Conference PaperPDF Available

Между традициите и мултимедийните технологии. Обучението по архивистика в Югозападния университет “Неофит Рилски”

Authors:
1
Между традициите и мултимедийните технологии
Обучението по архивистика в Югозападния университет
“Неофит Рилски”
Преполовила своя първи век, българската университетска
архивистика има добър повод за равносметка и връщане назад към
корените, към началото и разбира се за поглед напред към
очакваното и предстоящото. Възроденото начало, или новата
специалност Архивистика и документалистика в Софийския
университет също има вече основания да “изрече” на глас
оправданите надежди и усилия, постигнатите резултати, а защо не и
да сподели новите си намерения.
В общия образователен модел със своя история, традиции и
заявки в бъдещето се вписва и Югозападният университет “Неофит
Рилски”. Възниква през 1975 г. като педагогически филиал на
Софийския университет “Св. Климент Охридски”
1
. Затова първите
учебни планове са приети от Академичния съвет на най-старотото
висше училище, на заседание, проведено на 24 декември 1975 г.
2
С
мнения и препоръки по учебната документация се ангажират акад.
Петър Динеков, проф. Куйо Куев, проф. Николай Генчев, проф.
Кирил Василев, доц. Стойко Колев, проф. Г. Димов, проф. Благовест
Сендов и други членове на съвета. Дискусията се провежда в
търсене на разумната мяра между педагогическите знания и умения
от една страна и дисциплините, които осигуряват основните знания
на бъдещите начални учители, от друга. Една от препоръките е на
историка проф. Николай Генчев и насочва вниманието към
традициите, към необходимостта от проучване на програмите на
старите педагогически училища. На същото заседание бъдещият
първи ректор доц. Ал. Маджаров очертава перспективите на
филиала, определяйки го като първо висше училище, интегрирало
много науки в откриването на новата специалност за начални и
детски учители. Друго предимство според него е съчетаването на
добрата професионална подготовка на началния учител с широките
умения по дидактика
3
.
Година по-късно, също в Академичния съвет на Софийския
университет е приета и структурата на филиала, откриват се
катедрите по български език и литература, по анатомия и
физиология на детето, по педагогика и психология; по математика;
по пеене и по рисуване. Избират се и преподавателите, някои от
които “за еднократно възлагане на учебната работа за срок от една
година”.
4
И така, някъде в пресечната точка между традициите и новото,
по силата на академично решение от заседание с дата, съвпадаща с
2
Бъдни вечер, е поставено началото на педагогическия филиал на
Софийския университет в Благоевград. Много скоро след
откриването той попада в “светлините на прожекторите”. Първият
студентски празник на 8 декември 1976 г. е заснет и излъчен в
седмичния кинопреглед. Дори и днес, близо 30 години по-късно,
запечатаните върху кинолента просторни зали с модерна за времето
си аудиотехника, смълчаните студентски аудитории предизвикват не
само ретро-умиление, но говорят за висок старт и добри обещаващи
възможности на това най-ново тогава висше училище, привлекло
вниманието на операторите на “Отечествения кинопреглед.
През годините на своето развитие филиалът, а впоследствие и
висшето училище на Югозападна България носи белезите, отразява
влиянията, изпитва тежненията, а в определен смисъл и повтаря
стъпките на своя създател Софийския университет. Затова дори и
след като през 1983 г. получава своята независимост и
институционална самостоятелност под формата на Висш
педагогически институт
5
, не прекъсват професионалните и
колегиални взаимодействия и връзки.
Не прави изключение в този смисъл и обособилият се в него
като отделна структура Исторически факултет. Още с първите
промени в учебния план за 1992/1993 г. се въвежда изучаването на
архивистика за студентите по история с встъпителния курс Увод в
архивознанието, който се възлага на преподавателката от Софийския
университет - доц. Андриана Нейкова. За кратко време кръгът от
дисциплини се разширява и под формата на спецкурсове започват да
се изучават Археография, Формиране на Държавния архивен фонд,
Информационна система на архивите, Специални документи и
архиви, История на архивите. Привлечен е и другият преподавател
от катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в
Историческия факултет на Софийския университет - доц. Румен
Донков за курса Документни системи в социалното управление. Без
съмнение, тези първи стъпки са по-уверени и дори “застраховани”
срещу риск от неуспех, защото и програмите, и курсовете, и
формите са вече изпробвани и са част от изградения и адекватен за
времето си модел на Софийския университет. На общите
преподаватели се “възлага” надеждата да пренесат добрите традиции
в обучението в Югозападния университет.
Междувременно от 1995 г. влиза в сила Решението на
Народното събрание за създаване и преобразуване на висши
училища в България, по силата на което Висшият педагогически
институт “Неофит Рилски” се преобразува в Югозападен
университет “Неофит Рилски”.
6
Проявеният интерес към
3
преподаванията по архивистика постепенно намира място в
програмите на нови специалности в университета Социална
информация и комуникации (трансформирана по-късно във Връзки с
обществеността), Публична администрация.
Недвусмислени свидетелства за трайно присъствие и интерес
към изучаване на арихивстика и документалистика в университета в
Благоевград и разбира се в специалност История са обявените
конкурси през 2000 г. за щатен доцент и за докторант по
архивистика, а от 2005 г. и за редовен асистент. Следва обновяване
на учебните планове, съобразени със системата за трансфер на
кредити при което за бакалавърската степен са предвидени 105 часа
Архивознание и Компютърна архивистика в специалност История и
възможност за допълнителни 180 часа избираеми дисциплини по
История на архивите, Историческо документознание, История на
българските архиви, Организация, методика и практика на
българските архиви, както и 60 учебни часа научна практика в
българските архиви. За специалност Връзки с обществеността освен
задължителните 45 часа Архивистика и документалистика се
предвиждат и 45 часа Аудиовизуални документи и архиви.
Традиционно проявяваният интерес към обучението по
архивистика и предпоставките на тристепенното образование
позволяват от учебната 2005/2006 година в рамките на специалност
История да стартира и нова магистърска програма “Архиви и музеи.
Опазване на културното наследство в информационното общество.”
Замислена и реализирана като програма за хуманитаристи, тя
обхваща дисциплини по класическа и компютърна архивистика,
докуменатлистика, музеология и по история, право и други
дисциплини, съобразени с потребностите на бъдещите архивисти,
документалисти, музейни експерти, специалисти в държавната
администрация. И тази програма се реализира с участието на
преподаватели от Софийския университет, с утвърдени експерти от
системата на архивите, Народната библиотека, музейни експерти.
Междувременно към четенията по архивистика проявяват
интерес и други специалности в Югозападния университет, както в
бакалавърска, така и в магистърска степен, сред които Балканистика,
Етнология, Културология. Документалистика е една от
дисциплините, включени в междууниверситетската магистърска
програма по мениджмънт на образованието към едноименния
институт в Холандия „INTERAULA“ и пр.
Непрекъснатото обогатяване и обновяване на курсовете,
диференцирането им съобразно образователно-квалификационни
степени и всички съпътстващи ги във времето промени се
4
осъществяват предимно в рамките на установените традиции.
Вероятно “заслуга” за това има изначалната консервативност на
архивистиката, която се проявява и като своеобразен регулатор и
гарант за съхраняването на традициите. Благоприятстващ фактор в
тази посока е и споменатата приемственост, заложена, както в
общото институционално начало на Югозападния университет и
Софийския университет, така и в общите преподаватели, с техните
курсове и програми като жива, непосредствена връзка между двата
университета и като носители на относително устойчивото по форма
и съдържание обучение по архивистика и документалистика.
Извън традиционното русло взаимодействието между двата
университета продължава и в новото вече хилядолетие чрез проект
за модернизиране на образованието, разработен от екип от катедра
Българска история и археология (сега архивистика) на ЮЗУ с
ръководител доц. Кристина Попова. Български партньор по проекта
е доц. Андриана Нейкова от катедра Архивистика и помощни
исторически дисциплини в Софийския университет.
Чуждестранните партньори са от Университета в Грац д-р Зигрид
Грубер и от Компютърния колеж в Кошалин (Полша) - д-р
Анастасия Кокаланова-Худемчук. Разработването на проекта
“Мултимедия за хуманитаристи нови образователни технологии в
процеса на обучението” е мотивирано от потребността да се
преодолее от студентите все още съществуващата дистанция между
някои от тях и новите технологии; да се изработят и с тяхно участие
мултимедийни продукти, които да обогатят и направят по-
атрактивно хуманитарното образование; да се улесни подготовката
на съвременните хуманитаристи за работа с електронни документи и
архиви, а в определен смисъл да се преодолеят все още
съществуващите неравномерности и неравенства между студенти с
различен социален произход, от различни дисциплини и културен
профил и се създадат възможности за приобщаването им към
съвременните комуникации и за успешна професионална
реализация.
Проектът се реализира със средства от Световната банка за
модернизация на образованието в България по програма на
Министерство на образованието и науката.
Сега, когато вече е приключил, бихме могли да го определим
като един от успешните опити за свързване на традициите с
модерността в университетската архивистика.
В търсене на отговор на въпроса: Какво всъщност се промени
в обучението по архивистика в резултат на проекта през изминалите
по-малко от две години?
7
, не бива да пропуснем поне следните нови
характеристики:
5
Усъвършенства се материалната и информационната база.
Чрез проекта се откри и оборудва Зала по компютърна архивистика
и историческа информатика в ЮЗУ “Неофит Рилски”, която
принадлежи на специалност История. Залата разполага с 11 работни
станции и сървър, скенери, принтери, цифрови фотоапарати и
камера. В резултат на партньорското участие от Софийския
университет “Св. Кл. Охридски”, кабинетът в който се провеждат
лекции и семинари по архивистика в магистърските програми, е
оборудван с 4 работни станции.
В тези условия стана възможно интердисциплинарно обучение
на студентите и прилагане на съвременни технологии при
изучаването на Компютърна архивистика, Историческа
информатика, Мултимедии в архиви, музеи, библиотеки,
Аудиовизуални документи и архиви и др.
Поддържа се и се използва в учебния процес съвременна
информационна и библиотечна база мултимедийна библиотека по
дисциплини от областта на хуманитаристиката и електронна
библиотека по архивистика. Електронната библиотека е разработена
и се поддържа и допълва от Софийския университет.
Въведени са модерни методи на обучение по основни
дисциплини и курсове чрез мултимедийни учебни пособия, сред
които “Виртуална Горна Джумая”, “Визуален архив на Народния
съд”, “История на българския фото- и киноархив”, “История на
местното самоуправление”, “История на социалната работа.
Фотоархив на домове за възрастни хора (30-те 40-те години на 20
век)”, “Заседания на Общинския съвет на Горноджумайската градска
община 1927-1945 г.” и др. Въведена е практиката за дипломиране
на студентите от специалност История в ЮЗУ с мултимедийна
презентация на дипломната работа.
Формиран е дигитален аудио-визуален архив с ценни извори
по устна история, автобиографистика, микроистория, краезнание,
социална история, социолингвистика, история на езика;
културология, социология и др. За обучението по архивистика и
история е изграден цифровизиран киноархив с повече от 300 минути
записи от седмичните кинопрегледи “Българско дело” и “Отечествен
кинопреглед” от 40-те до 80-те години на 20 век.
Коренно са променени условията за провеждане на лятната
студентска практика в държавните архиви. Ако през последната
година преди реализирането на проекта (през юли 2003 г.)
студентите участваха предимно в обработката на документи с
6
познатите от векове техники, включително и за подшиване на
архивни единици с игла и конец, то само година по-късно техните
по-млади колеги започнаха изграждането на електронен архив с
документи от Държавен архив-Благоевград в новооткритата
мултимедийна зала.
В рамките на предвидените по учебния план две седмици те
поставиха началото на архивната база данни с първите 1092 записа с
информация, извлечена от заявления и опис-декларации за
постъпване в ТКЗС през 50-те години на 20 век. За улеснение на
студентите предварително бе създадена електронна форма, която
отразява всички полета от оригиналните формуляри. Заедно с тези
данни всеки първичен оригинален документ се сканира и по този
начин става достъпен вече и в електронна форма.
Идеята за тази база данни е заимствана от австрийските партньори
по проекта, които ни убедиха в полезността на изгражданата от тях в
продължение на седем години база, основана на оригинални
документи от военновременното преброяване на населението през
1917-1918 г., проведено на територията на Албания.
За нас остана да направим избор на конкретните архивни
документи, и в този избор бяхме улеснени от колегата ни Петър
Станев, директор на Държавния архив в Благоевград. Защо се
спряхме именно на базата ТКЗС? Изходните документи, които
използваме - заявленията и опис-декларациите за постъпване в ТКЗС
са не само благодатни източници за изграждане на базата, но и един
от сравнително не многото възможни извори за проучване миналото
на малките населени места. Затова те са особено ценни и
перспективни и за изследванията по микроистория. В Държавния
архив са запазени документи за близо 70 ТКЗС-та, съществували в
района на някогашния Благоевградски окръг. Документите за
тяхното функциониране са обособени в около 300 архивни единици
и обхващат повече от 30 000 листа. На настоящия етап базата
обхваща шест населени места и повече от 3000 записа, които освен
съхранение на информацията, предполагат и възможности за
извличане на точни сведения. Засега тя е организирана в една
таблица (плоска база данни), като колоните са еквивалентни на
полетата от оригиналните формуляри, а редовете съдържат
характеристиките на всеки отделен декларатор. Базата е изградена с
програмния продукт Microsoft Access 2002 и се поддържа от
асистентката по архивистика Нурие Муратова. Предстои
изработването на система за управление на базата данни, а в
перспектива и създаването на страници за достъп с цел разглеждане
и обработване на информацията по Интернет или друг тип мрежа.
И не на последно място, появи се научно-изследователското
7
електронно списание “Известия по история” (www.history.swu.bg),
като съвременна, реална възможност за усъвършенстване на
обучението, включително и по архивистика.
Като неволни свидетели на промените, сякаш не разбрахме
кога точно изчезнаха старите символи на архивите и днес вече все
по-рядко ги свързваме с прашните папки и зелените престилки, а
мишките от обитатели на архивохранилищата станаха просто част от
компютърната конфигурация, разположена на бюрото на архивиста.
А доколко подготвена е за тези промени университеската
архивистика? Не ерес, а част от обучението вече е Компютърната
архивистика. И още, когато говорим за мултимедия за
хуманитаристи не правим асоциация с развлекателна програма или с
телекомуникационни средства, а приемаме, че това е модерен
образователен модел, намерил добър прием и от българската
университетска архивистика. Без съмнение, във времето на
свръхмодерните технологии и интерактивни мултимедии е
необходимо непрекъснато да търсим нови средства, с които да
привличаме и задържаме вниманието на пренаситените с
информация студенти, да превърнем обучението им в по-атрактивно,
достъпно, мобилно, в приключение...
Марияна Пискова
8
1
Създава се с Разпореждане № 323 на Бюрото на Министерския съвет от 9 авг. 1975 г. за
откриване на филиал на СУ “Кл. Охридски” – Педагогически факултет за подготовка на начални
и детски учители с висше образование в Благоевград от учебната 1976/1977 г.
2
ДА София, ф. 1790, оп. 2, а.е. 23, л. 14-17
3
Пак там, л. 15
4
Пак там, а.е. 24
5
Висшият педагогически институт – Благоевград е създаден през 1983 г. с Указ 2296, Д.В. бр.
62, 9 авг. 1983 г. Единственният член на указа гласи: “Създава Висш педагогически институт в
Благоевград на базата на филиала на Софийския университет “Кл. Охридски”.
6
Решение за създаване и преобразуване на висши училища, Д.В., бр. 68 от 1 авг. 1995 г.
7
Финансирането и по-голямата част от задачите по проекта приключиха във времето от 17
април 2003 до 31 май 2004 г.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
ResearchGate has not been able to resolve any references for this publication.