ResearchPDF Available

План за действие за кафявата мечка в България 2008-2018

Authors:
  • BALKANI Wildlife Society, Sofia, Bulgaria

Abstract and Figures

Action Plan for Brown Bear in Bulgaria for period 2008-2018, accepted by Ministry of Environment and Water - December 2008.
No caption available
… 
No caption available
… 
No caption available
… 
No caption available
… 
No caption available
… 
Content may be subject to copyright.
1
ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
ЗА КАФЯВАТА МЕЧКА
В БЪЛГАРИЯ
София 2012
Одобрен декември 2008
ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
ЗА КАФЯВАТА МЕЧКА
В БЪЛГАРИЯ
Mинистерство на околната среда и водите
ДЕКЕМВРИ 2008 ГОДИНА
Координирал и Изготвил:
Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, АЛЕРТИС – ФОНД ЗА ОПАЗВАНЕ НА МЕЧКИТЕ И
ПРИРОДАТА.
Илюстрация корица:
© Иво Данчев
Карта на настоящето разпространението и карта (модел) на потенциалните
местообитания:
Диана Златанова
Автори на текстовете:
Имената са изброени по азбучен ред:
Александър Дуцов, инж. Александър Обретенов, инж. Бисер Велинов, Борислав Борисов, инж.
Боян Киров, Д-р Васил Иванов, инж. Величко Величков, Генади Гаврилов, Диана Златанова,
инж. Динко Господинов, Елена Цингарска, Жеко Спиридонов, инж. Иван Степанов, Д-р Иво
Вутов, Костадин Вълчев, Красимир Андонов, Ст.н.с. д-р Николай Спасов, Проф. Петър Генов,
инж. Петър Янакиев, Д-р Райчо Гънчев, инж. Юлиян Русев, Д-р Alistair Bath, Д-р Margje Voeten.
Ноември 2012 година.
ISBN 978-954-90122-4-8
София 2012
4 План за действие за кафявата мечка в България
СДРУЖЕНИЕ ЗА ДИВА ПРИРОДА БАЛКАНИ
(СДП БАЛКАНИ):
СДП Балкани започва работата си през 1988 г. Регистрирано е като юридическо
лице през 1992 г. под името „Зелени Балкани - София“, а настоящото си име придо-
бива през 2000 г. СДП Балкани е член на: Централно и източно-европейска работна
група за опазване на биоразнообразието, Балканска мрежа за едрите хищници и Ев-
ропейска група за изследване на едрите хищници.
Работи по създаване на Европейската мрежа Натура 2000 в България
Изработване на предложения за типове местообитания и видове по Черноморието,
които да бъдат включени в Анексите на Директива 92/43/EEC .Подготовката на
становища по доклади по оценка на въздействие върху околната среда базирани на
чл. 6 от Директивата за местообитанията.
Сдружението е респондент за над 40 потенциални зони от значение за общността
покриващи близо 50 % от територията на мрежата Натура 2000 в страната
Създадени са видеоклипове за зоните от националната мрежа Натура 2000 и раз-
пространението им сред целевите общини за всяка зона
Работи по участие на обществеността и оценка на въздействие върху околната
среда (ОВОС)
Подпомагане на местни общности при решаване на конкретни екологични проблеми
Представителство на общността на неправителствените природозащитни орга-
низации във Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ, свързано с участие при
взимане на решения по ОВОС .
Работи за oпазване и изследване на приоритетни територии:
Опазване и възстановяване на Драгоманско блато и карстовия хълм Чепън.
Изготвено е предложение за създаване на природен парк “Студенец”
Водеща организация при изготвянето на документацията за обявяване на защите-
на местност Кресненски пролом, съвместно с коалиция от български НПО.
Опазване на глобално значимо биоразнообразие в ландшафта на българската част
от планината Родопи.
Работи за oпазване и мониторинг на видове
Програма за изследване и опазване на едрите хищници: проучване на биологията на
вълка, кафявата мечк и риса. Възстановяване на балканската дива коза на Витоша
и проучване на дивите популации в страната. С помощта на доброволци се извърш-
ва ежемесечен мониторинг на водолюбивите птици в Софийско. Координиране на
планове за действие за Кафявата мечка в България, вълка в България, партниране
при изготвянето на плана за действие за Дивата Коза. Участие в работа на група
Тестудо на експерти и НПО работещи а опазване на влечугите и земноводните в
България.
4 План за действие за кафявата мечка в България
5
ЕКИП РАЗРАБОТИЛ ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА
КАФЯВАТА МЕЧКА В БЪЛГАРИЯ:
КООРДИНАТОР
Мархе Вутен – „Алертис - Фонд за опазване на мечката и природата”- Холандия
КООРДИНАТОР ЗА БЪЛГАРИЯ
Александър Дуцов – ”Сдружение за Дива Природа – БАЛКАНИ”
РЕГИОНАЛЕН КООРДИНАТОР
Проф. Петър Генов – ”Институт по Зоология – БАН”
РЕГИОНАЛЕН КООРДИНАТОР
Костадин Вълчев - ”Сдружение за Дива Природа – БАЛКАНИ”
РЕГИОНАЛЕН КООРДИНАТОР
Диана Златанова - „Екологичен научно-образователен център” – Зоопарк София
ВОДЕЩ И КОНСУЛТАНТ НА РАБОТНИЯ ПРОЦЕС
Д-р Алистар Бат –Университет Мемориал, Ню Фаундленд, Канада
КОНСУЛТАНТИ:
Проф. д-р Джуро Хубер – Ветеринарно медицински университет – Загреб, Република
Хърватска, съпредседател на Европейска работна група за кафявата мечка
Проф. д-р Йон Свенсон Университет по селскостопански науки Норвегия, съ-
председател на Европейска работна група за кафявата мечка
ЕКИП ПО ПРОЕКТА
Ст. д Николай Спасов Национален Природонаучен Музей, БАНизследовател
Д-р Васил Иванов – „Природен Фонд” - изследовател
Любомир Петров - ”Сдружение за Дива Природа – БАЛКАНИ”
Генади Гаврилов - СУ „Св. Климент Охридски”
Анна Гаврилова – СУ „Св. Климент Охридски
Венислава Рачева - - „Екологичен научно-образователен център – Зоопарк София”
РАБОТНА ГРУПА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ПЛАНА ЗА
ДЕЙСТВИЕ:
Александър Дуцов СДП Балкани
Александър Климентов ДДС Борово
Александър Обретенов Пролес инженеринг
Али Марekoв ДДС Чепино
Ангел Ангелов РУГ - Ловеч
Анна Гаврилова БФ при СУ"Св. Кл. Охридски"
Антон Станчев ДНП Централен Балкан
Бахтиар Софу ДДС Беглика
Бисер Велинов РИОСВ - Смолян
Борислав Борисов РИОСВ - Хасково
6 План за действие за кафявата мечка в България
Ботьо Арабаджиев ДДС Кормисош
Боян Киров независим експерт
Боян Ников РУГ - София
Валентин Шипковенски ДДС Русалка - Априлци
Васил Василев ДДС Русалка - Априлци
Васил Иванов Природен фонд
Величко Величков МОСВ - Национална служба за защита на природата
Величко Драганов ДДС Широка поляна
Венислава Рачева Зоопарк - София, Екологичен Научно-oбразователен Център
Владимир Милушев ДПП Витоша
Владимир Хаджикръстев ЛТУ - София
Генади Гаврилов БФ при СУ"Св. Кл. Охридски"
Георги Георгиев РИОСВ - Смолян
Георги Серафимов ДДС Беглика
Григор Гогов СЛРБ
Григор Пенев Фондация за Защита на дивеча в България
Д. Коливичин РУГ - Ст. Загора
Даниела Димитрова БФ при СУ"Св. Кл. Охридски"
Данко Поляков НЛРС - СЛРБ
Диана Златанова Зоопарк - София, Екологичен Научно-образователен Център
Димитър Абаджиев BBS
Димитър Попов РИОСВ - Пазарджик
Динко Господинов РУГ - Ст. Загора
Елена Цингарска СДП Балкани
Емил Комитов РУГ - Смолян
Жеко Спиридонов Природен фонд
Живко Богданов WWF DSP
Ивайло Ангелов БДЗП
Иван Геров НП Пирин
Иван Недков ДДС Росица
Иван Степанов ДДС Росица, Лъгът
Иван Тодев ННИСЛСББД
Иво Вутов РИОСВ -Плевен
Йордан Йорданов ДДС Борово
Йордан Марков ДДС Мазалат
Костадин Вълчев ДПП Витоша
Костадин Дрянков ДДС Чепино
Красимир Андонов ДНП Рила
Любомир Петров СДП Балкани
Мариян Пенков ДДС Русалка - Априлци
Михаил Бояджиев СЛРБ
Младен Ангелов Зелени Балкани
Муса Ходжа ДДС Чепино
6 План за действие за кафявата мечка в България
7
Николай Спасов НПМ - БАН
Николай Тотев РУГ - В. Търново
Николета Стоянова Институт по зоология при БАН
Петко Цветков БФБ
Петър Генов Институт по зоология при БАН
Петър Стефов РУГ - Пазарджик
Петър Янакиев Пролес инженеринг
Петя Методиева РИОСВ - Пазарджик
Пламен Колев ДАГ
Райчо Гънчев независим експерт
Руслан Сербезов МОСВ - отдел Биологично разнообразие
Светослав Анев ННИСЛСББД
Светослав Велков СДП Балкани
Стамен Стаменов Фонд за дивата флора и фауна
Станислав Вътев ДДС Мазалат
Стефан Аврамов БФБ
Стефан Стефанов лесоустроител
Стоян Стоянов ЛТУ - София
Тодор Семерджиев ДНП Пирин
Тоско Георгиев ДДС Широка поляна
Христо Тотев РУГ - В. Търново
Цено Маринов РУГ - Пловдив
Юлиан Маринов ДПП Българка
Юлиян Русев ДАГ - главен експерт
Alistair Bath Large Carnivore Initiative for Europe (LCIE)
Djuro Huber LCIE, Veterinarski fakultet, Zagreb, Harvatska
Jon Svensson Co-Chair member of Brown bear IUCN group
Margje Voeten Alertis-Fund for Bear and Nature Conservation
Настоящия план е изготвен на база решения, взети с консенсус, по време на
срещите на работната група по изготвяне на плана. Отделните глави бяха пи-
сани от участниците в групата, редактирани и одобрени от работната група.
Планът беше финализиран в рамките на последните две работни срещи.
Отделните глави са написани от посочените автори, след което са разгле-
дани, редактирани при нужда и одобрени от работната група на последните две
срещи за обсъждането на плана за действие.
Имената са изброени по азбучен ред:
Александър Дуцов, инж. Александър Обретенов, инж. Бисер Велинов, Борислав
Борисов, инж. Боян Киров, Д-р Васил Иванов, инж. Величко Величков, Генади Гаври-
лов, Диана Златанова, инж. Динко Господинов, Елена Цингарска, Жеко Спиридонов,
инж. Иван Степанов, Д-р Иво Вутов, Костадин Вълчев, Красимир Андонов, Ст.н.с.
д-р Николай Спасов, Проф. Петър Генов, инж. Петър Янакиев, Д-р Райчо Гънчев, инж.
Юлиян Русев, Д-р Alistair Bath, Д-р Margje Voeten.
8 План за действие за кафявата мечка в България
СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА: „ПРОЕКТ РОДОПИ” ПРООН И ПЕЩЕРЕН
КЛУБ “СИЛИВРЯК” – ТРИГРАД ЗА ПРЕДОСТАВЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ, ДАННИ И ПОМОЩ
В РАЙОНА НА ЗАПАДНИ РОДОПИ.
ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ Е ИЗГОТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА:
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
АЛЕРТИС – ФОНД ЗА ОПАЗВАНЕ НА МЕЧКАТА И ПРИРОДАТА
PIN-MATRA ПРОГРАМА НА ХОЛАНДСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ЦЕНТРАЛНА И
ИЗТОЧНА ЕВРОПА
BBI-MATRA - ПРОГРАМА НА ХОЛАНДСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ЦЕНТРАЛНА И
ИЗТОЧНА ЕВРОПА
DBU – НЕМСКА ФЕДЕРАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА
ФРАНКФУРТСКО ЗООЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
8 План за действие за кафявата мечка в България
9
СЪДЪРЖАНИЕ
СЪДЪРЖАНИЕ ................................................................................................................... 9
ВЪВЕДЕНИЕ .....................................................................................................................12
ЧАСТ 1 ОБОСНОВКА .......................................................................................................12
1. Цел на плана ............................................................................................................................12
ЗАЩО ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ В ТОЗИ МОМЕНТ? ........................................................12
2. Методология на плана .......................................................................................................13
2.1 ПРОЦЕС .......................................................................................................................13
2.2 РОЛИ И ОТГОВОРНОСТИ .....................................................................................13
2.3 ВИЗИЯ ..........................................................................................................................13
2.4 ЦЕННОСТИ – КАКВО ИСКАМЕ ДА ПОСТИГНЕМ С ТОЗИ ПЛАН? ........13
2.5 НАЧАЛНИ СТЪПКИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПЛАНА -
КЛЮЧОВИ ПРОБЛЕМИ .......................................................................................... 14
3. Законова основа....................................................................................................................14
ЧАСТ 2 СЪСТОЯНИЕ НА ВИДА В БЪЛГАРИЯ .............................................................15
1. Исторически преглед на състоянието на мечката в България. ...................15
2. Екологични характеристики ...........................................................................................17
2.1 ТАКСОНОМИЯ И ПРОИЗХОД .....................................................................................17
2.2 ОПИСАНИЕ .......................................................................................................................17
2.3 РАЗМНОЖАВАНЕ, БЪРЛОГИ И ЛЕГОВИЩА. .........................................................17
2.4 ХРАНЕНЕ ............................................................................................................................28
2.5 СЕЗОННА И ДЕНОНОЩНА АКТИВНОСТ. ИНДИВИДУАЛНА ТЕРИТОРИЯ. 19
2.6 СЛЕДИ ОТ АКТИВНОСТ НА МЕЧКИТЕ ...................................................................20
3. Описания на местообитанията на мечките ..........................................................21
4. Мечките и Хората ..............................................................................................................22
4.1 ЩЕТИ ...................................................................................................................................22
4.2 ИНФРАСТРУКТУРА .........................................................................................................23
4.3 ОТНОШЕНИЕ НА ХОРАТА КЪМ МЕЧКИТЕ .............................................................26
РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО ПО РЕГИОНИ ..........................................................27
5. Законов статус ....................................................................................................................30
5.1. МЕЖДУНАРОДНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ...............................................................30
10 План за действие за кафявата мечка в България
5.2. НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО .....................................................................30
НАСТОЯЩО УПРАВЛЕНИЕ НА ПОПУЛАЦИЯТА ...........................................................31
6. Динамика на популацията (брой, тенденция, полова структура,
смъртност и др.) .................................................................................................................33
7. Разпространение .................................................................................................................35
7.1 СЪВРЕМЕННИ ДАННИ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО. ..........................................35
7.2 КОРИДОРИ ........................................................................................................................37
ЧАСТ 3. БЪДЕЩО УПРАВЛЕНИЕ НА МЕЧИТЕ ПОПУЛАЦИИ. .................................... 39
1. Зониране и разпространение .........................................................................................39
2. Оптимална численост и плътност ............................................................................39
3. Мониторинг на състоянието на популациите .......................................................40
4. Дейности влияещи директно на популацията ........................................................43
4.1 УПРАВЛЕНИЕ НА ПОПУЛАЦИЯТА ..............................................................................43
4.2 ПОДХРАНВАНЕ ................................................................................................................45
4.3 БРАКОНИЕРСТВО ...........................................................................................................45
5. Опазване на местообитанията ...................................................................................48
6. Битови отпадъци ................................................................................................................52
7. Проблемни мечки ..................................................................................................................53
8. Група за спешни случаи .......................................................................................................54
9. Мечки и туризъм ..................................................................................................................55
10. Минимизиране и компенсация на щетите .............................................................57
11. Информиране на обществеността и участие във
взимането на решенията. .............................................................................................59
12. Международно сътрудничество .................................................................................59
13. Финансиране на дейностите по плана ....................................................................60
ЛИТЕРАТУРА .................................................................................................................... 76
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ ........................................................................................ 79
РЕЧНИК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ТЕРМИНИ ..................................................................... 80
ПРИЛОЖЕНИЕ 1 ................................................................................................................................81
Таблица 1 Oпределени допустими запаси на мечката в ловоустройствените
проекти по административни единици (лс, гс, длс, ддб, нп, дл, ддс, уогс) ............81
ПРИЛОЖЕНИЕ 2 ................................................................................................................................82
Обекти от екологична важност за преминаване на мечката
по Магистрала Тракия, Е-80, по отсечки ...............................................................................82
10 План за действие за кафявата мечка в България
11
ПРИЛОЖЕНИЕ 3 ................................................................................................................................83
Графики от анализа на отношението на хората към мечките .................................83
ПРИЛОЖЕНИЕ 4 ................................................................................................................................86
Подробни описания на местообитанията на мечките .................................................86
ПРИЛОЖЕНИЕ 5 ................................................................................................................................90
Формуляр за оценка на щети нанесени от кафява
мечка на пчелини, селскостопански животни и култури. ...............................................90
ПРИЛОЖЕНИЕ 6 ................................................................................................................................95
Карта на настоящо разпространение на кафява мечка
(Ursus arctos L.) в България ...........................................................................................................95
ПРИЛОЖЕНИЕ 7 ................................................................................................................................ 97
Стандартни Формуляри за открити следи, за отстреляно
или намерено мъртво животно и за нанесени щети. ..................................................... 97
ПРИЛОЖЕНИЕ 8 ............................................................................................................................ 103
Съвременни методи за таксация на мечката ................................................................ 103
ПРИЛОЖЕНИЕ 9 ............................................................................................................................. 106
Ред за заявяване, установяване и компенсиране
на щети нанесени от кафява мечка. ................................................................................... 106
ПРИЛОЖЕНИЕ 10 ............................................................................................................................107
Предложение за структура и ред за функциониране на
група за спешни случай. ...............................................................................................................107
Задължения и дейности на Националната комисия: ...................................................... 108
Задължения и дейности на регионалните групи: ............................................................ 108
ПРИЛОЖЕНИЕ 11 ........................................................................................................................... 110
ТЕХНИЧЕСКИ ДОКЛАД ЗА ПЪЛНОТАТА НА МРЕЖАТА –
НАТУРА 2000 ЗА КАФЯВАТА МЕЧКА В БЪЛГАРИЯ ............................................................. 110
ПРИЛОЖЕНИЕ 12 ............................................................................................................................132
Оценка за влиянието на автомагистрала «Струма» върху кафявата
мечка и препоръки за намаляване на Неблагоприятното въздейсвие. .................132
12 План за действие за кафявата мечка в България
ВЪВЕДЕНИЕ
ЧАСТ 1 ОБОСНОВКА
Този план за действие е адаптивен и гъвкав инструмент, който не е неизменен
след приемането му, а подлежи на редовна ревизия през определен период
1. Цел на плана
Защо план за действие в този момент?
С влизането на България в Европейския съюз, важността за опазването
на едрите хищници става по-явна. В момента всички заинтересовани страни
чувстват, че съществуващата ситуация може да се подобри. Общо становище е,
че мечката трябва да бъде по-добре оценена, но различните групи демонстрират
различни ценности за постигането на тази цел. След увеличаването на числеността
на едрите хищници в Европа, много заинтересовани страни се сблъскаха с
предизвикателството на съвместното съществуване с тези видове, явяващи
се конкуренти на човека. Всички принципи за управлението на мечките в България
бяха постигнати чрез съгласието на групи с различни интереси. Участниците в
работните срещи (приложен списък в Приложение 3) са наясно, че управлението на
вида кафява мечка изисква компромиси от различните групи. Общото задължение
за в бъдеще е да се осигури оцеляването на мечките в естествените им
местообитания в България, в съжителство с местното население, в съответствие
с европейските тенденции и съобразно интегритета на нашата страна в това
общество. Целта на този план за действие е да предостави рамката, на която
ще стъпят бъдещите решения за управлението на мечите популации. Ефективния
план за действие се основава на дейности свързани с проучване и мониторинг на
разпространението, числеността и тенденцийте в популацията на мечката, но също
така и на познания за екологията, поведението, качеството на местообитанията
и степента на човешките въздействия. Този план за действие следователно ще
формулира основните принципи за събирането на тази информация и за програмата
за мониторинг. Също ще формулира критериите за взимането на фундаментални
решения на въпроси като контролирано на численоста и компенсации.
12 План за действие за кафявата мечка в България
13
Плана за действие е не просто за управлението на мечките, а и за определяне
проблемите и нуждите на населението, обитаващо райони с постоянно присъствие
на мечки. Само чрез сътрудничество и в съгласие с всички заинтересовани страни
е възможно определянето конкретните дейности нужни за ефективно опазване
на кафявата мечка.
2. Методология на плана
2.1 Процес
l Девет работни срещи
l Работен процес на базата на сътрудничество и интерактивен модел
2.2 Роли и отговорности
l Да се дискутира директно по темата
l Търпение при изслушване
l Изслушване с толерантност
l Разбиране и приемане на позитивните нови идеи
l Откровено поставяне на всички проблеми
l Участие в определяне на дейностите, които ще залегнат в плана
l Изказванията да бъдат в рамките на съответната компетентност
l Да имаме предвид “широкия” опит – наш и световен
2.3 Визия
Запазване на мечата популация в България на базата на научни методи за
мониторинг, където популациите от мечки се развиват естествено и се управля-
ват от хората за намаляване на щетите.
2.4 Ценности – какво искаме да постигнем с този план?
Участниците в работните срещи определиха основните ценности и насоки в
планирането на управлението на кафявата мечка в България:
l Дългосрочно опазване на популацията на кафявата мечка в България.
l Подпомагане на местния поминък и стандарта на живота в селските
райони на страната.
l Намаляване на конфликтите между различните заинтересовани стра-
ни, чрез взаимното уважение и сътрудничество.
l Повишаване на общественото познание за мечките и тяхното управле-
ние.
l Създаване на гъвкав (адаптивен) модел на управление на популацията.
l Планиране на бъдещето – какво ще стане ако се появят мечки на мес-
та където не се срещат днес.
l Усилия за запазване на мечките в райони, където се появяват случайно,
освен в случаите в които причиняват сериозни конфликти.
14 План за действие за кафявата мечка в България
l Въвличане на местни заинтересовани групи и общности.
l Да се взимат решения на базата на реални научни факти.
l Международно сътрудничество в управлението на популациите (Гърция
и Сърбия).
2.5 Начални стъпки за създаване на плана - ключови проблеми
l Неприлагане на съществуващата нормативна уредба.
l Няма реална защита на мечката срещу бракониерския лов.
l Липсва действаща координация между институцийте.
l Необходимост от допълване на познанията за биологията, екологията и
взаимодействието човек - мечката в България.
l Липса на средства за наука и охрана.
l Няма достоверни методи за мониторинг на популацията.
l Недоверие между различните заинтересовани страни.
l Липса на ловен щатен персонал извън Държавните Дивечовъдни Стан-
ции.
l Мудна реакция при компенсиране и непълни компенсации на щетите,
създаващи отрицателно обществена нагласа към мечката.
l Липса на ползване в районите с висока численост на мечката.
l Има сблъсък на интереси: лов - туризъм - животновъдство.
3. Законова основа
Настоящия план за действие се изготвя въз основа на Закона за биологично-
то разнообразие и наредба No 5 към него.
14 План за действие за кафявата мечка в България
15
ЧАСТ 2 СЪСТОЯНИЕ НА ВИДА В
БЪЛГАРИЯ
1. Исторически преглед на състоянието
на мечката в България.
Костните находки от праисторическите археологически обекти показват,
че мечката (Ursus arctos L., 1758.) е била широко разпространена в ранния и сре-
ден Холоцен – преди около 8000 – 4000 г. и е обитавала практически цялата стра-
на. Намирана е в Неолита на Дуранкулак (Варненско) , Мало Поле (Врачанско), Яса
Тепе (Пловдивско), Ковачево и Тополница (Петричко), Енеолита на Голямо Делчево
(Варненско), Овчарово ърговишко), Долнослав (Пловдивско), Ковачево (Староза-
горско), раннобронзовата епоха на Езеро (Новозагорско), Урдовиза (Бургаско) и др.
За числеността на вида в историческо време говорят Римски надписи от II
в. от района на Монтана и Сталийска махала, където се говори за лов на мечки и
зубри с участието на повече от една римски кохорти и пренасянето на десетки
мечки с кораби по Дунава за римските арени.
Събраните данни за границата IX-XX в. показват разпространение на вида
като цяло - близко до сегашното, но мечката е обитавала също Лудогорието и
Странджа, присъствието по Западната граница и в Източните Родопи е по-силно,
а старопланинската субпопулация не е била изолирана и контактува през Еледжик
и Ихтиманска Средна гора с Рило-Родопската.
Фиг. 1 Карта на историческото разпространение на мечката в началото на 20 век
и наименования на селища местности и пещери, съдържащи в името си мечка.
16 План за действие за кафявата мечка в България
Според първото специално изследване на състоянието на вида – анкета
от 1934 г., числеността възлиза на около 300 - 366 мечки, а убитите мечки
за годината са 32 (Кацаров, 1935). Около средата на миналия век, когато
разпространението е много сходно със сегашното, анкетните данни
говорят за около 450 мечки към 1959 г. (Русков, 1961; Ruskov, Markov, 1974),
т.е. за вероятно увеличение на числеността в резултат на взетите мерки за
опазване и ограничаване на отстрела. От тогава почти до последно време
се наблюдава бавно нарастване на популацията. Анализите от края на 70-
те и средата на 80-те год. показват трикратно намаляване на областта
на разпространение за 100 год. и вероятна максимална численост от около
600 мечки към 1979 г. (Спиридонов, Спасов, 1985; Genov, Gancev, 1987; Генов,
Йорданов 1990). През 80-те години са проведени първите изследвания на
екологията и местообитанията на вида.
През 80-те години на мечката у нас започва да се гледа като на ловно-
стопански обект. Развъждането и в изкуствени условия започва в Кормисош
(Западни Родопи), където освен български мечки биват внасяни и карпатски
мечки от Румъния. Разселване на мечки от Кормисош е проведено в Западни
Родопи и Средна Стара планина. Това дава тласък в увеличаването на числе-
ността, но същевременно води до потенциална опасност от замърсяване на
популацията. Според някои изследвания мечките от Южна Европа, представля-
ват автохтонен европейски елемент от Плейстоцена. Балканската и най-вече
Българската популация съхраняват основната част от този древен, местен
клон на европейската популация. От друга страна, мечките от североизточ-
ната. част на Европа (вкл. Румъния), са заселници от късна, холоценска вълна
на миграция на континента от Изток (Spassov, 2003). Това обяснява твърде
различна генетическа характеристика на посочените географски обособени
клонове на популацията на континента (Taberlet, Bouvet, 1992;19994). Смята се,
обаче, че карпатските мечки, съществували у нас твърде кратко в диво със-
тояние, на практика не са могли да засегнат генофонда на местната мечка.
Увеличената численост през 80-те год. се отразява и на увеличението на ще-
тите от мечката (Генов и др., 1990). Разногласията в данните за числеността
на мечката започват именно през 80-те год., когато мечката става наново
ловен вид и се оформят две гледни точки за опазването и управлението на по-
пулацията и ловна и природозащитна. Според някои мнения числеността на
вида е 700-750 към 1986 г. и достига своя максимум в края на 80-те и началото
на 90-те год., когато тя бива оценявана на над 750 от някои изследователи
(Spiridonov, Spassov, 1990; 1998; Spassov, Spiridonov, 1999). Продължилите в тази
насока полеви изследвания, с прилагане на българска методика за индивидуално
разпознаване според размера на следите ънчев, 1990), говорят за запазване
на числеността през деветдесетте години, но с тенденция за намаляване.
Това намаляване се предвижда заради засилване на бракониерството по това
време, поради разрушаването на централизираните ловно-стопански структу-
ри (пример: 35 мечки убити нелегално в р-на на Черни Осъм от 1989 до 1997
г). Тези изследвания обясняват свръх-популацията в отделни райони на Средна
16 План за действие за кафявата мечка в България
17
Стара планина с изкуственото подхранване в ловните стопанства и свръх-
концентрация на индивидите там, за сметка на околните райони (Spassov et
al., 2000). Според други данни, основаващи се на официалната таксация, изнася-
на от Министерството на Земеделието и горите (сега Министерство на
Земеделието и Продоволствията), още през 1983 г. числеността е достигала
почти 850 инд. (Genov, Gancev, 1987), а между 2001 и 2004 г. тя е между 800 и 900
индивида с явна тенденция към постоянно нарастване (Генов и др., 2005).
Макар да съществуват официални данни за числеността на мечките, учас-
тниците в работната група се съгласиха, че тези данни не са базирани на подхо-
дяща научна основа.
Табл. 1. Численост и отстрел на мечката за периода 1991-2006 г., според официалните данни
на Министерството на земеделието и горите
Година 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007
Запас 841 769 806 854 852 880 880 870 876 834 812 861 868 904 1030 1083 1046
Отстрел 30 1 0 6 9 9 10 13 13 8 - 6 5 5 4 2 2 ?
2. Екологични характеристики
2.1 Таксономия и произход
Кафявата мечка на Балканския полуостров се приема, че е част от номинант-
ния подвид Ursus arctos arctos L., към който спада цялата европейска популация
(Ruskov, Markov, 1974). ДНК-анализи показват генетическо сходство на балканските
мечки и тези от Източните Алпи, и много близко сходство с апенинските и пире-
нейските мечки (Taberlet and Bouvet, 1994). Южно-европейските мечки са реликт
от късния Плейстоцен, филогенетически свързани с подвида U. аrctos syriacus от
Мала Азия и адаптирани към живот в ограничени планински пространства за раз-
лика от северо-източната европейска популация, разпространила се в Европа в
началото на Холоцена (Spassov, 1997).
2.2 Описание
Мечките на Балканския п-ов показват видими разлики от карпатските меч-
ки, дори в поведението им, което е по-малко агресивно. Често се срещат светли
(бежови, бозови, златисти, светло кафяви) животни, а в Гърция още по-светли
(Spassov, 1990). В Стара планина възрастните женски имат тегло 90-130 кг и рядко
превишават 150 кг; след 5-ата си година мъжките тежат 150-250 kg, а рекорден ек-
земпляр е известен от 1939 г. – над 350 кг (Gunchev, 1990). Данните от Родопите са
сходни - 103 142 кг за женските и 141 – 249 кг за мъжките (Боян Киров дипл. работа).
Дължината на задното стъпало при възрастните женски обикновено варира между
19 и 22 см, а при мъжките 21-26 см, като са измервани и стъпки с дължина 27-30 см
(Gunchev, 1990; Spassov et al. 2000a; Ж. Спиридонов, непубл. доклад).
2.3 Размножаване, бърлоги и леговища.
Разгонването в наши условия е наблюдавано в края на Май (Родопите) и през
Юни (Родопите, Стара Планина), когато няколко мъжкаря могат да следват една
18 План за действие за кафявата мечка в България
женска. Родилните бърлоги и тези на майки с малки са в непристъпни места, обик-
новено около горната граница на гората (в Средна Стара планина обикновено над
1000 и до 1800 м). Най-често те са в пещери с дълбочина 2-3 м, застлани са с трева,
мъх, клонки и листа в слой с дебелина до 25 см. Бременните и майките се зазимя-
ват по-рано, понякога още в началото на Декември. Малките, 1-3 (най-често 2), се
раждат през Януари, тежат между 250 и 500 г. и напускат бърлогата през Април
(Стара планина), когато тежат 2.5 4 кг. През есента достигат до 25-30 кг и
имат размер на задното стъпало 7 х 5 см. През втората година малките тежат
около 45 – 60, а през третата – 50 – 90 кг и размер на задното стъпало 16 х 11 см
ънчев Райчев, 1987;1989; Спиридонов, Милева, 1987; Спиридонов и др., 1987; Spassov
et al., 2000а; Б. Киров, лич. съобщ.).
2.4 Хранене
Храната на мечката има сезонен характер. Процентното съотношение на
използваните храни се мени значително в зависимост от географските условия и
биотопа. Така в Словашките Карпати са установени 96 в. растения в храната на
вида, от тях основни - 25 – 30 вида. (Jakubiec, 1993).
В Стара планина средногодишно около 75% от храната е растителна. В начало-
то на пролетта в незаснежени райони мечката търси остатъци от жълъди, стебла
и корени от тревни и луковични растения. В търсенето на безгръбначни животни и
на мишевидни гризачи, обръща камъни, сваля мъховата покривка по камъни и дървес-
ни стволове, изравя дупки и мравуняци. В ДЛ и ДДС е подхранвана с фураж. Изхранва
се с мършата от умрели през зимата диви животни (Гънчев Райчев, 1988; Спиридо-
нов, Милева, 1987). Има наблюдавани мечки, които успешно ловуват на диви свине на
места за подхранване.
Малко мечки, обаче, търсят жива плячка през цялата година. През пролетта
и началото на лятото вероятно е във връзка с недодстатъчна естествене храна
или с разгонването, и съвпада с извеждането на селскостопанските животни на
паша в планината. По тези причини мечки остават в районите на пасищата, напа-
дайки овце, коне, дори говеда.
С увеличаването на растителното разнообразието, интересът към месна-
та храна, по правило, намалява. Предпочитани са ягодовите видове. Те могат да
стигнат до 83% от храната. През лятото и есента мечката се храни също с
плодовете на дряна, буковия и дъбовия жълъд, къпината, малината. При плодоно-
сенето на овощните дървета мечките правят значителни премествания и се
струпват на неголяма територия. (Гънчев Райчев, 1989).
Основна храна през късната есен, във връзка с угояването и подготовката за
зимен сън са буковия и дъбов жълъд. В богати на плод години много мечки слизат
относително ниско и имат неголеми индивидуални участъци. Освен обилния жълъд,
подходяща храна за сезона са сочните треви и корени, шипките и други плодове.
В по-неблагоприятни години индивиди от по-бедни на храна райони извършват
миграции.
Месната храна може да заема дял в храненето на определени мечки и в късна
18 План за действие за кафявата мечка в България
19
есен, въпреки обилието на растителна храна. (Spassov et al., 2000a). Следите по
трупа са характерни за ловното и хранително поведение на мечката. Силният
хищник убива дори и едрите жертви, обикновено с един или няколко удара в шия-
та, гръбнака или главата, които често са счупени (главата – раздробена). Често
личат дълбоки следи от нокти по кожата. Понякога жертвата е премествана и
покривана с клони. При ядене на трупа, разкъсани са преди всичко гърдите или коре-
ма и са ядени вътрешностите (по данни събрани от гръцката неправителствена
организация Arcturos, Солун).
2.5 Сезонна и денонощна активност.
Индивидуална територия.
Според сведенията от граничните застави за регистрация на мечките,
преминаващи през кльона по границата ни с Гърция (1990-1998 г.), най-висока
е активността от 20 of 24 ч. (Spassov, 2003). По други данни, отнасящи се за
нападения над домашни животни, атаките са също вечер и нощем, но пикът на
активност е изместен по-късно, между 22 и 04 ч. (Genov, Wanev, 1992). Премина-
ванията на границата са най-чести в края на пролетта (май-юни). Втори връх
на активност има между август и октомври (Spassov et al., in press). Може би
той е свързан със зреенето на определени плодове. Сезонната активност, из-
следвана според честотата на наблюдаваните дири в Стара планина показва
сходство с горепосочените: най-висока тя е също през пролетта, с максимал-
на интензивност през Април, но също и през Юни. Вторият връх на активност
е през Ноември. Вероятно има отношение към необходимоста от натрупване
в организма на хранителни запаси за зимния сън. Най-чести нападения на жи-
вотни в Стара планина са през късната пролет и лятото, което явно е свърза-
но със сезонната паша в планината, а най-големият брой нападения са през Юни
ънчев Райчев, 1989). Общо за страната мечите набези са главно през лятото,
предимно Август и в началото на есента (Genov, Wanev, 1992). Близки данни има
за Гърция (Mertzanis, 1999).
В наши условия (по данни на Р. Гънчев за Стара планина и на Б. Киров за Родопи-
те) мечката изпада в „летаргия“ от края на Декември до Януари. Не всички мечки
в България лягат за продължителен сън. Често мъжките не подготвят истинска
бърлога, а остават в дрямка в някоя ниша. Наблюдавани са подаващи се изпод
скален навес мъжки, лежащи всъщност върху снега. При топло време и неголяма
снежна покривка, в по-ниските части, дори и в средата на зимата, някои мечки
са активни. На 18.01.1997 г. в ГС Росица бяха намерени следите на 4 мечки, между
които и на женска с малко.
Индивидуалните територийте на мечки установени с радиотелеметрия за
Република Хърватска са между 6 000 и 22 400 ха. (Huber, Roth, 1993), а за Гърция до
31 000 ха. за женска мечка с малки (Mertzanis et al. 2004). Краткото следене на три
годишна женска мечка у нас установи придвижването през територията на два
национални парка (НП “Рила” и НП “Пирин”) и две лесничейства.
20 План за действие за кафявата мечка в България
Фиг. 2 Движение на маркираната мечка от януари до юни 2006 г.
Според някои проучвания, в едни от най-добрите местообитания тези в
Средна Стара планина, възрастните мечките имат средна индивидуална терито-
рия на обитание около 3000 ха. (Гънчев, 1989).
2.6 Следи от активност на мечките
Следите на мечката дават възможност за индивидуална, възрастова и поло-
ва идентификация на животните, както и за определяне на обитаваните от тях
участъци и структурата на популациите (Кудактин, Честин, 1987). По размерите
на следите могат да се докаже присъствие и могат да с различат млади, възраст-
ни мечки, и зрели мъжки. Статистическия анализ на размерите на лапите и тегло-
то не показват значима корелация. Поради тази причина измерването на следите
има основно реферативно значение. По методика за определяне на индивидите
по следа от задното стъпало ънчев Райчев, 1989) са осъществени проучвания
на числеността, индивидуалните участъци и структурата на популации на вида
в Стара планина (Spassov et al., 2000a; Спиридонов, Милева, 1987; Ж. Спиридонов,
непубл.) и в Родопите (Б. Киров, непуб.).
Маркировъчни дървета, където зрелите мъжкари оставят следи от присъст-
вието си, като елемент от характерното териториалното поведение на вида,
са наблюдавани на много места в Стара планина, Родопите, Рила, Пирин.
Формата, дължината, консистенцията и миризмата на мечите екскременти
1:229 364
20 План за действие за кафявата мечка в България
21
зависи от храната и може да варира в широки граници. Екскрементите, в които
преобладават меки плодове, напомнят говеждите, докато след консумиране на
жълъди екскрементите са удължени и твърди. В този случай, екскрементите от
зрели мъжкари са с дебелина около 5.5 – 6 cм.
3. Описания на местообитанията на
мечките
За задоволяване на биологичните си нужди, кафявата мечка има определени из-
исквания към различни характеристики на местообитанието. В миналото видът
е обитавал наред с планините и планинско-гористите масиви, и широколистни
гори, и ливади в низините. С разпространението на човека обаче, е бил изтласкан
в райони, които са били неподходящи или не предпочитани за обитание от хората
и днес мачката се среща само в планински и планинско-горски райони.
Типизирането на мечите местообитания е възможно при комплексна интерпре-
тация на факторите и условията определящи присъствието на вида (Гънчев, 2003).
Обикновено разпространението на мечката е свързано с видовото разнообразие
на горско дървесната растителност и тревна покривка, в съчетание с релефните
особености и антропогенния фактор. Видът обичайно населява отдалечени от на-
селени места планински райони, глухи и рядко посещавани гори и местности.
Типизирането на местообитанията в България е свързано с редица динамич-
ни показатели между които: ограничено разпространение на вида само върху някои
планински зони, еднотипни климатични условия, малки амплитуди в надморските
височини, денонощна и сезонна миграционна активност, както и активно антро-
погенно въздействие.
Влиянието на климата върху присъствието на мечката у нас, на практика, е
без значение, освен в рамките на специфичните сезонни ритмики. В този случай
промяната на климата формира стереотипно поведение, като проява на адапта-
ция и ориентиране за присъствие в различни биотопи.
Горско дървесната и тревна растителност, съчетани с релефната конфи-
гурация на района създават условия за прехрана и укрития с редица регионални
особености. Някои от факторите охарактеризиращи отделните типове место-
обитания намаляват при определени условия значението си за сметка на други.
Независимо от миграционните предвижвания, в България не може да се говори за
обособени екотипове за кафявата мечка.
Специфично място в живота на мечката заема и наличието на храна в кризисни-
те периоди – пролетта и началото на лятото. При рано развиваща се и разнообраз-
на растителност, както и по-висок отпад на копитни животни (мърша) храната е
осигурена. При липса обаче на тези условия, мечките мигрират масово от района
до подобряване на хранителната база. Известна роля оказва наличието и видовете
диви животни обитаващи същата територия. Взаимното влияние и взаимоотноше-
ния се степенуват и обуславят на базата на конкуренцията и значението на послед-
22 План за действие за кафявата мечка в България
ния като храна за мечката. Влиянието на антропогенния фактор при типизирането
на местообитанията е значително. Неговата роля е решаваща за съществуване-
то на мечката в един или друг биотоп. Така например мечките избягват райони с
активна туристическа дейност. В същото време те не се смущават да живеят
там където се развива екстензивно пасищно животновъдство. Подобно явление се
констатира и там където са обособени големи дивечоразвъдни комплекси с интен-
зивна дейност. Мечката не е ловен обект, но тя се възползва от мероприятията за
подобряване на хранителната и био-техническа база за основния дивеч.
На тази база са възприети в най-общ план три типа местообитания на меч-
ката в нашите планини:
l Високопланински терени
l Среднопланински терени
l Нископланински терени
Класовете “високопланински”, “среднопланински” и “нископланински” се опреде-
лят от надморската височина, като най-опростена форма за диференциация. Сме-
сените горски формации са типични за растителността в Рила и Стара планина
- веднъж поради естествените дадености на местообитанията и втори път по-
ради залесителната дейност в един продължителен предходен период.
Примерно и до известна степен пълно описание в най-общ план на трите
типа местообитания е разработено за Средна Стара планина (Гънчев, 1989; Гън-
чев, 2003). Подробно описание в Приложение 4.
4. Мечките и Хората
4.1 Щети
В България мечките нанасят щети на селското стопанство и животновъд-
ството (вкл. пчеларство). Тези случаи засягат много малка част от населението
(виж глава „Отношение на хората към мечката”), но поради бедността в тези
райони имат значителен социален ефект.
Най-общо щетите от кафява мечка могат да бъдат класифицирана в следни-
те групи:
l щети върху домашен добитък
l щети върху пчелини
l щети върху овощни градини и плодни насаждения ( ягоди, малини и др.)
Табл. 2 Регистрирани щети в на територията на РИОСВ Смолян (по данни на РИОС Смолян)
Регистрирани щети в на територията на РИОСВ Смолян
Щета бр.
година Кошер овце крави кучета коне
2004 11 6 4 - 2
2005 12 45 3 - 1
2006 77 32 1 1 1
общо 100 83 8 1 4
22 План за действие за кафявата мечка в България
23
В резултат от проведено проучване в района на Западните Родопи за периода
1983 – 1988 год. може да се направи извода, че процента на мечките, които напа-
дат домашен добитък, е между 2 и 4.6 % - табл. 3 (Б. Киров – Дипломна работа ЛТУ).
Табл. 3 Процент на мечките нападали домашни животно (Киров 1991 г.)
Години 1983 1984 1985 1986 1987 1988 Общо
Таксация 65 65 65 60 58 50
12
Брой на случаите на хищничество по
дом.животни
2 1 3 2 2 1
% на мечките, които нападат дом.
животни
3.08% 1.54% 4.62% 3.33% 3.45% 2.00%
Табл.4 Проценти на нападенията върху домашните животни по видове.
Вид домашни животни %
овце 72,4
кози 15,7
коне 1,3
говеда 10,5
Доминиращият фактор за проява на проблемно поведение при мечката е фор-
мираният стереотип на хранително поведение. Без да разглеждаме конкретните
причини за проява на такъв стереотип (може да бъде в резултат на болест, липса
на достатъчно храна в природната среда, обучение от страна на майката, про-
вокация за проява на хищничество от страна на болно животно с неестествено
поведение, отглеждане на стада домашни животни без пастир) той се проявява
при 5 – 10 % от индивидите и то при наличието на конкретна ситуация.
Мечките рядко ловуват дивеч, но тъй като са хищници, това не може да се
счита за щета (ловът е в рамките на естественото им поведение).
4.2 Инфраструктура
4.2.1 Магистрали
Магистралите ”Тракия” и ”Хемус” се явяват значителна бариера в коридорите
за миграция на средните и едри бозайници, в това число и на мечката, между Ста-
ра планина и Рило-Родопския масив, и между Средна и Западна Стара планина.
Магистрала Тракия е най-важната бариера, която се явява основен фактор за
спиране на миграцията от Старопланинието през Средна гора за Витоша и Рила.
Магистрала Хемус е подобна бариера, която оказва влияние на миграцията на жи-
вотни от Средна към Западна Стара планина и обратно.
Общата дължина на сега съществуващата магистрала Тракия е 160.5 км. Пред-
стои доизграждането й, като общата дължина ще бъде 443 км. 42.5 % от нея (68.2 км.)
преминават през горски и ливадни участъци имащи значение за миграцията на средни
и едри бозайници, в това число и мечката. Точките разположени в тези райони, където
мечките е възможно да пресекат магистралата са (Приложение 2):
l Отсечката между отбивката за гара Верила и отбивката за Нови Хан
има по дължината си само един обект от екологично значение за преми-
24 План за действие за кафявата мечка в България
наването на мечката - виадукт с фронт за преминаване от 250 м.
l Отсечката от отбивката за Нови Хан до отбивката за Костадинкино и Ва-
карел, с наличието на 4 виадукти с фронт за преминаване от 200 до 300м.
Следи на мечки на този етап не са намерени, но е потвърдено присъствие-
то им около Вакарел, което посочва тази отсечка като потенциално важен
екологичен коридор за преминаване на мечките от Витоша и Рила.
l Тунела Траянови врата с фронт за преминаване 700 м, който е с най-оп-
тимални условия за преминаване на мечки. Отсечката е важен коридор
осигуряващ възможност на мечките, от коридора Гълъбец – Арамлиец
– Еледжик, да преминават над тунела “Траянови врата” и покрай горите
около Костенец в Рила.
l Общата дължина на сега съществуващата магистрала “Хемус” е 66.816
км. Почти 80% (53,3 км.) от тях преминават през горски и ливадни учас-
тъци. Точките в които магистралата може да бъде пресечена от мечки
са (Приложение 2):
l Отсечката от Чурек до отбивката за яз. Бебреш, по протежението на коя-
то се намират 4 виадукта и един тунел с общ фронт за преминаване 3760 м.
l Отсечката от отбивката за яз. Бебреш до отбивката за Джурово е
оценена като значими за мечката поради наличието на виадукти и ту-
нели със широк фронт за преминаване (общо 3190 м.).
Сравнителния анализ на двете магистрали показва, че независимо от по-голя-
мата дължина с която магистрала Тракия преминава през планинско-горски райони
(общо 68. 2 км.) за разлика от магистрала Хемус (53,3 км.), тя е по-слабо оборудвана
със съоръжения за пригодни преминаване на средни и едри бозайници, в това число
мечки. Определящо за разликите се явява наличието на 4 тунела при магистрала
Хемус срещу 1 при магистрала Тракия, които й осигуряват почти двойно по-го-
лемия фронт за преминаване (3570.4 м. при Тракия срещу 8970 м. при Хемус), като
почти целия фронт на Хемус (8211 м.) е пригоден за мечки.
Табл. 5 Оценени параметри на магистралите Тракия и Хемус по отношение на обекти
пригодни за преминаване на мечка
оценени параметри Тракия Хемус
Общо дължина,м. 68200 53310
Средна надморска височина 675 683
Брой обекти 49 28
Брой обекти, пригодни за мечка 6 10
Обща оценка на обектите 142 131
Обща оценка на обектите пригодни за мечка 55 94
Тунели 1 4
Обща ширина на обектите 3570.4 8970
Обща ширина на обектите пригодни за мечка 2020 8211
Обща оценка по км. 2.11 2.37
Обща оценка по км.пригодни за мечка 0.76 1.35
24 План за действие за кафявата мечка в България
25
Като цяло оценката на двете магистрали показва, че те не са достатъчно приго-
дени за преминаване на едри бозайници, в това число и мечката. Така те се явяват зна-
чителна бариера спираща естествените миграционни процеси. Бъдещи мерки трябва
да бъдат насочени към осигуряване на възможност за преминаване през естествени и
изкуствени тунели, виадукти и специално конструирани за целта съоръжения.
Изготвена е оценка за влиянието на автомагистрала «Струма» върху кафявата
мечка и препоръки за намаляване на неблагоприятното въздействие РИЛОЖЕНИЕ 11)
4.2.2 Други пътища
Влиянието на другите пътища върху мечката са слабо проучени. Не са събра-
ни сведения за пътни инциденти с коли включващи мечки, но се смята че всички
асфалтови пътища оказват важно значение върху популацията на мечката.
От специален интерес – както позитивен, така и негативен - са горските пъ-
тища, които се използват в управлението на горските системи (т.е. транспорт
на дървен материал и работници, транспорт на храна до местата за подхранване,
при потушаване пожари и други). Тъй като превозните средства там се движат с
ниска скорост, рискът от инцидент с мечка е малък. По-голяма част от времето
тези пътища не се използват или са слабо натоварени, така че безпокойството
е сравнително малко. От друга страна обаче, тези пътища могат и се използват
от бракониери, както и от събирачи на горски плодове, билки и гъби за извозване
на събраното, както и за нелегалното транспортиране и депозиране на битови
отпадъци което влияе на състоянието на мечките.
В допълнение, общата повърхност на горските пътища намалява общото по-
критие на гората, но в големи горски масиви това има положителен ефект, като
отваря ивици за огряване на долните нива на гората, което стимулира развитие
горскоплодни и други растителни видове от интерес за мечката.
Не е установен видим ефект на сегашната плътност на горските пътища
върху популациите на мечката в България
Средна плътност на асфалтовите пътища (първокласни, второкласни и тре-
токласни пътища) в районите обитавани от мечка са 0,50 км/км2,. Плътността
на горските пътища не е обобщена в национален мащаб.
4.2.3 Железопътни линии
Районите обитавани от мечка и от значение за коридорите за преминаване
основните железопътните линии са:
l София – Пазарджик (двоен ефект поради успоредното движение на ос-
новния първокласен асфалтов път покрай жп линията)
l София – Карлово – Казанлък (в повечето от гористите места линията
минава в тунели)
l Дупница – Благоевград – Сандански (потенциален ефект върху случайно пре-
минаващи индивиди от Рила и Пирин към пограничните планини с Македония
l Велинград – Якоруда – Разлог (потенциален ефект върху връзката Рила
– Родопи)
26 План за действие за кафявата мечка в България
l София – Своге – Мездра (тук комбинацията с основният асфалтов път
и силно начупения релеф създава тройна бариера)
l Горна Оряховица – Дряново-Трявна-Плачковци- Кръстец- Дъбово.
Железопътните линии сами по себе си не са пречка за мечките, тъй като в
планинските условия обитавани от мечки те често преминават в тунели с голяма
дължина и така не пречат на връзките между субпопулациите. Все пак има случаи
на инциденти при които мечки биват убивани от влакове, особено в районите с
намалена видимост – тунели или където от двете страни от линиите има сери-
озни препятствия (дерета, стръмни склонове, скални масиви). Така например в на-
чалото на 90-те г. мечка с малко, е намерена прегазена от влак на железопътната
линия северно от Ихтиман.
4.3 Отношение на хората към мечките
В рамките на проект “Анализ на човешките измерения по отношение на меч-
ките” беше проведено социологическо проучване. Изследването целеше:
l Да установи отношението на местното население към мечките;
l Да установи кои са проблемните пресечни точки при взаимоотноше-
нията между хора и мечки (като например нанасят ли мечките щети и
какви);
l Да разбере в най-общи рамки мнението на хората относно това как-
ви мерки могат да бъдат взети при проблеми във взаимоотношенията
между хора и мечки.
Резултатите от настоящето изследване ще дадат насоки на бъдещи проекти
да се търсят методи за съвместно съществуване на хора и мечки; решаване на кон-
фликтни ситуации и търсене на действащи методи за защита на стада и кошери.
За да бъдат постигнати споменатите цели в изследването бяха залегнали
следните по-конкретни задачи:
l Да се установи какви са познанията на хората за мечките;
l Да се проучи какви са представите за мечките;
l Да се разбере причиняват ли мечките щети и какви;
l Да се установи какви са нагласите на хората към мечките
l Да се дискутират мерките, които могат да бъдат взети относно
щети, нанесени от мечките.
Обхват на изследването
Изследването е проведено в четири региона на страната, а именно:
l Пирин;
l Родопите;
l Рила;
l Средна Стара планина (ЦБ).
Поради продължителността на проекта информацията е събирана на две вълни:
вълна 1 в периода Август – Декември 2004 г. и в вълна 2 в периода ЯнуариМай 2007 г.
26 План за действие за кафявата мечка в България
27
По време на вълна 1 са посетени общо 71 населени места в Пирин и Родопите.
По време на вълна 2 са посетени общо 160 населени места в Рила, Средна Стара
планина и Родопите.
Метод на изследването
Метод на изследването е пряко стандартно интервю. Проведени са общо
1105 интервюта - 547 по време на вълна 1 в районите на Родопите и Пирин и 558
по време на вълна 2 в районите на Рила, Средна Стара планина и Родопите. Таблица
#6 представя броя на интервютата, проведени във всеки един от регионите.
Таблица 6: Брой на проведените интервюта по региони
Регион Брой интервюта Период на провеждане
Пирин 172 Вълна 1
Родопи 467 Вълна 1 и вълна 2
Рила 195 Вълна 2
Средна Стара планина 246 Вълна 2
При провеждане на интервютата беше използвана карта за интервю. Събира-
нето на информация е проведено от СДП “Балкани” в периода Август – Септември
и Октомври – Ноември 2004 г. и януари – май 2007 г.
Обработка на данните
Данните са обработени с помощта на специализирана статистическа про-
грама за обработка на данни от социологическо проучвания – SPSS 11.0.
Резултати от изследването по региони
Настоящият материал резюмира основните резултати от изследването
като прави сравнение по региони.
l От резултатите на изследването може да се обобщи:Отношението
на местното население в 4-те изследвани района към мечките е поло-
жително като цяло. Трудно е да се каже в кой район местните жители
са най-позитивно настроени, тъй като понятието “положително” е съв-
купност от много неща знания за мечката, наличие на срещи с нея,
получени щети от мечки и т.н. Резултатите от обобщаващият въпрос
“Какво е Вашето отношение към мечките” сочи, че най-голям е дела
на положително настроените към мечката жители от района на Рила
спрямо жителите на останалите три изследвани района. Това обаче не
следва да се приема като абсолютна истина.
l Разгледани като цяло, резултатите показват, че местното население
от Родопите и Пирин има по-интензивен и пряк досег с мечките – сре-
щите с такива /или познаването на хора, които са имали срещи с мечки/
са по-чести, щети на стопанството, нанесени от мечки са по-чести,
до някаква степен са налице застраховки на личното стопанство сре-
щу щети от диви животни. Жителите от районите на Рила и Средна
Стара планина до голяма степен считат, че в района където живеят
няма мечки и при въпросите, касаещи конкретни действия по отноше-
ние на мечки (нанасят ли мечките щети?, трябва ли да се вземат мерки
28 План за действие за кафявата мечка в България
срещу щети, нанесени от мечки?, на каква ниво да се вземат мерки?) не
могат да дадат точен отговор.
l Местното население на Родопите може да се определи като “най-засег-
нато” от съжителство с мечки. Най-голям дял от хората от този реги-
он посочват, че са срещали мечка – лично или познават някого, който е
срещал; посочват, че мечките нанасят щети на стопанствата им; ко-
шерите и домашните животни са най-засегнати от нападения на меч-
ки. Като резултат от това, местните жители на Родопите считат, че
трябва да се вземат мерки срещу щети, нанесени от мечки.
l Местното население на Пирин е “най-толерантно” към мечките, в срав-
нение с населението на останалите изследвани райони. Най-голям дял
от жителите на пиринските селища приемат щетите, нанесени от
мечки за естествени и не считат, че трябва да се вземат мерки срещу
тях. Жителите на Пирин са тези, които в най-голяма степен посочват,
че биха изпитали интерес/любопитство към мечките при евентуална
среща с тях.
l В района на Рила местното население демонстрира най-положително
отношение към мечката при всички въпроси, касаещи отношението
на хората към тези животни. Жителите на Рила са съгласни, че меч-
ките са полезни, че наличието им в България е добър знак, че мечките
са важен компонент на природата. Изразяват несъгласие, че мечките
нанасят повече щети, отколкото са полезни и че трябва да бъдат
убивани. Местните жители на Рила нямат обаче по-пряк досег с меч-
ки почти няма случаи на нанесени щети от мечки, няма нито един
случай на застраховка на имуществото срещу щети от мечки, нямат
представа дали трябва да се вземат мерки срещу щети от мечки и
на какво ниво.
l В района на Средна Стара планина ситуацията е аналогична с тази в
Рила. Местните жители от района на Средна Стара планина в най-голя-
ма степен вярват, че там където живеят няма мечки. Най-голям дял от
жителите на Балкана посочват, че мечките не нанасят щети, техните
стопанства нямат нанесени щети от мечки и нямат представа ако се
вземат мерки срещи щети от мечки на какво ниво да са тези мерки. За
разлика от населението на Рила обаче, жителите от селищата на Сред-
на Стара планина не изразяват толкова позитивизъм при въпросите,
касаещи отношенията човек – мечка.
28 План за действие за кафявата мечка в България
29
Фиг. 3 Нанасят ли мечките щети?
0.3
0.8
4.5
0
2.1
0
0.4
0.8
0
49.2
37.2
8
16.8
35.5
5.8
29.1
12.8
30.8
60.5
6.2
20.9
70.1
4.5
3.7
0
20
40
60
80
Фиг. 4 Чувства при евентуална среща с мечка
3.1
1.7
0.2
3.1
3.7
2.7
2.2
1.1
4.9
2.2
1.3
22.5
72.5
35.4
8.7
49.1
31.8
62.2
19.6
72
0
20
40
60
80
Родопи Пирин Рила ЦБ
Да, на
селскостопански
култури
Да, на селското
стопанство
Да и на селското
и на ловното
стопанство
Да, на ловното
стопанство
Не Не знае
Страх Ужас Любопитство/
интерес
Неприязън Други
Родопи Пирин Рила ЦБ
30 План за действие за кафявата мечка в България
5. Законов статус
5.1. Международно законодателство
Кафявата мечка е включена в:
l Приложение 2 и Приложение 4 на Европейската директива за опазване на
местообитанията (Директива 92/43), която изисква строга защита на
вида и обявяването на територии със специален режим на защита (мре-
жата Натура 2000). В Приложение 4 са включени растителни и животин-
ски видове от интерес за общността, които изискват строга защита.
l Приложение 2 на конвенция за опазване на дивата европейска флора
и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция). Рати-
фицирана е на 25.01.1991г., в сила за България от 01.05.1991г., обн. ДВ
бр.23/10.03.1995 г. Конвенция за биологичното разнообразие, Ратифици-
рана на 29.02.1996г. със закон, приет от 37-то НС (ДВ, бр. 22 от 1996г.)
l Видът е включен в конвенцията по международната търговия със за-
страшени видове от дивата флора и фауна (CITES).
l Регламент на съвета на Европа № 338/97 от 9 декември 1996 г. за защи-
та на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търгови-
ята с тях (European Community (EC) Regulation No. 338/97 of 9 December
1996 on the protection of species of wild fauna and flora by regulating trade)
l Европейски план за действие за кафявата мечка Съвета на Европа, ок-
томври 2000 г. – съдържа препоръки за план за действие за опазване на
мечките в България.
5.2. Национално законодателство
Според настоящото законодателство на Р. България, мечката е включена в
Приложение №2 и Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР,
ДВ. Бр.88 от 4 Ноември 2005г.) като защитен вид. Тя е обявена за приоритетен
вид според Приложение №2, чл. 6 на ЗБР (означена със знак ”*”), което изисква
приоритетно опазване на местообитанията на вида и обявяването им като
Защитени зони в Националната екологична мрежа (която е част от Европейската
мрежа НАТУРА 2000). Според Чл.38. (1) за животинските видове от Приложение №
3 се забраняват:
l всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито
и да е уреди, средства и методи;
l преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножава-
не, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
l увреждане или унищожаване на места за размножаване и почивка;
l вземане на намерени мъртви екземпляри;
l притежаване, отглеждане, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница,
търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата
екземпляри;
30 План за действие за кафявата мечка в България
31
l препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, пре-
возване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или
размяна на препарирани екземпляри.
l Забраните са валидни за всички жизнени стадии от развитието на жи-
вотните.
Видът е означен и с „*” в приложение 3 на ЗБР и за него се прилагат разпоред-
бите на чл. 278в, ал. 4 от Наказателния кодекс.
Според чл. 48 на ЗБР, изключения от забраните по чл. 38 (цитирани горе), се
допускат само когато няма друго алтернативно решение и при условие, че попу-
лациите на засегнатия вид не са увредени в областта на естественото им раз-
пространение и са в благоприятно състояние. Изключенията касаещи мечката:
l в интерес на защитата на видове от дивата флора и фауна и за запаз-
ване на природни местообитания;
l за предпазване от сериозно увреждане на селскостопански култури, до-
битък, гори, води, рибарници, дивечовъдни ферми и други видове имоти;
l в интерес на общественото здраве и безопасност;
l по други причини от първостепенен обществен интерес, включително
такива от социален или икономически характер или изразяващи се в из-
ключително благоприятни последици за околната среда;
l за целите на научните изследвания и обучението, при въвеждане или пов-
торно въвеждане на видове и изкуственото размножаване на растения.
Тези изключения се допускат само за ограничен брой екземпляри.
Изключенията за видовете от приложение № 3 се допускат с писмено разре-
шение от министъра на околната среда и водите (чл. 49).
Издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със ЗБР
за животинските и растителните видове от приложение № 3 е регламентирано
с наредба № 8 на Министъра на околната среда и водите и министъра на земеде-
лието и горите, обн., ДВ, бр. 4 от 16.01.2004 г.
При нанесени щети се съставя протокол от комисия с представител на
министерството на околната среда и водите (МОСВ) и щети се изплащат
от МОСВ, съгласно чл. 79, ал.2 от Закона за Лова и Опазване на Дивеча, обн.
ДВ бр. 79 /2002.
Настоящо управление на популацията
Сегашното управление на мечата популация се основава на действащия към
настоящия момент Закон за биологичното разнообразие (ЗБР), обн. ДВ, бр. 77 от
9.08.2002 г., изменен с последващи актове на Народното събрание.
След като кафявата мечка е изключена от списъка на ловните видове.
С Наредба № 8/12.12.2003 г.(ДВ бр.4/16.01.2004 г) се определят реда и услови-
ята за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени с ЗБР
за животински и растителни видове от приложение 3. Разрешителни за лов се
издават за проблемни мечки и то само в жизнени популации. За периода 2002-2007
32 План за действие за кафявата мечка в България
годишно се издават 7-11 разрешителни и се отстрелват средно 7-8 проблемни
мечки (виж таблица 1Част 2)
Преди да стане защитен вид мечката се стопанисва според 10 годишни лово-
устройствени проекти. По този начин в продължение на 22 години са определени
допустимите запаси на мечката в 41 административни единици (Приложение 1).
Проектът включва определяне на дивечо-пригодната площ на вида и бонитиране
на местообитанията. След бонитирането се определя допустимият запас (оп-
тимална плътност) за съответното местообитание, изготвят се таблици за
перспективното развитие на дивеча до достигане на желаната полова и възрас-
това структура (табл.1 в Приложение 1). При достигане на оптимална плътност
се определя ползването, като се имат предвид естествените загуби и загуби от
бракониерство.
Бонитирането на местообитанията на мечката е извършено по метода на
д-р Райчо Гънчев. Посочените в таблицата административни единици обхващат
около 80 % от ареала на мечката в България. С течение на времето някои от тях
са с променени граници и на места има известно застъпване. Въпреки това от
таблицата може да се направят следните изводи:
l Общият допустим запас (оптимална плътност) на мечката в България
е около 600 бр.
l Числеността на мечката от таксациите значително превишава оп-
ределената оптимална численост главно поради двойно отчитане на
едни и същи мечки в два или три ловностопански района.
Отстрелвани са само зрели мечки над 7 години (изкл. проблемни мечки) и то
в границите на планирания процент спрямо оптималната численост, т. е . до 4%
мъжки и до 4% женски.
След 1989 г. мечката е подложена на двоен натиск от страна на бракониери и
засилване на интереса за отстрел по линия на организирания ловен туризъм. През
1991 г. са отчетени около 30 мечки остреляни от чуждестранни ловци. Високи-
те цени, които заплащат чуждестранните ловци принуждават Държавните ловни
(и горски) стопанства да увеличат броя на отстреляните животни. Успоредно с
това има сигнали, че трофеи от мечки убити от бракониери също се предлагат
за търговия.
С цел намаляване на ловната преса и ограничаване на бракониерството, със
Заповед 1023 от 31 12. 1992 г. на Министъра на околната среда и водите, мечката
е обявена за защитен вид по Закона за защита на природата, отменен със ЗБР през
2002 г. Съгласно заповедта отстрел се разрешава само на мечки стръвници, мечки
медарки и такива, които са загубили страх от хората. Тази Заповед 1023/31.12.1992
г. променя законовия статус на мечката и ползването се ограничава до 6-7 животни
годишно, износът се извършва само с разрешително по CITES. Разрешителните за
отстрел се издават от Националното управление по горите, но съгласувано с Ми-
нистерството на околната среда и водите.
Видът е включен в Червената книга на Р. България в категорията “застрашен”.
32 План за действие за кафявата мечка в България
33
6. Динамика на популацията
(брой, тенденция, полова структура,
смъртност и др.)
Поради липса на стандартизиран научно обоснован мониторинг, не е възмож-
но да се говори за каквато и да е тенденция в развитието на популацията на ка-
фявата мечка в България.
Данните от годишните таксации на ДАГ по горите показват нарастване на
числеността на мечката последните 5 години (табл. 1). Тази тенденция, а и пред-
ставената численост не се приемът като достоверни от работната група по
следните причини:
1) Не е използвана единна методика в различните административни единици
(ДЛ, ДДС, НП) – използваната досега методика на Д-р Райчо Гънчев, базирана на це-
логодишни наблюдения и събиране на данни дава много добри резултати за Стара
планина, особено в интензивни ловни стопанства, където поради изобилието на
храна (почти целогодишно подхранване) и спокойствие мечките имат малки инди-
видуални територии, а добре подготвените специалисти предоставят точни и
надеждни данни. В останала част на страната, където индивидуалната терито-
рията на вида е по-голяма, на практика методиката не се прилага.
2) Не са сравнявани данни от различните административни единици. Дори и да е
прилагана на места методиката, няма практика да се сравняват резултатите и да
оценява вероятността едно животно да е броено повече от веднъж. Тайния начин
на живот, големите територии от които се нуждае най-едрия хищник у нас, както
и придвижването на големи разстояния, и концентрацията на много мечки на малка
площ при изобилие на храна (овощни градини, малинаци, хранилки) правят точното пре-
брояване на вида почти невъзможна задача. Найесто резултатите са въз основа на
годишни наблюдения на служители на ДДС/ДЛ и ловци, като рядко се взима предвид, че
същите животни обитават и съседни територии. Индивидуалните териториите на
мечки установени с радиотелеметрия в Европа са обикновено над 10 000 ха т.е. следи
от жизнената дейност и щети на едно животно могат да бъдат наблюдавани в ня-
колко административни единици в различни сезони. По тази причина не е възможно да
се оцени завишаването от преброяване на едни и същи животни.
На практика в България не съществува база данни за анализ на тенденциите на
популацията от кафява мечка, както и информация за отделни моделни райони, коя-
то да е събирана всяка година в продължителен период от време (поне 10 години) и
да дава възможност за сравняване на резултатите. Интензивното подхранване на
копитния дивеч (почти целогодишно), осигуреното спокойствие и по-добра охрана в
ДДС-ции води до концентрация на мечки в тези райони, което създава впечатление за
по-висока плътност от оптималната, наричана „свръх популация”. В ДДС-ции попадат
над 30 % от всички местообитания на мечката в България. Най-много мечки посеща-
ват местата за подхранване през пролетта и есента (в периоди на недостатък на
естествена храна). При това положение явлението може да се нарече концентрация.
34 План за действие за кафявата мечка в България
Нови анализи са проведени във връзка с подготовката на Червената книга
на България, II изд.( Ж. Спиридонов, Н.Спасов, в подготовка). Те се основават на
анкетни данни и на оценка на територията на обитание в страната, както и на
качеството на местообитанията, с използване на данните за индивидуалните
територии. Според тези анализи числеността на мечката към 2006 г. възлиза на
не повече от 550 мечки (с малките), т.е. двойно по-ниска от официалните данни
(табл.1). Тази ниска численост се обяснява с вероятното завишаване на изчисле-
нията за плътността на популацията в предходните периоди, така и на реално
намаляване на числеността поради засиленото бракониерство. Особено много
данни за бракониерство са събрани за Пирин и Рила.
Бонитирането (оценка) на местообитанията на мечката, извършено по ме-
тода на д-р Райчо Гънчев в около 80 % от ареала на мечката в България (Приложение
І, табл. 1), показват, че общият допустим запас (оптимална плътност) на мечката
в България е около 600 бр. (Ал. Обретенов обобщени данни от ловоустройствени
проекти).
През последните 3-4 години по време на събиране на информация за настоящ-
ия план за действие бяха установени мечки в райони където през последните 50
– 60 години не са се срещали. Това се възприема като косвени данни, че бракониер-
ството е намаляло, защото появата може да се дължи на факта, че в основните
местообитания на мечката популацията е достигнала оптималния брой и част
от животните търсят и заемат нови местообитания, в които има спокойствие
и хранителна база. Но е възможно причините да са увеличено безпокойство и/или
намалена хранителна база, както и успешно регистриране на мечки в дисперсия,
каквито е възможно да е имало и преди, но да не са били регистрирани.
В заключение разгледаните по-горе данни от таксация, проучвания ( Ж. Спири-
донов, Н.Спасов, в подготовка), модели и други показва, че в настоящото место-
обитание и при настоящите социални условия числеността на мечката в България
не може да превишава 550 800 индивида. На базата на досегашните методи,
които е необходимо да се потвърдят, работната група приема, че мечките в
България са между 500 и 700. Няма надеждна база данни по която да се определи
динамиката на популацията. Събират се проби за ДНК анализи, които ще дадат
отговор на много въпроси, относно настоящото състояние на вида в България.
Най-висока численост и плътност популацията има в Западни Родопи и в Сред-
на Стара планина (Гънчев, 1989; Spassov, Spiridonov, 1999; Генов и др., 2005; Спиридо-
нов, Спасов, в подготовка – Червена книга на България).
Половата структура на мечките е представена в официалната таксация на
ДАГ. Детайлни проучвания на базата на научно признати данни липсва. Препоръчва
се изготвянето на методика и иницииране на проучване.
Няма официално проучване на смъртността на мечките в страната. Същест-
вуващите данни са само за легално убитите проблемни мечки.
34 План за действие за кафявата мечка в България
35
7. Разпространение
7.1 Съвременни данни за разпространението.
Въз основа на получените данни от таксирането на дивеча по държавни лес-
ничейства и държавни дивечовъдни станции, както и по литературни данни от
различни автори може да се приеме че основната популация на кафявата мечка в
България е концентрирана в две субпопулации, което я определя като една нацио-
нална мета-популация. Двете основни субпопулации са Средно-Старопланинската
и Рило-родопската. През последните 10 години са регистрирани много случаи на
поява на индивиди обитаващи зони извън постоянните и стабилни от размножи-
телна гледна точка субпопулации. Това са района на Краище – Кървав камък и Руй,
Осогово, Конявска планина, Западна Стара планина. Тези индивиди не се опреде-
лят като стабилни размножителни единици, а по скоро като мечки в дисперсия,
усвояващи нови територии. По отношение на географските характеристики на
гореизброените планини, може да се приеме, че всички с изключение на западна
Стара планина са периферни на Рило-Родопската субпопулация и съществуващите
бариери като населени места и пътна мрежа не са непреодолими за миграцията
и обмена на генетичен материал. Няма информация за състоянието на мечката в
съседните Македония и Сърбия, възможна е поява от тези страни.
Характера на популацията в Западна Стара планина е спорен. Данните от
сръбска страна сочат за наличие на малка, но стабилна популация в сръбската
част на Стара планина. През началото на 2006 г. сръбското правителство започна
за подкрепа на популацията (рестокинг по критериите на IUCN) на мечки от Босна
в сръбската част на Стара планина, което определя и възможността за появата
на нови индивиди в българската част на планината.
Старопланинска субпопулация:
В Средна Стара планина кафявата мечка обитава изцяло територията на
Национален Парк “Централен Балкан”. Извън националния парк мечки се срещат в
държавните лесничейства: „Черни Вит”, „Рибарица”, „Тетевен”, „Троян”, „Априлци”,
„Борима”, „Клисура”, „Розино”, „Черни Осъм”, „Карлово”, „Казанлък”, „Габрово”, „Мъглиж”
и държавни дивечовъдни станции: „Мазалат”, „Русалка” и „Росица” (Лъгът). Котлен-
ската ( ДДС „Котел”) популация се приема за стабилна, постоянна размножаваща
се, съществуваща на базата на обмен на генетичен материал с основната сред-
но-старопланинска популация. Има данни за преминаване на индивиди към Средна
гора в района на „Клисура” и „Копривщица”, а също и в посока „Пирдоп” и „Арамлиец”.
Рило-Родопска субпопулация:
Включва масивите на Рила, Пирин, Славянка, Западни и Централни Родопи, Пла-
на, Верила и Витоша. За Рила, Пирин и Славянка е регистрирано присъствието на
индивиди в различни сезони от 350 м.н.в. до горната граница на гората и рядко в
суб-алпийската зона. Планините Верила и Плана се приемат като преходни зони и
част от индивидуалните територии на индивидите обитаващи Витоша и Рила,
поради характера на релефа, антропогенните фактори, растителността и раз-
мера на планините не се приема, че могат да поддържат сами по себе си индивиду-
36 План за действие за кафявата мечка в България
ални участъци на вида кафява мечка. Към тази популация причисляваме появилите
с в последните 5 години индивиди в Кървав камък, Руй, Осогово и Коневска плани-
на. В източно направление за граница на разпространението се приемат тери-
ториите на държавните лесничейства: „Ардино”, „Златоград”, „Женда” и „Кирково”.
Регистрирани са няколко наблюдения на кафява мечка в района на Гюмурджийски
снежник, които нямат постоянен характер.
Административни единици:
Националните Паркове: Рила и Пирин; Природни Паркове: Витоша и Рилски ма-
настир; Държавни Дивечовъдни Станции: ДДС Алабак”, ДДС “Ракитово”, ДДС „Ви-
тошко Студена”, ДДС „Разлог”, ДДС „Беглика”, ДДС „Чепино”, „Широка Поляна”,
„Борово”, „Девин Извора”, „Лъки Кормисош”, «Родопи»,