ArticlePDF Available

Основи на съвременната икономика: Готфрид Хаберлер (Basics of Contemporary Economics: Gottfried Haberler)

Authors:

Abstract

BASICS OF CONTEMPORARY ECONOMICS: GOTTFRIED HABERLER. Abstract: This paper summarizes some of the most influential economic concepts developed by Gottfried Haberler, a leading economic theorist of the 20th century. The importance of his theories for modern economic thought cannot be overestimated. His ideas on price indices, applied opportunity costs for international trade, macroeconomics and development theory still have a prominent impact on economic theory Направен е опит да бъдат обобщени някои от най-важните икономически концепции, развити от Готфрид Хаберлер - водещ икономически теоретик на ХХ век. Значимостта на неговите теории за съвременната икономическа мисъл е безспорна. Идеите му за ценовите индекси, приложението на алтер-нативните разходи в анализа на международната търговия, приносите в макроикономиката и теорията на развитието продължават да оказват съществено влияние върху днешната икономическа теория.
Седларски, Т., Егберт, Х. (2014), “Основи на съвременната икономика:
Готфрид Хаберлер”, Икономическа мисъл, 4/2014, с.130-135.
1
КОМЕНТАРИ
доц. д-р Теодор Седларски*, проф. д-р Хенрик Егберт**
ОСНОВИ НА СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА:
ГОТФРИД ХАБЕРЛЕР
Направен е опит да бъдат обобщени някои от най-важните икономически
концепции, развити от Готфрид Хаберлер - водещ икономически теоретик на
ХХ век. Значимостта на неговите теории за съвременната икономическа
мисъл е безспорна. Идеите му за ценовите индекси, приложението на алтер-
нативните разходи в анализа на международната търговия, приносите в
макроикономиката и теорията на развитието продължават да оказват
съществено влияние върху днешната икономическа теория.1
С множеството си приноси към икономическата теория Готфрид Хаберлер
(Gottfried Haberler)2 е един от най-значимите икономисти на ХХ век. Първите му
книги и статии, публикувани през 20-те и 30-те години на миналото столетие,
съдържат основни концепции на съвременната икономическа наука. Често
идеите му биват интегрирани в общото икономическо теоретично знание, като от
десетилетия са част от учебниците по икономика, без обаче да се споменава
името на техния създател. Това е една от причините тук да бъдат обобщени тео-
ретичните постижения на Хаберлер, за да се привлече вниманието на иконо-
мистите от младото поколение върху тях. За изпълнението на тази задача се
опираме на задълбочените коментари върху неговите произведения на Baldwin
(1982), Willett (1982) и Officer (1982) в сп. „Quarterly Journal of Economics“, чийто
редактор през 1965 - 1970 г. е самият Хаберлер. Позоваваме се и на публику-
* Софийски университет “Св.Климент Охридски”, Стопански факултет, катедра
“Икономика”, e-mail: sedlarski@uni-sofia.bg
** Висше училище Анхалт – Бернбург, Германия, e-mail: h.egbert@wi.hs-anhalt.de
1 Teodor Sedlarski, Henrik Egbert. BASICS OF CONTEMPORARY ECONOMICS: GOTTFRIED
HABERLER. Summary: This paper summarizes some of the most influential economic concepts
developed by Gottfried Haberler, a leading economic theorist of the 20th century. The importance of his
theories for modern economic thought cannot be overestimated. His ideas on price indices, applied
opportunity costs for international trade, macroeconomics and development theory still have a
prominent impact on economic theory.
2 Готфрид Хаберлер защитава докторската си дисертация през 1923 г. във Виенския университет.
Преподава, вкл. като професор, във Виена с прекъсвания от 1928 до 1936 г. Гост-професор е в
Харвард през 1931-1932 г. Работи за Обществото на народите от 1934 до 1936 г. От 1936 г. до
пенсионирането си през 1971 г. е редовен професор в Харвард. През 1950-1951 г. е президент на
Международната икономическа асоциация, през 1955 г. става ръководител на Националното бюро
за икономически изследвания на САЩ, а през 1963 г. е избран за президент на Американската
икономическа асоциация. До 1995 г. работи във Вашингтон за American Enterprise Institute (срв. за
биографичните данни с New World Encyclopedia, 2014).
Икономическа мисъл 4/2014 Economic Thought
2
вания през 1996 г. в същото списание обзор на творчеството на Хаберлер от
неговия ученик Пол Самюелсън. Направени са отпратки и към статията на
Chipman (2008), както и към някои аспекти на живота и творчеството на
Хаберлер, обобщени в изданието „New World Encyclopedia” (2014).
Роден през 1900 г., Готфрид Хаберлер учи при изтъкнатите икономисти от
австрийската школа – Фридрих фон Визер и Лудвиг фон Мизес във Виена
(Chipman 2008). Особено Мизес се застъпва силно за Хаберлер и му съдейства
за получаването на финансиране за академичен престой в САЩ и Великобри-
тания след хабилитацията.
Самюелсън (Samuelson, 1996, p.1679) нарича Хаберлер последния
представител на австрийската школа. Към приятелите му от студентските години
във Виена се числят Фридрих Хайек, Фритц Махлуп и Оскар Моргенщерн, а в
Харвард негов колега е Йозеф Шумпетер. Ето защо не е изненада, че разра-
ботваните от Хаберлер теми са свързани с основни концепции на австрийската
школа. Сред тях са икономическите цикли, алтернативните разходи и от-
стояваните от него предимства на свободната търговия.
При запознаването на читателя с творчеството на Хаберлер се открояват
постоянно повтарящи се елементи. Първо, в действителност той не може да
бъде причислен към никоя икономическа школа, защото обръща внимание на
положителните и отрицателните страни както на Кейнсовия подход, така и на
този на монетаристите около Милтън Фридмън. На основата на собствените си
разработки Хаберлер сам създава икономически синтези. Второ, публикациите
му се отличават с икономически реализъм, който свързва икономическата тео-
рия непосредствено със стопанската. Това се отнася преди всичко за неговите
произведения, посветени на проблеми на външната търговия. Трето,
съчиненията му са относително слабо математически формализирани и се
основават на ясна логическа аргументация.
Приносите на Хаберлер изпъкват ясно в различните изследователски по-
лета, за които той разработва основополагащи концепции. Допринася съществе-
но за усъвършенстването на теорията на външната търговия, икономическата
теория на развитието, теорията на икономическите цикли и монетарната иконо-
мика. По-нататък са систематизирани накратко приносите на Хаберлер чрез
хронологично представяне по примера на подхода в New World Encyclopedia
(2014), който е използван преди това и от Samuelson (1996).3 Най-напред ще
обърнем внимание на работата му върху индексните числа (index numbers), след
което ще се спрем последователно на теорията на деловите цикли (business
cycles), на приносите му за теорията на външната търговия накрая на теорията
за развитието.
Индексни числа
3 Препоръчваме на заинтересуваните читатели да се запознаят със съответните оригинални текстове,
първите издания на които са и на немски език. Полезен сборник с избрани произедения на Хаберер на
английски език е Koo (1985), заслужаваща внимание рецензия към него е написана от Millet (1989).
Основи на съвременната икономика: Готфрид Хаберлер
3
В работата си „Смисълът на индексните числа“ (нем. Der Sinn der
Indexzahlen) от 1927 г. Хаберлер разкрива редица проблеми при тълкуването на
съдържащата се в индексите информация. Тъй като всеки общ индекс се
основава на избрани цени на потребителски и производствени блага, смятани за
представителни, средната стойност винаги се характеризира с отклонение (bias)
по посока на избраните блага. Друго отклонение възниква в резултат от теглата,
които се приписват на отделните блага. При това важната информация за отно-
сителните цени на благата става ненаблюдаема. Хаберлер твърди, че бора-
венето с ценови индекси не позволява изводи за централните икономически
величини, а именно - относителните цени. Следствие от това е, че стойността на
парите не може да бъде представена с помощта на индекс.
Обстоятелството, че чрез индексите се „скривапромяната на цените на
отделните блага, представлява значим проблем за икономическата наука. За
дейците на стопанската политика е важно да знаят за промените в цените на
определени блага, тъй като това позволява разпознаването и анализа на
деловите цикли. В този смисъл Хаберлер насочва много отрано вниманието към
проблема за микроикономическите основи на макроикономическата теория.
За да установи промяната в ценовото равнище, Хаберлер търси отговор
на въпроса с колко процента трябва да се измени доходът, за да се запази през
някоя следваща година установеното по-рано ниво на безразличие (Samuelson
1996, p. 1679; вж. също Koo, 1985, p. 547), т.е. анализът му се основава на
ординална концепция за полезността.
Хаберлер се застъпва решително за гъвкави относителни заплати и цени
като средство за справяне с проблемите на деловите цикли и особено на инфла-
цията. Според него потисканата инфлация не представлява изход от състоя-
нието на стагфлация – тя може да бъде предотвратена чрез дисциплина на
паричната политика и структурни реформи, запазващи конкурентоспособността
на едно национално стопанство (Officer, 1982, p. 157) - изводи, оставащи актуал-
ни и в днешния икономически дебат.
Теория на деловите цикли
Голямата депресия, както и множеството следващи икономически кризи
през XX век оказват решаващо влияние върху мисленето на Хаберлер. Те
предопределят неговия фокус върху детайлния анализ на тези процеси в
контекста на концепциите на австрийската школа. След внимателно изследване
на съществуващите теории за деловите цикли Хаберлер стига до извода, че
повечето от тях са непълни и могат да обяснят само част от циклите (Officer,
1982, pp. 149-151). Той синтезира собствените си възгледи, разграничавайки
систематично различни фази на стопанските цикли (Samuelson 1995, p.1682).
Резултатите от работата си публикува през 1937 г. вProsperity and Depression: A
Theoretical Analysis of Cyclical Movements”, която ще се превърне в една от най-
влиятелните му книги.
Хаберлер изучава „Общата теория“ и разпознава предимствата на Кейнсо-
вия анализ, без обаче да го приема напълно. Напротив, той отрано и решително
Икономическа мисъл 4/2014 Economic Thought
4
критикува кейнсианската теория. Хаберлер установява, че Кейнс въвежда
множество нови понятия за вече познати теоретични елементи (Officer, 1982, p.
154). Например идеята за мултипликатора се съдържа в поанните теории за
стопанските цикли (Officer, 1982, p. 155). Една от основните критики към Кейнс е,
че не взема под внимание положителното влияние на намалението на заплатите
при дефлация, станало известно поъсно като ефект на Пигу.
Противоположно на кейнсианския подход Хаберлер споделя мнението на
монетаристите, че парите имат важно значение при управлението на стопан-
ството, но за разлика от тях обръща специално внимание на политическата
икономия на паричната политика, оставаща извън сферата на техния анализ
(Willett 1982, p. 161, 167). Той принадлежи към икономистите, които отрано се
обявяват за свободни валутни курсове, без да забравя за свързаните с тях
опасности за националните стопанства.
Хаберлер отхвърля допускането за рационални очаквания, което се
използва за моделиране на макроикономическата парична политика. На мнение
е, че не всички хора стигат до еднакви изводи при еднаква разполагаема
информация и затова поведението на общото множество на хората не може да
бъде предвидено. Подчертава също ролята на бавно променящите се
институции и свързаните с това проблеми, които биват игнорирани от
привържениците на теорията на рационалните очаквания (Officer, 1982, p.155).
Според него дори допускането за рационални очаквания не води до извода за
неефикасност на стопанската политика (Willett, 1982, p.163).
Теория на външната търговия
Главното произведение на Хаберлер в областта на теорията на между-
народните икономически отношения е книгата „Международната търговия” (нем.
Der Internationale Handel, 1933). Английският превод е публикуван през 1936 г.
под заглавието The Theory of International Trade. В тази книга авторът
аргументира становището, че абсолютните разходи имат малко значение за
анализа на международната търговия. Също като в класическата теория на
търговията на Рикардо Хаберлер показва ползите от интернационалната
специализация на производството и свободната размяна. Те са най-големи
тогава, когато всяка страна се концентрира върху производството на продукта,
при който разполага с относителна ценова ефикасност. В традициите на
австрийската школа Хаберлер се фокусира върху алтернативните разходи на
международната размяна и преформулира теоремата за сравнителните разходи
(предимства) на Дейвид Рикардо (Baldwin, 1982, p.142). Приносът му се състои в
извода, че аргументът за сравнителните ценови предимства не трябва да бъде
обясняван с абсолютни, а с относителните цени, изразени с алтернативни
Основи на съвременната икономика: Готфрид Хаберлер
5
възможности. Така Хаберлер успява да свърже теорията на общото пазарно
равновесие с теорията на външната търговия4.
За целите на обяснението Хаберлер въвежда графично представяне
т.нар. „крива на производствено заместване” (англ. production substitution curve),
известна днес като крива/граница на производствените възможности (production
possibility frontier), която може да се открие във всеки учебник по икономика. С
нея се представят алтернативните разходи на едно стопанство при производ-
ството на различни комбинации от две блага. Тя показва от колко единици от
дадено благо трябва да се откаже стопанството, за да произведе единица пове-
че от друго благо при дадената технология и ресурси.
На този фон не е изненадващо, че Хаберлер се обявява за свободната
търговия и против протекционизма. Според него има само малко на брой изклю-
чения, оправдаващи протекционистична намеса на пазарите. Застъпва
становището, че предимствата на свободната търговия не зависят от
обстоятелството дали факторите на производството са мобилни, или не
(Haberler 1950), а са просто по-големи при мобилност на факторите (Samuelson
1995, p. 1681). Със работата си Хаберлер поставя теоретичните основи за
развитието на по-късни теории и модели на международната търговия като тези
на Лърнър, Леонтиев, Винер или неговите ученици Столпър и Самюелсън
(Samuelson, 1996, p.1681).
Икономическо развитие
Посочените аспекти на международната търговия са тясно свързани с
проблемите на мястото на развиващите се страни в интернационалния
стопански обмен и възможностите за икономическия им напредък. Хаберлер
доказва, че протекционизмът и държавното планиране, както и стратегиите за
заместване на вноса като правило не са подходящи форми на стопанската
политика за развиващите се страни рв. например с Haberler, 1974). Той дори
демонстрира, че държавното подпомагане на местното стопанство често се
отразява отрицателно на развитието, особено на фона на ефектите на
международното разделение на труда и на свободната търговия. Хаберлер
подкрепя експортнобазирания растеж и в научно отношение се дистанцира от
Мюрдал, Сингър или Калдор (Samuelson 1995, p. 1685). В съчинението си
„Либерална и нелиберална политика на разви-тие“ (Liberal and Illiberal
Development Policy, 1992) той отхвърля твърденията на привържениците на
т.нар. теория на зависимостта (англ. dependency theory). Високите квоти на
спестяванията правят напълно възможни самостоятелни тласъци в развитието и
4 Bernhofen (2005, p.2) анализира статия по темата, публикувана от Хаберлер през
1930 г. на немски език, подчертавайки, че при изследването на сравнителните
предимства той се позовава на Франк Найт като източник на идеята, който от своя
страна прави отпратка към Адам Смит.
Икономическа мисъл 4/2014 Economic Thought
6
не съществува непременно зависимост от развитите индустриални държави,
както показва опитът на азиатските страни.
*
Направеният тук преглед далеч не може да бъде изчерпателен по
отношение на многобройните приноси на Готфрид Хаберлер за икономическата
теория. Хаберлер пише активно от 20-те години на миналия век до смъртта си
през 1995 г. Представеното кратко резюме само скицира значимостта на
неговите произведения и демонстрира факта, че наследството му заслужава
високата оценка на съвременните икономисти.
Използвана литература:
Baldwin, R. E. (1982). Gottfried Haberler’s Contributions to International Trade
Theory and Policy. - Quarterly Journal of Economics 97(1), р. 141-148.
Bernhofen, D. M. (2005). Gottfried Haberler’s 1930 Reformulation of Consumer
Advantage in Retrospect (Research Paper 2005/29). University of Nottingham,
Leverhulme Centre.
Chipman, J. S. (2008). Haberler, Gottfired (1900-1995). - In: St. N. Durlauf,
L. E. Blume (eds.). The New Palgrave Dictionary of Economics, Second edition.
Palgrave Macmillan.
Haberler, G. (1927). Der Sinn der Indexzahlen. Tübingen: J.C.B. Mohr (Paul
Siebeck).
Haberler, G. (1930). Die Theorie der komparativen Kosten und ihre Auswertung
für die Begründung des Freihandels. - Weltwirtschaftliches Archiv 32, р. 349-370.
Haberler, G. (1933). Der internationale Handel: Theorie der weltwirtschaftlichen
Zusammenhänge sowie Darstellung und Analyse der Außenhandelspolitik. Berlin:
Julius Springer.
Haberler, G. (1936). The Theory of International Trade, with its Applications
to Commercial Policy. London/New York: William Hodge/Macmillan.
Haberler, G. (1937). Prosperity and Depression: A Theoretical Analysis of
Cyclical Movements. Geneva: League of Nations.
Haberler, G. (1950). Some Problems in the Pure Theory of International
Trade. - Economic Journal, 60, р. 223-240.
Haberler, G. (1974). Economic Growth and Stability. Los Angeles: Nash.
Haberler, G. (1992). Liberal and Illiberal Development Policy. - Journal of
International Trade and Economic Development, 1(1), р. 69-99.
Koo, A. Y. C. (ed.) (1985). Selected Essays of Gottfried Haberler. Cambridge:
MIT Press.
Gillis, M. (1982). Gottfried Haberler: Contributions upon Entering his Ninth
Decade. - Quarterly Journal of Economics, 97(1), р. 139-140.
Officer, L. H. (1982). Prosperity and Depression—And Beyond. - Quarterly
Journal of Economics, 97(1), р. 149-159.
Основи на съвременната икономика: Готфрид Хаберлер
7
Samuelson, P. A. (1996). Gottfried Haberler. - Economic Journa,l 106, р. 1679-
1687.
Willett, Th. D. (1989). Selected Essays of Gottfried Haberler. A. Y. C. Koo
(ed.). Cambridge: MIT Press, 1985, 652 p. - Cato Journal, 9(2), р. 487-489.
Willett, Th. D. (1982). Gottfried Haberler on Inflation, Unemployment, and
International Monetary Economics: An Appreciation. - Quarterly Journal of Economics,
97(1), р.161-169.
New World Encyclopedia (2014). Gottfried Haberler (retrieved February 25,
2014).
2014 г.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
I cannot claim to be a pioneer in development economics. But like any economist who is interested in economic policy, I could not avoid thinking and writing about economic growth and development in general. It was then quite natural to apply the general principles of economics to the problems of the developing countries.
Article
The research agendas of psychologists and economists now have several overlaps, with behavioural economics providing theoretical and experimental study of the relationship between behaviour and choice, and hedonic psychology discussing appropriate measures of outcomes of choice in terms of overall utility or life satisfaction. Here we model the relationship between values (understood as principles guiding behaviour), choices and their final outcomes in terms of life satisfaction, and use data from the BHPS to assess whether our ideas on what is important in life (individual values) are broadly connected to what we experience as important in our lives (life satisfaction).