ArticlePDF Available

Възможност за счетоводно отчитане на трансакционните разходи в предприятията (A Possible Way to Estimate Transaction Costs Through the Firm's Accounting System)

Authors:

Abstract

In this article we propose a modification (extension) of the model for cost accounting in Bulgaria which will enable the gathering of information for the art and size of the transaction costs in an individual firm or organization. On the ground of prevailing classification schemata in economic literature we substantiate the implementation of a system of additional sub and analytical accounts in order to better inform the management’s decision making in respect of organizing transactions in the firm. The aggregation of the data can be used as an alternative measuring approach to previously developed methods for estimating the size of the Bulgarian transaction sector. Bulgarian: Възможност за счетоводно отчитане на трансакционните разходи в предприятията В статията се прави предложение за модификация (разширение) на модела на счетоводно отчитане на разходите с цел създаване на информация за размера и вида на транзакционните разходи на ниво отделно предприятие или организация. На база на наложилите се в световната литература класификационни схеми на транзакционните разходи е обосновано въвеждането на система от допълнителни подсметки и аналитични сметки, които да подпомогнат вземането на управленски решения относно организацията на транзакциите във фирмата. При агрегиране на резултатите предложеният подход може да се използва като алернатива на прилагани до този момент в българската научна литература методи за измерване на транзакционните разходи на националната икономика.
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
60
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА
ТРАНСАКЦИОННИТЕ РАЗХОДИ В ПРЕДПРИЯТИЯТА
Теодор Седларски*, Илияна Анкова**
В статията се прави предложение за
модификация (разширение) на модела
на счетоводно отчитане на разходите с
цел създаване на информация за раз-
мера и вида на трансакционните раз-
ходи на ниво отделно предприятие или
организация. На основата на наложи-
лите се в световната литература класи-
фикационни схеми на трансакционни-
те разходи е обосновано въвеждането
на система от допълнителни подсмет-
ки и аналитични сметки, които да под-
помогнат вземането на управленски
решения относно организацията на
трансакциите във фирмата. При агре-
гиране на резултатите предложеният
подход може да се използва като алер-
натива на прилагани до този момент в
българската научна литература мето-
ди за измерване на трансакционните
разходи на националната икономика.
Въведение
Трансакционните разходи (ТР) мо-
гат да бъдат определени като главен
аналитичен инструмент при изслед-
ването на институциите и органи-
зационните структури в рамките на
т.нар. нова институционална ико-
номика. Възникването, функциите
и промяната в отделни институци-
онални регламентации и организа-
ционни форми са изследвани в новия
институционализъм преди всичко
през призмата на влиянието им върху
ТР1. В последните десетилетия тран-
сакционните разходи все повече над-
хвърлят границата на евристичните
икономически модели и се възприе-
мат като теоретична основа в облас-
тта на фирменото управление и сто-
панската политика. В управленската
литература се увеличават гласовете
за отчитането на ТР като отделна ка-
тегория в производствената теория
и счетоводния анализ (Reichhardt,
1995, с. 53; Суворова, 2006, с. 45). Това
обяснява засиления интерес към раз-
работването на практически способи
за тяхната количествена оценка. Мак-
роикономическият подход на Джон
Уолис и Дъглас Норт (Wallis, North,
1986) за измерване на стойностите на
*Главен асистент в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”; София 1113, Цариградско шосе 125, бл. 3, ст. 501; e-mail: sedlarski@
feb.uni-soa.bg
**Главен асистент в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”; София 1113, Цариградско шосе 125, бл. 3, ст. 501; e-mail: iliana_
ankova@feb.uni-soa.bg
1 Същността и значението на трансакционните разходи за неокласическия и новоинституционалния икономически анализ са разгледани в компримиран вид
в Седларски (2009).
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
STATISTICS 3-4/2010 61
ТР за цялото национално стопанство
е описан и реализиран за българска-
та икономика в (Chobanov, Egbert,
2007) . В (Чобанов, Егберт, Седлар-
ски, 2007) е предложен нов метод,
основан на статистиката на времето
за трансакционни и производствени
дейности, за по-прецизно установя-
ване на стойностите на ТР на ниво
отделно предприятие с цел агрегира-
нето им впоследствие в т.нар. тран-
сакционен сектор на икономиката.
Приложимостта на концепцията на
трансакционния сектор за разкри-
ване на взаимозависимости между
размера на съвкупните ТР в нацио-
налното стопанство и темповете на
икономически растеж е дискутирана
критично в Седларски (2008).
Настоящата статия изследва въз-
можностите, които счетоводното от-
читане предоставя за обхващане на
ТР в предприятията, т.е. за принцип-
но различен подход за количествена
оценка на ТР. Фокусът тук е върху ор-
ганизационните аспекти на ТР -съз-
даване за целите на управлението на
счетоводна информация за извърш-
ваните в отделната стопанска единица
трансакционни разходи. Разбира се,
получените данни могат лесно да бъ-
дат агрегирани на ниво национално
стопанство и да послужат за следващи
макроикономически анализи.
Проблеми при дефинирането на
трансакционните разходи
Накратко ще изложим ключови
теоретични положения, свързани с
концепцията и типологията на ТР, в
контекста на общия проблем за въз-
можността за измерването им, който
до този момент не е намерил удовлет-
ворително решение.
Както нобеловият лауреат Р. Коуз3
посочва в основополагащата за но-
вата институционална икономика
(НИИ) статия „Природата на фирма-
та” (Coase, 1937, с. 390, вж. също Coase,
1960, с. 15), разделението на труда в
едно стопанство налага извършване-
то на разходи за координация на ико-
номическите действия на индивите.
Традиционно в икономиката се при-
ема, че пазарите (системата на пазар-
ните цени) са ефективно средство за
осъществяване на координацията на
дейностите и алокацията на ресурси/
блага. Но защо наред с тях съществу-
ват и фирмите като алтернативен ко-
ординационен механизъм? Коуз дава
следния отговор: „Главната причина,
поради която основаването на фирма
е рентабилно, изглежда е, че има раз-
ходи за използването на ценовия меха-
низъм” (Coase, 1937, с. 388). Такива са
разходите за търсене на информация
(предимно „откриване на релевант-
2 Вж. продължението на статистическите редове в (Egbert, Ivanova, Chobanov, 2010).
3 Роналд Коуз получава Нобеловата награда за икономика през 1991 г. „за откриването и изясняването на значимостта на трансакционните разходи и имущест-
вените права за институционалната структура и функционирането на стопанството” (The Nobel Foundation, 1991).
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
62
ните цени”), за подготовка и сключва-
не на договори, както и за последващ
контрол и налагане на изпълнение-
то4. Специализацията и разделението
на труда не са безплатни: повишената
производителност се заплаща с нара-
стване на ресурсите, употребени за
осъществяване на сделките5. В грани-
ците на фирмата е възможно тези раз-
ходи да бъдат намалени. Оптималният
размер на фирмата може следователно
да се определи по пътя на сравнението
на пределните разходи за координация
на трансакциите: пазарни трансакции
ще бъдат замествани с вътрешнофир-
мени, докато пределните разходи за
следващата трансакция във фирмата
и на пазара не се изравнят (Reichhardt,
1995, с. 20; Тодорова, 2003; 2004). Кон-
цепцията на Коуз за ТР6 като разходи
за използването на пазарната система
бива допълнена при „преоткриването”
им за икономическата теория десети-
летия по-късно от К. Ароу7 като „раз-
ходите за експлоатацията на икономи-
ческата система” („the costs of running
the economic system”)8 в по-широк сми-
съл и от пространната работа на О.
Уилямсън9 върху ТР в организациите
(срв. с Wang, 2007).
За да бъдат операционализирани
ТР за целите на управленската сис-
тема на предприятието обаче, е необ-
ходимо по-точното им дефиниране в
сравнение с обширното съдържание,
влагано обичайно в понятието при
институционалния анализ на нацио-
налните стопанства. Основните кри-
тики срещу т.нар. икономика на трас-
закционните разходи (transaction cost
economics) са насочени именно към
разнородността на използваните оп-
ределения, а оттам и трудното кван-
тифициране на ТР.
4 „Най-очевидният разход за организиране на производството чрез ценовия механизъм е този за откриване какви са релевантните цени. (…) Разходите за
преговори и сключване на отделни споразумения за всяк а трансакция, която се осъществява на даден пазар също трябва да се отчетат.” (Coase, 1937, с. 7). В
по-късната си работа Коуз отново дава примери за тези разходи: „За да се извърши пазарна трансакция, е необходимо да се открят тези, с които ще търгуваме,
да се инфомират, че искаме да търгуваме с тях и при какви условия, да се проведат преговори, водещи до сделка, да се формулира договорът, да се извършат
необходимите проверки за установяване дали условията по договора се спазват и т.н. Тези операции чес то са изключително скъпи …” (Coase, 1960, с. 15).
5 Идеята единичната трансакция (сделка, взаимодействие) да бъде използвана като отправна точка на икономическия анализ принадлежи на един от осново-
положниците на институционализма - Дж. Комънс. Не размяната на стоки следователно е основният елемент на институционално-икономическото изследва-
не, а „трансакцията”, явяваща се „единица на прехвърляне на правен контрол”. Като най-подходящо за целите на настоящото изследване ще бъде възприето
следното производно от дефиницията на Комънс определение за трансакция: процес или действие, чрез което се определят, прехвърлят или (принудително)
се налага спазването на права върху икономически блага (включително информация).
6 Коуз не употребява понятието „трансакционни разходи”, а вместо него използва изразите „разходи за използване на ценовия механизъм” (Coase, 1937, с. 390;
1960, с. 2), “маркетингови разходи” (Coase, 1937, с. 394) и „разходи за организиране на допълнителна транзакция в рамките на фирмата” (пак там).
7 Кенет Ароу е лауреат на Нобеловата награда за икономика заедно с Джон Хикс през 1972 г. „за техните основополагащи приноси към теорията на общото
икономическо равновесие и теорията на благосъстоянието” ( The Nobel Foundation, 1972).
8 В смис ъл на разходите за координация на икономическата дейност на стопанските субекти, подобно на организационните разходи в д адено предприятие.
„Макроикономически” ориентираното определение на Норт - „Можем да мислим за тях, като за всички тези разходи, възникващи при експлоатацията на една
икономическа система. Дори най-беглото наблюдение ще покаже, че много, всъщност повечето участници в едно стопанство не произвеждат нищо, което да
се консумира от индивидите” (North, 1992a, с. 6) - връща теоретичния дебат около ТР към стария спор в класическата политическа икономия за производител-
ния и непроизводителния труд (срв. с North, 1987, с. 419; Wallis, North, 1986; Седларски, 2008).
9 Оливър Уилямсън получава Нобеловата награда за икономика през 2009 г. заедно с Елинор Остром за „своя анализ на икономическото управление и по-спе-
циално за границите на фирмата” ( The Nobel Foundation, 2009).
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
STATISTICS 3-4/2010 63
Въпреки междувременно обемна-
та новоинституционална литерату-
ра в областта (подобно на понятието
за институция) единна позиция от-
носно това, какво точно представля-
ват трансакционните разходи не е
постигната. Както отбелязва Löchel
(1995, с. 22), проблемът не е, че липс-
ват дефиниции, а че има твърде много
(вж. също Pryor, 2008). Gern (2007) по-
сочва няколко различни подхода към
определянето на ТР: първият приема
за ТР единствено индивидуални раз-
ходи на икономическите агенти, като
разграничава свързаните с производ-
ството от тези за размяната; вторият
сравнява разходите на производител
с цената за потребителя и приема раз-
ликата за ТР10; третият добавя към
индивидуалните разходи също ресур-
сите, употребени за осигуряване на
функционирането на пазарната сис-
тема, националната сигурност и др.11;
четвъртият включва всички социал-
ни разходи (разход на невъзобновя-
еми природни ресурси, влошаване на
условията за живот и т.н.)12.
Няма дори единно мнение за това
какво би представлявал един свят с
нулеви трансакционни разходи. На-
пример според С. Ченг (S. Cheung)
ТР съществуват навсякъде освен в
стопанство, съставено от един чо-
век - Робинзон Крузо. Коуз на свой
ред твърди, че едно напълно изгра-
дено комунистическо общество е
мястото, където трансакционните
разходи биха били нулеви13. За пове-
чето икономисти обаче единствено
хипотетичният „валрасиански свят”
(„Walrasian world”) на неокласиката е
този с нулеви ТР (срв. с Wang, 2007).
Уилямсовата дефиниция е кратка
и микроикономически насочена: ТР
10 Wallis и North (1986, с. 98) определят ТР нагледно като: 1) всички разходи, заплащани от потребителя, които обаче не отиват в полза на производителя на сто-
ката или услугата (например при покупка на къща - изразходеното време за огледи, търсене на информация, разходи за адвокати и административни такси,
изграждане на репутация на надежден купувач и т.н.) и 2) всички разходи, които производителят не би имал, ако продаваше стоката на самия себе си (реклама,
агенции за недвижими имоти, чакане, изграждане на репутация на надежден купувач и т.н.). Gern (2007) се спира на един малко обсъждан аспект на ТР -
умишлено създаваните от големи производители и търговци в рамките на несъвършени пазарни структури разходи за навлизане и участие на нови играчи на
пазарите (напр. агресивни маркетингови стратегии). Те имат двоен негативен ефект - от една страна, непосредственият разход на ресурси за задействането на
такива „отбранителни схеми”, от друга - изкривяването на информацията, носена от цените на свободните пазари. В подобно виждане за ТР разпределението
на тежестта на ТР между икономическите агенти е следствие от пазарна власт, а не от ефективни конкурентни механизми.
11 Според Фуруботн и Рихтер „[т]ранзакционните разходи включват разходите на ресурси, употребени за създаване, поддръжка, използване, промяна и т.н. на
институции и организации... Когато се разглеждат във връзка със съществуващи имуществени и договорни права, трансакционните разходи се състоят в специ-
фицирането и измерването на ресурси или искове плюс разходите по поддържането и прилагането на съответните права”. В макроикономически план те разши-
ряват дефиницията на Ароу до „разходите, необходими за изграждането, поддържането и промяната на икономическата система” (Richter, Furubotn, 2010, с. 54).
12 ТР могат да бъдат дефинирани като „… разходите, които една социална координационна система причинява под формата на употреба на ресурси за целите
на управлението (на икономическата дейност) (разходи за информация, вземане на решения, налагане на изпълнението) или чрез неефективното приложе-
ние на материални ресурси.” (Reichhardt, 1995, с. 54). Подобна дефиниция е свързана с разбирането на ТР като алтернативни разходи (пропуснати ползи от
най-добрата алтернативна координационна форма).
13 Противно на него Ченг посочва тъкмо комунистическите стопанства като пример за забранително високи ТР и приписва лошите икономически ре зултати
в бившите социалистически страни на значителните ТР за опериране на икономическата система. Разбира се, съдържащото се на пръв поглед противоречие
престава да съществува, когато бъде отчетено различното съдържание, което двамата автори влагат в понятието ТР. Коуз има предвид само разходите за
пазарна размяна на имуществени права, докато Ченг дефинира ТР много по-широко като всички разходи, които не възникват непосредствено във физическия
процес на производството, включвайки също организационните разходи на стопанството.
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
64
са разходите за икономическите до-
говори (договорености). Докато про-
изводствените разходи са тези, които
фирмата прави за самото изпълнение
на ангажиментите по даден договор,
ТР включват предварителните разходи
за сключването на този договор и раз-
ходите за следене на изпълнението му
след подписването.
Отправна точка за настоящия ана-
лиз представлява именно микропод-
ходът, характерен за изследванията
на Р. Коуз и О. Уилямсън. Както се
вижда от по-голямата част от из-
броените дефиниции, ТР са не само
парични разходи, а представляват
разход на ресурси в по-широк сми-
съл (включително на време), упо-
требени за подготовка, провеждане
и налагане на трансакциите. При
счетоводното обхващане на съвкуп-
ните ТР на дадено предприятие оба-
че е възможно отчитането само на
изразения в пари разход на ресурси
за вече изброените дейности (срв.
с Wallis, North, 1986; Löchel, 1995, с.
25). Освен прецизна идентификация
на транзакционните разходи изслед-
ването на възможностите за счето-
водното им отчитане предполага и
развитие на системата от аналитич-
ни счетоводни сметки, посредством
които първичната информация се
структурира и систематизира в зави-
симост от целите на управлението и
необходимата степен на детайлиза-
ция на счетоводните данни и пока-
затели. Последната задача е решима
при наличие на подходяща класифи-
кация на видовете ТР.
Класификация на трансакционните
разходи
Широко използвано в литерату-
рата е разделението на ТР на основа-
та на изброените от Коуз примери в
„Проблемът на социалните разходи”
(Coase, 1960): ТР могат да се класи-
фицират с оглед на специфичния
етап от пазарната сделка, на кой-
то възникват: разходи за търсене и
информация (search and information
costs) - намиране на купувачи и про-
давачи, комуникация с тях чрез фон-
довата борса, панаири, реклама и др.,
проучване на цени, характеристики
на стоките/услугите и т.н.; разходи
за договаряне и вземане на решения
(bargaining and decision costs) - при
формулирането на договор е от осо-
бено значение постигането на съгла-
сие относно нивото на детайлност,
както и поемането на съответните
разходи за него, груповите решения
и използването на консултанти също
са свързани с изразходване на ре-
сурси; разходи за контрол и налага-
не на изпълнението (supervision and
enforcement costs) - наблюдение на
действията на насрещната страна по
договора след подписването му, из-
мерване на точността на доставките,
количеството и качеството им, нала-
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
STATISTICS 3-4/2010 65
гане по съдебен път.
Тодорова (2004), следвайки Коева,
Якимова, Канев (1994, с. 375), класи-
фицира ТР спoред момента на тях-
ното възникване: основното разгра-
ничение е между предварителни (ex
ante) и последващи (ex post) спрямо
сключването на договора. Предва-
рителните включват например раз-
ходите за набавяне на информация,
преговори и съставяне на договора,
докато последващите - разходите за
измерване на изпълнението, промя-
на в клаузите, принудително изпъл-
нение и др. Първите имат „застрахо-
вателен характер срещу нежелано
поведение на партньора (вкл. случаи
на неблагоприятен подбор (adverse
selection), накърняващо собствени-
те интереси, а вторите целят „огра-
ничаване на пораженията (вкл.
вследствие на морален риск (moral
hazard). Между размера на двата
вида ТР съществува ясна (отрица-
телна) зависимост.
Тъй като ТР се наблюдават не само
при пазарните сделки, но също и при
организацията на взаимодействията
вътре в организациите, а и на полити-
ческата сцена, те могат да се категори-
зират и по отношение на това къде се
проявяват, т.е институциите, с които
са свързани (пазар, фирма, политиче-
ска система). Такова групиране и от-
насяне, улесняващо изследването на
ролята на ТР във връзка с икономиче-
ското развитие, правят Wallis и North
(1986, с. 104 - 120) и Richter/Furubotn
(2010, с. 57 - 65). Към пазарните тран-
закционни разходи в такъв случай ще
бъдат отнесени вече описаните разхо-
ди за подготовката, вземането на ре-
шения, сключването и гарантирането
на изпълнението по договори между
независими пазарни участници.
Във фирмите („йерархиите”, както
ги нарича Уилямсън), където отноше-
нията са на субординираност, участни-
ците се обвързват с договори от друго
естество - трудови. В тях (за разлика
от гражданските) не се специфицира
предмет на изпълнението, а единстве-
но времето, през което работната сила
на служителя ще е на разположение
на работодателя, както и границите на
разпорежданията, които работодате-
лят може да дава на работника14. Са-
мият процес на сключване на трудови-
те договори се извършва на пазара на
труда и е сходен в своите особености
с типичната пазарна ситуация. Разхо-
дите, които възникват за осигуряване
на изпълнението след подписването
им, са вече вътрешнофирмени и са
14 “Вярно е, че с фирмата договорите не се елиминират напълно. Даден производствен фактор (неговият собственик) не се налага да сключва серия от договори
с факторите, с които си сътрудничи в рамките на фирмата, какъвто би бил случаят, ако това сътрудничество е пряк резултат от действието на пазарния механи-
зъм. Тази серия от договори се заменя от един-единствен. На този етап е важно да отбележим характера на договорното отношение, в което встъпва определен
фактор, нает в рамките на фирмата. Това е так ъв договор, при който срещу определено възнаграждение (постоянно или фиксирано) факторът приема да
изпълнява заповедите на предприемача в определени граници. Същността на договора е такава, че само регламентира правомощията на предприемача. В
рамките на тези правомощия той може да направлява останалите производствени фактори.” (Coase, 1960, цит. в Тодорова, 2004).
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
66
обусловени от спецификите при орга-
низацията на контрола над изпълне-
нието (Coase, 1960). Те могат да бъдат
определени като вътрешни разходи за
управление и организация (internal costs
of managemen /organization)15.
Разглеждането на икономическите
процеси в предприятието като раз-
мяна на компоненти на правото на
собственост (т.нар. от Комънс упра-
вленски трансакции) прави възмо-
жен продуктивния анализ на фир-
мата от гледна точка на ТР (вж. напр.
Schmidtchen, 1989, с. 168; срв. също с
изследванията в рамките на концеп-
цията принципал-агент). Тук, подобно
на класическия фирмен анализ, разхо-
дите могат условно да се разделят на
постоянни (xed costs) и променливи
(variable costs). Постоянните разходи
включват ресурсите, използвани за из-
граждането, поддържането и промя-
ната на организационната структура
- напр. за издръжка на управленското
ниво или електронната инфраструк-
тура, техният размер не зависи пряко
от обема на извършените трансакции.
Променливите са свързани с набавя-
нето на информация, вземането на
решения, наблюдение и измерване на
изпълнението от служителите, т.е. за-
плащат се за всяка извършена допъл-
нителна трансакция. Към тях някои
автори добавят разходите за вътрешен
транспорт - преместване на матери-
али и продукция в рамките на пред-
приятието (те са зависими в голяма
степен от организацията на работния
процес). Друго възможно разделение е
между еднократни (подобно на начал-
ната инвестиция при инвестиционни
проекти) - напр. изразходените ре-
сурси в началния етап на договорното
отношение за намиране на подходящ
партньор) - и текущи трансакционни
разходи (които възникват периодично
в следващите ситуации на координи-
ране) (Reichhardt, 1995, с. 50)16.
Разделянето на постоянни и про-
менливи, от една страна, и еднократни
и текущи, от друга, е възможно и при
третата категория транзакционни раз-
ходи – държавните (политическите)
- разходите за предоставяне на пуб-
лични блага чрез колективно действие.
Към постоянните ще бъдат отнесени
15 В литературата могат да бъдат намерени и други обозначения на така обособените групи ТР. Löchel (1995, с. 26) използва понятията „вътрешни” и „външни” ТР.
Често вътрешните разходи са обозначавани като управленски (management costs). Някои автори заменят общото понятие ТР с „координационни разходи”, като
вътрешнофирмените наричат организационни, а само пазарните - трансакционни разходи.
16 Важно за разкриване на взаимовръзката между ТР и икономическия резултат на икономиката или отделното предприятие е разграничението между тенден-
циите в средните разходи на единична трансакция (transaction costs) и агрегатните трансакционни разходи (transaction expenditure). Например в студията на
Уолис и Норт (Wallis, North, 1986) е операционализирано единствено понятието за агрегатни ТР на националното стопанство. Тъй като съвкупните ТР зависят не
само от размера на разходите на трансакция, но и от броя на транзакциите в даден период, то покачването на агрегатните разходи не е непременно индикатор
за повишени единични ТР. „Поевтиняването” на отделните трансакции често води до засиленото им „търсене”, в резултат на което, при условие, че броят на
трансакциите нараства свръхпропорционално спрямо спада в средните разходи на трансакция, общият обем на трансакционните разходи на обществото ще
нарасне въпреки намаляването на разхода за отделна трансакция. Така например с технологичния напредък в областта на телекомуникациите и компютърна-
та техника трансакционните разходи на сделка намаляват (North, Wallis, 1994), но икономиките, както показват емпиричните изследвания, отчитат увеличение
на агрегатните ТР (срв. със Седларски, 2008).
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
STATISTICS 3-4/2010 67
изразходваните ресурси в общосоциа-
лен план за конструиране, поддържане
и промяна на формалния и неформал-
ния икономически и социален ред („ка-
питалистическата обществена органи-
зация”, Coase, 1960)17: изграждане на
законовата уредба, административната
структура, правосъдие, образователна
система, осигуряванe на стабилност-
та на политическия ред - „монопол
над организираното насилие” (North,
Wallis, Weingast, 2006)18 . Към промен-
ливите ще бъдат съответно причисле-
ни разходите, зависими от конкретния
обем на координираните трансакции
(текущи за функционирането на сис-
темата): решения на изпълнителната
власт, администриране на съдебната
система и др. Пазарните и вътрешно-
фирмените отношения се развиват в
макроинституционалния контекст на
държавата и обществото.
Институционалните регламента-
ции на микрониво допълват непо-
критите от обществените формални
и неформални правила аспекти на
стопанските взаимодействия. В този
смисъл една всеобхватна и ефективно
организирана обществена регламента-
ция намалява (замества) индивидуал-
ните трансакционни разходи, тъй като
увеличава сигурността и предвиди-
мостта (отделните участници отделят
по-малко ресурси за предварително
набавяне на информация за насрещна-
та страна, включват по-малко експли-
цитни клаузи в договорите си, а разхо-
дите по контрола на изпълнението се
поемат от държавната/обществената
институционална система)19. Детайл-
ното разглеждане на политическите
трансакционни разходи остава извън
обхвата на настоящото изследване.
Разграничение между
трансакционни и производствени
разходи
Прагматичният аспект на избро-
ените подходи към дефинирането и
класификацията на ТР е, че размерът
на ТР е също толкова реален фактор
в стопанската дейност на икономиче-
ските субекти, колкото и този на „съ-
щинските”, производствени разходи.
Минимизирането им следователно е
част от рационалното оптимизацион-
но поведение на пазарните участници
първостепенна задача на държава-
та при условие, че цел на стопанската
17 Според Richter и Furubotn (2010, с. 63) още А дам Смит говори за тях. Срв. немските понятия Wirtschaftsordnung и Ordnungspolitik („икономически ред” и
„политика на икономически ред”) в ордолибералната традиция на фрайбургската школа от Ойкен до наши дни.
18 „Трансакционните разходи са разходите за специфициране и налагане на изпълнението на договорите, които са в основата на размяната, и с това обхващат
всички разходи за политическата и икономическата организация, правещи възможно стопанствата да извличат ползи от търговията” (North, 1984, с. 7).
19 По мнението на Coase (1960) в с лучаите, когато пазарните ТР превишават политическите ТР, държавата предоставя икономически по-ефективния механи-
зъм за координация на човешките действия в дадена стопанска ситуация. Принудителната сила на държавата може да спестява ТР. Като примери тук могат
да бъдат посочени събирането на данъци или рег улацията чрез законодателството. Държавата подобно на фирмата представлява решение на проблема с
колективното действие, при което алокацията на ресурсите се осъществява йерархично и авторитарно. При това също възникват политически трансакционни
разходи - напр. за избирателите под формата на „измерване на съвпадението между обещаното и по-късните действия” (North, 1990, с. 362).
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
68
политика е увеличение в нивото на
инвестициите, производството и зае-
тостта). Съществува ли обаче твърда
разграничителна линия между ТР и
производствените разходи?
Намирането на границата се оказва
проблематично, а някои автори изказ-
ват съмнения, че изобщо е възмож-
но. Според Ароу „[р]азликата между
трансакционните и производствените
разходи е, че първите могат да се из-
менят чрез промяна в начина на ало-
кация на ресурсите, докато вторите
зависят само от технологията и вкусо-
вете и биха били еднакви във всички
икономически системи” (Arrow, 1969,
с. 60, цит. по Reichardt, 1995, с. 51). С
други думи, ТР зависят от организа-
цията (механизма на координация)
на икономическата дейност, а произ-
водствените не се влияят от нея (при
тях определяща е наличната техноло-
гия). Във връзка с това Wallis и North
(1986) разграничават производствена
(transformation function)20 и трансакци-
онна функция (transaction function) на
предприятието. Двамата автори раз-
глеждат икономическите блага като
съвкупност от полезни свойства, ко-
ито разделят на физически атрибути
(размер, форма, цвят, местоположе-
ние) и имуществени права (правата
да се ползва, да се извлича доход, да
се изключват другите от ползването
на дадено благо и т.н.). Производстве-
ните („трансформационни”) разходи
тогава се изразяват в стойността на
земята, труда, капитала и предприема-
ческите умения, приложени за физи-
ческото превръщане („трансформи-
ране”) на ресурсите (input) в продукти
(output)21, а ТР са съответно земята,
трудът, капиталът и предприемаче-
ските умения, изразходвани за прех-
върлянето на имуществени права от
едно лице на друго. Трансформаци-
онната функция обхваща първия род
процеси, а трансакционната - втория
(Wallis, North, 1986, с. 97)22.
Такава гледна точка предполага, че
разходите за физическото трансфор-
миране на ресурсите в блага са неза-
висими от организационната форма,
което е спорно. При дадена техноло-
гия дори обемът на продукцията не е
независим от организацията на про-
изводството (напр. в случаи на брак,
фира при лоша организация), а още
по-малко размерът на съвкупните
разходи. Самите производствени раз-
20 Съответно използват обозначението трансформационни вместо производствени разходи (Wallis, North, 1986).
21 Wallis и North (1986) причисляват транспортните разходи към групата на трансформационните -свързани са с „пространс твеното преобразуване” на благата.
Други икономисти ги отнасят към транзакционните (Pryor, 2008).
22 Една разлика между двата типа разходи, която има значение за микроикономическия анализ, е, че от микроикономическа гледна точка оптималният
размер на прои зводствените разходи може да бъде определен от всеки стопански субект - при изравняване на пределните разходи с пределната очаквана
полезност от тях. Този логически механизъм е неприложим към ТР, тъй като субектите не могат да предвидят ползата, която евентуално ще получат срещу на-
правените разходи. Тук се крие една съществена отлика на производствената функция, чийто смисъл е именно познаването на отношението разход - продукт,
от това, което Уолис и Норт наричат трансакционна функция.
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
STATISTICS 3-4/2010 69
ходи не са нищо друго освен произ-
ведението на използваното факторно
количество по съответната факторна
цена, която се определя на пазарите и
като такава не може да не се влияе от
координационната форма в стопан-
ството. Строго разграничение между
ТР и ПР е възможно на практика само
в случай на тясно технологично дефи-
ниране на производствената функция
при липса на всякакви организаци-
онни аспекти. По-късно Норт сам
обединява „трансформационната” и
„трансакционната функция” в единна
производствена функция23, типична
за всяко предприятие (North, 1994):
Q = f (Lf, Kf, Df, IGf, La, Ka, Da, IGa, E; T, I), (1)
където Q = продукт (output); L = труд;
K = капитал; D = земя; IG - междинни
блага (intermediate inputs); E = пре-
дприемачески умения; T = техника; I =
институции (Lf, Kf, Df, IGf - трансфор-
мационна функция; La, Ka, Da, IGa -
трансакционна функция).
Принципното затруднение при раз-
граничаването между ТР и ПР може
да бъде преодоляно чрез тясно време-
во и пространствено концентриране
върху конкретни ситуации. Именно в
такива случаи - разглеждане на едно
национално стопанство24 или отделно
предприятие, към даден момент и при
дадена технология - емпиричният под-
ход на Уолис и Норт е приложим при
внимателнa интерпретация на данни-
те (Reichhardt, 1995, с. 53). ТР, бидейки
свързани с правното преобразуване на
благата, представляват тук стойността
на изразходените ресурси за организа-
ция на сделките: пазарни или вътреш-
нофирмени. Тази позиция е възприета
и в настоящото изследване с оглед на
предоставяната от нея възможност за
емпирично установяване на размера
на ТР в предприятието в даден момент.
Що се отнася до стопанската практика,
на пръв поглед изглежда, че за отделния
икономически субект разграничаването
между трансакционни и производстве-
ни разходи е ирелевантно (значение при
вземането на решения има размерът на
общата нетна полезност или печалбата,
независимо дали направените разходи
са категоризирани в отделни групи или
са отчетени просто като разходи). Но на
рационалния предприемач, стремящ се
към максимизиране на нетния финансов
резултат, знанието за това кои разходи
са трансакционни, т.е. могат да бъдат по-
влияни чрез промяна в организацията на
стопанската дейност, ще послужи за по-
стигане на по-добър стопански резултат.
23 „Превръщането на вложените труд, земя и капитал в стоки и услуги струва ресурси и това преобразуване е функция не само на прилаганата технология, а
също и на институциите.” (Nor th, 1992, с. 74).
24 Например при изследването на прехода между различни стопански системи еднозначно разграничение между двата вид а разходи трудно може да бъде
постигнато. Както показва теорията на икономическите системи, дори технологичният напредък и с това наличната технология в даден момент зависят от
стопанската организация на обществото, т.е. от формите на координация на икономическата дейност (Reichhardt, 1995, с. 52).
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
70
Възможност за създаване на
счетоводна информация за
трансакционните разходи
Направеното предварително про-
учване на литературата показа, че в
нашата страна няма традиции за съз-
даване на счетоводна информация за
трансакционните разходи. Причините
за това според нас трябва да се търсят
в няколко посоки:
Непознаване на природата на
трансакционните разходи и недооце-
няване на тяхната роля и значение за
информационното осигуряване на уп-
равлението на отделното предприятие.
Трудности при разграничаването
на трансакционните разходи в обща-
та съвкупност от разходи на предпри-
ятието.
Многообразието от критерии за
класифициране на трансакционните
разходи.
Традиционно у нас счетоводно от-
читане на разходите се извършва в два
аспекта – отчитане на разходите по
икономически елементи и по функци-
онално предназначение. Аналитично-
то отчитане на разходите по икономи-
чески елементи обикновено е насочено
към по-детайлно диференциране на
вида на разхода. Аналитичното от-
читане на разходите по функционал-
но предназначение, от своя страна, е
ориентирано към създаване на под-
ходяща информация за калкулиране
на себестойности по видове продукти
и по статии на калкулацията и за осъ-
ществяване на контрол (по структур-
ни подразделения, звена, цехове).
На основата на направения вече
обзор на определенията и типологи-
зационните схеми на ТР и общопри-
етите счетоводни класификационни
модели на разходите ние приемаме
за трансакционни в едно предприя-
тие разходите по продажби, админи-
стративните разходи, разходите за за-
плати и осигуровки на управленския
персонал в производствените подраз-
деления, като към тях прибавяме и за-
губите, понесени в резултат на неиз-
пълнение на договори.
На основата на използваната от
Coase (1960) типология на трансак-
ционните разходи25 сега действащата
практика за счетоводно отчитане на
този вид разходи може да бъде обоб-
щена, както е показано в табл. 1.
25 Типологията на Coase (1960) се явява най-подходяща от изброените вече за практическото идентифициране на трансакционните разходи в отделното
предприятие. В новоинституционалната литература тя се е превърнала в стандарт при анализа на трансакционните разходи на микрониво (вж. напр. Richter,
Furubotn 2010, с. 58 - 61), основа е на Уилямсовата икономика на трансакционните разходи (Williamson, 1985). Wallis и North (1986) също базират своя подход за
оценка на съвкупните трансакционни разходи на националното стопанство в значителна степен на предложената от Коуз класификация.
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
STATISTICS 3-4/2010 71
Таблица 1. Типология, състав и счетоводно отчитане на трансакционните разходи
Типология на трансакционните
разходи Състав на трансакционните разходи Счетоводно отчитане на разходите
Разходи за търсене и
информация
Разходи за намиране на доставчици,
комуникация с тях, проучване на цени,
характеристики на материалите, стоките и
услугите
Разходи за намиране на клиенти (купува-
чи), комуникация с тях
Разходи за оказани информационни и
консултационни услуги във връзка с придо-
биване на ресурси
Отчитат се като разходи по продажбите и
административни разходи
Капитализират се в стойността на ресурса
Разходи за договаряне и
сключване на сделки
Разходи за разработване на договори и
постигане на съгласие относно нивото на
детайлност, поемане на съответни отговор-
ности, юридически консултации във връзка
със сключване на договорите
Отчитат се като административни разходи
или разходи по продажбите
Разходи за контрол и налагане
на изпълнението
Разходи за контролиране на точността и
качеството на доставките
Разходи за съдебни дела
Разходи за обезценки на трудносъбираеми
вземания
Разходи за покриване на риск от опортюни-
стично поведение на контрагент (например
разходи за някои видове гаранции)
Разходи за осигуряване на правата на
собственост върху ресурсите (разходи за
придобиване на лицензи за извършване на
определени дейности)
Капитализират се в стойността на придоби-
тите ресурси
Отчитат се като административни разходи
Отчитат се като загуби
Капитализират се в стойността на активи
или се отчитат като административни
разходи
Капитализират се в стойността на ресурсите
Вътрешни разходи за
управление и организация
Разходи за организация (възнагражде-
ния на висшия управленски персонал,
счетоводния отдел, информационни
системи, провеждане на общо събрание на
акционери)
Разходи за организация и управление на
производствената дейност
Отчитат се като административни разходи
Капитализират се в стойността на ресурсите
Този подход на счетоводно отчи-
тане не позволява създаване на ин-
формация, характеризираща състава,
съдържанието и стойността на тран-
сакционните разходи. Въвеждането на
механизъм за управление на ТР в пред-
приятието предполага по-високо ниво
на информираност за целите на ана-
лиза, планирането, контролирането и
въздействието върху техния размер.
Във връзка с това считаме, че за счето-
водно-информационното осигуряване
управлението на ТР е възможно раз-
витие на аналитичната структура на
сметките за отчитане на разходите. За
разходите по функционално предназ-
начение предлагаме:
Разширяване на аналитичната
структура на сметките за отчитане на
разходите за основна дейност. Извест-
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
72
но е, че общопроизводствените разхо-
ди „не участват пряко в създаването на
потребителните стойности” (Душанов,
Димитров, 2003, с. 472), но са част от се-
бестойността на продуктите/услугите.
За оглед на контролирането и анализи-
рането на техния размер в много пред-
приятия се създава и използва отделна
подсметка за счетоводното им отчитане.
Аналитичното отчитане се организира
в зависимост от информационните по-
требности на управлението - по струк-
турни подразделения, по видове разходи
и др. Спецификата на общопроизвод-
ствените разходи - „свързани с органи-
зацията и технологията на цялостния
производствен процес” (Йонкова, 2006,
с. 28), ни дава основание да считаме за
Таблица 2. Примерна организация на аналитичното счетоводно отчитане на общопроизводствените разходи
Шифър Вид Наименование
610.4 Подсметка първи разред Общопроизводствени разходи
610.4.01 Подсметка втори разред В зависимост от информационните потребности на
управлението - например общопроизводствени разходи
по структурни подразделения (цех, звено)
610.4.01.01 Подсметка трети разред и/или Аналитични
сметки
В зависимост от информационните потребности на
управлението
..... ..... .....
..... ..... .....
610.4.03. Подсметка втори разред Общопроизводствени разходи по предназначение
610.4.03.01 Подсметка трети разред Технологични общопроизводствени разходи
610.4.03.01.01 Аналитична сметка В зависимост от информационните потребности на
управлението
..... ..... .....
610.4.03.02 Подсметка трети разред Общопроизводствени разходи за организация и управле-
ние на производството (трансакционни разходи)
610.4.03.02.01 Аналитична сметка В зависимост от информационните потребности на
управлението
..... ..... .....
подходящо въвеждането на два анали-
тични разреза към подсметка „Общоп-
роизводствени разходи”: 1) технологич-
ни общопроизводствени разходи и 2)
общопроизводствени разходи за орга-
низация и управление на производство-
то. Разходите във втория аналитичен
разрез - организация и управление на
производството на основата на приетия
от нас подход определяме като трансак-
ционни разходи. Съгласно типологията,
представена в табл. 1, тези разходи се
класифицират като вътрешни разходи
за управление и организация.
Считаме за подходяща примерната
организация на аналитичното счето-
водно отчитане на общопроизводстве-
ните разходи, която е показана в табл. 2.
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
STATISTICS 3-4/2010 73
Практика е създаването на анали-
тична информация за разходи по про-
дажбите и административни разходи
да става в разрез със структурните
подразделяния и функционални зве-
на в предприятията - например отдел
„Правен”, отдел Човешки ресурси”,
отдел „Информационно осигуряване
и обслужване” и т.н., и последващо
детайлизиране на информацията по
видове разходи. Ние предлагаме раз-
ширяване на аналитичното отчитане с
въвеждане на допълнителни подсмет-
ки и аналитични сметки за създаване
на счетоводна информация за разхо-
дите по продажби и административ-
ните разходи като трансакционни:
разходи за търсене и информация,
разходи за договаряне и сключване на
сделки, разходи за контрол и налагане
на изпълнението, вътрешни разходи
за управление и организация (табл. 3).
Таблица 3. Примерна организация на аналитичното счетоводно отчитане на разходите по продажби
Шифър Вид Наименование
614 Синтетична сметка Разходи по продажбите
614.01. Подсметка първи разред В зависимост от информационните потребности на
управлението
614.01.01. Подсметка втори разред
и/или Аналитична сметка
..... ..... .....
614.02. Подсметка първи разред Трансакционни разходи
614.02.01 Подсметка втори разред
Подсметка от трети разред
и/или Аналитична сметка
Разходи за търсене и информация
В зависимост от информационните потребности на
управлението - например по структурни подразделения,
по видове разходи
614.02.02 Подсметка втори разред Разходи за договаряне и сключване на сделки
..... Подсметка от трети разред
и/или Аналитична сметка
В зависимост от информационните потребности на
управлението - например по структурни подразделения,
по видове разходи
614.02.03 Подсметка втори разред Разходи за контрол и налагане на изпълнението
.... Подсметка от трети разред
и/или Аналитична сметка
В зависимост от информационните потребности на
управлението - например по структурни подразделения,
по видове разходи
614.02.04 Подсметка втори разред Вътрешни разходи за управление и организация
.... Подсметка от трети разред
и/или Аналитична сметка
В зависимост от информационните потребности на
управлението - например по структурни подразделения,
по видове разходи
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
74
По аналогичен начин предлагаме да
бъде изградено и аналитичното счето-
водно отчитане на административни-
те разходи.
Счетоводното отчитане на загуби-
те за обезценка на трудносъбираеми
вземания се осъществява с използване
на операционни сметки от групата на
разходите по икономически елементи
(сметка „Други разходи”) или от групата
на разходите за последващо оценяване
на активи и пасиви (напр. сметка „Разхо-
ди от последващи оценки на вземания”).
Като се има предвид обстоятелството, че
в сметка „Други разходи” могат да бъдат
включени разходи, които не са транзак-
ционни (напр. неамортизираната част
от стойността на дълготраен материа-
лен актив, който се отписва с цел лик-
видиране), предлагаме разширяване на
аналитичната структура на сметката с
въвеждане на подсметка „Трансакцион-
ни разходи”, в която да става отчитането
на загубите за обезценка на трудносъ-
бираеми вземания. В случаите, в които
се използва счетоводна сметка „Разхо-
ди от последващи оценки на вземания,
информацията в нея отразява изцяло
трансакционни разходи. Аналитичното
отчитане може да се води по контраген-
ти, време на просрочие и др. в зависи-
мост от конкретните информационни
нужди на предприятието.
Вероятно тук би възникнал въпросът
доколко е целесъобразно администри-
рането на по-голям брой подсметки и
аналитични сметки и дали няма да се
наруши основното правило на пазарна-
та икономика - разходите за създаване-
то на информацията да не превишават
ползите от нея. Според нас развитието
на новите информационни технологии
и технически средства създават възмож-
ности за все по-широкото използване на
подсметки и аналитични сметки, авто-
матичното извършване на голяма част
от счетоводните операции, което много-
кратно снижава разходите по отчитане-
то (срв. със Суворова, с. 48)26.
Предложеният подход към форми-
ране на системата на аналитичните
показатели е насочен към задоволява-
не на информационните потребности
на управлението с оглед анализиране,
оценяване на ефективността от из-
вършване на ТР и вземане на реше-
ния за оптимизирането им. По този
начин се разширява пространството
на управленския анализ и фокусът се
насочва към заинтересованите ползва-
26 Що се отнася до цената на евентуално регулярно национално статистическо събиране на данни за трансакционните разходи в предприятията (на микрониво),
считаме, че с настоящия метод се прави стъпка напред за намаляване на разходите, при които то може да се осъществи, в сравнение със съществуващите ал-
тернативни варианти. Например в (Чобанов, Егберт, Седларски 2007) се предлага извличане на информация от длъжностните характеристики в предприятията
след съответната им модификация, допълнено от допитване за бюджета на работното време в определени професии. Административните разходи в рамките
на фирмите, както и разходите за подаване и централизирано събиране на информацията (от НСИ), биха били значително намалени при описания тук подход.
В този смисъл подобно събиране на с татистически справки би допринесло за реализиране на водещите приоритети, залегнали в Стратегията за развитие на
Националната статистическа система на Република България, 2008 - 2012 – повишаване на качес твото на статистическата информация при същевременно
намаляване на натоварването на бизнеса.
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
STATISTICS 3-4/2010 75
тели на счетоводната информация за
ТР. Задълбочаването на аналитичната
структура на счетоводните сметки в
разрез и създаването на информация
за ТР позволяват гъвкаво извличане,
преобразуване и използване на счето-
водните данни и показатели за целите
на управлението. Например създаде-
ната счетоводна информация за тран-
сакционните разходи може да бъде
използвана за анализ на това какви
трансакционни разходи се извършват
във всяко структурно подразделение
или функционално звено (табл. 4.1).
Таблица 4.1.
Справка за извършените транзакционни разходи от структурните подразделения
Типология на
трансакционните
разходи
Структурни подразделения
отдел
„Логистика”
отдел
„Маркетинг”
отдел
„Правен” .... .... общо
Разходи за търсене
и информация
Разходи за догова-
ряне и сключване
на сделки
.....
Общо
Създадената счетоводна информа-
ция за трансакционните разходи може
да бъде използвана и за провеждане на
анализ във връзка с това какви са по
икономическо съдържание отделните
трансакционни разходи (табл. 4.2).
Таблица 4.2.
Справка за извършените трансакционни разходи по видове разходвани ресурси
Типология на
трансакционните
разходи
Разходи по икономически елементи
разходи за
материали
разходи за
външни услуги
разходи за
амортизация разходи за труд .... общо
Разходи за търсене
и информация
Разходи за догова-
ряне и сключване
на сделки
.....
Общо
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
76
Създаването на счетоводна инфор-
мация за трансакционните разходи
чрез разширяване на системата от ана-
литични счетоводни сметки позволява
отграничаването на трансакционните
разходи, срещу които има еквивалент
в друг ресурс от тези, разходването на
които не води до създаване на такъв
еквивалент. Разходването на капитал
под формата на трансакционни раз-
ходи, които се капитализират в стой-
ността на ресурсите, се възстановява
от приходите от продажби. Възстано-
вяването на разходвания капитал под
формата на трансакционни разходи,
срещу които няма еквивалент в друг
ресурс, е от брутния доход. Това раз-
граничаване подпомага разбирането
на мястото и ролята на трансакцион-
ните разходи при формирането на фи-
нансовия резултат.
На основата на създадената сче-
товодна информация за трансакци-
онните разходи могат да бъдат кон-
струирани показатели за ефективност
от вида: количество икономически
ефект, което се създава с участието
на единица разходи или единица ре-
сурси (срв. с Гълъбов, 2007) - напри-
мер: Ефективност на ТР = Печалба/
Трансакционни разходи. Сравнени-
ето на стойността на този показател
към началото и края на отчетния
период позволява интерпретация за
ефективността от извършването на
трансакционни разходи. Дори в слу-
чаите на увеличение на знаменателя
във формулата, ако стойността на
показателя нараства, то това може да
се интерпретира като ефективно из-
ползване на ресурсите за извършени-
те трансакционни дейности27.
Заключение
Генерираната от счетоводната сис-
тема информация за размера на тран-
сакционните разходи ще подпомогне
решаването на основни управленски
задачи по оптимизация на организа-
ционната структура, производствени-
те и разменните процеси, както и ще
осигури емпирични данни за провеж-
дане на теоретични изследователски
програми, привличащи все по-голямо
внимание в световната икономическа
литература:
Изследване на ефектите от различ-
ни институционални конфигурации
върху размера на ТР (както и тяхното
влияние върху възникването и промя-
ната на институции) с цел разкриване
на възможности за подобряване на
стопанските резултати на предприя-
тието (на микрониво) и потенциала за
икономически растеж (на равнището
на националното стопанство).
Изясняване на отношението меж-
27 Разбира се, интерпретацията на показатели от този тип следва да бъде изключително внимателна при отчитане на влиянието на останалите фактори, които
евентуално са оказали въздействие върху финансовия резултат.
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
STATISTICS 3-4/2010 77
ду предизвикания от разделението на
труда и специализацията растеж, от
една страна, и ограничаването на рас-
тежа чрез ТР, от друга.
Разкриване на евентуални социо-
културни фактори, водещи до намаля-
ване на ТР и с това до повишаване на
темповете на икономическо развитие
и растеж.
В контекста на все още липсващия
в новата институционална икономика
консенсус относно подходящия метод
за измерване на трансакционните раз-
ходи предложението за извличане на
информация от счетоводната система
с минимални модификации на въз-
приетия в практиката модел на отчи-
тане на разходите се явява ефективен
алтернативен подход от гледна точка
на отношението между ползи и израз-
ходвани ресурси.
Поради прецизната регламентация
в счетоводното отчитане получените с
помощта на унифицирания метод ем-
пирични резултати от отделните пред-
приятия/организации ще бъдат съпос-
тавими и се очаква да дадат значително
по-точна оценка на действителния
размер на ТР в сравнение с други, из-
ползвани до този момент практики,
включително и при агрегиране на ниво
национално стопанство.
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
78
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА:
Гълъбов М. (2007). Показатели и
модели за анализ на финансовото със-
тояние на фирмата, Научни трудове
УНСС, Т. 2, С.
Душанов И., М. Димитров (2003).
Курс по счетоводство на предприяти-
ето, Ромина, С.
Йонкова Б. (2006). Управленско
счетоводство, Ромина, С.
Коева, С., И. Якимова, Д. Канев
(1994). Микроикономика (основи на
теоретичния анализ), Колор-принт,
Варна.
Седларски, Т. (2008). Трансакцион-
ни разходи и икономически растеж,
Статистика, кн. 2.
Седларски, Т. (2009). Концепцията
за трансакционните разходи в неокла-
сическата и неоинституционалната
теория, Икономически алтернативи,
кн.1.
Суворова С. (2006). Трансакцион-
ные издержки: особености признания
в учетной системе для целей управле-
ния, сп. Проблемы теории и практики
управления, бр. 10.
Тодорова, Т. (2003). Преди и след
Коуз: ролята на трансакционните раз-
ходи. Икономическа мисъл, кн. 6.
Тодорова, Т. (2004). Фирмата в кон-
текста на теорията за транзакционните
разходи, Икономическа мисъл, кн. 1.
Чобанов, Г., Х. Егберт, Т. Седлар-
ски (2007). Методи за статистическо
извличане на данни за трансакцион-
ните операции на микрониво, Статис-
тика, кн. 1.
Arrow, K. J. (1969). e Organization
of Economic Activity: Issues Pertinent to
the Choice of Market versus Non-market
Allocation. e Analysis and Evalua-
tion of Public Expenditures: e PBB-
System, Joint Economic Committee, 91st
Congress, 1st session, vol. 1. Government
Printing Oce: Washington, D. C.
Chobanov, G., H. Egbert (2007).
“e Rise of the Transaction Sector in
the Bulgarian Economy”. Comparative
Economic Studies, 49, 683-698.
Coase, R. H. (1937). e Nature of the
Firm. Economica, 4, 386-405.
Coase, R. H. (1960). e problem
of Social Cost. Journal of Law and
Economics, 3(15), 1-44.
Egbert, H., M. Ivanova, G. Chobanov
(2010). New Data on the Bulgarian
Transaction Sector: 1997 - 2006, in:
G. Chobanov, J. Plöhn, H. Schellhaass
(eds.), Policies of Economic and Social
Development in Europe, Frankfurt: Peter
Lang, pp. 115-126.
Gern, J.-P. (2007). e Measurement
of the Eciency of Transaction Costs.
Paper presented at the 10th Annual
International Conference of the Faculty of
Economics and Business Administration/
Soa University - Soa, Boyana, 5-7
October 2007.
Löchel, H. (1995). Institutionen,
Transaktionskosten und wirtschaliche
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
STATISTICS 3-4/2010 79
Entwicklung. Ein Beitrag zur Neuen In-
stitutionenökonomik und zur eorie
von Douglass C. North. Berlin: Duncker
and Humblot.
North, D. C. (1984). Transaction Co-
sts, Institutions and Economic History.
Zeitschri für die gesamte Staatswissen-
scha - Journal of Institutional and eo-
retical Economics, 140, 7-17.
North, D. C. (1987). Institutions,
Transaction Costs and Economic Growth.
Economic Inquiry, 25, 419-428.
North, D. C. (1990). Institutions,
Institutional Change, and Economic
Performance. New York: Cambridge
University Press.
North, D.C. (1992). Institutionen, insti-
tutioneller Wandel und Wirtschasleitung.
Tübingen: J.C.B. Mohr (Paul Siebeck).
North, D. C. (1992a). Institutions and
Economic eory. American Economist,
Vol. 36.
North, D.C. (1994). Economic Per-
formance through Time, American Eco-
nomic Review, 84(3), 359-368.
North, D. C., J. J. Wallis (1994).
Integrating Institutional Change and
Technical Change in Economic History -
A Transaction Cost Approach. Journal of
Institutional and eoretical Economics,
150(4), 609- 624.
North, D. C., J. J. Wallis, B. R. Weingast
(2006). A Conceptual Framework for
Interpreting Recorded Human History”,
WP 12795. Cambridge, MA: National
Bureau of Economic Research.
Pryor, F. L. (2008). Transaction
Costs on a National Level: Causes and
Consequences. Journal of Institutional
and eoretical Economics, 164, 676-695.
Reichhardt, M. (1995). Der Beitrag
des Transaktionskostenansatzes zu einer
eorie der Transformation von Wirt-
schasordnungen: eine theoretische Ana-
lyse mit empirischer Untersuchung ge-
samtwirtschalicher Transaktionskosten
am Beispiel West- und Ostdeutschlands.
Frankfurt/M.: Peter Lang GmbH.
Richter R., E. G. Furubotn (2010).
Neue Institutionenöekonomik. 4. Auage.
Tübingen: Mohr Siebeck.
Schmidtchen, D. (1989). Evuloto-
rische Ordnungstheorie oder: Die Trans-
aktionskosten und das Unternehmertum.
ORDO, 40, 161-182.
Wallis, J., D. C. North (1986).
“Measuring the Transaction Sector in
the American Economy, 1870-1970”, in:
S. Engerman / R. Gallman (eds), Long-
Term Factors in American Economic
Growth. Chicago and London: University
of Chicago Press, 95-148.
Wang, N. (2007). Measuring Transac-
tion Costs: Diverging Approaches, Con-
tending Practices, Division of Labor &
Transaction Costs, 2(2), 111-146.
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗУЧАВАНИЯ
СТАТИСТИКА 3-4/2010
80
РЕЗЮМЕ В статье предлагается
модификация (расширение) модели
бухгалтерского учета затрат в целях
создания информации о размере и виде
затрат на трасакции на уровне отдель-
ного предприятия или организации.
На основе наиболее значимых в миро-
вой литературе схем классификации
затрат на трансакции обсновывается
введение системы дополнительных
ВОЗМОЖНОСТЬ ДЛЯ БУХГАЛТЕРСКОГО УЧЕТА ТРАНСАКЦИОННЫХ ЗАТРАТ НА
ПРЕДПРИЯТИЯХ
Теодор Седларски* , Иилияна Анкова**
субсчетов и аналитических счетов для
помощи при принятии управленче-
ских решений относительно органи-
зации трансакций в компании. При
агрегировании результатов предлага-
емый подход может быть использован
как альтернативу применяемым до сих
пор в болгарской литературе научным
методам для измерения затрат нацио-
нальной экономики на трансакции.
*Главный ассистент Факультета Хозяйс тва Софийского университета „Св. Климент Охридски”; София 1113, Цариградско шоссе 125, Бл. 3, к. 501; тел.: 0887
819524; e-mail: sedlarski@feb.uni-soa.bg.
**Главный ассистент Факультета Хозяйства Софийского университета „Св. К лимент Охридски”; София 1113, Цариградско шоссе 125, Бл. 3, к. 501; тел.: 422-9104;
e-mail: iliana_ankova@feb.uni-soa.bg
SUMMARY is article gives the pro-
posal for modication (expansion) of the
model of accounting reporting of expens-
es with the goal of creation of information
for the size and the type of the transaction
expenses at the level of separate enterprise
or organization. Based on the worldwide
prevailing classication systems for the
transaction expenses it is reasonable to
POSSIBILITY OF ACCOUNTING MEASUREMENT
OF THE TRANSACTION EXPENSES OF COMPANIES
Teodor Sedlarski*, Iliana Ankova**
*Chief assistant at Commercial Faculty of Soa State University “St. Climent Ochridski”; Soa 1113, 125 Tsarigradsko Shosse, Building 3, room 501; tel.: 0887 819524;
e-mail: sedlarski@feb.uni-soa.bg.
**Chief assistant at Commercial Faculty of Soa State Univercity “St. Climent Ochridski”; Soa 1113, 125 Tsarigradsko Shosse, Building 3, room 501; tel.: 0887 819524;;
e-mail: iliana_ankova@feb.uni-soa.bg
introduce a new system of additional sub
accounts and analytical accounts which
help taking management decisions within
the company, concerning the organisation
of the transactions. When aggregating the
results this newly proposed approach may
be used as an alternative of the current
methods for measuring the transaction
expenses of the national economy.
ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.
Article
Full-text available
Chobanov and Egbert (2007) measured the transaction sector between 1997 and 2003 for the Bulgarian economy. They report an increase in the transaction sector from below 40% to more than 50% of GDP. This indicates a fundamental institutional change within a short period of time. Here, we repeat this study because more precise data have become available since January 2008. The National Statistical Institute recalculated the GDP and it is the basic reference point in our study. Furthermore we are able to include the years 2004 to 2006, thus providing data for a full decade. We also improved the methodology of Chobanov and Egbert coming closer to the original concept of the transaction sector.
Article
Full-text available
Neither economics nor political science can explain the process of modern social development. The fact that developed societies always have developed economies and developed polities suggests that the connection between economics and politics must be a fundamental part of the development process. This paper develops an integrated theory of economics and politics. We show how, beginning 10,000 years ago, limited access social orders developed that were able to control violence, provide order, and allow greater production through specialization and exchange. Limited access orders provide order by using the political system to limit economic entry to create rents, and then using the rents to stabilize the political system and limit violence. We call this type of political economy arrangement a natural state. It appears to be the natural way that human societies are organized, even in most of the contemporary world. In contrast, a handful of developed societies have developed open access social orders. In these societies, open access and entry into economic and political organizations sustains economic and political competition. Social order is sustained by competition rather than rent-creation. The key to understanding modern social development is understanding the transition from limited to open access social orders, which only a handful of countries have managed since WWII.
Article
Examines the role that institutions, defined as the humanly devised constraints that shape human interaction, play in economic performance and how those institutions change and how a model of dynamic institutions explains the differential performance of economies through time. Institutions are separate from organizations, which are assemblages of people directed to strategically operating within institutional constraints. Institutions affect the economy by influencing, together with technology, transaction and production costs. They do this by reducing uncertainty in human interaction, albeit not always efficiently. Entrepreneurs accomplish incremental changes in institutions by perceiving opportunities to do better through altering the institutional framework of political and economic organizations. Importantly, the ability to perceive these opportunities depends on both the completeness of information and the mental constructs used to process that information. Thus, institutions and entrepreneurs stand in a symbiotic relationship where each gives feedback to the other. Neoclassical economics suggests that inefficient institutions ought to be rapidly replaced. This symbiotic relationship helps explain why this theoretical consequence is often not observed: while this relationship allows growth, it also allows inefficient institutions to persist. The author identifies changes in relative prices and prevailing ideas as the source of institutional alterations. Transaction costs, however, may keep relative price changes from being fully exploited. Transaction costs are influenced by institutions and institutional development is accordingly path-dependent. (CAR)
Chapter
The Problem to be ExaminedThe Reciprocal Nature of the ProblemThe Pricing System with Liability for DamageThe Pricing System with No Liability for DamageThe Problem Illustrated AnewThe Cost of Market Transactions Taken into AccountThe Legal Delimitation of Rights and the Economic Problem
Book
Economic theory has suffered in the past from a failure to state clearly its assumptions. Economists in building up a theory have often omitted to examine the foundations on which it was erected. This examination is, however, essential not only to prevent the misunderstanding and needless controversy which arise from a lack of knowledge of the assumptions on which a theory is based, but also because of the extreme importance for economics of good judgment in choosing between rival sets of assumptions. For instance, it is suggested that the use of the word “firm” in economics may be different from the use of the term by the “plain man.” Since there is apparently a trend in economic theory towards starting analysis with the individual firm and not with the industry, it is all the more necessary not only that a clear definition of the word “firm” should be given but that its difference from a firm in the “real world,” if it exists, should be made clear. Mrs. Robinson has said that “the two questions to be asked of a set of assumptions in economics are: Are they tractable? and: Do they correspond with the real world?” Though, as Mrs. Robinson points out, “more often one set will be manageable and the other realistic,” yet there may well be branches of theory where assumptions may be both manageable and realistic.
Article
The empirical core of this essay is a set of estimates of the aggregate transaction costs for sixteen European nations. I explore a number of hypothesized determinants of these costs, but only an economic systems variable, defined in terms of the institutional structure of the country, passes a test of statistical significance. I also examine the impact of these aggregate costs by testing the hoary micro-economic proposition that high transaction costs cause greater vertical integration, an hypothesis I confirm on the macro-level.
Article
This paper brings order to the vast conceptual and empirical literature on measuring transaction costs. It critically reviews the broad and diverse landscape of the field of transaction costs measurement, ranging from financial economics, Williamsonian transaction cost economics, the transaction sector, non-marketed transaction costs, environmental economics and natural resource management, institutions and development, and the economics of identity. Three sources of and three approaches to transaction costs are identified. Though the literature as a whole appears in disarray, each research program is driven by its own internal dynamics between conceptual and empirical challenges. The paper proposes that a systematic investigation of the light that the concept of transaction cost sheds on the structure of production stands out as a most promising approach to move the field forward.
Article
This essay develops a theoretical framework which explores the historical obstacles to economic growth. These obstacles are examined in the context of the political/economic institutional framework of economies in history and consequent transaction costs that determine economic performance and growth. The essay concludes with specific suggestions for the study of economic growth. Copyright 1987 by Oxford University Press.
Article
This essay is about institutions and time. It does not provide a theory of economic dynamics comparable to general equilibrium theory. Rather it provides the initial scaffolding of an analytical framework capable of increasing our understanding of the historical evolution of economies and a necessarily crude guide to policy in the ongoing task of improving the economic performance of economies. The analytical framework is a modification of neoclassical theory. What it retains is the fundamental assumption of scarcity and hence competition and the analytical tools of microeconomic theory. What it modifies is the rationality assumption. What it adds is the dimension of time. -from Author