ArticlePDF Available

Integrating Social Status into Economic Theory: The Social Status Economics of Robert Frank (Интегриране на социалния статус в икономическата теория: статусната икономика на Робърт Франк)

Authors:

Abstract

This article offers an overview of the American economist Robert Frank’s approach towards integrating social status concerns into conventional economic models of consumer choice, individual time allocation between work and leisure, income allocation between consumption and saving, etc. Preserving the methodological individualism of traditional economic analysis Frank succeeds to add a promising new layer to neoclassical economic theory - implicit markets for social status – which is able to explain both competitive behavior and the apparent deviation from it in a multitude of real-life instances.
Социален статус, морал
117
Теодор Седларски* 1
Резюме: В статията е систематизи-
ран подходът на американския икономист
Робърт Франк за включване на социалния
статус в конвенционалните икономически
модели на потребителския избор, разпреде-
лението на времето между работа и почив-
ка, на дохода между спестяване и потребле-
ние и др. Изхождайки от методологическия
индивидуализъм като основно допускане в
традиционния икономически анализ, Франк
успява да разкрие изцяло нов за неокласи-
ческата икономика вътрешен теоретичен
пласт, обясняващ както конкурентното по-
ведение, така и привидните отклонения от
него на реалните пазари, а именно импли-
цитните пазари на социален статус.
Ключови думи: относителен доход, по-
казно потребление, социален статус, пози-
ционни блага, статусно съревнование,
JEL: B40; D01, B52, D91, H23.
Homo economicus, загрижен
за социалния си статус
Икономиката е считана за най-успеш-
ната обществена наука в голяма
степен благодарение на използваните мо-
дели на човешкия избор, които традицион-
1 Теодор Седларски е доктор, доцент в катедра “Ико-
номика”, Стопански факултет на СУ “Св. Климент Ох-
ридски”, e-mail: sedlarski@feb.uni-sofia.bg
но се основават на индивидуално максими-
зиращо поведение и допускането за силно
ограничен набор от аргументи във функци-
ята на полезност на стопанските субекти
(Postlewaite, 1998). В икономиката и науки
като биологията, психологията и др., които
изследват човека като стремящ се към за-
доволяване на нужди индивид, изброяването
на различните източници на удовлетворение
(аргументи във функцията на полезност) е
в действителност описание на структура-
та на човешката мотивация (Frank, 2004).
От времето на маржиналистката ре-
волюция в края на 19. век в основата на
икономическите модели на човешкото по-
ведение е залегнала концепцията за ин-
дивидуалната полезност на рационалния
homo economicus, която е растяща функция
от настоящото и бъдещото количество
потребявани блага, свободно време и други
удобства или удоволствия, които хората
разглеждат като желани. Тъй като разпо-
лага с ограничен доход, индивидът е поста-
вен в ситуации на избор на алтернативни
комбинации от блага, които максимизират
полезността му (Frank, 1997).
Homo economicus обаче се интересува
от заплатата, която ще получи за извърш-
ването на определена работа, но не и от
това, дали прекият началник и колегите му
се възхищават и дали уважават неговите
умения. Той купува автомобили и бижута
заради утилитарната им стойност, а не за
да се издигне в очите на другите. Мате-
Интегриране на социалния статус
в икономическата теория: статусната
икономика на Робърт Франк
Статусната икономика на Робърт Франк
118
Социален статус, морал
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2014
риалистичната ограниченост на икономи-
ческите модели на човешкото поведение,
която прави възможно формулирането на
прогнози за вземаните решения в опреде-
лени ситуации, е същевременно причина за
отдалечаване на икономическата методо-
логия от действителността и намаляване
на способността й за обяснение на важни
аспекти на индивидуалното поведение, осо-
бено в ситуации, в които мнението на ос-
таналите има значение за отделния иконо-
мически субект (Postlewaite, 1998)2.
Наблюдаваната в реалността загриже-
ност за относителната позиция (социа-
лен статус) у хората получава специфична
микроикономическа трактовка в работата
на американския икономист Робърт Франк
(Frank 1985; 1989; 1991; 1997; 2004; 2011).
Изхождайки от методологическия индиви-
дуализъм3 като основно допускане в тради-
ционния икономически анализ, Франк успява
да разкрие изцяло нов за неокласическата
икономика вътрешен теоретичен пласт,
обясняващ както конкурентното поведе-
ние, така и привидните отклонения от него
на реалните пазари, а именно имплицитни-
те пазари на социален статус.
Три прости презумпции стоят в основа-
та на изгражданата от Франк теоретична
рамка: 1) във всяко състезание може да има
победител, само ако в него има и губещ; 2)
мерки, които предоставят еднакви предим-
ства за всички съперници в състезание-
то (или ги ощетяват еднакво) не оказват
влияние върху очаквания краен резултат;
3) участието в мнозинството от важни-
2 Дори се излагат съмнения в коректността на изво-
дите от стандартния икономически анализ, игнори-
ращ социални мотиватори и неформални договоренос-
ти (институции), влияещи например на поведението
на трудовите пазари (Postlewaite, 1998). Вж. също
опита да се преодолее този методологически недос-
татък с помощта на концепцията за идентичност
като аргумент във функцията на полезност (Akerlof,
Kranton, 2005).
3 В отлика от по-ранните приноси със социологически
уклон в тази област на Веблен, Галбрайт и др.
те съревнования е на доброволни начала
(Frank, 1985, с.4). На макроскопично социал-
но равнище това означава, че в пазарното
стопанство като състезателна организа-
ция на човешките отношения по повод на
материалното благополучие винаги ще има
по-заможни (победители) и по-малко замож-
ни (губещи), а промяната в средния стан-
дарт на живот в дадено общество няма да
измени основните правила и резултати на
играта4.
Всъщност темата за статусното изме-
рение на потреблението и дохода присъст-
ва нерядко в икономическите съчинения,
но от научната общност не й се приписва
приоритетно значение (факт, който не ус-
пяват да променят и ранните публикации
на Франк). Например Дюзенбери (Duesen-
berry, 1949) пише, че т.нар. „демонстративни
ефекти” (demonstration effects) карат хората
да имитират потребителските навици на
стоящите над тях в доходната йерархия.
Лайбенщайн (Leibenstein, 1950) представя с
инструментариума на конвенционалната
микроикономика т.нар. „снобски блага” (snob
goods) и „ефекти на принадлежността към
кликата” (bandwagon effects). Значението на
относителния доход в противовес на промя-
ната в абсолютния доход е изследвано от
Easterlin (1973)5, Hirsch (1976); Scitovky (1976,
4 Срв. с идеята за тимотичнияъстезателен суетен,
търсещ признание) характер на стопанската дейност
(Фукуяма 2006, с.270). Фукуяма се доближава плътно
до Вебленовата и Галбрайтовата концепция съответ-
но за leisure society или affluent society – трупането на
собственост е резултат от тимотичен стремеж към
признание в комбинация с желание за потребление. Тъй
като потреблението в съвременните развити обще-
ства е много над „естествените нужди”, то може да
се обясни главно със социални фактори.
5 Ричард Ийстърлин (Easterlin, 1973) е сред първите
икономисти, привлекли вниманието на гилдията върху
данни от допитвания, които показват действителна-
та връзка между материалния стандарт на живот и
нивата на субективно благосъстояние (срв. със Се-
дларски, Панайотов, 2014). Три са основните тенден-
ции, открити от Ийстърлин при анализа на данните
от самооценката на личното удовлетворение. Първо,
равнището на житейско удовлетворение на респон-
Социален статус, морал
119
гл.7); Thurow (1980); Layard (1980) и др. (вж.
Frank, 1985, с.33).
Темата за показното потребление от
творчеството на Веблен или „позиционни-
те блага” (positional goods) в работата на
Ф. Хирш (Hirsch, 1976), които се търсят не
заради конкретните си качества, а поради
статусните си характеристики (при срав-
няване с другите), намира у Франк свое-
то съвременно развитие. Индивидуалните
предпочитания зависят от групата, към
която икономическите субекти са реши-
ли да се присъединят, както и от желания
статус в нея6. Ако например всички в даде-
на социална група изберат да се обличат
скромно, това ще запази предишните ста-
тусни позиции непроменени. Когато отде-
лен индивид обаче вземе такова решение
сам, той рискува спад в относителната си
позиция с всички произтичащи от това не-
благоприятни ефекти.
дентите в дадена страна кореспондира пряко с раз-
мера на дохода – богатите хора обикновено са по-
удовлетворени от по-бедните си сънародници. Второ,
средните нива на житейското удовлетворение в да-
дена държава проявяват тенденция да са силно неиз-
менчиви за дълги периоди, дори през тях да е наблюда-
ван значителен икономически растеж (неколкократно
увеличение на БВП на глава от населението) (срв. със
Седларски, Панайотов, 2014). Трето, средните нива на
самооценката на житейската удовлетвореност се
различават съществено в различните страни, като
при това те не са силно корелирани с равнището на
БВП (срв. също с Frank, 2004). Ийстърлин е на мнение,
че горните три емпирични тенденции подкрепят хи-
потезата, че относителният доход е много по-важен
фактор за индивидуалните нива на удовлетвореност
от размера на абсолютния доход. Неговият песимис-
тичен извод е, че икономическият растеж не подо-
брява човешката ситуация, тъй като независимо от
стопанския възход на дадено общество, измерен в
абсолютни величини, хората, които са в относител-
но по-неблагоприятна материална ситуация ще имат
по-ниски нива на удовлетвореност от материално по-
задоволените (Frank, 1997).
6 Т.е. рационалното оптимизационно поведение не е
независим индивидуален процес, затворен само в от-
ношението между икономическия субект и разполагае-
мите блага, както в неокласическата представа (вж.
Postlewaite, 1998; срв. със социологическата концепция
за социална роля).
Привличането на статуса като аргу-
мент във функцията на полезност на ин-
дивидите същевременно дава възможност
за ендогенизиране на обяснението на фор-
мите на социален контрол за ограничаване
пазарната конкуренция (срв. с Polanyi, 1997;
Седларски, 2011; 2014). Обществените ре-
гулации за безопасност и добри условия на
труд, нормираното работно време и дру-
ги “патерналистични” мерки, понижаващи
степента на свобода на пазарното дейст-
вие, имат за цел да намалят „залозите” в
играта за надмощие еднакво за всички
участници. В противен случай конкуренци-
ята за по-висока печалба (или заплата) би
се водила до изчерпване на всяка възмож-
ност за намаляване на разходите чрез вло-
шаване на условията за труд и повишаване
на риска (Frank, 1985, с.11-12)7
. Франк срав-
нява ситуацията с тази при спортната
надпревара. Победител в боксовия мач би
имало, независимо дали участниците носят
предпазни ръкавици или не. Когато обаче
се въведе задължителното правило да се
използват ръкавици, победата се постига
с по-малко поражения за всички, оставай-
ки все така желана заради статуса, който
носи8. Всеки хокеен играч, например, е по-
маневрен, когато не носи предпазен шлем
и би предпочел да участва в мачовете без
него. В крайна сметка, ако такова поведе-
ние се разреши, всички биха играли необез-
опасени, за да постигнат по-лесно победа
(равновесие по Неш). Цената би била мно-
жество наранявания. Когато обаче играчи-
те и в двата хокейни отбора носят шле-
7 Масовият избор на служителите в частния сектор
в България да се осигуряват социално на минимална
заплата, а да получават разликата в брой, може да
се разглежда като свидетелство за недалновидното
индивидуално поведение, предвидено от Франк (Frank
1985, с.11-12).
8 Ако изведнъж, пише Франк (Frank, 1985, с.7), качест-
вото на обучение във всички университети по света
спадне наполовина, студентите в Харвард ще продъл-
жат да се чувстват лидери сред своите връстници
по света.
Статусната икономика на Робърт Франк
120
Социален статус, морал
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2014
мове, т.е. видимостта и маневреността е
намалена еднакво за всички, играта отново
е възприемана като „честна” (победата е
честно оспорвана и носи очаквания висок
статус)9. Решението да не се носи шлем
засяга не само играча, който го взема, но и
всички останали. В играта е важна не аб-
солютната способност да се играе добре,
а относителната – да се играе по-добре от
противника (вж. Frank, 2004).
Зависимост на полезността
от базата за сравнение
Едно от първите изследвания в психо-
логическата литература върху ролята на
контекста (базата за сравнение) за чо-
вешките възприятия е книгата на Хари
Хелсън “Теория на нивото на адаптация”
(“Adaptation-Level Theory”) от 1964 г. В нея
авторът представя резултатите на про-
учвания, показващи, че човешката нервна
система реагира по-малко на аболютни-
9 Наложените от държавата задължителни (за всички)
форми на спестяване (например вноските за социално
осигуряване) имат, по мнението на Франк (Frank, 1985,
с.11), сходна цел. В този контекст множеството съ-
ществували в историята институции, ограничаващи
конкурентния сблъсък между индивидите в общество-
то – моралните норми на чест и достойнство при во-
денето на битка или дуел, но и разглежданите от Карл
Полани и Макс Вебер ранни социални институции, ре-
гламентиращи стопанската дейност като гилдийната
организация, имат за цел осигуряване на по-безопасна
(контролирана) статусна надпревара. Премахването
на традиционните ограничения с институционалните
преобразувания на Ренесанса (Втората икономическа
революция в терминологията на North, Thomas, 1973)
дава простор за (нечестна според много от предиш-
ните норми) борба на всеки с всекиго с всички възмож-
ни средства за статус чрез притежание. Свободната
конкуренция, която Хайек възхвалява като най-висша
форма на координация на човешките усилия и организа-
ция на обществените отношения, е всъщност тъкмо
това, към чието потискане са били насочени съзна-
телно или несъзнателно институционалните усилия на
цели култури (срв. с North, Wallis, Weingast, 2009, с.15). Не
е учудващо тогава, че непосредствено след въвежда-
нето й, в пазарния 19-ти век, тя нанася обществените
поражения, описани от Полани, преди да бъдат израбо-
тени нови механизми за социален контрол над поведе-
нието на свободния пазар.
те нива на произволен стимул, отколкото
на отклонението (разликата) между тях и
съответната норма (релевантната рефе-
рентна стойност) за дадената среда. За-
това жител на Хавана би чувствал един но-
емврийски ден с температури от десетина
градуса като студен, докато гражданин на
Монреал би го оценил като приятно топъл.
Друго нагледно потвърждение на теорията
е, че светлина с една и съща интензивност
се възприема като силна в мрачно прос-
транство или като слаба при висока околна
осветеност.
Описаният ефект на адаптация се оказ-
ва част от по-обща характеристика на чо-
вешките възприятия и се наблюдава и при
потреблението на нови блага или удобства,
които след време започват да се възприе-
мат като нормални и не носят началните
равнища на удовлетворение10. И обратно,
множество изследвания установяват, че
претърпелите инцидент и парализирани
10 Вж. в тази връзка тезата на Дж. К. Галбрайт за
идеологическия характер на убеждението, че потреб-
лението на по-голямо количество блага води до жи-
тейско щастие и конституирането му като основна
цел на индивидуалните усилия в пазарното общество.
Културологични изследвания като това на Р. Ингъл-
харт също отхвърлят икономическото развитие като
самоцел: “Отвъд определен праг от доход на глава
от населението по-високите доходи намаляват ръ-
ста на субективното благополучие” (Inglehart, 1997, с.
38). Както твърди Таунсенд (Townsend, 1979, с.17-18):
„Всяка строга концептуализация на социалното опре-
деляне на нуждата унищожава идеята за абсолютна
нужда …”. Още Маркс пише, че потребностите се
увеличават с нарастването на производителността
на труда, а за щастието е необходим баланс на по-
требности и възможности за производство. В съвре-
менните общества желанията изпреварват възмож-
ностите, въпреки бързото нарастване на последните
(срв. с Фукуяма 2006, с. 198; Frank 1985, с.32-33; Sen
1983). Дори вглеждането в първия закон на Госен за
намаляващата пределна полезност от потреблението
може да подскаже илюзорността на хедонистичния
идеал на консуматорското общество (щастие чрез
максимизация на потреблението). В историята голе-
мите култури са се отличавали именно с ефективни
решения (светогледни системи, философия, религия)
за ограничаване на непосредственото задоволяване
на желанията.
Социален статус, морал
121
индивиди преживяват период на тежка де-
пресия и дезориентация след събитието,
но само след година отчитат същата ком-
бинация от настроения и емоции като при
здравите хора. Подобни резултати показ-
ват проучванията сред слепи или физиче-
ски деформирани хора (вж. Канеман, 2012,
с.531-533). От друга страна спечелилите
лотария действително преживяват очак-
вания период на еуфория в седмиците след
голямата печалба, но последващи допитва-
ния няколко години по-късно установяват,
че тези хора не са по-щастливи от преди
печалбата и дори в много отношения са по-
нещастни от преди (Frank, 1989).
Горните примери илюстрират ключово-
то значение на контекста за човешкото
удовлетворение. В неокласическия модел на
потребителския избор полезността зависи
само от настоящото ниво на потребление.
Действително в множество ситуации то е
решаващо и моделът дава добри резулта-
ти, но очевидно пропуска нещо много важно.
За да се предвижда правилно човешкото
поведение, да се съди за благосъстояние-
то или да се водят адекватни стопански
и социални политики, е необходимо не само
да се познават нивата на потребление, но
и референтната рамка (базата за сравне-
ние), на основата на която те се оценяват
(Frank, 1989).
Биологични свидетелства
за вниманието към статуса
Франк привежда доказателства от из-
следвания в природните науки, че в човеш-
ката нервна система е заложено внимание-
то и към ранга, относителния статус в со-
циалната група (точно както при другите
висши бозайници) (Frank, 1985, с.21-27).
Например McGuire et al. (1982; вж. също
Raleigh et al., 1984) показват, че относител-
ната статусна позиция може да повлияе
на основни биохимични процеси в нервна-
та система. В изследване на 19 групи въз-
растни маймуни те установяват, че в до-
минантния представител във всяка група
се наблюдава 50 % повишение на нивата
на невротрансмитера серотонин, влияещ
върху настроението и поведението. Авто-
рите извършват проверка на посоката на
причинността, като се оказва, че по-висо-
ките нива на серотонина са следствие, а
не причина за доминантната позиция. За
целта те отстраняват доминантното жи-
вотно от всяка група и го изолират в от-
делна клетка. След приблизително 72 часа
равнищата на серотонин у него спадат до
характерните за индивидите в подчинено
положение, докато новият лидер на групата
развива високите нива на предишния. Кога-
то първоначалният доминиращ индивид е
връщан в групата, той възстановява по-
зицията си и нивата му на серотонин от-
ново възвръщат високите си стойности.
По-високите концентрации на серотонин
се свързват с чувство на благополучие, до-
като по-ниските – с нарушения в съня, раз-
дразнение и антисоциално поведение. Сред
хората McGuire et al. (1982) установяват
завишени нива на серотонин при водачите
на студентски клубове или спортни отбо-
ри.
Еволюционно обяснение на вродената
загриженост към статуса е, че високият
статус дава предимство при достъпа до
оскъдни ресурси, които са на разположение
на групата (Frank 1985, с.7-8) и с това пови-
шава вероятността от предаване на гени-
те на притежаващите го индивиди. Според
еволюционната парадигма функцията на
полезност е механизъм, който кара хора-
та да се държат по начини, увеличаващи
шансовете им за оцеляване и размножава-
не. Най-общо ролята й е да възнаграждава
индивида, когато постига напредък по от-
ношение на тези цели. Например удоволст-
вието, което ни носят сладките храни, ве-
роятно е еволюирало през продължителен
период, в който храната е била оскъдна и
поемането на висококалорична храна е уве-
Статусната икономика на Робърт Франк
122
Социален статус, морал
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2014
личавало шансовете за оцеляване. Вероят-
но желанието от изкачването до по-високо
стъпало в социалната йерархия и свърза-
ното с него удовлетворение е еволюирало
по същите съображения (Postlewaite, 1998;
Frank, 2004).
При голяма част от животните, особе-
но при тези, които стоят генетично най-
близо до човека като шимпанзетата, се
наблюдава силно изразена йерархичност в
социалната структура, в която високопос-
тавените членове се наслаждават на реди-
ца предимства в сравнение с останалите.
В типичния случай те включват привилеги-
рован достъп до храна и до възможности
за размножаване. Например при множество
видове социалният ранг на мъжките се оп-
ределя във физическо противоборство, кое-
то дава очевидни основания на женските
да предпочитат за размножаване по-висо-
копоставени в йерархията мъжки. Те са по
правило физически по-силни и са способни
да осигурят по-добра защита на потом-
ството, а предаването на качествата им
на следващото поколение би осигурило и
на неговото потомство по-висок статус и
оттам по-добри възможности за продължа-
ване на рода (не е необходимо желаното от
мнозинството женски качество у мъжките
да допринася директно за оцеляването –
при положение, че то се предава по наслед-
ство, чифтосването с мъжки, които го при-
тежават, ще увеличи шансовете и на по-
томството за размножаване, вж. например
дългите опашки при петлите11). В случай,
11 Франк използва примери от природата, където кон-
куренцията за предаване на гените води понякога до
резултати, които са оптимални от гледна точка на
шансовете за размножаването на отделните индиви-
ди, притежаващи ценени от женските характеристи-
ки, но намаляват способността за оцеляване на вида
като цяло. Такива са прекомерно разрасналите се рога
на елените след поколения естествен подбор или ги-
гантският размер на мъжките при някои видове морски
бозайници. Макар големите рога да дават предимство
при борбите за чифтосване, те затрудняват придвиж-
ването на мъжките в гористи местности, правейки
ги лесна жертва на хищници. Подобни са последстви-
че поколението на женските, които изби-
рат мъжките индивиди за размножаване на
основата на социалния статус, притежава
предимство в еволюционната надпревара,
автоматично следва, че мъжките, които се
стремят да повишат статуса си, придоби-
ват еволюционно предимство. Ако приемем,
че хората са резултат от подобен продъл-
жителен еволюционен процес, при тях би
следвало да се наблюдават поне остатъци
от стремежа към по-висок социален ранг
дори в модерните общества, тъй като за
да изчезне една еволюционно придобита ха-
рактеристика в общия случай е необходимо
тя не само да престане да играе роля за
оцеляването на вида, но и да се превърне в
неблагоприятен фактор за него. Дори то-
гава е необходим дълъг период на селекция
(Postlewaite, 1998).
Изводът е, че психологическият възна-
граждаващ механизъм – центърът на удо-
волствието в мозъка – се активира по тези
причини не от абсолютни стойности, а от
подобряващи се условия, или по-общо от
условия, които са благоприятни в сравни-
телно отношение (срв. със Scitovsky, 1976).
Това обстоятелство разкрива още веднъж
съществената непълнота на неокласиче-
ския модел на човешката мотивация. Хора-
та по правило не се стремят да максимизи-
рат функции на полезност, в които нивата
на потребление са основните аргументи.
Нито пък действат по начин, който съвпа-
да с предположението, че това е тяхната
мотивация (срв. с концепцията на Милтън
Фридмън за позитивната икономическа на-
ука). Индивидите по-скоро изпитват удо-
ята на натрупването на значителна телесна маса
при тюлените или морските лъвове. Аргументът на
Франк, е, че конкуренцията както в природата, така
и в обществото (срв. с концепцията за “невидимата
ръка” на Адам Смит) невинаги води до желани резул-
тати, изразяващи се в повишена жизнеспособност на
равнище индивид или общност. Т.е. ограничаването й в
обществото е легитимно в случаите, когато отрица-
телните ефекти от нея започнат да надделяват над
положителните (вж. Frank, 2011).
Социален статус, морал
123
волствие, ако се справят добре по отноше-
ние на местните норми – ако потребяват
повече отколкото в миналото, ако потре-
бяват повече, отколкото останалите пот-
ребяват при сходни условия в настоящето
и т.н. Понякога следствията от този начин
на представяне на мотивацията съвпадат
с прогнозираните от неокласическия мо-
дел, но често са налице съществени разли-
чия (Frank, 1989).
В един несигурен свят местните норми
съдържат ценни насоки за това как инди-
видът да си поставя реалистични цели. За
да установи кое е постижимо, е важно да
знае какво са постигнали останалите, как-
то и да сравнява с постигнатото от самия
него в миналото (Frank, 1989). Локалният
статус (в непосредственото обкръжение)
е преди всичко добър ориентир за енерги-
ята, която всеки следва да изразходва при
набавянето на необходимите за оцеляване-
то ресурси. Ако във всяка ситуация индиви-
дът инвестира максимална енергия, скоро
ще се намери лишен от сили (които обик-
новено са му жизнено необходими в кратки
критични моменти). Ако обаче пести пре-
калено много усилия, е вероятно да попадне
в по-долна статусна група, поставяща го в
неблагоприятно положение при достъпа до
ресурси (Frank, 2004). Доминантната стра-
тегия тогава ще бъде съобразена с усили-
ята, които полагат другите, намиращи се
в пряка конкуренция с него. Според Франк
(Frank, 1985, с.18-21), така, както еволю-
цията е развила несъзнателни реакции на
животозастрашаващи ситуации, които са
прекалено важни, за да се оставят на раз-
пореждане на когнитивно ниво (срв. с те-
лесните реакции „бий се или бягай”; симп-
томите на глада и пр.), така в несъзнател-
ното е останало автоматично реагиране
на статусни сигнали и непрекъснато вни-
мание към относителния статус в групата
(глутницата, стадото), което се проявява
в множество ситуации.
Социални свидетелства
за значението на статуса
През последните години нараства ико-
номическата литература, посветена на
значението на относителните нива на по-
требление (relative consumption) и доход. На-
пример Нюмарк и Постълуейт изследват как
индивидуалното предлагане на труд (реше-
нието да се работи вместо да се остане у
дома) зависи от дохода на важни членове на
референтната група. Традиционният про-
блем при подобен род проучвания се отнася
до откриването на хората, които даден су-
бект възприема като своя референтна гру-
па. Двамата автори подхождат към задача-
та като изследват поведението на двойки
сестри: зависи ли решението на жените да
работят извън дома от материалното бла-
госъстояние на техните сестри. За извад-
ка от жени, чийто сестри не работят, Ню-
марк и Постълуейт установяват, че е с 16
до 25 % по-вероятно участниците в нея да
работят, ако доходът на съпруга на сестра
им е по-висок от дохода на собствения им
съпруг (Frank, 1997; срв. с Postlewaite, 1998).
Бол и колектив демонстрират експери-
ментално, че промяната на социалния ста-
тус на индивидите оказва забележимо вли-
яние върху “условията на търговия” за тях
при пазарна размяна. Например на половина-
та участници в лабораторен икономически
експеримент се раздават “звезди” (“черве-
ни точки”) на основата на предварително-
то им представяне в очевидно безсмислена
викторина. Притежателите на отличител-
ните знаци получават значително по-из-
годни предложения за сделки в сравнение с
останалите “нормални” участници в експе-
римента (Frank, 1997).
Франк посочва, че в рамките на отдел-
ните фирми разликите в заплащането на
служителите са много по-малки отколко-
то бихме очаквали, ако индивидите игно-
рираха относителните равнища на запла-
щане. Друго свидетелство е различната
Статусната икономика на Робърт Франк
124
Социален статус, морал
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2014
структура на компенсационните пакети
(формата на възнагражденията) за синди-
кално организираните и неорганизираните
служители. Фактът, че служителите, ор-
ганизирани в синдикати получават много
по-голяма част от общото си възнаграж-
дение във вид на социални придобивки,
вместо директно парично заплащане, може
да бъде обяснен с помощта на проблеми
по организацията на колективно действие
(collective action, вж. Olson, 1965), породени
от статусни съображения. Модели, в които
субективната полезност зависи от нивата
на относителното потребление, обясняват
обстоятелството, за което липсва основа-
ние в традиционните икономически модели,
че богатите спестяват значително по-го-
лям дял от постоянния си доход в сравнение
с бедните (Frank, 1997).
В свое проучване сред абсолвенти на
университета Корнел Франк открива сил-
на негативна зависимост между нивото на
заплащане и възприеманата социална отго-
ворност (престиж, обществен статус) на
заеманата от завършилите студенти про-
фесионална позиция. Същата зависимост
се проявява при сравнението на възнаграж-
дението на експерти по съдебни дела като
свидетели в полза на производители на ци-
гари от една страна или на Американската
сърдечна асоциация и други групи, работе-
щи в полза на обществения интерес, от
друга. Тенденцията е видима и при съпоста-
вянето на заплащането на адвокатите на
обществена практика (по-ниско) с тези в
други сфери на правната дейност (по-висо-
ко). В допитване абсолвентите заявяват,
че биха поискали големи финансови премии,
за да се съгласят да започнат работа за
работодател с по-ниска възприемана соци-
ална отговорност (Frank, 1997)12.
12 Франк използва за илюстрация на значението на со-
циалното сравнение също резултатите от известния
икономически експеримент “игра с ултиматум” (англ.
ultimatum game). В играта участват двама – предла-
гащ и приемащ. В началото експериментаторът пре-
Многобройни допълнителни свидетел-
ства в психологическата литература и по-
веденческата икономика водят до извода,
че след определен праг на бедност увеличе-
нията в потреблението нямат за резултат
трайно повишаване на възприеманото бла-
госъстояние. По-голямо значение изглежда
има стремежът да бъдат изпреварени ос-
таналите по отношение на относителни-
те нива на потребление, доход и обществен
статус, който е свързан с идентични пси-
хологически ефекти както в бедните, така
и в богатите страни. Хора, които пости-
гат повече в живота в сравнение с оста-
налите и чието материално състояние се
подобрява във времето, са по-удовлетворе-
ни от тези, които се справят относително
по-зле и чието материално благосъстояние
бележи спад, независимо от абсолютното
му равнище (Frank, 1997; 2004).
Пазар на статусни позиции
Тъй като хората са социално мобилни,
съзнателно или (по-често) несъзнателно
индивидите избират своите референтни
групи (работно място, учебно заведение,
членство в клубове, приятелски кръгове)
доставя на предлагащия определена сума, например
100 лв., част от която предлагащият трябва да отде-
ли за приемащия. Приемащият трябва да се съгласи с
така направената оферта, за да могат двамата учас-
тници да задържат предложените им в експеримента
реални пари: приемащият – сумата, предоставена му
от предлагащия, а предлагащият – остатъка от ця-
лата сума. В противен случай и двамата не получават
нищо. Ако за приемащия значение има само повишение-
то на възможностите за потребление в абсолютно
изражение, той би приел всяка положителна (>0 лв.)
оферта. Ако обаче относителният размер на получе-
ната сума спрямо задържаната от предлагащия също
влияе на решението му да приеме офертата, крайно
“несправедливи” делби на разиграваната в експеримен-
та сума (например 99 лв. за предлагащия и само 1 лв.
за приемащия) ще бъдат отхвърлени от него и с това
двамата участници ще загубят всичко. Знаейки това,
предлагащият няма да рискува с подобни оферти и
ще предложи “по-справедливо” рапределение. В крайна
сметка загрижеността за относителното му поло-
жение прави позицията в преговорите на приемащия
много по-силна (Frank, 2004).
Социален статус, морал
125
така, че статусните им предпочитания
да бъдат задоволени. Понеже предпочита-
нията им се различават, между икономиче-
ските участници възникват имплицитни
пазари за лидерски и подчинени позиции в
съответните групи13 . Пазарът на статус
съществува и поради факта, че близкото
обкръжение има много по-голямо психоло-
гическо значение като основа за сравне-
ние от далечните или абстрактните групи
(вж. отново горното биологическо обясне-
ние; ако съизмерването би било глобално,
индивидите не биха сменяли тесните си
социални групи, за да променят статуса
си14). Например когато определят себе си
като бедни или богати, хората в разви-
тите страни обикновено не се сравняват
с тези от третия свят, а с живущите в
своя квартал. Новината, че известен мили-
онер е реализирал огромна печалба, засяга
възприемания личен относителен статус
много по-малко отколкото незначително
намаление или повишение на заплатата на
колега на работното място (Frank, 1985,
с.8; 1991)15.
13 Подчинените позиции могат да изискват от елита
на групата компенсации под различна форма, тъй като
без тях не би имало и лидери (според презумция 1 на
стр. 118). Лидерите биха направили този разход, ако
оценяват по-високо целостта на групата, т.е. своето
водещо положение в нея. Поради последното обстоя-
телство подчинените позиции, също като водещите,
имат („пазарна”) цена.
14 Подобно на групите във футболните първенства
те избират да се състезават в групи, изискващи по-
големи или по-малки усилия (цена) за постигането на
локална победа (статус).
15 В тази перспектива социални явления след прехо-
да към пазарно стопанство в Източна Европа като
носталгията към социализма са лесно обясними: пре-
дишното равенство в доходите е предпочитано от
статусна гледна точка от индивидите, които – дори
с по-високи абсолютни реални доходи днес – усещат
понижение в относителната си статусна позиция
спрямо други, станали по-заможни членове на близко-
то си обкръжение. Още в социалистическия период
достъпът до западни стоки и по-високия стандарт
на живот създава проблеми поради неблагоприятното
сравнение с местните. Иронично, на този по-ранен
етап тъкмо нарасналите желания, породени от срав-
Тъй като дадено равнище на потреб-
ление би донесло повече полезност, ако е
сравнително по-голямо от потреблението
на околните и обратно, рационалните инди-
види ще манипулират съзнателно обкръже-
нието, с което сравняват своето потреб-
ление. Привидното следствие е, че всеки
би избрал да работи с най-неспособните
колеги в службата или да живее в най-бе-
дните населени места. Разбира се, ситуа-
цията е по-сложна. Аритметиката показва,
че половината от хората при всички поло-
жения трябва да заемат долната полови-
на от разпределението на доходите. Така,
ако принадлежността към горната полови-
на носи полезност, за нея трябва да бъде
заплатена цена. Както Робърт Франк де-
монстрира, размяната на скрития, често
несъзнателен пазар на социален статус
води до това, че най-производителните ра-
ботници в дадена фирма получават далеч
по-ниско възнаграждение от стойността
на своя пределен продукт, докато най-не-
производителните – много по-високо въз-
награждение от стойността на своя пре-
делен продукт. Също така хората, които
са в горната половина на разпределението
на благосъстоянието в определен квартал,
биха могли да си позволят живот в квартал
с по-добри училища за децата им, но с цена-
та на това да бъдат в долната половина на
доходното разпределение (Frank, 1989).
Макар търсенето на благоприятен кон-
текст винаги да е свързано със заплаща-
нето на цена в широк смисъл, остава прос-
транство за стратегическа манипулация.
Индивид, който отделя много време за со-
нението с капиталистическите икономики, водят до
недоволство от социалистическия стандарт на жи-
вот и относително бързото решение за замяната му
с пазарна икономика. След прехода, недоволството от
новата обществена система обаче расте още по-
бързо, тъй като стандартът на живот в развитите
стопанства и на бързо станалите заможни членове
на собственото общество се е превърнал вече в не-
посредствена база за сравнение (срв. със Седларски,
2014; Фукуяма, 2006, с.198).
Статусната икономика на Робърт Франк
126
Социален статус, морал
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2014
циализация със семейството и приятелите
си, може да няма особена изгода да заплаща
за по-висока статусна позиция сред коле-
гите си на работното място. Напротив, за
него си заслужава да получава премия в за-
плащането над пределния му продукт (вж.
горния абзац), бидейки по-нискостатусен
работник във високопродуктивна фирма.
Обратно, човек без деца в училищна въз-
раст може да се наслаждава на по-висок
статус в по-беден квартал или населено
място, без да носи бремето на по-нискока-
чествените училища там (Frank, 1989).
За да илюстрира проблемите пред по-
требителския избор с отчитане на ста-
тусното съревнование, Франк използва
пример като долния за онагледяване на ре-
шенията в контекста на пазара на труда
(вж. Frank, 2004).
Иван и Петър образуват представител-
на “общност” и всеки е изправен пред избор
да работи “безопасна” работа със заплата
от 500 лв. на месец или “опасна” работа
със заплата 550 лв. на месец. По-ниската
заплата за безопасната работа се дължи
на допълнителните разходи на работода-
теля да изгради и поддържа обезопасяващо
оборудване. Разликата между опасната и
безопасната работа е “само” в очакваната
продължителност на живота – тя е с 10 го-
дини по-малка при опасната работа.
Иван и Петър избират независимо един
от друг и всеки предпочита работата,
която очаква му донесе най-висока полез-
ност. Двамата имат еднакви предпочи-
тания – удовлетворението им от дадена
работна позиция зависи от три фактора:
(1) абсолютен размер на заплащането; (2)
относителен размер на заплащането и (3)
безопасност на работата. Функцията на
полезност на Иван има следния вид:
U = X + R + S
където X е месечният доход на Иван
в левове, R е удовлетворението на Иван
от относителната му доходна позиция
(R=200, ако получава по-висока заплата от
Петър; R=0, ако заплатите им са еднакви и
R=–200, ако получава по-ниска заплата от
Петър), S=100, ако работата е безопасна
или S=0, ако работата е опасна.
Същата е и функцията на полезност на
Петър.
При така зададените възможности и
функции на полезност достижимите нива
на полезност на двамата участници могат
да бъдат обобщени в следната таблица.
Таблица 1. Избор на безопасно или опасно работно място, ако относителният доход има значение
Избор на Иван Избор на Петър
Безопасна работа за 500лв./месец Опасна работа за 550лв./месец
Безопасна работа
за 500 лв./месец
U=600 за всеки (втори най-добър
вариант и за двамата)
U=750 за Петър, U=400 за Иван (най-
добър вариант за Петър и най-лош за
Иван)
Опасна работа
за 550 лв./месец
U=400 за Петър, U=750 за Иван (най-
добър вариант за Иван и най-лош за
Петър)
U=550 за всеки (трети най-добър
вариант и за двамата)
Тъй като според приетите функции на
полезност всеки от двамата участници
извлича полезност на стойност 100 лв. на
месец, когато работата е безопасна, а
безопасността струва само 50 лв. по-мал-
ко доход на месец, решението да се започне
безопасна работа изглежда като очевидния
избор и за двамата. Но отплатите, систе-
матизирани в Табл. 1, поставят Иван и Пе-
тър пред дилема на затворника и социално
Социален статус, морал
127
оптималният изход вече не е толкова сигу-
рен (Frank, 2004).
Да допуснем, че Петър избира безо-
пасната работа. Най-привлекателният
вариант за Иван тогава би бил да избере
опасната работа. В този случай той се
отказва от полезност на стойност 100 лв.
на месец, за да получи само 50 лв. повече
месечен доход. Но според функцията му на
полезност той придобива и допълнителна
полезност на стойност 200 лв. на месец от
по-високия статус, който има заради по-го-
лямото заплащане (Frank, 2004).
При варианта, в който Петър избира
опасната работа, най-изгодният избор за
Иван е отново да избере опасната работа.
Вземайки това решение, Иван си осигурява
третата най-добра възможност, достъпна
за него, докато изборът на сигурна работа
би довел до най-лошата комбинация. С дру-
ги думи, без значение какво избере Петър,
Иван осигурява по-добър резултат за себе
си, ако избере опасната работа.
Структурата на стимулите на Петър е
същата: независимо какво избере Иван, за
Петър е по-добре да започне опасната ра-
бота. Така, подобно на класическия случай
на дилема на затворника, ако всеки играч
избира независимо от другия, следвайки
своя егоистичен интерес, ще се стигне
до по-неизгодния и за двамата вариант в
сравнение със ситуацията, в която и два-
мата избират алтернатива, която е за
предпочитане за двамата едновременно –
т.е. безопасна работа. За никой от играчи-
те обаче по-благоприятната обща алтер-
натива “не се изплаща”, ако действат не-
зависимо. Ето защо двамата с готовност
биха одобрили споразумение или регулация
(неформална или формална норма), което
ги обвързва с поемането само на сигурна
работа и би ограничило възможностите за
статусна надпревара (Frank, 2004).
Статусна надпревара
и рационалност
на индивидуалния избор
Възниква въпросът защо въпреки на-
личните свидетелства за значението на
относителното потребление и богатство,
които могат да доведат до по-продуктивни
варианти за приложението на икономиче-
ските ресурси от гледна точка на субек-
тивното благосъстояние, хората най-чес-
то не съобразяват своите решения с тях?
Едно от обясненията на статусните
деформации при потребителски избор оче-
видно се крие в обстоятелството, че ко-
гато ползите от един избор зависят от
относителната позиция, индивидуалните
очаквани ползи, както видяхме в горния при-
мер, се отличават от обществените. Тези
отклонения в потребителския избор биха
съществували и при съвършено информира-
ни субекти. Нагледна илюстрация предста-
влява надпреварата във въоръжаването.
От перспективата на отделната страна
най-неблагоприятният сценарий е този,
при който опонентите се въоръжават, а
тя – не. Обаче ако всички увеличават въ-
оръжението си, никой няма да е по-сигурен
от преди. Понеже всички държави осъзна-
ват значението на паритета във въоръже-
нието, резултатът обикновено е напразно
разширяване на военните бюджети. Разби-
ра се, страните биха харчили значително
по-малко за въоръжаване, ако вземаха реше-
нията за военните си бюджети съвмест-
но. Така освободените ресурси биха били
приложими в сфери, които действително
увеличават субективното благосъстояние
(Frank, 1997).
Друг пример, който Робърт Франк при-
вежда, е свързан с типичното разпределе-
ние на бюджета на средното американско
семейство. От една страна в интерес на
родителите е да спестяват в пенсионни
фондове за времето след активна възраст,
от друга страна обаче семействата се
Статусната икономика на Робърт Франк
128
Социален статус, морал
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2014
стремят да осигурят възможно най-добро-
то образование на своите деца, което ще
им даде достъп до високоплатени позиции.
В условията на американската образова-
телна система това означава стремеж за
закупуване на дом в района на най-добрите
местни училища. Така родителите реша-
ват да се откажат от част от потенциал-
ните си спестявания, за да се преместят
близо до реномирано училище (Frank, 1997).
Подобно на колективната гледна точка при
международната надпревара във въоръжа-
ването обаче, подобни усилия са по правило
безполезни. “Добро” образование е относи-
телна категория, както е относителна ка-
тегорията “бърз” бегач (удовлетоврението
на победителите винаги ще е по-голямо от
това на следващите по резултат). Ако вся-
ко семейство се отказва от спестявания
(родителите работят извънредни часове,
отказват отпуски, поемат рискована рабо-
та, не се осигуряват пенсионно), за да купи
дом в по-добър училищен район, ефектът е
наддаване за добрите имоти и повишаване
на цените им. В крайна сметка семейства-
та ще се сдобият със същите жилища,
както в случая, ако всички бяха похарчили
по-малко средства за имоти. Жертвани са
спестявания, които биха увеличили благо-
денствието на семействата на старини,
само за да се постигне нулев резултат. Въ-
преки това обаче надпреварата – подобно
на тази във въоръжаването – не може да
бъде спряна от никое семейство поотдел-
но, а само в резултат на колективно реше-
ние (Frank, 1997; 2004).
Сходна е ситуацията на служителите
на дадено работно място: шансовете за
повишение в службата често зависят от
относителния брой на часовете, в които
даден служител остава в бюрото. Ако на-
пример служител в правна кантора си тръг-
ва всеки ден от работа в 17 ч., вместо в 20
ч., той не само ще получава по-малко месеч-
но възнаграждение, но и вероятността за
повишаването му в длъжност ще бъде по-
малка. Ако всички в кантората работеха
по-малко, шансовете за повишение на нико-
го не биха били засегнати. Разбира се всеки
отделен служител може да взема решения
само относно собствените часове труд и
не може да налага на останалите да нама-
лят своите. Изследвания показват, че слу-
жителите в правните кантори биха пред-
почели всички да работят по-малко часове
и да получават по-ниски възнаграждения, но
малцина се решават да предприемат така-
ва индивидуална стъпка (Frank, 1997; 2004).
Обстоятелствата са подобни още на
етапа на подбор на персонал. Един от ефек-
тивните начини да се създаде по-добро
впечатление при интервю за работа е чрез
елегантно официално облекло. Равновесна-
та по Неш стратегия би била всички ин-
тервюирани да похарчат значителни суми
за делово облекло, което няма да подобри
първоначалното разпределение на шансове-
те им за успех. По-икономичният вариант
отново би бил този, при който чрез колек-
тивно действие се възпира състезанието
за демонстрация на скъпи костюми и всич-
ки спестяват безмислено похарчените ина-
че средства (Frank, 1997; 2004).
Описаният проблем, разбира се, не се
ограничава само в социалното поведение в
тези случаи. Той се наблюдава при покупка-
та на мебели, вино, бижута, спортни аксе-
соари и много други блага. Нещата, от кои-
то чувстваме, че се “нуждаем”, всъщност
са нещата, които останалите притежа-
ват, т.е. нашите нужди се увеличават все-
ки път, когато сме сред хора, които имат
повече от нас самите. Ако обаче всички
започнат да харчат повече за потребление,
повишените нива на потребление вече се
явяват нормални и не носят допълнителна
полезност (Frank, 1997).
Друго обяснение за невземането под
внимание на контекста се крие в несъвър-
шената информация на индивидите относ-
но скоростта и нивото на собствената им
адаптация към потреблението на различни
Социален статус, морал
129
блага, преживявания и удобства. Например
даден икономически субект може да закупи
30 % по-скъпа кола в случай, че работи до-
пълнително в събота веднъж на месец, кое-
то би означавало да не прекара съботата с
приятели. Той би взел решението да работи
допълнително, ако очакваната полезност
от луксозната кола надвишава удовлетво-
рението от срещите с приятели. Тъй като
в общия случай индивидът не знае как всяка
алтернатива ще повлияе на субективното
му благосъстояние, той е принуден да пред-
вижда с груби приближения (Frank, 1997).
Обикновено чрез интроспекция може да
се получи относително точна представа
за това как определени промени в потреб-
лението биха повлияли на краткосрочното
удовлетворение. Тъй като обаче адаптаци-
ята се поддава по-трудно на предвиждане,
при първоначалната преценка дългосрочни-
те ефекти от увеличеното потребление
обикновено остават невзети под внима-
ние. В използвания пример това би наклони-
ло везните в полза на новата кола: ако тя
е много по-бърза от настоящата, шофира-
нето й би донесло по-силно изживяване. С
времето обаче индивидът ще свикне с въз-
можностите на новата кола и тя ще загуби
способността си да му носи емоционален
стимул (срв. с Канеман, 2012, с.530).
По различен начин изглежда развитие-
то във времето на емоционалния ефект от
допълнителните срещи с приятели. Про-
дължителните човешки взаимоотношения
водят до нарастваща удовлетвореност и
в дългосрочен план изборът им пред пред-
метите за потребление може да се окаже
много по-задоволителният вариант. Тъй
като обаче краткосрочното нарастване на
субективното благосъстояние е по-голямо
при покупката на колата, както и поради
факта, че този познат краткосрочен ефект
е най-достъпният източник на информация
в момента на вземане на решение, изборът
е силно деформиран в ползата на покупката
на материалното благо (Frank, 1997).
В този смисъл индивидуалните усилия
за подобряване на алокацията на ресурси-
те, така че да носят по-голямо житейско
удовлетворение, могат да се изразяват в
повишаване на информираността за ско-
ростта на адаптация към новопритежава-
ните блага, както и увеличаване на само-
дисциплината при вземането на решения за
покупка.
Значение на контекста
за разпределение
на потреблението във времето
Представените от Франк изводи за зна-
чението на контекста при извличането на
полезност от индивидите имат съществе-
но отражение и върху решенията за разпре-
деление на потреблението във времето. В
стандартния неокласически модел, неот-
читащ значението на контекста, максими-
зацията на полезността между времевите
периоди в живота на индивида има следния
формален израз:
, подлежащ на огра-
ничението
≤ W,
където W e настоящата стойност на
благосъстоянието през целия живот, c(t)
е потокът на потребление в периода t, а r
е дисконтовият процент. При формулиров-
ката на хипотезата за постоянния доход
(англ. permanent income hypothesis) Милтън
Фридмън подчертава, че вдлъбнатостта на
U при това записване оказва силен натиск
за изравняване на нивата на потребление
във времето. Проблемът при разглеждана-
та спецификация е имплицитно заложеното
в нея допускане, че дадено ниво на потреб-
ление винаги осигурява еднакви нива на
полезност, независимо от контекста. Как-
то стана ясно обаче, полезността зависи
силно от референтната рамка, едно от
измеренията на която е предходния опит
Статусната икономика на Робърт Франк
130
Социален статус, морал
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2014
на даден индивид (срв. с Duesenberry, 1949).
Ако например функцията на полезност бъде
представена с V(c(t), dc/dt вместо с U(c(t)),
където dc/dt е производната по времето
на потреблението, този допълнителен ар-
гумент в нея предполага, че хората биха
предпочели силно нарастващи, а не посто-
янни равнища на потребление във времето
(Frank, 1989).
Подобно желание за нарастващ поток
на потребление може да бъде удовлетворе-
но по различни начини. Един от тях е раз-
пределението на спестяванията в житей-
ския цикъл така, че индивидът да спестява
повече в ранна възраст, дори при неизме-
нен доход, и да потребява повече, изразход-
вайки натрупаните по-рано спестявания
с напредването на възрастта. Разбира
се, хората често се затрудняват да осъ-
ществяват планираните спестявания (срв.
с Ариели, 2012, с.116-130). Друга житейска
стратегия, способстваща за удовлетворя-
ване на горното желание, е приемането на
работни позиции, обещаващи непрекъснато
нарастващи доходи (при условие, че не се
използват капиталовите пазари за заемане
на доход от бъдещите трудови възнаграж-
дения, това осигурява нарастващ поток на
потреблението).
Някои професии предлагат бързо увели-
чаващо се с времето заплащане поради сил-
ното нарастване на производителността
на съответния нает с натрупването на
опит. Други професии обаче, при които не се
наблюдава повишаване на производителнос-
тта с продължителността на стажа, като
например пилотите на граждански полети,
също по правило са свързани с непрекъсна-
то увеличаващи се доходи. Обяснение за по-
бързото нарастване на възнагражденията
в сравнение с производителността в мно-
жество професии, може да се обясни, според
Робърт Франк, с желанието на служителите
да постигат по-високи нива на потребление
във всеки следващ период като източник на
житейско удовлетворение (Frank, 1989).
Другото важно измерение на референт-
ната рамка при индивидуалния избор между
спестяване и потребление е разпределение-
то на потреблението в непосредствената
социална среда. Още Дюзенбери посочва, че
местният стандарт за потребление оказ-
ва силно въздействие върху индивидуална-
та норма на спестяване. Неговата теза е,
че ако полезността зависи не само от аб-
солютните, но и от относителните нива
на потреблението, ще се наблюдава ръст
на нормата на спестяване с нарастване
на дохода в междуличностните сравнения.
Не-кейнсианските теории за спестяване-
то (като тези на Милтън Фридмън, Франко
Модиляни и Ричард Брумберг), основани на
традиционната форма на функцията на по-
лезността, не предвиждат влияние на до-
хода върху нормата на спестяване. Редица
проучвания обаче показват наличие на та-
кава зависимост (Frank, 1989).
Общото заключение е, че статусните
съображения могат да играят съществена
роля в обяснението на редица феномени в
ядрото на позитивната икономика, които
продължават да бъдат предизвикателство
пред икономическата наука. Сред тях са,
както бе посочено, разпределението на за-
платите в рамките на фирмите и разпре-
делението на общото трудово възнаграж-
дение между парични форми и немонетарни
социални придобивки. Загрижеността за
статуса вероятно възпира ценовите пови-
шения на пазари, където те биха елимини-
рали свръхтърсенето (срв. с Kahneman et
al., 1986) и дори може да е причина за про-
дължителна безработица (Frank, 1989).
Дълбоки или инструментални
предпочитания към статус
Както отбелязва Postlewaite (1998), съ-
ществуват два подхода за включване на съ-
ображенията относно социалния статус в
икономическия модел на човешкото поведе-
ние. Единият е непосредственото добавя-
Социален статус, морал
131
не на статусното равнище като аргумент
във функцията на полезност на индивиди-
те, а другият е изследването на връзката
между статуса и благата, които са свър-
зани с него и които са действителните
цели при максимизацията на полезността.
В първия случай се приема, че хората ценят
по-високия статус и по-високото мнение
на останалите за тях като нещо, носещо
удовлетворение (полезност) само по себе
си – например, когато кандидат за работа
се явява на интервю, за него може да е ва-
жно принципното отношение на интервю-
иращия, независимо дали то ще повлияе на
бъдещите шансове за наемане на работа.
Вторият подход свързва статусните съ-
ображения с рационалното максимизиране
на възможностите за потребление на оп-
ределени блага – в примера с интервюто за
работа – оценката на интервюиращия има
значение за кандидата само дотолкова, до-
колкото повлиява вероятността за наема-
не сега и в бъдеще. Съществената разлика
е, че вторият подход позволява статусни-
те съображения да се анализират формал-
но, използвайки непроменени аргументи във
функциите на полезност в традиционните
неокласически модели16.
16 Успехът на неокласическата икономика да моделира
човешкото поведение се дължи основно на пестели-
востта в допусканията относно аргументите във
функцията на полезност на представителния иконо-
мически субект. Сам по себе си методологическият
подход на максимизация на индивидуалната полезност
не ограничава допустимото от модела поведение, а
от там и не допринася за повишаване на научната
му стойност. Никое поведение не може да се изключи
като малко вероятно, тъй като за всяко наблюдавано
поведение може да се твърди, че именно то води до
максимизация на субективните предварително зада-
дени (но често ненаблюдаеми) предпочитания на инди-
вида. Единствено ограниченията върху заложените в
модела предпочитания допринасят за прогнозната му
стойност, а те обикновено се свеждат до консумаци-
ята на блага. Авторът поставя под въпрос тезата, че
вниманието към статусните аспекти е изцяло резул-
тат от биологична еволюция и е на мнение, че голяма
част от проявленията му имат социален характер –
например съображенията за представителност на об-
леклото или стремежът към по-висока научна степен
В този контекст статусните аспекти
на социалните отношения могат да се
моделират като инструментални за мак-
симизацията на потреблението на блага,
т.е. без да се налага разширяването на
общоприетия кръг на предпочитанията.
Например, ако обществените договоренос-
ти (формални и неформални институции)
са формулирани така, че с встъпването
в брак двамата младоженци обединяват
своите възможности за потребление, т.е.
потреблението вътре в семейната едини-
ца е публично благо, предпочитанията към
материалния статус на брачния партньор
се извеждат икономически от стандарт-
ните преференции към консумацията на
стоки и услуги. Предпочитани ще бъдат по-
заможни в материално отношение мъже и
жени поради стремежа за извънпазарно (по
силата на обществена норма) увеличаване
на възможностите за потреблението на
обикновени стоки и услуги.
Този извънпазарен метод за достига-
не на по-високо ниво на консумация оказва
влияние върху решенията на индивидите
да потребяват или спестяват. Например
преди сключването на брак всеки би имал
интерес да спестява, за да увеличи имот-
ното си състояние, т.е. своя материален
статус и да направи достъпни за себе си
партньори от по-висок социален ранг, кои-
то от своя страна биха увеличили значи-
телно бъдещите му възможности за по-
требление.
Така стремежът към социален статус
не е част от непосредствените предпочи-
тания на икономическите субекти, а има
инструментална, посредстваща роля за
придобиването на възможности за увеличе-
на консумация на стандартни стоки и услу-
ги. Някои социолози изграждат подобен ар-
гумент, твърдейки, че високият социален
(ако интелигентността е еволюционно предимство,
то връзката между нея и външните изразители за ни-
вото й като научните степени трябва да бъде социа-
лизирана) (вж. Postlewaite, 1998).
Статусната икономика на Робърт Франк
132
Социален статус, морал
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2014
статус е ценен, защото дава достъп до
по-добро отношение от останалите. Мо-
тивацията на другите членове да предос-
тавят такова преференциално отношение
се крие евентуално във факта, че стату-
сът е средство за междуличностна коорди-
нация. Т.е. хората “с положение” могат да
допринесат повече във взаимодействията
си с други участници от останалите (вж.
Postlewaite, 1998).
Фундаментално следствие от този
подход е, че социалните договорености,
т.е. институциите или “правилата на иг-
рата” в обществото по формулировката на
Дъглас Норт (срв. със Седларски, 2010) съз-
дават стимули за различно икономическо
поведение, водейки до специфични вторич-
ни предпочитания в зависимост от създа-
дените връзки между желаните резулта-
ти (потребление), които са непроменливи
(т.нар. “дълбоки предпочитания”, англ. “deep
preferences”) за всички хора, и средствата
за постигането им в съответното обще-
ство или социална група. Така тези вто-
рични предпочитания могат да бъдат из-
следвани с помощта на институционалния
анализ, вместо да бъдат разглеждани като
екзогенно дадени (Postlewaite, 1998)17.
17 Самото потребление на определени блага от своя
страна може да се разглежда като производно, тъй
като удоволствието от консумацията например на
ябълка в действителност идва от импулсите, изпра-
щани от определени неврони в мозъка, представля-
ващи според невробиолозите същинските “дълбоки
предпочитания”. В този смисъл допускането за непро-
менливи предпочитания към определени стоки и услуги
също има инструментален характер и е добро прибли-
жение за улесняване на моделирането в случаите, ко-
гато между “дълбокото предпочитание” и задоволява-
щия го обект е установена трайна връзка. Тези връзки
обаче може да са различни в отделните общества и да
се променят в дългосрочен план. Ето защо, по същата
логика, при възприемането на подхода за включване на
вниманието към ранга в аргументите на функцията
на полезност е необходимо да се изследва установе-
ната в конкретното общество връзка между ранга и
нивата на консумация. Различните социуми приписват
статус на своите членове в зависимост от различни
характеристики, както и разпределят различно коли-
чество блага по извънпазарен (неценови), а статусен
Заключение
Теоретичните заключения в работата
на учени като Робърт Франк са в съзвучие
с все по-големия брой емпирични изследва-
ния в т.нар. икономика на щастието, които
последователно установяват, че не абсо-
лютните стойности на дохода определят
субективното усещане за благосъстояние,
а относителното им ниво18 . Конструирани-
те и пресмятани от различни автори инде-
кси на щастието не показват нарастване
в развитите западни икономики (САЩ, Ве-
ликобритания, също Япония) въпреки драс-
тичното повишение в средните доходи,
качеството на потребяваните блага, усло-
вията на труд, здравния статус и т.н. през
последните 50 години. (срв. с Easterlin 1973;
Scitovky 1976, гл.7, с.336; Фукуяма 2006, с.
246-247; Седларски, Панайотов, 2014).
Франк защитава тезата, че не мак-
симизацията на субективното благосъс-
тояние трябва да бъде нормативна цел в
икономическата наука, а задачата пред нея
следва да е изследването на възможност-
ите за повишаването му без влошаване на
други важни аспекти на човешкия живот
(Frank, 1997) (срв. с концепцията за Парето-
подобрение). Идеята му се състои в това,
че тъй като увеличаването на потребле-
нието на материални блага над определен
праг няма видим ефект върху субективното
благосъстояние, в дългосрочен план ресур-
сите за тяхното производство могат да
бъдат приложени по различен начин, за да
доведат до трайно повишение във възприе-
принцип, създавайки различна по сила мотивация за
статусна надпревара. Политиките в икономическата
сфера (например относно данъците) могат реално да
повлияят върху връзката между “дълбоките” (потреб-
лението на блага) и вторичните (статусни) предпо-
читания, докато повлияването отвън на връзката
между изяждането на ябълка и невронните импулси е
малко вероятно (Postlewaite, 1998).
18 Авторът шеговито дефинира като богатство всич-
ко, което е с поне 100 долара (на година) повече от
дохода на мъжа на сестрата на собствената съпруга
(Frank, 1985, с.5).
Социален статус, морал
133
маното лично благополучие.
Концептуалната рамка на Р. Франк е
пример19 за това, как културологични и со-
циологически обяснения на обществени
отношения могат да бъдат заместени с
икономически, използващи методологичен
апарат на по-високо теоретично равнище
(срв. със Седларски, 2014). Всички те се
явяват едновременно илюстрация на „ико-
номическия империализъм” (стандартно об-
винение на социолозите от десетилетия,
вж. Пеовски, 1999), навлизайки дълбоко в
обяснението на социалното поведение на
човека, но и свидетелство за развитие на
самата икономическа наука към по-голяма
реалистичност в анализа на индивидуални-
те стопански избори и функционирането на
икономическата система като цяло.
Цитирани източници:
Ариели, Д., 2012. Предвидимо ирационални.
Кои са силите, формиращи нашите решения.
София: „НСМ Медиа“ (Dan Ariely, Predictably
Irrational. The Hidden Forces That Shape Our
Decisions. Harper Collins, 2008).
Arieli, D., 2012. Predvidimo iratsionalni. Koi sa
silite, formirashti nashite reshenia. Sofia: „NSM
Media“ (Dan Ariely, Predictably Irrational. The
Hidden Forces That Shape Our Decisions. Harp-
er Collins, 2008).
Канеман, Д., 2012. Мисленето. София: „Из-
ток-Запад“ (превод от Daniel Kahneman.
Thinking, Fast and Slow. Macmillan, 2011).
Kaneman, D., 2012. Misleneto. Sofia: „Iztok-
Zapad“ (Daniel Kahneman. Thinking, Fast and
Slow. Macmillan, 2011).
Пеовски, В., 1999. “‚Икономическият импе-
риализъм‘ в произведенията на Гари Бекер”,
Икономическа мисъл, 6/1999, с. 107-122.
19 Наред с представения в Седларски (2013) микро- и
макроинституционален анализ на пазарите в новата ин-
ституционална икономика, подхода на новата стопанска
история и интерпретацията на разгледаните от Пола-
ни социални развития през призмата на имуществените
права и транзакционните разходи от Д. Норт.
Peovski, V. (1999), “‚Ikonomicheskiat imperial-
izam‘ v proizvedeniyata na Gari Beker”, Ikonomi-
cheska misal, 6/1999, s.107-122.
Фукуяма, Ф., 2006 [1992]. Краят на истори-
ята и последният човек. София: „Обсидиан”.
Fukuyama, F., 2006 [1992]. Kraiat na istoriata i
posledniat chovek. Sofia: „Obsidian”.
Седларски, Т., 2014. „Социалнопсихологиче-
ски аспекти на пазарната размяна в инсти-
туционалната икономика“, Икономическа
мисъл, 1/2014, с. 95-114.
Sedlarski, T., 2014. „Sotsialnopsihologicheski
aspekti na pazarnata razmyana v institutsional-
nata ikonomika“, Ikonomicheska misal, 1/2014,
s. 95-114.
Седларски, Т., 2011. „Несвободното възник-
ване на свободния пазар - ‚Великата тран-
сформация‘ на Карл Полани“, Икономическа
мисъл, 1/2011, с. 51-72.
Sedlarski, T., 2011. „Nesvobodnoto vaznikvane
na svobodniya pazar - ‚Velikata transformatsiya‘
na Karl Polani“, Ikonomicheska misal, 1/2011,
s. 51-72.
Седларски, Т., 2010. “Еволюция на теория-
та на институционалната промяна на Д.
Норт”, Икономически алтернативи, 2/2010,
с. 82-95.
Sedlarski, T., 2010. “Evolyutsia na teoriata na in-
stitutsionalnata promyana na D. Nort”, Ikonomi-
cheski alternativi, 2/2010, s. 82-95.
Седларски, Т., Ж. Панайотов, 2014. “Изплъз-
ващата се цел на щастието”, Годишник на
СУ “Св. Климент Охридски” – Стопански фа-
култет, Том 13, под печат.
Sedlarski, T., Zh. Panayotov, 2014. “Izplaz-
vashtata se tsel na shtastieto”, Godishnik na SU
“Sv. Kliment Ohridski” – Stopanski fakultet, Tom
13, pod pechat.
Akerlof, G. A., R. E. Kranton, 2005. “Identity and
the Economics of Organizations,” Journal of
Economic Perspectives, 19(1), pp.9-32.
Статусната икономика на Робърт Франк
134
Социален статус, морал
Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2014
Duesenberry, J., 1949. Income, Saving, and the
Theory of Consumer Behavior, Cambridge: Har-
vard University Press.
Easterlin, R., 1973. “Does Economic Growth
Improve the Human Lot? Some Empirical Evi-
dence”, in: Nations and Households in Economic
Growth: Essays in Honor of Moses Abramovitz,
Melvin, P. / Reder, D. (Eds.). Palo Alto, Calif.:
Stanford University Press.
Frank, R. H., 2011. The Darwin Economy: Liberty,
Competition, and the Common Good. Princeton
University Press.
Frank, R. H., 2004. “Human Nature and
Economic Policy: Lessons for the Transition
Economies,”Journal ofSocio-economics, 33, pp.
679-694.
Frank, R. H., 1997. “The Frame of Reference as
a Public Good,” The Economic Journal, Vol. 107,
No. 445, (Nov., 1997), pp. 1832-1847.
Frank, R. H., 1991. „Positional Externalities,“ in
Richard Zeckhauser, ed., Strategy andChoice:
Essays in Honor of Thomas C. Schelling,
Cambridge, MA: MIT Press, 1991: 25-47.
Frank, R. H., 1989. „Frames of Reference and the
Quality of Life,“ American Economic Review, 79,
Papers and Proceedings, May, 1989, pp. 80-85.
Frank, R. H., 1985. Choosing the Right Pond:
Human Behavior and the Quest for Status. New
York: Oxford UniversityPress.
Hirsch, F., 1976. The Social Limits to Growth.
Cambridge, Mass.: Harvard University Press.
Inglehart, R., 1997. Modernization and
Postmodernization: Cultural, Economic and
Political Changein 43 Societies. Princeton:
Princeton University Press.
Kahneman, D., J. Knetsch, R. Thaler, 1986. “Per-
ceptions of Unfairness: Constraints on Wealth-
Seeking,” American Economic Review, Septem-
ber 1986, 76, pp. 728-741.
Layard, R., 1980. “Human Satisfactions and
Public Policy,”The Economic Journal, 90(360),
pp. 737-750.
Leibenstein, H., 1950. “Bandwagon, Snob, and
Veblen Effects in the Theory of Consumers’ De-
mand.” Quarterly Journal of Economics, Volume
64, Issue 2 (May, 1950), pp. 183-207.
McGuire, M. T., M. J. Raleigh and G. L. Brammer,
1982. “Sociopharmacology”, Annual Review of
Pharmacological Toxicology, 27: 643–661
North, D. C., R. P. Thomas, 1973. The Rise of the
Western World. A New Economic History. Cam-
bridge: Cambridge University Press.
North, D. C. /J. J. Wallis/ B. R. Weingast, 2009.
Violence and Social Orders. A Conceptual
Framework for Interpreting Recorded Human
History. Cambridge: Cambridge University Press.
Polanyi, K., 1997 [1944]. The Great Transformation.
Politische und ökonomische Ursprünge von
Gesellschaften und Wirtschaftssystemen.
Frankfurt/M.: Suhrkamp.
Postlewaite, A., 1998. „Social Status, Norms
and Economic Performances: The Social Basis
of Interdependent Preferences,“ European
Economic Review, Elsevier, vol. 42(3-5), pp.779-
800.
Raleigh, M. J., M. T. McGuire, G. L. Brammer,
A. Yuwiler, 1984. “Social and Environmental
Influences on Blood Serotonin Concentrations
in Monkeys”, Archives of General Psychiatry,
41(4), pp.405-410.
Scitovsky, T., 1976. The Joyless Economy. New
York: Oxford University Press.
Sen, A., 1983. „Poor, Relatively Speaking,“ Oxford
Economics Papers, July 1983, 35, pp.153-167.
Thurow, L., 1980. The Zero Sum Society. New
York: Basic Books.
Townsend, P., 1979. The Development of Re-
search on Poverty. - In: Social Security Re-
search: The Definition and Measurement of
Poverty, Dept. of Health and Social Research.
London: HMSO.
Book
Настоящото изследване е инспирирано от множеството инициативи на павителството за реформа в системата на образованието в България. То си поставя за цел да направи комплексен икономически анализ на ефективността на създадените формални правила и да отговори на въпроса, как съществуващата система може да бъде подобрена. За да бъде постигната тази цел, са обсъдени множество икономически концепции и теории и е създаден модел на система с доминирано от държавата образование, с чиято помощ да се установят факторите, влияещи върху качеството на образованието. Изясняването на ролята надържавата в предлагането на образование е ключова тема в изследването, защото помага да се анализират множество констатирани особености на българската образователна система. This study is inspired by the numerous initiatives of the government to reform the education system of Bulgaria. It aims at making economic analysis, comprehensive in scope, of the effectiveness of the formal rules that have been established and at finding answers to the question of how the existing system can be improved. In order to achieve this goal, many economic concepts and theories have been discussed and a model of a state-dominated education system has been created to identify the factors affecting the quality of education. The key issue in the research is to define the role of the state in the provision of education because that will help analyze the numerous characteristic features of the Bulgarian education system.
Article
Who was the greater economist--Adam Smith or Charles Darwin? The question seems absurd. Darwin, after all, was a naturalist, not an economist. But Robert Frank, New York Times economics columnist and best-selling author of The Economic Naturalist, predicts that within the next century Darwin will unseat Smith as the intellectual founder of economics. The reason, Frank argues, is that Darwin's understanding of competition describes economic reality far more accurately than Smith's. And the consequences of this fact are profound. Indeed, the failure to recognize that we live in Darwin's world rather than Smith's is putting us all at risk by preventing us from seeing that competition alone will not solve our problems. Smith's theory of the invisible hand, which says that competition channels self-interest for the common good, is probably the most widely cited argument today in favor of unbridled competition--and against regulation, taxation, and even government itself. But what if Smith's idea was almost an exception to the general rule of competition? That's what Frank argues, resting his case on Darwin's insight that individual and group interests often diverge sharply. Far from creating a perfect world, economic competition often leads to ""arms races,"" encouraging behaviors that not only cause enormous harm to the group but also provide no lasting advantages for individuals, since any gains tend to be relative and mutually offsetting. The good news is that we have the ability to tame the Darwin economy. The best solution is not to prohibit harmful behaviors but to tax them. By doing so, we could make the economic pie larger, eliminate government debt, and provide better public services, all without requiring painful sacrifices from anyone. That's a bold claim, Frank concedes, but it follows directly from logic and evidence that most people already accept.
Article
I. The nature of the problem, 183. — II. Functional and nonfunctional demand, 188. — III. The bandwagon effect, 190. — IV. The snob effect, 199. — V. The Veblen effect, 202. — VI. Mixed effects, 205. — VII. Conclusion, 206.
Article
Presents a theoretical discussion of the puzzling relation, or lack of it, between income and happiness. Where the economist sees satisfaction as the supplying of consumer needs, the psychologists recognizes a wider and more complex system of need. These theoretical considerations are discussed as they apply in detail to the American scene. (PsycINFO Database Record (c) 2012 APA, all rights reserved)
Book
Is it better to be a big frog in a small pond or a small frog in a big pond? In this lively and original book, the author argues persuasively that people's concerns about status permeate and profoundly alter a broad range of human behaviour. He takes issue with his fellow economists for too often neglecting fundamental elements in human nature in their study of how people make basic economic choices.