ArticlePDF Available

Марсел Мос и новата институционална икономика (Marcel Mauss and the New Institutional Economics)

Authors:

Abstract

Статията представя идеите на Марсел Мос в контекста на новата институционална икономика. Мос, един от основателите на съвременната френска социология и социална антропология, формулира в първите десетилетия на XX век основополагащи концепции във връзка с произхода и функцията на парите. В статията твърдим, че идеите на Мос за ролята на парите в обществото са съвместими и допълващи аналитичните структури, развити в рамките на новата институционална икономическа теория. Разглеждаме две от тези взаимосвързани и допълващи се теоретични области – първо, формирането и ролята на предпочитанията и второ, значението на институцията на парите за обществото.
121
Хенрик Егберт*,
Теодор Седларски**
Резюме: Статията представя идеите
на Марсел Мос в контекста на новата ин-
ституционална икономика. Мос, един от ос-
нователите на съвременната френска соци-
ология и социална антропология, формулира
в първите десетилетия на XX век осново-
полагащи концепции във връзка с произхода
и функцията на парите. В статията твър-
дим, че идеите на Мос за ролята на парите
в обществото са съвместими и допълващи
аналитичните структури, развити в рам-
ките на новата институционална иконо-
мическа теория. Разглеждаме две от тези
взаимосвързани и допълващи се теоретични
области – първо, формирането и ролята на
предпочитанията и второ, значението на
институцията на парите за обществото.
Ключови думи: Нова институционална
икономика, Марсел Мос, пари, институции.
JEL: B52, Z13.
1. Въведение
Произведенията на Марсел Мос се спо-
менават сравнително рядко от иконо-
* Хенрик Егберт е доктор, професор в Anhalt University of
Apllied Sciences – Бернбург, Германия, e-mail: h.egbert@
wi.hs-anhalt.de.
** Теодор Седларски е доктор, доцент в катедра “Ико-
номика” на Стопанския факултет при СУ “Св. Климент
Охридски”, e-mail: sedlarski@feb.uni-sofia.bg
мистите. Това е изненадващо, тъй като раз-
работваните от Мос теми са от значение
за икономическия анализ на различни социал-
ни контексти. Изключение прави единствено
най-известният му принос – „Дарът“ (Mauss,
1925, българско издание: Мос, 2001). Книгата
е цитирана в икономически разработки от-
носно размяната на насрещни подаръци или
в изследвания на потреблението. В насто-
ящия текст демонстрираме, че концепция-
та на Мос за “социален тотален феномен“
е съвместимa с икономическата теория,
както и че между идеите на Мос и опреде-
лени икономически концепции съществуват
отношения на допълване. Това е парадок-
сално в известен смисъл, тъй като Мос е
причисляван към социологическата школа на
Емил Дюркем – чийто племенник е която
подчертава значението на „общността“,
докато икономическият подход изхожда най-
вече от методологическия индивидуализъм в
смисъла, определен от Макс Вебер.
За да покажем сходствата между иде-
ите на Мос и икономическите теории, тук
ще използваме като пример институция-
та на парите. Парите са по смисъла на
Мос „социален тотален феномен“. Такъв
феномен се отличава с това, че обхваща
всички области на обществения живот.
Като представителна за икономическите
теории избираме новата институционал-
на икономика, която използва основите на
неокласиката, развива ги и междувременно
Марсел Мос и новата
институционална икономика
Марсел Мос
122
Икономически теории
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2016
може дори да се приеме като основно тече-
ние (англ. mainstream) в микроикономическа-
та теория, наред с неокласиката. Приноси-
те на Мос относно институцията пари са
събрани за първи път едва наскоро в специ-
ална антология (Hahn, Schmidt, Seitz, 2015),
към която тук правим отпратки.
Във втората част на статията предла-
гаме кратък синопсис на тезите на Марсел
Мос относно парите. В третата част ски-
цираме методологичните основи на новата
институционална икономика и ги отнасяме
към институцията на парите. Четвъртата
част разкрива паралели между идеите на
Мос и новата институционална икономика.
2. Мос и парите
Марсел Мос разглежда даряването като
източник на размяната и на социалното
взаимодействие въобще. За даряването е
специфично, че, първо, съществува социал-
но задължение то да бъде направено, вто-
ро, задължение то да бъде прието, и трето,
социално задължение да бъде отговорено с
насрещно дарение. Това е универсалният
модел на социалното действие, който се
простира далеч извън обикновените отно-
шения на реципрочност.
В този контекст действията на отдел-
ните индивиди се направляват от взаимо-
действието между социални задължения и
индивидуална свобода (Hart, 2007). Според
Мос обществата не са напълно хомогенни, а
се състоят от различими групи. Мос изхож-
да от обществена комплексност, която се
изразява в наличието на „социални тотални
феномени“. Те проникват обществата на
всички равнища. Макар да са възможни час-
тични анализи на отделни социални области
или подгрупи, разбирането на обществата
изисква повече от изолирани наблюдения, из-
следване на отделни институции или форми
на поведение, а именно – обхващането на
цялото. От тази перпектива следва да се
разглежда и икономическото действие на ин-
дивидите като вградено, въпреки че индиви-
дът запазва своята свобода на решенията.
Според Мос икономическото дейст-
вие създава общество, но икономическа-
та дейност винаги е само част от цяло,
което включва също социално и религиоз-
но действие (Mauss, 2013, pp. 173, 178). В
този смисъл Мос възприема позицията, че
икономическото действие може да бъде оп-
исано само в контекста на групите, като
при това е небходимо да се съблюдават ва-
лидните в групата ценности и институции
(срв. с Hahn et al., 2015).
Мос схваща парите като институция
(Mauss, 1914, p. 27). В дискусията около раз-
личните обяснителни подходи за възниква-
нето на парите Мос застъпва виждането,
че хората са създали първо парите и едва
тогава размяната. С това той се разграни-
чава от класическите икономически теории,
според които първо са се зародили пазарите
и в последствие парите. Гледната му точ-
ка се различава и от тази на Кейнс (Keynes,
1930), който поставя на преден план ролята
на държавата за създаването на парите. За
Мос обществото определя стойността на
парите. Обектите, които се използват за
пари, получават своята ценност чрез гру-
пата, която ги употребява. В този смисъл
стойността на парите винаги е субективна
стойност за групата – перспектива, която
се откроява особено силно в дебата между
Мос и Симианд (Mauss, Simiand, 1934).
Мос извежда обяснението на действи-
телното възникване на парите и тяхното
контекстуално значение с помощта на при-
мери. Първите пари са „неща“, на които хора-
та придават магична и религиозна сила, по-
добно на талисманите – например кристали
или метали (Mauss, 1914, pp. 29-32). Тези неща
са „ценни“ за притежателите им и за използ-
ващите ги групи. Те придават на притежа-
теля си престиж и власт, от които може да
се изведе покупателната сила. Тази покупа-
телна сила се корени в първоначалната ма-
гия, която е приписвана на нещата, станали
123
Икономически теории
по-късно пари. Тъй като в размяната тези
предмети не загубват качествата си, а на-
против размяната по-скоро потвърждава
тяхната стойност, те могат да бъдат опи-
сани – подобно на съвременните пари – като
хранилище на стойност (Mauss, 1923, p. 50).
Както става ясно от горното изложение,
Мос допуска оскъдност, едно от централни-
те икономически измерения (Robbins, 1932):
ако не всеки може да разполага с ценни маги-
чески предмети, но те са желани от всички,
в икономически смисъл те се явяват оскъдни.
Ако така скицираните гледни точки от-
носно аспекти на обществата и парите
бъдат обединени, се оказва, че размяната
винаги включва договори, но не между инди-
види, а между групи, като например семей-
ства, кланове или поколения (Mauss, 1921, p.
37). Разменните процеси и договори винаги
съдържат повече от само икономически ас-
пекти, но включват и тях. Освен това, за
Мос (Mauss, 1925), едни и същи закономер-
ности по отношение на даряването важат
неизменно във всички общества.
В следващата част представяме крат-
ко методологическата рамка на новата ин-
ституционална икономика.
3. Новата институционална
икономика и парите
Представителите на класическата поли-
тическа икономия като Адам Смит, Жан-Ба-
тист Сей, Дейвид Рикардо или Джон Стю-
арт Мил изрично представят парите като
неутрални. С това те се разграничават от
своите предшественици, представителите
на меркантилистката школа в икономическа-
та мисъл. В последствие тази неутралност
е запазена като допускане в анализа и от не-
окласиците, например от Алфред Маршал (вж.
Седларски, 2015a; Леонидов, Седларски, 2016).
Като резултат, в множество съвременни ико-
номически модели парите играят пренебре-
жима роля, достатъчно е да споменем стан-
дартния модел на теорията на общото рав-
новесие (Arrow, Debreu, 1954; срв. с критикта
на Hahn, 1983). Въпреки че Кейнс формулира в
„Обща теория на заетостта, лихвата и пари-
те“ (Keynes, 1936) неутралността на парите
като централен критичен пункт спрямо не-
окласиката, критиката му намира ограничено
място в развитието на икономическата тео-
рия (срв. с Hicks, 1937). Като цяло значението
на парите в моделите на класиката, неокла-
сиката и новата класика остава скромно.
Различно е положението що се отнася до
новата институционална икономика (НИИ),
която развива инструментариум за анализ
на институциите, сред които се числят и
парите. На следващите редове това теоре-
тично направление е представено в основ-
ните му контури, в смисъла на поведенчески
ориентиран микроикономически подход (срв.
с обзора на Richter, 2005, вж. Седларски,
2013a). Микроикономически базираната нова
институционална икономика днес се счита,
наред с неокласиката, за основно течение и
следва да бъде разграничавана изрично от
старата институционална икономика, коя-
то подчертава значението на институции-
те предимно на обществено равнище. Пред-
ставители на старото институционално
направление са например Торстейн Веблен и
Уесли Митчел. И по-нови автори като Dillard
(1987) изследват ролята на парите като
централна институция на капиталисти-
ческото общество в традицията на ста-
рата институционална школа, поставяйки
ги в контекста на разработките на Маркс
и Кейнс. Старата институционална иконо-
мика обаче загубва значението си за разви-
тието на икономическата теория още след
Първата световна война. Тук ще спрем вни-
манието си единствено върху особености-
те на новата институционална икономика.
Новата институционална икономика
обяснява с методологичния инструментари-
ум на неокласиката защо наред с пазара
като единствена институция, разглеждана
в рамките на неокласическия мейнстрийм
съществуват и други институции на колек-
Марсел Мос
124
Икономически теории
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2016
тивно вземане на решения по отношение на
разпределението на оскъдни ресурси. Най
общо това е така, тъй като пазарът може
да бъде по-малко ефективен като алокативен
механизъм от други институции, т.е. да води
до неоптимални решения. Централно за тази
аргументация е допускането относно разпо-
лагаемата от индивидите информация. Про-
тивно на неокласиката, в НИИ се приема, че
хората не знаят всичко по всяко време. Ако –
с други думи – информацията е непълна, на па-
зари с желаещи да купуват търсещи индивиди
и желаещи да продават предлагащи индивиди
съществуват транзакционни разходи. Иконо-
мичкеските субекти трябва да си набавят
информация за стоките, потенциални тър-
говски партньори, конкуренти и др. свързани
с пазара обстоятелства. Всичко това нала-
га извършването на разходи. Резултатът от
тези разходи, свързани с използването на па-
зарите, е, че алтернативни институционал-
ни решения могат да се окажат по-евтини и
ефективни при разпределението на стоки и
ресурси (срв. със Седларски, 2013a; 2013b).
С това НИИ поставя единствения меха-
низъм в неокласиката за разпределение на
оскъдни ресурси в човешките групи – паза-
ра в критичния си фокус и набляга вър-
ху приложението на алтернативни форми
на разпределение. Към тези форми се чи-
слят фирмите (Coase, 1937), йерархиите
(Williamson, 1975), лотариите, изборите или
мрежите (вж. Egbert, Sedlarski, 2011), за да
споменем само някои примери. При това е
необходимо да подчертаем отново, че кла-
сиката, неокласиката и НИИ изхождат от
едно и също основно допускане – че инди-
видите са рационални и постъпват егоис-
тично. В НИИ това допускане се поставя
във връзка с ограничението, че информаци-
ята, с която хората разполагат, е непълна.
Най-популярните аналитични полета в
рамките на новата институционална ико-
номика са договорната теория, теорията
на транзакционните разходи и моделите
принципал-агент. В сравнение с неокласика-
та НИИ използва по-реалистични допускания
и генерира различни аналитични резултати.
По-голямата близост до реалността обаче
е за сметка на възможността за генерализа-
ция на резултатите. Изследванията в НИИ
често се концентрират върху определени
исторически контексти (North, 1990; North,
Wallis, Weingast, 2009) или търсят приложими
социални механизми за създаването и раз-
пределянето на колективни блага (Ostrom,
1990). Поради реалистичността на анализа
НИИ неизбежно има множество пресечни
точки с други обществени науки, например
социологията (срв. с Granovetter, 1992).
Frey (1990: 2-3) определя институциите
като (а) системи за вземане на решения в
групи – например пазарите, демокрациите
или йерархиите, (б) норми, традиции и прави-
ла за поведение и (в) организации. Тази все-
обхватна, нелишена от препокривания дефи-
ниция може да бъде отнесена и към парите,
които материализират правила на поведение
и символи, създавани и използвани са от ин-
дивиди и организации и правят възможно раз-
пределението на оскъдни ресурси в групите.
От перспективата на НИИ институци-
ите заемат централно място в общест-
вената организация. Те не са само разпре-
делителен механизъм за оскъдни блага, а
определят ограниченията и стимулите за
човешкото действие. Тази важна роля се
основава на обстоятелството, че институ-
циите налагат разходи, респективно ползи
за хората в дадени ситуации. Разходите се
определят в НИИ като транзакционни разхо-
ди. Транзакционните разходи са ресурсите,
употребявани за създаването, използването,
запазването и промяната на институциите
(Richter, Furubotn, 2010, p. 57).
Различните институции водят със себе
си различни нива на транзакционните разхо-
ди. Рационалните индивиди биха използвали
или създали дадена институция, която рабо-
ти с ниски транзакционни разходи, или която
води до относително по-високи резултати
при еднакви разходи с други варианти. С дру-
125
Икономически теории
ги думи може да се твърди, че институциите
се намират в конкуренция помежду си. При-
мер е конкуренцията между институционал-
ните решения, дали оскъдни блага в едно
общество като работните места да бъдат
разпределяни чрез пазар на труда, чрез йерар-
хично планиране или чрез лични мрежи.
Идеята, че чрез конкуренцията в обще-
ствата се налагат най-добрите институ-
ции, е ограничено приложима поне в един
случай: когато промяната на вече утвърде-
на институция е свързана с много високи
разходи. При това положение обществото
може да се откаже от промяната, дори ко-
гато осъзнава, че са налице по-добри ин-
ституции. Тук става дума за т.нар. „зависи-
мост от миналото“ (англ. path dependence,
срв. със Седларски, 2013a). Ползите и разхо-
дите за различни социални групи, свързани с
веднъж избрана институция, се простират
далеч в бъдещето и могат да предотвра-
тят социални промени. Примери за такива
институции са човешките езици, държавни-
те форми, правните системи и с някои огра-
ничения също парите (валутите).
Ако разпределението на оскъдните ре-
сурси чрез пазари не функционира особено
успешно, защото липсват предпоставки
като например добре дефинирани и налагани
имуществени права, пари или прозрачност
(симетрична информираност на участници-
те), алтернативни институции като мрежи
(Greif, 1993), лотарии или йерархии могат да
заменят институцията на пазара като раз-
пределителен механизъм. Наблюдаваните
в действителността реални институции
никога не са на нивото на предвижданата
ефективност в теоретичното пазарно ре-
шение. Но те могат да бъдат разумно вто-
ро най-добро решение. Същевременно тео-
ретичният пазарен модел има смисъл, докол-
кото служи като база за сравнение.
Институциите позволяват на групите да
санкционират нежелано поведение на отдел-
ни техни членове. Ако са в сила определени
правила, при нарушаването им възникват
разходи за отделния индивид и следовател-
но съществуват стимули да се извършват
или избягват определени действия. В този
смисъл институциите служат за направля-
ване на човешкото поведение. Те могат да
бъдат създавани съзнателно от хората, за
да предотвратяват рационално егоистично
поведение (като например това на типичния
homo economicus) чрез въвеждането на на-
казания (срв. с Carrier, 2014; Egbert, 2015). С
това институциите предпазват индивидите
от егоистичното поведение на други учас-
тници в обществения живот. Едно от след-
ствията на това насочване на човешкото
поведение чрез институциите е, че хората
могат да предвиждат по-добре действията
на останалите, тъй като определени избори
на действие стават по-малко вероятни.
Като цяло институциите могат да нама-
лят координационните разходи в едно обще-
ство – между групи в обшеството и между
отделните индивиди. От друга страна, ин-
ституциите могат да бъдат дело на рацио-
нални егоистични социални актьори. Такъв е
случаят, когато институциите се създават
преднамерено, за да гарантират предимства
за определени групи или индивиди. Примери са
институции, които имат за цел да създават
или запазват власт, богатство или статус
(срв. със Седларски, 2013a; 2013b; 2014; 2015b).
Оказва се, че институциите могат да бъдат
мислени, от една страна, като продукт на
рационално егоистично поведение, а от дру-
га, тъкмо като противодействие, способ да
бъде предотвратявано такова поведение. Те
обаче никога не могат да бъдат създавани и
използвани от обществото и това е основ-
ната икономическа идея – без разходи.
Трудовете, посветени на формите на па-
рите, функциите им, възникването и употре-
бата им, лесно могат да бъдат поставени в
перспективата на НИИ. Melitz (1970) развива
централен институционалноикономически
аспект на парите в критиката му към По-
лани, а именно – транзакционните разходи
на институцията пари. Той поставя въпро-
Марсел Мос
126
Икономически теории
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2016
са относно причината хората да използват
пари. Отговорът, който предлага, не е изне-
надващ: парите са посредник в размяната,
защото чрез тази институция могат да
бъдат намалени транзакционните разходи.
Тези разходи съществуват, понеже потенци-
алните партньори в размяната имат непълна
информация, т.е. не всеки знае всичко по вся-
ко време. Освен това при търговията възник-
ват специфични проблеми при транспортира-
нето и прехвърлянето на права (Melitz, 1970,
p. 1028). Ако тези проблеми не съществува-
ха, не би имало и съответни транзакционни
разходи, а парите биха могли да се заменят с
всяко друго благо – както често имплицитно
се допуска в класиката и неокласиката.
Без институцията на парите търговия-
та би била ограничена само до чистата раз-
мяна на стоки, а при непълна информираност
тя би позволила реализацията на значител-
но по-малки разменни количества в сравне-
ние с паричната размяна – благосъстояние-
то, постигнато чрез размяна, би било като
цяло много по-малко за човешка група, която
не използва пари (Tobin, 2008, p. 1). Това е ре-
шаващото различие между пренебрегване-
то на теоретичното изследване на парите
чрез концепцията за неутралността им в
неокласиката и гледната точка към парите
като институция в НИИ. При информацион-
ни асиметрии по-обхватна търговия може
да бъде постигната с изполването на пари,
т.е. в размяната могат да бъдат включени
повече хора и региони, така че да се стигне
до по-големи ефекти в благосъстоянието,
отколкото при чистата размяна на стоки.
Ценността на парите се състои на първо
място в намаляването на транзакционни-
те разходи и на възникващите вследствие
ефекти на благосъстоянието.
Когато парите се разглеждат в гор-
ния смисъл като обществена институция,
следните въпроси могат да бъдат зададени
от перспективата на НИИ: кой създава па-
рите, защо биват създавани парите, защо
институцията на парите е стабилна в дъл-
ги периоди, какви алтернативни институ-
ции има, какви са транзакционните разходи
на институцията пари.
4. Концепциите на Мос и новата
институционална икономика
В този раздел показваме, че аспекти на
разсъжданията на Мос относно парите и
определени концепции в рамките на новата
институционална икономика се допълват.
Акцентираме върху две ключови изследо-
вателски полета: значението на предпочи-
танията относно парите и създаването на
общност чрез парите.
Мос изтъква, че употребата на пари в
едно общество създава и усилва сплоте-
ността. Според Дюркем такава „колективна
репрезентация“ е необходима, за да може об-
ществото въобще да възникне и след това
да придобие устойчивост. Ето защо колек-
тивната вяра на членовете на дадена гру-
па в прилаганите пари и в стойността им
създава общност в рамките на групата. Към
двете изследователски полета, предмет на
този раздел, може да се подходи в конте-
кста именно на това основно съждение.
Първо, в икономическите теории се допус-
ка, че икономическите актьори имат предпо-
читания (англ. preferences). Тези предпочита-
ния са индивидуални и се отнасят до стоки,
действия, състояния, институции, времеви
моменти и т.н. В тази връзка може да бъде
аргументирано, че хората имат предпочита-
ния и относно парите, например по отноше-
ние на тяхната форма, използвания матери-
ал, правилата на употребата им или време-
то на разполагането с тях. Ако в рамките на
групата съществуват силни различия в ин-
дивидуалните предпочитания относно избро-
ените аспекти, може да се предположи, че е
малко вероятно групата да развие институ-
цията пари. Казано по друг начин, индивидуал-
ните предпочитания относно парите в една
група трябва да са достатъчно сходни, за да
може едно благо, или „нещо“ в словоупотреба-
127
Икономически теории
та на Мос, да се превърне в пари и така да
придобие стойност не само за индивида, но и
за групата. Така се стига до формулиране на
хипотезата, че колкото по-сходни са предпо-
читанията относно тези аспекти на парите
в групата, толкова по-голяма е вероятност-
та парите не само въобще да възникнат, но
и да придобият толкова по-голяма стойност
за членовете на групата.
Допускането, че индивидуалните предпо-
читания на много хора са подобни, се описва
в икономическата теория с помощта на кон-
цепцията за хомогенни предпочитания. При-
мери могат да се намерят сред частните
потребителски стоки, както и сред публич-
ните блага. Силно сходните предпочитания
в групите позволяват да се представят аг-
регирани предпочитания за групата. Напри-
мер в икономическите модели при наличие на
хомогенни предпочитания се допускат агре-
гирани функции на полезност за групите, от
които впоследствие могат да се изведат
агрегирани функции на търсене.
От такава перспектива горното обяс-
нение на възникването на парите в социал-
ните групи показва силно сходство с микро-
икономически теории, основани на хомогенни
предпочитания и изведени от тях агрегира-
ни функции: членовете на дадена група тряб-
ва по необходимост да имат много сходни
предпочитания относно едно благо, за да
може то да се превърне в пари. Тази гледна
точка позволява базирано на предпочитания
обяснение на обстоятелството, че в различ-
ните общества в пари могат да се превър-
нат съвсем разнородни неща. Самият Мос
не използва понятието „предпочитания“,
а „вкус“, което систематично отнася към
една група от хора, а именно – към „масата,
извършваща търговия“ (Mauss, 2013, p. 176).
В продължение на десетилетия икономи-
стите разглеждат въпроса за възникване-
то и промяната на предпочитанията като
проблем на съседните науки за обществото
и човека. По правило се приема, че индивиди-
те имат определени предпочитания, които
се отличават с установени свойства. Дори
в съвременния контекст на поведенческа-
та икономика, в рамките на която икономи-
стите отделят все повече внимание на из-
следването на формирането и промяната на
предпочитанията, липсва единна икономиче-
ска теория. В своя анализ Мос предлага обяс-
нение на възникването на предпочитанията
относно парите. Изследванията му показват,
че на нещата, които стават пари в опреде-
лени групи, предварително (a priori) е припис-
вана някаква стойност. Разменят се „ценни
предмети“ (Mauss, 2013, p. 185) и стойността
може да се основава на някое придавано ма-
гическо свойство. От това приписване въз-
никва власт за този, който разполага с маги-
ческите неща. Такъв подход към обяснението
на възникването и функциите на парите и
основаните на предпочитанията икономи-
чески теории не се изключват взаимно. Мос
предлага обяснение на началното формиране
на предпочитанието към парите, основано на
индивидуалната и груповата психология.
Второ, уместно е използването на под-
хода на транзакционните разходи в НИИ за
институционално икономическо обяснение
на възникването и укрепването на сплоте-
ността в обществата. В икономическата
теория появата на парите води до прос-
транственото разширяване на общества-
та чрез улесняването на търговията. Кога-
то повече хора използват единна форма на
парите (валута), транзакционните разходи
намаляват, парите се превръщат в общо
средство за комуникация, вследствие на
което пазарът се разраства и все повече
хора получават възможността да извличат
полезност от сравнително по-големите па-
зари (срв. с Chobanov, Egbert, 2007; Чобанов,
Егберт, Седларски, 2007; Седларски, 2008).
Един често привеждан пример е въвеждане-
то на еврото, което довежда до разраства-
не на пазарите в Европа чрез намаляване на
транзакционните разходи. Други примери,
наред с институцията на парите, са също
специфични правила в международната тър-
Марсел Мос
128
Икономически теории
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2016
говия, които почти винаги служат за нама-
ляване на транзакционните разходи и могат
да задействат ефекти на увеличаване на
благосъстоянието. Този тип аргументация
може да бъде свързана най-общо с разширя-
ването на обществото чрез парите навън,
т.е. пространствено-количествено.
Подходът на Мос обаче е ориентиран
преимуществено навътре, а именно – към
възникването и сплотяването на общество-
то чрез парите. Концепциите на НИИ могат
да бъдат използвани и в този контекст, за
да се анализира възникването на общества-
та. Отново Melitz (1970, pp. 1029-1030) разра-
ботва важни аспекти в тази посока, като
насочва вниманието не само към предим-
ствата на общата валута, но и на единното
средство за разплащане. Последното той
определя като средство за изпълнение на
обществени и политически задължения. Ме-
лиц обосновава преимуществата на подобно
единно средство чрез институционализира-
ни процеси и действия, които допринасят за
сигурността и хармонията в групите.
В парадигмата на институционалната
икономика горното отново е намаляване на
транзакционните разходи, но този път вътре
в групата. Когато разплащателните сред-
ства и формалности са дадени и биват при-
ети без съпротива, разходите по договаряне
между членовете намаляват, както и разходи-
те, породени от асиметрично разпределение
на информацията в рамките на групата. Кол-
кото по-голяма е групата, толкова по-важна
е ролята на институцията на парите, тъй
като с размера на групата нарастват и тран-
закционните разходи. В този смисъл печалби-
те за всички членове са както времеви, така
и материални. В представения контекст на
НИИ създаването на пари е рационално пред-
намерено действие: хората създават инсти-
туцията на парите (срв. с Hart, 2001).
За да подчертаем още веднъж последния
пункт: концепциите на НИИ не само могат
да се прилагат за описание и анализ на съ-
определената от парите икономическа под-
система, но и за изследване на взаимозави-
симостите в едно общество по принцип.
5. Заключение
Този текст представя схематично со-
циалния подход на Марсел Мос и разглежда
единствено институцията на парите. В та-
къв смисъл комплексността на неговия ана-
лиз не е взета изрично под внимание. Целта
ни е извеждането и фокусирането върху до-
пълващия характер между социологически-
те и етнологическите изследвания на Мос
по отношение на парите и аналитичния апа-
рат на новата институционална икономика.
Мос не разглежда хората като изолирани
утилитаристи, а набляга и на индивидуал-
ното, и на социалното в човешкото поведе-
ние, разглеждайки ги в единство. Така той
оставя пространство за интерпретация в
двете посоки – влияние от колектива вър-
ху индивида и от индивида върху колектива.
Мос предлага по-сложна аналитична рамка,
отколкото позволява методологическият
индивидуализъм в икономиката. Тъй като
хората са както индивидуалистични, така
и социални, няма особен смисъл концентра-
цията само върху индивида (в икономиката)
или колектива социологията), а обратно
вземането под внимание на съответно
отсрещния полюс в анализа, придвижване-
то към междинна перспектива и разпозна-
ването на допълващия характер на двата
вида мислене. На този фон в настоящата
статия първо беше наблегнато на опреде-
лени моменти в работата на Мос относно
парите, след това бяха осветлени основни
принципи на новата институционална ико-
номика във връзка с парите и в заключение
бяха изведени два паралелни аспекта като
примери за съвместимост между тях.
Цитирани източници:
Леонидов, А., Т. Седларски, 2016. Икономиче-
ски теории. Антология. Том първи. София:
129
Икономически теории
Университетското издателство “Св. Кли-
мент Охридски”.
(Leonidov, A., T. Sedlarski, 2016: Ikonomicheski
teorii. Antologia. Tom parvi. Sofia: Universitetskoto
izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”)
Мос, М., 2001. Дарът. София: Критика и ху-
манизъм.
(Mos, M., 2001. Darat. Sofia: Kritika i humanizam)
Седларски, Т., 2015a. Икономически теории
(История на икономическата мисъл), Со-
фия: Поредица “Университетска библиоте-
ка” на Университетското издателство “Св.
Климент Охридски”.
(Sedlarski, T. 2015a: Ikonomicheski teorii (Istoria
na ikonomicheskata misal), Sofia: Poreditsa
“Universitetska biblioteka” na Universitetskoto
izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”)
Седларски, Т., 2015b. Статусна икономика,
институционален дизайн и икономическа
политика, Икономическа мисъл, 4/2015, 3-22.
(Sedlarski, T., 2015b. Statusna ikonomika,
institutsionalen dizayn i ikonomicheska politika,
Ikonomicheska misal, 4/2015, 3-22)
Седларски, Т., 2014, Интегриране на социал-
ния статус в икономическата теория: ста-
тусната икономика на Робърт Франк, Ико-
номически и социални алтернативи, 4/2014,
с. 117-134.
(Sedlarski, T., 2014: “Integrirane na sotsialniya
status v ikonomicheskata teoriya: statusnata
ikonomika na Robart Frank”, Ikonomicheski i
sotsialni alternativi, 4/2014, s. 117-134)
Седларски, Т., 2013a. Нова институционал-
на икономика. София: Университетско изда-
телство “Св. Климент Охридски”.
(Sedlarski, T., 2013a. Nova institutsionalna
ikonomika. Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv.
Kliment Ohridski”)
Седларски, Т., 2013b. Институционални ас-
пекти на пазара. София: Университетско
издателство “Св. Климент Охридски”.
(Sedlarski, T., 2013b. Institutsionalni aspekti na
pazara. Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv.
Kliment Ohridski”)
Седларски, Т., 2008. Трансакционни разхо-
ди и икономически растеж, Статистика,
2/2008, с. 18-36.
(Sedlarski, T. 2008: „Transaktsionni razhodi i
ikonomicheski rastezh”, Statistika, 2/2008, s. 18-36)
Чобанов, Г., Х. Егберт, Т. Седларски, 2008.
Измерване на транзакционния сектор: Бъл-
гарската икономика 1997-2003, Годишник на
Стопанския факултет на СУ „Св. Климент
Охридски”, Том 7, 265-277.
(Chobanov, G., H. Egbert, T. Sedlarski,
2008. Izmervane na tranzaktsionniya sektor:
Balgarskata ikonomika 1997-2003, Godishnik
na Stopanskiya fakultet na SU „Sv. Kliment
Ohridski”, Tom 7, 265-277)
Arrow, Kenneth J., Gerard Debreu, 1954.
Existence of an equilibrium for a competitive
economy. Econometrica 22(3): 265-290.
Carrier, James G., 2014. Economic deviance.
Anthropology Today 30(6):1-2.
Chobanov, George, Henrik Egbert, 2007. The rise
of the transaction sector in the Bulgarian economy.
Comparative Economic Studies 49(4): 683-698.
Coase, Ronald H., 1937. The nature of the firm.
Economica 4(16): 386-405.
Dillard, Dudley, 1987. Money as an institution of
capitalism. Journal of Economic Issues 21(4):
1623-1647.
Egbert, Henrik, 2015. The return of Homo
oeconomicus to Anthropology. Anthropology
Today 31(3): 17.
Egbert, H., Т. Sedlarski, 2011. „Exploring
Impact: Negative Effects of Social Networks“,
International
Journal of Latest Trends in Finance and
Economic Sciences, Vol. 1, No. 2.
Frey, Bruno S., 1990. Ökonomie ist
Sozialwissenschaft. München: Vahlen.
Марсел Мос
130
Икономически теории
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2016
Granovetter, Mark, 1992. Economic action and
social structure: the problem of embeddedness.
American Journal of Sociology 91(3): 481-510.
Greif, Avner, 1993. Contract enforceability and
economic institutions in early trade: the Maghribi
traders’ coalition. American Economic Review
83(3): 525-548.
Hahn, Frank, 1983. Money and Inflation.
Cambridge: MIT Press.
Hahn, Hans-Peter, Mario Schmidt, Emanuel
Seitz (Hrsg.), 2015. Marcell Mauss: Schriften
zum Geld. Frankfurt: Suhrkamp.
Hart, Keith, 2001. Money in an Unequal World:
Keith Hart and His Memory Bank. London: Texere.
Hart, Keith, 2007. Marcel Mauss: In pursuit of
the whole. A review essay. Comparative Studies
in Society and History 49(2): 473-485.
Hicks, John R., 1937. Mr. Keynes and the Classics:
a suggested interpretation. Econometrica 5(2):
147-159.
Keynes, John M., 1930. A Treatise on Money.
London: Macmillan.
Keynes, John M., 1936. The General Theory
of Employment, Interest, and Money. London:
Macmillan.
Mauss, Marcel, 1914. Die Ursprünge des
Geldbegriffs. In: H.-P. Hahn, M. Schmidt und E.
Seitz (Hrsg.),
Marcel Mauss: Schriften zum Geld. Frankfurt:
Suhrkamp, pp. 27-33.
Mauss, Marcel, 1921. Eine alte Form des
Vertrages bei den Thrakern. In: H.-P. Hahn, M.
Schmidt und E.
Seitz (Hrsg.), Marcel Mauss: Schriften zum
Geld. Frankfurt: Suhrkamp, pp. 37-45.
Mauss, Marcel, 1923. Grundlegende Annahmen
zum Gebrauch des Geldbegriffs. In: H.-P. Hahn, M.
Schmidt und E. Seitz (Hrsg.), Marcel Mauss:
Schriften zum Geld. Frankfurt: Suhrkamp, pp.
48-50.
Mauss, Marcel, 1925 [1990]. The Gift: The Form
and Reason for Exchange in Archaic Societies.
London: Routledge.
Mauss, Marce,l 2013. Handbuch der Ethographie
(herausgegeben von I. Därmann und K. Mahlke).
München: W. Fink.
Mauss, Marcel, François Simiand, 1934. Debatte
über die Funktionen des Geldes. In: H.-P. Hahn, M.
Schmidt und E. Seitz (Hrsg.), Marcel Mauss:
Schriften zum Geld. Frankfurt: Suhrkamp, pp.
120-142.
Melitz, Jacques, 1970. The Polanyi school of
Anthropology on money: an economist’s view.
American Anthropologist 72(5): 1020-1040.
North, Douglass C., 1990. Institutions,
Institutional Change and Economic Performance.
Cambridge: Cambridge University Press.
North, D. C., J. J. Wallis, B. R. Weingast, 2009.
Violence and Social Orders. A Conceptual
Framework for Interpreting Recorded Human
History. Cambridge: Cambridge University Press.
Ostrom, Elenor, 1990. Governing the Commons:
The Evolution of Institutions for Collective Action.
Cambridge: Cambridge University Press.
Richter, Rudolf, 2005. The New Institutional
Economics: its start, its meaning, its prospects.
European Business Organization Law Review
(2): 161-200.
Richter, Rudolf, Eirik Furubotn, 2010. Neue
Institutionenökonomik. Tübingen: Mohr Siebeck.
Robbins, Lionel, 1932: An Essay on the Nature
and Significance of Economic Science. London:
Macmillan.
Tobin, James, 2008. money. In: S. N. Durlauf und
E. B. Blume (eds.), The New Palgrave Dictionary
of Economics, second edition (online). Palgrave
Macmillan.
Williamson, Oliver E., 1975. Markets and
Hierarchies. New York: Free Press.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Book
This book was originally published by Macmillan in 1936. It was voted the top Academic Book that Shaped Modern Britain by Academic Book Week (UK) in 2017, and in 2011 was placed on Time Magazine's top 100 non-fiction books written in English since 1923. Reissued with a fresh Introduction by the Nobel-prize winner Paul Krugman and a new Afterword by Keynes’ biographer Robert Skidelsky, this important work is made available to a new generation. The General Theory of Employment, Interest and Money transformed economics and changed the face of modern macroeconomics. Keynes’ argument is based on the idea that the level of employment is not determined by the price of labour, but by the spending of money. It gave way to an entirely new approach where employment, inflation and the market economy are concerned. Highly provocative at its time of publication, this book and Keynes’ theories continue to remain the subject of much support and praise, criticism and debate. Economists at any stage in their career will enjoy revisiting this treatise and observing the relevance of Keynes’ work in today’s contemporary climate.
Chapter
Zum güterwirtschaftlichen Hintergrund der Geldtheorie gehören nicht nur die Theorien der Güter- und Finanzmärkte, wie sie uns in idealisierter Form das Modell des Totalen Konkurrenzgleichgewichts liefert. Es gehört dazu auch das ökonomische Verständnis des institutionellen Rahmens der Güter- und Finanzmärkte. „Geld“ ist eine Institution par excellence. Die Geldtheorie — die ökonomische Analyse des Geldgebrauchs — kann deshalb nicht vor dem Geld selbst haltmachen. Die Institution des Geldes ist jedoch ihrerseits eng verknüpft mit den Institutionen „Markt“ und „finanzieller Mittler“. Eine genaue Abgrenzung, wo die eine Institution anfängt und die andere aufhört, ist schwierig.
Article
When the editor of the Handbook of Economic Anthropology addresses economic deviance, Homo oeconomicus seems to have safely found his place in anthropology. The new attribute of being deviant cannot mask the model: it is the egoistically and materially oriented individual of economic theory that has, once more, slinked into anthropology. Carrier’s text provokes comments with theoretical and practical implications. ...