ArticlePDF Available

Институционална еволюция на обществата към отворен достъп и пазарна размяна? (Institutional Evolution of Societies towards Open Access and Market Exchange?)

September 2012

Authors:

Sofia University "St. Kliment Ohridski"

This article investigates the analytical line of reasoning in D. North’s, J. Wallis’ and B. Weingast’s research project “Violence and Social Orders”, which unifies in an institutional explanation scheme the control over violence in human societies, the equilibrium of interests among the ruling coalition that secures the peace, and the possible transition to impersonal exchange. As the market exchange isn’t a naturally given form of organizing social interaction, but requires erecting of specific institutional settings, this study demonstrates the new institutional approach to the explanation of the developments in economic history which made free markets and the democratic state organization possible during the European Renaissance. Research projects like Nort’s, Wallis’ and Weingast’s pave the way for creating a modern political economy, which - based on a contemporary analytical apparatus – synthesizes the achievements in the social sciences of the last decades with the tradition of the early economic thought. Bulgarian: Институционална еволюция на обществата към отворен достъп и пазарна размяна? Резюме: В статията е представена аналитичната линия, развита в изследва- нето на Дъглас Норт, Джон Уолис и Бари Уайнгаст "Насилие и социален ред", обвърз- ваща в единна институционална обясни- телна схема контрола върху насилието в човешките общества, равновесието на интересите на коалицията от елити, оси- гуряваща мира и възможността за преми- наване към разменни отношения без оглед на конкретната личност. Доколкото пазар- ната размяна като форма на организация на обществените взаимодействия не е естествено дадена, а изисква изграждане- то на специфична институционална среда, е демонстрирано приложението на ново- институционалния подход в стопанскоис- торическото обяснение на развитията, направили пазарите и демократичното об- ществено устройство възможни в условия- та на европейския Ренесанс. Студии като тази на Норт, Уолис и Уайнгаст проправят пътя към създаването на модерна полити- ческа икономия, която на основата на съ- временен аналитичен апарат синтезира постиженията в обществените науки от последните десетилетия с ранната тради- ция на икономическите учения.

Content uploaded by Teodor Sedlarski

Content may be subject to copyright.

Ñòàòèè

* Теодор Седларски е доктор, доцент в катедра "Икономика", Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски",

e-mail: sedlarski@feb.uni-sofia.bg

1 Тази статия е резултат от Програмата за академичен обмен между СУ "Св. Климент Охридски" и Кьолнския

университет, Германия.

Теодор Седларски*

Резюме: В статията е представена

аналитичната линия, развита в изследва-

нето на Дъглас Норт, Джон Уолис и Бари

Уайнгаст "Насилие и социален ред", обвърз-

ваща в единна институционална обясни-

телна схема контрола върху насилието в

човешките общества, равновесието на

интересите на коалицията от елити, оси-

гуряваща мира и възможността за преми-

наване към разменни отношения без оглед

на конкретната личност. Доколкото пазар-

ната размяна като форма на организация

на обществените взаимодействия не е

естествено дадена, а изисква изграждане-

то на специфична институционална среда,

е демонстрирано приложението на ново-

институционалния подход в стопанскоис-

торическото обяснение на развитията,

направили пазарите и демократичното об-

ществено устройство възможни в условия-

та на европейския Ренесанс. Студии като

тази на Норт, Уолис и Уайнгаст проправят

пътя към създаването на модерна полити-

ческа икономия, която на основата на съ-

временен аналитичен апарат синтезира

постиженията в обществените науки от

последните десетилетия с ранната тради-

ция на икономическите учения.

Èíñòèòóöèîíàëíà åâîëþöèÿ

íà îáùåñòâàòà êúì îòâîðåí äîñòúï

è ïàçàðíà ðàçìÿíà?1

Ключови думи: нова стопанска исто-

рия, институционална икономика, поли-

тическа икономия, общества с отворен и

ограничен достъп, правов ред, размяна без

оглед на личността, монопол над организи-

раното насилие.

JEL: B00.

Въведение. Предпоставки

за съществуването на пазарите

модерните институционални из-

следвания в рамките на т.нар. нова

стопанска история (new economic history)

се развива подход към обяснението на па-

зарната размяна, различен от преобладава-

щия през последния близо век икономически

консенсус, в рамките на който стремежът

към формализация измества дискусията за

пазара като институция (срв. със Swedberg

1994). Представата за пазара като място,

където голям брой съвършено информира-

ни рационални индивиди се срещат, за да

разменят произволни блага на равновесни

цени, е наследство от неокласическата

теория, в която всеки субект има едноз-

начно дефинирани предпочитания, познава

напълно характеристиките на предлага-

ните блага и е сигурно, че чрез размяната

ще увеличи благосъстоянието си. В този

хипотетичен свят на общото равновесие

Институционална еволюция

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

(general equilibrium) конкретната организа-

ция на пазарната размяна няма значение

(Richter 2011, с.35). И все пак имплицитно

в така представения неокласически модел

са заложени някои основни конституционни

правила (elementary constitutional rules) – не-

накърнимост на частната собственост

(имуществените права), свобода на догова-

ряне и отговорност за поетите задълже-

ния, както и задължение за покриване на на-

несени вреди (вж. Furubotn/Richter 2010, с.ix;

Richter 2011, с. 39; 2007, с. 484)2. Очевидно

е необходимо спазването на тези норми,

образуващи правната основа на съвършения

пазар3, да бъде гарантирано от някаква ви-

сша (за участниците в размяната) инстан-

ция. Всяка пазарна система е принципно

зависима от съществуването на публична

или частна структура, която да изпълнява

функциите на законодател, контрольор и

гарант на горните конституционни пра-

вила (вж. Furubotn/Richter 2010, с.xxi; Richter

2011, с. 37; Фукуяма 2004, с. 15)4. Ширината

на пазара (в словоупотребата на А. Смит),

т.е. броят и обемите на сключваните

сделки, зависи от ефективните механизми

за гарантиране изпълнението на поетите

договорни задължения между участниците5.

Проблемът, възникващ при изграждане-

то на колективна (обществена) инстан-

ция, която е достатъчно силна да защи-

тава имуществените права и да налага

принудително изпълнението на поети дого-

ворености между пазарните участници – в

миналото тези функции са се изпълнявали

от владетелите и различни неформални ор-

ганизации, а в съвремието – от модерна-

та държава, е, че тя разполага с властта

и да отнема имуществото на отделните

пазарни субекти. Така, въпреки че се явява

основна предпоставка за функционирането

на цялата пазарна система, държавната

намеса от своя страна трябва също да

бъде надеждно ограничавана – необходи-

ма е "сигурна политическа основа, която

поставя строги граници на възможност-

та на държавата да конфискува богат-

ство" (Weingast 1993, с. 287, срв. с Weingast

1995; Furubotn/Richter 2010, с.xxi). Става

дума за достоверно обвързване (credible

commitment) с правилото да не се прилага

нерегламентирано насилие, да не се накър-

нява частната собственост, както и да се

зачитат частните договорености.

Общества с ограничен

и общества с отворен достъп

Новаторски за традиционната икономи-

ческа наука подход, с който се прави опит

да се разрешат проблемите при обяснение-

то на възникването на горните предпос-

тавки за разпространението на пазарната

размяна, предлага актуалното изследване

на Норт, Уолис и Уайнгаст "Насилие и со-

циален ред" (North/Wallis/Weingast, 2009). То

2 Вж. относно основните елементи на функциониращия (идеален) пазарен ред работите на немските ордоли-

берали – В. Ойкен, Ф. Бьом, В. Рьопке, А. Рюстов, както и на Хайек (срв. с Richter 2011b; 2011; Schmidtchen 1984;

Леонидов 2000).

3 Достатъчна, в неокласическата представа, за съвършена координация на плановете на рационалните, егоис-

тични субекти да произвеждат и потребяват (Furubotn/Richter 2010, с.x).

4 Т.е. в парадигмата на новата институционална икономика функционирането на пазара зависи непосредствено

от съществуването на държавата и начина, по който имуществените права и институциите са структурирани,

за да намалят на транзакционните разходи.

5 Изследванията, базирани на модела принципал-агент и т.нар. договорна теория (contract theory) в рамките на

новата институционална икономика (НИИ), предлагат широк кръг от примери за подобни институционални ре-

шения (вж. междувременно добилите широка популярност изследвания на търговските мрежи на магрибите на А.

Грайф, Greif 1989). Исторически първи са се развили частните институции за гарантиране на изпълнението, за да

направят размяната възможна, докато публичните са били създадени на по-късен етап, разширявайки обхвата и

създавайки условията за безлична размяна в съвременните пазарни икономики.

Ñòàòèè

обединява редица аналитични достижения

на немската историческа школа и амери-

канския институционализъм на прага на

20-тото столетие със съвременните ме-

тоди на новата институционална иконо-

мика и поведенческата теория на игрите

(behavioral game theory). Авторите изграж-

дат цялостен модел на историческото раз-

витие от традиционни общества с огра-

ничен достъп до властовите и икономиче-

ските ресурси (limited access societies) към

модерните общества с отворен достъп

(open access societies). Аргументацията е в

граничното пространство между икономи-

ка, социология и политология. Централната

концепция е, че организираното човешко

съществуване преминава последователно

от натурални, затворени и бедни, но ега-

литарни и реципрочни аграрни общности

с лично познанство между членовете (срв.

с описанието им у Полани, вж. Седларски

2011) към пазарната организация на съвре-

менните развити нации – размяна без оглед

на личността, специализирани производ-

ства, наличие на публична инфраструктура

и обществени форми на застраховане сре-

щу превратностите, следващи от участи-

ето на безлични трудови пазари (социални

помощи, здравно осигуряване, намаляващи

индивидуалния риск от пазарната координа-

ция) (North/Wallis/Weingast, 2009, с. 118-119).

До концепцията за първата и втората

икономически революции на Норт и Томас

(North/Thomas 1973), авторите поставят

идеята за общества с ограничен и отворен

достъп като фази на социално-икономиче-

ското развитие. С възникването на първи-

те общества с ограничен достъп преди де-

сет хиляди години нарастват неимоверно

възможностите за създаване и поддържане

на нови институционални форми. Те се дъл-

жат на овладяването на насилието с помо-

щта на ограничаването и последващото

разпределение на достъпа до икономически

ренти, в резултат на което се формират

относително стабилни управляващи коали-

ции. Така става възможно огромното раз-

растване на ранните човешки общества,

настъпило по това време, урбанизацията

и технологичните нововъведения. Но тези

общества се натъкват на граници на рас-

тежа и развитието, тъй като множество

от новите възможности, които възникват,

заплашват равновесието в разпределе-

нието на рентите в управляващия елит и

с това разклащат обществения ред. Тези

граници стават особено очевидни на фона

на резултатите на отворените общества

през последните двеста години (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 253).

Най-рано в човешката история, в обще-

ствата на ловци и събирачи, отношенията

са организирани около личното познанство

и многократно повтарящите се взаимо-

действия между едни и същи лица, правещи

насилието по-малко вероятно (обикновено

дисконтираните бъдещи облаги от сътруд-

ничеството надвишават тези от насил-

ственото отнемане в настоящия момент).

Групите най-често са с размери от два-

десетина души, а по-големи се формират

само спорадично и временно. На по-късния

етап на социално развитие обществата с

ограничен достъп продължават да залагат

на личното познанство, само че вече меж-

ду членовете на управляващия елит, които

образуват коалиции на основата на военна,

религиозна, икономическа власт. Те огра-

ничават достъпа на останалата част от

обществото до рентите, произтичащи от

използването на тези властови ресурси.

Тъй като горните ренти биха пострадали

в случай на насилие в големи размери, чле-

новете на коалицията могат да се обвър-

жат достоверно с усилия за запазването

на мира: елитите създават и контролират

мощни организации като църквата, войска-

та, съдилищата, правителствата (North/

Wallis/Weingast, 2009, с. 254-255).

Процесът на постепенен преход към от-

ворен достъп започва с превръщането на

привилегиите на отделни личности в упра-

Институционална еволюция

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

вляващата коалиция в права за облечения в

дадена социална роля без оглед на конкрет-

ната физическа личност. Едва когато от-

делните фракции на елитите (тук елитът

не е унифициран участник, а в обшия слу-

чай се състои от няколко противостоящи

си полюса на сила, които могат да бъдат

в равновесие помежду си в по-кратки или

по-дълги периоди6) стигнат до убеждение-

то, че осигуряването на неперсонални пра-

ва, които да се разпростират върху всички

членове на властимащото съсловие, е по-

добрият и сигурен вариант за тях, се прис-

тъпва към създаване на правна регламен-

тация (legislation), съдебна система (legal

system), разширяване на гражданството

(citizenship, т.е. принадлежността към уп-

равляващото съсловие) и други формални

институции, които уреждат отношенията,

основани преди на лично извоювани и защи-

тавани уникални привилегии7 (North/Wallis/

Weingast, 2009, с. 150-151). Следващите

стъпки обикновено включват разширяване

на законовата защита на правата на все

по-големи части от населението (North/

Wallis/Weingast, 2009, с. 148) до евентуално

преминаване към отворен достъп до влас-

товите ресурси8.

Норт, Уолис и Уайнгаст формулират

три прагови условия, които правят пре-

хода към отворен достъп възможен, но

не и неизбежен: 1) правов ред (rule of law)

за членовете на елита; 2) постоянно съ-

ществуващи организации (perpetually lived

organizations) в частната и публичната

сфера (без оглед на конкретните участва-

щи личности, с продължение на дейността

и след смъртта им; самата организация е

легална персона, можеща да носи права и

задължения) и 3) консолидиран контрол над

въоръжените сили (consolidated control of the

military). По правило те следват историче-

ски в този ред и за всяко следващо условие

е необходимо предното, като всичките три

са предпоставка за неперсонални отноше-

ния между елитите, явяващи се началната

точка на развитието към отворен достъп

(North/Wallis/Weingast, 2009, с. 151-152).

Изброените условия са съвместими с ло-

гиката на функциониране на ранните социал-

ни системи и служат на нуждите на елита в

натуралните общества с ограничен достъп.

Елитите ги осъществяват, преследвайки

своя егоистичен интерес (организациите

се създават като инструмент за система-

тично извличане на ренти и контролиране на

достъпа до такива икономически възможнос-

ти; консолидираното управление на войската

служи за туширане на военните конфликти

между членовете на елита, а правовият ред

– за регламентирано разрешаване на спо-

рове между тях и по-широко непристраст-

но уреждане на взаимоотношенията), без

непременно да предвиждат резултата от

комбинираното им действие, а именно позна-

тите от съвремието неперсонални права и

размяна (North/Wallis/Weingast, 2009, с. 154).

Създаването и поддържането на отворения

достъп не може да е целенасочено (волево),

тъй като в началото на описаните процеси

6 Обратно, Acemoglu/Robinson (2006) развиват мащабно обяснение за прехода от "не-демокрация" към демокрация,

тръгвайки от идеята, че елитите представляват единен играч, който отстъпва властта на мнозинството, за

да избегне по-големи загуби в случай на революция. Те изследват механизма на достоверно обвързване с обещани-

ята на елита към мнозинството за споделяне на властта при постепенния преход към демокрация (срв. с North/

Wallis/Weingast, 2009, с. 149). Вж. Greif (2008) за по-ранен институционален модел, в който елитът е съставен от

конкуриращи се фракции.

7 Фигурата на freehold в следсредновековната английска поземлена система е пример за неперсонална институ-

ция (фрийхолдърите получават достъп до правосъдие и право да гласуват, ако притежават достатъчно земя),

вградена в един като цяло персонален ред, в който личността на едрите земевладелци продължава да играе важна

роля (North/Wallis/Weingast, 2009, с. 150).

8 Най-общо, аналитичната схема вярвания – институции – икономически резултати, предложена от North (2005),

бива развита тук до насилие – институции – организации – вярвания (вж. North/Wallis/Weingast 2009, с. 257).

Ñòàòèè

никой не предполага възможността за съ-

ществуване на подобен обществен ред. Едва

в съвременните развиващи се общества из-

граждането на отворен достъп може да е

съзнателна цел, тъй като примерът за него

съществува в развитите демокрации (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 188)9.

Отворените общества стъпват на по-

стиженията на тези с ограничен достъп

дотолкова, доколкото действията на от-

делните членове на обществото отново

са мотивирани от лични интереси, които

биват отстоявани с помощта на организа-

ции. Правото да създават организации (ре-

лигиозни, политически, икономически, социал-

ни), с които да преследват произволни цели,

тук обаче принадлежи на всеки гражданин.

Равновесието не се постига чрез манипу-

лиране на достъпа до ренти за осигуряване

баланс на интересите между индивидите в

управляващото съсловие, а чрез непрекъс-

ната конкуренция на организации, както и

чрез съществуването и поддържането на

определени идеи и вярвания – т.е. баланс в

много по-голям мащаб, на фундаментално,

масово в социален план равнище. Рентите са

значително по-малки (относително помежду

отделните алтернативи, номинално по-голе-

ми в сравнение с традиционните общества

поради по-голямата производителност) и са

временни. Контролът над войската, която

единствено има право да упражнява насилие

(и може ефективно да налага това ограниче-

ние над членовете на обществото), е съсре-

доточен в правителството, а контролът над

правителството е обект на икономическа и

политическа конкуренция. При опит от стра-

на на правителството за насилствено (воен-

но) налагане на решения или разпределения на

ренти възникват нови политически, икономи-

чески и социални организации, които канали-

зират ресурси, за да изместят настоящата

управляваща група от властта. Така отворе-

ният достъп в политически и икономически

план, от своя страна, се явява необходимо ус-

ловие за стабилността на системата, коя-

то е много по-приспособима към вътрешни

и външни промени в сравнение с временното

равновесие на силите при ограничения дос-

тъп (North/Wallis/Weingast 2009, с. 255).

Правов ред

Както беше посочено по-горе, непосред-

ственият произход на правовия ред като

първо условие за налагане на отворен дос-

тъп може да се проследи до обичайно ус-

тановените процедури за арбитраж при

спорове между членове на елита и първо-

начално включва само еднакво третира-

не на членовете на едно йерархично ниво.

Доброволното, целенасочено преобразува-

не на личните привилегии на отделни чле-

нове на елита в неперсонални права идва

в момент, когато те чувстват привиле-

гиите си заплашени от вътрешноелитна

конкуренция (от други фракции на елита).

Превръщайки ги в неперсонални права, пред-

ставителите на властващото съсловие се

надяват да защитят своите привилегии

9 Само в този контекст логиката на Acemoglu/Robinson (2006 – вж. бележката по-горе) може да e изпълнена: уп-

равляващите (като единичен играч) в някои съвременни автократични държави предават контрола на демокра-

тично избрани институции с надеждата да се постигне благосъстоянието на западните общества за всички

групи – управляващи и население. И тогава обаче частичното пренасяне на институционални конструкции не

гарантира, че обществото ще бъде с отворен достъп по подобие на западните демокрации, въпреки че външ-

но условията са идентични. Дори исторически да се е стигнало до върховенство на закона по отношение на

елитите и с това да е станало лесно (намалени са разходите за) разпростирането му върху широките маси на

населението, не е гарантирано, че този преход към същинско отворено общество ще се осъществи, тъй като

това не е непременно в интерес на управляващата коалиция (North/Wallis/Weingast 2009, с. 189).

10 Вж. обяснението на бързия крах на социалистическите режими в края на 80-те години на XX век с

невъзможността за унаследяване на привилегиите на комунистическата върхушка и стимулът за преход към

ново институционално устройство на обществото.

Институционална еволюция

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

по-ефективно10 (North/Wallis/Weingast 2009,

с. 190-191). Когато исторически възникне

общ набор от права за дадена група от ели-

та, се появява и интерес за общото им от-

стояване (вж. английските благородници

срещу краля). Налагането (enforcement) на

правата става по-лесно – в случай, че бъде

нарушено правото на един, то бива засег-

нато правото и на всички останали, поради

което поддръжката за това право бива и

колективно гарантирана. В крайна сметка

еднаквите права могат да бъдат спазва-

ни, а и разменяни без оглед на личността,

което постепенно води до познатите съ-

временни форми на неперсонално правно ре-

гулиране (North/Wallis/Weingast, 2009, с. 157-

158). Създаването на унифицирани правни

отношения намалява транзакционните раз-

ходи при ориентацията в социалните взаи-

модействия и дава възможност за по-дъл-

госрочно планиране (North/Wallis/Weingast,

2009, с. 155, срв. със Седларски 2009).

Постепенно, с обособяването на стан-

дартни права, започват да бъдат разграни-

чавани личните интереси на физическото

лице от интересите, правата и задълже-

нията на длъжността, която заема (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 163). Още през XII

век в Европа се налага правилото, че уп-

равникът на дадена област или църковна

структура не може еднолично да отчужда-

ва собствеността в нейните рамки, която

е публична, а само да разполага с нея за во-

денето на делата й, с което се слага нача-

лото на организации, надживяващи отдел-

ните си членове11

. Подобен процес протича

по отношение на ролята на краля – юриди-

ческата персона на краля вече се схваща

като вечна и независима от физическия

носител. Отделното физическо лице, "из-

пълняващо длъжността", не може да про-

меня свързаните с нея правомощия. Поети

задължения от един носител на титлата

стават обвързващи за наследника му, кое-

то се отнася както за кралете, така и за

контриращите ги светски позиции. За да

бъде обвързването му с ограниченията на

ролята достоверно, е необходимо наличие-

то на организирано насрещно, управлявано

"тяло" (fiscus), което също да е безкрайно

съществуващ правен субект, с чието съ-

гласие кралят взема решенията си (North/

Wallis/Weingast 2009, с.164) – утвърждават

се представителните организации на ели-

тите. С времето други обединения на уп-

равляващото съсловие вътре в държавата

също започват да се стремят да получат

постоянен и неперсонален статус. Тяхното

формиране и независимост от волята на

краля и създалите ги лица са ключови за

налагането на днешния държавен ред и

гражданско общество в мащабите, които

познаваме.

Постоянно съществуващи

организации

Преминаването към т.нар. "зряло нату-

рално общество" (mature natural state) става

възможно, когато членовете на управлява-

щия елит на основата на самоналагащи се

споразумения (т.е. взаимна зависимост) ус-

пеят да постигнат ненасилие помежду си и

специализация – една група да се специали-

зира в упражняването на насилие, друга – на

стопанска дейност, трета – на политиче-

ска, на религиозна и пр. (North/Wallis/Weingast

2009, с.259). Така се формират организации

11 Църквата като общност на вярващите все повече се самодефинира като независимо "тяло" от краля и държа-

вата, самоуправляващо се по свои вътрешни правила (мирянството е назовавано общо като fiscus, а църковното

"тяло" – christus) (North/Wallis/Weingast 2009, с. 161). Тъй като в католическата църква папата може да разполага с

църковното имущество само със съгласието на "църковното тяло" по принцип, а то не може да бъде представяно

от едни и същи конкретни физически лица, които имат ограничен живот, в продължение на векове се избистря

представата за корпоративния характер на църквата – дълго съществуваща неперсонална организация, където

правомощията имат за източник заеманите длъжности, а не са свързани с физическия им носител. Същото за-

почва да се отнася и за самия папа (North/Wallis/Weingast 2009, с. 163).

Ñòàòèè

на елитите, а държавата е "организация на

организациите". Постоянни организации мо-

гат да се развият и запазят само при дъл-

госрочно съществуваща държава, която да

гарантира поддържането на правовия ред и

санкционирането на споразумения (договори)

и след смяната на даден владетел, съответ-

но промяна на стила или морала на следващи-

те властимащи (North/Wallis/Weingast 2009, с.

152). Първоначално само елитите имат дос-

тъп до правото да създават организации и да

извличат рентите от подобно предимство.

В парадигмата, която Норт, Уолис и Уайнгаст

предлагат, обаче еволюцията на общества-

та е свързана с демократизирането на това

право (отварянето на достъпа до организа-

ции, поддържани, а не преследвани от държа-

вата и обществото)12. Наличието на такива

организации (публични и частни) с идентич-

ност, различна от идентичността на съста-

вящите ги членове, е необходимо условие за

съществуването на неперсонални отноше-

ния между индивидите в социума (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 260, 262).

Договорите между организации, а не меж-

ду физически лица, са по-сигурни, защото са

без оглед на конкретната личност и продъл-

жават действието си след смъртта на орга-

низационните членове (North/Wallis/Weingast

2009, с. 152). Например, тъй като вече дър-

жавният дълг не е свързан с личността на

краля (който преди е можел едностранно да

променя условията – да намалява дължимите

лихви или да не плаща въобще), а е в преро-

гативите на парламента – достоверността

на обещанието за плащане от държавата

нараства многократно, а с него и размерът

на отпуснатите на държавата кредити (от

около 5 % от БВП до приблизително 40 % от

БВП няколко години след конституционната

реформа, последвала отстраняването на

Джеймс II). Тази финансова свобода на англий-

ската държава осигурява и военното й над-

мощие над съперниците през XVII и XVIII век

(North/Wallis/Weingast 2009, с. 187).

Според Норт, Уолис и Уайнгаст в литера-

турата обаче често се среща опростенче-

ско представяне на проблема как ефектив-

но да се ограничи периметъра на действие

на властимащите, което се заключава в

"поставяне на владетеля под [а не над] за-

кона" (North/Wallis/Weingast 2009, с. 248-249).

Така се пренебрегват сложните инсти-

туционални процеси, необходими тъкмо за

това. Владетелят, който в традиционното

общество е просто предводител на коали-

цията на елитите, трябва да се превърне в

неперсонална институция, вградена в дър-

жавата като продължително съществува-

ща организация13. Общества, които въпреки

привидното институционално привнасяне

на успешния западноевропейски модел, про-

дължават да преразпределят достъпа до

нововъзникнали възможности за ренти сред

група елити, за да запазят коалицията на

интереси, не са постигнали отворен дос-

тъп, а все още са традиционни общности,

където върховенството на закона не е ус-

тановено по принцип. В обществата с от-

ворен достъп то се дължи на способността

им да третират индивидите без оглед на

конкретната личност, което се явява про-

12 Под поддържане на организациите от държавата и обществото се има предвид създаването на институции за

принудително изпълнение на договорите, защитата на потоците им от стоки и услуги от опортюнизъм, както

и такива, създаващи правдоподобна обвързаност с въздържанието от присвояване на създадената от тях стой-

ност от страна на държавата (North/Wallis/Weingast 2009, с. 270; срв. с Greif 2008).

13 Крал Джеймс II (1685-1688) не успява да управлява успешно коалицията на интереси в Англия между т.нар. тори

и виги (първите – представители на управляващия елит от земеделските среди, подкрепящи предишния крал сре-

щу вигите, а вторите – от търговското съсловие, разграничили се след средата на XVII в. /след Реставрацията

от 1660 г./), поради което загубва подкрепата и от двете части на елита. След неговото отстраняване двете

противостоящи си страни налагат конституционни ограничения на бъдещите крале, с което полагат основите

на съвременната конституционна държава като неперсонална продължително съществуваща организация. Реше-

нията на парламента обвързват краля, парламентът е и субектът, който определя данъците. Самият парламент

е дългосрочно съществуваща организация, която набира членовете си по вътрешни, независими правила (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 186)

Институционална еволюция

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

блем в натуралните общества. (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 263). Независимите органи-

зации, формирани от индивидите за преслед-

ване на техните цели в анонимната среда

на пазарното общество образуват гъста

мрежа, която Норт, Уолис и Уайнгаст (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 117) идентифицират

с гражданското общество (civil society). Те

могат да окажат активна съпротива при

опит да се въведе затворен достъп (да

сключват споразумения с опозиционните

партии, ако интересите на членовете им са

накърнени и пр.) (North/Wallis/Weingast 2009,

с. 127). Самият отворен достъп до тези ор-

ганизации се явява предпоставка за поддър-

жане на отворения достъп в обществената

система като цяло. Ако някоя от тези ор-

ганизации извлича ренти, то това привлича

конкуренти в нейния "пазар", като в крайна

сметка намалява печалбите за всички и не

се стига до концентрация на богатство и

власт (North/Wallis/Weingast 2009, с. 118).

Консолидиран контрол

над армията

След като юридическата персона на

краля е била надеждно ограничена в права-

та и задълженията си и е възникнала пред-

ставителна организация на управлявано-

то "цяло", което да дава съгласието си за

решенията на монарха – на държавата е

можело да бъде поверено единното упра-

вление на въоръжените сили (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 165). Консолидирането

на контрола над армията е най-мъчната

стъпка в прехода към отворен достъп,

която изисква прерязването на тесните

връзки между икономика, политика и вой-

ска в традиционното общество (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 168). То позволя-

ва общественото разделение на труда

и специализация (не е необходимо всеки

да поддържа отбранителен капацитет)14.

Исторически подобна специализация про-

тича първо в рамките на управляващата

коалиция (North/Wallis/Weingast 2009, с.

170). Множество от моделите за обясне-

ние на развитието към демократичното

устройство на съвремието (например

този на Acemoglu/Robinson 2006) приемат

консолидирания монопол над насилието

(по М. Вебер) у елита като единно цяло

(държавната власт) за даденост, но то

е трябвало първо да бъде постигнато в

продължителен исторически и инсти-

туционален процес на вътрешноелитни

промени и разпределения на предимства

и власт в Западния свят15. Тъй като в

примитивно организираните общества

отношенията се изграждат на принци-

па патрон-клиент, духовници, търговци,

учители се съюзяват в мрежи от връзки

с военни предводители. Личността на

страните по отношението играе важна

роля. Връзки, които се простират между

отделните мрежи, биват заплашени при

военен конфликт между отделните въ-

оръжени фракции на елита, затова в тях

не се инвестира. В резултат, при липса

на консолидиран контрол над армията,

не могат да се развият и неперсонални

14 Bates (2001, с. 50) излага аналитична схема, при която наличието на група в обществото, специализирана в на-

силие, всъщност допринася за дългосрочното развитие и натрупване на богатство, тъй като е в неин интерес да

не посяга на производителната прослойка, която защитава, а да разчита на дългосрочните ренти, които може да

извлича от нея в бъдеще (включително защото така очаква да повиши бойния си потенциал – каквато обикновено

е основната й цел, Tilly 1992, с. 34). По този начин се увеличава хоризонтът на планиране за стопански начинания

в обществото (вж. North/Wallis/Weingast 2009, с. 174).

15 Един от начините исторически да се разреши проблемът на битката на всеки срещу всеки е родовото и по-

късно феодално организиране на защитата, което позволява достоверна заплаха, че ако един член на групата

бъде нападнат, цялата група ще отговори с насилие. Така самата заплаха от насилие възпира посегателствата

върху личността (насилието). Това означава, че общества с привидно отсъствие на насилие могат да се базират

като социална конструкция на непрекъснатата заплаха от прибягване до насилствена разправа (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 173).

Ñòàòèè

отношения. В случай обаче, че такъв се

установи и рискът от военно противо-

поставяне вътре в елита се намали, се

разширяват възможностите за социално

"отдалечени" контакти без оглед на кон-

кретната личност и принадлежността

към патронно отношение (North/Wallis/

Weingast, 2009, с. 153-154).

Норт, Уолис и Уайнгаст определят

следните условия за успешен политиче-

ски контрол над войската: 1) професио-

нална армия; 2) разделение на цивилната

и военната власт; 3) липса на необходи-

мост на цивилната власт да прибягва

до услугите на войската за управленски

действия; 4) войската не притежава

собственост, която може да отчуждава

самостоятелно или от която да извлича

плодове, както и да придобива без раз-

решение от цивилната власт; 5) вър-

ховните главнокомандващи на войската

се определят от цивилната власт, а

не вътрешно от самата войска (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 170). Необходимо

е развитието на няколко дългосрочно

съществуващи организации и институ-

ционални решения, които да осигурят

дисциплинирането на войската от граж-

данското общество, тъй като контраза-

плахата от насилие в случая е неприло-

жима (при консолидираната армия няма

друга военна сила, която да оказва на-

срещна заплаха срещу нея, North/Wallis/

Weingast 2009, с. 171)16. Такива примери

са ограничаването на правото на краля

да разполага със суми от хазната за во-

енни цели само със съгласието на поли-

тическото тяло (парламента) или зави-

симостта на доставките за армията от

частния сектор в съвременните държа-

ви. Военното командване (което също се

превръща в организация с дълъг живот)

е разделено от набирането на финанси-

ране за бойните действия – решението

кога да се воюва и колко да се похарчи

е извън армейското началство (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 171).

По-нататък авторите описват ис-

торическия процес на преминаване към

отношения без оглед на личността в ор-

ганизацията на провизиите за армията,

изиграл според тях ключова роля в налага-

нето на съвременните пазарни институ-

ционални форми. До 30-те години на XVII

в. управата на доставките за английския

флот е в ръцете на началника на прови-

зиите. Отношенията му с различните

доставчици са базирани изключително на

лични връзки. Той задлъжнява към тях, а

след като получи парите от хазната се

разплаща. Редът, по който става разпла-

щането, обаче се определя субективно

от него – така множество потенциални

доставчици не се включват в процеса (не

се стига до конкуренция между доставчи-

ците на база цени), защото те считат,

че старите познайници на началника ви-

наги ще имат предимство (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 184)17. На основа на съз-

дадената по-късно безлична организация

на доставките за флота (управата по-

лучава правото да издава дългови книжа,

чиито държатели могат да ги продадат

на финансовите пазари, което премахва

личностния елемент в отношенията и

води до конкуренция по цени и качество)

Англия успява да постигне военно надмо-

щие над Франция и да осигури повече от

6 месеца на кораб в открито море, при по-

ложение, че по това време максималният

престой без връщане в пристанище е бил

един месец (North/Wallis/Weingast 2009, с.

16 В обществата, където въоръжените групи имат твърде голяма власт или където капиталът има такава

власт, трудно се стига до политически развития, гарантиращи икономически растеж чрез взаимно обвързване и

контриране на агресивните действия (едновременно политически и икономически напредък – North/Wallis/Weingast

2009, с. 175).

17 Срв. със ситуацията при прехода от планова към пазарна икономика в бившите социалистически страни.

Институционална еволюция

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

183). Ако флотът не изплаща задължени-

ята си по дълговите инструменти, лих-

вените проценти по тях на финансовите

пазари (борсите – организации с продъл-

жителен живот) ще се увеличат (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 185), с което бъде-

щите доставки ще се оскъпят от глед-

на точка на флота (всяка страна държи

насрещната в зависимост, съществува

равновесие на интересите без значение

на конкретните участващи лица). Тази

организация на управата на доставките

за флота (най-големият купувач на лон-

донските пазари) се превръща в един от

съществените фактори за развитие на

големи производствени фирми в селското

стопанство, конкуриращи се по качество

и цена (независимо, че големите достав-

чици първоначално са създадени от ели-

тите и са със затворен достъп: в крайна

сметка конкуренцията намалява рентите

– икономическите печалби на доставчици-

те, и премахва личните патронни отноше-

ния). Доставчиците вече не са кредитори

на флота, тъй като продават дълговите

документи на фондовия пазар – за тази

цел се развиват специфични финансови

организации с продължителен живот, кое-

то е друго следствие от новата органи-

зация. Трите страни (флотът, доставчи-

ците и финансовите пазари) започват да

функционират в симбиотично равновесие

(North/Wallis/Weingast 2009, с. 186)18.

Нещо повече, в последвалия историче-

ски период на колонизация Англия, Франция

и Холандия използват получастни корпора-

тивни организации на елитите, под дър-

жавна закрила, но извън непосредствена-

та структура на държавата (например

Източноиндийските компании), докато

Испания и Португалия не възприемат така-

ва практика. По-късно от нея ще се развие

акционерното дружество, което ще се яви

основна организационна форма на проти-

вотежестта на политическите (ръководе-

щи войската) организации при прехода към

общества с отворен достъп, осигуряващи

мирно равновесие и цивилен контрол над

армията (North/Wallis/Weingast 2009, с. 200).

Във връзка с различното колониално наслед-

ство в Южна и Северна Америка, което ос-

тавят Испания и Португалия, от една стра-

на, и Англия, Холандия и Франция, от друга –

Норт, Уолис и Уайнгаст твърдят, че първите

при началната колонизация изнасят в Новия

свят порядки от ранното традиционно об-

щество (basic natural state) с ограничен дос-

тъп, докато вторите – такива от развито-

то общество с ограничен достъп (на прага

на преход към отворен достъп, mature natural

state –North/Wallis/Weingast 2009, с. 176).

Ключовото условие, следователно, за

придвижване в посока на отворен достъп е

институционалното и организационно раз-

витие и опит, които европейските страни

натрупват през този период, включително

поради необходимостта да се администри-

рат огромните колониални владения (поз-

воляващи, според някои автори, разхлабва-

нето на малтусианските ограничения пред

ръста на населението).

Политическа система

в обществата с отворен достъп

Представата за равенство и еднакви

възможности (достъп) за всеки да постиг-

не материално благополучие и политическо

представителство (съответно админи-

18 Като по-късен пример за обвързаността на дадена обществена роля с физическото лице, на което е поверена,

авторите посочват ковчежниците на отделните американки щати. Дълго време сметките, които водят, са на

тяхно лично име, а при смъртта им се установяват множество нередности и липси. При встъпването в длъжност

на нов ковчежник се водят дела, а липсващите суми се завеждат като нереализирани вземания за щата. В същия

период – XVIII век – финансовите длъжности във Франция дори се купуват и продават (North/Wallis/Weingast 2009,

с. 167). Промяната в тази организация е едно от многото постепенни преобразувания, които протичат едновре-

менно при прехода към отворен достъп и неперсонална бюрокрация във Веберов смисъл.

Ñòàòèè

стративна или управленска позиция) може

да се разглежда в описвания тук контекст

като условие за поддържане на широк ба-

ланс на силите в отворените общества

– коалиция на всички за запазване на съ-

ществуващия ред. За тази цел непрекъс-

нато трябва да се убеждава по-голямата

част от обществото, че е в негов инте-

рес системата да функционира в този й

вид. Цена за поддържането на дадена об-

ществена система от управляващите има,

независимо дали става дума за общества

с ограничен достъп (концентриране на во-

енната мощ във властимащите, осигуря-

ване на коалиция от въоръжени участници

от високо равнище чрез преразпределение

на облагите от затворения достъп, срв. с

подхода на Greif 2008) или при демократич-

ната и свободнопазарна система на отво-

рения достъп (разходи за публични блага

– инфраструктура, здравеопазване, образо-

вание, социална защита при безработица,

старост – North/Wallis/Weingast 2009, с. 112,

124). Когато облагите от технологично-

то и икономическото, институционалното

развитие се увеличават с нарастването

на продуктивността (включително чрез

организационно усъвършенстване – както

на ниво отделна фирма, така и на ниво об-

ществена система), следва да има повиша-

ване на дела на всички участващи индиви-

ди, за да се запази подкрепата за избрания

път на развитие19.

Мерки като масово образование и об-

ществена инфраструктура подпомагат

пазара, разширявайки кръга от участни-

ци и носейки облаги за всички членове на

обществото от икономическия растеж,

стимулират индивидуалните инвестиции

в човешки капитал (т.е. допълнително уве-

личават производителността, например

пенсионното осигуряване и помощите за

безработни в определен период след загу-

бата на работа намаляват риска от ин-

вестицията в допълнително образование и

квалификация). В подхода на Норт, Уолис и

Уайнгаст разходите за публични блага не са

странични и натоварващи, водещи до нет-

ни загуби (dead weight loss), а необходими

елементи за функционирането на пазарите

(създаденият ред без социално напрежение

осигурява дълъг инвестиционен хоризонт).

В крайна сметка те се оказват от инте-

рес тъкмо на управляващите елити, които

са успели да прозрат несъстоятелността

на мисленето за преразпределението като

игра с нулев резултат и осъществяват

тези инвестиции в повишаване на нетно-

то благосъстояние на обществото, вклю-

чително своето собствено (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 142-143). Като пример за

подобно осъзнаване авторите посочват

социалдемократическите правителства

в Европа при прехода към общества с от-

ворен достъп (North/Wallis/Weingast 2009, с.

144). В замяна на социални програми като

социалното осигуряване, организираният

труд (синдикатите) поема ангажимента

да ограничава исканията си за увеличаване

на заплатите до ръста на производител-

ността, включително с оглед на запазване

на конкурентоспособността на местната

икономика. Действително, в последното

десетилетие нараства литературата, в

която социалните програми се разглеждат

не като насилствено наложени на деловия

сектор от правителството, а напротив,

като създадени с активното участие на

частния сектор, който създава с тяхна по-

мощ стимули у работниците за специфични

за фирмата или бранша инвестиции (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 144).

19 Срв. със стремежа за запазване на относителния социален статус в концептуалната рамка на Frank (1985).

Такава е и същността на антикорпоративните протести на Уолстрийт и по света, започнали през есента на

2011 г. По същество те не се отличават от синдикалните настоявания за преразпределение на приходите от

дейността на отделно предприятие или от водените в миналото войни за преразпределение на възможностите

за концентриране на богатство и власт в обществата със затворен достъп.

Институционална еволюция

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

Така Норт, Уолис и Уайнгаст преразглеж-

дат "фикцията на класическата политиче-

ска икономия, че пазарите съществуват

[независимо, самостоятелно], а държавата

се намесва" (North/Wallis/Weingast 2009, с.

121, вж. също с. 112). Тъй като контролът

над насилието е бил установен, канализи-

ран в специален институционален ред, при-

видно изглежда, че в обществата с отво-

рен достъп политиката и икономиката са

две отделни, независими области (за раз-

лика от обществата в естествено със-

тояние, срв. с трактовката на Полани, вж.

Седларски, 2011). Разделението на власти-

те (институционализиране на участници с

право на вето в терминологията на Норт,

Уолис и Уайнгаст) прави властта по-не-

желана (смекчава борбата за власт и ра-

ционалните инвестиции за завземането и

задържането й), тъй като в даден момент

индивид или група може да разполага само

с част от цялата власт в обществото, а

от там и очакваните ползи са ограничени

(North/Wallis/Weingast 2009, с. 123). От своя

страна загубата при следващо неспечелва-

не на изборите е малка, с което се намаля-

ва вероятността организирани групи да се

стремят да останат непременно на власт

в продължителен период, т.е. намалява се

цената за поддържането на демократична-

та система (един вид транзакционни раз-

ходи – за поддръжката на стабилността на

системата срещу атаки, се заменя с друг

– разходи по координация на множеството

участници в разделената власт, при което

е възможно спестяване на ресурси при мно-

гократно нарастване на възвръщаемост-

та за обществото като цяло). При всички

случаи сложната организация на властови-

те и бюрократичните отношения води до

увеличаване на "размера на правителство-

то" в сравнение с обществата с ограни-

чен достъп (North/Wallis/Weingast 2009, с.

123). Размяната без оглед на личността и

публичната инфраструктура водят до не-

обходимостта от масова политика чрез

партии с отворен за всички достъп (срв.

с Engermann/Sokoloff 2005). Безличността

(на достъпа до публични блага като съдеб-

на система, обществен ред, сигурност,

налагане на изпълнението на договорите,

защита на имуществените права и др.)20

намалява възможността на управляващите

да заплашват или подкупват с отнемане

или предоставяне на облаги на конкретни

лица в замяна на подкрепа и оттам – уве-

ковечаването им на власт (както в обще-

ствата със затворен достъп – North/Wallis/

Weingast 2009, с. 113)21

. Налице са подбуди за

властимащите да спазват правилата, за

да бъдат преизбрани.

Проблемът при преминаване към съвре-

менните общества с отворен достъп е оси-

гуряването на "системна конкуренция" (на

конституционно ниво, съответно необхо-

дим набор от стимули, North/Wallis/Weingast

2009, с. 113) без насилие – в политическата

20 Например социалните помощи или помощите за безработица се предоставят на лица, които отговарят на фор-

малните критерии, а не на такива с връзки или протекции от патрон в администрацията (авторите дават като

пример за корупция индийската бюрокрация, продаваща правата за получаване на помощи - безплатна храна – на

готовите да платят най-много, North/Wallis/Weingast 2009, с. 113, подобни случаи обаче могат да бъдат открити

без усилие и в работата на българската местна администрация).

21 Така възникналата неперсоналност в отношенията на свой ред се превръща във фактор за увеличаване на

публичните блага – чрез политическата система избирателите могат да изискват повече публични блага, а по-

литиците имат стимул да им ги предоставят (увеличава се "политическата отзивчивост", political responsiveness,

спрямо исканията на анонимния избирател, North/Wallis/Weingast 2009, с. 111-112, 118; срв. с Acemoglu/Robinson

2006) . Осигуряването на администрацията и управлението, налагането на правата в и на организации извън

държавата изискват огромен бюрократичен апарат. Същото се отнася и за контрола над самите държавни

органи и разделението на властите, което възпрепятства завземането на властта от отделни групи (от друга

страна безличното предоставяне на публични блага е по-ефективно от икономическа гледна точка в сравнение с

персоналното – съществуват ефекти от мащаба).

Ñòàòèè

и икономическата сфера, които взаимно се

поддържат. Конкуренцията (пред очите на

трети – клиента) води до стремеж да се

надмине конкурента, до усъвършенства-

не без сблъсък (срв. със Седларски 2009).

Трябвало е, следователно, да се извърши

преход от разбирането за статично рав-

новесие на силите в естественото обще-

ство, поддържащо стабилността в дълги

периоди от време (в този контекст новите

политически и икономически формирования

– партии, корпорации – първоначално са се

явявали заплаха за обществения мир и ред)

към представата за динамично равновесие

– осигуряването на отворен достъп до съ-

щите тези организации се явява същинска-

та гаранция за равновесие на силите, тъй

като всяка група в обществото може сво-

бодно да формира представителни органи-

зации и да балансира влиянието на другите

(подобно на еволюцията на разбирането на

пазарното равновесие като динамично, по-

родено от възможността за свободно учас-

тие на всички, вместо меркантилистичния

страх от конкуренция, която може да на-

руши съществуващия баланс и да срине

мотивацията за производство22). Именно

затова, поради новото разбиране за необ-

ходимостта от множество организации за

осигуряване на правата на всички чрез рав-

новесие на силите, от средата на XIX век

многобройните формирования на не-елити-

те – синдикати, социалистически партии и

движения, църковни организации – не са пре-

следвани, а са оставяни да се множат и раз-

виват (North/Wallis/Weingast 2009, с. 192-193).

Авторите на изследването просле-

дяват детайлно прехода от гласуване за

партии, организирани около патронни от-

ношения и личности, които целят да из-

местят старите управляващи със същите

властови структури и похвати (Наполеон),

към "зряла демокрация" на борба на идеи

и платформи във Франция в началото на

XIX век (North/Wallis/Weingast 2009, с. 220).

Съществен за разбирането на съвремен-

ната институционална структура на САЩ

е анализът по-нататък на ранната амери-

канска политическа система от XVIII век.

Чартирането (даването на разрешение за

основаване) на американските корпорации

– също както на френските и английски-

те по това време23 – става на държавно

равнище (федерално и щатско). Страхът

тук първоначално е от възможността ор-

ганизирани икономически интереси да оси-

гурят чрез фракции в сената дългосрочни

икономически облаги. Впоследствие обаче

се стига до тъкмо такава организация на

политическия процес (North/Wallis/Weingast

2009, с. 231-236). Особеното е, че в САЩ

лицензите се раздават след определен

момент не под натиска на елита, който

настоява да участва в разпределение-

то на нововъзникващите възможности

за икономически ренти чрез разрешава-

не на корпоративни организации (както е

във Франция), а за да се осигури равнове-

22 В меркантилистичния период конкурентното равновесие не е познато като стабилно състояние и затова се

счита, че икономическата система се нуждае от строга регламентация от страна държавата, за да се опазят

националните търговци и производители (вж. Ekelund/Hebert 1990, с. 57-60).

23 Разрешението да се основе корпорация (дружество с ограничена отговорност и самостоятелно юридическо

лице) се дава само от парламента със специална харта. Борбата срещу издаването на нови лицензи се води в

парламента от лобитата на противниците – по-рано създадените корпорации-монополисти (например Банк ъф

Ингланд, Източноиндийската компания и Южноморската компания). Всички други форми на сдружаване (събира-

телно дружество, съдружие) не представляват самостоятелни юридически лица, макар да се търсят заобиколни

пътища за създаване на акционерни дружества с ограничена отговорност, които не са корпорации. Те обаче

работят при висок риск от съдебно преследване (North/Wallis/Weingast 2009, с. 216-217).

Институционална еволюция

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

сие между различните бизнес интереси и

представящите ги в политиката фракции.

Формират се партии, имащи за цел да

осигурят политическото разрешение на

конкретен частен инвестиционен проект

– канал, банка, железопътна линия.

За разлика от Европа, където е по-

евтино да се осигури подкрепящо мно-

зинство в парламента за дадено иконо-

мическо начинание чрез "купуването на

гласовете" на вече избраните депутати,

тук в ранното развитие на държавната

система се преминава към финансиране

на кампании на партии и представители,

гарантиращи подкрепа за даден икономи-

чески проект след като бъдат избрани.

Така възникват "канални партии" или "бан-

кови партии" в щатските законодателни

органи, финансирани от рентите от да-

дено стопанско начинание. С обещание-

то, че поемайки изграждането на голямо

инфраструктурно съоръжение с разреше-

нието на държавата, частните предприе-

мачи ще спестят плащането на данъци от

гражданите, подобни политически партии

печелят одобрението на избирателите.

Тъй като те внасят данъци в бюджета и

подкрепят дейността на политическите

представители, се възприемат като по-

ложително явление (North/Wallis/Weingast

2009, с. 235-236)24. Преследва се идеалът

на изграждане на инфраструктура и пуб-

лични блага без държавни разходи.

По-нататъшното развитие обаче

включва появата на политически формиро-

вания, които се създават със специалната

цел да извличат ползи от политическата

подкрепа на различни икономически проек-

ти. Чрез придобития значителен финансов

ресурс те успяват да затвърдят присъст-

вието си в политическата власт, осигуря-

вайки спираловидно нарастващо влияние и

финансова възвръщаемост. Възникват до-

бре организираните партии на национално

равнище като съществуващата и днес де-

мократическа партия в САЩ (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 236-237).

На този етап се проявява противоре-

чие между икономическите и политиче-

ските интереси на избирателите – те

са заинтересовани различни корпорации

да построят пътища и друга инфраструк-

тура (както и кредитни институти), коя-

то да улеснява достъпа им до пазарите

и да повишава цената на земята им, без

да се налага да плащат данъци; от друга

страна обаче, описаната форма на поли-

тическо-икономическа симбиоза подкопава

представите за демокрация (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 238). За да се избегне

узурпирането на властта от определени

участници, решението е намерено в това,

не да се унищожат корпорациите, а да се

дава право на всеки, който пожелае, да съз-

даде корпорация. По този начин се осигуря-

ва равновесие на интересите и намалява-

не на икономическите ренти за отделни-

те конкуренти (до напълно свободен вход

на банковия пазар в някои щати и по-късно,

през 1830-те години, до узряване на идеята

за пълно отпадане на дискреционните ре-

шения на легислативните органи относно

създаването на корпорации и разрешаване-

то на достъпа до пазари). Корпоративният

процес се извежда извън политиката с цел

прекратяване на възможностите (и сти-

мулите) за корупция. С приемането на съ-

ответното законодателство през 40-те

години (North/Wallis/Weingast 2009, с. 239-

240) се институционализира отвореният

24 И във Франция, и в Америка вноските на корпорациите в бюджета съставляват по това време около 20 % от

всички държавни приходи.

Ñòàòèè

достъп до корпоративната организацион-

на форма, подобно на този до партиите в

политиката25.

Външната конкуренция между организа-

ции допринася и за вътрешното обновление

във всяка една от тях, ускорява раждане-

то на нови идеи и сплотява членовете за

постигане на общата цел. В случай, че на

политическата или икономическата арена

остане само един участник (монополист),

ефективността намалява и/или се сти-

га до разцепление в организацията (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 127). Разбирането за

този начин на функциониране на система-

та на човешките организации постепенно

се налага в мисловните модели и води до

отмиране на идеята, че опонентът трябва

да се унищожи, а напротив – необходима е

лоялна конкуренция (опозиция) (North/Wallis/

Weingast 2009, с.127-128). Победителите в

изборите едва късно през XIX век в САЩ

започват да приемат, че не трябва да се

търси разрушение на противниците непо-

средствено след спечелването на власт-

та, а да се запази моделът на съревнование

пред избирателя. Същото се отнася и до

целите на опозиционните партии (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 128).

Тъй като дългосрочно съществуваща-

та неперсонална система може да под-

държа достоверни обещания, тя по-лесно

разрешава конфликти, гарантирайки бъ-

дещи насрещни отстъпки между страни-

те по постоянно възникващите противо-

поставяния – работници и работодатели,

бедни и богати, един или друг регион, зе-

меделие и индустрия (сключват се писани

и неписани пактове на национално ниво

между различните страни –North/Wallis/

Weingast 2009, с. 135)26. В сила, наред с

25 С постепенни реформи през 1840-те и 1850-те се въвежда регистрационен режим за акционерни дружества (без

нуждата от специално одобрение от властта) – самостоятелни юридически лица, а няколко години по-късно тези

дружества получават правото на ограничена отговорност, подобно на по-ранните чартирани от парламента

корпорации. Лавинообразно нараства (от 700 през 1843 г. до 10 000) количеството на регистрираните компании

за 20 години. Броят на лицата, използващи привилегиите на законовия ред, административното обслужване и

защита, само защото са граждани и са регистрирали своя организация – фирма или партия – нараства неимо-

верно, до на практика отворен достъп (North/Wallis/Weingast 2009, с. 217-219). След реформите от 1856 г. в Англия,

които позволяват създаването на дружества с ограничена отговорност само чрез регистрация, Франция попада

под институционален натиск – френски фирми се регистрират в Англия, за да избегнат сложното одобрение на

властта за корпорации във Франция (преди 1856 английски фирми са се регистрирали във Франция като коман-

дитни дружества, за да бъдат ограничено отговорни без разрешението на английския парламент). Френският

парламент е принуден да приеме промени, които разрешават създаването на дружества с ограничена отговор-

ност само чрез регистрация през 1867 г. Създаването на подобни фирми се превръща от привилегия в право.

Броят им нараства с бързи темпове. Франция постепенно се трансформира в общество с отворен достъп (след

падането на Наполеон III републиканците завземат властта, но вече не се опитват да потискат и да преследват

физически политическите си врагове, а оставят опозицията активна. Слага се начало на политическия отворен

достъп от съвременен тип – North/Wallis/Weingast 2009, с. 225-226).

26 Авторите представят стопанскополитическото устройство на модерните западноевропейски държави като

взаимоизгодна размяна между индустриалците и обществото: високи данъци за износните индустрии (прераз-

пределящи облагите от икономическия растеж и правещи възможна значителната социална защита) срещу бла-

гоприятни условия за развитие на експортното производство – ограничаване на исканията за високи заплати,

политическа стабилност (North/Wallis/Weingast 2009, с. 124). Пропорционалното представителство и коалицион-

ните правителства като политически институции осигуряват запазването на статуквото и дългосрочната

достоверност на подобно неписано споразумение, което гарантира сигурността на междувременно направените

инвестиции. По подобен начин достоверността (надеждността) на сключваните споразумения в рамките на

отворения достъп дава възможност и за други компромисни решения – например работната сила да се въздържи

от искания за повишено заплащане, в замяна на по-високи данъци от корпоративния сектор за справяне с текущи

фискални затруднения (North/Wallis/Weingast 2009, с. 124). Именно това доверие в институционалните форми и

сключваните споразумения прави възможно поведение, при което рационалните играчи не следват своята не-

посредствена максимизационна стратегия (North/Wallis/Weingast 2009, с. 124-125), а сътрудничат с очакване на

по-големи изгоди в бъдеще.

Институционална еволюция

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

това, се оказва т.нар. закон на Дюверже

("Duverger’s law", вж. Riker 1982, срв. с

лемата на Хотелинг). Партиите (обик-

новено две при масовото провеждане на

изборите в обществата с отворен дос-

тъп) трябва да омекотяват исканията за

ренти от различни групи избиратели, за

да могат да осигурят широко представи-

телство на интереси. Ако си позволят екс-

тремни политики (задоволяване на искани-

ята на определена група избиратели), гла-

совете на всички останали избиратели ще

бъдат отнети от другата партия (същото

важи и при пропорционалното представи-

телство, където партиите в общия случай

не печелят пълно мнозинство и трябва да

формират коалиции – за да бъдат желани

коалиционни партньори, те трябва успеш-

но да смекчават своите екстремни иска-

ния и да бъдат способни на компромиси)27

Самите организирани групови интереси се

въздържат от силно изявено извличане на

ренти, тъй като в такъв случай биха при-

влекли вниманието на други групи, които

могат да се противопоставят на подобно

разпределение на обществените ресурси

(т.е. налице е стратегическо поведение на

участниците в системата – North/Wallis/

Weingast 2009, с. 126, 128). Рентите при

отворения достъп по правило са временни

и се създават от Шумпетеров процес на

съзидателно рушене в икономическата и

политическата сфера, а не са постоянни и

осигурени от политическия режим, както

при затворените общества (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 142).

Ето защо за всички общества с от-

ворен достъп (едновременно наличие на

пазарна икономика и демокрация) са ха-

рактерни близки институционални ре-

шения за поддържане на горния комплекс

от условия – разделение на властите,

свобода на печата, на вероизповедание-

то, равен достъп до съдебната и бюро-

кратичната (в смисъла на Вебер) систе-

ми28, до пазарите, писани конституции,

концентрация на правителството в дос-

тавянето на публични блага, а не част-

ни, както при недемократичните режими)

(North/Wallis/Weingast 2009, с. 115, 113,

117). Последните водят до "уголемяване"

на държавата – но противно на тесния

либерален възглед29 – същевременно га-

рантират наличието на широка маса от

икономически активно население, участ-

ващо в пазарната обществена система.

Предоставяните от управляващите пуб-

лични блага поддържат съществуването

на пазарите, явяват се допълнителни на

тяхното действие. "Големите правител-

ства не са отклонение от принципите на

обществата с отворен достъп, а инте-

грална част от тези общества" (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 122). Авторите

използват в подкрепа на това твърдение

статистически данни, свидетелстващи,

че колкото по-висок е доходът на глава

от населението, толкова "по-голямо" е

правителството като процент от брут-

ния вътрешен продукт.

Норт, Уолис и Уайнгаст подчертават оба-

че и тук, че не всички държави, в които се

провеждат многопартийни избори са обще-

ства с отворен достъп (вж. т.н. "полиархии"

по Dahl 1971, цит. по North/Wallis/Weingast 2009,

с. 137)30. Дори да съществува конкуренция

между няколко партии, достъпът на някои от

тях до медийна изява или съдебна защита на

27 Meltzer/Richard (1981) разработват модел, базиран на теоремата за медианния избирател (median voter), в който

демокрацията води до равномерно разпределение доходите, защото дава възможност на средната и бедната

класа да преразпределят чрез избори националния доход в тяхна полза. Acemoglu/Robinson (2006), от своя страна,

разглеждат изборите като инструмент на богатите да се обвържат достоверно с обещание за разпределение

на по-високия си доход към по-нискодоходните групи и така да бъдат избирани на власт в резултат на неформал-

но сключен пакт (North/Wallis/Weingast 2009, с. 142).

28 Срв. с описанието на късния градски цивилизационен период на всяка култура у Шпенглер ([1923] 1995).

29 Вж. например Ранд (2009).

Ñòàòèè

правата и пр. може да бъде ограничен (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 138) или техни члено-

ве да бъдат преследвани по изкуствено съз-

дадени предлози. В такива общества липсва

изградено гражданско общество, чийто орга-

низации ефективно да контрират действията

на властимащите. Тъй като няма функциони-

ращи системи на безлично предоставяне на

публични блага, се прибягва до популистки

обещания и мерки. Съдилищата са корумпи-

рани (North/Wallis/Weingast 2009, с. 138)31, не

съществува административен капацитет и

желание за спазване на неперсонални прави-

ла (за да може да се "даряват" публични услу-

ги срещу лоялност, North/Wallis/Weingast 2009,

с.143). Законите се пишат така, че да не поз-

воляват стриктна проверка на изпълнението

от страна на съдебната система и да разре-

шават дискреция на изпълнителната власт.

Конкурентният механизъм едновременно в

политическата и икономическата сфера, кой-

то осигурява дългосрочното равновесно със-

тояние на динамична стабилност в отворени-

те общества, "е даден на късо", изключен от

веригата (North/Wallis/Weingast 2009, с. 138). В

обществата с ограничен достъп на държав-

ни служители, синдикати и учители се дават

привилегировани постове с високи заплати,

за да се контрира възникването на недоволно

гражданско общество. Резултатът са макро-

икономически дисбаланси и често колапс на

режимите (Африка, Латинка Америка, North/

Wallis/Weingast 2009, с.143). Изолирайки ги от

конкурентния натиск на пазарите, държавата

лишава гражданите от стимули да работят

и инвестират32. Такава форма на преразпреде-

ление има много по-сериозни икономически по-

следици от преразпределението в рамките на

социалните системи на обществата с отво-

рен достъп (North/Wallis/Weingast 2009, с. 138).

Макар в много затворени общества да

има пазари, входът и конкуренцията на тях

всъщност са ограничени. Появата на нови въз-

можности за печалба или извличане на ренти

се усвояват от властимащите. Привилегиите

изкривяват ценовите сигнали на пазарите

(цените не отразяват пределните разходи,

North/Wallis/Weingast 2009, с. 139-140). Когато

не съществуват конкурентни пазари с мобил-

ни ресурси, не е възможна обратната връзка,

реакция на провежданата от правителство-

то политика и следователно липсва коректив

към ефективно поведение. Привидно същите

елементи на икономическата и политиче-

ската система (пазар, избори, сдружения) са

организирани по различен начин в двата вида

системи33. Едни и същи институции дават

различни резултати в отворени и затворени

общества34. Тъй като публичните блага не

разпределят равномерно и неперсонално

30 За да функционира демократичният ред е необходимо институцията на изборите да бъде вградена в цялостен

комплекс от социални споразумения, които гарантират контрола на избирателите над избраните, да ограни-

чават корупцията, чрез конкуренцията – подобно на ценовата система в икономиката – да осигурят обратна

връзка към управляващите, които на нейна база да внасят корекции във водената политика, както и да ограни-

чават кръга от мерки, които могат да предприемат без политически последствия. Тези елементи липсват при

ограничения достъп, въпреки че може да се провеждат парламентарни и президентски избори. Така например се

въвеждат ограничения на свободата да се формират организации от опозиционно настроени групи, на свободата

на пресата, на равните възможности за конкуренция на изборите (North/Wallis/Weingast 2009, с. 265-267).

31 Ако съдебната система не работи на принципите на отворения достъп и равнопоставеността пред закона,

приетите от законодателния орган нормативни актове няма да бъдат налагани. Нещо повече, така нейната де

факто функция като баланс на изпълнителната власт е отслабена, както се наблюдава в привидните демокрации

в общества с ограничен достъп (North/Wallis/Weingast 2009, с. 267).

32 Вж. казуса на гръцката икономическа криза от последните години.

33 В натуралните общества управлението включва много повече от само формалната структура на държавата,

тъй като обхваща неформалното разпределение на контрола над въоръжените сили между групите, които могат

да упражняват насилие и механизмите за поддържане на баланс между тях. Така външната помощ за правител-

ствените служители в някои развиващи се страни за въвеждане на отворен достъп логично се натъква на липса

на политическа воля да бъдат осъществени реформи. Често западните държави и международни организации

трябва да подсилят позицията на един от участниците в управляващата коалиция, за да разчитат на стабилен

партньор в тези държави (North/Wallis/Weingast 2009, с. 268).

Институционална еволюция

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

предимствата на пазарната икономика в

затворените общества, трудно просъ-

ществуват мисловни модели за равенство

между хората в достъпа35. Напротив, граж-

даните са готови да подкрепят популисти

в името на обещавана справедливост чрез

отнемане на благосъстояние от непропор-

ционално забогателите членове на елита

(North/Wallis/Weingast 2009, с. 139)36.

Заключение. Икономическа ефек-

тивност и политическа система

Новопоявилите се икономически възмож-

ности с Великите географски открития се ус-

вояват от обществата с ограничен достъп

по типичния за тях начин – с държавно съз-

дадени монополи (като Източноиндийската

копания и основаните от Колбер френски

държавни дружества), т.е. с ограничаване на

достъпа само за приближени до властта лица,

които в замяна на дадените възможности за

печалба, предоставят финансова (и военна

подкрепа) за кралете (North/Wallis/Weingast

2009, с. 168). Но в историята обществата с

отворен достъп печелят дългосрочните во-

енни противопоставяния, защото по-лесно

привличат ресурси назаем поради по-голяма-

та достоверност на обещанията, че ще ги

върнат (свързани са с държавната система

като цяло, а не в зависимост от волята на

тоталитарния владетел). Следователно те

могат да разсрочат плащанията в дълъг пе-

риод и при по-ниски лихви, съответно могат

да си позволят по-ниско данъчно бреме за по-

криването на дълговете (North/Wallis/Weingast

2009, с. 132). Такива общества са макроико-

номически по-стабилни. При отворен достъп

необходимостта от данъчни постъпления

като източник на ресурси за осъществява-

ните политики задължава управляващата

партия да постави икономическия проспери-

тет като свой основен фокус, независимо, че

може да има други приоритети. Ако не успее

да го постигне, обикновено бива изместена

от някоя от останалите политически сили

(North/Wallis/Weingast 2009, с. 129). В това от-

ношение осигуряването на ренти за избра-

ни членове на коалицията се явява недално-

видно, намалявайки облагаемата основа при

свиването на икономическата активност. С

по-малкото разполагаеми средства управля-

ващите не могат да изпълняват обещаните

облаги на членовете на поддържащата ги ко-

алиция от организирани интереси и с това не

получават по-нататъшна подкрепа.

34 Още през XIX в. гражданите на Англия, Франция и САЩ чрез специфични за всяка страна институционални

решения получават неперсонално дефинирани и гарантирани права, както и са вградени (embedded) в система

от социални договорености, позволяваща неперсонални взаимодействия. При допускане на отворен достъп и кон-

куренция до такива институции, създадени при ограничен достъп като английския парламент или корпорациите,

резултатите от дейността им започват съществено да се отличават. Обратно, възприетите по техен модел

институции в други държави не водят веднага до отворен достъп. Интересите на управляващия елит могат да

бъдат обслужвани и в условия на парламентарна демокрация, писани конституции, право на основаване на частни

корпорации. Такива естествени общества дори могат да работят по-добре именно като затворени с помощта

на привнесените институции (нарастват мащабите на разполагаемите за елита ренти – North/Wallis/Weingast

2009, с. 257).

35 Обществата с ограничен достъп в общия случай изглеждат силно корумпирани за наблюдатели от отвореното

общество, но гарантирането на привилегии е начин на функциониране на тази обществена структура, където

интересите на влиятелни групи трябва да бъдат осигурени, за да се запази стабилността и неприлагането на

насилие. Авторите обаче не изхождат от позицията, че натуралните общества са нередно организирани – го-

лямото мнозинство от държави по света и днес са базирани на техните принципи – те успяват да осигурят

контрол над насилието и относително дългосрочна стабилност, каквато всъщност е тяхната цел (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 269).

36 Един начин за емпирична проверка на хипотезите тук е да се провери влиянието на личността на даден лидер

– правителствен ръководител – върху стопанската и политическа обстановка в определено общество. Колкото

по-близо до отворения достъп е то, толкова по-малко влияние имат отделните ръководни личности. Например

здравословното състояние на Сухарто повлиява съществено на цената на икономическите активи в Индонезия

(North/Wallis/Weingast 2009, с. 263).

Ñòàòèè

Политики, целящи създаването на ус-

ловия за извличане на ренти, влошават

освен това конкурентното положение на

страната на международните пазари, като

намалява ефективността (увеличава раз-

ходите) на производството (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 130). Така, при политически

системи с отворен достъп, поддържането

на рентни практики от управляващата пар-

тия намалява шансовете й за преизбиране,

защото води до икономическа неефектив-

ност, спад на приходите в хазната, нама-

ляващи бюджети и недоволство сред граж-

даните, което дава шанс на другите пар-

тии. Мобилните фактори на производство

напускат страната (North/Wallis/Weingast

2009, с. 133). Същевременно непрекъснато

е налице възможността икономически ор-

ганизации да станат политически актив-

ни, създавайки алтернативна политическа

платформа, която да привлече гласовете

на следващи избори и да замени управлява-

щата. За властимащите съществува ко-

рективът на конкуренцията и съответно

стремежът да отразяват в политиките си

актуалните интереси на икономическите

агенти, за да не доведат сами до възниква-

нето на по-успешни политически проекти.

Авторите посочват, че конкурентни-

те пазари водят до равномерно разпреде-

ление на ползите от своето повишаващо

ефективността действие – когато на един

пазар се търси повече работна сила, за-

платите на всички останали също се уве-

личават. Икономическият механизъм води

по подобен начин до общо нарастване на

производителността (North/Wallis/Weingast

2009, с. 130). Свободните пазари намират

решения за проблеми, които често са хро-

нични за затворените общества и подри-

ват усилията на управляващите да удържат

властта (North/Wallis/Weingast 2009, с. 135).

Норт, Уолис и Уайнгаст използват в подкре-

па на тази теза дарвинистки аргумент: в

отворените общества се генерират повече

конкуриращи се идеи за справяне с непрекъс-

нато появяващите се проблеми и заплахи,

затова оцеляването им е по-сигурно. При по-

литическа конкуренция всеки участник има

интерес да предлага нови, по-успешни идеи,

да разобличи слабостите в противникови-

те. При затворения достъп допуснатите да

предлагат решения на проблемите са огра-

ничен кръг (North/Wallis/Weingast 2009, с. 134).

С отварянето на достъпа в различните от-

расли на стопанството започва свободното

движение на капитали и труд към по-ефек-

тивни приложения, с което се дава началото

на съвременните високопродуктивни обще-

ства с постоянен среден годишен ръст от

1-1,2 % след 1850 (с изключение на годините

на войни и голямата депресия през 20-те и

30-те)37 (North/Wallis/Weingast 2009, с 248)38.

Особено важно за дългосрочната стабил-

ност на пазарната система е обстоятел-

ството, че Шумпетеровото "съзидателно

рушене"39 постоянно променя политическите

интереси, които настояват за представител-

ство в институциите (North/Wallis/Weingast

2009, с. 116). Така рядко дадена управляваща

група може да съумее да се задържи на власт

задълго. Създават се нови политически орга-

37 Производителността в селското стопанство нараства също, както и тази в индустрията, което води до на-

маляване на дела на заетото население в селското стопанство, но, от друга страна – до растеж на продукцията.

38 Бързото икономическо развитие на модерните западни общества се дължи не толкова на увеличаването на темповете

на растеж в сравнение с по-ранни исторически епохи, колкото на отстраняването на периодите на силен икономически

спад, следвали всеки растеж в миналото на човешките цивилизации (North/Wallis/Weingast 2009, с. 252). Средството за

гарантиране на тази устойчивост, Норт, Уолис и Уайнгаст виждат, подобно на Фукуяма, в обществата с отворен дос-

тъп, които допускат конкуренция на идеи ("поощряват експериментирането") и в Хайеков/Дарвинов смисъл осигуряват

оцеляване само на най-ефективните институционални форми. Традиционните общества са били много по-малко гъвкави

при промени в средата, включително самопричинени от човешката дейност и изменение в условията на живот.

39 Непрекъснатият процес на обновление в конкурентната среда – нови продукти, нова организация на производството,

канали на разпространение и т.н., които същевременно превръщат старите в ненужни (вж. Schumpeter [1947] 1993).

Институционална еволюция

100

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

низации, които канализират новоформиралите

се интереси и влизат в конкурентна полити-

ческа борба с останалите, като често успя-

ват да ги изтласкат, ако – в очите на носи-

телите на новите интереси – са по-пригодени

към променените условия (North/Wallis/Weingast

2009, с. 125). "Съзидателното рушене" не може

да съществува в обществата със затворен

достъп, защото промените заплашват раз-

пределението на рентите, поддържащи балан-

са на силите. Докато при затворения достъп

за баланс на силите и оттам за стабилност

на системата се използва разпределението

на рентите от икономическата и политиче-

ската система, при отвореното общество

този структурозапазващ механизъм е заме-

нен от конкуренцията – стабилността е га-

рантирана от факта, че никой властващ няма

да остане твърде дълго монополист в полити-

ческата или икономическата власт, тъй като

е принуден непрекъснато да се конкурира и в

двете сфери (икономика и политика) с голям

брой други участници – т.е. не може лесно да

концентрира ренти в своите ръце (North/Wallis/

Weingast 2009, с. 116-117, 121). "Съзидателното

рушене" при децентрализираното вземане на

решения в обществата с отворен достъп и

конкуренция е предпоставка за дългосрочната

им адаптивна ефективност40. В натуралните

общества решенията на проблемите са огра-

ничени само до идеите на малкото членове

на управляващия елит, които освен това от-

хвърлят голяма част от възможните пътища,

само защото заплашват личната им позиция.

Така е възможно сключването на персонални

договорки, които ограничават прогреса в име-

то на стабилността (North/Wallis/Weingast

2009, с. 253-254; вж. също Седларски 2009;

2011b; 2009b).

За разлика от Шумпетер, който омалова-

жава описаните последствия от конкурент-

ния процес в политическата сфера и затова

предвижда краха на капитализма, позицията

на Норт, Уолис и Уайнгаст съвпада с тази

на Фукуяма (2006). Тук системата на едно-

временна пазарна и политическа конкурен-

ция може да съществува в продължителни

исторически периоди. Противно на Фукуяма

обаче, авторите считат, че обществата не

се развиват непременно в посока на отворен

достъп, а това е по-скоро случайно стечение

на обстоятелствата в модерните западни

общества (North/Wallis/Weingast 2009, с. 254-

255). Личните договорености в рамките на

управляващия елит винаги доминират като

стратегия (поради интересите на самите

управляващи) решенията за преминаване към

отворен достъп, освен при много редки об-

стоятелства като случилите се през изми-

налите векове в Западния свят. Така напри-

мер притежаването на дялове в дружество

с ограничена отговорност или акции може да

започне като привилегия за елита, но ако е в

интерес на същите тези притежатели да се

разреши безличното търгуване с ценни кни-

жа, което да увеличи цената на държаните

от тях дялове, то тогава може да се очаква

такава търговия да бъде разрешена. Като

следствие би се появил и интерес у елитите

да подкрепят свободното (анонимно) създа-

ване на корпорации.

По същия начин – при определени усло-

вия – може да се окаже в тяхна полза раз-

решаването на масови политически партии.

Ключовият елемент в представената тук

парадигма е достоверната поддръжка (при

интерес на елитите) на безличното сдружа-

ване в организации, както и размяната без

оглед на личността, които осигуряват ма-

щабите на икономическите и политически-

те процеси в модерните общества (North/

Wallis/Weingast 2009, с. 256). Точно с какви ин-

ституции това ще стане, може да бъде раз-

лично в отделните общества. Привнасянето

на чужди готови решения обикновено не сра-

ботва. В тази връзка препоръките на иконо-

мистите за стимулиране на икономическо-

то развитие и растеж в страните от тре-

тия свят – включващи свободни пазари, по-

малко регулации, намаляване на монополите,

40 Понятието "adaptive efficiency" е използвано от Hayek (1960) и North (2005 – срв. с North/Wallis/Weingast 2009, с. 146).

101

Ñòàòèè

законов неперсонален ред, добре дефинирани

и гарантирани имуществени права, публич-

ни блага като образование и политически

свободи, често водят до обратни резулта-

ти – дестабилизация и влошаване на иконо-

мическото положение на населението, тъй

като не се съобразяват с логиката на за-

творения достъп (North/Wallis/Weingast 2009,

с. 264). Необходимо е, първо, на отделните

групировки, разполагащи с възможности за

насилие, да се осигури персонален стимул

да участват в промените при запазване на

мира (лидерите на тези фракции нито мо-

гат, нито имат интерес да поемат досто-

верни ангажименти по съществени иконо-

мически и политически въпроси на основата

на неперсонални договорености, тъй като

липсват подкрепящите елементи на отво-

рения достъп, в които да бъдат вградени

действията им). Горните мерки – напро-

тив – ограничават възможностите за рав-

новесно разпределение на рентите между

влиятелните субекти и заплашват стабил-

ността. Разпространените мисловни мо-

дели също правят заимстваните наготово

институции нефункционални и даже вредни

в условията на установения натурален ред

и равновесие на силите.

Така, с обвързването в единна аналитич-

на схема на контрола върху насилието, рав-

новесието на интересите на коалицията от

елити, гарантираща мира и възможността

за преминаване към социални отношения без

оглед на конкретната личност, в модерните

изследвания в областта на новата стопанска

история като това на Норт, Уолис и Уайнгаст

се прави заявка за обединяване на усилията

на политическата наука и икономиката за

анализиране на тесните връзки между исто-

рическото налагане на конкурентните паза-

ри и демократичния политически ред. Поради

привидната независимост на икономическа-

та и политическата сфера в обществата с

отворен достъп, фокусът във всяка от двете

науки се е концентрирал върху частната про-

блематика, игнорирайки ползите от допълва-

щото знание на другата. Изследвания като

разгледаното тук проправят пътя към съз-

даването на модерна политическа икономия,

която на основата на съвременен аналитичен

апарат синтезира постиженията в общест-

вените науки от последните десетилетия с

ранната традиция на икономическите учения

и прави възможни обосновани препоръки за

ускоряването на икономическото развитие в

конкретни социални условия.

Литература:

1. Леонидов, A. (2000) Ордолиберализъм.

Социално пазарно стопанство. Трансформа-

ция. София, Изд. ЛиК.

2. Ранд, А. (2009) "Капитализмът – непо-

знатият идеал". София

3. Седларски, Т. (2011), "Несвободното въз-

никване на свободния пазар – ‚Великата

трансформация‘ на Карл Полани", Икономи-

ческа мисъл, 1/2011, с. 51-72.

4. Седларски, Т. (2011b), "Бариери пред

ефективния институционен избор: Защо

невинаги се налагат икономически най-це-

лесъобразните институции", Годишник на

Стопанския факултет на СУ "Св. Климент

Охридски", том 9, с. 205-229.

5. Седларски, Т. (2009) "Неформални инсти-

туции, идеологии и транзакционни разходи",

Социологически проблеми, 3-4/2009, с. 139-155.

6. Седларски, Т. (2009b), "Когнитивни аспе-

кти на транзакционните разходи", Годиш-

ник на Стопански факултет на СУ "Св. Кли-

мент Охридски", том 8, с. 201-221.

7. Фукуяма, Ф. (2006 [1992]) Краят на исто-

рията и последният човек. София, Обсидиан.

8. Фукуяма, Ф. (2004) Строежът на държа-

вата. Управление и световен ред през XXI

век. София, Обсидиан.

9. Шпенглер, О. (1995): Залезът на Запада,

т. I и II. София. Превод от: Spengler, O. (1923):

Der Untergang des Abendlandes. Muenchen.

10. Acemoglu, D., / J. A. Robinson (2006)

Economic Origins of Dictatorship and Democracy.

New York: Cambridge University Press.

Институционална еволюция

102

Ñòàòèè

Икономически и социални алтернативи, брой 3, 2012

11. Bates, R. H. (2001). Prosperity and Violence:

The Political Economy of Development. New

York: W. W. Norton.

12. Dahl, R. A. (1971). Polyarchy: Participation and

Opposition. New Haven, CT, Yale University Press.

13. Ekelund, R. B. Jr. / Hebert, R. F. (1990) A

History of Economic Thought and Method. Third

Edition. Singapore, McGraw-Hill.

14. Engerman, S. E. / K. L. Sokoloff (2005)

Colonialism, Inequality, and Longrun Paths of

Development. NBER Working Paper 11057.

15. Frank, R. H. (1985) Choosing the Right Pond:

Human Behavior and the Quest for Status. New

York, Oxford University Press.

16. Furubotn, E. / Richter, R (2010), "The

New Institutional Economics of Markets: An

Introduction" in: Furubotn, E. / Richter R. (Eds.)

The New Institutional Economics of Markets,

Cheltenham, UK, Edward Elgar.

17. Greif, A. (2008) Coercion and Exchange:

How Did Markets Evolve? WP, Stanford University

(November 19, 2008). Available at SSRN: http://

ssrn.com/abstract=1304204.

18. Greif, A. (1989) Reputation and Coalitions in

Medieval Trade: Evidence on the Maghribi Traders,

Journal of Economic History 49(4):857–882.

19. Hayek, F. A. (1960). The Constitution of

Liberty. Chicago, University of ChicagoPress.

20. Meltzer, A. H. / Richard, S. F. (1981). A

Rational Theory of the Size of Government.

Journal of Political Economy, 89(5), 914–927.

21. North, D. C. (2005) Understanding the Process

of Economic Change. Princeton, N.J., Princeton

University Press.

22. North, D. C. / J. J. Wallis / B. R. Weingast

(2009) Violence and Social Orders. A Conceptual

Framework for Interpreting Recorded Human

History. Cambridge, Cambridge University Press.

23. North, D. C. / R. P. Thomas (1973) The Rise

of the Western World. A New Economic History.

Cambridge: Cambridge University Press.

24. Richter, R. (2011) "The New Institutional

Economics of ‘The Market Itself’. An Attempted

Answer to a Complaint by Ronald Coase", His torical

Social Research, Vol. 36, No. 3 (2011), 34-54.

25. Richter, R. (2011b) "German "Ordnungs-

theorie" from the Perspective of the New

Institutional Economics", manuscript, Universis-

taet des Saarlandes, Saarbruecken, Germany.

Available at: www.uni-saarland.de/fak1/fr12/richter/

publ/Ordnungstheorie13neu.pdf

26. Richter, R. (2007), "Views and Comments on

the New Institutional Economics of Markets: The

Market as Organization". Journal of Institutional

and Theoretical Economics JITE, 163(3): 483–

492, September 2007.

27. Riker, William H. (1982b). The Two Party

System and Duverger’s law: An Essay in the

History of Political Science. American Political

Science Review, 76(4), 753–766.

28. Schumpeter, J. A. (1993 [1947]) Kapita-

lismus, Sozialismus und Demokratie. Tuebingen/

Basel, Francke.

29. Schmidtchen, D. (1984) "German ‘Ordnungs-

politik’ as Institutional Choice", Zeitschrift fĦr die

gesamte Staatswissenschaft/Journal of Institutional

and Theoretical Economics, 140, 54-70.

30. Swedberg, R., "Markets as Social Structu-

res", in: Smelser, N. J. and R. Swedberg

(eds.) The Handbook of Economic Sociology,

Princeton, N.J., Princeton University Press,

1994, pp. 255-282.

31. Tilly, Charles. (1992). Coercion, Capital,

and European States: 990-1992. Malden, MA:

Blackwell Publishing.

32. Weingast, B. R. (1995) "The Economic

Role of Political Institutions: Market Preserving

Federalism and Economic Development",

Journal of Law, Economics, and Organization

11: 1-31.

33. Weingast, B. R. (1993) "Constitutions

as Governance Structures: The Political

Foundations of Secure Markets", Journal of

Institutional and Theoretical Economics 149:

286–311.

ResearchGate has not been able to resolve any citations for this publication.

Choosing the Right Pond: Human Behavior and the Quest for Status

Article

Oct 1986

A History of Economic thought

Article

Sep 1967

Robert B. Ekelund

German ‘Ordnungspolitik’ as institutional choice

Article

Jan 1991

Dieter Schmidtchen

The Constitution of Liberty

Book

Jan 1960

Friedrich August von Hayek

Understanding the Process of Economic Change

Article

Jan 2005
FOREIGN AFF

German "Ordnungspolitik" as Institutional Choice

Article

Jan 1984

Dieter Schmidtchen

Understanding the Process of Economic Change

Book

Dec 2005

Douglas North

In this landmark work, a Nobel Prize-winning economist develops a new way of understanding the process by which economies change. Douglass North inspired a revolution in economic history a generation ago by demonstrating that economic performance is determined largely by the kind and quality of institutions that support markets. As he showed in two now classic books that inspired the New Institutional Economics (today a subfield of economics), property rights and transaction costs are fundamental determinants. Here, North explains how different societies arrive at the institutional infrastructure that greatly determines their economic trajectories. North argues that economic change depends largely on "adaptive efficiency," a society's effectiveness in creating institutions that are productive, stable, fair, and broadly accepted--and, importantly, flexible enough to be changed or replaced in response to political and economic feedback. While adhering to his earlier definition of institutions as the formal and informal rules that constrain human economic behavior, he extends his analysis to explore the deeper determinants of how these rules evolve and how economies change. Drawing on recent work by psychologists, he identifies intentionality as the crucial variable and proceeds to demonstrate how intentionality emerges as the product of social learning and how it then shapes the economy's institutional foundations and thus its capacity to adapt to changing circumstances. Understanding the Process of Economic Changeaccounts not only for past institutional change but also for the diverse performance of present-day economies. This major work is therefore also an essential guide to improving the performance of developing countries.

The New Institutional Economics

Book

Dec 2010

The Two-Party System and Duverger's Law: An Essay on the History of Political Science

Article

Dec 1982

William H. Riker

Science involves the accumulation of knowledge, which means not only the formulation of new sentences about discoveries but also the reformulation of empirically falsified or theoretically discredited old sentences. Science has therefore a history that is mainly a chronicle and interpretation of a series of reformulations. It is often asserted that political science has no history. Although this assertion is perhaps motivated by a desire to identify politics with belles lettres, it may also have a reasonable foundation, in that political institutions may change faster than knowledge can be accumulated. To investigate whether propositions about evanescent institutions can be scientifically falsified and reformulated, I examine in this essay the history of the recent and not wholly accepted revisions of the propositions collectively called Duverger's law: that the plurality rule for selecting the winner of elections favors the two-party system. The body of the essay presents the discovery, revision, testing, and reformulation of sentences in this series in order to demonstrate that in at least one instance in political science, knowledge has been accumulated and a history exists.

Tests of a Rational Theory of the Size of Government

Article

Jan 1983

In many countries, the political party holding power changes more frequently than the trend growth rates in government spending and taxes. Shifts of political power are often preceded by rhetoric about ‘meeting needs’ or cutting taxes, which post-election performances rarely match. Yet, changes in the size of government, up and down, occur. On average, the size of government, measured by the share of taxes or spending to output, has increased in many countries during the past century, but changes in size occur at diffrent rates and, at times, the relative size of government declines.

Институционална еволюция на обществата към отворен достъп и пазарна размяна? (Institutional Evolution of Societies towards Open Access and Market Exchange?)

Abstract

Recommended publications

THE POLITICAL ECONOMY OF STAYING OUTSIDE THE EUROZONE: POLAND AND SWEDEN COMPARED

Limited Access Order in Tunisia: Elements of a Political Economy of Autocratic Regimes

Institutions, Innovation and Development: A critical review and political economy analysis of late-i...

The political economy of underdevelopment in the anglophone Caribbean 1960-1990 /