The study presented here analyses the national pride, national symbols and sources of information from which 6-, 9-, 12 and 15-year-old children of Bulgarian, Jewish, Turkish and Romany origin derived their views on in-group and selected out-groups. The sample consisted of 642 children aged 6, 9, 12 and 15 years. The investigations performed in this field were systematised. The design of the
... [Show full abstract] survey includes a set of cards of languages, religious places and ethnic holidays, from which the persons surveyed have to select. The analysis by ethnic groups shows that children have most information and preferences towards in-group, followed by those towards the group of majority. The main source of information about all children of all ages is the family.
Резюме: Целта на настоящото изследване е да се направи сравнителен анализ на отдаваното значение на характерните празници, религиозни обекти, езици и източници на информация от децата от български, еврейски, турски и ромски произход по: (а) етническа група на принадлежност и (б) възраст. В изследването участват 642 деца от български, еврейски, турски и ромски произход на 6, 9, 12 и 15 години (406 момчета и 236 момичета). Броят на изследваните деца в четирите възрастови групи от четирите основни етноса в България е приблизително еднакъв: 40, 41, 40, 41 българчета, съответно; 48, 40, 39, 35 турчета; 37, 42, 39, 40 еврейчета и 44, 46, 37, 33 ромчета, съответно. Изследването е проведено в пет различни района на България: Чирпан, Шумен, Разград, Търговище и София. Всички деца отговарят на серия от въпроси за характерните празници, религиозни обекти, езици и източници на информация за четирите изследвани етнически групи (българи, евреи, роми и турци). Резултатите от статистическия анализ на скалите са докладвани в седем статистически таблици по: 1) празници, разпределени по възраст, 2) празници, разпределени по етническа група на принадлежност, 3) религиозни обекти, разпределени по възраст, 4) религиозни обекти, разпределени по етническа група на принадлежност, 5) езици, разпределени по възраст, 6) езици, разпределени по етническа група на принадлежност и 7) посочени три източника на информация от всяка от изследваните етнически групи, разпределени по възраст. За целта са проведени тестове на Крушкел-Уолис и коригирания Бонферони постхок тест на Ман-Уитни, тест на Ман-Уитни, Хи-квадрат (χ2) анализи, коефициент на Пирсън и еднофакторни дисперсионни анализи с постхок тестове на Туки. Анализът на получените резултати показва ясно предпочитание към най-значим празник и религиозен обект на децата от български, еврейски, турски и ромски произход. Потвърждава се допускането, че всички деца от български, еврейски, ромски и турски произход ще предпочитат символите на своята етническа група. Освен това всички деца харесват повече характерните културни обекти на собствената си група в сравнение с тези на другите. Децата проявяват определени предпочитания към своята етническа общност. Направените избори от децата потвърждават и мястото, което заема всяко от изследваните малцинства в социалната йерархия. Групата на евреите, поради високата си степен на интегрираност с групата на мнозинството и относителната си финансова независимост, се отличава от другите две малцинства - роми и турци. От трите етноса тя е най-близо до групата на мнозинството. Основният източник, от който всички изследвани деца получават информация за своето и за различните малцинства в България, е семейството. В отговорите си българите и евреите добавят, че това са книгите и средствата за масово осведомяване, а за ромчетата и турчетата – учителите и групата на връстниците. В емпиричното изследване са използвани 35 литературни източника.