Content uploaded by Nenko Nenov
Author content
All content in this area was uploaded by Nenko Nenov on Feb 04, 2014
Content may be subject to copyright.
НИСКОТЕМПЕРАТУРНА ЕКСТРАКЦИЯ НА ЕТЕРИЧНОМАСЛЕНИ
СУРОВИНИ С ВТЕЧНЕНИ ГАЗОВЕ.
4. ЦВЯТ ОТ ЛЮЛЯК (Syringa vulgaris L.)
Теодора Атанасова, Ненко Ненов, Антон Лазаров,
Тако Таков, Албена Стоянова – УХТ, Пловдив
LOW TEMPERATURE EXTRACTION OF ESSENTIAL OIL
BEARING PLANTS BY LIQUIFICATE GASES.
3. FLOWER OF LILAC (Syringa vulgaris L.)
Тeodora Atanasova, Nenko Nenov, Аnton Lazarov,
Тako Таkov, Аlbena Stoyanova – UFT, Plovdiv
Abstract: The chemical composition of extract from the flowers of violet and white lilac
(Syringa vulgaris L.) by extraction with freon 134a was analyzed using GC and GC/MS. The main
compounds (concentration higher than 3 %) of extract from violet lilac were lilac alcohol (13,57
%), 1,2,4-trimethoxy benzene (9,04 %), squalene (7,97 %), tricosane (7,34 %), methyl eugenol
(6,64 %), geranilgeraniol (5,74 %), elemicin (4,38 %), lilac alcohol D (4,15 %), palmitic acid
(3,73 %) and 8-hydroxylinalool (3,48 %)q while from white lilac were lilac alcohol (8,63 %),
1,2,4-trimethoxy benzene (10,14 %), squalene (6,90 %), tricosane (6,10 %), geranilgeraniol (4,04
%), lilac alcohol D (7,00 %), palmitic acid (4,76 %) and β-рinene (3,83 %).
Въведение. Люлякът (Syringa) е многогодишен декоративен листопаден храст от
сем. Oleaceae, който се среща по варовитете склонове на цяла България. Съществуват
около 30 различни вида люляк, като в България се среща вида Syringa vulgaris L..
Цветовете са събрани в сложни, гроздовидни съцветия, лилави и рядко бяли на цвят.[1, 4,
8, 10]. Те съдържат етерично масло, а в кората, клоните и листата – гликозиди и дъбилни
вещества Използват се използват в народната медицина под форма на настойка, запарка,
екстракт, чай при бъбречни заболявания, като потогонно средство при простуда,
туберкулоза[5, 7].
Чрез екстракция на цветоветес петровел етер и бензен се получава конкрет с добив
0,24 – 0,36 % и 0,6 %, съответно. Продуктът, получен с петролев етер представлява
тъмно-зелена твърда маса, а с бензен – черно-зелена чуплина маса, богато на восъци. И
двата конкрета са с мирис, различен от този на цветовете. От конкрета чрез екстракция
с етилов алкохол се получава абсолю с добив 38 %, от което чрез дестилация и последваща
кохобация на дестилационните води е получено етерично масло с жълто-зелен цвят и
неприятен мирис при добив 8,72 % [2, 3, 11 - 15]. Основните компоненти в ароматичните
продукти са кислородсъдържащи съединения – в конкрета, получен с петролев етер, α- и
γ-terpineol, linalool, citronelol, β-phenylethyl alcohol, geraniol, terpenyl acetate, eugenol,
isoeugenol, anisaldehyde и др., а в абсолюто - linalool, β-phenylethyl alcohol, anisaldehyde и
др. Във восъците съдържанието на нормалните въглеводороди С19 – С34 е 27,7 %, като
преобладават тези с нечетен брой въглеродни атоми С27, С29 и С31 (71 %), а с четен - С30 и
С32.[11, 14, 15].
Конкретът и абсолюто намират приложение в парфюмерията, но днес тяхното
производство е заменено със синтетични ароматични вещества, тъй естествените
ароматични продукти нямат характерния мирис на цвета [2, 3, 12, 14].
Няма данни за получаване на ароматични продукти от цвят на люляк с
алтернативни разтворители, например втечнени газове, което е и цел на настоящата
работа.
Материали и методи. Изследвани са цветове от лилав и бял люляк (Syringa vulgaris
L.), брани през м. април 2009 г. от района на град Пловдив. Идентификацията на вида на
растението е по морфологични белези [8]. Преработената суровина е с влажност 87,6 % -
лилав и 82,5 % - бял люляк, определена чрез ацеотропна дестилация [9].
Получаване на екстрактите: Използван е 1,1,1,2-тетрафлуоретан (C2H2F4) с
търговско наименование фреон 134а, който е разрешен за ХВП. Екстракцията е проведена
в лабораторни условия при следните технологични параметри: обем на екстрактора 1
dm3, налягане в апарата 0,5 MPa; температура на процеса 15 ОС; продължителност 60
min [6]. За сравнение е получен и конкрет, чрез екстракцията с петролев етер в
лабораторни условия при следните технологични параметри: статичен, периодичен
процес; двукратна обработката с чист разтворител при продължителност на всяко
накисване 1 h; стайна температура; съотношение суровина:разтворител = 1:10.
Получените мисцели са обезводнени с безводен натриев сулфат, след което са филтрувани
през нагънат книжен филтър. Изпаряването на разтворителя е под вакуум на
ротационен-вакуум апарат [9]. Изборът на технологични параметри, и при двете
екстракции, е по предварителни наши непубликувани данни, като добивите са изчислени
спрямо абс. сухо вещество.
Химичен състав на ароматичните продукти: За GC анализа е използван апарат
Agilent 7890A с пламъчно-йонизационен детектор; колона HP-INNOWax Polyethylene Glycol
(60 mx0,25 mm; филм 0,25 μm); температурни условия: 70 О С-10 min, 70-240 ОC при 5 О
C/min, 240 ОC-5 min; 240-250 ОC при 10 ОC/min, 250 ОC-15 min; газ носител хелий, 1 cm3/min
постоянна скорост; инжектор: split, 250 ОC, split съотношение 50:1. За MS/GC анализа е
използван апарат Agilent 5975 C, газ носител хелий, колона и температурни условия както
при GC анализа; детектори: FID, 280 ОC, MSD, 280 ОC transfer line.
Резултати и обсъждания. Получените ароматични продукти не са с характерния за
суровината мирис. Екстрактите представляват кафява восъкоподобна маса с добив при
лилавия люляк 1,2 %, а при белия 1,0 %. Мирисът на концентрираните екстрактите при
стайна температура е цветен и нехарактерен за суровината, но при разреждане с 96 %
етилов алкохол в съотношение 1:20 – се променя в типичен за суровината. Конкретът е
тъмнозелена восъкоподобна маса с нетипичен мирис с добив при лилав люляк 13,6 % и при
белия 9,7 %, което не се различава от данните в литературата [2, 3, 11 - 15].
Химичният състав на ароматичните продукти е представен на табл. 1. От
данните се вижда, че в екстракта от лилав люляк са идентифицирани 33 компонента
(94,49 % от състава), като 23 са над 1 %, а 10 - под 1 %, а в екстракта от бял люляк – 37
компонента (94,65 % от състава), като 22 са над 1 %, а 15 – под 1 %. В екстрактите от
лилав и бял люляк се срещат едни и същи ароматични вещества, но количествата им се
различават и са съответно (над 3 %): lilac alcohol (13,57/8,63), 1,2,4-trimethoxy benzene
(9,04/10,14), squalene (7,97/6,90), tricosane (7,34/6,10), methyl eugenol (6,64/0,20),
geranilgeraniol (5,74/4,04), elemicin (4,38/ липсва), lilac alcohol D (4,15/7,00), palmitic acid
(3,73/4,76) и 8-hydroxylinalool (3,48 /липсва), β-рinene (1,48/3,83). Данните показват, че в
екстрактите преобладават кислородсъдържащите терпенови и ароматни съединения,
което не се различава от данните в литературата [11, 14, 15].
В конкрета от лилав люляк са идентифицирани 18 компонента (64,93 % от
състава), като 12 са над 1 %, а 6 под 1 %, а от бял люляк – 10 компонента (91,27 %), като
9 са над 1 %, а 1 е под 1 %. Съставът на двата конкрета е различен от този на
екстрактите, като в тях се преобладават наситени въглеводороди и техни производни, и
кислородни съединения. В конкретите от лилав и бял люляк основните компоненти (над 3
%) са съответно: heptacosane (10,12/8,32), tricosane (6,21/2,85), tetradecanoic acid
(2,96/2,76), hexacosane (4,17/3,71) и кислородните съединения lilac alcohol А (4,87/2,90) и
farnesyl acetate (липсва/21,66). По състав конкретите не се различават от данните в
литературта [11, 14, 15].
Разликата в химичния състав на ароматичните продукти се дължи на
технологичните условия за получаването им – разтворител, температура и
продължителност.
Таблица 1. Химичен състав на ароматични продукти от люляк (Syringa vulgaris L.), %.
№ Компоненти Лилав люляк Бял люляк
екстракт конкрет екстракт конкрет
1. α-Pinene 0,96 - 2,23 -
2.
β
-Pinene 1,48 - 3,83 -
3. Sabinene 1,02 - 1,80 -
4. δ- 3-Carene 0,45 - 0,85 -
5. Limonene 0,75 - 1,66 -
6.
γ
-Terpinenе -* - 0,45 -
7. Trans-ocimene - - 0,58 -
8. p-Cymene 1,70 - 6,83 -
9. Acetic acid - - - -
10. Hexanol - 0,94 - -
11. Cis-3-Hexаnol - - 0,48 -
12. Cis-Arbusculone - - 0,97 -
13. Trans- Arbusculone - - 0,77 -
14. Linalool - - 0,49 -
15. Benzaldehyde - - 0,44 -
16. Methyl cyclopentanol - 0,98 - -
17. Lilac alcohol B - 1,81 0,38 2,80
18.
β
-Elemene 0,70 - 0,42 -
19. Caryophyllene 1,78 - 1,80 -
20. α-Humulene - - - -
21. Heptadecene 0,49 - 0,88 -
22. Lilac alcohol D 4,15 0,78 7,00 -
23.
β
-Bisabolene - - - -
24. Farnesene 0,65 - - -
25.
β
-Selinene - - 0,55 -
26. p-Dimethoxy benzene 2,94 1,70 2,83 -
27. Lilac alcohol A 1,18 4,87 2,20 2,90
28. Lilac alcohol 13,57 0,90 8,63 0,50
29. Cuminaldehyde 1,70 - 2,15 -
30. Benzyl alcohol 0,80 - 1,49 -
31. Nonadecane 1,10 - 2,47 -
32. Methyl eugenol 6,64 - 0,20 -
33. Caryophyllene oxide 0,50 - 0,64 -
34. 1,2,4-Trimethoxy benzene 9,04 - 10,14 -
35. Hexahydrofarnesyl acetone 0,98 - 0,99 -
36. Methyl isoeudenol 2,14 - 2,10 -
37. Elemicin 4,38 1,40 - -
38. Tricosane 7,34 6,21 6,10 2,85
39. Cinnamyl alcohol - - 2,38 -
40. 8-Hydroxylinalool 3,48 - - -
41. 3,4- Dimethoxy benzaldehyde and
Isoelemicin
0,88 0,80 1,24 -
42. Eicosane - 0,63 - -
43. Undecanoic acid - - - 6,05
44. Tetradecanoic acid - 2,96 - 20,76
45. Hexacosane 2,09 4,17 1,85 3,71
46. Pentacosane - 5,27 - -
47. Phytol 1,20 1,50 1,13 -
48. Heptacosane 1,23 10,12 - 8,32
49. Geranylgeraniol 5,74 - 4,04 -
50. Farnesol - 6,80 - -
51. Farnesyl acetate - - - 21,66
52. Palmitic acid 3,73 13,11 4,76 21,72
53. 3,4-Dimethoxycinnamaldehyde 1,73 - - -
54. Squalene 7,97 - 6,90 -
Общо, % 94,49 64,93 94,65 91,27
* липсва в продукта
Заключение. В екстрактите от цвят на лилав и бял люляк ((Syringa vulgaris L.),
получени с фреон 134а, преобладават кислородсъдържащи терпенови и ароматни
съединения. Екстрактите са с близък състав до традиционните ароматични продукти и
могат да намерят приложение като тях.
Литература
1. Делипавлов Д., М. Попова, И. Ковачев, Д. Терзийски, И. Чешмеджиев, Д. Граматиков –
Определител на растенията в България, София, „ Земиздат”, 1983, 284.
2. Иринчев И. – Конкрет люляк, Бюлетин за развитие на етеричномаслената
промишленост, 1962, № 2, 7 – 13.
3. Караиванов Г. – Бележки върху акацията и люляка, Бюлетин за развитие на етерично-
маслената промишленост, 1962, № 3, 21 – 22.
4. Караиванов Г. – Бележки върху акацията и люляка, Бюлетин за развитие на етерично-
маслената промишленост, 1963, № 3, 41.
5. Лавренова Г. – Фитотерапия, Санкт Петербург, Изд. “Диамант”, 1996.
6. Ненов Н. - Екстракция на растителни суровини с втечнени газове, Научни трудове.
УХТ, т. 53, 2006, 2, 195–200.
7. Петков В. – Съвременна фитотерапия, София, Изд. “Медицина и физкултура”, 1982.
8. Стоянов Н., Б. Стефанов, Б. Китанов – Флора на България, Изд. “Наука и изкуство”,
част I, София, 1967, 842.
9. Стоянова А., Е. Георгиев, Т. Атанасова. Ръководство за лабораторни упражнения по
етерични масла, Пловдив, Акад. Изд. УХТ, 2007.
10. Топалов П. – Стокознание на суровините за етерични масла и растителни мазнини,
Изд. “Х. Данов”, Пловдив, 1962, 164.
11. Чорбаджиев С., Д. Иванов – Обща характеристика на български конкрет от акация и
люляк, Год. СУ Хим. Фак., т. 63, 1971, 65 – 71.
12. Guenther E. – The Essential Oils, New York, Robert E. Krieger publishing Co., Inc.
Huntington, v. V, 1975, 338 - 339.
13. Gildemeister E., F. Hoffman – Die ätherischen Öie, Berlin, Akademie, Verlang GmbH, 1961,
554.
14. Naves Y-R. – Technologie et chimie des parfums naturels, Paris, Masson & Cie, Editeurs,
1974, 180 – 181.
15. Nikolov N., I. Tzvetanov, G. Bojkov, H. Sivriev – Concrètes et absolues des lilas et acacia
Bulgares, Congrès International des huiles essentielles, Plovdiv, 1964, 304 – 305.