BookPDF Available

Взаимодействие между институциите и индустриални отношения

January 2012

Edition: Първо, First
Publisher: Колеж по икономика и администрация - Пловдив
Editor: Емилия Милчева
ISBN: ISBN 978 - 954 - 92776 - 4 - 7

Authors:

Higher School of Security and Economics - Plovdiv, Bulgaria

В книгата подробно са изследвани взаимодействието между държавните институциии, както и тристранното и многостранното сътрудничество, в които участват и представителните организации на социалните партньори – синдикати и работодателски организации. Установен е много широкият обхват на тематични области, в които се осъществява взаимодействие между институциите, като в сферата на националната сигуронст и в областта на труда и жизненото равнище изпъкват своеобразни „клъстери“ от органи за междуинституционално взаимодействие. В част първа на книгата е осъществена идентификация на органи, в които се осъществява взаимодействие между институциите, където са представени преимуществено структурите на изпълнителната власт и администрацията. Подробно са описани правното основание за създаването, регламентацията на дейността, структурата и функционирането на 18 органа в които се осъществява взаимодействие между институциите. Това са: Консултативен съвет за чуждестранни инвестиции и финансиране; Координационен съвет за информационно общество; Междуведомствен експертен съвет по преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива; Междуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната; Междуведомствен съвет по въпросите на гранично – пропускателните пунктове; Междуведомствен съвет по експортно застраховане; Междуведомствена работна група за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово; Национален съвет по наркотичните вещества (приемник на Националния съвет за борба срещу злоупотребата с наркотици и наркотрафика); Национален съвет за научна и технологична политика; Национален съвет по безопасност на храните; Национален съвет по етническите и демографските въпроси; Съвет за закрила на авторското право и сродните му права; Съвет за регионално развитие; Съвет за реформа в образователната, научната, културната, здравната и социалната сфера; Съвет по европейска интеграция; Съвет по националния радиочестотен спектър; Съвет за административна реформа (Съвет по преобразуване на административните структури в изпълнителната власт); Съвет по сигурността. В изследването са разгледани в исторически, ретроспективен план и предшествениците на съответните органи, където се осъществява взаимодействие между институциите. В рамките на възможното е показана еволюцията на работата на тези органи. Изследването е правено по време, когато в сайта на Министерския съвет нямаше изнесена никаква систематична информация за дейността на държавно – обществените консултативни комисии, съвети и работни експертни групи, в които според вече закритото Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР) се осъществява взаимодействието между институциите. Авторът се ласкае от идеята, че публикуването на книгата е спомогнало, макар и в най-скромен размер за подтикването на администрацията на МС, да се предприемат действия за изнасяне на информация за дейността на някои съвети в сайта на Министерския съвет. В част втора са разгледани органите на междуинституционално взаимодействие, в които се осъществява тристранно или многостранно партньорство. Представени са 27 органа на междуинституционално взаимодействие, функциониращи в 18 области на партньорство. Областите на партньорство са, както следва: 1. Социален диалог и тристранно сътрудничество; 2. Тристранно сътрудничество на национално и регионално равнище в сферата на заетостта; 3. Тристранно сътрудничество при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 4. Тристранно сътрудничество в сферата на социалното подпомагане; 5. Тристранно сътрудничество в сферата на общественото осигуряване; 6. Тристранно сътрудничество при управлението на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“; 7. Сътрудничество в сферата на задължителното здравно осигуряване и управлението на Националната здравноосигурителна каса; 8. Сътрудничество в сферата на интеграцията на хората с увреждания; 9. Тристранно сътрудничество при организиране на работата на социално инвестиционния фонд; 10. Тристранно сътрудничество в системата на професионалното образование и обучение; 11. Сътрудничество по осигуряването на равнопоставеност на жените и мъжете; 12. Тристранно сътрудничество в сферата на изграждането на институции за провеждане на преговори за помирение и доброволен арбитраж; 13. Сътрудничество в сферата на националната стандартизация; 14. Сътрудничество при работата на Българската служба за акредитация; 15. Сътрудничество в сферата на трудовата миграция; 16. Граждански диалог, осъществяван в Икономическия и социален съвет; 17. Сътрудничество в различини сфери на икономическата политика; 18. Сътрудничество в сферата на определяне на данъчната политика. Идентифицираните 27 институционализирани органи на партньорство между изпълнителната власт и администрацията от една страна и синдикатите и работодателските организации от друга, както и с други граждански организации в някои случаи, са класифицирани по три основни показатела: Характер на партньорството; Ниво на осъществяване на партньорството; Брой на участниците в партньорството. Специално внимание е отделено на провеждането на някои политика в сферата на насърчаването на заетостта и начина на функциониране на социалното партньорство в тези случаи. Илюстрирана е работата на Съветите за сътрудничество и на Комисиите по заетостта, в контекста на приложението на Постановление № 44 от 19 февруари 2009 г. последното е посветенона определянето на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, за които е установено непълно работон време в икономическите сектори „Индустрия“ и „Услуги“. В Националния план за действие по заетостта през 2009 г., като част от антикризисните мерки на правителството е включена подкрепа на работниците и служителите чрез компенсиране на доходите им, които намаляват от преминаване от пълно към непълно работно време. Вкнигата са представени достаподробни данни за приложението на постановлението в няколко дирекции „Бюро по труда“ и начина на функционирането насъответните Съвети за сътрудничество и Комисии по заетостта. В крайна сметка е установено, че взаимодействието между институциите се осъществява не само по тематична хоризонтала но и по териториално–йерархична вертикала - подобно взаимодействие се осъществява на национално, регионално (на ниво „област“ и на ниво „планов район“) и общинско ниво Също така е установено, че за известен период в държавната администрация е правена (само)оценка на ефективността на взаимодействието между институциите в ежегодните доклади за състоянието на админстрацията до 2006 г. вклюючително. Неясно защо и доста странно, тази практика е изоставена след това, като „матрицата“ на съдържанието на доклада за състоянието на администрацията е променена, а въпросите за взаимодействието между институциите са изцяло пренебрегнати. Смущаващо е, че единственият критерий по който се оценява дейността на органите за междуинституционално взаимодействие, наречени в докладите за състоянието на администрацията „консултативни звена“ е количественият, при това в най-груба и повърхностна форма.

Content uploaded by Teodor Danailov Detchev

Content may be subject to copyright.

Представеният текст е самостоятелна разработка на автора, целяща да

изясни проблема за взаимодействието между институциите в Р. България.

В изследването подробно са разгледани взаимодействието между държавните

институции, както и тристранното и многостранното сътрудничество, в които

участват и представителните организации на социалните партньори – синдикати

и работодателски организации.

Книгата е предназначена за научни работници – социолози и политолози, за

изследователи в сферата на институционалната политика и индустриалните от-

ношения и за държавни служители. Тя може да се използува за образователни цели

във всяко висше учебно заведение, където се изучава социология на институциите

или индустриални отношения.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИНСТИТУЦИИТЕ

И ИНДУСТРИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ

Издава „Колеж по икономика и администрация“ – Пловдив, 2012

ISBN 978 - 954 - 92776 - 4 - 7

УВОД

Изследването на взаимодействието между институциите в България на първо

място се среща с въпроса за проблемните области, в които се осъществява такова вза-

имодействие, както и за създадените органи, където то протича формално.

Според вече закритото Министерство на държавната администрация и админи-

стративната реформа (МДААР), взаимодействието между институциите се осъщест-

вява в:

Държавно – обществени консултативни комисии;

Съвети;

Работни експертни групи

Информация за тези органи на взаимодействие между институциите може да се

получи преди всичко от официалните сайтове на Министерство на държавната адми-

нистрация и административната реформа (МДААР) и на Министерския съвет.

Веднага прави впечатление, че информирането на обществеността за взаимо-

действието между институциите, нивата и органите на които се осъществява то, не

са от приоритетите на държавната администрация. В сайта на МДААР има органи,

за които няма съвършено никаква информация и дори не са инсталирани връзки към

базата данни. При други органи, връзките просто не работят.

В базирания на сървъра на Министерския съвет „портал за консултативни съве-

ти” има доста ценна информация за значителна част от органите, където се осъщест-

вява взаимодействието между институциите. Прави впечатление обаче, че за преобла-

даващата част от тях липсва информация за актовете за създаване и за правилата им

за функциониране, въпреки че има предвидени изрични раздели за тази информация.

Такава просто не е предоставена. Оставени са празни и разделите: „Стратегически

цели”, „Работна програма” и „Отчет на работната програма”, въпреки тяхната очевид-

на значимост.

По тази причина, по-долу ще бъдат посочени всички органи, където се осъщест-

вява взаимодействие между институциите, които са били идентифицирани в хода на

изследването, като за повечето от тях са посочени актовете с които са създадени, без

значение дали те са дадени в електронните бази данни на МДААР и Министерския

съвет или са издирени по друг начин.

Списъкът на държавно – обществените консултативни ко

мисии, съветите и ра-

ботните експертни групи е представен според подредбата, която е дадена в базата

данни на МДААР.

1) Регистър на административните структури и на актовете на органите на административната власт -

http://www1.government.bg/ras/index.html

•

I. Държавно – обществени консултативни комисии

І. 1. Министерски съвет

Държавно-обществена консултативна комисия ТРАСЕКА

Държавно-обществена консултативна комисия за защита на интересите на под-

съдимите български граждани в Либия2)

Държавно-обществена консултативна комисия за подпомагане развитието на

митническата администрация3)

Държавно-обществена консултативна комисия по въпросите на превенцията на

престъпността

Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасност-

та на движението по пътищата

Етична комисия по трансплантация4)

І. 2. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

Държавно-обществена консултативна комисия за наблюдение и анализ на цени-

те на потребителските стоки и услуги

І. 3. Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Държавно-обществена консултативна комисия по обредните дейности5)

І. 4. Министерство на външните работи

Национална комисия на Република България за ЮНЕСКО

2) Комисията е създадена със Постановление № 240 от 14 ноември 2005 г. за създаване на държавно-об-

ществена консултативна комисия за защита на интересите на подсъдимите български граждани в Либия,

обн. ДВ, бр.94 от 2005г.

3) Комисията е създадена със Постановление №147 на МС от 16.07.2002 г., обн. ДВ, бр.71 от 2002г.; изм.

ДВ бр.78 от 2005г.; изм. ДВ бр.83 от 2005г.

4) Комисията е създадена със Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, обн. ДВ, бр.83 от

2003г.

5) Създадена с Постановление № 171 от 30 юли 2003 г. за създаване на Държавно-обществена консулта-

тивна комисия по обредните дейности, обн. ДВ, бр.70 от 2003г.; изм. ДВ бр.51 от 2005г.

•

ІІ. Съвети

ІІ. 1. Министерски съвет

Комисия по превенция и противодействие на корупцията6)

Консултативен съвет за чуждестранни инвестиции и финансиране7)

Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите

Координационен съвет за информационно общество9)

Координационен съвет по Националния план за развитие и за координация на про-

цеса на подготовка на програмните документи за участие на Република България в

Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз

10)

Междуведомствен експертен съвет по преодоляване на вредните последици при

прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива11)

Междуведомствен съвет за управление на изпълнението на Националния план за

действие по околна среда – здраве12)

Междуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и моби-

лизационната готовност на страната

Междуведомствен съвет по въпросите на граничния контрол13)

Междуведомствен съвет по експортно застраховане14)

6) Създадена с Решение № 61 на Министерския съвет от 2 февруари 2006 г. за създаване на Комисия по

превенция и противодействие на корупцията.

7) Създаден с Постановление № 272 на МС от 1997 г. за създаване на Консултативен съвет за чуждес-

транни инвестиции и финансиране, обн. ДВ, бр.52 от 1997г.; изм. ДВ бр.80 от 2004г.; изм. ДВ бр.27 от

2005г.; изм. ДВ бр.78 от 2005г.

8)aa Създаден със Закон за военноинвалидите и военнопострадалите, обн. ДВ, бр.27 от 2005г.; изм. ДВ

бр.88 от 2005г.

9) Създаден със Постановление № 299 на Министерския съвет от 8.11.2004 г. за създаване на Коорди-

национен съвет за информационно общество, обн. ДВ, бр.102 от 2004г.; изм. ДВ бр.78 от 2005г.; изм. ДВ

бр.83 от 2005г.; изм. ДВ бр.96 от 2005г.

10) Съветът e създаден със Постановление № 171 на МС от 2.08.2002 г. за създаване на Координационен

съвет по Националния план за развитие и за координация на процеса на подготовка на програмните до-

кументи за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския

съюз, обн. ДВ, бр.79 от 2002г.; изм. ДВ бр.8 от 2004г.; изм. ДВ бр.81 от 2004г.; изм. ДВ бр.51 от 2005г.; изм.

ДВ бр.78 от 2005г.; изм. ДВ бр.84 от 2005г.; изм. ДВ бр.96 от 2005г.; изм. ДВ бр.14 от 2006г.

11) Съветът e създаден със Постановление № 195 на МС от 2000 г. за техническа ликвидация, консер-

вация и преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената

дейност във въгледобива, обн. ДВ, бр.81 от 2000г.; изм. ДВ бр.18 от 2001г.; изм. ДВ бр.74 от 2002г.; изм.

ДВ бр.42 от 2007г.

12) Съветът e създаден със Решение N7 на Министерския съвет от 7 януари 2003 година.

13) Съветът e създаден със Постановление № 213 на МС от 1997 г. за изграждането, организацията, дей-

ността и стопанисването на граничните контролно-пропусквателни пунктове в Република България, обн.

ДВ, бр.41 от 1997г.; изм. ДВ бр.2 от 1998г.; изм. ДВ бр.54 от 2002г.; изм. ДВ бр.39 от 2003г.

14) Съвета e създаден със Закон за експортно застраховане, обн. ДВ, бр.61 от 1998г.; изм. ДВ бр.112 от

•

Междуведомствен съвет по участието на Република България в НАТО15)

Междуведомствена комисия по космически изследвания

Национален съвет за интеграция на хората с увреждания

Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпро-

си16)

Национален съвет за тристранно сътрудничество17)

Национален съвет по безопасност на храните18)

Национален съвет по медицинска експертиза19)

Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете

Национален съвет по наркотичните вещества20)

Национален съвет по условия на труд21)

Организационен комитет за подготовка и провеждане на 13 среща на държавни-

2001г.; изм. ДВ бр.92 от 2004г.; изм. ДВ бр.78 от 2005г.; изм. ДВ бр.41 от 2007г.

15) Съветът e създаден със Постановление № 71 на МС от 19.04.2005 г. за създаване на Междуведомствен

съвет по участието на Република България в НАТО, обн. ДВ, бр.36 от 2005г.; изм. ДВ бр.78 от 2005г.

16) Съветът e създаден със Постановление № 333 на Министерския съвет от 10.12.2004г. за създаване на

Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет

и за приемане на правилник за неговата дейност, обн. ДВ, бр.110 от 2004г.; изм. ДВ бр.87 от 2005г.

17) КОДЕКС НА ТРУДА (Обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1.04.1986 г.; доп., бр. 6 от 1988 г.; изм., бр. 21 от 1990

г., бр. 30 от 1990 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г.; доп., бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 104 от 1991 г.; доп.,

бр. 23 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г.; доп., бр. 88 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1992 г.; бр. 69

от 1995 г. - Решение № 12 от 20.07.1995 г. по к.д. № 15 от 1995 г.; доп., бр. 87 от 1995 г.; изм. и доп

, бр 2

от 1996 г; изм , бр 12 от 1996 г ; изм и доп , бр 28 от 1996 г; изм , бр 124 от 1997 г; доп , бр 22 от 1998 г ; бр 52 от

1998 г - Решение № 11 от 30 04 1998 г по к д № 10 от 1998 г ; изм и доп , бр 56 от 1998 г , бр 83 от 1998 г; доп , бр

108 от 1998 г; изм и доп , бр 133 от 1998 г; изм с § 4 от Закона за деноминация на лева, бр 20 от 5 03 1999 г ; бр 51

от 1999 г ; доп , бр 67 от 1999 г ; изм , бр 110 от 1999 г; изм и доп , бр 25 от 2001 г ; изм , бр 1 от 2002 г , бр 105 от

2002 г; изм и доп , бр 120 от 2002 г, бр 18 от 2003 г ; изм , бр 86 от 2003 г ; изм и доп , бр 95 от 2003 г , бр 52 от 2004

г, бр 19 от 2005 г ; изм , бр 27 от 2005 г ; доп , бр 46 от 2005 г; изм , бр 76 от 2005 г ; изм и доп , бр 83 от 2005 г ;

изм , бр 105 от 2005 г; изм и доп , бр 24 от 2006 г; изм , бр 30 от 2006 г; изм и доп , бр 48 от 2006 г, бр 57 от 2006

г, бр 68 от 2006 г; изм , бр 75 от 2006 г; изм и доп , бр 102 от 2006 г; доп , бр 105 от 2006 г ; изм , бр 40 от 2007 г,

бр 46 от 2007 г, бр 59 от 2007 г, бр 64 от 2007 г; доп , бр 104 от 2007 г; изм и доп , бр 43 от 2008 г, бр 94 от 2008

г - в сила от 01 01 2009 г, бр 108 от 2008 г, бр 109 от 23 12 2008 г - в сила от 02 01 2009 г) Чл 2 (Нов, ДВ, бр 25 от

2001 г) НСТС е съвет играещ несравнимо по-важна роля от повечето съвети, комисии и работни групи Той е част от

политическия модел в страната и основен инструмент чрез който работи корпоративният модел на посредничество

между интересите в България

18) Съветът e създаден със Закон за храните, обн. ДВ, бр.90 от 1999г.; изм. ДВ бр.102 от 2003г.; изм. ДВ

бр.70 от 2004г.; изм. ДВ бр.87 от 2005г.; изм. ДВ бр.99 от 2005г.; изм. ДВ бр.105 от 2005г.; изм. ДВ бр.51

от 2007г.

19) В Регистъра на административните структури и на актовете на органите на административната власт

няма никаква информация за този съвет, освен названието му.

20) Съветът e създаден със Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обн. ДВ, бр.30

от 1999г.; изм. ДВ бр.30 от 1999г.; изм. ДВ бр.63 от 2000г.; изм. ДВ бр.74 от 2002г.; изм. ДВ бр.75 от 2002г.;

изм. ДВ бр.120 от 2002г.; изм. ДВ бр.56 от 2003г.; изм. ДВ бр.79 от 2005г.; изм. ДВ бр.103 от 2005г.

21) Съветът e създаден със Закон за здравословни и безопасни условия на труд (Обн., ДВ, бр. 124 от

23.12.1997 г.; изм., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 от 2000 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 111 от 2001 г.;

изм. и доп., бр. 18 от 2003 г.; изм., бр. 114 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г.; изм., бр.

33 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2006 г.; изм., бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 40 от

2007 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 108 от 19.12.2008 г.).

•

те глави на страните от Центр. Европа през на 2006 г. във Варна

Съвет за защита на интелектуалната собственост22)

Съвет за икономическа политика

Съвет за икономически растеж23)

Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите ин-

тереси на Европейските общности24)

Съвет за ограничаване и предотвратяване на тютюнопушенето в Република

България

Съвет за участие на Република България в международната помощ за развитие

Съвет по децентрализация на държавното управление25)

Съвет по държавен вътрешен финансов контрол

Съвет по европейска комуникация26)

Съвет по европейските въпроси27)

Съвет по националния радиочестотен спектър28)

Съвет по сигурността29)

ІІ. 2. Министерство на труда и социалната политика

Консултативен съвет към Националния изпълнителен орган (НИО - министъра

на труда и социалната политика) за участие на Република България в Европей-

ската година на равни възможности за всички - 2007

Национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната

сила

Съвет по интеграция на ромите в българското общество

22) Съветът e създаден с Решение № 42 на Министерския съвет от 23 януари 2006 г. за създаване на Съвет

за защита на интелектуалната собственост.

23) Съветът e създаден с Решение №150 на Министерския съвет от 18.03.2002 г.

24) Съветът e създаден с Постановление №18 на Министерския съвет от 04.02.2003 г. , обн. ДВ, бр.13 от

2003г.; изм. ДВ бр.49 от 2003г.; изм. ДВ бр.95 от 2004г.

25) РМС №540 от 19 юли 2006 г.

26) Съветът e създаден с Постановление № 83 на МС от 15.04.2003 г. за създаване на Съвет по европейска

комуникация, обн. ДВ, бр.38 от 2003г.; изм. ДВ бр.13 от 2004г.; изм. ДВ бр.56 от 2004г.

27) В Регистъра на административните структури и на актовете на органите на административната власт

няма никаква информация за този съвет, освен названието му.

28) Съветът e създаден със Постановление № 262 от 3 декември 1998 г. за създаване на Съвет по нацио-

налния радиочестотен спектър, обн. ДВ, бр.145 от 1998г.; изм. ДВ бр.33 от 2000г.; изм. ДВ бр.34 от 2000г.;

изм. ДВ бр.78 от 2005г.; изм. ДВ бр.96 от 2005г.

29) Съветът e създаден със Постановление № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на

Съвет по сигурността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи

и организация на работа, обн. ДВ, бр.116 от 1998г.; изм. ДВ бр.123 от 1998г.; изм. ДВ бр.142 от 1998г.; изм.

ДВ бр.5 от 2000г.; изм. ДВ бр.14 от 2000г.; изм. ДВ бр.81 от 2000г.; изм. ДВ бр.79 от 2001г.; изм. ДВ бр.28

от 2002г.; изм. ДВ бр.20 от 2003г.; изм. ДВ бр.75 от 2003г.

•

ІІ. 3. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

Междуведомствен експертен съвет по преодоляване на вредните последици при

прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива

Междуведомствен консултативен съвет по устойчиво развитие

Междуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и моби-

лизационната готовност на страната

Междуведомствен съвет по експортно застраховане

Национален съвет за защита на потребителите

Съвет за икономическа политика

Съвет за икономически растеж

ІІ. 4. Министерство на образованието, младежта и науката

Национален съвет за научни изследвания

ІІ. 5. Министерство на културата

Съвет за защита на интелектуалната собственост

ІІІ. Работни експертни групи

ІІІ. 1. Министерски съвет

Експертна работна група за решаване на неотложни проблеми на миграционна-

та политика на Република България30)

Експертна работна група за решаване на проблемите относно собствеността,

статута и устройството на територията на “Студентски град” – София

31)

Експертна работна група по въпросите на Антарктика32)

Междуведомствена експертна работна група за законово уреждане на приемане-

то и издаването на електронни документи, подписани с универсален електронен

30) Работната експертна група е създадена със Решение № 662 на Министерския съвет от 15 октомври

2002 г.

31) Работната експертна група е създадена със Решение № 466 на Министерския съвет от 10.07.2002

32) Работната експертна група е създадена със Решение № 546 на Министерския съвет от 20.08.2002

•

подпис, в съдебната система33)

Междуведомствена експертна работна група за изготвяне на концепция и про-

ект на нормативен акт относно условията и реда за дейността на лицата, кои-

то предоставят парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи)

Междуведомствена експертна работна група за изготвяне проект на Закон за

специалните разузнавателни средства

Междуведомствена експертна работна група за изработване проект на Закон

за изменение и допълнение на Закона за местните избори и проект на Закон за

избори за Европейския парламент34)

Междуведомствена експертна работна група за разработване на анализ на необ-

ходимостта и възможностите за създаване на специализирани трудови съд

илища

в Република България и на концепция за законова уредба на трудовите съдилища

Междуведомствена експертна работна група за изработване на проект на реше-

ние на Министерския съвет за бъдещото развитие и опазване на териториите.

35)

Междуведомствена работна група за предложения за промени в нормативната

уредба относно разширяването и/или ограничаването на приложното поле на не-

паричните платежни средства

36)

Междуведомствена работна група за изготвяне на изходно задание за проектира-

не на национална система за спешни повиквания с единен европейски номер “112”

Междуведомствена работна експертна група за изготвяне проект на позиция за

провеждане на консултации с Европейската комисия относно последиците от

предсрочно извеждане от експлоатация на някои блокове на АЕЦ “Козлодуй”

37)

Работна група за актуализиране на Програмата за финансова децентрализация и

работа по нейното прилагане

Работна група за изготвяне на Концепция за развитие на туризма в крайдунавски-

те общини на Република България

38)

Работна група за координация за дейностите, свързани с участието на Република

България в следвоенното възстановяване на Ирак

Работна група за координация и ръководство на процеса на разширена децентра-

лизация

39)

Работна експертна група за извършване на анализ на практическото прилага-

33) Работната експертна група е създадена със Решение № 771 на МС от 6 ноември 2003 г.

34) Работната експертна група е създадена със Решение № 700 на Министерския съвет от 14 октомври

2003 г.

35) Работната експертна група е създадена със Решение № 83 на Министерския съвет от 16 февруари 2004

г.

36)

Работната експертна група е създадена със Решение № 831 на Министерския съвет от 18 октомври 2004 г

37) Работната експертна група е създадена със Решение № 351 на Министерския съвет от 12 май 2003

38) Работната експертна група е създадена със Решение № 580 на Министерския съвет от 13 юли 2004 г.

39) Работната експертна група е създадена със Решение № 607 на Министерския съвет от 05.09.2002

•

не на Закона за държавните резерви и военновременните запаси и за изготвяне

проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и

военновременните запаси

Работна експертна група за подготовка на изпълнението на първия етап от

Стратегията за създаване на Централен регистър на юридическите лица и на

Eлектронен регистърен център на Република България40)

Така оформилият се списък съдържа определен брой органи, които са изпълнили

задачите с които са създадени, както и органи, които стоят в страна от публичното

любопитство. В него са събрани органи, които са създадени с актове от най-различен

ранг – от закони до непубликувани решения на Министерския съвет. На практика

отсъства каквато и да е класификация, ако не броим разпределянето им в Държавно

– обществени консултативни комисии, Съвети и Работни експертни групи. Дори и

при това систематизиране се вижда, че понякога има известни противоречия меж-

ду названието и съдържанието на отделните органи. Свидетели сме, че в Регистъра

на административните структури и на актовете на органите на административната

власт, воден от МДААР до закриването на министерството има комисии, които в кла-

сификацията са позиционирани като съвети и т. н.

Освен това, прави силно впечатление липсата на логика при включването в спи-

съка на едни тристранни органи (органи, в които са представени изпълнителната

власт, синдикатите и работодателските организации) и изключването на други.

По тази причина, по-долу ще бъдат идентифицирани и описани достатъчно под-

робно, органи на взаимодействие между институциите, които са работещи или са

изиграли сериозна роля в минали времена, а също така са оценени като значими от

различни структури на гражданското общество.

За по-голяма прегледност, както и поради разликата в стила на органите, където

са представени само държавни институции и органите, където има значимо по те-

жестта си участие на представителите на гражданското общество (особено органите

на тристранното сътрудничество), идентификацията е разделена на две части.

В първата част са органите, където са представени най-вече структури на изпъл-

нителната власт и администрацията.

Във втората част детайлно са проследени органите, където се осъществява три-

странно и многостранно сътрудничество, с оглед на очевидното сериозно непознава-

не на материята дори от държавни служители, които аранжират официални източни-

ци на информация.

40) Работната експертна група е създадена със Решение № 419 на Министерския съвет от 10 май 2005

година за създаване на работна експерта група за подготовка на изпълнението на първия етап от Страте-

гията за създаване на Централен регистър на юридическите лица и на Електронен регистърен център на

Република България.

•

ЧАСТ ПЪРВА

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОРГАНИ,

В КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

МЕЖДУ ИНСТИТУЦИИТЕ, КЪДЕТО СА

ПРЕДСТАВЕНИ ПРЕИМУЩЕСТВЕНО

СТРУКТУРИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА

ВЛАСТ И АДМИНИСТАРЦИЯТА

В увода беше поставена задачата да бъдат идентифицирани и описани достатъч-

но подробно, органи на взаимодействие между институциите, които са работещи или

са изиграли сериозна роля в минали времена, а също така са оценени като значими от

различни структури на гражданското общество.

В тази част са идентифицирани органи, където се осъществява взаимодействие

между институциите, където са представени най-вече структури на изпълнителната

власт и администрацията. Подборът на идентифицираните и описани органи е на

авторите, като е съобразен и със списъка, поместен в сайта на Програма „Достъп до

информация”, като един от основните популяризатори на знания за структурата и

функциите на Държавната администрация.1) Идентифицирани и описани са18 органа

на междуинституционално взаимодействие:

Консултативен съвет за чуждестранни инвестиции и финансиране

Координационен съвет за информационно общество

Междуведомствен експертен съвет по преодоляване на вредните последици при

прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива

Междуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и моби-

лизационната готовност на страната

Междуведомствен съвет по въпросите на гранично - пропускателните пунктове

Междуведомствен съвет по експортно застраховане

Междуведомствена работна група за ограничаване и преодоляване на последици-

те от кризата в Косово

Национален съвет по наркотичните вещества (приемник на Националния съвет

за борба срещу злоупотребата с наркотици и наркотрафика)

Национален съвет за научна и технологична политика

1) http://www.aip-bg.org/library/nar_zdoi/attach4.htm

•

Национален съвет по безопасност на храните

Национален съвет по етническите и демографските въпроси

Съвет за закрила на авторското право и сродните му права

Съвет за регионално развитие

Съвет за реформа в образователната, научната, културната, здравната и соци-

алната сфера

Съвет по европейска интеграция

Съвет по националния радиочестотен спектър

Съвет за административната реформа (Съвет по преобразуване на администра-

тивните структури в изпълнителната власт)

Съвет по сигурността

1. Консултативен съвет за чуждестранни

инвестиции и финансиране

Консултативният съвет за чуждестранни инвестиции и финансиране е

създаден като съвещателен орган към министър-председателя в състав:

съпредседатели - министъра на икономиката и енергетиката и чуждестранният

инвеститор на годината;

секретар - изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции;

членове: 10 представители на фирмите - най-големи чуждестранни инвеститори, и

10 представители на консултантски фирми, банки и международни организации

Членовете на Консултативния съвет – чуждестранни инвеститори, се определят

от министър-председателя до 31 януари на всяка година съгласувано с Консултатив-

ния съвет от предходната година

Консултативният съвет за чуждестранни инвестиции и финансиране, провежда

своите заседания най-малко два пъти годишно по предложение на един от съпредседа-

телите. Заседанията на Консултативния съвет се ръководят от министър-председателя.

За участие в заседанията могат да бъдат канени и съответните министри и експерти

Консултативният съвет за чуждестранни инвестиции и финансиране:

2) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 272 от 24 юни 1997 г. за създаване на Консултативен съвет за чуждестранни

инвестиции и финансиране (Обн., ДВ, бр. 52 от 01.07.1997 г.; изм., бр. 80 от 2004 г., бр. 27 от 29.03.2005 г.,

бр. 78 от 30.09.2005 г. - в сила от 01.10.2005 г.) Чл. 1. ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 27 от 2005 г., бр. 78 от 2005 г.).

Постановлението е издадено във връзка с чл. 108, ал. 2, изречение първо от Конституцията на Република

България.

3) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 272 от 24 юни 1997 г. за създаване на Консултативен съвет за чуждестранни

инвестиции и финансиране. Чл. 1. ал. (2).

4) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 272 от 24 юни 1997 г. за създаване на Консултативен съвет за чуждестранни

инвестиции и финансиране. Чл. 1. ал. (3).

•

обсъжда политиката за насърчаване и привличане на чуждестранни инвестиции;

обсъжда проекти на националните и свързаните с тях отраслови програми за

привличане и насърчаване на чуждестранни инвестиции;

обсъжда конкретни проблеми в областта на чуждестранните инвестиции и мер-

ки за усъвършенстване на правната уредба с оглед на подобряване на инвестици-

онния климат в страната;

съдейства за информационно и финансово обезпечаване на национална кампания за

представяне на възможностите за инвестиране в страната

На Българската агенция за инвестиции е възложено да изпълнява функциите на

оперативен орган по обслужване на дейността на Консултативния съвет

. Първоначал-

но тези функции се изпълняват от някогашната Агенция за чуждестранни инвестиции,

за която е предвидено в качеството й на орган за информационно обслужване на

инвестиционния процес от чуждестранни инвестиции в страната да об-

служва дейността на Консултативния съвет за чуждестранни инвестиции

и финансиране към министър-председателя7).

През първоначалния период на съществуване на Консултативния съвет,

работата му е доста интензивна. До месец юли 1999 г. са проведени пет срещи на

на които са обсъждани актуални въпроси за хода на структурната реформа, законодател-

ството в областта на икономическата и инвестиционната политика, промените в данъч-

ното законодателство и Закона за чуждестранните инвестиции, банковата приватизация,

влиянието на военния конфликт в Югославия върху чуждестранните инвестиции

2. Координационен съвет за информационно общество

2.1. Координационен съвет по проблемите на информационно общество

(създаден през 1998 г.)

Още през 1998 г. с постановление на Министерския съвет се създава „Коорди-

национен съвет по проблемите на информационното общество” към Министерския

съвет, като специализиран орган по проблемите на информационното общество в

Република България

5) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 272 от 24 юни 1997 г. за създаване на Консултативен съвет за чуждестранни

инвестиции и финансиране. Чл. 1. ал. (5).

6) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 272 от 24 юни 1997 г. за създаване на Консултативен съвет за чуждестранни

инвестиции и финансиране. Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 80 от 2004 г.).

7) УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ (приет с ПМС

No 5 от 2000 г.; обн.,ДВ,бр.10 от 4 февруари 2000 г.; изм.,бр.91 от 2001 г.; изм. и доп.,бр.46 от 2002 г.; изм.,бр.47

от 1 юни 2004 г.) В сила до 17 септември 2004 г.; отменен ДВ, бр. 80 от 14 септември 2004 г. Чл.11. точка 6.

8) http://212.122.160.99/old/bg/ocial_docs/Reports/publicdebat2001/doklad_ACHI.htm

9) ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: 40 от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по проблемите

Функциите на Координационният съвет по проблемите на информационното

общество са били:

подпомага Министерския съвет при определянето на националната информаци-

онна политика;

разработва и предлага за приемане от Министерския съвет стратегията и наци-

оналната програма за развитие на информационното общество в Република Бъл-

гария;

организира, координира и контролира дейността и мерките, предприемани от

държавните органи и организации по въпросите на информационното общество;

анализира информацията относно състоянието и тенденциите на развитие на

информационното общество на международно и национално равнище;

предлага на Министерския съвет проекти за изменение на нормативни актове във

връзка с международните задължения на страната, свързани с информационното

общество;

дава становище по законопроекти, имащи отношение към информационното об-

щество;

предлага на Министерския съвет държавните органи, които да представляват

Република България в специализираните комитети и работни групи по въпросите

на информационното общество;

координира и организира участието на Република България във форуми по въпроси-

те на информационното общество, както и съвместните дейности в тази сфера;

координира дейността по събирането и предоставянето на информация, свързана

с изграждането на информационното общество;

периодично публикува информация за дейността си

10)

Може би най-интересното в постановлението е дефиницията, дадена за поняти-

ето „информационно общество”: “информационно общество” е общество с качест-

вено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния

достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги без на-

ционални, географски или други ограничения за обмен на информация, научни, ду-

ховни, културни и други постижения11).

Координационният съвет по проблемите на информационното общество се е

състоял от председател, двама заместник-председатели и членове. Председател на

координационния съвет е бил заместник министър-председателят и министър на ре-

гионалното развитие и благоустройството. Заместник-председатели на координаци-

на информационното общество (Обн., ДВ, бр. 22 от 24.02.1998 г.) (Отм., бр. 38 от 09.05.2000 г.) Чл. 1. ал. (1).

10) ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: 40 от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по пробле-

мите на информационното общество. Чл. 1. ал. (2).

11) ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: 40 от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по пробле-

мите на информационното общество. Допълнителна разпоредба § 1.

10.

онния съвет са Министърът на държавната администрация и председателят на Коми-

тета по пощи и далекосъобщения (КПД)12).

Членове на Координационния съвет по проблемите на информационното обще-

ство са били: заместник-министър на външните работи; заместник-министър на фи-

нансите; заместник-министър на образованието и науката; заместник-министър на

промишлеността; заместник-министър на земеделието, горите и аграрната реформа;

заместник-министър на околната среда и водите; заместник-министър на търговията

и туризма; заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция; замест-

ник-министър на регионалното развитие и благоустройството; заместник-министър

на културата; секретар на Министерството на вътрешните работи; заместник-минис-

тър на транспорта; заместник-министър на здравеопазването; заместник-министър

на труда и социалната политика; заместник-министър на отбраната; първият замест-

ник-началник на Генералния щаб на Българската армия; заместник-председател на

Комитета по стандартизация и метрология; заместник-председател на Националния

статистически институт; ръководителят на Пресслужбата на Министерския съвет13).

Членовете на Координационния съвет по проблемите на информационното об-

щество са представлявали министерствата и ведомствата, които са ги предложили,

и изразяват техните становища14). Министерствата и ведомствата са осигурявали из-

пълнението на решенията на координационния съвет в рамките на своята компетент-

ност15).

Координационният съвет по проблемите на информационното общество е мо-

жел да привлича за участие в работата му представители на други държавни органи,

невключени в състава му, на органи на местното самоуправление, на научно-техни-

чески и други организации и сдружения, които имат отношение към въпросите на ин-

формационното общество16). Координационният съвет е можел да привлича експерти

по конкретни въпроси и задачи, свързани с информационното общество.

Координационният съвет по проблемите на информационното общество е тряб-

вало да провежда заседания най-малко два пъти годишно17). Административното и

техническото обслужване на координационния съвет се е осигурявало от Комитета

по пощи и далекосъобщения18).

12) ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: 40 от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по

проблемите на информационното общество. Чл. 2. ал. (1), ал. (2) и ал. (3).

13) ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: 40 от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по

проблемите на информационното общество. Чл. 2. ал. (4).

14) ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: 40 от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по

проблемите на информационното общество. Чл. 2. ал. (6).

15) ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: 40 от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по

проблемите на информационното общество. Чл. 2. ал. (8).

16) ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: 40 от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по

проблемите на информационното общество. Чл. 3. ал. (1).

17) ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: 40 от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по

проблемите на информационното общество. Чл. 6. ал. (2).

18) ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: 40 от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по

проблемите на информационното общество. Чл. 8.

2. Теодор Дечев „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения”

2. 2. Координационен съвет за информационно общество

(създаден през 2000 г.)

по ново време съветът е преобразуван под името „Координационен съвет за

информационно общество”. Формалното преименуване става през 2000 г

19)

. Ново-

създаденият Координационен съвет има следните функции и задачи:

да разработва, периодично актуализира и предлага за приемане от Министер-

ския съвет стратегия и програма за развитие на информационното общество

в Република България;

да координира и контролира дейностите на държавните органи по изпълнение

на стратегията и програмата за развитие на информационното общество;

да дава становища по проекти на нормативни актове, които имат отноше-

ние към развитието на информационното общество;

да координира участието във форуми, свързани с развитието на информаци-

онното общество;

да съгласува и контролира дейностите по въвеждане на съвременни информа-

ционни и комуникационни технологии в държавната администрация;

да съдейства за решаване на проблеми, свързани с взаимодействието и зако-

носъобразното използване на информационните и комуникационните техно-

логии;

да подпомага дейността на Националния команден център за преодоляване на

кризисни и аварийни ситуации на територията на Република България;

да оказва съдействие за реализирането на проекти с национално значение за

развитието на информационното общество;

да подпомага и координира дейностите по разпространение на услугите на

информационното общество

20)

Преобразуваният Координационен съвет за информационно общество получа-

ва правомощията да одобрява проекти, свързани с информационното общество, и

да кандидатства пред международни финансови институции за финансирането им

чрез безвъзмездни помощи и дарения

21)

Координационният съвет за информационно общество от 2000 г. се е състоял

от председател, трима заместник-председатели и членове. Председател на Коорди-

19) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информационно

общество (Обн., ДВ, бр. 38 от 09.05.2000 г.; изм., бр. 96 от 2000 г., бр. 74 от 2001 г., бр. 115 от 10.12.2002

г.) (Отм., ДВ, бр. 102 от 19.11.2004 г.)

20) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информационно

общество. Чл. 2. ал. (1).

21) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информационно

общество. Чл. 2. ал. (2).

национния съвет е бил министърът на транспорта и съобщенията. Заместник-пред-

седатели са били:

министърът без портфейл;

заместник-министър на икономиката;

председателят на Националния статистически институт22).

Членове на Координационния съвет за информационно общество са били: за-

местник-министър на финансите, заместник-министър на образованието и науката,

заместник-министър на културата, заместник-министър на правосъдието, заместник-

министър на околната среда и водите, заместник-министър на земеделието и горите,

заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, заместник-ми-

нистър на външните работи, заместник-министър на здравеопазването, заместник-

министър на труда и социалната политика, заместник-министър на вътрешните ра-

боти, заместник-министър на отбраната, първият заместник-началник на Генералния

щаб на Българската армия, заместник-председател на Държавната комисия по дале-

косъобщения, заместник-председател на Държавната агенция за метрология и техни-

чески надзор и министърът на държавната администрация23).

Поименният състав на членовете на Координационния съвет се е определял от

съответния държавен орган. Членовете на координационния съвет са представлявали

държавните органи, които са ги предложили и са изразявали становищата им24).

Органи на Координационния съвет за информационно общество са били:

Постоянна работна група по стратегията за развитие на информационното об-

щество;

Постоянна работна група за информационни и комуникационни техноло-

гии в държавната администрация и за подпомагане дейността на Нацио-

налния команден център за преодоляване на кризисни и аварийни ситуации25).

Председател на Постоянната работна група по стратегията за развитие на инфор-

мационното общество е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията26).

В състава на Постоянната работна група по стратегията за развитие на информаци-

онното общество са можели да участват представители на държавните органи, на

обществени организации, на академичната общност и на частния бизнес.

22) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 3. ал. (1), ал. (2) и ал. (3).

23) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информаци-

онно общество. Чл. 3. ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2000 г., бр. 74 от 2001 г., бр. 115 от 2002 г.).

24) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 3. ал. (5).

25) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 6. ал. (1).

26) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 7. ал. (1).

•

Дейността на Постоянната работна група по стратегията за развитие на инфор-

мационното общество се е подпомагала от специализирани работни групи в Минис-

терството на икономиката, Министерството на културата, Министерството на обра-

зованието и науката, Министерството на транспорта и съобщенията и в Националния

статистически институт27). Дейността на Постоянната работна група по стратегията

за развитие на информационното общество се е осигурявала от дирекция “Информа-

ционно общество и информационни технологии” на Министерството на транспорта

и съобщенията.

Председател на Постоянната работна група за информационни и комуникаци-

онни технологии в държавната администрация и за подпомагане дейността на Наци-

оналния команден център за преодоляване на кризисни и аварийни ситуации е бил

министърът без портфейл28).

В състава на Постоянната работна група за информационни и комуникационни

технологии в държавната администрация са участвали представители на Министер-

ството на финансите, Министерството на правосъдието, Министерството на иконо-

миката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътреш-

ните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната,

Генералния щаб на Българската армия, Държавната агенция за метрология и техниче-

ски надзор и на Администрацията на Министерския съвет, определени от съответния

министър или ръководител на ведомство29). Дейността на Постоянната работна група

за информационни и комуникационни технологии в държавната администрация се е

осигурявала от дирекция “Информационни технологии и комуникации” на Минис-

терския съвет30).

Постоянната работна група за информационни и комуникационни технологии в

държавната администрация е координирала и одобрявала техническите проекти за:

реализиране на дългосрочната програма за прилагане на ефективни информаци-

онни и управленски технологии и подготовка на кадри;

изграждане и разширяване на опорната мрежа на държавната администра-

ция;

дейността на Националния команден център за преодоляване на кризисни и ава-

рийни ситуации31).

27) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 7. ал. (3).

28) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 8. ал. (1).

29) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 8. ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 115 от 2002 г.).

30) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 8. ал. (3).

31) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 от 3 май 2000 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 9. ал. (1).

2. 3. Координационен съвет за информационно

общество (създаден през 2004 г.)

Последният вариант на Координационния съвет за информационно общество е

институционализиран през 2004 г. Координационният съвет за информационно об-

щество към Министерския съвет е създаден за осъществяване на координационни и

консултативни функции в областта на информационните технологии и информаци-

онното общество32). Координационният съвет осъществява координационни и кон-

султативни функции по прилагане на Стратегията за конкурентоспособност на Бъл-

гария на световните пазари на информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

и за развитие на информационното общество и на всички други приети стратегии в

областта на информационните технологии и информационното общество33).

Координационният съвет за информационно общество има следните функции и

задачи:

възлага разработването и периодичната актуализация и предлага за приемане

от Министерския съвет на стратегии в областта на информационните техно-

логии и информационното общество, както и на програми за реализацията им;

координира дейностите на държавните органи по изпълнението на стратеги-

ите по т. 1 и на програмите за тяхната реализация и дава препоръки за подо-

бряването им;

координира дейностите по въвеждане на съвременни информационни и комуни-

кационни технологии в държавната администрация;

проучва и анализира информацията за проблеми, свързани с прилагането на

стратегиите, и разработва предложения за тяхното преодоляване;

съдейства за осигуряване на административна, финансова и технологична под-

крепа за проекти със съществено значение за внедряване и използване на инфор-

мационните и комуникационните технологии в Република България, като коор-

динира действията си със Съвета за икономическа политика към Министерския

съвет за проекти с международно финансиране;

предлага на Министерския съвет мерки за насърчаване експорта на продукти и

услуги, свързани с информационните и комуникационните технологии;

проучва и координира необходимостта от формиране на публично-частни парт-

ньорства за провеждане на държавната политика за развитие на информаци-

онните и комуникационните технологии;

дава становища при създаване, изменяне и допълване на проекти на нормативни

32) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за инфор-

мационно общество (Обн., ДВ, бр. 102 от 19.11.2004 г.; изм., бр. 78 от 2005 г., бр. 83 от 2005 г., бр. 96 от

30.11.2005 г. - в сила от 01.12.2005 г.) Чл. 1. ал. (1).

33) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за ин-

формационно общество. Чл. 1. ал. (2).

актове, свързани с информационните и комуникационните технологии;

изготвя становища и предложения за проекти в рамките на европейски и меж-

дународни програми за развитие на конкурентоспособността на ИКТ;

приема и провежда мерки за подобряване на пазарната среда и бизнес потенци-

ала за информационни и комуникационни технологии;

разработва програми за подобряване на инфраструктурата и за ефективно из-

ползване на информационните ресурси;

подготвя проекти за усъвършенстване на образованието и обучението в облас-

тта на информационните и комуникационните технологии;

провежда кампании за популяризиране използването на информационните и

комуникационните технологии в страната и за позициониране на българската

високотехнологична индустрия в сферата на глобалните високотехнологични

отношения и повишаване познаваемостта на българската високотехнологична

индустрия в чужбина;

координира действията на държавните органи, ведомствата и бизнеса и съ-

действа за провеждането на форуми, свързани с развитието на информацион-

ните и комуникационните технологии;

определя всяка година приоритетните дейности, които ще бъдат финансирани

с бюджетни средства, в съответствие с програмите по т. 1;

разработва оценки за ефикасността и ефективността на извършените дей-

ности в областта на информационните технологии и информационното обще-

ство и на изразходваните бюджетни средства за тези дейности34).

Координационният съвет за информационно общество се състои от 10 членове,

включително председател и заместник-председател35). Председател на Координаци-

онния съвет е председателят на Държавната агенция за информационни технологии и

съобщения36). Членове на Координационния съвет с право на глас освен председателя

са: министърът на финансите, министърът на държавната администрация и админи-

стративната реформа, министърът на икономиката и енергетиката и министърът на

образованието и науката37).

Петима от членовете на Координационния съвет за информационно общество са

представители на българския бизнес и се определят от председателя на Държавната

агенция за информационни технологии и съобщения - председател на Координаци-

34) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за ин-

формационно общество. Чл. 2. ал. (1).

35) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за ин-

формационно общество. Чл. 3. ал. (1).

36) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за ин-

формационно общество. Чл. 3. ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2005 г.).

37) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за ин-

формационно общество. Чл. 3. ал. (3) (Изм., ДВ, бр. 78 от 2005 г., бр. 83 от 2005 г.).

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

онния съвет, съгласувано с представителните бизнес организации от ИКТ сектора. Те

имат право на съвещателен глас38).

Координационният съвет за информационно общество и постоянните работни

групи могат да привличат за участие в работата си представители на други държав-

ни органи, невключени в състава им, на органи на местното самоуправление и на

местната администрация, на научно-технически и други организации и сдружения39).

При необходимост Координационният съвет може да привлича експерти и да създа-

ва, закрива и преобразува работни групи по конкретни въпроси и задачи, свързани с

непосредственото изпълнение на функциите и задачите му.

Административното и техническото обслужване на Координационния съвет за

информационно общество се осигурява от Държавната агенция за информационни

технологии и съобщения под оперативното ръководство на неговия главен секре-

тар40).

Координационният съвет за информационно общество се подпомага от:

постоянна работна група за ускорено развитие на информационното общество с

председател - заместник-председател на Държавната агенция за информацион-

ни технологии и съобщения;

постоянна работна група по електронното правителство с председател - ми-

нистърът на държавната администрация и административната реформа или

определено от него длъжностно лице;

постоянна работна група по използването на ИКТ в образованието с председа-

тел - заместник-министър на образованието и науката;

постоянна работна група по утвърждаване и позициониране на ИКТ сектора на

международните пазари с председател - заместник-министър на икономиката и

енергетиката41).

Председателите на постоянните работни групи участват в заседанията на Коор-

динационния съвет с право на съвещателен глас.

В състава на постоянните работни групи участват представители на министъра

на държавната администрация и административната реформа, Министерството на

финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Държавната агенция за

информационни технологии и съобщения, Министерството на образованието и нау-

ката и на Министерството на вътрешните работи, представители на ИКТ сектора и на

38) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за ин-

формационно общество. Чл. 3. ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2005 г.).

39) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за ин-

формационно общество. Чл. 10. ал. (1).

40) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за ин-

формационно общество. Чл. 3. ал. (6) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2005 г.).

41) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за ин-

формационно общество. Чл. 7. ал. (1). Точка 1. (изм., ДВ, бр. 96 от 2005 г.); Точка 2. (изм., ДВ, бр. 83 от

2005 г.); Точка 4. (изм., ДВ, бр. 78 от 2005 г.).

•

академичната общност. В състава на комисиите могат да се привличат представители

на други държавни органи, обществени организации и академичната общност42).

Постоянните работни групи координират реализирането на целите и задачите

в съответствие с приетите стратегии и планове за действие43). Постоянните работни

групи одобряват с решение проекти в кръга на своите задачи. Изпълнението на кон-

кретните проекти се осъществява от държавните органи след одобряването им от

Координационния съвет за информационно общество. Постоянните работни групи

отчитат дейността си пред Координационния съвет.

3. Междуведомствен експертен съвет по преодоляване

на вредните последици при прекратяване или

ограничаване на производствената дейност

във въгледобива към Министерския съвет

Междуведомственият експертен съвет по преодоляване на вредните последици

при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива

(МЕС) към Министерския съвет е създаден с постановление на последния от 2000 г.

44)

В него участват представители на: Министерството на околната среда и води-

те, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката,

Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното

развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и горите и на Аген-

цията за приватизация.

Председател на МЕС е министърът на икономиката и енергетиката45). Предста-

вителите в МЕС се определят поименно от съответните министри и председатели на

агенции.

Междуведомственият експертен съвет има следните функции:

обсъжда и приема проектите за изпълнение на техническата ликвидация или

консервация при преструктуриране на въгледобивните мощности;

обсъжда и приема технико-икономически обосновки за авансово отпускане на

средства за извършване на неотложни дейности, предхождащи изпълнението

на техническите проекти;

42) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 78 от 2005 г., бр. 83 от 2005 г., бр. 96 от 2005 г.).

43) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 8 ноември 2004 г. за създаване на Координационен съвет за информа-

ционно общество. Чл. 9. ал. (1).

44) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 195 от 26 септември 2000 г. за техническа ликвидация, консервация и преодо-

ляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въ-

гледобива (Обн., ДВ, бр. 81 от 06.10.2000 г.; доп., бр. 18 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2002 г.; изм., бр. 78

от 2005 г.; изм. и доп., бр. 42 от 29.05.2007 г.). Чл. 2. ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 74 от 2002 г., бр. 78 от 2005 г.).

45) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 195 от 26 септември 2000 г. за техническа ликвидация, консервация и пре-

одоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във

въгледобива Чл. 2. ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 74 от 2002 г., бр. 78 от 2005 г.).

обсъжда и приема програми и работни проекти за възстановяване на околната

среда: рекултивация, пречистване на водите и екологичен мониторинг;

координира изпълнението на утвърдените проекти и програми46).

Междуведомственият експертен съвет приема правилник за своята работа.

4. Междуведомственият съвет по въпросите на военно-

промишления комплекс и мобилизационната готовност

Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и

мобилизационната готовност на страната осъществява държавната политика в об-

ластта на производството и търговията с оръжие, бойна, специална и спомагателна

техника, мобилизационната готовност на страната. В областта на отбранителната

промишленост Междуведомственият съвет има следните функции:

координира разработването и внася в Министерския съвет програми за развитие

на отбранителната промишленост и за приоритетите в научноизследовател-

ската и развойната дейност;

внася в Министерския съвет проекти на актове за държавно регулиране на воен-

нопромишления комплекс и за утвърждаване на държавни поръчки, свързани с на-

ционалната сигурност, и на средствата, необходими за тяхното изпълнение47).

В областта на търговията с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна

употреба Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления ко

мплекс

и мобилизационната готовност на страната има следните функции:

предлага на Министерския съвет проекти на актове относно държавната поли-

тика

в областта на търговията с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна

употреба;

координира и контролира провеждането на пазарната и ценовата политика в облас-

тта на търговията с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба;

46) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 195 от 26 септември 2000 г. за техническа ликвидация, консервация и пре-

одоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във

въгледобива Чл. 2. ал. (4).

47) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на Правителствената комисия за

регулиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция и на Меж-

дуведомствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Меж-

дуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на

страната (Обн., ДВ, бр. 89 от 19.10.1993 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1994 г.; изм., бр. 31 от 1995 г.; доп., бр. 97

от 1995 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1996 г.; изм., бр. 50 от 1996 г.; доп., бр. 2 от 1997 г.; попр., бр. 4 от 1997 г.;

изм. и доп., бр. 6 от 1997 г., бр. 21 от 1997 г.; изм., бр. 24 от 1997 г., бр. 59 от 1997 г., бр. бр. 100 от 1997 г.,

бр. 114 от 1999 г., бр. 96 от 2000 г.; доп., бр. 70 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2002 г., бр. 115 от 2002 г.;

изм., бр. 20 от 2003 г., бр. 27 от 2005 г., бр. 29 от 2005 г., бр. 78 от 2005 г., бр. 96 от 2005 г.; изм. и доп., бр.

10 от 2007 г.; доп., бр. 34 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 27 от 2008 г.; изм., бр. 53 от 10.06.2008 г.) Чл. 3. (Изм.,

ДВ, бр. 29 от 1994 г.) ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 6 от 1997 г.) Точка 1. (изм., ДВ, бр. 6 от 1997 г.).

•

издава лицензии за извършване на външнотърговска дейност с оръжие и със сто-

ки и технологии с възможна двойна употреба в случаите на изнасяне на такива

стоки и технологии с възможна двойна употреба;

издава лицензии за транспортирането на оръжие;

води регистър на лицата, лицензирани за външнотърговска дейност с оръжие и

със стоки и технологии с възможна двойна употреба, и на търговците, лицензи-

рани за транспортиране на оръжие;

разглежда информации на Междуведомствената комисия за експортен контрол

и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на ико-

номиката и енергетиката за всички постъпили искания за разрешения на внос, из-

нос и реекспорт, както и за всички разрешени, отложени или отказани искания за

външнотърговски сделки с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна

употреба. На основата на предоставената информация и документи Междуве-

домственият съвет се произнася окончателно по проблемни въпроси, поставени

от членове на съвета или от комисията, по конкретни сделки с оръжие и със

стоки и технологии с възможна двойна употреба;

представя в Министерския съвет съвместно с Междуведомствената комисия по

буква “е” ежегоден доклад за изпълнението на „Закона за експортния контрол

на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба”

съгласува предложенията за членове на органите на управление и на контрол-

ните органи на държавните предприятия - еднолични търговски дружества, с

предмет на дейност производство и търговия с оръжие;

внася в Министерския съвет предложения за преструктуриране на търговски дру-

жества с предмет на дейност производство и търговия с оръжие;

издава лицензии за извършване на посредническа дейност, свързана с външнотър-

говски сделки с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба

48)

В областта на отбранително-мобилизационната подготовка, Междуведомстве-

ният съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната го-

товност на страната има следните функции:

внася в Министерския съвет проекти на актове по поддържането и използване-

то на системата за управление на държавната и местната администрация във

военно време;

48) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на Правителствената комисия за регу-

лиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция и на Междуведом-

ствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Междуведом-

ствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната. Чл.

3. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1994 г.) ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 6 от 1997 г.) Точка 2. (изм., ДВ, бр. 21 от 1996 г.) Буква в)

(изм., ДВ, бр. 115 от 2002 г.); буква г) (изм., ДВ, бр. 115 от 2002 г.); буква д) (изм., ДВ, бр. 115 от 2002 г.); буква

е) (изм., ДВ, бр. 115 от 2002 г., бр. 78 от 2005 г.); буква ж) (изм., ДВ, бр. 115 от 2002 г., бр. 27 от 2008 г.); буква

з) (нова, ДВ, бр. 6 от 1997 г.); буква и) (нова, ДВ, бр. 6 от 1997 г.); буква к) (нова, ДВ, бр. 115 от 2002 г.).

•

контролира готовността на националното стопанство за работа във военно

време;

координира разработването и внася в Министерския съвет проект на методика

за изготвяне и изпълнение на общ държавен военновременен план;

одобрява и предлага на Министерския съвет за утвърждаване методика за из-

готвяне и изпълнение на военновременния бюджет, внесена от министъра на фи-

нансите;

одобрява и предлага на Министерския съвет за утвърждаване проект на общо-

държавен военновременен план и военновременен бюджет;

внася в Министерския съвет проекти на плана за мобилизация, на военновремен-

ния план и на плана за привеждане от мирно на военно положение на министер-

ствата, на другите ведомства и на органите на местното самоуправление и

местната администрация;

анализира състоянието на държавните резерви и военновременните запаси и

предлага на Министерския съвет за утвърждаване нормативи и ред за натрупва-

не, съхраняване и използване на суровини и материали за военно време;

внася в Министерския съвет проекти на актове относно реда за създаване, под-

държане и използване на производствените мощности по военновременния план;

предлага на Министерския съвет привеждането в изпълнение на военновремен-

ните планове49).

В областта на международното военноикономическо и научно-техническо съ-

трудничество на страната Междуведомственият съвет по въпросите на военнопро-

мишления комплекс и мобилизационната готовност на страната има следните функ-

ции:

събира и обработва информация и представя на Министерския съвет становища

по международното военноикономическо и научно-техническо сътрудничество

за мирно и военно време;

координира и следи за изпълнението на задълженията, поети от нашата страна

по подписаните договори и спогодби за военноикономическо и научно-техническо

сътрудничество;

подготвя съвместно със съответните министерства и ведомства и внася в Ми-

нистерския съвет проекти на международни договори и спогодби за военноиконо-

мическо и научно-техническо сътрудничество;

координира дейността на министерствата, другите ведомства и търговските

49) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на Правителствената комисия за регу-

лиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция и на Междуве-

домствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Междуве-

домствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната.

Чл. 3. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1994 г.) ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 6 от 1997 г.) Точка 3. (изм., ДВ, бр. 6 от 1997 г.).

•

дружества при осъществяване на промишленото и научно-техническото сътруд-

ничество в областта на отбранителната промишленост;

координира дейността на министерствата и другите ведомства по интеграция-

та на Република България в международните организации, контролиращи търго-

вията с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба;

утвърждава състава на българските части на междуправителствените коми-

сии за научно-техническо и промишлено сътрудничество в областта на отбрани-

телната промишленост50).

При изпълнението на функциите си, Междуведомственият съвет се подпомага от

съответните звена в структурата на министерствата и другите ведомства.

Съставът на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления ком-

плекс и мобилизационната готовност на страната, включва двама съпредседатели, се-

кретар и членове

51)

. Постоянни членове на Междуведомствения съвет по въпросите на

военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната са:

двама заместник-министри на икономиката и енергетиката;

зам.-министър на отбраната;

зам.-министър на финансите;

зам.-министър на външните работи;

заместник-министър на вътрешните работи;

зам.-министър на транспорта;

зам.-министър на регионалното развитие и благоустройство;

зам.-началник на Генералния щаб на Българската армия;

председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения;

председателят на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”;

директорът на Националната разузнавателна служба;

зам.-министър на образованието и науката;

зам.-министър на извънредните ситуации;

председателят на Държавна агенция “Национална сигурност”52).

50) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на Правителствената комисия за регу-

лиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция и на Междуве-

домствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Междуве-

домствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната.

Чл. 3. (Изм., ДВ, бр. 29 от 1994 г.) ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 6 от 1997 г.) Точка 4, Точка г) (нова, ДВ, бр. 21 от

1996 г.); Точка д) (нова, ДВ, бр. 21 от 1996 г.); Точка е) (нова, ДВ, бр. 6 от 1997 г.).

51) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на Правителствената комисия за

регулиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция и на Между-

ведомствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Между-

ведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на стра-

ната. Чл. 4. ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 29 от 1994 г.; изм., бр. 21 от 1997 г., бр. 59 от 1997 г., бр. 27 от 2005 г.).

52) Приложение към чл. 4, ал. 1 на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на Правител-

ствената комисия за регулиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция

•

Съпредседатели на Междуведомствения съвет са министърът на икономиката и

енергетиката и министърът на отбраната

53)

. Секретарят на Междуведомствения съвет

е експертен сътрудник към политическия кабинет на министър-председателя. Той от-

говаря за текущия контрол по изпълнението на решенията на съвета

54)

В работата на съвета се привличат представители на отделни ведомства с право

на глас по въпросите, отнасящи се до съответното ведомство55). По силата на тази

разпоредба, членове на съвета са зам.-министър на земеделието и горите и зам.-ми-

нистър на здравеопазването56).

Оперативната координация на работата на Междуведомствения съвет се осъ-

ществява от неговия секретар57). Административно-техническото обслужване на

Междуведомствения съвет се осигурява от Администрацията на Министерския съ-

вет58).

и на Междуведомствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Меж-

дуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната.

(Изм. и доп., ДВ, бр. 29 от 1994 г.; доп., бр. 97 от 1995 г , бр. 2 от 1997 г.; попр., бр. 4 от 1997 г; изм., бр. 21 от 1997

г., бр. 24 от 1997 г., бр. 59 от 1997 г., бр. 114 от 1999 г., бр. 96 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2002 г., бр. 27 от 2005 г.;

изм., бр. 78 от 2005 г., бр. 96 от 2005 г.; доп., бр. 10 от 2007 г., бр. 34 от 2007 г., бр. 27 от 2008 г.; изм., бр. 53 от 2008

г.) Точка 3. (Предишна т. 3, ДВ, бр. 29 от 1994 г ; доп., бр. 97 от 1995 г., бр. 2 от 1997 г.; попр., бр. 4 от 1997 г.; доп.,

бр. 59 от 1997 г., изм., бр. 114 от 1999 г., бр. 96 от 2000 г , бр. 96 от 2002 г.; предишна т. 4, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр.

78 от 2005 г, бр. 96 от 2005 г.; доп , бр. 10 от 2007 г., бр. 34 от 2007 г., бр. 27 от 2008 г.; изм., бр. 53 от 2008 г.).

53) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на Правителствената комисия за

регулиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция и на Меж-

дуведомствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Меж-

дуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на

страната. Чл. 4. ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1996 г., бр. 50 от 1996 г., бр. 21 от 1997 г., бр. 59 от 1997 г., бр.

114 от 1999 г., бр. 27 от 2005 г., бр. 29 от 2005 г., бр. 78 от 2005 г.).

54) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на Правителствената комисия за

регулиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция и на Меж-

дуведомствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Меж-

дуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на

страната. Чл. 4. ал. (3) (Изм., ДВ, бр. 29 от 1994 г., бр. 21 от 1997 г., бр. 20 от 2003 г.).

55) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на Правителствената комисия за

регулиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция и на Меж-

дуведомствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Меж-

дуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на

страната. Чл. 4. ал. (4).

56) Приложение към чл. 4, ал. 1 на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на

Правителствената комисия за регулиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и

специална продукция и на Междуведомствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на

страната и за създаване на Междуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мо-

билизационната готовност на страната. Точка 4. (Предишна т. 4, ДВ, бр. 29 от 1994 г.; изм., бр. 114 от 1999

г., бр. 96 от 2002 г.; предишна т. 5, бр. 27 от 2005 г.).

57) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г. за закриване на Правителствената комисия за

регулиране и контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция и на Меж-

дуведомствения съвет по отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Меж-

дуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на

страната. Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 20 от 2003 г.) ал. (1).

58) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 от 12 октомври 1993 г за закриване на Правителствената комисия за регулиране и

контрол на режима за производство и търговия с военна и специална продукция и на Междуведомствения съвет по

отбранително-мобилизационната подготовка на страната и за създаване на Междуведомствен съвет по въпросите на

военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната Чл 5 (Изм , ДВ, бр 20 от 2003 г ) ал (2)

4. 1. Съвет за държавните резерви и военновременните

запаси като работен орган към Междуведомствения

съвет по въпросите на военнопромишления комплекс

и мобилизационната готовност на страната

Съветът за държавните резерви и военновременните запаси е работен орган към

Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобили-

зационната готовност на страната. Съветът е колективен орган за вземане на решения

за освобождаване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси и за

осъществяване на контрол върху сделките с тях59).

Съветът за държавните резерви и военновременните запаси към Междуведомстве-

ния съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готов-

ност на страната, взема решения по постъпили от председателя на Държавна агенция

“Държавен резерв и военновременни запаси” предложения за:

обновяване на държавни резерви в случаите по чл. 18 и 19 от Закона за държав-

ните резерви и военновременните запаси;

обновяване и освобождаване на военновременни запаси в случаите по чл. 23 от

Закона за държавните резерви и военновременните запаси;

ползването на държавни резерви на агенцията в случаите по чл. 25, ал. 6 от

Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти60).

Съветът за държавните резерви и военновременните запаси към Междуведомстве-

ния съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готов-

ност на страната, взема решения по постъпили от заинтересуваните централни органи

на изпълнителната власт предложения за освобождаване на военновременни запаси пf

Чл. 24, Ал. 1 От закона за държавните резерви и военновременните запаси

61)

Съветът за държавните резерви и военновременните запаси към Междуведом-

ствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната

готовност на страната, прави предложения пред министър-председателя за извърш-

ване на проверки по сключени от Държавна агенция “Държавен резерв и военновре-

менни запаси” сделки62).

59) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9 от 19 януари 2007 г. за създаване на Съвет за държавните резерви и воен-

новременните запаси към Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и

мобилизационната готовност на страната (Обн., ДВ, бр. 10 от 30.01.2007 г.; доп., бр. 44 от 2008 г.; изм.,

бр. 53 от 10.06.2008 г.) Чл. 1.

60) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9 от 19 януари 2007 г. за създаване на Съвет за държавните резерви и воен-

новременните запаси към Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и

мобилизационната готовност на страната. Чл. 2. ал. (1), точка 1.

61) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9 от 19 януари 2007 г. за създаване на Съвет за държавните резерви и воен-

новременните запаси към Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и

мобилизационната готовност на страната. Чл. 2. ал. (1), точка 2.

62) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9 от 19 януари 2007 г. за създаване на Съвет за държавните резерви и воен-

Председателят на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни за-

паси” задължително уведомява Съвета за държавните резерви и военновременните

запаси относно сделките над определен от него размер, които е сключил по получени

разрешения за освобождаване на държавни резерви и военновременни запаси. Уве-

домленията се внасят в 7-дневен срок от сключването на сделката63).

5. Междуведомствен съвет по въпросите на гранично -

пропускателните пунктове / Междуведомствен

съвет по въпросите на граничния контрол

Междуведомствен съвет по въпросите на гранично - пропускателните пунктове

е създаден през 1997 с постановление на Министерския съвет64), с което се отменя

Постановление № 26 на Министерския съвет от 1977 г. за по-нататъшно подобряване

работата на граничните контролно - пропускателни пунктове65). През 2003 г. е пре-

именуван на Междуведомствен съвет по въпросите на граничния контрол.

Междуведомственият съвет по въпросите на граничния контрол е орган на Ми-

нистерския съвет за координиране дейността на службите от задължителния грани-

чен контрол66). Междуведомственият съвет има следните основни задачи:

координира разработването на Програма за развитието на граничния контрол

на Република България;

възлага на съответната работна група, разработването на проекти на норма-

тивни актове в областта на граничния контрол;

при съставянето на проекта на Закон за държавния бюджет на Република Бълга-

рия Междуведомственият съвет по въпросите на граничния контрол разработва

финансови разчети за необходимите средства за изграждане на нови гранични

новременните запаси към Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и

мобилизационната готовност на страната. Чл. 2. ал. (1).

63) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9 от 19 януари 2007 г. за създаване на Съвет за държавните резерви и воен-

новременните запаси към Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и

мобилизационната готовност на страната. Чл. 2. ал. (2).

64) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 213 от 15 май 1997 г. за изграждането, организацията, дейността и стопа-

нисването на граничните контролно-пропускателни пунктове в Република България. (Обн., ДВ, бр. 41 от

23.05.1997 г.; изм. и доп., бр. 2 от 1998 г.; изм., бр. 54 от 2002 г., бр. 39 от 25.04.2003 г.) Чл. 2. (Изм., ДВ, бр.

39 от 2003 г.) гласи: Създава Междуведомствен съвет по въпросите на граничния контрол.

65) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 213 от 15 май 1997 г. за изграждането, организацията, дейността и стопанис-

ването на граничните контролно-пропускателни пунктове в Република България. Преходни и заключител-

ни разпоредби § 2. (обн., ДВ, бр. 32 от 1977 г.; изм., бр. 66 от 1993 г.).

66) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на гранич-

ния контрол (Приет с ПМС № 70 от 27.03.1998 г.) (Загл. изм., ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (Обн., ДВ, бр. 39 от

07.04.1998 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2000 г.; изм., бр. 115 от 2002 г., бр. 39 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 86 от

2004 г.; изм., бр. 78 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 90 от 2005 г., бр. 96 от 30.11.2005 г. - в сила от 01.12.2005

г.) Чл. 2.

•

контролно - пропускателни пунктове или за разширяване, реконструкция и модер-

низация на съществуващите;

осъществява контрол за разходване на средствата;

координира на национално равнище взаимодействието между службите, осъ-

ществяващи задължителен граничен контрол;

решава други въпроси, свързани със задължителния граничен контрол67).

Проектите на актовете, свързани с Програма за развитието на граничния кон-

трол, с разработването на проекти на нормативни актове в областта на граничния

контрол и с разработва финансови разчети за необходимите средства за изграждане

на нови гранични контролно - пропускателни пунктове или за разширяване, рекон-

струкция и модернизация на съществуващите, се внасят в Министерския съвет от

Министъра на вътрешните работи68).

Правилникът за статута, пълномощията, организацията на работа и съставът на

Междуведомствения съвет по въпросите на граничните контролно - пропускателни

пунктове са предложени за утвърждаване от страна на Министерския съвет от Ми-

нистъра на вътрешните работи, съгласувано с Министъра на външните работи, Ми-

нистъра на финансите, Министъра на регионалното развитие и благоустройството,

Министъра на транспорта, Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа,

Министъра на здравеопазването и Председателя на Комитета по стандартизация и

метрология69). Изпълнението на постановлението е възложено на същия министерски

сътав70).

Министър-председателят определя поименния състав на Междуведомствения

съвет71). Съставът на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол

е както следва:

Председател;

Секретар;

Членове: заместник-министър на външните работи, заместник-министър на фи-

нансите, заместник-министър на транспорта, заместник-министър на земеде-

лието и горите, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър

на икономиката и енергетиката, заместник-министър на регионалното развитие

67) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния

контрол. Чл. 4. ал. (1).

68) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния

контрол. Чл. 4. ал. (2).

69) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 213 от 15 май 1997 г. за изграждането, организацията, дейността и стопанис-

ването на граничните контролно-пропускателни пунктове в Република България. Преходни и заключител-

ни разпоредби § 3. (Изм. и доп., ДВ, бр. 2 от 1998 г.).

70) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 213 от 15 май 1997 г. за изграждането, организацията, дейността и стопанис-

ването на граничните контролно-пропускателни пунктове в Република България. Преходни и заключител-

ни разпоредби. § 4. (Изм. и доп., ДВ, бр. 2 от 1998 г.).

71) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния

контрол. Чл. 3. ал. (1).

•

и благоустройството, заместник-министър на околната среда и водите, замест-

ник-министър на вътрешните работи, директорът на Агенция “Митници”72).

Председател на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол е

министър, определен със заповед на министър-председателя, който осъществява

общото ръководство и координацията на дейността на органите за граничен

контрол73).

По предложение на председателя на Междуведомствения съвет по въпросите на

граничния контрол по въпросите на граничния контрол след съгласуване със съответ-

ните ръководители на министерства и ведомства Министър-председателят определя

секретаря и членовете на съвета74). При обсъждането на въпроси, отнасящи се до кон-

тролната дейност на министерствата и ведомствата, Председателят на Съвета може

да привлича експерти. Оперативната деловодна работа по подготовката и провежда-

нето на заседанията, информирането за взетите решения, съхраняването и архивира-

нето на документацията се извършват от служба на Министерството на вътрешните

работи75).

Междуведомственият съвет по въпросите на граничния контрол заседава веднъж

на 6 месеца при предварително определени от председателя му дата и дневен ред. За-

седанията се провеждат, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете на съвета76). Реше-

нията на Междуведомствения съвет са задължителни за специализираните служби на

министерствата и ведомствата, осъществяващи задължителен граничен контрол77).

За подпомагане работата на Междуведомствения съвет по въпросите на гранич-

ния контрол се създава работна група от експерти, определени от ръководителите

на министерствата и ведомствата, участващи в задължителния граничен контрол78).

Работната група разработва проекти на решения по въпроси, възложени й от Между-

ведомствения съвет. Председател на работната група е представителят на Министер-

ството на вътрешните работи. Работната група заседава най-малко веднъж месечно.

72) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния

контрол. Приложение към чл. 3, ал. 1 (Изм. и доп., ДВ, бр. 96 от 2000 г.; изм., бр. 115 от 2002 г., бр. 39 от

2003 г., бр. 78 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 90 от 2005 г.; изм., бр. 96 от 2005 г.) Състав на Междуведомствения

съвет по въпросите на граничния контрол (Загл. изм., ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

73) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния

контрол. Чл. 3. ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 86 от 2004 г., бр. 90 от 2005 г.).

74) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния

контрол. Чл. 3. ал. (3) (Доп., ДВ, бр. 86 от 2004 г.).

75) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния

контрол. Чл. 5. ал. (7).

76) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния

контрол. Чл. 5. ал. (1).

77) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния

контрол. Чл. 5. ал. (5).

78) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния

контрол. Чл. 6. ал. (1).

3. Теодор Дечев „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения”

6. Междуведомствен съвет по експортно застраховане

Междуведомств

ения съвет по експортно застраховане е създаден във връзка с из-

искванията на Закона за експортното застраховане, който предвижда към Министерския

съвет да се създаде Междуведомствен съвет по експортно застраховане за провежда-

не на държавната политика при застраховане и презастраховане на експортни рискове,

свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на

български инвестиции в чужбина, който определя основните принципи в дейността на

“БАЕЗ” - ЕАД

79)

. (БАЕЗ – Българска агенция за експортно застраховане).

Междуведомственият съвет за експортно застраховане се състои от 6 членове.

Министърът на икономиката по право е председател на Междуведомствения съвет

80)

Министърът на икономиката, министърът на финансите, министърът на земеделието

и продоволствието, министърът на външните работи, и председателят на Комисията за

финансов надзор предлагат свой представител за член на Междуведомствения съвет

81)

Министър-председателят назначава членовете на Междуведомствения съвет и определя

тяхното възнаграждение

82)

Междуведомственият съвет за експортно застраховане провежда държавната по-

литика при застраховане и презастраховане на непазарен риск, включително следните

експортни рискове:

производство на български стоки и услуги за износ;

финансиране износа на български стоки и услуги;

български инвестиции в чужбина срещу политически риск;

банкови кредити, предназначени за реализиране на български инвестиции в чужби-

на;

банкови гаранции, свързани с осъществяване на износ на български стоки, както и

извършването на услуги, или свързани с изпълнението на проекти с международно

финансиране;

предекспортно финансиране;

презастраховане на застрахователни договори за изброените по-горе рискове,

сключени от чужди институции за експортно застраховане при условията на взаим-

ност, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 - 7 от Закона за експортното застраховане 83).

79) ЗАКОН за експортното застраховане (Обн., ДВ, бр. 61 от 29.05.1998 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2001 г.,

бр. 92 от 2004 г.; изм., бр. 103 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 36 от 04.04.2008 г.). Чл. 11.

(Изм., ДВ, бр. 112 от 2001 г.) ал. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 92 от 2004 г.; изм., бр. 41 от 2007 г.).

80)

ЗАКОН за експортното застраховане. Чл 11 (Изм , ДВ, бр 112 от 2001 г), ал (2) (Изм , ДВ, бр 92 от 2004 г)

81) ЗАКОН за експортното застраховане. Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 112 от 2001 г.), ал. (3) (Изм., ДВ, бр. 92 от

2004 г., бр. 36 от 2008 г.).

82) ЗАКОН за експортното застраховане. Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 112 от 2001 г.), ал. (4).

83) ПРАВИЛНИК за дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане. (Приет с ПМС

№ 236 от 21.10.1998 г.) (Обн., ДВ, бр. 125 от 28.10.1998 г.; изм., бр. 17 от 2001 г., бр. 9 от 2002 г.; изм. и

доп., бр. 58 от 2003 г.; изм., бр. 78 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 3 от 2007 г.; изм., бр. 71 от 12.08.2008 г.) Чл.

2. (Изм., ДВ, бр. 3 от 2007 г.) ал. (1).

•

Междуведомственият съвет за експортно застраховане:

приема крат

косрочни стратегии и дългосрочна стратегия за подкрепа на износа

на български стоки и услуги, осъществяване на български инвестиции в чужбина и

изпълнение на проекти, свързани с износ на български стоки и услуги, включително

в случаите на финансиране на проекти извън територията на Република Бълга-

рия;

предлага ежегодно чрез министъра на икономиката на министъра на финансите

размера на средствата, които да бъдат включени в проекта на закон за държавния

бюджет на Република България за съответната година;

определя експозициите по държави;

определя обхвата на правомощията на управителните органи на “БАЕЗ” - ЕАД,

относно сключване на застрахователни договори и изплащане на обезщетения по

застрахователни договори по този закон;

ежегодно подготвя годишен отчет за дейността си и го представя чрез минис-

търа на икономиката в Министерския съвет до 31 май на следващата календарна

година;

одобрява разходите за дейността на “БАЕЗ” - ЕАД;

определя начина на инвестиране на свободните средства по банковата сметка на

“БАЕЗ” - ЕАД;

изисква от управителните органи на “БАЕЗ” - ЕАД, информация за сключените за-

страхователни договори, териториален и секторен анализ на разпределението на

застрахования износ и инвестиции, информация за размера на заявените кредитни

лимити за застраховане и тяхното нарастване в съпоставка със застраховател-

ния капацитет на “БАЕЗ” - ЕАД;

изисква на всяко тримесечие от управителните органи на “БАЕЗ” - ЕАД, инфор-

мация относно изплатените застрахователни обезщетения и предстоящите за

изплащане застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори

по този закон;

приема и други решения във връзка с дейността на “БАЕЗ” - ЕАД, по този закон

84)

Междуведомственият съвет за експортно застраховане прави предложение до Ми-

нистерския съвет за приемане на решение за прехвърляне на сключените от “БАЕЗ”

- ЕАД, по реда на Закона за експортното застраховане застрахователни и презастрахо-

вателни договори в случай на откриване на производство за ликвидация или несъстоя-

телност на “БАЕЗ” - ЕАД

85)

“БАЕЗ” EАД осигурява информационното, компютърното, комуникационното

84) ЗАКОН за експортното застраховане. Чл. 13. ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 2004 г.) Точка

4. (изм., ДВ, бр. 41 от 2007 г.), Точка 6. (изм., ДВ, бр. 41 от 2007 г.), Точка 7. (изм., ДВ, бр. 41 от 2007 г.), Точка

8. (изм., ДВ, бр. 41 от 2007 г.), Точка 9. (изм., ДВ, бр. 41 от 2007 г.), Точка 10. (изм., ДВ, бр. 41 от 2007 г.).

85) ЗАКОН за експортното застраховане. Чл. 13. ал. (3) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 41 от 2007 г.).

•

и всякакъв друг вид техническо обслужване на дейността на Междуведомствения

съвет за експортно застраховане86). Разходите по осигуряване на информационното,

компютърното, комуникационното и друго техническо обслужване на дейността на

Междуведомствения съвет за експортно застраховане, както и разходите за възна-

граждения на членовете на междуведомствения съвет се покриват със средства от

сметката по чл. 14, ал 287) от Закона за експортното застраховане 88).

7. Междуведомствена работна група за ограничаване

и преодоляване на последиците от кризата в Косово89)

Междуведомствената работна група за ограничаване и преодоляване на после-

диците от кризата в Косово е създадена с Решение N 212 на Министерския съвет от

1999 г. към тогавашния Министър на търговията и туризма. За дейността на тази

междуведомствената работна група, знаем от списъка на мерките, предвидени с Ак-

туализираната програма за о

граничаване и преодоляване на последиците от кризата

в Косово за Р. България

90)

Междуведомствената работна група е набирала периодично информация за по-

следиците от кризата в Косово по следния начин:

от Министерството на финансите - за макроикономическите показатели и

тенденциите в търговския и платежния баланс;

от Главното управление на митниците - за структурата и обема на осъщест-

вения внос и износ от страната;

от Национална служба “Гранична полиция” при Министерството на вътреш-

ните работи - за потока от влизащи и излизащи пътници през границата, как-

то и за ситуацията на граничните пунктове;

от Управление “Пътни такси и разрешителни” към Главното управление на

пътищата - за преминалите през границата превозни средства;

от Министерството на търговията и туризма - за състоянието на вътрешния

пазар, за стоковите запаси от хранителни стоки и стоки от първа необходи-

мост при търговците, за динамиката на цените;

86) ПРАВИЛНИК за дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане. Чл. 4. (Изм.,

ДВ, бр. 58 от 2003 г., бр. 3 от 2007 г.).

87) Чл. 14. ал. (2) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 41 от 2007 г.) от Закона за експортното

застраховане гласи: „За извършването на финансовите операции във връзка с дейността по този

закон се открива и води отделна банкова сметка на “БАЕЗ” – ЕАД”.

88) ПРАВИЛНИК за дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане. Чл. 5. (Изм., ДВ,

бр. 58 от 2003 г.).

89) Създадена с Решение N 212 на Министерския съвет от 1999 г. към Министъра на търговията и туризма.

90) АКТУАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово

за Република България. (Приета с Решение № 463 на МС от 28 юни 1999 г.).

•

от Министерството на промишлеността и Министерството на земеделието,

горите и аграрната реформа - за стокови запаси на основни хранителни стоки

и стоки от първа необходимост при производителите, както и за проблеми в

доставките, производството и продажбите на големите предприятия (опре-

делени със списък, утвърден от съответните министри) в резултат от криза-

та;

от Министерствата, ведомствата и организациите на работодателите (на-

ционални и браншови) - писмени доказателства от търговските дружества,

понасящи загуби;

от Временния междуведомствен ситуационен център към Съвета по сигурнос-

тта при Министерския съвет - за динамиката на обстановката в региона и

страната

91)

Междуведомствената работна група е била задължена да анализира постъпи-

лата информация и да предоставя на Министерския съвет изводи и предложения за

предприемане на конкретни действия

92)

Междуведомствената работна група също така е била задължена:

да издава периодично информационен бюлетин за резултатите от работата

си, който да предоставя на членовете на Министерския съвет, на Съвета по

сигурността и на ръководителите на заинтересуваните ведомства;

да предлага актуална информация за последиците от кризата в WEB-страни-

цата на правителството;

да предоставя периодично информация на обществеността и медиите за влия-

нието на кризата върху икономиката на страната

93)

Компетентните министерства и ведомства са били задължени, съвместно с ор-

ганизациите на работодателите да осигурят на заинтересуваните търговски друже-

ства информационно осигуряване за алтернативни пазари, достъпът до които не е

препятстван от кризата в Косово, както и да разработват програми за пренасочване

на износа и вноса, които да предлагат на търговските дружества за изготвяне на

техни програми за ограничаване на загубите им.

От своя страна, Междуведомствената работна група е трябвало да събере и

обобщи в каталог информацията за възможностите на български фирми за участие

в търговете за доставка на стоки и услуги в Косово, организирани от международ-

ни организации и институции

94)

. Междуведомствената работна група е трябвало да

91) АКТУАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово

за Република България. Раздел А. „Мерки в страната”, точка 2.

92) АКТУАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово

за Република България. Раздел А. „Мерки в страната”, точка 3.

93) АКТУАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово

за Република България. Раздел А. „Мерки в страната”, точка 4.

94) АКТУАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово

за Република България. Раздел А. „Мерки в страната”, точка 8.

•

предоставя информация за обявените търгове от страна на международните донори

и да съдейства на българските фирми за участие в обявените търгове за доставка в

Косово на хранителни стоки; на стоки от първа необходимост; на строителни ма-

териали; доставка на строителни услуги и доставка на машиностроителна продук-

ция

95)

8. Национален съвет по наркотичните вещества.

Приемник на Националния съвет за борба срещу

злоупотребата с наркотици и наркотрафика

Съветът е създаден със Закона за контрол върху наркотичните вещества и пре-

курсорите96) от 1999 г. Приемник e на Националния съвет за борба срещу злоупотре-

бата с наркотици и наркотрафика, създаден през 1993 г.

Националният съвет по наркотичните вещества е орган към Министерския съвет

за провеждане на националната политика срещу злоупотребата с наркотични веще-

ства, както и за борба с наркотрафика97). Той е колективен орган, който се състои от

председател, двама заместник-председатели, секретар и членове.

Председател на съвета е министърът на здравеопазването, а заместник-предсе-

датели са главният секретар на Министерството на вътрешните работи, заместник-

председател на Държавна агенция “Национална сигурност”, заместник-министър на

правосъдието.

Членове на съвета според закона са представители на Президента на Републи-

ка България, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на

Върховната касационна прокуратура, на Националната следствена служба, на Изпъл-

нителната агенция по лекарствата и на заинтересованите министерства и ведомства,

определени от Министерския съвет98).

Правилникът за приложение на Закона, прецизира състава на членовете по след-

ния начин:

Членове на съвета от заинтересуваните министерства и ведомства са:

95) АКТУАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово

за Република България. Раздел А. „Мерки в страната”, точка 9.

96) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (Обн., ДВ, бр. 30 от 02.04.1999 г.; изм.

с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74 от 2002 г., бр.

75 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 56 от 2003 г.; изм., бр. 76 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2005

г.; изм., бр. 103 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.; доп., бр. 75 от 2006 г.; изм., бр. 82 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.; изм.

и доп., бр. 55 от 2007 г.; изм., бр. 36 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г.; доп., бр.

41 от 2009 г.; изм., бр. 74 от 2009 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г. – в сила от 25.12.2009 г.)

97) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 10. ал. (1).

98) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 10. ал. (4), (Изм., ДВ, бр. 74 от

2002 г.; изм. и доп., бр. 56 от 2003 г., бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г. – в сила от

25.12.2009 г.)

заместник-министър на финансите;

заместник-министър на образованието и науката;

заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма;

заместник-министър на труда и социалната политика;

заместник-министър на външните работи;

заместник-министър на отбраната;

заместник-министър на земеделието и горите;

заместник-министър на транспорта;

директорът на Агенция “Митници”;

директорът на Главна дирекция “Криминална полиция” на Министерството на

вътрешните работи;

директорът на Главна дирекция “Досъдебно производство” на Министерството

на вътрешните работи;

ръководителят на Звеното за координация и анализ към МВР, създадено в изпълне-

ние на т. 7.2 от Национална стратегия за борба с наркотиците 2003 - 2008 г.;

председателят на Държавната агенция за младежта и спорта;

директорът на Националния център по наркомании;

изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата;

ръководителят на Националната служба по наркотичните вещества

99)

В зависимост от въпросите, включени в дневния ред, в заседанията на съвета мо-

гат да участват и представители на неправителствени и други организации.

Националният съвет по наркотичните вещества:

определя и координира националната политика в областта на наркотичните ве-

щества и прекурсорите, като приема национална стратегия за борба срещу зло-

употребата с наркотични вещества и срещу незаконния трафик с наркотични

вещества и прекурсори за срок пет години;

приема национални програми за борба срещу злоупотребата с наркотични веще-

ства и срещу незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори;

предлага на министъра на финансите проектобюджет за провеждане на нацио-

налната политика в тази област;

предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове, свързани с нар-

котичните вещества и прекурсорите;

дава мнение по проектите за сключване или за присъединяване към международни

договор

и;

99) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества (Приет с ПМС

№ 10 от 17.01.2001 г.) (Обн., ДВ, бр. 8 от 26.01 2001 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2004 г.; изм., бр. 78 от 2005 г., бр. 89

от 2005 г., бр. 96 от 2005 г., бр. 49 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 93 от 24.11.2009 г.), Чл. 3.

•

дава становища за участието на Република България в международни програми,

насочени срещу разпространението, злоупотребата и незаконния трафик с нар-

котични вещества и прекурсори и контролира изпълнението им;

определя и утвърждава националните координатори по международни програми

и проекти в областта на наркотичните вещества.

събира, съхранява, анализира и разпространява информация от министерства и

други ведомства, от съветите по наркотични вещества към съответните общи-

ни и от юридическите лица с нестопанска цел, която е необходима за определяне-

то, осъществяването и координирането на националната политика в областта

на наркотичните вещества и прекурсорите100).

Председателят на Националния съвет по наркотичните вещества:

представлява съвета;

ръководи заседанията и цялостната работа на съвета;

внася за разглеждане в Министерския съвет предложения и въпроси от компе-

тентността на Националния съвет по наркотичните вещества;

подписва протоколите от заседанията на съвета;

определя служителите на Министерството на здравеопазването, които ще из-

пълняват функциите на секретар и секретариат на съвета101).

Съветът е постояннодействащ орган, който провежда най-малко четири редовни

заседания в годината. Заседанията на съвета се свикват от неговия председател въз

основа на решение, взето на предишно заседание. Съветът може да проведе извън-

редно заседание по предварително обявен дневен ред по инициатива на всеки от чле-

новете му102). Заседанията на съвета са закрити. По изключение съветът може да реши

отделно заседание да бъде открито103).

За всяко заседание на Съвета се съставя дневен ред, който се изготвя от секрета-

ря и се изпраща на членовете на съвета най-малко 5 работни дни преди заседанието

заедно с материалите от дневния ред. Всеки член на съвета може да прави предложе-

ния за включване на въпроси в дневния ред104).

Заседанията на съвета се считат за редовни, ако в тях участват най-малко две

трети от членовете му105). Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с обик-

новено мнозинство от членовете на съвета. По предложение на всеки от членовете му

съветът може да реши по конкретен въпрос да се проведе тайно гласуване106).

100) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 11.

101) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 12. ал. (1).

102)

ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, Чл. 7.

103) ПРА

ВИЛНИК за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, Чл. 8.

104) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, Чл 9

105) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, Чл 10

106) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, Чл. 11.

•

За изпълнение на своите функции Националният съвет по наркотичните веще-

ства може да създава експертни групи107).

Към Националния съвет по наркотичните вещества се създава експертен съвет,

който изготвя научна и медицинска оценка за всяко предложение за включване на

нови растения и вещества, за заличаването или прехвърлянето им от едно приложе-

ние в друго108). Предложенията с такъв характер се отправят до министъра на здраве-

опазването, когато е налице информация, че дадено растение или вещество отговаря

на едно от следните условия:

може да предизвика състояние на зависимост;

може да предизвика вредни въздействия, сходни с тези на упойващите и психо-

тропните вещества;

може да бъде преобразувано в упойващо или психотропно вещество.

Министърът на здравеопазването внася за проучване от експертния съвет напра-

вените предложения. Въз основа на извършени проучвания, изследвания и анализи

експертният съвет изготвя научна и медицинска оценка за всяко предложение поот-

делно. Проучванията и изследванията се извършват от специализирани лаборатории

и научни институти, определени с решение на Националния съвет по наркотичните

вещества109).

Експертният съвет към Националния съвет по наркотичните вещества се състои

от седмина експерти в областта на медицината, фармакологията и химията. Съставът

на експертния съвет се определя с решение на Националния съвет по наркотичните

вещества по предложение на неговите членове110).

Законът предвижда да се създават областни съвети по наркотичните вещества в

общините, чиито административни центрове са административни центрове на обла-

сти. Организацията и дейността на съветите се определя с правилника за организаци-

ята и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества111).

Съветите по наркотични вещества:

разработват, осигуряват и координират изпълнението на общинските програми

за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества;

създават превантивни информационни центрове, които осъществяват преван-

тивни дейности и програми, както и събират, съхраняват и анализират инфор-

мацията, необходима за осъществяването, координирането и изготвянето на

програмите за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества.

Съветите по наркотичните вещества се финансират със средства от държавния

бюджет.

107) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 14. ал. (1).

108) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 14. ал. (2).

109) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, Чл 14 ал (2)

110)

ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, Чл. 13.

111) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 15. ал. (1).

•

Общинските съвети на общините, различни от общините чиито административ-

ни центрове са административни центрове на области, могат да създават общински

съвети по наркотичните вещества112).

Националният съвет по наркотичните вещества координира и контролира дей-

ността на съветите по наркотичните вещества113). В края на всяка година съветите по

наркотичните вещества, отчитат дейността си пред Националния съвет по наркотич-

ните вещества114).

Секретарят на Националния съвет по наркотичните вещества:

организира подготовката на заседанията на съвета;

координира изпълнението на взетите на заседанията решения;

ръководи работата на експертните групи;

координира дейността на съветите115).

9. Национален съвет за научна и технологична политика

Националният съвет за научна и технологична политика към Министерския съвет,

е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между пра-

вителствените органи, научни организации, ведомства и неправителствени организа-

ции с цел формиране и реализиране на националната политика в областта на научните

изследвания, технологичното развитие и международното научно-техническо сътруд-

ничество

116)

Съставът на членовете на Националният съвет за научна и технологична политика

към Министерския съвет е променян неколкократно. През 2000 г. списъкът е проме-

нян два пъти. Първоначално членове на Националния съвет са: заместник-министър на

промишлеността, заместник-министър на отбраната, заместник-министър на финан-

сите, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на земеделието,

горите и аграрната реформа, заместник-министър на здравеопазването, заместник-ми-

нистър на околната среда и водите, заместник-министър на регионалното развитие и

благоустройството, заместник - председател на Комитета по пощи и далекосъобщения,

заместник-председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси,

председателят на Българската стопанска камара, председателят на Българската акаде-

мия на науките, председателят на Селскостопанската академия, ректорът на Софийския

университет “Св. Климент Охридски”, ректорът на Техническия университет - София,

112) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 15. ал. (2).

113) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 15а. ал. (1).

114) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 15а. ал. (2).

115) ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите Чл. 13. ал. (1).

116) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 195 от 20 август 1998 г. за създаване на Национален съвет за научна и техно-

логична политика и за приемане на правилник за неговата дейност (Обн., ДВ, бр. 101 от 28.08.1998 г.; изм.,

бр. 48 от 2000 г., бр. 96 от 24.11.2000 г.) (Отм., ДВ, бр. 83 от 30.08.2002 г.), Чл. 1. ал.(2).

•

ректорът на Химико-технологичния и металургичен университет - София, ректорът на

Университета по архитектура, строителство и геодезия

117)

Впоследствие членове на Националния съвет са: заместник-министър на ико-

номиката, заместник-министър на отбраната, заместник-министър на финансите, за-

местник-министър на външните работи, заместник-министър на земеделието и горите,

заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на околната среда и

водите, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, замест-

ник-министър на транспорта и съобщенията, заместник-председател на Държавната

агенция по енергетика и енергийни ресурси, председателят на Българската стопанска

камара, председателят на Българската академия на науките, председателят на Нацио-

налния център за аграрни науки, ректорът на Софийския университет “Св. Климент

Охридски”, ректорът на Техническия университет - София, ректорът на Химико-тех-

нологичния и металургичен университет - София, ректорът на Университета по архи-

тектура, строителство и геодезия

118)

10. Национален съвет по безопасност на храните

Националният съвет по безопасност на храните е орган за координиране на дър-

жавната политика по безопасността на храните и изпълнение на функциите по упра-

вление на риска119).

В състава на Националния съвет по безопасност на храните се включват по един

заместник-министър на здравеопазването, на земеделието и горите и на икономиката,

енергетиката и туризма, председателят на Българската асоциация хранителна и пи-

тейна индустрия и един представител на сдруженията за защита на потребителите.

Поименният състав на съвета се определя с решение на Министерския съвет120).

Заместник-министрите на здравеопазването, на земеделието и горите и на ико-

номиката, енергетиката и туризма, които участват в състава на съвета, се определят

по предложение на съответния министър

121)

. Представителят на сдруженията за за-

щита на потребителите се определя по предложение на представителните сдруже-

ния на потребителите по чл. 170 от Закона за защита на потребителите

122)

Председатели на Националния съвет по безопасност на храните са заместник-

117) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 195 от 20 август 1998 г. за създаване на Национален съвет за научна и техно-

логична политика Чл. 2. ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2000 г.).

118) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 195 от 20 август 1998 г. за създаване на Национален съвет за научна и техно-

логична политика Чл. 2. ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2000 г., бр. 96 от 2000 г.).

119) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, (При-

ет с ПМС № 323 от 06.12.2006 г. Обн. ДВ. бр.101 от 15 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември

2009г.), Чл. 1. ал. (2).

120) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл. 2.

(Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.).

121) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл. 3.

ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.).

122) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл. 3.

ал. (2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.).

министърът на здравеопазването и заместник-министърът на земеделието и гори-

те

123)

. Председателите ръководят Националния съвет по безопасност на храните на

ротационен принцип за срок 6 месеца

124)

Съветът се подпомага в дейността си от експерти, определени от съответните

ведомства и организации, участващи в състава му

125)

. Съветът може да изисква ста-

новища от експертния съвет

126)

към министъра на здравеопазването за изпълнение на

функции, свързани с оценката на риска в областта на безопасността на храните

127)

Експертният съвет се състои от представители на научните организации, има-

щи отношение към безопасността на храните по цялата хранителна верига

128)

. Към

експертния съвет са създадени комисии и работни групи, съответстващи на тези в

Европейския орган по безопасност на храните

129)

. Представители на експертния съ-

вет участват в заседанията на Консултативния форум на Европейския орган по безо-

пасност на храните и изпълняват ангажиментите по чл. 27 от Регламент 178/2002 на

Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз130).

Националният съвет по безопасност на храните има следните функции и задачи

131)

предлага на министъра на здравеопазването и/или на министъра на земеделието и

храните промени в правното регулиране на безопасността на храните в съответ-

ствие с принципите на Европейските общности и на Световната търговска орга-

низация

132)

;

предлага на Министерския съвет структурни и административни промени в систе-

мата от компетентни органи по контрола;

утвърждава разработените от ръководствата на браншовите организации на

производителите и търговците на храни, съвместно с компетентните органи ръ-

ководства за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ

на опасностите и критични контролни точки по подотрасли при производството и

търговията с храни;

осъществява политика на единен официален контрол по безопасността на храните

на субектите от хранителната верига и методически ръководи дейността по коор-

диниране на функциите на компетентните органи.

123) ПРАВИЛ

НИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл 4 ал (1)

124) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл. 4. ал. (2).

125) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл. 5. ал. (1).

126) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ (Обн , ДВ, бр. 90 от 15 10 1999 г; изм и доп , бр. 102 от 2003 г ; изм , бр. 70 от 2004 г;

изм и доп , бр. 87 от 2005 г; изм , бр. 99 от 2005 г, бр. 105 от 2005 г , бр. 30 от 2006 г ; изм и доп , бр. 31 от 2006 г,

бр. 34 от 2006 г ; изм , бр. 51 от 2006 г; изм и доп , бр. 55 от 2006 г , бр. 96 от 2006 г; изм , бр. 31 от 2007 г ; изм и

доп , бр. 51 от 2007 г; изм , бр. 36 от 2008 г, бр. 69 от 2008 г ; доп , бр. 23 от 2009 г , бр. 41 от 2009 г ; изм , бр. 74 от

2009 г, бр. 82 от 2009 г , бр 93 от 24 11 2009 г – в сила от 25 12 2009 г ), Чл 36а (Нов, ДВ, бр 31 от 2006 г ) ал (1)

127) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл. 5. ал. (2).

128) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 36а. (Нов, ДВ, бр. 31 от 2006 г.) ал. (2).

129) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 36а. (Нов, ДВ, бр. 31 от 2006 г.) ал. (3).

130) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 36а. (Нов, ДВ, бр. 31 от 2006 г.) ал. (4).

131) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 35. ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 31 от 2006 г.).

132) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 35. ал. (1) т.1 (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г.).

•

В случаите на промени в нормативната уредба Националният съвет по безопасност

на храните отчита резултатите от извършената оценка на риска, представена от експерт-

ния съвет

133)

Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят

по един служител от Министерството на здравеопазването и от Министерството на зе-

меделието и горите, които изпълняват функциите на секретари на Националния съвет по

безопасност на храните

134)

Редовните заседания на Националния съвет по безопасност на храните се провеж-

дат най-малко веднъж на два месеца по предварително установен график, приет на засе-

дание на съвета

135)

Членовете на съвета участват в заседанията лично. Всеки от членовете на съвета,

в случай че е възпрепятстван да присъства на заседание, може да изрази писмено ста-

новището си по материалите от дневния ред. Становището се прилага към протокола

от заседанието

136)

. За участие в отделни заседания по решение на съвета могат да бъдат

поканени представители на държавни органи, на неправителствени организации и други

лица за даване на становища и информация по конкретни въпроси. Тези лица участват в

заседанията без право на глас.

Заседанията на Националния съвет по безопасност на храните се смятат за редовни,

ако в тях участват най-малко трима от членовете му. При липса на кворум се насрочва

ново заседание. Заседанията на съвета се ръководят от председателя, а в негово отсъст-

вие - от друг член на съвета, определен от председателя. Националният съвет по безо-

пасност на храните взема решения с единодушие. В случай че по даден въпрос не се

постигне единодушие, въпросът се разглежда на следващо заседание на съвета и в този

случай съветът взема решение с обикновено мнозинство

137)

За осигуряване на ефективна координация и сътрудничество при извършване на

официалния контрол към Националния съвет по безопасност на храните се създава Съ-

вет за координация на контрола

138)

Съветът за координация на контрола се председателства от председателя на Нацио-

налния съвет по безопасност на храните. В състава на съвета участват главният държавен

здравен инспектор, главният ветеринарно-санитарен инспектор, директорът по държав-

ния ветеринарно-санитарен контрол, генералният директор на Националната служба по

растителна защита, директорът на Националната служба по зърното и фуражите, дирек-

торът на Агенция “Митници” и генералният комисар на Министерството на вътрешните

работи

139)

. Впоследствие генералният комисар на Министерството на вътрешните работи

е заменен с главният секретар на Министерството на вътрешните работи

140)

133) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 35. ал. (2).

134) ПРАВИЛН

ИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл. 6.

135) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл. 7. ал. (1).

136) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл. 8. ал. (2).

137) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по безопасност на храните, Чл. 9. ал. (3).

138) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 29е. ал. (1) (Нов, ДВ, бр. 31 от 2006 г.).

139) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 29е. ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

140) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл 29е ал (2) (Изм , ДВ, бр 69 от 2008 г , бр 93 от 2009 г – в сила от 25 12 2009

г.).

Основните функции на Съвета за координация на контрола са:

координация и планиране на контролните дейности на всички етапи на произ-

водството и търговията с храни, включително съвместни проверки от РИОКОЗ

и РВМС в обектите за търговия на дребно, в които се предлагат храни от нежи-

вотински и от животински произход, и в заведенията за обществено хранене;

обмен на информация и съгласуване на процедурите за контролните дейности,

извършвани самостоятелно от органите на държавния здравен контрол и дър-

жавния ветеринарно-санитарен контрол, както и от другите компетентни ор-

гани;

осъществяване на контакти с Европейската комисия и нейни структури по въ-

просите, свързани с официалния контрол върху храните;

осъществяване координация на дейността и взаимодействие с компетентните

органи на държавите - членки на Европейския съюз;

утвърждаване на единния многогодишен национален контролен план и доклада до

Европейската комисия;

изготвяне на ежегоден анализ за ефективността на официалния контрол и пред-

ложения за подобряването му141).

Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и храните съг-

ласувано с министъра на финансите приемат правилник за работата на Съвета за

координация на контрола142).

Председателите на съвета представят в Министерския съвет ежегоден доклад за

работата на съвета. Министерството на здравеопазването и Министерството на земе-

делието и горите осигуряват материално-технически дейността на съвета.

11. Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет

Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпро-

си към Министерския съвет е координиращ и консултативен орган, който подпомага

Министерския съвет в разработването и провеждането на държавната политика по

етническите и демографските въпроси143).

Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпро-

141) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 29е. ал. (3).

142) ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 29е. ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г.).

143) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демо-

графските въпроси към Министерския съвет (Приет с ПМС № 351 от 20 12 2006 г, обн , ДВ, бр 2 от 9 01 2007 г , в

сила от 9 01 2007 г, доп , бр 36 от 4 05 2007 г, в сила от 4 05 2007 г, изм , бр 53 от 10 06 2008 г, бр 78 от 2 10 2009

г, в сила от 2 10 2009 г ), Чл 1 ал (1)

•

си съдейства за сътрудничеството, осъществява координацията и провежда общест-

вени консултации между държавните органи и сдруженията на български граждани,

принадлежащи към етнически малцинства, и други юридически лица с нестопанска

цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят

в областта на междуетническите отношения, защитата на правата на човека и/или

демографското развитие144).

Преди приемането на нормативни актове, както и при подготовката, осъществя-

ването, анализирането и отчитането на стратегии и програми с национално значение

в областта на етническите и демографските въпроси органите на изпълнителната

власт задължително провеждат консултации в Националния съвет.

На

ционалният съвет за сътрудничество по етническите и демографските въ-

проси осъществява своята дейност за постигане на следните цели:

гарантиране равното право на човешко развитие;

запазване и укрепване на етническата толерантност и разбирателство;

анализиране на възникналите и работа за недопускане на локални междуетни-

чески и етносоциални конфликти;

създаване и развитие на условия, необходими за българските граждани, при-

надлежащи към етнически малцинства, да поддържат и развиват своята кул-

тура, както и да съхраняват най-важните елементи на своята идентичност

– религия, език, традиции и културно наследство;

утвърждаване във всички области на икономическия, социалния, политиче-

ския и културния живот на пълно и ефективно равенство между българските

граждани и повишаване на обществената чувствителност и нетърпимост

към проявите на дискриминация;

постигане на устойчиво и хармонично демографско развитие на основата на

утвърдената правителствена политика;

осигуряване на взаимната връзка и координация между политиката за населе-

нието и политиката за устойчивото развитие в областта на здравеопазване-

то, образованието и науката, културата, спорта, закрилата на българското

духовно пространство, икономиката, заетостта, социалното подпомагане,

регионалното развитие и благоустройството, околната среда, развитието на

човешките ресурси, закрилата на детето и семейството, гарантирането на

равенството между половете, поощряването на младежта, интеграцията на

хората с увреждания, интеграцията на лица в неравностойно положение, при-

надлежащи към етнически малцинства, и др

145).

144) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 1. ал. (2).

145) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 2.

•

Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси:

консултира Министерския съвет;

обсъжда проекти на нормативни и други актове, отнасящи се до междуетнически-

те отношения, интеграцията и защитата на правата на български граждани, при-

надлежащи към етнически малцинства, и демографските въпроси;

обсъжда проекти на актове на Министерския съвет и дава становище за съот-

ветствието им с целите на политиката за интеграция и защита на правата на

български граждани, принадлежащи към етнически малцинства, и демографските

въпроси;

координира действията на държавните органи и неправителствените организации

в изпълнение на политиката за интеграция на български граждани, принадлежащи

към етнически малцинства, и за развитие на междуетническите отношения;

консултира Министерския съвет и координира действията на държавните органи и

неправителствените организации по въпроси, свързани със спазването на задълже-

нията на Република България, произтичащи от международноправните договори, по

които тя е страна, и отнасящи се до правата на български граждани, принадлежа-

щи към етнически малцинства;

реализира и управлява международни проекти и програми, имащи за цел устойчиво и

хармонично демографско развитие, както и осигуряването на равноправно участие

в обществото на български граждани, принадлежащи към етнически малцинства,

включително проекти, финансирани от предприсъединителните и структурните

фондове и програмите на Европейския съюз;

координира участието на Република България в международното сътрудничество в

областта на демографското развитие;

- координира изпълнението и осъществява текущ мониторинг по отношение на Рам-

ковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и

на други програмни документи на държавни органи в областта на междуетнически-

те отношения и защитата на правата на български граждани, принадлежащи към

етнически малцинства;

съдейства за реализирането на целите, произтичащи от Програмата за действие,

приета на 13 септември 1994 г. в Кайро от Международната конференция по насе

ле-

нието и развитието и одобрена от Общото събрание на ООН на 19 декември 1994 г.;

самостоятелно или съвместно с Комисията за защита от дискриминация предлага

мерки за провеждане на националната политика в областта на защитата от дис-

криминация по етнически признак;

организира провеждането на изследвания и оказва помощ при координацията на из-

следователската дейност на държавните институции, представени в Националния

съвет, по въпроси, засягащи неговата дейност, като изгражда постоянна научно-

•

консултантска група по етническите и демографските въпроси;

подпомага изпълнението на значими национални и регионални проекти, насочени към

постигане на целите по чл. 2.

оказва методическа помощ на държавните и общинските органи при преодоляване-

то на възникнали междуетнически конфликти;

координира дейността на представените в Националния съвет държавни институ-

ции по борбата с расизма и ксенофобията

146)

При изпълнение на своята дейност Националният съвет за сътрудничество по етни-

ческите и демографските въпроси си сътрудничи с:

Комисията за защита от дискриминация;

областните съвети за сътрудничество по етническите и демографските въпроси,

органите на местното самоуправление, висши училища, научни институти и други

организации;

аналогични структури в други държави и международни организации;

юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, които рабо-

тят в областта на междуетническите отношения, защитата на правата на човека

или на демографското развитие;

други държавни органи

147)

Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси

се състои от председател, двама заместник-председатели и членове

148)

. Председател на

Националния съвет е заместник министър-председател, определен с решение на Минис-

терския съвет по предложение на министър-председателя. Заместник-председателите се

определят от министър-председателя.

Членове на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските

въпроси са:

заместник-министър на: труда и социалната политика; икономиката и енерге-

тиката; регионалното развитие и благоустройството; отбраната; вътрешните

работи; финансите; външните работи; правосъдието; земеделието и горите; об-

разованието и науката; здравеопазването; културата; околната среда и водите;

държавната администрация и административната реформа; държавната полити-

ка при бедствия и аварии; транспорта;

ръководителите на: Националния статистически институт; Държавната агенция

за младежта и спорта; Държавната агенция за закрила на детето; Държавната

146) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 3.

147) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 4.

148) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 5. ал. (1).

•

4. Теодор Дечев „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения”

агенция за българите в чужбина; Държавната агенция за бежанците; Агенцията по

заетостта и Агенцията за социално подпомагане;

представител на Българската академия на науките;

представител на Националното сдружение на общините в Р. България;

представители на организации на български граждани, принадлежащи към етниче-

ски малцинства, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел,

които имат уставни цели и най-малко тригодишна активна общественополезна дей-

ност с национално значение, съответстваща на целите на Националния съвет за

сътрудничество по етническите и демографските въпроси;

представители и на други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в об-

ществена полза по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които имат

уставни цели и най-малко тригодишна активна общественополезна дейност с наци-

онално значение, съответстваща на целите на Националния съвет за сътрудничест-

во по етническите и демографските въпроси

149)

Единият от заместник-председателите на Националния съвет за сътрудничество по

етническите и демографските въпроси се излъчва от организациите на български граж-

дани, принадлежащи към етнически малцинства и от другите юридически лица с несто-

панска цел след утвърждаване състава на съвета. Мандатът на този заместник-председа-

тел е една година.

Организациите, желаещи да бъдат представлявани в Националния съвет за сътруд-

ничество по етническите и демографските въпроси, ежегодно до 15 януари подават до

неговия председател молба в свободен текст, съдебно удостоверение за актуално състо-

яние и формуляр по образец, утвърден от председателя на Националния съвет, за дей-

ността си

150)

Молбите се разглеждат от комисия, определена от председателя на Националния съ-

вет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси и ръководена от замест-

ник-председател. Комисията се произнася по молбите в двуседмичен срок и предлага

на председателя за утвърждаване състава на Националния съвет. Председателят издава

заповед с утвърдения от него поименен състав на Националния съвет за съответната

година.

Секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демограф-

ските въпроси е директорът на дирекция “Етнически и демографски въпроси” на Ми-

нистерския съвет

151)

Председателят на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демо-

149) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 5. ал. (6).

150) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 5. ал. (8).

151) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 5. ал. (11).

•

графските въпроси за сътрудничество по етническите и демографските въпроси:

представлява Националния съвет;

насрочва и ръководи заседанията и работата на Националния съвет;

разпределя отговорностите между заместник-председателите;

контролира изпълнението на решенията на Националния съвет;

внася за разглеждане от Министерския съвет материали, предложения и станови-

ща, приети от Националния съвет;

отправя покани за участие в работата на Националния съвет на представители

на други държавни органи, областни съвети за сътрудничество по етническите и

демографските въпроси, органи на местното самоуправление и други организации,

невключени в състава му, имащи отношение към неговата дейност

152)

Към Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въ-

проси по решение на председателя може да се създават работни групи.

Работата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски-

те въпроси, свързана с формирането, провеждането и мониторинга по изпълнението на

държавната политика за равноправно интегриране на ромите в българското общество,

се подпомага от Комисията за интеграция на ромите,

153)

Председател на Комисията за интеграция на ромите, е председателят на Нацио-

налния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси. Секретар

на Комисията за интеграция на ромите е секретарят на Националния съвет за сътруд-

ничество по етническите и демографските въпроси

154)

Членове на Комисията за интеграция на ромите, са:

заместник-председателят на Националния съвет за сътрудничество по етниче-

ските и демографските въпроси от страна на гражданските организации;

заместник-министрите: на труда и социалната политика; образованието, младе-

жта и науката; регионалното развитие и благоустройството; здравеопазването

- членове на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демограф-

скит

е въпроси;

представителите на Българската академия на науките и на Националното сдруже-

ние на общините в Република България - членове на Националния съвет за сътрудни-

чество по етническите и демографските въпроси;

представителите на юридическите лица с нестопанска цел, които са приети да

бъдат представлявани в Националния съвет за сътрудничество по етническите и

демографските въпроси с решение на председателя на Националния съвет и които

152) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 6. ал. (1).

153) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 8. ал. (1).

154) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 8. ал. (4).

•

осъществяват дейности, насочени към интеграцията на ромите в българското об-

щество

155)

Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси

се свиква на заседание най-малко веднъж на 3 месеца от председателя или по искане

най-малко на една трета от членовете му. Заседанията на Националния съвет са редов-

ни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му. Решенията се вземат с

консенсус.

Към областните управители се създават областни съвети за сътрудничество по ет-

ническите и демографските въпроси, наричани по-нататък “областните съвети”, като

консултативни и координиращи органи, подпомагащи провеждането на политиката по

етническите и демографските въпроси на областно ниво

156)

12. Съветът за закрила на авторското

право и сродните му права

Съветът за закрила на авторското право и сродните му права:

разработва програми за предотвратяване и прекратяване на незаконното използ-

ване на обекти, закриляни от Закона за авторското право и сродните му права

(ЗАПСП);

координира дейностите и мерките, предприемани от държавните органи, организа-

ции и институции в областта на авторското право и сродните му права, както и от

органите на местното самоуправление;

събира, обработва и анализира информацията относно състоянието и тенденциите

на вътрешния и външния пазар с обекти, закриляни от ЗАПСП;

оказва съдействие на организациите за закрила или управление на авторски и сродни

права;

внася в Министерския съвет за разглеждане промени в националното законодател-

ство във връзка с международните задължения на страната;

прави мотивирани предложения за присъединяване към международни споразумения

в областта на авторското право и сродните му права

157)

Съветът е колегиален орган, който се състои от председател, заместник-председател,

членове и секретар. Председател на съвета е заместник министър-председател, опреде-

155) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демо-

графските въпроси към Министерския съвет, Чл 8 ал (3) (Изм - ДВ, бр 78 от 2009 г, в сила от 2 10 2009 г )

156) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите

и демографските въпроси към Министерския съвет, Чл. 12.

157) ПРАВИЛНИК за структурата и организацията на дейността на Съвета за закрила на авторското право

и сродните му права (приет с ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 120 на МС от 25 март 1997 г. за създаване на Съвет за

закрила на авторското право и сродните му права (обн.,ДВ,бр.27 от 1 април 1997 г.; изм.,бр.45 от 1997 г., бр.30

от 1999 г., бр.38 от 2000 г., бр.4 от 12 януари 2001 г.) ), Чл. 2.

•

лен от Министерския съвет, а заместник-председател - министърът на културата. Опе-

ративната координация на работата на съвета се осъществява от секретар - длъжностно

лице в Министерството на културата, определено от министъра на културата

158)

Членове на Съвета за закрила на авторското право и сродните му права са:

директорът на Национална служба „Борба с организираната престъпност”

159)

;

заместник-министър на външните работи;

заместник-министър на финансите;

заместник-министър на правосъдието;

заместник-министър на икономиката;

заместник-министър на образованието и науката;

заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството;

заместник-министър на здравеопазването;

директорът на Агенция „Митници”

160)

;

представител на Главната данъчна администрация;

представител на Върховната касационна прокуратура;

старши офицер от Дирекцията на Национална служба „Полиция”;

старши офицер от Национална служба “Борба с организираната престъпност”;

главният секретар на Държавната комисия по далекосъобщения.

Членовете на съвета изразяват позициите на институциите, които представля-

ват161)

13. Съвет за регионално развитие

Съветът за регионално развитие е консултативен орган на Министерския съвет.

Той е създаден с постановление

162)

на Министерския съвет в съответствие с вече

отменения Закон за регионалното развитие от 1999 г. Законът за регионалното разви-

тие от 1999 г.

163)

е отменен със Закона за регионалното развитие от 2004 г.

164)

, в който

158) ПРАВИЛНИК за структурата и организацията на дейността на Съвета за закрила на авторското пра-

во и сродните му права Чл.3. ал. (1), (2) и (3).

159) ПРАВИЛНИК за структурата и организацията на дейността на Съвета за закрила на авторското право

и сродните му права (изм.,ДВ,бр.45 от 1997 г., бр.30 от 1999 г., бр.38 от 2000 г.);

160) ПРАВИЛНИК за структурата и организацията на дейността на Съвета за закрила на авторското пра-

во и сродните му права (изм.,ДВ,бр.4 от 2001 г.).

161) ПРАВИЛНИК за структурата и организацията на дейността на Съвета за закрила на авторското

право и сродните му права Чл.5.

162) Постановление № 104 на Министерския съвет за приемане на Правилник за организацията и дей-

ността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално

развитие от 2 юни 1999 г, (обн., ДВ, бр. 53 от 11 юни 1999 г.).

163) ЗАКОН за регионалното развитие (Обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.1999 г.) (Отм., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г.).

164) ЗАКОН за регионалното развитие (Обн , ДВ, бр. 14 от 20 02 2004 г ; изм и доп , бр. 32 от 2005 г , бр. 88 от 2005

•

вече не се предвижда съществуването на Съвет за регионално развитие. Същото е

положението и в Закона за регионалното развитие от 2008 г.

165)

, но по-долу Съветът

за регионално развитие ще бъде представен (в съответствие със Закона за регионал-

ното развитие от 1999 г.) за пълнота на изложението, както и поради важността на

ролята, която е изиграл в миналото.

Съветът за регионално развитие към Министерския съвет се създава през 1999

г. със следните задачи:

да оценява инициативите на министерствата и другите ведомства в областта

на регионалното развитие;

да съгласува Националния план за регионално развитие;

да изразява становище по годишния доклад за изпълнение на Националния план

за регионално развитие;

да координира дейностите с регионален характер на министерствата и други-

те ведомства в рамките на Националния план за регионално развитие;

да приема Национална стратегия и Национален доклад за устойчиво развитие и

решава други въпроси на устойчивото развитие с национално значение;

да съгласува годишните план-сметки на извънбюджетните фондове на държав-

ните органи и бюджетните организации на държавна издръжка

166)

Председател на Съвета за регионално развитие е бил министърът на регионал-

ното развитие и благоустройството, а негови членове - министърът на финансите,

министърът на промишлеността, министърът на транспорта, министърът на търго-

вията и туризма, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, министъ-

рът на околната среда и водите, министърът на труда и социалната политика, минис-

търът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът

на културата

167)

В заседанията на Съвета за регионално развитие са участвали със съвещателен

глас областните управители и представител на Националното сдружение на общи-

ните в Република България. Председателят на съвета е имал правото да кани на него-

вите заседания и други лица, имащи отношение към регионалното развитие

168)

С решение на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет е може-

ло да се създават експертни временни и постоянни комисии или работни групи.

169)

Председателят на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет е

имал следните функции:

г; доп , бр. 24 от 2006 г ; изм , бр 36 от 04 04 2008 г ) (Отм , ДВ, бр 50 от 30 05 2008 г - в сила от 01 09 2008 г )

165) ЗАКОН за регионалното развитие (Обн., ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г.; доп., бр. 47 от 2009 г.; изм., бр.

82 от 2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г. – в сила от 25.12.2009 г.).

166) ЗАКОН за регионалното развитие (Обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.1999 г.) Чл. 6.

167) ЗАКОН за регионалното развитие (Обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.1999 г.) Чл. 5. (2).

168) ЗАКОН за регионалното развитие (Обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.1999 г.) Чл. 5. (3).

169) Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет

и на областните съвети за регионално развитие от 2 юни 1999 г, (обн., ДВ, бр. 53 от 11 юни 1999 г.) Чл. 7.

•

определял е дневния ред, свиквал е и е ръководел заседанията на съвета;

внасял е за съгласуване проекта на Националния план за регионално развитие;

внасял е за обсъждане годишния отчет за изпълнението на Националния план за

регионално развитие;

организирал е научното, експертното и информационното осигуряване на дей-

ността на съвета;

организирал е контрола по изпълнението на решенията на съвета;

издавал е заповеди за състава и задачите на постоянни и временни комисии или

работни групи, приети с решения на съвета;

определял е със своя заповед секретаря на съвета и неговите задачи

170)

Членовете на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет са имали

следните права и задължения:

участвали са лично в заседанията на Съвета, като по изключение са можели да

определят свои упълномощени представители, които да ги заместват;

определяли са свои представители за изготвяне на становища, осигуряване на

информация и други координационни дейности, свързани с изработването и съ-

гласуването на националния и областните планове за регионално развитие;

подготвяли са становищата на ведомствата, които са представлявали, по об-

съжданите в Съвета въпроси;

внасяли са за обсъждане в съвета предложения, свързани с отраслови инициати-

ви, влияещи при реализацията на Националния план за регионално развитие;

имали са право на достъп до съхраняваните в съвета протоколи и материалите

към тях

171)

Дейността на председателя на Съвета за регионално развитие към Министер-

ския съвет се е подпомагала от секретар. Организационно-техническото и финан-

совото обслужване на дейността на Съвета се осигурявало от администрацията и

бюджета на Министерския съвет

172)

Съветът е провеждал заседанията си съгласно приета годишна програма. През

една календарна година Съветът е трябвало да проведе не по-малко от четири засе-

дания. Дневният ред и материалите за заседанията са се подготвяли от секретаря и са

се изпращали на членовете на Съвета най-късно 15 дни преди датата на заседанието.

Заседанията на съветите са били редовни, ако в тях са участвали повече от половина-

та от членовете им. Когато някой от редовните членове на Съвета е бил представля-

170) Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет

и на областните съвети за регионално развитие Чл. 8.

171) Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет

и на областните съвети за регионално развитие Чл. 10.

172) Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет

и на областните съвети за регионално развитие Чл. 11, ал. (1) и ал. (2) т. 1.

•

ван на заседанието от определения от него представител, последният е представял

писменото становище на титуляря, с което е участвал при гласуването

173)

Решенията на Съвета са се приемали с явно гласуване и с мнозинство от повече

от половината присъстващи членове на съвета

174)

Съветът е публикувал периодично информации за дейността си в средствата

за масово осведомяване. Изявления пред средствата за масово осведомяване е имал

право да прави председателят на съвета или упълномощен от него представител

175)

14. Съвет за реформа в образователната, научната,

културната, здравната и социалната сфера

С Решение № 99 от 11 март 1998г. е създаден Съвет по реформата в образовател-

ната, научната, културната, здравната и социалната сфера.

15. Съвет по европейска интеграция

Съветът e създаден със Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за органи-

зация и координация по въпросите на Европейския съюз, (обн. ДВ, бр.58 от 2005г.;

изм. ДВ бр.78 от 2005г.; изм. ДВ бр.83 от 2005г.; изм. ДВ бр.84 от 2005г.; изм. ДВ

бр.96 от 2005г.; изм. ДВ бр.2 от 2006г.).

Функции на Съвета по европейска интеграция:

Определя стратегическите направления за разработване на политики, свързани

с интеграцията на Република България в Европейския съюз.

Решава проблеми от междусекторен характер, възникнали при разработването

на проекти на позиции. Решава проблеми от междусекторен характер, възникна-

ли при разработването на проекти на позиции.

Обсъжда проектите на позиции, които Република България представя пред Евро-

пейския съвет и пред Съвета на Европейския съюз, ако на заседание на Съвета за ко-

ординация и мониторинг са останали нерешени въпроси от политически характер.

Обсъжда проектите на стратегически документи, оперативни планове и доклади,

свързани с интеграцията на Република България в Европейския съюз и материалите

за заседанията на Съвета за асоцииране и на Комитета за асоцииране.

173) Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет

и на областните съвети за регионално развитие Чл. 12, ал. (1) - ал. (4).

174) Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет

и на областните съвети за регионално развитие Чл. 13.

175) Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет

и на областните съвети за регионално развитие Чл. 14.

•

Обсъжда ежегодната програма за изпълнение на Комуникационната стратегия за

подготовка на членството на Република България в Европейския съюз, годишния

отчет за изпълнението й и предложения за финансиране на дейности и проекти по

линия на стратегията.

Обсъжда доклади на националния координатор на помощта за хода на реализи-

рането на проектите по предприсъединителните програми, проблеми от между-

секторен характер, възникнали при програмирането, усвояването и управлението

на предприсъединителните, Кохезионния и Структурните фондове на Европейския

съюз и конкретни проблеми, свързани с европейската интеграция.

Одобрява годишна програма за участие на Република България в процеса на взимане

на решения на Европейския съюз;

Одобрява програмните приоритети на помощта, предоставяна от Европейския

съюз.

Одобрява окончателния поименен списък на проектните предложения за финанси-

ране по Програмата ФАР, които българската страна ще предложи на ръководния

комитет на ФАР за одобряване и включване в съответния финансов меморандум,

предложения за финансиране на приоритетни дейности по европейска интеграция

от бюджета на Министерския съвет

176)

Към Съвета по европейска интеграция функционира Съвет за координация и мони-

торинг, председателстван от министъра по европейските въпроси

177)

Съветът по европейска интеграция се председателства от Министър – председателя.

Членове на Съвета са: министърът на регионалното развитие и благоустройството;

министърът на образованието и науката; министърът на околната среда и водите; ми-

нистърът на труда и социалната политика; министърът на външните работи; министърът

по европейските въпроси; министърът на правосъдието; министърът на земеделието и

продоволствието; министърът на икономиката и енергетиката; министърът на транс-

порта; министърът на финансите; министърът на вътрешните работи; ръководителят

на Мисията на Република България към Европейските общности в Брюксел; главният

секретар на Министерския съвет

178)

Секретариат на Съвета по европейска интеграция е дирекция “Европейска инте-

грация и отношения с международните финансови институции” на Министерския съ-

вет

179)

176) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Евро-

пейския съюз, (обн. ДВ, бр.58 от 2005г.; изм. ДВ бр.78 от 2005г.; изм. ДВ бр.83 от 2005г.; изм. ДВ бр.84 от

2005г.; изм. ДВ бр.96 от 2005г.; изм. ДВ бр.2 от 2006г.) Чл. 6, ал. (3).

177) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Евро-

пейския съюз, Чл. 8, ал. (1).

178) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Евро-

пейския съюз, Чл. 6, ал. (1).

179) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на

•

Съветът за координация и мониторинг, функциониращ към Съвета по европей-

ска интеграция е в състав:

Председател - министърът по европейските въпроси;

Членове:

заместник-министрите, отговарящи за въпросите по европейската интеграция,

съответно по един член от политическите кабинети на министрите, които не

ръководят министерство;

директорът на дирекция “Европейска интеграция и отношения с международни-

те финансови институции” на Министерския съвет;

началникът на отдел “Европейска интеграция” в дирекция “Европейска интегра-

ция и отношения с международните финансови институции” на Министерския

съвет;

директорът на дирекция “Евроинтеграция” на Министерството на външните

работи;

политическият директор в Министерството на външните работи;

европейският кореспондент;

ръководителите на работни групи към Съветът за координация и мониторинг.

Към Съветът за координация и мониторинг, при Съвета по европейска интегра-

ция функционират следните работни групи и подгрупи:

Работна група № 1. “Свободно движение на стоки” - Министерството на ико-

номиката.

Работна група № 2. “Свободно движение на хора” - Министерството на труда

и социалната политика.

Работна група № 3. “Свободно предоставяне на услуги” - Министерството на

финансите.

Работна група № 4. “Свободно движение на капитали” - Министерството на

финансите.

Работна група № 5. “Дружествено право” - Министерството на правосъдието.

Работна група № 6. “Политика на конкуренцията” - Комисията за защита на

конкуренцията и Министерството на финансите.

Работна група № 7. “Земеделие” - Министерството на земеделието и горите.

Работна група № 8. “Рибарство” - Министерството на земеделието и горите.

Работна група № 9. “Транспортна политика” - Министерството на транспор-

та и съобщенията.

Европейския съюз, Чл. 6, ал. (2).

•

Работна група № 10. “Данъчна политика” - Министерството на финансите.

Работна група № 11. “Икономически и валутен съюз” - Министерството на фи-

нансите и Българската народна банка.

Работна група № 12. “Статистика” - Националният статистически инсти-

тут.

Работна група № 13. “Социална политика и заетост” - Министерството на

труда и социалната политика.

Работна група № 14. “Енергетика” - Министерството на енергетиката и енер-

гийните ресурси.

Работна група № 15. “Индустриална политика” - Министерството на иконо-

миката.

Работна група № 16. “Малки и средни предприятия” - Министерството на ико-

номиката.

Работна група № 17. “Наука и изследвания” - Министерството на образовани-

ето и науката.

Работна група № 18. “Образование и обучение” - Министерството на образова-

нието и науката.

Работна група № 19. “Телекомуникации и информационни технологии” - Минис-

терството на транспорта и съобщенията.

Работна група № 20. “Политика в областта на културата и аудиовизията” -

Министерството на културата и туризма.

Работна група № 21. “Регионална политика и координация на структурните ин-

струменти” - Министерството на регионалното развитие и благоустройство-

то и Министерството на финансите.

Работна група № 22. “Околна среда” - Министерството на околната среда и

водите.

Работна група № 23. “Защита на потребителите и тяхното здраве” - Министер-

ството на икономиката.

Работна група № 24. “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешни-

те работи” - Министерството на вътрешните работи.

Работна група № 25. “Митнически съюз” - Министерството на финансите.

Работна група № 26. “Външни отношения” - Министерството на икономиката.

Работна група № 27. “Обща външна политика и политика за сигурност” - Минис-

терството на външните работи.

Работна група № 28. “Финансов контрол” - Министерството на финансите.

Работна група № 29. “Финансови и бюджетни въпроси” - Министерството на

финансите.

•

Работна група № 30. “Ядрена безопасност” - Агенцията за ядрено регулиране.

Работна група № 31. “Въпроси на административния капацитет” - Админи-

страцията на Министерския съвет - министърът на държавната администра-

ция.

Работна група № 32. “Политически критерии за членство в Европейския съюз”

- Министерството на труда и социалната политика и Министерството на пра-

восъдието.

Работна група № 33. “Лисабонска стратегия” - Министерството на финанси-

те и Администрацията на Министерския съвет.

Подгрупа към Работна група № 33. “Икономически критерии за членство в Ев-

ропейския съюз” - Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра

на финансите180).

Поименният състав на работните групи се предлага от заинтересуваните министри

или ръководители на администрации и се определя със заповед на водещия министър или

на ръководителя на водещата проблематиката администрация. Работната група се състои

от ръководител, заместник-ръководител(и), секретар и членове181).

В работните групи задължително се включват експерти от дирекция “Европейска

интеграция и отношения с международните финансови институции” на Министерския

съвет, експерти от дирекция “Евроинтеграция” на Министерството на външните работи,

юристи и експерти от специализираната администрация от заинтересуваните админи-

страции с практически и теоретични познания в съответната област и владеещи англий-

ски език182).

Работните групи и подгрупи към Съвета за координация и мониторинг при Съвета по

европейска интеграция имат следните функции:

анализират политиките и редовно проследяват промените в законодателството на

Европейския съюз в съответната област;

разработват предложения за мерки и действия, които се включват в годишната

Програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на

Европейския съюз;

разработват проекти на позиции, които се представят в работните групи и коми-

тетите към институциите на Европейския съюз;

изработват проекти на позиции за заседанията на Комитета на постоянните пред-

ставители на държавите - членки на Европейския съюз (Корепер 1 и Корепер 2), и за

180) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Евро-

пейския съюз, Приложение № 3 към чл. 10, ал. (1).

181) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Евро-

пейския съюз, Чл. 10, ал. (2) и (3).

182) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Евро-

пейския съюз, Чл. 10, ал. (4).

•

заседанията на секторните комитети, които се утвърждават от съответните ре-

сорни министри и се внасят за одобрение на Съвета за координация и мониторинг;

разработват проекти на позиции за заседанията на Съвета на Европейския

съюз;

обсъждат проекти на нормативни актове, транспониращи правото на Евро-

пейските общности, дават становища по тях и по таблицата на съответ-

ствието, като становищата се подписват от ръководителите на работните

групи;

извършват анализ на изискванията, произтичащи от членството, и подготвят

материали, документи и становища, които се представят пред институциите

на Европейския съюз и на Европейското споразумение за асоцииране;

анализират и предлагат на Съвета за координация и мониторинг дейности,

свързани с изпълнението на приоритетите и ангажиментите към Европейския

съюз;

определят приоритетността и реда за превод на нормативните актове на

Европейските общности и на националното законодателство в съответната

област, като предоставят информация за това на дирекция “Европейска инте-

грация и отношения с международните финансови институции” на Министер-

ския съвет;

съгласуват специфичните термини в преведените и редактирани от Центъра

за преводи и редакции актове и приемат превода;

обсъждат програмните приоритети в рамките на предприсъединителните

финансови инструменти и правят препоръки за разработване на специфични

програми и документи;

извършват нотифицирането на правото на Европейските общности;

подготвят и предоставят на компетентните органи информация за базата

данни на националната хармонограма (Progress Database)183).

Документите по изброените по-горе точки 2, 6 и 7 се съгласуват предварител-

но с дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови

институции” на Министерския съвет и с дирекция “Евроинтеграция” на Министер-

ството на външните работи184). Документите по изброените по-горе точки 3, 4, 5 и 7

се подготвят на български и на английски език185).

Ръководителите и членовете на работните групи носят отговорност за качестве-

183) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Евро-

пейския съюз, Чл. 10, ал. (5).

184) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Евро-

пейския съюз, Чл. 10, ал. (6).

185) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Евро-

пейския съюз, Чл. 10, ал. (7).

10.

11.

12.

13.

ното и своевременно изготвяне на точна информация, която се представя пред Съвета

за координация и мониторинг186). Работните групи се отчитат за работата си пред Съ-

вета за координация и мониторинг при Съвета по европейска интеграция187).

В изпълнение на своите функции ръководителите на работните групи свикват ре-

довни и извънредни заседания, на които могат да бъдат канени представители на ико-

номическите и социалните партньори. Ръководителят на работната група може да съз-

дава подгрупи по конкретни теми и / или проблематика. Членовете на работната група

изпращат своите мнения и предложения до ръководителя. На заседанието на работната

група, ръководителят докладва получените мнения и предложения, въз основата на ко-

ито работната група изработва общо становище

188)

Работните групи към Съвета за координация и мониторинг при Съвета по евро-

пейска интеграция разработват проект на позиция за съответното заседание на работ-

ните групи и комитетите към Европейската комисия и на работните групи към Съвета

на Европейския съюз.

Когато въпросната позиция се отнася до въпроси, свързани с прилагането на за-

конодателство и политики, без да води до създаване на такива, ръководителят на съот-

ветната работна група уведомява предварително членовете на Съвета за координация и

мониторинг за позициите и за резултатите от заседанието на комитета.

Когато позицията се отнася до изработване на законодателство и политики на Ев-

ропейския съюз, проектът на позиция се утвърждава от ресорния министър или от

упълномощен от него заместник-министър и се одобрява окончателно от Съвета за

координация и мониторинг. В случай на противоположни становища Съветът за коор-

динация и мониторинг предлага на Съвета по европейска интеграция да одобри пози-

цията

189)

Позициите за заседания на Корепер 2, КОПС и на съпътстващите ги работни гру-

пи по въпросите на общата външна политика и политика за сигурност и европейската

политика за сигурност и отбрана се изготвят от Министерството на външните работи

съгласувано с Министерството на отбраната и с Министерството на вътрешните рабо-

ти и се одобряват от министъра на външните работи

190)

. Позицията по въпросите на об-

щата външна политика и политика за сигурност и европейската политика за сигурност

и отбрана за заседание на Съвета по общи въпроси и външни отношения се одобрява

от Министерския съвет.

За нуждите на организацията и координацията по въпросите на Европейския съюз

186) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Европей-

ския съюз, Чл. 10, ал. (8).

187) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на

Европейския съюз, Чл. 10, ал. (9).

188) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на

Европейския съюз, Чл. 11.

189) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на

Европейския съюз, Чл. 13.

190) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на

Европейския съюз, Чл. 14, ал. (1).

се създава компютърна информационна система, която се поддържа от администраци-

ята на Министерския съвет. В системата не се въвежда класифицирана инфор

мация191).

Съгласуването на материалите по европейските въпроси, както и свикването на засе-

дания на работните групи по чл. 10, може да се извършва и по електронен път чрез

използване на електронен подпис192).

16. Съвет по националния

радиочестотен спектър

Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет, наричан

по-нататък “съвета”, изготвя и предлага за приемане от Министерския съвет държав-

на политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и осъществява

провеждането й

193)

. Проектът на държавна политика по по планиране и разпределение

на радиочестотния спектър се предоставя за обществено обсъждане

194)

В Съвета по националния радиочестотен спектър участват като членове пред-

ставители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката, енер-

гетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и

съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи,

Държавна агенция “Национална сигурност”, Комисията за регулиране на съобщения-

та, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба

195)

Председател на Съвета е министърът на транспорта, информационните технологии

и съобщенията или оправомощено от него лице. Държавните органи и служби участ-

ващи в Съвета определят своите представители и осигуряват участието им в работата

му. Председателят на Съвета определя един от представителите на Министерството на

транспорта, информационните технологии и съобщенията за организационен секретар

на Съвета

196)

Административното обслужване на съвета се извършва от администрацията на

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията

197)

Съветът изготвя проект на Национален план за разпределение на радиочестотния

спектър. Планът се изготвя в съответствие с документите на международните органи-

191) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на

Европейския съюз, Чл. 18, ал. (1).

192) Постановление № 145 на МС от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Евро-

пейския съюз, Чл. 20.

193) ЗАКОН за електронните съобщения (Обн., ДВ, бр. 41 от 22.05 2007 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г.; изм.,

бр. 36 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2009 г., бр. 35 от 2009

г., бр. 37 от 2009 г., бр. 42 от 2009 г.; бр. 45 от 2009 г. - Решение № 3 от 04.06.2009 по к.д. № 3 от 2009 г.; изм.,

бр. 82 от 2009 г., бр. 89 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 93 от 24.11.2009 г.).

194) ЗАКОН за електронните съобщения, Виж Член 18.

195) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 10. ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 109 от 2007 г., бр. 17 от 2009 г.; изм.,

бр. 82 от 2009 г., бр. 89 от 2009 г.).

196) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 10. ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2009 г.).

197) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 10. ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2009 г.).

зации и/или техните компетентни органи, както и по предложения на заинтересованите

ведомства и служби с цел хармонизирано и ефективно използване на радиочестотния

спектър

198)

С Националния план за разпределение на радиочестотният спектър, последният се

разпределя на радиочестоти, радиочестотни ленти и радиослужби за граждански нужди,

за нуждите на държавните органи и служби, свързани с националната сигурност, и за

съвместно ползване между тях199). Разпределението на радиочестотния спектър на радио-

честоти, радиочестотни ленти и радиослужби се извършва в съответствие с принципите

на разпределението и ползването на радиочестотния спектър в Европейския съюз и от

Международния съюз по далекосъобщения200).

Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвиде-

ни за граждански нужди или за съвместно ползване за граждански нужди и за нуждите

на държавните органи и служби, свързани с националната сигурност, се извършва след

провеждане на обществено обсъждане в частта за граждански нужди201).

В 7-дневен срок от изтичане на срока за обществено обсъждане министърът на

транспорта, информационните технологии и съобщенията изпраща обсъждания проект и

подадените становища на Съвета по националния радиочестотен спектър. Съветът проуч-

ва становищата и публикува на страницата в интернет на Министерството на транспорта,

информационните технологии и съобщенията постъпилите становища, както и мотивите

за неприетите и приетите предложения. След проучване на становищата съветът предлага

на Министерския съвет да приеме решение202).

Съветът разглежда и решава въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост,

и при несъгласие между членовете му въпросите се отнасят до Министерския съвет, кой-

то взема решение203).

Държавните органи и служби, представени в Съвета по националния радиочестотен

спектър, взаимодействат помежду си за осъществяване на дейността на Съвета в съответ-

ствие с правилника му, приет от Министерския съвет204).

Съветът след съгласуване със заинтересованите държавни органи и служби приема

решение за ползване на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от радиосъоръ-

жения с техните технически параметри, срок и място за ползването им на територията на

Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и от международ-

ни организации, когато това произтича от поетите от Република България международни

задължения205).

198) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 11. ал. (1) и ал. (2).

199) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 11. ал. (3).

200) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 11. ал. (4).

201) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 11. ал. (5).

202) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 11. ал. (6) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2009 г.).

203) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 11. ал. (7) (Нова, ДВ, бр. 17 от 2009 г.).

204) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 12. Също така: ПРАВИЛНИК за дейността на Съвета по нацио-

налния радиочестотен спектър (Приет с ПМС № 288 от 5 декември 2003 г.) (Обн., ДВ, бр. 109 от 16.12.2003 г.;

изм., бр. 78 от 2005 г.; изм., бр. 96 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 93 от 24.11.2009 г.).

205) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 13 ал. (1).

Исканията за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от посолствата на

чужди държави и/или от представителствата на международни организации се подават до

Съвета, който се произнася по исканията в срок до един месец от получаването им206).

Когато е предвидено издаване на разрешение за ползване на индивидуално оп-

ределен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни

съобщения по реда на този закон, Съветът уведомява Комисията за регулиране на

съобщенията, която:

издава съответното разрешение;

събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго

207)

Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице разре-

шава ползването на радиочестоти и радиочестотни ленти от държавите - членки на

НАТО, при провеждане на съвместни учения и операции на територията на Репу-

блика България в съответствие с разпределението на радиочестотите и радиочестот-

ните ленти за нуждите на Министерството на отбраната в Националния план за раз-

пределение на радиочестотния спектър

208)

17. Съвет за административната реформа

(Съвет по преобразуване на административните

структури в изпълнителната власт)

Съветът за административната реформа като консултативен орган на Минис-

терския съвет при координацията на правителствената политика за осъществяване

общото ръководство на държавната администрация е създаден с постановление на

Министерския съвет209) през месец август 2009 г.

Съветът за административната реформа:

прави преглед на структурата, дейността и организационното състояние на

администрациите в изпълнителната власт и предлага стратегически насоки и

политики за тяхното развитие и усъвършенстване;

разглежда и дава становища по проекти на стратегически документи и норма-

тивни актове, свързани със:

създаване, преобразуване и закриване на административни структури и консулта-

тивни звена на правителството, определяне на техните функции и численост;

административната реформа на областно и общинско ниво;

206) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 13 ал. (2).

207) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 13 ал. (3).

208) ЗАКОН за електронните съобщения, Чл. 14 (Доп., ДВ, бр. 35 от 2009 г.).

209) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 192 от 5 август 2009 г. за създаване на Съвет за административната реформа

(Обн. ДВ. бр.64 от 11 Август 2009г., изм. ДВ. бр.97 от 8 Декември 2009г.) Чл. 1. ал. (1).

•

5. Теодор Дечев „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения”

административното обслужване и електронното управление;

статута на държавния служител и управлението на човешките ресурси в дър-

жавната администрация;

3. предлага действия за подобряване на координацията в дейността на

администрацията на изпълнителната власт и за освобождаване от

несвойствени за нея дейности;

4. предлага на органите на изпълнителната власт действия за оптимизиране

работата на подпомагащите ги администрации210);

5. предлага методологии, концепции и стандарти, свързани с административната

реформа211);

6. приема и представя в Министерския съвет годишен отчет за дейността си

в срок до 31 март на следващата година212).

Съветът за административната реформа се състои от председател, заместник-

председател и членове. Председател на Съвета е заместник министър - председателят и

министър на финансите, а заместник-председател - министърът на труда и социалната

политика

213)

Членове на съвета са заместник-министър на финансите, на регионалното разви-

тие и благоустройството, на правосъдието, на земеделието и храните, на икономиката,

енергетиката и туризма, на околната среда и водите, на транспорта, информационните

технологии и съобщенията, на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи,

на здравеопазването, на образованието, младежта и науката, на културата и на физиче-

ското възпитание и спорта

214)

Организационно-техническото, експертното и финансовото обслужване на дей-

ността на Съвета за административната реформа се осигуряват от администрацията на

Министерския съвет

215)

. Организацията на дейността на Съвета за административната

реформа е уредена с постановление на Министерския съвет

216)

през месец ноември

2009 г.

210) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 192 от 5 август 2009 г. за създаване на Съвет за административната реформа

Чл. 1. ал. (2) т. 1, т. 2, т. 3, и т. 4.

211) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 192 от 5 август 2009 г. за създаване на Съвет за административната реформа

Чл. 1. ал. (2) т. 5 (нова - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 08.12.2009 г.).

212) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 192 от 5 август 2009 г. за създаване на Съвет за административната реформа

Чл. 1. ал. (2) т. 6 (нова - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 08.12.2009 г.).

213) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 192 от 5 август 2009 г за създаване на Съвет за административната реформа Чл 2 ал (1

214) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 192 от 5 август 2009 г. за създаване на Съвет за административната реформа

Чл. 2. ал. (2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 08.12.2009 г.).

215) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 192 от 5 август 2009 г. за създаване на Съвет за административната реформа Чл. 3.

216) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 283 от 27 ноември 2009 г. за приемане на Правилник за организацията на

дейността на Съвета за административната реформа (Обн. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 08.12.2009 г.).

•

18. Съвет по сигурността

Съветът e създаден със Постановление № 216 на Министерския съвет от

29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигурността при Министерския съвет и за при-

емане на правилник за неговите функции, задачи и организация на работа217).

Функционира като консултативен орган към Министерския съвет под ръковод-

ството на Министър председателя.

Създаването на Съвета по сигурността в първоначалния момент създава сериоз-

но напрежение между институциите. Той се приема като враждебен акт по отноше-

ние на Президента на Републиката, който председателствува Консултативния съвет

за национална сигурност (КСНС). КСНС е единственият от съветите при президента,

който е записан изрично в Конституцията на страната ни218).

Основание за подобна интерпретация дава още начинът по който е определена

ролята на Президента на Р. България в Съвета по сигурността:

„Чл. 4. (1) Президентът на Република България може да участва лично на

всяко от заседанията на Съвета по сигурността.

(2) Президентът на Република България може да определи едно или повече

лица, които постоянно или за определени заседания да го представляват в Съ-

вета по сигурността и които се включват от Министерския съвет в състава на

съвета.

(3) Определянето на представителите по ал. 2 не ограничава Президента

лично самостоятелно или заедно с тях да участва в работата на Съвета по си-

гурността.

(4) При вземане на решения Президентът и неговите представители не

участват в гласуването”.

Този текст е толкова унизителен и конфронтационен за държавния глава, че

впоследствие са направени промени, които поне малко да смекчат демонстративно-

то неглижиране на президента в рамките на Съвета по сигурността219). Заличават се

думите “и които се включват от Министерския съвет в състава на съвета” в чл. 4, ал.

2. и се отменя скандалният текст, който отнема правото на Президента и неговите

представители да участват в процеса на взимане на решения, по-точно в гласуването

н Съвета по сигурността. Това става с отпадането изцяло на чл. 4, ал. 4.

217) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, (обн. ДВ, бр.116 от 1998г.; изм. ДВ бр.123 от 1998г.; изм. ДВ бр.142 от 1998г.; изм. ДВ бр.5 от

2000г.; изм. ДВ бр.14 от 2000г.; изм. ДВ бр.81 от 2000г.; изм. ДВ бр.79 от 2001г.; изм. ДВ бр.28 от 2002г.;

изм. ДВ бр.20 от 2003г.; изм. ДВ бр.75 от 2003г.).

218) КОНСТИТУЦИЯ НА Р. БЪЛГАРИЯ. Чл. 100, ал. 3. гласи: Президентът възглавява Консултативния

съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.

219) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 232 от 16 октомври 1998 г. за изменение на Постановление № 216 на Минис-

терския съвет от 1998 г. за създаване на Съвет по сигурността при Министерския съвет и за приемане на

правилник за неговите функции, задачи и организация на работа (ДВ, бр. 116 от 1998 г.).

Междувременно, идеята за създаване на Съвет по сигурността при министър

председателя среща огромна опозиция на политическите партии, като се стига и до

сезиране на Конституционния съд220). Конституционният съд обаче отсъжда в полза

на възможността да се създаде подобен Съвет. Възможно най-кратко дебатите по про-

блема се илюстрират от дадените по-долу извадки от решението на Конституционния

съд:

„Делото е образувано по искане на 48 народни представители от XXXVIII На-

родно събрание за установяване на противоконституционност на т. 54 и 55 от Кон-

цепцията за национална сигурност, приета с решение на Народното събрание на 16

април 1998 г. (ДВ, бр.46 от 1998 г.).

С оспорените разпоредби на решението се създава Съвет по сигурността като

помощен орган към Министерския съвет и се определят неговите функции.

В искането се поддържа, че в Конституцията “не е предвидена възможност за

съществуването” на такъв орган и той “не може да бъде създаден от Народното съ-

брание”. Основното оплакване е за липса на компетентност на Народното събрание.

Допълнително се сочи, че функциите на Съвета по сигурността “са аналогични на

тези на министерствата”, а също и че “Още по-малко е допустима координация на

определени дейности на специалните служби, осъществявана от съвета”.

.....

Конституционният съд не споделя изразеното в искането разбиране за проти-

воконституционност на оспорените точки от решението на Народното събрание.

Според чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България “Министерският съвет

осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръко-

водство на държавната администрация и на Въоръжените сили”. Безспорно, за изпъл-

нението на това конституционно задължение може да бъде необходимо и е допустимо

създаването, съответно преобразуването и закриването на спомагателни органи.

Поначало това правомощие принадлежи на Министерския съвет - изрично по-

твърдено в Решение № 16 от 26 октомври 1993 г. по к.д. № 18 от 1993 г. (ДВ, бр. 97 от

1993 г.). Конституцията не изключва обаче възможността в отделни, особено важни за

държавното управление области, Народното събрание да създава със свой акт помощ-

ни органи към Министерския съвет.

.....

Съдът счита за необходимо да подчертае, че изрично посочените в т. 55 от реше-

нието на Народното събрание функции на Съвета по сигурността се свеждат изключи-

телно до анализ, планиране и координиране. Управленските решения и отговорността

за тях остават изцяло върху конституционно установения орган за общо ръководство

на държавната администрация, а именно Министерския съвет.

.....

Конституционният съд на Република България на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от

220) Виж: РЕШЕНИЕ № 24 от 25 септември 1998 г. по конституционно дело № 21 от 1998 г., докладчик

съдията Тодор Тодоров (Обн., ДВ, бр. 113 от 30.09.1998 г.).

Конституцията РЕШИ: Отхвърля искането на 48 народни представители от XXXVIII

Народно събрание за установяване на противоконституционност на т. 54 и 55 от Кон-

цепцията за национална сигурност, приета с решение на Народното събрание на 16

април 1998 г. (ДВ, бр. 46 от 1998 г.)”

221)

Председател на Съвета е министър – председателят. Заместник - председател на

Съвета е заместник министър – председателят, който координира дейността в областта

на отбраната и вътрешните работи.

Първоначално, членове на Съвета по сигурността са министърът на външните

работи, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, определени от

Министерския съвет заместник министри на външните работи, на отбраната, глав-

ният секретар на Министерството на вътрешните работи, началникът на Генералния

щаб на Българската армия, ръководителите на разузнавателните и контраразузнава-

телните служби222). Нещо повече – съставът е определен не само по принцип, но и

Министерският съвет определя поименния състав на Съвета по сигурността223).

В момента, след всички изменения в регламента224) на работата на Съвета за си-

гурност, последният има две категории състав - основен и оперативен225).

Основният състав на Съвета по сигурността включва: министъра на външните

работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, техни заместник-

министри, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, началника

на Генералния щаб на Българската армия и ръководителите на разузнавателните и

контраразузнавателните служби226).

Оперативният състав на Съвета по сигурността включва: министъра на външ-

221) РЕШЕНИЕ № 24 от 25 септември 1998 г. по конституционно дело № 21 от 1998 г., докладчик съдията

Тодор Тодоров (Обн., ДВ, бр. 113 от 30.09.1998 г.).

222) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 3 ал. (1).

223) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 3 ал. (2).

224) По-специално, след издаването на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 55 от 11 март 2002 г. за изменение и

допълнение на Постановление № 216 на Министерския съвет от 1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа (обн., ДВ, бр. 116 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 123 и 142 от 1998 г., бр. 5, 14 и 81 от 2000 г. и бр.

79 от 2001 г.).

225) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигурността

при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация на работа,

Чл. 3 ал. (1). В регистъра на административните структури в Р. България, ръководителите на разузнавателните

и контраразузнавателните служби са изброени по следния начина: директорът на служба “Сигурност - Военна

полиция и военно контраразузнаване” на Министерството на отбраната; заместник - министър на вътрешните

работи; директорът на Национална служба “Сигурност” на Министерството на вътрешните работи; директорът

на служба “Военна информация” на Министерството на отбраната; директорът на Националната разузнавателна

служба. Очевидно, в този запис не е отчетено създаването на Държавна агенция „Национална сигурност”, в коя-

то примерно е включено Военното контраразузнаване. Виж на адрес: http://www1.government.bg/ras/index.html

226) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 3 ал. (2).

ните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, главния се-

кретар на Министерството на вътрешните работи и началника на Генералния щаб на

Българската армия227).

В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността

могат да участват председателят на Народното събрание, председателите на постоянните

комисии по външна политика, отбрана и сигурност и по вътрешна сигурност и общест-

вен ред на Народното събрание, депутати, министри и ръководители на ведомства, на

разузнавателни и контраразузнавателни служби (когато заседава оперативният състав на

съвета), както и длъжностни лица и експерти в научната, икономическата и военната

област. Предложението за тяхното присъствие се прави при свикването на заседанието

на Съвета по сигурността и се гласува в началото на заседанието. Когато е необходимо

присъствието на лица извън състава на Съвета по сигурността, на секретаря се изпраща

списък с техните имена и длъжности, както и указания за документите, които трябва да

им се предоставят

228)

Министър-председателят със заповед определя съответните заместник-министри

и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби, включени в

основния състав на Съвета по сигурността

229)

. При промяна в служебното положение

правомощията или функциите на някое от определените с въпросната заповед членове

на Съвета, министър-председателят в седем дневен срок издава съответната заповед за

промяна в основния състав на Съвета по сигурността

230)

С измененията в Правилника на Съвета по сигурността от 27 февруари 2003 г. се

създава постът Секретар на Съвета

231)

. Определянето на Секретаря е прерогатив на Ми-

нистър председателя, който „определя секретар на Съвета по сигурността, който е екс-

пертен сътрудник към политическия му кабинет”

232)

С последните известни изменения на Правилника на Съвета по сигурността е въве-

227) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 3 ал. (3).

228) Тази възможност е въведена с промяна в Правилника за функциите, задачите и организацията на ра-

бота на Съвета по сигурността, приет с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998

г. с нова редакция на Чл. 15 ал. (2). Промяната е направена с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 55 ОТ 11 МАРТ 2002

Г. за изменение и допълнение на Постановление № 216 на Министерския съвет от 1998 г. за създаване на

Съвет по сигурността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи

и организация на работа.

229) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 3 ал. (4).

230) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 3 ал. (5).

231) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 49 от 27 февруари 2003 г. за изменение и допълнение на нормативни актове

на Министерския съвет.

232) Въвеждането на поста на секретаря става с промяна в Правилника за функциите, задачите и органи-

зацията на работа на Съвета по сигурността, приет с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет

от 29.09.1998 г. с нова редакция на Чл. 21 ал. (1).

дена позицията на Заместник председател на Съвета

233)

. Заместник-председател на Съве-

та по сигурността е заместник министър-председателят, който координира дейността в

областта на отбраната и вътрешните работи

234)

ъветът по сигурността:

обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете

пред националната сигурност;

дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за нацио-

налната сигурност;

планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите за националната си-

гурност;

предлага решения в условия на криза;

координира плановете на специалните органи за добиване на информация;

дава становища по разпределението на ресурсите;

разработва и предлага на Министерския съвет годишен доклад за националната

сигурност

235)

Министрите и ръководителите на ведомства съобразно своята компетентност

представят в Съвета по сигурността в определени от него срокове стратегии и про-

грами за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите

ресурси на страната

236)

Съветът по сигурността обсъжда представените стратегии и програми и подготвя

проект за разпределение на ресурсите на страната за повишаване степента на защита

на националните интереси, който се внася от министър-председателя за разглеждане

и приемане от Министерския съвет

237)

. Решението на Министерския съвет по този въ-

прос може да бъде и секретно

238)

В Съвета по сигурността ежегодно се обсъжда и одобрява проектът на доклада на

Министерския съвет за Народното събрание относно рисковете за страната в областта

233) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 184 от 15 август 2003 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на

Министерския съвет.

234) В Правилника за функциите, задачите и организацията на работа на Съвета по сигурността, приет с

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. в Чл. 2 се създава алинея (2) в която е

регламентирана позицията на заместник председателя на Съвета.

235) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 5

236) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 6 ал. (1).

237) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 6 ал. (2).

238) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 6 ал. (3).

•

на националната сигурност и степента на защита на националните интереси. Проек-

тът на доклад се подготвя от администрацията на Съвета по сигурността

239)

Министерският съвет ежегодно одобрява и представя в Народното събрание до-

клада относно рисковете за страната в областта на националната сигурност и степента

на защита на националните интереси

240)

Съветът по сигурността е постоянно действащ консултативен орган при Минис-

терския съвет. Той осъществява своите задачи, като:

набира съответната информация;

ползва по определен от него ред становища и експертни заключения;

обобщава и анализира съответната информация;

предоставя по определен от него ред равна по обем и еднаква по съдържание ин-

формация на президента, председателя на Народното събрание, министър-пред-

седателя и на своите членове;

приема решения в изпълнение на задачите, свързани с функционирането му

241)

Правилникът за функциониране на Съвета по сигурността има специален раздел,

посветен на взаимодействието му с държавните органи. Според него Президентът на

републиката, председателят на Народното събрание и министър-председателят са за-

явители на информация в Съвета по сигурността

242)

. Съветът по сигурността може да

иска информация по въпросите от неговата компетентност от всички държавни ор-

гани

243)

. Съветът по сигурността предоставя равна по обем и еднаква по съдържание

информация на президента на републиката, на председателя на Народното събрание

и на министър-председателя

244)

. Министър-председателят информира Министерския

съвет за решенията на Съвета по сигурността и предлага приемането на актове на пра-

вителството в рамките на неговата компетентност по въпросите на националната си-

гурност

245)

239) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 7 ал. (1).

240) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 7 ал. (2).

241) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29 09 1998 г за създаване на Съвет по сигурността при

Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация на работа, Чл 9

242) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 26 ал. (1).

243) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 26 ал. (2).

244) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 26 ал. (3).

245) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

•

Пак в Правилника е записано, че „Съветът по сигурността определя критериите,

организацията и координирането на дейността на министерствата и ведомствата във

връзка с националната сигурност”

246)

. От този запис не става ясно, за какви точно кри-

терии става дума, но очевидно правилникът се прилага, като председателят и членове-

те на Съвета го тълкуват ад-хок.

Министрите и ръководителите на ведомства в рамките на своята компетентност

организират работата в своите администрации във връзка със:

анализирането на политическите, икономическите и технологичните проблеми,

свързани с националната сигурност;

предоставянето на информация в Съвета по сигурността по негово искане по оп-

ределени въпроси;

разработването на стратегии и програми за най-ефективно използване на полити-

ческите, военните и икономическите ресурси на страната;

подготовката на годишния доклад на Министерския съвет относно рисковете за

страната в областта на националната сигурност и степента на защита на наци-

оналните интереси

247)

В своята дейност Съветът по сигурността има право да бъде подпомаган от На-

ционалния статистически институт, от научните институти и консултативните органи

към въоръжените сили и от другите държавни органи

248)

След като представихме правилата за функциониране на Съвета по сигурността,

представяме и функциите на Консултативния съвет за национална сигурност, създаден

в съответствие с предписанията на Конституцията на Р. България

249)

. Прави впечатле-

ние фактът, че Законът за Консултативния съвет за национална сигурност

250)

е обнарод-

ван през 1994 г., след като Конституцията е приета и е влязла в сила през 1991 г. Три

години са били необходими, за да се приведе в сила конституционното изискване за

приемане на Закон за Консултативния съвет за национална сигурност.

Законът е изключително лаконичен. Според него Консултативният съвет за наци-

онална сигурност е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност251).

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 26 ал. (4).

246) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 27 ал. (1).

247) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 27 ал. (2).

248) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 на Министерския съвет от 29.09.1998 г. за създаване на Съвет по сигур-

ността при Министерския съвет и за приемане на правилник за неговите функции, задачи и организация

на работа, Чл. 28.

249) КСНС е единственият от съветите при президента, който е записан изрично в конституцията на страната ни: Чл 100,

ал 3 Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон

250) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност (Обн., ДВ, бр. 13 от 11.02.1994 г.; изм. и

доп., бр. 28 от 2008 г.; изм., бр. 35 от 12.05.2009 г.)

251) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл. 1.

•

Консултативният съвет за национална сигурност се възглавява от президента на Ре-

публика България252).

Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са

253)

председателят на Народното събрание;

министър-председателят;

министърът на отбраната;

министърът на вътрешните работи;

министърът на външните работи;

министърът на финансите;

председателят на Държавна агенция “Национална сигурност”

254)

;

началникът на Генералния щаб на Българската армия

255)

;

по един представител от всяка парламентарна група

256)

В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет

за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и

други държавни и политически лица

257)

Консултативният съвет за национална сигурност обсъжда въпроси, свързани

със:

външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната

сигурност;

гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите

на българските граждани;

действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за на-

ционалната сигурност

258)

Консултативният съвет за национална сигурност изготвя становища и предло-

жения

259)

Заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност са редовни и

извънредни. Редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца.

Заседанията се провеждат при кворум най-малко две трети от състава на Консул-

252) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл. 2 ал. (1).

253) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл. 2 ал. (2).

254) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл 2 ал (2) (нова точка, ДВ, бр 28 от 2008 г)

255) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл. 2 ал. (2) (предишна т. 7, ДВ, бр. 28 от

2008 г.; изм., бр. 35 от 2009 г.).

256) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл 2 ал (2) (предишна т 8, ДВ, бр 28 от 2008 г )

257) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл. 2 ал. (3).

258) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл. 3.

259) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл. 4.

•

тативния съвет за национална сигурност. Заседанията на Консултативния съвет за

национална сигурност са закрити

260)

За организирането, разпределението и провеждането на своята работа Консул-

тативният съвет за национална сигурност приема вътрешни правила

261)

. Както се

вижда, за регламентирането на работата на КСНС не се приема дори правилник от

Министерския съвет, нито пък Правилник да приложение на Закона от Народното

събрание.

Средствата, необходими за дейността на Консултативния съвет за национална

сигурност, се осигуряват от бюджета

на Президентството262).

260) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл. 5.

261) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл. 6.

262) ЗАКОН за Консултативен съвет за национална сигурност, Чл. 7.

ЧАСТ ВТОРА

ОРГАНИ НА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, В КОИТО СЕ

ОСЪЩЕСТВЯВА ТРИСТРАННО ИЛИ

МНОГОСТРАННО ПАРТНЬОРСТВО

ВСТЪПЛЕНИЕ

Партньорствата, при които се прилагат техниките и инструментите за взаимо-

действие и диалог между работодателските организации, синдикатите и администра-

цията (държавна и общинска), целящи изграждане на ефективни партньорства, могат

да бъдат класифицирани по различни показатели.

На първо място – по броя на участниците в партньорството. Партньорството

може да бъде двустранно (администрация и работодателски организации), тристран-

но (администрация, работодателски организации и синдикати) и мног

остранно (ад-

министрация, работодателски организации, синдикати и други неправителствени ор-

ганизации, представляващи гражданското общество).

На второ място – по нивото на което се осъществява партньорството. То може

да бъде национално, отраслово или браншово, териториално – на ниво планов регион,

териториално – на ниво област, териториално – на ниво община.

На трето място - по самото естество на партньорството.

В предложената по-долу класификация са обособени осемнадесет области на

осъществяване на партньорство, в които са институционализирани органи за парт-

ньорство. В класификацията са идентифицирани двадесет и седем (27) институци-

онализирани органи на партньорство. (На места да краткост те са наричани „институ-

ции”). За улеснение, в началото се предлага таблица, където институционализираните

органи за партньорство, представляващи инструменти за осъществяването на съот-

ветните техники на диалог, са класифицирани по четири основни показателя:

Характер на партньорството;

Ниво на осъществяване на партньорството;

Брой на участниците в партньорството

•

За изследването на начините и органите, където се осъществява междуинсти-

туционално взаимодействие, идентификацията на нивата и органите с тристранно и

многостранно партньорство е от съществено значение. На първо място, изпълнител-

ната власт най-често се представлява в тях от представители на различни министер-

ства и ведомства.

На второ място, резултатите от работата на тристранните и многостранни органи

най-често рефлектират върху работата на изпълнителната власт и държавната адми-

нистрация в тяхната цялост.

На трето място, от чисто политологическа гледна точка, синдикатите и рабо-

тодателските организации съща се третират в определен смисъл като обществени

институции.

Списък на разглежданите области на партньорство

СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ И ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА НАЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛНО

РАВНИЩЕ В СФЕРАТА НА ЗАЕТОСТТА.

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВ-

НИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО В СФЕРАТА НА СОЦИАЛНОТО ПОДПО-

МАГАНЕ

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТО В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУ-

РЯВАНЕ

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ФОНД “ГАРАН-

ТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ”

СЪТРУДНИЧЕСТВО В СФЕРАТА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗДРАВНО ОСИГУ-

РЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛ-

НА КАСА

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В СФЕРАТА НА ИНТЕГРАЦИЯТА НА ХОРАТА С

УВРЕЖДАНИЯ

ТРИСТРАННОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ ОРГАНИЗАРАНЕ НА РАБОТАТА

НА СОЦИАЛНО ИНВЕСТИЦИОННИЯ ФОНД

ТРИСТРАННОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В СИСТЕМАТА НА ПРОФЕСИОНАЛ-

НОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ОСИГУРЯВАНЕТО НА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА

ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ

ТРИСТРАННОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В СФЕРАТА НА ИЗГРАЖДАНЕТО НА

ИНСТИТУЦИИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРЕГОВОРИ ЗА ПОМИРЕНИЕ И ДО-

10.

11.

12.

БРОВОЛЕН АРБИТРАЖ

СЪТРУДНИЧЕСТВО В СФЕРАТА НА НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ РАБОТАТА НА БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА ЗА АКРЕ-

ДИТАЦИЯ

СЪТРУДНИЧЕСТВО В СФЕРАТА НА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ДИАЛОГ, ОСЪЩЕСТВЯВАН В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СО-

ЦИАЛЕН СЪВЕТ

СЪТРУДНИЧЕСТВО В СФЕРАТА НА РАЗЛИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ИКОНОМИ-

ЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

СЪТРУДНИЧЕСТВО В СФЕРАТА НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА ПОЛИ-

ТИКА

Таблица № 1

Класификация на областите на партньорство между администрацията

и организациите на социалните партньори и институционализирани

органи за осъществяването им

    

11.1. Национален съвет за

тристранно сътрудничество

СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ И

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИ-

ЧЕСТВО

Национално ТРИСТРАННО

21.2. Отраслови и браншо-

ви съвети за тристранно

сътрудничество

СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ И

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИ-

ЧЕСТВО

Отраслово / бран-

шово ТРИСТРАННО

31.2. Общински съвети за

тристранно сътрудничество

СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ И

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИ-

ЧЕСТВО

Териториално -

общинско ТРИСТРАННО

42.1. Съвет към изпълнител-

ния директор на Агенцията

по заетостта.

СЪТРУДНИЧЕСТВО НА НА-

ЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛ-

НО РАВНИЩЕ В СФЕРАТА

НА ЗАЕТОСТТА

Национално ТРИСТРАННО

52.2. Национален съвет за

насърчаване на заетостта.

СЪТРУДНИЧЕСТВО НА НА-

ЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛ-

НО РАВНИЩЕ В СФЕРАТА

НА ЗАЕТОСТТА

Национално ТРИСТРАННО

2.3. Комисии по заетостта

към областните съвети за

развитие

СЪТРУДНИЧЕСТВО НА НА-

ЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛ-

НО РАВНИЩЕ В СФЕРАТА

НА ЗАЕТОСТТА

Териториално

- областно ТРИСТРАННО

72.4. Съвети за сътрудни-

чество

СЪТРУДНИЧЕСТВО НА НА-

ЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛ-

НО РАВНИЩЕ В СФЕРАТА

НА ЗАЕТОСТТА

Териториално – об-

щинско (при ДБТ,

които покриват по

две – три общини)

ТРИСТРАННО

13.

14.

15.

16.

17.

18.

83.1. Национален съвет по

условия на труд

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРА-

ВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ

УСЛОВИЯ НА ТРУД

Национално ТРИСТРАННО

93.2. Фонд “Условия на труд”

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРА-

ВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ

УСЛОВИЯ НА ТРУД

Национално ТРИСТРАННО

10 3.3.Отраслови и браншови

съвети по условия на труд

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРА-

ВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ

УСЛОВИЯ НА ТРУД

Отраслово / бран-

шово ТРИСТРАННО

11 3.4. Областните съвети по

условия на труд

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРА-

ВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ

УСЛОВИЯ НА ТРУД

Териториално

- областно ТРИСТРАННО

12 3.4. Общински съвети по

условия на труд

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРА-

ВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ

УСЛОВИЯ НА ТРУД

Териториално

- общинско ТРИСТРАННО

13 4.1. Съвет за социално

подпомагане

СЪТРУДНИЧЕСТВО В

СФЕРАТА НА СОЦИАЛНО-

ТО ПОДПОМАГАНЕ

Национално ТРИСТРАННО

14 5.1. Надзорен съвет на

Националния осигурителен

институт

СЪТРУДНИЧЕСТО В СФЕ-

РАТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО

ОСИГУРЯВАНЕ

Национално ТРИСТРАННО

15 6.1. Надзорен съвет на Фонд

“Гарантирани вземания на

работниците и служителите”

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ

УПРАВЛЕНИЕТО НА ФОНД

“ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМА-

НИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И

СЛУЖИТЕЛИТЕ”

Национално ТРИСТРАННО

7.1. Събранието на предста-

вителите на Националната

здравноосигурителна каса

(НЗОК)

СЪТРУДНИЧЕСТВО В

СФЕРАТА НА ЗАДЪЛЖИ-

ТЕЛНОТО ЗДРАВНО ОСИ-

ГУРЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИ-

ЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА

КАСА

Национално МНОГОСТРАННО

17 8.1. Национален съвет за

интеграция на хората с

увреждания

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО

В СФЕРАТА НА ИНТЕ-

ГРАЦИЯТА НА ХОРАТА С

УВРЕЖДАНИЯ

Национално МНОГОСТРАННО

18 9.1. Управителен съвет на

Социално-инвестиционния

фонд

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ

ОРГАНИЗАРАНЕ НА

РАБОТАТА НА СОЦИАЛНО

ИНВЕСТИЦИОННИЯ ФОНД

Национално ТРИСТРАННО

10.1. Управителен съвет на

Националната агенция за

професионално образование

и обучение (НАПОО)

СЪТРУДНИЧЕСТВО В СИС-

ТЕМАТА НА ПРОФЕСИО-

НАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

И ОБУЧЕНИЕ

Национално ТРИСТРАННО

11.1. Национален съвет

по равнопоставеността на

жените и мъжете към Минис-

терския съвет

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО

ОСИГУРЯВАНЕТО НА

РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА

ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ

Национално МНОГОСТРАННО

21 12.1. Надзорен съвет на

Националния институт за

помирение и арбитраж

СЪТРУДНИЧЕСТВО В

СФЕРАТА НА ИЗГРАЖДА-

НЕТО НА ИНСТИТУЦИИ ЗА

ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРЕГО-

ВОРИ ЗА ПОМИРЕНИЕ И

ДОБРОВОЛЕН АРБИТРАЖ

Национално ТРИСТРАННО

22 13.1. Управителен съвет

на Българския институт за

стандартизация (БИС)

СЪТРУДНИЧЕСТВО В

СФЕРАТА НА НАЦИОНАЛ-

НАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

Национално МНОГОСТРАННО

14.1. Съвет по акредитация

при Изпълнителна агенция

“Българска служба за акре-

дитация”

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ

РАБОТАТА НА БЪЛГАРСКА-

ТА СЛУЖБА ЗА АКРЕДИ-

ТАЦИЯ

Национално МНОГОСТРАННО

24 15.1. Националният съвет по

трудова миграция (НСТМ)

СЪТРУДНИЧЕСТВО В

СФЕРАТА НА ТРУДОВАТА

МИГРАЦИЯ

Национално МНОГОСТРАННО

25 16.1. Икономическият и соци-

ален съвет (ИСС)

ГРАЖДАНСКИЯТ ДИАЛОГ,

ОСЪЩЕСТВЯВАН В

ИКОНОМИЧЕСКИЯ И

СОЦИАЛЕН СЪВЕТ

Национално МНОГОСТРАННО

26 17.1. Съвет за икономически

растеж (СИР)

СЪТРУДНИЧЕСТВО В

СФЕРАТА НА РАЗЛИЧНИ

ПРОБЛЕМИ НА ИКОНОМИ-

ЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

Национално ДВУСТРАННО

27 18.1. Национален съвет

по данъчна политика при

Министъра на финансите

СЪТРУДНИЧЕСТВО В

СФЕРАТА НА ОПРЕДЕ-

ЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА

ПОЛИТИКА

Национално ТРИСТРАННО

В предложения по-долу текст, детайлно са изяснени подробностите по:

характерът на сътрудничествата в които се осъществява взаимодействие,

партньорство и диалог между администрацията и работодателските организа-

ции (в повечето случаи заедно със синдикатите, а понякога и в многостранен план

с четири и повече страни в процеса на взаимодействие);

точната регламентация на правото на участие в партньорството;

институционалната рамка на осъществяваното партньорство;

процедурни „тънкости” в работата на различните институции, където се осъ-

ществява партньорството;

отговорностите по организационната страна на осъществяването на парт-

ньорството.

Изяснени са и редица други въпроси, според спецификата на разглежданите

форми на партньорство и свързаните с осъществяването им институционализирани

органи.

В текста не са разгледани Съветът за икономически растеж (СИР) и Национал-

ния съвет по данъчна политика при Министъра на финансите. Съветът за икономи-

чески растеж (СИР) е пропуснат, тъй като в момента протича преструктурирането

му от съвет при министъра на икономиката и енергетиката в Антикризисен съвет

при министър – председателя. Тъй като процесът на преструктурирането изобщо не

е завършил, Съветът за икономически растеж е изключен от представената по-долу

подробна информация по области на сътрудничество.

Националния съвет по данъчна политика при Министъра на финансите е про-

пуснат, поради дублирането на дейността му в много голяма степен с работата на

Националния съвет за тристранно сътрудничество (както и със СИР в определен пе-

риод от време), както и поради съвършената тъмнина в която е държан Правилникът

за работата му.

•

6. Теодор Дечев „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения”

1. СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ И ТРИСТРАННО

СЪТРУДНИЧЕСТВО

поред българското национално законодателство – Кодексът на труда, държава-

та регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните

отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работни-

ците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество,

взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните

Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните

с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище

в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците

и служителите и на работодателите. Обхватът на въпросите на жизненото равнище,

предмет на консултации, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на

Националния съвет за тристранно сътрудничество

Сътрудничеството и консултациите задължително се осъществяват при приемане-

то на нормативни актове по отношенията и въпросите, посочени в ал. 1

1.1. Национален съвет за тристранно сътрудничество

Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 на национално равнище се осъщест-

вяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество4).

Националният съвет за тристранно сътрудничество е орган за осъществяване на

консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и

непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по

въпросите на жизненото равнище5).

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по

проекти на нормативни актове, уреждащи въпросите на:

1) КОДЕКС НА ТРУДА (Обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1.04.1986 г.; доп., бр. 6 от 1988 г.; изм., бр. 21 от 1990 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 94 от

1990 г., бр. 27 от 1991 г.; доп., бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 104 от 1991 г.; доп., бр. 23 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г.; доп., бр. 88

от 1992 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1992 г.; бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 от 20.07.1995 г. по к.д. № 15 от 1995 г.; доп., бр. 87 от 1995

г.; изм. и доп., бр. 2 от 1996 г.; изм., бр. 12 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 28 от 1996 г.; изм., бр. 124 от 1997 г.; доп., бр. 22 от 1998 г.; бр. 52

от 1998 г. - Решение № 11 от 30.04.1998 г. по к.д. № 10 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1998 г., бр. 83 от 1998 г.; доп., бр. 108 от 1998 г.;

изм. и доп., бр. 133 от 1998 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева, бр. 20 от 5.03.1999 г.; бр. 51 от 1999 г.; доп., бр. 67 от 1999

г.; изм., бр. 110 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2001 г.; изм., бр. 1 от 2002 г., бр. 105 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 18 от

2003 г.; изм., бр. 86 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 27 от 2005 г.; доп., бр. 46 от 2005

г.; изм., бр. 76 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.; изм.

и доп., бр. 48 от 2006 г., бр. 57 от 2006 г., бр. 68 от 2006 г.; изм., бр. 75 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2006 г.; доп., бр. 105 от 2006 г.;

изм., бр. 40 от 2007 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 64 от 2007 г.; доп., бр. 104 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2008 г., бр. 94 от

2008 г. - в сила от 01.01.2009 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 109 от 23.12.2008 г. - в сила от 02.01.2009 г.) Чл. 2. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.)

2) КОДЕКС НА ТРУДА Чл 3 (Изм , ДВ, бр 100 от 1992 г , бр 25 от 2001 г), ал (1) (Доп , ДВ, бр 120 от 2002 г )

3) КОДЕКС НА ТРУДА Чл 3 (Изм , ДВ, бр 100 от 1992 г , бр 25 от 2001 г), ал (2) (Изм , ДВ, бр 120 от 2002 г )

4) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (1)

5) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество (Обн., ДВ, бр.

57 от 26.06.2001 г. - в сила от 30.05.2001 г.) Чл. 2.

трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения;

здравословните и безопасните условия на труд;

заетостта, безработицата и професионалната квалификация;

общественото и здравното осигуряване;

доходите и жизненото равнище;

въпроси, свързани с бюджетната политика;

социалните последици от преструктурирането и приватизацията6).

Нац

ионалният съвет за тристранно сътрудничество координира работата на на-

ционално равнище по програми, отнасящи се до въпросите на социалния диалог, с

национално и международно финансиране, в които участват всички представени в

НСТС страни

На

ционалният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама пред-

ставители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците

и служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите предста-

вители, а представителите на представителните организации на работниците и слу-

жителите и на работодателите се определят от техните ръководства съгласно устави-

те им8).

Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник

министър-председател9).

Националният съвет за тристранно сътрудничество избира от лицата, предста-

вляващи по закон организациите на работниците и служителите и на работодателите

на ротационен принцип по един заместник-председател на съвета за срок от една

година10).

При отсъствие на председателя на Националния съвет за тристранно сътрудни-

чество заседанията се ръководят от посочен от него заместник-председател11).

Секретариатът на НСТС включва секретар и технически секретар - служители в

Администрацията на МС, и двама съветници, определени от представителните орга-

низации на работниците и служителите и на работодателите12).

Секретариатът осигурява организацията на дейността, техническото и админи-

стративното обслужване на НСТС и членовете на съвета, както и оперативната коор-

динация и взаимодействие на НСТС с представителните организации на работници-

те и служителите и на работодателите13).

6) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 3, ал. (1)

7) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 3, ал. (2).

8) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (2)

9) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (3)

10) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (4) (Нова, ДВ, бр. 120 от 2002 г.).

11) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (5) (Нова, ДВ, бр. 120 от 2002 г.).

12) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 5, ал. (1).

13)

ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 5, ал. (2).

Секретариатът осъществява оперативното взаимодействие на НСТС с Админи-

страцията на МС и други администрации на изпълнителната власт, както и с комиси-

ите на Народното събрание и с Администрацията на Президента на Р. България14).

Към НСТС се създават постоянни комисии по въпросите на:

доходите и жизненото равнище;

осигурителните отношения;

трудовото законодателство;

социалните последици от преструктурирането и от приватизацията;

бюджетната политика15).

Комисиите се състоят от по двама членове, упълномощени от всеки от участни-

ците в НСТС16).

Поименният състав на комисиите се утвърждава от НСТС17).

Всяка постоянна комисия избира свой председател на ротационен принцип за

срок една година по определена от комисията последователност18).

Председателят на комисията организира работата и ръководи заседанията й

19)

За участие в заседанията на комисиите могат да се канят ръководители и екс-

перти на органи и институции, които са внесли проектите на нормативните актове за

обсъждане от съвета или имат пряко отношение към тях20).

По решение на НСТС се създават работни групи за обсъждане на други въпроси

извън посочените в чл. 6, ал. 121).

По решение на НСТС председателят на съвета предлага на МС включването на

експерти от представителните организации на работниците и служителите и на рабо-

тодателите в работни групи, създава

ни по реда на чл. 47 от Устройствения правилник

на МС и на неговата администрация

22)

1.2. и 1.3. Отраслови, браншови и общински

съвети за тристранно сътрудничество

Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 от Кодекса на труда по отрасли, браншо-

ве и общини се осъществяват по отраслови, браншови и общински съвети за тристранно

сътрудничество

23)

14) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 5, ал.

(3).

15) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 6, ал. (1

16) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 6, ал. (2)

17) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 6, ал. (3).

18) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 6, ал. (4).

19) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 6, ал. (5).

20) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 6, ал. (6).

21) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 7.

22) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 8.

23) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3б. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (1).

Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество са ор-

гани за осъществяване на консултации и сътрудничество при уреждането на въпросите на

трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и на

жизненото равнище, които са специфични за съответния отрасъл, бранш и община

24)

Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се

състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство или об-

щинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите

и на работодателите

25)

Представителите на министерствата, на другите ведомства и на общинските админи-

страции се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет

на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на рабо-

тодателите - от техните ръководства, съгласно уставите им

26)

Представителността на организациите на работниците и служителите и на работода-

телите се установява по реда на чл. 36, ал. 4 от Кодекса на труда чрез документ, издаден от

съответните организации, признати за представителни на национално равнище

27)

Председателите на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно съ-

трудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или

кмет на община след консултации с представителните организации на работниците и слу-

жителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество

28)

Организирането и координирането на работата на отрасловите, браншовите и общин-

ските съвети за тристранно сътрудничество, както и административното и техническото

обслужване се осъществяват от секретар, който се определя от съответното министерство,

ведомство или община

29)

При необходимост по решение на съответните отраслови, браншови и общински съ-

вети за тристранно сътрудничество, към тях може да се изгражда и секретариат

30)

По решение на отрасловите, браншови и общински съвети за тристранно сътрудни-

чество, към тях могат да се създават на паритетни начала комисии и/или работни групи за

съответния отрасъл, бранш или община31).

Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество, мо-

гат да приемат правила за организацията на работа на комисиите и работните групи32).

Поименният състав на комисиите и работните групи се утвърждава от съответния

отраслови, браншови или общински съвет за тристранно сътрудничество33).

24) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 17.

25) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3б. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (2).

26) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3б. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (3).

27) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 18, ал. (2)

28) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3б. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (4).

29) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 19, ал. (1).

30) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 19, ал. (2

31) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 20, ал. (1).

32) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 20, ал. (2).

33) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 20, ал. (

3).

Функции на съветите за тристранно сътрудничество

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по

законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на Министер-

ския съвет по чл. 3 от Кодекса на труда34).

Мнение на Националния съвет за тристранно сътрудничество по ал. 1 могат да

искат:

президентът на Републиката;

председателят на Народното събрание и председателите на постоянни

комисии на Народното събрание;

министър-председателят35).

Отрасловите, браншовите и общинските съвети обсъждат и дават мнение при

уреждането на специфичните въпроси по чл. 3 от Кодекса на труда за съответния

отрасъл, бранш или община36).

Мнение по ал. 3 се дава по искане на държавния орган, който урежда съответни-

те въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите и общинските съвети за

тристранно сътрудничество37).

Заседания на съветите за тристранно сътрудничество.

Организиране на дейността и приемане на решения

на съветите за тристранно сътрудничество

Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание от председателите

им, които определят и дневния ред на заседанието

38)

Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание и по искане на

представителите на всяка от организациите на работниците и служителите или на рабо-

тодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието

39)

Председателите на съветите за тристранно сътрудничество ръководят техните засе-

дания, организират и насочват дейността им в дух на сътрудничество, взаимни отстъп-

ки и зачитане на интересите на всяка от страните

40)

Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители и на трите

участващи в тях страни

41)

Заседанията са редовни и когато на тях не присъстват упълномощени представите-

34) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3в. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (1).

35) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3в. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (2).

36) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3в. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (3).

37) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3в. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (4).

38) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3г. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (1).

39) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3г. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (2).

40) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3д. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (1).

41) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3д. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.).

ли на някои от участниците от страна на представителните организации на работниците

и служителите и на работодателите, в случай че те са били уведомени

42)

Съветите приемат решенията си с общо съгласие

43)

Заседанията на НСТС се провеждат в сградата на Министерския съвет

44)

За участие в заседание на НСТС могат да се канят и ръководители на органи и ин-

ституции, които са внесли проектите на нормативните актове, обсъждани от съвет

45)

а.

Заседанията на НСТС са открити. По решение на НСТС отделни заседания могат

да бъдат и закрити

46)

Заседанията на НСТС се провеждат и се считат за редовни, ако присъстват не по-

малко от две трети от постоянните членове, между които представители и на трите

участващи в него страни

47)

Решенията на НСТС се приемат с общо съгласие на присъстващите постоянни чле-

нове на съвета, а при тяхно отсъствие - на лицата, които ги заместват

48)

В случаите, когато на заседание на НСТС са обсъждани проекти на нормативни ак-

тове, копие от протокола заедно с писмените становища, ако има такива, се представят

в срок до 2 дни в дирекция “Правителствена канцелария” на Министерския съвет или

на съответния орган, който е поискал мнение по тях

49)

Комисиите към Националния съвет за тристранно сътрудничество на свои засе-

дания обсъждат и изготвят становища по постъпили в НСТС проекти на нормативни

актове, както и по въпроси, възложени им от председателя на съвета или с решение на

съвета

50)

Председателят на НСТС определя комисията, която следва да разгледа проектите

и въпросите по ал. 1 съобразно своята компетентност, и срока, в който трябва да се

произнесе

51)

По въпросите на здравословните и безопасни условия на труд и на заетостта, без-

работицата и професионалната квалификация председателят на НСТС иска становище

от Националния съвет за условия на труд и от Националния съвет за закрила при безра-

ботица и насърчаване на заетостта

52)

Заседанията на комисиите са редовни, ако на тях присъстват представители на три-

те страни

53)

Председателят на съответния отраслови, браншови или общински съвет за три-

42) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3д. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (3) (Нова, ДВ, бр. 120 от 2002 г.).

43) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3д. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 120 от 2002 г.).

44) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 10, ал. (1).

45) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Чл. 10, ал. (2).

46) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 10, ал (3)

47) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 11, ал (1)

48) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 12, ал (4)

49) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 13, ал (6)

50) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 14, ал (1)

51) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 14, ал (2)

52) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 14, ал (3)

53) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 15, ал (1

странно сътрудничество, свиква заседанията, като определя и дневния ред

54)

Заседание на съвета може да се свика и по искане на представителите на всяка от

организациите на работниците и служителите и на работодателите, които предлагат и

дневния ред на заседанието

55)

Секретарят уведомява членовете на съвета за датата, часа и мястото на заседание-

то, като им изпраща необходимите материали в срок

56)

Заседанията на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно съ-

трудничество, се провеждат и се считат за редовни, ако на тях присъстват не по-малко

от две трети от постоянните членове, между които представители и на трите участващи

в него страни

57)

Решенията на съвета се приемат с общо съгласие на присъстващите постоянни чле-

нове на съвета, а при тяхно отсъствие - на лицата, които ги заместват

58)

Приетите решения от съветите за тристранно сътрудничество се предоставят на

съответните органи, както следва:

решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество - на минис-

тър-председателя или на съответния министър или ръководител на друго ве-

домство;

решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудни-

чество - на съответния министър или ръководител на друго ведомство;

решенията на общинския съвет за тристранно сътрудничество - на кмета на

общината или на председателя на общинския съвет, според компетентността

за приемане на окончателен акт по обсъжданите въпроси59).

Държавните и общинските органи, на които са предоставени мнения на съвет

за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на

решения в рамките на своята компетентност60).

Уредба и финансиране дейността на съветите

за тристранно сътрудничество

Организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество се уреждат с

правилник, приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество

61)

Разходите по дейността на съветите за тристранно сътрудничество са за сметка

на съответните държавни и общински органи, участващи в тях62).

54) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 21, ал (1)

55) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 21, ал (2)

56) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 21, ал (3)

57) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 22, ал (1)

58) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл 22, ал (3)

59) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3д. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 120 от 2002).

60) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3д. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 120 от 2002.).

61) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3е. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (1).

62) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 3е. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (2).

Сдружаване на работниците и служителите

Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свобод-

но да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да

излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави63).

Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работни-

ците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на

трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно

преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и дру-

ги действия съгласно закона64)

Сдружаване на работодателите

Работодателите имат право, без предварително разрешение, свободно да образу-

ват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и добро-

волно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави65).

Организациите на работодателите по предходната алинея представляват и защи-

тават своите интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътруд-

ничество и чрез други действия съгласно закона66).

2. ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

НА НАЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛНО

РАВНИЩЕ В СФЕРАТА НА ЗАЕТОСТТА

Държавата осъществява политиката по заетостта в сътрудничество и след кон-

султации с представителните на национално равнище организации на работодатели-

те и на работниците и служителите и с представители и на други юридически лица с

нестопанска цел67).

Държавната политика по заетостта се определя от Министерския съвет68).По

предложение на министъра на труда и социалната политика Министерският съвет

приема ежегодно Национален план за действие по заетостта69).

63) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.), ал. (1).

64) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.), ал. (2).

65) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.), ал. (1).

66) КОДЕКС НА ТРУДА Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.), ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 25 от 2001 г.).

67)

ЗАКОН за насърчаване на заетостта

(Обн , ДВ, бр. 112 от 29 12 2001 г ; изм , бр. 54 от 2002 г , бр. 120 от 2002 г ; изм и доп ,

бр. 26 от 2003 г;

изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 114 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 81 от 2004 г.; доп., бр. 27 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 38

от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., бр. 33 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2006 г.; изм., бр. 46 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 26 от

2008 г., бр. 89 от 2008 г.; доп., бр. 109 от 2008 г.; изм

, бр 10 от 06 02 2009 г) Чл 3 (Доп , ДВ, бр 26 от 2008 г )

68) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 4, ал. (1).

69) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 4, ал. (2).

Органи, които създават условия и провеждат политиката по насърчаване на зае-

тостта и обучението на възрас

тни и професионално ориентиране, са: Министерският

съвет, министрите, Националният съвет за насърчаване на заетостта, Националният кон-

султативен съвет по професионална квалификация на работната сила и изпълнителният

директор на Агенцията по заетостта към министъра на труда и социалната политика

70)

Сътрудничеството между органите по заетостта и представителните организации

на социалните партньори, включително на работодателите се осъществява на всички

равнища при разработване и изпълнение на действията по активната политика на пазара

на труда

71)

Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда

държавната политика за насърчаване и запазване на заетостта и обучението на възраст-

ни и осигурява защита на националния пазар на труда

72)

Министерството на труда и социалната политика съвместно с другите министер-

ства и социалните партньори

73)

разработва ежегодно Национален план за действие по

заетостта

74)

. Министърът на труда и социалната политика след консултации и в сътруд-

ничество с представителните организации на работодателите и на работниците и слу-

жителите определя реда и механизма за разработването на Национален план за дейст-

вие по заетостта

75)

Органите по заетостта и социалните партньори представят ежегодно на министъра

на труда и социалната политика проекти, свързани с приоритетите на политиката по на-

сърчаване на заетостта, за включване в Националния план за действие по заетостта

76)

Националният съвет за насърчаване на заетостта и Националният съвет за три-

странно сътрудничество последователно обсъждат проекта на Национален план за

действие по заетостта и дават становище по него

77)

Министърът на труда и социалната политика внася проекта по ал. 4 за приемане от

Министерския съвет до един месец от обнародването в “Държавен вестник” на поста-

новлението на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет за съответ-

ната година

78)

Нормативната уредба позволява планът да не е „закован” и дава на Министъра на

труда определено поле за маневриране. След съгласуване с Националния съвет за на-

70) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. (Приет с ПМС № 131 от 19 юни 2003 г.)

(Обн., ДВ, бр. 58 от 27.06.2003 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2004 г.; бр. 26 от 2005 г. - Решение № 2368 от 16.03.2005

г. по адм. д. № 9167 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2005 г., бр. 42 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 60 от 04.07.2008 г.)

Чл. 3. (Изм , ДВ, бр. 60 от 2008 г.).

71) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 2.

72) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 6, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

73) По смисъла на Закона за насърчаване на заетостта, “Социални партньори” са представителните организации

на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище и други юридически лица с несто-

панска цел, които участват в социалното сътрудничество във връзка и по повод изпълнението на закона. ЗАКОН

за насърчаване на заетостта. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА, § 1., точка 12. (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

74) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 6, ал. (2).

75) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 9, ал. (1).

76) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 9, ал. (3).

77) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 9, ал. (5).

78) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 9, ал. (6).

сърчаване на заетостта Министърът на труда и социалната политика, след изтичане на

трите месеца от финансовата година може да преразпределя неусвоени средства от едни

региони и / или програми и мерки към други региони и/или програми и мерки, които

могат да усвоят допълнително средства

79)

Финансирането на Националния план за действие по заетостта се осигурява за вся-

ка календарна година в рамките на определените със Закона за държавния бюджет за

съответната година средства за реализиране на активната политика

80)

Политиката за насърчаване и запазване на заетостта, както и политиката по обуче-

ние на възрастни, се провеждат от органите на изпълнителната власт

81)

За изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на

пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, както и за из-

вършване на посреднически услуги по заетостта, е създадена Агенция по заетостта към

министъра на труда и социалната политика

82)

Агенцията изпълнява самостоятелно или съвместно с други органи или органи-

зации проекти и програми в областта на заетостта, професионалното обучение и ква-

лификация, социалната интеграция и равното третиране, финансирани от предприсъ-

единителните фондове на Европейския съюз или от други международни източници,

включително такива, в които българската страна участва със свои ресурси, като спазва

регламентираните в тях условия и процедури

83)

Агенцията по заетостта е изпълнителна агенция - второстепенен разпоредител с

бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо

лице със седалище в София

84)

. Агенцията по заетостта се представлява и ръководи от

изпълнителен директор

85)

Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията по заетостта,

броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят с устройствен пра-

вилник

86)

, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и соци-

алната политика

87)

2. 1. Съвет към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта

В своята дейност изпълнителният директор на Агенцията по заетостта се подпо-

мага от съвет, който се състои от представители на представителните организации на

79) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 4, ал. (3) (Нова, ДВ, бр. 26 от 2003 г.; изм., бр. 10 от 2009).

80) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 9, ал. (7).

81) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 5, (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

82) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 7, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2003 г., бр. 26 от 2008 г.).

83) УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по заетостта. Чл. 2, ал. (4).

84) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 7, ал. (2).

85) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 7, ал. (3).

86) УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по заетостта (Приет с ПМС № 125 от 11.06.2004 г.) (Обн.,

ДВ, бр. 53 от 22.06.2004 г.; изм., бр. 83 от 2005 г ; изм. и доп., бр. 38 от 2006 г., бр. 48 от 2006 г.; бр. 102 от

2006 г. - Решение № 12283 от 07.12.2006 г. по адм.д. № 5850 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2007 г.; изм., бр.

101 от 2007 г., бр. 32 от 2008 г., бр. 71 от 12.08.2008 г. – в сила от 01.08.2008 г.)

87) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 7, ал. (5).

работодателите и на работниците и служителите на национално равнище88).

Съветът е консултативен орган, състоящ се от по двама представители на пред-

ставителните организации на работодателите и на работниците и служителите на на-

ционално равнище89).

Съветът консултира изпълнителния директор при вземане на решения и наблю-

дава дейността на агенцията по изпълнението на политиката за насърчаване на зае-

тостта при спазване принципите на откритост, публичност и прозрачност90).

Съветът към Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта:

обсъжда плана и отчета за дейността на агенцията;

прави предложения за подобряване изпълнението на програмите и мерките за

насърчаване на заетостта и за обучение за придобиване на професионална ква-

лификация;

обсъжда ефективността на дейността на агенцията, в т. ч. на прилаганите

мерки и програми91).

Съветът се ръководи от изпълнителния директор, който е и председател на съве-

та. Съветът се свиква на заседания по инициатива на изпълнителния директор най-

малко 4 пъти годишно чрез отправяне на писмена покана до членовете му не по-мал-

ко от 15 дни преди датата, за която е насрочено заседанието. На заседанията се водят

протоколи92).

Съветът взема решения с обикновено мнозинство93).

Съветът приема правилник за устройството и дейността си94).

Организационно-техническото обезпечаване на заседанията на съвета се осигу-

рява от агенцията95).

2.2. Национален съвет за насърчаване на заетостта

Създаден е постоянно действащ орган за сътрудничество и консултации при раз-

работване на политиката по заетостта - Национален съвет за насърчаване на заетост-

та към министъра на труда и социалната политика96).

Председател на Националния съвет за насърчаване на заетостта е министърът на

труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице. Органи-

зационно-техническото обслужване на дейността на Националния съвет за насърча-

88) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 7, ал. (4).

89) УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по заетостта. Чл. 6, ал. (2).

90) УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по заетостта. Чл. 6, ал. (3).

91) УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по заетостта. Чл. 6, ал. (4).

92) УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по заетостта. Чл. 6, ал. (5).

93) УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по заетостта. Чл. 6, ал. (6).

94) УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по заетостта. Чл. 6, ал. (7).

95) УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по заетостта. Чл. 6, ал. (8).

96) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 8, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

ване на заетостта се осигурява от Министерството на труда и социалната политика.

Националният съвет за насърчаване на заетостта се състои от равен брой пред-

ставители на:

държавните институции, определени от Министерския съвет;

представителните организации на работодателите на национално равнище;

представителните организации на работниците и служителите на национално

равнище97).

По решение на Националния съвет за насърчаване на заетостта за участие

в заседанията му могат да се канят представители и на други юридически лица

с нестопанска цел.

Националният съвет за насърчаване на заетостта:

обсъжда и дава становища по разработването и провеждането на по

литика-

та по заетостта и на Националния план за действие по заетостта;

периодично се информира за данните за състоянието на пазара на труда и за

ефективността от прилаганите мерки и програми за насърчаване на заетост-

та;

предлага на Министерството на труда и социалната политика разработването

на проекти на нормативни актове, мерки и програми за насърчаване на заетост-

та;

обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с пазара

на труда;

обсъжда проекти и дава становища по споразумения на Министерството на

труда и социалната политика с други министерства, държавни институции и

неправителствени организации за общи действия по въпросите на заетостта

98)

2.3. и 2.4. Регионални органи по заетостта

Държавната политика по заетостта и обучението на възрастни по региони се

осъществява от областните администрации, органите на местно самоуправление

съвместно с териториалните поделения на Агенцията по заетостта, териториалните

поделения на министерства, организации и социалните партньори99).

Органи, които осъществяват държавната политика по насърчаване на заетостта

по региони, са:

областният управител и кметът на общината;

(изм., ДВ, бр. 60 от 2008 г.) постоянните и временните комисии по заетостта

97) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 8, ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

98) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 8, ал. (6).

99) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 9, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

към областните съвети за развитие;

дирекциите “Регионална служба по заетостта”;

дирекциите “Бюро по труда”;

съветите за сътрудничество100).

По решение на регионалните съвети за развитие и с решение на областните

съвети за развитие се създават постоянни или временни комисии по заетост-

та101).

Комисията по заетостта към областния съвет за развитие е постоянно действащ

орган, който подпомага областния управител при определяне, организиране и кон-

тролиране провеждането на държавната политика по насърчаване на заетостта и обу-

чението на възрастни на регионално равнище102).

Комисията по заетостта:

определя приоритетите на регионалната политика по насърчаване на заетост-

та и отговаря за разработването на регионални програми за заетост и / или обу-

чение на възрастни в съответствие с приоритетите на областната стратегия

за развитие и на регионалните, областните и общинските планове за развитие,

както и с приоритетите на националните стратегически документи и Нацио-

налния план за действие по заетостта;

обсъжда проекти на регионални програми за заетост и/или обучение на възраст-

ни в срок до един месец от представянето им и ги внася за утвърждаване и фи-

нансиране от министъра на труда и социалната политика;

осигурява условия за провеждане на регионалната политика по насърчаване на

заетостта;

извършва наблюдение и контрол на изразходваните средства за активна полити-

ка103).

Председател на Комисията по заетостта към областния съвет за развитие е об-

ластният управител или упълномощен от него представител на областната админи-

страция104).

Правилникът за устройството и дейността на Комисията по заетостта се приема

от областните съвети за развитие105).

В Комисията по заетост при областния съвет за развитие се включват предста-

вители на:

100) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 5.

101) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 9, ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

102) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 6, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от

2008 г.)

103) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 6, ал. (2).

104) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 9, ал. (3) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

105) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 9, ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

•

областната администрация и на общините на територията на областта;

териториалните поделения на Агенцията по заетостта;

министерствата и други държавни институции;

областните структури на представителните организации на работодателите

и представителните организации на работниците и служителите;

отраслови и браншови организации;

юридически лица с нестопанска цел в региона, чиято дейност е свързана с про-

блемите на заетостта и обучението за придобиване на професионална квали-

фикация;

регионалните дирекции за социално подпомагане;

други териториални структури106).

В Комисията по заетостта могат да участват със съвещателен глас директорът на

дирекция “Регионална служба по заетостта” и / или упълномощени от изпълнител-

ния директор на Агенцията по заетостта длъжностни лица107).

Временна комисия по заетостта се създава за разрешаване на определени задачи,

свързани с приоритетите на регионалната политика по насърчаване на заетостта108).

При осъществяване на дейността си комисията по заетостта към областния съвет

за развитие се съобразява с приоритетите на областната стратегия за развитие и на

регионалните, областните и общинските планове за развитие, както и с приоритетите

на националните стратегически документи и Националния план за действие по зае-

тостта109).

Комисията по заетостта ежегодно определя приоритети и приема план за дей-

ността си след определянето на приоритетите на държавната политика по насърчава-

не на заетостта и приемането на Националния план за действие по заетостта110).

Към поделенията на Агенцията по заетостта се създава Съвет за сътрудничество,

който осъществява пряко наблюдение и контрол върху провежданата политика по

заетостта111).

Съветът за сътрудничество е към дирекция “Бюро по труда” и:

извършва наблюдение на изпълнението на програмите и мерките;

осъществява контрол върху спазването на разпоредбите при подбора на съот-

ветните програми и мерки;

обсъжда приоритетните програми и мерки за финансиране112).

106) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 9, ал. (5) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.). Точка 7 от ал. (5) (нова,

ДВ, бр. 26 от 2008 г.). Точка 8 от ал. (5) (предишна т. 7, ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

107) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 6, ал. (3).

108) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 6, ал. (4).

109) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 10 (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

110) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 7.

111) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 12, ал. (1).

112) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 8, ал. (1).

При констатирани нарушения, Съветът за сътрудничество уведомява директора на

дирекция “Регионална служба по заетостта” и директора на териториалната дирекция

на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, а при наличие на достатъчно

данни за извършено престъпление от общ характер - и органите на досъдебното про-

изводство

113)

Съветът за сътрудничество се състои от 9 членове - по един представител на поде-

лението на Агенцията по заетостта, на териториалната структура на Министерството

на образованието и науката и на общината и по трима представители на организациите

на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни

114)

. По

решение на Съвета за сътрудничество за участие в заседанията му могат да се канят и

представители на други юридически лица с нестопанска цел.

Както беше посочено по-горе, в Съвета за сътрудничество се включва предста-

вител на общината

115)

. Когато дирекция “Бюро по труда” обслужва няколко общини,

се определя представител на една от тях за участие в Съвета за сътрудничество на

ротационен принцип. Представителите на останалите общини могат да участват в за-

седанието на Съвета за сътрудничество със съвещателен глас

116)

Съветът за сътрудничество избира председател от своя състав на принципа на

ротация за срок една година

117)

и приема правилник за устройството и дейността си.

Съветът за сътрудничество приема правилник за устройството и дейността си в едно-

месечен срок от учредяването си

118)

Областният управител осигурява координация между националните и местните

интереси по въпросите на заетостта при разработването и изпълнението на областни

стратегии за развитие и намаляване на безработицата и осъществява взаимодействие с

органите на местното самоуправление и местната администрация

119)

Насърчаване на заетостта. Планиране на програми

и мерки за насърчаване на заетостта

Програми и мерки за насърчаване на заетостта се реализират по реда на този закон

след одобряването им от Националния съвет за насърчаване на заетостта и от комиси-

ите по заетостта и след финансовото им осигуряване с бюджета за съответната година,

както и по реда на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”

120)

Агенцията по заетостта ежегодно в съответствие с процедурите за разработване

113) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 8, ал. (2).

114) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 12, ал. (2).

115) Включването на представител на общината се изисква изрично от Закона за насърчаване на заетост-

та, като участието му е подчертано и в правилника за приложение на закона. ПРАВИЛНИК за прилагане

на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 8, ал. (3).

116) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 8, ал. (4).

117) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 12, ал. (4).

118) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 8, ал. (5).

119) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 13 (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

120) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 30, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

на проекта на бюджет за съответната година представя на Министерството на труда и

социалната политика предложение с програмите и мерките за заетост и обучение на

възрастни, които да се реализират през плановата година121).

Условията, редът и критериите за ползването на преференции122) за реализация

на насърчителни мерки се определят с правилника за прилагане на закона123).

Условията и редът за ползване на преференциите по програми за заетост и обу-

чение се определят в съответната програма и/или правила и се утвърждават със запо-

вед на министъра на труда и социалната политика124).

Членовете на комисиите по заетостта и на съветите за сътрудничество към поде-

ленията на Агенцията по заетостта контролират и наблюдават процесите при реали-

зацията на програмите и мерките125).

Министерският съвет, Министерството на труда и социалната политика и Аген-

цията по заетостта, отделни министерства и други държавни институции или об-

ластни администрации и социалните партньори могат да разработват и предлагат за

финансиране и реализиране програми за увеличаване на заетостта, свързани с прио-

ритетите на Националния план за икономическо развитие, Националния план за ре-

гионално развитие и Националния план за действие по заетостта, както и програми

за заетост, ограмотяване и професионално обучение на групи в неравностойно поло-

жение на пазара на труда126).

Отговорни институции за разработването и реализирането на програмите за за-

етост и обучение са:

за националните програми - Министерството на труда и социалната политика

и Агенцията по заетостта;

за браншовите програми - съответните отраслови министерства (структури)

съвместно с отраслови синдикални организации, браншови камари, Министер-

ството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта;

за регионалните програми - комисиите по заетостта към областните съвети

за развитие127).

Комисиите по заетостта към областните съвети за развитие предлагат на Ми-

нистерството на труда и социалната политика регионални програми за обучение на

възрастни и / или заетост128).

121) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 30, ал. (3) (Доп., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

122) По смисъла на Закона за насърчаване на заетостта, “преференции за работодатели” са сумите,

предоставени на работодатели, които сключват договори по програми и мерки за запазване и за

насърчаване на заетостта и/или за обучение на наети лица. ЗАКОН за насърчаване на заетостта.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА, § 1., точка 13. (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

123) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 30, ал. (5) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2003 г., бр. 38 от 2005 г.)

124) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 30, ал. (6) (Отм., ДВ, бр. 26 от 2003 г.; нова, бр. 38 от 2005 г.).

125) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 30, ал. (8).

126) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 31, ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 26 от 2003 г.).

127) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 31, ал. (2) (Доп., ДВ, бр. 26 от 2003 г.).

128) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 31, ал. (3) (Нова, ДВ, бр. 26 от 2003 г.; изм., бр. 38 от 2005

7. Теодор Дечев „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения”

Комисиите по заетостта към областните съвети за развитие организират реали-

зирането на краткосрочни или средносрочни програми за развитие на заетостта129).

Регионалните програми за заетост и обучение конкретизират целите, приорите-

тите и инструментите за провеждане на държавната политика по заетостта. Те съдър-

жат мерки и проекти, съобразени с приоритетите на областната стратегия за развитие

и на регионалните, областните и общинските планове за развитие, както и с приори-

тетите на националните стратегически документи и Националния план за действие

по заетостта130).

Регионалните програми за заетост и обучение на възрастни се предлагат от об-

ластните и общинските администрации, социални партньори и други юридически

лица131) и се одобряват от комисията по заетостта. Те включват нови инициативи и

дейности за увеличаване на заетостта съобразно определените приоритети132).

Регионалните програми за заетост и обучение се разработват ежегодно и се пред-

лагат за финансиране при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на

Закона за насърчаване на заетостта133).

Финансиране на активната политика по насърчаване на заетостта

Министърът на труда и социалната политика ежегодно определя приоритетите,

програмите и мерките, които се финансират от държавния бюджет и се включват в

Националния план за действие по заетостта134).

В съответствие с процедурата за разработване проекта на бюджет на Република

България за съответната година министърът на труда и социалната политика ежегод-

но уведомява министерствата, Агенцията по заетостта и комисиите по заетостта към

областните съвети за развитие за възможността да предлагат мерки и програми за

финансиране135).

Предложенията по ал. 2, направени от комисиите по заетостта към областните

съвети за развитие, следва да са гарантирани финансово в частта, която не е предви-

дена в бюджета на Министерството на труда и социалната политика136).

г., бр. 26 от 2008 г.).

129) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 32, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

130) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 33, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

131) По смисъла на Закона за насърчаване на заетостта, “местен работодател” е лице, осъществяващо

дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по

законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението

за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. ЗАКОН за насърчаване на

заетостта. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА, § 1., точка 14. (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

132) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 33, ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

133) ЗАКОН за насърчаване на заетостта. Чл. 33, ал. (3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

134) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 10, ал. (1).

135) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 10, ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 60

от 2008 г.).

136) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 10, ал. (3) (Изм., ДВ, бр. 60

от 2008 г.).

Министърът на труда и социалната политика съгласува действията по активната

политика с Националния съвет за насърчаване на заетостта137).

Програми за заетост и обучение

ационалните програми за заетост и / или обучение се разработват от минис-

търа на труда и социалната политика и изпълнителния директор на Агенцията по

заетостта съвместно с представители на други заинтересувани организации и соци-

алните партньори и се утвърждават от министъра на труда и социалната политика

след обсъждане в Националния съвет за насърчаване на заетостта

138)

Утвърдените програми за заетост и / или обучение се предлагат за финансиране

и включване в Националния план за действие по заетостта и в плана за действие на

Агенцията по заетостта

139)

Регионалните програми за заетост и / или обучение, се одобряват от комисиите

по заетостта и се внасят за разглеждане и включване в Националния план за дейст-

вие по заетостта от Министерството на труда и социалната политика

140)

Браншовите програми за заетост и / или обучение, предложени за финансиране

в Националния план за действие по заетостта,

се внасят за разглеждане и утвържда-

ване от министъра на труда и социалната политика141).

Предложенията за регионални и браншови програми за следващата бюджетна

година се разработват по образец на формуляр за кандидатстване, утвърден от ми-

нистъра на труда и социалната политика, и се внасят за разглеждане до 30 септември

на текущата година142).

Комисия, включваща представители на Министерството на труда и социалната

политика и на Агенцията по заетостта, оценява и класира представените предложе-

ния за регионални програми по критерии за оценка. Критериите се определят съо-

бразно приоритетите на политиката по насърчаване на заетостта и се утвърждават от

министъра на труда и социалната политика след съгласуване с Националния съвет за

насърчаване на заетостта143).

Класираните според оценките предложения за регионални програми се включват

в Националния план за действие по заетостта в рамките на предвидените средства за

активната политика144).

137) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 12, ал. (3)

138) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 23, ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 95

от 2005 г.).

139) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 23, ал. (2).

140) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 24, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 42

от 2006 г., бр. 60 от 2008 г.).

141) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 24, ал. (1).

142) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта Чл 24, ал (3) (Изм , ДВ, бр 42 от 2006)

143) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 24, ал. (4) (Изм. и доп., ДВ,

бр. 42 от 2006 г.)

144) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта Чл 24, ал (5) (Изм , ДВ, бр 42 от 2006 г)

100

Регионалните програми за ограмотяване, квалификация и заетост се разработват

от областните и общинските администрации съвместно с поделенията на Министер-

ството на образованието и науката, представителните организации на работодателите

и на работниците и служителите, юридически лица с нестопанска цел и поделенията

на Агенцията по заетостта145).

Регионалните програми за ограмотяване, квалификация и заетост се осъществя-

ват в три модула:

“Ограмотяване” - чрез курсове за ограмотяване с продължителност до 5 месе-

ца по утвърдени от министъра на образованието и науката учебни програми;

“Професионална квалификация” - чрез обучение за придобиване на професионал-

на квалификация;

“Заетост” - чрез форми на несубсидирана заетост, субсидирана заетост и/или

насочване към самостоятелна стопанска дейност; областните и/или общински-

те администрации, разработили програмата, на основание на договор с кон-

кретното поделение на Агенцията по заетостта осигуряват и несубсидирана

заетост и/или насочване към самостоятелна стопанска дейност на участници-

те в програмата146).

Регионалните програми за ограмотяване, квалификация и заетост могат да бъдат

реализирани последователно по трите модула – „Ограмотяване”, „Професионална

квалификация” и „Заетост” или чрез съчетаване на модул “Ограмотяване” с модул

“Професионална квалификация” и модул “Заетост”. В модул “Професионална ква-

лификация” могат да участват и други регистрирани в дирекция “Бюро по труда”

безработни лица, които не са били включени в модул “Ограмотяване”147).

Илюстрация на работата на Съветите за сътрудничество и

на Комисиите по заетостта, в контекста на актуален проблем

– приложението на Постановление № 44 от 19 февруари 2009 г.

Постановление № 44 от 19 февруари 2009 г. е посветено на определянето на

условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, за ко-

ито е установено непълно работно време, в икономическите сектори “Индустрия”

и “Услуги”148). В Националния план за действие по заетостта през 2009 г., като част

от антикризисните мерки на правителството е включена подкрепа на работниците и

служителите чрез компенсиране на доходите им, които намаляват от преминаване от

пълно към непълно работно време.

145) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 25, ал. (1).

146) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Чл. 25, ал. (2); точка 1. (Изм., ДВ,

бр. 60 от 2008 г.); точка 3. (Изм. и доп., ДВ, бр. 60 от 2008 г.).

147)

ПРАВИЛНИК

за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта Чл 25, ал (3) (Доп , ДВ, бр 60 от 200

148)

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. за определяне на условията и реда за изплащане на ком-

пенсации на работници и служители, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори

“Индустрия” и “Услуги”. (Обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2009 г.).

101

Постановлението предвижда, че на работници и служители от икономическите

сектори “Индустрия” и “Услуги”149), за които е установено непълно работно време

при условията и по реда на чл. 138а, ал. 1 и § 3б от преходните разпоредби на Кодекса

на труда (КТ), могат да се изплащат компенсации150). Компенсациите151) се изплащат,

когато продължителността на установеното непълно работно време е половината от

законоустановената продължителност за месеца или за периода на изчисляване на

работното време152).

Компенсацията за потенциалния бенефициент - работник или служител е до

120 лв. месечно, като конкретният размер се изчислява в зависимост от действител-

но отработеното време през месеца153). Лицата – потенциални бенефициенти, имат

право на компенсация еднократно в рамките на една календарна година и за срок не

повече от 3 последователни месеца в рамките на периодите по чл. 138а, ал. 1 и § 3б

от преходните разпоредби на КТ154). Максималният месечен размер на компенсацията

се изплаща на работници и служители, които през месеца са работили на непълно

работно време, равняващо се на половината от законоустановената продължителност

на работното време и пълен работен месец155).

За целта са предвидени над 6 700 000 лв. за субсидиране на заетостта на над 18

000 души, съобщиха от Агенцията по заетостта156). Месечната помощ, която е до 120

лв., може да се изплаща за не повече от 90 дни.

Работниците и служителите, желаещи да получават компенсациите, попълват и

предоставят на работодателя писмени декларации по образец157).

За изплащане на компенсации по чл. 1 могат да кандидатстват работници и слу-

жители, за които е установено непълно работно време от работодатели, които рабо-

тодатели:

са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически

лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;

имат преобладаващ брой наети работници и служители в икономическите дей-

ности В, С, D, Е, F, G, H, I и J от Класификацията на икономическите дейности

(КИД - 2008 г.);

149) По смисъла на постановлението, “Икономически сектори “Индустрия” и “Услуги” са дейностите по

букви B, C, D, E, F, G, H, I и J от Класификацията на икономическите дейности (КИД - 2008 г.). ПОСТА-

НОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Допълнителна разпоредба § 1, точка 2.

150) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 1, ал. (1).

151) По смисъла на постановлението, “Компенсации” са суми, определени в Националния план за действие

по заетостта за съответната година, които се изплащат на работниците и служителите, чиито доходи от труд

се намаляват в резултат от преминаване от пълно към непълно работно време. Компенсациите са под формата

на помощи поради обстоятелствата, предизвикани от въвеждане на непълно работно време от работодателя.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Допълнителна разпоредба § 1, точка 1.

152) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 1, ал. (2).

153) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 1, ал. (3).

154) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 1, ал. (4).

155) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 1, ал. (5).

156) http://more.info.bg/article.asp?topicID=247&issueID=2485

157) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 5, ал. (1).

102

са установили непълно работно време за период, не по-кратък от два месеца, и

за най-малко 5 на сто от списъчния състав на персонала към момента на кан-

дидатстване;

нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и/или задължения за осигу-

рителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите;

не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъсто-

ятелност или ликвидация;

нямат наложени санкции или глоби по чл. 415, ал. 2 КТ през последните 6 месеца

преди кандидатстването на техни работници и служители158).

Писмените декларации по образец, подадени от работниците и служителите с

приложените от работодателите изискуеми доказателствени документи се разглеждат

от Съвета за сътрудничество към дирекция “Бюро по труда”, създаден в изпълнение

на чл. 12, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, на присъствени заседания159).

Декларациите на работници и служители, за които работодателят не е предоставил

необходимите документи или документите не отговарят на изискванията не се допус-

кат до оценяване160).

Съветът за сътрудничество разглежда и оценява подадените документи по реда

на постъпването им по следните критерии:

процент на изменение на стойността на продажбите за последното тримесе-

чие, предхождащо месеца на подаването на документите по чл. 5, в сравнение

със същия период на предходната година;

процент на изменение на финансовите резултати за последното тримесечие,

предхождащо месеца на подаването на документите по чл. 5, в сравнение със

същия период на предходната година;

вид на основната дейност;

процент на работниците и служителите, за които е установено непълно ра-

ботно време, от общия брой на списъчния състав в края на последното триме-

сечие, предхождащо месеца преди въвеждането на непълно работно време;

наличие на санкции или глоби на работодателя по чл. 413, ал. 3 и чл. 414, ал. 2

КТ и по Закона за насърчаване на заетостта през последните 6 месеца преди

подаване на документите по чл. 5161).

Оценката на д

окументите се извършва по специална скала.

Разгледаните и оценените от Съвета за сътрудничество документи се предоставят

на съответната Комисия по заетост към областния съвет за развитие чрез директори-

158) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 2.

159) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 6, ал. (1).

160) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 6, ал. (2).

161) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 7, ал. (1).

103

те на дирекциите “Бюро по труда” в тридневен срок

162)

. Комисията по заетост прави

общо класиране за областта на оценените от съветите за сътрудничество документи в

рамките на разпределените финансови средства. Комисията по заетост въз основа на

класирането прави писмено предложение до директорите на дирекции “Бюро по тру-

да” за одобряване или неодобряване на декларациите на работниците и служителите в

срок 3 дни от постъпването на документите.

Директорите на дирекции “Бюро по труда” въз основа на предложението, напра-

вено от Комисиите по заетост, издават решение за одобряване или неодобряване на

декларациите и уведомяват чрез работодателя работниците и служителите, на които

ще бъдат изплащани компенсации, в срок от три дни след получаването на предложе-

ни

ето на Комисията по заетост към областния съвет за развитие

163)

На 20.03.2009 г. в сградата на ДБТ ”Поморие” се е провело заседание на Съвета

за сътрудничество

164)

. На него са били разгледани и оценени подадените писмени

декларации на работници и служители с приложените от работодателите им доку-

менти по определените в Постановлението на МС № 44 критерии за изплащане на

компенсации при установено непълно работно време.

На заседанието са присъствали: Галина Бабева – началник отдел в община Не-

себър, Красимира Фотева –директор ОП „Социално обслужване” в Поморие, Мария

Димитрова от КНСБ Несебър, Стефка Ангелова от КНСБ Поморие, Боряна Желева

–главен секретар на Бургаската търговско промишлена палата (БсТПП), Светлана

Грозева от КТ „Подкрепа” - Поморие.

Веднага преви впечатление, присъствието на представител на само една от

представителните работодателски организации на заседанието на Съвета за сътруд-

ничество. Причините за подобно отсъствие на пет от шестте работодателски орга-

низации, могат да бъдат различни, но по принцип подобна практика е изключител-

но неприемлива.

Изпълнителният директор на ДБТ Поморие – г-жа Татяна Генова е запознала с

процедурата за разглеждане и оценяване на подадените документи, съгласно ПМС

44 / 16.02.2009 г.. Били са разгледани представените от работниците и от работода-

телите документи, като Съветът за сътрудничество е оценил допуснатите канди-

дати по скалата на критериите за оценка на документите. Взети са били следните

решения:

Съветът за сътрудничество е оценил допуснатите кандидати по скалата

на критериите за оценка на документите (Приложение №4 към чл.7, ал.2 от ПС

44/19.02.2009 г.) по следния начин:

„Порой” ЕООД – 55 т., с представени всички документи, за 6 лица, в срок от

три месеца;

162) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 7, ал. (3).

163) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 от 19 февруари 2009 г. Чл. 8, ал. (1).

164) http://www.pomorie.com/milena/news/index.php?action=show&type=news&id=17468

104

ЕТ ”Таше

в-64 - Венелин Стоянов”- 40 т., за 13 лица, в срок от 6 месеца, с пред-

ставени всички документи.

Не са били оценени документите на „Гарант турист С и В” ЕООД, тъй като рабо-

тодателят не е бил представил пълен комплект документи.

Пак на 20 март 2009 г в ДБТ „Дулово” се е провело заседание на Съвета за сътруд-

ничество към дирекцията с дневен ред: разглеждане и оценяване на подадени доку-

менти от работодатели кандидатствали за изплащане на компенсации на работници и

служители по реда на ПМС №44 / 19.02.2009 г., за които е установено непълно работно

време в икономическите сектори ”Индустрия” и “Услуги”

165)

Членовете на Съвета за сътрудничество към ДБТ са девет души, като осем от

тях са взели участие в обсъждането и оценяването по утвърдени критерии на пода-

дените документи. Те са били представители на двете общини Дулово и Алфатар, на

синдикатите (КНСБ и КТ”Подкрепа”), работодатели и представители от сферата на

образованието.

На заседанието са били оценени документите на три фирми, кандидатствали за

компенсации на общо 75 работника.

Съветът за сътрудничество е подкрепил кандидатурите на работници от фирмите

ЕТ”Джени стил”, ЕООД “Джени стил”, “Агрокомб” АД. Пакетът от документи е из-

пратен за общо класиране в Комисията по заетост към Областния съвет за развитие.

На 23.03.2009г. от 15.00 часа в сградата на Дирекция “Бюро по труда “ – Бяла Сла-

тина се провежда заседание на Съвета за сътрудничество към ДБТ – Бяла Слатина

166)

Единствената точка в дневния ред е разглеждане и оценяване на подадените пис-

мени декларации на работниците и служителите с приложените от работодателя им

документи по определените в Постановлението на МС № 44 критерии за изплащане

на компенсации при установено непълно работно време.

На заседанието са присъствали:

Иван Димов –Директор на “ Вега Стар“ ЕООД;

Христо Илиев – Изпълнителен директор на “Фаворит Холд” АД

Красимира Борисова - представител на Община Бяла Слатина;

Коста Костов – Представител на КТ ”Подкрепа”;

Галина Ангелова – Представител на КТ “Подкрепа”;

Дора Ганева – Директор ДБТ гр. Бяла Слатина;

Отсъствали са: Лиляна Софранова – упълномощен представител на “Пионер“АД,

Грета Минкова – упълномощен представител на КНСБ и Йордан Йорданов – Ди-

ректор на ПАГ”Н.Й.Вапцаров” гр. Бяла Слатина. Веднага прави впечатление, че в

165) http://www.dulovo.info/index.php?p=news&newsid=602&area=1

166) http://vestitel-bsl.com/index.php?option=com_content&view=article&id=945:2009-

03-23-14-02-27&catid=1&Itemid=2

105

информацията, разпространена от местна електронна, интернет медия, изобщо не

става дума за членове на Съвета за сътрудничество от страна ан работодателските

организации. Те дори не са включени в списъка на отсъстващите, което създава осно-

вателното съмнение, че представители на работодателските организации изобщо не

участват по принцип в работата на Съвета за сътрудничество. Както вече стана дума,

при описанието на заседанието на Съвета за сътрудничество при ДБТ „Поморие”

Причините за подобно отсъствие могат да бъдат различни, но по принцип подобна

практика е изключително неприемлива.

Г-жа Дора Ганева (Директор ДБТ „Бяла Слатина”) е запознала Съвета за сътруд-

ничество с постъпилите писмени декларации от работниците и служителите от „Га-

рант” АД гр. Бяла Слатина и приложените документи от работодателя за изплащане

на компенсации по реда на Постановлението на МС № 44 за установено непълно

работно време от 01.04.2009г. Декларации са били подали 115 работниците и служи-

телите от „Гарант” АД гр. Бяла Слатина.

Съветът за сътрудничество е разгледал всички декларации и документи. Уста-

новено е било, че в определения срок (до 18.03.2009 г.), в ДБТ Бяла Слатина са били

подадени документи от „Гарант” АД гр. Бяла Слатина, които отговарят на изисква-

нията в ПМС № 44 .

По време на обсъждането и оценяването е присъствал г-н Христо Илиев – Из-

пълнителен директор на “Фаворит Холд” АД, но не е участвал в процедурата и в

гласуването, поради конфликт на интереси.

Документите са били оценени по скалата на критериите, съгласно Приложение

4 от Постановлението.

По скалата за оценка, акционерното дружество „Гарант” АД - гр. Бяла Сла-

тина е получило 70 точки.

Съветът за сътрудничество при Дирекция “Бюро по труда” в град Бяла Слатина е

решил писмените декларации на работниците и служителите от „Гарант” АД гр. Бяла

Слатина, заедно с приложените от работодателя им документи да бъдат представени

от Директора на Д”БТ” гр. Бяла Слатина в Комисията по заетост към Областния съ-

вет за развитие за общо класиране.

По официални данни на Министерството на труда и социалната политика, цити-

рани от интернет медиите, общо 322 работодатели са подали декларации на 18 086

техни работници и служители към 18 март 2009 г. в Дирекциите “Бюро по труда”

(ДБТ) в цялата страна167) са за получаване на компенсации за непълно работно време

по Постановление на МС № 44.

Най-много декларации от работници и служители са постъпили на територията

на Дирекцията “Регионална служба по заетостта” (ДРСЗ) Ловеч – 5081, която включ-

ва областите: Плевен, Габрово, Велико Търново и Ловеч. Най-малко са били в ДРСЗ

Варна – 295, обхващаща областите: Варна, Добрич и Шумен.

167)http://www.econ.bg/news/article158722/nad_18_000_sa_kandidatite_za_minavane_na_nepulen_raboten_den

106

Съгласно Националния план за действие по заетостта през 2009 година са оси-

гурени 6,7 млн.лв. за компенсиране на намалението на доходите от труд на повече от

18 хил. заети лица.За период от три месеца служителите ще получават до 120 лв. при

работа на половината от законоустановената продължителност на работното време,

съгласно ПМС№44.

Комисията по заетост към Областния съвет за развитие - Ямбол е заседавала на

24 март 2009 г. във връзка с общото класиране на оценените от Съветите за сътрудни-

чество кандидати по ПМС №44 от 19 февруари 2009 г.168).

Общият размер на средствата, утвърдени от Агенцията по заетостта за област

Ямбол, за 2009 г. се е оказал 87 108 лв., според директора на Дирекция „Регионална

служба по заетостта”- Бургас, г-жа Велина Тодорова. Сумата е била утвърдена на

база официална информация, постъпила от Националния статистически институт

(НСИ) за наетите лица през 2007 година в област Ямбол в

секторите „Индустрия” и

„Услуги”.

В хо

да на заседанието г-жа Велина Тодорова е информирала членовете на Комиси-

ята по заетостта за постъпилите заявления в Дирекциите „Бюро по труда” Ямбол и Ел-

хово и направеното оценяване от Съветите по сътрудничество към Дирекциите „Бюро

по труда” (ДБТ). Петнадесет фирми са депозирали декларации на свои служители за

финансова компенсация на наетите лица при установено непълно работно време на ра-

ботниците и служителите, като две от фирмите са кандидатствали пред ДБТ - Елхово,

а останалите 13- пред ДБТ - Ямбол.

Съветите по сътрудничество към ДБТ са оценили подадените документи по реда

на постъпването им по петте критерия: процент на изменение на стойността на про-

дажбите и на финансовите резултати за последното тримесечие; видът на основната

дейност на фирмите; процент на работниците и служителите, за които е установено

непълно работно време; наличие на санкции или глоби на работодателя по Кодекса на

труда и по Закона за насърчаване на за

етостта през последните 6 месеца.

Сериозни дебати в хода на заседанието са били породени от значителния недос-

тиг на средства, необходими за удовлетворяване на постъпилите искания от страна на

работниците. Представителите на общините, синдикатите, работодателските и непра-

вителствени организации са се обединили около мнението да извършат класиране на

работодателите така, че да се даде възможност повече фирми да се възползват от раз-

поредбите на постановлението, като 11 фирми се финансират в рамките на отпуснатия

лимит за област Ямбол и се подаде искане пред Агенцията по заетостта за отпускане

на допълнително финансиране.

Заседанието на Комисията по заетостта към Областния съвет за развитие - Кюс-

тендил, за класиране на оценените от Съветите за сътрудничество към Дирекции

„Бюро по труда” – Кюстендил и Дупница подадени документи за изплащане на ком-

пенсации при установено непълно работно време по Постановление на МС № 44, се

168) http://yambol.government.bg/php/site/more.php?PHPSESSID=a7229ec65e2f9f6493b2ce43aaf2becd&num

ber=1825&index=4&parent=0

107

е провело на 24 март 2009 г., от 14 часа, в заседателната зала на областната админи-

страция

169)

Заседанието на Комисията по заетост към Областния съвет за регионално разви-

тие - Русе, на което да се направи общо класиране на документите на предприятия,

чиито работници и служители са подали декларации за получаване на компенсации за

работа при установено непълно работно време за територията на областта

170)

е било

насрочено за 25 март 2009 г., сряда.

В Комисията по заетост са били представени документи, подадени от 281 ра-

ботници, за които е установено непълно работно време в 9 фирми на територията на

дирекции “Бюро по труда”(ДБТ) - Русе и Бяла. Документите са били надлежно разгле-

дани и оценени от Съветите за сътрудничество към ДБТ по реда на постъпването им.

На 26 март 2009 г., в Заседателната зала на Областна администрация - Силистра

е проведено Заседание на Комисията по заетост към Областния съвет за регионал-

но развитие. Заседанието е открито лично от заместник областния управител г-н Пе-

тко Добрев

171)

. На заседанието са присъствали директорът на Дирекция „Регионална

служба по заетост” - Русе (ДРСЗ) - г-н Драгомир Николов и г-жа Кремена Калчева

началник на сектор в ДРСЗ - Русе.

По време на заседанието, комисията първоначално е запозната с целите, усло-

вията и реда за прилагане на Националната програма “Нова възможност за заетост”

през 2009 г., утвърдена със заповед на Министъра на труда и социалната политика от

19.02.2009 г

172)

След това в дневният ред следва Постановление № 44 на Министерски съвет,

прието на 19 февруари 2009 г., за определяне на условията и реда за изплащане на ком-

пенсации на работници и служители, за които е установено непълно работно време в

икономическите сектори „Индустрия” и „Услуги”.

Набирането на документи в Дирекции “Бюро по труда” е стартирало на 04.03.3009

г. и е продължило до 18 март 2009 г. Съгласно предвидените в Постановлението сроко-

ве, оценените от Съветите за сътрудничество документи на кандидатите за получаване

на компенсации са предадени за оценка и общо класиране от Комисията по заетост.

Г-н Драгомир Николов е представил обща справка за получените оцен-

ки на Съветите за сътрудничество към ДБТ, броя на работниците и служителите,

кандидатстващи за получаване на компенсации, необходимите финансови средства

за тях и разпределения финансов ресурс за областта.

169) http://www.focus-radio.net/?s=8&do=n240999&PHPSESSID=ljrv6n1osrugcttbqe1eetrgs4

170) http://www.ruseinfo.net/news_60934.html

171) http://www.silistra-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=257:2009-03-26-07-56-

58&catid=1:latest-news&Itemid=75

172) По тази програма съкратени в резултат на кризата работници ще бъдат консултирани, включвани

в допълнителни програми за обучение за повишаване на квалификацията или преквалификацията и ще

получават услуги за насочване към нова работа на първичния пазар на труд. Програмата програма пред-

лага и субсидии за работодателите, които осигурят 9 месечна заетост, като за първите 6 месеца ще им се

предоставят средства от държавния бюджет за поемане по минимални размери на разходите им за труда,

положен от наетите лица.

108

Въз основа на получените точки при оценката от Съветите за сътрудничество,

комисията по заетост е класирала подадените документи по работодатели както

следва:

  



1. ЕООД “Джени Стил” 70

2. ПК “Метал” 65

3. “Рафаел Трейдинг” ООД 60

4. ЕТ „Алеите-Метин Кашчилар” 55

5. «Агроком» АД 50

6. „Стройтехника” АД 45

7. ЕТ “Джени Стил” 45

8. “Силома” АД 40

9. ЕТ “Тай - Т. Иванов” 40

10. СД “Скат - Дизайн Студио” 25

В рамките на определените финансови ресурси от комисията са предложили на

Директорите на ДБТ Дулово, Тутракан и Силистра да издадат решение за одобряване

на работниците и служителите за получаване на компенсации от следните фирми и

организации:

  

1. ЕООД “Джени Стил” 42

2. ПК “Метал” 6

3. “Рафаел Трейдинг” ООД 33

4. ЕТ „Алеите-Метин Кашчилар” 7

5. Агроком АД 27

6. „Стройтехника” АД 24

7. ЕТ “Джени Стил” 6

Поради изчерпване на определените финансови ресурси, на директорите на ДБТ

Дулово, Тутракан и Силистра се е наложило да издадат решение за неодобряване на

работниците и служителите за получаване на компенсации от фирмите “Силома” АД,

ЕТ “Тай - Т. Иванов” и СД “Скат - Дизайн Студио”.

На 30 март 2009 г. е заседавала Комисията по заетост към Областния съвет за

развитие на област Сливен173). Заседанието е било посветено на изпълнението на

173) http://new.sliven.net/sys/news/index.php?id=8711

109

Постановление на Министерския съвет № 44 от 19 февруари т.г. за изплащане на

компенсации до 120 лв. месечно в рамките на 3 месеца на работници и служители,

работещи на непълно работно време.

За област Сливен, утвърдената сума за изплащане на компенсации е възлизала на

128 059 лв. Съгласно постановлението, Комисията по заетост е трябвало да направи

общо класиране за цялата област на оценените от Съветите за сътрудничество към

бюрата по труда документи.

Комисията е взела решение, наличните средства да бъдат разпределени за пър-

вите 7 фирми от общо 16 фирми от областта, подали документи по постановлението,

класирани според оценките на Съветите за сътрудничество.

Най-висока е била оценката на „Колхида Сливен” ЕАД – 70 точки. Фирмата по-

лучава компенсации за 107 работници.

Следващата фирма в списъка е била „Анхрима” ЕООД, оценена с 65 точки. Тя

получава компенсации за 7 работници.

На трето място с 50 точки е била класирана фирма ЕТ „Ареа Димайн – Петър

Петров”. Там са били одобрени да получат компенсации 24 души.

Четвъртата фирма, чиито работници и служители са били одобрени да получат

компенсации, е „Фрукто Сливен” АД, оценена също с 50 точки. Там броят на работ-

ници, които трябва да получат компенсации е 30 души.

Петата фирма в класацията е „Митрон” ООД – Нова Загора, получила също 50

точки, в която за компенсации са кандидатствали 6 работници.

„ЗММ – Нова Загора” АД е фирмата, която е била класирана на шесто място,

също с 50 точки. 133-ма работници в нея са били одобрени за получаване на триме-

сечна компенсация.

Седмата фирма, до която са достигнали компенсациите, е „Европейска Светлин-

на Индустрия” ООД – Сливен. Тя е била оценена с 45 точки при 45 кандидатствували

работниците.

За пълното финансиране на работниците и служителите от седемте излъчени

фирми са били необходими общо 119 273 лв. Останали са свободни финансови ресур-

си в размер на 8 786 лв. Според указанията на Министерството на труда и социалната

политика обаче не се допуска одобряване на декларации само на част от работниците

и служителите на един работодател. По този начин, акционерното дружество „ЗММ

– Сливен” АД е останало извън одобрения списък, въпреки че е имало равен брой

точки с фирмата, заела седмо място - „Европейска Светлинна Индустрия” ООД. Това,

меко казано е „породило много дебати”, според сливенските медии.

Членовете на Комисията по заетостта са заявили, че поради структуроопределя-

щият характер на дружеството за икономиката на областта и поради необходимост-

та да не бъдат разпилени висококвалифицираните специалисти, с които разполага,

„ЗММ - Сливен” АД трябва да бъде подкрепено от държавата.

Комисията по заетостта е взела решение, директорът на Дирекция „Регионал-

на служба по заетостта” – Бургас, да уведоми писмено Изпълнителния директор на

110

Агенцията по заетостта за необходимостта от осигуряване на допълнителни средства

за компенсации на всички подали декларации работници и служители от класиралата

се на осмо място фирма „ЗММ Сливен” АД.

Г-жа Велина Тодорова, директор на ДРСЗ – Бургас е декларирала, че „Поста-

новление 44” не изчерпва финансите си с тази първа процедура, а ще продължи да

работи до края на годината. Тя е обещала, че при наличие на финансови ресурси е

напълно възможно да има втора и трета процедура за разпределяне на средства за

компенсации.

Междувременно, от двата синдиката не са скрили недоволството си, че според

тях, постановлението е било прието без да се вземат предвид техните забележки.

3. ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ И

БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

Политиката за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се

определя и осъществява след съгласуване в рамките на постоянни или временни

структури на тристранното сътрудничество на национално, отраслово и регионално

равнище174).

Постоянен орган за осъществяване на координация, консултации и сътрудни-

чество при разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на здра-

вословни и безопасни условия на труд на национално равнище е Националният съвет

по условия на труд175).

Националният съвет по условия на труд работи на обществени начала и се със-

тои от представители на:

Министерския съвет;

Националния осигурителен институт;

национално представителните организации на работодателите;

национално представителните организации на работещите176).

Председател на Националния съвет по условия на труд е министърът на труда и

социалната политика177).

Представителните организации на работещите и на работодателите, участващи

174) Закон за здравословни и безопасни условия на труд (Обн., ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г.; изм., бр. 86 от

1999 г., бр. 64 от 2000 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 111 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2003 г.;

изм., бр. 114 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 33 от 2006 г.; изм. и доп., бр.

48 от 2006 г.; изм., бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 40 от 2007 г.; изм., бр. 102 от 2008

г.; изм. и доп., бр. 108 от 19.12.2008 г.), Чл. 38.

175) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 39, ал. (1).

176) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 39, ал. (2).

177) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 39, ал. (3).

111

в Националния съвет по условия на труд, определят от своя състав двама заместник-

председатели на съвета178).

Организацията на дейността, техническото и административното обслужване на

Националния съвет по условия на труд се осъществяват от Министерството на труда

и социалната политика179).

Националният съвет по условия на труд:

обсъжда състоянието на условията на труд и предлага мерки за подобряването

им;

обсъжда и изразява становища по проекти на нормативни актове по въпросите

на условията на труд и прави предложения за изменението и допълнението им;

взема решения за създаване на отраслови и браншови структури за тристранно

сътрудничество по условията на труд;

създава помощни органи към съвета за решаване на специфични въпроси;

координира дейността на органите, на които е възложено упражняването на

контрол в областта на условията на труд;

проучва и популяризира наш и чужд опит, организира национални конкурси, се-

минари, акции и други форми за стимулиране на дейността;

приема програми за проучване и разработване на проекти за решаване на про-

блемите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, финанси-

рани от фонд “Условия на труд”180).

Отрасловите и браншовите съвети по условия на труд се състоят от представите-

ли на националните отраслови или браншови федерации, съюзи и синдикати на пред-

ставителните организации на работещите, на отрасловите или браншовите структури

на представителните организации на работодателите и от равен на тях брой предста-

вители на съответното министерство или ведомство181).

Отрасловите и браншовите съвети по условия на труд:

анализират състоянието на дейността по осигуряване на здравословни и безо-

пасни условия на труд в съответния отрасъл;

организират разработването и обсъждат проекти на правила и изисквания за

осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, специфични за съот-

ветния отрасъл;

проучват и популяризират опита, организират конкурси, семинари, акции и др.;

организират и провеждат обучение по правила, норми и методи, осигуряващи

178) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 39, ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.).

179) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 39, ал. (6).

180) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 40.

181) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 41, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.).

112

здравословни и безопасни условия на труд, на работодателя, на длъжностни

лица и на представителите на работещите182).

Регионалните (областните и общинските) съвети по условия на труд се състоят

от представители на съществуващите регионални съюзи или организации на пред-

ставителните организации на работещите и на работодателите и от равен на тях брой

представители на областната администрация или на местните органи за самоупра-

вление183).

Регионалните съвети по условия на труд:

приемат регионални програми за проучване и разработване на проекти за опти-

мизиране на условията на труд и ги представят на фонд “Условия на труд” за

финансиране;

обсъждат състоянието на дейността по осигуряването на здравословни и без-

опасни условия на труд в региона или в отделни предприятия;

координират дейността на териториалните органи по контрола на условията

на труд;

оказват съдействие на комитетите и групите по условия на труд за решаване

на конкретни проблеми184).

Орган за управление на фонд “Условия на труд” е управителният съвет, кой-

то се състои от управител, подуправител и седем членове185). Управителят на фонд

“Условия на труд” се назначава от министъра на труда и социалната политика, кой-

то определя и трима от членовете на фонда186). Националният съвет по условия на

труд избира от своя състав четирима от членовете на управителния съвет (по двама

от национално представителните организации на работещите и на работодателите),

единият от които за подуправител187). Представителят на Националния осигурителен

институт в Националния съвет по условия на труд е член и на управителния съвет на

фонд “Условия на труд”188).

Управителният съвет на фонд “Условия на труд”:

разработва правилник за своята дейност;

разработва и съгласува с Националния съвет по условия на труд бюджета на

фонда;

предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика бю-

182) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 42, ал. (1). Точка 4. (изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.).

183) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 43, ал. (1) (изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.).

184) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 43, ал. (2) (изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.).

185) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 47, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г.).

186) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 47, ал. (2).

г., бр. 76 от 2005 г., бр. 40 от 2007 г.).

188) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 47, ал. (4) (Нова, ДВ, бр. 76 от 2005 г.).

113

джета на фонда;

съставя годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счето-

водството;

изготвя годишен доклад за дейността на фонда;

одобрява проекти и програми за финансиране със средства на фонда и сключва

договорите с изпълнителите на получилите финансиране програми и проекти;

предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика

структурата и щата на фонда189).

4. ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО В СФЕРАТА

НА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ

Министерският съвет определя държавната политика в областта на социалното под-

помагане190). Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и про-

вежда държавната политика в областта на социалното подпомагане191).

Държавната политика в областта на социалното подпомагане се осъществява в съ-

трудничество с областните администрации, органите на местното самоуправление и юри-

дическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които

създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази област192).

За осъществяване на тристранното сътрудничество в сферата на социалното под-

помагане е създаден Съвет за социално подпомагане, който е обществен консултативен

орган към министъра на труда и социалната политика. В него участват представители на

Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Минис-

терството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министер-

ството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на об-

щините в Република България, представители на представените на национално равнище

организации на работодателите и на работниците и служителите, както и на представите-

ли на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза в

областта на социалното подпомагане193). Устройството и дейността на Съвета за социално

подпомагане се регламентират с наредба на министъра на труда и социалната политика.

За упражняване на обществен контрол при осъщ

ествяване на дейностите по со-

189) Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 48. Точка 2, 3 и 6 (изм., ДВ, бр. 18 от 2003

г.). Точка 4 (изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Точка 7 (нова, ДВ, бр. 18 от 2003 г.).

190) ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ (Обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм. с § 4 от Закона за деномина-

ция на лева - бр. 20 от 1999 г., бр. 45 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 30 от

2006 г., бр. 105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2007 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., бр. 58 от 2008 г.; изм. и доп., бр.

14 от 20.02.2009 г.) Чл. 4, ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.).

191) ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ. Чл. 4, ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.).

192) ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ. Чл. 4, ал. (3) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.).

193) ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ. Чл. 4, ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.).

8. Теодор Дечев „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения”

114

циално подпомагане с решение на общинския съвет се създава обществен съвет със

следните функции:

ъдейства за провеждане на политиката по социално подпомагане в общината;

обсъжда регионални стратегии, програми и проекти, свързани със социалното

подпомагане;

съдейства за координиране на дейността по предоставяне на социални услуги на

физическите лица, регистрирани по Търговския закон, и на юридическите лица;

осъществява контрол върху качеството на социалните услуги в съответствие с

утвърдените критерии и стандарти;

дава становища за откриване и закриване на специализирани институции за

социални услуги на територията на общината194).

Общественият съвет се състои най-малко от трима, но не повече от девет души,

като в състава му се включват представители на институции физически лица, реги-

стрирани по Търговския закон, и юридически лица, които имат отношение към дей-

ностите по социалното подпомагане195). Обществените съвети имат право да изискват

и да получават информация от дирекциите “Социално

подпомагане” за дейността по

социалното подпомагане

196)

. При установяване на пропуски и при сигнали за нару-

шения при осъществяване на дейностите по социалното подпомагане обществените

съвети уведомяват писмено председателя на общинския съвет и инспектората към из-

пълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане

197)

С цел защита на интересите на потребителите на социални услуги и упражняване

на обществен контрол могат да се създават съвети на потребителите на социални ус-

луги, на техните настойници или попечители.

Съветите на потребителите имат съвещателни функции при осъществяване на

дейностите по предоставянето на социални услуги и следят за качеството им.

При констатирани нарушения съветите по ал. 1 уведомяват писмено инспектора-

та към изпълнителния директор на Агенцията за социално под

помагане198).

194) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за социално подпомагане (Приет с ПМС № 243 от 1998 г.)

(Обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г.; изм., бр. 38 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 42 от 1999 г.; изм. с § 2 от ПМС №

123 от 15.06.1999 г. - бр. 56 от 1999 г.; доп., бр. 112 от 1999 г.; изм., бр. 30 от 2000 г., бр. 48 от 2000 г.; изм.

и доп., бр. 98 от 2000 г.; попр., бр. 100 от 2000 г.; изм., бр. 19 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2001 г., бр.

26 от 2002 г.; доп., бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 81 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 118 от 2002 г., бр. 40 от 2003 г.;

изм., бр. 115 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 103 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2006 г.;

изм., бр. 93 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 101 от 04.12.2007 г.). Чл. 52. ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

195) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за социално подпомагане. Чл. 52. ал. (3) (Изм., ДВ, бр. 97 от

2001 г., бр. 40 от 2003 г.).

196) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за социално подпомагане. Чл. 53. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

197) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за социално подпомагане. Чл. 54. (Доп., ДВ, бр. 97 от 2001 г.;

изм., бр. 40 от 2003 г.).

198) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за социално подпомагане. Чл. 54а. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2003 г.),

ал. 1, ал. 2 и ал. 3.

115

5. ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТО В СФЕРАТА

НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и про-

вежда държавната политика по държавното обществено осигуряване199).

Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурите-

лен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание200).

Органи на управление на Националния осигурителен институт са:

надзорният съвет;

управителят и подуправителят201).

Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представи-

телните организации на работниците и служителите и на работодателите, призна-

ти съгласно Кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от

Министерския съвет, един от които задължително е изпълнителният директор на

Националната агенция за приходите

202)

. Надзорният съвет има мандат за срок четири

години

203)

. Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него, се об-

народват от председателя му в “Държавен вестник”

204)

Представителите на организациите на работниците и служителите и на работо-

дателите се определят от ръководните им органи на национално равнище

205)

Когато представителните организации на работниците и служителите или на

работодателите са различен брой, квотата на организациите с по-малък брой се до-

пълва до квотата на организациите с по-голям брой по споразумение между заин-

199) КОДЕКС за социално осигуряване (Загл. изм., ДВ, бр. 67 от 2003 г.)

(Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г.; изм., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на КС от 29.06.2000 г. по КД № 4

от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 1 от 2001 г.; доп., бр. 35 от 2001 г.; изм., бр. 41 от 2001 г.;

изм. и доп., бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 10 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 45 от 2002 г., бр. 74 от 2002 г.; доп., бр.

112 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 119 от 2002 г.; доп., бр. 120 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2003 г.; доп., бр.

42 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2003 г.; доп., бр. 95 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2003 г.; изм., бр.

114 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2004 г.; доп., бр. 38 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2004 г., бр. 53 от

2004 г., бр. 69 от 2004 г.; изм., бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2004 г.; изм., бр. 115 от 2004 г.; изм.

и доп., бр. 38 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2005 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 102 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 103 от

2005 г., бр. 104 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., бр. 34 от 2006 г.; изм.

и доп., бр. 56 от 2006 г., бр. 57 от 2006 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 15.09.2006 г.;

изм., бр. 82 от 2006 г., бр. 95 от 2006 г.; доп., бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007

г.; изм., бр. 52 от 2007 г., бр. 64 от 2007 г., бр. 77 от 2007 г.; доп., бр. 97 от 2007 г., бр. 100 от 2007 г.; изм. и

доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 113 от 2007 г.; изм., бр. 33 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 67

от 2008 г.; доп., бр. 69 от 2008 г.; изм., бр. 89 от 2008 г., бр. 102 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2008 г.;

изм., бр. 23 от 2009 г.; доп., бр. 25 от 03.04.2009 г. – в сила от 01.06.2009 г.). Чл. 32.

200) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 33. ал. (1).

201) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 34.

202) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 35. ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003).

203) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 35. ал. (5) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 1 от 2002 г.).

204) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 35. ал. (6) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 1 от 2002 г.).

205) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 35. ал. (2).

116

терес

ованите организации

206)

. При липса на споразумение, допълване на квотата на нацио-

нално представителните организации с по-малък брой не се осъществява.

Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен прин-

цип

207)

Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко по-

ловината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от

общия брой на членовете на надзорния съвет

208)

. Управителят на Националния осигурите-

лен институт участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас

209)

Надзорният съвет:

утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен инсти-

тут;

утвърждава проектите на годишния бюджет на държавното обществено осигуря-

ване и отчета му;

осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, съ-

вета на управителя, управителя и подуправителя;

утвърждава проектите на нормативните актове по държавното обществено осигу-

ряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;

приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен ин-

ститут и правилник за дейността на надзорния съвет;

дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към

фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188

от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

взема решение за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от На-

ционалния осигурителен институт след приключване на производството за несъсто-

ятелност или ликвидация на осигурителите, както и за задължения към държавното

обществено осигуряване на осигурители и самоосигуряващи се лица до 1000 лв., които

не могат да бъдат събрани по реда на чл. 110, ал. 5;

взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигу-

рителен институт над размер, определен от правилника за организацията и дейност-

та на Националния осигурителен институт;

взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на държавното об-

ществено осигуряване;

взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен ин-

ститут срещу задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване;

определя възнаграждението на управителя и подуправителя

210)

206) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 35. ал. (3) (Нова, ДВ, бр. 1 от 2002 г.).

207) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 35. ал. (7) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 1 от 2002 г.).

208) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 35. ал. (9) (Предишна ал. 7, ДВ, бр. 1 от 2002 г.).

209) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 35. ал. (10) (Предишна ал. 8, ДВ, бр. 1 от 2002 г.).

210) КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 36. ал. (1) (Предишен текст на чл. 36, ДВ, бр. 41 от 2007 г.); точка 6

10.

11.

117

6. ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ

УПРАВЛЕНИЕТО НА ФОНД “ГАРАНТИРАНИ

ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ”

За изплащане вземанията на работниците и служителите по този закон към На-

ционалния осигурителен институт се създава специализиран фонд “Гарантирани взе-

мания на работниците и служителите”, наричан по нататък “фонда”211).

Органи на управление на фонда са:

надзорен съвет;

директор212).

Надзорният съвет се състои от осем членове:

четирима представители на национално представените организации на рабо-

тодателите;

двама представители на национално представените организации на работни-

ците и служителите;

по един представител на Министерството на труда и социалната политика и

на Министерството на финансите213).

Представителите на организациите на работодателите и на работниците и служители-

те се определят от ръководните им органи на национално равнище, а представителите на

Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите - от

съответните министри

214)

. Надзорният съвет има мандат три години

215)

В случай че организациите на работодателите или на работниците и служителите

не постигнат споразумение помежду си за разпределението на местата в надзорния съ-

вет в 30-дневен срок след влизането на закона в сила или след изтичането на мандата на

надзорния съвет, министърът на труда и социалната политика организира провеждането

на жребий между тях в рамките на мандата на представителите на отделните организа-

ции

216)

Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали две трети о

(доп., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.); точка 7 (изм., ДВ, бр. 67 от 2003 г.; доп., бр. 105 от 2005 г.).

211)

ЗАКОН за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (Обн ,

ДВ, бр 37 от 04 05 2004 г ; изм и доп , бр 104 от 2005 г, бр 105 от 2005 г ; изм , бр 30 от 2006 г , бр 34 от 2006 г; изм и

доп , бр 48 от 2006 г; доп , бр 105 от 2006 г ; изм , бр 12 от 13 02 2009 г – в сила от 01 05 2009 г ) Чл 8

212) ЗАКОН за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя Чл 9

213) ЗАКОН за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работо-

дателя. Чл. 10. ал. (1).

214) ЗАКОН за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работо-

дателя. Чл. 10. ал. (2).

215) ЗАКОН за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работо-

дателя. Чл. 10. ал. (5).

216) ЗАКОН за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работо-

дателя. Чл. 10. ал. (3).

118

членовете му. Решенията се вземат, ако за тях са гласували повече от половината от общия

брой на членовете на надзорния съвет217). Директорът на фонда участва в заседанията на

надзорния съвет със съвещателен глас.

Надзорният съвет на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”:

утвърждава основните насоки и плана за осигуряването със средства на фонда;

осъществява контрол върху дейността на директора на фонда;

утвърждава проекта на годишния бюджет и приема отчета за изпълнението на

бюджета на фонда;

приема правилник за дейността си и утвърждава правилника за дейността на фон-

да;

утвърждава списъка на банките, които обслужват фонда, определени по реда на

чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване;

прави предложение пред управителя на Националния осигурителен институт за на-

значаване и освобождаване на директора на фонда и определя неговото възнаграж-

дение;

приема решения за отписване на несъбираеми вземания след приключване на

производството по ликвидация на работодател218).

7. СЪТРУДНИЧЕСТВО В СФЕРАТА НА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ

И УПРАВЛЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА

Националната здравноосигурителна каса е юридическо лице със седалище Со-

фия и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуря-

ване

219)

. Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно

217) ЗАКОН за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работо-

дателя. Чл. 10. ал. (7).

218) ЗАКОН за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работо-

дателя. Чл. 11.

219) ЗАКОН за здравното осигуряване (Обн , ДВ, бр 70 от 1998 г ; изм , бр 93 от 1998 г , бр 153 от 1998 г ; изм с

§ 4 от Закона за деноминация на лева, бр 20 от 1999 г, бр 62 от 1999 г, бр 65 от 1999 г; изм и доп , бр 67 от 1999

г ; изм , бр 69 от 1999 г ; изм и доп , бр 110 от 1999 г , бр 113 от 1999 г; попр , бр 114 от 1999 г ; изм , бр 1 от 2000

г ; изм и доп , бр 64 от 2000 г ; доп , бр 41 от 2001 г ; изм и доп , бр 1 от 2002 г , бр 54 от 2002 г ; доп , бр 74 от

2002 г ; изм и доп , бр 107 от 2002 г; доп , бр 112 от 2002 г ; изм и доп , бр 119 от 2002 г; изм , бр 120 от 2002 г ;

изм и доп , бр 8 от 2003 г ; доп , бр 50 от 2003 г ; изм , бр 107 от 2003 г ; доп , бр 114 от 2003 г ; изм и доп , бр 28

от 2004 г; доп , бр 38 от 2004 г ; изм и доп , бр 49 от 2004 г ; изм , бр 70 от 200

г , бр 99 от 2005 г ; изм и доп , бр 102 от 2005 г, бр 103 от 2005 г ; изм , бр 105 от 2005 г ; доп , бр 17 от 2006 г;

изм и доп , бр 18 от 2006 г, бр 30 от 2006 г; изм , бр 33 от 2006 г; изм и доп , бр 34 от 2006 г , бр 59 от 2006 г, бр

119

здравно осигуряване

220)

Органи на управление на НЗОК са:

събранието на представителите;

управителният съвет;

контролният съвет;

директорът

221)

Събранието на представителите се състои от общо 37 представители на оси-

гурените, работодателите, общините и държавата

222)

. Мандатът на събранието на

представителите е три години

223)

В квотата на осигурените се включват шестима представители на представи-

телните организации на работниците и служителите и един представител на пред-

ставителните организации за защита правата на пациентите, които се избират от

самите тях

224)

Представителите на работодателите в събранието са шестима и се избират от

представителните организации на работодателите

225)

Представителите на общините са шестима и се избират от Националното сдру-

жение на общините в Република България

226)

Представителите на държавата са 18 и се определят от Министерския съвет,

като един от тях задължително е изпълнителният директор на Националната аген-

ция за приходите

227)

Представителните организации на работниците и служителите и на работода-

телите са признати съгласно чл. 3 от Кодекса на труда

228)

Представителните организации за защита правата на пациентите са юридиче-

ски лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на чл. 7а, ал. 1 от За-

кона за здравното осигуряване и са признати по реда на чл. 7б от същия закон

229)

Представителите на организациите на работниците и служителите, на рабо-

тодателите и на Националното сдружение на общините в Република България се

определят от ръководните им органи на национално равнище, представителят на

организациите за защита правата на пациентите - от общото събрание на предста-

95 от 2006 г, бр 105 от 2006 г; доп , бр 11 от 2007 г; бр 26 от 2007 г - Решение № 3 от 2007 г по к д № 2 от 2007

г ; изм , бр 31 от 2007 г , бр 46 от 2007 г , бр 59 от 2007 г ; доп , бр 97 от 2007 г, бр 100 от 2007 г ; изм и доп , бр

113 от 2007 г , бр 37 от 2008 г, бр 71 от 2008 г ; изм , бр 110 от 30 12 2008 г - в сила от 01 01 2009 г ) Чл 6 ал (1)

220) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 6. ал. (4).

221) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 6. ал. (3) (Изм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.).

222) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 107 от 2002 г.), ал. (1).

223) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 107 от 2002 г.), ал. (9).

224) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 107 от 2002 г.), ал. (2).

225) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 107 от 2002 г.), ал. (3).

226) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 107 от 2002 г.), ал. (4).

227) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 107 от 2002 г.), ал. (5) (Доп., ДВ, бр. 112 от 2002 г.)

228) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 107 от 2002 г.), ал. (6).

229) ЗАКОН за здравното осигуряване Чл 7 (Изм , ДВ, бр 107 от 2002 г), ал (7) (Доп , ДВ, бр 37 от 2008 г )

120

вителите на

организациите по ал. 7, а на държавата - от Министерския съвет, до един

месец преди изтичане на мандата на действащото събрание на представителите230).

Събранието на представителите:

приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността на НЗОК и

го обнародва в “Държавен вестник”;

избира и освобождава членовете на управителния и контролния съвет, определя

тяхното възнаграждение и приема правилниците за работата им;

приема правила за провеждане на конкурс за директор на НЗОК;

одобрява проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК;

одобрява годишния финансов отчет, отчета за изпълнението на бюджета и

отчета за дейността на НЗОК;

освобождава от отговорност управителния съвет за отчетния период231).

Не могат да бъдат членове на събранието на представителите, на управителния

съвет и на контролния съвет лица, които са:

народни представители или министри;

изпълнители на медицинска помощ по този закон;

членове на управителни или контролни органи на други организации, осъществя-

ващи осигурителна или застрахователна дейност;

директори на РЗОК, техните съпрузи или роднини по права или по съребрена

линия до четвърта степен включително;

служители по трудово правоотношение в НЗОК и РЗОК;

били членове на управителен или контролен орган на търговско дружество или

неограничено отговорни съдружници в дружества, прекратени поради несъсто-

ятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;

еднолични търговци, изпаднали в несъстоятелност, при което са останали неу-

довлетворени кредитори;

лишени от право да заемат материалноотговорни длъжности;

осъждани за умишлено престъпление от общ характер232).

230) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 107 от 2002 г.), ал. (8).

231) ЗАКОН за здравното осигуряване Чл 8 Точка 3, точка 4, точка 5 и точка 6 (изм , ДВ, бр 107 от 2002 г)

232) ЗАКОН за здравното осигуряване. Чл. 18. Точка 5 (нова, ДВ, бр. 37 от 2008 г.). Точка 6 (предишна т.

5, ДВ, бр. 37 от 2008 г.). Точка 7 (предишна т. 6, ДВ, бр. 37 от 2008 г.). Точка 8 (предишна т. 7, ДВ, бр. 37

от 2008 г.). Точка 9 (предишна т. 8, ДВ, бр. 37 от 2008 г.).

121

8. СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В СФЕРАТА НА ИНТЕГРАЦИЯТА НА

ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Ми

нистерският съвет определя държавната политика за интеграция на хората с ув-

реждания

233)

. Държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда

от Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, областните упра-

вители, органите на местното самоуправление в сътрудничество с национално пред-

ставителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните

организации на работодателите и национално представителните организации на работ-

ниците и служителите съобразно приетата държавна стратегия за равни възможности

на хората с увреждания

234)

Държавните органи и органите на местното самоуправление съобразно своите пра-

вомощия приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други докумен-

ти, свързани с интеграцията на хората с увреждания

235)

За осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политика-

та в областта на интеграцията на хората с увреждания към Министерския съвет е съз-

даден Национален съвет за интеграция на хората с увреждания

236)

. Националният съвет

за интеграция на хората с увреждания е консултативен орган, в който участват предста-

вители на: държавата, определени от Министерския съвет, национално представител-

ните организации на хората с увреждания, национално представителните организации

за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и

служителите, национално представителните организации на работодателите и Нацио-

налното сдружение на общините в Република България

237)

Министерският съвет приема Правилник за устройството и дейността на Нацио-

налния съвет за интеграция на хората с увреждания и определя критериите за предста-

вителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреж-

дания

238)

Нормативните актове за хората с увреждания се приемат след предварително ста-

новище на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания

239)

За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания е съз-

дадена Агенция за хората с увреждания

240)

. Агенцията е юридическо лице на бюджетна

издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София и

233) ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания (Обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г.; изм., бр. 28 от 2005

г., бр. 88 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2006 г.; изм.,

бр. 30 от 2006 г., бр. 33 от 2006 г., бр. 37 от 2006 г., бр. 63 от 2006 г., бр. 95 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 97 от

2006 г.; изм., бр. 108 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.; доп., бр. 108 от 19.12.2007 г.

- в сила от 12.06.2007 г.) Чл. 5. ал. (1).

234) ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания. Чл. 5. ал. (2).

235) ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания. Чл. 5. ал. (3).

236) ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания. Чл. 6. ал. (1).

237) ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания. Чл. 6. ал. (2).

238) ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания. Чл. 6. ал. (4).

239) ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания. Чл. 6. ал. (3).

240) ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания. Чл. 7. ал. (1).

122

има статут на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика

241)

Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за хората с уврежда-

ния се определят с устройствен правилник, приет от МС по предложение на министъра

на труда и социалната политика.

Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е консултативен орган

към Министерския съвет за сътрудничество при разработването и провеждането на по-

литиката в областта на интеграцията на хората с увреждания

242)

Националният съвет за интеграция на хората с увреждания:

оказва подкрепа и съдействие при формирането и провеждането на политиката за

интеграция на хората с увреждания в съответствие с изискванията на национал-

ните и международните правни норми;

организира проучването и анализа на потребностите на хората с увреждания от

интеграция и прави предложения за повишаване на социалната и икономическата

ефективност на този процес пред компетентните държавни, общински, обществе-

ни и стопански органи и организации;

-обсъжда и приема становища по проекти на нормативни актове в областта на

интеграцията на хората с увреждания;

съдейства за координацията между държавните, общинските, обществените и

стопанските органи и организации с неправителствените организации на хора и

за хора с увреждания за осъществяване на необходимата обществена подкрепа на

дейността им в областта на интеграцията на хората с увреждания;

взаимодейства с Националния съвет за тристранно сътрудничество, с Национал-

ния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Ми-

нистерския съвет и с Националния съвет за закрила на детето към Държавната

агенция за закрила на детето;

установява и поддържа връзки с международни правителствени и неправителстве-

ни организации на и за хора с увреждания;

организира популяризирането на проблемите и мерките, свързани с интеграцията

на хората с увреждания, чрез активно сътрудничество със средствата за масово

осведомяване;

представя ежегодни отчети на Министерския съвет за дейността си и взема мер-

ки за подобряването й;

получава, обобщава и обсъжда годишния доклад и годишния счетоводен отчет на

национално представените организации на и за хора с увреждания за финансовата

им дейност и отчета за дейността им в областта на интеграцията на хората с

241) ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания. Чл. 7. ал. (2).

242) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреж-

дания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за

хора с увреждания (Приет с ПМС № 346 от 17.12.2004 г.) (Обн., ДВ, бр. 114 от 29.12.2004 г. - в сила от

01.01.2005 г.; изм., бр. 96 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 101 от 04.12.2007 г.) Чл. 2.

•

123

увреждания, осъществявана на базата на получена държавна субсидия

243)

Националният съвет за интеграция на хората с увреждания включва представи-

тели на: държавата, определени от Министерския съвет; национално представител-

ните организации на хора с увреждания; национално представителните организации

за хора с увреждания; национално представителните организации на работниците и

служителите, национално представителните организации на работодателите и Наци-

оналното сдружение на общините в Република България

244)

. В Националния съвет за

интеграция на хората с увреждания не могат да участват представители на организа-

ции, регистрирани по Закона за политическите партии.

От страна на Министерския съвет в Националния съвет за интеграция на хората

с увреждания участват по един заместник-министър на труда и социалната политика,

на финансите, на здравеопазването, на образованието и науката, на регионалното раз-

витие и благоустройството, на транспорта и на икономиката и енергетиката, опреде-

лени от съответния министър, както и по един заместник-председател на Държавната

агенция за младежта и спорта и на Българския институт по стандартизация, посочени

от съответните председатели

245)

Национално представителните организации на хора с увреждания, национално

представителните организации за хора с увреждания, национално представителните

организации на работниците и служителите, национално представителните организа-

ции на работодателите и Националното сдружение на общините в Република Бълга-

рия се представляват в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания от

по един упълномощен представител

246)

Председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания е ми-

нистърът на труда и социалната политика, а негови заместници са:

заместник-министър на труда и социалната политика и заместник-министър

на здравеопазването;

представител на национално представителните организации на хора с уврежда-

ния и национално представителните организации за хора с увреждания, избран

на ротационен принцип за срок една година

247)

243) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с ув-

реждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите

за хора с увреждания. Чл. 3. Точка 1. (изм., ДВ, бр. 101 от 2007 г.); точка 2. (изм., ДВ, бр. 101 от 2007 г.);

точка 4. (изм., ДВ, бр. 101 от 2007 г.); точка 7. (изм., ДВ, бр. 101 от 2007 г.); точка 9. (изм., ДВ, бр. 101 от

2007 г.).

244) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреж-

дания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за

хора с увреждания. Чл. 4. ал. (1).

245) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреж-

дания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за

хора с увреждания. Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 101 от 2007 г.).

246) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреж-

дания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за

хора с увреждания. Чл. 6.

247) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреж-

124

Организациите на хора с увреждания, организациите за хора с увреждания и ор-

ганизациите на работодателите, които ще участват в Националния съвет за интегра-

ция на хората с увреждания и ще бъдат признати за национално представени, трябва

да отговарят на следните общи критерии за представителство:

да имат съдебна регистрация;

да имат уставни цели и задачи с национално значение в областта на интеграци-

ята на хората с увреждания;

териториалните им структури да обхващат повече от 30 на сто от общините

в страната248).

Освен на посочените по-горе общи критерии, национално представените орга-

низации трябва да отговарят и на следните специфични критерии:

организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1600 членове, от

които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания;

организациите на слепоглухи хора да имат не по-малко от 400 членове, от ко-

ито не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от

броя на териториалните им структури по общини;

организациите на малките хора да имат не по-малко от 150 членове, от които

не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от броя

на териториалните им структури по общини;

организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и

не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания;

организациите за хора с увреждания, предлагащи социални услуги, да обслуж-

ват не по-малко от 4500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50

души специализиран персонал за обслужване на хора с увреждания;

родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат

не по-малко от 400 членове за организация и не по-малко от 1000 членове за

асоциация на организации249).

Организациите на хора с увреждания, организациите за хора с увреждания и

организациите на работодателите, които не отговарят поотделно на критериите за

представителство по ал. 1 и 2, могат да се сдружават и да участват в Националния

дания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за

хора с увреждания. Чл. 7. ал. (1)

248) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреж-

дания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за

хора с увреждания. Чл. 8. ал. (1).

249) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреж-

дания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за

хора с увреждания. Чл. 8. ал. (2).

•

125

съвет като асоциации с общо представителство250).

Организациите на хора с увреждания, организациите за хора с увреждания и

организациите на работодателите се признават за представителни на национално

равнище от Министерския съвет по предложение на председателя на Националния

съвет251).

Решението, с което организациите на хора с увреждания, организациите за хора

с увреждания, организациите на работодателите и асоциациите се признават за пред-

ставителни на национално равнище, е за срок 3 години252).

9. ТРИСТРАННОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ПРИ ОРГАНИЗАРАНЕ НА РАБОТАТА НА

СОЦИАЛНО ИНВЕСТИЦИОННИЯ ФОНД

Социалноинвестиционният фонд има за цел да подкрепи изпълнението на прио-

ритетни проекти и дейности, включени в Националния план за икономическо разви-

тие и в Националния план за регионално развитие253).

Социалноинвестиционният фонд има за задачи:

поощряване увеличаването на заетостта в реалния сектор;

създаване на постоянна и временна заетост;

насърчаване и поддържане равнището на определени услуги, свързани с развити-

ето на частния сектор;

осигуряване подкрепа на предприемаческите инициативи в определени региони,

силно засегнати от преструктурирането на икономиката;

насърчаване развитието на регионалните и местните инициативи, водещи до

повишаване равнището на заетостта;

сближаване с практиката за развитието на регионите на страните - членки на ЕС

254)

250) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреж-

дания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за

хора с увреждания. Чл. 8. ал. (3).

251) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреж-

дания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за

хора с увреждания. Чл. 10. ал. (1).

252) ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреж-

дания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за

хора с увреждания. Чл. 10. ал. (3).

253) ЗАКОН за Социалноинвестиционен фонд (Обн., ДВ, бр. 32 от 3.04.2001 г.; изм., бр. 120 от 29.12.2002

г.). Чл. 2. ал. (1). Социалноинвестиционният фонд е юридическо лице със седалище в град София. Чл. 1.

ал. (1). Социалноинвестиционният фонд е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към минис-

търа на труда и социалната политика. Чл. 1. ал. (2).

254) ЗАКОН за Социалноинвестиционен фонд. Чл. 2. ал. (2).

•

126

Органи за управление на Социалноинвестиционния фонд са:

управителен съвет;

изпълнителен директор255).

Уп

равителният съвет на Социалноинвестиционния фонд се състои от 12 членове.

В него с равен брой представители участват Министерският съвет, представителните

организации на работодателите и на работниците и служителите, определени по реда на

глава трета от Кодекса на труда. Представителите на Министерския съвет се определят

със заповед на министър-председателя

256)

Управителният съвет се свиква на редовно заседание най-малко веднъж на три ме-

сеца от неговия председател, както и на извънредни заседания по искане на изпълнител-

ния директор.

Управителният съвет:

предлага проект на наредбата за условията и реда за финансиране на проектите и

дейностите на Социалноинвестиционния фонд, с която се отчитат и изисквания-

та на донорските организации;

приема годишната програма за дейността на Социалноинвестиционния фонд, в

това число и годишната инвестиционна програма;

приема правилник за дейността си;

предлага за назначаване и освобождаване изпълнителния директор на Социалноин-

вестиционния фонд;

избира посредниците при осъществяване на дейности, свързани с финансови услуги;

осъществява подбор на външни одитори и одобрява докладите им;

приема годишния бюджет на Социалноинвестиционния фонд;

одобрява годишния отчет;

осъществява цялостен контрол за целевото разходване на набраните средства;

одобрява структурата на щатните длъжности на фонда;

информира обществеността, като публикува в централния печат годишната ин-

вестиционна програма на Социалноинвестиционния фонд

257)

Управителният съвет на Социалноинвестиционния фонд заседава, ако присъст-

ват повече от половината от членовете му258). Решенията на управителния съвет се

вземат с мнозинство повече от две трети от присъстващите259). Решенията на управи-

телния съвет относно наредбата за условията и реда за финансиране на проектите и

255) ЗАКОН за Социалноинвестиционен фонд. Чл. 9.

256) ЗАКОН за Социалноинвестиционен фонд. Чл. 10. ал. (1).

257) ЗАКОН за Социалноинвестиционен фонд. Чл. 12.

258) ЗАКОН за Социалноинвестиционен фонд. Чл. 11. ал. (1).

259) ЗАКОН за Социалноинвестиционен фонд. Чл. 11. ал. (2).

10.

11.

127

дейностите на Социалноинвестиционния фонд се взимат с мнозинство повече от две

трети от членовете на съвета260).

Председател на Управителния съвет на Социалноинвестиционния фонд е минис-

търът на труда и социалната политика261).

Председателят на Управителния съвет:

по предложение на Управителния съвет и след съгласуване с министъра на фи-

нансите приема наредбата за условията и реда за финансиране на проектите и

дейностите на Социалноинвестиционния фонд, която се обнародва в “Държавен

вестник”;

по предложение на Управителния съвет назначава и освобождава изпълнителния

директор на Социалноинвестиционния фонд262).

10. ТРИСТРАННОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

В СИСТЕМАТА НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

Националната агенция за професионално образование и обучение е държавен

орган за лицензиране на дейности в системата на професионалното образование и

обучение, както и за координация на институциите, имащи отношение към професи-

оналното ориентиране, обучение и образование263). Тя е създадена към Министерския

съвет, като юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София264). Нацио-

налната агенция за професионално образование и обучение осъществява дейността

си в съответствие със Закона за професионалното обучение и образование и по пра-

вилник, утвърден от Министерския съвет265).

Органите за управление на Националната агенция за професионално образова-

ние и обучение са управителният съвет и неговият председател266). Управителният

съвет създава експертни комисии за изпълнение на своите функции.

Управителният съвет се състои от председател и 24 членове, от които:

осем представители на министерства;

осем представители на организациите на работодателите;

260) ЗАКОН за Социалноинвестиционен фонд. Чл. 11. ал. (3).

261) ЗАКОН за Социалноинвестиционен фонд. Чл. 13. ал. (1).

262) ЗАКОН за Социалноинвестиционен фонд. Чл. 13. ал. (2).

263) ЗАКОН за професионалното образование и обучение (Обн., ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г.; изм., бр. 1

от 2000 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 103 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г.; доп.,

бр. 29 от 2003 г.; изм., бр. 28 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 77 от 2005 г.; изм., бр. 94 от 2005 г., бр. 30 от 2006

г.; изм. и доп., бр. 62 от 2006 г.; попр., бр. 63 от 04.08.2006 г.; изм. и доп., бр. 13 от 2008 г.; изм., бр. 26 от

07.03.2008 г.) Чл. 41. ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2002 г.).

264) ЗАКОН за професионалното образование и обучение. Чл. 41. ал. (1).

265) ЗАКОН за професионалното образование и обучение. Чл. 41. ал. (3).

266) ЗАКОН за професионалното образование и обучение. Чл. 43. ал. (1).

•

128

осем представители на организациите на работниците и служителите на наци-

онално равнище267).

Представителите на министерствата, организациите на работодателите и на ор-

ганизациите на работниците и служителите се определят по реда, предвиден в Пра-

вилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и

обучение268).

Министър - председателят назначава председател на управителния съвет по

предложение на министъра на образованието и науката269).

Председателят на управителния съвет е с висше образование и поне пет години

стаж в системата на професионалното образование и обучение270).

Мандатът на председателя и на членовете на управителния съвет е четиригоди-

шен. Едно лице не може да бъде член на управителния съвет за повече от два после-

дователни мандата271).

Половината от членовете на управителния съвет се обновява по квоти на всеки

две години272).

Организациите на работодателите:

участват в разработването, актуализирането и съгласуването на Списъка на

професиите за професионално образование и обучение;

предлагат промени в регистъра по § 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби на

Закона за народната просвета по отношение на институциите в системата на

професионалното образование и обучение273);

участват в разработването, съгласуването и актуализирането на държавните

образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии;

участват в организирането и провеждането на изпитите за придобиване на

професионална квалификация и предлагат представители за участие в изпит-

ните комисии;

определят своите представители в управителния съвет и в експертните коми-

сии на Националната агенция за професионално образование и обучение274).

267) ЗАКОН за професионалното образование и обучение. Чл. 44. ал. (1).

268) ЗАКОН за професионалното образование и обучение. Чл. 44. ал. (2).

269) ЗАКОН за професионалното образование и обучение. Чл. 44. ал. (3).

270) ЗАКОН за професионалното образование и обучение. Чл. 44. ал. (4).

271) ЗАКОН за професионалното образование и обучение. Чл. 45. ал. (1).

272) ЗАКОН за професионалното образование и обучение. Чл. 45. ал. (2).

273) ЗАКОН за народната просвета § 1. (Нов, ДВ, бр. 36 от 1998 г.), ал. (2) Министерството на образовани-

ето и науката подготвя и поддържа регистър на държавните детски градини, на държавните и общинските

училища и обслужващите звена, на детските градини и училища по чл. 11 и 12 и на духовните училища

по чл. 30.

274) ЗАКОН за професионалното образование и обучение. Чл. 56.

•

129

11. СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ОСИГУРЯВАНЕТО

НА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ЖЕНИТЕ

И МЪЖЕТЕ

Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министер-

ския съвет е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация

между правителствените органи и неправителствените организации при разработва-

нето и провеждането на националната политика по отношение на равнопоставеността

жените и мъжете

275)

. Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към

Министерския съвет е създаден с постановление на Министерския съвет, с което е при-

ет и „Правилник за устройството и организацията на работа на Националния съвет по

равнопоставеността на жените и мъжете”

276)

Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете:

консултира Министерския съвет;

обсъжда проекти на нормативни и други актове, отнасящи се до равнопоставе-

ността на жените и мъжете, и дава становища по тях;

обсъжда проекти на актове на Министерския съвет и дава становища за съ-

ответствието им с целите на политиката за равнопоставеност на жените и

мъжете;

координира действията на държавните органи и неправителствените организа-

ции в изпълнение на националната политика за равнопоставеност на жените и

мъжете и на поети международни задължения от страна на Република България

в съответната област;

самостоятелно или съвместно с Комисията за защита от дискриминация предла-

га мерки за провеждане на националната политика по въпросите на равнопоста-

веността на жените и мъжете в Република България;

поддържа контакти със сродни държавни органи в чужбина, както и с междуна-

родни организации със сходни задачи и сфери на действие;

подпомага изпълнението на национално значими национални и регионални проекти

на социалните партньори и неправителствени организации в областта на равно-

поставеността на жените и мъжете, съвместяването на семейните и родител-

ските с професионалните задължения и отчита крайните резултати;

организира провеждането на изследователска дейност по въпроси, засягащи него-

275) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по от 2005 г., бр. 94

от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 30.11.2005 г. - в сила от 01.12.2005 г.) Чл. 1.

276) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 313 от 17 ноември 2004 г., за създаване на Национален съвет по равнопоста-

веността на жените и мъжете към Министерския съвет (Обн., ДВ, бр. 104 от 26.11.2004 г.).

9. Теодор Дечев „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения”

130

вата дейност

277)

Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете се състои от:

Председател - министърът на труда и социалната политика;

Членове278).

Членовете на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, са

постоянни и асоциирани279).

Постоянни членове на Националния съвет по равнопоставеността на жените и

мъжете са по един представител на: Министерството на труда и социалната поли-

тика, Министерството на образованието и науката, Министерството на външните

работи, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи,

Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на

здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството

на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустрой-

ството, Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите,

Министерството на транспорта, Министерството на държавната администрация и

административната реформа, Министерството на държавната политика при бедствия

и аварии, министъра по европейските въпроси, Държавната агенция за закрила на де-

тето, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Държавната

агенция за бежанците, Националния осигурителен институт, Националния статис-

тически институт, дирекция “Етнически и демографски въпроси” на Министерския

съвет280).

Асоциирани членове на Националния съвет по равнопоставеността на жените

и мъжете са представители на други организации, научни институти, национално

представените организации на социалните партньори или неправителствени орга-

низации, поканени за целта от председателя на Националния съвет281). В работата на

Националния съвет представителите на асоциираните членове имат право на съве-

щателен глас282).

Неправителствените организации, желаещи да вземат участие в работата на На-

ционалния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете като асоциирани члено-

ве, подават писмено заявление за участие и прилагат следните документи:

277) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 2.

278) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 3. ал. (1).

279) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 3. ал. (2).

280) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 3. ал. (3) (Изм., ДВ, бр. 78 от 2005 г., бр. 83 от

2005 г., бр. 89 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.).

281) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 3. ал. (4).

282) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 3. ал. (7).

•

131

съдебно решение за регистрация;

устав;

списък на местните си структури с адреси и телефони на своите официални

представители283).

Председателят на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъ-

жете има право да поиска и допълнителни сведения, както и да прави проверки по

достоверността на предоставените документи284).

Представителите на министерствата – постоянни членове са заместник-мини-

стри, а представители на институциите са техните ръководители. Представителят на

министъра по европейските въпроси е началникът на кабинета. Дирекция “Етниче-

ски и демографски въпроси” на Министерския съвет се представлява от директора.

Определените представители на министерствата и институциите – постоянни чле-

нове, могат да бъдат замествани на заседанията на Националния съвет от съответно

упълномощени служители285).

Сродни обществени (неправителствени) организации могат да създават асоциа-

ции за участие в Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, за

което представят съответен протокол286).

Присъствието на отделните представители на заседанията на Националния съ-

вет се определя от тематиката на конкретните заседания287).

Председателят на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъже-

те свиква Съвета най-малко веднъж на 3 месеца или по предложение на не по-малко

от една четвърт от постоянните членове на съвета288). Заседанията на Националния

съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от постоянните членове

на съвета289). Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от списъчния

състав на постоянните членове на Националния съвет290). Писмени материали за об-

съждане на заседание на Националния съвет се изпращат в 5-дневен срок преди за-

седанието291).

283) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 5. ал. (1).

284) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 5. ал. (2).

285) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставеността на

жените и мъжете към Министерския съвет Чл 3 ал (5) (Изм , ДВ, бр 83 от 2005 г , бр 94 от 2005 г )

286) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 3. ал. (6).

287) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 4.

288) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 6, точка 2.

289) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 7. ал. (1).

290) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 7. ал. (2).

291) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

132

Административното и техническото обслужване на Националния съвет по рав-

нопоставеността на жените и мъжете се осигурява от секретариат - звеното за равни

възможности на жените и мъжете в Министерството на труда и социалната полити-

ка292). Секретар на Националния съвет е ръководителят на звеното за равни възмож-

ности на жените и мъжете в Министерството на труда и социалната политика293).

По предложение на постоянните членове на Националния съвет в представлява-

ните от тях институции се определят съответни служители, отговорни за провеждане

на координираната от Националния съвет политика за равни възможности на жените

и мъжете294). Националният съвет може да създава експертни работни групи и други

помощни звена.

Националният съвет утвърждава правила за консултации и сътрудничество на

местно равнище295).

Националният съвет координира своята дейност с Комисията за защита от дис-

криминация, с омбудсмана и със Съвета за национално развитие при Президента на

Република България296).

12. ТРИСТРАННОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

В СФЕРАТА НА ИЗГРАЖДАНЕТО

НА ИНСТИТУЦИИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ

НА ПРЕГОВОРИ ЗА ПОМИРЕНИЕ

И ДОБРОВОЛЕН АРБИТРАЖ

Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря,

всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество

и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации и/или от На-

ционалния институт за помирение и арбитраж

297)

. Преговорите от такъв характер могат

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 7. ал. (3).

292) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 8.

293) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 9. ал. (1).

294) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 10.

295) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 12.

296) ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставе-

ността на жените и мъжете към Министерския съвет. Чл. 13. ал. (1).

297) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. (Обн., ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г.; изм., бр. 27

от 1991 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; изм., бр. 57 от 2000 г.; изм.

и доп., бр. 25 от 2001 г., бр. 87 от 27.10.2006 г.) Чл. 4. (1) (Изм., ДВ, бр. 25 от 2001 г.).

133

да траят до 14 дни, а по споразумение на страните и по-продължително време

298)

Националният институт за помирение и арбитраж съдейства за доброволното

уреждане на колективни трудови спорове между работници и работодатели. Той е

юридическо лице към министъра на труда и социалната политика със седалище Со-

фия и с ранг на изпълнителна агенция299). Националният институт за помирение и

арбитраж осъществява дейността си в съответствие със Закона за уреждане на колек-

тивните трудови спорове и с правилник, утвърден от министъра на труда и социал-

ната политика300).

Ръководни органи на Националния институт за помирение и арбитраж са:

-Надзорен съвет;

Директор301).

Надзорният съвет на Националния институт за помирение и арбитраж се със-

тои от по двама представители на представителните организации на работниците и

служителите, на работодателите и на държавата. Представителите на държавата се

определят от министъра на труда и социалната политика. Директорът на института е

член на Надзорния съвет по право302).

Представителите на организациите на работниците и служителите и на работо-

дателите се определят от националните им ръководни органи303).

Членовете на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арби-

траж избират от своя състав председател на ротационен принцип за срок една годи-

на304).

Надзорният съвет на Националния институт за помирение и арбитраж:

приема правилник за организацията и дейността си;

утвърждава програмите за дейността на института;

одобрява проект на годишен бюджет, който се утвърждава от министъра на

труда и социалната политика;

приема правила за осъществяване на посредничеството и арбитража;

приема критерии за подбор и утвърждава списъците на посредниците и арби-

трите, изготвени по предложения на организациите на работниците и служи-

телите и на работодателите, както и на държавата;

обнародва утвърдените списъци на посредниците и арбитрите в “Държавен

вестник”305).

298) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4. ал. (2).

299) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (1).

300) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (2).

301) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (3).

302) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (4).

303) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (5).

304) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (6).

305) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (7).

•

134

Директорът на Националния институт за помирение и арбитраж се назначава от ми-

нистъра на труда и социалната политика след консултации с надзорния съвет306).

Директорът на Националния институт за помирение и арбитраж осъществява

оперативно ръководство на Националния институт за помирение и арбитраж и го

представлява. Той внася в надзорния съвет:

проекти на програми за дейността на института;

проект на бюджет и отчет за изпълнение на бюджета на института307).

Министерството на труда и социалната политика предоставя необходимите ус-

ловия и материални средства за административното обслужване на дейността на ин-

ститута308). Разходите за дейността на института се финансират от държавния бюджет

и от други финансови източници309).

Колективният трудов спор може да бъде отнесен за уреждане и към едноличен

арбитър или арбитражна комисия по писмено споразумение между страните310). Ед-

ноличният арбитър се определя от страните. Броят на членовете на арбитражната ко-

мисия се определя от страните. Всяка от тях посочва поименно равен брой арбитри,

които избират за председател друго лице от списъка на арбитрите311).

Арбитър и член на арбитражна комисия може да бъде само лице, включено в по-

именен списък на арбитрите, утвърден от Надзорния съвет на Националния институт

за помирение и арбитраж, който се изменя и допълва по реда на неговото приемане.

Списъкът се обнародва в Държавен вестник. При необходимост той се изменя и до-

пълва по реда за неговото приемане312).

СПИСЪК НА АРБИТРИТЕ КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ

ЗА ПОМИРЕНИЕ И АРБИТРАЖ313)

306) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (8).

307) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (9).

308) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (10).

309) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 4а. (Нов, ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. (11).

310) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 5. ал. (1).

311) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 5. ал. (3).

312) ЗАКОН за уреждане на колективните трудови спорове. Чл. 5. ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 25 от 2001 г.)

313) Обн., ДВ, бр. 57 от 12.07.2005 г.

•

Адриана Борисова Тодорова

Александър Асенов Воденичаров

Асен Симеонов Велинов

Бонка Савова Колева

Валентина Йорданова Зартова

Валери Иванов Апостолов

Ванюша Вичева Ангушева

Веселина Атанасова

Мандаджиева

Веселина Йорданова Тенева

Владимир Михайлов Кръстев

Георги Илиев Георгиев

10.

11.

135

Даниел Михайлов Янев

Диана Димитрова Ангелова

Диана Маринова Маринова

Димитър Христов Марков

Евгени Янков Янев

Емил Асенов Мингов

Иван Димитров Сотиров

Красимира Йорданова Стоянова

Лилия Александрова Горова

Лиляна Маркова Колева

Мария Василева Кузманова

Марияна Иванова Бъркашка

Марияна Генова Велкова

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

Минчо Боев Коралски

Мирела Иванова Атанасова

Недялка Тошкова Николова

Николина Драганова Чакърова-

Вълкова

Нина Милкова Гевренова

Пенка Нинова Баранова

Румен Димитров Симеонов

Силвия Димитрова Павлова

Стефка Димитрова Георгиева

Стойна Илиева Сербезова

Тихомир Миланов Цветков

Цветан Атанасов Симеонов

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

Божидар Стефанов Панайотов

Валери Иванов Апостолов

Георги Ангелов Иванов

Гълъб Спасов Донев

Димитър Лазаров Найденов

Димитър Петков Табаков

Елена Василева Иванова

Елена Петкова Миленкова

Емил Асенов Мингов

Ерика Иванова Белоречка-

Каменова

Здравка Георгиева Георгиева

10.

11.

Иван Нейков Нейков

Камелия Николаева Цолова

Катя Нарцис Янакиева

Любомира Аспарухова Язаджиева-

Иванова

Мария Василева Кузманова

Мика Михайлова Зайкова

Минчо Боев Коралски

Мира Стефанова Величкова

Михаил Николов Михайлов

Недялка Тошкова Николова

Нено Павлов Ненов

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

СПИСЪК НА ПОСРЕДНИЦИТЕ КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ

ИНСТИТУТ ЗА ПОМИРЕНИЕ И АРБИТРАЖ314)

314) Обн., ДВ, бр. 57 от 12.07.2005 г.

136

13. СЪТРУДНИЧЕСТВО В СФЕРАТА НА

НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

Дейността по националната стандартизация включва:

разработването на български стандарти на национално ниво, приемането, одо-

бряването, публикуването, издаването и разпространяването им;

участие в разработването и гласуването на стандарти на европейско и между-

народно ниво, въвеждането им като български стандарти, тяхното публикува-

не, издаване и разпространяване315).

Осъществяването на дейността по националната стандартизация и реда за създа-

ването, устройството и дейността на Българския институт за стандартизация (БИС)

се уреждат със закон316). Законът определя взаимодействието на органите на изпълни-

телната власт и БИС във връзка с процедурата за обявяване в областта на стандартите

за премахване на техническите пречки пред търговията317). Законът за националната

стандартизация не се прилага за стандарти, разработвани и одобрявани в предприя-

тия, ведомства и отраслови организации318).

Българският институт за стандартизация е националният орган за стандартиза-

ция в Република България319). Българският институт за стандартизация е юридическо

лице със седалище София. Българският институт за стандартизация не разпределя

печалба.

Българският институт за стандартизация (БИС) осъществява своята дейност въз

основа на законите, устава и правила за работа по националната стандартизация320).

315) ЗАКОН за националната стандартизация. (Обн., ДВ, бр. 88 от 04.11.2005 г. - в сила от 05.05.2006

г.) Чл. 3.

316) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 1. (1).

317) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 2.

318) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 1. (2).

319) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 6. ал. (1).

320) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 7. ал. (1).

•

Огнян Георгиев Крумов

Олга Бонева Чернева

Райна Георгиева Петкова

Росица Любенова Златкова-

Спасова

Румяна Ивайлова Цветкова

Руска Николова Бъчварова

Силвия Димитрова Павлова

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

Смела Николова Нинева

Снежанка Александрова Тодорова

Стамен Георгиев Кривошиев

Стойко Добрев Атанасов

Стойчо Стойчев Кръстев

Христо Дженев Казанджиев

Чавдар Стоянов Христов

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

137

Уставът на БИС урежда неговото устройство и управление, условията за възникване

и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете, както и други

въпроси, свързани с предмета на дейност на БИС321). Уставът на БИС се обнародва в

“Държавен вестник”322).

Членове на Българския институт за стандартизация (БИС) могат да бъдат лица,

които желаят да подкрепят дейността по националната стандартизация и са съгласни

да спазват устава на БИС, от следните групи:

сдружения на работодатели, браншови камари, производители и търговци;

министерства, агенции, комисии и административни структури на изпълнител-

ната власт, създадени със закон или постановление на Министерския съвет;

научни организации, институти и висши училища;

лица за оценяване на съответствието, органи за контрол, органи за сертифика-

ция, лаборатории за изпитване и / или калибриране;

сдружения на застрахователите, сдружения на потребителите, професионал-

ни организации и съюзи323).

Органи на Българския институт за стандартизация (БИС) са:

общото събрание;

управителният съвет;

контролният съвет;

изпълнителният директор;

техническите съвети;

техническите комитети324).

Органи на управление на Българския институт за стандартизация (БИС) са Упра-

вителният съвет и Изпълнителният директор325). Управителният съвет се състои от 15

членове, в това число председател326). Всяка група членове на Българския институт

за стандартизация (БИС) има по трима представители в Управителния съвет. Пред-

ставителите на групите членове, които са членове на управителния съвет, не могат

да бъдат служители в държавната администрация327). Председателят на управителния

съвет не може да извършва друга платена дейност, освен научноизследователска и

преподавателска328).

321) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 7. ал. (2).

322) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 7. ал. (3).

323) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 8.

324) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 9.

325) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 15. ал. (1).

326) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 15. ал. (2).

327) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 15. ал. (3).

328) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 15. ал. (5).

•

138

Управителният съвет на Българския институт за стандартизация (БИС):

предлага на общото събрание промени в устава на БИС;

приема правилата за работа по националната стандартизация по предложение

на изпълнителния директор;

избира изпълнителния директор и определя размера на възнаграждението му

;

организира извършването на дейността на БИС и определя приоритетите за

работа по националната стандартизация;

предлага на общото събрание проекта на бюджет на БИС и отчета за изпъл-

нението му;

разпорежда се с недвижимите имоти на БИС при спазване на изискванията на

устава;

предлага на общото събрание отчета за дейността на БИС;

избира и освобождава членовете на техническите съвети;

приема правила за финансиране дейността на техническите комитети;

приема системата за оценяване на съответствието с изискванията на българ-

ските стандарти;

взема решения за участие и прекратяване на участие на БИС в други организа-

ции;

одобрява програмата по стандартизация;

определя възнаграждението на Председателя на Управителния съвет;

взема и други решения, предвидени в устава329).

Управлението на дейността по стандартизация се осъществява от:

технически съвет за стандартизация в неелектротехническата област на дей-

ност;

технически съвет за стандартизация в областта на електротехниката, елек-

трониката, информационните технологии и телекомуникациите;

технически съвет за оценяване на съответствието с изискванията на български-

те стандарти330).

Броят на членовете на всеки технически съвет се определя в устава. Членовете

на техническите съвети се избират от управителния съвет измежду признати експер-

ти в областта на стандартизацията по предложение на секторни съвети, на техниче-

ските комитети и на членовете на БИС. Всеки технически съвет избира от своя състав

председател, който организира и ръководи работата му331).

329) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 17.

330) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 28. ал. (1).

331) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 28. ал. (2), (3) и (4).

10.

11.

12.

13.

14.

•

139

Техническите съвети могат да създават секторни съвети за определени сектори

на икономиката332).

Техническите съвети:

вземат решения за разработване, приемане и одобряване или въвеждане на бъл-

гарски стандарти;

вземат решения за разработване, приемане и одобряване или въвеждане на бъл-

гарски стандартизационни документи;

създават работни групи за разработване и приемане или въвеждане на български

стандарти или български стандартизационни документи;

вземат решения за създаването и закриването на технически комитети;

произнасят се по разногласия, възникнали между техническите комитети по

технически въпроси333).

Техническите съвети одобряват програмата по стандартизация на Българския

институт за стандартизация (БИС) и следят за нейното изпълнение334). Технически

съвет разработва и поддържа система за оценяване на съответствието с изискванията

на българските стандарти335).

Техническите комитети по стандартизация са работни органи на Българския ин-

ститут за стандартизация (БИС), които отговарят за определени области на стандар-

тизацията336). Техническите комитети се създават и закриват от техническите съве-

ти337). Участието в техническите комитети е доброволно338).

Техническите комитети:

разработват и приемат проекти на български стандарти и стандартизационни

документи;

предлагат на изпълнителния директор одобряването на проектите на български-

те стандарти и стандартизационни документи;

участват в разработването на европейските и международните стандарти и

стандартизационни документи в съответната област и във въвеждането им

като български стандарти339).

332) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 28. ал. (5).

333) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 29. ал. (1).

334) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 29. ал. (2).

335) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 29. ал. (3).

336) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 31. ал. (1).

337) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 31. ал. (2).

338) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 31. ал. (3).

339) ЗАКОН за националната стандартизация. Чл. 32. ал. (1).

•

140

14. СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ РАБОТАТА

НА БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА

ЗА АКРЕДИТАЦИЯ

Устройството и дейността на Българската служба за акредитация и условията и

реда за извършване на акредитация на лицата, които осъществяват дейностите по:

изпитване, калибриране, сертификация на продукти, сертификация на системи за уп-

равление, сертификация на персонал, както и на органи за контрол и проверяващи по

околна среда се уреждат със закон340).

Акредитация по смисъла на Закона за акредитацията, извършвана от Българ-

ската служба за акредитация е признаването от Изпълнителна агенция “Българска

служба за акредитация” на компетентността на физически или юридически лица да

извършват дейностите изпитване, калибриране, сертификация на продукти, сертифи-

кация на системи за управление, сертификация на персонал, както и на компетент-

ността на органи за контрол и проверяващи по околна среда341).

Акредитацията е доброволна342). Законът за акредитацията, извършвана от Бъл-

гарската служба за акредитация не се прилага за акредитацията на дейности, опреде-

лена с други закони343). Специализиран държавен орган за акредитация на изброените

по-горе дейности е Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация”344).

Целта на приетото законодателство е да осигури:

изграждане и поддържане на системата за акредитация в Република България

на дейностите по изпитване, калибриране, сертификация на продукти, сертифи-

кация на системи за управление, сертификация на персонал;

надеждна оценка на съответствието на дейностите по ал. 1 със съществени-

те изисквания, оценка на продуктите и техния производствен процес от компе-

тентни и независими лица;

улесняване на търговския обмен и премахване на техническите бариери в търго-

вията345).

Процесът по акредитация се организира, координира, ръководи и извършва от

Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, наричана по-нататък

“агенцията”346). Агенцията е юридическо лице със седалище София, второстепенен

разпоредител с бюджетни кредити към министъра на икономиката, чиято издръжка

340) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация (Обн , ДВ, бр 100 от 13 12 2005 г

- в сила от 14 01 2006 г; изм , бр 105 от 2005 г, бр 30 от 11 04 2006 г – в сила от 12 07 2006 г) Чл 1 ал (1)

341) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 2. ал. (2).

342) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 2. ал. (3).

343) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 2. ал. (4).

344) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 2. ал. (1).

345) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 1. ал. (2).

346) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 6. ал. (1).

•

141

се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност. Дейността,

структурата, организацията на работата и съставът на агенцията се определят с ус-

тройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Орган за управление на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредита-

ция” е изпълнителният директор, който при изпълнение на дейността си се подпома-

га от Съвет по акредитация347).

Към агенцията се създават:

комисии по акредитация;

помирителна комисия;

технически комитети по акредитация348).

Контрол върху актовете, свързани с акредитацията, издавани от изпълнителния

директор, се извършва от комисия по възраженията

349)

. Комисиите по акредитация, по-

мирителната комисия и техническите комитети по акредитация, работят по утвърде-

ни от изпълнителния директор на агенцията правила за работа, които се публикуват в

официалния бюлетин и / или на страницата

350)

на агенцията в Интернет. Членовете на

комисиите не получават възнаграждение за участие в работата на комисиите.

Съветът по акредитация на агенцията е постоянно действащ консултативен орган,

който се състои от 25 членове

351)

. В състава на съвета по ал. 1 се включват по 5 предста-

вители от всяка заинтересована от процеса по акредитация институция и национално

представена организация, организирани по групи, както следва:

министерства;

институции и национално представени организации на експерти;

национално представени организации на производители

352)

;

национално представени организации на потребители;

национално представени организации на акредитираните от агенцията лица

353)

Представителите на групите се избират от съответната институция или нацио-

нално представена организация по определен от тях ред. Всяка от петте групи има

право на един глас.

Съветът по акредитация при Изпълнителна агенция “Българска служба за акре-

дитация”:

347) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 7. ал. (1).

348) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 7. ал. (2).

349) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 7. ал. (3).

350) http://www.nab-bas.bg/?cat=1

351) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 11. ал. (1).

352) По смисъла на Закона за акредитацията: “Национално представени организации” са юридически

лица с нестопанска цел, които представляват интересите на заинтересована от акредитацията група или

съсловие пред държавни органи или международни организации в качеството си на пълноправен член и

които имат регионални структури. ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акре-

дитация. § 1. точка 5.

353) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 11. ал. (2).

•

142

прави предложения до изпълнителния директор на агенцията за изменение и до-

пълнение на правилата на агенцията и дава становище по процедурите и прави-

лата за акредитация на агенцията;

дава становище относно размера на цените за дейностите по акредитация, из-

вършвани от агенцията;

дава становища по програмите за надзор на агенцията и прави предложения за

оптимизирането им;

обсъжда политиката относно дейностите по обучение, свързани с процеса

по

акредитация;

дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с процеса по акре-

дитация;

разглежда ежегодния доклад на изпълнителния директор до министъра на ико-

номиката и енергетиката и дава становище по доклада, което се прилага към

него;

определя поименния състав на членовете на комисията по възраженията

354)

Съветът по акредитация избира председател и заместник-председател от члено-

вете си за срок три години и приема правила за работата си, които се утвърждават от

изпълнителния директор. Правилата се публикуват в официалния бюлетин или на

страницата на агенцията в Интернет355). Организационно-техническото обслужване

на дейността на Съвета по акредитация се осигурява от агенцията.

Процедурата по акредитация се осъществява от комисиите по акредитация, кои-

то изготвят становища въз основа на извършеното оценяване или надзор с предложе-

ние за решение356). Становищата на комисиите по акредитация имат препоръчителен

характер за изпълнителния директор на агенцията357). В комисиите по акредитация

участват членове на Съвета по акредитация и на техническите комитети по акредита-

ция358). Съставът на комисиите по акредитация се определя за всеки конкретен случай

от изпълнителния директор на агенцията359).

Агенцията води публичен регистър на лицата с предоставена, ограничена, вре-

менно ограничена, спряна или отнета акредитация360). Данните от регистъра се обявя-

ват на страницата на агенцията в Интернет.

Агенцията съхранява:

информация за състава и дейността на Съвета по акредитация, на комисиите по

и на техническите комитети по акредитация;

354) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 11. ал. (5).

355) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 11. ал. (6).

356) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 12. ал. (1).

357) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 12. ал. (2).

358) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 12. ал. (3).

359) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 12. ал. (4).

360) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 17. ал. (1).

•

143

информация за водещите оценители, оценителите и техническите експерти в

процеса по акредитация;

стандарти, правила на агенцията, български и международни документи, свър-

зани с процеса по акредитация361).

15. СЪТРУДНИЧЕСТВО

В СФЕРАТА НА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ

Националният съвет по трудова миграция (НСТМ) организира и осъществява дей-

ността си в изпълнение на Националната стратегия на Република България по миграция

и интеграция 2008-2015 (РМС, Протокол № 22 от 05.06.2008 г.) и на годишните планове

за нейното изпълнение

362)

. НСТМ е консултативен орган към министъра на труда и соци-

алната политика при разработване и осъществяване на държавната политика в областта

на трудовата миграция

363)

Националният съвет по трудова миграция (НСТМ):

обсъжда и подпомага изпълнението на политиката в областта на трудовата миг-

рация;

дава предложения по проектите и обсъжда изпълнението на годишните планове

за изпълнение на Националната стратегия на Република България по миграция и

интеграция 2008-2015 г.;

при необходимост обсъжда и предлага актуализиране на Националната страте-

гия на Република България по миграция и интеграция 2008-2015 г.;

организира проучването и анализирането наличието/недостига на работна сила

на пазара на труда, вкл. по отрасли, професии и региони, прави предложения за

мерки за нейното компенсиране;

обсъжда приема на работници от трети страни, вкл. в рамките на двустранните

спогодби и на годишните квоти, при очертаване на реален недостиг на заявените

специалисти на пазара на труда в Република България;

прави преглед на законодателството и на административната практика по прием

на граждани от трети страни с цел работа и при необходимост предлага съот-

ветни изменения;

запознава се и обсъжда опита на други държави;

консултира при подготовката на рамкови позиции по проекти на нови актове от

361) ЗАКОН за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Чл. 16.

362) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 2.

363) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 1. ал. (2).

•

144

вторичното право на ЕС в областта на трудовата миграция;

поддържа контакти с медиите за популяризиране и разясняване на предимства-

та, проблемите и мерките на политиката по трудова миграция

364)

Националният съвет по трудова миграция се състои от председател, заместник-

председател, секретар и членове

365)

. Председател на НСТМ е министърът на труда и

социалната политика или оправомощено от него длъжностно лице

366)

. Заместник-

председател на НСТМ е заместник-министър на труда и социалната политика или оп-

равомощено от него длъжностно лице. Секретар на НСТМ е директорът на дирекция

„Свободно движение на хора, миграция и интеграция” към Министерството на труда и

социалната политика (МТСП)

367)

Членове на Националният съвет по трудова миграция (НСТМ) са:

заместник-министър на Министерството на външните работи;

заместник-министър на Министерството на вътрешните работи;

заместник-министър на Министерството на образованието и науката;

заместник-министър на Министерството на икономиката и енергетиката;

заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоу-

стройството;

председателят на Държавната агенция за българите в чужбина;

председателят на Държавната агенция за бежанците при МС;

изпълнителният директор на Агенцията по заетостта;

изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда”;

двама представители на Националното сдружение на общините в Р. България;

шест представители на национално представителните организации на работни-

ците и служителите;

шест представители на национално представителните организации на работо-

дателите

368)

Представителите на национално представителните организации на работниците и

служителите , както и на национално представителните организации на работодателите

364) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 9.

365) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 3. ал. (1).

366) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 3. ал. (2).

367) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 3. ал. (4).

368) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 3. ал. (5).

10.

11.

12.

145

следва да са на ръководно ниво, включително заместник-председатели

369)

С право на съвещателен глас могат да бъдат привличани в работата на НСТМ и

ръководители на юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност,

които имат предмет на дейност, свързан с трудовата миграция. Тези юридически лица

заявяват писмено готовността си да участват в работата на НСТМ пред министъра на

труда и социалната политика

370)

Членовете на Националният съвет по трудова миграция (НСТМ):

участват в заседанията на съвета и осигуряват необходимата за дейността му

информация и експертна помощ по конкретни въпроси от тяхна компетентност;

се задължават да не разпространяват предоставената им информация във връзка

с работата на съвета преди официалното й оповестяване

371)

Участието на членовете в работата на НСТМ е лично и те могат да бъдат замест-

вани от други лица само по изключение и с предварително информиране на секретаря

на НСТМ.

При разглеждане на въпроси, свързани с конкретен икономически сектор (бранш),

е задължително участието на браншовата структура, когато има такава, на съответната

национално представителна организация на работодателите и на работниците и слу-

жителите с нейн представител с право да изложи вижданията си по конкретния въпрос

пред НСТМ и на съвещателен глас

372)

При разглеждане на въпроси от регионално значение могат да бъдат канени да при-

състват и представители на съответен орган на съответната местна власт, както и на ре-

гионални структури на национално представителните организации на работодателите и

на работниците и служителите. Така поканените лица имат право да изложат виждания-

та си по конкретния въпрос пред НСТМ, но не участват във взимането на решения

373)

Организационно-техническото и финансовото осигуряване на работата на НСТМ

се осъществява от Министерството на труда и социалната политика

374)

. За своята дей-

ност в НСТМ членовете на съвета не получават възнаграждение.

НСТМ периодично публикува информация за дейността си на официалните интер-

нет-страници на Министерството на труда и социалната политика и на Агенцията по

заетостта, както и в Информационния бюлетин по труда

375)

369) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 3. ал. (6).

370) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 3. ал. (7).

371) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 7. ал. (1).

372) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 7. ал. (3).

373) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 7. ал. (4).

374) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 18.

375) ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на националния съвет по трудова миграция (Издаден от

•

10. Теодор Дечев „Взаимодействие между институциите и индустриални отношения”

146

16. ГРАЖДАНСКИЯТ ДИАЛОГ,

ОСЪЩЕСТВЯВАН В ИКОНОМИЧЕСКИЯ

И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ

Икономическият и социален съвет (ИСС) е създаден като консултативен орган,

изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и со-

циалното развитие376). Икономическият и социален съвет (ИСС), е юридическо лице

на бюджетна издръжка със седалище София.

Икономическият и социален съвет (ИСС) има за цел:

да осигури участието на широк кръг представители на гражданското общество

в обществения и икономическия живот, като утвърждава принципите на право-

вата демократична и социална държава;

да служи като постоянна институционална форма за социален и граждански

диалог и за консултации по икономическата и социалната политика между пре-

зидента на републиката, Народното събрание и Министерския съвет и структу-

рите на организираното гражданско общество;

да отговори на законния стремеж на обществените и икономическите групи,

на структурите на гражданското общество да изразяват мнения, становища

и предложения по отношение на актове на законодателната и изпълнителната

власт, които засягат техните интереси;

да утвърждава принципите на демокрация с пряко участие, като прилага опита

на Европейския икономически и социален комитет и на други сродни национални и

международни организации на основата на сътрудничество с тях377).

Икономическият и социален съвет (ИСС) осъществява дейността си на основата

на принципите на:

независимост и публичност;

сътрудничество и взаимодействие с органите на законодателната и изпълни-

телната власт;

равнопоставеност и взаимно зачитане на интересите на представените в него

структури на гражданското общество378).

Министъра на труда и социалната политика). Чл. 20.

376)

ЗАКОН за Икономически и социален съвет (Обн., ДВ, бр. 41 от 24.04.2001 г.; изм., бр. 120 от 2002 г.;

изм. и доп., бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 17 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 36 от 04.04.2008 г.) Чл. 1. ал. (1).

377) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 2. Точка 2. (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.); Точка 4.

(нова, ДВ, бр. 36 от 2008 г.).

378) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 3. (Изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.).

•

147

Икономическият и социален съвет (ИСС) разработва и приема:

становища по проекти на закони, национални програми и планове относно ико-

номическото и социалното развитие;

становища по актове на Народното събрание относно икономическото и со-

циалното развитие;

становища по стратегически проблеми на икономическата и социалната по-

литика;

резолюции по актуални проблеми на икономическата и социалната политика и

на гражданското общество;

анализи по проблемите на икономическата и социалната политика

379)

Икономическият и социален съвет (ИСС) организира дискусии и консулта-

ции с представители на законодателната и изпълнителната власт и структурите на

гражданското общество по обществено значими въпроси на икономическото и со-

циалното развитие

380)

. Съветът осъществява сътрудничество и поддържа контакти

с Европейския икономически и социален комитет и с други сродни национални и

международни институции

381)

Становищата по проекти на закони, национални програми и планове относно

икономическото и социалното развитие на Р. България се разработват по предло-

жение на Президента на републиката, на Председателя на Народното събрание, на

Министерския съвет, както и в случаите, определени със закон

382)

Президентът на Републиката, председателят на Народното събрание или Ми-

нистерският съвет определя срок за произнасяне от съвета, който не може да е по-

кратък от един месец от получаване на предложението. Президентът на републиката

при изпълнение на правомощията си по чл. 98, т. 4 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията

на Република България може да определи срок за произнасяне от съвета и по-кратък

от един месец

383)

Икономическият и социален съвет (ИСС) може да разработва становища по

проекти на закони, национални програми и планове относно икономическото и со-

циалното развитие и по своя инициатива. Институциите, по предложение на които

са приети актове на съвета, както и тези, на които са изпратени актове на съвета,

приети по негова инициатива, канят за участие представители на съвета при об-

съждането и / или решаването на въпросите, по повод на които е приет съответният

акт

384)

379) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 4. ал. (1) (Предишен текст на чл. 4, изм., ДВ, бр. 36

от 2008 г.).

380) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 4. ал. (2) (Нова, ДВ, бр. 36 от 2008 г.).

381) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 4. ал. (3) (Нова, ДВ, бр. 36 от 2008 г.).

382) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.) ал. (1).

383) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.) ал. (2).

384) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.) ал. (5).

148

Държавните и общинските органи са длъжни да предоставят необходимата за

работата на съвета информация, доколкото друго не е установено в специални зако-

ни385).

Икономическият и социален съвет (ИСС) се състои от председател и 36 членове,

разпределени в три групи386).

Първата група се състои от 12 членове, определени от ръководните органи на

представителните организации на работодателите на национално равнище, признати

от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда387).

Втората група се състои от 12 членове, определени от ръководните органи на

представителните организации на работниците и служителите на национално равни-

ще, признати от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда388).

Третата група се състои от 12 членове, разпределени, както следва:

един представител на организациите на селскостопанските производители;

един представител на организациите на производствените кооперации;

един представител на организациите на занаятчиите;

един представител на професионално-съсловните организации;

един представител на организациите на потребителите;

един представител на организациите на жените;

един представител на екологичните организации;

един представител на организациите на хората с увреждания;

един представител на организациите на пенсионерите;

един представител на организациите, подпомагащи социално слабите, хората с

увреждания или лицата, нуждаещи се от грижи;

двама независими учени - специалисти по проблемите на икономическата и со-

циалната политика, определени от Министерския съвет по предложение на ми-

нистъра на икономиката и министъра на труда и социалната политика389).

Една организация може да бъде представена само в една от групите

390)

Мандатът на съвета, на председателя и на членовете е 4-годишен и започва да

тече от датата на провеждането на първата пленарна сесия

391)

. Народното събрание

избира председателя на съвета по предложение на Министерския съвет, предвари-

385) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 6.

386) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 7. ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 20 от 2003 г.).

387) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 7. ал. (3) (Изм., ДВ, бр. 20 от 2003 г.).

388) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 7. ал. (4) (Изм., ДВ, бр. 20 от 2003 г.).

389) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 7. ал. (5) (Изм., ДВ, бр. 20 от 2003 г.). Точка 8. (изм.,

ДВ, бр. 36 от 2008 г.). Точка 10. (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.).

390) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 7. ал. (6) (Нова, ДВ, бр. 20 от 2003 г.).

391) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 8. ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.).

10.

11.

149

телно съгласувано с групите, представени в съвета

392)

. Председателят и членовете на

съвета могат да бъдат избирани или определяни за неограничен брой мандати

393)

Ако в рамките на мандата на съвета организация от първа или втора група за-

губи качеството си на представителна по реда на Кодекса на труда, то мандатът

на нейните представители в съвета се прекратява от деня на влизането в сила на

решението на Министерския съвет и съответните членски места се разпределят

между останалите организации в групата с консенсус за срок до края н

а мандата

на съвета394).

Председател и членове на съвета не могат да бъдат:

лица, които притежават чуждо гражданство;

лица, ненавършили пълнолетие;

лица, поставени под запрещение;

лица без висше образование;

народни представители и общински съветници;

лица по чл. 19 и 19а от Закона за администрацията и членове на техните поли-

тически кабинети;

държавни служители;

съдии, прокурори и следователи;

кадрови военнослужещи по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените

сили на Република България и държавни служители по смисъла на Закона за Ми-

нистерството на вътрешните работи;

лица, избрани в националните ръководни органи на политическите партии;

лица, осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са ре-

абилитирани;

лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или ма-

териалноотговорна длъжност;

лица, които са били членове на управителен или контролен орган на дружество,

прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхожда-

щи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали

неудовлетворени кредитори395).

Дейността на съвета се финансира от неговия бюджет, който е част от бюджета

на Народното събрание396).

392) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 7. ал. (2) (Изм., ДВ, бр. 20 от 2003 г.).

393) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 8. ал. (7) (Нова, ДВ, бр. 20 от 2003 г.; предишна ал.

5, бр. 36 от 2008 г.)

394) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 8. ал. (6) (Нова, ДВ, бр. 36 от 2008 г.).

395) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 9. ал. (1). Точка 9. (изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г.); Точка

13. (изм., ДВ, бр. 20 от 2003 г.).

396) ЗАКОН за Икономически и социален съвет. Чл. 20. (Изм., ДВ, бр. 20 от 2003 г.).

10.

11.

12.

13.

150

КРАТЪК КОМЕНТАР:

Изложената информация показва по недвусмислен начин, значителните възмож-

ности за партниране между администрацията (държавна и общинска), работодател-

ските организации и синдикатите.

В течение на вече близо двадесет години е регламентирана много широка рам-

ка на взаимодействие и партньорство, в което участват представителите на админи-

страцията, работодателските организации и синдикатите. Пасивността, отегчението

и индиферентността към възможностите за диалог и партньорство, само ощетяват

социалните партньори.

Още един път трябва да се подчертае, че основните техники за диалог и за из-

граждане на ефективни партньорства са:

преговорите в институционализираните органи на сътрудничество;

консултациите в рамките на институционализираните органи на сътрудничест-

во;

излагането на становища, анализи и тематични разработки от страна на рабо-

тодателските организации и синдикатите в защита на интересите на членове-

те им, както и в интерес на устойчивото икономическо развитите на общините,

регионите и страната като цяло;

- извършването на всички специфични дейности от страна на представителите

на работодателските организации и синдикатите в рамките на институциона-

лизираните органи за сътрудничество и партньорство, предвидени в съответна-

та нормативна регламентация;

Пълноценното участие на представителите на работодателските органи-

зации и синдикатите в институционализираните органи за сътрудничество и

партньорство, им дава големи възможности да действуват и като „групи за на-

тиск”, както и да импровизират различни похвати за защита на интересите на

членовете им в рамките на общата конституционна и законодателна рамка на

страната.

Важно е да се осъзнае, че в почти всички случаи, представителите на социални-

те партньори трябва да действуват в условията на тристранно и дори многостранно

взаимодействие. По презумпция, това трябва да бъде партньорство, но може да се

окаже и ... конфронтация. Формите на двустранно взаимодействие „администрация

– работодателски организации” са твърде редки.

Осъществяването на подобно пълноценно участие изисква:

наличие на необходимата КОМПЕТЕНТНОСТ и специализирана подготовка у

представителите на социалните партньори – държаната, работодателските

•

151

организации и синдикатите в институционализираните органи за сътрудничест-

во и партньорство;

наличие на необходимата МОТИВАЦИЯ и „сърце” у представителите на различ-

ните страни в институционализираните органи за сътрудничество и партньор-

ство;

наличието на КУЛТУРА на диалог и сътрудничество у страните, участващи в

съответните двустранни, тристранни и многостранни форми на взаимодейст-

вие.

Наличието на тези три условия е сериозна гаранция за осъществяване на взаим-

ноизгодно и пълноценно сътрудничество между представителите на работодателски-

те организации, синдикатите и държавната и общинска администрация в интерес на

устойчивото икономическо развитие и социалния мир в страната.

•

152

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

От направената идентификация на тематични области, нива и органи на взаимо-

действие между институциите (с и без участието на социалните партньори и други

структури на гражданското общество) се очертава една доста контрастна картина на

междуинституционалното взаимодействие в Р. България.

Прави силно впечатление много широкия обхват на тематичните области, в които

се осъществява взаимодействието между институциите. Изпъкват своеобразни „клъс-

тери” от органи за междуинституционално взаимодействие в сферата на националната

сигурност и в сферата на проблемите на труда и жизненото равнище. Можем да смя-

таме, че по безспорен начин е установено особеното значение на взаимодействието

между институциите в тези две области.

На второ място – вижда се, че подобно взаимодействие се осъществява на наци-

онално, регионално (на ниво „област” и на ниво „планов район”) и общинско ниво.

Взаимодействието между институциите се осъществява не само по тематична хори-

зонтала, но и по териториално – йерархична вертикала.

На трето място, възниква въпросът за оценката на ефективността на взаимодейст-

вието между институциите. Оказва се, че за известен период от време, подобна САМО-

оценка е извършвана от самите институции в ежегодните доклади за състоянието на

администрацията. Странно впечатление прави, че подобна самооценка е правена

за състоянието на администрацията до 2006 г. включително, но след това „матри-

цата” на съдържанието на доклада е променена и въпросите на взаимодействието

между институциите са изцяло неглижирани.

В главата „Организация и ефективност в дейността на администрацията” в докла-

дите за 2005 г. и за 2006 г. присъства раздел с название „Механизми за междуведом-

ствено координиране и съгласуване”. В този раздел е направен опит за някакъв обоб-

щен анализ на постъпилите данни от административните структури по отношение на

създадените начини за междуведомствено координиране и съгласуване и предприетите

мерки за оптимизиране на процеса. В него специално се визират „консултативните

звена”, създадени по чл. 21 и чл. 53 от Закона за администрацията.

Съществуващите през 2006 г. консултативни звена, създадени по по чл. 21 и чл.

53 от Закона за администрацията, са 46 на брой. През 2004 г. те са били 37, а през

2005 г. – 42 на брой

. Това са официалните данни за числеността на „консултативните

звена”, тъй като в докладите за 2007 г. и съответно за 2008 г., подобна информация

изобщо няма, а разделът „Механизми за междуведомствено координиране и съгласу-

ване” отсъства изобщо от съдържанието им. През 2005 г., информация за състоянието

1) Доклад за състоянието на администрацията през 2006 г. Министерство на държавната администра-

ция и административната реформа - МДААР, С., 2007 г., стр. 16,http://www.mdaar.government.bg/docs/

AnnualReport2006.pdf

153

им през отчетния период е получена от 32 консултативни звена (76.2%), а за 2004 г. от

23 (62.2%)

. През 2006 г., чрез Информационната система за попълване на отчетните

доклади за състоянието на администрацията са отчели дейността си 45 звена.

През 2005 г. не са отчели дейността си: Консултативният съвет за чуждестранни

инвестиции и финансиране, Междуведомственият експертен съвет по преодоляване на

вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност

във въгледобива, Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, Съве-

тът по европейска комуникация, Държавно-обществената консултативна комисия по

обредните въпроси, Комисията за координация на работата по борбата с корупцията,

Междуведомственият съвет по участие на Република България в НАТО, Съветът по си-

гурността, Националният съвет за закрила на детето, Съветът за координация и обмен

на информацията между органите, осъществяващи контрол на пазара на стоки.

През 2006 г. не е подал данни за дейността си Организационният комитет за про-

веждане на 13-тата среща на държавните глави на страните от Централна Европа през

пролетта на 2006 г., учреден с ПМС №295 от 28.12.2005 г. по чл. 21 от Закона за адми-

нистрацията.

Повече от смущаващо е, че единственият критерий по който се оценява дей-

ността на органите за междуинституционално взаимодействие, наречени в докла-

дите „консултативни звена” е количественият, при това в най-груба, повърхност-

на форма.

Така например, за много важен показател се смята броя на проведените заседания.

Най-много заседания през 2005 г. са организирали Националният съвет за тристранно

сътрудничество (15), Съветът по европейска интеграция (12), Междуведомственият

съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност

на страната (11), Националният съвет по условия на труд (7), Държавно-обществена-

та консултативна комисия за подпомагане развитието на митническата администрация

(5), Националният съвет за интеграция на хората с увреждания (5), Съветът по нацио-

налния радиочестотен спектър (5). През 2005 г. нито едно заседание не е проведено от

9 консултативни звена

През 2006 г., значителен брой заседания са провели: Съвет за координация и мони-

торинг – 43 (при минимален брой 52 заседания), Национален съвет за тристранно съ-

трудничество – 29 (минималният брой не е определен), Съвет за икономически растеж

– 12 (минималният брой е 12), Съвет за защита на интелектуалната собственост – при

2) Доклад за състоянието на администрацията през 2005 г. Министерство на държавната администрация

и административната реформа - МДААР, С., 2006 г., стр. 15,http://www.mdaar.government.bg/docs/Annual

%20Report%20%202005.pdf

3) Това са: Държавно-обществената консултативна комисия за защита на интересите на подсъдимите

български граждани в Либия, Държавно-обществената консултативна комисия по въпросите на превен-

цията на престъпността, Междуведомствената комисия по космически изследвания, Централната коми-

сия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, Консултативният съвет

по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите, Координационният съвет за информационно

общество, Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, Съветът за

ограничаване и предотвратяване на тютюнопушенето в Република България, Съветът по държавен вътре-

шен финансов контрол.

154

регламентирано 1 заседание, са проведени 11. Нито едно заседание не е проведено от

Консултативния съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите и от

Съвета за ограничаване и предотвратяване на тютюнопушенето в Република България,

за разлика от 2005 г., когато консултативните звена, непровели заседание са 9. Авто-

рите на доклада са крайно обезпокоени от това, че „20 от консултативните звена са

провели по-малко от минималния брой регламентирани заседания”.

Пак в рамките на количествената оценка на работата на „консултативните звена”,

през 2006 г. е констатиран фактът, че 51,1% от отчелите се звена не са приели работна

програма за 2006 г. Процентното съотношение на звената, които не работят по работна

програма, през 2006 г. е нараснал спрямо 2005 г., когато е бил 46,9% и спрямо 2004 г.,

когато работещите по предварително одобрена програма съставляват 34,8%.

Оказва се, че голяма част от „консултативните звена” си позволяват не само да

нямат програма, но и да не предават отчети за извършената работа. През 2005 г. значи-

телна част от тези органи – 62,5% не са изготвили отчети, като само 5 от тях са пред-

ставили пред МС отчетни доклади

. Всъщност, бихме могли да бъдем с доста резерви

към качествата на общия доклад за състоянието на администрацията, след като в никой

от достъпните доклади – 2005 г. и 2006 г., няма пълен и изчерпателен списък на „кон-

султативните звена”.

В докладите за състоянието на администрацията могат да се прочетат данни за

това, какъв дял от „консултативните звена” са привличали външни експерти при рабо-

тата си, разбира се, без да се споменава, каква част от тях са имали отпуснат бюджет за

подобни неща. По принцип това се преценява като положителен маркер: „Реализиране

на консултативната дейност чрез привличане на външни експерти, както и контакти с

представители на частния сектор, спомага за ефективното разработване на заложените

цели”

. Във всички достъпни доклади за състоянието на администрацията господстват

единствено количествени критерии – броене на заседания, на външни експерти, на

предложения за изменение на състава на звената и пр. Практически отсъства каквато и

да е аналитична част, въпреки очевидната необходимост от такава.

На база на извършената работа по идентификацията на органи, където се осъ-

ществява взаимодействие между институциите, както и на прегледа на докладите за

състоянието на администрацията за периода 2005 – 2008 г., включително, може да се

направят следните изводи:

органите, където се осъществява взаимодействие между институциите са значи-

телен брой. Разнообразието при тях е голямо, както по отношение на тематич-

ните им области, така и по отношение на териториално – йерархичните нива на

които осъществяват дейността си. По непонятни причини, не е приета никаква

4) Държавно-обществената консултативна комисия за подпомагане развитието на митническата админи-

страция, Националният съвет за интеграция на хората с увреждания, Националният съвет по условия на

труд, Съветът по националния радиочестотен спектър, Националният съвет по наркотичните вещества.

5) Доклад за състоянието на администрацията през 2005 г. Министерство на държавната администрация

и административната реформа - МДААР, С., 2006 г., стр. 16,http://www.mdaar.government.bg/docs/Annual

%20Report%20%202005.pdf

•

155

официална систематизация и класификация на тези органи. В докладите за състо-

янието на администрацията е посочен броят на т. нар. „консултативни звена”,

но никъде не е представен изчерпателен и подреден списък на тези органи. По тази

причина в тази работа на момента беше правено не просто изследване, но и сво-

еобразно „разследване” на многообразието на органите, където се осъществява

взаимодействие между институциите.

в държавната администрация не са възприети никакви критерии за оценка на

ефективността на работата на органите, където се осъществява взаимодейст-

вие между институциите.

няма обща философия за стила на работа в органите, където се осъществява вза-

имодействие между институциите. Те се регулират от най-различни нормативни

документи – от правилници за приложение на законите, с които са учредени, до

вътрешни решения на самите органи, които остават непубликувани.

изключването на раздела, разглеждащ „Механизми за междуведомствено коорди-

ниране и съгласуване”, говори за засилващо се неглижиране на проблема за взаи-

модействието между институциите и дори за формално избягване на дискусии

по този въпрос. Направеното в доклада за 2005 г. заявление, за важността на

„консултативния процес” си остава просто куха декларация

На база на направеното до тук изследване / разследване, се налага като особе-

но важна препоръката за необходимост от въвеждане на ясни принципи за функ-

циониране на органите, където се осъществява взаимодействието между инсти-

туциите.

В органите, където са представени изключително държавните институции,

това е екипният принцип, въвеждането на който е от съдбоносно значение по вре-

ме но кризи.

В органите, където представителството е тристранно или многостранно, с

участие на социалните партньори и на други граждански организации, работата

трябва да се опира на принципите на партньорството, взаимното зачитане и ба-

лансът на интереси. В тези органи също трябва да се прилага екипният принцип,

тогава когато се разработват политики, становища, проекти за нормативни доку-

менти и други, след като е постигнато принципно съгласие с отчитане на интере-

сите на партниращите страни.

6) Пълният текст на въпросната „позитивна оценка” е: „Консултативният процес представлява нераздел-

на част от общия политически и административен процес за формулиране на решения, тяхното изпълне-

ние и оценката на постигнатите резултати. Консултативният процес зависи от организационната култура,

нагласите за консултиране, поведението и уменията на ръководствата на държавните институции. Като

основни насоки за подобряване на процеса се очертават повишаване на ефективността, избягване на фор-

мализма и подаване на обратна информация за приетите и отхвърлени решения”.

•

156



 ........................................................................................................................................5









 ....................................13

1. Консултативен съвет за чуждестранни инвестиции

ифинансиране ....................................................................................................................... 14

2. Координационен съвет за информационно общество...................................15

2.1. Координационен съвет по проблемите на информационно общество

(създаден през 1998 г.)....................................................................................................... 15

2. 2. Координационен съвет за информационно общество

(създаден през2000 г.)....................................................................................................... 18

2. 3. Координационен съвет за информационно общество

(създаден през 2004 г.)....................................................................................................... 21

3. Междуведомствен експертен съвет по преодоляване на вредните

последици при прекратяване или ограничаване на производствената

дейност във въгледобива към Министерския съвет ......................................... 24

4. Междуведомственият съвет по въпросите на военно-промишления

комплекс и мобилизационната готовност...............................................................25

4. 1. Съвет за държавните резерви и военновременните запаси

като работен орган към Междуведомствения съвет по въпросите

на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност

на страната...........................................................................................................................30

5. Междуведомствен съвет по въпросите

на гранично - пропускателните пунктове / Междуведомствен

съвет по въпросите на граничния контрол............................................................ 31

6. Междуведомствен съвет по експортно застраховане ...............................34

157

7. Междуведомствена работна група за ограничаване и преодоляване

на последиците от кризата в Косово .......................................................................36

8. Национален съвет по наркотичните вещества.

Приемник на Националния съвет за борба срещу злоупотребата

снаркотици и наркотрафика .........................................................................................38

9. Национален съвет за научна и технологична политика ................................ 42

10. Национален съвет по безопасност на храните ............................................. 43

11. Националния съвет за сътрудничество по етническите

идемографските въпроси къмМинистерския съвет ........................................46

12. Съветът за закрила на авторското право и сродните му права..........52

13. Съвет за регионално развитие ............................................................................. 53

14. Съвет за реформа в образователната, научната, културната,

здравната и социалната сфера .................................................................................... 56

15. Съвет по европейска интеграция ........................................................................ 56

16. Съвет по националния радиочестотен спектър ...........................................63

17. Съвет за административната реформа (Съвет по преобразуване

на административните структури в изпълнителната власт) .................. 65

18. Съвет по сигурността.............................................................................................. 67





...76

Встъпление.............................................................................................................................76

Списъкна разглежданите области на партньорство........................................77

1. Социален диалог и тристранно сътрудничество...........................................82

1.1. Национален съвет за тристранно сътрудничество.................................. 82

1.2. и 1.3. Отраслови, браншови и общински съвети за тристранно

сътрудничество...................................................................................................................84

158

Функции на съветите за тристранно сътрудничество.................................. 86

Заседания на съветите за тристранно сътрудничество.

Организиране на дейността и приемане на решения на съветите

за тристранно сътрудничество..................................................................................86

Уредба и финансиране дейността на съветите за тристранно

сътрудничество...................................................................................................................88

Сдружаване на работниците и служителите........................................................ 89

Сдружаване на работодателите.................................................................................89

2. Тристранно сътрудничество на национално

ирегионално равнище в сферата на заетостта................................................. 89

2.1.Съвет към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта ..... 91

2.2. Национален съвет за насърчаване на заетостта....................................... 92

2.3. и 2.4. Регионални органи по заетостта............................................................93

Насърчаване на заетостта. Планиране на програми и мерки

за насърчаване на заетостта.......................................................................................96

Финансиране на активната политика по насърчаване на заетостта...... 98

Програмиза заетост и обучение ................................................................................ 99

Илюстрация на работата на Съветите за сътрудничество

ина Комисиите по заетостта, в контекста на актуален проблем –

приложението на Постановление № 44 от 19 февруари 2009 г. .................... 100

3. Тристранно сътрудничество при осигуряване

на здравословни и безопасни условия на труд........................................................110

4. Тристранно сътрудничество в сферата

на социалното подпомагане........................................................................................... 113

5. Тристранно сътрудничесто в сферата

на общественото осигуряване..................................................................................... 115

6. Тристранно сътрудничество при управлението

на фонд “гарантирани вземания на работниците и служителите” .............117

159

7. Сътрудничество в сферата на задължителното здравно

осигуряване и управлението на националната

здравноосигурителна каса ..............................................................................................118

9. Тристранното сътрудничество приорганизаране

на работата на социално инвестиционния фонд ................................................ 125

10. Тристранното сътрудничество в системата

на професионалното образование и обучение........................................................ 127

11. Сътрудничество по осигуряванетона равнопоставеност

на жените и мъжете..........................................................................................................129

12. Тристранното сътрудничество в сферата на изграждането

на институции за провеждане на преговори за помирение

идоброволен арбитраж.................................................................................................... 132

Списък на арбитрите към националния институт за помирение

иарбитраЖ............................................................................................................................134

Списък на посредниците към националния институт за помирение

иарбитраж.............................................................................................................................135

13. Сътрудничество в сферата на националната стандартизация............ 136

14. Сътрудничество при работатана българската служба

за акредитация ..................................................................................................................... 140

15. Сътрудничество в сферата на трудовата миграция ................................. 143

16. Гражданският диалог, осъществяван в икономическия

исоциален съвет.................................................................................................................146

Кратък коментар................................................................................................................150

 .................................................................................................................... 152

ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.

35. ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 31 от

Jan 2006

Закон За Храните
Чл

ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 35. ал. (1) (Изм., ДВ, бр. 31 от 2006 г.).

(1) т.1 (изм., ДВ, бр. 36 от

Jan 2008

Закон За Храните
Чл

ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ Чл. 35. ал. (1) т.1 (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г.).

Чл. 35. ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 67 от

Jan 2003

Кодекс За
Осигуряване

КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 35. ал. (1) (Доп., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003).

Тристранно сътрудничество на национално и регионално равнище в сферата на заетостта

..................... . Сдружаване На Работодателите

Сдружаване на работодателите................................................................................. 89 2. Тристранно сътрудничество на национално и регионално равнище в сферата на заетостта................................................. 89 2.1.Съвет към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта..... 91 2.2. Национален съвет за насърчаване на заетостта....................................... 92 2.3. и 2.4. Регионални органи по заетостта............................................................ 93

Планиране на програми и мерки за насърчаване на заетостта

Заетостта Насърчаване На

Насърчаване на заетостта. Планиране на програми и мерки за насърчаване на заетостта....................................................................................... 96

115 6. Тристранно сътрудничество при управлението на фонд "гарантирани вземания на работниците и служителите

. . . . Тристранно

Тристранно сътрудничество в сферата на социалното подпомагане........................................................................................... 113 5. Тристранно сътрудничесто в сферата на общественото осигуряване..................................................................................... 115 6. Тристранно сътрудничество при управлението на фонд "гарантирани вземания на работниците и служителите"............. 117

Предишен текст на чл. 36, ДВ, бр. 41 от

Jan 2007

КОДЕКС за социално осигуряване. Чл. 36. ал. (1) (Предишен текст на чл. 36, ДВ, бр. 41 от 2007 г.);

Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" Министъра на труда и социалната политика)

Теодор Дечев

Теодор Дечев "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" Министъра на труда и социалната политика). Чл. 20.

Взаимодействие между институциите и индустриални отношения

Abstract

Recommended publications

The Conflicts at the Labour Market as a Threat for the European Security

The Terrorist “Franchises” Of Islamic State Seize Maneuvering Ground on the Philippines. The Mindana...

Бизнесът, човешките права и корпоративната социална отговорност между доброволните действия и регула...

Business Decisions, Industrial Relations and Terrorism