ArticlePDF Available

ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА: ЪРВИН ФИШЕР И ТЕОРИЯТА НА ВРЕМЕВИЯ ИЗБОР (Foundations of Contemporary Economics: Irving Fisher and intertemporal choice theory)

Authors:

Abstract

Irving Fisher was one of the most fascinating personalities who have worked on Economic Theory. Besides his groundbreaking contributions to economics, he was also a pathbreaker for topics related to mathematics, statistics, nutrition, health, political stability and peace. This article provides a brief survey of Fisher’s work. It is closely related to the introduction of neoclassical theory in the US at the end of the 1920th century. His contributions to economics, theoretical and applied, are still used in textbooks. We give an overview of some of them and elaborate on his model of intertemporal choice. This model is an important link between the general equilibrium theory, the theory of money, the theory of investment and the theory of consumption.
КОМЕНТАРИ
132
Проф. д-р Хенрик Егберт*, доц. д-р Теодор Седларски**
ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА:
ЪРВИН ФИШЕР И ТЕОРИЯТА НА ВРЕМЕВИЯ ИЗБОР
Накратко е описан жизненият път на Ървин Фишер – един от най-известните
икономисти на XX век, който още приживе е определян като гений. Наред с
основополагащите му приноси в областта на икономическата теория той е
сред първопроходците и в теми, свързани с математиката, статистиката,
продоволствената сигурност, здравеопазването, политическата стабилност и
мира. Теоретичните и приложните му приноси и досега са част от учебниците
по икономика. Направен е кратък преглед на трудовете на Фишер, изиграли
съществена роля за въвеждането на неокласическата традиция в САЩ в
края на XIX век. По-подробно е анализиран моделът на времевия (интер-
темпоралния) избор, който е важна връзка между теорията на общото
равновесие, теорията на парите, теорията на инвестициите и теорията на
потреблението. Посочени са главните причини, поради които творбите на
Фишер не са загубили своята актуалност и в днешно време.1
Ървин Фишер със сигурност принадлежи към най-необикновените хора,
занимавали се някога задълбочено с икономика. Теориите му са залегнали и до
днес в основите на стопанската наука, а приносите му към икономиката едва ли
могат да бъдат надценени. Фишер е успешен не само като учен в различни
научни области, но и като предприемач и задава редица акценти в световната
политика. Изобретяването на системата на индексните картони през 1910 г. и
нейното патентоване му осигуряват състояние от независима стопанска дейност.
Преди Първата световна война Фишер се застъпва активно за съхраняването на
мира, а впоследствие и за учредяването на Обществото на народите. Между
1932 и 1937 г. е съветник по стопанската политика на президента Рузвелт. Наред
с това е успешен автор на учебници и научнопопулярни творби по темите на
изхранването, здравето и хигиената, като работата му в тези области е вдъхно-

* Висше училище Анхалт – Бернбург, Германия, henrik.egbert@hs-anhalt.de
** СУ „Св. Кл. Охридски”, Стопански факултет, катедра „Икономика”, sedlarski@uni-sofia.bg
1 Prof. Henrik Egbert, PhD, Assoc. Prof. Teodor Sedlarski, PhD. FUNDAMENTALS OF MODERN
ECONOMY: IRVING FISHER AND INTERTEMPORALCHOICE THEORY. Summary: This article
summarizes the life and work of Irving Fisher – one of the most influential economists of the 20th century,
famous in his lifetime for being a genius. Besides his groundbreaking contributions to economics, he is also a
pathbreaker for topics related to mathematics, statistics, nutrition, health, political stability and peace. His
contributions to economics, theoretical and applied, are still used in economics textbooks. This article provides
a brief survey of Fisher’s work. It is closely related to the introduction of neoclassical theory in the US at the
end of the 19th century. An overview of some of them and elaborate on his model of intertemporal choice are
presented. This model is an important link between the general equilibrium theory, the theory of money, the
theory of investment and the theory of consumption. The main reasons are being put forward for the Fisher’s
work to sound contemporary in the new millennium.
Основи на съвременната икономика: Ървин Фишер и теорията на времевия избор
133
вена от лични преживявания. Приносите на Фишер са толкова многопластови и
същевременно основополагащи, че тук можем да представим само силно огра-
ничен поглед към творчеството му.2
Жизнен път
Ървин Фишер (1867-1947 г.) е роден в щата Ню Йорк. Ранното си детство
прекарва в Нова Англия, където баща му е свещеник. По-късно семейството
му се премества в Мисури, а младият Ървин се установява при роднини във
Вашингтон. След ранната смърт на баща му Фишер се записва в Йейлския колеж
през 1884 г. По време на следването работи като помощник преподавател, за
да издържа семейството си. Четири години по-късно завършва образованието
си като първенец на випуска. Наред с това е изявен гребец, печели награди
по математика и публикува стихотворения. Благодарение на отличната си
диплома Фишер получава стипендии, с помощта на които финансира послед-
ващото си образование по математика, философия, природни и обществени
науки. През този период се задълбочават неговите интереси в областта на
природните науки и главно във физиката. От нея Фишер по-късно възприема
последователната математическа обосновка на моделите и емпиричната про-
верка на теориите в своите икономически изследвания. Един от неговите мен-
тори в Йейл е физикът Уилард Гибс (вж. Monissen, 1989, р. 212; Hagemann,
2008, р. 102). Следвайки съвета на друг свой учител - политическия иконо-
мист и социолог Уилям Греъм Съмнър, Фишер решава да се заема с мате-
матическа икономия (Monissen, 1989, р. 212) и започва да прилага методите,
моделите и емпиричната проверка от физиката в изследванията на стопан-
ството.
През 1892 г. Ървин Фишер получава докторска степен с математическа
разработка върху стойността и цената (“Mathematical Investigation in the Theory
of Value and Prices”). Това е една от първите икономически разработки въобще,
обвързваща систематично математически методи с икономически модели
(Monissen, 1989, р. 212), която става програмна за икономическата наука, вкл.
и до наши дни. Дисертацията затвърждава известността на Фишер в средите
на водещите икономисти от онова време - още през 1893 г. Франсис Еджъурт
я определя в „The Economic Journal“ като безсмъртен принос към икономичес-
ката теория. След защитата Фишер получава предложение за асистентско място
в математическия факултет на Йейл, където преподава между 1891 и 1897 г.
Дисертацията, както и други разработки на Фишер, се различават
съществено от творбите на тогавашните американски икономисти, чийто подход
е силно повлиян от класическата политическа икономия и от немската истори-
ческа школа. Ървин Фишер е първият американски икономист, публикувал

2 Изложението се опира в най-голяма степен на Dimand & Geanakoplos (2005), Hagemann (2008),
Monissen (1989), Schumpeter (1948) и Tobin (1987), както и на биографията, написана от сина му
Ървин Нортън Фишер (Fisher, 1956).
Икономическа мисъл 1/2017 Economic Thought
134
модерни (т.е. неокласически) изследвания, с което се превръща в един от
родоначалниците на неокласическата традиция в САЩ.
През 1893 - 1894 г. Фишер прекъсва работата си в Йейл заради продължи-
телен престой в Европа (Виена, Оксфорд, Берлин, Лозана). Дисертацията му
отваря множество врати в науката и той създава контакти с най-влиятелните
европейски икономисти - Бьом-Баверк, Еджъурт, Маршал, Менгер, Парето и
Валрас. Наред с това учи за кратко математика и физика при Фробениус и
Хелмхолц в Берлин (вж. Hagemann, 2008, р. 103). По-късно през 1889 г. е избран
за професор в Йейл и остава на работа там до пенсионирането си през 1935 г.
(за особената пожизнена връзка на Фишер с Йейл вж. Barber, 2005).
Скоро след назначаването му за професор Фишер се разболява тежко
от туберкулоза (от същото е починал и баща му) и борбата с нея продължава
3 години. Заболяването става една от причините за интензивните му занима-
ния с въпроси на здравето, храненето и хигиената (вж. Monissen 1989, р. 214)
(той например подкрепя сухия режим и е вегетарианец). Фишер публикува
редица научни изследвания по тези теми, като книгите му се превръщат в
бестселъри (за съвременна икономическа оценка на неговите произведения
на здравна тематика вж. Fuchs, 2005).
От 1903 г. - след завръщането му в Йейл, за Фишер следва активна
работна фаза, през която се раждат важни икономически трудове. През тези
години той се утвърждава като един от най-значимите и най-признатите аме-
рикански учени в областта на стопанските науки. Въпреки нерядко ожесто-
чената съпротива на други икономисти срещу неговия подход на строга
емпирична проверка на всички формулирани теории през 1918 г. Фишер е
избран за президент на Американската икономическа асоциация. През 1923 г.
той основава Института за индексни числа (Index Number Institute), чиято цел
е да документира седмично покупателната способност на парите в между-
народен контекст и да я публикува, съотнесена към цените на едро. Институтът,
просъществувал до 1936 г., е разглеждан като първия икономически изследо-
вателски институт, който публикува редовно коментиран ценови индекс.
Наред с научната си работа Фишер постига високи резултати и като
предприемач. Той основава фирми, които реализират успешно неговите изобре-
тения. Печалбите от стопанската дейност го правят финансово независим,
вкл. в научните му изследвания. Преди големия срив на борсата от 1929 г.
имуществото му е оценено на 10 млн. USD, Тъй като обаче не съумява да
предвиди срива, той губи цялото си състояние. Непосредствено преди краха
на борсата Фишер не само продължава да инвестира лични средства, но и
прави публични инвестиционни препоръки, последвани и приложени от много
инвеститори (Monissen, 1989, р. 214-215). Тези препоръки се оказват грешка и
имат сериозен отрицателен ефект не само върху неговото лично финансово
благосъстояние, но и съсипват научната му репутация. Като реакция на
борсовия срив и на последствията от него Фишер продължава да изследва и
да публикува още по-последователно и систематично по темите на икономи-
Основи на съвременната икономика: Ървин Фишер и теорията на времевия избор
135
ческата стабилизация и паричната стойност. В този контекст са написани него-
вите, смятани и досега за централни, произведения „The Theory of Interest”
(1930) и „Booms and Depressions” (1932) (срв. също с Fisher, 1933).
През целия си живот въпреки личните несполуки и вражди Фишер се бори
и за социални каузи. Sasuly (1947, р. 259) отдава това на „евангелисткия дух“,
който ученият наследява, от една страна, от своето семейство, а от друга от
социализацията в американските щати на Нова Англия (срв. също с Fisher 1956).
Икономически произведения
Ървин Фишер е продуктивен автор - събраните му произведения обхващат
повече от 30 книги, стотици научни публикации и многобройни научнопопулярни
съчинения (Monissen, 1989, р. 221-223). Синът му Ървин Нортън Фишер (Fisher,
1961) изготвя библиографска колекция от повече от 2 хил. съчинения на баща
си (срв. също с изданието на Barber, 1997).
Приложение на математически методи в
икономическия анализ
Фишер е сред първите икономисти, които прилагат строг математически
инструментариум при изследването на икономически проблеми (вж. Monissen,
1989, р. 224-225). Както посочихме, в студентските си години той изучава физика
и математика, а още в дисертацията му намират място множество графики и
геометрични анализи, което е необичаен подход в икономическите разработки по
онова време (Sasuly, 1947). В работите си ученият се стреми винаги да прове-
рява емпирично развиваните теоретични построения с помощта на статисти-
чески тестове, издигайки значението на корелационния и регресионния анализ.
Днес се приема, че Фишер е изследователят, въвел широкото приложение на
корелационния анализ в икономиката (Tobin, 1987).
Наред с това той разработва индекси, които се използват и сега при
оценката на промени в цените на акциите и при измерване на инфлацията.
Най-значимата му книга в областта на математическата икономика е „The
Making of Index Numbers“ (1922), в която е описано как може да бъде построен
идеален индекс като геометрично средно от индекса на Ласпер и индекса на
Пааше (днес обозначаван като идеален или ценови индекс на Фишер). Фишер
разработва и концепцията за разпределените лагове - distributed lags (вж.
Fisher, 1925), според която промените в дадена цена се установяват със
забавяне във времето и се проявяват в стопанската система по-късно. Анали-
зът на тези забавяния е въведен от него в теорията чрез изследването на
пазарните лихвени проценти, разграничавайки номинални от реални лихвени
равнища. Фишер определя номиналния лихвен процент като сбор от реалния
лихвен процент и очаквания темп на инфлация (Fisher, 1896; 1907; срв. също
с Dimand, 1999). Ако инфлационните темпове не са прекомерно високи, т.нар.
уравнение (или правило) на Фишер може да бъде формулирано като r i π,
където реалният лихвен процент r представлява разликата между номиналния
лихвен процент i и темпа на инфлация π.
Икономическа мисъл 1/2017 Economic Thought
136
Наред с последователността, с която Фишер работи за приложението на
математическите и статистическите методи в икономиката, той е смятан за един
от създателите на иконометрията (за преглед на приносите на Фишер в областта
на иконометрията вж. Schumpeter, 1948). През 1930 г. успява вторият му опит
(заедно с Рагнар Фриш и Чарлс Руус) да основе Иконометричното дружество
(Econometric Society), на което става и първият президент (Tobin, 1987). И до
днес специализираното издание на дружеството „Econometrica“ е сред най-
влиятелните научни списания по икономика.
Макроикономика, монетарна икономика, теория на
конюнктурата и стабилизационна политика
Основополагащи за съвременния макроикономически анализ са произве-
денията на Фишер „The Nature of Capital and Income“ (1906) и „The Purchasing
Power of Money“ (1911) (срв. с коментара на Tobin, 2005). Фишеровите разра-
ботки по макроикономика са дискутирани многократно добри обобщения
предлагат Monissen, 1989; Tobin, 1987 и Dimand, 1997. Новаторското в тях е, че в
моделите за обяснение на общоикономически зависимости се агрегира пове-
дението на отделните индивиди. В този смисъл Фишер отново е един от първите
автори, търсещи микроикономически основи на макроикономическите отноше-
ния. Той пръв разграничава и моделира понятията „икономически запаси“ и
„икономически потоци“ и с помощта на лихвения процент свързва величината
на запаса от капитал с потока на дохода.
Фишер определя и величината на съвкупната парична маса в стопан-
ството, като чрез модела на скоростта на обръщение на парите обосновава
връзката между паричния и стоковия пазар. Той извежда взаимозависимостите
между инфлация, лихвен процент и заетост в рамките на конюнктурните подеми
и спадове чрез различните промени в съвкупната парична маса, от една страна,
и съвкупния обем стоки в националното стопанство, от друга (срв. с Monissen,
1989, р. 221-223).
Най-известният принос на Фишер към макроикономиката и досега е не-
говата формулировка на количествената теория на парите, представяна с
т.нар. Фишерово уравнение на размяната (срв. с Fisher, 1911), на основата на
което Милтън Фридмън изгражда по-късно новата количествена теория на
парите и монетарната икономика. Фишер доразвива анализа на паричното
обръщение, който може да бъде проследен до ранните работи на Саймън
Нюкомб. Според уравнението на размяната умножената по скоростта на
обръщение V парична маса M в едно национално стопанство се равнява на
умножения с ценовото равнище P обем на търговията Y, или M х V = P х Y. По
такъв начин Фишер показва нагледно пряката зависимост между ценовото рав-
нище в една национална икономика и масата на парите в обръщение.
След борсовия крах от 1929 г. ученият използва описаните модели, за
да развие стопанскополитически концепции за стабилизиране на валутите и
банковия сектор, както и мерки за намаляване на конюнктурните колебания
(вж. Monissen, 1989, р. 223-224). Особено внимание в това отношение заслужава
Основи на съвременната икономика: Ървин Фишер и теорията на времевия избор
137
неговото съчинение „100% Money“ (1935), носещо подробното подзаглавие
Designed to keep checking banks 100% liquid, to prevent inflation and deflation,
largely to cure or prevent depression and to wipe out much of the National Debt“
(„100% пари: създадени да поддържат банките 100% ликвидни, да предотвра-
тяват инфлацията, да предпазват надеждно от депресии или да ги неутрали-
зират и да стопяват голяма част от националния дълг“). Едно от основните убеж-
дения на Фишер, намерило израз не само в тази книга, е, че стабилизирането на
ценовото равнище е същевременно стабилизиране на икономиката - мерките в
областта на стопанската политика могат да допринесат за благото на общест-
вото най-вече чрез осигуряване на стабилно ценово равнище. В този контекст
конюнктурните цикли също играят важна роля. Фишер е смятан за един от
бащите на теорията на бизнес-цикъла. Въз основа на емпирични изследвания
той установява, че до конюнктурни цикли се стига в случаите, когато номинал-
ният лихвен процент не може да се приспособи с безкрайно голяма скорост към
темпа на инфлация, т.е. на практика непрекъснато във всички реални стопанства
(срв. с Tobin, 1987; Fisher, 1932; 1933).
В рамките на изследванията на дохода Фишер се занимава и с въпроси
на оптималното данъчно облагане. Той разработва конкретни предложения
за промени в американската данъчна система (Fisher, 1937) и заедно с брат
си публикува проект за обхватна реформа (Fisher & Fisher, 1942). Ученият уста-
новява, че облагането на дохода може да доведе до несправедливости, и се
застъпва за систематично облагане на разходите (вж. Shoven & Whalley, 2005;
Седларски, 2014; 2015).
Теория на времевото потребление
В съвременната литература за най-значимо произведение на Фишер се
смята The Theory of Interest (1930), което доразвива неговата дисертация
(Fisher, 1892) и книгата му „The Rate of Interest” (1907).
Фишер изгражда последователно своята равновесна теория, която според
някои автори (вж. Monissen, 1989, р. 218) е по-изкусно формулирана от тази
на Валрас и представлява ранно, но стриктно и убедително приложение на
аксиомите на неокласическата микроикономика: индивидите максимизират
полезността си, основана на предпочитанията им, при дадени ограничения.
Създадената от Фишер моделна рамка предоставя основа за модерните теории
на инвестициите, на потреблението и на решенията за спестяване (вж. Dimand,
1997). Чрез лихвата тази рамка свързва страната на потреблението със стра-
ната на производството в националното стопанство. При нейното формулиране
Фишер използва като отправна точка по-ранните работи на Бьом-Баверк и
Джон Ре (John Rae, 1834), но развива свой самостоятелен подход, в който
времето е централен елемент за потребителските и на производствените реше-
ния. За да бъдат моделирани решенията във времето (като интертемпорални),
лихвата е определена като цената, която индивидите са готови да заплатят в
момента на осъществяване на потреблението.
Икономическа мисъл 1/2017 Economic Thought
138
По-нататък ще представим схематично своеобразно въведение във Фише-
ровата теория на лихвата (Fisher, 1930). То се ограничава само до страната
на потреблението, но моделът лесно може да бъде допълнен със страната на
производството. Става дума за модел с два периода настояще и бъдеще.
На основата на определено индивидуално решение Фишер обяснява взаимо-
зависимостта между настоящото потребление, произтичащо от текущия доход, и
бъдещите възможности за потребление. Затова концепцията е описвана и като
доходен модел (вж. Schumpeter, 1948, р. 227).
Централните допускания на модела са следните: Даден индивид раз-
полага с известен за него доход m. Той го получава на части - в настоящето (m1)
и в бъдещето (m2). Индивидът трябва да избере между потребление в настоя-
щето c1 и потребление в бъдещето c2. При това той има възможността да
насочва частите от своя доход, получавани във времето, към настоящето или
бъдещето чрез спестяване или заемане на средства. Спестеният доход се
олихвява с процент r и може да бъде потребен в бъдеще заедно с натрупаната
лихва по него. Обратно, ако индивидът желае да потребява днес повече,
отколкото е неговият настоящ доход, той може да вземе заем при същия този
лихвен процент. По такъв начин пазарният лихвен процент отразява алтернатив-
ните разходи на спестяването и заемането на средства. По допускане капита-
ловият пазар е съвършен, така че не възникват транзакционни разходи (вж.
Седларски, 2013), не съществува риск, а отделният индивид не може да влияе
върху лихвения процент. Всички участници са рационални и поведението им
съответства на времевите им предпочитания.
Тази зависимост Фишер представя с помощта на времева бюджетна права
(бюджетно ограничение), която нарича „линия на пазарните възможности“
(market opportunity line). Настоящото потребление c1 се нанася на абсциса-
та, а бъдещото потребление c2 – на ординатата. Произволно избрана точка
на бюджетната права представя разпределението на екзогенно дадения
доход m между двата периода. Алгебричният израз на бюджетната права е
c2 + c1(1+r) = m2 + m1 (1+r) или c2/(1+r) + c1 = m2/(1+r) + m1. Постижимите отсеч-
ки от осите са съответно равни на c1
Max
= m2/(1+r) + m1 и c2
Max = m2 + m1 (1+r).
Наклонът на правата е –(1+r).
Индивидът има специфични предпочитания относно времето на потреб-
лението. Тези предпочитания се представят с помощта на крива на безраз-
личие, изведена от Коб-Дъгласова функция на полезност (вж. Cobb & Douglas,
1928) (интересно е да се отбележи, че Фишер изобразява графично „нормал-
ния случай на предпочитанията“ още през 1892 г.). Такава изпъкнала към
началото на координатната система монотонно намаляваща крива на безраз-
личие за определено ниво на полезност u е представена на фиг. 1. Тя се
отличава с намаляваща пределна норма на заместване и отразява нормата
на времево предпочитание на даден индивид, която е отбелязана с ρ. Като
времева пределна норма на заместване тя определя наклона на времевата
крива на безразличие: –(1+ ρ), съответно ρ = GRS - 1.
Основи на съвременната икономика: Ървин Фишер и теорията на времевия избор
139
Фигура 1
Времева бюджетна линия
На фиг. 1 допирната точка между бюджетната права и кривата на безраз-
личие е т. А. Това означава, че индивидът постига своя оптимум, когато в
настоящето потребява настоящия си доход, без да спестява или да взема заеми,
т.е. в т. А е в сила (1+ ρ) = (1+r) или ρ = r.
Фишер прави обоснованото допускане, че много хора предпочитат да
потребяват определени блага днес, а не в бъдеще, докато други избират да ги
потребяват в бъдеще. Ако даден индивид желае – съобразно своите предпочи-
тания – да потребява повече днес, отколкото позволява неговият настоящ доход,
той може да заеме пари при съществуващия лихвен процент. Така обаче в бъде-
ще той ще може да потребява по-малко, отколкото е неговият бъдещ доход.
Предпочитанието да се потребява повече днес, отколкото в бъдеще, може да
бъде определено като нетърпение. Такава ситуация е представена на фиг. 2.
Оптималната точка на потребление е B. Индивидът заема средства в размер
(c1-m1) при съществуващия лихвен процент r. Така достига оптимума си за ниво-
то на полезност u. Кривата на безразличие v, преминаваща през А, в този случай
е неоптимална и следователно в точката B е в сила ρ > r.
Фигура 2
Времева бюджетна крива със
заемане на средства
A
u
C1
C2
m1
m2
m2 + (1 + r) m1
m1 + m2 / (1 + r)
A
u
C1
C2
m1
m2
m2 + (1 + r) m1
m1 + m2 / (1 + r)
B
c2
c1
v
Икономическа мисъл 1/2017 Economic Thought
140
Забележителното във Фишеровия модел е, че той представя завършена
теория на полезността като част от общ равновесен модел. Съвременната
неокласическа теория на полезността напълно се съдържа в неговия модел,
относно който Фишер се позовава на Парето и Еджуърт. Простият модел с
доход и потребление в два периода може да се разшири, като се анализира
по-точно приетият за съвършен капиталов пазар. Капиталовият пазар се опреде-
ля като съвършен, защото лихвеният процент за спестяванията и инвестициите
е еднакъв. Така в модела потреблението на частните домакинства и инвес-
тициите на фирмите са свързани посредством единен лихвен процент. В
резултат не съществува противоречие между максимизацията на полезността
на индивидите и тази на печалбите на фирмите. От страната на инвестицион-
ната дейност на фирмите Фишер построява крива на производствените или
инвестиционните възможности (production opportunity curve, съотв. investment
opportunity curve).
Друго възможно разширение е разглеждането на повече периоди, при
което в процеса на вземане на решения се включват и очакванията. Фишер
дава възможност в модела да се вземе под внимание например инфлацията,
разделяйки, както посочихме, общия пазарен лихвен процент на реален и номи-
нален и моделирайки инфлационните очаквания. Във връзка с очакванията за
развитието на лихвените проценти в бъдещи периоди той съставя за първи път
т.нар. крива на лихвената структура.
Този основен модел на времевото потребление се използва и днес в учеб-
ниците (вж. Varian, 1999; Estrin, Laidler, Dietrich, 2008, Chap. 5 и 6). Той представ-
лява свързваща точка на теориите за дохода, потреблението, инвестициите,
спестяванията и конюнктурните цикли и поради това е представян в контекста
на общото икономическо равновесие. Забележително е, че още в произведе-
нието на Фишер от 1892 г. „Mathematical Investigations“ са включени графики
за теорията на полезността, които се съдържат и досега като стандартни в
учебниците по икономика.
*
Фишер е автор на множество оригинални икономически съчинения, които
повлияват съществено неокласическата икономика. Приживе той е един от мал-
кото автори в САЩ, работещи емпирично, поради което до голяма степен е
изолиран от професионалната гилдия. За сметка на това днес ученият е
причисляван към създателите на иконометрията и получава признание като
икономистът, наложил неокласическата теория в Америка.
Приносите на Фишер в областта на моделирането на очакванията, въвеж-
дането на величинитезапаси ипотоци, както и на времевите равновесия,
създаването на неокласическата теория на капиталовия пазар (срв. също със
Samuelson, 1967) и отчитането на опасността от дефлация са само част от
аспектите на обхватното му творчество. Множество по-късни икономисти на
практика възприемат и доразвиват неговия подход. Фишеровата теорема за
Основи на съвременната икономика: Ървин Фишер и теорията на времевия избор
141
разделението (Fisher’s Separation Theorem) повлиява например Франко Моди-
ляни и теоремата на Модиляни-Милър за фирменото финансиране, разработки-
те му в областта на парите са в основата на монетарната теория на Милтън
Фридмън и т.н.
Творчеството на Фишер обаче не може да се ограничи само до неокла-
сиката. Той въвежда понятието „парична илюзия“ (Fisher, 1928), за да опише
обстоятелството, че хората осъзнават най-напред промените в разполагаемите
пари, например в личния си доход, и едва по-късно разбират какво е послед-
ствието от покачването на цените за покупателната способност на парите.
Ученият показва, че в действителността, където се проявява паричната илюзия,
промените в ценовото равнище оказват осезаемо влияние върху заетостта и
производството в националното стопанство, докато класическата теория отрича
тази възможност. Заради това ранно привличане на психологически аспекти в
икономическия анализ Ричард Талер определя Фишер като поведенчески ико-
номист (Thaler, 1997).3
Въпреки високото качество и внушителното количество на разработките си
Фишер не съумява да създаде собствена школа в икономическата теория,
както например Кейнс, който през 30-те и 40-те години на XX век го измества от
позицията му на най-известен икономист в световен план. Някои изследова-
тели (вж. Monissen, 1989, р. 227) отдават това на факта, че теориите на Фишер
изпреварват времето си с поне десетилетие и има малко икономисти, които
могат да разберат обхвата и значимостта на изследователския му подход.
Друга възможна причина е, че след 1920 г. Фишер почти напълно се оттегля
от университетската дейност и се посвещава на други занимания (Tobin, 1987),
подготвяйки твърде малко непосредствени наследници в науката.
Едва десетилетия по-късно, много след смъртта му, сложността и раз-
махът на работата на Фишер са разбрани и получават заслуженото внимание.
Трябва да бъде подчертана неговата способност да представя сложни зави-
симости просто и научнопопулярно, като при това работи с емпирична строгост.
Тази комбинация е присъща за малко икономисти в историята. Фриш (Frisch,
1947) откроява педагогическия талант на Фишер и описва систематичния му
дидактичен подход така: след подробно общо въведение с думи често следва
графично представяне, допълнено накрая с математически/емпиричен анализ.
Работите на Ървин Фишер се четат и днес именно защото той съумява да
представи съдържанието им разбираемо и дидактически устойчиво.
Използвана литература:
Седларски, Т. (2015). Статусна икономика, институционален дизайн и
икономическа политика. - Икономическа мисъл, N 4, с. 3-22.

3Фишеровото убеждение, че икономиката като наука за обществото е част от социологията, е
развито по-късно от Сасули (Sasuly, 1947).
Икономическа мисъл 1/2017 Economic Thought
142
Седларски, Т. (2014). Интегриране на социалния статус в икономическата
теория: статусната икономика на Робърт Франк. - Икономически и социални
алтернативи, N 4, с.117-134.
Седларски, Т. (2013). Нова институционална икономика. С.: УИ „Св.
Климент Охридски“.
Barber, W. J. (2005). Irving Fisher at Yale. - American Journal of Economics
and Sociology, 64(1), p. 43-55.
Barber, W. (ed.). (1997). The Works of Irving Fisher. London: Pickering&Chatto.
Cobb, Ch. W., P. H. Douglas (1928). A Theory of Production. - The American
Economic Review (Papers and Proceedings), 18(1), p. 139-165.
Dimand, R. (1999). Irving Fisher and the Fisher Relation: Setting the Record
Straight. - Canadian Journal of Economics, 32(3), p. 744-750.
Dimand, R. (1997). Irving Fisher and Modern Macroeconomics. - The
American Economic Review (Papers and Proceedings), 87(2), p. 442-444.
Dimand, R., J. Geanakoplos (2005). Celebrating Irving Fisher: The Legacy of a
Great Economist. - American Journal of Economics and Sociology, 64(1), p. 3-18.
Estrin, S., D. E. Laidler, M. Dietrich (2008). Microeconomics. Prentice Hall:
Pearson Education.
Fisher, I. (1937). Income in Theory and Income Taxation in Practice. –
Econometrica, 5(1), p. 1-55.
Fisher, I. (1935). 100% Money: Designed to Keep Checking Banks 100%
Liquid, to Prevent Inflation and Deflation, Largely to Cure or Prevent Depressions,
and to Wipe Out Much of the National Debt. New York: City Printing Company.
Fisher, I. (1933). The Debt-deflation Theory of Great Depressions.
Econometrica, 1(4), p. 337–357.
Fisher, I. (1932). Booms and Depressions. New York: Adelphi.
Fisher, I. (1930). The Theory of Interest. New York: Macmillan.
Fisher, I. (1928). Money Illusion. New York: Adelphi.
Fisher, I. (1925). Our Unstable Dollar and the So-called Business Cycle -
Journal of the American Statistical Association, 20(150), p. 179-202.
Fisher, I. (1922). The Making of Index Numbers: A Study of Their Varieties,
Tests, and Reliability. Boston: Houghton Mifflin.
Fisher, I. (1911). The Purchasing Power of Money: Its Determination and
Relation to Credit, Interest and Crises. New York: Macmillan.
Fisher, I. (1907). The Rate of Interest: Its Nature, Determination, and Relation to
Economic Phenomena. New York: Macmillan.
Fisher, I. (1906). The Nature of Capital and Income. New York: Macmillan.
Fisher, I. (1896). Appreciation and Interest. New York: Macmillan.
Fisher, I. (1892). Mathematical Investigations in the Theory of Value and Prices.
Transactions of the Connecticut Academy (9) (reprinted: 1925 New Haven: Yale
University Press).
Основи на съвременната икономика: Ървин Фишер и теорията на времевия избор
143
Fisher, I. N. (1961). A Bibliography of the Writings of Irving Fisher. New Haven:
Yale University Press.
Fisher, I. N. (1956). My Father Irving Fisher. New York: Comet Press.
Fisher, I., H. W. Fisher (1942). Constructive Income Taxation: A Proposal for
Reform. New York: Harper.
Frisch, R. (1947). Irving Fisher at Eighty. - Econometrica 15(2), p. 71-74.
Fuchs, V. (2005). Health, Government, and Irving Fisher. - American Journal of
Economics and Sociology, 64(1), p. 407-425.
Hagemann, H. (2008). Irving Fisher (1867-1947). - In: Kurz, H. D. (ed.).
Klassiker des Ökonomischen Denkens, Vol. 2. München: Beck.
Monissen, H. G. (1989). Irving Fisher: (1867-1947). - In: Starbatty, J. (ed.).
Klassiker des Ökonomischen Denkens Teil II. Hamburg: Nikol.
Rae, J. (1834). New Principles of Political Economy. The Clerk’s Office of
the District Court of the District of Massachusetts.
Samuelson, P. A. (1967). Irving Fisher and the Theory of Capital. - In: Fellner, W.
et al. (eds.). Ten Economic Studies in the Tradition of Irving Fisher. New York: John
Wiley, p. 17-37.
Sasuly, M. (1947). Irving Fisher and Social Science. – Econometrica, 15(4),
p. 255-278.
Schumpeter, J. A. (1948). Irving Fisher’s Econometrics - Econometrica, 16(3),
p. 219-231.
Shoven, J. B., J. Whalley (2005). Irving Fisher’s Spendings (Consumption) Tax
in Retrospect. - American Journal of Economics and Sociology, 64(1), p. 215-235.
Thaler, R. H. (1997). Irving Fisher: Modern Behavioral Economist. - The American
Economic Review, 87(2), p. 439-441.
Tobin, J. (2005). Fisher’s „The Nature of Capital and Income”. - American Journal
of Economics and Sociology, 64(1), p. 207-214.
Tobin, J. (1987). Irving Fisher. - In: Eatwell, J., M. Milgate, P. Newman (eds.).
The New Palgrave: A Dictionary of Economics, Vol. 2. London: Macmillan, p. 369-376.
Varian, H. R. (1999). Intermediate Microeconomics: A Modern Approach. New
York: Norton.
27.VI.2016 г.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Chapter
Irving Fisher was born in Saugerties, New York, on 27 February 1867; he was residing in New Haven, Connecticut at the time of his death in a New York City hospital on 29 April 1947.
Article
This paper provides a few historical notes on government involvement in health, followed by a summary of the theoretical arguments that economists offer in its support. Irving Fisher's views and recommendations about health are examined in the light of today's perceptions concerning health, health economics, and health policy. The wide variety of roles that the U.S. and other governments currently play in health is reviewed, and the ability of economics to explain these roles is assessed. The consequences of government involvement for the health of populations, for expenditures on health care, and for political and social stability are examined. The paper concludes with an overview of new worldwide trends in health policy and some probable explanations for these trends.