ChapterPDF Available

Измерване на транзакционния сектор: Българската икономика 1997-2003 (Measuring the Transaction Sector: The Case of the Bulgarian Economy 1997-2003)

Authors:
Измерване на транзакционния сектор: Българската
икономика 1997-2003
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
ХЕНРИК ЕГБЕРТ
Университет „Юстус Либиг” Гийсен, Германия
ТЕОДОР СЕДЛАРСКИ
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
ВЪВЕДЕНИЕ
Икономическата концепция на транзакционните разходи и съществуващите
подходи за измерването им са подробно разгледани в предишни публикации на
авторите вж. Чобанов/Егберт/Гюреджеклиева (2006) и Чобанов/Егберт/Седларски
(2007). В последната статия е предложен нов метод за статистическото отчитане на
Изказваме благодарност на Макс Алберт, Ванеса Мертинс, Дитер Шмидтхен и участниците в
Деветата международна конференция на Стопански факултет към СУ „Св. Кл. Охридски”
„Икономически промени в страните в преход” (20-22 септември 2006, Златни пясъци, България),
участниците в семинарите към Университета на Заарланд (Юли 2006) и Университета Юстус Либиг
Гийсен, Германия (Юни 2007). Части от работните варианти на настоящата статия бяха
представени на Единадесетата международна конференция по Нова институционална икономика
(ISNIE, 21-23 юни 2007, Рейкявик, Исландия) и Международната докторантска конференция
„Германия в глобалния свят” (12-15 юни 2007, Немски институт Амстердам, Холандия).
Благодарни сме на Александър Сулейевич за разрешението да цитираме неговата статия.
Благодарим също на Националния Статистически Институт на България (НСИ) и Министерството
на финансите за любезното съдействие по предоставяне на част от данните. Най-накрая благодарим
на Програмата за академичен обмен между Софийския университет и Университета на Заарланд,
Германия за отпуснатите средства. За всички евентуални грешки и пропуски отговорност носят
единствено авторите.
транзакционните разходи (ТР) в българската икономика на микрониво. Преди
провеждането на емпирични изследвания с негова помощ, с цел получаване на
контролни резултати е използван оригиналният подход на Уолис и Норт
(Wallis/North, 1986) за измерване на т.нар. транзакционнен сектор в България през
периода 1997-2003 г. Резултатите са публикувани в Chobanov/Egbert (2007). Тук те
са представени с незначителна техническа корекция и е предложен коментар на
установените развития в нивото на съвкупните ТР. Набелязани са възможни посоки
за интерпретация на данните за ТС в българската икономика.
ПРЕСМЯТАНЕ НА ТРАНЗАКЦИОННИЯ СЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА
ИКОНОМИКА (1997 – 2003)
Транзакционният сектор е помощно средство за оценка на съвкупните ТР в
едно национално стопанство. Концепцията може да бъде обобщена както следва:
всички стопански дейности и субектите, които ги осъществяват, биват разделени на
две категории непосредствено свързаните с размяната образуват състава на
транзакционня сектор (ТС), а останалите на трансформационния
(производствения) сектор. Методът на Wallis/North (1986) за изчиляване размера на
ТС се базира на компилация от данни от официалната статистика за отчитане на
съвкупната стойност на т.нар. транзакционни услуги (ТР в парична форма,
регистрирани от статистиката) като дял от БВП. В състава ТС се включват четири
категории ТР:
(1) Разходи на транзакционните отрасли в частния сектор: това са отраслите,
заети непосредствено с транзакционни дейности като търговия, финансово
посредничество, застрахователно дело, недвижими имоти.
(2) Транзакционни разходи в рамките на не-транзакционните отрасли на
частния сектор: ТР възникват и в не-транзакционните (т.е.
трансформационните / производствени) сфери на стопанството. Например
разходите, свързани с контрола от страна на ръководството в едно минно
дружество. За да включат тези разходи в ТС, Уолис и Норт дефинират
специфични длъжности (наречени професии от I-ви тип”), изпълняващи
предимно транзакционни дейности, и причисляват заплатите им към
съвкупните ТР на стопанството. Примери за такива длъжности са
управители, бригадири, счетоводители, охранители и т.н.
(3) Транзакционни услуги в публичния сектор: услугите, осигурявани от
правителството, които правят размяната възможна в национален план, се
включват в ТС. Тук следва да се споменат особено разходите отнасящи се
до формалните институции, които гарантират изпълнението на договорите
и спазването на имуществените права като отбрана и полиция.
(4) Транзакционни разходи в не-транзакционните услуги на правителството:
транзакционни дейности в публичния сектор се наблюдават също в рамките
на не-транзакционните услуги като например образованието,
здравеопазването или чистотата. Тук специфичните дейности отново се
идентифицират чрез длъжности и се прибавят към транзакционния сектор.
Табл. 1 представя систематизизация на четирите категории ТР, адаптирана за
измерването на българския ТС по Долери и Леонг (Dollery/Leong, 1998).
Табл. 1: Транзакционни и не-транзакционни отрасли и услуги
Частен сектор
Публичен сектор
(1)
Транзакционни
отрасли
(2)
Не-
транзакционни
отрасли
(3)
Транзакционни
услуги
(4)
Не-
транзакционни
услуги
Финанси
Застрахователно дело
Недвижими имоти
Търговия на едро
Търговия на дребно
Селско
стопанство
Строителство
Добивна
промишленост
Производство
Занаятчийски
услуги
Транспорт/
складиране
Публична
администрация
Обществен ред
Отбрана
Пощенски
услуги
Образование
Здравеопазване
Железопътен/
въздушен
транспорт
Комунални услуги
Социална защита
Съобщения
Източник: по Dollery/Leong (1998, p. 209)
Изходна точка при изчисляване дела на ТС в БВП на българската икономика
представляват следните опростяващи допускания:
а) Транзакционни отрасли в частния сектор: продуктът (output)
представлява приблизителна оценка за ресурсите, изразходени за транзакционни
дейности в частния сектор (срв. с Löchel 1995, S.123).
б) Не-транзакционни отрасли (частен сектор) и не-транзакционни услуги
(публичен сектор): Идентифицират се длъжности, които могат да бъдат
причислени към транзакционния сектор (професии от I-ви тип)
1
в) Транзакционни услуги в публичния сектор: Транзакционният дял на
публичния сектор бива оценен на основата на данни за разходваните средства.
. Броят на тези
длъжности за всеки отрасъл, заедно със средната работна заплата за отрасъла
служат за оценка на съответните разходи за труд. Тези разходи биват добавени към
ТС.
Табл. 2 обобщава използваните за оценка на подсекторите на ТС статистически
данни.
Табл. 2. Формиране и пресмятане на транзакционния сектор в България
Измерване чрез
Частен транзакционен сектор
(изцяло транзакционна дейност)
Търговия и ремонти
Финансово посредничество
Стойността на всички
ресурси, използвани в
транзакционните
производства
Публичен транзакционен сектор
1
Използвана е Националната класификация на професиите и длъжностите КПД) в Република
България, която е базирана на Международната стандартна класификация на длъжностите
(International Standard Classification of Occupations, ISCO-88) на Международната организация на
труда (ILO). Националният статистически институт (НСИ) събира данни за следните девет класа
длъжности: (1) Президент, законодатели, висши служители и ръководители, (2) Аналитични
специалисти, (3) Техници и други приложни специалисти, (4) Административен персонал, (5)
Персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната, (6) Квалифицирани работници в
селското, горското, рибното и ловното стопанство, (7) Квалифицирани производствени работници и
сродни на тях занаятчии, (8) Оператори на машини и съоръжения и работници по монтаж на
изделия и (9) Професии, неизискващи специална квалификация. Първите пет класа длъжности биват
приети за част от транзакционния сектор поради преобладаващо транзакционния характер на
дейностите, извършвани в тях. Данните по НКПД са комбинирани с информация по линия на
Националната класификация на икономическите дейности (НКИД - 2003). НКИД е национална
версия на Статистическата класификация на икономическите дейности на Европейския съюз NACE,
Rev. 1.1, задължителна за страните-членки на Европейския съюз.
правителството като публични блага
2
Държавна администрация
Съдебна власт
Отбрана
Полиция, вътрешен ред и сигурност
Всички ресурси,
изразходвани за
предоставянето на
транзакционни услуги
Транзакционни услуги в нетранзакционния сектор (частен и публичен)
нетранзакционния сектор от професии от I-ви
тип”
Сумата от заплатите на
заетите в
производствения сектор:
„професии от I-ви тип
Сума от разходите в
транзакционния сектор
Източник: по Wallis/North (1986) и Dollery/Leong (1998)
Установеното увеличение на българския ТС между 1997 г. и 2003 г. е
съществено от под 40% до около 52% от БВП (вж. Табл. 3). Агрегираният ТС
нараства бързо от 1997 до 1999 г., след което динамиката на процеса се забавя и
секторът се стабилизира на нива от малко над 50%.
Табл. 3: Транзакционен сектор в българската икономика 1997–2003
1997
1998
1999
2000
2001
2002
2003
Общо частен сектор
30.0
31.3
35.1
38.1
38.8
39.6
38.8
(1) Транзакционни отрасли
28.8
29.6
33.2
35.8
36.4
37.1
36.1
(2) Не-транзакционни отрасли
1.2
1.7
1.9
2.3
2.4
2.5
2.7
Общо публичен сектор
7.4
10.7
12.4
12.9
12.9
13.9
13.9
(3) Транзакционни услуги
3.7
6.4
7.9
8.7
8.8
9.7
9.6
(4) Не-транзакионни услуги
3.7
4.3
4.5
4.3
4.1
4.2
4.3
Общо частен и публичен
сектор
37.4
41.0
47.5
51.0
51.7
53.5
52.7
Източник: Chobanov/Egbert (2007)
Нарастването на транзакционните отрасли на частния сектор е най-силно
между 1998 и 2000 г. (вж. Табл. 4). Обяснение на отчетливото увеличение на
2
Самостоятелни данни за пощенските услуги, предоставяни от държавата, не могат да бъдат
извлечени от статистиката за отрасъла “Транспорт, складиране и съобщения”, поддържана от НСИ.
В резултат те не са включени в стойността на транзакционните услуги на правителството, а попадат
в състава на транзакционните разходи в не-транзкционните отрасли, поради което реалният размер
на първите за България е подценен, а на вторите - слабо надценен.
всичките три отрасъла („Финансово посредничество”, „Търговия и ремонти”,
„Операции с недвижими имоти) може да бъде потърсено в либерализацията на
българското стопанство. „Търговия и ремонтинараства поради започналите през
този период инвестиции на големи западни търговски вериги и супермаркети в
България. Ключов фактор, допринасящ за увеличението на търговията е
обвързването на обменния курс на лева с германската марка и по-късно с еврото.
Въвеждането на валутния борд има фундаментално стабилизиращо въздействие
върху икономиката и оказва положително влияние върху потока на преки
чуждестранни инвестиции, като последните нарастват рязко през 1997 г. в
сравнение с 1996 г. Това е времето, когато се увеличава активността и на
финансовите посредници в България (главно чуждестранни търговски банки и
застрахователни компании).
Табл. 4: Транзакционни отрасли в частния сектор
1997
1998
1999
2000
2001
2002
2003
Операции с
недвижими
имоти
15.4
16.8
18.1
17.5
18.0
18.2
17.1
Финансово
посредничество
1.8 1.7 2.1 3.1 3.2 4.1 4.5
Търговия и
ремонти
11.6 11.1 13.0 15.2 15.2 14.8 14.5
Общо
28.8
29.6
33.2
35.8
36.4
37.1
36.1
Източник: Chobanov/Egbert (2007) въз основа на данни от НСИ, 1998-2004.
Сумарното увеличение на дела на не-транзакционните отрасли е от 1,2% от
БВП през 1997 г. до 2,7% през 2003 г. (вж. Табл. 5). С изключение на Селско,
горско, ловно и рибно стопанство” всички подотрасли бележат значително
нарастване. До голяма степен това се дължи на увеличения брой на
„транзакционните длъжности в резултат на приватизацията на повечето
предприятия в тези отрасли.
Табл. 5: Не-транзакционни отрасли в частния сектор
1997
1998
1999
2000
2001
2002
2003
Селско, горско, ловно и рибно
стопанство
0.15
0.20
0.19
0.18
0.17
0.16
0.15
Строителство
0.08
0.13
0.17
0.19
0.20
0.20
0.23
Добивна промишленост
0.01
0.01
0.02
0.05
0.05
0.06
0.06
Преработваща промишленост
0.77
1.03
1.13
1.34
1.37
1.42
1.47
Транспорт, складиране и
съобщения
0.07
0.11
0.14
0.22
0.25
0.28
0.33
Хотели и ресторанти
0.05
0.10
0.13
0.16
0.18
0.18
0.23
Други дейности, обслужващи
обществото и личността
0.08 0.11 0.14 0.18 0.19 0.21 0.23
Общо
1.2
1.7
1.9
2.3
2.4
2.5
2.7
Източник: Chobanov/Egbert (2007) въз основа на данни от НСИ, 1998-2004.
Процентът на транзакционните услуги в публичния сектор също се покачва
(вж. Табл. 6) от 3,7% през 1997 г. до 9,6% през 2003 г. Разходите за публична
администрация значително нарастват между 1997 и 1999 и остават почти без
промяна след това. Обяснението се крие в усилията, които правителството полага
за подобряването на държавната администрация в периода на преход. Тези усилия
включват създаването на ново министерство (Министерство на държавната
администрация), с което се цели повишаването на ефективността на работата на
администрацията при прехода към пазарна икономика. Разходите по отбраната се
повишават, което може да бъде обяснено с подготовката на страната за членство в
НАТО (през 2004 г.). Забавянето на реформата в правосъдието също намира своето
отражение в данните: в сравнение с държавната администрация, отбраната и
обществения ред, където реформите започват в средата на 1990-те, промените в
правната система са отложени. Страната продължава да търпи остри критики
заради липсата на напредък в тази сфера.
Табл. 6: Транзакционни услуги в публичния сектор
1997
1998
1999
2000
2001
2002
2003
Държавна
администрация
1.14
2.52
3.52
3.52
3.56
3.55
3.43
Правосъдие
0.16
0.29
0.30
0.39
0.41
0.54
0.54
Отбрана
1.70
2.17
2.46
2.82
2.74
3.09
3.09
Обществен ред и пожарна
безопасност
0.73
1.40
1.63
1.95
2.11
2.52
2.54
Общо
3.7
6.4
7.9
8.7
8.8
9.7
9.6
Източник: Chobanov/Egbert (2007) въз основа на данни от Министерството на
финансите
Не-транзакционните услуги в публичния сектор остават сравнително
стабилни (вж. Табл. 7). Що се отнася до Транспорт, складиране и съобщения”,
както и Други дейности, обслужващи обществото и личността, може да се
предположи, че намалението в тези категории се дължи на приватизацията и
преместването на длъжности от публичния в частния сектор (вж. увеличението на
съответните категории в Табл. 5).
Табл. 7: Не-транзакционни услуги в публичния сектор
1997
1998
1999
2000
2001
2002
2003
Образование
1.32
1.60
1.72
1.79
1.65
1.73
1.76
Здравеопазване и социални дейности
0.92
1.13
1.14
1.04
0.99
1.06
1.17
Транспорт, складиране и съобщения
1.03
1.02
1.01
0.86
0.86
0.82
0.80
Други дейности, обслужващи
обществото и личността
0.17
0.21
0.22
0.21
0.21
0.20
0.20
Производство и разпределение на
електрическа и топлинна енергия,
газообразни горива и вода
0.27 0.36 0.40 0.37 0.37 0.35 0.36
Общо
3.7
4.3
4.5
4.3
4.1
4.2
4.3
Източник: Chobanov/Egbert (2007) въз основа на данни от НСИ, 1998-2004.
ТС с размер повече от 50% от БВП като българския през 2002 и 2003 г.
изглежда типичен резултат за източноевропейска пост-социалистическа страна в
преход. Той все още не е достигнал нивата, характерни за страните от Западна
Европа като Франция (63% през 1990 г.) или за САЩ (62% през 1990 г.) и Япония
(56% през 1990 г.) (срв. с Ghertman, 1998). ТС на българската икономика е по-малък
и започва да расте по-късно и в сравнение с този на полската (вж. Sulejewicz and
Graca, 2005). Това обстоятелство се дължи на забавянето на икономическите
реформи в България. При сравняване на годините, през които двете икономики
достигат до едни и същи равнища на ТС, бива установен времеви лаг в размер на
приблизително 4-5 години, отразяващ точно разликата между началото на
шоковата терапия в Полша и постепенните промени в България. Прилика между
двете страни е изключително късият период, в който ТС нараства значително.
АНАЛИЗ НА УСТАНОВЕНИТЕ СТОЙНОСТИ НА ТРАНЗАКЦИОННИЯ
СЕКТОР
Резултатите напълно потвърждават първоначалното очакване при
измерването на съвкупните ТР в България, че ТС в стопанството на страната
нараства при прехода към пазарна икономика. Подобно развитие може да се дължи
на две причини: първо, пазарната размяна се интензифицира с преминаването към
новата социалноикономическа система; второ, в посткомунистическите общества
дълго след началото на реформите се наблюдава разминаване между новите
формални институции и наследените неформални норми, което води до нуждата от
повече ресурси за гарантиране на имуществените права и реализиране на
транзакциите.
Tрактовката на растежа на ТС не е еднозначна още от първоначалното
изследване на Уолис и Норт (вж. критиката на Davis, 1986). Така например, според
Льохел (Löchel, 1995) нарастването на ТС всъщност отразява единствено познатия
процес на изместване на заетост от първичния и вторичния сектор към третичния,
от който ТС е част. Сред начините да се гледа на увеличаващия се ТС е като на
следствие от по-голямото разделение на труда и по-тясна специализация в резултат
на реформите. Така растежът на ТС се превръща в свидетелство за настъпилите
съществени промени в този аспект за много кратко време. Бързото нарастване на
ТС в българското стопанство между 1997 и 2003 г. е индикатор за догонващо
развитие: след колебливата и противоречива икономическа политика в началото на
90-те години макроикономическата стабилизация от 1997 г. води до усилено
развитие на институционални форми, характерни за новия пазарен ред. Все по-
голямата широчина на пазарите и степен на разделение на труда с напредването на
пазарната трансформация обуславя нуждата от повече ресурси за реализиране на
транзакциите. Теорията на институционалното развитие на Д. Норт предвижда
необходимостта от все по-точно предварително специфициране на имуществените
права и договорните клаузи арастване на съвкупните ТР на стопанството) с
разпространението на безличната размяна на анонимни пазари. Безличната размяна
е универсална характеристика на пазарната система, яваваща се цел на прехода, т.е.
с напредване на реформите ТР би следвало да достигат все по-високи нива.
Техническият прогрес също непряко води до увеличаване на ТР, допринасяйки за
нарастване на разделението на труда (броя на стъпките” в производството на все
по-сложните блага, необходимостта за координация между тях и обмен на
междинните блага). От друга страна по-ефикасните организационни форми,
комуникационни и производствени технологии понижават разходите за
взаимодействие между икономическите субекти (North/Wallis, 1994). Доколкото
втората тенденция надделява над първата тя се явява фактор, разширяваш
границите на икономическото развитие и растеж (водещата тенденция може да
бъде установена с помощта на емпирични проверки на развитието на ТР на
микрониво).
Друга интерпретация на резултатите би била, че нарастването нa ТС се
дължи на понижената ефективност на променящите се институции, на ресурсите,
изразходени (от държавата и индивидите) за институционалното преобразуване,
както и на спада на доверието в обществото във връзка с нестабилната
институционална среда. В своето изследване Сулейевич и Граца отдават
разширяването на полския ТС по време на прехода освен на увеличението на
пазарните транзакции, също на мащабното предефиниране на имуществените
права, появата на нови социални конструкции, грешките при тяхното въвеждане и
резултатните високи разходи за предпазване от измами и налагане на законовия ред
(Sulejewicz/Graca, 2005). Специфичен проблем, налагащ ограничения на
ефективното функциониране на институциите като координационни механизми на
човешкото поведение, е ниската обществена подкрепа за възприеманите като
несправедливи (несвойствени за страната) нови правила в периода на преход. Така
например бързата промяна на собствеността се сблъсква с реакция по линия на
институционалната инерция в областта на неформалните норми. Тя води до
увеличени ТР за налагането на частните имуществени права храна, постоянно
наблюдение на работниците, съдебни дела и др. на микроикономическо ниво),
което намалява възращаемостта от собствеността и поставя под въпрос
първоначалната икономическа калкулация на инвестициите.
Какво е значението на различията в неформалните правила дори при
идентичен набор от формални регламентации е илюстрирано от Raiser (1997, p.4) с
примера на пътната ситуация в Хелзинки и Рим. Макар правилникът за движение
да е на практика един и същ, различният начин, по който гражданите на двата града
тълкуват правилата, важността на тяхното спазване, неформално наложените
норми при използване на клаксоните, предимството, спирането и потеглянето на
светофар едва ли биха оставили у неосведомения шофьор впечатлението за еднаква
формална регламентация. Този пример е видимо актуален и в контекста на
българската действителност и може без усилие да бъде доразвит също в други
области на общественоикономическия живот. Рутина, навици, традиции и
утвърдени практики са думите, които използваме, за да обозначим стабилността на
неформалните ограничения […]” пише Норт (North, 1990, p.98). Неподлежащите на
бърза промяна неформални ограничения се превръщат в основен фактор за
зависимостта от пътя (path dependence) на институционалното развитие,
възпрепятстващ налагането на ефективни пазарни решения. Формалните правила
не могат да напускат в дългосрочен план зададените от неформалните норми
граници, тъй като поддържането на подобна система би било невъзможно поради
съпротивата на обществото или свързано с твърде големи ТР. Съответствието
между неформални правила и идеологии, от една страна, и формални институции,
от друга, е един от главните фактори, влияещи върху размера на съвкупните ТР в
едно национално стопанство според Норт. Ако икономическите субекти
възприемат формалната институционална рамка за справедлива (т.е. в съответствие
с господстващата идеология) и в съзвучие с традиционно установените норми
(неформални правила), разходите за налагането й ще бъдат значително по-малко
отколкото в обратния случай (North, 1990, p.91). При разминаване, освен това, от
членовете на обществото ще бъдат вложени допълнителни ресурси в опити за
промяна или „заобикаляне” на формалната регламентация, вместо да бъдат
производително употребени. Тази аргументация съответства на някои резултати от
изследвания в областта на експерименталната икономика. Например
експериментите на К. Кофорд (Koford, 2003)
3
регистрират в България по-високи
нива на доверието в хоризонтални взаимоотношения и по-ниски във вертикални
връзки. Ниските нива на доверие във вертикалните взаимоотношения са причина за
увеличаване на споменатите ТР за следене и налагане на изпълнението в рамките
на фирмите, а и осигуряване на спазването на законите на държавно ниво.
Бьорнсков (Bjørnskov, 2006) установява също по-ниски нива на генерализираното
доверие с тенденция на спад през 90-те години в посткомунистическите държави в
сравнение с останалите общества. Намаленото доверие води до нуждата от
заместването му с институционални решения (например различни форми на
акредитиви, гаранции, поръчителства), свързани в общия случай с допълнителни
ТР. От друга страна, в своето изследване Глезър, Джонсън и Шлайфер
(Glaeser/Johnson/Shleifer, 2001) посочват, че съдилищата в Централна и Източна
Европа нямат нужните ресурси и инициатива да налагат закона, което води до
забавянето на решения и в крайна сметка до често неспазване на закона. Именно на
съдилищата, обаче, приписва задачата да правят размяната на установените със
закон права възможа при високи ТР. Според него в тези случаи съдилищата влияят
директно на икономическата активност. Затова е желателно да бъдат осъзнати
икономическите последствия от съдебните решения, както и да бъде избягвано
създаването на несигурност около самите законови норми (Coase, 1960). Не само
съдебната система, но и държавната администрация, въпреки немалкото
изразходени ресурси, отчитани от метода на Уолис и Норт като ТР, изглежда, не
допринася за улесняване на процесите на размяна. Корупционните практики,
например при разрешаване достъп до даден пазар, могат да бъдат разглеждани като
свидетелство за високия размер на създадените по административен и
бюрократичен път частни ТР икономическите субекти са готови да заплатят
значителни суми под формата на подкупи, спестявайки така част от иначе
забранително високите частни ТР, предотвратяващи размяната.
3
Репликация на експериментите на Берг, Дикхаут и МакКейб (Berg/Dickhaut/McCabe, 1995) и на
Фер и Фолк (Fehr/Falk, 1999).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Най-общото заключение, което може да се направи на основа на получените
резултати, е, че нарастването на ТС в България се дължи като цяло на обществено-
икономическите реформи от централно управлявано към пазарно стопанство,
представляващи ускорена институционална промяна. Същевременно изследване на
ТС в българската икономика, използващо метода на Уолис и Норт, не може да даде
яснота по редица от споменатите ключови аспекти на развитието на стойностите на
ТР в страната. Така например то не може да даде отговор на въпроса доколко
нарастването на нивото на съвкупните ТР може да се разглежда като пречка пред
икономическия растеж, нито дали то се дължи в по-голяма степен на желаното
налагане на пазарни отношения или, напротив, на негативните последствия от
разминаването между формалната и неформална институционална рамка в
годините на прехода. Посочените задтруднения налагат необходимостта от бъдещи
изследвания в областта на измерването на ТР, включително приложението на
подобрени методики за тяхното отчитане на микроравнище. Предложеният от
Чобанов/Егберт/Седларски (2007) подход е първа стъпка в тази посока.
Литература
Чобанов, Г., Х. Егберт и А. Гюреджеклиева.Предложения за измерване на
транзакционния сектор от официалната статистика”. Статистика 2, 2006,
49-62.
Чобанов, Г., Х. Егберт и Т. Седларски. Методи за статистическо извличане на
данни за транзакционните операции на микро ниво. Статистика 1, 2007, 5-
14.
Berg, J., J. Dickhaut, and K. McCabe. Trust, reciprocity, and social history. Games and
Economic Behaviour 10(1), 1995, 122-142.
Bjørnskov, C. Determinants of generalized trust: A cross-country comparison. Public
Choice 130(1), 2006, 1-21.
Chobanov, G., H. Egbert. The Rise of the Transaction Sector in the Bulgarian Economy.
Comparative Economic Studies, 49, 2007, 683-698.
Coase, R. H. The problem of Social Cost. Journal of Law and Economics, 3(15), 1960, 1-
44.
Dollery, B. E. and W. H. Leong. Measuring the transaction sector in the Australian
Economy 1911 1991. Australian Economic History Review 38(3), 1998, 207-
231.
Fehr, E. and A. Falk. Wage rigidity in a competitive incomplete contract market. Journal
of Political Economy, 107(1), 1999, 106-134.
Ghertman, M. Measuring Macro-Economic Transaction Costs: A Comparative
Perspective and Possilbe Policy Implications”. Paper presented at the 2nd annual
conference of the International Society for New Institutional Economics, Paris,
1998.
Johnson, S., D. Kaufmann, and A. Shleifer. The unofficial economy in transition.
Brookings Papers on Economic Activity, 1997(2), 159-239.
Koford, K. Experiments on Trust and Bargaining in Bulgaria: The Effects of Institutions
and Culture (Paper prepared for presentation at the 7
th
Annual Conference of the
International Society for New Institutional Economics, 2003).
(http://www.umbc.edu/economics/seminar_papers/koford_paper.pdf, 01/10/2007)
Löchel, H. Institutionen, Transaktionskosten und wirtschaftliche Entwicklung. Berlin:
Duncker and Humblot, 1995.
North, D. C. Institutions, Institutional Change, and Economic Performance. New York:
Cambridge University Press, 1990.
North, D. C. and J. J. Wallis. Integrating Institutional Change and Technical Change in
Economic History A Transaction Cost Approach”. Journal of Institutional and
Theoretical Economics, 150(4), 1994, 609–624.
Raiser, M. Informal Institutions, Social Capital and Economic Transition: Reflections on
a Neglected Dimension, WP, European Bank for Reconstruction and
Development, London, 1997.
Sulejewicz, A. and P. Graca. Measuring the Transaction Sector in the Polish Economy,
1996 2002 (Paper presented at the 9
th
Annual Conference of the International
Society for New Institutional Economics, Barcelona, 22-25 September, 2005).
(http://www.isnie.org/ISNIE05/Papers05/Sulejewicz_Graca.pdf, 01/10/2007).
Wallis, J. J. and D. C. North. Measuring the transaction sector in the American economy,
1870-1970. Engerman, S. L. and R. E. Gallman (eds) Long-Term Factors in
American Economic Growth. Chicago and London: University of Chicago Press,
1986, 95-148.
Article
Full-text available
Статията проследява взаимовръзките в институционалната теория на Дъглас Норт между концепциите за неформални институции и идеологии, от една страна, и транзакционни разходи, от друга. В рамките на подхода не само институциите, но и идеологиите могат да бъдат разглеждани като средство за спестяване на транзакцонни разходи на обществено и индивидуално равнище. Подобна теоретична схема позволява икономическо обяснение на възникването и развитието на институциите, включително на институционалните процеси, протичащи при прехода към пазарно стопанство. Посочени са и аргументи против „икономизирането” на функциите на институциите (свеждането им до механизъм за намаляване на разходите за размяна), които идват по линия на т.нар. стар институционализъм и икономическата социология. The article examines the interrelations between the concepts of informal institutions and transaction costs in D. North’s economic theory. Within his institutional framework not only institutions, but also ideologies can be seen as means for economizing transaction costs both on the individual and social level. This theoretic approach makes an economic explanation of the existence and development of institutions possible, including the institutional processes during the transition to a market economy. In the second part of the paper it is argued against the market interpretation of the functions of institutions. Opposing views to downgrading social norms to a mechanism for minimizing costs of exchange come from the so called old institutionalism and the economic sociology.
Book
Изданието има за цел да представи теоретичните основи и главните изследователски направления на новата институционална икономика (НИИ). Приведени са примери за тяхното приложение в обяснението на обществено-икономически феномени и процеси. Специално внимание е отделено на актуалното състояние на институционалното знание в световната научна литература от последните години, като същевременно са изведени връзки с българската икономическа действителност и стопанско развитие. Отпечатва се подкрепата на Центъра за икономически теории и стопански политики към СУ "Св. Климент Охридски" (www.economy.uni-sofia.bg).
Article
Full-text available
The principle that it is better to let some guilty individuals be set free than to mistakenly convict an innocent person is generally shared by legal scholars, judges and lawmakers of modern societies. The paper shows why this common trait of criminal procedure is also efficient. It extends the standard Polinsky and Shavell (2007) model of deterrence and shows that when the costs of convictions are positive, and guilty individuals are more likely to be convicted than innocent individuals it is always efficient to minimize the number of wrongful convictions, while a more than minimal amount of wrongful acquittals may be optimal.
Article
Following Wallis and North's pioneering attempt to estimate the size of transaction costs in the United States over the period 1870 to 1970, we seek to augment this seminal study by applying their methodology to the Australian economy for the period 1911 to 1991. Broadly speaking, our results support the Wallis and North finding with comparable magnitudes and growth rates in both the private and public transaction sectors. © Blackwell Publishers Ltd and the Economic History Society of Australia and New Zealand 1998. Published by Blackwell Publishers Ltd.
Article
Examines the role that institutions, defined as the humanly devised constraints that shape human interaction, play in economic performance and how those institutions change and how a model of dynamic institutions explains the differential performance of economies through time. Institutions are separate from organizations, which are assemblages of people directed to strategically operating within institutional constraints. Institutions affect the economy by influencing, together with technology, transaction and production costs. They do this by reducing uncertainty in human interaction, albeit not always efficiently. Entrepreneurs accomplish incremental changes in institutions by perceiving opportunities to do better through altering the institutional framework of political and economic organizations. Importantly, the ability to perceive these opportunities depends on both the completeness of information and the mental constructs used to process that information. Thus, institutions and entrepreneurs stand in a symbiotic relationship where each gives feedback to the other. Neoclassical economics suggests that inefficient institutions ought to be rapidly replaced. This symbiotic relationship helps explain why this theoretical consequence is often not observed: while this relationship allows growth, it also allows inefficient institutions to persist. The author identifies changes in relative prices and prevailing ideas as the source of institutional alterations. Transaction costs, however, may keep relative price changes from being fully exploited. Transaction costs are influenced by institutions and institutional development is accordingly path-dependent. (CAR)
Article
Following Wallis and North’s pioneering attempt to estimate the size of transaction costs in the United States over the period 1870 to 1970, we seek to augment this seminal study by applying their methodology to the Australian economy for the period 1911 to 1991. Broadly speaking, our results support the Wallis and North finding with comparable magnitudes and growth rates in both the private and public transaction sectors.
Chapter
The Problem to be ExaminedThe Reciprocal Nature of the ProblemThe Pricing System with Liability for DamageThe Pricing System with No Liability for DamageThe Problem Illustrated AnewThe Cost of Market Transactions Taken into AccountThe Legal Delimitation of Rights and the Economic Problem
Article
We designed an experiment to study trust and reciprocity in an investment setting. This design controls for alternative explanations of behavior including repeat game reputation effects, contractual precommitments, and punishment threats. Observed decisions suggest that reciprocity exists as a basic element of human behavior and that this is accounted for in the trust extended to an anonymous counterpart. A second treatment, social history, identifies conditions which strengthen the relationship between trust and reciprocity.