Изследването на когнитивните аспекти на изречението има предвид функционалността на категориите в граматиката, а не на една или друга езикова единица. `Категориалната функционалност` е сечението на езиковите равнища, от една страна, а комуникативният код с когнитивната потенция, от друга страна, е феноменалната нула, или пресечната точка на трите вектора на езиковата себестойност.
Когнитивната характеристика на изречението е възможна в координатната система лексика – граматика – когниция (съзнание и автосъзнание), чиято пресечна, или начална точка е феноменалната нула – аз-ът като носител на езика. Затова анализът върви в хода на спиралата, която въвежда в когнитивен оборот `частите на речта` през съзнанието в комуникацията чрез степените на когнитивната потребност в нейната перспектива. `Части на речта` е някак си терминологична семиотика на езика като феномен от трети тип и може да се приеме за специфичен код на онтологията на граматиката. Спиралата на рефлексии и авторефлексии на съзнанието на носителя на езика е прототипът на всеки един от класовете езикови единици. (Нека да се подчертае и общата им, родова номенклатура – `части на речта`, която сама по себе си убедително препраща към изречението и носителя на езика като негов продуцент.)
Важно е да се подчертае, че посоката на тази спирала е релевантна – от лексиката през граматиката като диалектическо цяло от морфология и синтаксис и от синтаксиса в лексикона, но не от синтаксиса в морфологията. Предвид на тази когнитивна технология, да кажем, граматикализацията е най-вече, преди всичко и естествено функционална позиционираност с комуникативна перспектива и нейното назоваване не може да се постига в прескока към назоваването на прототипната дума, така да се каже, условно. Това е своеобразен обрат, който в дълбокия си смисъл поражда противоречие, а може да се приеме и за отстъп от граматикализацията по същество. Подобна спирала с обратна посока – назад, е когнитивен парадокс. Заради този когнитивен срив граматикализацията поражда противоречивост и води до смущаващото усещане за недоизясненост или просто езиково несъвършенство някакво при класовете думи. Най-невинно е да описваме тази когнитивна неуредица като омонимия. Не може да се верифицира омонимия в граматикализацията. Това е оксиморон. Омонимията е на дълбинно равнище – в семантиката. Когнитивната потенция обаче преодолява тази омонимия, защото я ползва съответно на интенцията и през функционалната позиция ѝ придава комуникативна стойност. Според нас, така може да се анализира философията на граматикализацията.
Сечението между морфологията и синтаксиса, където се разполагат като основа, наличност или, защо не, пълнеж, категориите, е естествената среда, условно казано, разбира се, „депото“, лабораторията на граматикализацията. Категориалната технологична природа на граматикализацията всъщност разкрива философията на езика и е ключът за изучаването му и за разбирането му естествено заедно с това. Категориите не могат да се етикетират като строго морфологични и не се представят изчерпателно като специфика с морфологията на думите. Причината за този недостиг се съдържа във факта, че морфологията е само част от когнитивната потенция, но не и нейната изпълненост като технология на езиковото съзнание. Останалата част е синтаксисът – затова и се разбират и дефинират като два дяла на граматиката. Категориите са инструментариумът на граматиката. Както по-горе казахме, лаборатория на граматикализацията. Продуцентът, операторът и потребителят едновременно на всичко това е носителят на езиковото съзнание, субектът на езика, езиковата личност, homo sapiens-ът.
Анализът на изречението с когнитивния подход извежда като особена форма на граматикализация морфемната експликация на лицето като продуцент и субеНаправената в това изследване когнитивна характеристика на предикативната структура на изречението от гледна точка на онтология и епистемиология със строго потърсените съответствия на равнище рефлексия, референция, презентация, експликация съответно на езиковите равнища и граматическата проекция ведно следва да се приеме като феноменалната нула в триизмерната координатна система, чийто продуцент е когнитивно изкушеният и посветен homo sapiens с изначална езиковоексплицирана автореференция личното местоимение за първо лице, единствено число аз.