ArticlePDF Available

Икономика и право: икономически анализ на възникването и ефектите на правните норми (Law and Economic: Economic Analysis of the Origin and Effects of Legal Rules)

Authors:

Abstract

This article gives an overview of the main topics in the Law and economics research agenda. A brief summary of the major concepts developed in the works of Coase, Posner and Calabresi is presented. Introductory examples are used to illustrate the neoclassical approach to law and the most basic conclusions from its efficiency paradigm. Despite the obvious advantages that the economic analysis of law can offer in times of economic transition the insights from this interdisciplinary field of study are very little known in Bulgaria. Here an early attempt is made to outline possible applications of Law and economics to the Bulgarian economy. Limitations of the approach are discussed as well. Bulgarian: Икономика и право: икономически анализ на възникването и ефектите на правните норми Резюме: В статията е направен кратък обзор на най-важните характеристики на сравнително модерната област на интердисциплинарни изследвания, наречена „икономика и право” или икономически анализ на правото. Представени са и са илюстрирани с примери основни концепции от трудовете на водещи автори като Р. Коуз, Р. Познър и Г. Калабрези. Въпреки очевидните предимства, които предлага икономическата перспектива към действието на юридическите актове в период на обществено-икономически преход, постиженията от граничната област между икономиката и правото остават и до днес слабо познати и у нас. Настоящото изследване е опит да се очертаят възможностите за приложение на икономическия анализ на правото в българската действителност, както и ограниченията на използвания подход.
Статии
82 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
Икономика и право:
икономически анализ
на възникването и ефектите
на правните норми
1
гл.ас. д-р Теодор Седларски
СУ „Св. Климент Охридски”, Стопански
факултет, катедра „Икономика”
е-mail: sedlarski@feb.uni-sofia.bg
Резюме: В статията е направен кратък
обзор на най-важните характеристики на
сравнително модерната област на интер-
дисциплинарни изследвания, наречена „ико-
номика и право” или икономически анализ
на правото. Представени са и са илю-
стрирани с примери основни концепции
от трудовете на водещи автори като
Р. Коуз, Р. Познър и Г. Калабрези. Въпреки
очевидните предимства, които предлага
икономическата перспектива към дейст-
вието на юридическите актове в пери-
од на обществено-икономически преход,
пости женията от граничната област
между икономиката и правото остават
и до днес слабо познати и у нас. Насто-
ящото изследване е опит да се очертаят
възможностите за приложение на иконо-
мическия анализ на правото в българската
действителност, както и ограниченията
на използвания подход.
Ключови думи: икономика и право, ико-
номически анализ на правото, Парето оп-
тималност, ефективност, справедливост,
принцип на Познър, уподобяване на пазара,
Теорема на Коуз, имуществени права.
JEL: B00, K00, K14.
Въведение
Икономическият анализ на правото
(англ. „economic analysis of law” или
само „law and economics”) може да
се определи най-общо като приложение на
икономическата методология за обяснение
на възникването и последиците от правни-
те норми върﬗ поведението на индивидите.
Подходът му бива описан като „приложение
на икономическата теория и иконометрич-
ни техники за изследване на формирането,
структурата, процесите и въздействието
на правото и правните институции” (Rowley
1989, p. 125, цит. по Mackaay 2000). В най-го-
ляма степен той е утвърден като област на
научни изследвания в американската правна и
икономическа мисъл, ﬙ дето систематични-
1 Тази статия е резултат от Програмата за академичен обмен между СУ „Св. Климент Охридски” и Университета
на Заарланд, Германия. Авторът изказва специална благодарност на проф. Р. Рихтер от Университета в Саарб-
рюкен и д-р Хенрик Егберт от Университета „Юстус Либиг” – Гийсен, Германия. За всички евентуални грешки и
пропуски отговорност носи единствено авторът.
Статии
83
те академични занимания с темата в съвре-
менния ù вид водят началото си приблизи-
телно от средата на 20-и век (Posner 2007, с.
23; Veljanovski 2006, с. 31; Mackaay 2000)2. За
мнозина основоположник на направлението
„икономика и право” се явява професорът
в правния фаﬖ лтет на Чикагския универси-
тет Р. Коуз със статията си „Природата на
фирмата” от 1937 г. (вж. Grembi 2007)3. По-
сната статия „Проблемът за социалната
цена” на Коуз (Coase 1960) бележи нов важен
етап от развитието на икономическия ана-
лиз на правото с изследването на ефектите
от различните регламентации на правата
на собственост (известната „теорема на
Коуз”). В трудовете си през 60-те и 70-те
години на 20-и век Г. Бекер пренася икономи-
ческия аналитичен подход ﬙ м проблемите
на престъпността, семейството, здраве-
то, дискриминацията, благотворителност-
та (вж. Veljanovski 2006, с. 30). Калабрези и
Меламед развиват теорията в областта
на опазването на имуществените права. С
работата на Бюкянън и Тълок е положено на-
чалото на икономическия анализ на консти-
туциите, а от Познър и Ландес – на граж-
данския процес (вж. Kirstein 2004; Mackaay
2000). В ролята на водеща фигура за нала-
гането на икономическия анализ на правото
като широко призната академична област
на изследвания и преподаване изпъква юрис-
тът от Чикагския университет, а по-﬙ сно
главен съдия във Федералния апелативен съд
на САЩ Р. Познър. Десетилетният му труд,
включващ първия учебник по икономка и пра-
во (Posner 2007 [1973]), издаван многократ-
но до днес, обединява усилията въз основа на
демонстрираната приложимост на прости
икономически принципи ﬙ м всички области
на правната наука – договорно, имущест-
вено, криминално, търговско, конституци-
онно, семейно, административно, процесно
право4 (вж. Veljanovski 2006, с. 39; Mackaay
2000; Hsiung 2004). Съвременни автори гру-
пират влиятелните изследвания в сферата
на икономическия анализ на правото в САЩ
в няколко школи в зависимост от преоблада-
ващия фоﬖ с на работата и академичните
центрове, в които те преимуществено се
осъществяват: 1) чикагска школа („Chicago
School” – А. Директор, Г. Бекер, Р. Познър) –
съсредоточаване върﬗ индивидуалната ра-
ционална максимизация като обясняваща
голяма част от човешкото поведение на
пазарите, но и извън тях; създаване на тази
основа на прогнозни модели, подлежащи на
2 През 1958 г. започва издаването на списанието „Journal of Law and Economics” под редакцията първоначално на
професора по икономика А. Директор, тогава декан на Юридическия фаﬖ лтет на Чикагския университет, а по-﬙ с-
но на Р. Коуз (вж. Veljanovski 2006, с. 32). От 1972 г. отново в Юридическия фаﬖ лтет в Чикаго се издава „Journal of
Legal Studies”, Йейлският университет издава от 1985 г. списанието „Journal of Law, Economics and Organiza﬒ on”, а
от 1981 г. в САЩ излиза и „Interna﬒ onal Review of Law and Economics” (вж. Mackaay 2000). След появата и на множе-
ство други списания през март 1993 г. в „Journal of Economic Literature” на Американската икономическа асоциация
м класификатора на икономическите изследвания (JEL Codes) е добавено и „Law and Economics”, с което „иконо-
мика и право” формално се признава за самостоятелно поле на анализ (вж. Veljanovski 2006, с. 41).
3 Въпреки че първи опити за приложение на икономически принципи ﬙ м проблеми на правото се съдържат още в
съчиненията на Н. Макиавели, Дж. Бентам, Д. Хюм, Т. Хобс, А. Смит, К. Маркс, а по-﬙ сно и на старите институ-
ционалисти, преди всичко Дж. Комънс (срв. с Grembi 2007; Mackaay 2000; Veljanovski 2007, с. 27).
4 В работата си, предизвикваща противоречиви оценки, Познър се стреми да покаже, че икономическата ефектив-
ност е същинският принцип на прецедентното право и че дори да не го съзнават, съдиите често са отсъждали в
полза на по-ефективно разпределение на ресурсите. В случаите, когато алокативната ефективност е възпрепят-
ствана от други мотиви, Познър предлага промени в правото, чрез които тя да бъде постигната (Hsiung 2004).
Според Познър именно икономическата ефективност се явява универсалната обяснителна концепция за възниква-
нето на правните норми. Непосредственият ефект от творчеството му е засилване на интереса на правната
общност ﬙ м възможностите, които икономическият анализ разкрива. През 80-те години „икономика и право”
вече се изучава в множество от водещите юридически фаﬖ лтети в САЩ, а голяма част от съдиите във Върховния
съд на страната са отлично запознати с принципите на икономическия анализ и ги прилагат в своите решения (вж.
Veljanovski 2006, с. 40-41).
Възникването и ефектите на правните норми
Статии
84 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
емпирична проверка, и препоръки за проме-
ни в правната регламентация, така че да се
подпомага постигането на „естествените”
пазарни решения; 2) вирджинска школа или
школа на публичния избор („Virginia School”,
„Public Choice School”, още „икономика на
политиката” – Дж. Стиглър, Дж. Бюкянън,
Г. Тълок, А. Даунс) – моделиране на поведени-
ето на бюрократи и политици на основата
на постулата за преследване на егоистичен
индивидуален интерес (стремеж ﬙ м извли-
чане на ренти, rent-seeking), количествени
анализи на влиянието на правителствената
регулация върﬗ общественото благосъстоя-
ние, теория за „пленяване” на политиците
от групи със специален интерес („capture
theory”) на Стиглър; 3) теория на имущест-
вените права („Proper﬑ Rights Theory” – Р.
Коуз, А. Алчиан, Х. Демсец) – стойността на
икономическите блага като определена от
набора от права, които се прехвърлят при
сделките с тях, обяснение на възникването
на имуществените права от икономически
съображения, влияние на различните регла-
ментации на правата на собственост върﬗ
ефективността на използване на ресурсите,
предложения за оптимизиране на правните
норми в конкретни случаи за предотвря-
тяване на сръхексплоатацията на публично
достъпни блага; 4) теория за разпределени-
ето на отговорността за причинени щети,
водеща началото си от трудовете на Г. Ка-
лабрези – препоръки за ефективно от ико-
номическа гледна точка приписване на от-
говорността за причинени вреди, което да
създаде стимули за минимизиране на съвﬖ п-
ните разходи за опазване на имуществени-
те права в обществото и др. (вж. Veljanovski
2006, с. 33-35).
За основа на настоящото изложение са из-
ползвани както работи на етаблираните
англоезични автори, така и икономическо-
правни изследвания в Германия5, ﬙ дето
граничната дисциплина получава значително
развитие в европейски контекст6.
Обща характеристика на метода
Изследователите в областта на иконо-
мическия анализ на правото неизменно
подчертават връзката на функциите на
правото с принципните въпроси, предмет
на икономическата наука, като използване-
то на ос﬙ дните ресурси за конﬖ риращи се
цели, ефективността и рационалните ре-
шения на икономическите субекти при даде-
ните ограничения на средата (Posner 2007,
с. 3-21; Kirstein 2004). Правните норми дефи-
нират правата върﬗ икономическите блага
(ограничените ресурси за задоволяване на
относително неограничените човешки по-
требности), както и правилата за прехвър-
ляне на тези права и с това се явяват опит
за решаване на проблема с конﬖ риращите
се алтернативни приложения на разполага-
емите ресурси. В този смисъл правото из-
пълнява икономически функции. Правните
норми променят ограниченията, при кои-
то рационалните индивиди максимизират
своите функции на полезност. Например
въвеждането на законова санкция или глоба
за определено действие може да се преве-
де на икономически език като повишаване
на цената на очаквания от това действие
резултат. Възможно е именно законовото
ограничение да прави съответното благо –
продукт на забраненото действие, ос﬙ дно
5 Например на Кирщайн (Kirstein 2004), Шмидтхен (Schmidtchen 1998), Рихтер (Richter 2008).
6 Което не е учудващо предвид традиционния фоﬖ с в немската икономическа наука още от времето на старата
историческа школа (18-и и 19-и век) върﬗ значението на нормите (писани и неписани) за икономическата дейност
на хората. Последният става отличителна характеристика на тясно свързания с идеите на историческата школа
американски институционализъм на границата между 19-ото и 20-ото столетие (срв. с Mackaay 2000). Вж. и пряка-
та връзка с ордолибералната линия на анализ в немската икономическа традиция (срв. с Леонидов 2000).
Статии
85
и с това да му придава икономически харак-
тер (срв. с Kirstein 2004)7.
Тъй като правните норми биват дефинира-
ни в институционалната икономика като
формални (писани) институции, то и само-
то научно направление „икономика и право”
понякога бива причислявано ﬙ м по-широка-
та научна област на новата институцио-
нална икономика (Blum/Dudley/Leibbrand/
Weiske 2005, с. 63; Richter 1998, с. 323)8. В
икономическия анализ на правото, както и
в новата институционална икономика като
цяло, понятието за рационалност бива от-
слабено в сравнение със силната форма на
допускането в неокласическата теория9.
Под рационалност тук се има предвид преди
всичко, че икономическите субекти дейст-
ват за задоволяване на своите потребно-
сти (това може да включва и благото на
трети лица – алтруизъм), а не в противопо-
ложна посока, както и непротиворечивост
(транзитивност) на предпочитанията. Ако
индивидът предпочита благото А пред Б,
а Б пред В, той би следвало със сигурност
да предпочита А пред В. Ако това условие
е изпълнено и предпочитанията са извест-
ни, икономиката позволява формулирането
на прогнози за поведението на индивидите
при изменения в ограниченията на средата.
От такава изходна позиция икономистите
се заемат с изследването на възникването
и последиците от правните норми, макар с
риск да бъдат обвинени в научен империали-
зъм10. Поведението в контекста на правни-
те рамки бива моделирано в съответствие
с основните принципи на икономическата
методология в широк смисъл – принципа за
алтернативните разходи (opportuni﬑ costs)
и оптимизацията (Coleman 1984; Kirstein
2004; Posner 2007, с. 3-15; Grembi 2007).
Мотивите за действие се определят, от
една страна, от преследваните цели (задо-
воляване на непроменливи предпочитания),
а от друга – от външните ограничения (в
случая – правните норми). Макар горните
принципи да не могат да предскажат с точ-
ност поведението на всеки конкретен инди-
вид в дадена ситуация (поради влиянието на
множество странични фактори – емоции,
специфична социализация и пр.), средното
поведение на множеството стопански су-
бекти при въвеждането на дадена правна
норма може да бъде изведено с достатъчна
надеждност.
Главната практическа задача в рамките на
направлението „икономика и право” е пред-
виждането доколко даден нормативен акт
ще доведе до желаните от нормотвореца
последици чрез съответна промяна в поведе-
нието на адресата на правната норма. Чес-
то резултатите от въвеждането на опре-
делен закон противоречат на намерението
7 Съответно висока пазарна цена на нелегалния пазар. Например забраната за лов на определен дивеч или на дадена
хазартна игра.
8 Новата институционална икономика е опит за разширяване на обхвата на неокласическата икономическа теория
чрез отчитане ролята на институционалните фактори върﬗ вземането на решения от стопанските субекти. За
Р. Коуз общото между отделните изследователски направления в новата институционална икономика, от друга
страна, е стреме﬘ т, възникването, промяната и действието на институциите да се анализират със средствата
на „стандартната икономическа теория”. Срв. със Седларски (2010).
9 Понятието ограничена рационалност (bounded ra﬒ onali﬑ ) обозначава невъзможността за съвършено рационален
когнитивен процес у икономическите субекти (въпреки тяхното намерение за рационално действие) поради непъл-
ната разполагаема информация (набавянето ù е свързано с разходи), недостатъчния капацитет за възприемане,
съхраняване и обработка на постъпващите от външната действителност данни. Уилямсън критиﬖ ва допускане-
то за така наречената от него „силна форма на рационалност” в неокласическата икономическа теория като
нереалистично, въвеждайки по-слабата форма (ограничена рационалност) като стандартно допускане в новата
институционална икономика.
10 Срв. с Grembi (2007); Пеовски (1999). За други критики ﬙ м приложението на икономически принципи ﬙ м пробле-
ми на правото вж. предпоследния параграф на настоящата статия.
Възникването и ефектите на правните норми
Статии
86 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
на създателите му. В действителност един
закон не може да съдържа волята на законо-
дателя в буквален вид, а е необходимо да за-
даде специфични рестрикции, които да насо-
чат поведението на индивидите в желаната
посока. Като класически пример в литерату-
рата се посочва въвеждането от Европей-
ската комисия в хармонизираното законода-
телство на ЕС на правото на процент от
приходите от препродажба на произведения
на изﬖ ството. С тази мярка се цели да се
повишат материалните стимули за младите
творци. В действителност ефектът е точ-
но обратен, понеже не е взета под внима-
ние рационалната реакция на търговците на
произведения на изﬖ ството. Ако търговец
на картини на млади и неизвестни ﬗ дожници
реши да инвестира в портфолио от петде-
сет картини – по една на автор, с надежда-
та, че поне един от ﬗ дожниците ще придо-
бие световна слава в бъдеще и картината
му ще може да бъде продадена за 50 000 лв.
(за опростяване се приема, че останалите
картини ще имат цена от 0 лв.), горната
граница на първоначалната инвестиция ще
бъде също 50 000 лв., т.е. средно по 1000 лв.
на картина. В случай обаче, че при пре про-
даж ба та на произведението търговецът
дължи на автора процент от прихода, то
очакваната възвращаемост за първия нама-
лява, а с това и размерът на максималната
инвестиция, която търговецът е готов да
направи в началния момент, т.е. младите
дожници ще получат вече по-ниска цена за
своите картини (срв. с Kirstein 2004).
Множество примери за разминаване между
желан и действителен резултат могат да
бъдат дадени от американската система на
прецедентно право. В два от цитираните
от Едлин (Edlin 2000) случаи съдът обявява
договорите за поﬖ пка на разсрочено плаща-
не на бяла техника от социално слаби лица
за нищожни поради твърде високата цена,
на която никой добре информиран средно за-
можен гражданин не би се съгласил да сключи
подобен договор. Макар че намерението на
съда очевидно е в посока на намаляването на
цената, която може да бъде изисквана в та-
кива случаи, в дългосрочен план то може да
откаже търговците да продават стоките
си на социално слаби клиенти, ако договори-
те биват оборвани пред съда на основание
на високата цена или големия изискван залог
(социално слабите ще останат без възмож-
ност да ги заﬖ пуват въобще). Няма как да
бъде сигурно, че ﬖ пувачите действително
не са били адекватно информирани за налич-
ните възможности на пазара (дори в този
случай решението може да доведе до бъдещи
негативни последици под формата на недос-
татъчна грижа за набавяне на информация
преди поﬖ пка). Възможно е те да са били до-
бре информирани, но да са приели условията
по договорите, защото поради лошата си
кредитна история не са имали друга възмож-
ност да заﬖ пят стоките на по-ниска цена.
Друг пример от американската юридическа
практика е свързан с изискването на мини-
мални битови условия в даваните под наем
жилищни помещения. Много жилища с ниско
качество (в непредпочитани градски райони)
биха могли да се дават на символични цени
на бездомни или социално слаби, но поради
изискването за „гарантирана обитаемост”
такива сделки стават невъзможни. Тук наме-
рението на нормотвореца е било да защити
социално слабите наематели, но е постигнал
обратния ефект, лишавайки ги от възмож-
ност за достъпен дом.
Тези примери онагледяват обстоятелство-
то, подчертано по-горе, че при прогно-
зирането на влиянието на дадена норма
върﬗ решенията, които субектите в едно
общество вземат, законодателят попада
по необходимост в домейна на икономиче-
ския анализ. В този смисъл икономическият
анализ на правните норми е позитивен. Той
оценява реалните очаквани последствия от
Статии
87
въвеждането на един или друг закон, а не на-
мерението на законодателя. Препоръките
по линия на икономическия анализ на право-
то са базирани на съпоставяне на ефектив-
ността на различните предлагани решения
в няка﬙ в конкретен случай (така наречения
от Демсец „сравнителен институционален
подход”). Този критерий намира основание
в убеждението, че едно общество ще бъде
в по-добра позиция, ако произведеният пай
е по-голям, независимо как е разпределен
впоследствие между членовете на социума,
отколкото ако е по-малък в резултат на
съображения за справедливост, които са до-
вели до неефективност. Ефективността е
въздигната до принцип на правото (Kirstein
2004; Coleman 1984). Тук се намира едно от
главните отличия на духа на икономическия
анализ на правото от традиционните, въз-
приемани като водещи принципи в юриспру-
денцията, даващо основание на критиците
да отправят обвинения в идеологическа об-
ремененост на икономическия подход11.
От времето на Адам Смит ефективността
в общественото възпроизводство се при-
писва на феномените на разделението на
труда и специализацията12. Смит обвързва
разделението на труда, а оттам и големи-
ната на пазара с условията за размяна. Кол-
кото по-лоши са те, толкова и търгувани-
те количества ще са по-малки, и обратно.
Фактори, определящи условията за размя-
на, според Смит са транспортните разхо-
ди, утвърждаването на всеобщ еквивалент
и географските дадености. Тук още иконо-
мистите от ранната немска историческа
школа добавят качеството на правната
уредба. По-﬙ сно тази традиция е продъл-
жена в икономическия анализ на американ-
ските институционалисти и съвременните
новоинституционални автори (Р. Коуз, Д.
Норт, А. Ачемоглу, А. Грайф). Причината
правната уредба да играе централна роля
за засилване на разделението на труда се
крие в обстоятелството, че разделението
и специализацията, освен че носят редица
предимства, водят до зависимост. Наред с
увеличената производителност (чрез разви-
тие на „сръчността”, изобретяването на
машини, заместващи еднотипните, стан-
дартизирани действия) специализацията не
оставя друг избор на индивидите, освен да
разчитат за набавянето на всички останали
блага, които сами не произвеждат, на дру-
гите участници на пазара. За специализаци-
ята следователно е необходима сигурност
при размяната на продуктите на собстве-
ния труд с тези на останалите индивиди.
Дефинирането и опазването на имущест-
вените права, както и принудителното на-
лагане на изпълнението на поети чрез до-
говори ангажименти се превръщат в първо
условие за функционирането на общество,
основано на размяната.
Имуществени права
В
икономическия анализ на правото иму-
ществените права са определени най-
общо като възможностите на един индивид
да консумира дадено благо (извлича полза
от него) – пряко или косвено (чрез размя-
на). Докато съдържанието или „структу-
рата на имуществените права” отразява
11 Отново вж. предпоследния параграф.
12 Оттогава насам ролята на разделението на труда и специализацията за увеличаване на предимствата от размя-
ната и благосъстоянието на обществата е останала неоспорена в икономическата наука: Д. Рикардо обосновава с
теорията за сравнителните предимства преимуществата от разделението на труда при международна търговия;
Н. Калдор счита засиленото разделение на труда и специализация в модерната промишленост за източник на нара-
стващи ефекти от мащаба; Д. Норт посочва разделението на труда и специализацията, осигурени чрез ефективна
институционална рамка, като основа за просперитета и на съвременните общества (вж. Седларски 2008a).
Възникването и ефектите на правните норми
Статии
88 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
абстрактното приписване на определе-
ни категории права на различни социални
групи, с „разпределение на имуществе-
ните права” се обозначава конкретната
обезпеченост на лица или организации със
собственост над ресурси. (Eissrich, 2001,
с. 99). Определянето на структурата на
имуществените права чрез държавата е
процес на целенасочена институционална
промяна, докато фактическото разпреде-
ление на правата е последващо приложение
на така установените правила. Ако в тра-
диционната икономическа теория собстве-
ността върﬗ благата се приема за дадена
в пълен обхват на определен индивид или
група, тук отношенията на собственост
се разглеждат диференцирано. Тъкмо зато-
ва понятието собственост е заменено от
множественото имуществени права13. Още
в римското право са познати различните
компоненти на правото на собственост –
право на ползване (ius utendi), разпорежда-
не (ius abutendi – промяна на формата и
субстанцията, преотстъпването на целия
комплект от права или само част от тях
на трети лица временно или постоянно)
и присвояване на плодовете от дадено-
то благо (ius fruendi) (вж. Furubotn/Richter
2008, с. 87). Употребяваното тук понятие
имуществени права се отнася до различ-
ните компоненти (правомощия) в състава
на правото на собственост и има за цел
да подчертае разликата между цялото и
частите. Този начин на разглеждане дава
възможност за плодотворен анализ на ико-
номически последствия от прехвърлянето
само на част от имуществените права на
определен индивид или група.
Трагедия на общото”
Разликата в икономическата ефектив-
ност на различните регламентации
на имуществени права се демонстрира
нагледно в теорията често с примера за
трагедията на общото” (вж. Furubotn/
Richter 2008, с. 111-113)14. Икономически
рационалният стопанин, който разпо-
лага с пълния набор имуществени права
върху някое пасище, ще увеличава броя на
пасящите там животни дотогава, дока-
то нетният пределен приход от послед-
но добавеното животно (прирастът в
прихода от добавянето му минус спада в
прихода поради намаляването на храната
за останалите) стане нула. При публично
ползване на пасището рационалните инди-
види, които при тези обстоятелства не
разглеждат спада на количеството храна
за чуждите животни като накърняване на
собствените интереси, ще увеличават
броя на своите животни, докато не са в
състояние да извлекат повече никаква пол-
за, т.е. докато средният приход от всич-
ки животни не стане нула (при условие, че
всяко допринася равен приход). Резулта-
тът ще бъде претоварване на пасището
и в крайна сметка унищожаването му. Ин-
тересна от икономическа гледна точка е
аналогията с предоставянето на отделни
компоненти на правото на собственост
на един или множество субекти. В общия
случай консумирането на ползите от някой
от компонентите води до намаляване на
икономическата стойност на другите пра-
ва (например упражняването на правото
на ползване на един автомобил намалява
13 Изрично трябва да бъде подчертана разликата с традиционно използваната в правната наука категория на
„имуществените права”. Обхванатите в новоинституционалния термин икономически отношения по повод на
ресурси/блага не се припокриват напълно със съдържанието на правната категория, която включва вещните, обли-
гационните, авторските и редица други видове права.
14 Примерът е заимстван от Хюмовия „Трактат за човешката природа” (1740), ﬙ дето изводите от това, което
днес е известно като парадокс на колективното действие, са използвани за обосноваване на нуждата от предос-
тавянето на определени колективни блага от държавата (срв. с Mackaay 2000).
Статии
89
стойността на правото на разпореждане
с него – т.е. цената при продажба „втора
ръка”). Ако един субект притежава всички
права от набора, той би използвал вся-
ко право, докато пределните приходи не
се изравнят с пределните разходи (т.е. с
намаляването на стойността на другите
права). По съвсем друг начин ще изглежда
рационалното поведение на индивидите,
ако разполагат само с част от правото на
собственост, тъй като в този случай те
няма да се интересуват от загубите на
другите държатели на права вследствие
на собственото прекомерно използване на
правото (до момента, в който собстве-
ният им пределен приход не стане нула).
Чисто теоретично, в свят без транзак-
ционни разходи губещите ще могат да
компенсират дадения ползвател, за да се
откаже от допълнителното консумиране
на правото си, но при реалните условия
вследствие на високите транзакционни
разходи договарянето се оказва невъзмож-
но. Разпределянето на собствеността
над даден ресурс сред повече индивиди ще
има за следствие факта, че резултатите
от стопанските действия на определен
участник няма да бъдат напълно интерна-
лизирани от него, а от множество субе-
кти (Eissrich 2001, с. 102). Това, от една
страна, намалява мотивацията за иконо-
мическа инициатива на отделния индивид,
тъй като ще получи само дял от очаквана-
та печалба, а от друга, засилва стимулите
за интензивна консумация на разполага-
емото общо благо, тъй като негативни-
те последствия ще се понесат от голяма
група икономически участници (т.е. увели-
чава размера на външните ефекти) (срв.
със Седларски 2009b).
Теорема на Коуз
Според Теоремата на Коуз външните
ефекти биват интернализирани при сво-
бодна размяна на права на собственост и
отсъствие на транзакционни разходи (ТР).
Началното структуриране и разпределение
на правата върﬗ икономическите блага е
без значение, тъй като при липсата на ТР
интересите на индивидите ще доведат до
Парето оптималната им алокация. Като ус-
ловие Коуз посочва: „Необходимо е да се знае
дали нанасящият вреда […] носи отговор-
ност или не за причинените щети, тъй като
без установяването на това първоначално
разпределение на правата не може да има
пазарни сделки за прехвърлянето и рекомби-
нирането им. Но крайният резултат (който
максимизира стойността на продукцията) е
независим от правната норма, ако се допус-
не, че ценовата система работи без разхо-
ди” (Coase, 1960, p. 8). С други думи, при ни-
ски транзакционни разходи дали определени
имуществени права ще бъдат предоставени
от законодателя на един или друг правен су-
бект няма да повлияе върﬗ ефективността
от икономическа гледна точка, а само върﬗ
разпределението на благосъстоянието в об-
ществото.
Теоремата на Коуз може да бъде представе-
на нагледно със следния пример (срв. с Kirstein
2004)15. Фабрика замърсява преминаващата
в близост река, като причинява загуби в
размер на 30 000 лева на всяка от стоте
рибни ферми (развъдници) по долното тече-
ние на реката. Вредите могат да бъдат из-
бегнати чрез изграждане на пречиствателна
станция в предприятието, струваща 2 млн.
лв., или чрез заﬖ пуване на специални филтри
15 Оригиналният пример, който Коуз използва, е ситуация, в която земеделец и скотовъдец притежават съседни
участъци земя и животните редовно причиняват загуби на реколтата на земеделеца, стъпквайки посевите му.
Въпросът в този случай е дали „отговорността” (бремето на щетите) да бъде приписана на земеделеца (на ското-
въдеца да бъде предоставено право за свободно преминаване по засадената земя) или на скотовъдеца (земеделецът
да има правото да изисква от трети лица да не навлизат в земята му) (Coase 1960; вж. също Coleman 1984).
Възникването и ефектите на правните норми
Статии
90 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
от фермите, всеки на цена от 14 000 лева
(за опростяване се приема, че щетите са
единствено под формата на загуби за раз-
въдниците). Независимо коя от страните
ще поеме разходите по отстраняването на
негативния външен ефект, премахването му
ще е ефективно действие за обществото
като цяло, тъй като причинените щети
(общо 3 млн. лв. за стоте развъдника) са по-
големи от разходите за избягването им и в
двата случая. Според Теоремата на Коуз при
липса на разходи по договарянето (транзак-
ционни разходи) отстраняването на външ-
ния ефект ще бъде заплатено от страната,
която може да го направи на по-ниска цена в
сравнение с другата. В разглеждания пример
това са развъдниците (общо 1,4 млн. за сто
филтри вместо 2 млн. лв. за пречиствател-
на станция). Държавата може да разпредели
имуществените права по два начина – да
предостави правото на ползване на реката
на рибните ферми, т.е. да забрани изхвър-
лянето на отпадни води, или обратно, да го
предостави на предприятието, т.е. да раз-
реши замърсяването.
В случай че правото бъде дадено на фабри-
ката, договаряне не е необходимо, тъй
като това е ефективното (с най-ниски раз-
ходи) от икономическа гледна точка реше-
ние – фермите заﬖ пуват филтри на обща
стойност 1,4 млн. лв., с които премахват
вредните последици от производството на
фабриката. Ако държавата обаче даде пра-
вата на развъдниците (т.е. следва принципа
щетите да се поемат от причинителя), пред
фабриката стои изборът да построи пречис-
твателна станция на стойност 2 млн. лева
или да плати на фермите стойността на
филтрите – общо 1,4 млн. лева. Разбира се,
1,4 млн. лева е минималната сума, която ри-
бопроизводителите ще поискат в замяна от
отказа си от правото да ползват чистите
води на реката – те могат да настояват за
обезщетение, надвишаващо цената на фил-
трите. Горната граница на техните искания
обаче ще е 2 млн. лева, тъй като толкова
ще струва на предприятието спазването
на правото им чрез изграждане на пречис-
твателна станция. До сделка ще се стигне
при съвﬖ пни разходи между 1,4 и 2 млн. лева.
При всички положения обаче страната с най-
малки разходи по избягването на вредните
последици ще предприеме действията по
премахване на външния ефект. Ето защо
съобразяването с икономическата ефектив-
ност изисква правото да бъде дадено още в
началото на страната с по-големи разходи
по отстраняване на негативния ефект, т.е.
на тази, която цени имущественото пра-
во по-високо и би го придобила по пазарен
път при пренебрежимо малки транзакционни
разходи („принцип на Познър”, вж. Veljanovski
2006, с. 37; Coleman 1984; Edlin 2000). Пра-
вилото вредите да се заплащат от причи-
нителя, противно на ежедневната логика,
изглежда икономически неефективно.
Макар ефективното решение в крайна
сметка да се налага винаги поради описания
механизъм, различното първоначално регла-
ментиране на имуществените права ще
има преразпределителни последици. Ако пра-
вата са предоставени на предприятието,
то няма да заплати нищо на развъдниците,
които ще понесат цената на противоза-
мърсителните мерки. При обратния сцена-
рий благосъстоянието на рибопроизводите-
лите ще бъде увеличено с платената им от
предприятието сума за придобиване на пра-
вото на ползване (замърсяване) на реката,
която ще надвишава разходите за филтри16.
16 Coleman (1984) аргументира, че ако се следва така наречения „принцип на Познър” – правото да уподоби хи-
потетичното пазарно решение, всъщност ще е налице Парето влошаване, тъй като домакинствата ще загубят
благосъстояние, без да бъдат обезщетени.
Статии
91
Логично е тогава законовата алокация на
имуществените права да концентрира ло-
бистки усилия в полза на едната или друга-
та страна, тъй като дори и да не увелича-
ва съвﬖ пното обществено богатство, то
разпределя дяловете от това богатство
по различен начин17.
При наличие на транзакционни разходи
обаче договарянето между страните за
интернализиране на съответните външ-
ни ефекти ще да бъде възпрепятствано:
„След като се вземат предвид разходите
за извършване на пазарни сделки, става
ясно, че такова предоговаряне на права
ще бъде предприето само ако увеличе-
нието на стойността на продукцията в
резултат на предоговарянето е по-голямо
от разходите за предоговаряне” (Coase,
1960, p. 15). Тъй като в разглеждания
пример се приема като изходно условие,
че стойността на продукцията (както
и размерът на щетите) не се променя с
различното разпределение на правата, то
допускането за наличие на транзакцион-
ни разходи – например общо 600 000 лева
за договаряне със стоте засегнати рибни
ферми (разходи за намиране на потенциал-
ните засегнати, административни такси
за регистриране договорите и т.н.), ще
доведе до невъзможност за предоговаря-
не в посока на икономически ефективното
разпределение на имуществените права.
Ако правата бъдат предоставени първо-
начално на фермерите, предприятието
ще бъде изправено пред избора да плати
а) 2 млн. лева за пречиствателна стан-
ция, или б) поне 14 001 лв. на развъдник
(за 100 развъдника) за отстъпване на пра-
вото на ползване върху водата плюс общо
600 000 лв. транзакционни разходи. Ва-
риант „а” е по-евтин и следователно ще
бъде предпочетен, което на свой ред оз-
начава, че от гледна точка на общество-
то повече ресурси от необходимото ще
бъдат употребени за интернализиране на
негативния външен ефект.
В литературата може да бъде открита ар-
гументация по линия на теория на игрите,
която представя ефективния резултат,
предвиждан от Теремата на Коуз, като
малко вероятен, дори при допускане на ну-
леви транзакционни разходи (за намиране
на потенциалните контрагенти, послед-
ващ контрол и евентуално принудително
налагане на изпълнението). При положение
че предприятието е успяло да сключи 99
договора за придобиване на правото да
замърсява реката за средно 16 000 лв. на
развъдник, то последният фермер би мо-
гъл да възприеме стратегическо поведение
и да поиска цена от максимум 416 000 лв.
(= 2 000 000 – 99 х 16 000). Очевидно ро-
лята на последния рибопроизводител носи
стретегически изгоди и други фермери
също ще се опитат да заемат тази по-
зиция, т.е. да забавят сключването на
договор. Ако всички сто фермери възпри-
емат това поведение, няма да се сключи
нито един договор (вж. Kirstein 2004; срв. с
Coleman 1984).
Тъй като в стопанската действителност
разходите за договаряне, както и стра-
тегическото поведение на партньорите
рядко могат да бъдат пренебрегнати, се
оказва, че Теоремата на Коуз има преди
всичко евристично значение, а началното
структуриране на имуществените права
от държавата има реално отражение върﬗ
икономическата ефективност18.
17 С което се явява обект на изследване от така наречената нова политическа икономия (new poli﬒ cal economy).
18 […] При тези условия първоначалното разпределение на правата има влияние върﬗ ефективността, с която
икономическата система функционира. Един вид уреждане на правата може да доведе до по-голяма стойност на
продукцията от всички останали” (Coase 1960, с. 15).
Възникването и ефектите на правните норми
Статии
92 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
Правна рамка и транзакционни
разходи
Що се отнася до опазването на предос-
тавените от законодателя имущест-
вени права, то може да бъде гарантирано по
различни начини. Единият от тях – познат
от най-древната човешка история – е де-
централизираният. Всеки стопански субект
се грижи сам, например чрез въоръжаване, за
неприкосновеността на собствеността си.
Алтернативен път е централизираната ор-
ганизация на защитата на имуществените
права – чрез полиция и съдилища. В рамките
на новоинституционалния анализ обяснение
на възникването на централизираното нала-
гане на имуществените права и изпълнение-
то на договорите предлага така наречена-
та икономика на транзакционните разходи.
Според теорията за фазите на размяната на
Д. Норт19 общоикономическите транзакци-
онни разходи ще нарастват с всеки етап на
икономическо развитие поради повишаване
на броя на сделките, на участниците в тях
и на разменяните обеми. Проблемът, който
възниква при нарастване на коплексността
на разменните отношения – преминаване от
лична ﬙ м безлична размяна, от сделки в общ
социален контекст и споделени неформални
норми ﬙ м такива между напълно отчужде-
ни участници в размяната, е, че разходите
по контрола и налагането се увеличават до
забранителни за търговията размери, а от-
там възпрепятстват по-нататъшното раз-
деление на труда. Множество механизми са
били използвани за ограничаване на негатив-
ните ефекти от разширяването на пазари-
те – договори, поръчителства, залози, тър-
говски кодекси, търговски марки (срв. с North
2005, с. 73; 121; Eissrich 2001, с. 135). Но „[o]
съществяването на сложни разменни процеси
без съдействието на трета страна, която
може принудително да наложи изпълнението
на споразуменията, е трудно” (North 1990,
с. 17). Ефектите от мащаба при контрола и
санкционирането на изпълнението на множе-
ство сделки довеждат до централизирането
на функциите на третата страна, гарант
на транзакцииите между икономическите
субекти (North 2005, с. 119). Така държавата
се сдобива със сравнително предимство при
употребата на сила. Възниква единен правов
ред. Правовият ред намалява несигурността,
с която човешките същества трябва да се
справят при ориентацията си в действител-
ността (вземането на решения), свеждайки
неопределеността до риск (прогнозируемост
на резулатите от дадено действие или съ-
битие, т.е. известни вероятности на на-
стъпване на алтернативните последствия,
вж. (Richter 2008; North, 2005, с. 2, 14, 36)20.
Тъй като поведението на останалите става
предвидимо за отделния участник, коопери-
рането започва да бъде изгодно (намаляват
се разходите за проучване на възможните
реакции на отсрещната страна, за застра-
ховане срещу или предотвратяване на още-
тяващи действия, т.е. транзакционните
разходи). Подобна организация на размяната
на права дава началото на съвременните ма-
щаби на разделение на труда и специализация
(North/Wallis/Weingast, 2006)21.
19 Норт разграничава три различни форми на пазарни отношения: лична размяна, безлична размяна и безлична раз-
мяна с принудително налагане на изпълнението (enforcement) от трета страна (срв. със Седларски 2010).
20 Още в „Трактат за човешката природа” Д. Хюм разглежда правото като съвﬖ пност от общоприети правила,
правещи размяната възможна в условията на непълна информираност и конﬖ риране за ограничени ресурси. Начи-
нът, по който обосновава своята „Идея за съвършената държава” (1777), се доближава до аналитичния подход на
съвременната школа на публичния избор (срв. с Mackaay 2000). Общоприети норми на поведение често възникват
еволюционно в рамките на продължителен процес на проби и грешки (например утвърждаването на движението по
пътищата вдясно), но централизираното им налагане може да спести значително време и разходи.
21 До каква степен промяната в правните норми измества техническия прогрес като главно обяснение за въз-
приеманата традиционно като технологичен прелом индустриална революция свидетелства цитатът от
Статии
93
В контекста на Теоремата на Коуз правна-
та система е необходима като инструмент
за справяне с негативните външни ефекти в
ситуациите, когато транзакционните раз-
ходи за разпределение на имуществените
права по децентрализиран път са забрани-
телно високи (например при голям брой по-
тенциални участници в преговорите) (Coase
1960, с. 18). Т.е. държавата, подобно на фир-
мата (Coase 1960, с. 17 нарича държавата
„специален вид суперфирма”), е решение в
случаите, когато пазарните транзакционни
разходи са твърде големи. Така ТР се явяват
икономическо обяснение едновременно на
съществуването на фирмата и държавата
като алтернативни на пазара координаци-
онни решения22.
Законова защита
на имуществените права
В
основополагащата за икономическия ана-
лиз на правото статия на Калабрези и
Меламед (Calabresi/Melamed 1972) способи-
те държавата да регламентира законово
защитата на имуществените права (т.е.
последиците за нарушителите на дадено
право) са обобщени в три основни режима:
1) разрешение (proper﬑ rules) – индивидите,
непритежаващи дадено имуществено право,
могат да го упражнят след постигане на до-
говореност с притежателя му (притежате-
лят доброволно се отказва от правото си да
изисква въздържане от всички останали су-
бекти от действие спрямо притежаваната
вещ); 2) обезщетение (liabili﬑ rules) – тре-
ти лица могат да нарушат имущественото
право на притежателя без негово съгласие,
но впоследствие дължат обезщетение; 3)
забрана (inalienabili﬑ rules) – лицата, непри-
тежаващи имущественото право, не могат
да използват съответния ресурс, независимо
от съгласието на притежателя на право-
то – например правото на свобода (от роб-
ство) или правото на глас на избори23 (срв. с
Kirstein 2004; Coleman 1984).
Приложението на един или друг режим следва
да се основава на икономическата ефектив-
North/Thomas (1973, с. 157): „Индустриалната революция не е източни﬙ т на модерния икономически растеж.
Тя е резултатът от повишаване на частната норма на възвръщаемост от развиването на нови технологии и
прилагането им в производствения процес”. От една страна, институционални развития като въвеждането на
патентите в Англия през 1624 г. допринасят за изравняването на частни и социални ползи от развойна дейност,
от друга, обвързването на науката с техниката води до еластично предлагане на ново знание, като комбинацията
от двата фактора става причина за нарастващата бързина на техническия напредък. Новият начин на дефиниране
на имуществените права над иновациите заляга в основата на общественото и икономическото преобразуване на
западноевропейските държави в ﬙ сния Ренесанс. Подобен възглед обръща посоката в Марксовата интерпретация,
според която производителните сили и производствените отношения пораждат социалните структури и над-
стройка (институциите).
22 На съдилищата Коуз (Coase 1960, с. 19) приписва задачата да правят размяната възможна при високи ТР: „…
ситуацията е съвсем различна, когато пазарните транзакции са твърде с﬙ пи и правят трудна размяната на
установените със закон права. В такива случаи съдилищата влияят директно на икономическата активност. За-
това изглежда желателно съдилищата да разбират икономическите последствия от своите решения и доколкото
е възможно без създаване на несигурност около самата законова норма, да вземат предвид тези последствия при
вземане на решенията”. В това отношение позицията му съвпада с тази на Познър (вж. Hsiung 2004). Ж. Коулман
набляга на намаляващото несигурността (а следователно и транзакционните разходи) действие на всеизвестните
и непроменливи правни норми: страните очакват от съдилищата (в системата на прецедентното право) не „на-
лагането на ефективно правило, а ... налагането на каквото и да е правило, което ще намали несигурността. Тъй
като такова правило ще подпомогне рационално договаряне, чиито дългосрочни последствия ще бъдат ефективни”
(Coleman 1989, с. 190, цит. по Mackaay 1999, с. 79).
23 Тъй като подобно ограничаване на свободата за доброволна размяна на права на пръв поглед противоречи на
икономическата логика (индивидът е този, който познава действителната ценност на дадено право за самия себе
си и би следвало да може да го разменя, ако му се предложи компенсация, надхвърляща тази субективна ценност), в
икономическия анализ на правото се търсят обяснения, свързани с несъвършената информираност на рационалната
Възникването и ефектите на правните норми
Статии
94 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
ност24. В разгледания по-горе пример, онагле-
дяващ Теоремата на Коуз, имплицитно бяха
презюмирани права, защитени с разрешите-
лен режим – собствениците им можеха да
ги прехвърлят чрез договаряне и така да се
стигне до икономически ефективното ре-
шение. Но Теоремата на Коуз е в сила само
при пренебрежимо малки транзакционни
разходи за договаряне. В реалността, както
беше показано, въвеждане на разрешителен
режим и осланяне на механизма, описан от
Коуз, невинаги ще доведе до желаните резул-
тати поради високите разходи по сделките.
По-подходящ в този случай би бил режимът
на обезщетение (Coleman 1984). Така, при
условие че правата върﬗ реката са дадени
на рибните ферми, предприятието ще е в
състояние да наруши тези права, без да се
налага да извършва забранително високите
транзакционни разходи за преговори и впо-
следствие да заплати обезщетение на ри-
бопроизводителите. Веднага възниква обаче
въпросът за размера на дължимото обезще-
тение. Ако то бъде приравнено на пълната
стойност на щетата за развъдниците (общо
3 млн. лв.), тогава за предприятието по-ев-
тиният вариант би бил изграждането на
пречиствателна станция (2 млн. лв.), което
е общоикономически неефективното реше-
ние в сравнение със заﬖ пуването на филтри
на обща стойност 1,4 млн. лв. При положение
че законодателят има информация за разхо-
дите на фермите за избягване на щетите,
но не познава разходите на предприятието,
той може да постигне ефективния резултат
с най-голяма сигурност, ако предостави пра-
вата за ползване на реката на развъдниците
и ги защити с дължимо обезщетение в раз-
мер на цената на филтрите (Kirstein 2004).
Така демонстрираната аргументация има
малко общо с познатия от правото принцип
щетите да бъдат заплащани от причини-
теля, макар в случая да се стига до една﬙ в
резултат25.
През 1970 г. Г. Калабрези26 категоризира
разходите, свързани с въвеждането на опре-
делена структура на имуществените права
и тяхната законова защита, на първични,
вторични и третични (Calabresi 1970). Пър-
вични са разходите, причинени от икономи-
чески неефективно поведение на страните
вследствие на създадените от правната
рамка стимули. В разглеждания пример таки-
ва биха били разходите за изграждане на пре-
чиствателна станция във фабриката вмес-
то струващото по-малко ресурси заﬖ пуване
на филтри. Краен случай би било неосъщест-
вяването на определени сделки, които при
друга структура на имуществените права
биха били изгодни за участващите стра-
ни – в примера с правото на процент от
приходите от препродажба на произведения
на изﬖ ството първични разходи биха били
загубените приходи от неосъществените
транзакции поради въвеждането на закона.
Тези разходи са ненаблюдаеми на практика и
могат да бъдат отчетени само при сравне-
нието с хипотетични ефективни ситуации
(Kirstein 2004; срв. с по-подробната дисﬖ сия
на проблема от гледна точка на теорията
на транзакционните разходи в Седларски
индивидуална преценка в подобни ситуации. Чисто правната идея, е разбира се, да се защити с цената на икономи-
ческата ефективност някакво друго желано социално благо (вж. Coleman 1984).
24 За да се отличават въобще вариантите 1 и 3 от вариант 2, е необходимо в закона да бъде заложена санкция в
допълнение ﬙ м обезщетението на нанесените вреди на притежателя на правото при нарушение, т.е. използване-
то на чуждия ресурс да става при по-висока цена.
25 В икономическия анализ на правото се изхожда от убеждението, че причиняването на вреди е двустранен процес.
Ако рибопроизводителите не биха създавали развъдници в близост до фабриката, не би имало и вреди. Правейки го,
те приемат последиците от подобно поведение, следователно са съпричинители на вредата наред с предприяти-
ето (Kirstein 2004).
26 Тогава преподавател в Юридическия фаﬖ лтет на Йейлския университет (вж. Mackaay 2000; Veljanovski 2006, с. 38).
Статии
95
2009d). Примерът с произведенията на изﬖ -
ството е подходящ и за нагледно представя-
не на вторичните разходи от структурата
на имуществените права – свързани с раз-
пределението на риска от сделките. Преди
въвеждането на правото на процент от
продажбите рис﬙ т е бил носен изцяло от
търговците с произведения на изﬖ ството.
След това част от него е била прехвърлена
на самите автори – те получават по-ниска
първоначална цена за своите картини от
търговците, без да са сигурни, че в бъдеще
ще имат допълнителни постъпления. При ус-
ловие че страните по сделката са склонни в
различна степен да избягват риска, същест-
вува вероятност подобна промяна да нама-
ли броя на разменните отношения (Kirstein
2004). Третични разходи в схемата на Ка-
лабрези са познатите от новата институ-
ционална икономика транзакционни разходи
за принудителното налагане на правата на
собственост. Те имат непосредствено от-
ношение ﬙ м избора на индивидуалната или
централизирана защита на имуществени-
те права, разгледан по-горе. Държавата би
спестила своите третични разходи (под-
държането на правораздавателната и пра-
воохранителната система), ако се откаже
от всякаква форма на законова защита на
имуществените права или въобще от на-
казателното право. В та﬙ в случай обаче
размяната между икономическите субекти
би била възможна само по пътя на значител-
но по-с﬙ пото (вкл. за обществото като
цяло поради отсъствието в този случай на
ефекти от мащаба) индивидуално налагане
на спазването на правата на собственост.
В редица случаи то може да се осъществи
единствено при забранително високи разхо-
ди, т.е. да предотврати встъпването в раз-
менни отношения, намалявайки нивото на
разделение на труда и специализация, а от-
там и ефективността на икономическата
система като цяло (срв. с аргументацията
по линия на транзакционните разходи със Се-
дларски 2008a)27. Спестяването на третич-
ни разходи следователно води до увеличаване
на първичните, и обратно.
Ето защо като ориентир при структурира-
нето на имуществените права на теоретич-
но ниво се използва критерият на Калабрези,
според който имуществените права и тях-
ната защита трябва да бъдат формулирани
така, че сумата на първичните, вторични-
те и третичните разходи да се минимизира
(срв. с Kirstein 2004). На основата на този
принцип Калабрези формулира по-﬙ сно сво-
ята теория за отговорността за случайни
щети. Минимизирането на „сумата на раз-
ходите, причинени от инциденти, и разхо-
дите за предотвратяване на инциденти”,
се постига според него, ако за щетите от
инцидента се държи отговорна страната,
която е можела да го предотврати с най-
малки разходи. Ако например шофьор причи-
ни на пътя инцидент, който нанесе щети
в размер на 300 лв., и причината е, че не
е сменил спирачките на колата си на цена
от 100 лева, той трябва да бъде задължен
да плати щетите. Тогава стимулите ще бъ-
дат такива, че водачите ще сменят свои-
те спирачки навреме, тъй като за тях това
ще е по-евтиният вариант, отколкото да
заплащат за последствията при инциден-
ти. В същото време за обществото като
цяло това ще е най-ефективният вариант,
защото в горния случай ще бъдат спестени
ресурси на стойност 200 лв.: шофьорът ще
заплати 100 лв. за нови спирачки, но няма
27 В случай че транзакционните разходи за осъществяване на определени сделки или дейности са твърде високи на
индивидиуално равнище (надвишават очакваните нетни изгоди), не се стига до размяна. Например отсъствието
на полицейска защита ще принуди собствениците на производствени площадки да поддържат въоръжена охрана,
с което ще понесат изцяло транзакционните разходи по опазване на имуществените права и е възможно да не
реализират очакван положителен нетен икономически резултат, т.е. да закрият дейността си.
Възникването и ефектите на правните норми
Статии
96 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
да бъдат нанесени вреди в размер на 300 лв.
(Veljanovski 2006, с. 38-39).
Икономика на престъплението
Както бе изтъкнато във въведението,
значителна част от работата в област-
та на икономическия анализ на правото се
основава на идеите, развити от Гари Бекер
през 60-те години на 20-и век. Бекер раз-
глежда престъпленията като резултат от
калﬖ лацията на ползи и разходи от рацио-
налния икономически индивид, подобно на
всяка друга стопанска дейност. При положе-
ние че очакваният приход от престъплени-
ето (продажбата на откраднатите стоки)
надвишава разходите за извършването му,
м които се причислява и очакваната стой-
ност на санкцията (например размерът на
глобата, умножен по вероятността да бъде
наложена), престъплението попада в набо-
ра от носещи положителна нетна очаквана
възвращаемост дейности, между които ин-
дивидът може да избира. Ако очакваната
възвращаемост от престъплението е по-го-
ляма от тази на алтернативните достъпни
дейности, един рационален субект би избрал,
според Бекер, именно престъпното занима-
ние като източник на доходи. Целта на ико-
номическия анализ на правото в та﬙ в сми-
съл е да прогнозира евентуално престъпното
поведение на икономическите агенти с оглед
на различните стимули за действие (при ра-
ционална преценка случаите на престъпле-
ния от силен афект остават извън кръга
на изследване). Очевидно задачата на зако-
нодателя се свежда до определяне на та﬙ в
размер на санкциите, при който нетната
очаквана възвръщаемост от престъпната
дейност е по-малка от тази при алтерна-
тивните източници на доход28. Разбира се,
и тук не става дума за точно предвиждане
на вземаните решения от всеки конкретен
индивид, а по-скоро за средното поведение в
голяма група от хора. Но ролята на законо-
дателя се състои тъкмо в направляването
на тази обща тенденция чрез задаването на
рамковите условия (стимули за действие).
В тази връзка Гари Бекер въвежда поняти-
ето „търсене на престъпност”, влагайки в
него значението на ниво на престъпността,
което обществото е склонно да толерира,
тъй като разходите за по-нататъшното му
намаляване са повече, отколкото то е го-
тово да заплати (алтернативните разходи
или полезността на публичните блага, чие-
то финансиране трябва да бъде пожертва-
но, за да се осигури по-малка престъпност,
са по-големи от очаквания пределен прираст
на ползите от по-малка престъпност). Рав-
новесното количество престъпления в едно
общество се определя (както и на всеки друг
пазар) от функциите на „търсене” и „пред-
лагане” на престъпност, като функцията на
предлагане отразява индивидуалната раци-
онална преценка на възвръщаемостта при
различни цени (различно ниво на санкциите).
Равновесна цена се явява размерът на санк-
цията за престъпленията, при която тър-
сене и предлагане се изравняват (вж. Kirstein
2004, с.20; Hsiung 2004).
По-нататък в рамките на направлението
„икономика и право” се прави сравнителна
оценка на различни институционални реше-
ния, свързани със защитата на правата на
гражданите. Така например предвиждането
на извънсъдебно споразумение като способ
за решаване на правни конфликти води след
себе си определени икономически обосновани
последици. Макар основната идея на спора-
28 Друго тълﬖ вание на горната икономическа зависимост е, че тя подчертава ролята на социалната политика за
създаване на по-доходоносни възможности за законна заетост, например чрез осигуряване на по-високо образова-
телно равнище (Kirstein 2004).
Статии
97
зумението да е намаляване на третичните
разходи (чрез евентуално избягване на съде-
бен процес), при непостигане на съгласие и
решаване на спора отново пред съда тре-
тичните разходи всъщност ще са се увели-
чили. Но споразумението може да се отрази
и на първичните разходи. Знаейки предвари-
телно, че е предвидена възможност за спора-
зумение, а с това и за постигане на по-ниска
очаквана цена на престъплението в сравне-
ние със законовата санкция, престъпни﬙ т
ще бъде стимулиран да извърши повече про-
тивозаконови деяния, а с това в общество-
то ще бъдат неефективно изразходвани
повече ресурси. От друга страна, допускане-
то на възможност за споразумение, ﬙ дето
жертвата има влияние върﬗ изхода и с това
върﬗ размера на компенсациите, може да
доведе до намалена предпазливост (спестя-
ване на разходи по необходимата грижа за
опазване собствеността) и с това отново
до увеличаване на неефективното приложе-
ние на ресурси (Kirstein 2004).
Написаното дотук илюстрира тенденцията
икономическият анализ на правото да бъде
позитивен, изследващ без морална оценка
рационалното поведение при различни зако-
нови регламентации и произтичащите от
тях стимули. Именно тази характеристика
на метода обаче е причина за съпротивата
м него от множество автори в социал-
ните науки, виждащи го като несъвместим
с традиционни принципи на правото. Не-
малко от критиките повтарят тези срещу
съвременната икономическа методология
въобще.
Критика и ограничения на подхода
Доколкото в научното направление „ико-
номика и право” се допуска нормативно
сравняване на различни състояния на света,
то е на основата на критерия за Парето
ефективност, мислен като индикатор на
желаността на едно или друго решение в об-
ществото. Квазинормативното приложение
на Парето ефективноста ﬙ м проблемите
на правото не е безпроблемно и е съсредо-
точие на множество критики ﬙ м подхода.
Че доброволната размяна винаги подобрява
благосъстоянието на участниците или поне
не влошава това на нито един от тях, е
един от основните постулати на икономи-
ческата теория. Ако двама индивиди желаят
да влязат в разменни отношения, се приема,
че това е поради наличието на интерес от
сделката и за двете страни, който може да
е ненаблюдаем за трети, страничен участ-
ник. Положението се запазва и в случай че
впоследствие предварителните очаквания за
изгода не се изпълнят и се окаже, че някоя от
страните е загубила от сделката. Ето защо,
при условие че не се засягат интересите на
трети, правото трябва да подкрепя подоб-
на размяна, а не да създава пречки пред нея.
Нещо повече, в случай че обстоятелствата
(високи транзакционни разходи) правят раз-
мяната невъзможна, правото трябва да на-
ложи резултата, който би бил постинат при
свободна размяна. С други думи, изходна точ-
ка в икономическия анализ на правото е, че
размяната винаги води до Парето подобре-
ние. Концепцията за Парето подобрение и
Парето оптималност е начин икономистите
да сведат нормативните оценки и дебата
за справедливостта на разпределението на
ресурсите до възможно позитивно сравнение
на състояния на света. В контекста на „ико-
номика и право” една правна норма следва
да бъде въведена, ако никоя от засегнатите
страни не бъде ощетена, но поне една бъде
поставена в по-добро положение. В законо-
дателната практика обаче приложението на
подобен принцип се оказва трудно или дори
невъзможно. Например регламентирането
на определени имуществени права винаги
води до това, че правата на някаква група
от обществото биват ограничени (трябва
Възникването и ефектите на правните норми
Статии
98 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
да се въздържат от действия спрямо при-
писаната другиму собственост, налагат им
се наказания или им се вменява отговорност
за нанесени вреди). Ако нормотворецът се
придържа твърдо ﬙ м принципа за Парето
подобрение, огромна част от възможност-
ите за правна промяна ще бъдат блокирани
(Coleman 1984). Изходът, който икономи-
стите предлагат, е отслабване на критерия
за ефективност на Парето до така нарече-
ната Калдор-Хикс ефективност. При втория
критерий едно състояние се счита за ефек-
тивно спрямо някакво предишно, ако печеле-
щата от промяната страна е в състояние
да обезщети губещата и да запази някаква
нетна изгода, т.е. печелещият печели пове-
че, отколкото губещият губи. Проблемът
за междуличностно сравнение на полезност-
та, създавал трудности още на философите
утилитаристи, бива решен в икономиката
чрез готовността за доброволно встъпване
в разменни отношения. Ако губещата стра-
на приеме компенсацията, това се счита за
израз, че полезността ù не е намаляла29. Кри-
терият на Калдор-Хикс ефективността или
потенциалната Парето ефективност обаче
също има ограничено практическо значение.
Първо, множество правни норми се прием-
ат именно, за да санкционират определено
поведение, т.е. компенсирането на съот-
ветните потърпевши е нежелано. Второ, в
реалния свят компенсирането е свързано с
транзакционни разходи – печелещият тряб-
ва да открие губещите, да се споразумее с
тях, а това може да му струва повече от
нетния положителен остатък след изплаща-
нето на компенсацията, което прави ситуа-
цията в крайна сметка Калдор-Хикс неефек-
тивна.
Резервираност от правно-философска гледна
точка ﬙ м подхода на направлението „ико-
номика и право” предизвиква завоалирана-
та идеологическа натовареност на използ-
ваните основни икономически концепции.
Допускането, характерно за съвременната
микроикономическа теория, че междулично-
стното сравнение на полезността може да
се осъществява единствено на база изяве-
ните чрез готовността за плащане предпо-
читания, е проблематично. Така едно благо
винаги ще бъде пазарно оценено по-високо
от този, който разполага с повече средства
да го заﬖ пи, въпреки че вероятно би доне-
сло повече субективна полезност на някого,
който не разполага с достатъчно средства.
Продължението на тази логика е, че ефек-
тивно е състоянието, при което богатите
получават повече, тъй като сигнализират
по-висока полезност на дадено благо за тях
чрез по-голяма готовност за плащане (ути-
литаристката концепция за ефективност –
неизменната, макар и имплицитна основа
на икономическата мисъл и днес – гласи, че
ресурсите трябва да се разпределят така,
че да се максимизира общата полезност в
обществото). Ако горните идеи се възпри-
емат в правото, следвайки принципа на
Познър, съдебните решения или правните
норми да уподобяват действието на па-
зарите, резултатът би бил правна рамка,
която допринася за непре﬙ снато увелича-
ване на разслоението: заможните индивиди
биха получавали допълнителни права върﬗ
ресурси, правейки тази възможност още по-
вероятна в бъдеще поради нарасналото си
благосъстояние. Разбира се, подобно пред-
ставяне на фактите е доведено до край-
ност от противниците на икономическия
подход: не е задължително тези, които са в
състояние да платят повече за дадено благо
(право), действително да предложат по-ви-
сока пазарна цена за него – никой не би из-
разходил за правото повече, отколкото то
би му донесло като ползи, а ползите може
да са по-големи за страна с по-ограничени
29 Подобно допускане не е неоспоримо, вж. Coleman (1984).
Статии
99
възможности за плащане. Т.е. процесът на
непре﬙ снато аﬖ мулиране на богатството
в ръцете на най-заможните няма да се със-
тои непременно. Но моралната съпротива,
която приложението на принципа на иконо-
мическата ефективност предизвиква в ня-
кои ситуации на разпределение на ос﬙ дни
ресурси (например единствената чаша вода
в пустинята да бъде предоставена на този
от няколкото изгубили се туристи, който е
в състояние да плати най-много за нея, или в
аналогичния случай на разпределение на ряд-
ко животоспасяващо лекарство) ограничава
областта на приложение на препоръките по
линия на икономическия анализ на правото
(Coleman 1984)30. От тази гледна точка тъй
като правото отразява по-скоро (изменящи
се) обществени предпочитания (представи
за справедливост), а промените в законите,
веднъж приети, често водят до налагането
на нови предпочитания, то се явява обект
на изследване на други социални науки, обяс-
няващи формирането на самите предпочи-
тания (вж. Edlin 2000; Mackaay 2000).
Друга критична аргументационна линия
срещу водещите принципи в направлението
„икономика и право” произхожда от среди-
те на икономистите институционалисти.
Когато се препоръчва правото да уподобя-
ва ефективните пазарни решения, трябва
да се изясни ефективност при какви условия
се има предвид. Ефективното крайно със-
тояние при нулеви транзакционни разходи
е само хипотетично. Нещо повече, реални-
те транзакционни разходи са изражение на
съществуващата институционална рамка
(Coleman 1984). Да се преследва състояние,
което би било постигнато при различен
размер на транзакционните разходи, озна-
чава да се търси ефективност в друга ин-
ституционална среда, която е ирелевантна
за дадената ситуация и вземаните в нея
решения. Що се отнася до ефективност-
та като универсален обяснителен фактор
за възникването на правните норми, сто-
панската история изобилства от примери,
в които формалните институции са създа-
вани не за да повишават икономическата
ефективност чрез понижаване на разхо-
дите за размяна, а тъкмо напротив – да
фиксират социалните отношения чрез ос﬙ -
пяване на престъпването на традиционни
предписания относно позволени търгуеми
количества, начин на производство и пр.,
т.е. те са действали в посока на огранича-
ване на конﬖ ренцията и преразпределение
(срв. с дисﬖ сията в Седларски 2009a)31. В
икономическата теория като цяло и в ико-
номическия анализ на правото в частност
се правят опити този въпрос да бъде решен
с привличането в разглеждането на невзе-
ти под внимание преди това (евентуално
дори ненаблюдаеми) разходи, които прида-
ват на поведението отново оптимизиращ
характер. Проблемът е, че критерият на
ефективността се превръща на практика
в нефалсифицируем, с което се намалява
30 Допълнителен важен аспект на концепцията за ефективността на доброволната размяна се крие в подчерта-
ното значение на свободата на волята на отделния индивид. Всяка външна намеса в самостоятелните решения
на икономическите субекти само би намалила ефективността на действие на стопанската система и благосъс-
тоянието на обществото и следователно е нежелана. За по-пълна аргументация против състоятелността на
използването на критерия на Парето (подобрение или оптималност) или Калдор-Хикс като нормативни оценки при
сравнението на различни състояния на света вж. Coleman (1984).
31 Към обоснованото в творчеството на Веблен гледище за ритуалния произход и значение на нормите – видимо
неподчинени на икономическа ефективност в смисъла на максимизация чрез рационална пресметливост и свобода
на преследване на индивидуален егоистичен интерес, се добавят нови концепции, придобити на границата между
еволюционната биология и икономиката. В процеса на така наречената групова селекция (естествен подбор на гру-
пите) по-голям шанс да оцелеят и да предадат гените си имат общности, в които индивидите успяват да наложат
норми на алтруизъм (взаимопомощ, преразпределение на ресурси). С това на немаксимизиращото (индивидуално
неефективно) поведение се придава характер на мета-рационалност.
Възникването и ефектите на правните норми
Статии
100 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
научната му стойност (всяка правна норма
може да бъде представена като ефективна
при намиране на подходящи разходи, кои-
то тя минимизира). Изводът отново е, че
сферата на приложение на икономическата
методология ﬙ м проблемите на възниква-
нето и ефектите от правните норми е
по-ограничена, отколкото отстояват най-
убедените ù привърженици.
Заключение
Въпреки посочените критики ﬙ м под-
хода приложението на икономическия
анализ в правото е сред най-успешните
опити за пренасяне на икономическия ин-
струментариум в други обществени нау-
ки извън икономиката. Обяснителната му
мощ както за особеностите на функциони-
рането на икономическата система, така
и за произхода и имплицитното съдържание
на множество правни концепции е значи-
телна и бива потвърждавана във все по-
голям брой научни публикации в световен
план. Някои автори отдават този успех на
сходствата в обекта на изследване на пра-
вото и икономиката (взаимодействията
между индивидите в обществото в условия
на конфликтуващи си интереси – в ролята
им на ﬖ пувачи и продавачи, наемодатели и
наематели и пр.) и дори известни допирни
точки в подхода (и в правото, и в иконо-
миката основа на анализа е допускането за
хипотетично изходно състояние – на рав-
новесие или ефективност в икономиката
и справедливост в правото) (Hsiung 2004).
Обществено-икономическата трансформа-
ция и проблемите във функционирането на
българската съдебна система предоставят
богата емпирична база за развитие на те-
оретичните концепции в икономическия
анализ на правото, а добитите в научно-
то направление прозрения получават до-
пълнителна приложна значимост. В този
контекст може да се очаква – макар и за-
бавило се във времето, бързо нарастване
на броя на изследванията в областта у нас
през следващите няколко години.
Литература
Леонидов, A., Ордолиберализъм, Социал-1.
но пазарно стопанство. Трансформация, С.,
Изд. „ЛиК”, 2000.
Седларски, Т., Еволюция на теория-2.
та на институционалната промяна на
Д. Норт, сп. „Икономически алтернативи”,
бр. 2/2010, с. 82-95.
Седларски, Т., Неформални институции, 3.
идеологии и транзакционни разходи, сп.
„Социологически проблеми”, бр. 3-4/2009a,
с. 139-155.
Седларски, Т., Транзакционни разходи в 4.
процеса на системна трансформация в Бъл-
гария, сп. „Икономическа мисъл”, кн. 2/2009b,
с. 35-55.
Седларски, Т., Концепцията за транзакци-5.
онните разходи в неокласическата и неоин-
ституционалната теория, сп. „Икономиче-
ски алтернативи”, бр.1/2009c, с. 79-87.
Седларски, Т., Когнитивни аспекти на 6.
транзакционните разходи, Годишник на Сто-
панския фаﬖ лтет на СУ „Св. Климент Ох-
ридски”, Том 8, 2009d, с. 201-221.
Седларски, Т., Транзакционни разходи и 7.
икономически растеж, сп. „Статистика”,
бр. 2/2008a, с. 18-36.
Седларски, Т., Имуществените права в 8.
процеса на системна трансформация в Бъл-
гария – подходът на Д. Норт, сп. „Управле-
ние и образование”, 2(4), 2008b, с. 83-92.
Статии
101
Пеовски, В., Икономическият империали-9.
зъм, сп. „Икономическа мисъл”, бр. 6, 1999.
Blum, U., L. Dudley, F. Leibbrand, A. Weiske, 10.
Angewandte Ins﬒ tu﬒ onenökonomik. Theorien,
Modelle, Evidenz. Wiesbaden: Gabler, 2005.
Calabresi, G., The Costs of Accidents. A 11.
Legal and Economic Analysis; Yale Universi﬑
Press, New Haven, 1970.
Calabresi, G. A., D. Malamed, Proper﬑ 12.
Rules, Liabili﬑ Rules and Inalienabili﬑ : One
View of the Cathedral. Harvard Law Review,
85, 1972, pp. 1089-1128.
Coase, R. H., The problem of Social Cost. 13.
Journal of Law and Economics, 3(15), 1960,
pp. 1-44.
Coleman, J. L., A﬎ erword: The Ra﬒ onal 14.
Choice Approach to Legal Rules, 65, Chicago-
Kent Law Review, 1989, pp. 177-191.
Coleman, J. L., Economics and the Law: 15.
A Cri﬒ cal Review of the Founda﬒ ons of the
Economic Approach to Law, Ethics, Vol. 94,
No. 4, Jul., 1984, pp. 649-679.
Edlin, A., The New Palgrave: Surveying Two 16.
Waves of Economic Analysis of Law. Review
of The New Palgrave Dic﬒ onary of Economics
and the Law (Peter Newman ed. London:
Macmillan), American Law and Economics
Review, V2, N2, 2000, pp. 407-422.
Eissrich, D., Systemtransforma﬒ on aus 17.
der Sicht der Neuen Ins﬒ tu﬒ onenökonomik.
Frankfurt/New York: Campus Verlag, 2001.
Furubotn, E. G., R. Richter, Institutions 18.
and Economic Theory: The Contribution of
the New Institutional Economics, Second
Edition, Ann Arbor: The University of
Michigan Press, 2008.
Grembi, V., The Imperialis﬒ c Aim of Economics 19.
at the Origin of the Economic Analysis of Law.
History of Economic Ideas, XV, 2007, 3, pp. 139-164.
Hsiung, B., The Commonali﬑ Between 20.
Economics and Law, European Journal of Law
and Economics, 2004, 18, pp. 33–53.
Kirstein, R., Ökonomische Analyse des Rechts, 21.
German Working Papers in Law and Economics,
2004, Paper 4, h﬐ p://www.bepress.com/gwp
Mackaay, E., History of Law and Economics, in 22.
B. Bouckaert and G. DeGeest (eds), Cheltenham,
UK, Edward Elgar, 2000, pp. 65-117.
North, D. C., Understanding the Process of 23.
Economic Change. Princeton, N.J.: Princeton
Universi﬑ Press, 2005.
North, D. C., Ins﬒ tu﬒ ons, Ins﬒ tu﬒ onal 24.
Change, and Economic Performance. New York:
Cambridge Universi﬑ Press, 1990.
North, D. C., R. P. Thomas, The Rise of 25.
the Western World. A New Economic History.
Cambridge: Cambridge Universi﬑ Press, 1973.
North, D. C., J. J. Wallis, B. R. Weingast, 26.
A Conceptual Framework for Interpre﬒ ng Record-
ed Human History, WP 12795. Cambridge, MA:
Na﬒ onal Bureau of Economic Research, 2006.
Posner, R. A., Economic Analysis of Law. 27.
Seventh Edi﬒ on. New York: Aspen Publishers,
2007 [1973]
Richter, R., The Role of Law in Economics, 28.
Journal of Law & Policy, 26, 2008, pp. 13-36.
Richter, R., Neue Ins﬒ tu﬒ onenökonomik – 29.
Ideen und Möglichkeiten, Johann-Heinrich-
von-Thünen-Vorlesung, 1996, Zeitschri﬎
für Wirtscha﬎ s- und Sozialwissenscha﬎ en
(Beihe﬎ 6), 1998, pp. 323-355.
Възникването и ефектите на правните норми
Статии
102 Икономически алтернативи, брой 1, 2011
Rowley, C. K., Public Choice and the Economic 30.
Analysis of Law, in Nicholas Mercuro (ed.),
Law and Economics, Boston, Kluwer Academic
Publishers, 1989, pp. 123-173.
Schmidtchen, D., Effi zienz als Rechtsprinzip. 31.
Bemerkungen zu dem gleichnamigen Buch
von Horst Eidenmüller, Jahrbücher für
Na﬒ onalökonomie und Sta﬒ s﬒ k, 217 (2), 1998,
S.251 ff .
Veljanovski, C., The Economics of Law, Second 32.
Edi﬒ on, London: Ins﬒ tute for Economic Aff airs &
Profi le Books Ltd., 2006.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
Full-text available
The idea of applying economic concepts to gain a better understanding of law is older than the current movement, which goes back to the late 1950s. Key insights of law and economics can already be found in the writings of the Scottish Enlightenment thinkers. The Historical School and the Institutionalist School, active on both sides of the Atlantic between roughly 1830 and 1930, had aims similar to the current law and economics movement. During the 1960s and 1970s the Chicago approach to law and economics reigned supreme. After the critical debates in the United States between 1976 and 1983, other approaches came to the fore. Of these, the neo-institutionalist approach and the Austrian approach, both corresponding to schools within economics proper, are worth watching. Law and economics has progressively found its way to countries outside the United States. From the mid 1970s onwards it reached the English speaking countries, then other countries as well. In no country has law and economics had as much impact as it has in the United States. JEL classifications: K00, B10, B20
Chapter
In 1966, when James M. Buchanan [1] signaled important inter-dependencies between economics and law and economics and political science, portents for a new political economy already amounted to more than “the wind blowing through the rocks at Delphi.1The Coase Theorem [2] had introduced exchange catallactics into the analysis of the law, and The Calculus of Consent [3] had already alerted political scientists to the impending imperialistic invasion of their discipline by economists.
Book
In this landmark work, a Nobel Prize-winning economist develops a new way of understanding the process by which economies change. Douglass North inspired a revolution in economic history a generation ago by demonstrating that economic performance is determined largely by the kind and quality of institutions that support markets. As he showed in two now classic books that inspired the New Institutional Economics (today a subfield of economics), property rights and transaction costs are fundamental determinants. Here, North explains how different societies arrive at the institutional infrastructure that greatly determines their economic trajectories. North argues that economic change depends largely on "adaptive efficiency," a society's effectiveness in creating institutions that are productive, stable, fair, and broadly accepted--and, importantly, flexible enough to be changed or replaced in response to political and economic feedback. While adhering to his earlier definition of institutions as the formal and informal rules that constrain human economic behavior, he extends his analysis to explore the deeper determinants of how these rules evolve and how economies change. Drawing on recent work by psychologists, he identifies intentionality as the crucial variable and proceeds to demonstrate how intentionality emerges as the product of social learning and how it then shapes the economy's institutional foundations and thus its capacity to adapt to changing circumstances. Understanding the Process of Economic Changeaccounts not only for past institutional change but also for the diverse performance of present-day economies. This major work is therefore also an essential guide to improving the performance of developing countries.
Article
During the last decades there has been an impressive debate on what should be considered the future of the application of economic tools to the study of the legal system. Such debate is particularly compelling while many countries, which do not belong to that common law area - original backstage for the modern Law and Economics -, have been showing sympathetic reception trends of that application. The paper addresses these future concerns moving from the origins of the Economic Analysis of Law. The relationship between Economic Imperialism, a phenomenon arising in the late Fifties/early Sixties in Economics, and the Economic Analysis of Law is analyzed, while sketching the different approaches of Gary Becker and Ronald Coase. Moving to legal scholars' works, the methodological premises of Richard Posner and Guido Calabresi works are mentioned as well. The main conclusion is that the real peculiarity of the studies in Law and Economics after 1960 consists in advances beyond the limited Pigovian definition of externality. Hence, the future of the discipline does not stem from the colonization of new legal systems, but from the acknowledgement of the potentialities of a market failure approach.
Article
In this second edition of The Economics of Law, an introduction to, and overview of, the economic analysis of law is provided. The text covers the history of the economics of law, the difference between economic and legal reasoning, basic economic concepts, and application of economics to tort and crime, and has been expanded to cover the economics of competition law and regulation. The first edition owas one of the first non-US introductions to the economics of law. This edition has been described by Professor Sam Peltzman, general editor of the Journal of Law & Economics, as the most lucid exposition of the topic I've seen, and I am recommending to all who ask 'what's this law and econ stuff about'.
Chapter
The Problem to be ExaminedThe Reciprocal Nature of the ProblemThe Pricing System with Liability for DamageThe Pricing System with No Liability for DamageThe Problem Illustrated AnewThe Cost of Market Transactions Taken into AccountThe Legal Delimitation of Rights and the Economic Problem