение е хиперболичното дисконтиране (англ. hyperbolic discounting).
При него дисконтовият фактор между последователни бъдещи периоди е
постоянен, но е значително по-малък от този между периода, който предстои
непосредствено, и настоящия, което води до склонност към предпочитане
на настоящето (англ. present-tense bias) (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 12).
Този феномен се отразява, както на позитивния, така и на норматив-
ния дял на публичните финанси. Отражението му върху очакваното пове-
дение зависи от степента, в която индивидите са наясно, че с настъпването
на следващия период той придобива по-голямо относително значение. Ако
те осъзнават, че ще променят мнението си в бъдеще, могат да използват
способи, които ги възпират от погрешни действия и ограничават бъдещите
им нерационални избори, като например внасянето на парични средства в
срочен влог, с което се възпрепятства изразходването им за определен пе-
риод от време (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 12; срв. с Akerlof, Dickens, 1982;
Ариели, 2012, 116 – 130; Талер, Сънстейн, 2014).
Важно приложение на такъв тип модели имаме при решенията, свър-
зани със спестяването и пенсионното осигуряване. Очевидно индивидите
не спестяват достатъчно и множество съжаляват за това на по-късен етап.
Именно този аспект оправдава наличието на задължително социално оси-
гуряване.
Моделът с времевите предпочитания се прилага и по отношение на сто-
ки, към които може да възникне пристрастяване или опасни такива (срв. със
Седларски, Димитрова, 2014). Имат се предвид стоки, чието потребление
в миналото може да увеличи потреблението им в бъдеще и така бъдещи-
те разходи за тях в широк смисъл да са по-големи от настоящите ползи.
3 Срв. с концепцията за либертариански патернализъм (англ. libertarian paternalism) на
Талер и Сънстейн (2014).
242
Самите индивиди често са неспособни да си наложат самоконтрол, което
е аргумент за въвеждането на акцизи, възпиращи действията, които могат
да нанесат лична вреда в бъдеще. В крайна сметка потребителите оценяват
положително самоконтрола, наложен от по-високата цена, и облагането с
данък носи ползи за пристрастените индивиди. Друг е въпросът, какъв е
оптималният размер на даден акциз. Също така, ако икономиката на благо-
състоянието има за цел да максимизира удовлетворението на индивидуал-
ните предпочитания, кои са предпочитанията, които следва да се вземат под
внимание. Фактът, че индивидите са нетърпеливи, когато са поставени пред
избор между днес или утре, но попитани в бъдещия момент, биха желали
да са проявили търпение в миналото, създава конфликт между настоящото
и бъдещото Аз. Така ако политиците съзнават, че хората искат да харчат
(пушат) днес, но утре ще съжаляват, че не са успели да спестят (спрат да
пушат), кой от двата Аз-а трябва да изберат и удовлетворят? (McCaffery,
Slemrod, 2004, p.13).
Широкото разпространение на непоследователността във времеви-
те предпочитания се откроява като един от най-сериозните проблеми на
днешните публични финанси, а именно по отношение на включването на
разходи за бъдещето като социалното и здравното осигуряване в настоящия
фискален период. Съществуват ли механизми, които разкриват по-добре
бъдещите разходи и как могат да бъдат съвместени те с принципа за су-
веренност на потребителите: как да се наложи рационално поведение, ако
хората предпочитат да живеят за момента и очакват бъдещето само ще се
погрижи за себе си, дори и с цената на натрупване на големи дефицити
(McCaffery, Slemrod, 2004, с. 14; срв. с Akerlof, Dickens, 1982).
ЗНАЧЕНИЕ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ СПАЗВАНЕ НА НОРМИТЕ
Дотук беше обърнато внимание на непоследователността във въз-
приемането на елементи от публичната финансова система в зависимост
от формата, чрез които те биват представяни, както и на възможността за
провеждане на политики, подобряващи благосъстоянието, чрез корекции
на поведенческата непоследователност във времето. В настоящия раздел се
фокусираме върху спазването на нормите и по-специално плащането или
неплащането на данъци, както и механизмите за повлияване на това пове-
дение.
Както бе отбелязано в Седларски, Димитрова (2014), ползите, които
индивидите получават от държавата, често са слабо повлияни от приноса
на само един отделен индивид. Така в личен план доброволното плащане
на данъци в името на общото благо не е в рационалния интерес на никой
индивид, освен ако не е заплашен от санкции (срв. със Седларски, 2013,
243
177 – 179). В този случай на неспазване на нормата е налице поведение от
тип „гратисчия“ (“free rider”). В част от литературата се застъпва схваща-
нето, че мотивацията за спазване на общоприетите норми и задължения се
базира на чист или реципрочен алтруизъм. При чистия алтруизъм инди-
видите действат в интерес на обществото, защото за тях е важно негово-
то благополучие (то е аргумент в личната им функция на полезност, която
бива максимизирана). При реципрочния алтруизъм желанието ни за благо-
получие на другите зависи от очакванията ни за тяхното бъдещо поведе-
ние, мотивация и намерения. Познаването на поведенческите особености,
допринасящи за създаването на общо положително отношение към спаз-
ването на правилата, очевидно има ключово значение при планирането на
стопанските политики на държавата. Някои изследователи дори стигат до
заключението, че общество, което има ниско равнище на спазване на пра-
вилата, не може да изгради мрежа от институции, които да доведат до ико-
номическия прогрес (McCaffery, Slemrod, 2004, 15 – 16; вж. Clague, 1993;
Седларски, 2009).
В стандартния модел на публичните финанси се приема, че по отноше-
ние на готовността за плащане на данъци „гратисчийството“ е повсеместно.
В него решението за спазване на правилата се разглежда като рационален
избор в условия на несигурност, който зависи от вероятността за залавяне,
размера на наказанието, както и от индивидуалната склонност към избягване
на риска. При отчитане на действителната вероятност за данъчни проверки
и очаквания размер на глобите се оказва обаче, че хората плащат по-често
данъци, отколкото предвижда теорията на рационалния избор. Обяснение за
това може да се потърси чрез включване във функцията на полезността на
чистия или реципрочния алтруизъм, или чрез допускане на определен „про-
вал на рационалността“ в такива ситуации (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 16).
Разбира се, оспорването на рационалното вземане на решения от ин-
дивидите привлича критики в литературата. Например процентът на про-
верените данъчни декларации в САЩ е под 1%. Вземайки предвид тази
вероятност, размера на ефективните наказания и установените стойности
на склонността към избягване на риска, би следвало спазването на прави-
лата да е значително по-ниско. Оказва, че вероятността данъчните измам-
ници да бъдат заловени в действителност е много повече от 1%. Например
работодателите подават информация за заплащането на техните служители
и когато информацията, подадена от самия служител, не съвпадне или той
не подаде декларация за приходите си, проверка се извършва почти със си-
гурност. Същият механизъм се прилага и в други страни, които имат рабо-
теща система на засичане на информацията относно доходите. В области, в
които такава система работи трудно, като например при самонаетите лица,
спазването на правилата е далеч по-ниско и се доближава до прогнозите на
модела за рационалния избор (McCaffery, Slemrod, 2004, 16 – 17).
244
И все пак изглежда, че до известна степен правилата се спазват над
очакваното дори и в по-скритите ъгли на икономиката. Обяснение може
да се потърси в откритията на поведенческата икономика и по-конкретно в
теорията на перспективите на Канеман и Тверски. Ако ситуацията, в коя-
то не се избягват данъци, служи за субективна отправна точка, избягването
на данъци е вероятно да не се възприеме като подобрение, защото вредата
от опасността индивидът да бъде хванат може да се оцени като по-голяма
в сравнение с полезността на спестените пари (загубите предизвикват по-
силни неприятни чувства, отколкото са приятните емоции от същите по
размер печалби, „отвращение от загубата“, вж. Канеман, 2012, 366 – 370).
Подобен ефект оказва и друга психологическа закономерност в рамките на
поведенческата икономика: надценяването на малките вероятности (вж.
Kahneman, Tversky, 1979), в случая за разкриване на данъчното нарушение.
Такива ментални особености са в състояние да обяснят нивото на наблю-
даваното в реалността избягване на данъци (факта, че избягването не е пов-
семестно) и обстоятелството, че високите данъчни ставки в действителност
влияят негативно върху избягването (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 17).
Емпирични изследвания установяват също зависимост между спазва-
нето на правилата и удовлетворението от работата на управляващите, както
и възприеманата им почтеност (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 17; срв. с екс-
перименталните изследвания на ефектите от субективната оценка на чест-
ността на процедурите за вземане на решения, Mertins, 2008). Субективно
възприеманата несправедливост може да окаже влияние и по отношение на
публичните блага, които се предоставят – даден индивид би избягвал пла-
щането на данъци, ако не е съгласен с провежданите политики в публичния
сектор (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 19).
За обяснение могат да се привлекат и психологическите концепции за
вътрешна (присъща) и външна мотивация. В случая на вътрешна моти-
вация е налице проява на гражданска съвест, която подтиква индивидите
да плащат своите данъци (неплащането има определена психическа цена).
При външна мотивация те плащат поради опасността от наказание. Интере-
сен емпирично установен факт е, че увеличаването на външната мотивация
чрез политики, налагащи по-остри санкции, изтласква (англ. crowds out) въ-
трешната мотивация (McCaffery, Slemrod, 2004, p. 18).
За индивидите е важно не само собственото им поведение, но и степен-
та, в която останалите в обществото също спазват правилата. Ако е била
утвърдена социална норма против избягването на данъци, индивидите ще
бъдат възпряни по-ефективно от неплащане, тъй като ще имат угризения на
съвестта (ако не бъдат заловени) или ще уронят репутацията си (ако бъдат
заловени).
245
НАЧИНИ НА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДАНЪЦИТЕ
Политическите кампании винаги са съпроводени с предложения за да-
нъчни промени и различно представяне на техния ефект пред обществото,
тъй като данъците са сред основните фактори при политическия избор. В
повечето случаи стремежът е насочен към създаване на впечатление у гла-
соподавателите за намаление на данъчната тежест. В някои случаи обаче
допълнителна цел може да бъде и точно обратното, както посочват в разра-
ботката си Кришна и Слемрод (Krishna, Slemrod, 2003): например да се уве-
личи тежестта за семейства/индивиди с много високи доходи, като по този
начин се намали относителната тежест за по-голямата част от данъкопла-
тците в ролята им на избиратели. Целта на настоящия раздел е да покаже,
как представянето на определени данъци или комбинация от данъци влияе
върху субективното възприятие за данъчна тежест.
РАМКИРАНЕ И КОНТЕКСТ
Изходна точка на анализа в рамките на поведенческите публични фи-
нанси е разминаването между действителното поведение на индивидите и
предвижданото от неокласическата икономическа теория. В традиционни-
те икономически модели предпочитанията на индивидите към еднакви по
стойност ценови намаления са константни и не зависят от начина, по който
е представено намалението – например дали е изразено в проценти или в
абсолютна стойност, дали е посочена референтна цена и т.н. Теорията за
представянето на цените от своя страна се базира на ефекти на рамкирането
и контекста, които са елемент от теорията на перспективите на Канеман и
Тверски (Kahneman, Tversky, 1979). Основният извод е, че начинът по който
се описва дадена ситуация, влияе на отношението към нея, за което в лите-
ратурата се привеждат множество експериментални свидетелства (Krishna,
Slemrod, 2003, p. 190)
ОТСТЪПКИ ОТ ВИСОКА БАЗА В СРАВНЕНИЕ С ДОПЛАЩАНИЯ КЪМ НИСКА БАЗА
В публичните финанси е широко разпространен подходът за база да се
ползва брутният доход, който се намалява с определени признати разходи
при изчисляване на данъчните задължения. При абстрахиране от рамкира-
нето и контекста, би могла да се конструира идентична данъчна система,
като се изхожда от ниска база за данъчните задължения и се добавят данъч-
ни плащания за това, че, например, не са правени дарения, плащани са ни-
ски осигурителни вноски, в семейството няма деца и т.н. Освобождаването
от данъци обаче се оценява субективно по-високо в унисон с теорията на
перспективите: понижаването или увеличаването на цената на някое бла-
246
го се възприема като печалба или загуба спрямо дадена референтна стой-
ност (Krishna, Slemrod, 2003, p. 191; Канеман, 2012, с. 365; Шърмър, 2010,
133 – 138). Следователно индивидите възприемат отстъпките като печалба,
а допълнителните данъчни задължения като загуба спрямо първоначалната
(референтна) стойност на данъчното бреме.
Нека разгледаме пример, при който като база се взема бездетно семей-
ство (случай 1) или семейство с две деца (случай 2). Данъчната ситуация е
рамкирана като:
– освобождаване от данък за семейството с две деца в случай 1;
или
– допълнително данъчно плащане за бездетното семейство в случай 2.
Оказва се, че тази разлика само в представянето влияе върху предпо-
читанията на индивидите. Освен това запитаните подкрепят едновременно
логически несъвместими предложения: те отхвърлят идеята размерът на ос-
вобождаване от данък да е по-висок за богатите в случай 1, но предпочитат
по-високо данъчно плащане за тях, ако са бездетни в случай 2 (Krishna,
Slemrod, 2003, p. 191; Канеман, 2012, 484 – 486).
АГРЕГИРАНЕ И РАЗДЕЛЯНЕ
В теорията на перспективите субективната функция на стойността (Се-
дларски, Димитрова, 2014; Канеман, 2012, с. 366) е вдлъбната в областта на
печалбата и изпъкнала в областта на загубата, като е по-стръмна в областта
на печалбата. Така данъкоплатецът възприема като по-добро решение две
данъчни облекчения с размер х, отколкото едно данъчно облекчение с раз-
мер 2х. Той би предпочел едно увеличение с размер 2у, пред две увеличения
с размер у (Krishna, Slemrod, 2003, p. 191)4. Т.е. данъкоплатците предпочи-
тат дадена отстъпка да бъде предоставена под формата на няколко по-мал-
ки отколкото на една голяма. Това обаче е в сила, когато намалението или
увеличението е достатъчно голямо, за да бъде забелязано – ако печалбата
или намалението не са достатъчно големи, потребителите не ги вземат под
внимание (Krishna, Slemrod, 2003, p. 191).
В експериментални ситуации отделното представяне на различни ко-
мисинни, транспортни разходи, такси за обработка и пр. при поръчка на
продукт намалява усещането за размера на разходите у купувача. Това
предполага, че купувачът насочва вниманието си към по-голямото и по-яв-
но плащане, а пренебрегва по-малкото. Проведено е изследване, при което
4 Също така за предпочитане би била смесена загуба (загуба и малка печалба) пред екви-
валентна на нея загуба (без елемент на печалба), което е равностойно на плащане на висок
данък (загуба) и получаване на данъчно облекчение (малка печалба) (Канеман, 2012, 366 –
374).
247
участниците е трябвало да наддават в два търга – в такъв, в който коми-
сионата на аукционера е включена в крайната цена и в друг, в който не е.
Резултатът бил, че хората са предложили по-висока цена във втория случай
(Krishna, Slemrod, 2003, p. 192). От тук може да се направи заключението, че
хората са склонни да вярват, че плащат по-ниска цена, ако данъкът е пред-
ставен отделно и така да са по-предразположени към покупка. Последното
предполага конфликт между интересите на държавата при представянето
на цената и тези на компаниите, които продават стоки на потребителите и
превеждат данък добавена стойност на държавата: държавата би “скрила”
данъците в крайната цена, докато продавачите предпочитат дължимият да-
нък да бъде представян отделно (Krishna, Slemrod, 2003, p. 192).
Друг въпрос – дали потребителите възприемат като по-изгодно да пла-
щат данъци периодично или като обща сума в края на годината, също е
предмет на дискусия в поведенческите публични финанси. На основа на
установени когнитивни особености като горните се приема, че икономиче-
ските агенти предпочитат да агрегират загубите в една обща сума, освен
ако периодичните плащания не са достатъчно малки. Във втория случай
редовните удръжки могат да бъдат сравнени с други относително малки
месечни плащания, като сметка за ток или вода, и по този начин данъчнатa
тежест би била възприемана като по-малка (Krishna, Slemrod, 2003, p. 193).
ВРЕМЕВО РАМКИРАНЕ
Представянето на цената често включва рамкирането ѝ във времеви
контекст. Неокласическите икономически модели предполагат, че за ин-
дивидите моментът на плащане не е от значение по отношение на потоци,
които имат еднаква настояща стойност. В областта на маркетинга обаче съ-
ществуват доказателства, че рамкирането на времето може да се отрази на
начина, по който се възприема стойността на даден паричен поток (Krishna,
Slemrod, 2003, p. 193)5.
5 Представянето на периодични разходи като цена, която се плаща на ден, а не на месец е
широко разпространен подход в маркетинга. Използва се при изплащането на коли на лизинг,
дарения и т.н. Проведено върху тази тема изследване показва, че хората възприемат разходи-
те за един и същ период като по-ниски, ако те са разбити до най-малките възможни съставни
части на периода. Резултатите от два лабораторни експеримента свидетелстват, че хората
са по-склонни да направят дарение, ако то е представено на принципа „малка сума на ден“,
отколкото ако сумата е същата, но е представена като обща за периода. Обяснението тук,
е че в първия случай индивидите използват за сравнение малки ежедневни разходи, а при
втория начин на рамкиране те сравняват плащанията с големи, случващи се рядко разходи.
Така чрез рамкирането тип „малка сума на ден“ разходите биват възприети като по-ниски.
За пример може да послужи кандидат-президентската кампания в САЩ през 2000 г., кога-
то Ал Гор иронизира плана за съкращаване на данъците на Джордж Буш, като посочва, че
средностатистическото семейство ще получи средства, колкото да си позволи една диетична
248
Например обемът на пропусканите възможности за търговски отстъпки
от потребителите се оказва учудващо висок6. Резултатите от проведени ла-
бораторни експерименти показват, че в момента на покупката индивидите
обикновено подценяват бъдещите усилия, необходими за реализирането на
спестявания: хората купуват стоки с талони за отстъпка, но след това не
правят необходимото, за да се възползват от тях. Те не очакват, че в бъде-
щия момент няма да са склонни (или ще забравят) да ги използват и така би-
ват примамени от първоначалната оферта. Този феномен може да се окаже
фактор за обяснение на политическата подкрепа за целеви данъчни кредити
и облекчения – потребителите не успяват да предвидят размера на усили-
ята, които ще са им необходими за попълване на документите, изисквани
за намаляване на данъчните им задължения. Същият механизъм може да се
приложи и по отношение на възстановяването на ДДС: стимулира се пред-
ставянето на цените без данъци, което окуражава потребителите да купуват
повече, не осъзнавайки реалните усилия за попълване на документацията
на по-късен етап (Krishna, Slemrod, 2003, p. 194).
„ДАНЪЧНИ ПРОМОЦИИ“
Какво се случва, когато правителството отправя „промоционални офер-
ти“ по отношение на данъците, т.е. обявява, че планира увеличение на да-
нъците в определен срок? Съществуват свидетелства, че данъкоплатците
реагират на подобни промоции. Нагледен пример за такава реакция е слу-
чаят с очакваното повишение на данъците върху капиталовата печалба от
началото на 1987 г. в САЩ. Реализираните капиталови печалби през 1986 г.
са $322 милиарда, в сравнение със $167 милиарда през 1985 и $137 мили-
арда през 1987 г. През декември 1986 г., последният месец на данъчното
намаление, дългосрочните капиталови печалби от корпоративни акции са
седем пъти по-високи от тези през декември 1985 г. (Krishna, Slemrod, 2003,
p. 195).
Временното намаление на данъците и политиките на непроменливи да-
нъчни нива могат да се сравнят съответно с ценовите стратегии „високи –
ниски цени“ и „ниски цени всеки ден“. Ефектите от временно понижените
данъци са сходни с тези от временно понижените цени: ако на потребите-
кола в повече на седмица, което възлиза на около 62 цента. В последствие той заявява, че е
имал предвид на ден, а не на седмица, но е виден опитът за рамкиране. Самият план за нама-
ляване на данъците на Буш е представен като 1,6 трилиона по-малко за период от 10 години
(Krishna, Slemrod, 2003, p. 193).
6 Например производителят на образователен софтуер “Тhe Learning Company” изплаща
отстъпки само на 8% до 10% от потребителите, които могат да се възползват от офертите
им за отстъпки в размер на 10$ и на 20% от потребителите, които могат да се възползват от
офертите им за отстъпки в размер на 20$ (Krishna, Slemrod, 2003, p. 194).
249
лите периодично се предлагат промоции, те стават чувствителни към тях и
изчакват следваща промоция за покупка.
Често основната цел на различното представяне на цената не е да нама-
ли възприеманата данъчна тежест, а да предизвика определен тип поведе-
ние. Такъв е случаят с данъчния кредит за получения трудов доход в САЩ
и други държави, който има за цел да стимулира предлагането на труд от
хората с ниски доходи. Данъчният кредит се изплаща в реално време, а не
като обща сума в края на годината, защото разделянето на по-малки печал-
би се възприема като по-изгодна „сделка“ (проблемът тук е, че ако размерът
на кредита при всяко плащане е твърде малък, той може да не бъде възприет
от индивидите) (Krishna, Slemrod, 2003, p. 196).
Друг вид данъчни стимули са тези за окуражаване на спестяването. Въз-
награждението за спестяванията следва да постъпва веднага, а спестеното
да бъде предпазвано от изразходване за потребление в настоящия момент.
На тези критерии отговаря например индивидуална пенсионна сметка, вър-
ху депозитите в която не се начислява данък, но изтеглените от нея суми се
облагат (Krishna, Slemrod, 2003, p. 196).
От друга страна, са налице доказателства, че хората спестяват повече
при очакване да получат голяма натрупана сума в края на определен период
в сравнение с редовни малки плащания. Например при проучване сред 122
студенти, с колко очакват да се повишат месечните им разходи през годи-
ната, ако доходите им се увеличат с $200 на месец за тази година или при
вариант, в който в края на годината ще получат $2400, резултатът е $1200
средно за годината в първия случай и $785 във втория (Krishna, Slemrod,
2003, p. 196).
ПРОЦЕНТИ И АБСОЛЮТНИ ЦЕНИ
В сферата на маркетинга няма убедителни свидетелства за това, дали
промоциите, обявени в проценти са по-ефективни от тези, обявени в абсо-
лютни цени. Изследвания показват, че самата рамка, чрез която се пред-
ставя офертата – в абсолютен размер или проценти, не влияе значително
върху възприятието за атрактивността на сделката. В същото време обаче
се установява, че то се влияе от конкретния процент или абсолютна сума на
отстъпката. Освен това отстъпка от $1 при цена $10 се оценява като значи-
телно по-добра от същата отстъпка в процентно изражение при цена $20.
Това заключение съответства на аргумента на Канеман и Тверски за нама-
ляващата чувствителност, а именно, че за хората е по-лесно да установят
разлика в стайната температура между 3 и 6 градуса, от колкото разлика
между 13 и 16 градуса. Този факт, от друга страна, е в контраст с допуска-
нията в неокласическата теория, която приема, че от значение е само аб-
250
солютната стойност на сделката (Krishna, Slemrod, 2003, p. 196; Канеман,
2012, 352 – 359).
Оказва се, че разглежданият аспект на рамкирането има съществено
значение за субективната преценка на данъчната тежест. В експериментал-
но изследване участват 591 души, които трябва да посочат „правилната“,
според тях, прогресия на данъка върху общия доход за девет различни нива
на дохода. Осреднено отговорите показват силна степен на прогресивност
със ставки, започващи от 2,4% за семейство с доход от $5000 до 29,2% при
семейство с доход от $100 000. Когато същите хора са помолени да посочат
подходящите данъчни задължения, изразени в долари, то средните данъчни
ставки почти винаги са по-ниски, а в някои случаи значително по-ниски.
Например за семейство с доход $100 000, данъчната ставка е 20,1%, вмес-
то 29,2%. Резултатите съответстват на допускането, че за хората жертвите
при плащането на данъци са по-осезаеми, когато са изразени в съответната
валута, в сравнение с по-абстрактната концепция за данъчните ставки и ко-
гато въпросът е поставен в тази рамка, индивидите са по-малко склонни да
изберат високи данъци7.
ЗАВЪРШВАНЕ НА 9
От емпирични изследвания в областта на маркетинга е известно, че
цени, завършващи на 9 (например 39,99), се възприемат от потребителите
като по-ниски от закръглените суми (40). За това обикновено са посочвани
два вида обяснения:
– тенденция при потребителите да възприемат цената, завършваща на
9, като крайна цена, която включва малка отстъпка;
– тенденция при потребителите да се подценява цената като се раз-
кодира на база първото цяло число при прочитане отляво надясно в
процес, който не бива завършен.
Политиците, които търсят начини да намалят възприеманата данъчна
тежест, също прибягват до използване на поведенчески особености от този
вид (Krishna, Slemrod, 2003, p. 197).
7 Разликата между представянето в проценти и долари изиграва важна роля при дебатите
относно плана за данъчни съкращения на Джордж Буш. Планът му е атакуван от Ал Гор с
твърдението, че включва твърде големи съкращения, изразени в долари, от данъците на по-
богатите данъкоплатци. Отговорът на Буш е, че в процентно отношение най-големи данъчни
съкращения има за данъкоплатците с ниски доходи. Разбира се, тук и двете изказвания могат
да се приемат за верни (Krishna, Slemrod, 2003, p. 197).
251
ЗАВОАЛИРАНЕ
В поведенческите публични финанси се поставя въпросът, дали често
използваното завоалиране на действителната зависимост на данъчния пла-
теж от размера на дохода във формулировките на данъчните закони нама-
лява възприеманата данъчна тежест.
Множество изследвания в областта на маркетинга и психологията на-
пример показват, че хората по правило не обръщат внимание на инфор-
мацията, представена с дребен шрифт или шрифт, който не се откроява.
Потребители, които са били изложени на реклама на алкохолни напитки
със слабо открояващи се предупредителни надписи, не показват по-добри
резултати в последващите тестове за запаметяване в сравнение с такива,
на които не са показани предупреждения. Тези, на които са били показани
ясно открояващи се предупреждения, обаче се справят значително по-добре
(Krishna, Slemrod, 2003, p. 198).
Очевидно държавата може да оформи данъчната система по начин,
които ѝ позволява да се възползва от поведенческите особености на инди-
видите. Въпросът е до каква степен е приемливо да го прави. Допустимо
ли е хората да бъдат заблуждавани, че са натоварени с по-ниска данъчна
тежест? (Krishna, Slemrod, 2003, p. 198).
Представянето на данъците по начин, който намалява възприеманата
данъчна тежест, със сигурност е желателно, когато бива постигнато без
допълнителни разходи. Но в някои ситуации разходите по събирането на
данъците, както и безпристрастното разпределение на данъчната тежест
могат да окажат се по-високи, въпреки че данъчната тежест изглежда по-
ниска. Възползвайки се от поведенческите аномалии, политиците са в със-
тояние „незабелязано“ да подтикват обществото към определени решения в
стопанската сфера (срв. с концепцията за „побутване“, англ. “nudge”, Талер,
Сънстейн, 2014). Ако например избирателите са заблудени от представя-
нето на размера на данъците, е възможно да подценят действителните раз-
ходи и да гласуват в подкрепа на по-голям бюрократичен апарат. Според
някои консервативни политици възприеманата данъчна тежест трябва да се
увеличава, а не да се намалява и със сигурност да не бъде скрита (Krishna,
Slemrod, 2003, p. 199). В много от случаите хората осъзнават приложението
на подобни психологически похвати и все пак подсъзнателно се подчиняват
на вродените си поведенчески склонности.
Често едно и също поведение може да се обясни чрез различен набор от
психологически елементи. В поведенческите модели се подчертава обсто-
ятелството, че при избор хората не просто предпочитат a пред b, защото а
носи по-голяма полза (а > b), а се добавя и e, където e отразява психологиче-
252
ското изкривяване и така, за да предпочетем а, трябва а+e > b (Mullainathan,
Schwartzstein, Congdon, 2012, p. 17).
Факт е, че аспектите, засегнати в настоящия раздел, биват прилагани
в стопанската практика в една или друга форма. Хората са склонни да не
обръщат внимание на информация за цени и данъци, поднесена по опреде-
лен начин или да надценяват качеството на преценката си (Канеман, 2012,
240 – 286; Kahneman, Knetsch, Thaler, 1991). От изложеното може да се на-
прави заключението, че представянето на данъците има съществено отра-
жение върху поведението както на потребителите, така и на бизнеса, което
е в пряка връзка с перспективите за икономически растеж и развитие в една
страна.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Поведенческите публични финанси предлагат възможност за анализ
на алтернативни политики в публичния сектор и начините, по които инди-
видите реагират на тях. Макар и нов клон в икономическото познание, те
запълват важна празнина в описанието на стопанската действителност от
неокласическите модели и все по-убедително доказват, че могат да играят
съществена роля за обяснение на протичащите днес процеси в публичния
сектор на националните икономики. Задълбоченото изучаване и по-ната-
тъшно разработване на тези нови теории би допринесло както за по-адек-
ватното поведение изпълнителната власт, така и за разработването на поли-
тики, които да са в унисон с потребностите на индивидите и в същото време
да биват възприемани, като действително полезни за тях (вж. Slemrod, 2010;
Barberis, Thaler, 2003).
В статията са приведени свидетелства от литературата, че не само раз-
мерът, но и формата, чрез която данъците биват представени на общество-
то, може да окаже съществено влияние върху ефектите от стопанско-поли-
тическите решения. Обърнато е внимание на нормативния въпрос, до каква
степен е редно държавата да се възползва от експериментално установените
поведенчески закономерности и допустимо ли е да се въвеждат индивидите
в заблуждение относно реалния размер на данъчната тежест.
Проблемите, свързани с разпределението на данъчната тежест и начина
на представянето му пред обществото, са особено актуални в България на
фона на острата нужда от по-добро разбиране и прилагане на обобщените
в настоящата статия аспекти при поведението на индивидите в ролята им
както на данъкоплатци и избиратели, така и на кандидати за народни пред-
ставители. В България, както и в другите страни по света, не са изключение
злоупотреби с предимствата, които носи доброто познаване на постижени-
253
ята в областта на поведенческите финанси. Начинът да се противостои на
тези тенденции е чрез ускорено развитие на знанието в изследователското
поле и привеждането му до достоянието на обществото като цяло.
Литература
Ариели, Д. (2012) Предвидимо ирационални. Кои са силите, формиращи нашите решения.
С., „НСМ Медиа“ (Dan Ariely, Predictably Irrational. The Hidden Forces That Shape Our
Decisions. Harper Collins, 2008).
Канеман, Д. (2012) Мисленето. С., „Изток-Запад“ (превод от Daniel Kahneman. Thinking,
Fast and Slow. Macmillan, 2011).
Куигин, Дж. (2013) Зомби икономикс С.., „Изток-Запад“ (превод от John Quiggin, Zombie
Economics. How Dead Ideas Still Walk among Us. Princeton University Press, 2010).
Менгов, Г. (2010) Вземане на решения при риск и неопределеност. С., ИК „Жанет 45“.
Шърмър, М. (2010) Пазарното мислене. С., „Изток-Запад“ (превод от Michael Shermer,
The Mind of the Market. Compassionate Apes, Competitive Humans, and Other Tales from
Evolutionary Economics. Times Books, Henry Holt and Company, LLC, 2008).
Седларски, Т. (2013) Нова институционална икономика. София: Университетско издателст-
во „Св. Климент Охридски“.
Седларски, Т. (2009) „Неформални институции, идеологии и транзакционни разходи“. -Со-
циологически проблеми, 3-4/2009, 139 – 155.
Седларски, Т., Г. Димитрова (2014) Основни концепции в теорията на поведенческите фи-
нанси. – ГСУ, Стопански факултет, 12, 195 – 220.
Седларски, Т., Г. Димитрова (2016) Световната финансова криза от перспективата на пове-
денческите финанси. – ГСУ, Стопански факултет, 13, 247 – 268.
Талер, Р. Х., К. Р. Сънстейн (2014) Побутване – Nudge. С., Изд. Изток-Запад (превод от
Thaler, R. H., Sunstein, C. R., Nudge: Improving Decisions about Health, Wealth, and
Happiness, Yale University Press, 2008).
Akerlof, G. and W. T. Dickens (1982) “The Economic Consequences of Cognititve Dissonance”. –
American Economic Review, 72 (June), 307 – 319.
Barberis, N. C., R. H. Thaler (2003) “A Survey of Behavioral Finance”. Handbook of the Economics
of Finance: Volume 1B, Financial Markets and Asset Pricing. Elsevier, North Holland,
Chapter 18, 1053 – 1128.
Clague, C. (1993) “Rule Obedience, Organizational Loyalty, and Economic Development”. –
Journal of Institutional and Theoretical Economics, 149(2), 393 – 414.
Ellsberg, D. (1961) “Risk, Ambiguity and Savage Axioms”. – Quarterly Journal of Economics 75
(4): 643 – 79.
Brown, C. V., P. M. Jackson (1990) Public Sector Economics, 4th Edition, Oxford, UK &
Cambridge, USA: Blackwell.
Kahneman, D., J. L. Knetsch, R. H. Thaler (1991) “Anomalies: The Endowment Effect, Loss
Aversion, and Status Quo Bias”. – Journal of Economic Perspectives, American Economic
Association, vol. 5(1), 193 – 206.
Kahneman, D., A. Tversky (1984) “Choices, values and frames”. – American Psychologist, 39 (4),
341 – 350.
Kahneman, D., A. Tversky (1979) “Prospect Theory: An Analysis of Decision under Risk”. –
Econometrica, 47(2), 263 – 292.
Krishna, A., J. Slemrod (2003) “Behavioral Public Finance: Tax Design as Price Presentation”. –
International Tax and Public Finance, 10(2), 189 – 203.
254
McCaffery, E. J., J. Slemrod (2004) “Toward an Agenda for Behavioral Public Finance”, USC
Law and Economics Research Paper No. 04-25; and USC CLEO Research Paper No. C04-
22, published in: Edward J. McCaffery and Joel Slemrod, eds., Behavioral Public Finance,
Russell Sage Press, 2006.
McCarthy, M. (2012) “Financial Crisis of 2007 and 2008: Efcient Markets or Human Behavior?.
The 2012 Orlando International Academic Conference Proceedings, pp.7 – 12.
Mertins, V. (2008) “Procedural Satisfaction Matters – Procedural Fairness Does Not: An Experiment
Studying the Effects of Procedural Judgments on Outcome Acceptance”, Discussion Papers/
Institut für Arbeitsrecht und Arbeitsbeziehungen in der Europäischen Gemeinschaft,
Universität Trier, Nr.07/2008.
Slemrod, J. (2010) “Old George Orwell Got It Backward: Some Thoughts on Behavioral Tax
Economics”. – FinanzArchiv / Public Finance Analysis 66, 15 – 33.
Szyszka, A. (2010) “Behavioral Anatomy of the Financial Crisis”. – Journal of CENTRUM
Cathedra, Vol. 3, Issue 2, 121 – 135.
Thaler, R. H. (1999) “Mental Accounting Matters.” – Journal of Behavioral Decisionmaking 12:
183 – 206.
Weber, M., E. B Kramer, T Langer, A. Laschke, D. Schiereck, N. Siebenmorgen, F. Vossmann.
(1999) „Behavioral Finance – Idee und Überblick“. Forschung für die Praxis, Band 0,
Universität Mannheim.
Постъпила на 05.03.2014 г.
