ArticlePDF Available

"Установяване на социалните предпочитания в експерименталната икономика" (Determining Social Preferences in Experimental Economics)

Authors:

Abstract

This article analyzes the concept of social preferences and the existing methods for their determination in experimental economics. Summarized are the results in modern economic literature on reciprocal fairness, inequity aversion, pure altruism and spitefulness from ultimatum, dictator and trust games. The presented findings of economic experiments contradict the notion of rationality implied in neoclassical economics and have the potential to bring about change in mainstream economic theory. Economic agents seem to take into consideration not only their selfish interest, but also the interest and expectations of others. Investigated in detail are various factors that influence social preferences revealed in games like the number of repetitions and players, size of the sum at stake, social distance, sex, property rights, cultural differences, asymmetrical information, and fairness intentions.
УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО «СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ»
ST. KLIMENT OHRIDSKI UNIVERSITY PRESS
СОФИЯ • 2014 • SOFIA

  
«.  »
Стопански факултет
ANNUAL
 S U
«S. K O»
Faculty of Economics
and Business Administration
/Volume 12
© Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Стопански факултет
2014
ISSN 1311-8420
Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Стопански факултет
Annual of Soa University “St. Kliment Ohridski
Faculty of Economics and Business Administration
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
Председател: проф. д.ик.н. Георги Чобанов
Членове: проф. д.ик.н. Желю Владимиров
проф. д-р Мария Видолова
доц. д-р Теодор Седларски
доц. д-р Соня Милева
гл. ас. д-р Елеонора Станчева
д-р Николай Добрев
Секретар: Елеонора Николова
Адрес за кореспонденция:
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Стопански факултет
София 1113, бул. Цариградско шосе 125, бл. 3
Тел. (02) 873 83 10, факс 873 99 41
e-mail: info@feb.uni-soa.bg
Address for correspondence:
Faculty of Economics and Business Administration
“St. Kliment Oxridski” University of Soa
Bulgaria, Soa 1113
125, Tzarigradsko chausse Blvd., Bl. 3
Tel. (++359 02) 873 83 10, Fax 873 99 41
e-mail: info@feb.uni-soa.bg
221






УСТАНОВЯВАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИЯ
В ЕКСПЕРИМЕНТАЛНАТА ИКОНОМИКА*
ТЕОДОР СЕДЛАРСКИ, ХРИСТО МАРЛОВ
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Стопански факултет
Катедра Икономика
e-mail:sedlarski@feb.uni-soa.bg
Teodor Sedlarski, Hristo Marlov. DETERMINING SOCIAL PREFERENCES IN EXPERI-
MENTAL ECONOMICS
This article analyzes the concept of social preferences and the existing methods for their de-
termination in experimental economics. Summarized are the results in modern economic literature
on reciprocal fairness, inequity aversion, pure altruism and spitefulness from ultimatum, dictator
and trust games. The presented ndings of economic experiments contradict the notion of rational-
ity implied in neoclassical economics and have the potential to bring about change in mainstream
economic theory. Economic agents seem to take into consideration not only their selsh interest, but
also the interest and expectations of others. Investigated in detail are various factors that inuence
social preferences revealed in games like the number of repetitions and players, size of the sum at
stake, social distance, sex, property rights, cultural differences, asymmetrical information, and fair-
ness intentions.
* Статията се публикува с подкрепата на проект „Развитие на оптимални стопански политики
за подобряване на качеството на държавното управление (governance) и инвестиционната
среда на основата на методологичния апарат на новата институционална икономика
и поведенческите финанси“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на СУ „Св.
Климент Охридски“ и на Центъра за икономически теории и стопански политики към СУ
„Св. Климент Охридски“ (www.economy.uni-soa.bg).
222
Key words: experimental economics, reciprocal fairness, inequity aversion, pure altruism,
spitefulness, ultimatum games, dictator games, trust games, asymmetrical information, fairness in-
tentions.
JEL Codes: C70, C90, D03, D63, D84.
УВОД
Експерименталната икономика е сравнително нов клон на икономиче-
ската наука, който преживява бурно развитие през последното десетилетие.
Преди експерименталната икономика да се появи в края на седемдесетте го-
дини на XX век, икономистите разчитат единствено на наблюдение на реал-
но случващите се икономически процеси, за да изследват закономерности
и да формулират и модифицират икономически теории. Експериментални-
ят метод им позволява сами да генерират емпирични данни в контролирана
среда. Социалните предпочитания са едно от полетата, в които се съсредо-
точават голяма част от икономическите експерименти. Предпочитанията на
хората по отношение на благосъстоянието на другите включващи т.нар.
алтруизъм, взаимност, избягване на несправедливост и др. – не се вместват
в традиционната икономическа представа за човека като homo economicus,
чиято функция на полезност зависи единствено от собственото му матери-
ално благополучие (вж. Седларски, 2013, 20–22). Икономическите експе-
рименти в сферата на социалните предпочитания поставят под съмнение
концепцията на икономическия човек: резултатите променят представата за
силите, които влияят на поведението на индивидите. Това води до стремеж
за интегриране на социалните предпочитания във функцията на полезност
на икономическите субекти. Развиват се нови модели, които имат за цел да
обхванат по-добре наблюдаваните емпирични закономерности.
Експерименталната икономика е все още слабо засегната в българска-
та специализирана литература. Задачата на настоящия текст е да представи
кратко основните съвременни достижения в полето на социалните предпо-
читания, които имат потенциала да доведат до промени в икономическата те-
ория. Статията може да послужи като отправна точка при евентуална бъдеща
проверка на изводите в някои от влиятелните научни публикации за ефекта
от социалните предпочитания чрез реплициране на експерименталния им
дизайн в български условия.
В изложението последователно са представени различните видове со-
циални предпочитания и инструментите, които се използват за изследването
им: игрите с ултиматум, игрите с диктатор и игрите на доверие. След
това са анализирани резултатите от множество проведени експерименти в
областта и са систематизирани изводите относно значението на социалните
223
предпочитания за икономическото поведение на хората. Накрая са дадени
насоки за интегрирането на социалните предпочитания в теоретичното ико-
номическо знание.
СОЦИАЛНИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ВИДОВЕ
Няма строга дефиниция на понятието социални предпочитания, но то
може да се определи най-общо като „загриженост за разпределението на
материално благосъстояние сред други значими агенти и за намеренията,
които са довели до даденото разпределение, в допълнение към собственото
материално благосъстояние“1. Резултатите от многобройните икономически
експерименти са довели до разграничаване на няколко основни вида социал-
ни предпочитания:
Взаимност (взаимна справедливост, англ. reciprocity / reciprocal fair-
ness, вж. Falk, Fehr, Fischbacher, 2003). Икономическите агенти отвръщат
на действието на друг икономически агент в зависимост от намеренията,
които приписват на даденото действие. Взаимността може да бъде поло-
жителна или отрицателна (англ. positive/negative reciprocity, вж. Falk, Fehr,
Fischbacher, 2008). Положителната взаимност се определя като „добронаме-
рен отговор на действие, което води до справедлив изход и е продиктувано
от справедливи намерения“. Отрицателна взаимност е „враждебен отговор
на действие, което води до несправедлив изход и е продиктувано от неспра-
ведливи намерения“ (Falk, Fehr, Fischbacher, 2008). Преценката за справед-
ливостта на намеренията, която икономическите агенти приписват на даде-
но действие, се основава на преценката за справедливостта на резултатното
разпределение на материалното благосъстояние на фона на алтернативите,
които не са избрани.
Избягване на несправедливостта (англ. inequity aversion, вж. Fehr,
Schmidt, 1999). Икономическите агенти възприемат определено разпределе-
ние на материалното благосъстояние като справедливо и се стремят да го
постигнат. Това означава, че те се отнасят алтруистично към другите иконо-
мически агенти (стремят се да увеличат материалното им благосъстояние),
когато те имат несправедливо малко според някакъв еталон за справедливо
разпределение, но изпитват завист (стремят се да намалят материалното им
благосъстояние), когато те имат повече от еталона за справедливост.
Чист алтруизъм (англ. pure altruism, вж. Andreoni, 1989) Алтруизмът
представлява форма на безкористно и безусловно доброжелателство ал-
труистите винаги оценяват положително увеличаването на чуждото благо-
1 „… a concern for the payoffs allocated to other relevant reference agents and the intentions that
led to this payoff prole in addition to the concern for one’s own payoff“ (The New Palgrave
Dictionary of Economics, 2008).
224
състояние и никога не биха предприели действие, намаляващо материалното
благосъстояние на друг икономически агент.
Завист (англ. envy / spitefulness, вж. Falk, Fehr, Fischbacher, 2008). Ико-
номическите субекти с такива предпочитания винаги оценяват отрицателно
увеличаването на чуждото благосъстояние и са склонни да вземат накърня-
ващо другите агенти решение, дори и за сметка на намаляване на собствено-
то си благосъстояние.
Резултатите от експериментите за изследване на влиянието на социални-
те предпочитания върху икономическото поведение показват, че взаимност-
та и избягването на несправедливостта описват поведението на повечето
икономически агенти. Чистите алтруизъм и завист не могат да обяснят защо
в дадена ситуация един и същ икономически агент може да действа в посока
на увеличаване на чуждото благосъстояние, а в друга – в посока на намаля-
ване на чуждото материално благосъстояние за своя сметка.
Важна характеристика на социалните предпочитания е, че решенията
на базата на тези предпочитания не са мотивирани от очаквания за бъдещи
материални постъпления. Предпочитанията се проявяват и при еднократни
взаимодействия без възможност за повторение в бъдещето. В такъв случай
няма възможност за използване на други механизми, като предварителни до-
говорки за съдействие или изграждане на репутация, които целят постигане
на бъдещо увеличаване на материалното благосъстояние (срв. напр. с Faf-
champs, 2008).
ИГРИ С УЛТИМАТУМ, ИГРИ С ДИКТАТОР И ИГРИ НА ДОВЕРИЕ
Игрите с ултиматум, игрите с диктатор и игрите на доверие са безко-
алиционни динамични игри, които заемат важно място в експериментална-
та икономика като инструмент за наблюдение и изследване на социалните
предпочитания на икономическите агенти. Тези игри се характеризират със
сравнително опростен дизайн и еднократен характер на взаимоотношения-
та между играчите. Благодарение на тези свои характеристики, те са много
подходящи за измерване на предпочитанията на хората по отношение на бла-
госъстоянието на другите – социалните предпочитания.
В игрите с ултиматум обикновено участват двама играчи и има опре-
делена сума пари X, която трябва да се разпредели помежду им. Единият от
играчите („предлагащ“) има правото да предложи разпределението на сума-
та – каква част Y да получи вторият играч. Вторият играч („получаващ“) от
своя страна има правото да приеме или да откаже предложението на първия
играч. Ако предложението бъде прието, всеки от играчите получава съответ-
ната сума – „получаващият“ получава Y, а за „предлагащия“ остава X–Y. Ако
предложението бъде отказано, и двамата играчи не получават нищо.

Игрите с диктатор



Игрите на доверие







равновесие
по Нешчисти стратегииДоминиращата стратегия



доминирани стратегии


   
        





икономически експерименти








   
        

226
ват оферти, по-ниски от 20 %, при половината такива предложения. Освен
това голяма част от участниците в ролята на „предлагащ“ предлагат точно
половината сума.
Освен че поставя под съмнение строгостта на допускането за съвърше-
на рационалност на икономическите агенти, експериментът на Guth et al.
(1982) показва, че игрите с ултиматум могат да се използват за измерване на
социалните предпочитания в парично изражение. Отказът от страна на „по-
лучаващия“ е неговият начин да накаже „предлагащия“, ако възприема пред-
ложението му за несправедливо. Размерът на сумата, от която се отказва, за
да накаже „предлагащия“, се явява паричен измерител на значението, което
„получаващият“ отдава на предпочитанието си за справедливост. Предло-
жението на „предлагащия“ може да се разглежда като паричен измерител на
неговото предпочитание за избягване на несправедливост на разпределение-
то и на алтруизма му. Фактът, че преобладаващата част от участниците пред-
лагат точно 50 % от сумата, показва тяхното разбиране за справедливостта
като равенство в разпределението.
Алтруизмът е готовност безкористно да се действа в полза на другите за
сметка на личните интереси. Определението на алтруизма противоречи на
допускането за съвършена рационалност. То предполага човешко поведение,
накърняващо собствените материални интереси. Предложенията на „пред-
лагащите“ в експеримента на Guth et al. (1982) са свързани именно с нама-
ляване на собственото благосъстояние, водещо до увеличаване на чуждото
благосъстояние. В това поведението на играчите съвпада с разбирането за
алтруизма. За да можем да приемем предложенията като парично измерение
на алтруистичните подбуди на „предлагащите“, техните действия трябва да
са и безкористни. Ако допускането за съвършена рационалност е отслабено,
това предполага, че играчите знаят, че останалите играчи също не са съвър-
шено рационални и съобразяват действията си с тези свои очаквания. В та-
къв случай високите предложения могат да се разглеждат не само като знак
на алтруизъм и избягване на несправедливостта, а като стратегически ход,
имащ за цел предотвратяване на отказ от страна на „получаващия“. Затова е
трудно от експеримент с игра с ултиматум да се прецени доколко мотивите
на „предлагащия“ са алтруистични или стратегически и да се измери съ-
отношението им.
ИГРАТА С ДИКТАТОР – ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА
АЛТРУИЗМА И ПРЕДПОЧИТАНИЯТА ЗА ИЗБЯГВАНЕТО НА
НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА
Измерването на алтруизма става възможно благодарение на модифици-
рането на игрите с ултиматум до игри с диктатор. Когато на „получаващия“
227
му е отнето правото да наказва действията на „предлагащия“ чрез отказ, в
разпределението на сумата „диктаторът“ се води единствено от разбирани-
ята си за справедливост и от алтруистични подбуди. Ако „диктаторът“ се
води само от личния си интерес, той ще избере доминиращата си страте-
гия и ще изпрати на „получаващия“ нула или най-малката възможна сума.
Всяко предложение, по-високо от минималното, може да се разглежда като
паричен измерител на неговия алтруизъм или предпочитание за избягване
на несправедливост.
Първият експеримент с игра с диктатор е проведен от Kahneman,
Knetsch, Thaler (1986). В него „диктаторът“ може да избира дали да раздели
сумата от $20 поравно с „получаващия“ или да предпочете подялба $18 към
$2 в своя полза. В 76 % от случаите „диктаторите“ избират да разделят сума-
та поравно. Този експеримент свидетелства, че мотивите зад действията на
играчите в игра с ултиматум не са чисто стратегически. Големият дял „спра-
ведливи“ предложения може да се разглежда като показател за алтруизма на
участниците. Такъв експериментален дизайн обаче позволява на „диктатори-
те“ избор между само две екстремални алтернативи вместо самостоятелно
определяне на предложението. Поради това дизайнът не позволява точното
измерване на социалните предпочитания на играчите.
По-задълбочено изследване на поведението в игри с диктатор правят
Forsythe, Horowitz, Savin, Sefton (1994). Техният експеримент включва игри
с ултиматум и игри с диктатор и сравнение на резултатите от тях. При екс-
перимента с игри с диктатор „диктаторите“ могат сами да определят каква
сума да предложат, а не избират между предварително определени алтерна-
тиви, както е при Kahneman et al. (1986). Тества се хипотезата, че отклоне-
нието от теоретичното равновесие по Неш в игрите с ултиматум се дължи
единствено на социалните предпочитания на „предлагащия“. Задачата и при
двата вида игри е разпределението на сумата от $10. Ако хипотезата е вярна,
то резултатите от експеримента с игри с диктатор не би следвало да се раз-
личават от резултатите от игрите с ултиматум.
Експерименталните резултати показват значителни различия. При игри-
те с диктатор 21 % от „диктаторите“ се придържат към теоретичното равно-
весие – дават $0, 21 % предпочитат равно разпределение – дават $5, а никой
не дава повече от половината; средната оферта е 20 % от цялата сума. При
игрите с ултиматум никой не се придържа към теоретичното равновесие, 75
% предпочитат равно разпределение и предлагат поне $5; средната офер-
та е 47 % от цялата сума. Следователно може да се отхвърли хипотезата,
че предпочитанията на „предлагащите“ към алтруизъм и справедливост са
единственият фактор, определящ отклонението от теоретичното равновесие
в игра с ултиматум.
Hoffman, McCabe, Smith (1996a) повтарят експеримента на Forsythe et al.
(1994) с игри с „диктатор“ и получават близки резултати, които потвърждават

  





 



непълна информация



















 
         


 

229
приеманите и отказваните оферти, „предлагащите“ започват да правят малко
по-ниски оферти, съобразени с наблюдаваните от тях действия на „получа-
ващите“ в предишните разигравания. От своя страна някои „получаващи“
продължават да отказват положителни предложения до последното разигра-
ване, но като цяло офертите и отказите намаляват с натрупването на опит от
участниците.
РАЗМЕР НА СУМАТА
Интересен въпрос, подложен на изследване, е дали повишаването на су-
мата за разпределение в игрите с ултиматум ще подтикне играчите да бъдат
по-рационални и да търсят максимизиране на печалбата си, т.е. дали „пред-
лагащите“ ще правят относително по-ниски оферти, а „получаващите“ ще се
съгласяват на относително по-ниски предложения.
Cameron (1999) изследва ефекта от промяната на сумата в Индонезия,
като прави експерименти с пет, четиридесет и двеста хиляди рупии, които
отговарят приблизително на размера от една дневна надница до една месеч-
на заплата в Индонезия по времето на провеждане на експеримента. Тества
се хипотезата, че с увеличаването на сумата поведението на „предлагащите“
и на „получаващите“ ще се доближи до теоретичното равновесие в чисти
стратегии.
Поведението на „предлагащите“ се променя с увеличаване на сумата, но
в обратната на предвижданата посока – при по-високи суми (40 и 200 хиля-
ди) е по-голям делът, предлаган средно от „предлагащите“ – офертите в ин-
тервала 41-50 % са съответно 38 % (5 хил.), 63 % (40 хил.) и 57 % (200 хил.),
а средната оферта нараства от 42 % (5 хил.) до 45 % (40 хил.). Поведението
на „получаващите“ не се променя – няма статистически значима промяна в
готовността да се приеме относително еднаква оферта (със същия процентов
дял от общата сума) при по-висока сума за разпределяне. Следователно мо-
же да се отхвърли хипотезата, че отклонението от теоретичното равновесие
по Неш при експерименти с игри с ултиматум се дължи на ниските парични
суми, които се разпределят.
Увеличаването на предлагания дял при по-високи суми навежда на ми-
сълта, че при по-високи суми предлагащите се стремят да намалят риска от
голяма загуба в абсолютна стойност, до която би се стигнало при евентуален
отказ от страна на „получаващия“.
Hoffman, McCabe, Smith (1996b) сравняват резултатите от игри с улти-
матум, при които сумата за разпределение е съответно $10, които могат да се
делят на части от $1, и $100, които могат да се делят на части от $10. Отново
се проверява дали при по-високата сума поведението ще се доближи повече
до предвижданото теоретично равновесие при чисти стратегии. Резултатите
не потвърждават хипотезата. И при двете суми средната оферта на предла-
230
гащите е 44 %, а около 50 % избират равно разпределение на сумата. Пове-
дението на „получаващите“ също не се изменя значително – оферти от $4 се
отказват в 11 % от случаите при сума от $10, а оферти от $40 се отказват в 14
% от случаите при сума от $100.
СОЦИАЛНА ДИСТАНЦИЯ
Един от факторите, с които се обяснява отклонението в експериментал-
ните резултати от теоретичното равновесие по Неш при игри с диктатор, е
социалната дистанция между самите играчи, както и между играчите и про-
веждащия експеримента (Hoffman et al., 1994; Hoffman et al., 1996а). Социал-
ната дистанция се свързва с „нивото на взаимност, което участниците смя-
тат, че е присъщо на социалните взаимоотношения“ (Hoffman et al., 1996а,
с.654). Колкото по-голяма е социалната дистанция, толкова по-ниски са оч-
акванията на участниците в тях за взаимност. В експериментите социалната
дистанция се контролира чрез осигуряване на анонимност на вземащия ре-
шение „диктатор“ по отношение на експериментатора или „получаващите“.
Hoffman et al. (1994) провеждат експеримент с игра с диктатор, при коя-
то използват процедура на двойна анонимност, осигуряваща анонимност за
„диктаторите“ както по отношение на „получаващите“, така и по отношение
на провеждащия експеримента3. Чрез тази процедура на двойна анонимност
се гарантира, че решението на „диктатора“ остава скрито както за експери-
ментатора и за „получаващите“, така и за всяко трето лице, което би се запоз-
нало с резултатите от експеримента. Получава се пълна социална изолация
на „диктаторите“, като се очаква тази ситуация да премахне каквито и да
било очаквания на играчите за взаимност на взаимоотношенията.
Резултатите от експеримента с двойна анонимност потвърждават очак-
ванията за по-рационално поведение на играчите. „Диктаторите“ дават сред-
но 10 % от сумата, а 59 % избират доминиращата си стратегия и задържат
цялата сума за себе си. Резултатите са значително по-близки до теоретич-
3 Hoffman, McCabe, Shachat, Smith (1994) използват термина “double blind”: Играчите с раз-
лични роли („диктатор“ или „получаващ“) са разпределени в две различни стаи. Всеки
„диктатор“ получава непрозрачен немаркиран плик, съдържащ десет банкноти по $1 и
десет празни листа хартия с размера на банкноти от $1. След това „диктаторът“ влиза в
затворена кабина, където прибира в плик избрана от него комбинация от банкноти и праз-
ни листове – по този начин „диктаторът“ прави разпределение на сумата между себе си
и анонимен „получател“. Когато излезе от кабината, той дава затвореният плик на про-
веждащия експеримента, който го поставя в голяма кутия. Тъй като в плика има 10 листа
(независимо дали са пари или са празни), експериментаторът не може да разбере колко е
взел „диктаторът“. Когато всички участници в ролята на „диктатор“ са взели решенията си,
експериментаторът носи пликовете в стаята на „получаващите“. Всеки получаващ отива
при него поотделно и избира един плик. Пликът се отваря, експериментаторът разбира
разпределението, а „получаващият“ приема съответната сума.
231
ното равновесие в сравнение с експерименти, при които отсъства условие-
то за двойна анонимност на „диктатора“. Eckel, Grossman (1996) и Burnham
(2003) повтарят експеримента при условия на двойна анонимност и получа-
ват сходни резултати.
Hoffman et al. (1996а) изследват поведението на „диктаторите“ и при
единична анонимност4 – по отношение на „получаващите“. Това условие се
постига, като се следва процедурата от експеримента с двойната аноним-
ност, но преди да пусне плика си в кутията, всеки „диктатор“ го предоставя
на експериментатора, който го отваря зад параван, установява разпределе-
нието на сумата и го записва срещу името на „диктатора“. Благодарение на
това изменение на процедурата, решението на „диктатора“ става известно
единствено на експериментатора. Освен това Hoffman et al. (1996b) повтарят
и експеримента на Forsythe et al. (1994) с игра с диктатор, където липсва
анонимност по отношение както на експериментатора, така и на „получава-
щите“, т.е. при условия на най-малка социална дистанция между играчите и
експериментатора. Авторите прогнозират, че при скъсяването на социалната
дистанция в различните условия „диктаторите“ ще стават по-щедри в раз-
пределението.
Действително се наблюдава такава зависимост между поведението на
„диктаторите“ и социалната дистанция. Средната оферта нараства от 10 %
(двойна анонимност) на 15 % (единична анонимност) до 24 % (липса на ано-
нимност). При двойна анонимност 59 % от „диктаторите“ не дават нищо,
при единична анонимност – 41 %, а при липса на анонимност – 18 %. По от-
ношение на равното разпределение на сумата делът на „диктаторите“, взели
такова решение, нараства от 10 % (двойна анонимност) на 14 % (единична
анонимност) до 25 % (липса на анонимност).
Правени са и изследвания в обратната посока – дали скъсяването на со-
циалната дистанция посредством по-голямото опознаване на другия играч
би повлияло на решението на „предлагащия“. Bohnet, Frey (1999) провеждат
експерименти с игри с диктатор при няколко нива на социална дистанция
между играчите. По ред на скъсяване на дистанцията вариантите са: ано-
нимност, едностранна мълчалива идентификация, едностранна мълчалива
идентификация с информация, взаимна идентификация и комуникация лице
в лице. В условието на анонимност никой от играчите не познава самолич-
ността на другия; при едностранна мълчалива идентификация „диктаторът“
узнава предварително самоличността на „получаващия“, а в условието с ин-
формация всеки от „получаващите“ разказва нещо за себе си. При взаимна
идентификация и двамата играчи научават самоличността на другия, а при
комуникация те могат да разговарят и да споделят очакванията си за изхода
от играта.
4 Hoffman, McCabe, Smith (1996b) използват термина “single blind”.
232
Резултатите потвърждават хипотезата, че скъсяването на социалната
дистанция води до увеличаване размера на предложенията и приближаване-
то им към равното разпределение. Средното предложение на „диктаторите“
нараства от 26 % при условие на анонимност до 35 % при условие на едно-
странна идентификация и достига 52 % при условие на едностранна иден-
тификация с информация. В условията на взаимна идентификация (50 %) и
комуникация (48 %) не се наблюдава по-голяма щедрост от страна на „дикта-
торите“. „Диктаторите“, които избират доминиращата стратегия да задържат
цялата сума за себе си, намаляват от 28 % при условие на анонимност до 11
% при едностранна идентификация и 0 % при останалите условия.
Макар че и при трите условия с най-малка социална дистанция средното
предложение е близо до равното разпределение, единствено при взаимната
идентификация има силна конвергенция на предложенията към равно раз-
пределение – 71 % от всички решения. При условията на комуникация (24 %)
и на едностранна идентификация с информация (16 %) това не се наблюдава.
Голямата дисперсия на решенията в последните две условия спрямо услови-
ето на взаимна идентификация говори за различни фактори, които влияят на
решенията на „диктаторите“. Макар че в играта с „диктатор“ решението е
едностранно, при взаимна идентификация се появява възможността за бъде-
щи социални санкции. Това подтиква мнозинството от „диктаторите“ да взе-
мат решение на базата на социалната норма за справедливост, като изберат
равното разпределение. В условие на едностранна идентификация отсъства
възможността за бъдещо санкциониране на „диктатора“ поради запазване-
то на неговата анонимност затова поведението не може да се обясни със
заплахата от санкции поради неспазването на някаква социална норма за
взаимност на отношенията. При тези условия увеличаването на офертите
е резултат от т.нар. „ефект на известната жертва“ (англ. identiable victim
effect, вж. Bohnet, Frey, 1999, с.53) – колкото повече „диктаторът“ опознава
„получаващия“, толкова той го възприема като по-близък. По тази причина
решението на „диктатора“ за разпределението на сумата зависи от личното
му усещане – „диктаторите“ дават повече от половината на хора, които ха-
ресват, и по-малко на хора, които не харесват. При комуникацията има въз-
можност за разглеждане на различни въпроси при различните двойки, което
води и до голяма дисперсия в разпределенията.
ПОЛ
Andreoni, Vesterlund (2001) изследват дали полът има влияние върху ал-
труизма при игри с диктатор. В тяхната версия на игра с диктатор „диктато-
рите“ разпределят жетони (англ. tokens), които имат различна парична стой-
ност за „диктатора“ и „получаващия“. Жетоните могат да приемат стойности
233
от една, две или три точки (всяка точка впоследствие се превръща в $0,1).
Диктаторите решават задачата за разпределение при различните комбинации
от стойности, които жетоните могат да приемат за „диктатора“ и „получа-
ващия“. Например при комбинация (1,3) жетонът има стойност 1 точка, ако
„диктаторът“ реши да го запази за себе си, или 3 точки, ако реши да го даде
на „получаващия“.
Средната сума, която мъжете дават ($2,56), не се различава същест-
вено от средната сума на жените ($2,60), но по-задълбочено изследване
на решенията за разпределение показва разлики в поведението. Авторите
разпределят резултатите от експериментите в три групи според близост-
та им до определена теоретична функция на полезност. Поведението на
„диктаторите“, които избират чистата равновесна стратегия (егоисти5)
като задържат всичко за себе си, се описва от от Uf(ps,p0) = ps. Функцията
на полезност на „диктаторите“, които разделят жетоните така, че да има
равно разпределение на точките, има вида на функция на полезност на
Леонтиев Ul(ps,p0) – min{ps,p0}. Функцията на полезност на „диктатори-
те“, които максимизират общата полезност, има вида Up(ps,p0) = ps + p0
такива „диктатори“ или задържат всичко за себе си (ако жетоните носят
повече точки на „диктатора“), или дават всичко на „получаващия“ (ако
жетоните носят повече точки на „получаващия“).
Тези три функции описват точно поведението на 47 % от „диктато-
рите“ от мъжки пол и на 36 % от „диктаторите“ от женски пол. Остана-
лите случаи авторите класифицират според близостта им до определена
функция. Крайните резултати потвърждават хипотезата, че има различия
в социалните предпочитания на мъжете и жените. Близо половината от
мъжете са „егоисти“ спрямо 36% от жените. Поведението на 54 % от же-
ните е близко до функцията на полезност на Леонтиев (равно разпределе-
ние), докато делът на мъжете с подобно поведение е 25 %. Близо 26 % от
мъжете и 4 % от жените се доближават в решенията си до максимизиране
на общата полезност. Останалите жени се разпределят между функцията
на Леонтиев и функцията на максимизиране на общата полезност. Освен
това Andreoni, Vesterlund (2001) забелязват закономерността, че когато
относителната цена на даването (p = p0/ps) е по-малка от единица, мъжете
са по-щедри от жените, а при p ≥ 1 жените са по-щедри от мъжете.
Получените резултати потвърждават наличието на полов ефект в пове-
дението в игри с диктатор, но не може да се каже с абсолютна сигурност, че
единият пол е по-алтруистичен от другия. Макар че поведението на близо
половината мъже може да се характеризира като „егоистично“, докато по-
5 Andreoni, Vesterlund (2001) ги означават като “selsh”.
234
вече от половината от жените са егалитарни, останалите представители на
двата пола се държат така, че уравновесяват средния резултат. Освен това
поведението на едни и същи хора не е праволинейно и се влияе от променли-
ви като относителната цена на даването.
КУЛТУРНИ РАЗЛИЧИЯ
Roth et al. (1991) провеждат експерименти с игри с ултиматум в четири
различни държави (САЩ, Израел, Япония и югославия), за да установят
дали има разлики в поведението на играчите, породени от различните кул-
турни характеристики. Сумите, които трябва да се разпределят в различните
страни, са в местните национални валути, като за избягване на евентуален
ефект от размера на сумата те имат приблизително еднаква покупателна спо-
собност. За сравнимост на данните самата игра се провежда с 1000 жетона
(делими на пет), които впоследствие се трансформират в пари. Резултатите
от проведените експерименти показват някои сходства, но има значителни
различия в отделните страни, като те се отдават именно на различните кул-
тури на участниците. Под културни различия се разбират „средните разлики,
които не могат да се припишат на променливи, различни от страната, в която
са събрани данните.“ (Roth et al., 1991, с.1092).
Като сходство може да бъде отбелязано, че във всички страни резулта-
тите се отклоняват значително от теоретичното равновесие – предлагане на
нула или пет жетона. Такива предложения правят под 1 % от „предлагащите“
във всяка страна. Средните оферти са по-близки до равното разпределение,
отколкото до нулата. Освен това честотата на отказ не се увеличава с нама-
ляването на размера им.
Различията са в разпределенията на предложенията. Най-често среща-
ната оферта в САЩ и югославия е 500, докато в Япония и Израел е 400. В
САЩ средното предложение е 47 %, в югославия – 46 %, в Япония – 42 %, а
в Израел – 37 %. Делът на предложенията в интервала (41 %, 50 %) е 80 % в
САЩ, 70 % в югославия, 48 % в Япония и 7 % в Израел (там 57 % от пред-
ложенията попадат в интервала от 31 до 40 %).
Разглеждат се няколко обяснения за културните различия. Една от хипо-
тезите е, че участниците в различните страни имат едни и същи разбирания
за справедливост (равно разпределение на сумата), но притежават различна
степен на агресивност, присъща на националната им култура. По-агресивни-
те „предлагащи“ използват позицията си, за да задържат повече от полови-
ната сума за себе си. При тази хипотеза обаче „получаващите“ в страните с
„агресивна“ култура следва да имат същата черта на характерите си, следо-
вателно те биха били по-склонни да отказват несправедливи предложения в
сравнение с „получаващите“ в „неагресивните“ страни. При това положение

  



      
           
   





 
 

 







             
   








  


 
   




236
Henrich et al. (2001) сравняват поведението на петнадесет малки об-
щества при игри с ултиматум. Изследваните общества се характеризират с
много културни и икономически различия. Различните групи се препитават
с примитивно земеделие, скотовъдство, събирачество; някои са уседнали, а
други са номади. Резултатите потвърждават хипотезата, че големите култур-
ни различия се отразяват в значителна степен на поведението на играчите.
Средните предложения за различните общества варират между 26 и 58 %, а
модалните предложения – между 15 и 50 %. Съответно средните откази са
между 0 и 40 %. При различните общества се наблюдават различни отклоне-
ния от равновесието по Неш. Наблюдават се комбинации от високи средни
оферти и малко откази, ниски средни оферти и малко откази, ниски средни
оферти и много откази. При едно племе въпреки високите средни предло-
жения „получаващите“ не отказват дори и ниски оферти. При друго племе
предложения от повече от 50 % от сумата са отказвани.
Изказва се предположението, че при срещата с непозната житейска си-
туация, каквато се явява експериментът, участниците търсят най-близкия
аналог на такава ситуация от житейския си опит. Затова въпреки еднократ-
ния характер на играта с ултиматум, те вземат решения на базата на соци-
алните норми на обществото, към което принадлежат. Например отказът на
много големи оферти се наблюдава в общество, където даването на подарък
е обвързано с връщане на жеста в определен момент от бъдещето, определен
от подаряващия.
Авторите изследват какви са факторите, които обясняват разликите в
поведението в различните култури. Фактори като пол, възраст, относително
благосъстояние, размер на селото и други се оказват статистически незначи-
ми. Значими са само два фактора, които обясняват 68 % от разликите в пове-
дението – ниво на сътрудничество (при производствени дейности) и пазарна
интеграция (доколко важна е пазарната размяна във всекидневния живот на
хората). Високо ниво на сътрудничество в набавянето на препитание (напри-
мер при лов) води до възникване и налагане на социални норми за разделяне
на общата продукция. Затова при такива общества (ловци, китоловци) сред-
ните предложения в игра с ултиматум обикновено са високи и дори достигат
над 50 %. Обратното се отнася за некооперативните общества. Високо рав-
нище на пазарна интеграция води до възникване на социални норми, които
предписват определено поведение при споделяне с непознати хора (подобни
на игра с ултиматум). Крайният извод е, че колкото по-голямо е сътрудни-
чеството при производствената дейност и колкото по-висока е степента на
пазарна интеграция, толкова повече социалните норми предписват равното
разпределение като справедливо.
237
ИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА
Според инструкциите на експериментите с игри с ултиматум на
Kahneman et al. (1986) и Forsythe et al. (1994) на играчите им е „предоста-
вена условно“ сума, която те трябва да „разделят“ помежду си, а ролите на
„предлагащ“ и „получаващ“ се определят на случаен принцип. Hoffman et al.
(1994) изказват предположението, че такова описание на играта (случайно
приписване на роли; разделяне на сумата) не дава основание на никого от
играчите да има по-големи претенции към сумата – никой няма основание
да предяви имуществени права върху сумата. Следователно отклонението
от равна подялба между „предлагащия“ и „получаващия“ би се приело като
нарушаване на „социален договор“. Затова Hoffman et al. (1994) проверяват
дали промяна на описанието на играта в инструкциите с цел да се внушат
имуществени права у единия играч ще промени очакванията на играчите за
справедливия изход от играта (с ултиматум и с диктатор).
В първия вариант (случайно, размяна) играта се представя като пазарна
размяна, при която „предлагащият“ е описан като „продавач“, а „получава-
щият“ – като „купувач“. „Продавачът“ трябва да определи цена (част от $10),
а „купувачът“ трябва да „купи“ или да „не купи“ – да приеме или да откаже
исканата цена. Във втория вариант (тест; разделяне) играчите трябва пред-
варително да си спечелят правото да бъдат в ролята на „предлагащи“, като
участват в тест за обща култура. В инструкциите изрично е упоменато, че
те са „спечелили правото“ да бъдат „предлагащи“. В третия вариант (тест;
размяна) се комбинират първият и вторият – играта е описана като пазарна
размяна, а „продавачите“ трябва да „спечелят правото“ да са такива.
Хипотезата е, че промяната в описанието ще промени очакванията на
играчите за справедливо разпределение в посока на теоретичното равнове-
сие „продавачите“ имат правото да получат печалба в първия вариант, а
„предлагащите“ са си спечелили правото на по-висока възвращаемост чрез
постиженията на теста.
Резултатите потвърждават хипотезата. Ефектът от използването на теста
става видим при сравнението на вариантите (тест; разделяне) и (случайно;
разделяне): има значимо намаляване на предложенията при вариант (тест;
разделяне). Ефектът от описанието на играта като пазарна размяна се виж-
да от сравнението на вариантите (случайно; размяна) и (случайно; разделя-
не): има значимо намаляване на офертите при пазарното описание. Общият
ефект от използването на тест и описание като размяна установим при
сравнението на (тест; размяна) и (случайно; разделяне) – също е значим и е
по-голям от отделните ефекти. Въпреки намаляването на предложенията при
трите изследвани случая, няма значима промяна в дела на отказите спрямо
първоначалния вариант на инструкциите. Този факт показва, че очакванията
238
и на „предлагащите“, и на „получаващите“ за справедливо предложение се
променят с еднаква сила и в една и съща посока, т.е. играчите и в двете роли
приемат по-ниското равнище на предлаганото в сравнение с равното разпре-
деление за справедливо.
При игрите с диктатор ефектите при трите модифицирани варианта
спрямо първоначалния вариант са подобни на резултатите от игрите с улти-
матум. В първоначалния вариант (случайно; разделяне) 18 % предлагат нула,
а 25 % предлагат 50 % от сумата. В комбинирания модифициран вариант
(тест; размяна) близо 42 % дават нула и никой не предлага половината сума.
Hoffman, McCabe, Smith (2000) изследват ефекта от допълване на ин-
струкциите от Hoffman et al. (1994) за вариантите (случайно; размяна) и
(тест; размяна) с цел засилване на стратегическото мислене на „предлага-
щите“ преди да направят своето предложение. Това се постига чрез подтик-
ване на „предлагащите“да се поставят на мястото на „получаващия“ и да
преценят неговата реакция6. Насочването на вниманието на „предлагащи-
те“ към поведението на „получаващите“ ги кара да разгледат по-внимателно
възможността „получаващите“ да имат определени очаквания за справедли-
вото разпределение на сумата. Поставянето на мястото на „получаващия“
засилва страха на „предлагащия“ от отказ като наказание за несправедливо
предложение. По този начин се поставя по-голям акцент на размяната като
взаимодействие между хора, а не като теоретична логическа задача.
Резултатите от експериментите с добавени инструкции потвърждават
тази хипотеза. Предложенията на „предлагащите“ се увеличават значително
спрямо вариантите без добавени инструкции и се доближават до равното
разпределение. Във варианта (случайно; размяна) модалната оферта от $3 и
$4 се вдига до $5. Във варианта (тест; размяна) вече не се правят оферти от
$1 или $2, а нараства делът на предложения от $4 и $6. Насочването на вни-
манието на предлагащия към начина на мислене на „получаващия“ почти не-
утрализира ефектите от внушаването на имуществени права във вариантите
(случайно; размяна) и (тест; размяна) и доближава резултатите до варианта
(случайно; разделяне).
АСИМЕТРИЧНА ИНФОРМАЦИЯ
Някои експерименти изследват ефектите от информацията относно су-
мата върху поведението на играчите. При тях обикновено „предлагащият“
знае размера на сумата, а „получаващият“ има само ограничена или няма
никаква информация.
6 Добавените две изречения към инструкциите на „предлагащия“ са: “Before making your
choice, consider what choice you expect the buyer to make. Also consider what you think the
buyer expects you to choose.” (Hoffman et al., 2000, p. 7).
239
В експеримента на Mitzkewitz, Nagel (1993) с игри с ултиматум сумата за
разпределение може да бъде всяко число между $1 и $6 (делимо на $0,5), ка-
то „предлагащият“ определя стратегията си за всяка възможна сума, докато
„получаващият“ определя своята стратегия за всяко възможно предложение.
При този дизайн на играта „предлагащият“ има пълната информация за раз-
мера на сумата, а „получаващият“ е запознат единствено с вероятностното
разпределение на възможните суми. Изследва се поведението на „получава-
щия“ при наличието на асиметрична информация.
Интересен резултат е голямата разлика в отказите на предложенията от
$0 и на тези от $0,5. 97,8 % от нулевите оферти са отказани, докато само
48,7 % от офертите от $0,5 са отхвърлени. Авторите обясняват този резултат
с неувереността на „получаващите“ относно размера на сумата за разпреде-
ление. При офертите от $0 „получаващите“ са сигурни, че „предлагащите“
са решили да задържат всичко за себе си, т.е. в този случай се намалява аси-
метричността на информацията „получаващите“ научават относителното
разпределение на сумата. Всяка положителна оферта обаче има вероятност
да бъде справедлива. Именно поради риска да накажат потенциално спра-
ведлив „предлагащ“ при условието на асиметрична информация „получа-
ващите“ приемат много повече ниски оферти, отколкото в условие на пълна
информация. Mitzkewitz, Nagel (1993) провеждат и експеримент, при който
„предлагащите“ отправят искане към „получаващите“ за размера на своя дял
от сумата. При този вариант искане в размер на $5,5, което като крайно раз-
пределение отговаря на оферта от $0,5, се отказва от „получаващите“ в 75,9
% от случаите. Разликата от 27,2 % пункта в отказите при двата варианта на
експеримента се обяснява с изравняването на информацията на „предлагащ“
и „получаващ“ при втория вариант – искане от $5,5 дава информация за аб-
солютния размер на сумата ($6), както и за абсолютния и относителния дял
на предложението.
Guth, Huck (1997) провеждат експеримент с игра с ултиматум при аси-
метрична информация, при който „предлагащият“ знае абсолютната стой-
ност на сумата за разпределяне (DM7 16 или DM 38), а „получаващият“ е
информиран само за вероятностното разпределение 2/3 вероятност да се
падне голямата сума и 1/3 вероятност да се падне малката сума. Резултатите
от експеримента подкрепят хипотезата, че „получаващите“ отдават голямо
значение на равното разпределение. Делът на отказите на предложения в
интервала от DM 1 до DM 7 е висок и постепенно намалява (от 95 % за DM
0 до 63,3 % за DM 7). За предложение от DM 8, което отговаря на равно
разпределение при сума от DM 16, делът на отказите рязко спада до 25 %.
При оферта от DM 9 делът на отказите отново скача до 53,3 %. За офертите
7 Германска марка (нем. Deutsche Mark).
240
в интервала от DM 9 до DM 18 делът на отказите постепенно намалява (до
40 % при DM 18), но не достига нивото за оферта от DM 8. При оферта от
DM 19 (равното разпределение, ако сумата за разпределяне е DM 38) отново
се установява рязък спад до 23,3 %.
Наблюдаваната закономерност в поведението на играчите се дължи на
няколко особености на играчите. На първо място, високото ниво на откази
между DM 0 и DM 7 се обяснява от факта, че офертите в този интервал със
сигурност представляват неравно разпределение, независимо от големината
на сумата за разпределяне. На второ място, „получаващите“ не вярват, че
„предлагащите“ биха им направили оферта, по-голяма от 50 % от сумата.
Затова те възприемат офертите, по-големи от DM 8, не като по-голям дял от
малката сума, а като по-малък дял от голямата сума. На трето място, скокът
на отказите между DM 8 и DM 9 може да се обясни с предпочитанието на
„получаващите“ към равното разпределение – те предпочитат относително
по-високи оферти пред абсолютно по-високи оферти. С относителното уве-
личаване на предложенията между DM 9 и DM 18 отказите отново започват
да намаляват, за да достигнат нов минимум при равното разпределение на
голямата сума при DM 19.
БРОЙ НА ИГРАЧИТЕ
Някои експерименти целят да установят дали поведението на играчите
в игри с ултиматум и с диктатор се променя, ако в играта участват повече от
двама играчи. Изследва се дали поведението на играчите се изменя в посока
на теоретичното равновесие в чисти стратегии, дали нормата за равното раз-
пределение като справедливо продължава да е водеща, както и дали склон-
ността на „получаващите“ да наказват несправедливите оферти се влияе от
въздействието на това решение върху трети лица.
В експеримент на Guth, Huck, Ockenfels (1996) в игра с ултиматум участ-
ват трима играчи (X, Y и Z) при асиметрична информация. Сумата за разпре-
деляне в играта може да приема две стойности – DM 24,60 с вероятност 2/3
или DM 12,60 с вероятност 1/3. От тримата само X знае абсолютния размер
на сумата, докато Y и Z имат информация само за размера на възможните
суми и вероятностното им разпределение. На първия етап X прави предло-
жение на Y. Ако Y откаже, играта свършва и никой от тримата не получава
нищо. Ако Y приеме, той влиза в ролята на „предлагащ“, а Z – в ролята на
„получаващ“. Сумата за разпределяне е тази, получена на първия етап от Y.
Ако действа нормата за равно разпределение, X трябва да предложи 2/3 от
сумата на Y, който на втория етап да предложи половината на Z.
Поведението на „получаващите“ наподобява наблюдаваното от
Mitzkewitz, Nagel (1993). Процентът на приеманите ниски оферти е висок –
241
предложенията между DM 8.00 и DM 8,40 на първия етап са отказвани само
в 13,6 % от случаите, но делът на отказите се увеличава почти трикратно
за предложенията под DM 8,00 (при които със сигурност X задържа повече
от една трета и по този начин нарушава нормата за равно разпределение).
„Получаващите“ наказват потенциално несправедливите предложения, ако
са достатъчно сигурни, че те действително са такива.
„Предлагащите“ от своя страна следват стратегия на максимизиране на
своя дял. Тези от тях, които са получили голямата сума, в преобладаващата
си част (70 %) се възползват от асиметричността на информацията и пред-
лагат около DM 8,40 – разпределение, което би се приело за справедливо от
„получаващите“ при малката сума. Това поведение на „предлагащите“ при
асиметрична информация показва, че при игрите с ултиматум с пълна ин-
формация високият дял на оферти с равно разпределение до голяма степен
се дължи на стратегическо поведение на „предлагащите“ – да намалят риска
от отказ. Когато имат информационно предимство, „предлагащите“ се въз-
ползват от него, за да максимизират собственото си благосъстояние.
Guth, Van Damme (1998) провеждат експеримент с трима играчи – ком-
бинация на игра с ултиматум и игра с диктатор. В играта единият играч (X)
е „предлагащ“ по отношение на втория играч (Y) и диктатор по отношение
на третия играч (Z). X прави едновременно предложение за разделяне на
120 точки (които в края на играта се трансформират в пари) между тримата.
Y има право да приеме предложението (при което всеки получава съответ-
ния дял) или да откаже и никой да не получи нищо. Минималната възможна
оферта е по 5 точки на човек. Целта на експеримента е да изследва как нали-
чието на трети пасивен играч ще повлияе на поведението на „предлагащия“
и „получаващия“. Играта се провежда при три нива на информираност. При
условие на „пълна информация“ Y е запознат със всеки елемент на предло-
жението, при условие на „съществена информация“ Y знае само своята част,
а при условие на „странична информация“ Y знае само частта на Z.
В поведението на играчите се наблюдават няколко закономерности. При
всички информационни условия X дава на Z много по-малко от наблюдава-
ното в експерименти на игри с диктатор с двама играчи. Откази има в едва
7 % от случаите много по-ниско ниво в сравнение с игри с ултиматум с
двама играчи (обикновено около 20 %). Делът на Z не оказва влияние върху
решението на „получаващите“ Y да приемат или да откажат офертата. При
условие на „пълна информация“ всички оферти, в които делът на Y е поне
1/3 от сумата, са приети, дори и в много от тях делът за Z e минималният въз-
можен. Предложенията за Y зависят от нивото на информираност на Y. При
„пълна“ и „съществена информация“ предложенията са по-щедри, но не и
колкото при игри с двама играчи. Ниският дял на откази и липсата на такива
при оферти за дял от поне 1/3 показва, че „получаващите“ възприемат то-
242
ва като справедливо разпределение. „Предлагащите“ вземат това предвид в
офертите си и задържат за себе си средно повече, отколкото при игри с двама
играчи. В условие на „странична“ информация „предлагащите“ се възполз-
ват от информационното си предимство и предлагат средно по-нисък дял за
Y в сравнение с другите две информационни условия.
Roth et al. (1991) провеждат експеримент с т.нар. пазарна игра, която
представлява игра с ултиматум с десет играчи. Играта е представена като па-
зар, в който девет купувачи („предлагащи“) наддават за един предмет, който
има една и съща стойност за всеки от тях (1000), и нулева стойност за прода-
вача („получаващ“). Продавачът може да приеме или да откаже най-високата
предложена цена. Ако продавачът приеме, той получава цената, а купува-
чът – остатъка до стойността на предмета. Останалите не получават нищо.
Играта се повтаря десет пъти. Експериментът е проведен в САЩ, Япония,
югославия и Израел. Още през първия период офертите са много по-високи
от стандартния вариант на игра с ултиматум с двама играчи (средно над 50
% от стойността), но не повече от 14 % са по-големи от 900. В следващите
периоди във всички страни играчите бързо достигат до теоретичното равно-
весие – предложение в размер на 1000. През десетия период между 39 и 80
% от офертите са концентрирани в интервала от 990 до 1000. Наблюдавано-
то поведение на играчите при повече от двама участници ясно показва, че
въвеждането на конкуренция в играта с ултиматум подтиква играчите да
изберат доминиращата си стратегия.
НАМЕРЕНИЯ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ
Важен обект на изследване е влиянието на т.нар. намерения за спра-
ведливост (англ. fairness intentions, вж. Falk, Fehr, Fischbacher, 2003) върху
поведението на играчите в игри с ултиматум. Основният въпрос, който се
поставя, е дали поведението на хората се влияе от възприятието им за наме-
ренията на играчите при решението за разпределяне на сумата. Ако даден
„получаващ“ откаже предложението на „предлагащия“, неговият отговор
може да се дължи на различни причини – може да е наказание на неспра-
ведливостта в намеренията на „предлагащия“, който се облагодетелства от
несправедливите си действия, или да е продиктувано от нетърпимостта на
„получаващия“ към несправедливия изход по принцип. Ако само крайният
резултат – дадено разпределение – е важен за „получаващия“, се очаква той
да реагира винаги по един и същи начин на него. Ако обаче приписваните
на „предлагащия“ намерения са фактор във функцията на полезност на „по-
лучаващия“, неговите действия при едно и също крайно разпределение биха
се различавали в зависимост от възприятието за намеренията на „предлага-
щия“.
243
Falk et al. (2003) доказват експериментално значението на приписваните
на „предлагащия“ намерения за поведението на „получаващите“. Експери-
ментът представлява игра с ултиматум, в която „предлагащият“ трябва да
разпредели 10 точки между себе си и „получаващия“, но възможните раз-
пределения са ограничени до две алтернативи – x и y. Играта се провежда
в четири варианта. Във всеки вариант алтернативата x е константна – раз-
пределение (8,2) – 8 точки за „предлагащия“ и 2 точки за „получаващия“.
Алтернативата у приема различни стойности в различните варианти: (5,5)
– равно разпределение, (2,8) – свръхщедро разпределение, (8,2) – липса на
алтернатива и (10,0) – егоистично разпределение. Ако приписваните наме-
рения нямат значение за „получаващия“, във всичките четири варианта на
играта би трябвало да се получат еднакъв брой на откази на предложение x.
Резултатите отхвърлят тази хипотеза: отказите на (8,2) са 44,4 % при алтер-
натива (5,5), 26,7 % при алтернатива (2,8), 18 % при липса на алтернатива и
8,9 % при алтернатива (10,0).
При наличието на алтернатива (5,5) изборът на (8,2) от страна на „пред-
лагащия“ най-ясно демонстрира неговите несправедливи намерения и пред-
почитание към несправедливо разпределение. Това обяснява най-високото
ниво на откази при този вариант. Във втория вариант намеренията на „пред-
лагащия“ по-трудно могат да се оценят, тъй като алтернативата представля-
ва несправедливо разпределение спрямо „предлагащия“. Изборът на (8,2) в
този случай по-трудно би се могъл да се определели като несправедлив по
отношение на „получаващия“, поради което и нивото на откази е по-ниско в
сравнение с вариант (5,5). В третия вариант, при липса на алтернатива наме-
ренията на „предлагащия“ не могат да бъдат наблюдавани. Затова нивото на
откази може да се разглежда като израз на нетърпимостта на „получаващия“
към несправедливия изход по принцип. В четвъртия вариант алтернативата
(10,0) представлява по-лош изход за „получаващия“ от (8,2), т.е. в този слу-
чай изборът на (8,2) от „предлагащия“ може да се разглежда като справед-
лив, поради което и нивото на откази е най-ниско.
В своето поведение „предлагащите“ се съобразяват с отношението на
„получаващите“ и във всеки вариант преобладаващата част от тях избират
тази оферта, която сигнализира справедливи намерения и следователно е с
по-нисък риск от отказ. Делът на предложения (8,2) е съответно само 31 %
при алтернатива (5,5), 73 % при алтернатива (2,8) и 100 % при алтернатива
(10,0). Повечето „предлагащи“ избират алтернативата, която максимизира
очакваната им възвращаемост. Във варианти (5,5) и (10,0) тази алтернатива
съвпада с по-справедливото разпределение, а при вариант (2,8) трудно една-
та от двете оферти може да се определи като справедливо разпределение.
Затова не може да се определи дали „предлагащите“ в поведението си са
водени от стремеж към максимизация на личното си благосъстояние или от
предпочитание към справедливост.
244
ИГРИ НА ДОВЕРИЕ
ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДОВЕРИЕТО
От икономическа гледна точка доверието се разглежда като важен фак-
тор – форма на социален капитал – който чрез намаляване на транзакцион-
ните разходи способства за икономическото развитие (Fukuyama, 1996).
Zak, Knack (2001) откриват силна положителна зависимост между нивото на
доверие в обществото (измервано чрез субективното усещане за него на жи-
телите на 37 държави8) и дела на инвестициите в БВП и икономическия рас-
теж. Делът на инвестициите в БВП нараства с 1 % за всеки 7 % увеличение
в нивото на доверие, а средногодишният икономически растеж е по-висок с
1 % за всеки 15% по-високо ниво на доверие в обществото. Високото ниво
на доверие между хората намалява транзакционните разходи, като намалява
риска едната от страните в сделката да измами другата, и по-този начин уле-
снява влизането във взаимноизгодни икономически отношения, които пови-
шават благосъстоянието и на двете страни. В макроикономически план това
води до икономическо развитие на обществата с високо ниво на доверие,
докато ниското доверие спъва икономическия растеж в обществата с ниско
ниво на този показател.
Играта на доверие е инструмент за измерване на равнището на доверие.
Berg, Dickhaut, McCabe (1995) провеждат експеримент с игра на доверие,
при който „инвеститорът“ трябва да реши каква част от $10 да инвестира
при утрояване на инвестираната сума (r = 2), a „брокерът“ трябва да реши
как да разпределели натрупаната сума между себе си и „инвеститора“. Игра-
та се провежда еднократно при условия на двойна анонимност на играчите.
По този начин се гарантира отсъствието на други механизми, различни от
доверието, чрез които може да се регулират взаимоотношенията като из-
граждане на репутация и отправяне на заплахи за бъдещи санкции.
Ако е валидно допускането, че играчите са рационални икономически
агенти, които преследват собствените си интереси и функцията на полезност
от благосъстоянието им е строго растяща, то играта има равновесие по Неш
в чисти стратегии. Доминиращата стратегия на „брокера“ на втория ход е
да задържи цялата натрупана сума 3*I за себе си. „Инвеститорът“ може да
предвиди това решение, поради което неговата доминираща стратегия е да
не инвестира нищо на първия ход.
За съвършено рационалния човек не съществува понятието за доверие.
В тази игра доверяването от страна на „инвеститора“ е свързано с очаква-
нето, че „брокерът“ ще отговори на показаното към него доверие, като взе-
8 Нивото на доверие се представя от дела в населението на хората, според които „на повечето
хора може да се има доверие“.
245
ме решение за увеличаване на чуждото благосъстояние за сметка на своето
собствено, т.е. очаква се да действа против собствените си интереси. Затова
размерът на инвестицията може да се разглежда като мярка на нивото на
доверие на „инвеститора“. Колкото по-малка е инвестицията, толкова по-го-
ляма е оценката на „инвеститора“ за моралната опасност „брокерът“ да не
отговори на показаното към него доверие. Мярка за надеждността на „броке-
ра“ е размерът на върнатата сума 3*I – Y . Играчът е надежден, ако върнатата
сума е по-голяма от първоначалната инвестиция (3*I – Y > I).
Резултатите от експеримента отхвърлят хипотезата, че играчите се дър-
жат като съвършено рационални икономически агенти. 94 % от участниците
в ролята на „инвеститор“ решават да инвестират част от сумата, като сред-
ната инвестиция е около 52 % от сумата. 16 % показват пълно доверие, ка-
то инвестират цялата сума. Поведението на „брокерите“ също се различава
значително от очакването за максимизиране на печалбата. Средната върната
сума е 90 % от инвестицията (средна отрицателна възвръщаемост от 10 %
за „инвеститорите“), но резултатите са с висока дисперсия. 42 % от тях из-
пращат обратно $0 или $1 при I>$1, но 40 % изпращат повече от размера
на инвестицията – те са надеждни. Почти всички „инвеститори“ инвестират
положителни суми, т.е. имат доверие към „брокерите“, че ще се отплатят за
вложеното доверие с положителна възвръщаемост от инвестицията. Поведе-
нието на ненадеждните „брокери“ може да се разглежда от две гледни точки.
От една страна тези, „брокери“ може да не са оправдали вложеното дове-
рие, следвайки максимизация на собственото си благосъстояние. От друга
страна, е възможно да не са възприели инвестицията като знак за доверие,
на който да отвърнат. С това може да се обясни и липсата на корелираност
между размера на инвестицията и върнатата сума.
ВЗАИМНОСТ НА ПАЗАРА НА ТРУДА
Fehr et al. (1997) използват експериментален дизайн на игра на дове-
рие, представена като пазар на труда. В тази игра работодателите предлагат
заплата w и изискват ниво на усилия ê. Работник, който приеме офертата,
трябва да реши относно своето действително ниво на усилия (e [1,10]),
като знае, че заплатата му не зависи от избора на e. Печалбата на ра-
ботодателя зависи от нивото на усилия на работника (π = 10*e – w), но
по-високото ниво на усилия е свързано с разходи c(e) за работника (на-
пр. при е = 1, c(e) = 0). Крайната сума, която работникът получава, е
u = w – c(e).
Целта на експеримента е да се изследва поведението на работодатели-
те при избора на ниво на заплата и на работниците при избора на ниво на
усилия. Ако играчите действат като рационални икономически агенти, които
246
максимизират собственото си благосъстояние, играта има решение в чисти
стратегии. Доминиращата стратегия на работниците е да изберат минимал-
ното ниво на усилие е = 1, така че да не правят разходи и да получат w.
Доминиращата стратегия на работодателите в такъв случай е да предложат
минималната заплата w=1, при която максимизират печалбата си π.
Алтернативната хипотеза е работодателите да предлагат w > 1 в очак-
ване на положителна взаимност от страна на работниците, които да им се
отплатят за показаното доверие чрез влагане на по-големи усилия > 1).
Това е т.нар. теория за „размяна на подаръци“ (Akerlof, 1982): работниците
отвръщат на „подаръка“ на работодателя да им плаща по-висока от пазар-
ната заплата чрез по-големи усилия в работата си. Тъй като играта се играе
еднократно между анонимни играчи, такова поведение на работниците не
може да се обясни с някакъв друг механизъм на регулиране на взаимоотно-
шенията като изграждане на репутация.
Експерименталните резултати потвърждават алтернативната хипотеза.
Работодателите имат средно желано ниво на усилие ê = 7, а предлаганата
заплата е висока и средно равна на 44 % от u + π (в случай че e = ê). Голяма
част от работниците показват положителна взаимност, като влагат средно
e = 4,4. Освен това 62 % от работниците влагат усилия по-високи от мини-
малните, но по-ниски от очакваните (1 < е < ê), докато 14 % спазват услови-
ето на договора си.
Във втори вариант на експеримента Fehr et al. (1997) изследват как въ-
веждането на възможност за взаимност от страна на работодателя към работ-
ника след наблюдаваното ниво на усилия би се отразило на поведението на
работниците. Създава се възможност за положителна взаимност (разход на
работодателя води до увеличаване на благосъстоянието на работника) или
отрицателна взаимност. Ако работодателят максимизира печалбата си, той
не би правил допълнителни разходи.
Резултатите подкрепят хипотезата за наличие на взаимност към работ-
ниците. В около 70 % от случаите на отклонение от ê работодателите на-
казват или награждават работниците, а дори в 41 % от случаите на точно
изпълнение на договора има допълнителна награда. Възможността за вза-
имни действия на работодателите оказва влияние на работниците делът
на работниците с усилия е<ê намалява до 26 % спрямо играта без възмож-
ност за последващи действия на работодателите, а 38 % дори преизпълняват
нормата (е>ê). Крайния резултат u+π е средно с 40 % по-висок. Експери-
менталните резултати водят до извода, че взаимоотношенията на доверие и
взаимност играят важна роля в налагането на договори, които предполагат
„морална опасност“ (англ. moral hazard). Наличието на хора, които следват
в поведението си някаква социална норма за взаимност, създава стимул за
всички играчи да се придържат към условията на договора. Тогава и хората,
247
които преследват единствено максимизация на благосъстоянието си, имат
основание да се не нарушават договора. Дори максимизиращите печалбата
работодатели са мотивирани да предлагат високи заплати, ако смятат, че ра-
ботниците ще отвърнат с по-големи усилия. Максимизиращите благосъстоя-
нието си работници също са мотивирани да полагат по-големи усилия, за да
избегнат наказание.
МАТЕРИАЛНИТЕ СТИМУЛИ КАТО АЛТЕРНАТИВА НА ВЗАИМНОСТТА
В много реални договори се залагат изрично определени материални
стимули, за да се преодолее проблемът с „моралната опасност“ в отноше-
нията принципал-агент. Fehr, Gächter (2000) проверяват как си взаимодейст-
ват материалните стимули и взаимността като механизми за налагане на до-
говорните условия. Нивото на доверие на работодателите се измерва чрез
„работната рента“, която представлява крайното увеличение на благосъстоя-
нието на работника при точно изпълнение на договора (wc(ê)). За тази цел
използват експериментален дизайн, в който работодателите могат изрично
да включат в договорните условия глоба при откриване на е < ê. Вероятност-
та за разкриване на ниски усилия е 1/3, а максималната глоба е определена
на такова ниво, че максимизиращ благосъстоянието си работник да избере
ниво на усилия е = 4. Поведението на работниците се различава значително в
сравнение с играта на Fehr et al. (1997) (без възможност за взаимност от стра-
на на работодателите). При наличието на глоби работниците полагат сред-
но по-малко усилия. Освен това липсва корелация между „работната рента“
(w – c(ê)), предлагана от работодателите, и реално положените усилия. Този
факт е доказателство за отсъствие на взаимност към работодателите. Полу-
чава се ефект на „избутване“ (англ. crowding out, вж. Fehr, Gächter, 2000) на
положителната взаимност от материалните стимули. Наличието на глоби и
проверки създава атмосфера на недоверие между работодател и работници –
работниците възприемат материалните наказания като липса на доверие от
страна на работодателите, поради което не са мотивирани да проявят поло-
жителна взаимност чрез по-големи от минималните усилия, които им гаран-
тират максимално благосъстояние. В резултат на по-ниските усилия общото
увеличаване на благосъстоянието u + π също е по-малко, макар че печалбата
на фирмите π е по-висока, тъй като те предлагат средно по-ниски заплати
и разчитат на глобите като механизъм за справяне с „моралната опасност“.
Тези резултати показват, че използването на отрицателни материални стиму-
ли може да е оптимално решение от гледна точка на работодатели, но не е
оптимално от гледна точка на обществото.



 




  

         
  




  

  
 
       
  



  


  



Когато се създаде конку-
ренция между „предлагащите“ или „получаващите“ в игра с ултиматум,
изразяването на социалните предпочитания на участниците по отношение
на разпределението става невъзможно. Затова участниците изразяват са-
мо предпочитанието си към увеличаване на собственото си материално
благосъстояние.  
   
   

249
Резултатите от игри на доверие също отхвърлят предположението, че
играчите ще се държат като съвършено рационални икономически агенти,
преследващи единствено личния си материален интерес. В еднократна игра,
повечето „инвеститори“ инвестират положителна сума, като влагат доверие-
то си в анонимен „брокер“. Голяма част от „брокерите“ отвръщат на довери-
ето чрез положителна възвръщаемост.
В играта на доверие, представена като пазар на труда, работодатели-
те и работниците се отклоняват от доминиращите си стратегии съответно
да предложат минимална заплата и да изберат минимално ниво на усилие.
Вместо това работодателите предлагат високи заплати и изискват по-високо
ниво на усилие. Работниците се отблагодаряват за доверието към тях, ка-
то полагат по-големи усилия. А когато се добави възможността за взаимни
действия от страна на работодателите, работниците са мотивирани да пола-
гат още по-големи усилия. Използването на материални стимули (глоби) ка-
то алтернатива на взаимни действия за преодоляване на моралната опасност
работниците да не спазват минималното изисквано ниво на усилие оказва
негативно влияние върху работата на работниците – възможността за глоба
се възприема като липса на доверие от страна на работодателя, при което
работниците нямат основание да покажат положителна взаимност.
ЛИТЕРАТУРА
Седларски, Т. (2013). Нова институционална икономика. София: Университетско издателство
„Св. Климент Охридски“.
Akerlof, G. (1982). “Labor Contracts as Partial Gift Exchange”. – Quarterly Journal of Economics,
vol. 97, 543–69.
Andreoni J. and L. Vesterlund (2001). “Which is the Fair Sex? Gender Differences in Altruism”.
Quarterly Journal of Economics, 116, 293–312.
Berg, J., J. Dickhaut, and K. McCabe (1995). “Trust, Reciprocity, and Social History”. Games and
Economic Behavior 10, 122–142.
Bohnet, Iris & B. S. Frey (1999). “The sound of silence in prisoner’s dilemma and dictator games”.
Journal of Economic Behavior & Organization, vol. 38(1), 43–57.
Bolton, G. and R. Zwick (1995). „Anonymity versus Punishment in Ultimatum Bargaining“. –
Games and Economic Behavior, Vol. 10, No. 1, 95–121
Bolton, G. E., A. Ockenfels (1998). “Strategy and equity: An ERC-analysis of the Güth–van Damme
game”. Journal of Mathematical Psychology, 42, 215–226.
Burnham, T.C. (2003). “Engineering altruism: An experimental investigation of anonymity and gift
giving”. – Journal of Economic Behavior and Organization, 50 (1), 133–144.
Cameron, L. (1999). “Raising the Stakes in the Ultimatum Game: Experimental Evidence from
Indonesia”. – Economic Inquiry, Vol. 37, No. 1, 47–59.
Eckel, C. and P. Grossman (1996). “Altruism in anonymous dictator games”. Games and Eco-
nomic Behavior, 16 (2), 181–191.
Hoffman, E., K. McCabe and V. Smith (2000). “The Impact of Exchange Context on the Activation
of Equity in Ultimatum Games”. – Experimental Economics, vol. 3(1), pages 5–9.
250
Fafchamps, M. (2010). “Spontaneous Markets, Networks, and Social Capital: Lessons from Africa”.
– In: The Microeconomics of Institutions. Tim Besley and Raji Jayaraman (eds.), MIT Press.
Falk, A. & U. Fischbacher (2006). “A theory of reciprocity”. – Games and Economic Behavior,
vol. 54(2), 293–315.
Falk А., E. Fehr and U. Fischbacher (2003). “On the Nature of Fair Behavior”. – Economic Inquiry,
Oxford University Press, vol. 41(1), pages 20–26, January.
Fehr, E. amd K. M. Schmidt (1999). “A Theory Of Fairness, Competition, And Cooperation”. – The
Quarterly Journal of Economics, vol. 114(3), 817–868.
Fehr, E., S. Gächter, and G. Kirchsteiger (1997). “Reciprocity as a Contract Enforcement Device”.
Econometrica, Vol. 65, No. 4, 833–860.
Forsythe, R., J. Horowitz, N. E., Savin and M. Sefton (1994). “Replicability, fairness and pay in ex-
periments with simple bargaining games”. Games and Economic Behavior 6 (3), 347–369.
Fukuyama, F. (1996). Trust: The Social Virtues and the Creation of Prosperity. Touchstone Books.
Guth, W., & S. Huck (1997). “From ultimatum bargaining to dictatorship – An experimental study of
four games varying in veto power”. Metroeconomica, 48, 262–279.
Guth, W., S. Huck & P. Ockenfels (1996). Two-level ultimatum bargaining with incomplete informa-
tion. – Economic Journal, 106, 593–604.
Guth, W., R. Schmittberger, B. Schwartze (1982). “An experimental analysis of ultimatum bargain-
ing”. – Journal of Economic Behavior and Organization 3, 367–388.
Güth, W., E. van Damme (1998). “Information, strategic behavior and fairness in ultimatum bargain-
ing: An experimental study”. – Journal of Mathematical Psychology, 42, 227–247.
Henrich, J., R Boyd. S. Bowles, C. Camerer, E. Fehr, H . Gintis, and R. McElreath (2001). “In Search
of Homo Economicus – Behavioral Experiments in 15 Small Scale Societies”. -American
Economic Review (Papers and Proceedings) 91, 73-78.
Henrich, J. (2000). “Does Culture Matter in Economic Behavior? Ultimatum Game Bargaining
among the Machiguenga of the Peruvian Amazon”. – American Economic Review, 90(4):
973–979.
Hoffman, E., K. McCabe, K. Shachat, and V. L. Smith (1994). “Preferences, Property Rights and
Anonymity in Bargaining Games. – Games and Economic Behavior, 7(3), 346–80.
Hoffman, E., K . McCabe, V. Smith (1996a). “Social distance and other regarding behavior in dicta-
tor games”. – American Economic Review, 86 (3), 653–660.
Hoffman, E., K . McCabe, V. Smith (1996b). “On expectations and monetary stakes in ultimatum
games”. – International Journal of Game Theory 25 (3), 289–301.
Kahneman, D., J. Knetsch, R. Thaler (1986). “Fairness and the assumptions of economics”. – In:
Hogarth, R., Reder, M. (Eds.). Rational Choice. University of Chicago Press, Chicago.
Mitzkewitz, M. and R. Nagel (1993). “Experimental Results on Ultimatum Games with Incomplete
Information”. – International Journal of Game Theory, vol. 22(2), 171–98
Roth, A. E., V. Prasnikar, M. Okuno-Fujiwara, and S. Zamir (1991). “Bargaining and Market Be-
havior in Jerusalem, Ljubljana, Pittsburgh, and Tokyo: An Experimental Study”. – American
Economic Review, vol. 81, 1068–95.
Постъпила на 11.02.2013 г.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
Full-text available
Güth and van Damme's three-person bargaining experiment challenges conventional thinking about how self-interest, as well as fairness, influences behavior. Among other things, the experiment demonstrates that people care about receiving their own fair share, but care far less about how the remainder is divided among the other bargainers. The ERC model posits that, along with pecuniary gain, people are motivated by their own relative payoff standing. Beyond this, ERC employs standard game theoretic concepts. We describe the general ERC model, and show that it predicts many of the key phenomena observed in the experiment.
Article
Full-text available
We study gender differences in altruism by examining a modified dictator game with varying incomes and prices. Our results indicate that the question “which is the fair sex?” has a complicated answer—when altruism is expensive, women are kinder, but when it is cheap, men are more altruistic. That is, we find that the male and female “demand curves for altruism” cross, and that men are more responsive to price changes. Furthermore, men are more likely to be either perfectly selfish or perfectly selfless, whereas women tend to be “equalitarians” who prefer to share evenly.
Article
Inspired by Bolton and Zwick (1995) we study four different games, namely the ultimatum and dictator game as well as the two games in which a veto (non-acceptance) of the responder implies that only one of the two players does not receive the proposed payoff. In the experiment the participants had to play either as the proposer or as the responder in all four games. Only the proposer was privately informed about the actual cake size which could be either small or large. The main results were that the offers were more generous when the responder could only veto the proposer's payoff than in ultimatum bargaining which, in turn, induced more generous offers than dictatorship. The worst proposals were observed when the responder could only reject his own payoff. A similar tendency was also observed for the minimal offers required for acceptance although many acceptance strategies were non-monotonic. Allocators with large cakes did not hide behind the small cake by offering an equal share of the small cake. A pre-experimental questionnaire designed to trigger considerations of backward induction led to more generosity.
Article
People are reciprocal if they reward kind actions and punish unkind ones. In this paper we present a formal theory of reciprocity. It takes into account that people evaluate the kindness of an action not only by its consequences but also by its underlying intention. The theory is in line with the relevant stylized facts of a wide range of experimental games, such as the ultimatum game, the gift-exchange game, a reduced best-shot game, the dictator game, the prisoner's dilemma, and public goods games. Furthermore, it predicts that identical consequences trigger different reciprocal responses in different environments. Finally, the theory explains why outcomes tend to be fair in bilateral interactions whereas extremely unfair distributions may arise in competitive markets.
Article
We designed an experiment to study trust and reciprocity in an investment setting. This design controls for alternative explanations of behavior including repeat game reputation effects, contractual precommitments, and punishment threats. Observed decisions suggest that reciprocity exists as a basic element of human behavior and that this is accounted for in the trust extended to an anonymous counterpart. A second treatment, social history, identifies conditions which strengthen the relationship between trust and reciprocity.