Content uploaded by Zornitza Radeva Ganeva
Author content
All content in this area was uploaded by Zornitza Radeva Ganeva on Apr 18, 2017
Content may be subject to copyright.
A preview of the PDF is not available
Изследване на знанията за етническите символи на деца от български, еврейски, турски и ромски произход
Abstract
The study presented here analyses the national pride, national symbols and sources of information from which 6-, 9-, 12 and 15-year-old children of Bulgarian, Jewish, Turkish and Romany origin derived their views on in-group and selected out-groups. The sample consisted of 642 children aged 6, 9, 12 and 15 years. The investigations performed in this field were systematised. The design of the survey includes a set of cards of languages, religious places and ethnic holidays, from which the persons surveyed have to select. The analysis by ethnic groups shows that children have most information and preferences towards in-group, followed by those towards the group of majority. The main source of information about all children of all ages is the family.
Резюме: Целта на настоящото изследване е да се направи сравнителен анализ на отдаваното значение на характерните празници, религиозни обекти, езици и източници на информация от децата от български, еврейски, турски и ромски произход по: (а) етническа група на принадлежност и (б) възраст. В изследването участват 642 деца от български, еврейски, турски и ромски произход на 6, 9, 12 и 15 години (406 момчета и 236 момичета). Броят на изследваните деца в четирите възрастови групи от четирите основни етноса в България е приблизително еднакъв: 40, 41, 40, 41 българчета, съответно; 48, 40, 39, 35 турчета; 37, 42, 39, 40 еврейчета и 44, 46, 37, 33 ромчета, съответно. Изследването е проведено в пет различни района на България: Чирпан, Шумен, Разград, Търговище и София. Всички деца отговарят на серия от въпроси за характерните празници, религиозни обекти, езици и източници на информация за четирите изследвани етнически групи (българи, евреи, роми и турци). Резултатите от статистическия анализ на скалите са докладвани в седем статистически таблици по: 1) празници, разпределени по възраст, 2) празници, разпределени по етническа група на принадлежност, 3) религиозни обекти, разпределени по възраст, 4) религиозни обекти, разпределени по етническа група на принадлежност, 5) езици, разпределени по възраст, 6) езици, разпределени по етническа група на принадлежност и 7) посочени три източника на информация от всяка от изследваните етнически групи, разпределени по възраст. За целта са проведени тестове на Крушкел-Уолис и коригирания Бонферони постхок тест на Ман-Уитни, тест на Ман-Уитни, Хи-квадрат (χ2) анализи, коефициент на Пирсън и еднофакторни дисперсионни анализи с постхок тестове на Туки. Анализът на получените резултати показва ясно предпочитание към най-значим празник и религиозен обект на децата от български, еврейски, турски и ромски произход. Потвърждава се допускането, че всички деца от български, еврейски, ромски и турски произход ще предпочитат символите на своята етническа група. Освен това всички деца харесват повече характерните културни обекти на собствената си група в сравнение с тези на другите. Децата проявяват определени предпочитания към своята етническа общност. Направените избори от децата потвърждават и мястото, което заема всяко от изследваните малцинства в социалната йерархия. Групата на евреите, поради високата си степен на интегрираност с групата на мнозинството и относителната си финансова независимост, се отличава от другите две малцинства - роми и турци. От трите етноса тя е най-близо до групата на мнозинството. Основният източник, от който всички изследвани деца получават информация за своето и за различните малцинства в България, е семейството. В отговорите си българите и евреите добавят, че това са книгите и средствата за масово осведомяване, а за ромчетата и турчетата – учителите и групата на връстниците. В емпиричното изследване са използвани 35 литературни източника.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
The goal of this study was to examine the development of children's relationships with their country at different ages, and to describe the manner in which this relationship becomes organized and the possible stages in its development. One hundred Irish children, aged 10,12,14 and 16, were asked to describe their thoughts and feelings about their country. Content analysis of the narratives at different ages suggests that the relation of the child to his/her country is a developmental phenomenon that is mediated by cognitive processes, but that the affective quality of the child's attachment to his/her country is influenced by the cultural-historical milieu in which it emerges and develops.
Why is English national identity so enigmatic and so elusive? Why, unlike the Scots, Welsh, Irish and most of continental Europe, do the English find it so difficult to say who they are? The Making of English National Identity, first published in 2003, is a fascinating exploration of Englishness and what it means to be English. Drawing on historical, sociological and literary theory, Krishan Kumar examines the rise of English nationalism and issues of race and ethnicity from earliest times to the present day. He argues that the long history of the English as an imperial people has, as with other imperial people like the Russians and the Austrians, developed a sense of missionary nationalism which in the interests of unity and empire has necessitated the repression of ordinary expressions of nationalism. Professor Kumar's lively and provocative approach challenges readers to reconsider their pre-conceptions about national identity and who the English really are.
In this revision of her best-selling text, author Sonia Nieto explores the meaning, necessity, and benefits of multicultural education for students of all backgrounds. The text looks at how personal, social, political, cultural, and educational factors affect the success or failure of students in today's classroom. Expanding upon the popular case-study approach, the fourth edition examines the lives of 18 real students who are affected by multicultural education, or a lack of it. Social justice is firmly embedded in this view of multicultural education, and teachers are encouraged to work for social change in their classrooms, schools, and communities.
Current discussions of the effects of urbanization and industrialization on the bureaucratization of American public education in the later 19th century do not offer effective explanations of the expansion of the educational system in the first place. Enrollments were high much earlier than these explanations suggest and were probably higher in rural than in urban settings. We argue that the spread of public education, especially in the North and West, took place through a series of nation-building social movements having partly religious and partly political forms. We see these movements as reflecting the involvement and success of American society in the world exchange economy and the dominance of parallel religious ideologies. State-level data are used to show both the absence of positive effects of urban industrialism on enrollments and some suggestive effects of evangelical Protestantism and 19th-century Republicanism.
A test of factual knowledge of about 10 nations was developed and applied to 96 Oxford children aged from 7 to 11, whose preferences for these nations had already been determined. The relationship between preference for and knowledge about other nations was found to be curvilinear in form and did not seem to be accountable for in terms of a similar relationship in environmentally available cues. Working-class children displayed considerably less knowledge than middle-class children. The causal implications of the findings are discussed.