ArticlePDF Available

Еволюция на теорията на институционалната промяна на Д. Норт (Evolution of D. North's Theory of Institutional Change)

Authors:

Abstract

Статията проследява развитието на теоретичния подход на Дъглас Норт към обяснението на институционалната промяна. Фазите в еволюцията на Нортовата теория са разгледани в хронологичен ред, за да се изведат основните посоки, в които се е променяла тя през последните четири десетилетия. Връзката с когнитивните науки в последните работи на нобеловия лауреат е интерпретирана като възможен път за развитие на новата институционална икономика, отвеждащ я обратно към корените ù в стария американски институционализъм, но със средствата на модерен научен апарат.
Статии
82 Икономически алтернативи, брой 2, 2010
Еволюция на теорията
на институционалната промяна
на Д. Норт1
ас. Теодор Седларски
СУ „Св. Климент Охридски”, Стопански
факултет
тел.: 0887819524
e-mail: teodor@sedlarski.net
Резюме: Статията проследява развитие-
то на теоретичния подход на Дъглас Норт
м обяснението на институционалната
промяна. Фазите в еволюцията на Норто-
вата теория са разгледани в хронологичен
ред, за да се изведат основните посоки,
в които се е променяла тя през последни-
те четири десетилетия. Връзката с ког-
нитивните науки в последните работи
на нобеловия лауреат е интерпретирана
като възможен път за развитие на новата
институционална икономика, отвеждащ
я обратно ﬙ м корените ù в стария аме-
рикански институционализъм, но със сред-
ствата на модерен научен апарат.
Ключови думи: институции, институци-
онална промяна, нова стопанска история,
нова институционална икономика.
JEL: B52, О43.
Концепции за институционалната
промяна в икономическата наука
Д
ъглас Норт получава Нобеловата на-
града за икономика през 1993 г. (за-
едно с Р. В. Фогел) за „обновяване на
изследването на стопанската история чрез
приложение на икономическата теория и ко-
личествени методи с цел обясняване на ико-
номическата и институционална промяна”
[The Nobel Founda﬒ on, 1993]. Работата му
през последните четири десетилетия е насо-
чена ﬙ м изграждане на икономически метод
за разкриване на причините и закономернос-
тите в институционалното, а оттам и сто-
панското развитие на обществата. Разбира
се, опити за обяснение на институционална-
та промяна могат да бъдат намерени мно-
го по-рано, според Шумпетер – още у Ари-
стотел. Експлицитни разсъждения относно
измененията в институциите се съдържат
и в творчеството на класическите икономи-
сти, например Адам Смит и Джон Стюарт
Мил. Макар и да не допринасят забележимо
за разработването на същинска теория на
институционалното развитие, Смит и Мил
все пак допускат изменящи се във времето
институционални регламентации за разлика
от Рикардо, който изгражда своята иконо-
1 Тази статия е резултат от Програмата за академичен обмен между СУ „Св. Климент Охридски” и Кьолнския
университет (Фаﬖ лтет по стопански и обществени науки), Германия. Авторът изказва специална благодарност
на проф. д.ик.н. Нансен Бехар и доц. д-р Георги Чобанов. За всички евентуални грешки и пропуски отговорност носи
единствено авторът.
Статии
83
мическа аргументация върﬗ концепцията за
историческа непроменливост на правилата
на функциониране на икономическата систе-
ма2. Рикардовата институционална „скова-
ност” в анализа бива подложена на критика
още от съвременниците му през 19-и век. За
представителите на немската историческа
школа взаимодействието между икономиче-
ски, политически и социални процеси неми-
нуемо води до промяна на стопанския ред
във времето. Съвременни анализатори дори
свързват дисﬖ сията от последните две
десетилетия за „зависимостта от пътя”
(path dependence) при институционалната
промяна с концепцията на немските ико-
номисти историци за решаващата роля на
„историческото наследство” в оформянето
на институционалната матрица на даде-
на страна [Eissrich, 2001, с. 83-86]. Особено
икономистите от т.нар. нова историческа
школа успяват да стеснят фоﬖ са на изслед-
ването върﬗ условията за придвижване на
едно общество в последователните фази на
социоикономическото развитие – вж. на-
пример Шмолеровата книга „Очертания на
икономическата наука” (1923). Между тях и
теорията за етапите на икономическо раз-
витие на Норт съществува непосредствена
връзка. Представителите на английския ис-
торицизъм, като Аронолд Тойнби, също по-
ставят в центъра на внимание непрестанна-
та институционална промяна следствие от
бързия технологичен напредък, капиталова-
та аﬖ мулация и икономическото развитие.
При историческия преглед на идеите за ин-
ституционалната промяна не може да бъде
пропуснат и един от най-известните и все-
обхватни теоретични опити за обяснение
на институционалното развитие, а именно
диалектическият материализъм на Маркс
[срв. с Кънев, 2007; Неновски, 2007, с. 87].
Марксовата концепция за институционална
промяна може да се представи съкратено
както следва: производителните сили (оръ-
дията на труда) непре﬙ снато се усъвършен-
стват (технологичен прогрес). На определен
етап от развитието си производителните
сили (наличната технология на производство)
водят до възникването на обусловени от тях
производствени отношения. Тези отношения
формират социалните институции (част от
обществената „надстройка” над производ-
ствените отношения /„база”/). Развивайки
се по-нататък обаче, производителните сили
водят до необходимост от нови производ-
ствени отношения, упражняват натиск за
промяна във формите на собственост, пред-
ставляват предпоставка за обособяването
на нови социални класи. Възникналите про-
тиворечия между старите производствени
отношения и новите производителни сили
(технологии) биват отстранявани чрез ре-
волюционна промяна на производствените
отношения в хода на класовия конфликт меж-
ду обвързаните съответно със старите и
новите форми на производство прослойки в
обществото. На основата на новоналожени-
те производствени отношения се формират
нови институции (нова „надстройка”), вж.
Маркс [(1859) 1983, с. 21-22].
Макар в центъра на изследванията на ста-
рите институционалисти (Веблен, Комънс,
Айрес и др.) от времето след Маркс да
стои разбирането на процеса на зараждане
и дългосрочна промяна (еволюция) на спо-
делените норми, обичаи, правила за дейст-
вие, теоретичната слабост на работата
им прави невъзможно развитието на обща
теория на институционалната промяна в
собствен смисъл. Американските икономи-
сти търсят в институциите на настоя-
щето и миналото ключа ﬙ м разкриване
2 В Тошкова [1999, с. 114] и Бекярова et al. [2006, с. 193-194] Рикардовият анализ е характеризиран като „стати-
чен”, „надисторичен” и „метафизичен”.
Еволюция на теорията на Д. Норт
Статии
84 Икономически алтернативи, брой 2, 2010
на причините за стопанското развитие,
отричайки неизменната „обективна” ра-
ционалност на икономическите агенти в
представата на неокласиците. Старият
институционализъм обаче не съумява да
развие свой теоретичен инструментариум
в съответствие с научните изисквания на
епохата (сравним с постигнатото ниво на
комплексност на апарата на природните
науки). „След като утвърждава важността
на институциите, утвърдените практики
и обичаи, набляга на значението на предим-
но описателната работа върﬗ природата
и функциите на политико-икономическите
институции” [Hodgson 1988, с. 21-22]. Все
пак разработената от Веблен теория за
институционалната еволюция (вдъхновена
от Дарвиновата) оказва силно влияние върﬗ
редица по-﬙ сни работи по темата. Ейсрих
изказва мнението, че голямото значение на
старата институционална школа за създа-
ването на теория на институционалната
промяна се дължи по-скоро на влиянието ù
върﬗ следващите изследвания в областта,
отколкото върﬗ собствените ù теоретич-
ни постижения [Eissrich, 2001, с. 84]. По-﬙ с-
ни разработки върﬗ институционалната
промяна, дисﬖ тирани и днес, са тези на
Алфред Маршал, Макс Вебер, Карл Полани
и най-вече теорията на Фридирх Хайек за
спонтанния икономически ред (възникване и
промяна на институциите, вж. Коева, 2002,
с. 149-175).
За разлика от стария институционализъм
новата институционална икономика от по-
следната четвърт на 20-и век стъпва върﬗ
методологическата основа на неокласиката,
като обогатява традиционния икономически
апарат с приближаващи го ﬙ м реалността
институционални предпоставки. Институ-
ционалната теория тук е основана на инди-
видуалния рационален избор – институциите
често са представяни като равновесни стра-
тегии в контекста на теорията на игрите.
Теоретичните обяснения на институционал-
ната промяна могат следователно да бъдат
разделени най-общо на еволюционни (амери-
канския институционализъм, марксизма) и
поведенчески (теориите на имуществените
права и публичния избор, както и моделите,
свързани с относителните цени и теория-
та на игрите). Първите възприемат „мак-
роикономически” или по-скоро социоиконо-
мически подход, докато вторите отдават
причините за институционалните преобра-
зувания на индивидуалните решения на от-
делните икономически участници. Оттук
могат да се предвидят и съответните им
слабости. На еволюционните обяснения липс-
ва сериозна микроикономическа обосновка,
те пренебрегват ролята на индивидуалните
рационални действия (включително тези на
организациите) за насочване на институци-
оналното развитие, докато поведенческите
трудно биха обяснили промяната на цялата
обществена институционална рамка, ма-
кар и да дават добри резултати при някои
частни случаи на институционални регла-
ментации [Eissrich, 2001, с. 85]. Теорията
на Норт за институционалното развитие
прави опит да съчетае силните страни и на
двете групи обяснения – тръгвайки от пози-
цията на неокласическата парадигма (като
отслабва редица нейни ограничения), Норт
предлага обяснение на историческата еволю-
ция на институциите на основата на рацио-
налната пресметливост на икономическите
актьори.
Институционална промяна
и икономическо развитие:
теорията на Д. Норт
Д
обилата широка популярност след нача-
лото на 90-те години на 20-и век иконо-
мическа теория на Норт търпи изменения
във времето, като използваните в нея клю-
Статии
85
чови концепции за обяснение на институци-
оналната промяна и икономическото разви-
тие най-общо се сменят от имуществените
права през транзакционните разходи до пре-
димно неформалните институции, идеологи-
ите или т.нар. от него „споделени мисловни
модели” (shared mental models) [срв. с обзо-
ра у Eissrich, 2001, с. 86-97; Reichhardt, 1995,
с. 33-38 и Löchel, 1995, с. 85-110].
През първата фаза на развитие, която
може да се определи като неокласическа те-
ория на институционалната промяна и е из-
ложена в North/Thomas (1973) и Davis/North
(1971), институционалният „прогрес” се дви-
жи в посока на по-ефикасни структури чрез
по-съвършено специфициране на имуществе-
ните права, а максимизирането на функци-
ята на полезност на всеки отделен индивид
съставлява методологическата отправна
точка. Пренасяйки теорията на имуществе-
ните права в макроикономически план, още
тук авторите застъпват идеята, че инсти-
туциите и структурата на имуществените
права определят стимулите за поведението
на индивидите и оттам възможностите за
икономически просперитет на нациите. Те-
зата за първостепенното значение на струк-
турата на имуществените права при опре-
деляне на алокационната, производствената
и иновационната ефективност на даден ин-
ституционален ред е изведена на основата
на икономически анализ на историческото
развитие на обществата [Reichhardt, 1995,
с. 31]. В ранното си творчество Д. Норт из-
следва значението на т.нар. „икономически
революции”: мащабни изменения в продук-
тивността и съвﬖ пния продукт като тези,
настъпили след преминаването от лов и съ-
бирачество ﬙ м отседнало земеделие („Първа
икономическа революция”) и развитието на
западноевропейските общества след средно-
вековието, довело до индустриалната рево-
люция („Втора икономическа революция”). До
каква степен институционалната промяна
измества техническия прогрес като главно
обяснение за тези, възприемани традиционно
именно като технологични преломи, истори-
чески моменти, свидетелства цитатът от
North/Thomas [1973, p. 157]: „Индустриална-
та революция не е източни﬙ т на модерния
икономически растеж. Тя е резултатът от
повишаване на частната норма на възвръща-
емост от развиването на нови технологии и
прилагането им в производствения процес”.
От една страна, някои институционални раз-
вития, като въвеждането на патентите в
Англия през 1624 г., допринасят за изравня-
ването на частни и социални ползи от „раз-
война” дейност, от друга, обвързването на
науката с техниката води до еластично пред-
лагане на ново знание, като комбинацията от
двата фактора става причина за нараства-
щата бързина на техническия напредък. Но-
вият начин на дефиниране на имуществените
права над иновациите заляга в основата на
общественото и икономическо преобразува-
не на западноевропейските държави в ﬙ сния
Ренесанс. Подобен възглед обръща посоката в
Марксовата интерпретация, според която
производителните сили и производствените
отношения пораждат социалните структури
(производствените форми имат своя логика
на развитие, функционирането им в насто-
ящия момент вече създава бъдещите им
проявления3). Новосъздадените имуществени
права, продължава своята аргументацион-
на линия Норт [North, 1988, p. 174], водят
до появата на съответни организационни
форми, които позволяват на участниците
в тях да извличат ползите от променената
институционална конфигурация, а последва-
3 В „Капитализъм, социализъм и демокрация” Шумпетер привежда като аргумент срещу тази причинно-следствена
връзка (от нови технологии ﬙ м институционални регламенти) примера с феодализма във Франция, който на прак-
тика формира и производствените условия, и нуждите, и техниката в продължение на векове.
Еволюция на теорията на Д. Норт
Статии
86 Икономически алтернативи, брой 2, 2010
лата индустриална революция е поредица от
свързани с това (институционални) развития:
организационна промяна, централизиране на
труда в производствени предприятия извън
дома (засилен контрол над работния процес),
по-точно измерване на трудовите резулта-
ти, специализация, водещи отново до органи-
зационни промени и т.н. В началото на този
процес стои въвеждането „отгоре” на опре-
делени имуществени права от обществени
групи, разполагащи с властта да ги наложат.
Във втората фаза, позната от книгата на
Норт „Структура и промяна в стопанската
история” (1981), в центъра на вниманието
се оказват фактори като: зависимостта от
пътя (path dependence), транзакционните
разходи (transac﬒ on costs), проблема за „път-
ника без билет” (free rider) и неформалните
правила при възникването и промяната на
институциите, като последните все повече
се отдалечават от представата за сред-
ство, повишаващо ефективността на ико-
номическата система.
По-ранният, неокласически поглед ﬙ м ин-
ституционалните процеси, базиран на нара-
стването на индивидуалната и обществе-
ната ефективност на правилата, а оттам
предвиждащ и непре﬙ снат икономически
растеж, се сблъсква, както Норт по-﬙ сно
сам отбелязва, с необяснимите от такава
изходна позиция в анализа феномени на про-
дължил десетилетия или векове икономически
упадък в историята на цели нации. Ако инди-
видите преценяват рационално възможност-
ите за институционално усъвършенстване,
във всички общества би следвало да бъдат
възприети най-продуктивните институци-
онални структури. Обстоятелството, че
в стопанското развитие на човечеството
преобладават неефективните имуществени
права и други институционални регламен-
ти, ограничаващи икономическия растеж,
Норт приписва на няколко фактора, които
не могат да бъдат отчетени в рамките на
неокласическата парадигма: 1) високи първо-
начални и/или постоянни разходи за въвежда-
не на дадена институция/институционална
система, които правят необходими големи
производствени обеми (продължително съ-
ществуване), за да се проявят предимства-
та от намаляващите средни разходи (ефек-
ти от мащаба); 2) наличието на ефекти на
ученето, които подобряват продуктите или
намаляват разходите за тяхното производ-
ство с времето (в управленската литерату-
ра тази концепция е позната като „крива
на ученето” или на опита), т.е. правят рен-
табилно поддържането на старите и утвър-
дени институционални форми; 3) координа-
ционни ефекти, правещи изгодна работата
с други икономически субекти, използващи
същата институционална уредба; 4) адап-
тивни очаквания, породени от наблюдавания
успех (подобряването на нечия пазарна пози-
ция) и насочени ﬙ м по-нататъшното след-
ване на избраната линия на поведение. Тези
четири аргумента (изведени по аналогия с
развитието на технологиите) могат да се
обобщят с твърдението, че продължително-
то съществуване на институциите води до
ефекти на „заключване” (lock in) – направени
са множество инвестиции, свързани с нало-
жилата се по-рано институция, които биха
се превърнали в невъзвръщаем разход („sunk
costs”) при евентуалната ù промяна [срв. с
Eissrich, 2001, с. 90]. Това обстоятелство
предизвиква възникването на зависимост от
пътя при институционалното развитие.
Тъй като в модерните социални условия ин-
ституционалната промяна се осъществява
чрез активното действие на организации и
групи със специален интерес, при невъзмож-
ност да бъде решен проблемът за „пътни-
ка без билет” вътре в тях, т.е. описаният
от M. Олсън „проблем на колективното
действие, в крайна сметка не се стига до
налагане на ефективни институции или ре-
Статии
87
зултатът е налагане на неефективни таки-
ва. Организациите, решили своя проблем на
колективното действие, от своя страна не
е задължително да подпомагат въвеждането
на по-ефективни институционални форми за
цялото общество, даже напротив. Ако сис-
темата от стимули доведе до възникването
например на множество предприятия с ед-
накви интереси относно институционална-
та рамка, тази група ще има силно влияние
върﬗ институционалната промяна и ще въз-
препятства ефикасни изменения, за да запа-
зи статуквото [срв. с North, 2005, с. 125].
Ограниченията пред възможностите за нала-
гане на нови институции, като зависимост-
та от пътя, съществуващите вече формал-
ни и неформални правила, правят прехода
м по-ефективни институционални реше-
ния често невъзможен дори при осъзнаване-
то на преимуществата на алтернативата.
Нещо повече, придържането ﬙ м старите
институционални форми е рационално обо-
сновано поради опасността от загубване на
посочените в терминологията на производ-
ствената функция предимства. Така случайно
възникналата първа институция запазва до-
миниращото си положение. Типичен пример
тук е историята на подредбата на клавиши-
те QWERTY при пишещите машини, която
поради по-ранното си въвеждане възпрепят-
ства и до днес (при компютърните клави-
атури) по-ефективни технически решения.
От друга страна, за управляващите като
правило е изгодно поддържането на общо-
икономически неефективни регламентации,
които обаче максимизират собствената им
полезност (например неефективна уредба на
имуществените права като продажбата на
монополи от държавата по времето на Кол-
бер във Франция, която позволява стриктно
следене на дейността и облагане с данъци
при ниски /транзакционни/ разходи за влас-
тта) [North, 1987, с. 422]4.
По отношение на темпа на икономическото
развитие Норт различава два основни вида
стопанска дейност, които могат да бъдат
поощрявани от дадена институционална рам-
ка – увеличаване на индивидуалното благосъс-
тояние по пътя на продуктивно приложение
на собствените ресурси (производство на
блага) или индивидуално облагодетелстване
чрез преразпределение на съществуващо в
обществото богатство (извличане на рен-
ти, rentseeking). Реално съществуващите
институционални рамки обикновено позволя-
ват (правят изгодни) комбинации от двата
вида стратегии (например производство, но
и действия за повишаване на цените) [North,
2005, с. 61]. Естествено, продуктивното
приложение на по-голямата част от разпола-
гаемите в обществото ресурси води до нара-
стване на съвﬖ пното богатство, но наред с
това то допринася и за увеличение на темпо-
вете на това нарастване (т.е. ускоряване на
икономическия растеж). Действията, които
рационално-максимизиращите субекти при-
оритетно избират като икономически по-
рентабилни, допринасят за усъвършенстване
на знанието и технологиите в съответната
посока (производство или преразпределение),
тъй като биват осъществявани инвестиции
с цел по-ефективното извличане на ползи в
рамките на избраната стратегия [North,
2005, с. 60].
Създадените от институциите условия за
преобладаващо продуктивна или преразпре-
делителна дейност са предпоставката и за
възникването на съответния тип организа-
ции, които се специализират в преследването
4 От гледна точка на стабилизирането на властта въвеждането на ефективна структура на имуществените
права може да е противопоказано, тъй като би засегнало интересите на важни поддръжници на управляващите
(пак там).
Еволюция на теорията на Д. Норт
Статии
88 Икономически алтернативи, брой 2, 2010
на дадената стратегия, придобиват необхо-
димата структура, организационна ﬖ лтура
и пр. Засиленият натиск на множеството
организации и групи със специален интерес
за промяна на институционалната рамка в
тяхната конкретна област на дейност с цел
извличане на предимства в конﬖ рентната
борба (т.е. промяна на институциите така,
че да направят решаващи именно преиму-
ществата на дадена организация) могат да
доведат до ускоряване на процеса на инсти-
туционално изменение. Норт подчертава и
положителната зависимост на скоростта
на институционална промяна от интензив-
ността на конﬖ ренцията между организа-
цииите [North, 2005, с. 60]. Тук обяснението
е съвместимо с икономическата логика и в
други подобни ситуации – по-големият брой
участници намалява тежестта на всеки един
от тях (при формиране на пазарната цена в
случай на олигопол или за фиксиране на пра-
вилата в своя изгода както в описаната си-
туация). Особената роля на организациите
в съвременни условия за преднамереното или
несъзнавано от участниците изменение на
инстуционалните регламентации се дължи,
според Норт [North, 2005, с. 59-60], на пре-
дявяваното от тях търсене на съществу-
ващи и инвестиране в нови знания и умения
за целите на икономическата им дейност.
Става въпрос за знания, позволяващи експло-
атирането на възможностите в съществу-
ващата институционална регламентация,
както и на такива, ориентирани ﬙ м „пе-
челивша” промяна на правилата. Оттам и
влиянието на икономическата активност
на организациите върﬗ общото състояние
на знанието в обществото. Институци-
онална рамка се намира в непосредствена
връзка с имплицитното (tacit knowledge) и
експлицитното знание [срв. с North, 2005,
с. 26] в социума. Организациите постепенно
променят неформалните правила в хода на
ежедневната, максимизираща печалбите им
дейност чрез влияние върﬗ потребителски-
те и поведенчески навици на хората и върﬗ
политиката5.
От своя страна приспособимостта на ин-
ституционалните регламентации и скорост-
та на промяната им е сред най-важните
фактори от динамична гледна точка, влия-
ещи върﬗ съвﬖ пните стойности на тран-
закционните разходи в една икономика. Ако
дадена институция може относително лесно
и бързо да бъде видоизменена (заменена), за
да изпълнява нововъзникнала задача в проме-
нените условия на настоящия момент, това
ще доведе до спестяване на транзакционни
разходи в сравнение с действието на стара-
та. На практика теﬖ щите транзакционни
разходи във всеки момент зависят от це-
ната на институционалната реформа, тъй
като при ниска цена на реформите, старите
институции биват заменени с нови, спестя-
ващи разходи по сделките. Понижаването или
повишаването на транзакционните разходи
води до изменения в относителните цени,
задействащи процеса на промяна на инсти-
туциите от институционални предприема-
чи. Тъй като институциите влияят и върﬗ
цените на факторите труд, земя и капитал
и предприемачески умения, сделковите разхо-
ди предизвикват промяна и при тях, както и
при пазарните цени въобще. Тези изменения
създават отново условия за институционална
промяна. Норт застъпва тезата, че именно
приспособимостта на институционалната
рамка при промени е ключът ﬙ м дългосрочно-
то икономическото развитие6.
5 В това отношение позицията на Норт се доближава до изводите от анализа на Джон Галбрайт на системата на
корпоративния капитализъм („новото индустриално общество”), наложила се през втората половина на 20-и век
в развитите западни икономики.
6 М. Олсън използва в тази връзка понятието „институционалната склероза” за обяснение на забавените темпове
на икономически растеж и социално развитие.
Статии
89
Размерът на транзакционните разходи в
теорията на Норт е принципно обвързан
с определени характеристики на сделките,
зависими от структурата на пазарите,
дето се осъществяват. Структурата на
пазарите като комплексни институции от
своя страна се формира в зависимост от
тяхната големина. В това отношение Норт
разграничава три различни форми на пазарни
отношения: лична размяна, безлична размяна
и безлична размяна с налагане на изпълнени-
ето от трета страна [North, 1987, с. 420;
срв. с Eissrich, 2001, с. 133; Löchel, 1995,
с. 108]. Подобна класификация на разменни-
те отношения не е нова в икономическата
наука. Както бе изтъкнато, тя силно напом-
ня фазите на стопанско развитие, срещани
у почти всички представители на немската
историческа школа7.
При Норт типологията е опростена, отго-
варяща на основната цел на анализа – раз-
криване на връзката между разменни форми
и транзакционни разходи. В ерата на пер-
соналната размяна икономическите актьо-
ри познават лично своите контрагенти и
са обвързани с тях в множество социални
отношения. Разполагаемата информация
„от първа ръка” (опит от чести предишни
взаимодействия) за всеки член на малката
общност (семейство, род, село, община) и
механизмът на репутацията намаляват ин-
формационната асиметрия, а с това и риска
и разходите за ограничаването му. Налагане-
то на изпълнението на сключените споразу-
мения също става при значително по-ниски
разходи в сравнение с неперсоналната размя-
на: съществуващата възможност за санкция
по линия на другите социални връзки, включи-
телно на﬙ рняване на репутацията, което
в дългосрочен план струва много пропуснати
ползи в една стабилна социална структура, в
повечето случаи е достатъчно силна заплаха.
Търгуваните стоки са малко на брой и позна-
ти поради ниската степен на разделение на
труда и специализация, което води до ниски
разходи за спецификация на характеристики-
те на благата при търговия (разбира се, по
същите причини е малък и икономическият
ефект от търговията) [North, 1987, с. 420].
Разширяването на пазарите (географски
обхват, брой на контрагентите и търгува-
ните блага) довежда до деперсонализиране
на размяната, а с това до увеличаване на
неопределеността, както и на необходими-
те разходи за намаляването ù [North, 2005,
с. 91]. Тук повторяемостта на сделките с
един и същ контрагент е минимална, а парт-
ньорите – все по-често абстрактни (юриди-
чески) лица. Множество механизми са били
използвани за ограничаване на негативните
ефекти от разширяването на пазарите –
договори, поръчителства, залози, търговски
кодекси, търговски марки [срв. с North, 2005,
с. 73; 121; Eissrich, 2001, с. 135]. Доколкото
те са успявали да намалят разходите по на-
бавяне на информация за насрещната стра-
на, търгуваната стока и да дадат гаранции
за предотвратяване на опортюнистично
поведение след сключване на споразумение-
то, са ставали предпоставка за нарастване
на броя на сделките, търгуваните обеми, по-
нататъшното разделение на труда и специ-
ализацията, а оттам и на доходите, т.е. за
икономически растеж и развитие8. Ефекти-
те от мащаба при контрола и санкционира-
нето на изпълнението на множество сделки
довеждат до централизирането в единна
инстанция на функциите на третата стра-
7 Тук за сравнение може бъде посочена изложената от Карл Полани (смятан за един от най-﬙ сните представители
на школата) класификация на историческите форми на размяна: самостоятелно стопанство, реципрочност, ре-
дистрибуция, пазар [вж. Стоилова, 2002, с. 47-51].
8 „В историята разходите за размяната може би са били също толкова ограничаващ икономическия растеж фак-
тор, колкото и трансформационните (производствените)” [Wallis/North, 1986].
Еволюция на теорията на Д. Норт
Статии
90 Икономически алтернативи, брой 2, 2010
на, гарант на транзакциите между икономи-
ческите субекти – държавата [North, 2005,
с. 119]. Така тя се сдобива със сравнително
предимство при употребата на сила. Подоб-
на организация на търговията дава началото
на съвременните мащаби на разделение на
труда и специализация [North, 1987, с. 425]9.
Транзакционните разходи тук се изразяват в
заплащане на услугите на външната санкцио-
нираща страна по сделките (поддържането
на правораздавателната система и целия
държавен апарат10) и запазващите се високи
индивидуални транзакционни разходи на тър-
гуващите страни (по формулиране на догово-
рите), тъй като държавното принудително
изпълнение невинаги е прецизно и по правило
се вземат предварителни мерки за негово-
то избягване. Присъствието на държавата
само е стестнило рамката (намалило е не-
определеността), в която икономическите
субекти действат при осъществяване на
сделките, но не е премахнало необходимост-
та от уточняване на условията на размяна
чрез двустранно договаряне [Eissrich, 2001,
с. 136].
Теорията за фазите на размяната пред-
вижда нарастване на общоикономически-
те транзакционни разходи с всеки следващ
исторически етап. Решаващи са броят на
сделките, на участниците в тях, на разме-
няните обеми. Техническият прогрес също
непряко води до увеличаване на транзакци-
онните разходи, допринасяйки за нарастване
на разделението на труда (броя на стъпките
в производството на все по-сложните бла-
га, необходимостта за координация между
тях и обмен на междинните блага). От дру-
га страна, по-ефикасните организационни
форми, комуникационни и производствени
технологии понижават разходите за ин-
теракции между икономическите субекти.
Доколкото втората тенденция надделя-
ва над първата, тя представлява фактор,
разширяваш границите на икономическото
развитие. Друг ключов макроинституциона-
лен аспект, който North [2005, с. 120] под-
чертава, е изграждането на механизми за
„интегриране на знанието”, разпръснато в
сложната социална матрица на неперсонал-
но обвързаните общества (допълващи роля-
та на ценовия механизъм в Хайеков смисъл,
например обединението на теоретичното
и приложното знание в университетите).
Едва с възникването на подобни, намаляващи
транзакционните разход при обмена на зна-
ние структури стават възможни техноло-
гичните и организационни иновации, довели
до възхода на Западния свят.
Очевидно институционалната теория на
икономическия растеж, която Норт после-
дователно развива в своите съчинения, има
за отправна точка концепциите за растежа
на класическите икономисти и преди всичко
тези на Адам Смит, свързани с преимущест-
вата на разделението на труда и специали-
зацията [North, 1987, с. 419]. Теорията на
растежа на Норт дори изрично се определя
от някои автори [Löchel, 1995, с. 17] като
модификация на тази на Смит. Също като
Смит, Норт приема за движеща сила на рас-
тежа разширението на пазарите, което
води след себе си нарастване на производи-
9 Като форми на организация на безлична размяна без налагане на изпълнението от трета страна North [1987,
с. 424] посочва базара, както и крепостничеството и робството. В първия случай стреме﬘ т м намаляване на
неопределеността се изразява в усилия за осигуряване на повтаряемостта на сделките между страните (клиенте-
лизъм, свеждане отново до лична размяна, срв. с North, 2005, с. 160), поддържане на общ ритуален или религиозен
контекст за ограничаване на опортюнистичното поведение. Във втория едната страна в разменното отношение
разполага с принудителна власт („coersive power”) над другата.
10 Срв. с концепцията на А. Хиршман (A. Hirschman) за „social overhead capital” („състоящ се от онези основни услуги,
без които първичните, вторичните и третичните производствени дейности не биха могли да се осъществяват”).
Статии
91
телността. За да се осъществи то обаче е
необходимо да бъдат намалени разходите за
размяна11. Иманентните на икономическото
развитие и растеж процеси на повишаване
комплексността на стопанските взаимоот-
ношения, обуславящи все по-големи разходи
за извършване на сделките, изискват пара-
лелното развитие на все по-ефективни ин-
ституционални норми, които да задържат
нарастването на транзакционните разходи.
В противен случай (адаптивно неефективни
институции) „ползите от размяната” или
продуктивните „потенции” от разделение-
то на труда и специализацията няма да бъ-
дат реализирани [North, 1987, с. 420; Wallis/
North, 1986, с. 120]12.
Преведената и на български език книга „Ин-
ституции, институционална промяна и ико-
номически резултати” [Норт, (1990) 2000]
отбелязва началото на третата фаза в
Нортовата теория. Тук идеологиите („об-
щите нагласи” сред населението) са тези,
които държат ключа за обяснение на ефек-
тивността (например решаването на про-
блема за „пътника без билет” и др.) и въз-
никването на институциите, съответно на
икономическото развитие на обществата.
Важна роля в логическата верига отново иг-
раят транзакционните разходи – доминира-
щите представи сред населението на една
страна могат да станат причина за приема-
нето или отхвърлянето на формалните ин-
ституционални регламентации, с което съ-
ответно да намалят или увеличат цената на
следенето и налагането на изпълнението на
правилата. Колкото повече „външните” ин-
ституции се доближават до „вътрешните”
(интернализираните норми), формиращи по-
ведението на отделните индивиди, толкова
по-ниски ще са описаните транзакционни
разходи [North, 2005, с. 104-105].
В последната си книга – „Understanding the
Process of Economic Change”, Норт застъпва
позицията, че трайни институционални про-
мени са възможни единствено при съответно
развитие в „системата от вярвания” (belief
system) [North, 2005, с. 49-50, 69]13. Авторът
прави опит да обхване в икономическия си
анализ по-дълбокото ниво на мисловните мо-
дели/идеологиите, които според него пред-
шестват възникването на институциите.
Така той удължава причинно-следствената
верига, изведена в „Институции, институ-
ционална промяна и икономически резулта-
ти” до „вярванияинституцииор гани за-
цииполитики(икономически) ре зул тати”
[North, 2005, с. 155]. Denzau/North (1994) оп-
ределят понятието „идеология” като споде-
лена от членовете на обществото рамка от
мисловни шаблони, правеща възможна интер-
претацията на света от отделния индивид
и предоставяща му подходи за структурира-
нето на външната действителност. Идеоло-
гиите формират „светогледа” на отделния
икономически участник, който не бива подла-
ган на критична преценка при всяка ситуация
на вземане на решение, и с това улесняват
действията му14. С други думи, от икономи-
11 Смит обвързва големината на пазара с условията за размяна. Колкото са по-лоши са те, толкова и търгуваните
количества ще са по-малки, и обратно. Фактори, определящи условията за размяна, според Смит са транспорт-
ните разходи, утвърждаването на всеобщ еквивалент и географските дадености. „В самотните ﬙ щи и много
малки селца, които са разпръснати в такива пусти земи като планинските области на Шотландия, всеки фермер
трябва сам да е месар, хлебар и пивовар за своето собствено семейство”. [Smith, (1776) 1976, с. 255].
12 Вж. разгърнатото изложение на тази теза в Седларски (2008).
13 Вж. тезата на Макс Вебер, че основна заслуга за формиране на западноевропейския стопански рационализъм
(като основа за развитие на съвременната капиталистическа организация на обществото) имат определени осо-
бености в християнските учения на Лутер и Калвин.
14 Авторите използват в анализа си опитите за формализиране на мисловните модели в когнитивните науки с помо-
щта на идеята за картографиране (mapping) на връзките между действия и очаквани резултати от типа o = g(a|s),
Еволюция на теорията на Д. Норт
Статии
92 Икономически алтернативи, брой 2, 2010
ческа гледна точка идеологиите са средство
за спестяване на разходи както в обществен
план, така и за отделния индивид. Ролята на
мисловните схеми за повишаване на икономи-
ческата ефективност може да се илюстри-
ра с феномена на доверието [Denzau/North,
1994]. Когато между двете страни в една
сделка съществува доверие, те си спестя-
ват разхода на ресурси за предварително
набавяне на информация, предпазни мерки
срещу недобросъвестно поведение на кон-
трагента, контрол на изпълнението и т.н.
Очевидно доверието води до увеличение на
благосъстоянието на участниците в размя-
ната, което го прави ефикасен икономически
механизъм, независимо дали възникването му
се отдава на рационална пресметливост в
моделите на теория на игрите, или се тър-
си в несъзнателния процес на социализация в
различните идеологически (ﬖ лтурни, религи-
озни) контексти.
Идеологиите като когнитивни карти на
действителността зависят (възникват и
биват поддържани) от опитностите на
икономическите актьори във външния свят.
Това допускане в духа на Марксовия анализ
прави Норт, стигайки до извода, че колко-
то по-подобен е социалният опит на отдел-
ните субекти (а той се определя в голяма
степен от наличните производствени отно-
шения), толкова по-сходни са и идеологиите,
направляващи действията им [North, 1993].
Възникването на идеологиите следователно
е ендогенно за технологичното, икономиче-
ското и институционално развитие на даде-
но общество [Eissrich, 2001, с. 148].
Докато споделяните от по-голямата част
от населението представи улесняват нала-
гането и поддържането на ясни, разбирани
и приемани от всички (предимно неформал-
ни) правила, обратно, раздалечаването на
идеологиите на отделни обществени групи
или даже на индивидуално ниво водят до не-
обходимостта от създаване на множество
формални институции, съответно повече
разходи за следенето на тяхното спазване
и принудителното им налагане. При високи
информационни разходи и стабилни отно-
сителни цени (т.е. като правило в ранните
етапи на социално развитие) поддържането
на съвместимостта между светоглед и пра-
вила е свързано с малки разходи, но с увелича-
ване на скоростта на социална промяна (чес-
ти изменения в относителните цени както
в модерните общества) те значително на-
растват [North, 1988, с. 67]15. „Колкото по-
силно е разделението на труда и специализа-
цията в едно общество, толкова по-високи
са разходите за измерване (специфициране)
във връзка със сделките и толкова по-с﬙ по
е изработването на ефективни морални или
етични норми на поведение” [North, 1988,
дето a е действие, о – резултат, а s – клас на еквивалентност от ситуации, представляващи състоянието на
света в съзнанието на индивида. Полезността на резултатите (u) се изразява с помощта на функция на полезност
от вида u(o|s). Двете функции могат да се обединят в картографирана връзка действие – полезност: f(u|a,s). Опи-
тът на икономическия актьор в ежедневния свят (интерпретация и учене) тогава представлява „еволюция на кла-
совете на еквивалентност върﬗ пространството от ситуации, както и Бейсово учене с постоянно пространство
от ситуации, при което се променят само картографираните връзки между действия и полезност” [Denzau/North,
1994]. Позитивните мисловни модели в една идеология са картографирани „наготово” (наследство от споделения
опит на предишни поколения в дадената общност) връзки действия – очакван резултат, съотнасящи носещите
полезност резултати с възможните действия, измежду които индивидите могат да избират. Та﬙ в подход трябва
да разшири традиционния икономически анализ: „Икономиката е наука за избора – дотук добре. Но дисциплината
пренебрегва разглеждането на контекста, в който се прави изборът. Ние избираме измежду алтернативи, които
сами са конструкции на човешкото съзнание” [North, 2005, с. 11].
15 Алтернативен път на развитие (в сравнение със „западните демокрации”) на институционалната организация
на обществото, зададен от спецификите на религиозно-идеологическата рамка, демонстрират ислямските нации.
Преобладаващото значение на неформалните правила за структуриране на човешките отношения [North, 2005,
с. 75] може да се отдаде на успеха на ислямската религия да наложи и поддържа „идеологическа хомогенност” сред
Статии
93
с. 57]. В така представената схема разделе-
нието на труда и специализацията са първо-
причина за широко разпространения социално-
психологически феномен на индивидуализма в
капиталистическите общества и устано-
вяват посоката на причинната връзка от
икономическо развитие ﬙ м индивидуализъм
(а не обратно), което може да се приеме за
опит за разрешаване на дългия спор в соци-
алните науки по темата16.
Заключение
Обобщено теорията на Норт може да бъде
определена като историческа теория на
дългосрочното икономическо развитие, осно-
вана на институциите и институционална-
та промяна. Промяната в една институция
е представена тук като придвижване от
изходно равновесно състояние ﬙ м неравно-
весие. На институциите е необходимо про-
дължително състояние на стабилност, за да
разгърнат функциите си. Ако това първо-
начално стабилно равновесие се запази, ин-
ституцията ще продължи да съществува в
стария си вид. Институционална промяна на-
стъпва тогава, когато стабилността, осно-
вана на съвﬖ пност от определени вярвания,
норми и практики, е подкопана и подлежи на
делегитимация. Условията за промяна биват
създадени от съчетаването на външни фак-
тори (често институционалният преход е
иницииран от екзогенни шокове – макроико-
номически кризи, екологични промени и пр.)
и вътрешна възприемчивост на актьорите,
които заедно и ﬖ мулативно формират нови
правила, форми и ценности, институциона-
лизиращи от своя страна различни вярвания,
норми и практики [срв. с Parto, 2005]. Усло-
вията, подготвящи настъпването на инсти-
туционална промяна, са например изменения
в богатството, предпочитанията, средата,
нови технологии, ос﬙ дността на определени
фактори или блага и оттам в относителни-
те цени, съответно в интересите за раз-
пределение на съвﬖ пното богатство. Норт
обединява тези икономически фактори в два:
„Институциите се видоизменят, а същест-
вените промени в относителните цени са
най-важната причина за това. ... единстве-
ната друга причина за подобни (институци-
онални) промени са измененията във вﬖ сове-
те” [North, 1992, с. 99].
Описаният в North/Thomas (1973) процес на
такава промяна започва с напускане на начал-
ното равновесие, в което за никой от учас-
тниците не е изгодно (при дадените цени) да
инвестира в преформулирането на правила-
та. Вследствие на изменението в относител-
ните цени, съотношението между очаквани
ползи и разходи (нови цени на факторите на
производство, на информацията, на налич-
ните технологии) се променя така, че от
рационално-пресметлива гледна точка за ня-
кои участници („институционални предприе-
мачи”, включващи евентуално и политически
овластени играчи [North, 1992, с. 98]) става
печелившо участието в преструктуриране
на правилата (което може да се заключава
в демонстрации или въоръжено въстание до
лобиране, подﬖ пване на политици и т.н.). В
продължение на същата логика всяка същест-
вуваща институционална структура предста-
влява едновременно равновесно състояние и
социален Парето-оптимум при дадените ус-
ловия [Eissrich, 2001, с. 89].
големи групи от вярващи и до днес за разлика например от християнството в модерната епоха [срв. с Denzau/
North, 1994]. „Идеологическото единство остава до наши дни главна движеща сила за намаляване на разходите по
поддържане на реда, но то е свързано с допълнителната социална цена на предотвратяването на институционал-
ната промяна, наказвайки отклонилите се и служейки за източник на безкрайния човешки конфликт, свързан със
съревноваващите се религии” [North, 2005, с. 42].
16 Вж. за противоположната позиция работите на М. Вебер, Ф. Хайек, Х. Хофстеде, А. Грайф.
Еволюция на теорията на Д. Норт
Статии
94 Икономически алтернативи, брой 2, 2010
В литературата историческият аспект у
Норт се причислява към новата стопан-
ска история, а институционалният – към
новата институционална икономика [срв.
с Löchel, 1995, с. 15]. И двете теоретич-
ни направления се отличават с опита за
пренасяне на теорията за индивидуалния
избор в области, различни от традицион-
ните теории за стойността и разпреде-
лението. Доколко работата на Норт все
още може да бъде безпроблемно отнесе-
на към посочените полета е спорно. От
средата на 50-те години до наши дни Д.
Норт все повече се отдалечава от пър-
воначалната си ориентация към неокла-
сическото обяснение на индивидуалния
избор: „... платихме висока цена за без-
резервното и безкритично приемане на
неокласическата теория.” [Норт, (1990)
2000, с. 182]. В последните работи на но-
беловия лауреат все по-важно място за-
емат въпроси в интердисциплинарното
пространство на науките за съзнанието,
механизмите на учене и социализация. С
това Норт връща икономическия анализ
към задачите, поставени в традицията
на стария институционализъм, като съ-
щевременно им дава нова трактовка в
светлината на последните теоретични
постижения на обществените и природ-
ните науки за човека.
Литература
Бекярова, К., Б. Велев, И. Пипев, Иконо-1.
мически теории, С., ИК „Хермес”, 2006.
Коева, С., Пазарът като спонтанен ред. 2.
Приносът на Ф. А. Хайек, В., ИК „Стено”,
2002.
Кънев, М., Демографска и институцио-3.
нална обусловеност на икономиката. Диалог,
2/2007.
Маркс, К., Към критика на политическата 4.
икономия. С., Изд. „Партиздат”, [1859] 1983.
Неновски, Н., Паричният ред. Критика на 5.
теория на парите, С., Сиела, 2007.
Норт, Д., Институции, институционална 6.
промяна и икономически резултати, С., Изд.
„ЛиК”, [1990] 2000.
Седларски, Т., Транзакционни разходи и 7.
икономически растеж, сп „Статистика”,
2/2008, с. 18-36.
Стоилова, В., Пазарният ред, С., УИ 8.
„Стопанство”, 2002.
Тошкова, С., Икономическите алтерна-9.
тиви, С., Тракия-М, 1999.
Davis, L. E., D. C. North, Ins﬒ tu﬒ onal Change 10.
and American Economic Growth, New York,
Cambridge Universi﬑ Press, 1971.
Denzau, A., D. C. North, Shared Mental 11.
Models: Ideologies and Ins﬒ tu﬒ ons, Kyklos,
47(1), 1994, pp. 3-31.
Eissrich, D., Systemtransforma﬒ on aus 12.
der Sicht der Neuen Ins﬒ tu﬒ onenökonomik.
Frankfurt/New York: Campus Verlag, 2001.
Hodgson, G.M., Economics and Ins﬒ tu﬒ ons: A 13.
Manifesto for a Modern Ins﬒ tu﬒ onal Economics,
Cambridge: Poli﬑ Press, 1988.
Löchel, H., Ins﬒ tu﬒ onen, Transak﬒ onskosten 14.
und wirtscha﬎ liche Entwicklung. Ein Beitrag zur
Neuen Ins﬒ tu﬒ onenökonomik und zur Theorie
von Douglaﬔ C. North. Berlin: Duncker and
Humblot, 1995.
North, D. C., Understanding the Process of 15.
Economic Change, Princeton, N. J.: Princeton
Universi﬑ Press, 2005.
Статии
95
North, D. C., The New Ins﬒ tu﬒ onal Economics 16.
and Development, Economic History 9309002,
EconWPA, 1993.
North, D. C., (1992): Ins﬒ tu﬒ onen, 17.
ins﬒ tu﬒ oneller Wandel und Wirtscha﬎ sleitung.
Tübingen: J. C. B. Mohr (Paul Siebeck).
North, D. C., Theorie des ins﬒ tu﬒ onellen 18.
Wandels. Eine neue Sicht der Wirtscha﬎ sgeschichte.
Tübingen: J. C. B. Mohr (Paul Siebeck), 1988.
North, D. C., Ins﬒ tu﬒ ons, Transac﬒ on Costs 19.
and Economic Growth, Economic Inquiry, 25,
1987, pp. 419-428.
North, D. C., R. P. Thomas, The Rise of 20.
the Western World. A New Economic History,
Cambridge: Cambridge Universi﬑ Press, 1973.
Parto, S., Economic Ac﬒ vi﬑ and Ins﬒ tu﬒ ons: 21.
Taking Stock, Journal of Economic Issues, 39(1),
2005, pp. 21-52.
Reichhardt, M., Der Beitrag des 22.
Transak﬒ ons kostenansatzes zu einer Theo-
rie der Transforma﬒ on von Wirtscha﬎ sord-
nungen: eine theore﬒ sche Analyse mit empi-
rischer Untersuchung gesamtwirtscha﬎ licher
Transak﬒ ons kosten am Beispiel West- und
Ostdeutschlands, Frankfurt/M.: Peter Lang
GmbH, 1995.
Smith, A., An Inquiry into the Nature 23.
and Causes of the Wealth of Na﬒ ons, in:
R. H. Campbell / A.S. Skinner / W.B. Todd
(eds.): The Glasgow Edi﬒ on of the Works
and Correspondence of Adam Smith, Vol. I-II.
Oxford, [1776] 1976.
Wallis, J., D. C. North, Measuring the 24.
Transac﬒ on Sector in the American Economy,
1870-1970, in: S. Engerman / R. Gallman
(eds), Long-Term Factors in American Economic
Growth. Chicago and London: Universi﬑ of
Chicago Press, 1986, pp. 95-148.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
This essay develops a theoretical framework which explores the historical obstacles to economic growth. These obstacles are examined in the context of the political/economic institutional framework of economies in history and consequent transaction costs that determine economic performance and growth. The essay concludes with specific suggestions for the study of economic growth. Copyright 1987 by Oxford University Press.
Systemtransforma on aus 12. der Sicht der Neuen Ins tu onenökonomik
  • D Eissrich
Eissrich, D., Systemtransforma on aus 12. der Sicht der Neuen Ins tu onenökonomik.
The New Ins﬒ tu﬒ onal Economics 16. and Development, Economic History 9309002 Ins﬒ tu﬒ onen, 17. ins﬒ tu﬒ oneller Wandel und Wirtscha﬎ sleitung
  • D C North
North, D. C., The New Ins﬒ tu﬒ onal Economics 16. and Development, Economic History 9309002, EconWPA, 1993. North, D. C., (1992): Ins﬒ tu﬒ onen, 17. ins﬒ tu﬒ oneller Wandel und Wirtscha﬎ sleitung. Tübingen: J. C. B. Mohr (Paul Siebeck).
Иконо- 1. мически теории, С., ИК " Хермес
  • К Бекярова
  • Б Велев
  • И Пипев
Бекярова, К., Б. Велев, И. Пипев, Иконо- 1. мически теории, С., ИК " Хермес ", 2006. Коева, С., Пазарът като спонтанен ред.